Малко летература

Кой сака да си купи неко книшка през интернеда, да влаза туке:

1994

"Не казвай на майка си"

Гугълски реклами

Старт arrow Летература и други заебавки arrow Караул - разказ от Тодар ГАЛИШКИ
Караул - разказ от Тодар ГАЛИШКИ
Оценка: / 11
Най-слабНай-дОбар 
14-12-2016
Майка ми, баба ви Пена, има мнение по всички въпроси. Без значение дали я засягат, или не.
На 84 г. е, но това не и пречи, като и се обадя да ми арчи минутете с глобални въпроси:
- Тошооу, какво става с тоа Тръмп и с таа Хилари, бе?
- Виде ли, че Бойко са е разболел, завалията? Я казах ли ти!?
- Тия арапе ша ни земат къщата! За какво сме са трепале с баща ти, Бог да го прости, та тука да живеят цигане, щото ти са не развъди и сал с едно дете остана...
- Сеги Англия като излезе от ЕС кво ша стане...
- Светъ са затопля, ама купи дръва, че са не знае...
Хиляди пъти съм и казвал:"Не ми арчи минутете като ти са обада! Мене ма интересува кво става по Галиче. Ограничавай са с "новините" за село, най мн. до "Дупляка", "Кутеля", "Прапора", "Тево дръво", "Манастира", "Езъ", "Златията" и "Мрътвинъта". До там ма интересува! Другото го слушам и я по телавизора."
Ама не! Тя е съпричастна.
Не и се сърдя. Само ми отвадат минутете, а най мраза да плащам излишно и на без това богати хора. Ама...
Да е жива и здрава! Дай Боже всекиму да стигне годините и, че и отгоре па да се вълнува от всичко на света.
А ние сега кво!?
Затвориле сме са секи у себе си и "нехаем".
Да, ама арапете идат!
Да, ама Б. Б. и Д. П. си прават кво си сакат!
Да, ама са краде, разбиват ни къщите, направиха дръжавата на "пустиняк", осиромашахме и не ни се работи, щото не виждаме смисъл, пропихме се и го ударихме на живот...
Бабичките ни вардат нацията! Ами като измрат!?
Мръцина сме ние нащо поколение. Се се оплакваме... Доно младите да ни съземат. Надам са! То и на какво друго да са нада човек?
За казармата щех да пиша.
Немам мнение дали да я има, или не. За това се и сетих за баба ви Пена с нейните мнения. Тя 100 % има, но не смея да я питам, че вече немам минуте.
Чудя се - добре ли е да я върнат, или не?
То си е гръч там, заминуват ти най убавите години, студуваш, гладуваш, се недоспал и се мокър и простинал...
Но има и убави работи.
Ставаш "на пружина", учиш се на приятелство и несгоди, щото живота после не е лек. Ядосваш се с простотията на фатмаците, но се и хилиш като ненормален...
Не знам! Чудя се и немам мнение.
Сетих се за службата оная вечер, като пихме с приятели за 8 декември. То, ние от близо 30 г. вече не сме студенти, но си го празнуваме.
Събрахме се пак. Яднахме, повечко попийнахме, булките се понамръщия и... Опрехме до казармата. Каво ли ще си приказват след време младите като се напият!?
Всеки разправа. Интересно... Смех!
Я се сетих за един път като бехме караул.
Мъка е това караула! Не спиш... Верно, не работиш, но през 2 часа та ръчкат да висиш некъде си като суек пред дупка и вардиш. Кво вардиш!? Никой не знае! Знамето например... Там беше най зле, че ни можеш да седнеш, ни да легнеш.
В караулната къщичка имаше куче. Помияр дрът некакъв, ама си е разнообразие. Ранехме си го, обичахме си го, малко и му се подигравахме... Добър пес си беше Мечо!
Като сменяхме постовете през 2 часа все с разводача и новата смяна ходеше повече от 3 км. и си беше дружинка.
Години така... 
Ние там го заварихме - там го и оставихме. Малко беше мръзелив - като всеки старшина, малко мръляв - като всеки войник, непукист - истинско "старо куче"!
Клепнале уши, разпасан, се дреме - но когато потрябва - нащрек и на поста си винаги!
Добър пес!
Случи му се и на него нещастие - заспал и като никога не усети дежурния офицер, че иде на проверка. Подчасият, естествено и той кръти - разчита на Мечо.
Спя и аз блажено като началник на караула. Имаше си отделна стайчка за назе с печка. Рахат!
Той тоя - дежурният, вместо да си спи - да вземе да се напие на казмъ. А, бе спи си там! Нали не си при жена си!? Кво ти пука?
Не! Тръгнал като улав по проверки през нощите. Хвана и Мечо, и подчасият, и мен да спим като ботуре.
Право да си кажа - обидих са малко на Мечо. Разчитах на него... Изложи ма дето не "обади".
Развика се това пияно и комплексирано "Ленче" /галено от лейтенант/.
- Кво правите!? Турците ша додат да ни изколат, а вие спите! Провалихте "Варшавският" договор! Не сте никакви български войници вие! НАТО-вски шпиони сте! Ето какви сте! Съд, съд и трибунал за вас! Дисцип и арест...
Два часа ни вика и строява...
