Другари и другарки, 

Доде време и ние от Резерват Северозапад да са пофалиме с нещо ново и сравнимо по величие само с приеманьето ни у Съюза. У Евросъюза. Или дори с излитаньето на човека у Космоса. Приеа ни и у Съюза, и у Космоса, което навежда на мисълта, че Резерватът е неделима част от Вселената, така да се каже. Което може да бъде само повод за гордост и радост, разбира са. Поради тава напредванье, поради тоа невероятен подем, ниъ, авторите на великия речник Резерват Северозапад имаме удоволствието да ви съобщим, че нема да си арижеме коня, а все повече ще се стремим към съвършенство, което на практика се изразява в едно ново начало.

Накратко – засиленият туристически и етнокултурен интерес от страна на Съюза и Космоса ни принудиха, така да се каже, да вземем генералното решение отсеги нататика Резерват Северозапад да си има нов, атрактивен и оригинален интерфейс, барабар с един чистак нов домейн и всички шукарийки, съпровождащи таа процедура.

Но да не изпадаме в подробности. Кво ли разбира магаре от Космос? Вижте Резервата през погледа на Юри Гагарин и Валентина Терешкова, нашите патрони. Разгледайте нещата под един различен ъгъл. 

И те тава е, добре дошле у Резервата, връъ му гу, най-забележителното и загадъчно место у галактиката Млечен път, основен дистрибутор на мандрата у Добролево!

 Да почнем с неофициалната столица на Резервата - Бела Слатина. Както се забелезва, на пръвата снимка от Космоса е отбелезан основният маршрут от ено време: Гарата - Барата - Трънския баир - Кошарата. Гарата вече не съществува, понеже вече нема линия. Затвориха теснолинейката преди известно време. Работила е около сто години, в началото на 20 век е построена от сръбски военнопленници. Ма й ебаа майкята, щото викат не била рентабилна. Как точно беше открадната теснолинейката, по какъв начин жепейците краднеа нафта и кой пожела да налапа релсите - очаквайте разкази от очевидци. Барата също не съществува ели поне не в оня вид, в който съществуваше некоги. У таа бара сме са училе да плуваме, имааме си един водопад и тама са събирааме целиа град летоска. Трънския баир може и още да си съществува, ама и той е сал ендъци и рапаяци. А за кошарата немаме информация. Дори да съществува все още, сигур са е демократизирала и тя, връъ му гу.

На сателитната снимка не са отбелезани много други култови места като Перката, Егиното, Дискотеката, родния техникум по механизация и електрификация на селското стопанство, парцаливото и звездите у него и така нататък...

Продължаваме с двете най-близки села.

Търнава и Попица. В дома за деца с умствено изоставане в Търнава преди време се разпореждаше една много интересна фигура. Коги разни световни фондации изпращаха тирове с помощи за умствено увредените дечурлига, у тех на двора се врътеха чевермета, а после стоките от тировете се срещаха по битаците на Резервата. Коги идваха да я проверяват разни инспектори от разни министерства, чеверметата се повтараха с двойна сила.

До село Попица като малки одееме пеши ели с колелетата. На новобранска, на дискотека, на сбора, такива неща. Летоска одееме на барата да са къпеме. После зееме да одим на дискотека на баща ми с москвича, дето вместо резервоар имаше туба с бензин на предната седалка до шофьора и един маркуч водеше от тубата към двигателя. Колкото повече пиехме, толкова по-бавно карах. Веднъж на 15 бири стигнах довкъщи за страшно много време, понеже карах с около 15 километра в час. Направо се плаша като са сета къв шъшкънин съм бил. Детето не а мал. А приятелете седаа да са возат, без да са страхуват ни най-малко. Деца, не правете като мен!

Изгнилият бел Космич на дъртия немаше равен. С него можех да стигна и до Луната!

След Попица по пътя следва село БъркачЕво или както му викааме БРъкачЕво. По телевизията съм чул да го наричат БъркАчево, ама те са сбръкани. У тава велико село за неколко години изедооме три тона пръжоле и изпиаме около десетина бъчви червено вино с лимонадка. Правееме и други глупости, ама ма е срам да ги разкажа, та ша ги остава за друг път.

По нататика по пътя следват Враняк, къде одееме на сбора, Габаре, къде у Академията са завръшиле своето образование много образовани личности, Драшан, къде е много красиво и бих са пренесъл да живеа, ако бех милионер. Тези три села са без снимки.

Следващите снимки са: на село Галиче. Едно твърде популярно в родината село, прославило Северозапада с многото си подвизи и неповторими образи. Така например преди време идваха да го снимат от БТВ, понеже кметът им бил много интересен. У тава велико село почнах кариерата си на даскал, за което съм му много благодарен и в сърцето ми винаги ще има едно специално место за него, както са казва.

И на село Комарево, което нема кой знае с какво да са пофали. Пустинякът там е обхванал всичко. Резерватът замира. Нема ора. Некой ден всички ниа дето сме избегале от родния Северозапад ще се завърнем там. Надявам се.