В този свят аз нямам нито едно куче. Но в един паралелен свят съм собственик на цели пет броя. Те бяха десет, но пет от тях още в началото тръгнаха накъм трети паралелен свят още по-отдалечен от останалите два свята. Единият свят е този, в който аз написвам това, а вие го четете. Ще го нарека условно свят А. Вторият е този, в който се радвам на петте си кучета. Той е свят Б. Те всички са братя и сестри. Десет в самото начало, когато майка им ги е раждала. Разделиха се още в началото. Половината заминаха за свят В. А в свят А и другите пет се присъединиха към братята си и сестрите си в третия паралелен свят В още на същия ден. Но най-интересен от всички паралелни светове е Б. Защото там аз съм със своите петима приятели и се радваме на слънцето.
Понеже настанаа такива години, че за сто лева можеш да идеш и да са врънеш до Англия или Испания и пътуването е съвсем лесно занимание, а и понеже е отпускарски сезон и по пътищата много често срещам стопаджии (ама все глупави), пущам туке неколко практически съвета. Примерно фащате самолета до Барселона отиване и връщане къде триесе еврота, една седмица стопирате у Еспанеата, стигате до другиа край и са връщате, едете консерви и лебец, ама па сте виделе свет и народ...
Следващите истини са изпробвани лично от назе у практиката. Хиляди и хиляди километри стопаджийство.
1. Времето - през нощеска нема ка да ви качи никой, не се виждате добре. Ако се пак ви са налага да стопирате нощем, гледайте да е на осветено место, мотел ели бензиностанция, шафьорете требва да виждат лицето ви добре. У дъжд и снег може да ви качат само от съжаление, но бъдете сигурни, че на никой му не аресва да му мокрите и цапате у колата.
2. Местото - нема ка да ви запрат, ако сте дигнале палеца на най-бръзата отсечка, дето нема даже и отбивка. Гледам ги стопират без никъв майсторлък, застанале тама, де фръчиме със сто и педесе, ка да му запреш, колкото и да имаш желание? Ориентирайте са къде отбивките, бензиностанциите, бавните отсечки, ако требва минете 5 километра пеши, ама застанете на удобно за шофера место.
3. Външния вид - ако сте турнале слънчевите очила, я нема да ви запра никогиш! Ка да запреш на човек, на който му не видиш очите? Очите са пръвия ви контакт с евентуалния ви превозвач, те требва да се видат на сека цена. Напоследък се такива с тъмни очила срещам, ора без акъл. У точката външен вид спадат и много други неща - требва да сте чисти и с измити зъби, що си личи отдалече, ако смръдите - много по-големи шансове да го земат има човек с чисти дреи отколкото неко парцал. Дрогите и миризляците се видат от километри. И друго психологическо трикче е да сте с цветни дреи, не черни. И да не са разноцветни, поне да са светли. Черното е съмнително по принцип.
4. Не пробирайте, важното е да минават километри. Ако дигате палеца само на коли, и само на нови коли, шансовете ви намалеват. А да се качите на неко Т150 ели па у ремаркето на неко трактор ели некое деденце да ви дигне у стариа си москал си е приключение отсекъде. Коги друг път ша изпитате такова нещо?
5. Като се качите у колата, вижте кво е настроението на шофера. Некои дигат стопаджии, за да не заспат на волана, те по принцип са мълчаливи и не обичат да им са приказва. Дръжте си устата затворена. Съобразявайте са, че сте на чужда територия и то без пари. Темеруте секакви има по тоа свет. Има обаче и бърборковци, дето си дират слушателе - изслушвайте ги, даже и да немате кво да им речете. Те и не чакат да им кажете нищо, сал сакат да ги слушате, нема накъде да бегате, вече сте са качиле.
И те тава е. Не е голема философиата, важното е да ви а интересно.
Всичко е толкова на дребно в България - във всяко отношение. Дребнавостта ни е дори черта на манталитета.
При една такава статия за авторските права и хонорарите нашите грижи на хора пишещи и публикуващи изглеждат още по-дребни.
Тук оцеляват само мишките, които си намират спонсор.
Тук оцеляват издателите на хороскопи и жълти вестници.
