|
|
Старт За Бог да прОсти
|
16-02-2007 |
|
Страница 3 от 3 Веднъж след приключване на втория срок директорът го повикал, разгърнал отпреде му главната книга на V "д" клас и му рекъл:
- Г-н Татев, виждате ли, една проверка, таквози, и едно малко обяснение.
- Моля, моля, г-н директоре! На вашите услуги!
- Тук на ученика Гаргов Херувим сте писали петица за втория срок, а той, видите ли, е изключен още преди да изтече първият даже.
- Хм, да, да! Спомням си, г-н директор, спомням си, но то беше тъй сръчно и тъй трудолюбиво момче и толкова много предмети ми изработи за кратко време, че и за третия срок спокойно може да му се постави бележка...
- Същото, видите ли, сте направили и с ученика Калцунев Борислав. Той пък въз основа на медицинско свидетелство и по решение на учителския съвет е освободен по вашия предмет поради това, че три пръста от дясната му ръка липсват.
- Липсват, липсват, г-н директоре, и е освободен, но идва, идва момчето и работи... с лявата ръка работи, знаете. Рендосва, кове и реже с триона като дявол.
- Да кажем, че и това е така, макар че не трябваше да му поставяте бележки, но, видите ли? Какво ще кажете за шестицата, която сте писали на Карапанчев Емил, който почина от тифус още преди Коледа?
- Ах, да, да! Прав сте, г-н директоре, прав сте... Не е правилно, но и то небрежност не е... То, детето, беше тъй примерно, тъй кротко и послушно и тъй бедно... Като се научих, че починало, тъй ми дожаля, че с нищо не се погрижих за него, с нищо не му помогнах, та си рекох: "Умряло клетото, отишло си вече, защо ей така, вместо цвете над гроба му, вместо свещица, един вид, да му не сложа една шесторка на горкичкото..." За Бог да прости, един вид, г-н директоре, за Бог да прости и вечна му памят го направих, знаете...
Чудомир.
|
|
ЛАФ НА МЕСЕЦАЖивей у борчове - да та помнат ората!
|