|
Колку и да са напрегам, трудно ми е да са съгласа, че човек коги коли прасето проявява жестоко отношение към животнуту. Ут ена стран е жестоко, щото животното са мъчи. Ама от друга стран и язе требва да муам филета, суджуци, бабета и най-обикновени пръжоле. Значи не го праа от жестокост. Ша ма извиняват сички вегетарианци и ненормалници.
И след като е необходимо и задължително да се раниме с месо от прасе, следователно е необходимо некой да го утрепе тава прасе. Значи следващата стъпка на Бриджит Бардо и европейските лицемери ще бъде да се въведе закон за безболезненото трепанье на прасета - с упойка.
Тиа разсъждения са породени, да го еба, от факта, че наскоро и у назе приеа закон за жестоко отношение към животнете. И кой са отнаса жестоко с гъцата и й фкарва ножове у гушата, ша лежи у затвора. Предумишлено убйиство. Обречени сме да мреме отглади. Дубратъ новинъ е, че тоа закон както и оня да си не вариме ракиа дома са спазва и прилага сал у главите на некви чиновници. Не и на практика. Туке ша си вариме рикиа, ша си праиме винце и ша си колиме стоката коги ни а кеф и ка ни а кеф. Ако обаче подходиме към проблема сериозно, ша требва да признаеме и ниа некои недотам красиви черти от националниа си характер. Кво имам фнапредвит: познавам ора, къде куту мининки дереа живи котки за кеф. Язе също имам прегрешения, ено куче почти го дотръках от бой с лопатата, що изеде 5 патици на баба ми. А тава къде късах крилете на мухите и ги гледах ка са расождат по масата, а после ги фръгах у паяжината на неко паяк и гледах сеир - тава нема да го броиме. Сещам са и за казармата, къде фанааме ено врабче, оскубааме му перушината на глъвъта, та да заприлича на Ленин, връзааме му 30 сантима конец на кракъ, на краа на конеца завръзааме празна кутия цигари и го пущиаме да фръчи. Ма толку ни а бил акъля. Сеги тава не бих го напраил. Човек са променя. Не като да седи на ено место. Че то ако седи на ено место, къф е смисъла, да го еба? А един приятел на бащъ ми даже е съден преди, по комунистическо, именно по такъв закон - за жестоко отношение към животните. Човекът е от ено козлодуйско село. Яле, пиле и са веселиле се добри омразе. Ама по ено време им свръшило мезето. И тоа излезнал, зел един убав нож, влезнал у кочината, сащръпил прасето и ка е живо, му отрезал един бут. И го остаил да си умре от самосебе си. И те така те. Друснале му неква присъда. А па тава с мечките, дека ги затвориа в концлагер, вместо да си обикалят с циганете е голема европейска простотиа! От най-големите. И тава па ако не е лицемерие - у Софиа пълно с помияре и мивки, къде нападат и ора, у провинциата живеат старци, къде нема кво да едът, ама за мечките напраиха луксозен санаториум. А помиярете, мивките и мастиите, къде фръчът по сички софийски улици на глутници лично бих ги трепал. Както и ониа глупови софианци, къде си водат кучетата да серът и пикаат по тротоарите и после невинните ора требва да си чистат обувките от лайна. У Виена лично го видех преди 2 години, ама са забавих с камерата да го снимам - ена леличка си води кученце по улицата. То почва да ака. Тя го изчаква. Свръшва си пустиняка работата. Леличката са навежда с една найлонова торбичка и му прибира сраньето от улицата. Те тава е работа! Струва ми са, връъ му гу, че най-напреде требва да са замислиме за отношението към ората. Па после към животните. Що най-мраза да вида ора, къде са мразат с ората, ама иначе като видат неко смръдел мачък и са превъзнасат се ено са виделе майкя си. Се ено им белиш еце. Аде довиждане, че зех да прекалявам. |
|
|
Афтур: 4ryli (Регистриран) от дата 09-03-2009 01:38