Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Сбирки по интереси => КОлтурен форум => Разказе => Темата е започната от: Дивчо в Август 03, 2012, 09:57:05



Титла: Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Август 03, 2012, 09:57:05
Хайка за чакали

Побелели от свирепата дневнa жега, скалите в каньона на Поломието излъчват нощем светлина, по - ярка от лунната. Призрачна, фосфорна светлина,  която прави фигурите  почти видими, защото  размива сенките.  Особено  сенки, които се движат - като чакалите или нощните крадци, затова и двата вида отбягват такива летни нощи.
Както и прелюбодейците, но колко такива може да има в едно малко, обезлюдяващо селце?

Повечето му оредяли жители бяха като всички други в такива села - трудно подвижни, с по един - два бастуна, с които си помагаха да докретат до единственото малко магазинче за хляб или цигари.
Много по - младата от тях собственичка на магазинчето имаше откровено хищно изражение, но беше и достатъчно съобразителна да сложи три маси и столове пред него, за да могат да поседнат старците, да съберат сили за обратният път към къщи, да изпият по една бира или нещо газирано.
Другите редовни посетители на магазинчето бяха онези, които все още нямаха бастуни, но нямаха и работа – наливаха се с бира от сутринта, обсъждаха селото и подхвърляха мъжки закачки към магазинерката, в  които тя се включваше подходящо.
За част от тези посетители единственият източник на средства за тази бира бяха нощните набези по селото - всичко откраднато можеш да продадеш на подходяща цена, дори и електромотора на помпата от кладенеца на баща си...
Останалите мъже в селото бяха заети с техни си работи -  по лозе с магарето и каручката, по двора или около животните, почти униформени в избелелите си от пране сини дочени дрехи, останали от едно време.
И внуците вече не им гостуваха през тези лета – как да гледаш малко дете на такова място? С какво да го нахраниш, с какво да го забавляваш, с какво на доктор да го заведеш, ако не дай си, Боже..? А и сили нямаха вече.

По - добре в селото бяха само няколкото все още ненапуснали го мъже на средна възраст, които работеха при местният арендатор на селското землище - човек стегнат, твърд, работлив и с вкус към парите, чието семейство живееше в близкият град. Работата беше много – полска работа, целогодишна, но и той плащаше добре.
Беше построил къща в селото, понякога оставаше в нея, понякога семейството му идваше за някой ден, а когато той отсъстваше - идваше човек от работниците всеки ден да храни кучетата. Красиви и невероятно зли добермани, само собственикът им можеше да се доближи до тях, а понякога ги разхождаше в селото и по полето на здрави, строги поводи. Мрачен, заможен човек, имаше му селото и уважението, и страха.
Работникът, който най - често хранеше кучетата в отсъствие на собственика (а и те му бяха посвикнали), беше мъж на магазинерката. Нямаха деца, живееха сами и селска тайна беше, че тя дава мило и драго да се махнат от това село, но работа по градовете така и не намираха, а все пак изкарваха хлябa си и в селото.

Лятото си течеше, крадците си шетаха, чакалите виеха по цяла нощ и влизаха чак в центъра на селото.  Понякога някой гръмваше с пушка по тях, но с тая напаст оправия има ли?.. Много бяха и още повече ставаха, страх и от кучета вече нямаха, напротив - кучетата се криеха от тях в заградените дворове, а където беше поразградено - то не остана домашно животно неизядено, до което чакалите се бяха добрали.
Така вървеше лятото, докато един ден магазина остана затворен, а магазинерката я намериха по - късно същият ден, цялата нахапана и разкъсана във върбите до реката. Мъртва.

