В този свят аз нямам нито едно куче. Но в един паралелен свят съм собственик на цели пет броя. Те бяха десет, но пет от тях още в началото тръгнаха накъм трети паралелен свят още по-отдалечен от останалите два свята. Единият свят е този, в който аз написвам това, а вие го четете. Ще го нарека условно свят А. Вторият е този, в който се радвам на петте си кучета. Той е свят Б. Те всички са братя и сестри. Десет в самото начало, когато майка им ги е раждала. Разделиха се още в началото. Половината заминаха за свят В. А в свят А и другите пет се присъединиха към братята си и сестрите си в третия паралелен свят В още на същия ден. Но най-интересен от всички паралелни светове е Б. Защото там аз съм със своите петима приятели и се радваме на слънцето.
Има кво да се желае още от него и то много - и външен вид, и садържание. Но началото е поставено и ша гледаме да продължаваме напреде. Публикували сме и устава на сдружението. Имаме неколко авторски материала засеги, репортажи и снимки основно. Предстои качване на анализи и коментари. Всеки ден добавяме новини от информационните агенции. Новините са свръзани със Северозапада, но слагаме и по-значимите и интересни световни новини.
Ще речете що па ни е притребвал още един сайт, ама ниа па ша ви отврънеме щото тава ще е сайтът на неправителствената ни организация, тоест ем ще отразява новините на СЗ, ем ще следите нашата дейност и нашите новини, репортажи и мнения по наболели за Северозапада теми.
Дано с общи усилия да го преврънем в едно добро место у интернеда.
Преду време като пущааме обява за репортери, имахме предвид именно тоа сайт. Всички, дето са отзоваха на обявата, са получили на мейлите си отговор оттука нататика как ще се действа, ако още имат желание.
А ако има нови желаещи, приемаме секакви снимки и текстове, свръзани с проблемите на северозападните български области. Текстовете ще минават редакция при назе. Минимално изискване е да имат некаква журналистическа стойност и да са оригинални, правени от вазе, не копирани. Ще се радваме на сека една помощ. У новиа сайт ша са пише предимно на книжовен език, ама умерено ша се допуска изразяване и на любимото наречие.
Който иска да стане част от колектива на новия сайт - да помага при публикуването, да помага за външния вид и за квото още се сети, е добре дошел.
Само едно можем да речем на ората, де ни копират у фейсклефука - благодарско за рекламата.
Едно е обаче да копнеш нещо и да кажеш, че си копирал. Друго е, коги създаваш менте и лъжеш ората, че тава е оригинал.
На лъжците некой може да им се връже на пръво четене. Ама после сичко си лъсва отсекъде и копирачите па ще се осерат.
У таа връзка - никой от редакторите и отговорните лица на Резерват Северозапад от тоа сайт или от форума не е регистрирал това име у фейсклефук. Направиле са го други ора и го представят като официална версия. Копирачите никоги нема да измислат нищо оригинално. Щото мозъците им са сухи.
Резерват Северозапад у соцмрежата е менте - на назе соцмрежа не ни требва, тука си ни е добре. А създателите на ментето са обикновени глупендери.
Понеже настанаа такива години, че за сто лева можеш да идеш и да са врънеш до Англия или Испания и пътуването е съвсем лесно занимание, а и понеже е отпускарски сезон и по пътищата много често срещам стопаджии (ама все глупави), пущам туке неколко практически съвета. Примерно фащате самолета до Барселона отиване и връщане къде триесе еврота, една седмица стопирате у Еспанеата, стигате до другиа край и са връщате, едете консерви и лебец, ама па сте виделе свет и народ...
Следващите истини са изпробвани лично от назе у практиката. Хиляди и хиляди километри стопаджийство.
1. Времето - през нощеска нема ка да ви качи никой, не се виждате добре. Ако се пак ви са налага да стопирате нощем, гледайте да е на осветено место, мотел ели бензиностанция, шафьорете требва да виждат лицето ви добре. У дъжд и снег може да ви качат само от съжаление, но бъдете сигурни, че на никой му не аресва да му мокрите и цапате у колата.
