Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Сбирки по интереси => КОлтурен форум => Поезия => Темата е започната от: манечкио Кошер в Август 10, 2012, 03:56:48



Титла: таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Август 10, 2012, 03:56:48
Незнаях къде да пуща тиа стихотворения, Ели да ги премести къде и а местото, жената къде ги е писала не е от СЗ ма пише много убаво, казва са Ники Комедвенска

 Един Хасан

Зад блока ни, до стария казан,                             
затрупан със обелки и заливки,
клечеше всеки ден един Хасан
с найлонова торбичка и усмивка.

Ужасно мръсен. Иначе - разбран.
Ръцете груби, а очите - тихи.
Погледнеш го - отвсякъде Хасан,
по цигански любезен и усмихнат.

Не просеше. Каквото му дадеш -
от вчера хляб или от пиле кожа...
На дядовците казваше "младеж",
на бабите - почтително "госпожо".

Изпращахме го всеки ден по здрач,
очаквахме смеха му сутрин - звучен.
Не беше просяк, беше ни пазач -
щастлив и добродушен като куче.

Обаче се затри... Ни кост, ни вест.
И вече мина месец оттогава.
Осиротя казанът ни - злочест,
кварталът моментално го забрави...

Но днес го мярнах - черен гологан,
върти се край казана и наднича.
Изтичах долу... Ах! Почти Хасан,
но някак си по всичко му прилича.

Загледах го - един такъв... засмян.
Ръцете груби, а очите - тихи.
Попитах го през смях: "Ами Хасан?
Напусна ли, или го уволниха?"

Стъписа се за миг. Не ме разбра.
Усмихна се широко... непонятно...
А после промълви: "Хасан умря.
Казана ми го даде. Аз съм брат му..."

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка -
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат."

А там си набарах чаровна брюнетка -
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак... и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата - жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре -
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил...
Обаче... посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!"

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо -
и той замомен в интернет....


Титла: таланти извън Резервата
Публикувано от: BEKO в Август 10, 2012, 04:01:19
 Млого добри! guru


Титла: таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 10, 2012, 04:59:10
 :punk: :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 10, 2012, 05:35:34
Те ви тема за поезия извън резервата. И на мене ми аресва кък пише Ники Комедвенска, ама самата Ники - нцъ! Същото като с Валери Станков. Къде му тиде шолата с шкембе чорба? Отваам да а дира.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Август 10, 2012, 06:57:26
Па като човек я незнаа може и да а неелита, ма ми ареса как пише


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 10, 2012, 07:02:43
Така, де! Те още от неги: Автор Ники Комедвенска


 Дърво за огън


Вече нищо не давам. И нямам какво -
 лист по лист - разпилях се направо...
И стърча на баира - чепато дърво,
 ни за плод, ни за сенчица ставам.

 И не спират изгубени птици по здрач
 да нощуват по голите клони.
 Само северен вятър - ръка на палач,
 от сърцето ми спомени рони.

 За такива самотници - само сатър!
 Няма друга възможна отплата.
 И се моля насън - бог дано е добър,
 някой блуден секач да ми прати.

 Да е бил и преходил по целия свят,
 но не вкусил такава магия.
 И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
 във душата ми брадва да впие.

 Без да пита коя съм, защо и какво,
 да забрави и дом, и съпруга.
 Господ сам го е казал - чепато дърво
 топли тъй, както никое друго.



 Черна мадона


Всяка сутрин е тук -
 като кучка от Господ проклета,
до казана с боклук
 с две съвсем парцаливи кутрета.

 Уж е млада жена,
 а видът й е тъй невъзможен -
 с тия мръсни петна
 и по старчески виснала кожа.

 И подгънала крак,
 тази циганска черна мадона
 чака някой добряк
 да й хвърли комат от балкона.

 А в очите й, ах -
 сякаш селски герани без плочи,
 вие кучешки страх
 и на капки душата й лочи.

 До следобед, към пет...
 Щом денят си допие кафето,
 от кварталната смет
 тя си тръгва със двете хлапета.

 Ще я грабне нощта,
 в някой срутен коптор ще я скрие,
 пълен с чужди неща,
 пълен с толкова глад и просия.

 И додето навън
 дрънка вятърът книжни доспехи,
 тя ще моли насън
 бог за кат неизносени дрехи.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 12, 2012, 12:16:43
Посещение на добра воля
 Маргарита Петкова

 Каренина, не знам защо пристигате -
 среднощна гостенка във моя дом.
 Да бяхте си останала във книгата -
 във първия или във втори том.
 Не съм Ви канила. Дори, признавам си,
 на дните си под ниския таван -
 не се сърдете - но съвсем забравих,
 че съществува и такъв роман.
 Седнете, моля. Ето тук, до масата.
 Сега ще Ви направя руски чай.
 Какъв красив костюм! Личи си класата.
 Но нещо е изкаляничък май.
 Да, да - дъждът... И... Нека не говорим.
 Съдбата Ви я зная наизуст.
 Безспорно - уважавам силни хора.
 И още - хората с изискан вкус.
 Шампанско нямам. Само малко водка.
 По равно с Вас ще си я поделим.
 (Как ясно помня Вашата походка
 след срещата с оставения син!)
 Наздраве, Ана! За какво? Навярно
 уместен ще е тост за любовта.
 Но аз не искам. Вече съм се парила.
 И не веднъж. И не от суета.
 Да пием за децата си! Прощавайте,
 пред Вас, че заговорих за въже...
 Защо дойдохте, да Ви вземат дяволите,
 със Вашите любови и мъже!
 Позната ми е страшната Ви болка,
 познат ми е нелепият Ви дял.
 (Как ясно помня черната ви рокля
 на оня първи съдбоносен бал!)
 Аз Вашите объркани посоки
 от край до край самичка извървях.
 (Как ясно помня - ах! - Альоша Вронски,
 побърканата му от валс глава!)
 Отъждествявах се със Вас в мечтите си -
 Какъв живот, каква красива смърт!
 Сега разбирам - Вашата визита
 е като повиквателна отвъд.
 Защо избрахте мен? Защо подпалвате
 с очите си фаталния ми брак?
 (Как ясно помня, да Ви вземат дяволите,
 перона и последния Ви влак!)
 Но не е за мен финалът между релсите
 макар, признавам си, да е красив.
 Не се научих да умирам. Нейсе.
 Човек се учи, докато е жив.
 Щастливите семейства си приличат -
 е казал оня гениален граф.
 Вървете си сега, ако обичате.
 Върнете се на прашния си рафт.
 След Вас вратата тихо ще затворя,
 децата ще завия мълчешком
 и ще измия пода и прозорците
 в нещастния - по своему – мой дом.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 12, 2012, 12:20:55
Справедливост за всички
 Маргарита Петкова

 Не е страшно, че си е отишла.
 Трябваше да си отиде, зная.
 Да си тръгне хубаво излишна —
 просто, за да влезе в друга стая.
 Страшно е, че си отиде грозна.
 Наранена от пияни клетви.
 Купена от лицемерно розово.
 И бакшиш — за да пропее в клетката.
 Страшно е, че си отиде пуста.
 Затова и спомен не остави.
 Чувствам го — не просто ни напуска...
 Тя си търси вир да се удави.
 Иде ми небето да изкъртя,
 дето съди тъй несправедливо.
 Любовта — невинната — е мъртва.

 А убийците остават живи.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 12, 2012, 09:17:41
Чудесна тема  :punk: Включвам се с неколко произведения на любимата ми Румяна Симова /osi4kata/

В средна възраст. Жена

В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.

А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!

В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...


Зад завеса живях. Закалена до синьо стомана.

Чоплех тухли, забити в Стената.

И градих, и руших от идеи „велики“ пияна.

Марширувах, навита с ключе. Знамената

По пилоните сменяха смисъл и гербове.

По трибуните блясваха нови лица,

замазнели от алчност, от похот, от мерзости.

Марширувах и виках безумно – Ура!


Механизмът в душата ми скръцна със зъб и запече.

Аз отворих от болка очи и видях –

покрай себе си глутница псевдо-човеци,

оскотели от дрога, пиянство и страх.

Бягах дълго. Без сили и мисли останах.

Спрях накрая на тъжния свят.

И си рекох – „е, стигнах до края на драмата,

Няма никога вече да срещна примат!“...


Но – не би! На пръв поглед спокойно и тихо,

Щом разровиш - безкрайно жестоко смърди!

Консерватори, лейбъри и ездачи на китове...

Ляво, дясно... Души ме яката. Души!


Безработица – двайсет и седем процента!

Сто процента измама на всяко ниво!

а души се продават за няколко цента...

Да... Души, непознали човешка любов...


В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.

А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!

В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...

----------------------------------

Писмо до татко

Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.

------------------------------------

Писмо от Ада

Аз пак ти пиша, мила мамо,

отчаяно, безпомощно писмо,

защото напоследък срещам само

мизерия, тревожни дни и зло...

От никъде не виждам лъч надежда,

животът ми не става по-добър.

По-ниско от тревата се навеждам

пред острия правителствен сатър.

Днес цялата си мижава заплата

аз дадох за излъчената топлина

от двата радиатора, с която

се гряхме този месец у дома...

Не ми останаха пари за телефона...

И тока аз не мога да платя...

Ако го спрат, оставам без котлона,

на който вечно боб-чорба варя!

Децата нямат пак обувки.

Краката им със дни растат...

Не могат само със милувки,

те през живота да вървят!

Срамувам се да ги погледна

в огромните и питащи очи.

Как да им кажа, че сме бедни,

защото не живеем от лъжи?

И как да им тълкувам факта,

че честният и доблестен човек

не може да се включи в такта

на корумпирания и безбожен век?!

Защо днес като идоли се тачат

бездушни,неграмотни същества?

Защо във бедност и забрава плачат

мъжете и жените на честта?

Кажи ми, мамо, научи ме -

в какво да вярват моите деца?!

Дали в чудовища със име,

или в мизерията и глада?!

Кажи ми, майко, как да ги възпитам?

Във честност или във порок...?

В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат,

или във образа на мафиот жесток?

Ти ме направи пряма и открита,

дари ме с много вяра и мечти...

Но днес отчаяно се питам -

дали не сбърка в нещо ти?!

---------------------------------

Еретична мисъл

Нахраних Боговете

с чувство.

Приеха жертвата

и ми простиха.

Но вътре в мен

е странно пусто,

опожарено,

тихо, тихо...

Във упоената душа

се ражда мисъл

еретична –

не е греховна

любовта,

а Боговете са

себични.

-----------------------------------

Несладникаво любовно писмо

    Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...

----------------------------------------

Чалга Сапиенс

Жива, здрава и много красива..

Скромна? Скромна. Да. Колкото щеш.

Ако виждаш краката ми криви,

си с ужасен страбизъм, младеж!

Къртя мивки. Направо съм страшна!

Отстраних си излишно ребро.

Скрих две зелки във празната пазва,

татуирах си трето око.

Дрехи – само китайско версаче,

Натурален индийски парфюм.

Силиконова джука и лачен,

ненамачкан от нищичко ум.

Смях – запяла в гората резачка,

Речник ... Модно крещяш неолит.

Зная инглиш, джапейнски, апаШки.

Чалга Сапиенс. Нов женски вид.

------------------------------------------

Любов

В очите ти се раждаше поезия,
написана от слънчев дъжд
и аз прочетох между редовете,
че точно ти си моят мъж.

Като в банална някаква история,
като в убийствено клише,
дочух божествен глас отгоре,
по-точно хор от гласове.
Любовно-песенна поема,
магия цветна от звезди.
Дом малък, две деца големи,
вселенски хаос. Аз и Ти
творим поезия за двама.
Това е нашият живот...
Любов ли е или измама
за простосмъртен идиот.
Любов ли е, когато сутрин
правиш най-вкусното кафе
за мен и шестото ми чувство
усеща полъх на море
и вятър духа във платната
на малкия ни платноход.
Любов ли е, дори когато
изглежда като нелюбов?
И ти си уморен и гневен
срещу света и срещу мен
и в час се движим с нула левги,
и ме обичаш не съвсем...
Любов ли е като се смеят
порасналите ни деца
на тъжните ни отживелици...
Любов е всичко.
Всичко.
Да.

Любов е бялата поезия,
написана от слънчев дъжд
в очите ти и между редовете
чета, че ти си моят мъж.

 thanks thanks thanks

 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 12, 2012, 11:30:04
И тази сутрин старите клюкарки
ме изпровождат от балкона.
След малко, на кафе от кафеварка,
пак ще закусват с моята персона.
Разбирам ги. Не им е никак лесно.
Часовникът им е далеч назад.
За тях съм като непрочетен вестник,
задоволявам новинарския им глад.
Помахвам им с ръка любезно
и те се скриват веднага.
Във тяхното съзнание перверзно
аз съм пропаднала жена.
Защото не говоря с тях за гозби,
не шия гоблени и не плета.
Не превъзнасям гениални рожби
и имам хубави крака.
Животът ми е много по-вълнуващ
от този в техния метох.
От мании и стрес не боледувам,
живея без да казвам – “Ох!”.

Потраквам с токчета по тротоара,
денят е весел, пълен с чудеса.
Ще стана ли и аз клюкарка стара,
когато ме напусне младостта?!

 :punk:   :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Август 12, 2012, 11:37:41
Справедливост за всички
 Маргарита Петкова

 Не е страшно, че си е отишла.
 Трябваше да си отиде, зная.
 Да си тръгне хубаво излишна —
 просто, за да влезе в друга стая.
 Страшно е, че си отиде грозна.
 Наранена от пияни клетви.
 Купена от лицемерно розово.
 И бакшиш — за да пропее в клетката.
 Страшно е, че си отиде пуста.
 Затова и спомен не остави.
 Чувствам го — не просто ни напуска...
 Тя си търси вир да се удави.
 Иде ми небето да изкъртя,
 дето съди тъй несправедливо.
 Любовта — невинната — е мъртва.

 А убийците остават живи.



Писмо до татко

Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.





Сите са убави, ма ти двете са силно добри !!!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 12, 2012, 12:47:28
Сал ша ве замола като публикувате чужди творби да турате името на автора! Уйне, да приемеме ли, че сички, къде си ги турнала са на Осичката?


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 12, 2012, 02:07:33
Сичките са нойни, да.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Август 13, 2012, 09:11:35
Писмо от една Емигрантка

И този ден умира натъжен
от бързане,от болка,от умора.
Небето плаче,плаче вътре в мен
изгубена сама сред чужди хора.
...

Годините минават и боли,
когато няма на кого да кажеш,
че взирането в празното тежи
и от тишината оглушаваш даже.

Всеки ден умира нещо в мен,
сърцето плаче и боли душата-
тъй тежко е,когато си ранен,
а е сама във тъмното ръката.

Далеч от дом,от близки и земя,
в гърлото напира вик разплакан,
сама ли се обрекох на това
и хубавото докога ще чакам?

Когато няма връщане назад
от пътя ти по стръмното нагоре,
когато само с болка си богат
и искаш да заплачеш от умора,

когато нараненото сърце
повтаря ти,че имаш още време,
че имаш още двете си ръце
и никой не ще ти ги вземе.

Върви напред дори да те боли,
земята е под теб и е надежда,
през всичките прегради премини
да видиш този път къде извежда!

А стигнеш ли накрая до върха,
не гледай долу и назад,не се обръщай.
Сега ти трябват само две крила
и Вярата,че ще се върнеш у дома!!

                            за съжаление не пише кой е автора


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 14, 2012, 11:53:13
След проповед ми иде да повърна.
Отде се взеха толкоз проповедници?!
Навярно Бог с ренде го е настъргал
(моралния кодекс). Да ви приседне!
А, стига се превземахте, бе хора!
Кога се пръкнахте такива философи?
A глупостта се шири неуморно
и предизвиква умствена атрофия )

                           Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 14, 2012, 11:55:03
 :punk: :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Август 14, 2012, 03:00:24
Искам с някого да помълча....
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя....
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча...

Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

Камелия КОНДОВА


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 14, 2012, 03:10:24
 guru велика е!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Август 14, 2012, 03:29:12
Откраднах си любов.
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

Камелия Кондова

Уйне, много я харесвам. :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 14, 2012, 07:05:49
Пущам тава тука, що афтуро живее у Варна, и въпреки че е от култовото село Сумер (Монтанска община), ама некак ми се не ще да го пуща у резерватската поезия.

Откровения пред Седмата повеля...
 
Пламен Лакеров

(разсъждения на тема „нравственост” с един барман)
(... Тази жена обаче...)
(Не е богохулство – лутане е...)

- Моралът – на Мойсей от скрижалите ще е...
Глътка кафе.
Аморфни състояния...
Разсъждаваме двамата с бармана, (на по два коняка),
на тема морал и нравственост,
и кое - точно как - покрай тях.
(Чували сме майките си да говорят затова,
но общо взето всичко е пълно с неясности и с мъгляви понятия.
Хлъзгава работа...)
С бармана, по принцип, сме набори, акълът ни – еднакъв.
Изкушенията, обаче – разни.
... Иначе и двамата сме чукали какво ли не преди времето да напредне до есента ни
и безславно да започнем да си задаваме въпроси от подобен характер...
... По тази обаче, дето сега влезе през вратата, всеки би си паднал.
И си пада... Мамка Му...
(Усещам, че ще припадна.)
И всеки би я пожелал...
Поне би си я представил стенеща под ласките му,..
ако ще – дори симулиран оргазъм да е...
(Скуиртът обаче ги издава...)
Откъртените въздишки наелектризират пространството,
погледите се втвърдяват...

И докъде, питам бармана, не е грях?!...
В смисъл – да не се налага да те пребиват завистниците с камъни,
и тези без никакъв шанс...
Иначе във всеки един вариант накрая сам ще си блъскаш главата в стената
и ще се проклинаш: - Защо го направих?!?!...
Или: - Защо не посмях?!?...
... Тази обаче, която влезе през вратата определено си го заслужава.
Каква жена!!!... Ле-ле-е-е... Мале!!!...
Но философската част в трактатите на бармана някак си ме дразни -
наистина, докъде би трябвало да е границата
между преклонението на поета пред изяществото на фактическия материал,
мъжкото в мераците му
и тръпката, пропълзяваща по гръбнака от любов нераздадена?!
(Хора сме все пак...)
(... Надсмейте се над поета, влюбен и жалък... Нещастници!...)
И извечният въпрос: ако ще е с плащане – брои ли се за грях?!
(естествено ще си платим и данъците, и за стаята...)
(от скрития джоб са...)

... Тази обаче, която влезе през вратата си поръча нещо марково, във висока чаша.
От жеста, с който си запали цигарата,
кръвта във вените ми се сля с третия коняк.
(А бях застинал преди това...)
Господи! Каква жена!...
По дяволите – моралът...

Погледът и премина през прозрачността ми,
подмина ме... – не отговарях на стандартите и.
- Изгубена кауза, брат ми – подхвърли барманът и ми наля пак.
(И него папионката сякаш леко го задушаваше.)
- С жените е така -
отмаляваш пред тях, прекланяш се...
Други те влудяват...
А има и едни, които никога няма да забравиш...
Дори и само да си ги мечтал...

- Уан хандрид енд фифти бакс... Най-малко -
очите на бармана пробляснаха.
- Ако ги имам – прежалвам ги – казах.
Но сега си говорим за греха и за пожелаването...
- Брей-й-й... Инат си... -
барманът изруга безадресно на майка. -
Казват, че блудството се опрощавало, но не и прелюбодеянието...
- Ако беше изкарал семинарията по щеше да знаеш,
коя шунка е блажна
и с коя ще се измъкнеш по пости ненаказан...
Замълча...

На петият коняк пропълзя отчаянието.
- Нищо не става от нас... Дори не ни и забеляза...
А погледът и убива, брат...
- Е, нищо. Нали моралът ти ще остане запазен -
философски заключи барманът. – Размина ти се... Засега...
Прибирай се при жена си, че окъсня.
- Не знам... Пожелах я...
- Сложен казус за три сутринта...
Не си признавай... И аз няма да те издам...
Това, да се тревожиш, че в себе си си пожелал някого -
вижда ми се твърде крайно. Нищо, че Той го е казал.
Мен ако питаш – дръж си оная работа в гащите,
достатъчно ще е...
- Не и ако ръката и ще е там...
Забърса тезгяха пред мен с микрофибърен парцал.
- Последният коняк може да не ми го плащаш -
накара ме да премисля някои работи...
- Нали знаеш – накрая всички плащаме по един или по друг начин...
Пиян съм... Обладан от демони... А тя е ангел...
И за морала – докъде е – не се разбрахме...
С бармана проследихме ръбчетата на чорапите и докато им сменяше местата.
... Вледеняващо... И палещо...
И чорапите, и това в тях беше прекрасно в непорочността си,
и си беше на мястото, в комплект с опазената ни нравственост.
- Моралът е като цепката на полата. – въздъхна наборът. - Пълна загадъчност...
Някаква система от абстрактни понятия.
Не се виждат, но всеки има представа за тях...
Но и много ясно виждаш през къде трябва да преминеш – ако искаш да го спазваш,
или да го заобикаляш... -
(Гласът на бармана предразгавя.) -
За чистия – то всичко е чисто и ясно. И въпроси не задава...
Но за тези с нечистите мисли – не е така.
Не е въпросът докъде ще спрем и какво ще правим,
а какво носим в сърцата си – има ли светлина...
И любовта, нали от Него е... Бил навсякъде...
Тленно е всичко останало... От Лукаваго...
... Трябва да знаеш в кой момент да се откажеш. – почеса се по брадата.
Нещата не са черни и бели, а между тях...
Не иде реч за безчестието, знаеш... (Преживявали сме го...)
Моралът не е нещо, което можеш да вземеш назаем
или да го пренебрегнеш за няколко часа -
или го имаш, или го нямаш.
Моралът е някакъв вид подчинение пред повелите Му...
... Наказваш се с тях...
Заветите на Вехтия завет са безкомпромисно съвършени.
... Не знам – колко правилни са...
Тънкият момент е, че става въпрос не за крайни действия,
а за поведението въобще.
... Но ние сме слаби и алчни... И ние сме тленни...
Невинаги ни е достатъчно съвършенството...
Безволев час... Съблазнителна колежка...
... Или нещо като това изкушение, дето е отсреща...
В живота има дни и безпътни, и безнадеждни,
шантави алкохолни седмици.
Внезапно избликнали намерения.
Има объркани часове, мигове на слабост и безверие.
Забранено,.. позволено... Човек се обърква в натрапената конкретност...
От съпружеската вярност стават най-забавни посмешища,
но е добра идея да прецедим моралът през нея.
Тук-там ще добавим щрих...
Тук-там ще завоалираме нещо...
... Слушай,.. бъди верен на себе си.
Моралните ценности – сам си ги определяй.
... Останалото ще се нареди полека...
Трудно някой би спрял въртящия се свят... И не е редно...

- Малко са ми неясни нещата около Божиите заповеди, казвам.
нямам и нужното образование.
А и конякът - много стана...
Ако работата излезе вярна – ще горя...
Погледнато от каноничната страна – прав си.
Но това леко двусмислие навсякъде из писанията...
И тази, сякаш нарочна обърканост
в тези изтъркани библейски персонажи – дори и те не са идеални,
на някои от тях – съвсем не им е била чиста работата.
... Да не споменавам имена...
... Не познавам праведен, да вярва в непорочното зачатие...
... И нали ние, уж, по негово подобие сме създадени!?... В грях...

- Не изговаряй името Му напразно.
Този бар е почти храм, в него много е изповядано.
Не очаквай свише да ти се наредят нещата – сам се постарай.
Но не прекалявай с откровеността...
Надявай се на милостта Му... (Царство Му...)
Не отсичай ръката си, че се е пресегнала,
нито очите си изваждай.
Само смири душата си. И желанията.
... Тази, отсреща, не ти трябва да я изпращаш...
Оне хандрид енд фифти бакс... Най-малко...

- И махмурлук до обяд... И без шкембе чорба...
Търкаляне в чаршафи със съмнителна чистота...
Колко ли от седемте смъртни гряха щях да наруша?!...
Проклинам слабостта си пред тях...
Не-е-е... И не воведи в изкушение нас... И избав нас от Лукаваго...
И скандалите с жената...
Не, не... не ми трябва...
...А дали няма да ни е скучно в Рая?!... А, наборе?...

... Мойсее, Мойсее...
Трябваха ли ти така отчаяно тези скрижали?!
И моралът им?!
Питам те с чиста душа... на пет коняка...
Щото набора – и той не знае...
Прости неверието ми... От Лукавия е...
___________________________

27.09.2009




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 14, 2012, 10:06:05
Така е то. Понякога
така се размиват нещата
че не знаеш кое е морал
и кое - от Лукаваго...

...па и има ли значение...
 
:krkanje:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 15, 2012, 12:12:08
ПРОЩАЛНА РЕЧ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

 Недей да мислиш, че съм сляпа
 и вълчият ти нрав ме плаши.
 Не съм живяла във гората,
 но пак разбирам единаците.
 И да речеш да ми се зъбиш,
 че газя твоя периметър,
 във отговор ще те прегърна
 и над гората ще просветне.
 Не съм наивница, спокойно.
 Отдавна знам- в море се давят.
 Не е до глезен и сърцето,
 но нека си е наша тайна.
 Под шапката ми непокорство
 прескочи вълчата ти слава.
 Не ме плаши самодоволно.
 Със самотата съм наясно.
 Е, казах ти каквото имах
 и ще отмина през гората.
 Но само ако знаеш колко
 във кошницата си отнасям.
 Да, знам, че си недоверчив
 след разни Шапчици ментета
 и по ти идва приемливо
 да се преструваш пред козлетата.
 Та... много здраве и прощавай
 за неудобството да те обичам,
 дори наметнал овча кожа.
 И вече си за друга приказка.

 Мариана Дончева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Август 15, 2012, 12:54:48
Камелия Кондова е много мой поет. thanks thanks thanks cv :)
И това последното ме докосна. Благодаря!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 17, 2012, 11:53:09
Rumi Simova
 преди 8 часа
 

Ти ме питаш, приятелю, от къде съм.
 Отговарям ти – от Страната на Розите,
 от земята с най-бистри реки под небето,
 от държавата с нула възможности...

 Ти опитваш за миг да отгатнеш.
 В общи линии даже успяваш –
 Истърн Юръп! С житата си златни,
 дето днес на парче я продават.

 ...Казвам – „Топло! На север е Дунав.
 А на изток море пиперливо..
 Юг - от Бога с любов е целунат,
 запад – Струма-река се разлива.
 Планините са горди, горите –
 са епични. Морето е черно,
 талантливи деца, а жените
 са красиви. Мъжете – неверни..“

 Ти се смееш на това за мъжете...
 Черен хумор? Да, черен! Балкански...
 Нас ни тъпкаха през вековете –
 де кой мине. Затуй сме и странни.
 Търпеливи, добри по природа.
 На трамвай ни приличат сърцата.
 има място за всички, но Бога
 ни лиши от коректни приятели.
 Който дойде под нашите сенки,
 пожелава ги само за себе си
 и ни взима в залог като пленници,
 като роби. Да молим за хлеба си!

 Аз съм българка. Там е България –
 Върху глобуса. Горе, отляво.
 И в главата ми. Тук! Незабравена...
 Бащин дом на чакали оставен.
 Мойто племе е гордо. Не иска
 да робува на псевдо-приятел.
 Кой целува ръце на потисници –
 го наричаме просто предател.
 Затова си зарязах земята
 и немила-недрага умирам,
 Търся някъде тук свободата..
 Ще ми кажеш ли как я намираш?


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Август 17, 2012, 12:20:27
хареса ми


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Август 17, 2012, 12:23:49
Как да напишеш коментар на такова стихотворение, което те хваща за гушата и пълни очите със сълзи. В тези стихове е казано всичко. Липсва ми България.
" Аз съм българка. Там е България –
 Върху глобуса. Горе, отляво.
 И в главата ми. Тук! Незабравена...
 Бащин дом на чакали оставен.
 Мойто племе е гордо. Не иска
 да робува на псевдо-приятел.
 Кой целува ръце на потисници –
 го наричаме просто предател.
 Затова си зарязах земята
 и немила-недрага умирам,
 Търся някъде тук свободата..
 Ще ми кажеш ли как я намираш?"



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: BEKO в Август 17, 2012, 12:27:15
 Пут една ели другъ формъ слободътъ липца у цел сфет!Страхотно а тава стихутворение!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 21, 2012, 02:14:21
На среща съм. С колегата. От другия отдел.
Посреща ме, облечен като на Клайн модел.
В ръцете стиска рози - червено кадифе...
"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."
Подава ми букета. Сащисана мълча.
Поглеждам го различно - с очите на жена.
Краката ми омекват, но здраво се държа.
А, бе, нали съм дружка и кака? Как така!?
Завиваме зад ъгъла. Уж било кафене...
Избира най-далечното и тъмно сепаре.
Предлага да вечеряме. Това не е било!
Все службата обсъждахме и все по същество.
От месеци се срещахме - през седмица, през две.
С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.
Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.
Но тази вечер странна е, по-странна отпреди.
Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.
Говори той за връзките, най-старите в света,
за мъжката позиция, дори за възрастта...
Аз съм жената с опита, житейски при това,
обърквал той посоките и търсел мъдростта.
На улава са правя, че днес не съм в кондиция.
Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.
"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,
една си е посоката... А аз не съм дете.
Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!
Загубила дар слово кат' статуя мълча.
Наздравицата, първата, е вдигната за нас,
а аз се назландисвам и пак си правя пас.
"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.
Такава връзка с какичка е истински барут."
Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.
И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...
Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.
Пред входа като слезна, въх, как да се държа?
Зарових си във чантата за ключовете пусти -
така избегнах срещата със неговите устни.
Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,
омекнала от виното... Разминах се на косъм...
Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:
- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.
Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

/лирично откровение на Adrina Mark/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 29, 2012, 01:37:47
Извън календара


Маргарита Стефанова


 Денят бе дълъг като ледена епоха
 и сгърчен
 в лапите на сивосинкав студ;
 димеше слънцето,
 повито в мърляв облак;
 светът си крачеше невъзмутимо луд...
 И никой не видя
 ни трупове на птици,
 ни пукнатото каменно небе.
 Вървях –
 най-снежната
 от снежните кралици
 и питах ги:
 Да имате кибрит? А?
 Клечица поне?
 Минаваха през мен –
 премръзнал призрак –
 с крещящо бронзови разголени тела.
 Денят от мене още хапка си отгризна,
 примлясна...
 И припадна вечерта.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Владимир в Август 29, 2012, 03:33:57
ПРОЩАЛНА РЕЧ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

 Недей да мислиш, че съм сляпа
 и вълчият ти нрав ме плаши.
 Не съм живяла във гората,
 но пак разбирам единаците.
 И да речеш да ми се зъбиш,
 че газя твоя периметър,
 във отговор ще те прегърна
 и над гората ще просветне.
 Не съм наивница, спокойно.
 Отдавна знам- в море се давят.
 Не е до глезен и сърцето,
 но нека си е наша тайна.
 Под шапката ми непокорство
 прескочи вълчата ти слава.
 Не ме плаши самодоволно.
 Със самотата съм наясно.
 Е, казах ти каквото имах
 и ще отмина през гората.
 Но само ако знаеш колко
 във кошницата си отнасям.
 Да, знам, че си недоверчив
 след разни Шапчици ментета
 и по ти идва приемливо
 да се преструваш пред козлетата.
 Та... много здраве и прощавай
 за неудобството да те обичам,
 дори наметнал овча кожа.
 И вече си за друга приказка.

 Мариана Дончева
Ели, откъде го изрови това?!
Мариана ми е бивша колежка, заедно работихме във Варненския музей шест години, преди тя да замине за Италия. Никак не съм очаквал, че точно тук ще видя нейни стихове  :). Наистина е тесен светът!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Август 30, 2012, 05:49:37
Бате, аз не искам твойте магистрали!
Вкъщи от асфалта никой не яде!
Всичките край тебе - до един преяли,
а на мен от гладно пада ми перде...

Бате, аз не искам господар с шегички,
нито на каишка да му бъда пес...
Ако мъдро мислиш - помисли за всички.
Аз съм безработен. Нямам мерцедес.

Бате, ти живееш в розова вселена.
Моята не стига за филия с мас.
Где видя родина, китна, подредена?
Ако мож’ ме светна да я видя аз.

Бате, нива нямам. Не садя картофи.
Тока пак ми вдигаш като кожодер.
Пуснеш два-три лафа, реднеш две-три строфи.
После се ухилиш, че си премиер.

Бате, що не мислиш, че ще срещнеш Бога?
Не сега, но после... в Страшния Му Съд.
И за твойте ленти колко некролога
тебе ще осъдят, че си с кривнал път?

Бате, власт да нямаш, казваш, че е страшно!
С власт ли на земята ти си се родил?
Нямаш го сърцето, за народа дащно...
И за бедни щедър нивга не си бил.

Бате, ти духа ми няма да пречупиш.
Аз ще оцелея! Даже и след теб!
Вяра не продавам. Няма да ме купиш -
теб да величая, лидера на ГЕРБ.

Бате, аз не искам твойте магистрали!
Пътят ми отдавна вече е стеснен!
По добре със Господ, тръгнал по сандали,
нежели с управник, трижди помрачен...

Ясен Ведрин

Начи ако некой са почуства обиден или засегнат по некъв начин, да знаете че попринцип ми е през уя за политическите партии и прочие, ма ми ареса стилъ


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 31, 2012, 09:48:02
Тава нема къ да го не престава на вашто фнимание. Дело а на единственио пловдивчанин къде аресвам - Ради Радев

 Един ужасно бавен блус

Ради Радев

Измислих галактика с много звезди,
 но своя звезда нямам вече.
Самотен прозорец самотно блести.
 Далече. Далече.

 Отбиваш се тихичко нощем насън.
 Така е, така е все още.
 И чувам понякога стъпки навън.
 Понякога нощем.

 Припада над масите димен воал.
 И саксът от мъка се дави.
 Събирам усмивки от стар сериал.
 Забравям. Забравям.

 Отчайващо тъмен е този рефрен.
 Бродира безсъници саксът.
 Навярно си тръгваш, любима, от мен.
 Но как си? Но как си?

 И явно звездите не светят за нас.
 Така ни е съдено явно.
 Отплува животът без фар и компас.
 Отдавна. Отдавна

 Но блусът е бавен, маестрото – стар.
 И всички мълчания наши.
 Най-тъжен спектакъл в най-тъжния бар.
 С най-тъжната чаша.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Пустиняка в Август 31, 2012, 10:05:06
Ели, докато прочетох неколко пъти това, упорито ми са натрапваше една песен на Пинк Флойд. Ей, го линка към нея, пусни си я, докато четеш стиховете, усещането е, хмм...

Wearing The Inside Out - Pink Floyd (http://www.youtube.com/watch?v=0KsB50_vbRs#)

п.с. Знам, че е спам - след преслушване затръкай тоо пост.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 31, 2012, 10:09:06
Изобщо не е спам, много на място си е даже. Мерси за което!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 31, 2012, 10:23:33
За Ради Радев  guru guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Август 31, 2012, 11:44:34
Много ми хареса стихотворението на Я. Ведрин, благодарско Кошере!  :punk: :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 02, 2012, 09:48:03
Последният мечтател

 Последният мечтател е поет.
 На тридесет и няколко. Красив е
 и е женен за съдбата си. Бохем.
 Разведен с понятието типичен.
 Той няма брегове. И се пилее.
 Любимата му песен е прибоя.
 Воюва за красивата Елена.
 И всяка нощ сражава се за Троя.
 Не го винете. Не е горд ахеец
 и никога не влиза с дървен кон.
 Жените му са влюбени не в него,
 в мечтата за голямата любов.
 Той всяка безгранично е обичал.
 И после все с тъга ги е напускал,
 защото не разбирали... Артист е.
 Животът му е жанр в това изкуство:
 да имаш и да бъдеш чужд на другите.
 Каквото му е трябвало, е вземал.
 И сам си знае колко му е струвало
 из чуждите мечти да се живее.
 Сега пътува – в търсене на име.
 И само ви напомня Дон Кихот.
 Забравил е къде се е разминал
 със себе си и своята любов.
 Артист, бохем, поет. Мечтател.
 Сам пише и играе свойте роли.
 Не ви е лъгал! Моля ви, повярвайте!
 Наистина не помни вече кой е...

 Бистра Малинова
 2007


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Шашаригавия в Септември 02, 2012, 11:07:57
Уфф тва гу прочетох у ХУлите и ми аревса ма не знам кой го е писал. Оти там са с никове. Ника му/й е Albatros

Момичето, което не дойде

По чист дори от ангелско перо,
направих аз решителната крачка –
избръснах се за теб със крем „Каро”,
с пет ножчета – „Жилет” самобръсначка.

Изкъпах се с три вида шампоан,
втрих в бицепса крем – риган и алое.
Не пийнах бира, щото съм пиян
от любовта към теб, момиче мое.

Нафъсках се с ефирен афтършейф,
чепика лъснах, барнах се във бяло –
и – ей ме, на! – почти катарски шейх,
ти викам в джиесема: – Ало? Ало!

Ти „Нокия”-та своя пак не чу –
във чантата, обшита със мъниста.
Изглежда си говорим с теб на „you”! –
и късото ми „I lov e you!” ти писна.

Разминахме се. С нас тъй става все.
Дали изобщо нявга ще се видим?
И тръгнах по Владайското шосе –
тъй не разбрах – към Варна, или Видин.

Връз мен мъглата чепкаше памук.
Дъждът превърна София в джакузи.
И плаках – все едно, че режа лук –
с безброй сълзи по бръснатите бузи.

А утре – като вляза във Фейсбук –
един монах във святата си ниша,
ще ти река: – Здравей, аз пак съм тук!
И този стих за тебе ще напиша.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 02, 2012, 11:10:48
Албатроса е Валери Станков. Има страхотна поезия.




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Шашаригавия в Септември 02, 2012, 11:20:44
Ето още едно негово. Тоа човек ма разкръти. Много ма кефи.

Утро в квартал Овча купел три


Понеже за пари окъсах яко
и няма с теб да идем на Капри,
си взех едно кафе еспресо с мляко
от автомата в „Овча купел” три.

Но – тъй като кафето беше отврат,
не те повиках да си пийнеш с мен –
и – ей ме, на! – във тая утрин модра
стърча под твоя тих апартамент.

Изпуших вече цял пакет цигари
без бандерол – от Женския пазар.
Снегът под моите подметки пари –
със теб направо станах нестинар.

Аз гледам как прозореца отваряш.
Метеш боклука в зимния си вход.
Ще дойдеш ли - да минем с теб по "Царя" –
към по-щастлив от този тъп живот?

Или ще чакам – на Петте кьошета –
при мен да слезеш от таксито ти?
И няма със софийските врабчета
без теб да мръзна в призрачни мечти.

Две банички с извара съм ти купил –
за тях броих една торба пари.
Ела? – и в миг кварталът „Овча купел”
ще грейне – по-красив и от Капри!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 03, 2012, 11:36:00
Жената на последният сънуващ

 Жената на последния сънуващ
 от него вече нищо не очаква.
 Когато си отива, го целува.
 И после се преструва, че забравя.
 Сама си знае - няма да успее,
 тъй както и да спре да го обича.
 Какво като си нямат своя песен.
 Животът предстои да я напише.
 Жената на последния сънуващ
 сама приготвя дългия му списък
 стремежи за поредното пътуване
 и пъхва между тях любовно стихче.
 Не си мислете - сляпа романтичка!
 Тя знае даже кътните му зъби.
 Когато е решил да си отиде,
 това ще значи - иска да се влюби!
 Безпаметно, почти до безнадежност
 във някое загадъчно момиче.
 Сега се прави на богат безделник
 във бара на една крайпътна спирка.
 След малко ще попита: "Да почерпя!?",
 момичето до него. "Да отидем вкъщи.
 И да празнуваме, че съм те срещнал.
 Представа нямаш откога те търся."
 Ще замълчи след първата целувка -
 съдбовно дълга и неповторима.
 А тя ще промълви как е сънувала,
 че ще го срещне, за да го обича.
 И после ще добави срамежливо,
 докато той си търси нещо в джоба.
 "Написах ти едно любовно стихче,
 докато ти си ме сънувал снощи."
 Съдбовен знак! Загадъчна поличба.
 Такава среща с песен се празнува.
 И заедно припяват малко стихче
 жената и последният сънуващ...

 Бистра Малинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 03, 2012, 07:28:52
Пътуване

„Животът
е песен”,
 когато е лесен.
Няма
да крия, че много обичам
сутрин
с високи обувки да тичам.
Бясно,
насочила взор,
и
с  разширени зеници от зор.
Да бързах към плаж или мъж,
да бягах от куче, от дъжд.
Животоспасяваща
мисия?
Родил се е нов месия?
По-важно,  бързам за работа.
Издишвам,
и ето я спирката.
А там весело смачкани,
насила по малко отракани
събрали се – куцо, сакато,
тук там нещо познато.
Бъбрят,
обсъждат, ругаят,
шумно
подсмърчат, клюкарят.
И ето го тъй чакан и желан,
разтваря се без капка свян.
А вътре е малко зловещо
и някак по плажно горещо.
Чеснов дъх лети от засада,
ех „стига ми тая награда”.
Вкопчвам
се в мазната дръжка,
зад мен нещо мъжествено пъшка.
Ех забавно е – пак оцелях,
Със тълпата отново се слях.



                                            Светлана Аврамова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 04, 2012, 05:19:35
НАДЖИВЯВАНЕ

 Владимир Виденов

 Линее нашто поколенье
 Иван Вазов

 Богатството не е спасение
 и славата не е безсмъртие.
 Мъждука наш,то поколение
 от понеделник до четвъртък.

 А в петъка сме по пазарите -
 ще продадем или ще купим...
 На Санчо Панса днес магарето
 от Росинанта е по-скъпо.

 И сред посърнали метличини
 скопен животецът ни крее.
 Язък, че има толкоз тичинки,
 щом плодникът сред тях линее.

 Мумифицирани са чувствата,
 пресъхнали реки са вените,
 изкуството е хлевоустие,
 смъртта - последно приключение.

 Като циклоп пред нас семафора
 с окото си зелено грее -
 най-съвършената метафора,
 която ще ни надживее.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Шашаригавия в Септември 05, 2012, 08:36:43
ЩУРЧЕТА
Среднощ, измъчен от слова,
от листа вдигнах аз глава

и под полето чувам, ето:
„кри-кри” – гласчето на щурчето.

И първи път почувствах аз,
че всъщност този негов глас

едва ли е забава лека,
тъй както мисли си човека.

„При този буболечи ръст
така далеч околовръст

нощта да огласяваш с песен –
това е труд, и то не лесен,

и сигур тоз другар звънлив
трещи като локомотив!

Каква ли неразумна сила
да бъде тъй е нагласила?”

Тъй казах си. Но чух след миг
да казвай той на свой език:

- Каква е силата, не зная,
но вероятно е оная,

която в нерви, труд и пот
и теб тресе те цял живот,

дано се чуе по-далече
и твоят звук на буболече. –

Тъй каза той. И за момент
смути ме тоз му аргумент,

но ето че след малко в мене
усетих радостно трептене

и тъй над стихналия град
със моя мъничък събрат

сами сред тишина голяма
заскърцахме отново двама.

                  Валери Петров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 06, 2012, 12:18:06
Така се пише:

 Самотност
автор: vladun

Самотна си -
косата ти
 е сресана
 на път,
 по който
 никой
 не минава.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Септември 06, 2012, 12:35:05
Така се ипше:

 Самотност
автор: vladun

Самотна си -
косата ти
 е сресана
 на път,
 по който
 никой
 не минава.
Па  си завъди некоа въшка :smeeeh:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Септември 09, 2012, 03:58:13
Те на какво попаднах у нета, не знам кой го е писал, ма много ми ареса, чак ма разрева.  :'(

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо, моля!"


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 09, 2012, 05:56:57
ндааа..... thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 09, 2012, 06:29:52
Умирам си за това стихотворение!

Картина с облак и чаша

 Зазидаха очите ми в картина
 вътре
 заковаха и ръцете ми -
 да подпират света

 плитката ми придържа
 портрета за гвоздея
 рамка е кожата ми

 нямам нос, кръст, колена

 устните ми са в ниското
 сърцето
 нависоко виси
 на стара каишка

 за да не бъде портрет
 добавиха чаша -
 заприлича малко на натюрморт

 за да не бъде натюрморт
 добавиха облак -
 но и на пейзаж не прилича

 сложиха надпис "не се продава" -
 така се прави
 с непродаваемите картини

Станка Бонева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 09, 2012, 10:10:49
Представи

 “Отиват си не хора, а представи!”
 biser4e

 А моите си тръгват като хората –
 без жестове и думи за довиждане.
 Не са заченати да спускат корени,
 а с мълнии съня ми да пронижат.
 Представите мълчат като човеци
 и сигурно човешки ще застрадат,
 отнема ли им правото на вечност,
 излъжа ли, че миг не заслужават.
 Отиват си и хора, и представи,
 понякога на пръсти се завръщат -
 утъпкан път през мен минава,
 а можеше и с гръм да го затръшна.
 Болят до синьо върволица дири,
 прегазили ме, хуквайки нанякъде.
 Щурци ли?! Вятър...
 Вятър свири.
 Метафорите – вън!
 Да влязат фактите.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Септември 09, 2012, 10:22:36
 guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 10, 2012, 09:38:21
ВИЕ БЪЛГАРИЯ ЛИ ТЪРСИТЕ?
Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.

Вие надеждата ли търсите?
Елате две села да видите:
едното - гробище за мъртвите,
едното - гробище за живите...

В деня ми черно слънце пръснато,
в съня ми - лястовици бели...
Вие България ли търсите?
Боя се, че сте закъснели.

Райчо РУСЕВ ( rajsun)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 10, 2012, 10:35:26
Райчо е страхотен - и като поет, и като човек! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 10, 2012, 10:47:17
Безкрайност"

Отминават епохи
и падат звезди,
и пепел покрива
нашите души.
Прелитат комети,
остават бразди,
човекът немее,
а някой шепти:

"Животът е загадка,
любовта е тайна,
времето е мисъл,
душата е безкрайна."

                                                       Тодор Лефтеров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 11, 2012, 04:00:15
На майка ми... 

Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри...
Косата ти навярно е забравила
дъха на позабравените пръсти...
Не смееш даже поглед да преместиш -
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми,
която толкоз често е затръшвала вратата!
Не се страхувай, мамо!
Порасна непослушното момиче!
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам...
През сълзи не веднъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна.
Е, нека бъде, нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден моите сълзи ще покапят под
първата й ласка мълчалива...
Аз знам, че тоя ден ще дойде
и като теб ще чакам търпеливо...

/из нет-а/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Септември 13, 2012, 05:18:51
Днес попаднах на блога на едно дете, много ми харесаха стиховете и, пускам направо линк, за тия които се интересуват. Ценно ще ми е мнението на Ели  cv

http://www.anntonia.com/ (http://www.anntonia.com/)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 13, 2012, 05:34:41
Завърнах се

Завърнах се във бабината къща.
Притихнала и сгушена в тревите.

Усетих топлина да ме обргъща.
И като дъжд потекоха сълзите.

И никой днес не чакаше детето,
И нямаше я топлата прегръдка.
Самотно, изоставено полето,
Нашепваше ми спомени и мъка.

Седях сама на този прашен праг.
И вятърът люлееше тревите.
Обгръщаше ме розов полумрак,
И бавно ми отнемаше мечтите.

Завърнах се във бабината къща,
Която някога изпълваше смехът ми.
Но вече няма кой да ме прегръща
И с обич да трепери над съня ми...


Тава е много добро! Другите са просто добри - типичната за възръстта мирова скръб и чувство на обреченост. Но това наистина е добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Септември 13, 2012, 05:35:36
Тъкмо и аз го слагах същото стихотворение :) Добро е, наистина.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 13, 2012, 05:41:52
На мене ми харесаха повечето й творби.  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 13, 2012, 05:46:19
Ми нали и аз това казах - добри са, но нищо повече. Стихове, каквито пишат стотици деца - като думата деца да се чете дебело подчертана. Но това, което копирах, може да претендира за нещо далеч надхвърлящо границите на ученическата литература. Ако трябва да бъдем обективни, макар че в тая дисциплина, литературата, обективността е много трудно постижима.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Септември 14, 2012, 08:46:28
Те още нещо на Руми Симова. Много ма кефи таа жена.  :)

Със тези мои смешни грехове -
направо съм си пътница за Рая,
а там светци са всичките мъже
или евнуси... (кой ги знае!),
а изворите - пълни с мед и мАсло,
от свръхкалории направо ще "превтасам"
като забравено тесто за козунаци
и в дънките ще ми е тясно...
Цигари нямало, а алкохолът
го пращали на попчетата долу,
а да ти кажа - аз не съм готова
да се лиша от алкохолУ...
Та слушай, чедо, слушай що ти думам,
слъжи го Шефа си,че съм сгАфила яко,
окъкала съм праведните друми,
та белким в пъклото ме прати...

 :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Драгалец в Септември 14, 2012, 10:27:36
 ::)


Можех да ти бъда принца.
Щях да имам проблеми с доказване на произхода –
от скитането по моретата, надявах се,
дано се е преляло малко от синьото.
Иначе от екзотични кръчми и пристанища
доста непорочност по мен се е напластила.
Вечер я събличам, понякога тежи.
Остава само в очите...

Можех да ти бъда рицар.
Да пазя замъка ти до края на дните си.
И честта, доколкото можеш да си я позволиш.
Да късам рози тайно от градината. Самотен да въздишам.
За една кърпичка извезана да троша копия и брони по турнири и заради обиди.
Можех да ти бъда...но щеше да е измислено, като в приказките.

Предпочетох да съм шута -
поне да знам, че ми се усмихваш искрено -
всички залъгват видът и шегите ми.
Казани иначе истините разсмиват.
Разказана смешно, болката не убива. Само мен ме боли.
Зад грима не прозира скритото, онова от дните.
Само очите...

Предпочетох да съм музиканта в кръчмата пристанищна.
Песен да изтръгна от теб, и сълза нечакана.
Истината да накарам, да загорчи в чашата ти.
Да поръчаш пак. И пак...
И да е страшно...

А накрая, преди разсъмване, да ме целунеш.
Уморена да провлачиш стъпки по тротоара
към онова, което трябваше да е замък.
Душата ти, неспокойна като черна котка, да се слее с мрака.
И да ме забравиш на сутринта след магия за отрезвяване -
поредната вечер пропиляна,
поредната меланхолия през дните пропълзяла,
поредният музикант разплакал китарата...
Много има за изтриване...
Да помниш само очите.
Онова в тях, необяснимото.
... можех да ти бъда всичко...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 14, 2012, 10:34:41
Добро, ма турай афтура! Напомня издалек Биг Плъки, ма не е негово комай.

П.П. Па негово си било, бе! Значи през девет села моа пробвам да го познаам - таа жна сумерска! 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Драгалец в Септември 14, 2012, 01:19:59
Па го не зная автораа, некой ми го беше пращал преди годин и си ми седи така безавторско.

Па некой пат мое и нещо де я съм го писал да турим...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 14, 2012, 01:21:10
Да го знааш вече. Пламен Лакеров се вика!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 14, 2012, 01:25:37
Те още нещо негово, впрочем доколкото съм запозната, живее и той у Варна.

И не за първи път...
 Но така е изкушаващо...
 Тайните, които отдавна не са тайни за нас -
 палят непостоянството ни,
 изпепеляват...
 И всеки поглед,
 успял да преплува виртуалността на пространството,
 прониква отровно в душата,
 разтапя я,..
 погалва тихите копнежи за разминало се с нас щастие,
 приказка, неразказана някога...
 За вината... и на двамата е -
 единият, прекалил с очакванията,
 поддал се;
 другият – уж неразбрал към какво посяга...
 Страничните погледи, индикатори за ставащото, проблясват -
 тези май съвсем му изтърваха края.
 Обаче как да премина покрай тялото ти,
 без в очите ти да се взра
 и в кладенците им да се удавя?!
 Отворих тапата – да си налея коняк -
 а духът от бутилката отвори изписан с думи скрижал,
 роб и поклонник му станах.
 И прозрях зад тях.
 И ме задави казаното...

 Сега си патя...
 Уж отдавна вра в този казан
 и знам, че не бива да се обръшат някои неща в занаят,
 а да се живее с тях...
 и с всички щракнали капани...
 (...мамицата им...)
 Какво ли пък повече би могло да изгори в един изпепелял свят?!
 Оттук – нататък ни чака само едно -
 Ада и Рая, в един образ сляти.
 И да преглъщам през призмите на реализма горчивия хап;..
 калта на изтекли пиянски признания пред приятели;
 на изибилата пот на страха – миризмата;..
 болката, прибавена към останалите...

