* * *

Идва си М.Г. от Враца на село и се напива здраво в кръчмата.

Идват от там и казват на баща му. Той няма как да го прибере, защото М. е над 110 кг, отива с каруцата. Натоварват го и го закарва у тях. Да, ама вече е сам и няма как да го вкара в къщата. Решава да го остави под сайванта заедно с каруцата. Сайвантът е много нисък. После М. разправя:

– Събудих са – тъмница. Протегнах си ръцете нагоре – дръво. Пипнах на лево – дръво, на десно дръво!

– Малее, я са напих и не помна. Сигурно съм умрел и са ма закопале жив!

* * *

Като малки, в село Бъркачево, белослатинско, се бъзикахме с бабичките:

– Бабо, да знаеш, че в магазина са изкарале кески (виж в речника). Връй да си купиш, че ша свръшат.

Още преди магазинът да е отворил, отпред се събра цяла опашка бабички. Дойде магазинерът и ги пита за какво чакат.

– Ми за кески, нали не са свръшиле още? – Бабичките бяха толкова глупави, че изобщо не подозираха какво може да са кеските. Важното е, че има на магазина, а щом има, значи трябва да се купи от него, понеже ще свърши. Те така си знаят, откакто се помнят. Магазинерът ни познаваше и знаеше за кеските. Падаше от смях и пращаше разочарованите баби да си вървят поживо поздраво.