една шушумига у наше село ми разказва кь се е порезал, нищо и никаква рана ама глей кво вика. "Я си бе у кукуруза и режем кукуржляка и по едно жреме срАпа рече рап и оная ми ти крьф взе да фучи, я скачам на мотора о прао накаде амбулаторията ама оная крьф фу4е ше ме обрьне кь сам си на мотора... " 
 
ей зАпьртьци, нашию край си най убаф дееба  
браво за убавия саит МАЛИИИИ имало още пощиняци дееба 

Админа имаше преди едно разказче за един каде разкарвал леб и бабичките го чекале да свали щайгите и почнале да грабат леба ама немом да се сетим кво беше баш. Де ако се сетиш го напиши що беше млого яко

Абе он лаз да беше на 90 годин, дрът на костеница и изкукуригал. Кой знае кви бумбаре е имал у главата щом сака да реже от чужди двор колцИте.

Маани го тоа бе! Че и ти услугвал... А що не земе да та поебе, а?

Малиии, малиии, деба и дрътия клес деба! И ножовка донел, да го еба! Па да земе кура да си среже с таа ножовка, да среже  
Простотията оди по ората не по дръветата... Па малко си го пцувАл тоа изчепения...

Ако е за нахална история, я съм се изумил един път. Иде дом един старец и ми вика що сака да отрежем един метален колец от оградата на мойто лозе, що му требвало. Щел да ми услужи с ножовка. Викам "Квоооо? Я че си серем у уградата, що на тебе ти требвал баш те тоя колец. Па иди у Топливо и си зими." А он се рАзсръди тоа сгур и неще повече да приказва с мене.

Ръца Пръца, тизе ме утрепа с таа историа бе деба! Таа бабичка требва да а пишат в учебниците по икономика! па и тоа пустиняк, що то без такиви не става!

Па таа бабичка убаво, че не е му казала ди еде нейната дуда разшлякана, че тогаз да видиш, къ он щеше да а делне с манарата углави, даеба семенцето и даеба изчекнато!

Дедееее, таа бабичка баш че е от Габрово, толку стисната таа жна, с дуди го наранила. А у Дреновец един улаза у кръчмата и вика: "Дай ми една каса бира, ама студени лед, що дом имам майсторе, и да моъ ги пререже та да не едът"

Дедееее, таа бабичка баш че е от Габрово, толку стисната таа жна, с дуди го наранила. А у Дреновец един улаза у кръчмата и вика: "Дай ми една каса бира, ама студени лед, що дом имам майсторе, и да моъ ги пререже та да не едът"

Апа на един пущиняк от Черни връх баба му, она понеже сама и кьопава, викнала един омраз да й нацепи дръвата. Врътел оня манарчето цел ден, дока му испаднале зумбалете из пърлицата и тая филикощерица да ебе да му даде един тел - е така да си пОдвръже нещо, он си знае кво... Ма то и он не е бил мал, що пак дошел да оноди кочината пролетес и таа същата спрънджа му рекла "А съга да са окикерчиш на дуда и да едеш колко сръце ти сака!" И те така те... щедри ора!

Е тука тва народно твурество нема равно на себе си, у резервата има мноо приказки за записване ама не мое да се пише толко бръзо, колкото бръзо приказват ората по кръчмите... требва да се записва с диктуфон ама и он се не знае дали че насмогне на лафовете... иначе мнооооо е убаво написаното.