 Ще изпълзя на светлото, макар и пооцапан,
 това вече е ставало.
 Приятелите – ще ме припознаят.
 Различното ми в погледа,
 малко по различно ще е станало,
 но това може и да е от коняка.
 В опустошеното от едноокия звяр Царство на Любовта
 врачки мрачно ще вещаят предсказания,
 свързващи минало и бъдеще на невероятни места
 във вероятна каша;
 ще плашат с огън от сбъднати Нирвани;
 с Пришествия;
 с непорочни зачатия.
 Но аз вече съм попадал там...

 А теб,.. какво да те правя сега?...

 Питам само...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 14, 2012, 09:24:12
nikikomedvenska

А имах глас и Господ да събудя
и пеех чак до райските портали
със вярата, че всеки ден е чудо -
като камбана, черква не видяла.

Животът беше тесен - чужда дреха,
и пънех рамене да го разпоря.
Въоръжена с думи и доспехи,
воювах смело с мелници и хора.

Вълшебни мои, слънчеви години...
Със песен връзвах вятъра на плитка.
Светът бе мой - за ден да го премина
като море, до коленете плитко.

И пях, и се раздавах на провала...
Нали самият бог ме бе орисал
да съм такава - вряла-прекипяла
и в песните открила своя смисъл.

Отдавна вече спрях да се пилея.
Напразно виках толкова години -
светът е кръчма, а човекът в нея
жадува кръв и зрелища, и вино.

Сега мълча - пропукана камбана,
врабците приютявам - по е лесно,
и друго ако не, да се нахраня
с трошиците от малките им песни.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 19, 2012, 07:54:41
Паметникът на поета Пейо Яворов в Поморие
 Тома Троев

Какво да стопли мраморните вени?
От този град не чакай ти закрила.
Като на остров сред аборигени,
стои си тук, но някак си насила.

И никак не върви да ги възпява -
продадени, скалите днес са частни.
И до една бирария, отляво,
стои... Но някак не на място.

А срещнала в брега бетона,
сънливо пак вълна се плиска.
От устните му тихо се отронва:
"Живея тук. Но някак без да искам!"

Приспиват го пияните туристи.
А сутрин пак със крясъци го будят.
Дори морето вече не е чисто -
и то стои, но някак по принуда.

Продават блудкави мечти по холивудски,
брегът превърнали на цирк, на кино.
От сто години вече не го пускат.
А той мечтае за едно: да си замине!

Отровиха вода и суша...
По морза пак изпраща телеграма:
"От тези хора дойде ми до гуша.
Живея тук. А искам да ме няма."


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Драгалец в Септември 19, 2012, 11:34:52
Чуваш ли,
в затвора на сърцето си,
когато ти говоря?
Аз познавам тежестта
на твоите сълзи.

Знам,
че просто се предпазваш
от всички мъки
и клопки, но премълчавайки
своята болка сама се наказваш.

Пoзнавам
дългия списък
на преградите между нас
и зная как не сме себе си,
за да сме като останалите.

Но аз искам
по-различното място -
искам мястото на сходната душа
и присъствието,
което побира всичко.

Свали доспехите,
ела да съборим стените
камък по камък
и да стопим разстоянията,
които ни отдалечават.

Приближи се,
аз съм убежището,
в което ще направиш
спокойните стъпки
към щастливия си сън.

Ще споделя твоите рани,
ще разбера грешките
и объркванията ти,
но ако ми изговориш думите,
които казваш наум.

Искам
това по-различно място -
мястото на сродната ти душа
и присъствието,
което умее да идва на помощ.

Автор съм яз.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 20, 2012, 01:13:11
Драгалец, за втори път ша та замола да тураш автора на такива публикации.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 20, 2012, 02:26:39
Mисис Съдба ...

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко - на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис Съдба,
да съм жива...


                                  Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Септември 20, 2012, 10:23:58
Жена до съмване
и майка до смъртта.
Приятелка при хрумване,
когато се наложи и сестра.
Жена за делници,
за истини и за лъжи.
Жена за празници,
за това, което ни боли.
Жена послушница,
и мъдра, и добра.
Жена размирница -
фатална, но ЖЕНА!


стихчето връви с картинката....автор:Мария Илиева...
(http://prikachi.com/images/596/5293596R.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Септември 21, 2012, 01:24:14
Силни рими са последните неколко   thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 21, 2012, 11:52:19
Убавооо...  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 26, 2012, 10:14:38
ЖЕГА

 Дай му жега на тоя живот,
 ...настъпи му до дупка педала!
 С тоя вял половин оборот
 как изобщо до днес си живяла?!

 Или в кроткия брачен чертог,
 всяка сутрин когато се будиш,
 още вярваш - добричкият Бог
 ти разписва молбата за чудо?

 А на тъмно, додето заспиш
 и те свива инфарктно отляво,
 апокрифни молитви редиш
 за горещите ласки на дявол.

 И преглъщаш горчивите дни
 като супа от стара коприва,
 а сърцето се чуди дали
 не сънуваш, че още си жива.

 А животът съвсем не е рай,
 само постна вечеря на свещи.
 Затова настъпи го докрай!
 Дай му жега! Да стане горещо.

 Даже миг да ти бъде добре,
 своя дявол додето целуваш,
 някой ден тъй и тъй ще се мре,
 но животът поне да си струва.

 Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 26, 2012, 05:41:03
отдавна не ми беше арсвало нещо тука,ма тава е добро!Хвала! :punk: :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Септември 26, 2012, 08:58:15
Последните 3 са страхотни.  thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 28, 2012, 10:13:16
йорданка радева
Роден дом

Пустота застигна отдавна родния ми дом,
Скършиха се дните в него и без глъч пустеят.
Само мама там на прага пред къщата сама
вперила е поглед, а устните от мъката немеят.

Тук вече не пуши и коминът.И той замлъкна.
Под стряхата на дома ми се гушат само птици.
Там улукът тъжен е, вече дъжд по него не вали,
монотонно шепне само някакви небивалици.

В малката градинка днес се шири там трева
и черешата разлистена сред нея ялово притихва.
Сянката под клоните й тъжни приказки реди-
спомени за близки,отишли си от мене вече.

До портичката малка често татко със надежда
очакваше да се завърна, наскитала се вече.
И улицата пред дома ми- в сиво ме поглежда.
След сън поклаща уморено уличните лампи.

Поседнах на пейката пред родната си къща…
Колко често бивах тук с мойте мама… тате…
И сладки думи си редяхме тримата до полунощ,
а сега спомени и горест парят адски и душата ми.

Коленича в безмълвие пред родната си къща.
Как искам често и наяве тук да се завръщам…
Но никой тука отдавна никого така не чака…
Споменът ме пари.Очите със сълзи… преглъщам


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 28, 2012, 12:25:20
Талантите могат да пишат и весели работи


Скузи
 автор: dqdo_pop Костадин Георгиев - Варна

 Уно пиано ми канти от снощи,
 коме трафити стари камбани.
 Лее канцоне в главата ми още,
 ще ми напомня чак до домани.

 На дълга маса цяла в манджорно
 белисима донна контро ди мене
 даде надежди ту визо риторно,
 почерпи салата и грапа... ма бене!!!:)

 На третата копа ут тая пърцуца
 и мярнах ф очите голяма сперанца.
 Ма са напих като тряснат с каруца.
 Скузи! ... Не мога да стана за танца!

 Ла донна изчезна фуори ф мъглата,
 останах соло с тутти мушички.
 Само мемория рести ф главата.
 Спрете камбаните! Силенцио всички!!!
 Баста!
 Амин!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Септември 29, 2012, 12:14:44
Здравей, приятелю!
Кажи ми как си,
надявам се да си добре.
Ще седнем ли във кръчма Щастие
да пием по едно поне?
Аз съм все същата жена-стихия.
Вървя със вързани очи
и още вярвам във ония,
измислени от мен лъжи.
И още вярвам във доброто
(и може би дори във Бог),
и още вкусвам от живота
с чирпака. Пия гроздов сок
на гладно (винаги съм гладна)
и спя с отворени очи,
обичам, който ми попадне
и никога не ме боли,
когато това е безответно.
Прахосвам се ще кажеш пак...
(Келнер, пиши на моя сметка!
Изпий едно за мен на крак...)
Та тъй, приятелю,
годините минават,
а аз съм същата (за зло или добро).
Наоколо нещата остаряват,
търкаля се голямото кълбо,
а нишката ме води все към тебе.
Постой, постой! Навън вали.
Да пием по едно (последно),
а после ако искаш си върви.
Ходи си в подредения животец
(съруга, къща, две деца,
кола, пари, сиамска котка).

Проливам в твоя чест сълза.

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Септември 29, 2012, 12:16:27
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Септември 29, 2012, 12:22:40
Тава верно а добро! thanks Я иначе съм манко серсем, не падамси по сириозна поезиа. па камоли по некакви слъзливи. Ма тава ми ареса.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Септември 29, 2012, 01:09:23
Могу убаво!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 29, 2012, 09:11:03
доброе -щом на мрънкялник като мене му ареса!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 01, 2012, 11:40:22
Цигани копаят гроб.
Бързат сръчните лопати.
Дух предал е Божи роб,
никой не минава гратис.
Цигани копаят гроб.
Вятърът през зъби свири
и разнася некролог,
и обява за квартири.
Цигани копаят гроб
и разнищват битието..
„Този ще вечеря с Бог,
а пък ний във Факултето...
Хляб и крадена туршия.
Мръвка няма, ще го постим.
Тук ще ни дадат ракия,
колкото за Бог да прОсти.
Този ще се оттърве.
Мир ще прави на душата,
а пък ние пак чаве -
да ни се множи родата,
щото кой ще копа гроб,
ако сиганина свърши?
И за зло и за добро,
някой трябва да го върши“...

Цигани копаят гроб.
Бързат сръчните лопати.
Вятър пее опело
в хор с летящите плакати.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 01, 2012, 11:50:13
философско... ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 01, 2012, 11:54:39
Ндаа, кака Руми я бива у тия начинания, философските...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Октомври 09, 2012, 10:19:07
Балада за пълното одобрение на света.

Не съм несправедлив, не съм и храбър.
Приех поканата им от сърце.
И одобрих, за да си пазя хляба,
света през кървавите им ръце.

Пред мене бе смъртта, зад мен – животът.
Сатрапите ме вкараха в беда,
а никак не обичат да се мотат.
“Царе ли сме?” – крещяха. Виках : “Да”.

И казвах “да” на всичко от тогава.
Разбрах набързо, че е по-добре,
човекът днес да се приспособява,
но не и в лапите им да умре.

Лихварите търгуваха със жито,
бедняците пред тях превиха гръб,
но казвах на бунтарите открито :
“Добър е хлябът, нищо, че е скъп.”

Преди най-малко двама от мъжете
оставаха без работа и хляб.
“На фабриката – казвах се молете,
че аз съм в икономиката слаб.”

По улиците шестваха военни
и готвеха грабителски войни,
ала техният техничен гений
и аз приветствах шумно отстрани.

Понеже на гигандска въртележка
чиновниците хората въртят,
твърдях, че тая работа е тежка
и трябва по-добре са им платят.

Не съм бунтар, любезни полицаи.
На вас и господата от съда,
когато с кръв си цапате ръцете,
аз бързам кърпа да ви подада.

Съдиите , които пипат здраво
и пазят здрава собствеността,
не мога да обидя, нямам право,
поддържам, значи, сам законността.

И казвам значи, те са неподкупни,
пледират за закони и права.
Щом някой подкуп на ръка им тупне,
на бързо го откупват след това.

Насреща виждам група юначаги да бият старци, майки и деца,
но щом са с палки във ръцете, драги,
аз вярвам във добрите им сърца.

Полицията с бедните воюва,
за да не идват в центъра насам,
и щом тя бди над нас какво ми струва,
последната си риза да й дам.

Сега, когато се разкрих изцяло,
бъдете снизходителни към мен,
аз одобрявам, то се е видяло,
убийците оплювани през ден.

от пресата. Самите вестникари
си вадят хляба все от чужда кръв.
“Учете се от тях – навред повтарям –
стилът им е такъв и онакъв”.

В една вълшебна планина ви кани
поетът / срещу хонорара в брой/
Злините / не току така/ са премълчани.
Е, нищо – сляп , но чист човек е той.

Бакалинът залъгва минувача,
че гнилата му риба се яде.
Не тя , а той смърдял от глад, така че
той би могъл и мен да продаде.

Зад борда хвърлят клетите голтаци
от лекарския частен кабинет.
Рибарят тук не е по тия цаци.
Но аз, лапнишаранът, съм с късмет.

Пред инженера, изградил конвейра,
за да мори човекът като скот,
не мога просто думи да намеря
за смелия му творчески подход.

Учителят – бърборковец създава
Деца-дърдорковци по свой тертип.
Затуй му плаща нашата държава.
И аз го одобрявам тоя тип.

Момчета, хилави като джуджета,
растат пред мен със старчески акъл.
Защо е тъй , е лесно да се сетя,
но трудно се решавам да съм зъл.

Професорът пред хората витийства
за договори и поръчки пак,
че има криза / няма ли убийства/
и тутакси ми става мил и драг.

Науката познания ни носи,
а мъките ни умножават те
подобно доста божии въпроси,
но вярата ми в тоя свят расте.

Поповете при мене са на почит.
В сраженията крачат с нас до гроб
и даже път към оня свят ни сочат.
Е, как да не повявраш като поп.

Видях как вярват в бога и в лихваря.
Гладът крещеше : Дайте ми да ям!
Те гледаха всевишния си с вяра
и аз крещях : вземете хляб от там!

А лудите глави на произвола,
каквито ги рисуваше Георг Грос,
се канят сите люде да изколят.
Съгласен съм по тоз въпрос.

Видях убийците пред мен да спират.
Лишен от смелост и пропит от жал,
видях ги свойте жертви да избират.
“Аз одобрявам” – се провикнах с жал.

Аз исках “Халт!” на бандата да кажа,
но знам, че стана тежък моят хал,
че тук копоите слухтят на стража
И чух се като тях да лая : “Хайл!”.

Гнети ме всяка нищета и низост.
Талантът ми погива в тоя ад.
И мойто одобрение е принос
към мерзостта на мерзкия ви свят.

1932г


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 09, 2012, 10:49:33
Генин,кой е автора?


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Октомври 09, 2012, 10:52:27
незнам Мале..имаше сал година.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 09, 2012, 10:56:01
Жужаля рече че е Бертолт Брехт, немецки поет, драматург и режисьор


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Октомври 09, 2012, 10:56:39
Брехт!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Октомври 09, 2012, 11:00:05
1 КЪМ 1 за ситуацията у днешно време..по точно у Бг.. ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: *** в Октомври 12, 2012, 11:24:46
ОПИТ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ...

Не се плаши, човече Божи, от есенния геноцид.

Земята сменя свойте кожи, ти - фотографския си вид.

Това е ред. И прошка няма, дори да хвърлиш златен чоп.

Живей природната си драма. Живей - между звезда и гроб.

И преповтаряй чудесата на младостта. Не знаеш как?

Вземи назаем от децата уши за дъжд, очи за сняг.

Пробий запушените пори на кожата и на плътта

и в тебе ще се преповтори докосването на света.

Подпри челата на въпросите, умий им сънните очи.

На истините свои костите отново с кожа облечи.

И някой глас ще те повика и ще те върне в утринта

на твойта детска, ведролика и тайнствена неяснота.

Усмихваш се. Какво смущава средесенното ти сърце?

Така живей. Човек остава по възраст цял живот дете.

С очите на дете погледнало той си отива от света,

повярвал даже и в последното от всички земни чудеса:

че от смъртта си ще избяга в небесния живот широк,

ако възседне Баба Яга. Или пък своя некролог.

Ивайло Балабанов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 12, 2012, 11:40:48
Много ми ареса  thanks  Абе на тоо Ивайло Балабанов май не съм чел лошо произведение, не че съм са прибил од четене де, ма кат ма заапат бръбинците са одтръгам


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 12, 2012, 12:04:25
Брехт е голем  :punk:
Ама и Руми Симова си я бива.  thanks Те още едно нейно:

Ти ли си?
Познах те по очите,
с толкова любов към мене гледаш.
Зла орисница ли те ориса
сто години да си черен лебед?
Знаеш ли,
ще набера коприва
и ще изтъка платно за риза,
после ще я изплета красива
(спомняш ли си мълчаливата Елиза?)
и когато новата луна
с остър рог изсвири на звездите,
и след това една подир една
те пробудят духовете скрити,
аз ще дойда като фея боса,
ще се върна в твоята лагуна...
Риза от коприва ще ти нося,
ще те облека, ще те целуна.
Сине на прекрасната Одета!
Ще се вдигне страшната магия,
ще разцепи с мълния небето.
Черен смерч ще се извие.
Сетне...
Сетне ще прозвънне
вятърът в тръстиката щастлива...
Чакай ме,
аз скоро ще се върна,
ще ти нося риза от коприва...

Р.Симова
Палмерстън Норт
2004


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Октомври 12, 2012, 12:16:25
 Тавор
автор: regulus

Недей на врата ми тежа, че сърцето ми меко е.
Зад погледа стегнат е плитко в очите ми влагата.
 А батко ти вече с конете до портата чака ме.
 В горите по тъмно събират се тайно заклетите.
 На празника днес отидете с децата до църквата
 и свещ запалете та Бог да подкрепя ръцете ни,
 и вас да опази, останали скрити по къщите
 из празни села без мъже, за копита заслушани.
 Как малка си още, а често за тебе мечтаех си
 пред мен да израснеш и сладост да носиш в душата ми,
 децата ти дребни да радват сърцето ми старческо,
 и твоята длан да закрие последно очите ми...
 Но Тавор е Странджа! И днес ни поглъщат горите й,
 в ума ни е друго и сърпове вече оставихме.
 Прозират отвътре в очите ни образи светещи
 и няма следа от предишните сгърбени селяни.
 Че седмици вече на запад се борят, надяват се
 на скромната помощ, която се ражда в ръцете ни.
 Отиваме! Нека простят ни нежънати нивите,
 че няма живот, ако бъдем проклети от брата си!..
 Помагай на майка си - ти си голямата в къщата,
 на малките казвай това, на което научих те.
 Дори да ни няма - припомняй ни в стари истории,
 зови ни по име - и пак ще се върнем с децата ти...
 Недей на врата ми тежа, че сърцето ми меко е.
 Зад погледа сетен в очите ми плитко е влагата.
 Но Тавор е Странджа! Живота си кротък оставихме,
 в ума ни е друго и днес ни поглъщат горите й.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Октомври 16, 2012, 02:41:46
НИЩО ЛИЧНО
 
 Димитър Никифоров

 Дрън-дрън на големи търкалета!
 Имало любов и още нещо.
 Прах и паяжини у кюшето -
 до баналност другото е смешно.

 Смешни думи, вричане - театътр.
 Всички чувства са хамелeони.
 Вее под полите палав вятър,
 а нагонът ходи с панталони.

 Айде нема нужда, молим. Ресто...
 Като орехи звезди не бруля.
 Ах, простете - изказ неуместен,
 от години все така се пуля...

 Не, не съм на "Куба либре", сори -
 на мастика съм със таратор.
 Феминизмът ти със друг да спори,
 аз не ставам за изтънчен спор.

 Паля се, и псувам неприлично,
 а и чесъна не ти се нрави...
 Разбери ме,darling, нищо лично,
 пасал съм и по рогати крави.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 16, 2012, 02:51:04
 Аааа, мнооого добро!  :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 16, 2012, 05:41:55
 :punk: страхотно!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 16, 2012, 06:10:44
е щом и женската част казва ,че а добро-ниа не мое каеме на черното бело!Майтапа на страна-ареса ми ,нестандартно и истинско!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Октомври 16, 2012, 08:19:07
Евала! Много ми аресА.  guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 22, 2012, 10:14:34
И една закачка от Руми Симова.

Предупреждение

Ако бях на двадесет и пет,
всичко щеше да е по-различно.
Всичко щеше да е в ред –
и прилично, и логично.
Но не съм. Това е факт.
Яд ме е и съжалявам.
Пулсът ми не е във такт,
време е да остарявам.
Боже, как не ми се ще!
Боже, колко ми е трудно!
Стой далеч от тук, момче!
В мен девойчето е будно.
Твоят поглед кадифен
слънчеви лъчи процежда.
Мъдра съм, но не съвсем...
Моля те, не ме поглеждай!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 22, 2012, 11:57:31
Небе за баба
автор: Marta

Бабите вече не ги правят така...
Гарфийлд


Вземам повод от думите
след анимационната опашка на котарака,
да потвърдя -
да, бабите вече не са това,
което бяха,

моите баби от пръст и небе,
с медените думи
и изкривените артритни пръсти,
които подпъхваха завивката така грижливо,
сякаш завиваха душата ми,

моите баби, които ме чакаха,
посрещаха, обичаха,
изпращаха,

моите баби, които ми разрешаваха да бъда дете
през летата,
да позная отблизо безгрижието,
да се вея с вятъра,

моите баби, които правеха
от облаци брашно и мляко с яйца-слънца
катми и ги печаха на сач върху пиростията в двора,
готвеха най-вкусните простички гозби,
беряха плодовете от дърветата,
варяха сливите, черешите и ягодите,
превръщаха ги в сладко
и влюбваха ме в аромати,

жените, които ме къткаха като пиленце
покрай пернатите пилци
и между другото
редяха стаите и дворовете,
садяха розовите храсти и редяха мушкатата по оградата,

които бяха толкова различни
и толкова добри да ме обичат,

моите най-добри златни неостарели жени ги няма,
отдавна ги няма,
а все още е толкова празно и нечестно,
че си търся по празниците небе, в чийто скут да заплача...

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=145832 (http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=145832)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 22, 2012, 11:59:59
 :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Октомври 22, 2012, 06:27:39
 thanks Могу добро!!!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Октомври 24, 2012, 11:54:31
Вечер

Преди онази премълчана пролет
над Прага и с вината на бащите ни
пораства се тъй тихо , че от другото
остава да измислиш...само края.
Във кафенето - героическият шум,
една любов – в безбрежието на блуса,
и ето те – неоскотен от хляба – пред томчето
на френските поети ...между два реда
колкото столетия......
И ако всичко покрай теб се срути,
навярно пак ще си измислиш края –
една илюзия за Одисеево завръщане
във Нищото на смътната Итака...

Рашел Леви / " Граничност" /

Рашел е учителката по български език и литература на мойта щерка. Много обаятелна и харизматична жена, децата я боготворят. Учител на место!
Скоро издаде една стихосбирка "Граничност"
http://www.knigite.bg/vibration.php?id=504 (http://www.knigite.bg/vibration.php?id=504)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Октомври 25, 2012, 11:19:36
Страхотно е! Евала на женицата.  thanks Требва да има повече такива даскалки.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Октомври 25, 2012, 07:15:21
Без думи съм...! :punk: Бравус на таа даскалица,такива на днешно време са по-редки от бисере...! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 25, 2012, 09:49:50
Не съдете децата сурово,
не натрапвайте своите цели.
Те не искат от вас наготово
мъдростта на косите ви бели.
Оставете ги – нека се учат
сам-сами по земята да ходят.
Не ги спирайте в никакъв случай.
Днес покорството не е на мода.
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много,
не ги стреляйте гневно от упор
със родителска сляпа тревога.
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна.
Любовта си показвайте само.

Румяна Симова

 :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 25, 2012, 11:17:16
добро е


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Октомври 26, 2012, 06:54:22
И много вярно  :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 26, 2012, 09:36:23
Много ми хареса!  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Октомври 26, 2012, 04:48:32
При Румяна Симова няма празно! Благодарско, Уйне, че ме открехна за големия й талант! thanks cv :krkanje:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 29, 2012, 02:00:11
На нея - Смъртта!

Да, влез! Но остави косата!
Там до вратата, в ъгъла я остави.
Ще те посрещна, както се полага
на късен пътник в нашите земи.

Ела, седни, така, да се почерпим.
Ще ти налея чаша с вино от мускат.
Преди да тръгнем, нека си побъбрим,
сестра бъди ми, аз да съм твой брат.

Да споделя със някой близък исках
какво тежи на моята душа,
a тебе чувствам толкоз много близка,
със теб във вино мъката ще утеша.

Нали душата ми, за теб имане,
ще носиш чак до долната земя,
та нека два пъти по-лека стане,
щом с тебе болката си споделя.

Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.
Живях с любов и търсех любовта.
Живот изпълнен със мечти и болка,
а исках само малко топлинка.

А исках някой, вечер у дома ми,
след тежък ден във този бурен век
да ме прегърне с думата "Любими",
ех, колко ли му трябва на човек.

Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,
но истинско било ли е, кажи,
щом можеше таз дума после лесно с обидни,
тежки думи да я замени?

Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,
със истинско желание и страст.
Тя топлината идва не по Келвин,
ни Фаренхайт, а с честност между нас.

Ела, вземи ме в прегръдката си кална!
Ще бъда само твой, и верен, и след гроб.
Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?
Нима и теб те плаши моята любов?

Хей! Къде? Забрави си косата!
Жена...

/из нет-а/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 29, 2012, 03:04:24
 thanks добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 29, 2012, 06:29:20
ндааа-филосовско..добре е сведущите като цело или Ели у часност да кае кой го а писал


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Октомври 29, 2012, 06:49:17
Бе азе, де си признаа, не чета сичко кво излезне в нета, а некои още като прочета пръвата строфа, ги турам у графата "Тава се не чете". Та за косата на таа невеста, я а подирих из необятното пространство - явно човеко много дръжи да си върне инструменто на жената, та а публикувано на три иляди места, ама на ни едно не е се сетил да си остаи името - за ориентир, така да се каже. Съжелявам, ма не можем бъш у тоа момент да бъдем полезна. Иначе язе некак не можех да му дадем оценка, по-висока от добро.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 29, 2012, 07:13:11
епа но и добро а достатъчно-особено ако ти си я дала. ;) :nazdrave:Я ако напиша нещо-надали и до ,,тъп пресечена нула " ша стигна :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 29, 2012, 10:40:02
Всъщнос, темата е да споделим произведения на ора, които са извън Резервато, а не за анализа нги. Секи приема искустфото по различен начин и те така те...
Оште едно произведение на моята любима Румяна Симова, ше мъ прощавате, ако досаждам, ама много ми бръкна и джигеро с него. Те го те.


Не емигрирам. Пътешествам.
Предизвиквам се.
Изгубвам се и после се намирам.
Живея паралелно, търся истини
и някакси всестранно ги разбирам.
Светът е малък. Лесно се преброжда,
щом имаш кон, торба сено, налбантин.
Да се изхраниш сам е
незнaчителна подробност –
Достатъчно е с труд да се захванеш.
Изправям се и вече ми е скучно.
И сръгвам в хълбоците коня си.
Изправиш ли се, значи си научил
урока си и имаш друг урок да гониш.
Не емигрирам. Опознавам себе си.
Поставям се във ситуации.
Земята е заоблена във сфера,
отвсякъде изригва щастие.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Октомври 29, 2012, 11:26:40
Румяна Симова е и моя любимка и не вервам некой да моа да каа, че тава не е талант, ама от най-истинските - щото е безспорен такъв! Не разбирам критиката ти, Уйне. Изкуството е изцяло субективно понятие - на едни им харесва, на други - не и едва ли има човек, който да оспори това. Вечното в изкуството е не дали трогва един, а дали трогва милиони. Това е критерият по моему. И да - темата наистина е за споделяне на произведения на ора, които са извън резервата. У заглавието си е речено "ТАЛАНТИ извън Резервата" и не е случайно, че наблегам на пръвата дума.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 30, 2012, 09:03:17
Ели, къде точно виде, че критикувам?  :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 30, 2012, 11:16:12
Дууу, кво са едете бре, за нема нищо?! Тава стихотворение за смъртта го намерих у нета, къкто съм и посочила отдолу, ма немаше афтор. Допадна ми и решх да го тура и туке. Тава я.  ???


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 01, 2012, 11:09:22
БЕДНЯКЪТ ОТ СОФИЙСКАТА ГОСТИЛНИЧКА "МАРОКО"

За черни дни бях скътал пет пари –
направо бях окъсал тъй жестоко! –
но изведнъж, не щеш ли, призори
съзрях една гостилничка – „Мароко”.
Не знам защо „Мароко” точно бе?
Какво чак толкоз – Западна Сахара.
А вътре… вътре даваха шкембе
и три кюфтенца цвъркаха на скара.
От глад се свлече моят панталон.
И аз си казах: – Господ да ме пази!
И седнах под един филодендрон –
направо грохнах – бедуин в оазис.
Като начало – пих една вода.
И светна ми – от небесата сини!
А вън – с табун камили – през града
летяха два милиона бедуини.
Под лозунгите „Дайте да дадем!”,
„Напред, другари!”, „Всичко за народа!” –
ядем и пием всички на корем,
но май че всички пием гола вода.
Мираж ли са кюфтенцата ми три?
В Сахара ли ни води Бате Боко? –
че моите последни пет пари
потънаха в гостилничка „Мароко”.
Сит мароканец – свиркам си с уста! –
сега – дори и да ме пържат в Ада,
взех си петте парици от света
и толкова – за пет пари – изядох.

Валери Станков
 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 04, 2012, 05:39:55
Втора награда в ІX Национален конкурс за млади поетеси " Дора Габе" :

 И...

 И слизам доброволно на земята.
 И ставам доверчиво огледало.
 Забравя бъднините си душата,
 зазидана в идеята за тяло.
 Вратата към небето се затръшва.
 Не ми достигат въздух и пространство.
 А вън тълпата яростно поглъща
 остатъци от чужд вселенски хаос.
 Спасявам се в съня си. И извира
 дълбока нощ, като живот отвъден.
 Изконното ми право да избирам
 превръща светлината в мисъл стръмна.
 И как да го приема по-смирено?
 Като лавина лустрото се свлича.
 Не искам да живея раздвоена
 между "владея се" и "се обичам".
 Сърцето, като облак всеотдаен,
 вали и напоява с близост дните.
 Но всяко вдъхновение е крайност
 и всяка болка – вик от дълбините.
 Отвъд тъгата сигурно е лято,
 но сигурност отвъд не съществува.
 И като грозно патенце без ято
 очаквам в друг живот да се събудя.

 Бистра Малинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 05, 2012, 10:22:38
"... отвъд тъгата сигурно е лято... "

Ако живеехме само в "лято", какъв ли щеше да бъде животът ни?!  ???
Добро е.  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Ноември 08, 2012, 07:38:24
ТЕРМИНАЛ 2

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...

Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.

Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.

Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.

Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.

Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.

Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!

Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.

И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета...

Ясен Ведрин


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Ноември 08, 2012, 07:51:53
Много силно,направо ме разтърси.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 09, 2012, 09:29:30
Въпреки името си /псевдонима/, стиховете му никак не са "ведри". Много силно и вярно, за съжаление.  :(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 10, 2012, 10:54:00
Почина големият български поет Първан Стефанов

 Равновесие

 Първан Стефанов

 Кой ни излъга, че имаме дом,
 селяни с градски професии?
 Имаме бункери от бетон,
 дето трудно държим равновесие.

 С една уморяваща бързина
 градът ни люлее цял ден.
 И ние
 залитаме от стена до стена,
 прилошава ни,
 свят ни се вие.
 Деня сме обрекли на тоя град.
 Но дългата нощ е наша.
 Тогава
 един неотдавна потънал свят -
 една Атлантида пред мен се възправя...
 И аз я рисувам
 по мойте стени,
 оставени празни -
 да има място
 за всички сенки и светлини
 на нивите
 и на крайпътните храсти.

 И отново усещам под себе си,
 както преди,
 дълбоките хилядолетни темели
 от яките кости
 на моите деди -

 нека стените
 са празни
 и бели


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 10, 2012, 11:15:08
Стихотворението е добро!
Бог да го прости!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 12, 2012, 08:30:56
Неофициална статистика!

 Сипи по чаша! Нека пием, брат -
 животът все едно ще си замине...
 Ще ни е яд! Ох, как ще ни е яд
 за всичките профукани години,

 за пъстрите тийнейджърски мечти,
 сменени за стотинки и банкноти...
 Разбираш ли ме, братче, аз и ти
 играем си на шикалки с живота.

 Играем на моряк и океан,
 и лодката, която ни спасява,
 додето върху стария диван
 разтриваме артритните си стави.

 А срещу нас - народ... Мъже, жени -
 един измамен свят са ни създали
 от стоплени набързо новини
 и лепкави латиносериали.

 Но как да се изправим в тоя свят,
 когато по рождение сме криви?
 И пием от обида и от яд,
 ужасно благодарни, че сме живи!

 Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 12, 2012, 08:36:06
И моята любимка

Кой?

 Най-истинският - този ли е, дето
 ти пращаше задъхани писма
 и в тях ти обещаваше небето,
 но на земята дом не обеща?

 Или пък този, който с груба четка
 по тялото ти драскаше любов?
 Пожарникарят - плю си на подметките.
 (А в огъня да скочи бе готов.)

 Не е и този - дето стори къща.
 И ти остави ризи за пране.
 Не ти остави пътен лист за връщане.
 Мъжете си превърнах в стихове...

 Неделя. По привичка ставам рано.
 Заканва ми се през стъклото дъжд.
 А в стаята във шарена пижама
 синът ми спи - най-истинският мъж!

 Камелия Кондова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 15, 2012, 12:11:01
Ела си

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

автор: Елица Мавродинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 15, 2012, 12:42:17
Това го бях забравила, а много ми хареса навремето...

Закъснял косач

Като конски копита по залез изчаткаха
дните ти. Вече се взирам в звезди.
Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
Ти беше ли виждал жена да коси?

Беше дворът орасъл. Пътека - загадка
по спомен напипвах. Жужаха оси.
Беше къща. Не беше дом без теб, татко.
Какъв дом е, щом няма кой да коси?

Косата открих. С чер рог – ръкохватка.
Разбрах, че щом удряш и теб те боли.
Наклепах я. После с бруст галих я, татко.
Тъй кротко, без болка косата коси.

И удрях, и галих. Бе горчиво и сладко.
Тъй се ставало мъж. А пък аз съм жена.
Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
Мълчеше тревата. Мълчеше светът.

Откос след откос, с бурени в схватка,
повалях живот. И живот възвести
дворът спретнат. Усмихна се дворът ни, татко,
а и той не бе виждал жена да коси.

Приседнах по залез. Направих салата
и сипнах ракия – за Бог да прости.
Ти беше ли виждал жена да мълчи, татко?
Ти беше ли виждал жена да мълчи?

автор: joy_angels
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=114134 (http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=114134)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 15, 2012, 10:39:36
А любовта заробва...

 Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
 че хвърляш всички спомени зад борда.
 Омразата създава независимост,
 а любовта заробва.
 Сега от мен внезапно се отказваш,
 от моите думи, жестове и книги.
 Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
 аз чувам звън на паднали вериги.
 Сега живея леко и естествено,
 встрани от твоите прищевки странни.
 И пак отляво е сърцето ми поместено.
 Лекувам рани.
 Раздялата сравнявам със възкръсване,
 със музика от Моцарт, със безкрая…
 Ако не беше твоето отсъствие,
 щях да повярвам, че съм в Рая!
 Георги Константинов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 15, 2012, 11:00:26
много добро


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Ноември 17, 2012, 12:09:13
Порязване по време на бръснене


Никога не е достатъчно добре, каза той, начина, по който хората гледат
начина, по който звучи музиката, начина, по който думите са
написани.
Никога не е достатъчно добре, каза, всички неща, които
изричаме, всяка любов, която преследваме, всяка смърт, която
умираме, всички животи, които живеем,
те никога не са достатъчно добри,
тези животи, които живеем,
един подир друг,
трупайки ги като история,
унищожаването на видовете,
разбиването на светлината и пътя,
това не е достатъчно добро,
съвсем не е добро като цяло,
каза той.

Мислиш ли, че не го знам?
отвърнах.

Махнах се от огледалото.

Беше сутрин, беше следобед, беше
нощ

нищо ново
всичко си е на мястото.
нещо избухна, нещо се счупи, нещо
остана.

слязох по стълбите и
влязох в него.

Чарлз Буковски


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 17, 2012, 12:15:28
Начи па да дупредим сички къде публикуват чужди произведения - турайте афтура, дееба, никой не е длъжен да знаа кое е написано от Буковски и кое от Брехт!

Ако не знате кой е афтура, има търсачки, ако ви се не работи с търсачки, питайте, ако не сакате да питате - постовете ше бъдат затръкани, щото за мене а въпрос на уважение и къде афтура, и къде читатела да се посочват тия работи!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Ноември 17, 2012, 12:34:17
Бррр, що така нервно? Буковски а афтора, забраих да го добава. ИЗВИНЯАМ СЪ!  :nazdrave:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 17, 2012, 12:46:43
Нищо лично, просто ми писна да го пуфтарам, а тизе се падна бъш у моменто на писваньето! Знам, че е Буковски, другите обаче не са длъжни да го знаат. А и Буковски заслужава да му бъде изписано името!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 17, 2012, 10:49:14
Ампутация на сърце

 "И само с тъжните не можем нищо да си кажем.
 Те знаят песента ми по-добре от мен самия даже..."
 Гриша Трифонов

 По-тихо е отколкото очаквах.
 Не оглуших вселената от болка.
 Излезе светлината. Влезе мракът.
 Три капки кръв./За светлината - толкова/.
 И толкова за участта на кърта,
 превърнал тъмнината във идея.
 Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
 че вече мога с тебе да живея
 без гняв във оскърбената постеля,
 без страх, че красотата ще се счупи.
 Самото възпитание в неделя
 ще готви от любимата ти супа.
 И ризите ти ще са ...просто ризи,
 а не платната, под които плавах.
 Така си ми далечен, че отблизо
 дъха ти срещам, но не те познавам.
 И мога с чиста съвест да излъжа,
 че не е смърт -животът се повтаря.

 И само някой много, много тъжен
 ще помълчи за мен. С една китара...

 Камелия Кондова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Ноември 18, 2012, 11:23:13
Почистих килера -
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

автор Кристина Филипова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Ноември 20, 2012, 06:18:42
Варосаната кухничка и двора...
Разхвърляни обувки пред вратата.
Градинка зеленчуци... Пет-шест корена
пипер, домати и цветята.

Петелът - герест, ококорен,
кокошките - кокетки и половина.
И дядо - запотен и морен,
пренася джибрите за вино.
А баба мие на чешмата
чиниите от обед и полива.
из двора. И тече водата...
И споменът ми се размива
и вече съм забравила лицата им,
само долавям нощем гласовете,
така далечни и така познати...
Варосаната кухня свети
от чистота и мама готви нещо,
и тихичко припява "Панаири",
навън е лято - синьо и горещо,
лозата, натежала... Нежно свири
един щурец във старото огнище,
Градината - пет корена домати
и още толкова пипер. И вишни.
Обувки, куп обувки на вратата...

И зная, зная... времето ще мине.
Ще шетам из варосаната кухня.
и палавница с мойто име
ще трупа пред вратата куп обувки.

от нета...
Автора го незнам, съжалявам ма много ми ареса! и рекох да го споделя с вас....

Руми Симова къкто са изясни.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 20, 2012, 06:20:02
Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Ноември 20, 2012, 06:21:29
 thanks благодаря, Ели! ученото сиа учено ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 21, 2012, 12:34:19
добро е верно.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 21, 2012, 01:44:05
Ще ти сипя абсент!...
Автор: pin4e - Павлина Йосифова

Ти-и-и?! Клечиш до вратата пред нас?
(Изтривалката беше на кучето.)
Доста четох за теб, Самота,
а на другите им се случваше.
И какво се присети за мен?!?
Явно ти си си доста самотна...
(Чувам как се разливаш по вените ми.
Мъртво куче не пази портата.)
Друг път някак успявах все пак -
да се смея, да вярвам, да плача.
Я махни тая глупава шапка!
Влизай вътре! Недей да се плашиш.
Тук са идвали дявол и Бог.
Любовта на дивана ми седна...
Даже мама, но беше жестоко.
И смъртта... Не в сравнение с тебе!
Искаш може би силно кафе?
Имам нес, но е партия с мляко...
Не реви! Ще ти сипя абсент.
А зелената фея е пагубна!
Взимаш радост, а даваш сълзи,
и се правиш на мила и шантава...
Ти си толкова алчна... Млъкни!
Справедливо е. Заслужаваш го.
Виж, небето е черно навън!
Тази нощ ще го гледаме сляпо.

Ако имаме шанс да се съмне...
Искам куче, наместо приятели.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 21, 2012, 03:26:28
Звездите падаха като кошути...
Автор: Павлина Йосева

Ще те поканя тази вечер, Господи.
Сама не пия. Скучно ми е виното.
По-често дяволите ме спохождат.
Един  изглеждаше съвсем невинен...
Седни в средата. Твърдо е диванчето.
Нарочно. Да не ти се схване кръста.
За повече удобство - На! Възглавница.
Но си е моя. После да я върнеш.
Какво да ти налея? Извинявай.
Забравих, че си паднал отвисоко.
Не пушиш. И не пиеш... Аз съм вярваща.
Обидих ли те? Я пийни от сока.
Сама съм го варила. Темерут съм.
Без мама станах зла. И късо плаках.
Звездите падаха като кошути,
когато вълк им прегризе гръбнака.
Не си виновен. Не. Не те упреквам.
И татко като взе не ти се сърдих.
Ще хапнеш ли, поне,  парче от кекса?
Най-сладкото е винаги отвътре.
А как е там при теб, да питам... Брат ми.
На тридесет и седем се пресели
в луксозното ти мезонетно царство.
Синът му - и без него - се ожени.
Да капна все пак? Имам и шампанско.
Остана, като кръстихме Алекси.
На две годинки... Бум! И вече ангел.
Спокойна съм, че е добре детето...
Предъвквам от зелените маслини.
Със ядки са. Хапни, че е полезно.

Добре де. Ожаднял си. Пий от виното.
Не ти се моля.
Давам. За последно...
 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Баба Краса в Ноември 21, 2012, 03:57:13
Нее, не може да има такава трептяща, пееща душа! Тази Павлина Йосева ме гътна.
Отивам да я издирвам по нета за още.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 21, 2012, 04:13:56
Нее, не може да има такава трептяща, пееща душа! Тази Павлина Йосева ме гътна.
Отивам да я издирвам по нета за още.

Блазе ти, че ще я откриваш... тепърва!



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Баба Краса в Ноември 21, 2012, 04:35:37
Намерих няколко. Попрочетох и нещо за нея. Тя е творец отвсякъде. Хумористичните  стихотворения много ми допаднаха. И хич не ми пречи, че миека, даже е по-смешно. Ще имам много за четене, а и книжки ще издиря. Благодаря, че ми я показа!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 21, 2012, 04:51:46
Намерих няколко. Попрочетох и нещо за нея. Тя е творец отвсякъде. Хумористичните  стихотворения много ми допаднаха. И хич не ми пречи, че миека, даже е по-смешно. Ще имам много за четене, а и книжки ще издиря. Благодаря, че ми я показа!

На тях съм се смяла със сълзи. Уникална е.  :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 21, 2012, 06:28:37
От второто стихотворение направо ми настръхна косата-много е добро....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 21, 2012, 10:33:16
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
 И потръпне червената риза на клена,
 Иде време за горест, иде мраз несъмнено,
 А сърцето на лятото още кърви.
 По кръга на студените мокри скали
 Гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван
 И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,
 А сърцето на лятото още гори.
 С изяснени във мъчна усмивка черти
 Всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита,
 Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,
 А сърцето на лятото още тупти.
 На мъглите през мрачното млечно море
 Завърни се от някъде, излъжи ме навеки
 И ябълка матова донеси от далеко
 И сърцето на лятото няма да спре.

 Калин Донков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 21, 2012, 10:39:52
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

 Автор - Йорданка Андреева /ASTERI/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Ноември 21, 2012, 11:02:03
Ели,прибих те !Утрепа ме и ме зарови!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 22, 2012, 12:34:18
добро е много


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 22, 2012, 09:37:29
Много добри, особено второто.  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 23, 2012, 05:56:26
След скандал

 ...И дори не се спъвам в тези счупени стомни!
 /Те се чупят редовно във нощта срещу сряда./
 Те са вече в графата: "недостойни за помнене
 злополуки по пътя между рая и ада".
 Просто пътьом си плащам и на Дявол и Господ.
 /Според техните нужди - те ми вземат различно./
 Аз се мисля за цвете - а насреща ми - троскот.
 /Огледало без памет, че съм била момиче/.
 На кого да извикам: Любовта си отива!
 Аз самата безстрастно наблюдавам парада:
 стават някакви мъртви, лягат някакви живи.
 И земята политва, а небето пропада.

 И додето животът тъй циничен изглежда,
 на една автогара - с една птица на рамо -
 едно циганче гладно ми продава надежда.
 И не плащам с кръвта си.
 С една баничка само....

 Камелия Кондова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 24, 2012, 12:08:31
Българско стихотворение

 Момчета, знам, че вече ви дотегна
 и хлябът сух, и голата ракия,
 и тежкото небе на тази бедна
 страна, в която няма прокопсия....
 Великите й царски идеали
 днес вече са митичен архаизъм.
 България търгува със парцали
 от раклата на своя комунизъм.
 България е гладна просякиня.
 С душа поциганена, необута,
 тя проси чуждоземна милостиня
 по пътя между Лондон и Калкута.
 Честта е болна, съвеста пияна,
 а ореолите - алъш-вериши
 и луд е, който плаче с Дебелянов
 по някакави си белоцветни вишни.
 Със страшна сила днес от небесата
 виси един въпрос полуобесен:
 Кажете ми къде е свободата
 от синята ни ноемврийска есен?
 Защо пирува с разни богаташи
 и хитреци, дошли на власт и мода,
 с дрогясали бандюги и апаши...
 Защо е с тях? Защо не е с народа?
 момчета, знам, че е на халос туй, че
 скърбим за свобода и бели вишни.
 В земята на Васил Иванов Кунчев
 днес всички романтици са излишни.
 Но да запеем, дявол да го вземе,
 със мъжки глас във тази нощ безродна
 и нека екне - като в турско време,
 "Къде си, вярна ти, любов народна?"

Ивайло Балабанов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Ноември 24, 2012, 12:19:58
 thanks Много ми хареса....!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 24, 2012, 12:36:05
Респект и Уважение за стиховете! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 24, 2012, 10:39:03
Врата

Райчо Русев

Живях и аз на тоя свят.
 Но си останах нещо външно.
 Тъй както пътната врата
 на някоя голяма къща.

 Кой не минаваше през нея!
 Улисан в себе си, забързан.
 И аз си мислех, че им пея,
 а те ме чували да скърцам.

 Излизаш или влизаш ти?
 Начало съм и край на пътя.
 Помежду двете празноти:
 отвънка празно
 и отвътре.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Ноември 24, 2012, 08:26:04
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

 Автор - Йорданка Андреева /ASTERI/
Бърка в душата направо,евала....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 26, 2012, 11:55:52
Убий простака с мълчание

Ники Комедвенска

 Мълчах до скоро. Не че нямам думи
 (та те са ми едничкото имане),
 но знам, че беше казал някой умен:
 простаци се убиват със мълчане.

 Обаче не умираха. Напротив -
 уютно сред смълчаните им беше,
 продаваха на бит пазар живота...
 ...а цял народ в краката им мълчеше.

 И чудя се дали да проговоря -
 дано пък бесовете да събудя...
 Те, лудите, уж нямали умора,
 но кой ще ни повярва, щом сме луди?

 И нека прах от мен да не остане,
 да ме разпънат с всички кръстни знаци:
 простаците не страдат от мълчание,
 ако не разберат, че са простаци!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 27, 2012, 12:59:12
Олющен от скръб и безброй покушения,
подритвам живота за 20 стотинки на ден.
Откакто се помня, съм кръгла мишена...
Елате, приятели мои, да стреляте в мен!
 
Ивайло Диманов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Ноември 28, 2012, 08:01:29
КАК СИ , БЪЛГАРИНО?

Сменям стари водомери,
плащам такса топломери,
вдигат данък смет и сгради
(нещо взе да ми се гади).
Дядо под мустак се смее:
-Дето слънцето ни грее
сигурно ще има такси.
Ало,българино,как си?
Тази,нашата държава
зорлем двеста лева дава.
После (не е изненада)
иска си от нас хиляда.

(Вихрен Бънков)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Декември 01, 2012, 11:45:22
Преродена

Сънувах се затворена във храм,
издигнат от илюзии и мистики.
Душата ми - отшелник бе, призван
да търси и да губи истини.

Не исках никого да притесня.
Пристъпвах тихо между мислите.
Не. Аз не помнех ничия вина
не мразех и внимавах искрено,

да не изсипя връз света отвън
горчилка от несбъднатото чудо.
Достатъчно ще бъде да спася
от себе си, копнежът ми за лудост.

Да не вменя пак някому вина.
Доброто е с присъда. Доживотна.
Кръговратно пак от пустошта
да се роди и да умре сиротно.

Не можех безпричинно да раня.
Затворена на сигурно и само
една молитва шепнех... След това,
ще се събудя преродена в храма.

Соня Георгиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 01, 2012, 10:20:51
Животът - начин на употреба

 Животът снощи зверски се напи.
 /Със всички извинителни причини./
 Така поне преминахме на "ти" -
 дистанцията се скъсява с вино.

 На първа фаза беше страшно мил:
 Недей,любов, не се хаби напразно!
 Не става Аполон от крокодил,
 повяхнали цветя не правят празник...

 На втора фаза, вече свил юмрук:
 Ти докога така ще ме живееш?
 Споделяш ме с поредния боклук -
 без мисъл, без сърце. И без идея!

 На трета фаза и прегърнал стол,
 животът със езика си преплетен
 изфъфли,че човек се ражда гол -
 със кожата си всичко да усети.

 И после падна под една дъга
 от виненки навместо пеперуди.
 Усмихнат като детството заспа.

 Проклета да съм, ако го събудя!

 Камелия Кондова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Пачо в Декември 01, 2012, 10:26:13
Животът - начин на употреба

 Животът снощи зверски се напи.
 /Със всички извинителни причини./
 Така поне преминахме на "ти" -
 дистанцията се скъсява с вино.

 На първа фаза беше страшно мил:
 Недей,любов, не се хаби напразно!
 Не става Аполон от крокодил,
 повяхнали цветя не правят празник...

 На втора фаза, вече свил юмрук:
 Ти докога така ще ме живееш?
 Споделяш ме с поредния боклук -
 без мисъл, без сърце. И без идея!

 На трета фаза и прегърнал стол,
 животът със езика си преплетен
 изфъфли,че човек се ражда гол -
 със кожата си всичко да усети.

 И после падна под една дъга
 от виненки навместо пеперуди.
 Усмихнат като детството заспа.

 Проклета да съм, ако го събудя!

 Камелия Кондова

 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 02, 2012, 10:02:51
Скоро не бех чела нещо толкова добро, изключая некои доказано добри!

Изумява ме колко е лесно да счупиш цигулка,
 да се влюбиш в мъртвец, да препиеш с мухлясали думи,
 да отгледаш сокол, да нахлузиш духа му в качулка,
 да заколиш елха, да направиш решетка от струна…

 Мисля: колко е лесно, уютно и топло-сънливо
 да се върнеш в блажената кал, от която си правен.
 Как бълбука над тебе животът и как ти отива…
 просто не е за вярване как ти отива кафяво.

 Как те носи земята във своята мазна утроба –
 ти си объл безкрай – ембрион с пъпна връв като корен.
 Без въобще да се раждаш, удобно си легнал във гроба,
 a смъртта е поредната глупост на живите хора.

 …

 Над съня ми, наместо разпятие, бди пеперуда,
 прикована за кръста с една вездесъща карфица.
 Избодете ми, моля, надеждите, без да ме будите.

 Мисля: колко е хубав светът през очи на къртица!

 Елица Мавродинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Декември 02, 2012, 10:35:38
НЕ ДНЕС


Сега ми се мълчи.
Сега аз просто пиша.
За грейнали лъчи.
Луна, която диша.
За голи светове,
за минали ухания.
Убити зверове,
за тъжните ридания.
Сега ми се мълчи.
Сега не ми се диша...
Днес всичко ми горчи.
И просто пиша, пиша...
За насъбрана злоба.
За много тъмен гняв.
За нещичко във скоба.
За  сив живот, корав.
За многото покрито,
за малкото отпред.
За чувството навито
в кълбо. В един куплет.

Сега ми се мълчи.
Ще проговоря утре.
Ще кажа сто лъжи.
Ще ги приема вътре.
Надежда ще им дам
Ще ги гостя богато.
Не днес. А утре...Там
край планини и блато...


МарИ

П.П. Това са стихове на жена, чийто мъж е болен от рак.



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Владимир в Декември 03, 2012, 11:57:51

 Мисля: колко е лесно, уютно и топло-сънливо
 да се върнеш в блажената кал, от която си правен.
 Как бълбука над тебе животът и как ти отива…
 просто не е за вярване как ти отива кафяво.

 Как те носи земята във своята мазна утроба –
 ти си объл безкрай – ембрион с пъпна връв като корен.
 Без въобще да се раждаш, удобно си легнал във гроба,
 a смъртта е поредната глупост на живите хора.

 …

 Над съня ми, наместо разпятие, бди пеперуда,
 прикована за кръста с една вездесъща карфица.
 Избодете ми, моля, надеждите, без да ме будите.