Следствието по случая беше кратко, а заключението – очевидно: нападение на чакали със смъртен изход.
Следите около трупа говореха за това – ясно личаха отпечатъци от лапи, нокти и борба, а следите и пораженията по самото тяло бяха недвусмислени...Това го казаха  криминалистите, а от аутопсията само добавиха, че жената към момента на смъртта си  била бременна, което само усили трагедията, защото семейството нямаше деца...
Имаше и въпроси без отговор, например защо магазинерката не е викала? Нощта е тиха, старците спят леко – все някой ще чуе... Или например защо тялото е разкъсано, но не е наядено? Нали са все гладни тия зверове? Но въпросите бяха с половин глас, както когато нещата са ясни, та нямаше особен смисъл и последствия от тях.

Тогава започна хайката за чакали.

В нея се включи всеки от селото, годен да носи оръжие или притежаващ такова. В подобни случаи няма какво друго да се направи, а и защо да се чака следваща трагедия?
Разбира се, местният арендатор участваше в хайките и ги предвождаше неуморно – със скъпото си оръжие, джипове и кучета, с цел да прогони тази напаст от землището, да се освободят хората от този ужас и страх, да мирне това село...
Най - атрактивни бяха нощните хайки (чакалът е нощно животно) – с фарове, с нощна оптика, засади и преследвания... Неголемият брой отстреляни животни  правеше резултатът съмнителен, но гонката на чакалите и терорът над тях беше жесток и продължителен, не по - малко от месец, че и повече. Очисти се селото, не слизаха вече чакалите нощем в него, престанаха и белите по дворовете. Чуваше се понякога единичен лай на чакал горе, по високото, но поне не хорово.

И тогава намериха изяден арендатора. Намериха го на един полски, запустял път в нивите, джипът му спрян до някакви храсти, вратата отворена, кучетата му - в каросерията на джипа, вързани, а оръжието му - вътре в кабината. Вероятно е слязъл за малко, там са го атакували чакалите, той - без оръжие, кучетата - вързани в каросерията, не са могли да му помогнат. Това казаха криминалистите, а казали и това, че било по - ужасно от предишният път, защото не било само нахапано, ами и ядено...

Селцето замря.
 
В такива случай каквото и да кажеш, каквото и да премълчиш - все неуместно излиза. Хайките също замряха (то и нямаше кой повече да ги предвожда). Работници на арендатора  останаха без работа, защото нямаше повече нито кой да ги ръководи, нито кой да им плаща. Мъжът на магазинерката нямаше какво друго да прави, освен да започне да отваря тяхното магазинче - на старците все пак хляб им трябва, а и смазан от тази тройна трагедия къде да ходи вече...

Полека - лека тръгнаха пак старците с бастуните, чакалите се бяха поотдръпнали, не се чуваха толкова, крадците пак тръгнаха по техните си работи, пияниците пак започнаха да се събират пред магазинчето, то малко неудобно след станалото, ама...за Бог да прости.
И тогава един от тях, очевидно пиян до козирката и извън контрол, а може би  търсейки облекчение, казал: „Абе знам аз какво стана с магазинерката...”!

На пиянски бръщолевения никой не обръща сериозно внимание, но казаното от него било толкова потресаващо, че останалата част от компанията изтрезняла...
Бил се напил оная нощ и отишъл на реката да се наплиска, да полегне на хлад. Полегнал, че и заспал, но го събудила врява някаква. Огледал се наоколо и в нощната светлина видял арендатора да държи здраво магазинерката, едната му ръка - през устата и, а кучетата му налитали по нея и  я ръфали, явно ги бил насъскал. По неговите думи - те налитат, а той им я подава...

После нещата взеха да си идват на мястото...Чу се, че и други ги били виждали двамата по нощите, пак на това място, та бременността и явно не е била случайна. Имаше логика и в подхвърленото, че тя се е опитвала да го изнудва с тази бременност, а той нито искал да става за резил, нито семейството и имотът му да бъдат разбити. Не беше ясно само защо е избрал такъв гнусен начин, но пък чакалите са били най - естественият възможен обвиняем и вероятно затова...Поредният пияница подхвърлил, че чакалите са му го върнали и за магазинерката, и за хайките, но кой обръща внимание на пиянски приказки?.. А и не може чакалите да са чак дотам умни!

