През 1923 година един човек тръгва, за да се включи в Септемврийското въстание. Предполага се, че е настроен революционно, борбата е на живот и смърт. На изпроводяк жена му застава на прага и възкликва:

– Къде си ръгнАл бе, врътОглавия?

– Млъкни ма, да го тура на майкя ти! – отвърнал той...

* * *

Ботев имал уговорка, като стигне до село Борован, там да го чака голямо подкрепление от местното население. Четата пристигнала през нощта. Всички прозорци били тъмни, всички порти – залостени. Нямало жива душа. Никой не чакал никъде, никой не се обаждал отникъде. Бъзльовците се били изпокрили.

– Борован спи и вечно ще спи – казал Войводата...

След няколко дни във Врачанския балкан срещнали овчар с голямо стадо. Димитър Мазната. Хората били прегладнели. Ботев поискал от овчаря десет агнета да се нахранят. Онзи му отвърнал, че ще му даде, АКО СИ ЗАПЛАТИ, КОЛКОТО СТРУВАТ!

– Господи! – възкликнал Войводата, хвърляйки към него кесия с пари – И аз, будалата, съм тръгнал народ да освобождавам!

Между другото, един от близките на Ботев малко преди това му предлагал да си поговори с овчаря на четири очи, за нула време щял да даде агнетата, без да се пазарят...

* * *

1924 година – едно от първите чествания на втори юни на връх Вола. Политиците направили тази грешка да поканят да се изкаже един от оцелелите ветерани четници – Кольо Черкеза, чийто гроб до днес стои единствен в двора на черквата в Бяла Слатина. Изправил се старецът, огледал се, разгледал „насъбралото се множество“ и политиците и казал високо:

– Еех, Ботьов, Ботьоов, оти не си жив, да видиш ние за кво са борихме, па сега що кучор са е навъдил...

– Айде, дедо Кольо, слизай оттам, стига толкова – подканили го стреснати властниците.

Показванье 1 от 1 коментарИИ