 Мисля: колко е хубав светът през очи на къртица!

 Елица Мавродинова

Извинявайте, че е на руски и първото е само пасаж, но мисля, че ще се справите. И двете съм ги пускал, но в други раздели:

.......
Легче жить незрячим,
Проще быть глухим,
Крепко засыпая
На руках судьбы.

    На осколках веры
    Лишь монетный звон,
    Стражи-лицемеры
    Охраняют сон.

    Боль тому, кто слышит,
    Горе тем, кто спит.

...........
Сергей Маврин, На осколках веры


Линия судьбы

Просто верить в Бога,
Так легко им стать,
Так легко судить других
И просто проклинать.

Можно строить замки
Из воды и льда,
Просто в это верить,
Сложно обмануть себя.

И любовь, и веру
Так легко предать,
Словом ранить очень просто
И легко солгать.

Жить законом Божьим просто,
Заповеди чтя
Можно в это верить, сложно
Обмануть себя

Так легко за горсть монет
Купить себе мечту,
И так просто в жизни
Оказаться одному.

Воля и свобода -
Разные пути,
Каждый сам себе рисует
Линию судьбы

И судьба так просто
Все решила за тебя
Можно в это верить,
Сложно обмануть себя

Сергей Маврин


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Декември 05, 2012, 09:44:01
Идеалната жена

Та... аз съм идеалната жена.
Приятно ми е да се запознаем.
Омъжена съм, имам две деца
и смятам това да продължи до края.
Работя, заплатена съм добре
(плътта си само не продавам,
душата... и душата - не,
защото много малко ми остана).
Във къщи всичко ми е под конец,
лъщят тигани и чинии,
и благоверният ми хубавец
домашно вино само пие.
Ордьовър, супа, секанд диш,
основно ястие, десерти...,
приготвям всеки ден. И виж,
сега пера чевръсто черги.
Изглеждам като екс модел -
диети, упражнения на йога.
Интелигентна съм и без предел
активна сексуално... О, за Бога!
Не ми ли вярваш? Що така?
И мислиш, че съм холограма?
Смени си идеала за жена.
Такава като мене няма. Няма!




osi4kata


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 05, 2012, 12:06:54
След

 След нощи, празни като скитане
 и толкова незрели пълнолуния,
 във гладно време хляба по водите
 е любовта , завърнала се в думите.
 След дългата зависимост от грешки,
 от дъждове и кал по стъпалата,
 една несподелена още нежност
 люлее в синкав вятър свободата.
 И как след сто години самота
 небето с неизбежност се засища?
 Била ли съм искрица тишина!?
 Преди ръцете ти не помня нищо.
 Живяла ли съм зад страха от лудост,
 преди да ме посееш в близостта си?
 Душите ни – внезапно лятно чудо,
 като горящи факли сред житата.
 А някъде край нас ръмят щурци,
 със сетния си дъх се любят дръзко.
 Какво безумие –
 да се превърнеш в стих!
 През тази нощ душите ни са бързей.
 Неудържимо ни повлича чувството
 в отчаяните пристъпи на лято.
 А вятърът на юг отнася утрото,
 където да засели любовта ни...

 Бистра Малинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 05, 2012, 12:10:30
Вече знам, че ще минеш...

 Вече знам, че ще минеш
 точно през моя живот.
 И всички събития в него
 ще станат случайни
 паянтови къщи...
 Ще спреш за малко на моста.
 На новия мост,
 който от двайсет живота
 е винаги същият.
 Не е ясно любов ли ми носиш, или
 само минаваш оттук
 като зимата...
 Сега се чудя дали ще прекосиш
 и площада с моето име...
 Едно куче излая и огласи
 вече твоето идване във квартала…
 И знам, че ще минеш точно
 през мойте очи,
 през моя глас и през моето тяло.
 Казват, всички пътища водели в Рим.
 Всички истински пътища стигали Храма...
 Знам, че сега ще минеш точно
 през моя живот.
 Друг път няма.

 Виолета Христова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 05, 2012, 06:04:30
ЩЕ МИ БЪДЕШ ЛИ ДОМ?

 Колко път извървях - по-добре не пресмятай…
 Треволяче на вятъра - корен без дом.
 От онези, които си търсят местата,
 пък дори да е шепичка пръст във разлом.

 Колко дъжд изваля, колко буря ме млати…
 Би ме град - изпомля ме до голо стебло.
 Вечно удрях на камък в скалите чепати
 и не случих да чуя: “Добре си дошло!”

 Колко малко остана от мене след всичко…
 Само късче обрулен, премачкан живот.
 Аз - една полужива, бездомна тревичка,
 дето даже не може да върже на плод.

 По вратата ти драскам - корен разнищен,
 закачил се случайно на кривнат пирон.
 Знам, че късно е и не приличам на нищо,
 но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом?

 Радост Даскалова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Декември 05, 2012, 06:47:39
Това последното е чудно...!!! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 05, 2012, 10:26:54
Ограничено виждане. Природа...
 Човешките очи – несъвършени.
 Несъвършено тънка кожа
 и паяжини , вместо вени.
 Сърце, подскачащо в кафеза
 при всеки опит да го трогнеш..
 И ходилата те отвеждат
 към друго тяло. Търсиш Бога,
 а Той се крие нейде сякаш...
 Умишлено. Да се съмняваш.
 Понякога ти светва в Мрака..
 За миг. Че пак да се надяваш.
 Игра на жмичка. Много точно.
 И ти си този, който търси.
 Смъртта слухти като животно
 и дебне те зад всеки ъгъл.
 И може би така е редно.
 И може би това е Пътят.
 Когато Бога те погледне,
 в дланта му със душа да стъпиш.
 А тялото ти да червясва,
 Курбан за мазни нематоди.
 Не го боли, не му е тясно,
 а два квадрата му е гробът.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 06, 2012, 12:32:33
Срещам се рядко с Хора,
 Те са изчезващ вид.
 С мъртви души не говоря,
 нямаме общ език....

 Бедна граматика имат.
 Всичко е в среден род.
 Всичко е с малко име,
 всичко – дори Народ.

 Котка си взех за приятел,
 има си собствен нрав,
 В екстремни обстоятелства,
 обелва по някой лаф...

 Жълто-зелени очите ѝ,
 светят по пътя към ада..
 Скръствам ръце молитвено,
 тежка Луната пада..

 Пада отсреща на хълма
 и ми се хили предвзето...
 До сутринта ще погълне
 всеки синкоп на сърцето ми.

 Утре ще тръгна наново,
 пълна с добри намерения -
 да си кова оковите
 или пък те мене.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Декември 07, 2012, 12:37:02
Неизвестен творец(приемаме че е извън Резервата!) и неговата интерпретация по лафа "Оно свинята нема къ лебед да стане!"... :green:


Сред локва кал и купчини лайна
плицикаше се радостно Свиня.
Попръдваше. Помръдваше с уши,
обвита в черен облак от мухи.
Мъчение за всеки нежен слух
бе нейното доволно : Грух ! Грух ! Грух !
Но ето, кацна Лебед снежно-бял,
от висините тази твар съзрял.
С погнуса каза : - Как не те е срам !
Защо така в лайна се валяш сам ?!
Вдигни очи, виж чистото небе !
Не трепва ли в теб нещо, бе прасе ?!
Свинята даже не благоволи
със отговор да го удостои.
Лениво мръдна предния си крак
и Лебеда опръска с говнощак !
Нададе крясък той и излетя,
просмукан цял от свинската воня ...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 07, 2012, 12:42:09
Поуката - Щом искаш чист да си

не се задявай със прасета ти !

Поука втора - Съдник не бъди -

това, което тебе те гнуси,

на друг пък много радост ще дари !

Живей живота свой и не пречи !!!

А така завръшва и ако Жужел не греши, тава е на Ренгеня!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Декември 07, 2012, 01:31:20
...Явно съм у грешка и Ренгеня а известен извън Резервата... :punk:Питах тоя дето го беше качил-каза че не знаа афтура...! ??? Я па не моа да повна сичките свинщини тука...! ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 07, 2012, 01:32:35
Па доколко я знам Пияния Бард и Ренгеня са едно и също лице, а Пияния Бард си е доста известна личност!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Декември 07, 2012, 01:41:56
Да де,ма никъде не беше упоменато-я да не съм баба ти Ванга?!? :udri:
Тръкай и са не бой...! ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Декември 09, 2012, 03:05:49
ЕДИН ЖИВОТ

Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!

Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.

Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш.

Автор:Анета Хайтова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: BEKO в Декември 09, 2012, 03:16:45
 Кой гу а писал тава,Генин?Саветете не си лоши,чако че съ малко шаблонни,мъ не моа разберъ сас кфо толко сме гя заслужиле таа *виша благодат*.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 09, 2012, 03:27:04
Авторът е Анета Хайтова и де молим ви се - като пущиш пръвите два реда у коя да а търсачка, веднъга ти се появяват сила адресе, се некъде ша намерите кой е автора - неуважение къде таланта и труда на ората а да нги не споменаваме именята! Да не почна и я като Джайо - дали да не зема да а затръкам таа тема  ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Декември 09, 2012, 03:38:22
Оп попрай се.. ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 09, 2012, 03:45:55
Показателно за тава кък некои жени, да не каам повечето, непрекъснато сегат къде огино, па после се оплакват, че са се опарили  :green: Томата го е фанал много точно!


Недей да ми мътиш главата

Тома Троев

 Тя е тайна на змей
 от земя непозната.
 Затова ти недей
 да ми мътиш главата!

 Да я галиш с перо
 да помисля не смея.
 Няма нищо добро
 да излезе от нея.

 Чакаш Божия дар.
 Ала може пък, мила,
 да е някакъв звяр,
 вместо мъничко пиле?

 Все напразни мечти!
 Знам, но ядох им огъня...
 Над главата ми - ти
 като квачка на полог.

 Ти недей да гнездиш
 над яйцето си златно!
 Че ще хване дикиш
 и ще стане белята...

 Как не знаеш това:
 само чакат да мръкне
 и от тая глава
 сто беди ще се пръкнат.

 И, обвила ме в пух,
 мътиш тялото земно,
 а пък светия дух
 мътните да го вземат!

 Шепа жива вода
 имам само в главата.
 Няма, мила, да дам
 да ми мътиш водата!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 10, 2012, 09:57:14
Изумителната Руми Симова

Ще заживея някой ден като "нормална" зряла личност,
 във кръг до минимум стеснен и с още по-стеснени мисли.
 Ще си набавя тренажор, ще симулирам бягство в парка,
 ще насадя в саксийка бор... бонзайче - да ми е по мярка.
 Ще се смаля до номинал, по-ниска ще съм от тревата,
 ще страдам. Със гласец примрял ще се оплаквам от Съдбата,
 ще заживея в телешоп, по телешки ще се вълнувам
 и мъничкият ми живот ще се сведе до кръгла нула.
 Ще къткам в банката пари, ще си направя застраховка
 "По-евтино и с кеф умри", като перфектна идиотка.
 Ще си поръчам прИживе боне от бронз или от мрамор,
 ковчег със парно и кюре - да ме изпрати с тъжни псалми.
 Ще заплатя и Следживот със всичките му салтанати -
 копринено-златист хомот и ято ангели крилати...
 Ще заживея някой ден като "нормална" зряла личност...
 Спаси ме, ако си до мен! С един куршум между очите....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 11, 2012, 09:34:00
Динозаври

Руми Симова

 На ръба на Света сме
 и пишем Живот.
 Динозаври на новото време.
 Шепа луд, ошипен и изстрадал народ.
 Вместо сетни слова,
 ние пишем поеми.

 Не продаваме.
 Никой не търси души
 на пазара за къщи и гащи.
 Прагматичният юзер не пръска пари
 по молитви за обич и щастие.

 И дали подир нас ще настъпи Потоп?...
 Не разбирай буквално Потопа.
 Идиотът и с гащи е пак идиот,
 не се мери във евро животът.
 Нито в долари,
 нито в китайски пари...
 Кредит Щастие - няма фиксиран.
 Само, който е бил неплатено щастлив,
 си затваря очите, когато умира.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 11, 2012, 09:38:06
Нали си ме намерил

 И тази нощ ще свърши, Капитане.
 Морето не признава спешна суша.
 Отчаяно започнах да разказвам,
 отчаяно започна да ме слушаш.

 Солта не я сервират в кръчмите,
 където се делиш със непознати.
 Споделям ти и малко ми е мъчно.
 Очите ми са мокри все от чакане.

 А тебе те очаква пак морето
 и ти си знаеш, че те заслужава.
 Виж, сушата е нещото, където
 животът си играе на неставане.

 Не става, Капитане, тая приказка
 е писана за няколко удавника.
 Недей сега да ми разбъркваш мислите.
 Почти ти вярвам, че съм малка сламчица.

 Подавам ти се и се вкопчвам в себе си.
 Измислям ли си, дявол да го вземе?
 Луната ли? Сега е полумесец...
 А аз съм високосна и е време

 морето да престане да ревнува.
 Къде море със мене ще се мери?
 Това е, Капитане. И...целувам те.
 Доплаване! Нали си ме намерил...

 Яна Кременска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 11, 2012, 08:48:53
Найден Найденов
В ъгъла

 Когато в теб задухат ветрове
 и слънцето се скрие зад звездите,
 когато мрачно-ледено перде
 размаха пелерина пред очите,
 когато нов и слънчев светъл ден
 изгрява, а за теб е бледа сянка,
 додето залез, кървавочервен,
 очите ти поглъща като дрямка,
 когато всичко в твоя хоризонт
 изчезва бавно в гъстия сумрак
 и знаеш, че житейският ти брод
 от тук на тъй едва ще влачи крак...

 Недей се кахъри излишно. Не!

 Искрите вече са изгасващ въглен.
 На синьото небе махни за сбогом
 и сгънал колене във своя ъгъл,
 повтаряй тихо: мога, мога, мога...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Декември 12, 2012, 12:08:51
Градът е жив и пак се размножава
(не в оня смисъл, дето ви се иска),
разгръща се, разгъва, застроява.
Претъпква се, гъмжи. Шуми неистово.
Градът расте, оголват се селата.
На село, казват, нямало поминък..
Напротив... Има. Пука се земята
от плодородие, от жажда и от имане.
Градът е жив със мъртви земеделци,
едно огромно гробище за призраци -
алъш-вериш, измами и безделие...
Селата пък са мъртви с всички живости,
с пчелите полудели из цветята,
поникнали по навик в пусти дворове,
със кръстовете дървени в гората
от гробове на вечно живи хора.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Декември 12, 2012, 12:39:50
тва е много добро


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 12, 2012, 09:54:23
Тамън го бех копнала да го пуща. Верно е много добро и много истинско!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Декември 12, 2012, 09:54:58
Много силно!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Декември 12, 2012, 08:46:18
Страшно! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Декември 13, 2012, 03:47:08
+1


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: BEKO в Декември 13, 2012, 09:43:12
 Секъ думъ а закованъ сас пирон зъ сръцето!Друг е вапросъ, че никой ут тиа, каде съ излезнъле,немъ а съ връне у село,дееба.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 14, 2012, 09:56:02
Мартин Спасов

Попътен вятър, ала няма път.
 Светът нае неуки архитекти.
 Недостижим оказа се брегът –
 мосто̀вете са грешни. Те разделят.
 Крещиш, за да събудиш този свят.
 Но крясъкът се връща като ехо
 с гласа на друг – напълно непознат.
 За присмех даже думите ти взеха.
 И толкова си сам, че чак болиш.
 Узряват боровинки по брадата ти.
 Вкусът е сладък, забранен, тръпчив.
 Но ти преглъщаш жадно самотата.
 Откъсваш си последните ръце,
 които са забравили да галят.
 Те носят само в шепи ветрове,
 които трупат спомен от раздяла.
 Запращаш ги по тъмното небе,
 за да събориш облаче със памет.
 Какво, за бога, случи се със теб;
 защо, къде и откога те няма?!
 Отсреща виждаш нечия ръка.
 Това ти стига. Нека няма господ.
 Достатъчно е туй, че има бряг.
 А мисълта, че ти си там, е мостът.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Декември 14, 2012, 10:01:50
 thanks много добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 16, 2012, 05:55:21
Религия

 Трябва да съществува едно момиче,
 независимо дали ще го прегръщаш,
 независимо дали ще го целуваш,
 независимо дали ще го притежаваш!

 Трябва да съществува едно момиче!

 Може да се намира завинаги
 в някаква чужда страна.
 Може да се усмихва дори
 в някакви чужди ръце.

 Може!

 Не е толкова важно това!
 Важно е момичето да е родено!
 То ще те приспива в мъглите
 на своето гълъбово тяло.
 То ще ти бъде зелена църква
 със единствени светли камбани.

 Всеки човек има нужда от църква.
 Една църква,в която да влезе
 и да падне на колене пред самотата си.
 Една църква,в която да плаче
 и да слуша въздишането на иконите.

 Всеки човек има нужда от църква!

 Дяволите се пускат над олтарите
 и ти,в този мрак,за да ги спреш-
 Едно момиче трябва да съществува,
 като бяла спасителна свещ!

 П.Батинов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 17, 2012, 04:06:01
Валери Станков
ЕДНО МНОГО БАВНО СИРТАКИ

 Ти дойде и отложи пред живота ми идния мрак.
 Кой те прати – не знам. И изобщо не искам да зная.
 А пък аз ти повярвах като някой последен глупак.
 Ще играя сиртаки за теб на отвъдния бряг.
 С разранени нозе. По строшените миди. До края.

 Ще се суркат вълните към нас като гъсти метли.
 Във зениците твои хоризонтът ще блесне сафриден.
 Аз навярно съм стар, щом дори от любов ме боли.
 Ако още минута останем на тия скали,
 ще ни смъкне морето като две изчегъртани миди.

 Да потегляме вече. Отдавна брегът се е свил.
 Като гръб на лисица от вятъра плажът се сбръчка.
 А небето тежи като буре с натъпкан тротил.
 Остави ме сега, ако малко поне съм ти мил.
 Остави ме да пия за тебе в крайбрежната кръчма.

 А когато изсмуча до дъно горчивия ром
 и свлече сервитьорът от гърба ми последната риза,
 да си тръгна за вкъщи. Но какво е без теб моят дом?
 Една мръсна барака, обрана от бриза със взлом,
 във която душата ми пее и плаче по изгрев.

 Ти не знаеш как страшно е въздухът да ти горчи.
 И далечното слънце на капки живот да изцежда…
 Танцът свършва сега. И те моля – за мен не плачи.
 Ще целувам в съня си далечните твои очи,
 във които – за мене ли? – грее все още надежда.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 18, 2012, 06:01:12
Емигрант

Не се обиждай, мила ми Българийо,
 но в теб аз не умея да живея.
 Да съществувам, да умирам бавно -
 да, мога. Но ще полудея.

Аз ще тъгувам, мила ми Родино,
 ще гледам към звездите всяка вечер.
 Защото небосводът е за всички
 и може с мен да гледаш отдалече.

Ще търся теб сред хиляди култури
 и да се стопля със родопска черга.
 Ще вия към луната саламурена,
 ще тичам да намеря селска черква.

Прости ми, свята, мила ми Родино!
 Аз зная, че във болка те оставям.
 Предателството ми е непростимо -
 предатели във тебе ще останат.

Страхливец ли съм, свята ми Българийо?
 Но мога ли във теб да оцелея?
 Родителите казват ми да бягам,
 децата ми напират да живеят!

Отивам си, но вечно ще те помня,
 езика ти ще дам на други хора,
 ще те разказвам, ще съм безпокоен,
 за тебе денонощно ще се моля.

И ще се върна, мила ми Родино,
 дори и да умирам, ще се върна!
 Да вкуся от червеното ти вино
 и в шепа пръст във теб да се превърна.

Горяна Панайотова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Декември 18, 2012, 06:07:25
Добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Декември 18, 2012, 07:40:44
Много добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Вени Тети в Декември 18, 2012, 07:51:00
Много добро и верно


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Декември 19, 2012, 07:40:03
Разревах се guru guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 19, 2012, 10:13:01
В плиткото на говора

 Отвсякъде валят човешки загуби
 душата се тресе и се събужда…
 Вселената преглъща тежък залък
 преди ще каже следващите думи…
 На минало вълните се обръщат,
 а по брега умират морски дарове.
 Не се усеща ни кого прегръщаш,
 кого целуваш и кого предаваш…
 От зимата нататък има спорове
 чия е всъщност гледката всевишна?
 И кой се дави в плиткото на говора,
 и кой седи на припек като гущер?
 Отвсякъде валят човешки загуби
 и по корем се влачиш към победата…
 Победа няма – всичко е изядено,
 преди да се родиш и да прогледнеш.
 Така от нищо в нищото изчезва
 последният сърдечен минотавър,
 разбрал, че самотата е идея
 и няма кой да те спаси от разума.

 Виолета Христова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 27, 2012, 12:31:35
Не е майка Тереза
 от Камелия Кондова

 Погали смърт – превърна я в живот.

 Прибра едно бездомно пеленаче.

 Пося любов – поникна райски плод.

 Нахрани с него няколко палача.



 По пътя си премести планина,

 вода избистри и змия прегърна.

 Пресече със слепеца вечността

 и след това за друг слепец се върна.



 Спаси ловец. Сега лекува вълк –

 докато светне сивата му риза.

 Не е от благородство и от дълг.

 И много е далеч от алтруизъм.



 Да, има нещо гнило във това.

 Разбрах, под тези триста тона нежност,

 защо спасява чуждите сърца.



 Защото нейното е безнадеждно.....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 27, 2012, 12:32:48
КАМЕЛИЯ КОНДОВА

 РОЖДЕСТВО

 Сняг заваля в онази нощ, но късно.
 Светът не можеше да стане бял.
 Човечеството вече беше мръсно.
 То вече бе направено от кал.

 Затътри Йосиф калните галоши
 към кръчмата - да черпи по едно.
 По три изпиха, гледаха го лошо:
 баща на син с небесно потекло.

 И той се срина. Злото се прокрадна
 във иначе добрата му душа.
 И се прибра - вместо с букет - със брадва.
 Замахна, но се свлече във калта.

 Мария с гняв измоли небесата,
 на две превита в калния си шал:
 Дано синът ми ходи по водата.

 Дано и той не гази в тази кал!

 1998 г.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 29, 2012, 10:56:12
КОЛЕДА ИЛИ СПОНТАНЕН АБОРТ
 Камелия Кондова

 Трябваше да бъде свята тази нощ.
 Трябваше домът да стане църква.
 Но мъжът внезапно се събуди лош.
 Цял ден лошо яде, лошо пи. И лош захърка.

 Трябваше жена му да е хубава в нощта.
 Трябваше от хубостта й да избухне мракът.
 Но за друг помисли и внезапно погрозня.
 Тя не яде и не пи. Но грозно плака.

 Трябваше и двамата да са спасени от въпрос:
 Кой да се изправи утре пред детето?
 Но е късно... И синът им - нероденият Христос
 с кървави криле зашляпа към небето.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Декември 29, 2012, 11:26:01
Гаден стих....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Декември 29, 2012, 11:33:44
Много годен, ма реалнос..


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Декември 30, 2012, 07:05:07
Тази година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела – почти до безстрашие.
Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Обичана бях до безкрай. И обичах.
Много приятели напрегръщах.
Толкова пъти задържах дъха си –
ей така, за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах –
за да ги имам във вечността…
Колко ли думи раздадох без страх –
а къде ще отидат – не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така - да мечтая…
През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много.Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък...
А Новата година - тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…

irini


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 04, 2013, 11:50:15
Допълнение към закона за защита на поетесите:))
 от Камелия Кондова

 От днес нататък няма да обичаш!

 Или ще го обичаш предпазливо.

 Без да погубваш в себе си момичето –

 балансът е да си полущастлива.



 От днес нататък да не го сънуваш!

 Повтаряй тази мантра десет пъти.

 Каквото иска нека да рисува,

 но само не с кръвта ти. Не с кръвта ти!



 Ще се научиш – имаш още време

 да разбереш, че чувства се пресмятат.

 Каквото иска нека да ти вземе –

 но само не душата, не душата!



 Не можеш после друга да си купиш,

 душите са от другите заети.

 И още...нека всичко да се счупи,

 но не сърцето. Ти пази сърцето!





 Сърцето – тази уязвима стомна,

 ще се ядоса и ще те остави.

 А ти е нужно, за да го запомниш.



 И три пъти по-нужно –да забравиш.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Януари 04, 2013, 09:18:21
Един ручей,
две жадни врани,
три четвърти от ветрец.

Седемнадесет мушици край върбата
си играят на дъждец.

Уж ручеят върви към мен,
а най-спокойно отминава.

Уж птицата говори с мен,
а някак все по-тихо става.

И хлябът зрее уж за мен,
а в същност себе си разказва.

На мравката ще сторя път,
а тя не ме и забелязва.

ПЪТ – Иван Методиев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 05, 2013, 10:21:49
Обичам силните мъже...
 Такива с много лично мнение,
 "със топки", здрави рамене
 и да говорят, без да се предвземат.
 Да имат и глави на раменете,
 а във главите - главно мозък,
 по-малко бръмбари (мъжете...
 без тях в главите си не могат).
 Обичам силните мъже.
 Сърцата им са по-големи,
 побират цели светове,
 побират цялата Вселена...
 И могат да обичат до безкрай,
 без никаква първопричина,
 и без да го запазват в тайна
 дори от своите любими.
 Обичам силните мъже,
 които могат да заплачат
 от силата си. Сълзи на човек,
 търкулнати в мътилката на здрача...

 Р.Й.Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 05, 2013, 04:13:09
Ели,благодаря ти!Отдавна не бех чел нещо дето толко да ми ареса! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Януари 05, 2013, 05:39:34
И аз обичам такъв Мъж,а некои даже го познават!Това е написано за такива,като него! thanks и голям поклон на поетесата


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 05, 2013, 07:08:29
ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА
 Камелия Кондова

 Вината ми навярно е огромна,
 но аз изпитвам гняв, а не вина.
 За шапката ли питате? - не помня...
 Щом казвате, червена е била.
 Запомних и очите! Мили Боже,
 каква ти шапка - нейните очи
 танцуваха по вълчата ми кожа.
 /А после много дълго се мълчи./
 Продумахме, едва когато здрачът
 узря във сламената й коса.
 Тя беше нежна. Да ми бе палача.
 Да бях умрял от нейната ръка.
 Но не умрях! Строих си вълчи кули:
 тя ще остане в моята гора.
 Лицето на луната ще затулим
 и след това ще ми роди деца...
 И тъкмо бях пронизан от човечност,
 когато стана да се облече.
 Отиваше си. Чух я как изрече:
 Да знаеш, че си готино вълче!
 Настигнах я! Способен бях на всичко.
 Дори на смърт - за да остане тук.

 Изядох я, защото я обичах.
 Не можех да я споделя със друг.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Януари 05, 2013, 07:13:07
 guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Януари 05, 2013, 09:11:47
Обичам силните мъже,
които могат да заплачат
от силата си. Сълзи на човек,
търкулнати в мътилката на здрача...

Много силен финал.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 06, 2013, 10:23:51
Придворно
Руми Симова

 Придворните поети
 са винаги заети
 с напудрени памфлети,
 превземки
 и
 минети...

 Народа нека пости,
 да клопа с живи мощи,
 да тъне в черно блато
 и да реве за Тато...
 Какво ли му разбира
 главата на народа?
 Щом хлебец не намира,
 да търси друга сгода.

 Придворните поети
 във техните сонети
 са хора извисени
 от майка неродени...
 Любов вселенска пърха
 и тлъста мръвка църка...
 Жълтеят сочни тикви,
 валят чутовни титли.

 Чифт розови кюлоти
 развяват се за знаме..
 И ако стане Ботев
 само след миг ще падне...
 Ще падне съкрушено,
 но не с куршум в челОто...
 Придворните поети
 ще гътнат мигом Ботев.
 Какъв е той да пише
 за чест и за свобОда?
 Да пълни със измислици
 главите на народа?!
 Животът е прекрасен!
 Живей си го надупен!
 Навеждай се от щастие,
 щастливо щом си купен....
 Обслужвай с кеф елита!
 И пръскай със парфюма,
 в кенефа няма сито,
 а ти си сладкодумен!

 Придворните поети
 са винаги заети
 с напудрени памфлети,
 превземки
 И
 минети...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 06, 2013, 10:26:18
Добро и верно!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 06, 2013, 10:54:57
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 10, 2013, 10:53:21
ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.
Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.
Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.
Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.
Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.
Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 10, 2013, 10:58:36
Силната жена
/Таня Мезева, Таня Илиева - fenix/

За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна.
Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.
Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.
Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.
В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.
За силната жена, не се говори...
Пред силата и просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път и направи!











Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 10, 2013, 10:49:37
Жевей, приятелю
 Евстати Бурнаски

 Посветено на Матей Шопкин

 ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
 или от всичко си лишен
 и късаш думите на срички,
 за да не паднеш в техен плен!

 ЖИВЕЙ, когато от тревата
 орониш първата роса
 и търсиш в утрото приятел
 на детските си небеса!

 ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
 или до плач си отвратен.
 От бели вълци и гризачи,
 които ровят в твоя ден!

 ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
 сънувай неговия сън!
 И ако всичко си отрекъл,
 повикай слънцето отвън.

 ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
 светкавици и ветрове
 и нежността започне грубо
 метални устни да кове!

 ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
 на малките си дъщери!
 Изстинеш ли съвсем, опитай
 ледът искра да сътвори!

 ЖИВЕЙ, дори да си измамен
 от собствената си съдба
 и вместо да усетиш рамо,
 усещаш нечий нож в гърба.

 ЖИВЕЙ за всичко! А когато
 животът вече изгори,
 вдигни се пак и без остатък
 останките му събери.

 ЖИВЕЙ и всяка адска жега
 с капчукова вода полей!
 Дори да ти коват ковчега
 живей, приятелю, ЖИВЕЙ!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2013, 08:04:59
Много добро!Благодаря!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 11, 2013, 09:19:12
Живеем порядъчно. Плащаме сметките.
В събота сутрин пием кафе.
Заедно. Бършем умора в салфетките
и се надлъгваме, че сме добре.
Ситни дантели покрай ъглите
на потъмнелите ни очи.
Имаме тръни наболи в душите.
Ех... Емигранти... Навън пак ръми.
Пием кафето и някакси бързаме.
Нервни, припряни... Кой знае защо.
Никой не пуши. Езиците - вързани.
Малко етническо общество.
Като роднини сме. Не се обичаме,
но сме си близки... Самотни души.
Уж сме различни, а си приличаме.
Вън задължително тъжно ръми.
Ей ги децата ни - чуждоезични.
По им е лесно казват така.
Уж са си наши, а са различни.
С други очи възприемат света.
Събота сутрин... Кафето е рядко.
Бледо, размито "филтър кафе"...
Никой не ще да се връща обратно.
Навик... Живеем си тука добре.
Време е. Тръгваме. Леки прегръдки.
"Бай" за довиждане... Вънка ръми...
Бързо колите поемат по пътя.
И до дома все така ни боли.

Румяна Симова
2004 г. Палмерстън Норт, НЗ


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Вени Тети в Януари 11, 2013, 09:24:29
 :-X :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 11, 2013, 11:21:30
Е, изпревари ме и тоя път, Уйне!  :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Януари 11, 2013, 11:47:35
Безглаголно за положението от поета Ясен Ведрин:

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 11, 2013, 11:54:21
 guru Много го уважавам Ведрин!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 11, 2013, 04:08:39
Страхотно!  :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 11, 2013, 09:44:08
Лошо е. Не се научих

 Яна Кременска

 Лошо е. Не се научих
 как се страда,
 как се гледа вкъщи куче,
 как се пада,
 как се казва добра дума,
 лицемерно.
 Търся в есенната шума
 диви кестени.
 Търся си добра причина
 да ме няма,
 докато светът почива
 след измамите.
 Уж са безобидни някак,
 но се стряскам.
 Хората в коли, във влакове...
 Аз - в каляска.
 Тиквена такава, шантава,
 но пък моя.
 Трябват ми звезди - не лампи
 по завоите.
 Трябва ми пътечка в дивото,
 не пътеки.
 Живата вода е жива
 не за всеки.
 Ниско е небето сигурно
 от високото.
 А животът...си отива
 в кратки срокове.
 Сигурна съм, че пропускам
 нещо важно.
 Разказвачът е изкустен -
 ще разкаже.
 Може да го чуя някога.
 (Уж се вслушвам.)
 Трябва ми година лято.
 Стига суша.
 Лошо е. Не се научих
 как се пее.
 Нека ме залае куче
 на живеене.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 11, 2013, 10:23:35
А животът...си отива
 в кратки срокове.


Мдааа... хареса ми много!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Шашаригавия в Януари 12, 2013, 11:02:59
OT ФЕЙСБУК

(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/s480x480/248680_316392811811878_345363561_n.jpg)

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...
Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.
Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.
Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.
Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.
Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.
Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!
Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.
И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета..

Ясен Ведрин


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 13, 2013, 03:42:02
Точно същото се канех да пусна...  :'( :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 13, 2013, 04:21:25
....уфффф!!!!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Юбопитка в Януари 13, 2013, 09:24:12
 :'( що ли ми трябваше да надничам тука


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 14, 2013, 11:48:25
 guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 14, 2013, 12:00:48
Малка нощна изповед на една провинциална актриса

 Дъжд плющи по прозореца, дъжд -
 като аплодисменти.
 - Не съм лягала с мъж
 седем месеца.

 Глад за клюки наоколо, глад
 за нещо необичайно!
 Целият провинциален град
 вечеря с нашите тайни.

 Обсъждат, пледират като в съд
 между две кюфтета:
 наистина ли незаконно спят
 Ромео и Жулиета?

 От различни или от един и същ
 аборти Офелия прави?
 Дъжд плющи по прозореца, дъжд
 като небесни шамари.

 -Медея, Жана дАрк,Виржиния Уулф...
 Властвам на сцената, тревожа!
 А в живота най-големият ми триумф
 е някой местен велможа.

 Проповядват ми безкористност, дълг
 тез, през чиито кревати
 минава най-краткият път
 към столичните театри.

 Дъжд плющи по прозореца, дъжд-
 като в апокалипсис.
 -Ти виждал ли си поне веднъж
 банкет без актриси?

 Откажеш- погребана си навек.
 Преспят- изритват те като пачавра.
 Трудно е да бъдеш честен човек.
 Честна актриса - бял гарван.

 Мечтаех слава, жребий необикновен.
 Вече не искам. Пия. Не моля.
 Умира бавно илюзията в мен
 за моята човешка роля.

 Ела, никой мой! Като влюбен се дръж
 час-два - като на сцената...
 Дъжд плющи по прозореца, дъжд -
 аплодисменти.

 Стефан Цанев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 14, 2013, 11:34:28
Чалга Сапиенс
 (почти сонет)

 Жива, здрава и много красива..
 Скромна? Скромна. Да. Колкото щеш.
 Ако виждаш краката ми криви,
 си с ужасен страбизъм, младеж!

 Къртя мивки. Направо съм страшна!
 Отстраних си излишно ребро.
 Скрих две зелки във празната пазва,
 татуирах си трето око.

 Дрехи – само китайско версаче,
 Натурален индийски парфюм.
 Силиконова джука и лачен,
 ненамачкан от нищичко ум.

 Смях – запяла в гората резачка,
 Речник ... Модно крещяш неолит.
 Зная инглиш, джапейнски, апаШки.
 Чалга Сапиенс. Нов женски вид.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 15, 2013, 10:55:17
АЗ СЪМ ГЕРБЕРЧЕ
( да ме прощава дядо Вазов)

Аз съм герберче и тиква
проста мене е родила,
в изобилие на тикви
крепне партията мила.

Аз съм герберче. Обичам
наште тиквички зелени,
по избори да ги избирам-
първа радост е за мене.

Аз съм герберче без мозък,
в свят измислен аз живея,
всичко казано от вожда
любя, тача и милея.

Аз съм герберче и расна
в дни велики, в славно време,
че затриваме страната
хич, изобщо НЕ МИ ДРЕМЕ!

Невена Чакърова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 15, 2013, 09:32:16
Не ми се ще да влизам в друг живот,
сценарият на този е забавен.
Избрах да бъда селски идиот
в едно сЕло от крави и кравари.

Краварникът се рути. Две греди
са виснали от гредореда...
а в навлажнените очи
на кравите чета: "Не бЕгай"..
Краварите доят по три ведра
млЕко от всяка крава дневно.
Млеконадой рекорден.. При това -
доят жестоко. Като за последно!
А аз съм просто селски идиот.
И веселя краварника с тъпизми.
Глобално село. Кравешки народ,
Млеконадой и фермерски цинизъм.
Във този идиотски монолог
не влагам капка задна мисъл..
И в междуредието само идиот
би търсил за какво съм писал.

12.06.2012
.Rumi Simova


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 18, 2013, 07:16:43
Прощавай Родино България
с вулгарните си чалга певици.
С педерасти с имплантирани цици
и роми възпяващи жици.
С ученици на наркотици.
С проститутки в крайпътни редици
а журналистите пишат за жрици
нали са си сродни душици…
с трагични актьори – комици
и комични актьори – трагици-
легион сексуалексцентрици.С измислени псевдо класици
и полковници вместо владици.
С телевизионните си склеротици,
с комунягите мулти – критици
изяли не малко душици
с бандити вместо политици
прагматици с паници, с лъжици
и милион никотин-фанатици
още толкова алкохолици…

Дано магически антибиотици
изчистят тези вредни бацили
земята ти заразили …
До тогава – прощавай България!

Автор Петър Аршиков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 19, 2013, 10:14:59
Мечти

Аз искам да плувам със чайките бели,
със тях да летя в висините,
да гледам зорите, косите разпилели,
да тичам със тях над горите.
Желая да литна високо в небето,
да пипна със длани звездите,
да видя оттам заблестяло морето,
да чуя как пеят вълните.
Аз искам Венера над мен да изгрее
и Марс да ми махне приветен,
над мене луната сребро да излее,
светът да проблесне заветен.
Аз искам привечер по лунни пътеки
да тичам, да чезна в тъмата,
край мене да мамят звездиците леки,
под мене да мами земята.
И пак в България искам да кацна,
да дойда по лунна пътека,
където от всичко всесилно, могъщо
най-смел и велик е човека.

Петя Дубарова
15. 11. 1973 г.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 20, 2013, 10:16:03
МОЛИТВА

 И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
 и когато умра, да ме пуща от време на време,
 си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
 да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.

 Да нагледам имот, да си видя и челяд и род.
 Ако имам късмет, и кесийка с тютюнец да купя.
 Ако, Боже, решиш младенци да даряваш с живот,
 да не бъде за толкова кратко и толкова глупаво.

 И помолих се Бог да ме връща на белия свят,
 за да видя какво са направили с моето лозе.
 И дали синовете ми бащиния сиротна делят
 с крамоли и ножове, и се псуват с размътени мозъци.

 Да съм бързият дъжд по лицето на мойта жена
 или пъстрото цвете, което полива на пруста.
 И съседа, с когото живяхме стена до стена,
 ако, Господи, можеш, понякога с мене го пускай!

 И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
 щом ми дойде денят - да ми вземе очите обърнати,
 ще си тръгна с надежда, защото отвъд няма смърт!

 Валери Станков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 21, 2013, 10:25:29
Инстинкт

Съхранявам се. Стискам душа между зъбите
и мълча. Като пън, но такъв със инстинкти.
Синтезирам на фото, пиша стихове ръбести
и подскачам възбудено като срещна взаимност.

Оцелявам. Мълча, да не литне душата,
дето стискам през зъби и едва я удържам.
Ако литне - ще пламне през самия Екватор,
даже Господ след това не ще може я върже...
Даже дявол не ще ѝ нахлузи нашийник..
Ще подпалва наред, изтървана стихия.
Ветровете ще свирят през нея убийствено,
Тя, душата ми, волно и страстно ще вие...

Но сега си мълча. Дето казват - си свивам сармите
и налягам парцалите. Гледам тъпо сеир.
Гледам как гаснат пред мене мечтите ми
и се мразя за това, но... нека е мир!

                              Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 21, 2013, 10:26:37
Много е добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 21, 2013, 10:27:08
Затва го пущих, много ми ареса.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 22, 2013, 08:31:13
Видело се е, че ша се отвара антология на Руми Симова

за Левски и неговите предатели

 Те нехаят за вас, те са сбирщина жалки негодници.
 Не милеят за никого. Нямат род и Родина,
 Замазнели от мързел и лъст, най-безскрупулни сводници,
 те поставят на Левски венци, а навън пак е зима..

 И пак вият в полето чакали и вълци,
 и народа мишкува на празен стомах,
 оскотял и безсилен да се опълчи...
 Хлябът, ножът – всичко е в тях!

 Те живеят охолно, със по няколко хиляди евро.
 Всеки месец ни сдират последната кожа..
 Мама цепи със брадва дърва и мизерства,
 те пируват на нейния гръб. Проблемът е сложен.

 Те са тези, които уж ние избрахме.
 Да ни бъдат лице пред света. Да ни водят нататък.
 Те отново предадоха Левски. Кратко и ясно е.
 Вън е зима... Пируват народни предатели..

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 22, 2013, 09:37:18
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 22, 2013, 10:21:54
Лунната соната

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца! Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си млада!..
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов
 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 22, 2013, 10:31:26
И носих своя кръст...

Болеше ме, когато си отиде.
Болеше ме от тази самота
и мисълта, че няма да те видя
изгаряше ме с болка и тъга.
Изгаряше ме тя като жарава,
със сълзи исках да я угася.
Не се решавах миг тогава
да сложа в пепел любовта.
И носих своя кръст обречен
открай докрай - къде ли не!
Не знаех, че за мен наречен
е този празен къс небе...

.............................................

У дома

След малко ще залезе слънцето
и ти ще влезеш у дома,
ще стъкнеш огъня в огнището,
но ще витае самота.
За мен свещица ще запалиш,
глава покорно ще сведеш
и Бог ще помолиш да ме пази,
най-вече здраве да даде...
Утре пак ще бъдеш същата,
ще седнеш с плетката в ръка
и ще зачакаш да се върна
при тебе, мамо - у дома.

Йорданка Андреева - Габрово



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 23, 2013, 08:18:03
Имаше толкова много душИ за обичане
 тогава, когато слънцето още изгряваше
 със надежда, че утре отново е ден,
 без да сбира монети за новия залез,
 и за новия изгрев, и за място зад хълма,
 и за гладни вълчици, забрАдени в черно
 дето вият фалшиво, оплаквайки края му.
 Имаше толкова Хора тогава...
 По човешки усмихнати, не по хиенски.
 Зърно повече, по-малко плява.
 Простота, не простащина. Многостенна
 беше призмата, през която се гледахме.
 И се виждахме цветни,
 не каменно-сиви,
 не озъбени злобно
 в хаплива гримаса..
 Имаше толкова много мъже
 (от онези, със рицарски брони,
 дето бият страха и спасяват невинни,
 и седят със умело достойнство на коня,
 защитавайки с чест честта на любимата.)
 Имаше толкова смели жени,
 (да си вярна и искрена също е смелост)
 дето нощем беряха звезди
 и се кичеха с тях по косите и чЕлото.
 А децата.. Децата - щастливи рояци
 по градинки и китни дворОве...
 От какво боледуваме? Как заболяхме?
 И защо сме настрънало-голи?
 И защо се прикриваме
 зад партийни пристрастия
 и хрантутим лъжливи величия,
 а предваме майки, приятели, братя,
 и се кичим с измислени титли?
 Няма обич безкористна, нито има приятелства.
 Нисък старт, после лудо надбягване
 и надлъгване
 по трасето от тлъсти предателства..
 Ненаситно и сляпо разграбване.
 И размахваме флагове,
 бюстове,
 пениси
 и се пеним възбудени
 в своето Аз.
 А душата умира, отива си стенейки.
 Задушена от тебе, от него, от нас....

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Януари 23, 2013, 10:58:27
Все не намирам какво да кажа за Руми Симова. Винаги ме докосва дълбоко.  thanks thanks cv Вие ми помогнахте да я открия, за което благодаря! 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 27, 2013, 10:00:38
Пак Румяна Симова

Дами канят

Дами канят...
Искам да танцувам
тази вечер с теб. Поне веднъж.
Може ли?
Кой дявол нарисува
в мислите ми идеален мъж?
Ще танцуваме ли?
Леко те докосвам
с пръстите на дясната ръка...
В твоите очи съм русокоса
и забавна хубава жена.
Само толкова. Засилена симпатия...
Просто - сексуален интерес.
Никога не станахме приятели,
даже не танцувахме.
До днес.
Срещахме се рядко,
много тайно.
Винаги набързо, за по час.
И сега съвсем
случайно
тук сме двама – ти и аз.
Прегърни ме. Нищо,
че ни гледат.
Кръста ми обвий с ръце.
Затопли ме, цялата съм
ледена.
С теб се чувствам
толкова добре!
Кой ли дявол нарисува
в мислите ми идеален мъж?
Искам с тебе да танцуваме...
Влюбено...Поне веднъж.

19.10.2003г.
София


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Януари 29, 2013, 12:51:25
"Извинявай
за времето,
за мястото,
за доверието
и за умората,
за дъжда,
за очите ми,
за соленото
и за залеза.
Извинявай за музиката, която слушам
и за всички настроения, с които се обличам.
Извинявай за сега
и за тогава...
Извинявай, ако съм те заобичала.
Не е било нарочно."

Автор : Славена Зайкова

Много силно...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Януари 29, 2013, 12:53:38
Браво! guru guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Януари 29, 2013, 08:35:53
Много силно... и много истинско... thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 30, 2013, 08:59:10
Теле я те Румянка Симова па.

Любов

В очите ти се раждаше поезия,
написана от слънчев дъжд
и аз прочетох между редовете,
че точно ти си моят мъж.

Като в банална някаква история,
като в убийствено клише,
дочух божествен глас отгоре,
по-точно хор от гласове.
Любовно-песенна поема,
магия цветна от звезди.
Дом малък, две деца големи,
вселенски хаос. Аз и Ти
творим поезия за двама.
Това е нашият живот...
Любов ли е или измама
за простосмъртен идиот.
Любов ли е, когато сутрин
правиш най-вкусното кафе
за мен и шестото ми чувство
усеща полъх на море
и вятър духа във платната
на малкия ни платноход.
Любов ли е, дори когато
изглежда като нелюбов?
И ти си уморен и гневен
срещу света и срещу мен
и в час се движим с нула левги,
и ме обичаш не съвсем...
Любов ли е като се смеят
порасналите ни деца
на тъжните ни отживелици...
Любов е всичко.
Всичко.
Да.

Любов е бялата поезия,
написана от слънчев дъжд
в очите ти и между редовете
чета, че ти си моят мъж.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 30, 2013, 09:00:44
Много добро.  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Януари 31, 2013, 02:00:15
Тиа да ги бехте скрили в Кокошарника :) Ей сега ще ни метнат на подигравка мъжете, че сме се разсополивили. :) Много хубави стихчета. Докосват.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 31, 2013, 09:37:46
Тиа да ги бехте скрили в Кокошарника :) Ей сега ще ни метнат на подигравка мъжете, че сме се разсополивили. :) Много хубави стихчета. Докосват.  thanks

Никъде нема скриване от тиа навлеци...  :'( Па ти трай сеги, не ги сещай!  >:(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 31, 2013, 09:50:28
Въпроса с навлеците а могу спорен...! :green:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 31, 2013, 04:39:44
Да не сте обръкали темата, що у таа нема место за подобен род спорове! Приемете го като предупреждение.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 31, 2013, 05:18:43
Да не сте обръкали темата, що у таа нема место за подобен род спорове! Приемете го като предупреждение.

Извиневам са!  :-[ Ели, напрао тръкай!  :chistenje:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 31, 2013, 10:37:38
Добър вечер, Живот! Гледам празната чаша
 и се чудя дали да налея
 питието догоре
 или само донякъде...
 И мъждука едва полилеят...
 Добър вечер, Живот! Сипвам плътно догоре
 и отпивам с изпръхнали устни.
 И оставям врати и прозорци отворени -
 давам ти свобода да напуснеш.
 Добър вечер, Живот! Неуморен партньоре...
 Само ти си се вкопчил за мене...
 Всички други изчезват.. Даже Оня от Горе
 се скатава.. Не ще да ме вземе.
 Добър вечер, Живот! За какво ми досаждаш?
 Аз отдавна за нищо не ставам.
 Това сърце, дето бие е толкова празно...
 С диагноза - сърдечна забрава.
 Аз забравям и пия ако нещо пропусна...
 нещо, някого, някъде...
 Вън нощта като вещица черни пирги разпусна
 и търкаля в катрана луната.
 Добър вечер, Живот! Нека пием за тебе.
 Аз отдавна за нищо не ставам.
 Вече казах, нали?! Тази мисъл обсебва...
 Нямам нищо и нищо не давам.
 Аз съм празен човек! Остави ме на мира.
 Пий и тръгвай! Не ще те изпратя!
 Ако утре осъмна в тази глуха квартира,
 ще взривя с ругатня тишината...

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Февруари 02, 2013, 04:13:25
Жестоко е! :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Февруари 04, 2013, 10:00:10
Едно безглаголно стихотворение на Ясен Ведрин


България в думи

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат`риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Вая в Февруари 04, 2013, 10:13:52
Май и тука ша турате бири...  :D
http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=1161.msg345916;topicseen#msg345916 (http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=1161.msg345916;topicseen#msg345916)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Февруари 04, 2013, 10:44:01
Май и тука ша турате бири...  :D
[url]http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=1161.msg345916;topicseen#msg345916[/url] ([url]http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=1161.msg345916;topicseen#msg345916[/url])

Права си. Пропущила съм да я прочета таа публикация. Турам веднага една бира за Крокича.  :almus:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 04, 2013, 11:17:24
Била съм и различна. Имах време
 от себе си да се науча,
 че любовта си тръгва грозно
 бременна,
 че по природа си е кучка.
 Че е бездомна и че всъщност
 от хляб по-лесно се продава.
 Че всичко някога се връща.
 (Не знам дали си заслужава.)
 По-евтина от две ракии
 и по-излишна от прошка,
 накрая е така в помия,
 че няма нужда от обложка
 и няма нужда от човечност,
 (това с човечността е страшно).
 Като в "Не се сърди човече"
 единият почти не плаче...
 Единият почти е мъртъв.
 За другия май подозирам.
 Любов ли казах? Кранта дърта...
 Не мога да импровизирам.

 Яна Кременска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Февруари 05, 2013, 11:22:10
И аз съм от ония шантавите,
които са "навънка" по погрешка.
Във лудницата свършиха пижамите
и ни разпуснаха...(това беше смешка)
И аз, вместо да стискам хляба
в една ръка, а в друга ножа,
поддавам се на тиха слабост
и драскам стихчета. До невъзможност.
Нормалните?
Какво, какво за тях?
И сънищата им дори са скучни.
Един-единствен път нормална бях,
дано повторно да не ми се случи.

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Февруари 06, 2013, 07:48:27
Силни думи,казани от Големи авторки! guru и на двете


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 06, 2013, 09:18:22
Тополите
 Сънуваха крайпътните тополи,
 че бегълците се завръщат...
 Преди селцето спират на завоя
 и търсят с поглед бащината къща.
 Селцето, сгушено във долчинката,
 не е подготвено, не ги очаква
 и майките, залостили вратата,
 не правят баница. Дори понякога
 си лягат гладни, без да се усетят
 и в тъмното поплакват скришом.
 Защо тъгуват те? Защо сърцето
 на майките е неспокойно и разбито?

 Сънуваха крайпътните тополи
 съня на изоставените майки
 и плакаха насън. А от завоя
 се вижда в долчинката село малко.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Февруари 06, 2013, 02:55:20
много добри и трите последни стихотворения!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Февруари 06, 2013, 04:20:31
 thanks thanks thanks cv за авторите и тези от вас, които ни ги поднасяте тук наготово, без да се ровим ние из нета. :) thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 07, 2013, 05:06:24


ВИЕ БЪЛГАРИЯ ЛИ ТЪРСИТЕ?
 Елате с мене да я видите.
 Но първо да ми се прекръстите,
 за да прогоним самодивите.

 Вие надеждата ли търсите?
 Елате две села да видите:
 едното - гробище за мъртвите,
 едното - гробище за живите...

 В деня ми черно слънце пръснато,
 в съня ми - лястовици бели...
 Вие България ли търсите?
 Боя се, че сте закъснели.

 Райчо РУСЕВ ( rajsun)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 07, 2013, 05:18:59
Страшно! В буквалният смисъл на думата! Даже не и тъжно...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Февруари 07, 2013, 05:32:21
Потресаващо!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 09, 2013, 11:59:03
***

На младини обичаме мъже
самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚
които пият и не се напиват‚

които ни желаят на часа –
и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън
като съдба необратима.

След тях остава стъпкана трева‚
порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това
душата ни боли и тялото.

Додето тихо дойде оня мъж,
със длан като прохладен лист над тебе –
и ти прозреш накрая изведнъж‚
че доброта ти е била потребна...

