рой, чинно, шапкоснимания, друмища, изтакат, мълвата, суетата, нестеснение, простор, рабски, тиранията, етикет, най-замамливо, най-безбедно, обаяние, услада, талазовидни, безлесна, краските, топор, битието, омаята, непроницаема, саван, бърда, краски, плащаницата, вкушаваха, меланхолическа, хармонираше, фикция, углъбен, задяната, халище, изнуреност, „трай душо, черней, кожо“, задоено, сибаритски, безпечните, укор, мировото, злочесто, труженическа, безответно, гнета, фаворизираните, нагънаха, сонма, чини, самоотречението, вдадлив, фъртуна, дрезгавина

Езикът на Вазов е богат. И все пак това е български, наш, роден език. Думите са от краткия разказ „Пейзаж“, който чета пред средноинтелигентни ученици от единадесети клас. Чета им го, защото те никога няма да намерят време да го прочетат. Литeратурата не е теория. Литературата е изживяване, наслада, естетическо удоволствие, крем карамел за душата. Споменатите по-горе думи им бяха непознати и се наложи да им ги преведа. Като думи от чужд език – пиша думата и срещу нея превода.

И понеже знам, че когато в този глупав обществен диалог се стигне дотук, все се намира някой умник, който да ни посъветва многоучено, че системата трябва да се „модернизира“ и „отвори“, литературата трябва да изхвърли старите произведения (Вазов, Каравелов, Ботев, Яворов...) и да въведе нови, по-актуални, сиреч абсолютно фешън, за да бъдат учениците заинтригувани, та ще си позволя и да отговоря на едно подобно мнение.

Бедният речник е признак за бедна душевност. Бедният речник е синдром на глупостта. И ако не учим децата си на тези думи, ако не им превеждаме българските думи от български език на български език, ще затъваме все повече в чалга културата, в простотията и мазнотията, в безизходицата на тъпотата. Ще се превърнем в скотове – друга обичана от Вазов дума.

Човекът с речник от сто думи не умее да се изразява, оскъдна и повърхностна е неговата чувствителност, неговите хоризонти са твърде близки и пусти, той никога не поглежда нагоре – подобно на едно животно с дебел врат, което гледа само в калта. Така че „модернизирането“ на нашия звучен език до нищо добро няма да доведе. Само и единствено до опростачване, плоскомислие и първосигнална душевна мизерия.

Ако някой не знае какво означават изброените думички от разказа, да потърси в тълковния речник. Ако и там не ги намери, да пише на редакторския ни мейл. Ние може и да сме простаци, но си обичаме езика.

Допълнение: Още една извадка на неразбираеми за учениците думи, правил съм я в час по литература, от стихотворението „Заточеници“ на Яворов – заник-слънце, алеят, зарица, гнет, олтар, тъмномодър, небосклон, чутният, сетен.

Показванье 3 от 3 коментарИИ