| от дата 10-11-2009 20:14
|
Отварано : 2836 |
Публикувано в : Пресцентър, |
Не разбирам тази еуфория и не знам какво точно отбелязват на 10 ноември българите. То не бяха кръгли маси, не бяха паралелепипеди и други видове обществено словоблудство. В “Панорама” без малко да се омажат от удоволствие – с широки усмивки и опиянени погледи. Явно имат какво да празнуват тези хора. Явно им е празнично, че улиците ни са пълни с кучешки изпражнения, че дупките по шосетата ни разбиват колите и предизвикват катастрофи, че оредяхме съвсем, че околната ни среда става все по-сива и наръпана, че комунизмът от най-мръсния подвид се завърна и бе реабилитиран и оневинен навсякъде – вземете за пример същата тази национална телевизия, паметника на баба Цола няма да го споменавам отново (направих го без да искам).
Празнуват и се веселят тези, които имат причини да го правят. В тяхната България е щастливо, слънчево и розово. В нашата България обаче е грозно и свирепо. В нашата се стрелят по улиците заради отнето предимство. В нашата от злоба трудно се намират двама да мислят еднакво. Няколкостотин човека си разпределиха няколкостотин милиарда – за някакви си 20 години. Нямало е, казват онези криви муцуни, куфарчета с пари. Едно на ръка, че знам от човек, на когото са предлагали такова куфарче. И второ – ясно е като бял ден. Пари са раздавани. Находчивите марксисти бързо приложиха цялото си теоретично знание за капитала, за да го усвоят и умножат. Фамилията Такови си имат цял нов град на брега на морето. Помните ли имената Пеко Таков, Янчо Таков? Е ръгайте тук за информация - правдива. Има и други материали за изродите. Пеко Таков е за Червен брег като баба Цола за Бела Слатина. Мой приятел работеше там на строежа на къщичките на самия морски бряг, които сега се продават за милиони. Всичките са тяхна собственост - на Такови. Дървените части на постройките са от специална дървесина, внос от Сибир – колкото повече се мокри от дъждовете и колкото по остарява – толкова по-красива изглежда, добива невиждан цвят. Една дъска от тази дървесина се равнява на пенсията на баща ми. Малка дъсчица. Той моят баща след датата 10 ноември напусна държавната работа и си направи фирма. Фирмата фалира през 1995 година. В хаоса оцеляха само таковци и други тъпи имена на потомствени изедници. В хаоса те не фалираха, а разбогатяха, защото си беше техният съвсем подреден хаос. Как няма да празнуват сега? Ще празнуват не, ами хоро ще играят върху гробовете ни. И още една подробност за баща ми – стана член на СДС още тогава, когато по сценарий бе създадена тази организация. Повечето от онези седесари бяха измамени по най-бруталния начин. А неизмамените бяха подставени лица на сценаристите. Баща ми беше един от измамените. Дълго време не разбираше как са го измамили. Все още се чуди и не може да схване – не подозира какви кръволоци има на този свят. Не вярва да има чак толкова жестоки хора. Не допуска, че силите на мрака са измислили всичко предварително и само са контролирали прибирането на парите. Парите бяха прибрани – да празнуваме и да скачаме. Те си разпределиха тяхната България, раздадоха си парченцата и за 20 години свършиха много тежка работа. Сега е време да си отпочинат и да попразнуват. Тъмните сили се въплъщават не в някакви измислени магьосници от фентъзи четивата. Те на външен вид изглеждат досущ като хомо сапиенси. С очи, уши, крайници. И дори се опитват да говорят – също като хората. Може би затова умна жена като Велислава Дърева влиза в заблудата да ги защитава неуморно и да им приглася – не е имало куфарчета! Добре де, някой може и в найлонова торбичка да е прибрал пачките. Няма да спорим. “Преход”, друг път. Плува ли корабче тука, я погледни? Казаха на правешкия хитрец ти си дотук, нашето момче, нататък сме ние, хайде сега отдръпни се и това беше. Никакви емоции, скандирания и митинги не бяха нужни. Ние, братлета, само си сменихме фигурките за пред камерите и решихме през следващите 20 години да променим това онова, но вие не очаквайте да разберете какво. На нас, които имахме, ще ни се даде, а на вас, които си нямате, ще ви се отнеме и това, дето го имате. Да не навлизаме сега в библейски цитати, че е грехота. Какво да празнуват днес бедните? 20 годишното лицемерие? По-добре да бяха ни го заявили в очите – бедните на сапун. Преход е преминаване от точка А до точка Б. Преходът за нас бе от летище София до където ни видят очите. От неразбирането ни и мизерията ни до гробищния парк. Ние отдавна сме в точка Б. В точка А си останаха онези, идиотите с плана. Ай сиктир, ще се веселим и празнуваме – то може да сме мазохисти, но чак толкова извратени не сме, че да се подиграваме със себе си и свещеното наше страдание. Можем да затанцуваме от радост само ако изперкаме и решим да си направим един гуляй на провала – да се натряскаме, а утре ще мрем. От глад, от озлобление, от полицейски куршуми ще мрем. Нищо добро не ни чака в тази държава и в този свят, няма да съумеем да почнем на чисто, сценарият е донаписан за още 20 години напред и аз само затова мога да се радвам – че го знам. Николай Фенерски
|
|
|
Пресцентър 
Афтур: дедо Владика (Регистриран) от дата 15-12-2009 11:17