==============================

СРАВНЕНИЯ ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ

Имах облаци от приятели -
като комари.
И ги отвяваше всеки вятър,
и хукваха в надпревара,
щом светнеше лампа с повече вата,
крадливо и люто
хапеха в тъмнината...

Имах приятели като ракети:
с гръм ме връхлитаха -
празнични, разноцветни,
духовити,
искрящи от дързост...
Едно им бе лошо -
угасваха бързо.

Всичко пресява времето,
а най-много - приятелите.
В ситото си ги взема,
плакне ги и ги премята,
водата мътилки и тиня отнася -
остава накрая златният пясък.

Мои малцина,
мои отсяти,
дето в шепата ми се побирате -
време е да ви питам, приятели:
а вие в мене
какво намирате?

Станка Пенчева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 09, 2013, 12:09:48
Не можах да намеря автора.  :-[
..................................................................

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

(неизвестен автор)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 09, 2013, 12:10:39
ПРОДАВАЧЪТ НА КАТИНАРИ

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия - в облак от тъма -
дяволът продава катинари.

"Хайде, хора! Спазвайте си ред!
Стока е донесена за всички.
Само нека видя най-напред,
вашите протегнати ръчички.

Брей, госпожо! Сърчице в сатен!
На везната дайте го веднага!
И ще си получите от мен
катинарът, който ви приляга.

Сигурност ли? Моля ви, мадам!
Карате ме гръмко да се смея.
Щом заключа всичкия ви срам -
вие ще сте недостъпна фея.

Няма да ви мъчи ничий глад,
нито скръб и гнусна милостиня.
Но ще бъде новият ви свят
чуден, като Райската градина.

Ето, колко лесно е! Нали?
Следващият... Браво, господине!
Свикнал сте сърце да ви боли,
а пък то е нужно да изстине.

Скрупули ли? Бога ми! О, не!
Давам ви гаранция от ада!
Даже клет сирак на колене
смях ще предизвиква. Не пощада!

Ключ ли? Да! Но той остава в мен!
Катинарът дава се заключен.
Тъй се гарантира вечен плен
и живот - съвсем благополучен.

Я, младеж! И ти ли идваш тук?
Браво! Колко млад, а мене иска!
Със сърце, напомнящо за чук,
с който си изграждам обелиска...

Готин ли? Какво говориш? Виж!
Ще си супер с моята защита!
"Personal security" държиш
с тази придобивка дяволита!"

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Катинари. Гробници мъртвешки.
Скрива се в зловещата тъма
дяволът със куп сърца човешки...

Ведролей


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Февруари 09, 2013, 12:52:21
Тва за учителката и я съм го срещала из нета, ма не знам кой е автора. Много тъжно.  :'(
Наскоро научих, че и класната ми до седми клас  била в същото положение.  :(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Февруари 09, 2013, 01:21:32
тва за учителката е покъртително.... thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Шашаригавия в Февруари 09, 2013, 04:01:37
не знам кой го е писал и клефука го видех

(http://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/480568_10151327198200528_1333114718_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 09, 2013, 04:32:54
Ясен Ведрин е с магистралите, другото и аз не го намерих, прилича ми на Ники Комедвенска по стил, ама не е много сигурно.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Февруари 09, 2013, 08:42:59
Стихотворението за учителката направо ми спря дъха, много силно.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Февруари 09, 2013, 09:41:27
Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…

/от нета/

Силвия Илиева - правете си труда да намирате авторите, за последен път моля!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дзверъ Джули в Февруари 09, 2013, 09:45:14

Здравей мамо,
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...

Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокъл гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: BEKO в Февруари 09, 2013, 10:23:09
Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол и цигари.

Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.

Моят втори приятел позлати свойта кожа –
с богоравните днес хапва бобец със джоджен.

А пък третият тихо, в една светла есен,
в оня свят се възнесе – този стана му тесен.

С нюйоркчанина трудно общуваме вече –
тук будилник звъни, а при него е вечер.

Големецът със ролекс брои часовете,
няма време за приказки с разни поети.

И единствено с мъртвия, този, който е горе,
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден си говорим.

   Не знам кой го е писал.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Февруари 09, 2013, 10:26:14
Владимир Виденов е авторът.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 09, 2013, 10:26:21
И ти ли, Веко! Владимир Виденов го е писал - проверява се лесно - копираш първите два реда и ги пействаш у Жужело, он щи каже!



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Февруари 09, 2013, 10:27:21
Това стихче четох наскоро и в един сайт.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: BEKO в Февруари 09, 2013, 10:35:51
И ти ли, Веко! Владимир Виденов го е писал - проверява се лесно - копираш първите два реда и ги пействаш у Жужело, он щи каже!
  thanks Едно ли а дъ заповни чувек,дееба!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Февруари 14, 2013, 10:44:17
СЕЛО


Тук улиците нямат имена.
Децата не играят на ашици.
От дъжд на вятър някоя жена
минава по съседските езици.

По изгрев някой охтичав москвич
във въздуха ще вдигне тишината.
А как ухае топлият кирпич
и къщите със празните два ката!

По цял ден край сиротните асми
старици през чемберите одумват
коя мома къде се задоми –
и кой ерген кръстосва като чумав.

А вечер пак настава тишина.
И лудият се връща от баира.
Да кажеш, че е минала война? –
не е, а ето – селото умира.

Раздрънканото рейсче за града
отново през стърнищата препуска.
Прости, мъртвило! – майчина гърда,
която вече нищичко не пуска.
 
Октомврий 1983 г.

П.П. Съжалявам, ма не можах да намера автора.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 14, 2013, 08:44:07
Валери Станков е авторът. Наистина е много хубаво!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Февруари 18, 2013, 10:13:48
Кой предаде Левски

Те нехаят за вас, те са сбирщина жалки негодници.
Не милеят за никого. Нямат Род и Родина,
Замазнели от мързел и лъст, най-безскрупулни сводници...
Те поставят на Левски венци, а навън пак е зима..
И пак вият в полето чакали и вълци,
и народът мишкува на празен стомах,
Оскотял и безсилен да се опълчи...
Хлябът, ножът – всичко е в тях...
Те живеят охолно, със по няколко хиляди евро
всеки месец ни сдират последната кожа..
Мама цепи със брадва дърва цяла зима,
те пируват на нейния гръб. Проблемът е сложен.
Те са тези, които уж ние избрахме.
Да ни бъдат лице пред света. Да ни водят нататък.
Те отново предадоха Левски. Кратко и ясно е.
Вън е зима... Пируват народни предатели..

Р.Й.Симова
19.02.2012г.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Байо ракиджията в Февруари 21, 2013, 02:48:57
             Под туи бесило

Тои крачи сам под черното бесило,
презрял живота,за свята свобода.
каква ли трябва да е тази страшна сила,
дарила ни наи светлата следа?

Отново там България изгрява,
във онзи мрачен февроарски ден.
и траурен,тои вечно в нас остава-
трагичен и величествен!Свещен!

Защото робът за живот въскръсна
под туи бесило и след тази смърт.
защото там страхът ни са разспръсна-
избрахме своя героичен път!

Апостоле,България тъгува,
но горда е със подвига ти свят.
защото свобода не се купува
а само чистите във името и мрът!

Автор   Румен Ченков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Февруари 21, 2013, 04:22:07
спор нема, талантливо а мончето, ма ако беше научил и целата азбука - нема да има цена! За правописанието нема ъ го праиме на вапрос ;D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 27, 2013, 01:26:05
Затворена врата
автор: Евгения Георгиева

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би някой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.
 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 27, 2013, 01:37:39
Айде, да отменим манко уйна и Ели!  ;) Може и да а пускано, не съм гледала...

Довери ми се
автор: Румяна Симова

Довери ми се...
Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля -
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се, защото те има.
И живей! Този свят покрай теб е любов...
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна, звездите са зов,
както знаеш - звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало...
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го до край. Заслужаваш.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 27, 2013, 01:44:32
Щастие
автор: Мария Вергова

Какво е нужно, за да сме щастливи
във нашия бетонен век?
Живота си живеем полуживи,
забравили за думата човек.

Затворени в панелени кутии,
във плен на виртуални светове,
душите си превръщаме в килии,
в които крием мрачни страхове.

Очите си затваряме за болката,
прескачаме протегнати ръце.
Забързани, минаваме през трупове,
понесени към свойте "върхове".

Усмихнато приемаме ласкателства,
приятелства предаваме без свян.
Но празни и самотни са сърцата ни.
Любов отдавна не живее там.

Какво ни стига, за да сме щастливи
във нашия бетонен век?
Аз знам - усмивка, стих от песен,
ръката на любим човек...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 27, 2013, 02:13:27
Все някога
автор: Caribiana

Все някога ще бъда уморена
от дългия си полет към звездите.
И ще поискам някой да ме вземе
във шепите си. За почивка.

Да ми свали крилете отмалели.
Със устни да ми вдъхне земен въздух.
В прегръдката си да ме залюлее.
И да го чувствам. И да ме почувства.

Да ме научи да обичам. По човешки.
Да ми покаже, как се ходи по земята.

И ако някога ме види тъжна,
да каже:
- Пазя ги... Крилата ти...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 27, 2013, 05:09:18
СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Автор - Веселина Атанасова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 27, 2013, 10:45:01
Атлас

 Атлас живее в някакво селце
 под възлестия крак на планината
 с една жена и няколко овце
 и къс земя на края на мъглата.

 Той става много рано. Точно в шест,
 преди да се е срутило небето.
 Не се оплаква. Нищо, че и днес,
 светът е легнал целият в ръцете му.

 И нищо, че оттук до вечерта
 мотиката е тежка като избор.
 Той има много мъничко слънца.
 И много пестеливо ги изнизва.

 И всеки ден във битка със земята
 по малко побеждава вечността.
 А вътре (след овцете и жената)
 очите му се пълнят с планина.

 А някъде далеч, далечни хора
 си мислят, че небето не тежи.
 И сам-самичко се крепи отгоре...
 Атлас им се усмихва. И държи.

 Елица Мавродинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Февруари 27, 2013, 11:05:40
Добро! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Февруари 28, 2013, 09:29:37
Жените заминават на гурбет.
И силните мъже се съгласяват.
Коя със влак. Коя със самолет...
Жените им- отиват на печалба.

А те се мръщят- театрално зли.
Наследниците на хайдути страшни.
Без работа. Без обич. Без пари.
На бой за хляб жените си изпращат.

И страховито в кръчмите седят.
Дори не псуват времето превратно.
Те бяха първи в битки.Досега.
Но отсега – нататък е...обратно.

Жени- мъже! Мъже – жени! Живот?
Народът ни, това ли заслужава?
По дяволите гражданство и род,
когато имаш мащеха държава!

Александър Калчев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Февруари 28, 2013, 09:32:42
 :-[


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 28, 2013, 01:20:51
Вижте скъпи сърезерватници, къ се пише - с прости думи, с елементарни, общодостъпни и разбираеми фрази и накраа - точно у десетката. Един мой засега все още виртуален приятел :)


Преди да подредим Света...
 
 
 
 
 
 
 
Прочут изследовател – учен,
 
отдаден в своята мечта,
 
работил над въпроса труден!...
 
Да бъде подреден Света!
 
Синът му – палавник невръстен,
 
нахлул при таткото зает,
 
играчките навред разпръснал
 
из бащиния кабинет...
 
Но той намерил занимание!
 
Голяма карта на Света
 
нарязал от едно списание...
 
Превърнала се в пъзел тя!
 
И дал задача на сина си,
 
преди да падне вечерта,
 
да се потруди със ума си...
 
И пак да подреди Света!
 
Доволен, умният юнак
 
след малко картата показал.
 
Зачудил се бащата как
 
се справил сам. А той му казал:
 
„На задната страна открих
 
човешки образ – лик едничък.
 
Аз всъщност него наредих!
 
Светът се подреди самичък”...
 
 
 
Една несбъдната мечта
 
е задачата така нелека...
 
Преди да наредим Света,
 
да подредим във нас - Човека!!!...
 

Агоп Каспарян
 
 
 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Февруари 28, 2013, 02:22:33
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 28, 2013, 02:24:52
(http://s14.rimg.info/04a4def01912de6b12d0cf78a95af6f8.gif) (http://smayliki.ru/smilie-863227527.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Март 03, 2013, 09:25:28
И аз съм българче!
Макар, че
в Мадрид родих се и живея,
а баба, щом ме гушне, плаче,
защото виждаме се с нея
веднъж в годината, през август,
със внуците на шест етажа-
от Солун, Рим, Мадрид, Чикаго,
от Сидни има в блока даже...
Бледнеят всички карнавали
пред тази наша пъстреница.
Но дядото на Джон с кавала
щом почне в двора ръченица,
подскачаме край него лудо,
душата знае ритъм, стъпки.
И всяко лято става чудо,
и все ни сбира тази тръпка.
Българийо!
Недей да плачеш
за внучето на твойто племе!
И аз съм българче! Макар, че
родих се във разделно време.

Петя Божилова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 04, 2013, 01:29:31
 :-\ :-\ :(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 06, 2013, 01:01:17
ВРЕМЕ
Time (Pink Floyd)

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.

Превод: Петя Дубарова




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 06, 2013, 02:22:04
Tва действително е добро - даже много. Но е по-скоро афтурско стихотворение по мотиви от Пинк флойд - те оригинала. Оно и оригинала а толко абен че не моа се преведе подруг начин освен да се напише наново..

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an offhand way.
Kicking around on a piece of ground in your home town
Waiting for someone or something to show you the way.

Tired of lying in the sunshine staying home to watch the rain.
You are young and life is long and there is time to kill today.
And then one day you find ten years have got behind you.
No one told you when to run, you missed the starting gun.

So you run and you run to catch up with the sun but it's sinking
Racing around to come up behind you again.
The sun is the same in a relative way but you're older,
Shorter of breath and one day closer to death.

Every year is getting shorter never seem to find the time.
Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desperation is the English way
The time is gone, the song is over,
Thought I'd something more to say.

Home
Home again
I like to be here
When I can

When I come home
Cold and tired
It's good to warm my bones
Beside the fire

Far away
Across the field
Tolling on the iron bell
Calls the faithful to their knees
To hear the softly spoken magic spell


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 08, 2013, 09:45:21
Яна Кременска
‎8 март

 Не е празник. Не прилича
 на такова.
 Много ми е непривично
 да съм с рокля.

 Трябва ли да се усмихвам
 много мило?
 Пишат ми се мъжки стихове -
 значи силни.

 Хич не ща цветя и прочие
 по поръчка.
 Все ги подаряват кофти
 тези сръчните.

 И така са се изръсили...
 Жал ми става.
 Аз съм си с широки пръсти
 и си подарявам

 днес една добра измислица,
 кораб някакъв...
 Боже, колко ще ми липсва
 още празник

 дето си не знае датата
 от неистовост...
 Стискам зъби осмомартенски.
 Ех, Алиса...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 08, 2013, 09:46:18
Яна Кременска
‎8 март
 Пъплят отзарана орди
 цветоносци.
 Сложили са си намордници
 на ядосаното.
 Малко ми прилича празника
 на задушница.
 Празник е - твърдят цветарите
 с пълни гуши.
 Стръкчета продават бабички,
 за стотинки.
 (Все не стигат за илачи,
 а настиват.)
 Ровят в кофите несретници.
 Хляб за всички!
 А държавата по вестници
 ни обича.
 Празнично е. Чак ми лепне
 празника от всичко.
 За душевната парализа
 няма лек в кокичето.
 Пъплят отзарана орди
 с бодри крачки.
 Сложили са си намордници
 да не плачат.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Март 08, 2013, 04:07:01
''Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите''...

ДОБРОМИР РАДЕВ


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 08, 2013, 04:10:36
Браво, Генин, благодарско!  thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Март 08, 2013, 04:17:25
Хубаво е! thanks thanks cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Март 08, 2013, 05:41:51
Много убаво  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Март 12, 2013, 09:28:50
а мъжете се комкаха сутрин из кръчмите.
изтрезняваха бавничко с бира
и проклинаха болките, и проклинаха мъките,
и доказваха - клин, клин избива.
А жените работеха мъжката работа
и оряха, браздяха и копаха,
и без време увяхваха, и се сгърбваха в баби,
и горчеше, горчеше животът им.
А децата побягваха. Кой е луд да остане
във селцето окъпано в пот,
дето сутрин мъжете лекуват пиянство,
а жените закърпват живот?...
Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 12, 2013, 02:53:31
КОГАТО ЖЕНАТА ЗАПОЧНЕ ДА ПИЕ САМА

 Когато жената започне да пие сама,
 тя сяда, разкрачена, с чаша в ръка на дивана,
 и пие безжалостно, страшно, отчаяно, - като жена,
 която желае да бъде пияна...

 Когато жената започне да пие … във тъмния ров
 вън птиците падат, додето летят сред небето,
 Апостолът Павел горещо се моли да има любов,
 защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

 Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,
 сълзите попил и изчистил грима й със устни,
 но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
 когото обича, и който ще я напусне…

 Когато жената започне да пие сама,
 тя пие безмълвно и кротко, до смърт наранена,
 съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома̀,
 който включва системата в нейната вена...

 Когато жената започне да пие сама,
 нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
 една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
 и почват да пият по кръчмите страшно мъжете...

 Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта
 как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
 едната - до смърт наранена, - която е всъщност Смъртта,
 и другата - жива, - която е само пияна…

 Владо Любенов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 12, 2013, 03:53:46
ндаааа....млого сериозно :o


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: astrafan в Март 12, 2013, 10:31:00
КОГАТО ЖЕНАТА ЗАПОЧНЕ ДА ПИЕ САМА

 Владо Любенов

Много е хубаво!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 13, 2013, 10:07:43
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Март 14, 2013, 09:04:16
 thanks страхотно!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Март 14, 2013, 09:04:45
Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка...
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!

 Христо  Медникаров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 14, 2013, 09:40:54
Много силно!  thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Онаа от Враца в Март 14, 2013, 03:17:05
Страст

Немога аз да разгадая
всяко нещо случващо се вътре в мен.
Само едно единствено аз зная
страстта държи ме жива всеки ден.
И много хора ще ме питат
как така страстта,
как точно тя те кара
да желаеш вечността?

Този отговор е лесен
с усмивка казвам аз,
за мен живота е кат песен,
щом от страст изгарям всеки час.
Тя ме кара да живея,
тя ме кара да дивея.
Кара ме да искам
да не спирам да мечтая
и със сладката любов
аз да искам да играя.

Велико нещо е страстта,
тя изгаря даже и ума,
тя разкрива вечността
и превръща в нещо истинско света!!!

Десислава Веселинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Март 14, 2013, 03:54:59
Уйне, тава ма фана за гърлото... Благодаря, че го сподели с нас.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 14, 2013, 09:28:02
Мда, Онаа от Враца, тава е много смело казано "талант", освем ако диренето на рими у интернет се не води вече за талант. Възможно а Десислава Веселинова да а талантлива, но от тава нги произведение не личи вупще!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 15, 2013, 12:09:56
в това време
 с тоя дефицит
 на мляко
 месо и истина
 не си позволявай да бъдеш убит
 от напудрената неискреност
 не си позволявай да бъдеш сладникав
 за да не заболи
 то на тоя свят си се идва с викане
 с кръв и с болка и синини
 и нали поради защото
 гледаш все да не нараниш
 виждаш: а, той отминал животът
 в лъжи и опити да заспиш
 в това време, с тоя дефицит
 на чисти съвести и справедливост
 не си позволявай да бъдеш убит
 от премълчаване

 и не убивай

Това е на Дарчето или Аманита мускариа (червена мухоморка, както е по-известна), но пък е малко, остро и смъртоносно, като стилет!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 17, 2013, 12:13:46
Менте   
      автор: Райчо Русев - rajsun

(в кварталното капанче)

Това е. Комедийна драма.
 Артисти двама – аз и ти.
 Приятел, измисли 100 грама,
 пък аз ще ти измисля стих.

 Какво да кажа? Още дишам.
 Умът си търси залъгалка.
 И пиша, пиша, пиша, пиша
 с изписаната химикалка.

 От мен и слънцето се крие.
 Без него тъмно, съответно.
 Разреждам тъмното с ракия,
 а то не ще да става светло.

 Коя сме, казваш ти, година?
 Все за умиране е рано.
 Приятел, страшното отмина,
 но безнадеждното остана.

 Които искат, нека мрат.
 А ние ще им палнем свещи.
 По кучешки живеем, брат,
 обаче лаем по човешки.

 По европейски! Вотр санте*!
 (Очите бърша със ръкава.)
 Менте е стихчето, менте!
 Щото ракията такава.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Март 17, 2013, 01:18:15
 thanks Много добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 17, 2013, 01:54:28
Добро е...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Март 17, 2013, 05:38:22
Истинско, жестоко истинско! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 17, 2013, 07:11:48
Те тава особенНо ми ареса


 По кучешки живеем, брат,
 обаче лаем по човешки.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Март 17, 2013, 07:15:58
Те тава особенНо ми ареса
 По кучешки живеем, брат,
 обаче лаем по човешки.

Но всеки ще каже: "Не съм от тях, как` Сийке,..." thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 17, 2013, 09:35:46
Цитат
Приятел, страшното отмина,
 но безнадеждното остана.
На мене па тва ми ареса .....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 21, 2013, 04:25:16
НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА

Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
... онази рокля във небесно синьо,
обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!
Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!

Добромир Банев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 21, 2013, 05:39:15
абе тоо моли,ма живота поставя други изисквания......


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 21, 2013, 09:23:43
абе тоо моли,ма живота поставя други изисквания......

 ;D Нека си помечтаем...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Пачо в Март 23, 2013, 01:32:13
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..

Кой го а казал тава ???


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 23, 2013, 02:37:54
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..


Стюард Дарк
Кой го а казал тава ???


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Март 28, 2013, 11:11:01
СЕЛО

 Тук улиците нямат имена.
 Децата не играят на ашици.
 От дъжд на вятър някоя жена
 минава по съседските езици.

 По изгрев някой охтичав москвич
 във въздуха ще вдигне тишината.
 А как ухае топлият кирпич
 и къщите със празните два ката!

 По цял ден край сиротните асми
 старици през чемберите одумват
 коя мома къде се задоми –
 и кой ерген кръстосва като чумав.

 А вечер пак настава тишина.
 И лудият се връща от баира.
 Да кажеш, че е минала война? –
 не е, а ето – селото умира.

 Раздрънканото рейсче за града
 отново през стърнищата препуска.
 Прости, мъртвило! – майчина гърда,
 която вече нищичко не пуска.

 Октомврий 1983 г. Валери Станков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Март 28, 2013, 04:06:45
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

Автор - Йорданка Андреева /ASTERI/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Март 28, 2013, 06:27:42
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Пачо в Март 28, 2013, 09:16:43
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 05, 2013, 10:56:51
...................

* * *
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.

Евтим Евтимов



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Април 05, 2013, 01:28:00
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 05, 2013, 09:26:21
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Април 08, 2013, 11:03:00
Мъжете, които обичат жена ми...

 Мъжете, които обичат жена ми
 са гладко обръснати. С чисти обувки.
 Те имат по-дълга от моята памет,
 от мене по-дълго навярно целуват.

 В съня й понякога стъпват на пръсти:
 надушват отдавна заключени стаи.
 И често разравям косите й гъсти,
 натегнали сякаш от шепот и тайни.

 Мъжете, които обичат жена ми,
 притварят очи и любезно я слушат,
 облекли до ужас еднакви пижами.
 а аз лягам гол всеки път - като пушка.

 И често зад борда на ложето брачно
 захвърлям илюзии, ревности, мъка,
 когато под змийската кожа на здрача
 яйцето на страстите сипне белтъка.

 И утрото пуква. Напълно улисан
 забравям да свия порядъчно знаме.
 И чезнат, наблизко, тъй както дошли са,
 мъжете, които обичат жена ми...

 Ивайло ТЕРЗИЙСКИ


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: astrafan в Април 09, 2013, 08:20:19
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Април 09, 2013, 11:19:33
ТАКА СЕ ОБИЧА ХУДОЖНИК
 Камелия Кондова

 Нека рисува. Не мен. Аз съм смъртна жена.
 Нека е някое светлонебесно момиче.
 Нека е курва. Така се разказва душа.
 /Аз съм наясно, че само душа се обича/.

 Нека вони на мастика, на чесън и пот.
 Нека от супа, от дреха, от мен се откаже.
 Но нека рисува. Така се разказва живот.
 /Аз съм наясно, че в този живот съм пейзажа./

 Нека да гази през кал, през тела, през сърца.
 Нека, когато заплача, така да се смее –
 че да пресъхна. Така се разказва смъртта.
 /Аз съм наясно колко съм малка пред нея./

 Ще се облегна на рамото на непознат...
 /Знам, че съм хубава, точно когато тъгувам/.

 Но като свърши карминът по целия свят,
 нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 09, 2013, 11:27:04
Ареса ми много!Респект!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: кумичката в Април 10, 2013, 08:07:02
Много силни! thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: astrafan в Април 10, 2013, 08:19:40
И на мен ми ареса thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 12, 2013, 09:34:31
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 12, 2013, 09:35:45
Господи, не знаем да живеем!

Господи, не знаем да живеем!
Все не знаем що и откъде,
както казва някой, ни се ще:
къщи, вили, постове... Къде е
нашата предишна доброта?
Де е нашата предишна благост?
Ситостта, с която гладен ляга,
но сънува слънчеви неща?
Де са дните, във които бедни,
гладни бяхме, ала щем - не щем,
можехме да чукнем и нощес
за коматче на врати съседни?
Де са? Де е обичта, оная?
Ситост. Отчужденост. Суета.
Искам ключ за другата врата!
Боже, дай ми го, ако го знаеш.

... Бог мълчи. Не чува, явно. Де е?
Та затуй аз питам своя дух.
Но и той май прави се на глух!
Хей, Животе, как да те живея?

Дамян Дамянов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Април 12, 2013, 10:17:33
 thanks много силно


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Април 12, 2013, 07:36:26
СЕЛО

Тук улиците нямат имена.
Децата не играят на ашици.
От дъжд на вятър някоя жена
минава по съседските езици.

По изгрев някой охтичав москвич
във въздуха ще вдигне тишината.
А как ухае топлият кирпич
и къщите със празните два ката!

По цял ден край сиротните асми
старици през чемберите одумват
коя мома къде се задоми –
и кой ерген кръстосва като чумав.

А вечер пак настава тишина.
И лудият се връща от баира.
Да кажеш, че е минала война? –
не е, а ето – селото умира.

Раздрънканото рейсче за града
отново през стърнищата препуска.
Прости, мъртвило! – майчина гърда,
която вече нищичко не пуска.

Валери Станков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 12, 2013, 09:18:34
Тъжно. Истинско. Силно.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Април 12, 2013, 09:23:01
Верно е много силно! thanks

Ма пущано тамън два пъти!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Април 12, 2013, 09:33:26
Мъжете, които обичат жена ми...

 Мъжете, които обичат жена ми
 са гладко обръснати. С чисти обувки.
 Те имат по-дълга от моята памет,
 от мене по-дълго навярно целуват.

 В съня й понякога стъпват на пръсти:
 надушват отдавна заключени стаи.
 И често разравям косите й гъсти,
 натегнали сякаш от шепот и тайни.

 Мъжете, които обичат жена ми,
 притварят очи и любезно я слушат,
 облекли до ужас еднакви пижами.
 а аз лягам гол всеки път - като пушка.

 И често зад борда на ложето брачно
 захвърлям илюзии, ревности, мъка,
 когато под змийската кожа на здрача
 яйцето на страстите сипне белтъка.

 И утрото пуква. Напълно улисан
 забравям да свия порядъчно знаме.
 И чезнат, наблизко, тъй както дошли са,
 мъжете, които обичат жена ми...

 Ивайло ТЕРЗИЙСКИ

Ивайло Терзийски е силистренец. Познаваме се. Много мило момче. Наистина умее да пише и наистина има невероятно момиче за съпруга - красавица и умница. От сърце им желая да са дълги-дълги години заедно.  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Април 12, 2013, 09:41:27
Верно е много силно! thanks

Ма пущано тамън два пъти!

За Уйна и Апостолица!!
 belotel belotel


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Април 22, 2013, 01:36:46
Урок по любов

Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в блясъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата с искреност пропити.
Това е, дъще любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ от приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш във мечтател -
да помни силата на твоята ръка...
Аз от живота си това научих...
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.

Детелина Стефанова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 22, 2013, 03:47:25
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Април 22, 2013, 07:23:16
уточнение: това стихотворение е спечелило втора награда в националния литературен конкурс за създаване на нови произведения, посветени на 150 годишнината от рождението на Васил ЛЕВСКИ, обявен от Съюза на българските писатели и тогавашния Окръжен съвет за духовно развитие в Пловдив. Преди няколко години актьорът Ириней Константинов го издекламира по програма ''Хоризонт'' на БНР...писано преди  25/26 години, как ли се е промъкнало на страниците на тогавашният в-к ''Народна младеж'', но както и тогава, така и сега, а надявам се и занапред ще продължава да смущава... къде ли е и какво ли прави сега Петя Йорданова...(http://sphotos-c.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/423837_276263505776553_706997125_n.jpgуточнение: това стихотворение е спечелило втора награда в националния литературен конкурс за създаване на нови произведения, посветени на 150 годишнината от рождението на Васил ЛЕВСКИ, обявен от Съюза на българските писатели и тогавашния Окръжен съвет за духовно развитие в Пловдив. Преди няколко години актьорът Ириней Константинов го издекламира по програма ''Хоризонт'' на БНР...   ...  писано преди  25/26 години, как ли се е промъкнало на страниците на тогавашният в-к ''Народна младеж'', но както и тогава, така и сега, а надявам се и занапред ще продължава да смущава... къде ли е и какво ли прави сега Петя Йорданова...)
Видело се е, че ша се отвара антология на Руми Симова

за Левски и неговите предатели

 Те нехаят за вас, те са сбирщина жалки негодници.
 Не милеят за никого. Нямат род и Родина,
 Замазнели от мързел и лъст, най-безскрупулни сводници,
 те поставят на Левски венци, а навън пак е зима..

 И пак вият в полето чакали и вълци,
 и народа мишкува на празен стомах,
 оскотял и безсилен да се опълчи...
 Хлябът, ножът – всичко е в тях!

 Те живеят охолно, със по няколко хиляди евро.
 Всеки месец ни сдират последната кожа..
 Мама цепи със брадва дърва и мизерства,
 те пируват на нейния гръб. Проблемът е сложен.

 Те са тези, които уж ние избрахме.
 Да ни бъдат лице пред света. Да ни водят нататък.
 Те отново предадоха Левски. Кратко и ясно е.
 Вън е зима... Пируват народни предатели..

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Април 24, 2013, 03:25:16
Докато Бог подреждаше Света,
 Лукавият го разпиляваше с опашка.
 За удоволствие. От скука. На шега.
 Играеше със Божите играчки...
 Понеже Господ беше търпелив,
 не му се върза отначало.
 Отметна мъдро кичур сив
 и се провикна"Ало, ало!...
 Вземи се във ръце, момче,
 не ми разхвърляй вилаета..
 .Пийни си нещо по-добре,
 не ми се моткай из ръцете."
 Лукавият се посмути,
 прибра си черната опашка,
 поседна, глътка-две отпи
 от дяволското питие. Юнашки.
 Прииска му се да поспи,
 но дяволската черна гордост
 започна в кръг да се върти
 от самосебе си и непокорно...
 "Опашке, спри! Че този сноб,
 накрая няма да устиска...
 Ще ме направиш Божи роб,
 а някакси не ми се иска..."
 Опашките не знаят страх,
 а дяволската ни най-малко...
 Развихри се, на пух и прах
 Света направи. "Колко жалко,
 принуден съм да бъда строг"-
 въздъхна Господ и откъсна
 немирницата за урок
 със двата си огромни пръста.
 В ръце я взе и повъртя
 минута-две... и вдъхнови се.
 Извая чудото жена.
 Лукавият до днес се киска...

 Р.Й.Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Април 24, 2013, 03:35:59
''... и откъсна
 немирницата за урок
 със двата си огромни пръста.
 В ръце я взе и повъртя
 минута-две... и вдъхнови се.
 Извая чудото жена.
 Лукавият до днес се киска... ''
 :tazz:
 thanks  :D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 24, 2013, 03:55:45
Мнооогоо добро! :punk: :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 24, 2013, 08:53:40
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Април 24, 2013, 11:43:13
Ндаа и после сме мили дяволици,
знааме ли кви сме и ниа ???


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Април 25, 2013, 07:04:13
Днеска Петя Дубарова би требвало да навърши 51 години,но уви...! :no:
Поменувам го с песни...!
Домино - Нощ над града (http://www.youtube.com/watch?v=shkl15Q0W6Y#)

LUNAPARK / ЛУНАПАРК - Петя Дубарова (http://www.youtube.com/watch?v=wr80f7TiEPQ#ws)

Rositsa Bordjieva - ЗИМНА ВАКАНЦИЯ (http://www.youtube.com/watch?v=OBScI5vxr1o#)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Април 26, 2013, 11:05:11
Здравей мамо,

 във Рая се стъмва
 и ситно небето сълзи.
 Прибрах се по-рано,
 отдъхнах си първо,
 похапнах на две и на три...

 И в Рая е морно,
 и тук се работи.
 За повече... Все за пари...
 Безценни са всичките
 райски имоти,
 а всеки навива "купи!"...
 Купи си кущурка
 със малко парцелче
 (да хване едно барбекю)
 и после изплащай,
 изплащай, човече...
 За всичко, дори и за view :).
 Във рая е скучно. До болка е скучно.
 Медец от чешмите тече,
 в морето скумрията топло е пушена,
 във райското синьо море...
 Тютюнът го внасят, направо от Ада.
 Невинните Божи игри...
 Търгува безбожно със черния дявол
 и двамата правят пари.
 От водката - също. Варят я във Ада,
 в казана за грешни души,
 поставен на пушеща вещерска клада...
 За радост на всички светци :).
 Светците са тъпи. Блажената скука
 се храни със мозък и страст.
 Живея и стискам безсилно юмруци,
 обърках си мястото аз.
 Запазих си черно билетче за вкъщи,
 през юли към теб ще летя.
 Да, мамо..., а Петър ядливо се мръщи:
 "Объркана райска душа!
 А Господ премахна вратите за рая.
 Направи ме само пъдар.
 Бостанско плашило ще стана накрая!
 А бях най-добрия ключар!.."
 Съвсем не ме стряска петровата болка...
 Светците затуй са светци.
 Боли ги, защото са сбъркали хората...
 Е, нека и тях ги боли.

 Ти как си? Отмина ли зимата в Ада?
 Напъпи ли старият дрян?
 И чичопей пее ли с дяволска радост,
 от свежата пролет пиян?
 Зася ли цветята в градината, мамо?
 Направи ли вече лехи?
 Във рая се стъмва... а още е рано.
 И есенно скучно вали.


Антологията на Руми Симова се попълва успешно. И лесно - няма спор - талантлива е! Много талантлива.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Април 26, 2013, 11:25:13
Много е добра!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 26, 2013, 02:32:04
Определено а много силна! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Май 02, 2013, 01:19:39
Руми Симова, разбира се

да, често се гордея, че съм българка...
 Когато видя снимка на Родопите,
 на Етъра, на черновитската пъстърва.
 На всичко, дето ни е дадено от Господа.
 За другото, което си направихме,
 не искам и да мисля. Срам ме е.
 Как майките ни в нищета се давят,
 как със заблуди сме пияни.
 Как пръстите ни редки пускат времето
 като излишен пясък. Като нищо.
 Как коленичим пред "големите",
 пред Бога как не коленичим.
 Как позволяваме децата ни
 от нас пороци да копират,
 как всички сме си неприятели
 и как във името на това измираме.
 Как търсим в хляба само мекото,
 как се страхуваме от трудности,
 как мозъците ни олекнаха
 за сметка на гъза и на търбусите.
 Как архивирахме душите си
 и се натъпкахме с парцали.
 Как от различни ярки личности
 се смачкахме до... генитали...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Каламутняк в Май 02, 2013, 07:36:19
Стиховете мое и да са си добри...

...ама само да питам, че ми е интересно - не ви ли писва на уя само от такива патетично-нихилистично-мазохистично-(псевдо-или-не)-понекога-патриотично-и-отсекъде-трагично-безизходно-обречени-ама-понекога-и-гневни стихове?
Па и не само стихове - много връви и у фотографеата например. Мое да не нещо за  онаа тема за славянската (що се бутаме и ние там?) душа и т.н., ма сичко вече си ебало, или тепръва, ама със сигурнос шъ си ебе макята...



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 02, 2013, 08:04:34
ми ние баце сме си мрънкялници изначално-даже цела тема имаме по тоа повод ;) ;D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Каламутняк в Май 02, 2013, 08:23:13
я не съм от ведрите оптимисти никък, и като се назобам с тоа вид изкуство и ми стане още по-гадно...



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 02, 2013, 09:08:54
ндаааа...къкто са казали древногръцките римляне-,,Секо нещо е полезно,когато е умерено..." ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Май 03, 2013, 12:26:13
Ми а назобай се, та не само да ти писне, ми и да земеш некви марки. Целта на тоа тип лирика а бъш тава - да му писне на народа и да мане тава, къде го съпиня дасе развива. Така че ако по друг начин не става - с геноцид например, та барем стане с 
Цитат
такива патетично-нихилистично-мазохистично-(псевдо-или-не)-понекога-патриотично-и-отсекъде-трагично-безизходно-обречени-ама-понекога-и-гневни стихове


Капиш?


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Май 03, 2013, 12:55:10
Капиш?

Тц- ако ме не мръзеше, бих написал нещо като каламутняка - ма понеже он ме наведе на мисли за часовете по летература навремето, тогива бех стигнал до извода че основен критерии за качество на литературата е дали она има смисъл след 100 години и/или ако се чете примерно на Западнио брег на Америка или у Крайстчръч - е таа определено не покрива тава. ;D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Май 07, 2013, 01:31:56
И трябва да си доста луд
да търсиш истина в света на сатаната,
където дяволи играят на барбуд
и цял ден заровете мятат,
и тъй решават важните дела,
използват хиляди души за миза,
ако изгубят - губим ние, да.
До шушка, до последната си риза.
Ако спечелят, си печелят те
и разширяват мрежата си после.
Ловят деца, жени, мъже,
за да им служат в следващата поста.
И трябва да си доста луд,
да вярваш в любовта и във доброто,
когато вън мирише на барут
и се е скрил във царството си Господ.
И трябва... Трябва да си много луд,
защото иначе ще се изгубиш,
ще те осъдят, без да бъдеш чут,
да си залог в едно със другите.

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Май 07, 2013, 03:23:36
............................................
Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.

Ивайло Балабанов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 07, 2013, 03:42:17
добре казано,ма неверно.... ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Май 07, 2013, 07:12:45
Пътят към ада
 Някой ден ще науча английски.
 Ще изкарам шофьорска книжка.
 Ще започна да ходя на фитнес.
 Ще изхвърля всичко излишно.
 Ще си купя маркови рокли
 и костюми в дискретни тонове.
 Ще премина на сок от моркови.
 Настрани ще си реша бретона.
 Ще съм хладна и дистанцирана,
 със премерени маниери.
 Стриктно всеки свой ден ще планирам
 с нова брошка върху ревера.
 Ще си спретна по фън-шуй къщата.
 Ще си сложа джакузи в банята.
 И ще свърша всичко несвършено.
 Някой ден... Ако ми е останал.

 автор Маргарита Петкова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 07, 2013, 07:47:50
Добро е! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Май 08, 2013, 09:46:00
"...Някой ден... Ако ми е останал..."

Това казва всичко.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Май 08, 2013, 10:26:08
При Маргарита Петкова празно нема!  Много добра! :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Май 11, 2013, 12:03:57
Гергьовден

Радостина Ангелова


И когато сядахме на  масата,

брояхме петте именника

като пръстите на ръката,

без които няма юмрук –

петима с името Георги,

без които няма никакъв празник,

въпреки трапезата, агнето,

наприпкалите букети гергьовчета,

миризмата на коприва из двора,

несигурното припяване

на малката камбана на църквата,

щъркелът и щъркелката

в сламената шапка над купола,

дивият чесън под дивата джанка,

песента по “Хоризонт”

от черната радиоточка

и щастливо удавените

“Наздраве” в сливовата ракия.



Днес пак ме чака

старата нащърбена чашка със сливова,

но свири хай-фай тунер бенд

с програмирана музика и чейнджър,

съзнанието ми е капсулирало

думата “хоризонт” като излишна,

чесънът е на хапчета и прахчета,

а дивите джанки са съвсем подивели

от самотата си,

щъркелът чака последните

ин-витро резултати на щъркелката,

малката камбана бие смело,

но бабите, които чакаха смелостта ѝ –

отдавна са ангели,

копривата е по-породиста

от тежките метали и радиацията

и само гергьовчетата –

ах, тези гергьовчета – са същите.



Свивам букетче от тях –

дъха на детство и вечност.

По навик търся на кой да го дам,

но петимата именници са далеч –

кой след девет планини в десета,

кой през девет морета,

кой над девет небеса;

и жертвено животно няма да закича –

вегетарианството е модерно,

а последният овчар, когото познавах,

се обеси пиян на гегата си.

Какво да го правя този букет

като ще изсъхне

в юмрука ми от пет болни пръста,

защото затоплянето е глобално

и вода в чучура няма даже за комка,

само ракия за щастие в чашата.



От олтара на съсухрената църква

ме гледа иконата. Истина е –

гергьовчетата са излишни

в натюрморта

с кон, змей и копие.

Но само тя може да осмисли

смъртта на букета в дланта ми.



Не моля за себе си –

за цветята се моля.



Само ти им остана,

Свети Георги.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Май 11, 2013, 09:39:26
Даа... тука се мълчи.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 11, 2013, 06:32:05
Тава а като длъго хайку..... thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Май 11, 2013, 07:30:02
 thanks Без думи...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Магарийка в Май 11, 2013, 08:32:59
без думи и без дъх ........


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Май 27, 2013, 05:16:55
Извенявам се, ама се налага па да пуща на Руми Симова нещо, щото много се връзва с фпечатленията на Фенера, а па и мойте от Козе млеко

 Земята се изчерпа откъм видове
 и същото се случи с хората.
 Настъпи времето хибридно -
 икономически, финансово изгодно.
 И никой не усеща липси в маркета
 на това, което се котира.
 Замират, отживяват старите
 потребности. Честта отмира.
 Дори в Япония не упражняват хара-кири,
 освен във симулирано фиаско.
 Естествено е от свръхдоза да умираш,
 а не честолюбиво като хахо.
 Естествено е да си подъл жалък плъх,
 да лазиш, да се кланяш, да предаваш.
 Да се съветваш месечно със влъхвите
 и да подложиш гордостта си на забрава.
 Да си надрусан, сит, задоволен –
 опразнен, мекотел и хвалипръцко
 и всеки ден да е пазарен ден,
 та ако ще да пазаруваш въздух.
 Да бъдеш съпричастен към рекламите,
 така да подпомагаш обществото
 в общественото задължително прехранване,
 докарано до степен Похот.
 Да бъдеш с полу-буден ум,
 да не пропускаш мозъчна промивка.
 Пропуснеш ли я – ключовите думи
 ще ти избягат,
 ще се чувстваш Нищо.
 Ще се наложи после да четеш
 онези дълги скучни книги
 и истината щом прозреш -
 да се намразиш без предел,
 завинаги.
 И да си купиш най-дебелото въже,
 да го привържеш на случайна круша
 и миг преди да виснеш и умреш
 да осъзнаеш, че си се научил
 какво е чест, почтеност и човек.
 Къде е твоят Бог и ти какъв си.
 Понякога е нужен къс въже
 да разбереш маршрута си за пътя.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 27, 2013, 05:58:30
Ндаааа...серьозно е. thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Май 28, 2013, 07:22:51
Още чувствам във себе си
колко много ми се лети.
Затова - щом ми режат крилете
... си отглеждам метли.



За летежите няма значение
имаш ли или не крила.
Важно е настроението.
Много важно е. Няма как.



Важен е устремът към високото,
а не как ще стигнеш до там.
Аз от малка си зная посоката.
И добре, че имам метла

caribiana


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Май 29, 2013, 03:29:44
           Камелия Кондова



На Самуил
Утре, като дойде някоя напета —
с две глави над мене, два пъти по-млада...
Като ми открадне със очи момчето
и като запукат двамата на кладата...
Няма да го бъде! С чай ще я полея,
ще оскубя всички руси перушини.
Аз съм го родила, ще отива с нея!
Няма да го бъде! Да ме чуеш, сине.
Нали знам, жените сме невярно племе.
Тайните си мисли надълбоко крием.
Ти ще й напишеш някоя поема —
тя ще се засмее. И ще те затрие.
Тъй ще му говоря, само да порасне.
Само да започне сутрин да се бръсне.

А сега играят с Лидия във яслите —
и им се усмихвам.
Вместо да се пръсна.



На Мария
    "Аз съм Мария — жената на всички мъже.
        И на мъртвите даже."
            Борис Христов
 

Някой ден и по тебе така ще въздишат...
Е, сигурно не толкова талантливо.
Един мъж ще сияе — останалите излишни
ще се напият и пак ще им бъде криво.
Някой ден... Боже, не е далечен,
ще звъни телефонът — а няма да търсят мене.
Ще се погледна такава — старомодно облечена,
с ретро песни наум и с ретро съмнения.
Някой ден брат ти ще се върне задъхан в къщи,
ще ти кресне, ще те дръпне за русата плитка:
"Откъде накъде онзи тип те е запрегръщал?!"
А пък ти ще стъпваш в морето — от край до край плитко.
Сега спиш като ангел и залита цялата къща
от щастие, мое беличко пеленаче.
А баща ти чете тези стихове и преглъща
сълзите, които някой ден
накуп ще изплаче.




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Май 29, 2013, 03:44:22
         Елеонора Княжева
Върви по дяволите, Принце!

Върви по дяволите, Принце!
И конят ти, и правилата!
А аз ще си налея винце
и ще си яхна пак метлата.
Аман от етикета дворцов,
аман от лигави велможи!
Не ставам за предвзета фльорца
и си обичам мойта кожа.
Не ми изпращай куриери
и предрешени съгледвачи.
Теле под вола да намериш,
ти себе си недей надскача.
Аз различавам лицемери -
въобразени уникати,
но любовта си не заменям
срещу декор и сурогати.
Не ме ухажвай ни с букети,
ни с резервации за Рая.
Звезда си имам - да ми свети,
за друга и не ща да зная.
Ах, казваш, много съм ти скъпа,
и като мене няма друга?
Защо не вземеш да се гръмнеш,
да сториш и на мен услуга?
.........................................
Тук е адът

Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.

Разполагай се. Този миндер
овехтял и постлан с черга проста
е свидетел на черен хабер
от умрял. И на всякакви гости.

Ще ме плашиш ли? Ех, че късмет -
аз отдавна ти знам номерата.
Забрави, прескочи моя ред,
че от тебе съм дваж по-рогата.

Нямам страх, ей така, на инат
мога целия цирк да ти срутя.
На земята е страшния ад,
а за твоя - на кой ли му пука.

Всичко имаме тука - лъжи,
кал и злоба, пороци, кошмари,
лицемери, слепци, подлеци...
Ще ме вземаш ли? Хайде, решавай!
.........
Тя наведе смутено глава,
остаря за секунда, смали се,
взе си острата, вярна коса
и по пътя обратен стопи се.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Май 29, 2013, 07:50:59
Какви ли не години преживях
и цяла изба вино съм изпила,
безгрижна, влюбена и смела бях,
но често бях и мрачна, и унила...

Какви ли пътища не извървях,
в какви ли не пътечки криволичех.
Изпитах и любов, и страст, и гняв...
Презирах, ненавиждах и обичах.

С какви ли хора не се запознах -
изтънчени, дебили, прагматици,
несретници, удавени във грях,
поети, бизнесмени и циници.

Какви ли не професии смених -
престижни, непрестижни, безработни...
Приличам на недоскопосан стих -
без ритъм, само с гръмко мото.

Какви ли не мечти не измечтах,
издигнах пирамида от провалите.
Успехите... на пръсти се броят.
Животът е такъв. Какво да правим...

Какви ли не години преживях
и цяла изба вино съм изпила.
Щастлива съм от това, което бях.
И пак ще бъда... Винаги съм била

                          Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юни 08, 2013, 10:49:19
Добър вечер, Любов!
Ти съвсем закъсня,
аз направих обаче салата.
Да ти сипя ракия -
има мъничко боб,
да си легнеш във хола оттатък?
От умората виждам
си провесила нос
и гърбът нещо май те тревожи.
Че събуй се де - влез,
има малко винО,
да се чукнем - пък
после ще ходиш.
Ти съвсем покрай нас
не минаваш. Прости,
но ми липсваш,
признавам си - драга.
Вярно тежки са дните,
а мечтите - с пари,
не заслужихме тая награда.
Но пък тъй - за добро
намини някой ден,
аз за теб ще омеся погача,
ще запалим цигара,
ще побъбриш със мен.
Все те мисля Любов -
и те плача.

"Маргало"


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юни 08, 2013, 12:36:31
"... Не много млада и не много красива,
финансово бедна, хронично щастлива,
често сериозна, не рядко комична,
живееща в проза, но безнадеждно лирична..."

Стефка Петкова

ЕСЕННА БАЛАДА

На цветни кичури е, още есента е млада.
И всеки паднал лист е като нота.
Като звук, отронен от балада.
Ела я изтанцувай с мен, Животе!
Хвани ме леко и не ме настъпвай!
Виж как внимателно танцувам с тебе!
Най-огнените танци ги пропуснах,
но пък баладата ти... нека е за мене!
Без друго, все в ръцете ти се будя...
В свитите ти на юмруци пръсти.
И усещам по лицето си дъхът ти,
и как ревниво още ме държиш през кръста...
Танцувай с мен, Животе! Направи ме
кралица на пропуснатите танци!
Неизтанцуваното лято, в твое име,
на рамото на есента ми ще поплаче.
Обичаш ме, нали? Аз тебе също!
А можем и един без друг навярно...
Но всяка сутрин в моето легло се връщаш...
А аз не мога да не съм ти вярна...
Танцувай с мене есенна балада!
Напий се, ако щеш! Дори запей!
Аз пак от тебе нещо ще открадна!
И както мога - пак ще те живея!



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Юни 08, 2013, 02:58:07
Буле, първото е страхотно!  :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 09, 2013, 06:45:17
СТАРАТА КЪЩА

Глуха е къщата – няма я баба.
Дворът – удавен в трева.
Тихо в лозниците вечер поляга.
Чакам на прага сама.

Няма резета на портите вече.
Куче не лае отдавна.
Рухна чардакът, стълбите свлече,
покривът плочест пропадна...

Скърцат стрехите изгърбени в здрача -
плачат за нявгашен дъжд.
Вятър-лудетина в крушата скача,
писва щурче изведнъж...

Празни прозорчета вперила в мене,
зад разкривени врати,
старата къща шепти омъчнена,
моли без глас: ”Остани!”

Плахо в душата капчуци почукват,
свидни спомени шушнат:
„Тук, на годините в бързея рукнал,
твоят род корен е пуснал!

Влез в одаята с чергите пъстри,
огън стъкни в оджака...
С кошница Божие грозде - на пръсти,
баба ще дойде! Почакай!”


Тоня Борисова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Баба Краса в Юни 09, 2013, 07:09:59
Намокриха ми се очите. Днеска ще бъда добра и замислена. Благодаря за това извисяващо душата стихотворение! 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 09, 2013, 11:41:37
Намокриха ми се очите. Днеска ще бъда добра и замислена. Благодаря за това извисяващо душата стихотворение!
                      ТЪЖНО СЕЛО
На спирката - тапет от некролози,
по улиците кал и пустота.
Пролайва куче кокала оглозган
и пак потъва в свойта самота.

Там някъде прегърбена старица
с мотика във ръка едва, едва
копае лук, а твърдата лехица
полива със избликнала сълза.

Една сълза, събрала спомен свиден
със мъка по изгубените дни
и за децата, надалеч заминали,
а майките оставили сами!

Таня МАТЕЕВА

                      (https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/7474_384518321665142_1767956820_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 09, 2013, 12:40:09
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Юни 09, 2013, 02:04:22
 guru guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: astrafan в Юни 09, 2013, 02:37:18
Снимката на бабата е уникална thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 10, 2013, 05:40:03
Е една снимка и на дедо...
                       
                                         (https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/1002967_519462974782330_1382034585_n.jpg)

                                       е, НЕМА такава мъка...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 10, 2013, 05:50:55
И нема друга като Ники Комедвенска. (http://s14.rimg.info/04a4def01912de6b12d0cf78a95af6f8.gif) (http://smayliki.ru/smilie-863227527.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 10, 2013, 05:59:40
И верно е... аайде нещо по  . . .    весело  :smeeeh: :green:

                           1. Дедовите прани гащи

От няколко часа висят на простира
и вятърът леко ги лашка,
из малките дупчици пръсти завира
на дедо в опраните гащи.

