Бай Анани беше набеден бръснар, а по призвание касапин и джелатин. Живееше на последния етаж у нашиа блок, като в апартамента му се намираше бръснарницата, в която пък беше целото му домочадие от 5 деца. На самия бай Анани му не дреме от условията - живее като у комуналка, яде пръжени яйца и типов хлеб, спи на един опикан дюшек, който заранта само го обръща да поизсъхне и вечерта пак го връща у първоначално състояние. Жена му също е набедена фризьорка като него. Имат 5 деца, явно той е бил на принципа “Жена, която е непраздна, не е верна”, поради което е работил усърдно по въпроса. При тая архаична личност се влачеха само старци да ги стриже за по 50 ст., ама половината от тех умираха по стълбите.

Тая клиентела, първо със шаман е дигаш, после тръгва на последен поход преди отвъдното. Ходят нагоре по стълбището като ексхумирани трупове, като зомбита с изпънати ръце и да ги питаш за кога им е да се стрижат, като и дългосвиреща плоча им е много, не могат да я прослушат… На бай Анани в ателието е много страшно, имаш чувството че Франкенщайн там са го създавали. Мерише на плод-зеленчук, а именно на гнили картофи, домати и чушки, като самият той допълва обстановката изцяло: Облечен е с бела престилка, омацана насекъде с архаични гозби, дето вече не са актуални у днешната кулинария, яката му е станала лъскава от мръсотия, прилича  на кожена, и като е огънеш се връща в първоначалното си състояние подобно на ластик. Има повече мръсотия, отколкото яка в нея, ама това е друг въпрос, касаещ учените от БАН.

Косата му е като на Радован Караджич, а в брадата му Петър Берон ако се поразрови че открие нови животински видове. Въобще целият е изваден като от фестивала “Златен Кестен” за стари градски песни, а самия той прилича на Аспарух Лешников. Не знае по тоя или по оня свет ходи, живо изкопаемо, учил е у килийно училище и е писал с пръчица у песък. Оръдието на труда, даващо поминък на тоя изнурен старец е ръчна машинка, дето най-вероятно е стригала Георги Димитров като ученик. Още по-ужасна е обстановката в “салона”- огледалото е практически вечно, у египетските пирамиди такова са ползвали- парче ламарина, а на нея залепено домакинско фолио. И да падне нема трошене. От неизмазаната стена стърчат два чучура като от Извора на Белоногата- две пререзани тръби с кранове и от тех шурти вода. И един мъх около теа чучури избуял, да ти е кеф да го гледаш от научна гледна точка- то като туфа трева, ендемичен вид защитен от закона, у Червената книга турен. На едната тръба е закачен с мъка ръждав душ, с който жена му мие на клиентите косите. Самата мифка представлява строшено биде, облепено с лейкопласт да ти не среже врата и да не вкара бай Анани у затвора за клане.

В “салона” мъждука една 40 ватова крушка, вътре е като крематориум сумрачно и душно, мерише на въглероден окис и тъга. Бабичката къде види, къде не види кръца с ножицата. И понеже е ниска, качила се е на една касетка от домати и с подскоци стриже. Ама с една ножица, дето не е острена, а е клепана! То тава не е ножица, то не реже, ами къса! После косата ти става се едно си скубал трева с ръце. А как боядисва другите бабички ако знаеш! С боя “Арома” от 63 г. от първите партиди, експериментална. Натроши я у едно хаванче, разтвори с АМВ разредител и маца. То затова бабишкерите ходят със зелени и сини коси, щото това чудо дава реакция с живата тъкан и се окислява. Дедо ми ходи веднъж да се подстриже при Бай Анани и се върна като пострадал от осколки след терористичен взрив на магазин с голяма витрина - бинтосан и с кървящи рани по лицето. Добре че го не закла тоя корифей в коафьорството, този Капанов от миналите столетия.

Обаче бай Анани умре. Сега жена му седи на балкона и се подпира на един лакът като стара къща на дувар. Останаха и децата. То и те не са редовни, като се напият и скачат на въже в 3 часа през нощта. Една съседка отишла да им направи забележка и тея както си говорели е бутнали по стълбите та й строшиха ръката.
Бай Анани обаче живее, много хора си го помнят и си милеят за него. Слизам веднъж пред блока и гледам едно привидение иде към мене и вика:

- Момче, още ли работи бай Анани тука?
Поогледах го, видех че е от неговите набори и му казвам:
- Не е тука, премести се.
- А къде мога да го намера? От 2002 не съм го виждал…
- Ами ловиш трамвая двойката и на последната спирка - упътих го аз.
- Там ли му е бръснарницата? – пита ме оня
- Не, там му е вечният дом. Гробищата… Викаш от 2002 не си го виждал… Абе като те гледам, май и оттогава не си се стригал, мязаш на Джими Хендрикс у главата, от косата ти пет юргана могат да се напълнат…

Записал: Плъхоубиец Храбър

Показванье 3 от 3 коментарИИ