Години наред човекът е пил вода от този геран. Чиста, студена вода. Децата му са пили вода, жена му е пила вода, поливали са градината си. Геранът е благо, което не всеки навсякъде може да си позволи. Но Северозападът е благословен с много вода. Подпочвените води на един град и един квартал са свързани - за тези които не знаят. Не че това намалява вината на нашия герой. Дори да не бяха свързани, постъпката му е странна. Слабо казано. Идиотска - така е по-добре. Та същият този наш възвишен герой решава, че геран повече не му требва. Нема нужда вече от него. И нали си е в неговия двор, и нали си е негова частна собственост, човекът взема решение да преустрои гераня. Да го напраи на външен кенеф. Да дигне една барака над дупката. Да сере и да пикае у водата, от която преди тава е пил. Всъщност - какво толкова? Нали не го прави в обратния ред - пръво да сере и пикае и после да пие вода оттам.

Тази е причината новото обновление на сайта да са забави още. Тава е и причината да не ви кажем честита нова година. Може ли да бъде честита една година, в която у водата ни ша има пикня и лайна?

Да сте ми живи и здрави! И не се чудете много - случаят е повече от истински.