Привет на всички земляци. Ще представя на вниманието ви едно художествено произведение, което по нищо не остъпва на творбите на Вазов или Вапцаров. Автори съм аз и още две момичета (моля имайте предвид авторското право) ... 
 
КРАЯТ НА ЛЯТОТО (ода за ракията) 
 
И лятото свърши-остават ден-два, 
а ние пак седим на маса с ракия в ръка. 
Наливаме и пием като се крием от дъжда, 
но уви-вече сме мато 
и само дирим нечие легло. 
Ония на Пуцко пак се прави на рибар, 
а Рангел и Яйчара тичат след него като роб след господар. 
И пак наливаме и пием, 
а дори няма с кого да се сбием. 
Ние трите скрити в една хралупа 
пак умираме от скука, 
в очакване на онзи час, 
когато ще ни е весело и на нас. 
.............................. ....................... 
И пак усещам нежната и топлина: 
Тя-ракията-е в моята ръка... 
и само миг-ще бъде в моята уста. 
А слушаме Ивана, Глория, Азис, 
те припяват-"Къв си ти бе, аре бис!" 
Нощем става гюрунтия, 
шестимата сме на оргия. 
И всяка сутрин бабичките пак ревът- 
поне за една нощ да не им се безпокои сънят. 
Но това е последната ни цел 
и тя ще стане ако няма дори един домат зрел. 
А мезета винаги ще има, 
ако го има синджира на безценната ракия. 
.............................. .......................... 
И пак върви любимият кючек, 
а дойде ли си Вецо няма да е спек. 
Пък Иво пак върти се в буен ритъм. 
Боли ли го сега няма да го питам! 
На сбора падна веселба: 
Всички нарапани до козирка. 
Иво даде беж-"Няма да си ходя пеш!" 
А Вецо и Яйчара преплитат крака- 
не могат да ходят- 
решават да спят в близката трева. 
След час-два се чува стрелба, 
двамата скачат на крака 
и уплашени поемат пътя към дома. 
А купонът за нас е до зори- 
пиене, танци и много пропилени пари. 
И леят се бира, ракия, водка, 
водещи до доста нестабилна походка. 
Това нас не ни притеснява, 
касетофонът настроението повишава 
и ние въртиме дупара, 
а мъжете пекат риба на скара/пред лицето на Яйчара/ 
Към Дунава вървим, 
пеем песни пиянски, 
разхвърляли сме се по бански. 
Жега, пек и много вода, 
а само ракията изпълва моята душа. 
.............................. ........................... 
И днес йощ легенди навред се разправят, 
че още ракия за нас ще направят. 
Студена и силна-точно кат за нас, 
влизаща и излизаща час по час! 
 
с.Станево 17:08 часа 
09.09.2003г.-Вторник