Ние вече не верваме на никого. Нито на ония у общинъта, нито на тиа дето ще се намръдат там след тех. Не верваме дори на поетите, които по принцип не лъжат. Защото ни излъгаха. Говореха ни за „красотата на китното малко градче“, за това че винаги ще ни е мило да се завръщаме в бащиния дом. Излъгаха ни като последните балъци. Като некакви тъпи новобранци се подлъгахме, че все пак и въпреки всичко ората не са толкова тъпи и прости. Ама те биле точно такива. Тъпи и прости. Толкова тъпи и прости, че да вземат да орежат до последното дръво гората на нашето детство. Агиното бранище. Беше голема и гъста гора, в която некога имало и дивеч. В нашето детство там още се срещаха лисици, зайци и глигани. Но гората на нашето детство вече не съществува. Защото има ора прекалено тъпи и прекалено прости. Агиното бранище бе убито, заклано и изядено. Изтръгнаха и сърцето на онази гора на нашето детство. И на никой не му дреме на дедовеца. Всички се прават на ампери. Мълчат шушумигите и не се обаждат. Целото общество мълчи!!! Всички мълчат като риби. Като мъртви вмирисани риби. Като пъновете на отрезаните дървета мълчат. Не питат кой отреза гората на детството ни. Кой изтръгна нейното сърце - няколкото дъба, които (чак ми е смешно да го кажа) беха известни като национална забележителност и беха „под закрилата на закона“... Да ви ебем майката на всички, които отрезахте Китката! Само това можем да ви кажем, пустиняци такива! Вие, дето не сте засадили едно дръвче през живота си, заклахте тия красиви дървета, чиято красота дори не можете да проумеете, щото сте криви ръбове и нещастници! Вие, дето немате акъл колкото хапче аспирин у изтръпналите северозападни глАви, отнехте детството ни! Окрадохте ни го. Тъпи и прости копелета сте вие! Заклахте детството ни и това че ви псуваме е най-малкото, което можем да ви направим. Требва да изгниете в затвора! Требва да засадите със собствените сипорочни ръце по сто дръвчета на мястото на всеко отрезано от вас дърво! Мръсни хора, кални. Жал ни е за вас. Ако можехте да разберете какво сте сторили, когато сте гътнали ония велики дънери! Бела Слатина осакатe!

В една стара комунистическа брошура, част от която имаме намерение да публикуваме по-нататък тука, пише, че Китката е „символ на единство и целеустременост“. Комунягите немаха нищо общо с красотата на Китката, те само я ползваха и за собствена реклама, а баба ви Цола разполагаше с вила на петдесет метра от полянката с Китката. Думата ни тук е за единството и целеустремеността... Ебем ти единството, брат. Ебем ти целеустремеността. Сега сме разединени и безцелни, щото Китката ги орезаа, дееба тейната майкя глупава! Но ако не знаете кой е виновен за това, както и за повечето нещастия днес, ще ви кажем – виновни са комунистите! Те и само те. Защото комунистът не е човек. Комунистът е идиот. Комунистите видиотиха ората и ората станаа идиоти заради тех и заради тех орезаа и дръветата. Благодарим на оркестъра...

Тихо. Много тихо е сега там. Гората ги нема. В село Борован некога имаше дом за изоставени деца. И когато некой възрастен минеше следобед покрай двора, където децата играеха, те се лепяха по оградата и крещеха след него „МАМО“, „ТАТКО“... Същото усещаме сега.