2. Местото - нема ка да ви запрат, ако сте дигнале палеца на най-бръзата отсечка, дето нема даже и отбивка. Гледам ги стопират без никъв майсторлък, застанале тама, де фръчиме със сто и педесе, ка да му запреш, колкото и да имаш желание? Ориентирайте са къде отбивките, бензиностанциите, бавните отсечки, ако требва минете 5 километра пеши, ама застанете на удобно за шофера место.
3. Външния вид - ако сте турнале слънчевите очила, я нема да ви запра никогиш! Ка да запреш на човек, на който му не видиш очите? Очите са пръвия ви контакт с евентуалния ви превозвач, те требва да се видат на сека цена. Напоследък се такива с тъмни очила срещам, ора без акъл. У точката външен вид спадат и много други неща - требва да сте чисти и с измити зъби, що си личи отдалече, ако смръдите - много по-големи шансове да го земат има човек с чисти дреи отколкото неко парцал. Дрогите и миризляците се видат от километри. И друго психологическо трикче е да сте с цветни дреи, не черни. И да не са разноцветни, поне да са светли. Черното е съмнително по принцип.
4. Не пробирайте, важното е да минават километри. Ако дигате палеца само на коли, и само на нови коли, шансовете ви намалеват. А да се качите на неко Т150 ели па у ремаркето на неко трактор ели некое деденце да ви дигне у стариа си москал си е приключение отсекъде. Коги друг път ша изпитате такова нещо?
5. Като се качите у колата, вижте кво е настроението на шофера. Некои дигат стопаджии, за да не заспат на волана, те по принцип са мълчаливи и не обичат да им са приказва. Дръжте си устата затворена. Съобразявайте са, че сте на чужда територия и то без пари. Темеруте секакви има по тоа свет. Има обаче и бърборковци, дето си дират слушателе - изслушвайте ги, даже и да немате кво да им речете. Те и не чакат да им кажете нищо, сал сакат да ги слушате, нема накъде да бегате, вече сте са качиле.
И те тава е. Не е голема философиата, важното е да ви а интересно.
Всичко е толкова на дребно в България - във всяко отношение. Дребнавостта ни е дори черта на манталитета.
При една такава статия за авторските права и хонорарите нашите грижи на хора пишещи и публикуващи изглеждат още по-дребни.
Тук оцеляват само мишките, които си намират спонсор.
Тук оцеляват издателите на хороскопи и жълти вестници.
Тук мащабите са други. Нищожни. Малко народ сме. Има изследвания - около 20 000 българи от всичките 7 милиона и половина се интересуват активно от литература.
Тогава за какъв стимул да говорим? Писатели у нас са само тези, които пишат (качествено или по-малко качествено) за престиж, не за пари. За пари пишат едно две, максимум три лица в цялата република. Как да превърнем в такъв случай един сайт в място за публикуване и плащане на хонорари на авторите - не ние и не този сайт - за Литернет.бг примерно става въпрос?
Главата бучи и е някак мъгливо, а уж беше светло това пусто пиво! Завърна се още по-злобно джуджето и мозъка бързо разджурка с чуклето: - За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети?! Ах, как ненавиждам ви, всички поети! Проклети пияници, скотове, свини - съвсем безполезни търсачи на рими! Махмур, знай драскачо, е моето име - джуджето със чука, за милост моли ме!
- Махмуре - отвръщам - хвани ме за кура, гореща чорбица в стомаха ще тура, две ледени бири ще ливна над нея и ще те удавя, ебах те у гея! А знаеш какво да направиш със чука - пъхни го в гъза си и бягай от тука! Ти фикция си от ума ми родена, не е трудно да бъдеш унищожена! Поетът създава, поетът убива, накрая, разбира се, пак се напива!
19 - 20. 04. 2010 г.
Афтур: партизанско име от форума: rentgengang, (друго име: Митко)
Служебна поща:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението, както ида ремиксирате — да адаптирате произведението, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да признаете, че сте взели материала от северозапад.орг ИНАЧЕ НЕ МОЖЕ! Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация Криейтив Комънс договор
