|
Забелезале ли сте, че могу ора по нашиа край използват прасето като мерна единица. Таа кола например струва шест прасета. Почивката на морето е на цена три прасета. А катаджиите оня денка, коги си одих за кланьето, ма спреа край Плевен и ми написаа акт за превишена скорост, дека ша ми струва половин прасе. Що немАх тръпение да са прИбера и натиснах опеля. А опелете са летящи кОфчези. Могу яки. Сал москвича на бащъ ми от ено време може а са мери по техническа мисъл с опеля. Както и да е. Тава са случи на 26 декември миналата година. Цело лето ми течът лигите, като са пресета, че зимъска в краа на декември ша гътнеме прасето. Ни сам го гледал, ни сам го ранил, ни знам дали а яло кукуруз. Зимааме го от свинекомплекса. 110 кила по 3,30 лв килото. Сметайте самички. Беличко, чистичко, женско прасенце. Без сланина, сал на мЕсо. И гледа ено такова а да ти проговори. Верно, некой ша рече, че а по-добре да идеме до магазиня и да си земеме един бут и фръгай у тавъта. Ама я никогиш не съм си имал свойо прасе. Се съм одил по ората, коги ма викнат да помагам за кланьето. И затава рекох да си изпълна детската мечта и да си купувам.
Ми немаше и кой да го заколи. Дрътия вика я не умем, сал веднъж съм клал. Сакаш ли, вика, да доведа касапин? Де бе, маани ма с тиа касапе. Тиа професионалистете сал бръзат и сичко им е ясно и требва и да ги черпиш накраа. Па таке сме си сал свои ора. Дай ножа туке. И ка не бех клал никоги, го ръчнах. Ръч. Ножа флътна като у тех си. Като манарче у гнила тиква. И то умре, таа гад. Ама преди да умре, квича и рита като изоглавено. Рева, рева, па спре. Ми добре че бех с ръкавици. Що ка му дръжех еното уше, да не са подфръга могу, ръкъта ми са изплъзна и еба та ма заапа за палеца, мамка му и прасе. Кръвтъ му тече, а тава апе. Перфорира ма, да упалее таа палиа, та после даже ми са инфектира раната от кръвтъ му. Ама ми мина вече. Напраих му чудесен разрез. Верно, на касапете е по три сантима. Моа разрез беше къде десет. Ама нали умре. И като го почнааме... 
По бръзата процедура. Те баначенете например и кръвтъ не фръгат. Ама при назе нема тикиви филми. Прълиш, стръжеш, чистиш, мажеш с оцет и сол, късаш кожа направо от гръбъ и едеш. И пиеш греана рикиа. Те ората насекъде различно го опраат. Едни го почват да го разфасоват откъде гръбъ. Други на една стран полегнало. Ниа го почнааме откъде корема. И пръво изфрълиаме говната и чирвата. Нема кой да са разпраа с говна. То а миенье, то а чудо. Я по-добре у контейнера. 
Убаво прасенце беше. Немаше могу сланина. Опрълиаме го убаво. Отрезааме му глъвъта. Немаше снег, да ги фрълиме у снегъ. На другиа ден ги сварииме за пачъта, разглобих му черепа и му изедох мозъка. 
Мръволе, връъ му гу. Могу ги едеме. 
Е туке още. Сал да ви не потечът лигите сеги! Доволен съм от тоа живот. Кво повече да сакам? Аде кажете ми виа, като толку знаете. Що то сал с еното уважение на тоа свет не моа да са живее. Требва и мЕсо да има. 
Е го тукее прасето къде три следобед. Топи са в устата. Едната тавъ беше с лук, другата беше без лук и на котлоня, а на следващия ден фръчеа шишовете на скарата. И те така те. Спортуваме българскиа национален спорт. Яденье и пиенье. Па ако има и неко сгодна женица... Я не знам за вазе. Ама я имам вече с една мечта по-малко. Аде наздраве, да го тура у тава чудо. |
Звукове и гледки 
Афтур: vlad_gad (Регистриран) от дата 31-01-2009 22:34