А щипките пазят. Ужасно сърдити -
за тоя срам никой не плаща,
че цялото село ги гледа забити
на дедо в опраните гащи.

Врабецът закача ги леко с опашка,
на чистичко гледа да стъпи
и пита за дедо. А праните гащи
му казват, че дедо се къпе.

Веднъж през годината дедо ги сваля
и смело във банята влиза,
и хигиенично пере до сабалян
чорапи и гащи, и риза.

За праните гащи е кеф за двамина
на чисто и те да миришат,
че после отиде - за цяла година
на дедо пръднята да дишат.

Затуй се ветреят опраните гащи
и новости всякакви трупат,
че дълго мазоли ще има да хващат
от бялото дедово дупе.

    Ники КОМЕДВЕНСКА


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Юни 10, 2013, 08:27:28

СТАРАТА КЪЩА

Глуха е къщата – няма я баба.
Дворът – удавен в трева.
Тихо в лозниците вечер поляга.
Чакам на прага сама.

Няма резета на портите вече.
Куче не лае отдавна.
Рухна чардакът, стълбите свлече,
покривът плочест пропадна...

Скърцат стрехите изгърбени в здрача -
плачат за нявгашен дъжд.
Вятър-лудетина в крушата скача,
писва щурче изведнъж...

Празни прозорчета вперила в мене,
зад разкривени врати,
старата къща шепти омъчнена,
моли без глас: ”Остани!”

Плахо в душата капчуци почукват,
свидни спомени шушнат:
„Тук, на годините в бързея рукнал,
твоят род корен е пуснал!

Влез в одаята с чергите пъстри,
огън стъкни в оджака...
С кошница Божие грозде - на пръсти,
баба ще дойде! Почакай!”


Тоня Борисова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 10, 2013, 09:54:20
Шести път, а и ямбът не ми е най-любимата стихотворна стъпка!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Юни 10, 2013, 10:15:15
втори път.. :almus:
а за стихотворната стъпка ми дреме... ;) ;D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 10, 2013, 10:39:05
На тебе моа ти не дреме, ма тука азе съм модератор(http://s20.rimg.info/51d7be7a2f7a4596618267ae012a5d4c.gif) (http://smayliki.ru/smilie-1277401287.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Юни 10, 2013, 10:50:28
сички несме поети!!и от стихотворни стъпки не отбираме!!Така че не мрънкай залудо!! :green:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 12, 2013, 12:13:16
Цитат
  ПУСТЕЯТ КЪЩИТЕ НА СЕЛО

Пустеят къщите на село,
тухлите от скръб се ронят,
прозорците- тъжни немеят,
призраци из стаите се гонят.

Тук- там ще видиш немощен старец,
отвън, на пейката- на слънце,
потънал в мисли, сиротно жали,
за дните, когато къщата му беше пълна.

С такава обич строиха я с жената,
отделяха от всеки залък със години,
с надеждата да имат дом децата-
щастливо време, безвъзвратно отминало.

Децата се разпръснаха- да търсят хляба,
стопанката преди години се спомина,
сега пустее къщата, потъмняла и няма,
а вятърът призрачно свири в комина.

Вратичката прискърцва жално,
потропва глухо от есенния вятър
и няма кой да я поправи-
разпилели са се по света децата.

С надежда поглежда старецът към пътя-
дали пък няма някой да се зададе,
сълза търкулва се по старческите бръчки,
сърцето умира, в Душата вилнеят студове.

Валентина Цвяткова

Ето един пример за това, че някои неща е най-добре да се пишат като проза. Това момиче няма представа от стихотворна стъпка, не бих се изненадала ако и не умее да танцува - стихотворението е лишено от ритъм, непрекъснато се променя стъпката, да не говорим за откровено липсващата рима. От техническа гледна точка е ужасно! В същото време докосва и не е чак посредствено. Ако не беше толкова претенциозна непременно да пише стихове, можеше да направи един не лош ескиз, разказ или есе. Но не! Ние сме пУети и пишем в мерена реч - тук обаче мерена реч липсва, нищо премерено няма в това произведение! Съжалявам, ако съм засегнала някому сантиментите, ама хайде да имаме малко уважение към читателите. Уважавайте прозата, братя! Тя е не по-малко ценна от поезията, в която сте откровено слаби!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 12, 2013, 06:15:49
А БЕШЕ КРАСАВИЦА - С ОПНАТ ЧЕРДАК,
 И ГОСПОД ОТ ПЪТЯ МУ - ВРЪЩА...
 ДА ВЛЕЗЕШ ВЪВ НЕЯ, ПИЯН ОТ МЕРАК...
 НАПЪПИЛА БЪЛГАРКА КЪЩА!...

 НОЗЕТЕ Й ГАЛЕШЕ НЕЖНИЯТ ЦВЯТ
 НА ЗДРАВЕЦ И БЕЛИ ЗЮМБЮЛИ,
 ОЧИТЕ БОДЯХА НА СТАР И НА МЛАД
 ГЪРДИТЕ НА СОЧНИТЕ ДЮЛИ...

 И КАК ДА ПОДМИНЕШ? ДОРИ И НА КОН,
 СЪРЦЕТО ТИ ТРЕПВА, КОГАТО
 ТЕ СТРЕЛНЕ ПРОЗОРЕЦЪТ - ЧЕРНО ОКО
 С РЕСНИЦИ ОТ ПЪСТРО МУШКАТО.

 А БЕШЕ КРАСИВА... СЕГА Е КОШМАР -
 НЕ ХВАЩА И ПРОСЯК БЕЗДОМЕН.
 ОТ ПРЕЖНАТА ХУБОСТ И ЛЮЛЯКОВ ЧАР
 В СНАГАТА Й НЯМА И ПОМЕН.

 ОБРАСЛА ДО КОКАЛ С ОТРОВЕН БРЪШЛЯН,
 ДОРИ НЕ ПОМАХВА ЗА СБОГОМ.
 И ТЪТНЕ ГЛАСЪТ Й, ЗАДАВЕН ОТ СРАМ:
 „НЕДЕЙТЕ МЕ ГЛЕДА, ЗА БОГА!"

 / Ники Комедвенска - " Селска къща " /

Понеже стана въпрос за поезия. Едно и също възпяват май двете моми, но не им се получава по един и същи начин. Съжалявам за главните букви, така го копнах, а нямам време да го преписвам с нормален шрифт.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юни 12, 2013, 06:57:50
те с букви. тава стихотворение май е писано със дзадни мисли, ама айде  :green:

А беше красавица - с опнат чердак,
 и господ от пътя му - връща...
 Да влезеш във нея, пиян от мерак...
 Напъпила българка къща!...

 Нозете й галеше нежният цвят
 на здравец и бели зюмбюли,
 очите бодяха на стар и на млад
 гърдите на сочните дюли...

 И как да подминеш? Дори и на кон,
 сърцето ти трепва, когато
 те стрелне прозорецът - черно око
 с ресници от пъстро мушкато.

 А беше красива... Сега е кошмар -
 не хваща и просяк бездомен.
 От прежната хубост и люляков чар
 в снагата й няма и помен.

 Обрасла до кокал с отровен бръшлян,
 дори не помахва за сбогом.
 И тътне гласът й, задавен от срам:
 „недейте ме гледа, за бога!"


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юни 12, 2013, 07:13:25
Ми точно в това е майсторлъкът, Крокич :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юни 13, 2013, 06:05:54
................................................
Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш - отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти -
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини -
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни -
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят - пред Бога с теб сме равни -
за всеки има слънце, хляб - небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз - щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно - сам самичък
пред моята врата - ела и влез.
Аз няма да те съдя - и приятел
ще те наричам - всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза -
иди си и бъди благословен!

Margalo


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 14, 2013, 07:50:13
        Допускам, че стая въпрос за нещо къту тайе къща...             
(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/970502_606680202676931_2021696991_n.jpg)
А БЕШЕ КРАСАВИЦА - С ОПНАТ ЧЕРДАК,
 И ГОСПОД ОТ ПЪТЯ МУ - ВРЪЩА...
 ДА ВЛЕЗЕШ ВЪВ НЕЯ, ПИЯН ОТ МЕРАК...
 НАПЪПИЛА БЪЛГАРКА КЪЩА!...

 НОЗЕТЕ Й ГАЛЕШЕ НЕЖНИЯТ ЦВЯТ
 НА ЗДРАВЕЦ И БЕЛИ ЗЮМБЮЛИ,
 ОЧИТЕ БОДЯХА НА СТАР И НА МЛАД
 ГЪРДИТЕ НА СОЧНИТЕ ДЮЛИ...

 И КАК ДА ПОДМИНЕШ? ДОРИ И НА КОН,
 СЪРЦЕТО ТИ ТРЕПВА, КОГАТО
 ТЕ СТРЕЛНЕ ПРОЗОРЕЦЪТ - ЧЕРНО ОКО
 С РЕСНИЦИ ОТ ПЪСТРО МУШКАТО.

 А БЕШЕ КРАСИВА... СЕГА Е КОШМАР -
 НЕ ХВАЩА И ПРОСЯК БЕЗДОМЕН.
 ОТ ПРЕЖНАТА ХУБОСТ И ЛЮЛЯКОВ ЧАР
 В СНАГАТА Й НЯМА И ПОМЕН.

 ОБРАСЛА ДО КОКАЛ С ОТРОВЕН БРЪШЛЯН,
 ДОРИ НЕ ПОМАХВА ЗА СБОГОМ.
 И ТЪТНЕ ГЛАСЪТ Й, ЗАДАВЕН ОТ СРАМ:
 „НЕДЕЙТЕ МЕ ГЛЕДА, ЗА БОГА!"

 / Ники Комедвенска - " Селска къща " /

Понеже стана въпрос за поезия. Едно и също възпяват май двете моми, но не им се получава по един и същи начин. Съжалявам за главните букви, така го копнах, а нямам време да го преписвам с нормален шрифт.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 17, 2013, 07:27:48
Ники Комедвенска
Коне

 Пътят свърши. Сега накъде?
 Побеляха от болка очите.
 Бяха хилави селски коне
 с разранени до кокал копита.

 Подивели от тежкия прът,
 с който би ги стопанинът вчера,
 бяха хванали правия път
 свобода и покой да намерят.

 И препускаха с мощния бяг,
 който клони от времето кърши.
 Диво! Както се тича без впряг...
 Досега. Тука пътят се свърши.

 Бяха кротки товарни коне
 от каиша си луднали, Боже!
 Не можа ли отгоре поне
 под копитата път да им сложиш?

 И сломени от болка и пек,
 свободата проклели стократно,
 пак затърсиха някой човек –
 да ги хване и върне обратно.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 17, 2013, 10:45:33
             
                                (https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/1011149_497373320316741_1093389506_n.jpg)

 ''... И препускаха с мощния бяг,
 който клони от времето кърши.
 Диво! Както се тича без впряг...
 Досега. Тука пътят се свърши.

 Бяха кротки товарни коне
 от каиша си луднали, Боже!
 Не можа ли отгоре поне
 под копитата път да им сложиш?...''


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Юни 18, 2013, 11:54:18
(https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/5753_519058324808979_911329808_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Каламутняк в Юни 18, 2013, 11:55:44
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 26, 2013, 12:14:11
СЕЛЯНИ

ПРИЛИЧАТ НА ДЪРВЕТА:
РЪЦЕТЕ - КЛОНИ, А КРАКАТА - КОРЕНИ.
И НИВА Е ЗА ТЯХ ПЛАНЕТАТА,
С КОЯТО ДЕН И НОЩ СЕ БОРЯТ.

ПОВЕЛИ ПО ЕДНО МАГАРЕ
ИЗ ПЪТИЩАТА НА ЖИВОТА
И СЕБЕ СИ БЕЗ ЖАЛ ТОВАРЯТ,
НО НЕ ЗА СЛАВА И ИМОТИ.

А ПРОСТО ЗА ДА СЕ РАЗТВОРЯТ
ДУШИТЕ ИМ - КРИЛЕ НА ПЕПЕРУДА.
И ОСТАРЕЯТ ЛИ, СНОВАТ ИЗ ДВОРА,
ДОДЕТО ВЪВ БРАЗДИТЕ СЕ ИЗГУБЯТ.

Гален Ганев
 
                    (https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/1044513_627015880643363_161803788_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 26, 2013, 01:27:12
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 26, 2013, 02:34:23
МАЙКИТЕ НИ ОЧАКВАТ

МАЙКИТЕ ОСТАНАХА САМИ,
ДЕЦАТА СИ ДАЛЕЧНИ ДА ОЧАКВАТ.
ТЕЖКА МЪКА, МНОГО ЧЕРНИ ДНИ,
ЖИВОТЪТ СИ САМОТЕН ТЕ ОПЛАКВАТ.

ДЕЦАТА ИМ, ДАЛЕЧЕ КОЙ ГИ ЗНАЙ,
ЗА ЗАЛЪКА СЕ ТРЕПЯТ ТЕ ГОРКИТЕ.
ИМА ЛИ СТРАДАНИЕТО КРАЙ.
ИМАТ ЛИ ПРЕСЪХВАНЕ СЪЛЗИТЕ.

БЪЛГАРИЯ Е ПРИКАЗНА СТРАНА.
ПРЕВЪРНАХМЕ Я ВЕЧЕ ВЪВ ПУСТИНЯ.
РАЗВЯВАХА СЕ НЯВГА ЗНАМЕНА,
А ДНЕС Я ГЛЕДАМ МАЙЧИЦА РОБИНЯ.

ДЕДИТЕ НИ УМИРАХА ВЪВ БОЙ,
БРАНЕЙКИ РОДИНАТА НИ СВЯТА.
КРАДЕЦА ДНЕС СЕ ТАЧИ ЗА ГЕРОЙ.
ДАЛЕЧ НАВЪН ИЗБЯГАХА ДЕЦАТА .

МАЙКИТЕ ОЧАКВАТ НОЩ И ДЕН ,
НЯКОЙ ДА ПОЧУКА НА ВРАТАТА.
СНЯГ НАВЯВА ВЯТЪРЪТ СТУДЕН.
СЪРЦЕТО ИМ СКОВАВА САМОТАТА.

ТОВА ЛИ ЧАКАТ МАЙКИТЕ ОТ НАС.
ТОВА ЛИ ВСЯКА МАЙКА ЗАСЛУЖАВА.
ПЛАЧАТ ТИХО, ПЛАЧАТ И НА ГЛАС.
НО ПЛАЧЪТ В ПУСТИНЯТА ОСТАВА.

ПЕЙО ПЕЕВ

  (има и снимка, ма е могу тежка за гледане...)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 26, 2013, 02:36:10
РАНО Е

 Все някой ден ще ми излезе късметът -
 от джоб, от къпина или от рана.
 Какви пеперуди, Господи, и колко прасета...
 И си въздъхвам: "Рано е. Още е рано."

 Николай Милчев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юни 30, 2013, 12:09:26
(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/1002248_569747166397306_68512788_n.jpg)

Моята учителка

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори
и я познах- познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.

"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях."
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.
***
Души, запира в гърлото тъга
премрежено и влажно е в очи.
Честито как да кажа? Тишина.
Поклон Учителко… и ни прости!

/ Неизвестен автор /


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 30, 2013, 12:43:29
Пламен Гецов би следвало да е авторът.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Юни 30, 2013, 12:48:04
Незнам дали е тоа автора? Ма ваште шашкъний депресираще нема чета вече :no:
Ша рева я като магаре  :no: :'( :'( :'( :'( :'(
Чъ лъчках що са сетих за ДР. Зоя Панчева :'( :'( :'(


пп Неее! Надявам се и вервам че неа клошарка :no: Ма си яобичам!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юни 30, 2013, 01:00:58
Реви, Санде и я ревах кат магаре. Сърце ме боли от жал и ярост за тва до какво ни докараа тия пущини политиците. Господ да ги убии дек затриа убавата ни родина и прогония народа да се скита по свето, а родителите ни тънат у мизерия.

Ма ако видиш онова фото към "МАЙКИТЕ НИ ОЧАКВАТ", ше се одараш от рев (ка са драх язе). Она е много силна - направо трапнеш кога я гледаш.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 30, 2013, 01:11:33
Ми то не е му тука местото, ма пнеже се водим мъдератор, моа си го позвола - проблема с прогонваньето у чужбина е манко спорно дали е проблем - се пак ората получиха възможност дидат да работат там, което преди 89 не беше много възможно. Докараха ни що нги го позволихме, а иначе само на мене ли ми се струва, че това стихотворение е сълзливо, неистинско и сантиментално (http://s3.rimg.info/926e1bb087f86068d57e045205cd5dbb.gif) (http://smayliki.ru/smilie-322842759.html) Моите уважения към автора и чувствата му, ама ... Луната е в Овен, извинете, критикарстването се дължи на тава.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Юни 30, 2013, 01:19:21
А! Тава че съм се разревала сестрами ли знааш че неа по повод даскалете а по повод определен човек!
А за даскалете имам мнение съвсем друго, ма таваа друг въпрос!

пп И я си позволих да се изкажа що сестрами е модератор ;)
Такаа като си с връзки!
Како тръкай ако требва! Или кажи я шя тръкам!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юни 30, 2013, 01:28:33
Не знам, мое и да е сантиментално, ама я съм си чувствителна по зодия и те тва ме фпечатли и докосна наква струна у душата ми, ревах, ревах, па рекох да споделим реването си с вазе.
Та ако съм ви натъжила - мола за извинение, не ви беше таа целта.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Юни 30, 2013, 01:32:32
Ми! Кременке! Ние си ревеме тетака за кво си ще дае ;)
Убаво е стихото! Лоше е че манко са даскалете за кой моа са разревеме!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юни 30, 2013, 01:34:16
Верно е , я се сещам сал за 2, ама щел живот ша ги фала що ма направиа човек.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юни 30, 2013, 02:18:14
Добрият даскал е строгият и безкомпромисният даскал и когато ти направи жест, да го помниш и уважаваш. Иначе ти се качват на главата и си мислят, че си им длъжен - от опит го знам. Винаги съм се чудела на колеги, които правят джандар сурат влязат ли в час, но от друга страна съм им завиждала за спокойствието, при което работят. А иначе стихотворението и на мен не ми харесва. Лигаво ми е.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юни 30, 2013, 01:36:20
Старият Учител

Погледна за последно своя клас
и пак нахлуха спомените много…
В сълзи удавиха се думите… Без глас
им каза своето последно „Сбогом”.
Научи ги на толкова неща,
каквито даже в книгите не пише,
показа им какво е мъдростта –
да прощават, да се борят, да обичат…
С проблемите им страдаше и той,
със радостите им и той живя,
живота си прекара без покой,
но повали го вече старостта…
През сълзи погледна свойте ученици –
очакваше ги много дълъг път.
Те бяха неговите малки птици,
а той ги бе научил да летят…
А неговият път бе свършил вече –
Учителят си тръгваше сега.
Класът тогава стана прав и рече
не „Сбогом”, а… „Благодаря!”

Мира Дойчинова – irini

(таланта е ут Видин)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юни 30, 2013, 01:38:01
Е, това е друго.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юни 30, 2013, 03:25:03
Верно друго е.




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 30, 2013, 10:03:38
Те едно, къде моа ти запре дъха!

Лудост

 Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш
 - като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
 както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
 да ме заплюят мъжете, а пък жените - прокълнат...

 Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки
 минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока
 да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
 Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,

 и да се кръстят старците, и да ме плашат с бога -
 мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -
 че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша.
 ... Като те виках, майсторе - луд ли бе, та ме послуша?

 Венета Вълева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Юни 30, 2013, 10:13:16
Верно! guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юни 30, 2013, 10:17:40
Добро е! :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 30, 2013, 10:25:02
Афтуматично ме подсеща за Камелия Кондова - Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. Подклажда ти един огин, кръвта почва да ти кипи и некакво почваш да се въртиш в ритъма у кръг, да обикаляш покрай тоа център, дека сигур ти се види да е майсторо - много добро! Ареса ми.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юни 30, 2013, 10:30:54
"Добрите хора лесно се обичат" е много тъжно, Ели, много тежко стихотворение. Аз пък "отскочих" до "Албена" на Йовков. По-греховно ми прозвуча някакси :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Юни 30, 2013, 10:40:19
я ше си замлъча... :P


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юни 30, 2013, 10:49:25
я ше си замлъча... :P


Оф, за тебе па не бех се сетила, ма като реча да си строа къща, ще викам бъш с те тава стихотворение!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юни 30, 2013, 10:56:38
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Да го изем беее, аз па не стоплих, че си имаме майстор у форума  (**)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Юни 30, 2013, 11:05:16
:smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Да го изем беее, аз па не стоплих, че си имаме майстор у форума  (**)
Къв майстор ма! Ти името ли му незнааш? :green: :green:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 01, 2013, 01:59:53
ЗНАК ЗА ЮЛИ

Този Юли е толкова скромен
и започва тук с изгрева пак.
Пак е утро. Денят е огромен
и за сбъдване дава ми знак.
Бавно вози се в облак с надежди,
преминава над чудни селца...
И отгоре с Любов ни поглежда,
сноп лъчи ни изпраща в Дъга.
Този юли е пълен със знаци,
те от дясно на пътя стоят.
А от ляво на двама близнаци
в капки сълзи Живот си редят.
И пречистват сърцата им свято,
после пълнят до горе с Любов...
В светлина те са вече обляти,
а денят е добър - в БлагоСлов!
Този Юли ще бъде различен,
в него идват безброй чудеса,
малко трудно, но аз го обичам
и щастлива по Пътя вървя!

Десислава Церовска
/Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 03, 2013, 03:32:17
Каквото и да правиш
Дали си вярваш ти,че ти повярваха,
онези,пред които се изкарваш
светица, мила, безпричинно хулена
и в черни краски вечно ме докарваш!?
Реши съдбата този цвят за мен да е
и тялото си в него аз обличам,
но гоня го от дните си студените,
душата своя на дъга обричам!
Че всички цветове стоят красиво,
единствено на чистата душа,
но щом сърцето се обагриш в сиво
не го разбира даже и кръвта!
Какво като най-пошлата си дейност,
приписваш ми с най-веща лекота,
нали човешкото сърце е тленно,
а живите са с трудните дела !
По-леко ли ти е от маниера,
със който хвърляш камъни по мен,
в душата си да нямаш кариера,
сладни ли ти горчивия ми ден!?
Гордееш ли се с ниските си страсти
с лъжите , дето ръсиш всеки път,
та с тях докара злото във дома си,
и начерта най-скръбен кръстопът!?
Очите ти днес щастие ли пият,
че се множат сираците в света,
с деца, които искат да убият,
като пораснат,някой ден,смъртта!
Каквото и да правиш на земята,
катран да вливаш в тъжна ми душа,
не ще изместиш пръста на съдбата,
създал от мене истинска жена! 

Антоанета Александрова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 03, 2013, 05:15:37
Под на небето синкавия чул
 светът саката кранта разиграва.
 И пред изтъркания му цървул
 отива си прехвалената слава.
 Царе, деспоти, паднали жени,
 империи, землянки, катедрали.. –
 изрежда преди сън светът броилка
 човешки страхове и идеали.
 Над кланица, над храм, над всеки вход
 „Sic transit gloria mundi“ е изписано.
 И смешен ми е целия живот,
 защото е висок, а аз съм в ниското.
 Лирично отклонение пълзи
 по глезена на мургавото време.
 В маслинените му очи сълзи
 това, което няма да ни вземе.
 Светът подрънква шарено дайре
 с безбройни пръсти. И се ражда ритъм-
 поля и паша, кладенци, море-
 това се чува. И ще го изпитам.
 Светът върви и тегли своя хал
 суров, препечен. Лунно калайдисан.
 Понякога усещам – в мен е спрял,
 но само за да продължи описан.
 На прага на деня едно хлапе
 усмивка от неделята ми проси,
 протегнало очите си напред.
 Не питам кой е. Зная, че е Господ.

Елена Денева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 03, 2013, 10:31:54
Не стой така, не се плаши, не хапя...
усещам те, възбуден, настървен...
дъхът ти в тъмнината се потапя.
... желаеш в този миг да си във мен!
Погледай ме, усещаш ли ме нежна?
Докосвай, изпотена съм от страст...
почувствай, аз съм твоя и копнежна...
настръхнал си, побъркан си от сласт...
Събличай ме, умееш го безумно!
Не бързай, всяка фибра опознай!
С ръцете си обичай ме безшумно
и голото ми тяло разгадай!
Задъхан си, изгаряш ме от ласки...
проучвай бавно кожата с език...
Да хвърлим тривиалните си маски,
нощта да разпокъсаме със вик!
Поискай ме, в копнеж съм се облякла!
Люби ме, обладай ме, не щади!
Задръжки и морала съм съблякла...
Разтърсвай ме, желай ме, поквари!
Страстта ти аз до дъно ще изпия,
пияна върху теб ще се родя...
Не ме е страх, дори да се напия,
дори от любовта ти да умра!
Доволен си и сладко уморен си,
усещам те щастлив и прероден...
Обичан си, със мене възроден си...
... Във тази нощ срамът е изгорен!...

fragola (Дида Стамова)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Каламутняк в Юли 03, 2013, 11:12:31
Много добро :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 04, 2013, 01:15:28
По-трудно е да кажеш, че обичаш
отколкото със дума да удариш.
Как лесно е да си студен и силен
и трудно - със любов да се опариш.

По-трудно е да кажеш: ”Прегърни ме!”
Отколкото врата да тръшнеш ядно.
Страхливостта маскирана на сила
убива истината помежду ни бавно…

Надежда Бенинска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 05, 2013, 10:32:36
НАУЧИ МЕ, ВРАБЕЦО

Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.

Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци
да живея в едно, ала винаги аз да съм първи,
научи ме на ловкост, с която кълват се трохи
и със тях се засища гладът на един простосмъртен.

Как го правиш, врабецо? Какъв динамитен живец
движи тези пружини-крачета куршумено бързи?
Тези малки криле, със които пространство гребеш
триста пъти в минута, докато кутрето си мръдна?

Ти си нищо и никаква топчица топъл живот,
ала тя е достатъчна да оцелееш до утре.
Знам, че вечен живот не жадуваш, нали? За какво!
Всяка вечност започва от днешните утрета трудни.

Но побързай, врабецо, предай ми урока сега,
че е топло и още сме живи, далеч е декември.
Не че нямам ти вяра – ти би оцелял и в снега.
Нямам вяра на себе си, че като теб ще успея.

И че няма един ден да литна към някакъв юг,
да избягам от участ и дом, за да диря спасение.
Да си прелетна птица е лесно изкуство, а тук
ти си моят герой и пред твоята сила немея.


Валентин Евстатиев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юли 05, 2013, 10:49:10
Много, много добро!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 05, 2013, 11:14:13
Да, това е добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 06, 2013, 12:18:05
Жената

Жената е изпратена от Бога,
да обича, да създава, да е всичко.
Да е майка и баща (когато се налага),
да е смисъл.

Жената носи свойте тайни във сърцето.
Тя пада, плаче- с вдигната глава.
Писано и е да е Вселена
и така до края на света.

Жената е създадена за обич,
за нежност, за щастие и за усмивки.
Душата и е птица- тя е Ангел,
и всичко се чете в очите и...

Десислава Наумова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 06, 2013, 11:54:15
  :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 07, 2013, 07:59:30
Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юли 07, 2013, 08:01:40
Находка :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 07, 2013, 10:37:03
ДОБРИТЕ ХОРА

Добрите хора бързо помъдряват,
защото жертви са на своята доброта.
Това, разбира се, не ги отчайва,
-те просто следват своята съдба.
Добрите хора от сърце се смеят
и радват се на дребните неща.
Да носят радост и на другите умеят
-при това им се отдава с лекота.
Добрите хора никого не мразят
-омразата презира мъдростта
и от нея бяга и се пази
-убежище намира в слабостта.
Добрите хора винаги прощават
-достатъчно са силни за това.
Където минат светъл знак оставят,
от тях струи космична светлина.
Добрите хора гръмко не говорят,
но има винаги какво да кажат.
За правото и истината спорят
-към тях пътека могат да покажат.
Добрите хора трудно ги разбират
-народа не обича мъдреци,
които поучават, и които провокират,
-ще бъде скучно, ако всички са добри.
Добрите хора Бог ги пази
от излишна суета и хорски хули.
В момента нещо хубаво и умно казват.
Дано не мен, а тях сте чули!

Тони Петкова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 07, 2013, 10:47:47
Седиш и търсиш смисъл в нещо,
а всъщност знаеш ли какво ?
И тръгваш, питаш тъй горещо,
но все без отговор - защо ?
Животът май не те разбира -
несигурно върви напред
Бавно тръгва, после спира
и чака, сякаш за съвет
Съдбата все е недоволна
Какво ли иска тя от теб ?
Да скиташ вечно ?
Да си болна ?
Щастлив не ще да е човек !

Неизвестен автор


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Юли 08, 2013, 09:39:00
До портите на храма свят
стоеше, просещ подаяния,
бедняк съсухрен, жив едва
от глад, от жажда и страдания.

С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.

За твоята любов преди
аз молех с мъка тъй голяма.
Най-чистите ми чувства ти
така безжалостно измами!

Лермонтов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 08, 2013, 11:18:55
Класика....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юли 09, 2013, 02:51:16
Водевил

И старите ни дрехи – отесняха,
и думите, познатите лица –
а помниш ли как всяко утро
идва, без да изпише смисъл и дъга?..

...и всеки порив е с душа на вятър,
но колко е да стане ураган...

Небето има своите предвестници,
не в океана – в капката роса -
там виж света – той няма очертания.
Напомня само кръг и светлина.

Пораснали са поривите наши,
а бяха непроходили деца -
в коварната измама на Тъмата
след тежката граничност на света.

Площадът е отдавна орисия
Историята е обърнат свят.
А режисиран само водевила,
след който за секунда ще е мрак

...а всеки порив е с душа на вятър,
но колко е да стане ураган...

Рашел Леви


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 10, 2013, 03:45:43
ЛЮБОВНИЦИ

Любовниците знаят да мълчат.
Не пускат неудобни есемеси.
Отдадено целуват всеки път.
Отдават се. При спуснати завеси.

Любовниците знаят най-добре
какво е все по тъмно да обичат.
Не се опитвай да ги разбереш –
на твоята съпруга не приличат.

Любовниците – другите жени,
които са научени да чакат
любимия сред четири стени,
са свикнали с прегръдките на мрака.

Любовниците – винаги на пост!
Не ги сравнявай никога със друга…
Помни: Друг някой може да е гост
във тъмното
- при твоята съпруга…

Добромир Банев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 10, 2013, 07:55:25
СКРИТА В ЕДНА УСМИВКА

Усмивката е част от Любовта,
усмихвайки се, поДаряваш Щастие.
Тя стопля и те грее през деня,
разпалва ти искриците угаснали.

И прави ти очите да блестят...
По-сини от небето са, повярвай ми.
Звънчетата в сърцето ти звънят,
мелодии най-приказни даряват ни.

С Усмивката прекрасен е света,
усмихнатите хора са щастливите.
Те светят и разпръскват Светлина
и огряват смело пътя на страхливите.

В Усмивката намираш Красота
и мигом ти забравяш за проблемите,
за тези - маловажните неща...
За теб остават само най-големите.

Най-истинските, дето ни крепят
и дето са безценни и ги следваме.
С Любов и Вяра за ръка вървят...
С Усмивка ний по пътя ще напредваме.

Десислава Церовска /Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 11, 2013, 11:29:56
Тя:

Не питай за предишните. И аз

за бъдещите няма да те питам.

Прибирам се при теб като у нас.

Човеко Божи, чувствам се разбита.

Не искам празни приказки. Недей

да слагаш маса със от пиле мляко.

Прекрасно е, че нямаш полилей!

Със свещ ме търсеше. И ме дочака.

Сега какво ще правиш с мен - не знам.

Както се казва - бий си ме в главата.

Човек, каквото си направи сам...

Е, знаеш поговорката нататък.

От ревност полудял или от страст,

срини ме в ада, сваляй ми звездите...

За миналото - нито звук, ни глас!

А бъдещето разгадай в очите ми.

Той:

Аз знам, че имаш много имена.

И опитът ти с други впечатлява.

Нали си с мен. Нали си у дома.

Да бъда с друга някога?

Не става.

Не искам обяснения. Недей.

Намерих те със свещ. И те дочаках.

Ако ти купя тъжен полилей,

свободна си да продължиш

нататък.

Добромир БАНЕВ

http://www.standartnews.com/lifestyle/absurdni_vremena_stana_hit_v_knizharnitsite-196121.html (http://www.standartnews.com/lifestyle/absurdni_vremena_stana_hit_v_knizharnitsite-196121.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 12, 2013, 01:29:24
ДОБРОМИР БАНЕВ
НЕ МЕ МОЛИ

Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!

Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута…
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!

Омраза и любов. Страстта. Гневът…
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!

Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 12, 2013, 07:59:09
(http://s19.rimg.info/fc4a1b028f2918f4f4c050cc86d6865e.gif) (http://smayliki.ru/smilie-1244048583.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 12, 2013, 03:29:40
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 12, 2013, 09:08:46
ИКОНАТА ОТ ТУК НАТАТЪК

Нецензурно е. Само на уше:
не са ми нужни други барикади!
За мен си всичко. Сара за Моше.
Евреите горят в любовни клади.

Ортодоксално пак съм твой. Дори
за мене си загадка като Кали.
Нецензурно е. Дай ушенце. Спри.
И Мохамед наостри слух, видя ли?

Религията няма да ни спре.
Нецензурно е. Мамата си трака!
Какво пък! Нека всеки разбере,
че си иконата от тук нататък.

ДОБРОМИР БАНЕВ


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 13, 2013, 10:33:39
Събота

Само в събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за Любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите - искрици,
но пропускаме някак света...
Днес е ден,в който правя магии,
от онези - които мълчат.
Те засаждат цветя във саксии.
и ще чакат до тях - да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго - търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.

irini - Мира Дойчинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юли 13, 2013, 11:20:00
Eто още едно от нея :


Той е много различен. Има златни очи.
Май е някакъв принц. (Аз поне се надявам).
И се прави на важен, даже пак да греши,
и е смел до безумие, (след това се сдобряваме).
Не е лесно със него – все е толкоз далечен,
има ръбчета остри (май им викат бодли),
И от първия миг, ей така, ме обрече
само него да искам, (а ужасно боли)…

Но е мил, без съмнение. Мойте приказки случва,
и съм аз героинята – (до последния ред).
Някак все във сърцето без вина ме улучва,
и живея Сега (без „преди” и без „след”)…
Той е с детска душа (да, така ми се струва),
и е толкова много непонятно различен.
И понякога даже в моя свят съществува…
А пък аз ли коя съм?… Ами аз го обичам.

Мира Дойчинова



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Юли 13, 2013, 04:21:58
за Банев чу покрай Маргарита Петкова.

Старицата

Тя стои на пейката отпред

и присвива поглед катарактов.

Залез калайдисан, с цвят на мед

спря до нея и се заоплаква.

 

Дворът се задави с тишина.

Смок танцува в пустата градина.

Гръб превива старата лоза,

ялова от сума ти  години.

 

Скъса стрък от прашния чимшир,

в шепота му  кротко се заслуша.

Слънцето сред  рижавия щир

като мързелив котак се сгуши.

 

Дюлята с артритни рамене

с тънък шал от вятър се намята.

Старата без глас нощта кълне –

да не идва, че не се понася.

 

Че не мигва. Бяга й съня.

То, аслъ, какво я изморява…

С кучето си дума през деня,

но стъмни ли – толкоз пусто става…

 

Плаши я нахлупеният кош

на тъмата, с призраци осеян.

Ден да мине, да не дойде нощ -

туй й е молитвата на нея.

Елка Стоянова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юли 13, 2013, 11:49:06
Затова е Любов

Събуди се, момиче! Излизай навън!
Всеки камък край теб зеленее.
Няма смисъл от тоя безпаметен сън!
И с пробито сърце се живее!

Нека сипят очите по раната сол,
а от болка кръвта да прелива!
Но ще помниш сърцето ти кой е пробол
и ще знаеш, че още си жива.

Не обръщай живота в отровен татул -
той те чака напред да поемеш.
Свойте нови обувки за теб е обул...
Всеки има за щастие време.

Всеки трябва за обич да бъде готов!
По веднъж, боже мой, се живее!
Няма нищо по-силно от нова Любов -
тоя свят се крепи върху нея.

И недей да потъваш! Поискай си брод!
Можеш още веднъж да обичаш.
Тя затуй е Любов - да ни дава живот,
пред когото смъртта коленичи.

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 14, 2013, 06:10:29
ГРЕШНИЦА

Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 14, 2013, 11:43:25
(http://s7.rimg.info/79af98aa700f8d9dfcd98031baccfedb.gif) (http://smayliki.ru/smilie-582908103.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 14, 2013, 11:51:42
Светът е лош! Светът е полудял!
Избиваме се, алчни сме, злобеем.
До гуша сме потънали във кал,
ще можем ли така да оцелеем...?

Пропада всичко щом не сме добри,
природата дори си отмъщава.
Разтриса ни и дави, и гори,
ала дали човекът осъзнава...?

Живее той тъй ,сякаш ще векува,
за власт жадуващ и да пълни джоба,
а щастие с пари не се купува
и никой нищо не занася в гроба.

Светът е лош! Светът е полудял!
Къде е тръгнал...?Да върви не може.
Без обич и добро е залинял,
дали ще го спасим...? Пази ни,Боже!

Свилена Димитрова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юли 14, 2013, 12:13:56
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 14, 2013, 06:47:06
Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети —
Как ли ни се смеят
Тия, дълgокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени...

Станка Пенчева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 14, 2013, 06:57:23
Ревност



Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 14, 2013, 07:01:07
За теб

Далече си...
Красива,
страстна,
мила,
с очи - бездънни езера.
Сърцето ми за миг пленила
и възцарила самота.

Очаквам те...
Красива,
страстна,
мила,
с коси - узрели класове
Душата ми опиянила
и посадила ветрове.

До мене си...
Красива,
страстна,
мила,
с усмивка като син елмаз.
В погледа си притаила
любов,оргазъм и екстаз.

Отиваш си...
Красива,
тъжна,
мила,
след бурна нощ... И самота...
Сърцето ми с тъга завила
до следващият път.
Съдба!

Найден Найденов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Юли 14, 2013, 07:22:17
Дамян  love


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 15, 2013, 11:26:20
Поздравявам всички лъвици! Я,да се преброим!
Ние, лъвиците

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждите,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната –
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!
Ники Комедвенска
 
... cv
не съ преброявайте, ми са стегнете а'почерпите... мааму стара и си не мислете, че моо а'ви уплашим...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юли 15, 2013, 11:40:50
Корени

Отиде си баба и дворът заглъхна –
там, в сухата стара трева.
И сякаш без баба навънка пресъхна
и нашата селска чешма.

Черешите бели, без време презряха –
окапаха долу в пръстта.
Градините сухи, съвсем пожълтяха
и времето сякаш се спря.

След баба... и дядо. Замина родaта.
А в лозето бурен изби.
Ожъна набързо смъртта със косата
щастливите слънчеви дни…

Навярно така си отива животът
от грубите селски ръце,
които опъват години хомота
в широкото тъжно поле.

До дама остана сиротна да чака
прастарата круша – черук.
Но рано напролет разлиства клонака,
на всяка забрава напук.

И тихо бръшлянът по къщата скита,
и черги зелени тъче.
Там зиме, и лете, в зелено завито
е нейното старо сърце.

Но спомени пази за дом и за вяра,
за радост, любов и сълзи.
А старото минало, мяра за мяра,
в душата ми бавно пълзи.

Как искам и моите внуци след време
да спомнят – тук баба живя.
Столетната круша да шушне за мене
и нашата родна земя.

И в техния спомен да текне водата,
коминът ни пак да преде.
И крушата в двора да храни в отплата
децата им с куп плодове...

Нели Господинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 15, 2013, 11:44:39
 thanks
Стихотворението е чудесно. Докато го четях обаче ми хрумна, че твърде често напоследък чета такъв тип носталгична лирика. За сравнение в зората на 20 век в този нюанс пише един Дебелянов с неговите белоцветни вишни. Мдааааа! Излизам по спешност, ма като се върна, ще си продължа мисълта.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юли 15, 2013, 12:01:24
thanks
Стихотворението е чудесно. Докато го четях обаче ми хрумна, че твърде често напоследък чета такъв тип носталгична лирика. За сравнение в зората на 20 век в този нюанс пише един Дебелянов с неговите белоцветни вишни. Мдааааа! Излизам по спешност, ма като се върна, ще си продължа мисълта.

Може би не се чувстваме добре в това време, сегашното...  :-\


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 15, 2013, 12:13:34
 thanks
Благодаря, че с това стихотворение, ме върна в прекрасните години на моето детство.
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 15, 2013, 12:29:29
Цитат
Може би не се чувстваме добре в това време, сегашното...

и азе тъка си мисла... та сек'во тъкова, ''носталжик''... ни е потребно, понеку път...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Юли 15, 2013, 04:15:04
Корени
Отиде си баба и дворът заглъхна –
там, в сухата стара трева...


Затова е Любов

Събуди се, момиче! Излизай навън!
Всеки камък край теб зеленее...

много убави и двете. спасението е в спомена за корена и в природата.

мойто агрегатно състояние у тоя момент е подобно на следващия стих.

Отклонение
Мария Донева

Благоуханен селски ден.
Дори врабчетата усещат,
че за покой е отреден.
Кокошките подреждат нещо.

И циганите на коне
препускат във далечината.
И знам, че този ден поне
ще дишам светлина и вятър.

Пръстта се рони като хляб.
И съм добре. И огладнявам.
И чувствам страх, но тих и слаб,
че бързам и че закъснявам.

И гледам малката река
и чудно, че не се тревожа.
Тревата галя със ръка,
и хрумва ми, че е възможно

да дойда пак, и този път
за много дълго да остана,
и дните ми да потекат.
Да се посея, да се хвана,

да пораста. Да бъда тук
и никъде да не отивам.
Да имам хармоничен звук.
Да ми е просто и красиво.

Минават циганите пак.
Една пчела край мен кръжи
и люлякът й дава знак,
че днес ще й принадлежи.

Аз на кого принадлежа?
Напечена от слънце, ставам.
И съм добре. И се държа.
И се гневя. И си прощавам.





Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 15, 2013, 04:37:50
Много у бави и двете стихотворения!Благодарим!!! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юли 15, 2013, 04:56:20
Отвори си прозореца, Господи!

Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си
и се втурнахме слепи към Ада –
като диви отчаяни лебеди,
уморили се тихо да страдат.
От кесиите ронят се дните ни,
пожълтели и евтино-леки.
И пилеем ги, Боже. И скитаме.
Без човек да е брат за човека.
Ти го знаеш, разбира се, Господи.
Не убягва от взора ти йота.
Ала с право спасяваш ни косвено
след безбройните тъжни Голготи.
Знам, вратата ти чака отворена
да разперим криле за последно.
Ала днес отвори си прозореца
и прати ни очи да прогледнем!

Пепа Лулова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 15, 2013, 08:17:36
Дойдох

Дойдох при теб с желание в душата,
помолих те за чаша топлина....
Но, ти естествено с усмивка на устата,
отказа ми... Не мога да ти дам това!

Дойдох при теб когато имах нужда,
от капка обич, мъничка една...
А, любовта дали във теб пробуждам?
Отказа ми... Не мога да ти дам това!

Дойдох при теб със болка във сърцето.
В очите - блясък с мъничко тъга..
Поисках си от тебе малко нежност..
Отказа ми... Не мога да ти дам това!

Дойдох при теб... Но тръгнах си самотен.
Подритвах камъни с наведена глава...
Разбрах едно, във тоз живот порочен...
С просия няма да намеря любовта....

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 15, 2013, 08:55:41
(http://s17.rimg.info/135d02aa35ad75a2cb714a35c35d94ce.gif) (http://smayliki.ru/smilie-979658919.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 15, 2013, 11:43:22
Мъжът на 50

Мъжът на петдесет от Бог избран е
с жената да направи чудеса.
До теб ли е - е истинско имàне,
карето ти - от четири аса.

Мъжът на петдесет е топъл вятър,
погалил уморените страни,
но скришом и повдигнал ти полата
(все пак Адам е в свойте слабини).

Мъжът на петдесет е сладко вино,
опива неусетно и във транс
завихря те във тàнго аржентино -
герои от красив и луд романс.

Мъжът на петдесет е дялан камък,
видял и две, и двеста не веднъж.
Където ти е нужен, знаеш - там е.
Мъжът на петдесет е моят мъж!

Мая Попова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 16, 2013, 12:24:00
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

Не го повиках. Сам си долетя
от Изток. (Доверил се на компаса)
И без да знае хвана си беля
щом кацна той на моята тераса.
Не ме бе търсил. Беше неподготвен.
Емоцията лумна като огън.
Във този ден присъда доживотна
подписахме и с Дявола, и с Бога.
Вината за това не бе във нас.
Всичко се случи толкова... логично.
Сякаш във друг живот пак той... и аз
сме имали афера романтична...
Чаровен бе, признавам си, чаровен!
Изгубих се в зениците му тъмни...
Не се усетих как те в стих любовен
изгряха под ръцете ми щом съмна...
А после, аз, объркана и плаха
зад седем катинара се покрих.
Очите му обаче ме горяха
и пишех нощем, пишех... стих след стих...
И той прописа. Някак си Амур
в любовната си мрежа ни оплете.
Опитах да избягам аз toujours*,
но той ме викаше... от редовете.
Към Изток вместо презглава да хукне
и да захвърли стихове, компаси,
реши... дръзко в дълбокото да бръкне
като ме предизвика с... Любовта си!
... И тука всеки с мен ще е съгласен,
че беше съпротивата излишна.
Да, вярно, че Тя доста е опасна,
но пак за Нея (Любовта) аз пиша!...
И днес се чувствам тройно по-красива,
по-силна, по-уверена, желана...
Накратко: Аз съм жива! Просто... жива!
Защото Той в сърцето ми остана!...

...Разказах ви историята ни днес,
с надежда - да си вземете поука
когато Тя на вашият адрес
съдбовно и неканено... почука.
Не я пъдете зарад глупав страх,
умора или лепкаво съмнение...
Във сивият ни и самотен свят
едничка Тя е нашето спасение!

Павлина Соколова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 16, 2013, 12:34:10
Примамлив стих за... удавници! 

Примамливо ухаеш. На море...
Забравих, че да плувам хич не мога.
Потъвам във очите ти... а те
в сърцето ми подклаждат буен огън.
Усмивката ти сладко-дяволита
с въображението ми си играе.
Мълчанието ти отново пита...
Какво ще отговоря ли? Ти знаеш!
Ухаеш ми прекрасно... На желание,
което е по-силно от ума ми.
Не ме докосвай с погледа си тайно!
Поне изчакай малко да се стъмни...
Да бъдем само аз, ти и морето...
И всичко друго нека да забравим.
Не укротявай пулса на сърцето!
Любов е!
Нека в нея се удавим!...

Павлина Соколова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 16, 2013, 08:16:19
Мъжът на 50

Тва ме подсети за:

Жената на 50

На 50 жената е царица -
не би си позволила грешен ход.
Не се побира между две корици
на книгата, наречена "Живот".

На 50 жената е страхотна,
защото знае своята цена -
помислиш ли за теб да я закотвиш,
тя ще те помете като вълна.

На 50 жената е убиец! -
напреко през житейското просо,
тя цепи към поредната пусия
и без да мигне, стреля на месо.

На 50 жената е умница -
не дава да я взимат за мезе.
Отгледала е къща, мъж, дечица...
За нищо съвестта не я гризе.

На 50 жената е удобна -
прощава тя лъжите пак и пак...
Но като нищо може мимоходом
да хвърли в тъча не един глупак!

Маргарита Петкова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 16, 2013, 10:26:44
Обичам те със всички цветове

Обичам те със всички цветове.
(Душата е приятел на дъгата.)
Една усмивка ражда светове,
в които се оглежда красотата
на слънцето – подпряло нежен лъч
в прозореца на утрото изгряло,
в града, окъпан от внезапен дъжд,
в сърцето – необятно огледало,
в лилавото на цъфналия люляк
и в синьото на тихите небета.
Обичам те с цвета на лятна буря
и силата на деликатно цвете...
С надеждата, че всичко е прекрасно,
когато го съзираме такова.
Със вярата във предстоящо щастие,
и с волята за него да се боря...
Обичам те. Със всички цветове,
показващи пътека към безкрая.
Животът е в усмивка на дете,
което най-невинно си играе.

Мира Дойчинова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 17, 2013, 10:03:42
от сутринта разбираш, че Живота
е твоя лична авантюра:
страст, устрем, сълзи, малко похот,
любов и ласки във натура...
Два-три акорда черна скръб,
кантата смях на поразия,
а между тях се вие път
и там сме аз и ти, и вие,
Играем си със теб, Живот,
и ти със нас се заиграваш
с имейл от "ново_утро дот
живей_недей_да_съжаляваш".

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 17, 2013, 10:07:55
РумСим - браво!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 19, 2013, 10:14:05
Вчера, Днес, Утре....

Вчера със тебе се любехме нежно,
там на брега, сред морски вълни..
Чайките бели свидетели бяха,
на нашата страст и любовни игри...

Днес ние сме вече, май само познати,
които поглеждат се скришом с очи..
В сърцата си тайно пазим страстта си,
в мислите - смели, безумни мечти...

А, утре ще бъде, спомен прекрасен..
За нежните ласки, за самотно море..
За чайките бели летящи в небето..
За далечният образ на влюбчиво момче..

Какво ли ще стане със нас след години?
Дали ще го помним самотния плаж?
Дали ще ги помним вълните немирни,
или ще си мислим, че било е мираж?

Не- знам и не смея да правя прогнози...
Вчера ний бяхме две влюбчиви души..
Днес сме си просто неволно познати..
А утре? Е утре спомен ще бъдем. Нали?

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 19, 2013, 10:34:17
ЗАВРЪЩАНЕ

Завърнах се. Изгубила се бях.
И в тъмното се търсих неуморно.
Изхвърлях страх, към светлото летях,
живеех в сериали илюзорни...

Сега съм тук! По-силна от преди.
И светеща. И цялата Любов съм.
Преминах през най-нужните беди.
На дъното на пъкала била съм.

Но Пътят ми минаваше от там,
запътила съм се и аз към Рая.
Затворила бях най-светлия си храм,
в сърцето си намерих се накрая!

Сега ще светя силно. Помня как.
И Пътя ти ще осветя̀ пред тебе.
Не спирам да си следвам своя знак:
Любов е той! И тъй ни е потребен!

Десислава Церовска
/Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 19, 2013, 11:29:24
Липсваш ми....

Липсваш ми! Каквото и да казвам!
Не мога аз да те забравя- разбери!
Все се мъчех любовта си да доказвам,
сърцето ти остана буца лед- уви...

В началото си мислех, че ме любиш!
дори готов бях да се закълна..
Но с времето усетих че те губя,
че ти остана си, омъжена жена...

За мен ще си останеш винаги онази,
която със усмивка виждах всеки ден,
заради която тръпки ме полазват,
която( тъй си мислех) е влюбена във мен..

Но, както винаги оказва се, грешил съм!
Защо така се случва? Винаги греша..
Толкова ли много от живота искам?
Просто исках обич.. Исках топлина..

Разумът ми казва, че времето лекува!
Разумът ми казва, че всичко отминава!
Сърцето ми обаче разума не чува...
Сърцето ми нашепва- обичам те за двама...

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 19, 2013, 11:29:49
ПРИЯТЕЛИ
Камелия Кондова
 
Напоследък осъмвам на късната маса с Мария –
 не онази библейската – а на моя приятел –жена.
 Като виното свърши - започваме мрака да пием.
 /Мене мрак не ме хваща и оставам със трезва глава./

 Аз съм срещала мрак с честни сини очи и с ръчища –
 щом отпуснат юмруци – се разлистват в любовни ръце.
 Не съм жива след него, затова не се плаша от нищо.
 Само малко ми липсва мойто бившо страхливо сърце.

 Затова си крада от живота в страха на Мария.
 Този толкова важен, здравослословен, спасителен страх,
 с който търка петна от покривката, та така да изтрие
 всички смърти, които, уж с трезва ръка , но разлях.

 После моят приятел се връща, по-безстрашен от мене.
 Води ангел със себе си – ангел с честни и сини очи.
 И събличаме думите. И оставаме само по вени.
 /Той е с повече смърти – затова и по-дълго мълчи./

 Пада ангелът трезвен.Той не иска от мрака да пие.
 /А така си приличат – мрак и ангел на трезва глава./
 И накрая разбирам, че живея в страха на Мария.

 И в страха на мъжа ми. Но той е за риба сега...
 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 21, 2013, 08:47:06
Чиста порода

Аз съм жена, не от онези наивните-
знам си цената. Ничия болка не искам.
Просто се случвам. Има ме, просто ме има,
има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.

Топли са само очите ми, (всъщност и дланите).
Някак по навик раздавам парчета мечти.
Всъщност, защото съм себе си паля желания.
И съм красива, защото наистина силно боли.