Доберманите бяха избити, магазинчето затвори, а собственикът му се запиля нанякъде - нямаше дори на кого да мъсти. Полето опустя, чакалите не се чуваха вече и всичко стана различно.
Само светлината остана същата - призрачна, фосфорна светлина,  която прави фигурите  почти видими.


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: apostolicia в Август 03, 2012, 10:43:13
Мнооооооооооого добре! Поздравления!


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Чвора в Август 03, 2012, 10:45:06
стегнато и без излишни емоции-добре ;)


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: BEKO в Август 04, 2012, 11:30:44
  guruДивчо!Има ги текиви работи по нашиа край.


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Черногледец Храбър в Август 04, 2012, 11:55:30
Добре! Ама верно добре, само че таа трагедия у изнемощелиа северозапад некак си ме обезнадеждава и да ти кажем, Дивчо, ако и следващия е с подобен дух, че го прескочим ;)


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Август 04, 2012, 01:53:18
 С благодарност към Веко (надарен свише брилянтен разказвач!) и извинения към Черногледец Храбър (няма вече...).
Знам, че темата е гадна и не предизвиква оптимиъзъм,но...има и такива работи в живота, както казва Веко.

И едно уточнение и за двамата, което - за наше общо съжаление - не променя нещата и надали ще ни успокои, но тъй като СЗ ни е обща болна тема...
Местата с името Поломие в БГ са две - в СЗ и СИ БГ. Сцените в описаните измислени събития се развиват в каньон, а такъв около р. Лом в СЗ БГ няма...

Още веднаж - благодаря ви, както и на всички останали, които ме окуражават.


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Август 05, 2012, 06:40:36
Изневера

Старците беа вече над сеемдесе годин, бъбреме си един ден с деда ми мъшки рабути, я бе поотфръкнал вече, та моаше свичко а си бъбреме. И го питам кво е било по ньино време с тънката час, поодвале ли са така, странично манко?.. Имало лиа сгодни булки тогива и вопще кви са ги връшиле...
А он вика: „ – Амале, ти си не сакаш! Шашув ли си ти бе, ели баба си не знаеш? Па она че ме усмръти ако такова чуе, я не съм смеял да кимнем настран!..”

Мирвааме манко и он донажда: „ – Случи се един път, оно не че саа случило де, ма излезна такава приказка за мене и една от горнята маала, но орска уста - куту мокър пенджер, затварянье нема. И баба ти чула... Кога се я прибра дома – ку щеш вервай, таа ми тури ножа на гушата и щеше а ме закоя! Ете, не съм смеял отпослем и да помислим, еле па да кимнем...”.

Неколко дена по таа приказка седиме с баба и е питам  верно ли му е турала ножа на гушата?  А баба вика: „ – Па верно та, мене он за резил немаа ме прави, ората да ни разнасат – че му отрежем вратъ куто на пиле!”.
Па мирваме манко и она донажда (ама видим, че има сме у очите и): „ – Сине, че ти кажем нещо, ма немаа му казваш, нели?!”.
„ Нема бабо” – викам я.
„ – Тури му я ножа, сине, ама беше откъде тъпото...”.

Каде ги съга тиа жени...


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: BEKO в Август 05, 2012, 07:22:53
 А така!Пущай си тиа работи у твойтъ си темъ,щото съ млого добри! guru


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дръмон в Август 05, 2012, 10:15:10
....и на мене ама могу ми аресааа,давай така! guru


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Малък Шемет в Август 05, 2012, 11:41:18
Изневера

Старците беа вече над сеемдесе годин, бъбреме си един ден с деда ми мъшки рабути, я бе поотфръкнал вече, та моаше свичко а си бъбреме. И го питам кво е било по ньино време с тънката час, поодвале ли са така, странично манко?.. Имало лиа сгодни булки тогива и вопще кви са ги връшиле...
А он вика: „ – Амале, ти си не сакаш! Шашув ли си ти бе, ели баба си не знаеш? Па она че ме усмръти ако такова чуе, я не съм смеял да кимнем настран!..”

