Беаме виждале секви кавърверсии на извесни марки, ама тава е нещо ново. Пустиняк е новият бранд - сички пустиняци спортуват главно два спорта, както са вижда на картинката - животното има бирено коремче и му е надръвена патката. Те тава е истинският пустиняк и нищо друго го не вълнува.

Снимка: един от форумците

Може би това е, което най-вече ни отличава от животните.

Оня ден си ходих на Бела Слатина и с Атанас поостанахме на масата, след като всички си легнаха да спят.

Като бехме пили по ракия се бехме поотпуснали, та си поприказвахме.

Трудно е да преразкажа разговора ни, пък е и личен. Онова, което видях у този човек, ме покърти.

ДУХ, ДУШИЩЕ - повече дух от половин София ако щете.

Този човек е жив благодарение на желанието си за живот. Ние помогнахме, но той ми разказа как е излязъл от упойка  на първата си операция, докато е траела още.

И ми разправа (Цитирам по памет):
 "Тия дерат, а я тръпа. Па чуа единя доктор вика - Ей тоа нема да го
бъде - а другиа вика - Ей, ние сме длъжни да си свръшим наща работа па
ако е рекъл Господ ще го бъде. - И я съ не стръпех и са обадих - викам
- Докторе шъ поживеем пъ шъ видим дали шъ ма бъде. А доктора съ облещи
и вика - Мале ти кво си бе - човек ли си, кво си?.."

Има една теория от психологията на еди учен - Маслоу(в).

Атанас ги слага у левия си джеб - честно ви казвам.

Кой сака да чете  тука

http://en.wikipedia.org/wiki/Maslow%27s_hierarchy_of_needs

Е къ изглежда пирамидата на Маслоу

У Атанас има толкова морал, възвишеност, приемане на фактите, уважение към другите и т.н. колко не мое си представите.

Той е на върха.

За момент се почувствах безкрайно нищожен с мойте страсти и стремежи...

Човека ни благодари за това, което направихме за него. Предавам неговите благодарности.

Чудеше се как ще се издължи "щото - вика - я не обичам да съм длъжен на некой". Опитах се да му обясня, че факта, че седим на масата и си пием ракията е достатъчен - нищо не дължи на никой.

И той се чудеше как да реагира...

Такива хора като Атанас ни служат, за да ни правят по-добри.

Ако щете вервайте.

Сега  са му признали 67% нетрудоспособност (квото и да означава) и ще получава пенсия 100-тина лева в продължение на една година. С брат ми тичаа по Враца, Козлодуй и не знам къде. Обаче той съ не спира - сега съ връти из назе, тура на кокошките, зайците и козите, тва онова  - не мирва. Не може да работи тежка работа, ма не ще да си седне на гъза.

Тава саках да ви кажа. Дано има повече такива хора.

Красимир Беров

Най-накраа доживееме да чуеме и ниа добра дума от тоа човек Станислав. Понеже сме изпуснале предаваньето, коги ни е споменал, са извиняваме за закъснението на нашто фпечатление, да го тура у тава чудо. Ча днеска на повторението чухме и видохме, че тиа са имале човещинъ. Сценаристите. И Станислав спомена тоа прогнил сайт, да а жив и здрав, завалията!

Каза, че по назе могу псуваме и че даже си имаме сайт за Резервата. Требва веднагически да уточним. Въпреки че са срещат могу митични създания, (на които между друго требва да им направим обстоен преглед и да обявиме кой печели конкурса) та въпреки митичните създания, Северозапад е преди всичко културен резерват. И е на изчезванье - като видовете и подвидовете у секи резерват. Има могу бракониере и пустиняци по тоа свет и затава е създаден Резерват Северозапад. Да запази поне ено местенце на тоа свет, къде нещата са по-различни и по-вълшебни, връъ му гу тъмън. Що насекъде сал чалга и омразе. А в Резервата все още присъства и нещо повече.

Цъкайте надоле, за да прочетете една история за Станислав. Требва да му врънеме жеста. Ниа с него са знааме отдавна...