Тук мащабите са други. Нищожни. Малко народ сме. Има изследвания - около 20 000 българи от всичките 7 милиона и половина се интересуват активно от литература.
Тогава за какъв стимул да говорим? Писатели у нас са само тези, които пишат (качествено или по-малко качествено) за престиж, не за пари. За пари пишат едно две, максимум три лица в цялата република. Как да превърнем в такъв случай един сайт в място за публикуване и плащане на хонорари на авторите - не ние и не този сайт - за Литернет.бг примерно става въпрос?
Главата бучи и е някак мъгливо, а уж беше светло това пусто пиво! Завърна се още по-злобно джуджето и мозъка бързо разджурка с чуклето: - За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети?! Ах, как ненавиждам ви, всички поети! Проклети пияници, скотове, свини - съвсем безполезни търсачи на рими! Махмур, знай драскачо, е моето име - джуджето със чука, за милост моли ме!
- Махмуре - отвръщам - хвани ме за кура, гореща чорбица в стомаха ще тура, две ледени бири ще ливна над нея и ще те удавя, ебах те у гея! А знаеш какво да направиш със чука - пъхни го в гъза си и бягай от тука! Ти фикция си от ума ми родена, не е трудно да бъдеш унищожена! Поетът създава, поетът убива, накрая, разбира се, пак се напива!
19 - 20. 04. 2010 г.
Афтур: партизанско име от форума: rentgengang, (друго име: Митко)
Само си представете колко много човешки същества вечер поемат на пътешествие от ръба на леглото си… Пътуват в Царството на сънищата, пътуват до зелената Бразилия и до бялата Финландия, до обратната страна на Луната, до всяко мечтано място, където не им пука, че никой не ги обича или че не ги обича точно определен човек, че парите им не стигат, че нефтът на планетата свършва, че някакви железни хора с един подпис на химикала си изпепеляват хиляди други нещастници…
Не им пука, защото там, където пътуват, всички тези глупости не съществуват.
Всъщност исках да разкажа как полетях. Вместо това започнах да разказвам за велосипеда си. Велосипедът няма криле. Ако обаче разполагаш с достатъчно силно въображение, можеш да си представиш, че летиш, докато караш велосипед. Не е същото като да летиш наистина, но поне е някакъв вид летене. Има и друго общо нещо между велосипеда и летенето. Свързан съм и с двете, откакто се помня.
Преди неколко месеца една малка фирма за преводи - едноличен търговец от София - ми възложи да му превеждам писмено много страници. Преведох една част и той прати некви пари. Разбрахме се и за следващата част от текста и я си продължих работата. Обаче по интуиция усещам, че нещо не е наред и тоа човек ша ма влачи. Ка ще да а. Преведох я и останалата част и ги пратих. И му викам чакам си парите. Одговара ми добре, ша ти ги прата до еди кога си. Чаках я. И чаках. И си почаках, писах му сто пъти, той ми праща отговор сто пъти, я го тръпа... Дорде в един определен момент си викам тоа май ма взе за мезе.
В колата сме тримата – аз, Мариан и Свилен. Пътуваме от София за Бяла Слатина и се хилим като ненормални. Смеем се, както не сме го правили от години. И не можем да се спрем. Трима бивши хевиметали, понастоящем християни. Или както казваме в Бяла Слатина – ристиени. Православни ристиени с всички произтичащи от това обстоятелство удобства и препятствия. Но не искам да говоря за вярата си. София я знаем на пръсти.
Точно преди един месец на 23 април на главния редактор на Северозапад.орг (тава съм я) му беа присъдени разни летературни признания и награди, с които се пак требва да се пофали.
Отлево надесно: Йордан Ефтимов - виден български критик, който говори в интервюто по-доле, Георги Чобанов - главен редактор на Литернет.бг, Николай Фенерски - главен редактор на Северозапад.орг
Те какво казва Йордан Ефтимов за раздадените награди и младите летературни надежди:
Служебна поща:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението, както ида ремиксирате — да адаптирате произведението, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да признаете, че сте взели материала от северозапад.орг ИНАЧЕ НЕ МОЖЕ! Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация Криейтив Комънс договор
Летература и други заебавки