Мирвааме манко и он донажда: „ – Случи се един път, оно не че саа случило де, ма излезна те такава приказка за мене и една от горнята маала, но орска уста - куту мокър пенджер, затварянье нема. И баба ти чула... Кога се я прибра дома – ку щеш вервай, таа ми тури ножа на гушата и щеше а ме закоя! Ете, не съм смеял отпослем и да помислим, еле па да кимнем...”.

Неколко дена по таа приказка седиме с баба и е питам  верно ли му е турала ножа на гушата?  А баба вика: „ – Па верно та, мене он за резил немаа ме прави, ората да ни разнасат – че му отрежем вратъ куто на пиле!”.
Па мирваме манко и она донажда (ама видим, че има сме у очите и): „ – Сине, че ти кажем нещо, ма немаа му казваш, нели?!”.
„ Нема бабо” – викам я.
„ – Тури му я ножа, сине, ама беше откъде тъпото...”.

Каде ги съга тиа жени...


Доооброоооо  thanks thanks


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: кумичката в Август 06, 2012, 07:50:16
Много, много истински! thanks thanks cv Благодарско, Дивчо! Правилни ли са подозренията ми, че имаш още много готови разкази, но ни даваш на "час по лъжичка"? ;) :)


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Август 06, 2012, 06:00:25
Много, много истински! thanks thanks cv Благодарско, Дивчо! Правилни ли са подозренията ми, че имаш още много готови разкази, но ни даваш на "час по лъжичка"? ;) :)

Кумичке, за съжаление (всъщност защо пък за съжаление?..) е тъкмо обратното - нямам си нито един готов разказ, просто сядам и пиша. Затова вероятно излизат такива пресни и нефтасали.. :smeeeh:


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Август 07, 2012, 10:32:56
За Веко (он си знаа що)

Неа куче куту куче
 
Надзрел съм у бТВ. Връви репортаж за просията. Он показва, че едно а да просиш за тебе си, друго а да го праиш по поръчка, некой да те тури на добро место, ти да му плащаш за тава и така нататика...Тава сички го знааме. И кво от тава?..
Ми нищо. Те на тава съга му викаме предприемчивос – един да го измисли, па друг да го праи. Оня, каде го а измислил – печели (еле па ако моа прибере парите!).

Па съм у бТВ. Дават за наркотиците. Па нищо различно – оня, каде го а измислил, прибира парите. Ма некой умрел я да станем богат – ща ме брига, къде викат сръбете, нали на мене ми е добро!

Кво и да мотрим – све така... И си мислим – що така, връмугу?!

Мани тава, ами си мислим за ората, къде а връшат таа рабута – и просиата, и тръговиата, и крадньенето (що тава си е рабута!)...
Тава да просиш  – оно требе да ти е по-добро и от социални помащи, и ут свичко друго, що от социални помащи кво фащаш? Неко а те нарани и напои, да преспиш тама, ама пари нема а ти даде, а они си требват, дако си наранен и напоен...
И кво праиме сас сичките тиа, къде са вече свикнале те тава да им е живота?  И не говорим само за пройсаците, що они са манка час от сичките, къде от горньото живеат. Да не кажем голема дума, ама понекогиш си мислим, че тава е станало нациунален спорт! И глеам – убово спортуваме, на сички нива!..

