|
Следващите снимки дори не са нуждаат от коментаре. Правени са таа есен. Пущаме ги разбръкано, нашта сила е в хаоса. Некои са по-големи, затава е нужно тръпение, докъ са отворат. Те са и активни за отваране у по-голем размер. Ако ма питате мене, ич ми не требва да ода никъде по тоа свет. Северозапада си ми е достатъчен... Ако и бандитите и кметовете беа у затвора, а не на свобода, раят щеше да е пълен.
Хижата Леденика, напраиле са го убаво на таа поляна, с дръвени пейчици и маси, с место да си запалиш огин... Надоле ша видите и на кво прилича лагерът на сто метра от тава место, нагоре у горъта, дека ни водеа като мининки. А самата таа хижа отвътре си беше пустиняк и некоги. Ка спааме тама един път като метале ша ви разправам в най-скоро време. Маааалиииии... Кучка през мост!
Белоградчишката крепост. Нема тикиви гледки като от ониа скали горе! 
Ето и една от тех. На живо усещането е сакчеде фръчиш като орел. 
И още от гледките. Тиа камъняци си имат и названия. Ено прилича на слон, друго на целувка и те така те. 
Тава е табела на входа. 
Входът на Черепишкия манастир. Тава е малко преди село Лютиброд и недалече от Ребърково, в Искърския пролом. 
Четете, ако ви са чете. 
Есента в прохода Вратцата.
И те тава е детският лагер от ено време. На нищо не прилича. Сал у лево моа да видите кой идва туке - ловджии с джипове. Иначе сградата е на пустиняк. А тикиви спомени имаме от тоа лагер, мамооооу... Беа довеле и една група русначета, повечето момичета... 
Тава е от вътрешността на пещерата Леденика. 
И тава.
Те ви туке да дзепате кой са е разписал усред един камик в утробата на пещерата Леденика. Може и вашто именце да е тама. И я ено време са разписвах по дръвета и пейки... Тава си е шуга. След иляду години изследователете ша викат вижте ги древните ора колко са биле напреднале, знаеле са да пишат, дори са оставале сложни послания като таа форма на сърце (Б+В)...
Табелката са намира на входа на Клисурски манастир. Близо до Берковица. 
И още една табела - от самия вход на църквата в Клисурски манастир.
И още една за туристите.
Гледка от скалите накъм Белоградчик. Могу умрел град. Тава е необяснимо - ка моа да има такиви условия за туризъм, а да нема ена свесна кръчма у градъ... 
А тава е един жилищен блок на входа на Монтана, срещу бензиностанция лукойл.
Малко информация за Врачанския балкан.
И карта на тоа същия Врачански балкан.
Църквата в Клусирски манастир. 
Стаите за спане на Клисурски манастир. Двойна струва 35 лева. Вътре е с теракот, нова дограма, нови легла, топла вода на салмъ. Телевизор, естествено, нема. Манастир е.
И пак от Клисурския. Нема толко чист въздух на таа планета!
Туке моа да разгледате кви дзверове има по тоа край.
И отново от пещерата Леденика. Като казах Леденика, та са сетих за бирата - ено време човек изпиваше спокойно каса бира и нищо му немаше - що не шъкаа толку спиртове у неги. 
И още малку камъняци от таа пещеръ.
И още.
Таа баричка са вика Лева. Минава през Вратцата. Малко по-нататика некви ентусиасти алпинисти изкачват двестаметрови скали. Умирам за шашави ора! А у лево от снимката има могу добар ресторант, неква врачанска знаменитост с некво морско име.
Тиа камъняци са викат Ритлите. Ритли, за кой не знаа, са стените на каруцата. С баба ми ено време впрегааме коня и отвадааме по пойето. А на връщанье преди спусканьето на баира турааме кучката под еното задно колело. Кой разбрал, разбрал.
Лакатнишките скали. Лакатник у още ено райско селце от Северозапада.
Таа табелка е край онаа поляна от пръвата снимка. Ако проверите в уикипедия, като напишете латинското наименование Vipera amodytes, ша разберете, че ено отчесто срещаните животни у Врачанския балкан над леденика е пепелянката. Вардете са - колкото е красиво при назе, толку е и опасно!
Тава е тераската в Черепишкия манастир, на която Вазов е обичал да пише разкази и стихотворения. Тук е написал "Една българка" и "Иде ли". Ама и я да седа цел ден на таа тераса, и я ша измисла нещо толку убаво! То с такава тераска секи може. Па колку пиенье моа да са изпие тука... А ако живеате къде Лом, Орехово, Видин ели другите селиа и градчета на Северозапада, снимайте и пращайте такиви красоти. По пъкя от Враца за Монтана например, ако фанете ена от отбивките надесно, ша стигнете до село Лиляче. И тама има природни забележителности - скалата Божи мост. Ако некой го щракне, да го праща! В комплект с мегданя на селото и другите подробности. А, щех да забрава - ДА СА ВИ ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИТЕ! (Кой кво си празнува, нема значение.) |
Афтур: lorinzera (Регистриран) от дата 25-12-2009 10:03