Чиста порода съм. Истинска, жива... И гола.
Само душата си нося навсякъде с мен,
с нея докосвам така, както с длани не мога,
всичко останало просто не трае и ден.

Аз съм такава- непримирима, ранима и търсеща.
Нежност, която когато прелива, влудява.
Винаги тръгвам по неутъпкани пътища.
Истински трудна за обич. И за забравяне.

Яна Вълчева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 21, 2013, 12:54:08
Аз просто искам да се сгуша в теб,
когато плача и когато съм щастлива.
Да ме погалиш с устни , с дъх, с ръце
и много бавно да ме преоткриваш.
Да измълчим ненужните слова.
А тишината да тежи от обичта ни.
Да шепнат само , влюбено , в нощта
разнежените ни до изнемога длани.
Не искам друго. Нищичко не искам.
А само тихо да се сгуша в теб.
И да заспя във най-вълшебната си приказка,
заслушана във твоето сърце...

Сaribiana


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 22, 2013, 11:17:33
СТАРА МАЙКА

У дома ме гледа баба,
стара майка я наричам.
Тя е мъничка и слаба
и на нея аз приличам.

Готви, чисти, пазарува
и за мен се грижи много,
вкъщи само тя слугува
след смъртта на дядо Гого.

Приказки и песни знае
и обичам да я слушам,
но заспивам все накрая,
щом в полата й се сгуша.

Стара майка, най-добрата!
Чудя се, ако я няма
как без мойта баба Злата,
ще се справят татко, мама!

Божидар Коцев

(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/21390_574172745958842_317636384_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 22, 2013, 12:00:19
(http://s4.rimg.info/a20bd3bf5d8d82facb4847590afe1f38.gif) (http://smayliki.ru/smilie-391714023.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юли 22, 2013, 02:58:51
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 22, 2013, 06:01:43
Де е България?

В театъра сипят аплаузи за “Хъшове“,
ученички пъпчиви пищят от възторг…
Чуват се смели възгласи: “На оръжие!”
Ала само от сцената, опазил ни Бог.

Вдигат студентите лозунг в Егея:
“Тихо, в България хората спят!”
А у нас – пишман политици и гейове
дефилират на пъстър парад.

Я кажи ми, облаче, де е България!?
Де е Раят, от слънце облян?
Ако някой днес падне за Свободата
ще е луд или мъртво пиян…

Магистрали, безброй магистрали.
Нямат край надлъж и на шир.
А народа ни – кучетата го яли!
Бяла лястовица в синджир…

Скитат децата ни – мили-недраги
в тая пуста чужбина без вест.
В родната дюнерджийска Чалгария
тъпи ченгета ме учат на чест.

Моят народ, уж е женен за Свободата,
а от памтивека е всъщност вдовец…
Тънат в забвение Ботев и Караджата.
Няма кой да извика: “Хляб или свинец!”


Ивайло Диманов

http://www.eurochicago.com/2011/06/de-e-balgariya/ (http://www.eurochicago.com/2011/06/de-e-balgariya/)

НАДЕЖДА

Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?

Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада…
Човек привиква някак неохотно
да казва “Не!”, когато мисли “Да!”.

Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса:
“-Бъди злодей, за да не ти е зле!”

Добрите хора падат първи в боя,
а лошите след тях крещят: “-Ура!”.
Нима при Ботев имаше за свои
облаги от народната софра?!

Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен ,
когато нямаш сигурен гарант…

Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над Злото
не е достатъчно да си поет!

Разправят, че добрите хора ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда –
Доброто надживява и смъртта! (2)

Ивайло Диманов

Цитат
. "Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."
От "Гераците"


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 22, 2013, 06:31:25
(http://s14.rimg.info/04a4def01912de6b12d0cf78a95af6f8.gif) (http://smayliki.ru/smilie-863227527.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Юли 23, 2013, 01:11:23
([url]http://s14.rimg.info/04a4def01912de6b12d0cf78a95af6f8.gif[/url]) ([url]http://smayliki.ru/smilie-863227527.html[/url])


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 23, 2013, 10:22:17
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 23, 2013, 10:56:05
Следи от обич
Aвтор: Васка Мадарова

Обичам те. Това не означава,
че може да ме правиш на глупачка!
Аз зная до забрава да прощавам,
но зная и кога да сложа точка.

Не бъркай мойте слабости с наивност.
Не ми отреждай ролята на жертва.
Добра съм. Ала нямам капка милост
към онзи, който с камък ме замерва.

Не ме използвай! Аз съм търпелива.
Прекършиш ли крилете ми обаче,
идея нямаш как ще ти отива,
за втори шанс да молиш и да плачеш.

Разклатиш ли доверието в мене,
до смърт да ме боли - ще си отида!
Печелил си ме много дълго време.
Да ме изгубиш и минута стига.

Обичам те. Готова съм на всичко.
Но искам да си честен във замяна.
Излъжеш ли, не се хаби излишно...
За теб обратен път към мен ще няма.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 23, 2013, 11:57:04
НА ТРЪГВАНЕ

Аз тръгвам. Стегнах си багажа,
но спря ме на вратата Любовта.
Едничка дума само ще ѝ кажа:
"Обичам!" и ще бъда Светлина!

Обичам първо себе си, а после...
А после и приятелите си добри!
Любов дори на своя враг ще нося.
Изхвърлила съм всичките лъжи.

Потеглям и окото ми не мига!
Аз вярвам, че живота е пред мен.
Едничка Любовта се в мен надига,
отказвам на ума си да съм в плен!

Където и да бъда, ще съм светла!
Ще грея като мъничка звезда...
А после със последната Комета,
отново ще се върна-с Любовта! ♥

Десислава Церовска
/Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 23, 2013, 12:48:08
Когато те видя, сърцето ми спира,
губя контрол и цяла треперя.
Всяка клетка в мене пулсира
и място не мога да си намеря.

Какво ми направи, магьоснико клет,
щом те видя, разтапям се цяла?
Знай, че за мен си по-сладък от мед
и с теб съм усмихната и засияла.

Ще те пазя дълбоко в сърцето.
Ще те обичам до полуда.
Кажи какво ми направи...
че от любов по тебе съм луда?

автор: krasinka
Ето от тук
https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CDkQFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww.stihovebg.com%2FPoeziya%2FLyubovna%2FKakvo-mi-napravi%2F147707.html&ei=hlHuUZ_rAcjJswbm0oHgDg&usg=AFQjCNEBjs4NZBeT4cVww8M_pRJYsp1q_A&bvm=bv.49641647,d.Yms (https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CDkQFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww.stihovebg.com%2FPoeziya%2FLyubovna%2FKakvo-mi-napravi%2F147707.html&ei=hlHuUZ_rAcjJswbm0oHgDg&usg=AFQjCNEBjs4NZBeT4cVww8M_pRJYsp1q_A&bvm=bv.49641647,d.Yms)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 23, 2013, 11:57:43
Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.
От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.
Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…

caribiana


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 24, 2013, 11:57:23
Идеалната жена

Та… аз съм идеалната жена.
Приятно ми е да се запознаем.
Омъжена съм, имам две деца
и смятам това да продължи до края.

Работя, заплатена съм добре
(плътта си само не продавам,
душата… и душата – не,
защото много малко ми остана).

Във къщи всичко ми е под конец,
лъщят тигани и чинии,
и благоверният ми хубавец
домашно вино само пие.

Ордьовър, супа, секанд диш,
основно ястие, десерти…,
приготвям всеки ден. И виж,
сега пера чевръсто черги.

Изглеждам като екс модел -
диети, упражнения на йога.
Интелигентна съм и без предел
активна сексуално… О, за Бога!

Не ми ли вярваш? Що така?
И мислиш, че съм холограма?
Смени си идеала за жена.
Такава като мене няма. Няма!

Румяна Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 24, 2013, 12:29:31
 :D cv :punk: thanks Браво !


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Юли 24, 2013, 05:29:28
 thanks thanks guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 25, 2013, 11:33:42
Апокрифче

Ники КОМЕДВЕНСКА

Събуди се Господ,
усмихна се криво –
закуската постна,
кафето горчиво.
Животът – неслучен,
земята – кошара,
ни дявол, ни куче...
С кого да се скара?
И рече тогава:
"Да бъде Човека!"
И сам го направи
полека-полека:
от пръст и водица
Адам си извая
и Ева – умница,
да води до края.
И тъй намножи се
човешкото племе,
прогледна, прописа,
измисли си време...
Издигна огради
във мрачните нощи.
Брат брат си изяде
и ревна за още.
А Господ отгоре
от яд се разхълца,
че станахме хора
по-лоши от вълци.
Но как да сме, Боже, с дела величави?...
Ти сам ни създаде сеир да ти правим!

Цитат
Адам си извая
и Ева – умница,
да води до края.
   ??? Адам ли води Ева  >:(... ели Ева ша го води  :(... до края... ???

Цитат
[url]http://www.kristaltoys.com/stihosbirka-svyat-za-ludite-p-7309.html#.UfDNNw_R6-g.facebook [/url]  
    Затова ми стана тъжно!

И радостно!

Че поезията съществува...

Че има смисъл да се пишат стихове...

И прекрасно/опасно лудата Ники Комедвенска съществува...

Там, някъде във ветровития Сливен...

Може би самотна, а може би щастлива със своите многобройни виртуални приятели.

Нека бъде щастлива!

Има защо....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 25, 2013, 12:39:56
Ех мъже, мъже! Какво ви става?
Дали пък Любовта не ви привлича
и бягате щом Обич ви се дава –
страх ви е щом някой ви обича!

А щом жена оттегли Любовта си,
тогава хуквате след нея като луди!
И чак тогава мислите с ума си –
човек не може да ви се начуди!

С огън не играйте! Няма смисъл!
Не можете на пръст да ни въртите!
Че, да сме силни, Бог ни е орисал
и ние побеждаваме в игрите!

Надя Уорендъ
(https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/p320x320/1012195_678931678801329_678941643_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 25, 2013, 01:29:24
Цитат
Не можете на пръст да ни въртите!
Че, да сме силни, Бог ни е орисал
и ние побеждаваме в игрите!

                                   :punk: cv thanks

Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си.
Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.
Когато очаква да сложиш небе до небето му
ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.
Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш.
Живот си му дал. Не това... не това е достатъчно!
Когато се буди, те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!
Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик.
Спестената нежност към рожбата лесно изтича.
И после оставаш с най-тежката участ – длъжник...

Людмила Билярска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Юли 26, 2013, 10:45:53
Молитва

Ти ли, Боже, ни каза
да се давим в омраза
и да трупаме грешка след грешка?
Да си чоплим очите,
все по-зли и сърдити...
Вече нямаме нищо човешко.

И какво ни остава
в тая псевдо-държава,
дето нищо и никой не пази?
Със торбата на рамо
и бегом - да ни няма,
или тук до живот да се мразим?

Обикаляме храма...
Милост вече ли нямаш,
или нощем се будиш тревожно
да се питаш защо ли
даже аз ти се моля
да погалиш сърцата ни, Боже?

Да покълне надежда -
малка, светла и нежна,
да целуне душите ни голи...
За децата ни нека
да е малко по-леко!
Милост!
Аз, Атеиста, те моля!...

Ники КОМЕДВЕНСКА


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 29, 2013, 02:30:26
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 29, 2013, 02:30:36
Обичай този...

Обичай този който те обича!
Обичай този който ти шепти!
Който търси те, по тебе тича!
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който те обсипва,
с много обич. Който те цени...
Който със сърцето си те вика...
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който с теб ридае!
Обичай този който ти крещи,
че би стигнал с тебе там, до края
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който заслужава!
Който е готов да ти прости!
Който любовта ти не предава..
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който без да мисли,
сърцето свое ще ти подари...
И който е готов за теб на всичко!
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Юли 29, 2013, 03:31:41
Мноого добро!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 29, 2013, 03:41:33
Лесно а да се каже....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 29, 2013, 05:45:37
Не мога да съм кротка!

Не мога знайте да съм кротка!
И не искам да съм тихата вода.
Спи дълбоко в мене дива котка,
скитница до свършек на света.

Простете ми забравям си вините,
че кой на таз земя е безгрешен!?
Само ангелите са сред звездите,
а дявола в одежди е предрешен.

И моля ви не ме съдете строго,
че съм непокорна и различна.
Обичам си живота твърде много,
не е за мене маската трагична.

Не мога знайте да съм кротка!
Едва ли ще съм по-добра тогава.
Какво? Не ви харесва тази нотка?
А как да спра течащата си лава?

Не съм виновна, че съм друга-
пъстроцветна вместо черно-бяла.
В сърцето ми потрепва пеперуда
и щом лети, то значи съм живяла.

Ивелина Никова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 29, 2013, 07:14:05
Много моля да се съобразите със заглавието на темата, където присъства думата "талант", ако става въпрос за стихове, които дори не могат да се нарекат мерена реч, понеже дори не са мерени (ритмични), да отворим нова тема, под наслов "Стихчета, които ми аресаа". Последните две са за там.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 29, 2013, 07:25:04
+10000 :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Юли 29, 2013, 11:36:56
Поздравявам всички лъвици! Я,да се преброим!
Ние, лъвиците

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждите,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната –
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!
Ники Комедвенска
 
... cv
не съ преброявайте, ми са стегнете а'почерпите... мааму стара и си не мислете, че моо а'ви уплашим...
guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 30, 2013, 12:05:43
Ели, не си прави труда да създаваш нова тема само заради мен. Проблема
със
Цитат
... стихове, които дори не могат да се нарекат мерена реч, понеже дори не са мерени (ритмични), да отворим нова тема, под наслов "Стихчета, които ми аресаа". Последните две са за там
,
може да бъде решен и по-много по прост начин, а именно - просто няма да качвам повече нищо и така нама да ви дразня с моята некомпетентност в тази област.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 30, 2013, 10:08:56
Е чак па да не качваш нищо-по-скоро е въпрос на подбор....И не зимай толко навътре критиката..се пак тава е форум-на един му аресва едно-на друг-друго ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 30, 2013, 11:58:20
Не е въпроса в критиката, тя е полезна и от нея можеш да се поучиш, а в това как те критикуват.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 30, 2013, 02:07:18
Така е.Ма па у тоа Форум ората обикновено си казват тва къде мислът-е верно-понекоги-по остро..ма тава си е характерно за СЗ-знааш-понекоги цепиме боси през копривата...народопсихология къкто се казва ;).Не се връзвай..ще свикнеш,нормално е.Пиши си,слагай стихове-не се притеснявай :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Юли 30, 2013, 03:49:02
Така е.Ма па у тоа Форум ората обикновено си казват тва къде мислът-е верно-понекоги-по остро..ма тава си е характерно за СЗ-знааш-понекоги цепиме боси през копривата...народопсихология къкто се казва ;).Не се връзвай..ще свикнеш,нормално е.Пиши си,слагай стихове-не се притеснявай :)
Правилно!!!
И мене Дръмона нещо пробва да ме сече, ма я му теглих една длъга и напоителна наум, от което гледам неа умрел.
Нема се притесняваш, никой не сака да те обиди нарочно, сал без да иска, карес нема да водиш на никой, сите сме свесни ора - понекоги :smeeeh:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 30, 2013, 11:36:32
Да бъде волята ви приятели. Благодаря за съветите и подкрепата.

СВЕТЪТ Е ХУБАВ, СВЕТЪТ Е ЧУДЕСЕН

Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи-
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен.
Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав,светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен.

Недялко Йорданов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Юли 31, 2013, 01:49:14
Давам зрънце обич на всеки
и искрица ...от огъня в мен,
макар по различни пътеки,
да вървим към новия ден...

Давам зрънце от моята вяра,
светлина и късче надежда,
не според някаква мяра -
до душата всичко се свежда…

Давам слънчева драгост
и нищо не искам в замяна,
стига ми човешката радост
да видя тъгата засмяна!

Дейзи Патън


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 01, 2013, 01:37:41
ЗНАК ЗА АВГУСТ

Този Август прилича на мен
и ме топли с усмивка богата.
Толкоз слънчице в първия ден...
Подарява ми песен крилата!

В този Август валят добрини
и се случва всичко тъй бързо.
Слизат нови сред нас светлини
и започва утрото с дързост.

С много нежност започна, нали?!
Хей така я усетих... Заля ме...
Сякаш в мене Любов днес вали
и отмива с' замах гордостта ми.

Този Август ни носи нов свят,
нови светещи нишки плетеме.
Нека няма мизерия, глад...
В изобилие Радост тъчеме!

И изпълваме свойте сърца
със Любов, да раздаваме всички.
Нека Бъде за Нас Радостта!
Нека има щастливи очички!!!

Десислава Церовска
/Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 03, 2013, 10:48:37
Спомняш ли си първата ни среща? -
обърнах се и те видях пред мен.
Усмивката ти беше съвършена -
създадена единствено за мен.

Спомняш ли си онези първи погледи,
изпълнени с такава страст,
каквато предвещаваше едно -
че твоята любов съм аз.

Помниш ли и първите ни моменти?
Първите ни искрени признания?
Първите ни дребни караници
и първите разочарования?

Спомняш ли си късните ни срещи,
когато те посрещах на вратата?
И сутрините,щом си тръгнеше,
виждаше ли в мен горчивината?

Помниш ли сериозните ни думи
и нашите,невинните игри?
Колко сладко се прегръщахме,целувахме
и колко влюбен беше ти..?

Спомняш ли си жертвите,сълзите..
..и съдбата,помъчила се да ни раздели..
Но се преборихме,успяхме!
Не можа животът да ни победи.

Помниш ли и тихите ни нощи...?
Прегърнати заспивахме,нали?
И онази топлина на тялото ти
караше сърцето ми да затупти..

Помниш ли,че плачех,като си помислех,
че злобата може да ни раздели?
А ти се смееше и казваше спокойно,
че нищо няма да ни промени..

Помниш ли нетърпението да се видим
и любовта..ах,любовта!
Тя като парашутче на глухарче
в ранна есен отлетя..


Спомняй си за всяка наша среща,
не забравяй,че животът е лютив..
Носи ме винаги в сърцето си
като спомен най-красив...

Вероника Маринова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 03, 2013, 11:00:53
безсилни думи
Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...
 :punk: :punk: :punk: :punk: :punk: :punk:


написа caribiana на 21.7.13




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 03, 2013, 11:19:51
 Отведи ме от тук!
 Ей така ме хвани за ръката
 или само със поглед ме издърпай нанякъде.
 Скрий ме в шумните улици на града милионен
 Или в твоите спомени. Или в нашите спомени.
 Отведи ме оттук!
 Приюти ме в очите си.
 В кафенето отсреща. Навън под звездите.
 В едно нощно такси. На ръба на Вселената.
 На ръба на сълзата, избликнала в мене.
 Отведи ме от тук!
 Под втрещените погледи.
 Под усмивките зейнали - иронични и строги.
 Под просъскани думи за благоприличие.
 Под небесната арка на твойто “Обичам те”.
 Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
 В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
 В оголяла от късната есен градина.
 В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
 Отведи ме оттук!
 Отведи ме, за Бога, по дявола!
 Трябва някъде място такова да има – за двама ни.
 Все едно е къде и каква е цената.
 Отведи ме оттук! -
 С чиста съвест продавам душата си!

 Маргарита Петкова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 03, 2013, 11:29:42
Страхотноооо thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 03, 2013, 12:29:11
"Една жена обича със сърце,
една жена за сигурност се бори.
Дариш ли я със слънчево небе -
ще ти отвори райските простори.
Една жена обича от душа,
една жена преструвки не приема.
Докоснеш ли я с нежна топлина,
ще те превърне в приказна поема.
Една жена тъгува със очи,
една жена надежда с жар раздава.
Посегнеш ли към нейните мечти,
изгубил си магията-жарава..!"

Наташа Басарова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 03, 2013, 01:14:07
Не съм

Не съм за твоята уста лъжица.
Безкрайно съжалявам, но не съм.
Не си ловецът за такава птица.
Не си петата за подобен трън.
Какво ли да ти кажа за утеха?
Че няма цял живот да ти горча?
Че няма да те мъча като ехо?
Че няма като белег да лича?
Не вярвам във утопия такава,
макар че ми се иска да греша.
Нали от допира до теб оставам
самата аз с нащърбена душа.

Надежда Захариева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 03, 2013, 01:19:57
Земята на баща ми

Оставам тук, каквото и да става -
фалити, безработица... Погром!
Нали във тази мъничка държава
родих дете и още правя дом.

Нали опъва къщата на село
до стряхата си слънчева бразда,
та птиците, за пролет зажаднели,
... да имат път до своите гнезда.

И аз по този път насън се връщам -
отчаяна от нямане, сама...
Тогава като птиче ме прегръща
измъчената бащина земя.

Постила кротко чергата на юни,
заплита ден за стария ни род,
додето тихо зрее помежду ни
една безумна жажда за живот.

И нека всяко утре е измама,
кръвта току-така не сменя цвят!
Оставам тук! в земята на баща ми -
най-вярната земя на този свят.
Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Август 03, 2013, 01:55:04
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.

Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен -
по-пламенно, по-нежно, страстно?...
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?

Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов -
И споменът за тебе ме измъчи...
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз... не се научих!

Г. Северов     




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 03, 2013, 08:28:49
 Обичал ли си някога жена,
 така, че хляб и глътка да забравиш?
 Да те боли проклетата душа,
 да я изтръгнеш - за да се избавиш!
 Обичал ли си някога жена,
 която влиза във потока да се къпе?
 И по прилепналата риза от плата,
 като вода - по нея да се стичаш!
 Обичал ли си някога жена,
 която във прегръдките на друг се вплита?
 При всяка ласка между тях
 отново и отново да умираш!
 Обичал ли си някога жена?
 Един път може да е само.
 Не си живял напразно на света.
 Поне си се научил и да страдаш.

 Милко Раев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 04, 2013, 12:16:22
Цитат
Обичал ли си някога жена...
...повече от децата си...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Август 04, 2013, 12:27:33
Цитат
Обичал ли си някога жена...
...повече от децата си...
Дууу! мааму стара!
Я съм ти вече фен-ка thanks thanks
Таваа приказка thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 04, 2013, 12:27:43
Лека нощ

Изпращам ти една идея нежност,
и две прегръдки, скрили топлина.
Квартет щурци, свирукащи небрежно,
и много, адски много тишина...
По вятъра ги пращам. Не затваряй
прозореца си нощем и за миг.
Дори и уморено да догаря
от прежни грижи – лунния светлик...
Изпращам ти с въздушната си поща
парче надежда за прекрасен ден.
И сънища в самотните ти нощи,
в които да сънуваш само мен...
И още нещо трябва да добавя –
закрила и късмет в незнаен час:
Изпращам ти любов, за да те пази,
тъй както бих опазила те аз.

irini


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 04, 2013, 08:59:18
Писмо за България
(много старо стихотворение, заради което съм била критикувана здраво ;))

Моя бедна Родино,
моя майко велика,
не тъгувай за своите блудни чеда.
Накичи се напролет
със синчец и иглика,
изправи гордо стройна снага.
Млади българи гонят мечтите си...
Бурен вятър на запад отвя
синовете и дъщерите ти
и от болка
ти тъжно запя.
Тъжно пеят селата безлюдни
и нивята,
обрасли в трънак,
недоимък децата прокуди.
Ще ги видиш ли някога пак?
Оредяха дори градовете...
Там
комини фабрични стърчат,
онемели,
с очи към небето,
те не дишат...
Да, не димят.
Изправи се,
понесла теглото
на предателства,
гняв и лъжи,
отърси се, Родино,
от злото.
Своя трънен венец захвърли...
Не плачи.
Те, децата ти, носят
част от твоето нежно небе,
къс море,
вик на гларуси боси.
Любовта все към теб ги зове.

Румяна Симова, 2002 г., София



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 04, 2013, 10:07:15
Не разбрах, що са те критикували, ма ше ти кажа, че много ми ареса. Докосна нещо в мене, и нищо че живея в България усетих и болката на тези, които не живеят тук. Страхотно е!
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 04, 2013, 10:11:47
Кременче, Руми Симова са я критикували, не мене.  :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 04, 2013, 10:15:27
Ааа, е я още спим и ка четох, че ти си го качила, та реших че и тебе ста критикували.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Август 04, 2013, 10:03:56
Цитат
Обичал ли си някога жена...
...повече от децата си...
Дууу! мааму стара!
Я съм ти вече фен-ка thanks thanks
Таваа приказка thanks
И аз +100


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 04, 2013, 11:42:11
Среднощна молитва


Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...



Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 05, 2013, 03:12:31
Ако си тръгнеш, погледни назад
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад,
и може някой ден да съжаляваш...

След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно –
времето лекува всички рани...

Знай, силните жени не плачат
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат...

Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!

Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!

/един стих на Стефка Петкова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 05, 2013, 08:08:54
Мисии

Жената в самота се обезсилва -
мъжът е нейният герой.
Създадена е тя да милва,
да сграбчва е създаден той.

На нея позволено е да плаче,
на него - сълзите да скрива.
Жената е създадена така, че
и в мъката да е красива.

Жената е орисана да дава,
мъжът - да не прекъсне род.
Жената е жена, за да прощава
във името на новия живот.

Жената е родена от реброто
на своя мъж със плът от глина.
И той я търси винаги, защото
душата му е в тази половина.

.......................................

чичко Гугъл не ми каза кой е автора  ???


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 05, 2013, 08:11:29
Пърси Шели се казва авторът.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 05, 2013, 09:58:04
И ЩЕ ВЗЕМА ДА ХВАНА ГОРАТА

Нещо взе, че ми кипна под веждата
и сега ще затръшна вратата,
ще си метна на рамо надеждата
и ще взема да хвана гората.

Нека всички си хапят езиците
и протестно да клатят главата,
във фонтан ще си хвърля жълтиците,
а пък после - ще хвана гората.

Който ще да ми мие чиниите
и полива във къщи цветята,
колелото ще яхна, ще видите-
още днеска! И хващам гората.

Да завъдят мо̀лци и хлебарки
панталонът, сакото, полата...
Аз коприва ще ям с манатарки
само нека да хвана гората.

Не ми трябва ни грим, ни прическа,
ето - пуснах си вече косата.
Статус "Дим да ме няма" , от днеска!
Който пита за мен - съм в гората!

Павлина Соколова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Август 05, 2013, 10:28:32
И ЩЕ ВЗЕМА ДА ХВАНА ГОРАТА

Нещо взе, че ми кипна под веждата
и сега ще затръшна вратата,
ще си метна на рамо надеждата
и ще взема да хвана гората.

.......

Не ми трябва ни грим, ни прическа,
ето - пуснах си вече косата.
Статус "Дим да ме няма" , от днеска!
Който пита за мен - съм в гората!

Павлина Соколова

арекса ми много, би фанала и я гората.

ЖЪТВА

 Белите ни кърпи пеят сред житата,
ой голямо златно слънце над света,
огънят трепери кървав над сърцата
и гори отдолу пламнала пръстта.

 
И горят житата черни и червени,
и гориме всички в огъня червен,
издигни се, слънце, весело над мене,
ветре, вей и духай в пламналия ден.

 
Ти от изток идеш, ветре, донеси ни
морската прохлада - тук ще изгорим,
огнени потоци в тъмните пустини
идат, и потъват нивите във дим.

 
Веселата жътва в нивите препуска,
моя родна майко, кървава земя,
във пръстта корава впивам жадни устни
и в земята родна жъна и вървя.

Фурнаджиев

ДЪЖД

 Моя едра жена, моя топла и родна земя,
прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени,
тича тъмен дъждът и разгонил космата снага,
ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали угари.

 Греят люспи във кръв и дълбоки зелени очи,
и кафявия лъч от плътта на дъжда и на дявола.
Ах, разкрий свойта гръд и гори в вечността, и кънти,
моя родна земя, моя пръст, моя радост запалена.

 Колко черна любов, колко черна зелена вода
и потоци от мрак преминават и тътнат във глината!
Като бесен възторг, като бунт стене днеска дъжда,
и целува, и пей, и ридае, и свети пустинята.

 Моя едра жена, моя родна и черна земя,
приеми го и пей във прегръдките топли и пламнали -
като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда
и ликува пръстта, и танцуват дървета и камъни.

Никола Фурнаджиев





Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 05, 2013, 11:01:47
Цитат
арекса ми много, би фанала и я гората.

народна песен:

"О Боже, защо не може, чуждите жени наши да станът,
а па наште гурътъ а'фанът..."


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Август 05, 2013, 11:12:08
Цитат
арекса ми много, би фанала и я гората.

народна песен:

"О Боже, защо не може, чуждите жени наши да станът,
а па наште гурътъ а'фанът..."

чужди, наши, туке е важно а са фаща гората, натам биа акценту.
искрено се надевям, че ша а фанем викенду  ;D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 06, 2013, 01:01:12
Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.
Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце - идва есен,
и че дълбоко - вътре сред пръстта,
се ражда житото - след морна песен.
Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много - много свидна,
когато падна - ставам след това
разбрала, че съм всъщност адски силна.
Разбрала, че когато преболи
изгрява ден - и той още по - прекрасен,
след болката - започва да ръми
и погледът избистря се по - ясен.
Животът ме научи да греша,
калих сърцето си - започнах да прощавам,
и грешка подир грешка се осъзнах:
Обичам да греша, за да създавам..

Маргало


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 06, 2013, 09:32:32
ПОМНИ МЕ РАЗЛИЧНА
Автор: Десислава Церовска /Звезда Христова/

Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси...

С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите съвсем отлетели
някъде в синьото безкрайно небе...

На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота- сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.

Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко с обич напредвам,
следвам пътека със знак "Любовта".


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Август 06, 2013, 09:48:41
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 07, 2013, 04:42:41
Къде си

Ще търся ръцете ти в капките дъжд,
които във мене попиват
и пулса ми карат, така изведнъж
да хукне безумно и диво.

Ще търся дъха ти във вятър горещ,
а устните - в утрин сияйна,
да палят във мене мечти и стремеж
към хаос от чувства и тайни.

Ще търся смеха ти в деня уморен,
гласа ти - в акорд на пиано...
Магия ще търся във залез червен -
във нощите мой да си само.

Във тънко преплетени лунни лъчи
ще търся любов и сърдечност,
ще търся най-топлите, мили очи
мига да превърнат във вечност.

Дори и сълза да си само за мен,
зад тежките звездни завеси
аз пак ще те търся във мрака студен
и тихо ще питам - къде си...


автор kadife_


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 07, 2013, 11:29:04
Неповторимите неща

Когато си на двадесет години
благословен е всеки ден за теб...
Даряват те със хубост и със сила
на младостта най-щедрите ръце...

Но после раменете натежават,
понесли и добро и недобро...
От преживяно белези остават,
косите се превръщат във сребро...

Едно след друго всичко отминава
и знаеш – няма връщане назад!
Но някъде в сърцето ти остават
неизживяните докрай неща...

Опитай с времето да се пребориш,
събрал в едно и спомен и мечта,
така ще можеш мъдро да повториш
и най-неповторимите неща...

И пак ще бъдат твои и подвластни
вълшебствата, родени в младостта...
Че не познава граници душата
и няма възрасти за любовта...

Елеонора Ангелова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 08, 2013, 08:08:03
АЗ БЯХ

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.

Саманлиева!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 08, 2013, 08:24:38
Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.

Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.

Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.

Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща…

Жива Кюлджиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 08, 2013, 10:04:17
(https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/481116_655021694526515_1992495971_n.jpg)
Здравей сине, пиша ти писмо.
Дано да не съм oбъркала адреса.
Реших да пиша. То не е едно,
живеем сине, вече под навеса.

Ти купи самолетния билет.
Заложи сине, старата ни къща.
Банката ни къщата отне,
защото заем трябва да се връща.

Живея днес, под стария навес
на моята съседка баба Мара.
Татко ти почина сине, днес.
Сам сама живота си ще карам.

Нищо нямам, дрехи и дърва.
Зимата студена наближава.
Татко ти поне се отърва.
А с мен каквото ще да става.

Нямам близки, ти си ми един.
Ала днес си толкова далече.
Радвам се поне, че имам син.
А нашият живот е знам обречен.

От никого не чакам топлина.
Хората са вече безразлични.
Живеем във объркана страна,
с пенсиите жалки, неприлични.

Съседите и те на моя хал.
Останали сме само стари хора.
За мене сине, хич не ме е жал
стара съм, налегна ме умора.

Днес ти пиша своето писмо.
Иска ми се сине да те видя.
Дано се случи Господи, дано
да видя теб, преди да си отида.

Пейо Пеев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 08, 2013, 10:27:02
(https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/644240_657654644247730_168780329_n.jpg)


Не ви прощавам за нищо господа,
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!

Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!

Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!

Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!

Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!

От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!

Никола Статков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 08, 2013, 10:41:23
Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.

Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.
...
Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.

Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.

Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.

Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.

Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.

Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.

Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.

Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.

автор Цветан Диковски


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 08, 2013, 11:20:19
Молитва на жената:

Прати ми, Господи, съпруг
мил, умен като никой друг,
и да е силен и красив,
да знае да е мълчалив,
и да обича да ме слуша,
и да не пие, да не пуши,
парички много да изкарва,
да ме обича, да ми вярва,
да не скитори все навънка
и като харча, да не мрънка;
гърба ми вечер да разтрива,
с одеялото да ме завива;
и моля се да ме разбира
и отговора да намира,
когато питам някой път
не ми ли е голям гъзът.
И щом му стана аз съпруга,
да не поглежда вече друга.
Амин!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Август 08, 2013, 11:29:21
(https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/481116_655021694526515_1992495971_n.jpg)
Здравей сине, пиша ти писмо.
Дано да не съм oбъркала адреса.
Реших да пиша. То не е едно,
живеем сине, вече под навеса.

Ти купи самолетния билет.
Заложи сине, старата ни къща.
Банката ни къщата отне,
защото заем трябва да се връща.

Живея днес, под стария навес
на моята съседка баба Мара.
Татко ти почина сине, днес.
Сам сама живота си ще карам.

Нищо нямам, дрехи и дърва.
Зимата студена наближава.
Татко ти поне се отърва.
А с мен каквото ще да става.

Нямам близки, ти си ми един.
Ала днес си толкова далече.
Радвам се поне, че имам син.
А нашият живот е знам обречен.

От никого не чакам топлина.
Хората са вече безразлични.
Живеем във объркана страна,
с пенсиите жалки, неприлични.

Съседите и те на моя хал.
Останали сме само стари хора.
За мене сине, хич не ме е жал
стара съм, налегна ме умора.

Днес ти пиша своето писмо.
Иска ми се сине да те видя.
Дано се случи Господи, дано
да видя теб, преди да си отида.

Пейо Пеев
:'(  Да не дава Господ!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Август 09, 2013, 12:47:18
Нда!А  ма е дал у насекъде у БГ!За сажаление и у назе!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 09, 2013, 10:12:58
ДЪЛГ КЪМ ДУШАТА
Автор: Яна Вълчева

Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън - за миг поне,
да чувам само своите копнежи,
и вятърът далеч да отнесе
на хората безумните брътвежи.
Да бъде само моя тишината
и изгревът да бъде само мой,
и никой да не съди и пресмята,
какво съм дала, и на кой...
Бих искала да бъда непозната,
да не дължа усмивки и сълзи,
защото всъщност само на душата
човек наистина дължи...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 09, 2013, 12:58:13
Един специален поздрав от мен за Апостолица :)Дано ти хареса :punk:

Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно,
когато ти изтръпват колената.
Премяташ крак ту в ляво, ту във дясно,
но въздухът не стига под водата.
Не искам да те плаша, но е важно
да кажа, че удавени са много!
Така че, ако мислиш, че е страшно,
недей да скачаш толкоз надълбоко.
С гьолове е осеяна земята -
в тях можеш да си шляпкаш до насита...
Те - смелите, се хвърлят във водата,
страхливите - дори и не опитват..
/Васка Мадарова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 09, 2013, 04:11:58
(http://s.rimg.info/5962bb18d0aff8d7b1a22b492ef7b499.gif) (http://smayliki.ru/smilie-78766311.html)
Много добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 09, 2013, 09:38:14
ГРЕШНИЦА

Безгрешни хора няма на земята,
има само мислещи така...
Такива с доброта в душата
живеещи по странни правила.

Аз грешна съм, и нищо не променя
да искам прошка с наведена глава.
Не мога грешките си да отменям
или да се осъждам за това ...

Аз грешна съм към себе си отдавна
живях за другите по всички правила
със добрина, разбиране...но главно
забравях ,че ме има на света.

Аз грешна съм, в сърцето си затворих
любов и нежност, планове ,мечти.
Дълбоко скрих ги, за да ги отворя,
когато другото се нареди.

Аз грешна съм и пред любими хора
за бързането нервността дори...
Все времето не стигаше ,умората,
задачи много имах ,трудни дни.

Аз грешна съм ,че не намерих време
за себе си и своя свят стаен...
не спрях за миг ,от всичко да си взема
и да го пазя за очакван ден.

Безгрешни хора няма ,за да съдят
нас грешните ,открили в бързината-
назад да тръгнем ,пак така ще бъде,
така сме се родили на Земята...

/ Таня Милчева /


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 09, 2013, 10:53:58
На младини обичаме мъже
самоуверени, себелюбиви -
които дишат въздух нажежен;
които пият и не се напиват;
които ни желаят начаса -
и начаса забравят, че ни има;
които ни измъчват и насън
като съдба неотвратими...
След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло.
И дълго, много дълго след това
душата те боли, и тялото -
додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе
и ти прозреш накрая, изведнъж,
че доброта ти е била потребна!

Станка Пенчева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 10, 2013, 08:23:41
 :punk: :punk: :punk: thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 10, 2013, 12:58:29
Силните жени

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват,но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят.
Следи оставят,дето са били.

Сами притихват вечер,уморени
от дългата заблуда на деня,
леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е съня.

Силните жени са като птици,
понесли на крилете си света,
наказани до болка да обичат,
осъдени на вечна самота!

 Златина Великова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 10, 2013, 01:01:49
Мааму стара къ ма вкара у размисли и страсти таа сутрин. thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Август 10, 2013, 01:16:58
Ареса ми!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 10, 2013, 09:23:36
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Август 11, 2013, 10:58:00
Не продават любов....
Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
в този свят уж продава се всичко -
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.
/М. Спасов/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 03:23:01
 :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 11, 2013, 03:56:08
„Аз така се разделям, Любов.”
Камелия Кондова

Ти така се разделяш, но тя
има други представи за сбогом.
Ще забрави, че с теб е била,
а пък ти и след век ще я помниш.
Зад гърба ѝ ще никнат треви
и ще бесят калинки узрели.
Тя така се разделя. Без вик.
Без прегръдка. И даже без тебе.
Ще опиташ след нея да спиш
както някога – гол и спокоен,
ала тя те облече с вини.
Размени ти съня срещу спомен.
Нищо, ти запомни я с добро.
Тя така се разделя – в неделя.
Но не знаеш след кой глух завой
ще ти върне каквото е взела.

Мартин Спасов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 11, 2013, 04:00:57
Дай ми повод да склоня
глава на мъжкото ти рамо,
за да се случат чудеса...
Земята цялата да стане
една феерия от чувства!
Сърцето ми да запламти
и цветна лава да се спусне
по всички земни ширини.
Да се стопят и небесата,
потоци звездни да текат,
луната, тежка от позлата,
да ни води в Млечен път.
Да цъфне сухото дърво
и южен вятър да докара
шепота на дъхаво сено
и стон от влюбена китара.
Земята цялата да стане
едно необяснимо чудо.
А аз до силното ти рамо
притихнала... да се събудя!
Таня Донова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 11, 2013, 04:02:38
За теб любов!

Тази обич не беше намислена,
или порив случаен в ноща,
ти на мен ми се случи наистина
стана сбъдната моя мечта.

Тази обич нахлу като вятъра,
преживяното в миг разруши,
и където погледна -навсякъде
виждам твоите нежни очи.

Тази обич копнеех и страдах,
и преминах през огън и лед,
вземах малко, но много раздавах
със усмивката крачех напред.

Тази обич ще нося в сърцето,
ще я галя с море от мечти,
ще ти върна всичко отнето,
ще се боря, дори да боли.

Тази обич не беше намислена
или порив случаен в ноща,
ти на мен ми се случи наистина,
стана сбъдната моя мечта!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 04:05:38
Нямам име

Аз нямам име. Просто Твоя…
Вълшебница със хиляди лица.
Открадвам ти завинаги покоя
и синева ти нося с чифт крила.

Аз нямам име. Просто чудо.
Жената нестинарка по душа.
Ако можеш ме обичай лудо
или върни ми сетната сълза.

Аз нямам име. Просто песен.
Приличам на копнеж по лято.
Ухая на зрели смокини и есен
и грея като късче старо злато.

Аз нямам име. Просто стих
и малко лунно настроение.
Рисунка в светъл, нежен щрих
и твое дръзко вдъхновение.

Ивелина Никова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 04:12:35
Прости ми мамо...

Прости ми мамо!!!Там където си,
не знам дали ще чуеш тези думи..
Без тебе майко, много ме боли!
Защо, те няма вече помежду ни?

Прости ми мамо!!! Че, не бях до теб,
когато нужда имаше от мене...
Че, скитах всяка нощ и всеки ден...
Защо, замина си така? Без време...

Прости ми мамо!!! Че не казвах аз,
колко много, много те обичам....
И как крещях и виках ти на глас..
Защо ли бях такъв егоистичен?

Прости ми мамо!!! Няма те сега,
и никога не ще те видя вече..
Грабна те от мене тя Смъртта...
Защо ли толкоз млада те отвлече?

Прости ми мамо!!! Моля те прости!!!
Снимката ти гледам, шепна и ридая..
Макар да знам, че късничко е за сълзи
Дали ще ми простиш? Това не зная...

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 04:13:16
ЗА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ

Най-китната страна в света си ти
и своите прекрасности ни подаряваш.
Обичам твоите сини планини,
обичам те, дори, когато остаряваш.

Обичам лековитите ти изворни води
и гъсти борови гори насред Балкана.
Обичам китните ти цветни долини
и искам тук, Родино, с тебе да остана.

Обичам песните ти, танците, звука
на гайдата, кавала и... На всичко...
Всичко, що ми пълни родната душа,
даже сутрин песента на птичките.

И морето ти обичам. И реките-много.
И онези чудни Седем Рилски езера...
Обичам въздуха ти. Пламвам като огън,
щом усетя, че съм си отново у дома.

Българският розов аромат обичам,
нийде няма като него другаде в света.
По полята боса сред тревите тичам,
щом красива разстеле се пролетта.

Надарена с четири сезона цветни,
ти през всеки с красотата си блестиш.
И държавници те мачкат мимолетно,
но пък ти, Българийо, ще устоиш!!!

Всичко ще се нареди, щом вяра има,
щом целия народ се вдигна славно пак.
И нека свършва вече тази трудна зима.
Пролет иде, носи ни заветен знак!!!

Десислава Церовска /Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 04:15:43

От село съм...

От село съм. Съвсем обикновено...
Обичах да играя в прахоляка...
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката...

На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика...
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква...

Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам...
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.

От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.

Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех...
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех...

 Валентин Йорданов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 04:16:33
Какво му трябва на човека -
една сърдечна, слънчева усмивка,
да чуе блага дума за утеха
и болката у него да затихва.
Да има две очи, които
света до дъното си да побират
и думите, когато не достигат -
недоизреченото да разбират.
Да има муза да живее,
да се вдъхновява всеки ден -
свободно да лети и да дарява
обичащото си сърце. Във плен
на бялата, добра магия,
с вълшебството искри да пали -
прераждайки се в тази орисия,
света със чувства да погали...

Мария Янакиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 08:10:10
ХИШНИКЪТ
Aвтор: Яна Вълчева

Пресичам хиляди мъжки души,
а те са толкова тесни и земни.
Да, вярно, знам, че са много добри,
но искат дивото в мен да отнемат.
И се редуват - със думи, с дела
да ми накъсат мечтите, крилете,
за да порасна, да стана жена,
да бъда в стаята тяхното цвете...
Пресичам толкова мъжки души,
но не докосвам, а само минавам
след мене - спомен и бледи следи,
а вътре в мен и това не остава.
Но аз съм друга, и бягам от тях,
летя и търся посоката сляпа
към онзи сладък и пагубен грях,
от който пак се завърта земята.
След онзи мъж като вятър летя,
а той в очите ми кротко наднича.
Цигара пали. А после искра...
И знае в него какво ме привлича.
Преследва ме, да! Без лъжи, без молби
и във съня ми нахлува неканен.
Той разсъблича ме само с очи.
Хищникът – мъж, горещ и фатален...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 11, 2013, 08:34:08
Когато няма път , ще си направя
и ще те открия на края на света.
Потънала в безмилостна забрава,
чакаща да дойда и да те спася.
Когато няма мост, ще си направя...
Ще сваля звездите, ще ги подредя.
Да мога само, аз да те избавя,
от лапите на тази Самота.
Когато няма нищо, мен ме има.
И ще ме има дълго, щом и ти.
Чакаш ме непоколебима
и вярваш в своите мечти.
Когато нямаш нищо, помечтай ме...
А аз ще ти се сбъдна веднага.
Когато нямаш нищо, пожелай ме...
Както аз те пожелавам във нощта.

Кирил Калудов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 09:21:24
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 09:21:48
Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.

Не са ми нужни хиляди цветя.
Eдна-едничка детелина стига.
Надежда светла в четири листа,
усмихнато в зелено дето мига.

Не искам и безкраен морски бряг,
със всичките самотни вълноломи.
Eдна вълна да имам с щурия u бяг,
препускаща с мечти в сърцето нови.

Не искам думи със безлична красота,
а ириси, които казват просто "здрасти".
Най-малките, най-простички неща,
но истински, зареждащи и страстни.

Жанет Велкова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 11, 2013, 09:53:15
Забравих да ти кажа , че обичам...
Така обичам , че боли.
И помисли преди да ми се вричаш,
защото тази обич ще горчи.
Такъв съм си... Аз имам сто лица.
Такова е и моето обичане.
Понякога ще те отричам през нощта.
И сутрин пак във тебе ще се вричам.
Това е ... Такъв ми е света.
И ако желаеш в него остани.
Такава ми е любовта,
ако готова си, ти просто я вземи.
Кирил Калудов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 11, 2013, 11:39:59
Не ме разпитвай колко те обичам,
безсмислени са гръмките шаблони...
За чувства – няма мерни единици,
не се измерват в килограми и галони...
...Обичам те такъв, какъвто те познавам –
усмихнат, тъжен, благ, несъвършен...
Харесва ми как /във очите право/
ми казваш, че не си съгласен с мен.
Допада ми мъжествената нежност,
с която ме прегръщаш всяка нощ.,
тревогата, с която ме поглеждаш,
когато нямаш в джоба пукнат грош...
Желая те от първата ни среща...
Съдбата си във теб открих.
Обичам те – дълбоко и горещo
Да, цялата любов ти подарих!

Румяна Йорданова Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 12, 2013, 02:49:00
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни търсят сметка за парите.
Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни броят грамотите,колите.

Когато си тръгнем от този живот,
не ще ни отчитат тъгите,сълзите.
Когато си тръгнем от този живот,
значение няма и броят на дните.

Когато си тръгнем от този живот,
все тая е с колко венци сме окичени
и колко сме жертвали кръв или пот.

Едничко е важно дали сме обичали!

автор Мадлен Алгафари


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 12, 2013, 06:30:10
Маро, дай целия ма, що се срамуваш. Текст имам предвид, да не си помислиш нещо друго... :green:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 12, 2013, 09:25:59
ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило *хуй* сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
*хуй* приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Д.Дамянов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 12, 2013, 11:50:17
Сърце

А може би, някъде в Тъмното има,
далече... далече... След тази Гора,
жена, със която, дори и в пустиня,
Ти, никога - няма да търсиш вода?
И също очаква, теб нощем сънува,
минути, тъй дълги - Навярно брои,
в очите красиви, сълзиците плуват,
с Молитва гореща - устата мълви...

Дали е красива... Та ти се шегуваш?
Чуй: Само за миг ще запали Война!
Реши ли, че думите нечии - струват,
ще пада в нозете ѝ - мъжкият Свят!

С тез алени устни! Косите - от свила,
що хвърля отблясък - на чер абанос!
Снагата, прилична докрай на Богиня!
В картина, Тя, сякаш – живее... Дано,

...ти, Синко докоснеш, ръцете и топли,
знай, къси са дните! А той бързо тече!
Кой път е към нея? До болка е просто!
Ти слушай единствено... свойто сърце!

Неизвестен автор


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Август 13, 2013, 12:05:44
(https://sphotos-b-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/945430_546689395379205_2093168365_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 13, 2013, 12:41:00
Човек колкото и добре да живее , не се наживява.
Толкова много видях , а толкова много остава.
Още ми се пътува , въпреки че пътувах.
Още ми се лудува , въпреки че лудувах.
Още ми се дава , въпреки че много дадох.
Даже още ми се страда , въпреки че страдах.
Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.
Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"
Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.
Оттам душите им крещят "Дай ни , боже, още път !
Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.
Не ни достига любовта , въпреки че любихме."
Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.
Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.
Още ми се пътува , въпреки че пътувах.
Още ми се лудува , въпреки че лудувах.
Още ми се дава, въпреки че много дадох.
Даже още ми се страда , въпреки че страдах.
Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
Толкова много видях , а толкова много остава.

Мадлен Алгафари


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 13, 2013, 12:59:39
Писмо до Бог

Грешна съм. Кого заблуждавам?! –
за светица не ставам изглежда...
Уж летя, а след мене остават
само купища празни надежди...
Дадох много добри обещания,
(а дори и едничко не спазвам).
Но сред цялата земна измамност
всяка вечер самичка залязвам...
И съм грешна, признавам, навярно
ми е скучно да съм кротко момиче...
Но обичам Живота и вярвам,
Боже, вярвам, че и той ме обича!
Нямам нужда от свято причастие,
нито някаква прошка ще моля.
Ако може, осъди ме на щастие
и това да е Твоята воля...

irini


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 14, 2013, 09:42:55
Няма време

Стига си казах! Стига с това!
Работа, тревоги, слагам точка сега!
Ще си седна ей тук, на дивана,
ще си спретна едно кафе,
и с цигарка в ръката,
за грижите си ще забравя днес!
Ето, денят отминава,
в работа, тревоги, все банални неща!
А аз, кога ще живея?
Явно на осемдесет и една!
Ако ги доживея, ама живот ще е това!
Сякаш имам сто живота!
В този дом, семейство, деца..
В другия богатство ще направя!
В третия пък ще пестя!
И така, докато стигна този,
в който ще се радвам на света!
Днес съм тук, утре ме няма,
а не смея да вдигна глава!
Е! Днес пък ще бъда щура,
ще правя каквото си ща!
Седнала тук, ще дочакам нощта,
вечеря, пране не ми говорете!
Уморена съм, стига с това!
Ще си пусна и някоя песен,
ще усиля звука,
който иска нека работи,
аз днес съм в почивка.

Надежда Памукова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 14, 2013, 02:39:47
Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш - отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти -
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини -
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни -
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят - пред Бога с теб сме равни -
за всеки има слънце, хляб - небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз - щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно - сам самичък
пред моята врата - ела и влез.
Аз няма да те съдя - и приятел
ще те наричам - всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза -
иди си и бъди Благословен!

Маргало


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 14, 2013, 02:53:16
Когато се завърнеш някой ден!

Когато се завърнеш някой ден,
душата ми ще бъде опустяла,
очите ми - жив извор пресушен,
косата - от надежда посивяла

Сърцето - уморено от любов,
мечтите - изоставени далече,
надеждите, макар и твой до грoб,
крещящи, че не ще те видя вече

Усмивката - гримаса от лъжи,
целувката ми - ледена стихия,
ръката ми, не искаща дори
със своя допир нежност да открия

Когато се завърнеш някой ден,
ще ме потърсиш в утрото и здрача,
останала на спомена във плен,
а аз ....ще се опитам да не плача!!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Август 14, 2013, 03:04:22
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 14, 2013, 10:12:57
Молитвени думи

Молитвените думи са стихия,
изречени с отворена душа.
Небесен лек за болката. Магия.
Прозрение и мъдрост за света.

Ръцете си събирам във молитва.
Сърцето си обгръщам в светлина.
В духовния си храм пристъпвам
и тихо шепна пламенни слова:

"Дай сила, Господи, на слабите
и Вяра да приемат смелостта,
смирение за гневните, бунтарите,
а злите накажи със доброта!

На болните… прати познание,
със грешките, урок да усвоят,
а здравите дари със съзидание,
с умението да благодарят.

Свещица запали за ослепелите,
та пътя си сами да изберат.
Искра сложи в сърцата, изгорелите
и пак за теб с любов да затуптят!"

Таня Мезева
(https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/1005813_584596281578609_521083793_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Август 14, 2013, 11:25:28
Заран а мариинден, така че да ви припомна те това стихотворение, което ми е юбимо.

Мария не дойде

Бистра Малинова


Мария във неделя не дойде.
И църквата приличаше на няма.
Жените на разгулните мъже
не смееха страха да изповядат.