Едно паметно мунче ограбваше пощенски клонове, и бая годин не можаа да го уловат. Що не съ могли ле? Па що е бил паметен и майстор у ньеговата си предприемчивос! Налундзен у тренировачно ублекло (екип му викат), на колана с мининка чантичка, колко да завре парите и маската у ньеа, влаза маскиран у клона сабалем еднъг слет отваряньето и вика на касиерката „Давай парите!”. И она кво да праи – дава. Он ги прибере, на излазанье свали маската и е завре с парите у чантичката, па ръгне да бега. Ем по-бръже да се маане от тава место, ем ората околовръс ич и не му обращат фнимание – спортува си човека, бега за здраве, текива – млогу... И пощенски клонове – млогу, не знаеш къде че удари и къде да вардиш.

Случи се та го уловиа накраа, после неко и друга годин. Присъдиа го там кво си му а редъ и гу туриа у затвора. Ма нели и ората у затвора имат права съга – он сакал да учи (що паметен) и зел, та са записал да учи за студент, по право. И те така, докъде лежал у затвора – зел, та завръшил више!

Манку преду да излезне от затвора (що му било дошло време вече) у месната Убщина се отворило место за некъф суциялен работник ли било, кво ли, къде требвало да работи със наличниа крименален контигент у таа Убщина. Ма требвало даа с више човека, та назначиле конкурс. И он да земе да кандидатства, от затвора, не бил излезнал още, ма манко му оставало...
И нали щото има права, къф и да е – викнали го и ньего на конкурса. И го питале там при тава ньеговото минало – с къф акъл си а подал документите? А он им рекъл, че не другакъф, а баш такъф куто ньего човек им требва  – човек, къде ем да го има ценза, ем да познава средата и целиа крименален контигент...И го назначиа, ти да видиш!

Таа рабута е от една друга дземлья, не е ут у назе. У назе пръвен щеа го прибиат куту куче, послем щеа го пущат пут гаранциа, он па щеше а утече у бели свет (ебем ти гаранциата), па аку у затвора беа го туриле – кво право, кво ученье и следванье, кво кандидатстванье, та и назначаванье, молим ти се!?  Щеа и ньего да го дадът два – три пъти по бТВ, щеа да кажат що не бил он куче като куче и щеаме да го забувариме после две недельи...

Неа лоше да си куче, ма да знаеш каде да се родиш.






Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: кумичката в Август 07, 2012, 04:50:12
Може да са пресни, но не мисля, че са нефтасали. Този последния с нещо ми напомни за Алеко и неговите Гоочолу и Доочолу.  :) Благодаря за четивото! cv


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Пустиняка в Август 07, 2012, 08:35:04
Дивчо, бравос за разказете, продължавай в тоо дух  guru


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Август 16, 2012, 06:19:07
Парфюм

На излизане никога не пропускаше да си сложи парфюм – дискретен, скъп и отговарящ на собствената и представа за себе си. Знаеше добре кога, къде и как да го употреби. Сменяха се местата, времето, тоалетите, както и вдъхналите нейното ухание, но не и парфюмът – той беше нейна запазена мярка и малцина биха останали безразлични към него.

Не го пропусна и сега, по-скоро по навик, а не защото се налагаше да впечатли някой – човекът, с когото отиваше да се срещне, отдавна беше достатъчно впечатлен и го показваше ясно с непрекъснатото си и настоятелно внимание към нея. Не беше натрапчивото и трудно контролирано внимание на разгонен самец – неговото възпитание, позиция, опит и самоконтрол изключваха такова.
Имаше две неща, които я накараха да не остане безразлична към него, които го различаваха от цялата останала тълпа желаещи...Не толкова външността му (макар че беше забележителна), колкото особеното усещане за контактите му с хората. Беше много сдържан, често изглеждаше студен, нерядко дори отблъскваше другите с това, но понякога неочаквано се включваше в някоя шега, поемаше я в свои ръце, очите му се стопляха и се превръщаше в душата на компанията. Тази бликаща зад всичко останало топлина я привличаше и искаше да я има за себе си.

