Един човек се връща от пазара и си носи един кюнец под мишница. Среща го негов познат и го пита: – Абе за кво ти е тоя кюнец?
– Ше си онождам мачката у него! (Това може да се разбира и като „Ще вкарвам котката да минава през него“ и като „Ще си чукам котката, докато е в кюнеца“). – Па тогива що си не земА крив – ем да я онождаш, ем да си я целуваш... * * * Боян Гробара (малко след казармата) се връща посред нощ от кръчмата, но не успява да си влезе в къщи, пада и заспива в лехата с доматите. Майка му го открива на сутринта, вика бащата и двама с общи усилия го внасят в къщата. Когато Боян се събужда с тежък махмурлук около обяд, баща му решава, че е време да проведе един сериозен разговор с него: – Боене, я сам леден с тебе, синко. Ти зле че свършиш... – Баща ми, де кажи ми един, къде е свършИл добре, а? И дотук със сериозния разговор... * * * В училище възложили на учениците да напишат съчинение на тема – какви искат да станат. Идеята е всеки да опише накратко любимата си професия, с какво тя го привлича и т.н. Роби Цигулката предава съчинение, съдържащо само едно изречение: „Я сакам да станем от ониа, къде подигат балерините!“. * * * Дани Зъба е купил един стар автобус и го е ремонтирал с идеята да организира екскурзии. Наистина успява да събере десетина човека за екскурзия до Клисурския манастир и тръгват. По пътя се сеща, че днес е понеделник и е автомобилният пазар на Монтана. Предлага на пътниците си да спрат там за малко, да хапнат по едно кебапче (на пазара са по 30 стотинки) и да огледат автомобилите. Всички са съгласни и автобусът спира на пазара в Монтана, като уговорката е след половин час всички да са по местата си, за да продължат към манастира. В уреченият час всички пътници са се качили обратно, чакат само шофьора. След малко Дани се появава на предната врата, застава на пътеката между седалките и се провиква: – Слазайте сички, рейса а спазАрен! * * * Застава В. Т. пред кръчмата в село Г. и гледа трима стари ергени седят на почти празна маса. Пред тях по половин евтина бира, отворена преди два часа и смачкан пакет арда. В. Т., който има пари, хубава кола и винаги ходи с костюм, ги гледа една минута и най–накрая им предлага: – Като ви гледам, ни пиеньето ви е пиенье, ни цигарите са ви цигари, ни жените ви са жени, ми барем да зема да ви избиа... |
|
|