Подмятаха си погледи- вини.
Причини да я приковат на кръста.
Разпънатата в техните очи
отвлякла бе Исус.( А той възкръсна).

Очакваха да ги застигне в гръб
заседналият във гърлата крясък.
Косите им приличаха на връв,
която около врата пристяга.

Мъжете им стояха отстрани
и чакаха мълвата да се пръсне.
Мария не дойде, за да спаси
остатъка от гузната им съвест.

Внезапно влезе някой. Ничий мъж.
Да каже, че Мария е Жената.
Обичаше я. Рукна трескав дъжд.
Исус се върна в храма по водата.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 15, 2013, 01:10:25
Богородице свята

Пак заставам пред теб,Богородице свята,
със горяща свещица и много любов.
Пред иконата твоя поставям цветята,
с благодарност голяма за твоят покров.

Трудно сдържам сълзите си пред твоите очи,
топлина, обич силна във тях се чете.
Красота, чистота, ореол от лъчи,
майка с нежност прегърнала своето дете.

И отново те моля за онези неща,
дето всеки път с болка голяма изричам.
Вярвам силно във теб и във всяка мечта
и щастлива съм много, когато обичам.

Зная аз, че до мене си ти всеки миг
и когато изпадна в беда ме спасяваш.
Във душата си нося светлият лик,
 с който ти като слънце изгряваш.

Пак заставам пред теб, Богородице свята,
със горяща свещица и много любов.
Пред иконата твоя поставям цветята,
с благодарност голяма за твоят покров...

Свилена Димитрова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 15, 2013, 01:14:55

С любов ще те убия - да простиш...
В очите ти жив огън ще запаля...
И моля се, дано да издържиш,
защото се намерихме във безкрая...

В сърцето си усещам светове,
но всеки ден без тебе е измама...
Проклет ли съм, че пиша стихове
и как да ти го кажа - друга няма?

Да ми простиш, за туй, че си сама?...
Да ме изтраеш, че не съм спокоен?...
Да ме приемеш някак след това
и пак да бъда само твоя воин?...

Да бъдем от ей тука до отвъд...
Две сенки слети нейде в мрачината...
Два вола, впрегнати за дълъг път,
за който песента е неизпята...

Аз тръгвам вече, а пък ти прости!
Дано да не оставаме самотни...
Да си поет - това е личен риск,
но нямам друг душата ми да стопли!...

Затуй предлагам рамо и самар...
Омръзне ли ти - ще запея песен...
А пътят е ужасен без другар...
И принцът си е жаба без принцеса...

Димитър Занков


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 15, 2013, 08:50:46
Ще мога ли...

Ще мога ли във стих да те опиша,
звезда далечна, с име на жена,
със нежност и любов да те наричам
огряла моя мрак със светлина.

Ще мога ли с ръка да те извая
и да ти дам живот от мойта плът,
да те докосна, да те опозная
и с теб да покоряваме света.

Ще мога ли, или си само мисъл,
копнеж за страст на моето сърце,
във любовта към теб намерих смисъл,
ти даде на мечтите ми криле.

Ще мога ли, навярно ще опитам,
макар да знам че пак ще ме боли,
сега със нежни думи да се вричам,
а утре пак далеч да бъдеш ти!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 16, 2013, 03:23:18
Не ме целувай още! Не сега.
Очакване е всичко помежду ни.
Най-сладка е любовната тъга,
когато се обичаме без думи!
Докосвай леко – ей така, едва!
Случайно уж, уж става без да искаш…
Докосвай леко. А пък след това не спирай
цяла в мен да се притискаш.

Целувай после – сякаш идва край!
Но не сега. Сега е още рано.
По – късно ще ни бъде като в рай –
главата ти на силното ми рамо,
полегнала след ласките безброй
и хиляди целувки с устни жадни…
Сега е още време за покой.
Но после ме целувай! Безпощадно!

Добромир Банев..


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Август 19, 2013, 11:06:41
Убий простака с мълчание

Мълчах до скоро. Не че нямам думи
(та те са ми едничкото имане),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.

Обаче не умираха. Напротив -
уютно сред смълчаните им беше,
продаваха на бит пазар живота...
...а цял народ в краката им мълчеше.

И чудя се дали да проговоря -
дано пък бесовете да събудя...
Те, лудите, уж нямали умора,
но кой ще ни повярва, щом сме луди?

И нека прах от мен да не остане,
да ме разпънат с всички кръстни знаци:
простаците не страдат от мълчание,
ако не разберат, че са простаци!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 19, 2013, 11:37:18
(http://s19.rimg.info/fc4a1b028f2918f4f4c050cc86d6865e.gif) (http://smayliki.ru/smilie-1244048583.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 19, 2013, 01:02:53
Здравей живот
Усмихвам се на новите неща:
Мигът, часът, денят и други...
И седмицата - пак е нова тя.
Дори и месецът с Любов ни буди.
И изгревът ме радва в утринта,
а залезът-прекрасен в пълнолуние.
Пак поемам път с една мечта.
Прекрасно е. Наляга ме безумие.
Сърцето си ще слушам и сега,
мой единствен верен показател.
Корекции ми прави на мига,
то просто е един мечтател.
Прекрасен ден е днешният, нали?
Той ражда в мене новото начало.
И ти ще си усмихнат/а/. Нали?
Вярвам, щом усмивка съм ти дала!
Сега от нас зависи: Кой... какво,
в деня си ще положи за основа.
Избирам си Любов и за Добро!!!
Здравей, Живот! Отново съм готова!

автор Десислава Церовска/Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 20, 2013, 11:10:21
Изгаряне

Жадувам твойте устни ненаситно,
желанието ти с моето гори,
от твойта страст и нежност да опитвам,
от ласки и копнеж да ме боли!!

С треперещи ръце рисувам обич
по твойта гръд - безумие и грях,
да спра да се докосвам в теб,
не мога, не спирам да те искам пак, и пак..

Телата ни - две бури, начертали
в душите споделени бъдни дни,
обичам те,! Две думи, в теб познали
мечтата от която се роди!!

Сърцето ми ти давам - нещо малко,
а всъщност всичко в тъжния ми свят,
потапям се във твоята реалност
не спирам да те искам пак, и пак!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Минка в Август 21, 2013, 12:46:07
МАЙКА

Не и се карай, и не и крещи !
Тя-МАЙКАТА, една е, хора!
Ще те прегърне, и ще ти прости.
И ще поеме твоята умора.
Понякога се смее, често плаче.
Косите и са в нежна белота.
А колко много пък за нея значи,
да си защити чедата от Света.
Обрулва ги Живота като сливи,
и брули до последният им ден.
Тя гледа да са все щастливи,
и пали свещ на всеки ден рожден.
Не ги оставяйте самотни!
Обичайте си майките, деца !
Отидат ли си, кой ще ви запълни,
със обич, полупразните сърца.

Кресто Миров

(https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/1003432_473161156103093_805835372_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 21, 2013, 03:24:22
Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 21, 2013, 03:56:12
Аз и ти

Аромата ти още се стича по мен,
твойте устни със мойте желание слива,
 морно тяло отпускам, от теб изтощен
и прегръщам те нежно, безумно красива!!

Наркотик си за моята жадна душа,
в очите ти плувам, без път и посока,
и се моля да бъде безкрайна нощта,
и да бъдеш от страст безпощадно жестока!!

Сплели пръсти, телата ни тръпнат от жажда,
стон за още любов от очите струи,
впивам устни във твоите, страстта се възражда
и се любим, без думи, до ранни зори!!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 21, 2013, 04:34:18
Бех решила за таа седмица да не тургам нищо повече, че пракалих май, ма не устоях. Те твъ мъ трогна.

Ничия майка

Тя се спря отмаляла на прага -
необичана, мърлява и бита,
с поглед, свикнал от всичко да бяга...
Тя се спря и за хляб ме попита.

Беше спала, където завари,
и със псета трапеза делила
по студени и зли тротоари -
стара българка, майка немила.

А сега ми стоеше на прага -
не можала нататък да мине,
и очакваше кротко и благо
само къшейче, не милостиня.

За децата я питах - къде са?
Трепна... Тръгнали двамата сина.
Тоя грешен живот ги отнесъл,
кой ги знае в коя са чужбина?...

Стара българка... Ничия майка!
Взе си хляб на сбогуване само
и си тръгна... Умираща чайка...
Бог да пази живота ти... мамо!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Август 26, 2013, 02:24:01
ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ

Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка...
Крием се... Играем
своята игричка.
Толкова гореща...
Толкова студена...
Неосъществима.
Неосъществена...
...
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира...
Всеки те оглежда...
Някаква илюзия...
Никаква надежда...

Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално...
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.

Хайде да се влюбим...
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб... Ти в мене...
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто... Като всички...
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино...
Ммм.... какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.

Хайде се влюбим...
Страстно... Безпределно.
Може и взаимно...
Може поотделно...
Сляпо.. Съдбоносно...
Истински....Страхотно...
И невероятно...
Дълго... Доживотно...

Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха... Нагоре...
И да се катерим...
Мили.. Остарели...
И да го посочим...
И като го стигнем -
заедно да скочим.

Трябва да се влюбим...
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим...
Трябва да се влюбим.

Недялко Йорданов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Август 30, 2013, 10:00:23
КОРЕНИ

Ти спомняш ли си дядо, баба?
И знаеш ли рода си?
Дали наистина познаваш
и майка си, баща си?

Дали от нещо се срамуват?
С какво в живота се гордеят?
От колко болки се страхуват?
И тайно за какво копнеят?

Дали познавал си жената,
стояща зад статута “мама”?
Дали открил си и душата
под ролята “баща-стомана”?

Какво си наследил от татко?
Какво научил си от мама?
Май спомените ти са кратки
и корените ти ги няма.

Какво не искаш да повтаряш
от грешките им и съдбите,
та несъзнателно затваряш
на миналото си вратите?

И мислиш: много си постигнал,
на миналото гръб обърнал.
Но как ще знаеш докъде си стигнал,
ако не знаеш откъде си тръгнал?

/МАДЛЕН АЛГАФАРИ/


(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/602060_10151544147751957_747400407_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Август 31, 2013, 09:50:00
 guru guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 31, 2013, 11:22:41
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Август 31, 2013, 11:56:07
"За майката родила женска рожба"

От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...
Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо,
а то езика ти без жал ще пари!
И ще преглъщаш залъка си бавно,
връщайки се в спомените стари.
Аз няма да си идвам, изморена
от детски лудории и игри...
Но ти винаги ще чакаш притаена
на вратата вечер да се позвъни.
Няма нощем сън да те спохожда,
загрижена ще чакаш утринта.
За майката, родила женска рожба,
съдбата отредила е така.
Най-свидното, което е създала,
прекрачва прага, за да отлети...
Със този дом когато се разделям -
не лампата, а слънцето ще изгори!

Автор: Васка Мадарова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 01, 2013, 09:41:25
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Цвети в Септември 02, 2013, 09:34:23
Е това последното,не требваше да го чета! :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: astrafan в Септември 02, 2013, 09:48:41
Майката винаги я боли!!! И ще я боли! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 02, 2013, 11:03:38
На мама

Аз рядко ти казвам „Обичам те, мамо!“,
Но не е нарочно, не мисли, че пестя.
Аз уж съм пораснала – момиче голямо,
Но все се срамувам глава да склоня.

Аз знам, че ни чакаш! Навън все поглеждаш,
Дали ще си дойдат твойте деца
С душата си свита – леглата подреждаш
И тръпнеш щом чуеш шума на кола...

Дори уморена, щом знаеш ще дойдем,
Приготвяш, разделяш от всичко по две.
И колко да нямаш, ти пак ще намериш,
Ти никога не ни пращаш със празни ръце.

Живота ти мина във грижи за двете –
На коя да помогнеш, коя е добре.
Ти нашите болки събираше в шепи
Ах, всичко измъчваше майчиното сърце...

Ти никога нямаше време за тебе,
Крака да подвиеш, глава да сведеш.
Косите ти бели, знам са от двете,
Да работиш, да стискаш, все на нас да дадеш.

Ний твойте момичета, пораснахме, Мамо!
Днес май сме вече големи жени..
Нанякъде тръгнали, с чужди хора до рамо...
Далеч сме, не виждаме твойте сълзи..

Не плачи, мила мамо! За нас! И за двете!
Ний с тебе сме, даже умножено по две...
Ще си дойдем, макар и за вечер
Да се стоплим в твойте ръце!!!

Пламена К.Николова



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 02, 2013, 11:12:48
Картина

Ти си светеща в мрака звезда
и тайфун с разрушителна сила,
ти си моята фея в нощта,
пеперуда с криле от коприна.

Ти си тръпнеща ласка на длан,
и вкусът на две сливащи устни,
ти си кораб с нежни платна,
и оазис сред дивната пустош.

Всеки дъх е на теб посветен,
мое малко и нежно момиче,
и дори да сме днес разделени
във любов пак на теб аз се вричам.

Незатихваща болка си ти,
и момичето с нежното име,
и сърце без коварни лъжи,
затова те обичам, прости ми!!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 03, 2013, 10:45:54
ПРЕРАЖДАНЕ

Усеща се как полъха далечен
звездите скрива, срива градове,
променя даже летописа вечен,
та той де не вълнува и зове.

Щом Господ е изместен от парите
нормално е крадци да са на власт.
Те бъркат деликатно из душите
и пълнят алчно грозната си паст.

Продават за пари, че и убиват,
играят свое – кърваво хоро.
Какво че други страдат и загиват
без цел, и без надежда за добро?

Враждуват като две жени в омраза –
най-читавото в тях душа бере.
Навред посяват жупел и зараза,
а никой не желае да ги спре.

Не виждат ли – България умира
и трудно е за днешният човек...
Животът – уж започнал, а пък – спира...
Дали ще съществува подир век?

Дошъл с ония бодри ескадрони
на устрем горд и набег – засиял,
той сигурно ще свърши с неутрони,
създадени от мозък, изкуфял.

Забравихме и Ленън как говори: –
„Любов правете!” – Ех, какво момче!...
Стена се построи и се събори,
а тоя свят към битки все тече.

Превърна се в едно глобално село,
в което с безразличие си врим,
дарява – всъщност, колкото е взело –
импулси за успех, необясним.

Каква да е последната ми песен –
мажорна ли, минорна ли – не знам?
С прераждане, след хубавата есен,
дано светът е малко по-желан...

Росен Гъдев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Септември 04, 2013, 07:10:01
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 04, 2013, 09:00:05
(http://s19.rimg.info/fc4a1b028f2918f4f4c050cc86d6865e.gif) (http://smayliki.ru/smilie-1244048583.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 04, 2013, 10:51:36
Цитат
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

                                                                    thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Септември 04, 2013, 10:52:49
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Септември 04, 2013, 11:24:07
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Септември 05, 2013, 01:34:43
ПРЕДИ ТЕБ......

Преди бях тяло без душа...
Бях ангел с дяволска осанка!
Буца лед обвита в стомана...
Земя напукана за дъжд!
Бях този който плаши сатаната...
Някакъв нещастен мъж!


                                ......И СЕГА С ТЕБ!

Сега съм облак реещ се в небесата....
Щастие обвито в плът!
Сега съм пролет.....
И съм в рая!

Но пак усещам да повява студ!
Защото ти си там с друг!

пп. Автора пожела да остане анонимен! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 05, 2013, 02:51:38
 ПОДАРИ МИ УСМИВКА!

Две блеснали очи ме гледат закачливо,
в тях Слънце отразява се игриво.
В моите очи Небето се оглежда,
тихо, срамежливо из зад тях Морето поглежда...

Видение странно ли си, или просто мираж?
Да се загледаш в мен се изисква кураж...
Че буря в сърцето ми вълните разбива,
с порой от чувства бреговете залива.

Опитваш се със поглед устремен
да укротиш пожара в мен...
Ще ме накараш ли да се почувствам щастливка?
Просто... подари ми Усмивка!

Виолета Петкова
05.09.2013


Виолета е от Белослатинско село, ма живее у другия край на диагонала...

https://www.facebook.com/pages/%D0%92%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5/310310269097431 (https://www.facebook.com/pages/%D0%92%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5/310310269097431)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 05, 2013, 05:24:59
убави чувства,лоши стихове....с извинение за мнението....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 05, 2013, 08:05:26
М-да! Често се среща у нашио форум убаво чуство, ма много зле изпълнено. Последното стихотворение, мааму стара, е пълна илустрация на тава колко е вредно да се римува през компа. Що на думата тутурутка излазат некви смотани рими, де ме е срам даги напиша.
Добре, де! Я седа и се чуда секой път - добре се чете поезия, ма она требва да се чете не с очите, а със сърцето, следователно едно стихотворение на ден, айде по две - едно да ти напраи деньо и едно да ти осмисли нощта - повече е просто противопоказно и води до те такива резултати - аресва се сичко, у което пръвите две думи (ели некои други две думи) мат що-годе некъф смисъл. А тава - извинявам се - далеч не е достатъчно.

 


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 05, 2013, 08:43:28
Предлагам на модераторо да турне горниа пост на Апостолица с червени букви у заглавието на темата....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 05, 2013, 11:24:50
 :smeeeh:
Предлагам на модераторо да турне горниа пост на Апостолица с червени букви у заглавието на темата....
:smeeeh: :smeeeh:

Абе, ей! Ше ти връчвам и на тебе патка за годината ми се види! Але я съм модератор те тука, бре! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Септември 05, 2013, 11:26:03
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Тури му една Да си носи


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 06, 2013, 12:17:41
 :duhovata: :chistenje: ;D


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 06, 2013, 08:28:19
:smeeeh:
Предлагам на модераторо да турне горниа пост на Апостолица с червени букви у заглавието на темата....
:smeeeh: :smeeeh:

Абе, ей! Ше ти връчвам и на тебе патка за годината ми се види! Але я съм модератор те тука, бре! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
епа я знам,че ти си модератор-ма тава е офицялна молбъ един вид-да се прошнурова и пронумерова-некък по-така авторитетно да звучи :smeeeh:
:smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Тури му една Да си носи
Я нова патка нещем-ма ако дадете един разклонител-нема да го върна ;)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Септември 13, 2013, 12:08:34
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
“Маме, не чакай днес твойто хлапе!”

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Отлитай, детето ми, нищо,
че мъката в мене расте.
Тя, майката, тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезева

Те точно тва са бех засилила да споделъ с вазе. Понеже съм баш на таа вълна тия дни...  :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Септември 13, 2013, 12:21:41
На ъгъла на сезоните



Защо тъгуваш? – пита.–

Вън е есен.

И пребоядисва роклите ми в златно…

Да, есен –

казвам, а очите ми – солени,

на дребни капки капе тишината.

Мълча до бяло.

Казват, че е мъдрост.

На ъгъла със лятното ми буйство,

в безпътицата си – забравен щъркел –

сърцето ми е голо и безшумно.



Дъждът – не млъква тя –

е стихоплетец.

Нима поет е, Боже? Логорея.

Довея хлад – мърморя – ражда сенки,

оплита в мрежи и се влюбваш в нея.

Художник е дъждът и виж офорти

как сребърно по скулите ми светят.

Притегля ме с изящество на котка

и как да му се сърдя – вън е есен.



… Прилича на петуния обаче

душата ми е бистрена в пустинята.

Скитосва си и пет пари не дава –

какво от туй, че лятото ми липсва?

Измисля го.

И в него се поселва.

Намирам го дори безотговорно,

но щом заспорим пак какво е есен,

отвръщам:

Път и смисъл в тържеството!



Доволна е.

След циганското слънце

проскърцват колела, плющят дизгини...

С катуните и аз –

случаен пътник –

през ръбчето на есента преминал.



Лили Качова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 13, 2013, 12:25:05
Мдааа... и свършва лятото, иде есента...  :'(
И на мене ми е едно "междусезонно"...  ???


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: masok в Септември 13, 2013, 09:37:51
НЕ СИ ОТИВАЙ
Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: киликанзер в Септември 13, 2013, 09:48:56
Апостолице, Единиот Камик кофти го цитируваш  :-)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 13, 2013, 09:54:53
Когато те срещнах

Когато те срещнах, не хранех мечти,
душата от подлости бе изтерзана,
оплетен във фалш и безкрайни лъжи,
във всяка любов аз прозирах измама!

Но ти ме накара да видя света,
във твойте очи, две безкрайни морета
удави във нежност и страх, и тъга,
и цялата болка в душата помете!

Усмихна деня ми и стопли нощта,
самотни, премръзнали страсти целуна,
от тебе отпих като жива вода,
и в мойте вени кръвта затанцува!!

И върна ми вярата в идния ден,
изпълни живота ми сякаш магия,
не пускай ръката ми, остани с мен,
и аз ще ти дам свойта обич-стихия!!

Стефан Александров

Те тва момче е нашенско - от Лом. много аресвам къ пише.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 14, 2013, 06:24:43
Cълза

Една сълза по бузата се стича,
една сълза от мрачна тишина,
проронена във знак, че те обичам,
удавена в морето на страстта.

Една сълза, а колко много обич
бунтува се безмислено в гръдта,
една сълза изпращаща в разлъка
и теб и мен и нашата мечта!!.

Една сълза, умиращ грях и спомен,
умиращо сърце и самота.
Една сълза от истина отронена,
пренася любовта във вечността!!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 14, 2013, 06:57:26
Добрият ученик

Ухапа ме проклетият му пес
и ме погали след това със лапа...
А му угаждах все едно е Крез...
Храни си, значи, куче да те хапе!

Проклетнико, дали прихвана бяс,
или си просто пес неблагодарен?
А той ми каза кротко: "Ами аз
от хората се уча, господарю..."

Ники КОМЕДВЕНСКА /по нещичко за всеки/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Цвети в Септември 14, 2013, 07:39:49

Много ми се плаче,мамо,
много ми тежи!Уж причина няма,
а очите ми са пълни със сълзи!
Много искам да се гушна в теб
и да се стопля,нищо да не питаш,
само да ме галиш,а пък аз да се наплача...
тъй на воля,без да се стеснявам.
Знам,че съм голяма,даже много,
но ми се доплаква,мамо
ти сигурно ще знаеш и защо.
Нищичко не искам,само да се гушна
в теб,за малко и дете да бъда,
да се страхувам,да съм слаба,
да треперя и да не мога нищо,
безпомощна да съм
и да се изплача аз на воля.
Уморих се да съм силна,мамо,
само да поплача малко
и после пак ще съм във форма!



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Септември 15, 2013, 08:26:02
 thanks :punk: :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 15, 2013, 12:54:06
(http://s7.rimg.info/d074d1214143563d43f9f234fbd78acf.gif) (http://smayliki.ru/smilie-582878535.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 16, 2013, 09:44:03
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 16, 2013, 09:27:01
Май всички забравихме

Май всички забравихме че бяхме деца!
Преди много години растяхме красиви...
Все бяхме с ожулени я ръце, я крака..
Но, растяхме на воля и....Бяхме щастливи!

Макар и да нямахме телефон или нет,
ние намирахме със какво да играем...
На ластик, на жмичка, на мач, самолет...
Все искахме много и всичко да знаем...

По цял ден се скитахме на воля, безспир..
Попивахме бързо, и растяхме охотно..
Ние имахме обич... Ние искахме мир!
Детството наше беше просто страхотно

На училище ходихме със мерак и душа,
по цял ден се учехме какво е доброто...
Но май вече забравихме че бяхме деца..
Сега сме обсебени от парите и злото...

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 17, 2013, 06:54:02
Мъжко писмо

Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече.
Все не успявам да я заблудя.
Тя упорито в кръг ме обикаля
и с дните видимо стеснява се кръга.
Понякога до магазина ходя.
Разходка правя си така.
С връстници и другари се засичам.
Говорим си. Оправяме света.
Преди да мръкне, телевизора си пускам.
Той гледа ме и ме търпи.
Не го тормозя. Скоро го изключвам
и връщам се във хубавите дни.
Държа на шкафа си албуми стари.
Семейна Библия са. Нашият живот.
От снимките очи говорят - близки, благи
и ме даряват с благослов.
От мисли уморен, не питай как заспивам.
По цяла нощ сънувам майка ти и теб.
Ти всеки път се появяваш твърде малък
и правиш плахи стъпчици напред.
Май друго няма... Аз така живея...
Успях за малко да надбягам старостта.
Но в крайна сметка тя ме изпревари
и за победата отивам да я поздравя.

Детелина Стефанова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Септември 17, 2013, 11:22:44
Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Септември 19, 2013, 09:26:49
Шепа пръст

Шепа пръст ще си взема на тръгване
от свещената родна земя.
Ще я нося, увита във кърпичка,
там – на другия край на Света.
Ще продам своя дом, всички спомени
и ще дам на децата си шанс
да постигнат мечтите си скромни.
Ще платя за това във аванс...
На последния рейс ще се метна,
за да търся по-сносен живот.
Как покорно и тихо да кретам
като жалък, безмозъчен скот ?
Как да чакам по-светли години ?
Нямам време ... То бързо лети.
Вече лято поредно премина ,
а животът ми тук не върви.
Ще накарам насила душата си
да обикне Земята на друг.
Неспокойна съм тук за децата си...
Как да стискам сърце във юмрук?
Как да спя във безкрайните нощи,
ако те са навън, из града,
в който бродят невидими, лоши ,
безпощадни лица на глада ...
Те, децата ми, тук ще работят
за трошички от пищен обяд ,
ще създават деца безимотни
и от страх не ще могат да спят...
Шепа пръст ще си взема на тръгване ,
моя бащина, родна Земя.
Ще те нося , увита във кърпичка,
там – на другия край на Света.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 20, 2013, 06:25:44
Вярност

Тя си отиде - тиха старица.
Пътя си земен измина до стъпка.
Може би Бог я прие за светица
Може би Дяволът в ад я натъпка.

Тя си отиде. Хлопна капака.
Няколко сълзи, бутилка със вино,
жито варено и хляб, само хапка...
Всеки край гроба съчувствено мина.

Боднат е кръста - круша безплодна.
Тъжна съседка молитвица ниже.
Двамата сина отдъхват свободно -
старата искаше толкова грижи.

Всички си тръгват. Пътят ги грабва,
здраво опънат - оголена жица.
И я забравят. На кой ли му трябва
спомен да пази за мъртва старица?

Ала до гроба с лека походка,
с тъжни очи и настръхнала грива,
плахо промъква се мършава котка
и до венеца на кръгче се свива.

Тя не оплаква. Просто тъгува.
Гроба ще пази докрай. Като жрица.
И под студения кръст ще сънува
топлите длани на свойта старица.

Ники КОМЕДВЕНСКА


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Септември 21, 2013, 09:42:38
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 27, 2013, 12:01:31
За последните 4 стихотворения -  thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Септември 27, 2013, 12:07:46

За хорската злоба

За хорската злоба се носят легенди,
загубени сенки, със мъртва душа,
Усмихнати, щом се подпреш на колене,
щастливи, щом видят в очите сълза!

Посрещащи утро без цел и посока,
пияни във своята жажда за власт,
загубили верния път във живота,
пропити от завист, и злобни от страх.

Намиращи сили във чужди копнежи,
и вяра, че техен е целия свят,
отрекли във себе си всички надежди,
посипали своята нежност със прах.

Ревниво отричайки своите грешки,
и търсещи в другите свойта вина,
приятели мои, бъдете Човеци,
накрая остава една суета!!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Септември 27, 2013, 10:12:24
 thanks

          По страшно от човешката злоба и завист - нема!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Минка в Октомври 03, 2013, 02:41:01
Бира с картофи

Дълго и черно, черно и мокро поле.
Десет тополи, обути във жълти пантофи.
Хремав дъждец, а под вятъра сникав - те,
десет жени вадят черни картофи...
Бавно към края на дългите черни бразди
пъплят и ровят в земята жените бездумни.
После едно ремарке със измити звезди
тръгва към белия град със бирарии шумни.
Там ще ми кажат през бирена пяна и смях:
"Пий! Забрави! Вина никоя няма!"
Как да забравя, когато едната от тях-
в дългото черно поле - беше мама.

Ивайло Балабанов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: regreed в Октомври 03, 2013, 08:45:12
 thanks thanks thanks
Много силно, без думи останах... :no:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 06, 2013, 12:46:31
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Октомври 07, 2013, 11:37:35
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки
Оптимистично

Усмихвай се, когато те боли
и всичко ти се случва на обратно!
Усмихвай се през зъби, че нали
да се усмихваш още е безплатно.

Усмихвай се, отчаян от любов -
смехът дори през сто сърца се чува.
В окото на човешкия ни лов
усмихваш ли се, значи съществуваш.

Усмивката затуй е божи дар -
животът и без друго е намръщен.
Усмихвай се, човеко, като цар
и дните си, коравите, преглъщай!

Усмихвай се дори примрял от глад -
светът реве под стотната си криза,
и друго ако не, да го е яд
на простия човешки оптимизъм.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 08, 2013, 04:35:50
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Качамилья в Октомври 08, 2013, 04:50:36
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 09, 2013, 10:50:50
Предсмъртно писъмце

Аз съм приятелю, от село, под Рила.
Още от вчера съм тръгнал. От пет.
Пак си оставям Родината мила,
пустият мой емигрантски късмет.

Майка си нямам.Тя рано замина.
Татко отгледа ме. Врял и кипял.
Аз съм оттдавна приятел, в чужбина.
Телеграма получих.Татко умрял.

Уж здравичък беше, моят ми старец.
Какво да ти кажа...Истински мъж.
Мама го викнала.Той не отказал.
И тръгнал при нея.Ей тъй.Изведнъж.

Върнах се в къщи.Вече погребан...
Комшиите викат…Ех, върна се ти..
Писмо ми оставил.С надпис небрежен.
Започнал с думички:-Сине прости!

"Аз не съм твоят истински татко.
Кой ти е татко...Аз го не знам.
Захвърлено бебе.Чисто и сладко.
Намерих те сине. И те направих голям".

"Майка ти рано, рано замина,
отгледах те синко, с двете ръце.
Ах, тази пуста, пуста чужбина,
скъса ми бързо туй здраво сърце".

"Обичай си своята мила Родина!
Тя част е от твоя.От земният кръст.
Ако някога аз оттук си замина,
торбичка ти давам-с българска пръст.

"Е хайде, момчето ми! Късмет ти желая!
Да знаеш,че щастие не е само пари.
И ако пръстта от сълзи се измокри...
България плаче...Прибирай се ти!"..

Красимир Димитров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Октомври 10, 2013, 01:36:38
 :'( :'( :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 12, 2013, 05:02:49
 :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Kaka Сийка в Октомври 12, 2013, 06:21:25
 :'( :'( :'(


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Качамилья в Октомври 13, 2013, 11:38:42
Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи
двама старци трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка...
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!

Христо Медникаров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: regreed в Октомври 13, 2013, 03:42:47
 thanks thanks thanks
И двете са направо разтърсващи! И  много истински.
Поклон!  cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 14, 2013, 02:23:18
Понеделници

Тъй, като тръгнат едни понеделници...
та го откарвам цяла неделя.
В дни като тези, ми иде заместници,
временно да си намеря.
Ту ще забравя да включа пералнята,
или ще тръшна секретната брава,
ще закъснея, и точно с началника,
ще се заварим в финалната права...
Ту пък, когато съм гости поканила,
хляб ще забравя да купя,
някой ще звънне, когато съм в банята,
нокът или пък токче ще счупя...
Или ще взема да си изтърва автобуса,
ще се порежа сръчно със ножа,
ще ми се скъса торбата с боклука,
новата дреха - петно ще и сложа...
Сметките, тока и телефона,
в срок да платя ще забравя,
тъй като нищо, включен котлона,
ще се улисам и ще го оставя...
Ще ми откраднат пълна заплата,
ще си забравя чадъра в транспорта,
ще ни разбият за нищо колата,
ще си изгубя паспорта...
Или ще вземат да спрат асансьора,
бойлерът ще се повреди,
или Джи Пи-то ми ще е болен,
няма да има крушка в мазето...
Вижте ме! Как съм поглед забелила!
Моля се цялата седмица -
да се докопам веднъж до неделята...
и... се отървам от понеделници!...

/из нет-а/
 



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: regreed в Октомври 14, 2013, 05:28:31
 thanks cv
 :smeeeh: Ама колко апокалиптично са го написали!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Октомври 15, 2013, 03:21:37
"Научих, че грешен завой води във вярна посока,
 ако се движа в покой без да насилвам нещата.
 Няма сразена мечта. Има възможна реалност.
 Всеки капан е врата. Всяка тъга - болна радост,
 а болестта се цери само с безкористна Вяра.
 Няма изгубени дни - всеки един е награда.
 Няма нещастна Любов. Има разглезено Его.
 Научих, че този живот си е мой... и съм луда по него..!"

 Катерина Кайтазова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 15, 2013, 03:37:49
http://e-burgas.com/archives/59095 (http://e-burgas.com/archives/59095)

Чудих са къде да го сложа, ма понеже е в стихотворна форма, тукам го тука. Мене ма стисна за гърлото, докъде го четох.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Октомври 15, 2013, 03:50:46
само не е ясно що тва сладникаво творение е пущено у рубрика "Анализи" и се тврди че било историата на емигрант....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Каламутняк в Октомври 15, 2013, 06:28:40
Мдаа, тава и веднъж blax сигурно па шъ има достатъчно шекер да се изпече на рикия...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 17, 2013, 10:09:25
НЕ ПЛАЧАТ МЪЖЕТЕ

Мъжете не плачат.От мънички още
момчетата чуват тези слова
Запомнят, и цял живот после
преглъщат всяка своя сълза.

На силни се правят, но понякога тайно
поплакват си те във нощта
и за да не видим тяхната болка
във шепа събират сълза по сълза.

Скриват ги нейде дълбоко в сърцето
от себе си те ги крият дори
и сякаш още плаче детето
в суровите мъжки души.

Не плачат мъжете, но когато се случи
мъж да отрони сълза
от мъка голяма е тя натежала
събрала е цялата болка в света.

ВЕРА ИЛИЕВА


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 18, 2013, 11:25:25
(https://scontent-a-lhr.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/480657_507604179287727_1800858937_n.jpg)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 19, 2013, 12:09:14
РИСУВАЩА СВЕТА

Една жена, рисуваща света,
но не с бои, а с думи и куплети.
Понякога ги случва през деня
и често ги отнася на небето.

Не е поет, а пълна е с мечти
и много иска този свят да бъде
такъв, какъвто искаш го и ти-
прекрасен и едно голямо чудо!

За фон му слага точно Любовта,
за облачета - Вяра и Надежда.
И пак без четка си играе тя,
накрая Мир поръсва и поглежда.

Отдолу вижда мъничко тъга,
но може бързо тя да я поправи.
Усмивка слага бързо над света
и от тъгата в миг ще го избави.

Такава е люблящата жена,
тя често неразбрана си заспива.
Рисуваща картини за света
с Усмивка и Любов! Но й отива!

Десислава Церовска
/Звезда Христова/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 20, 2013, 11:30:00
На....

Отиде си...Небето се разплака,
земята сякаш спря да се върти.
И знам че вече няма да те чакам,
и знам, че не ще спре да ме боли.

За миг се преобърна моя свят,
усмивката ми, като стара дрипа
захвърлих я, обгърната от хлад
и сякаш някой в тъмното
изхлипа.

Душата ми - обрулено дърво,
сълзите ми - листа от късна есен,
дори не се запитах аз защо
не станах част от своя свят
чудесен.

Повярвал в теб, сега изпепелен,
виновен, че единствено обичах,
жадуващ, а ненужно наранен,
по твойте стъпки без умора тичах.

Но ти изчезна, сякаш беше сън,
преминала през мен като стихия,
със вятъра говорим си навън,
и сякаш ми нашепва:,,Забрави я!!!''

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: regreed в Октомври 20, 2013, 04:16:06
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Октомври 20, 2013, 04:27:00
 

Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

     Голямата любов

Ела при мен! Бъди за малко лош!
Бъди непредсказуем, луд и влюбен!
За мъничко в една-едничка нощ
да се намерим. И да се изгубим...

Да видя, че си жив. От кръв и плът –
дори несъвършен и малко грозен.
Поезия е голата ти гръд,
костюмът ти и ризата са проза.

Не ме съди! В озъбения свят,
забравил за вълшебства и светулки,
голямата любов е като ад –
твори живот, ала не връзва люлка.

Ще върже теб и мен с камбанен звън.
И ще ни раздели, за да живее!
Но всяка нощ ще ни гори насън,
та цял живот да вярваме във нея...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 20, 2013, 04:34:44
 thanks :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 20, 2013, 09:01:09
Добро е!!! :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 22, 2013, 12:32:19
Октомври е

Октомври е. И вече ставам златна.
В прегръдките на есента притихвам.
Танцува вятърът ми листопадно.
А слънчев лъч, случаен, ме усмихва...
И знам, че още, още имам време.
Студът? Ще го забравя до вратата.
От дните си – надежда ще си взема.
 От нощите – ще взема тишината...
И пак ще бъда толкова различна.
И жълта, и оранжево-червена.
Светът е цветен, колкото обичане,
и всяка есен се оглежда в мене...
През слънчев лъч денят е чисто нов.
А вятърът? Танцува радостта.
Октомври се превръща във Любов!
Когато е целунат от жена.

 irini


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Октомври 22, 2013, 12:53:43
Не се имам за човек, отбиращ много от поезия, но едно стихче чете ли се с лекота, значи е добро. Другото, което ме кара да си кълча езика, пиши го бегало - така мога да "пиша" и аз. И виждам и по вашите реакции, че наистина е така. Винаги под хубавите неща има коментари. :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 22, 2013, 05:47:34
Не, че и я съм спец, ма секи чуства различно. Мене те тва бъш ми се лее кът вино из канела, па за тва къ го усеща друг не знам. То за тва ората викат, че  поезията как и времето са относителни понятия - на едни им аресва, на други не....


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 23, 2013, 06:56:31

Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш - отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти -
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини -
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни -
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят - пред Бога с теб сме равни -
за всеки има слънце, хляб - небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз - щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно - сам самичък
пред моята врата - ела и влез.
Аз няма да те съдя - и приятел
ще те наричам - всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза -
иди си и бъди Благословен!

Маргало


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 24, 2013, 12:51:18
Завет

Тая шепа земя,
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот й остава?
Векове на възход,
а след туй векове на забрава…
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,
свикнал все да шепти,
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века…
Тая свята земя
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.
И да тръгнеш оттук,
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 24, 2013, 01:02:39
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 24, 2013, 11:16:04
Илюзия

Моите две ръце те извайват,
от самотни копнежи за страст
Сбъднат блян от порива правят
и се влюбвам в илюзия аз.

Моите две очи те обличат,
във дъга от споделяни дни,
всяка вечер във тебе се вричам
сутрин търся в сърцето следи.

И така ще те пазя в безкрая,
жаден спомен несбъднат мираж,
във чии очи ще те позная
и дали ще си пагубна страст.

Ще те търся във радост и мъка,
ще се смея, ще плача дори
ще се връщам от всяка разлъка,
ако има те - с мен остани!

Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Октомври 27, 2013, 12:55:39
 ЛЮБОВ

Когато вече няма да те има
във вид, така удобен за любов -
ще отпечатат черното ти име
на белия тържествен послеслов...
Отдолу с едър шрифт ще се разпишат
десетки равнодушни имена.
Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата);
под нея - и по-бившата жена;
и тъй нататък... Седем-осем души
(от най-долуподписаните там)
ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат.
И ще поливат с вино пепелта.
И някой, който те е мразил приживе,
ще се кълне в любов към твоя прах.
А някой, който и не те е виждал,
ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!"
И някой стар и предан съслужител
на всички ще раздава черен креп...
У вас ще плачат и ще варят жито.

И
само
аз
ще бъда
още
с теб.
Ще бъда с теб!
Сред тайнствения шепот
на докторско-латински диалект.
Край санитаря, който пуши в шепа
и чака да докарат нов ковчег.
За мене чакането свърши вчера.
Затуй не чувам и не ме боли,
когато тъй обичания череп
пробиват с най-дебелите игли.
Затуй не виждам нито тоя скалпел,
под който кръв отдавна не шурти,
ни тая ледено-студена талпа,
която уж си - ти... Нима си ти?!
Това си ТИ...
Добре, де - нищо ново.
И жив съм те целувала - студен! -

Сега поне не си съвсем виновен;
не знаеш ТИ какво ми е на МЕН -
и слава богу! Аз дори се кръстя -
от атавизъм, не че има бог...
Уж коленича, а - стоя на пръсти,
за да те стигна... Колко си висок!
И както много, много много пъти -
ДУША В ДУШАТА - те целувам пак...
Изтръгват ме със сила от трупа ти.

И чувам през мъгла от амоняк:
"Ценим високо силните ви чувства.
Но тук се искат нерви на стоик!
И затова ви молим да напуснете -
най-страшното тепърва предстои...
Върви си!
Чуваш ли!
Тук аз нареждам!
И без това съм доста угнетен...
Ах - тоя - твоят!... Беше безнадежден.
Вертебро-базиларен инцидент."

"Аз, докторче, съм цялата - спокойствие.
Но мога и да откача така,
че цялото ти вертебрално войнство
не може да те вдигне на крака!
Познаваме се... хич не ме закачай;
не ме плаши с най-страшните неща.
Те вече минаха през мен. Така че -
прави, каквото още имаш там..."

Дали, че докторът е стар приятел
(нали и той е малко некрофил) -
но аз стоя отново до главата ти...
(Като във български игрален филм.)
И гледам как най-страшното се случва -
разрязват те... при пълна тишина...
(Това е вече филм на Бертолучи.)
Костта е тънка - като на жена.
(И кожата ти беше като костите!
И вечно се раздираше - до кръв -
от прекалена нежност; от недостиг
на нежност... Е, не беше ли такъв?)

А... Докторите вече те отвориха!
Сега оголват мозъчния ствол...
Като корона
на огромен орех
аз виждам
сивото ти вещество!

Аз виждам чудо, за което никой
не можеше да ме предизвести...
От тая крехка тъкан е пониквал
безкраен космос... Е - това си ти!
Безкраен космос. И безкрайно малък...
Но той до молекула е побрал
и звездния, и хорския наваляк;
и корените в земните недра;
безумието: "Вие или ние?!" -
с кръвта, която тече и тече;
надеждата в летящите чинии
с невинното зелено човече;
и тая вечна вяра - че сме вечни! -
разгаряна в любовния екстаз
на всичко живо - и живяло вече -
и станало на прах...
And all that jazz.

Къде са те сега?
Къде потъват
угасналите в буря светове?
Дали съвпада пътят към отвъдното
със тоя, който тук ни е довел?
Къде отиваме? Защо? За дълго ли?
Или е само за милион плюс хикс
години, след което като гълъби
се връщаме под старите стрехи?
Да!
Виждам всичко, що е излетяло
по тоя път: натам - насам - натам...
И жалко, че сегашното ми тяло
е тежичко за тая красота.
Аз виждам как летим!
Ах, няма начин
пробудената памет да греши -
познавам тия полети безбрачни
на мъничките бъдещи души...

Аз виждам и смъртта:
Като утроба -
там зреем. Ден след ден.
И ген след ген,
докато в своя образ и подобие
отново ще се възпроизведем!

Аз виждам -
бурно клетъчно делене -
полу-кошмар, наполовина - стих,
и - някогашният ни дъх последен
се слива с първия ни вик...
Mehr Licht!*

Изгрял е ден, какъвто рядко има -
невероятно слънчев и зелен...
Седим си с него двама най-интимно -
денят и аз. Па нека ни е зле!
Седим си тъй, почти додето мръкне
и стане време той да си върви.
След него с писък литват двама
щъркели.
Подире им със двойно силен вик
подскачат до небето разни жаби
и скакалци. Свещена простота!...
А може просто да се размножават
невинните зелени божества?...
Гадини, твари, бръмбари, добичета,
маймуни, риби, паяци, орли -
човек не може
да не ви обича!
Не бива
да не ви боготвори.

О, китове, избити в океана,
о, лъвове, разстреляни на лов -
приемате ли своя цар неканен,
ако царува с почит и любов?
О, семена и спори вездесъщи,
и вие, инфузории безчет,
помагайте му - вечно да се връща
от хаоса - за да му слага ред!
Да бъде член на вашто съзаклятие,
да мине всички форми на белтък
и пак да зацарува на земята,
отново сключил шеметния кръг.
(То... някои царе са чисто голи...
като парче одялано дърво...
Е - всяка жаба да си знае гьола!
За недостойни - няма втор живот.)

А ти?
За теб ще има ли, любими?
Любим - и любил - влюбен - и влюбчив,
и цял - любов... За теб, в чието име
с камбанен звън съдбата ми звучи?
Да. Да! Че ако ти не си достоен
да бъдеш абсолютно опростен,
и пак да се родиш - тогава - кой е?
И има ли достойни въобще?!?
Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив...
Напротив - казвам (с много, много обич]
- ех, имаше си недобри черти...
Една добра на лоши сто да смятам -
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!

И после... Знаеш по-добре от мене...
И аз ще легна тука - някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам - ти отново ще поникнеш!
От кал... от прах... от кости...
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
"Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!"

Ще бъде ден, каквито рядко има -
горещ, ала прохладен летен ден...
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път - пак - ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж...
Лъготиш: "Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди..."
Ах, мое скъпо дребно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък... Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега...
Пази се - долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.

Миряна Башева

П.П. едно от любимите ми нейни стихотворения, посветено е на голямата и любов, Рангел Вълчанов  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Октомври 27, 2013, 01:09:38
За пръв път го чета и много ми хареса.  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 28, 2013, 12:46:48
Добро!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 29, 2013, 02:10:48
Не съм много сигурна, че тука е правилната тема, но попаднах случайно на текста. Това е народна песен от шопско, която баща ми /Бог да го прости!/ много обичаше да ни пее, особено подчертаната част. Но никъде не можах да я намеря с музикален съпровод.  :-\

Две зли етърви - две зли клетви

Два си брата верно живували,
сос една се вода омивали,
сос един се пещемал брисали,
на една се сабля огледуя.
По-младиот на по-старий вели:
- Живуй, брайно, да си живуеме,
да живуеме, дор ергенуеме,
па кога се, брайно, ожениме,
дове чеме две млади етърви,
и двете че се кучки догодити,
веднаг че ни, брайно, разделити!
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Де ли стоя клетва, де ли слуша?
Живували до два мили брата,
да живували, дор ергенували,
па кога се братя оженили,
довели са две млади етърви,
и двете се кучки догодили: -
веднага са братя разделили,
среде дворо прекоп прекопали,
у прекопо Дунав навърнали,
у Дунаво върби насадили,
низ върбите дуни промешали.

Па си седа две млади етърви,
па си седа на равните двори,
па си седа и се люто кълна.
По-младата на по-старата вели:
- Големице, по-стара етърво!
Да си родиш девет мили сина,
па да дойде тая църна чума,
да удари девет мили сина,
от деветте един да остане,
па и него войник да изпратиш;
кога дойде, мори, отоздоле,
да донесе седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм,
та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
да везуваш седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
По-старата на по-млада кълнеше:
- Таком Бога, по-млада етърво!
Ти да родиш девет мили черки,
па да дойде ситна сипаница,
да удари девет мили черки,
от деветте една да остане,
и на нея седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм,
та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме.
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Родила е по-стара етърва,
родила е девет мили сина,
та е дошла тая църна чума,
ударила девет мили сина,
от деветте един оставила,
и он си е млад войник отишел.
Кога се е от война повърнал,
и донел е седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Та си ойде по-стара етърва,
та си ойде, на младата вели:
- Таком Бога, по-млада етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да повежем на юнака рани!
Па е дала от нейното платно,
везувала на юнака рани!
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили черки,
па е дошла ситна сипаница,
от деветте една оставила,
и на нея седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Па се чуди по-млада етърва,
па си ойде на нойните врата,
па си ю потио говори:
- Големице, по-стара етърво!
Да ми дадеш от твоето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме,
да повежем седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Послуша я по-стара етърва,
та ю даде от нойното платно,
що са прели, кога са се клели,
що са ткали, кога се карахме,
що белили, кога се делили.
Повързала на девойка рани.

 



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Penta1 в Октомври 29, 2013, 02:34:58
Не съм много сигурна, че тука е правилната тема, но попаднах случайно на текста. Това е народна песен от шопско, която баща ми /Бог да го прости!/ много обичаше да ни пее, особено подчертаната част. Но никъде не можах да я намеря с музикален съпровод.  :-\

Две зли етърви - две зли клетви

Два си брата верно живували,
сос една се вода омивали,
сос един се пещемал брисали,
на една се сабля огледуя.
По-младиот на по-старий вели:
- Живуй, брайно, да си живуеме,
да живуеме, дор ергенуеме,
па кога се, брайно, ожениме,
дове чеме две млади етърви,
и двете че се кучки догодити,
веднаг че ни, брайно, разделити!
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Де ли стоя клетва, де ли слуша?
Живували до два мили брата,
да живували, дор ергенували,
па кога се братя оженили,
довели са две млади етърви,
и двете се кучки догодили: -
веднага са братя разделили,
среде дворо прекоп прекопали,
у прекопо Дунав навърнали,
у Дунаво върби насадили,
низ върбите дуни промешали.

Па си седа две млади етърви,
па си седа на равните двори,
па си седа и се люто кълна.
По-младата на по-старата вели:
- Големице, по-стара етърво!
Да си родиш девет мили сина,
па да дойде тая църна чума,
да удари девет мили сина,
от деветте един да остане,
па и него войник да изпратиш;
кога дойде, мори, отоздоле,
да донесе седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм,
та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
да везуваш седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
По-старата на по-млада кълнеше:
- Таком Бога, по-млада етърво!
Ти да родиш девет мили черки,
па да дойде ситна сипаница,
да удари девет мили черки,
от деветте една да остане,
и на нея седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм,
та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме.
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Родила е по-стара етърва,
родила е девет мили сина,
та е дошла тая църна чума,
ударила девет мили сина,
от деветте един оставила,
и он си е млад войник отишел.
Кога се е от война повърнал,
и донел е седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Та си ойде по-стара етърва,
та си ойде, на младата вели:
- Таком Бога, по-млада етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да повежем на юнака рани!
Па е дала от нейното платно,
везувала на юнака рани!
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили черки,
па е дошла ситна сипаница,
от деветте една оставила,
и на нея седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Па се чуди по-млада етърва,
па си ойде на нойните врата,
па си ю потио говори:
- Големице, по-стара етърво!
Да ми дадеш от твоето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме,
да повежем седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Послуша я по-стара етърва,
та ю даде от нойното платно,
що са прели, кога са се клели,
що са ткали, кога се карахме,
що белили, кога се делили.
Повързала на девойка рани.


Ей, това си е бисер фолклорен!!! Чудесна поема. Намерих подобна, от благоевградския край, но твоята е по-богата.
http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/7/210.htm (http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/7/210.htm)

Благодаря! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 29, 2013, 02:50:56
Ей, това си е бисер фолклорен!!! Чудесна поема. Намерих подобна, от благоевградския край, но твоята е по-богата.
[url]http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/7/210.htm[/url] ([url]http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/7/210.htm[/url])

Благодаря! thanks


Аз намерих и още един - трети вариант, ама той е по-осъвременен.

Зли етърви

Два са брата вярно живували -
със една се вода омивали,
със един се тестимел брисали,
на една се сабля огледвали.
По-младият на по-старий дума:
- Живей, братко, да се наживейме,
да живейме докът сме ергени,
че кога се, брайно, ожениме,
дове-ще ме две млади етърви
и те щат се двете кучки случи,
та щат назе двама да разделят.
Щото рече, туй се пусто случи -
живували до два мили брата,
живували двама неженени,
а кога се братя оженили,
довели са две млади етърви,
и двете се зли кучки случили -
веднага са братя разделили.
Среди двори прекоп прокопали,
у прекопа Дунав са отбили,
а у Дунав върби насадили,
низ върбите дюли промешали,
па си седят две млади етърви,
па си седят на равните двори,
и през прокоп люти клетви думат:
По-младата на по-стара казва:
- Големице, по-стара етърво,
да си родиш девет мили сина,
па да дойде тая черна чума,
да удари девет мили сина,
от деветтях един да остане,
па и него у война да пратиш,
кога дойде от кървава битка,
да донесе седемдесет рани,
та да дойдеш на моята вратня,
да ти дам от който бяло платно,
да му вържеш седемдесет рани!
А по-стара по-млада кълнеше;
- Таком' Бога, по-млада етърво,
ти да имаш девет мили щерки,
па да дойде ситна сипаница
и деветтях мъртви да удари,
от деветтях една да остане
и на вея - седемдесет рани.
Па да дойдеш на моята вратня,
да ти дам от мойто бяло платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що тъкахме, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме!
Даде Господ - клетва им се сбидна:
родила е по-стара етърва,
родила е девет мили сина,
па е дошла тая черна чума,
ударила девет мили сина,
от деветтях един оставила,
но и той е на война заминал,
а кога се от война завърнал,
донесъл е седемдесет рани,
па отиде по-стара етърва,
па отиде на по-млада казва:
- Я послушай, по-млада етърво,
да ми дадеш от твоето платно
да превържа на юнака рани!
Дала й е от нейното платно
превърза на юнака рани.
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили щерки,
па е дошла ситна сипаница -
от деветтях една е остала,
и на нея седемдесет рани.
па се чуди по-млада невеста,
и отиде етърви на вратня:
- Големице, по-стара етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да превържа седемдесет рани.
Послуша я по-стара етърва,
па й даде от нейното платно,
що са прели, когато се клели,
що тъкали, кога се карали,
що белили, кога се делили;
превързала на девойка рани.
Сбъднали се техни люти клетви!

