Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Сбирки по интереси => КОлтурен форум => Разказе => Темата е започната от: мааму стара в Март 20, 2013, 03:01:08



Титла: куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 20, 2013, 03:01:08
    Преду неколку годин бех по автогарата у Бел'Стина, рейсаджиа...

    Пръвом бех по линиатъ "Бел'Стина-Ч.брег" и обратно... у началоту бе интересно, оти не бех никуги карал рейс, по линиа. Майтапе - колку щеш... тъ тукеенкънъ сакам а'споделъ некуй и друг, с вашту позволение...
   
    Кой е пътувал, знаа че у Лазарово има сал две спирки(на разклона за Бреница и на центъра), ма азе преду а'стана шафийор на рейс бех бая пътувал и знаах куту кво ъ'дъ минувъ рейса пукрай вратницата ти, а спиркатъ да а'усвету...
    Тъ в таа е връзка, кой ма помолеше а'му запръ - спирах, ората беа благодарни и на връщанье некои ма чакаа я с некоо цъкленкъ, лебеничка ил'пипон(по съборете нема а'ви распраам, досещайте са)...
    Куту идеш ут Трънък, след кръстошкътъ за Кнежъ, у началоту на Лазарово има една водна кула/Дръмон'я а знаа/, рипне некуй и рече: "- А а'ми запреш на кулата." У пръвиа път съзнанието ми свръза "кула" с телевизиата и най невинно попитах: - На телевизионната ли?... и те тъкеенкънъ си и остана тае спирка-нерегламентиранъ, ама "кръстена"...
    На обратно, от Ч.брег, у Еница са две(на центъра и след детската градина)... на тае последната, слазаа могу братя-циганье, я куту жалостив чувек, ги се жалех и им спирах накраа, а пъ тама у един двор имаше гнездо на щръкеле. Кръстихме е "Щръкеловото гнездо"... и днеска кой мине, нека фръли един поглед... на последниа дирек щръкелете са си напрайле гнездо...
    Еднъжка са качва у Ч.брег една бабичка и още ут врататъ почва а'ма моли: - Абре е'синко, ше ли ми запреш на моста(той е у началоту на Еница, на вадата дека иде ут "Дукеръ", Дръмон'я гу знаа и него)... Я погледах, подвуумих съ, пъ рекох, че на моста а'забранено, та шъ запра под моста(саках а'кажа "след")... бабичкатъ ма поизгледа, па съ повърна, погледна рейса и продума: - Па тоа гулем рейс, ше ли мине пуд моста, бе сине?...
    Една недея, ут Трънък за Бел'Стина, съ качи сал една пътничка, то и немаше други, наближавам азе "Асфалтна база", а там джъдету са разделя, завивам на десно, застаям на Кнежкоту шосе перпендикулярно, оглеждам съ и потеглям за Бел'Стина-на леву... И куту рипна унаа ''сестричка": - Абе ти що мина ут тукъ?!...
  Викъм: - Ми тъка съ минава, по правило... Що?...
  - Абе що, я помислих, че ш'мъ караш нанекъде...
  - Ма къде "некъде" ма дъщеро, тоа гулем рейс и у "Агиноту" не моо а'гу скриеш... отвръщам ѝ азе, а тя не спира: - Ей, а'ти кажа твойте кулеги къде са ма карале, на "Кнежкътъ рампа", там, у яворчетатъ, никуй нема а'види!...
    По пет курса беа у началоту на ден, слетобед имаше един у 15'15ч. ут Ч.брег... А врачаньете имаа "Враца-Ловеч-Враца"-пристигаше ут Ловеч у Ч.брег къде 15'00... та ут него слаза една... пътничка от Габрово, тръгналъ при сестра си у Алтимир... и при мене, пита за връзки, зе си билет... след Лазарово у рейса устанъ само тя, минааме кръстошкътъ и преду Трънък ма пита дали познавам... еди кой си ут Бел'Стина... Викъм - не пузнавам гу, що!?... - Абе, ебааме са у москвича му един път, ама виж, у рейс не съм съ ебала...

    Най-страшно е да останеш насаме с жена-пътничка у рейс... имаше некои още ут вратата та гледаа куту "разгонена крава-бик", други само а'проявиш малко внимание или неква учтивост, куту та ''подпрът'' с погледа си у огледалоту(разсъждавайки, стигнах до извода, че семейните отношениа при тиа женици са паднеле на ниско ниво, та сека проява на внимание/непредубедено/, ги караше а'си мислът за глЮпости)
 
   Само си не мислете, че заман съм бил вежлив и учтив... работата е една ут най-неблагодарните, а пътниците не осъзнавът, че дръжиш животъ им, у ръцете си, с единя крак си у гроба, с другия - у затвора!


