На вниманието на всички, които могат да помогнат и сметат, че добрини требва да се вършат през целата година, а не само по празниците:
Неправителствената ни организация в Бела Слатина "Първи юни" приема дарения:
- детски дрехи, обувки, играчки, книги, помагала - раздават се впоследствие на нуждаещи се деца в домовете или в община Бяла Слатина;
- дрехи и обувки за възрастни хора - раздават се на нуждаещи се хора в община Бяла Слатина;
- компютърна техника, офис оборудване и обзавеждане - сдружението разполага с няколко компютъра, подходящи за обучения на деца по компютърна грамотност, но липсват монитори и други компютърни приспособления, приемат се всякакви предложения за бракувана техника от институции и компании.
От неколко години Сдружението събира от дарители и раздава детски дрехи, обувки и играчки на нуждаещи се деца. Целта ни е да разширим дейността си в тази насока и да осъществим и другите си идеи с помощта на дарения. За контакти: 0884 029 264 и editor@severozapad.org
Бедни, бедни, Зика... Колко живота съсипа с тоа пусти алкохол! Твоя си, скоро не беше влизал в затвора, на децата ти - те още имат нужда от баща... И на загиналия човечец. Таа трагедия нема нужда от описания и разсъждения, нема нужда от клюки кво и как е станало. Има един факт - тава нещо е станало. Оттам нататика нема смисъл да се приказва. По празниците Зиката застрелва по невнимание със самоделка един свой приятел, човек, който живее у тех и не му е враг.
Сеги кво да обсъждаме и дъвчим? Нема сми. Единият е сгрешил. Другият си е заминал от тоа свет. Времето надзаде не може да се връне. Зиката ще погние дорде одрътее у пандиза. Може да му идеме на свиждане, като минат делата. И ще го питаме - що почна да пиеш отново, баце? Що си не седе у гащите? Не знаеш ли, че гявола си нема друга работа. И че само те е чакал да му паднеш у ръчичките. И така действа той - пръво праща малкия гявол алкохола, а малкият после вика батко си... А беше запрел пиеньето от 17 години. Толкова дълго време не беше лизвал алкохол.
От летото човекът почва па да пие... Що - той си знае. Ние само подозираме. И лошото идва. Логично е. Никоги не е късно да се лизнеш по наклонената плоскост...
Неколко човека вече ми рекоа земи маани Зиката от орденя горе у лево на заглавката. И техната еднопластова логика е, че убиец не може да ни бъде патрон. Обаче ние нема да го маанеме. Пръво щото той никога не ни е бил патрон - Зиката у орденя е сал една МЕТАФОРА. Той е нарицателно за пустиняк. Та нема нужда да приемате картинките едно към едно - представете си, че никоги не сте познавале човека от снимката и е само некакъв си там образ на хомо сапиенс северозападникус. Нема да го махнеме и поради една друга причина, ама тя е по-дълбока и сеги не е нужно да философстваме, който разбира, да разбира.
Жалко. Бог да прости убития. Ще се молим и за Зиката. Щото на неговата душа ще тежи убийството.
Продават се нови офис инструменти и оборудване: Касов апарат от новите, свързан с НАП, гилотина за резане на хартия, ламинатор, рутер за WiFi. Всички предмети са още в гаранция, работили са съвсем минимално, дори не са разработени. Нататък можете да видите цени, описание и снимки. Който се интересува, да се обажда на 0899 702 417, човекът е в Бела Слатина.
Преди две години снимахме документалния филм за Резервата. Първата официална прожекция беше на представянето на Алманаха в София. През 2012 се надяваме да участваме по фестивали, много свестни и умни ора викат, че имаме големи шансове да ни забележат с него. Писателят Деян Енев разказа впечатленията си от събитието е те тукее. Покрай монтажа на филма обаче доста неща останаа непоказани, та лека полека ще пускаме снимки или видео от онова знаменито пътешествие с оператора Гопето и адаша от Дреновец. Да се не затрие материалецът.
Покрай Дунава попаднааме съвсем случайно на те тава рибарско убежище. Не разбрааме дали телефоня, телевизора и "лаптопа" некога са работиле или са само за камуфлаж, ма тава нема значение. С тия уреди местото заприличва на декор от фантастичен филм. Като едно типично екзотично и абсурдно северозападно скривалище.
Нататика има още 5 снимки. "Не троши, а пази" е посланието, гравирано върху една от дъските, вижда са на едната снимка. Не троши, а пази...
В село Лазарово... 1961 г. Малкият саксофонист е един приятел.
С "имало едно време" започват приказките. Нашата приказка може би ще е повече тъжна отколкото поучителна. Резерват Северозапад обявява несъстезателен конкурс за събиране на стари интересни снимки. Пращайте на адреза ни editor@severozapad.org сканирани или преснимани копия от всекакви такива стари и трогателни фотографии. Най-добрите ще бъдат публикувани. Сега му е времето, като си одите по празниците при старите.
И те така те. Дойде време да разправам ка премина пръвият северозападен колопоход, състоял се таа година през последните слънчеви и топли дни на октомври. Никоги досега не бех минавал повече от 100 километра за един ден. Подобрих личния си рекорд още на пръвия ден от колопохода. Ма да почна съвсем отначалото. Карането на колело ме успокоява. От неколко години си тренирам пролет и есен, минавам по 50, 60 до 100 км за един ден. Отначало го правех със старото пежо. Още си го обичам тва колело, ама се снабдих със съвременна машина. Докараа ми ги от Словакия, избрах си ги през интернеда, покрива сичките ми изисквания. Много е важно ква машина ползваш за дългите преходи. И те така, свръши летният сезон, имах си ново колело... И оставаше само да тръгна на път.
Некой ден ще измина целото разстояние от Бургас или Приморско до Бела Слатина. Като за начало метнах вело... абе кулолото исках да реча на експреса, влаковете преди стачката пътуваа редовно, имаа си спецялни вагоне, дето за 2 лева си превозваш машината закючена. И вечерта у 22 чеса бех у Софеата. Свалих кулолото от спецвагоня. Вкючих си навигацеата, зададох адреза на оня моа човек и газ та у тех. Останах у тоо неистов мръсен и долен град два-три дена да са вида с тоо оня. Се приятеле и свесни ора. Винаги имам неква работа тама, та затава и оставам да си ги свръша. И за толко време тамън успевам да са нарадвам на мръсотията и мизерията, повече ми не требва. Да си не крива душата, у София ми е убаво, добри кръчми, културни забавления... Ама за малко.
Доде денят за тръгане накъде Резервата. Станах у шес и половина заранта. Пих един чай, стегнах багажерите и къде седем и половина отлепих. Чакаше ма дълъг ден. София сутрин е приятна, нема коли, нема и толкова смрад.
дойде време да обявиме представянето на Алманах "Резерват Северозапад" и в София. Събитието ще се състои на 26 11 2011 събота от 19,30 часа в галерия "Снежана", намираща се на адрес ул. "Денкоглу" № 30, това е една прека на "Витошка" и е на много лесно место.
Част от представянето на Алманаха ще бъде прожектиране на любителското документално филмче със същото заглавие. Ялате! Забръкале сме ви. Чакаме ви да са полендзиме и у Софиата!!!
Дупреждение: Алманахът и филмът съдържат думи и изрази, неподходящи за лица под 18 години
Служебна поща:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението, както ида ремиксирате — да адаптирате произведението, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да признаете, че сте взели материала от северозапад.орг ИНАЧЕ НЕ МОЖЕ! Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация Криейтив Комънс договор
