Как да не ви сгрее тази усмивка? Камата или Камашелата е от село Владимирово. Местният касапин и пастир. Беден човек. Затова носи, каквито дрехи му дадат. Като тези на снимката. Обича ракийката. Дави у неги мъката си. Добър човек.
Село Владимирово се намира край Огоста. Там минава детството на Горан Атанасов , който е един от нас, емигриралите. Сега живее в Бургас, а тази снимка стои окачена на стената му. Местата и хората са свързани, казвал съм ви го...
Във връзка с нов наш проект търсим хора, които са съпричастни на каузата СЕВЕРОЗАПАД и отговарят на следните условия:
1. Не се страхуват да търсят и казват истината
2. Умеят да се изразяват писмено и грамотно, имат критичен поглед
3. Имат желание да направят нещо добро за родния си край
4. Живеят в Бела Слатина, Червен Брег, Ботевград, Враца, Мездра, Борован, Кнежа, Мизия, Орехово, Монтана, Лом, Видин, Берковица, Чипровци, Белоградчик, Грамада, Кула... и всички околни градове и села около споменатите населени места...
Всички, които се интересуват от предложението, могат да пишат на editor@severozapad.org
Проодиаме, станааме на една година у форума. Празникът беше отбелезан на 13 февруари - датата, на която преди година отвориаме форума с идеята, че не а ясно има ли нужда от форум.
Една година след откриването вече е ясно - форумът може само да расте и дебелее, да якне и да му растат криле. Изненадите предстоят.
Кръчмата у ЖК Люлин беше взривена, като взривът траеше откъм 18 часа докъм 04 сутринта на 14. 02. Взривът преливаше от ацедеце до ти си мрътва за мене... Така е при назе. На следващия ден некои от оцелелите си напраиха и разтурник...
Сака ми се да ви напишем малко и за нащо село Бели Мел. Оно се намира по поречието на река Огоста. Таа река едно време беше плна с риба, като бркнеш у подмуя, оно вътре кркиш скОбаре, оно кленове, а ква мрена имаше, имаше, ама сега нема... Има сал един вид риба, къде у Бели Мел й викат Змисуй и не мое го разбереш змия ли е или риба. Имаме си у селото и пещера. А у таа пещера що се е пиенье испило, ако се одръпне, ше удави селото. Като мъненки там одееме на поход ушкем да печеме мЕсо, ама секи украдне от дом по едно лимунджиско шише рекия и на баща си от цигарите и йела да вииш кво стаа – први стъпки у Пустинящината.
В село Галиче, известно с крадливостта си, на гарата спрял товарен влак. Единият от вагоните бил пълен с някакви големи бели буци. Забелязал това един известен в селото тип и привечер натоварил на гръб най–голямата буца. Вкъщи видял, че е свил обикновен бял камък. Обаче не се оставил и отишъл в селската кръчма. Разгласил на всички, че на гарата е спрял влак, пълен със сол на буци. Така си мислел той отначало. На сутринта във вагона нямало един камък.
Служебна поща:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението, както ида ремиксирате — да адаптирате произведението, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да признаете, че сте взели материала от северозапад.орг ИНАЧЕ НЕ МОЖЕ! Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация Криейтив Комънс договор