Мечо, завалията мига на парцале - виновен!
Ленчето:
- Вие раните ли го това куче?
Аз:
- Раним го.
Ленчето:
- Много го май раните и само спи, а требва да варди от НАТО!
Аз:
- А бе, другарю лейтенант, ние сме караул един път на 10 дена и пак заспиваме, а то псето е всеки Божи ден и така от години. Заспало е, изложило се е, дръто е вече, ама ще се поправи! Виж го ка са му клепнале ушите - срам го е, значи. Взе си вече бележка!
- Не! Немам му вера! Арестувам го! В ареста! Там да се научи как се пази социализъм и дръжава!
- Къв арест, бе другарю лейтенант? Ареста е за хора. Вкарай ма мене!
- Не! Тоя пес не оправда доверието на Партията! В ареста!
Кво да правим? Набутахме Мечо у ареста. То па така се случи, че немаше никой там.
Хвърлихме му едно одеало да не спи на цимента, сипахме му вода, храна му не сложихме, щото се беше натумбил на вечера. Погрижихме се и - мир да е!
Да, ама Ленчето взе ключовете. Щели сме да го пуснем, а Мечо бил престъпник.
Добре, викам си, нищо нема да му стане за 4-5 часа до сутрешния развод. Поне да се наспи за 1-ви път от 10 години.
Да, ама не!
Свирна тръбата за физарядка в 5,30. Тичам до дежурната стая при Ленчето да даде ключовете.
Нема го!
Питам сигналиста:
- Де е Георгиев?
- Отиде си до тех - вика - щото се съмнява, че като е дежурен жена му прибира комшията.
- А не връна ли са?
- Не!
- Звънкай му да идва, че идат и началниците!
Звъне тоя, но кой ти!? Пиян...Не чуе...А НАТО иде! Махни НАТО, ами иде командира на полка. НАТО нищо не е пред него! С целото НАТО съм съгласен да са бия самичък до смърт, но да ме изправи полковник Василев пред полка - не съм съгласен. Страх ме е!
Тегло!
Мечо заключен... Не е свикнал и като се развидели взе да вие.
Караулното е до входа на поделението и всички шапкари минават от там...
Мечо вие в сумрака зловещо, завалията... Обича свободъта!
Шапкарете се ослушват, но бръзат.
Мина физзарядката... Мечо вие!
Мина закуската... Мечо вие!
Мина развода... Мечо вие!
Почнаха занятията, разведох си постовете... Мечо вие!
Ви така до обед...
Я си мълча, щото и Ленчето не беше лош човек. Бая ракия бехме изпиле заедно!
По едно време иде командира на полка - лично! Леле мале такова нещо не беше се случвало!
Я съм нащрек - всичко е по устав!
- Стой! Кой иде!? Немате право да влизате тук без дежурния офицер! - реве подчасият.
Командира напиня да влаза...
- Подчаси, зареди! - рева и язе.
- Стой, бе Младенов, ти ли ша ма учиш на устав? Питал ли си са колко леб требва да изедеш до ка стигнеш до там, че да ма запреш!?
Я съм непреклонен:
- Без дежурният по полк вие немате право да влизате тук! Подчаси...
- Младенов, познаваш ме! Тегло ша теглиш... Нема да се уволниш...
- Разбира се, че ви познавам другарю командир, но Устава на БНА е над всичко! И Добри Джуров да дойде - без дежурният по полк няма да го пусна!
- Той се е напил, бе другарю младши сержант. Нема го и у тях... В циганската махала бил някъде. Пусни ме!
Я се видех у чудо. Командира на полка е това! Бог все едно! Какъв съм аз!?
А Мечо вие...
- Слушай, Младенов, отвори на кучето па после я с оня ша са разправам.
- Немам ключове, другарю полковник. И на мен ми е мъчно за Мечо - обича свободата. И аз я обичам! Казвам ви - пущете ма отпуска - заслужил съм си я и от учения, и от стрелби, а вие - не! Година и половина вече... Майка ми ме забрави, очите си изплака... Приятелката ми са проеба...Искам да я удуша - и нея, и ония - тъпкачете! Но като са замисла - не е виновна тя - вие сте виновни!
Причернело ми беше...
Е го в това време тича отдоле сигналиста. Намериле Ленчето и носи ключовете. 
Отключих на Мечо... радва са завалията, а я си викам:
- Е, Мечо, сеги ша влазам я тука.
Да, ама не!
Пущиха ме в отпуска! За уставна служба...
Те това е то казармата!
И немам мнение - требва ли  да я има, или не?
 
Афтур: Тодар ГАЛИШКИ
 
Следваща >

Запитвания

Четете ли летература на мобилни устройства - киндъле, айпаде и подобни
 

Тениски с надписи по поръчка


Ако ви требва тениска със спецялен надпис на наш език, пишете ни на Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите , уточняваме размери и подробности и пращаме!

 
Служебна поща: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
 

ЛАФ НА МЕСЕЦА

Он е много добър човек, ма кво му стана та приби баща си!?

Всички права запазени. Използването на материали от сайта с каквато и да е цел е възможно според Закона за авторското право и сходните му права. Пръво питайте, после пипайте.