Тук ще прочетете страшната и истинска история на един човек. Имената на героите са променени. Ако мислите, че робовладелството и феодализмът са отживелица и в 21 век нема такива неща, значи нищо не знаете. Значи не сте биле из наще селиа. Ако цъкнете на снимката, може да видите в пълен размер главниа герой на работното му место преди неколко години. Гледа като парализиран, щото са страхува от фотоапарата.

За личността Петкан, измикярина на Робинзон, много истории се носят. Некои от които съм чувал, на други сам съм бил свидетел. Кратка биография и на двамата: Петкан е видимо набор около 74, но може би само в общината знаат с точност, от български произход, на ръст се е запарчил до 160 см от недояждане. Бои се от водата и не се къпе. Шашнат си е по рождение, но по-вероятно от наследство, щото семейството му не а много редовно. Бащъка му летоска у най-големата жега копа кукуруза с балтон и каска от мотор, брат му прилича на горско същество, а сестра му също не е свет. Сведения за брата на Петкан липсват, понеже в момента не се знае къде е и какво прави. Носат се слухове, че Робинзон го е прибил още докато работеше при него. Също така обнадеждаващо предположение е, че е избегал у друго село като овчар и се е замогнал! (странно как се замогват овчарите?!) ... и други небивалици. Робинзон ги беше взел и двамата да му гледат стоката, като ги ранеше само със суу леб и бой. Пешо Панделата ми разказа история, на която е присъствал, докато е бил овчар: Запладнил овците, седнал поди една сенкя и от невиделица с несъобразена скорост петканиният брат врязал поверените нему овци в панделините. Накратко - измешали ги. “Кво направи бе човек, съга знааш ли коя овца чия е?” - завайкал се Панделата, а виновникът също обезпокоен рекъл: “Леле Божке, Робинзон като разбере, че ме прекине. Я че идем да му кажем догде е време.” Пепи взел да го успокоява: “Седи тука и недей да му приказваш, дай леко-леко и че ги разделиме. Случва се, кой не е мешал овци. Недей да одиш, що оня че дойде и верно че едеш бой”. “Неа, я че ием и че му кажем” - заупорствал братът Петканин. Тишел он и се връща в каруцата с Робинзон и Петкан. Слезнале они и Робинзон като видел ситуацията, рекъл: “Що си измешъл на ората овците бе, говедо! Ти едни овци ли не умеш да пасеш! Дай вилата Петкане.” Он му е дал и още с пръвия удар у главата на виновника го повалил. Па като земе да го налага с вилата, що каа Пепи: “По-жестоко не съм виждал да се бие човек. Гази го, рита го, лови го за пиргулйете и го би от земята… Послем, кога оня не можеше да се движи вече, Робинзон рече на Петкан: Петкане, товариш тава у каруцата и го караш право дом, там го стураш. Я през тава време че разделим овците”.

След мистичното изчезване на брата, Петкан остана сам. Ширеше се у един фургон, делейки теснотията с ято бели гълъбе, собственост на Робинзон. Робинзон беше робовладелец и гълъбар. А Петкан си имаше даже и транзисторче, което надуваше яко. И понеже си беше аресал Роза, кога она минеше въз фургоня, он призне като лалугер, па и рече: “Розичкее, яла вам, тука а дискотеката.” Друг път види ли я из улицата, подфръга закачка: “Розичкее, началството каза да те пипнем за късмет, може ли?”

Робинзон видел, що слугата му се е разпръчил и му дал едно календарче със Синди Крауфорд, с думите: “Петкане, те таа е от другото село и много те е аресала, яле праща ти снимка.” И да видиш, нема по-щастлив човек от Петкан. Оди налево-надесно с календарчето и кой види му се фали, що таа го е аресала и началството че го жени за нйеги. Ама козата си сака пръч, затава Робинзон тишел негде, довлекъл му една шашава парантия, па и казал: “Те ти 500 лв (стари пари) да спиш с наш Петкан.” Жената от снимката оживела и в миг мечтите Петканови се сбъднали. Тогава он зе да пее друга песен: “Еййй орааа, я съм мъж, спал съм с жена!” Таа обаче била временно явление, а он си сакал истинска жена. Робинзон гледал, гледал, па му намерил отнекъде една още по-шашава и от нйего, с остригана глава. Но задачата на новообразуваната двойка била да работи, а не да са разможава, затава жената била снабдена със спирала. Явно младоженецът е бил голем мераклия, щото без време избушил спиралата. Тава е било в основата на гюронтията, на която присъствах един ден, връщайки се от барата с въдица у ръка. У двора на Робинзон са разиграваше следната покъртителна драма: Главният виновник Петкан мълчаливо понасяше юмруците, сипещи се върху му от началството Робинзон, което псуваше с гръмовен глас:

