Тиа двамата коги ги вида се ги питам "Кой ма с вазе сбра?!?". Ама съдба, карма, орис, както викаше редник Кръстев от Мездра преди един милион години. Познавам ги от четвърти клас, втория срок, големото междучасие. Ценко е боец по душа, на рамото си е нарисувал на тушовка Ахил от Илиадата, повните ли го оня шашавиа де налита куто див петел? С него даже и у казармата служееме на двеста метра един от друг, та си знаеме и кътните зъби, щото у казармата може да е сичко, ама опознаваш човека. А Марио е човек на рицарската справедливост, достойнство и честолюбие, така да са каже. Защитник на слабите. Я па съм чуствителна натура. Пустиняци отсекъде, каам ви. Туке следват неколко момента от наща таагодишна среща при морето. Наливааме са като фитирии. И като са налеем до подгизванье с мастичка, джони или бирица, почваме да одим по улиците и да са праиме на живо чудо.

Туке сме на един кораб.

Туке вече сме заседнале на рибица, кебапчЕта, рикиа, миди и кво има. Ониа на кораба като видеа колко миди сме насбрале, са фанаа за главъта, викат бе виа луди ли сте, нема да има миди за туристите, ошлевихте ни скалъта.

Тука да не е да побръзате с изводите. Още не сме станале откъде геевете, вижте надоле.

Натоварих ги на кулолото и ги возих да не одат пеши. 

Обе, роби! Обе, сурия, леко да ти не падне веригата! Ма са му блеснале оченцата...

И продължиаме. Пиеньето е до гроб, нали знаате. Ниа мразим пиеньето, тава е гулем боклук и требва да са унищожава. И ниа са стараеме колко можем според силите си, щото се пак понеко път требва и да са поизтрезнева. Ма не е задължително, разбииш и!

Показванье 8 от 8 коментарИИ