Беше го наблюдавала отстрани достатъчно, за да разбере, че всички с твърде директен подход или явно демонстрирана готовност биват завинаги забравени от него. Затова избра дискретният, ненатрапчив и ефектен подход на пасивна страна, на скъп парфюм – той може да бъде вдишан и пожелан, оставяйки усещането за инициатива у другия...

Вечерята в неговата вила беше на висотата на Холивудска любовна история, останалите поканени не се появиха (очаквано...), но това нямаше никакво значение, дори напротив! Всичко – и романтичната маса със свещи, и подбраните от него изискани вина в искрящи кристални чаши, и меката топлина на коняка пред камината – водеше и подтикваше към по-нататъшната развръзка, която не закъсня...

Тя не пропускаше и още нещо – преди подобни развръзки да вземе душ. Затова, колкото и да им беше трудно да се откъснат един от друг, помоли за извинение, шеговито поиска от него обещание, че ще я чака и влезе в банята. Забави се доста, за да премахне от себе си всичко, което тя повече не би искала да бъде и да е чиста, за него.
Той я чакаше излегнат на спалнята (разкошен, незавит и нетърпелив мъжки екземпляр), тя се гушна в него още полувлажна и тогава...стана нещо много странно. Прегръдката му се отпусна, той спря да се движи и след няколко секунди взаимна изненада от внезапната промяна той каза доста вцепенено, но ясно „Ти не миришеш на себе си...”.

След нейното удивено и доста удължено „Моля...?” той каза: „Това не си ти. Това не е твоята миризма”.
През зараждащият се в нея бяс тя обясни, че това си е точно тя и не разбира какъв е проблема? Ако има предвид парфюмът – да, той е отмит от взетият душ, но какво от това?
На което той отвърна: „Нищо, освен това, че никак не харесвам миризмата ти сега и ако тя е твоята естествена – то тогава с онзи парфюм ти си ме лъгала... Сега ти не си онова, което аз съм харесал, а нещо съвсем различно, което аз дори не познавам”.

Осъзнавайки жестокото неудобство на ситуацията и това, че моментът е отминал, не и оставаше друго, освен да си тръгне, обидена и едва сдържаща и сълзите, и гневът си. Малко преди тя да излезе от спалнята, той каза:

„ – Знам, че казаното от мен звучи ужасно и те моля за извинение, но съм напълно искрен. Чрез нашите сетива ние възприемаме другите, като не ние командваме сетивата си, а те нас. Ако част от тях бъдат заблудени и открият това – те неминуемо реагират и реакцията обикновенно е негативна и отхвърляща. Нека ти разкажа една ирландска история, която добре илюстрира не само подобен вид заблуди, но и техният резултат.

Съпругата на Питър се споминала. След изтичането на традиционно определеното време за скръб той разбрал, че животът продължава и решил да направи нещо за себе си. Започнал да кара колело, тръгнал на фитнес, посещавал по-често фризьорският салон, премахнал двойната брадичка и някои бръчки с пластична операция, отишъл и на солариум. После решил да подмени и освежи гардеробът си с някои нови, малко по-младежки дрехи, започнал да носи и обувки с по-висок ток...
Няколко месеца след настъпилите промени един ден си казал, че животът наистина продължава и е хубав, така че взел решение на следващата вечер да отиде в един пъб за пръв път след сполетялото го тъжно събитие, да пийне по чаша бира със стари познати, пък – де да знаеш – може и някоя по-млада жена да срещне и да се запознаят...

Не щеш ли – същата нощ умрял.

Отивайки на небето срещнал Господ и се обърнал ядосан към него с думите:

„Господи, защо го направи?! Защо точно сега?! Знаеш, че цял живот работих усърдно, редовно ходех на църква, създадох дом и семейство, отгледахме деца, те пораснаха и тръгнаха по своят път, после жена ми почина и аз за пръв път в живота си имах малко време да направя нещо за себе си, да си поживея, макар и малко... Защо ме прибра точно сега?”

