Ей, пичове, говори вашият капитан. Тоест админа на този шашув сайт. Приятелете ми викат Кольо. Па един даже ми викаше Кою. Ма тава е друга тема. Сеги да ви разкажа нещо. За мене беше могу въздействащо. Бръкна ми у душъта. И те затава рекох да сподела. Преди нема и петнайсе минути ка си седееме с един приятел и си пиееме бирицата насред едно югоизточно морско градче, срещнах един човек.
Една възрастна женица, болнава, пълна, около шейсетте, ка си връвеше по тротоара и вика моа ли да седна при вазе, че са уморих. Ниа си седиме на тротоара край една пласмасова масичка. Тука бачкаме през летото. Зимата па одиме на друго место. Дома сме два пъти у годината за по два дена. Викам на жената па седай. Имаше свободен стол и тя седна. И от пръвото изречение, къде го каза, настръхнах. Се едно некой ма фана за гушата. Трепна ми сръцето и без малко да ми потечът слъзи. Щото на около петстотин километра от онава место, къде е минало детството ми, некой ми проговори на чист неповторим ясен мил нашенски език. Със сичките му извивки, с онова изтерзано отношение към света и живота. Тва не е диалект. Тва е различен език. Не вервайте, ако ви кажат нещо друго. Жената се оказа, че е от Монтана. Селото й било Николово. Имала си още къща там. Ма дошла и тя като мене да изкара за леба. Що тама по нашенско е съсипия. Пустиняк. Подгониле сме са да дириме по-добар живот. За петнайсе минути с таа женица си разказааме историите, тя нейната, язе мойта. Тя у Николово си имала градинка, насадила си едно друго, ма немало сеги кой да ги гледа и да събира кво са е родило. Дъщеря й живеела тама, ма не можела да са грижи за градината. И други работи разказва, ма я толку не слушах кво ми приказва, ми са наслаждавах на интонацията й, на думите, дето ползва, на словореда. Слушах, слушах, слушах и са пренесох в един друг свет. Сигурен съм, че ша ма разберете. Нема такъв друг език. И тогива си спомних що съм започнал да го праа тоа сайт! Нема такова место на светъ, къде приказват толкова убаво!!! НЕМА! Даже и нищо да не ти каже некой, само от мелодиата на тиа думи можеш да разбереш много. Там е диво. Криво. Бедно. И убаво. Неповторимо. Там сичко е истинско. Там леба има друг вкус. Там нема фалш. Който знае да говори нашиа език, знае и какво са опитвам да кажа. А тука ми е мъка. Тежи ми нещо у грълото и нема на кой да го разкажа. И винаги ша ми бъде мъка. Тука никой никоги нема да моа да ма разбере. Затава ви и пиша. Нема друго. Аре. |
|
|
Афтур: Bushman () от дата 13-11-2008 12:25