- Може ли да си толку тъп и глюпов, бе? Кво направи та избуши спиралата, я колко пари че давам за аборти бе, свиньо! - след което кимна с левата маица и така го удари, че жепейската фуражка на Петкан фръкна, а он си тресна главата у стената на къщата. Навали се, взе си я и я тури, заставайки мирно, а началството зеваше:

- Бе моъ ли си толку неграмотен… путка се ебе с чалъм, а не като тебе айдушката. Що си толку прос бе, изроде… - след което пак го цапардоса и му разби прълицата. Петкан наново си оправи фуражката и продължи в поза мирно да понася терора. Я леко-леко си заминах по улицата.

Съпружеският живот на Петкан трая още некое време, докъде жена му не избега. Викат, що бегала с некакви циганйе, ама и при ньи не седела много, що немали леб да я ранат. Веднъж у пивницата чух следните неколко истории:

Значи накратко, Робинзон кове пиронйе с кисера, а Петкан му помага.

- Петканее, дай един голем гредарски пиронь, ама по-бръже! – Он отишъл, ама донел един миничък. Началството като видел пироня и се обръне та смери Петкан у челото с кисера, а он падне по гръбина.

- Каза ли ти кво да ми донесеш, бе? А съга яла дръж слъбАта, що че се окачим на покрива и куту ти кажем че я местиш накъде ти кажем.

Очеплезил се Робинзон, фанал се за маите и подвикнал:

- Ей сбръкания, след малко че подместиш слъбАта налево, разбра ли?

- Да началство! - отврънал Петкан, ама бил станал поди нйея с лице към Робинзон и дефакто нйеговото лево се падало отдесно на началството.

- Айде мести!

Петкан дръпнал смело налево, началството полети от одозгоре и си падне на гъза отвръъ нйего си.

- Яла да ти ебем макята и пустиняк изчепен! - Фане го он и като се уморил да го бие, го питал кое е лево и кое десно. Оказало се, че знае, но приема заповедите без много да разсъждава. Друг път Петкан дои овците. Явно видел зор с една от ньи се провиква:

- Началствооо, таа овца нема млеко!

Робинзон идва, поглежда и почва да псува:

- Пущи веднъга бе, че ми скопиш овеня!

Недояждането за Петкан си беше нещо нормално, част от живота. Робинзон му даваше един хлеб, като половината само е за него, другата требва да е отроши за кучето. Добре, ама нйему му се яло веднъж повече, та натиснал и изел целия леб. Послем за десерт получил две порции бой да си засади. На задушници Петкан обикаляше гробището и си правеше угощение. Некой път кога се смили некой човек, та му даде я паница чорба, я манджа. Откраднаа му и транзисторчето! Нищо че неа виновен, пак яде бой. Кога дойде време Петкан да улаза войник, Робинзон му беше дал шинел, генералски пагонйе и една кукружлянка вместо пушка. Провеждаше му строева подготовка на двора. Като отишел да служи, Петкан попаднал в Кралските Елитни Части (КЕЧ). Там имало некакъв офицер от нащо село. Строили ги войниците на плаца, и оп - из строя изкочил наш Петкан и с усмивка и бодра крачка се запътил право при познатия нему офицер.

- Здрасти чичо еди кой си, дай една цигара. У-у-у, я кви убови пушиш, дай йощ една. Много благодарим…Ей, началството каза да ме гледаш, що че ти ебе макята, така каза.

Друг един път, отново в пивницата където се раждат историите, една личност ми разказа следната случка:

“Иде дом Робинзон, отвара вратата и вика:

- Дай да палиме трабанката да одиме че се мръкна, а оня още го нема.

- Къде че одиме?

- Па у полйето. Онаа свиня Петкан е избегал с овците.

Укачиме се ние и дай-дай, та у полйето. Ама къде че го дириме? Там, вам, нема го нигде никъв. По едно време Робинзон се загледа нанегде и вика:

- Те яла стоката поди онова дръво и чуем що некой бъбре, баш че е он.

И верно, като тидоме, кво да видиме: Наш Петкан се окачил на дръвото, зимал един воден пистолет и стреля та пепей се дига:

- Па-па-па, чекайте ваща мамица с циганйе турци и албанци! Ахааа, гадини вие! Бум-бум, татататтата…

Тагава я помисли що он че иде и че го прекине, а нйему като никога му дойде акъла тиде до дръвото и му вика:

- Петканее, кво си направил бе жено блъива…

- Водим война началство! Ти нали каза, що циганйе, турци и албанци само бой за ньи, я така и правим. Те, морим ги.