На което Господ отвърнал: „Питър, извинявай, не те познах...”.


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: BEKO в Август 16, 2012, 12:06:32
 guru


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: apostolicia в Август 16, 2012, 01:02:18
Много добре! Впечатлена съм!  Проблемите с разочарованието са функция на очакванията, нали  :)


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дръмон в Август 16, 2012, 05:59:09
 :punk: ДОбър!!!


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: кумичката в Август 16, 2012, 06:31:59
Много е добър! thanks Много противоречиви въпроси ми предизвика. :)
... наистина ситуацията
Парфюм
" звучи ужасно...”
Моля за извинение, това си е мое усещане! ;)


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дивчо в Септември 05, 2012, 08:15:27
Ониа лета̀

Кви беа ониа лета, кво беше онава чудо, къде и до съг го повним!?..
И мани тава, дек го повним, ма и чуството повним, и мерисъ, и цветъ на нещата ут тогива и коги се сетим за нещо – па си го преживеем и го осещам същото изнътре…
Не избледнеа тиа спомене, лааса тава е било толку силно, та са е завардило у главата децка некак. А що саа завардило, кога не е било ни важно, ни секи ден да саа пофтарало – не мом да знам.
Понеко път си викам щом саа завардило – па моа даа било важно, ма ни тигива, ни съг го моа оцѐниме. Логома е щело да остане толку силно, ку неа било важно, а?

Лето, жега, пепеяк по джадето, закроти ме баба да легнем да спим слетобеда, а я нѐщем. Легне и она,сирома, с мене у горнята соба, да ме прѝспи с неко прикаска, па почне даа расказва…
Ладовина у собата, бръмкат две – три муи нади назе, мерише на ланшна дуня (останали са пет – шес, нарѐдени връз гардеропа, и малко сушено грозге на весник), баба докъде бъбре тихо прикаската – полека се унесе, спре некаде на по̀лвин дума и за̀спи… Сгушила маа изотзаде, куту лъжица,  крачетата ми – у полата на комбилизона и, памучен и розоф. Нема кво за̀спи горката и спре прикаската – я ритнем надоле колко да и сцепим комбилизона и да е събудим, да разказва още… И така – по неколко пъти.

Или ва̀ли понекогаш, та кога ме кротне да спиме – оно са чуат капките кво громат по ламарината на улука, голема ламарина беше и манко издадена тека по-напреде, да се стича настран къщата и вратньицата на оджака. Тигива не и съдирах комбилизона, що от ониа капки по улука се чуеха тикива магьосани приказки, кви ча баба не знаеше и я ньи слушах, не неа, та я остaвях да дремне…
Меришат ониа дуньи и трева некаква, къде баба слагаше у възглавьето да спиме по-убово, разправат ониа капки за гяволи и таласъме изподи тевни тлакани, па се насуква една свила у черупка от орей, ама магьосана, па едни ко̀нье бръзат натам и навам, па се мерне неко принцеска у неко длъг път, па и разговор зафанеме, а гяволите ни мотрът откъде тлаканата и си говорат нещо, ама и ньините гласове чуем, докъде не заспим…А коги прѐспим, та се събудим – оно целото ми тело̀ озгоре до доле усеща, чеа живо и ликува, и му а толку убово, та ча…не знам кво! Ма не станем, сал викнем силно „Бабо-о-о-о-у!”, а она одговори откъде куфнята „О-хо-о-о-о!”, ма радосно едно такова и весело, та ча я се засмеем у кревата. Па дойде при мене, па ме покани с чаша студена во̀да, да пинем манко, па рече: „А ста̀ни, сине, че съм ти опръжила мѐкици със сиренье, не си ли гладен?”. Кво да не съм ма, бабо, но дете кога спи – най огладнева!

