Имало едно време едно прасенце. То било щастливо и жизнерадостно същество. Радвало се на всеки слънчев миг от прасешкия си живот, на всяка пълна с помия копанка, на всяко мило почесване по гърба от страна на неговия най-добър приятел – стопанина. Ей, прасльо, казвал му той, ти си добро прасенце, нали? Добро прасенце си и си го знаеш. Добро прасенце. Тези думи галели душата на прасето, повишавали самочувствието му и го карали с двоен апетит да пресушава лочника с дробен цвик. То станало толкова добро, че накрая, когато вече усетило, че наближава онзи жесток миг, когато ножът ще блесне с жестока неопровержимост пред свинските му оченца, просто въздъхнало философски и се примирило със съдбата си. Понякога нещата са извън контрол. Понякога просто трябва да наведеш глава и да приемеш мъжествено отредения ти жребий. Това, че квичало, докато острието прерязва гръкляна му, се обяснява с непреодолимия инстинкт за самосъхранение, от който доблестното прасенце би се срамувало, ако можеше. Но не можеше. Понеже след като кръвта му изтекла, то било малко мъртво.

Фотографията не се нуждае от специален коментар. Можем само да отбележим особеностите, характерни за повечето прасешки убийства из Резервата. На кланьето се събират много весели хора. Почват да пият ракия от сутринта, което може да се види и по събраните върхове на краката на човека със синята блуза отзад. Както се казва, той вече е „вързал е кънките“, „фрълил е на овцете“, „зажабил е“ и т. н.

Заклали са го така, че цялото се е оплескало с кръв. После са почнали да го пърлят. Още на много места из Резервата се използват старите бензинови лампи, но с новата газова пърлачка е и по-бързо и по-ефективно. Като се опърли веднъж, след това се остъргва, след което се „пече“, тоест пърли се и се стърже още веднъж и два пъти, докато кожата стане гладка и мека, готова за директна консумация – късаш направо от него и лапаш. Интересното в случая е, че за остъргването се ползва не друго, а мотика. Мотиката е универсален и безсмъртен инструмент. Може да служи както за копане, така и за стъргане на прасето, а в некои случаи се използва и като оръжие – „ще те делна с мотиката“... Мотиката заслужава да й се посвети отделен нАучен труд.

Други детайли, които трябва да се отбележат: прасето е гътнато направо на тротоара; четирима от присъстващите са обути с „клепаре“, един е с галоши; къщата, от която се вижда един ъгъл, е неизмазана... Изводите се опитайте да ги изведете сами, щото на мене ми потекоха лигите и отивам да мууна една пръжолка.