 

 




Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Penta1 в Октомври 29, 2013, 03:55:15
Сакам да ви поздрава с тава стихотворение на Владо Любенов, он са а чувал като миничък у едно село в Ботевградския край. А да ви а благо четеньето!
 :zabrakal:

        ДУХОВАТА МУЗИКА *
         

        Ето я – иде пак селската духова музика млада –
        с цигани, българе и с диригента им влах,
        култово кърти паветата с гръм по площада,
        вади бордюрите, циглите смила на прах...

        Дуф-туту-дуф, дуф-дуф, туту-дуф!... – бие тупана,
        бае Димитъра вае със китката сякаш по тежкия звук,
        и ехото връща разлято със „еххххх” от Ръжана,
        сякаш завижда на техния дух самоук...

        Спас с кларинета, Найден с флигорната, Ачо с тромпета,
        басът, огромната туба, граждани, шопи, и аз –
        малкото хлапе, комуто му скача сърцето,
        там на мегдана, сред тези велики мъже, във захлас...

        А барабанчето реже с картечни откоси душите,
        Начо се смее и зарад мен се изпъчва напред,
        сякаш е знаел, че аз зарад него и тези разтърсващи ритми,
        още преди да порасна ще стана поет...

        И цигането с лъжицата весело удря чинела,
        и мята ръце диригента им влах като луд,
        сякаш да спре, но не може, защото към нас е поела,
        тази духова музика в жега, и в буря, и в студ...

        И вървиме след нея –  българе, цигани, – всички,
        къртим душите си, смиламе грижите в прах,
        а подир нея вървят и се кланят, и кръстят, и сриват се ничком
        и Тангра, и Ра, и Орфей, и Исус, и Аллах!...
         

        10.05.2011

              * Стихотворението "Духовата музика" е отличено в националния конкурс "Славейкови награди" гр. Трявна през 2011г.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 29, 2013, 04:37:32
Добро е! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Октомври 29, 2013, 04:42:19
Благодарско съм за това убаво стихотворение, Пенто! Направо ме разкръти и мене, та чък слъзи се проляаа!
Помна, като миничка, у село сека неделя имаше тупан - демек оро на пьощадо с жива духова музика  - ора от селото свиреа, другите да играат, да се задеват и те така. Баба ни къпеше, пременваше у новите дреи и ни водеше на тупано. А ние тичеме ли из ората, свираме се из краката нги, играаме или повечко подтичваме по орото, омажеме се, скинеме тук-таме неко чарап ели па рокличките, та да има за кво да ни дръмосва баба и после до среда приказваме за тава оро, а от среда натам - за следващото.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Октомври 29, 2013, 11:46:11
Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае- страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди,завист, интригантство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.

  Мадлен Алгафари


 cv thanks за  :duhovata: :duhovata: :duhovata:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: regreed в Октомври 30, 2013, 04:23:46
Благодарско на Пента за убавото стихотворение!  thanks thanks thanks cv
Я като миничък не повним из село да е имало по празниците духова музика, ели е било коги съм бил много миничък.
 Обикновено навремето, по погребения имаше духова музика, хора от селото, та от там не съм заповнил с убаво из село духовата...
 Ама на Игнатовския събор  духовата беше голема работа! Събора се правеше по три дни, та даже и цирк от влашко караха.
Обикновено, първия ден беше със музиката и художествена самодейност от селото, задължително имаше фолклорни ансамбли, събираше се целата Златия, та и от околните селия, от Лом до Козлодуй, виенско кулоло правеа, абе убаво беше...
п.п. Тава за селските сборове си е направо за друга тема, отплеснах се...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Penta1 в Октомври 30, 2013, 08:19:32
Добрутро! Пръво да каа евала на Алгафари за убавото стиотворение!  guru

Много ми е драго, че си спомниеме за духовата музика от нашето детство! Оно верно си е за отделна тема, ама она си връви паралелно и с другото.
Сеги ма не свръта да ви дам едно друго стиотворение от същио тоо Владо Любенов, ама на тема - коляне на кокошка. Вервам дека и подобни жертвоприношения са ни оставиле неизгладими споменьие. Та те тика, четете сиги  ::)

ДА ЗАКОЛИШ КОКОШКА
 

Баба щъка по двора и кокошките кътка,
и им хвърля черупки, трохи и просо,
а най-едрата тича, навирила трътка,
ох, незнаеща още, че е крехко месо!

Баба ловко я хваща отзад за краката,
оназ кудкудяка, кълве я до кръв,
но тя я провисва надолу с главата
на пътната вратня, завързана с връв.

И после отива да викне съседа...
Кокошката гледа ме тъй на верев –
жална, уплашена, кротнала, бледа,
потръпва и ръси перца от седеф.

Аз си взимам едно и го скривам в юмруче,
без още да зная, че и аз имам плът,
и когато порасна и с мен ще се случи
да плача от кръв, от любов и от смърт...

Но идва съседа с блестящо секирче
кокошката носи към черния пън,
а мен под краката е станало вирче
и всичко е както във някакъв сън:

секирчето хрясва и в пъна се впива,
кокошката крясва и плясва с крила –
и хвръква безглава, опръскана, дива
над дворове, къщи, гори и села...

... и пада най-сетне, бяла и лека,
в нашата тенджера, вирнала крак,
а баба ми гали главичката мека
и се подсмихва под своя мустак...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 30, 2013, 07:28:13
 thanks
Много е добро!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 30, 2013, 07:32:14
 thanks  thanks  thanks
За пентитине, на мааму стара и буля Иваница.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 30, 2013, 11:22:50
Опи ме ти...

Опи ме ти...Като червено вино.
Опи ме, с дъх на кехлибар.
Аз против уроки мънисто синъо,
в ръка ти сложих...Като дар.

Опи ме ти...Като тамян по пладне.
Опи ме...Като ментов цвят.
Ще те открадна, ах ще те открадна,
ще те заключа в манастирският си свят.

Ще спра камбаните да бия.
Захвърлям расото...Ще стана нов.
А теб под кръста си ще скрия.
И вместо Бог...Теб взимам за любов....

А утре …пак ще отрезнея,
и ще поискам Господ да ме вземе в храм.
Но по добре ще е, със теб да оцелея....
Прости ми, Господи! Но продължавай…сам...

Красимир Димитров/Кресто Миров/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Октомври 31, 2013, 10:41:14
На тебе сине…

Животът е труден, понякога лош.
Живеем в такива години…
Но ти не бъди със живота на нож,
обичай го, вярвай му, сине!
Главата си дръж нависоко,
дори свикни пред теглото да пееш.
и аз ще ти кажа, а ти разбери –
по-весело тъй ще живееш.
По-сигурно тъй ще вървиш през света
Защото ще видиш навярно
реки без води и гори без листа,
небе равнодушно и черно.
Слепец ще те води по правия друм
и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.
Ти плюй на това и напред отмини.
За нищо не чакай награда.
Труди се без отдих, търси висини
и никога духом не падай!
С народа бъди до последния дъх.
За него мисли, не забравяй
ни долу в калта, ни на светлия връх,
ни в тежки минути, ни в слава.
И утре, когато потрябва на смърт
да идеш, с врага да се биеш –
иди и падни безпощаден и твърд,
тъй както сме падали ние.
Сред този жесток и нерадостен век
бъди едновременно воин,
и верен приятел, и нежен човек.
Тогава ще бъда спокоен.

Георги Джагаров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 01, 2013, 11:05:53
Е, те тава, Кременке, е за те таа тема http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=567.0 (http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=567.0)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 01, 2013, 10:22:02
А бе, и я тика мислих, ма да ме не усвиркате я турих туке, па ако сакате я прафрълете каде и е местото


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Ноември 02, 2013, 06:41:42
-Днес е Задушница - мама подсеща
моята разсеяна памет безбожна.
-На ти стотинки, пални две - три свещи
татка на гроба... Подай там що можеш:
всеки му нещо - грош, хлебец, дрешка...
-Днес е Задушница, ден упокоен,
ден на душите им праведни, грешни...
...Как да й кажа - Майчице моя,
всички дни мои - щастни, нещастни,
всички дни мои все са такива,
все са Задушници. Светли, ужасни.
Хем са за мъртви, хем са за живи.
Все са за хора, дето ги срещам
днес - на земята, утре - в земята.
Вместо раздавки - жито и свещи,
си им раздавам помен - душата.
Днес е Задушница, чер ден, жалеен.
Тате, прости ми, задето тате,
вместо да плача, ида и пея:
Задушница - значи душата живее.
Твойта - във мойта, мойта - в децата.
/Дамян Дамянов/


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Ноември 03, 2013, 10:27:54
Марче, благодаря. Поревах си...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Ноември 03, 2013, 11:33:07
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 04, 2013, 12:44:03
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Ноември 07, 2013, 11:28:34
И много дълга е нощта
Георги Константинов
.
Аз, без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?
.
Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал -
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.
.
Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.
.
Лекувам с работа гнева си.
Анализирам любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Ноември 08, 2013, 02:57:53
Любимата ти грешка

Не може да съм грешка ли? Напротив!
Понякога се раждат и такива,
които само спорят със живота –
дали, защо и как да са щастливи...
Това съм аз. Докрая и изцяло.
Не ме търси в наръчник с правила.
Аз вечно ще го пиша отначало,
но с нови и невидими слова...
Навярно ще съм много неудобна.
Почти дете, почти жена-магия.
Родих се да обичам безусловно.
И само в любовта ще се открия...
Това съм, да! Любимата ти грешка!
Умирам си така да ме наричаш!
Съдбата ми? Какво като е тежка.
Ти точно затова ще ме обичаш.

irini


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 08, 2013, 10:04:46
ДА ЗАСПИВАШ ДО МЪЖ
 

Да заспиваш до мъж, чиито ръце
най-святото с обич в теб да обърнат.
Силни и топли, сякаш вкуса на море,
душата ти нежна в миг да прегърнат.

Да заспиваш до мъж, чийто копнеж
най-светлия пламък с теб да споделя.
Да вярва единствено, (както вярва дете),
в моменти на слабост за своето "Вчера".

Да заспиваш до мъж, чиито очи,
с поглед кристален, рисуват дъгата.
С усмивка посрещнали трудните дни,
ръка в ръка срещу силния вятър.

Да заспиваш до мъж, чиито ръце
над тебе нощем в уплаха треперят.
Силни и топли, сякаш вкуса на море,
най-силния огън със тебе поделят.

Сияна Георгиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 08, 2013, 10:09:13
Три жени

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: " Падни !
Покорните са най-добре в живота."

А втората , настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
" Жените не застават на колéне !"

И третата… ах ! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня…

Обичам си ги ! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя…

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Ноември 08, 2013, 10:15:14

.. човек се ражда сам
и сам умира,
но трудно е да се живее сам,
сълзата, дето толкова напира,
е топла капка кръв, а не сълза.
Необходимо е да я прелееш
на някого в съдбовен миг,
макар че все така ще си живеете,
далеч един от друг съвсем сами.
О, миг неспирен,
всичко се завърта
в изцъкленото от смъртта око.
Човек е смътрен - както и е смъртен
под купола решителният скок.
Нима ще мреш, зарад едната хубост,
присъща на кошмарния ни век?
Надеждата е в твойта кръвна група -
в един човек, поне в един човек.
Прозрачни банки - алена самотност.
Последен валс - след белотата - сам.
Системата те връща към живота.
И всяка капка кръв ще е сълза.

Некой да помогне- чие произведение е?


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 08, 2013, 10:49:44
Така като го чета, ми се види сбирток от двуредни цитати от общо зето непретенциозни стихотворения, ама като сбирток секи ред си има послание. Проблем при тия сбиртоци се оказва връзката между редовете. Иначе "човек се ражда сам и сам умира" е част от едно стихо на Валя Шейтанова, написано по повод плагиатство фпрочем. Ма се таа. Целото по моему е плагиатство, ма по манко - се пак законо позволява да изплагиатстваме даже Моцарт, стига да не надвишаваме 16 такта.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Ноември 09, 2013, 08:44:13
 thanks
и мен това "човек се ражда сам и сам умира"  ме подведе


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 09, 2013, 09:28:33
Обич


Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
И не мисли, че идваш победен
аз също знам - без теб не мога.

Ако си тръгнеш в някой тъжен час,
върни се пак, и знай - не си бездомен.
За гордост няма място между нас
и няма никога виновен.

Ако си тръгнеш в някой тъжен ден
и пътят без посока те отвежда
спомни си как оставал си при мен
и си живял с една надежда.

Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
Не казвай, че се връщаш победен -
аз също знам - без теб не мога.

А. Ошанов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 10, 2013, 11:03:55
Убаво е..... thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Ноември 16, 2013, 07:34:37
"Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.
Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.
Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.
Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща…!"

Жива Кюлджиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: regreed в Ноември 16, 2013, 06:35:12
 thanks thanks thanks
Много добро! cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Ноември 18, 2013, 09:54:58
Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

Недялко Йорданов


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Ноември 18, 2013, 12:09:38
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

Монолог на Ева

"Жени и вино, вино и жени"
К. Христов

Мъже и вино, вино и любов -
каква добронамерена измама!
А този рай по принцип е суров:
сега си мой, но утре ще те нямам.

И аз ще пия. Тежко. Като мъж.
Ще псувам зло, след туй ще коленича,
защото си единственият мъж,
на който позволих да ме обича.

Жена и вино, вино и сълзи...
Направо е убийствено жестоко
да гледаш как животът ти пълзи,
изгубил вкус за всякакви посоки.

Дали ще пия още, ако знам,
че даже на жена да не приличам,
щом друга тържествува до Адам,
то Бог е мъж... И още ме обича!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Ноември 18, 2013, 06:54:38
 guru guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Ноември 19, 2013, 11:50:56
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

Монолог на Ева

"Жени и вино, вино и жени"
К. Христов

Мъже и вино, вино и любов -
каква добронамерена измама!
А този рай по принцип е суров:
сега си мой, но утре ще те нямам.

И аз ще пия. Тежко. Като мъж.
Ще псувам зло, след туй ще коленича,
защото си единственият мъж,
на който позволих да ме обича.

Жена и вино, вино и сълзи...
Направо е убийствено жестоко
да гледаш как животът ти пълзи,
изгубил вкус за всякакви посоки.

Дали ще пия още, ако знам,
че даже на жена да не приличам,
щом друга тържествува до Адам,
то Бог е мъж... И още ме обича!
guru guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 20, 2013, 09:04:14
 guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 20, 2013, 09:04:32
 guru
"Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.
Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.
Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.
Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща…!"

Жива Кюлджиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 20, 2013, 09:25:39

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Надежда Захариева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Ноември 23, 2013, 09:46:56
 thanks


Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

Някак ми стана навик да виждам стихотворенията си, разписани с чужди имена. Това е за вас, приятели мои плагиати. Поне да знаете какво сте взели...

Тъмната страна

И Божи дар, но и проклятие -
горчиви дни и бели нощи,
отвъд човешките понятия,
отвъд вселената изобщо.

В най-черното да виждаш бяло
и да рисуваш по парчета
от изкривено огледало
с бои направо от сърцето;

за светлото да нямаш спомен,
а тъмното да те изгражда...
И всеки дъх да е отронен,
и всяка мисъл да е жажда...

Вземете ги, не ми се свиди!
Достатъчно ми е да зная,
че някой е успял да види
и тъмната страна на Рая.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Цони в Ноември 24, 2013, 05:03:40
Elka Stoyanova

А скоро ще затрупат снегове.
Небето е на зла поличба сиво.
Като побъркан, злобен шут кълне
и вятърът, в комина заизвивал
фалцетът на изгубил ум и дух…
На мен ми иде с него да завия.
Духът ми, като озлобен евнух,
от гняв безсилен е готов да бие
по крехката надежда за любов,
която си отглеждам в свити длани.
Да бъде сняг! И белият покров
да скрие незарасналите рани.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Ноември 25, 2013, 07:49:34
 thanks cv thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Врачански дзвер в Ноември 27, 2013, 07:02:01
В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и подтискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах –
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах –
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх.
Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове - простете ми.
Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.

Вики Горанова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Ноември 27, 2013, 11:30:51
Цони и Елка ли познаваш  :)

Елка е най-добрия поет сред митническите шефове, и най-добрия митнически шеф сред пуетите  ;D

колоритна, с резливо чувство за хумор и убава самоирониа.
аз съм я цитирвала също тука,
ма не с любовната й поезиа ( и натам заажда ногу, моа пунекуги да й липсва нам ли  :-\), ни па с морски стихове. с нещо друго сам я цитирвала.
а морето и при ньеа, като и при другите тукашни пуети, присъства неко път прекалено много, досадно, сак че нема други теми и обекти на въспеванье.
у морето дават мъката, капат нги слъзите, срещат пориви, надежди, намират успокоение, споделват любофта, ако нема с кой друг  ;D
и те така  :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Ноември 27, 2013, 11:35:32
Ане  guru за тоа пост! Писнало ми е от от морета, свещи и секакви розави тантели, ма толко ми е писнало, че нема до дека! Абе, аланкоолу! Абе стига с тия глупости, бе! Па като не моеш да измислиш нещо ново или па нещо свесно, па фани та пиши на гаджето, оно щи оцени усилията, дееба! Азе некак не можем - се пак от сека пръдня боя не става!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Ноември 27, 2013, 11:43:56
:) Радвам ви се.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Ноември 27, 2013, 11:58:00
Ели, за литература и пуезиа ти ще да си най-обективна.

Ма те таа Елка е добра, наистина е добра и с тва стихотворение, Къде Цони го е цитирвал. И у блога й има повечко.
ще ти се арекса мислим.
И на Гривяк

http://ellyst.wordpress.com/page/11/ (http://ellyst.wordpress.com/page/11/)

а иначе пишман пуети колко щеш, па си и верват.
а тука си приписват и слава на такъв град, демек заченати в пуетична среда  ;D.
даже месните викат: Къв бизнес братче, да им на тиа да пишат сал стихове  ;D Или с други думи нищо не става.



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Ноември 28, 2013, 12:12:45
Благодарско за линка, Ане. Азе дира особено настроенее за четене на стихове, не ми се получава винаги. А пъ за нашта Елка да я питам - ти що не пишеш ма, жена?! И днес ми искаха да им давам нещо ново от тебе. Рекох, че нема и тия ми не поверваа. Я да заседаш, че иде благодатно време за писане - снег, пукащи дръвца в огъня и червено вино.  :krkanje:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Ноември 30, 2013, 01:38:43
"Art- graphiK"

Вълчицата до вълк ще тича

Така е, мили мой. Така е -
вълчицата до вълк ще тича.
Не може с куче да играе,
то бави я, не ù прилича.
Да бяга с него не е лесно,
свободно, лае неспокойно,
ръмжи и хапе твърде често,
завързано скимти покорно.
В природата не стават грешки,
инстинктът определя чувства.
Вълчица - с куче, ще е смешно
и воят ù ще е напусто -
щом кръглата луна повика
страстта ù, мами я простора,
а силно я души каишка...
Затвор тогава става двора.
Сега ме остави на мира,
съдбите ни не се пресичат.
Нагонът сходните събира -
вълчицата до вълк ще тича!

Ани Виделова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Ноември 30, 2013, 06:05:05
"Вълчицата до вълк ще тича"
 guru  Много хубаво казано!

Лъвицата до лъв ще тича  и т.н. :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 30, 2013, 10:38:43
 guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Ноември 30, 2013, 10:39:59
Не свиквай с мен...

Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда...
Красива съм до приказност наистина,
но мимолетна... миг от вечността!

Не свиквай с мен защото съм измама-
един прекрасен светъл лунен лъч,
нуждаещ се в нощта си от промяна,
но чезнещ рано сутрин изведнъж...

Не свиквай с мен! Недей! Пази сърцето,
че то се влюбва сляпо... от веднъж...
Че аз съм миг - усмивка на лицето,
въздишка тежка в чувствата на мъж...

Не свиквай с мен! Лъжовна съм химера,
аз скитница съм - кораб без платна.
Щом себе си във този свят намеря,
ще се разпръсна! Аз съм любовта!

 Таня Илиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Декември 01, 2013, 10:11:50
 :punk: thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Декември 01, 2013, 11:01:26
На Марин Крачунов по ми хареса. На онова може и превода му да неа кът ората.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 01, 2013, 12:17:46
А на бас, че таа Дейзи Патън е неко Димитричка Петкова! И нема никаква престава от пунктоация и правопис - я за забъкнах докъде изчета пунтоално тоа текст - он нигде се не връзва с ритъм и рима, ако требва да следиме къде са нацвъкани запетайките. А от гледна точка на съдържанието - боза!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Декември 01, 2013, 07:24:29
А  тъваа... списялно за Гулема кака - Апостолица

Наказание

Човеко, беден и богат,
свободен или строго пазен,
творец или пък плагиат...
Не искам вече да те мразя.

Не ми остана вече хъс -
изгни и втората ми риза,
и ми е писнало от мъст,
и ме боли от егоизъм.

Поискай си и ще ти дам!
Ела в душата ми на гости!
И ако не умееш сам,
ще моля вместо тебе Господ.

Ще взема твоите очи,
ще те изплача до последно.
Захапеш ли ме, да горчи;
откъснеш ли, да ти приседне!

Да ми тежи и този грях -
сама ще си го нося в гроба!
Щом със омраза не можах,
наказвам те, Човеко, с обич!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Декември 01, 2013, 08:49:50
Е, що тука нема кво да кажа?!  Ники е нъмбър лан просто! (http://s16.rimg.info/f8d608fd2d03547ade4bdd56d034d467.gif) (http://smayliki.ru/smilie-949906119.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Декември 01, 2013, 10:58:26
Определено ми ареса!!! thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Декември 01, 2013, 11:16:51
Да ми тежи и този грях -
сама ще си го нося в гроба!
Щом със омраза не можах,
наказвам те, Човеко, с обич!

Много силно и смело!Ареса ми!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 03, 2013, 02:41:02
 За стихчето на Ники Комедвенска
guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 03, 2013, 02:42:56
Животът е хубав

Животът е хубав, когато ухае
на перлени устни и прясна трева,
когато под някой прозорец узнаеш,
че някой за теб би съборил света!

Животът е хубав, когато усетиш
край тебе пулсиращи топли ръце,
които те галят и карат да светиш
които те искат и молят за теб!

Животът е хубав, когато докоснеш
със обич косите на спящо дете!
Когато не питаш, не чакаш въпроси,
а знаеш с кого си и знаеш къде!

Животът е хубав, когато направиш
от тъжни очи да изгреят звезди!
Когато във някого песен оставиш,
която до сетния ден да звучи!

Мария Трандева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Нечистокръвна принцеса в Декември 03, 2013, 03:51:34
Прекрасно стихотворение! Докосва... Поздравления за талантливата авторка! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Декември 03, 2013, 04:30:48
За всички... които е аресФат... :D


Свободен пазар

Модерната приватизация...
Къде е тя, къде сме ние -
една многострадална нация
на европейската чаршия.

Изправена до зарзаватите,
намъчена, обезверена...
И я предлагат депутатите
на къс! Партийно разделена.

Червеното - на зло научено,
а синьото вони на мърша.
Намразихме се като кучета...
Купете ни! И да се свършва!

Купете ни със немотията,
със проиграната ни младост -
да ви надничат от чиниите!
Да ви тежат! Да ви присядат!


Ала не бързайте с апалузите -
пазарът ви международен
ще се препъне тежко в клаузата:
душите ни не са за продан!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 03, 2013, 05:00:35
(http://s15.rimg.info/e325d5243176908d29ebe873e89ec23d.gif) (http://smayliki.ru/smilie-903092583.html)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 03, 2013, 10:18:13
Когато се завръщаш у дома
и детството на прага те прегръща,
отмерва пулса ти кристалена сълза
и стене утрото за бащината къща!

Когато аромат на топъл хляб
във стаята се носи мълчаливо,
най-скъпо струва тази тишина,
а виното не е така горчиво.

Aneta_kz


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Декември 04, 2013, 12:58:05
Много добро, Кременка. Благодарско, че го сподели. thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 06, 2013, 03:53:48
Семейството е всичко

Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!

С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.

Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце, които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.

Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка, без умора!


Стефан Александров


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 11, 2013, 11:06:02
Един старец в България
Това, което цял живот градих,
до камък го окрадоха, човече!
Дърветата, който посадих,
до корен някой снощи ги осече.
Остана ми един разгърден двор,
навръх живота някъде набучен,
и вие иззад чуждия стобор
от мъка престарялото ми куче.
И гледам ви със тия две очи,
отдавна преживели всяка клада,
душата ми, родена да горчи -
вземете ми и тях! Да ви присядат!
Халал да ви е празният ми джоб
и дворът ми, забравил що е семе!
Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
А Господ Бог и гол ще ме приеме...

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Цвети в Декември 12, 2013, 04:33:24
За свободата и страха

Аз съм там,където искам да бъда!
Тук- до теб,или някъде другаде...
Своенравна,свободна и влюбена,
като птица в небето се рея!

Днес съм с теб,но утре не зная!
Със сърцето ти си играя
и несигурност в него наливам
от очите ти щом аз се скривам!

Галя те със ръце и със поглед,
но щом се обърнеш,ме няма...
Питаш се дали още съм твоя,
или просто миражна измама.

Аз съм огъня в очите ти
и коварния страх във сърцето,
дето с обръч стяга гърдите...,
но съм и слънцето на небето!

Сигурно искаш да ме забравиш,
но не можеш,а и не трябва.
Любовта е най-сладкото робство,
но във съмнения се изстрадва!

          Мартина Тодорова

Това стихотворение с гордост,ще кажа,че е написала големата ни щерка!
Малко е доизкусорено от учителката и по български език и участва в Националния литературен конкурс"Стамен Панчев",категория "Поезия".
Десетте най-добри са получили грамота,тя е на 7мо място!
Браво на детето на мама! guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 12, 2013, 05:27:31
 thanks thanks thanks

Браво на детето. Много ми ареса.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Декември 12, 2013, 09:18:16
Браво на детето! И на жената, защото тук "говори" жената, не детето :)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Декември 12, 2013, 10:07:58
Браво на детето  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Декември 12, 2013, 10:20:40
Браво на девойката.
Хвала на таквиз родители thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Декември 17, 2013, 08:28:41
За СИЧКИ Дулцинеи... от донКИ'ХОТ-док

Добрият мъж

Добрият мъж... Порядъчен и кротък.
Той ме очаква винаги на прага,
грижливо сгънал всичките посоки,
та с някоя от тях да не избягам.

Добрият мъж във вещици не вярва –
твърди, че те са приказна измама.
Да е практичен просто му е дарба:
вечеря, телевизор... друго няма.

Но вън, когато тъмното узрее,
той, Лошият, рисува барикади.
И хуквам аз, отново Дулсинея,
опасно лоша в късната си младост.

Да ме разпалва и да ме целува,
сърцето ми на огън да обърне!
Навярно през деня ще ме сънува,
навярно утре вечер ще се върне.

Да ме качи до себе си на коня,
да го изправи гордо и напето,
а след това напът да го подгони
през три земи и четири морета...

А ако ме излъже и забрави,
нали е лош и всичко му приляга,
ще се оправя... Да! Ще се оправя.
Добрият мъж е винаги на прага...

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Декември 23, 2013, 02:43:01
Автор: Румен Ченков

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за Нова година.

Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.

С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново почти колело,
със верига, звънче и спирачка.

Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар че съм мъж,
после двамата пак се сдобрихме.

Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а – повярвай! – така го обичам!

Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.

Но сме тук с колелото сами...
плача аз и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив,
свойте мама и татко дочакал.

Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай –
аз ги искам за всяка година!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Декември 27, 2013, 01:11:02
 :-\ thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Декември 27, 2013, 10:40:32
"...Да ме разпалва и да ме целува,
сърцето ми на огън да обърне!
Навярно през деня ще ме сънува,
навярно утре вечер ще се върне.

Да ме качи до себе си на коня,
да го изправи гордо и напето,
а след това напът да го подгони
през три земи и четири морета...

А ако ме излъже и забрави,
нали е лош и всичко му приляга,
ще се оправя... Да! Ще се оправя.
Добрият мъж е винаги на прага..."

Ей тази част, ако ми се случи, ама хич няма да се дърпам  ;)През три земи и четири морета...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Януари 01, 2014, 11:59:52
... и се влюбих тогава. Беше толкова късно,
беше толкова трудно да се уча наново
как се ваят надежди, как от смърт се възкръсва,
как се вижда света през очите на сова.
...и се влюбих тогава. Чудесата се случват,
оживях и повярвах. Най-вече във себе си.
Овладях онзи страх, усмирих злите кучета
и в най-черната нощ аз по чудо прогледнах.
... и тогава разбрах.. Не животът е скапан.
Този свят си е бил все безкрайно красив.
Без любов съм останала просто някак си сляпа,
само с две безнадеждни човешки очи.

Р.Симова, от "На ръба на света"- 2013, издателство Буквите


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 02, 2014, 02:35:02
Изпращане на старата година

Там, в ъгъла на масата ни украсена,
неловко ще приседне, вече уморена,
една жена, чиято песен е изпята,
но със мелодия на всички ни позната.
С усмивка ще ни гледа може би горчива -
връз себе си поела всички негативи,
с които я изпращаме, горката...
Изтръскваме я като пепел от душата!
А на централно, видно място, по средата,
с венец от обещания върху главата;
с перлен блясък от мечти в моминските коси
ще седне Новата - светлоструйно ще блести!
Едната дама ще е тъжна, огорчена,
със рамене, приведени от тежко бреме...
А другата с младежките очи, блестящи,
ще смесва сръчно в чаши, от кристал искрящи,
коктейл сребрист от нови рукнали надежди
с украса - вярата във сбъднати копнежи...
Щом възрастната дама стане мълчаливо,
нека я изпратим мило, приветливо!

В мига със нея си отива безвъзвратно
отрязък от живота ни един,
без билет за връщане обратно...

Лили Чолакова


==================================

Новата година

Безименна идвам. Вие дайте ми име!
И празна дохождам. Вие дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова година
онези, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крие златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя – чудата река.
Безименна идвам. Вие дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

автор: Арх. Серафим


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Януари 02, 2014, 03:14:35
Новата година

Безименна идвам. Вие дайте ми име!
И празна дохождам. Вие дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова година
онези, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крие златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя – чудата река.
Безименна идвам. Вие дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

автор: Арх. Серафим

Не знаех, че и стихове пишел. Това е много оптимистично и си го зимам за тефтерчето....да си го прочитам, и да не забравям, че
"Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот."
Това е!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: sanda в Януари 03, 2014, 10:02:52
Емигрантски бум

Ваши кралски величия с кръв благородна,
на добрата Европа свещения пъп,
аз реших да напусна земята си родна
и блажено да легна на Вашия гръб.

От години за Вас съм самото бездарие,
много див и опасен балкански субект.
И децата ви тръпнат от тая България,
дето сви не един европейски проект.

Но съм кротък човек и понеже не мога
да съм соло и аз в европейския хор,
против себе си днес и по заповед строга
разградих на земята си задния двор.

Не че сам го реших, просто вече съм длъжен
да мълча, да търпя и да плача без глас,
да не ритам сърдит срещу кралския ръжен
и дори да ме мачкат, аз все да съм пас.

Ваши кралски величия, как да Ви кажа,
мене взе да ми писва от този разгул.
Затова още днес си събирам багажа
и поемам за Лондон или пък за Пул.

Имам триста роднини. И тях ще ги взема!
Ще провлачим и крак с автобус или с влак –
да му мисли добричката кралска система
как ще храни тогава калпак до калпак.

А след мен ще поемат, нарамили сопа,
сто съседки с децата... Прекрасен момент!
Ще развеят байряк и ще стане Европа
най-балканския страшен и див континент.

Ваши кралски величия, май Ви отворих
притеснения, ах! с емигрантския бум.
Пошегувах се с Вас. Извинения! Sorry!
Но си имайте все пак едно и наум!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Януари 03, 2014, 10:21:33
 :punk:Чудесна...както винаги thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Януари 04, 2014, 12:13:28
:punk:Чудесна...както винаги thanks
+1. И на Лили Чолакова ми хареса.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 04, 2014, 12:17:11
 :punk: thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 06, 2014, 10:09:14
Силните жени

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват,но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят.
Следи оставят,дето са били.

Сами притихват вечер,уморени
от дългата заблуда на деня,
леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е съня.

Силните жени са като птици,
понесли на крилете си света,
наказани до болка да обичат,
осъдени на вечна самота!

Златина Великова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 06, 2014, 10:21:37
Не искам много...

Не искам много, само шепа обич,
една прегръдка нежна за нощта!
Две думи топли мисля, че ще могат,
да стоплят заледената душа...
Не искам много, само зрънце вяра,
една усмивка нежна и добра!
Една надежда, мъничко промяна,
градивна пътеводна светлина!
Не искам много, само глътка щастие,
до тебе да се будя сутринта!
Да бъда като древно съзаклятие,
в живота ти оставило следа!
Не искам много... само миг до теб,
но този миг да е от вечността!
Да бъда цялостен и истински човек,
не искам много, само Любовта...

Таня Илиева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 07, 2014, 12:53:29
ИВАНОВДЕН

Слагай масата, Иване -
весело при теб ще стане,
че след тия дълги пости
ще ти дойдат много гости -
веселяци, все отбрани,
сипвай руйно вино в кани,
разни хубави мезета -
и луканки, и кюфтета,
върла, греяна ракия,
ако има и туршия!
На препили се сервира
по една бутилка бира,
а за дамите с проблеми,
знай - уиски и бадеми!
Не забравяй и за кака,
тя е фенка на коняка,
ако тъщата се мръщи,
изпрати я бързо вкъщи!

Хайде, време е да бягам,
имен ден и аз да стягам!
Наздраве!

В. Иванова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 07, 2014, 01:05:58
 ;D ;D
 :krkanje: :krkanje: :nazdrave: :pijenje:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Януари 07, 2014, 05:16:39
Жената над четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.

Жената над четирийсет е многолика,
ту с посивяло от умората лице,
ту пламнала от щастие; и никой
не може тайните ù помисли да разбере.

Жената над четирийсет отдавна
пресита е на обич и не плаща дан
на болката. Дори когато скрито или явно
поплаква от предателство или от свян.

Жената над четирийсет е дръзка
и носи си под мищците хомота.
Сърцето ù е щедро и разпръсква
това, което даром ù е дал живота.

Жената над четирийсет не скача
на дама по паважа, нито на въже.
На непрестореното щастие обаче
цената знае. И на скръбното сърце.

Жената над четирийсет е чувство,
облечено във много скъпи имена.
По образа ù са щриховали изкусно
десетки спомени бразда подир бразда.

Жената над четирийсет все още
на кукли радва се – на своите деца.
Умът ù денем, сънищата нощем
изпълват. Грижата са ù и гордостта.

Плесници и награди от съдбата
научили са я душата да изглажда,
да люби или другарува с' самотата.
Жената над четирийсет се ражда.

Taня Донова -toxin


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 07, 2014, 05:59:41
Хм-интересно и ...написано с чувство стихотворение  :) thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Януари 07, 2014, 10:45:50
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки
По навик

Привикнахме със себе си... Кога ли
престана от любов да ни боли?
Очите ми са кротко огледало,
в което се оглеждаш кротко ти...

Привикнахме... Дори не ни е тъжно
през делници, през облаци и дим.
Земята ни по принцип е окръжност
и ние във кръга ú се въртим.

По навик се целуваме за сбогом,
денят ни – безнадеждно повторим,
и само тук-там някоя тревога
ни пази като мъртви да заспим.

Отдавна прецъфтяхме като вишни,
животът ни привикна на хазарт.
Сърцата ни – петнадесетгодишни,
сега разцъфват само за инфаркт.


Навярно някой ден ще се изправим
за нова обич и за полет нов.
Ще полудеем пак... Но дотогава...
И навикът е форма на любов!

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 08, 2014, 10:36:02
 thanks thanks cv Хареса ми...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Януари 08, 2014, 11:08:46
И на мене, Буле, ми ареса, дако сме още млади:)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 09, 2014, 10:28:51
Идеалистът

Къде си тръгнал днес, идеалисте!
Със мелници ли пак ще се сражаваш?
Умряха идеалите ти чисти,
остана ти една печална слава.

Светът е омагьосан не от вчера,
светът ни по рождение е гаден
и тръгнеш ли със него да се мериш,
за трийсет евро само си продаден.

Ще те застреля право във душата,
ще те разпъне в не една измама...
Ще пише и за курвата, сестра ти –
върви доказвай после, че я нямаш...

Но вярата ти си остава вяра.
И ти, почти човек от друга раса,
разбираш – някой ден като Вапцаров
ще виждаш само в сънища жена си.

И ще си кръст в душите каменисти –
солта на изкривената ни същност!
Едва ли с теб светът ще се пречисти,
но някак си по-лесно се преглъща...

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Януари 09, 2014, 10:34:48
Е това вече прилича да е стих на Комедвенска! thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Януари 09, 2014, 03:39:55
 guru
Уйне, пускай по- често такива идеалистично- оптимистични!!!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Януари 12, 2014, 08:03:33
Не мога, да бъда двулична.
Щом се усмихна създавам реалност.
По ми отива да бъда цинична.
Така произвеждам виталност...
Не се правя на друга, това съм.
До болка първична и луда.
Вече спрях да очаквам да втасам,
в тестото ми има и щипка от Буда...
Заставам във лотос, почти медитирам,
но хладният разум изяжда страстта...
Посоките много, а път не намирам
и все по – мъглив става той с възрастта...
А вие ме сочите с пръст и крещите:
Ти на коя пък се правиш, я стига...
Превръзка от злоба ви пари очите,
от другият край със любов ви намигам...
Аз ли, не сте ме разбрали, за Бога
аз съм замислена чаша със течност...
В нея събрала съм колкото мога.
Любов, грехове и много човечност...
През зъби грухтите: „Каква тъпанарка”
и в свойте си кочини газите кал...
Не съм като вас, аз съм бунтарка,
със всичко това дето Бог Ми е дал...

Величка Русева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 12, 2014, 10:18:23
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Януари 12, 2014, 11:53:59
 thanks
"Аз ли, не сте ме разбрали, за Бога
аз съм замислена чаша със течност...
В нея събрала съм колкото мога.
Любов, грехове и много човечност..."

...замислена чаша със течност- този израз го срещам за първи път и съм истински впечатлена...много съдържание, много идея има в него, Марче.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Януари 13, 2014, 05:12:48
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

Село

Шепа бели къщурки сред делника скучен,
на Балкана под тежкото чéло,
стара протка със пейка и дядо, и внуче...
Сиромашкото българско село.

Но си няма деца на по трийсет години –
да му бъдат гръбнака и ствола.
Те сънуват земята на чужда родина
и на чужди езици се молят.

То е все пак щастливо... И малко безбожно,
но по бащински топло и близко.
И забравила своята градска тревожност,
да потъна в гръдта му поисках.

Да му стана живеца от пот и от мляко,
да подкарам на паша стадата...
Приютена в черупка от обич да чакам
и за мен да се сети земята.

А по залез да сядам на пейчица стара –
като житно зърнó, като семе,
и във скута ми, свит и със времето скаран,
мързеливо животът да дреме...



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 13, 2014, 06:01:47
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 13, 2014, 06:01:57
Скъпо струва всеки миг...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
Особено, когато то е пропиляно...,
изгубеното време най- боли.

Секундите отминали не се завръщат,
и паметно в пространството зад теб мълчат.
Отмерва своя ход Вселената
и минутите от собствения ти Живот...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
По-дълги дните си не можем да направим,
нека ги направим по-добри!

Десислава Наумова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 15, 2014, 10:38:37
Земята на баща ми

Оставам тук, каквото и да става -
фалити, безработица... Погром!
Нали във тази мъничка държава
родих дете и още правя дом.

Нали опъва къщата на село
до стряхата си слънчева бразда,
та птиците, за пролет зажаднели,
да имат път до своите гнезда.

И аз по този път насън се връщам -
отчаяна от нямане, сама...
Тогава като птиче ме прегръща
измъчената бащина земя.

Постила кротко чергата на юни,
заплита ден за стария ни род,
додето тихо зрее помежду ни
една безумна жажда за живот.

И нека всяко утре е измама,
кръвта току-така не сменя цвят!
Оставам тук! в земята на баща ми -
най-вярната земя на този свят.

Автор: Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 16, 2014, 12:18:28
Приповдигнато някак говорят си хората,
сякаш нещо ги мъчи и крият.
Иззад патоса тъжно прозира умора
и клепалото, дето го бият
на умряло звучи. На умрели надежди.
Колко още ще могат да крият,
че от срам не желаят дори да проглеждат?
Затова във гърдите се бият.
И в дълбоката скръб, предрешени на клоуни,
заблудено и бавно изчезват,
в своя собствен, иззидан от страх крематориум,
най-последна фалшива надежда.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Януари 16, 2014, 07:53:08
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БАБИ
Баба
Мама каза, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка.
Че отзад й плели плитка,
ролята й била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка.
Оле, колко ми е смешно!
Тази баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара
с къса рокля и тетрадка!
Бабо мила, бабо сладка!
Дора Габе


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Януари 16, 2014, 10:44:13
Сама Неда

Аз ида от едно росно ливаде,
от една гора трепетликова,
от песен ида със жални гайди,
ида от зографисани ликове.

Още ми са клепките босилкови,
още ми е самодивска снагата.
Помня горски кладенчета и билки,
месецът ми свети в косата.

Още шия под гюл ръкав кенарен
и славей-пиле надпявам.
Аз наджънвам триста жътвари.
Хороводците надигравам.

От тристамина дружина
аз пръстен с куршум пронизвам
и ги водя дор девет години
с хайдушко рухо гиздаво.

Аз съм, дето вярата си не дадох
за маргарит и жълтици.
Останах в това росно ливаде.
В трепетликовата горица.

В песни останах вградена
и в кукувича кукане...
Дано има нещо от мене
и в млякото, дето сте сукали!

Станка Пенчева



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 17, 2014, 10:24:06
 thanks thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Януари 24, 2014, 06:06:42
Колко сме злобни.Колко сме жалки.
Как ни заробват чувства- подпалки.
Колко враждебни.Колко сърдити.
Колко на дребно тровим си дните.
Колко сме остри,даже без нужда.
Чисто и просто-колко сме чужди.
Колко се мразим. Колко си пречим.
Сякаш на тази Земя сме вечни.

Надежда Захариева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Януари 26, 2014, 12:52:32
И се завръщам в дядовата къща...

Двайсет години сънувам си къщата,
дето целунах света,
топла и ласкава – все си е същата,
облак от сини листа.

Двайсет години сурово преглъщане
в моя панелен затвор...
И си откраднах далечното връщане –
там, при познатия двор,

дето ме галеха с жилести корени
всички добри богове.
Днес зад врата се хвърлят отгоре ми
сухи и зли ветрове.

Де са цветята ми – меко-кашмирени?
Слепи къртици сноват.
В стария кладенец – локва съсирена,
крастави, жабите спят.

Свлича се покривът, грачат подпорите,
драска гласът им суров.
Нейде в килера сред мъртвите орехи
плъхове правят любов.


И се оглеждам – сприхава, смръщена,
а във окото ми – страх.
Гръм и проклятие! Туй ли е къщата,
дето с години мечтах?!

А сред къпините, вече разбудена,
чула на двора си глас,
старата къща ме гледа учудено:
"Боже, коя ли е таз?"

Ники Комедвенска


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 27, 2014, 12:36:45
Ще заживея някой ден като нормална зряла личност,
във кръг до минимум стеснен и с още по-стеснени мисли.
Ще си набавя тренажор, ще симулирам бягство в парка,
ще насадя в саксийка бор... бонзайче - да ми е по мярка.
Ще се смаля до номинал, по-ниска ще съм от тревата,
ще страдам. Със гласец примрял ще се оплаквам от Съдбата,
ще заживея в телешоп, по телешки ще се вълнувам
и мъничкият ми живот ще се сведе до кръгла нула.
Ще къткам в банката пари, ще си направя застраховка
"По-евтино и с кеф умри", като перфектна идиотка.
Ще си поръчам прИживе боне от бронз или от мрамор,
ковчег със парно и кюре - да ме изпрати с тъжни псалми.
Ще заплатя и Следживот със всичките му салтанати -
копринено-златист хомот и ято ангели крилати...
Ще заживея някой ден като нормална зряла личност...
Спаси ме, ако си до мен! С един куршум между очите.

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 28, 2014, 01:16:26
Една усмивка.....

Не се разделям никога със нея
И силна съм, когато е със мен,
Дори през сълзи мога да се смея
И слънцето изгрява в мрачен ден!

Една усмивка колко много струва -
Приятелство, любов и топлина,
Не се продава и не се купува.
Върху лицата ни е нейната цена!

Не я пестя - раздавам я на воля,
Така наказвам злобата и завистта.
Усмихвайте се! От сърце ви моля,
С усмивка ще е по-добър света!

Свилена Димитрова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 29, 2014, 01:37:09
ВСЕ ТЕБЕ ТЪРСЯ, ПРИЯТЕЛЮ
/ Автор: Златина Великова /

Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.

Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.

Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.

И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.

Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.

 thanks колко добре казано!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 29, 2014, 01:58:09
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 29, 2014, 03:41:34
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Гривяк в Януари 29, 2014, 05:38:47
Нищо не съм чела от нея, но ще поровя :) Блгодарско, уйне!  thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 30, 2014, 12:10:55
Научих се да не раздавам справедливост,
защото тя е гъвкаво понятие..
Това, че нещо прави мен щастлива,
не значи,че не наранява някого...

Наградата е, че не чувствам завист,
не гледам гладно в чуждата паница,
несгоди и съмнения забравям,
когато слънцето се подаде от изток...

Присъдата е - доживотна гордост
и безмоторно вихрено летене.
Небето и Земята са отворени
единствено за хора като мене.

Амнистията е летална, винаги!
Дори за коренно различните.
Защото всички идваме безименни -
летим,
пълзим и
се завръщаме във Нищото...

Руми Симова


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кака Маца в Януари 30, 2014, 07:13:53
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Януари 30, 2014, 10:21:09
 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Януари 30, 2014, 06:29:38
 thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Януари 30, 2014, 10:37:01
Ето и от мен едно на Руми Симова за "лека нощ".

Нощта изгледа доста хорски сънища
(половината от тях са стон за обич),
посмя се, плака, след това се върна
във другата страна на своя глобус.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Януари 31, 2014, 07:48:15
 thanks   :)     cv


Не съм за твоята уста лъжица.
Безкрайно съжалявам,но не съм.
Не си ловецът за такава птица.
Не си петата за подобен трън.
Какво ли да ти кажа за утеха?
Че няма цял живот да ти горча?
Че няма да те мъча,като ехо?
Че няма ,като белег да лича?
Не вярвам в утопия такава,
макар,че ми се иска да греша,
нали от допира до теб оставам
самата аз с нащърбена душа ..!

Надежда Захариева


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Февруари 01, 2014, 08:10:55
 :punk:


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Февруари 02, 2014, 05:13:31
Ти за тая вещица ли питаш,
дето всички в селото я мразят?
Тя от сто години тука скита...
Няма име. Викат й Онази.
Веща е в любовните магии -
пипне ли те, ставаш пепелище!
Тръгвай си, преди да те открие!
Ще те омагьоса като нищо.
Ще захвърлиш старите любови
и доде си жив, ще я сънуваш
как дълбае в теб като отрова
и върху сърцето ти танцува.
Ще я мразиш и ще я обичаш...
От живот е даже по-горчива.
Стогодишна... С образ на момиче,
дето само в сънища е живо.
И да знаеш, страшно ми прилича -
ту е огън, ту е лед студена...
В тоя свят суров и необичан
вещици са всички... Като мене!


Ники Комедвенска

(https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t1/1609631_727298517303635_1007912876_n.jpg)



Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Февруари 03, 2014, 11:04:27
Много ми хареса!!!! guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: мааму стара в Февруари 03, 2014, 01:22:17
Много ми хареса!!!! guru

Куйо, стихотворението ели вещицата на снимката, дек'ш'ода да ѝ дира метлътъ... Кооолко закачливо гледа, сак'чеде вика; - Ако и да намериш метлътъ, дръжката съм е скрила на сигурно место... ;D :duhovata: cv


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Февруари 03, 2014, 01:28:38
 :smeeeh:И двете, па тва е Моника Белучи...


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Февруари 03, 2014, 08:47:00
мааму стара, голем ценител си на стиховете на комедевенска...и на Моника Белучи, забелезали сме :)

те ище едно стихотоврение по твойта тема,
ма таа се казва Мария, по скоро олицетворението на име Мария.

 ЖЕНАТА МАРИЯ

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Борис Христов, много а дОбър.

http://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/ (http://liternet.bg/publish5/bhristov/poezia/)


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Февруари 03, 2014, 09:04:22
Това е разтърсващо.....
Много е добър!


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: apostolicia в Февруари 03, 2014, 10:44:55
Бунтарят требва да  у тамета с непреходните автори и произведенията нги.
Иначе е един от най-добрите. Но има много добри и мноог прекрасни съвременни автори.

Като каза Мария, та се сетих за Бистра Малинова

Мария не дойде


Мария във неделя не дойде.

И църквата приличаше на няма.

Жените на разгулните мъже

не смееха страха да изповядат.

 

Подмятаха си погледи- вини.

Причини да я приковат на кръста.

Разпънатата в техните очи

отвлякла бе Исус.( А той възкръсна).

 

Очакваха да ги застигне в гръб

заседналият във гърлата крясък.

Косите им приличаха на връв,

която около врата пристяга.

 

Мъжете им стояха отстрани

и чакаха мълвата да се пръсне.

Мария не дойде, за да спаси

остатъка от гузната им съвест.

 

Внезапно влезе някой. Ничий мъж.

Да каже, че Мария е Жената.

Обичаше я. Рукна трескав дъжд.

Исус се върна в храма по водата.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Кремена в Февруари 05, 2014, 11:48:05
Как да кажа какво е Животът?
Той е танц, детски смях, и сълза.
Той е миг, в който учим урока
как да бъдем изцяло Сега,
да присъстваме тук, и в безкрая,
просто себе си, тъй, по човешки,
с повалени крила да мечтаем,
да прощаваме всичките грешки...
Знам, Животът е сън и надежда,
всяко бъдеще в минало време,
и онази, щастливата нежност,
от която в душите да вземем,
и с която човек е богат,
с чиста обич творящ до безкрайност.
И побиращ пак целия свят
само в дума една: Благодарност.

Мира Дойчинова – irini


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Марчето в Февруари 07, 2014, 09:31:26
Пито-платено

Кой кръстил го e Дявол аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник.
( Във превод значи "Всичко ми е ясно").
Разплакал е поне стотина бивши,
и за любов сърцето му е тясно.
Признавам си, че ме заинтригува -
затуй до него аз се доближих.
Да видим колко точно ще му струва
появата във този кратък стих.
Навярно моя поглед няма превод
(нито е влюбен, нито безразличен),
и тъй нареченият Дявол в него,
плах и объркан - взе да криволичи.
А аз се забавлявах от сърце,
премигвах и от Ева по-невинно...
Не беше Раят. Нямах във ръцете
ни ябълка, ни даже чаша вино.
Целунах го. И той се разтрепери...
Сълза видях очите му да дращи...
През ум ми мина "Майстор си намери!".
Не му го казах. Всичко беше ясно.
Обърнах се... (И гърбом съм красива).
Усмихнах му се (дяволски почти).
За пръв път аз от някой си отивах
без грам вина, без сълзи на очи.

... А Дяволът? ...
Той падна на колѐне
(за миг на ангел даже заприлича).
Отвърнах само: "Пито и платено!
Сега разбра какво е да обичаш!"

Павлина Соколова
ДУША


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Цони в Февруари 08, 2014, 06:33:16
Любовният заек
Георги Господинов

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Aнe в Февруари 08, 2014, 07:32:13
Цони, от 5 сабале препрочитам Невидимите кризи на Господинов.
сега флазам и виждам стихотворението.
не съм че ла негови стихове.
но иначе требва да се прочете.

Тия дни физика на тъгата е издадена и на немски.
у Италия е у топ на не знам кво.


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 08, 2014, 10:02:33
Любовният заек
Георги Господинов

 thanks thanks


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: Диляна Трайкова в Февруари 08, 2014, 11:00:32
Любовният заек
Георги Господинов

 thanks thanks

 guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикувано от: ДедA ви в Февруари 08, 2014, 11:22:53
Много добро! guru


Титла: Re:таланти извън Резервата
Публикува