- Абе дако ги мориш, ама стига толку. Де виж кво си ги избил сичките. Мале мале що народ си изтрепал…я гле - и жени, и деца… Къде съга че дириме багер да ги зареваме? Поглеш, целото полйе е у трупове. Де слезни от дръвото да прибереме овците, па послем че ги копаме.

Слече се Петкан и подкара стоката, а Робинзон у колата ми рече: “Дако, дако, чекай жено да се прибереме и че видиш ти и война, и Херушима, и Нагасаки.” Прибраа овците и Робинзон като шибна картечаря Петкан у прълицата, оно му пойде кръв из носа. Придигна се Петкан и вика: "Началство, я съм мъж и нема да ревем и да си тръкам носа.”

Мене ми стана жал па му реко:

- Ей, мани не бий го бе, виж го че си неа с акъла, он си не сака.

- Я ако го не бием, не мом да се оправим с нйего. - отвръна Робинзон.

От толко чудо и зор Петкан избега от Робинзон. Решил да оди у Сръбия. Изсуунал се една нощ из фургоня и фанал шущавата. Отишел пеши ча до Сланотрън и тама като го виделе, го прибрале и го нараниле, докъде го разберат кой е и отдека иде. Още с идванйето Петкан попитал ората:

- Абе, а тава тука Сръбия ли е?

- Да, Сръбия е - отговорил му некакъв зевзек

- А-а-а, знаех си я що е сръбско, но и въздуха си е друг! А у България са много диви и много бият.

Накрая разбрали откъде е тоа бежанец, качиле го на един рейс и казали на шофьора да го стури на село. Добре, ама таа жа луд и шашов, като видел разклона за село, казал на шофьора, що му се пика, слезнал и си бил камшика та никой го не видел накъде фанал. Суматио време го немаше, ората приказваа, кво ли не, че кокалете му намериле у гората, че граничарете го застреляли, че го изеле влъци и мечки, обаче един ден Петкан се появи като привидение. Вече не е при Робинзон, сега помага на ората за работа и получава парици. Па е измекярин, ама слободен. Останаа му само полицейските дреи и жепейската фуражка наследство от Робинзон. Вживява се в ролята на полицай, явно тава му е мечта. Робинзон умре, прибиа го некакви циганйе, що се скарал с ньи. Дотръкаа го и нйего, та и папер не остана. Сега Петкан в своите очи е вестител на реда. Некои шебеци го беа избъзикале да стане на пъкя и да спира коли. Застанал като полицай и наспрел два-три тира. Они го видели че е шашов, позасмели се и си пошли. Даже с помощта на явно същите бъзикчии (понеже е неграмотен) е написал следното нещо:

Списък

До полицията у Белоградчик, за оръжието, което трябва да бъде отпуснато на полицай Петкан.

1. АК - 1бр.
2. Пистолет Макаров - 1бр.
3. Муниции - колкото требват
4. Сабля - 1бр.
5. Лък и колчан стрели - 1бр.
6. Боздуган - 1бр

С уважение: Петкан

Дотолкова са е зел на сериозно, че веднъж един човек му възложил нощта да му варди тракторете. След малко иде и гледа: Петкан запасал воден пистолет, пише нещо по едни ратии и ги лепи по машините.

- Кво лепиш бе? - попитал го човекът.

- Табелки - отврънал му Петкан. – Тука пише “Охранявана зона, стреля се без предупреждение”. Да знаат айдуците и да бегат, що може да ги застрелям.

Последния път, кога го виде, беше на село у пивницата. Пристигна с един шлифер, на който имаше пластмасова шерифска значка, закачена с игла-ключанка. Седна до назе и си зима едно кафе. Имаше синка на окото, която го помолиаме да ни обясни откъде му е. Он почна да ни разправя кво е одил по София и откъде е добил синката:

- По София кога отидо, ми се случиа некои работи. Седим си я у едно кафе до гарата и си пием пиенйето като човек, ни се задрънчвам, ни нищо. По едно време идат трима с голи глави накъде мене и викат: “Ти си от циганйете!” Не съм бе - реко я, а они пак си кво си знаат: “Неа, ти си от циганйете.” Е добре - реко ньги - само мир да е! Щом викате че съм от циганйете, от ньи че бъдем. И они се сурнаа, та ме прибиа и ме посиниа. И за кво, не можа да разберем. Ни съм се задевал, ни нищо. Кажи ми тава ора ли са?!

- О-о-о, Петкане, де млъкни! Стига си ми чегрътал на главъта, че от снощи ме боли! - рече седящиат до мене Бомбата - А иди да приказваш на друго место!

Петкан стана, взе си кафето и се изниза тихомълком.

Автор: Един пич

Показванье 10 от 14 коментарИИ