Ели приготви дръвеното корито да ме къпе у оджака, па му турне острани два цепени кръпеьея, да не климне кога го наплъни, па изляе у него два котла жежка слънчева во̀да, па строши у водата две – три я̀йца и приготви ума (сал с яйца и ума ме къпеше у слънчевата вода), па диде до горнята соба що забоварила кръпа ли, чаршаф ли, да ме изсуши после…Докъде се връне – я щипнем из коритото фино̀ гол и се укачим у ореа на двора, та се скутам у шумата – големо, букнало дръво, къде сто годин.
Кога се връне баба с чаршафете – види, че ме нема и почне да ме дири и вика, ама вика – ча у доличката се чуе. Мирвам я горе, у дивата мерис на напечена от слънцето ореова шума, не мъцам, и ми смешно. Па се обади по неко време баба Тудора комшийкята и рече: „А доста зева, е го у ореа горе къде се е скутал!”.
До̀йде баба изподи ореа, види ме къде съм и ме покани с молба и добро да слезнем  – къде ти, мене ми убово горе и свичко ми а на игра! Подлю̀ти се баба, довлече отнекъде големата манара и се прави що че сече ореа – знам я, че нема и си седим горе…
Подфане баба от две стран полите та ги завре у препаската и се въздърпа у ореа – она по мене, я още по-нагоре се качвам, накъде връа, она по мене - я уджа у най-високото, и накраа, що нема накъде повече – стъпнем на най-последниа тъничък четал и се дръжим за една длъга вейка преду мене, къде и пиле не моа да удръжи, ама се крепим! Огъва се оня връ, що тънък, крѐпим се сал колко да не паднем и така – докъде ме улови баба за едната пета и ме слече надоле куту виелица.
За къпаньето после (па куту виелица) нема да разправам, че маа срамота…Да видиш ти кво спи къпано дете, мина̀ло през виелица – ни му приказка требе, ни нищо!..
А кога се събудим и викнем за нея – она па се обади така радосно и весело, та ча я се засмеем у кревата.

Лааса важни са тиа работи, щом ги помниме, а?..



Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Байо Либен в Септември 05, 2012, 08:24:55
 guru така е дивчо важни са тиа спомени и секи от назе ги повни тиа работи.Иначе аферим за разказа


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Чвора в Септември 05, 2012, 08:47:58
Убав и истински разказ-чъ ароматите и шувмовете усетих!Хвала! thanks thanks thanks


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Баба Краса в Септември 05, 2012, 09:21:21
Ох! Останах безмълвна. И заболя. Кой събра толкова сладкодумници в този форум?


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Черногледец Храбър в Септември 05, 2012, 09:36:03
Тиа работи не са важни - тиа работи са съставна час на нашта същнос, они са час от едно цело, къде ако ги нема, тава цело че се разпадне. Тиа работи са здравата ни връзка, заради която оцелеваме и до ден днешен. Тиа работи са НИЕ и нема къ да ги нема, щом назе ни има cv Бравос!


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: apostolicia в Септември 05, 2012, 10:51:10
Нищо повече не можем да кажем, освен - благодаръ! Благодаръ, че ме сети за тоа мерис на прани с домашен сапун чаршафи, за таа песен на дъждовните капки по пльочката поди капчуко, за шумовете на дръвята до прозорецо... За баба, за дедо, за... мене си! И за оня чемшир на кьошето, каде сестра ми объса, докъде бегаше баба да а не стигне с качамилкята - Благодаръ! thanks


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: BEKO в Септември 05, 2012, 11:22:13
 guruНищо друго не моа речъ!


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: Дръмон в Септември 05, 2012, 01:24:15
 guru Право в десетката...!


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: sanda в Септември 05, 2012, 02:55:38
 guru guru guru guru guru


Титла: Re:Расказете на Дивчо
Публикувано от: кумичката в Септември 06, 2012, 11:33:55
 cv thanks И не само ги помним, но и преповтаряме, преповтаряме - с деца и внуци. Може и да не се повтарят ситуациите, но в същността си са еднакви. :) thanks