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: BEKO в Март 20, 2013, 04:47:50
 Полек,полек шъ си признааш ти и други прегрешениа! :green:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 20, 2013, 04:55:51
Ааа, азе спазвах правилника... карах си по джадету и ако видех двайсетолевка на пъкя - в движение а'прибирах, ама виж - настрани у стрънищата не поглеждах, а там имаше и 100'левки... :no:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Март 20, 2013, 07:51:56
 guru  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: Сеги шса смеа до други ден..!!!
Сеги са сетих за една друга рейсаджийска история,било а къде 1988,есенеска,тамън за збора на Лазарово.Майкя ми вика,яла къде пет следобед на плаца на завода("9-ти май,10 000 човека рабутеа там,имаше си собствени автобусе завода,обслужваа работници ча до Орехово и Лом и сума селия)седаме у рейса с майкя ми,обаче за Лазарово има барем още 5-6 зевзека а шофьор на рейса са оказва култова фигура-чичА ви Франц от Еница! Тоа беше беше едно човече,къде 1.60 висок(колку един добре надръвен уй!)обаче вечно с шофьорската фуражка на главъта,кара уставно таа чудо...!
По едно време от задните седалки са надигна мининкия брат на сегишния кмет на Лазарово... :green: и почна да зяе...:
 -Другарки и другарее,вози ви чичА ви Франц от Еницааа...Кара с дваесе-трийсе,у завойте кара по-леко-кът стигнем кръстошката за Бела Слатинъ ша ви замоли да слезнете и да преместите дзадницата на рейса,та а мое напрай завоа!!!"
Франц му не остана длъжен: "Я ша ти еба майкята шашава,сал да слечеш у Лазарово...!!!"


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Чвора в Март 20, 2013, 08:21:39
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 22, 2013, 06:15:40
       изповед
    Куту рейсаджиа, заран на Бел'Стина са качваше(не нъ мене, на рейсъ) една... дрътуфелница, одеше на рабутъ у едно съседно селу... ем пенсионеркъ на лааздъ 75 и кусур да беше, ем една, се викаше: - Зарад мене, империи са падале, войни са съ водиле!
   
    Та една заран, таае путничкъ съ качва, а преду неа беше вече са настанил един доктур, очен... нейн набор ша дъ а'бил, кротък пътник беше, одеше ду Ч.брег, ут тама с влакъ ду Реселец - кабинет си беше утворил... Та, качва са таае Валентина ша е наречем-условну и виждъ доктуръ, пъ почва а'му съ подигравъ: - Ооо, Миле-пиле, как е, как е... още ли сиии... в движеньие!?... чувекъ са позасме, па ѝ отвръна: - Валентиноо, не дуай на тлеещ въглен, че пожар мое а'стане!
    Таае бабичка, немаше заран да съ не занесе с некуй, ама азе гу утнасъх най вече... куту е видех на врататъ и получавах пореднатъ ренгеновъ дозъ чернобилско облъчванье... целиа ми ден утвадъше на *бем странъ... качва съ и ми викъ, мъ нъ ушенце и гу праеше да видът сичките, дека съ бееа качиле у рейсъ: - Добро утро, миличък!... неку път ѝ утговаръх, друг път, улисън в работата, де чул-недочул, пропущъх... сачеде тя тъва и чакаше... обръщаше съ към'то салоня, вирваше си главътъ и съ провиквъше: - Не чух, не чух да ми отговориш на поздрава! Сигурно си си легнал съмичък снощи или си съ събудил съмичък, ааа!? Заяждането ѝ ми са отразяваше негативно, влияеше ми на настроението и праеше лошо впечатление на пътниците, а имаше сума си даскалици пътуващи до училищата по селата...
    Немаше никви изгледи за спасенье, а ми беше вече дутегнало та съ не траеше, ама... налегах си парцалете и скръцах със зъби, с надеждата, че ша доде и мойта минутка...
    Е те тъка е, близу три (словом ем цифром) годин, тоа вампир ми са чуплезеше по скоростниа лост, мааму стара... По цели дни и нощи, така мъ беше обсебила, не моех место а'си намеръ, маани ми и кошмаре зее а'ма спохождат... и реших съ - на оружие!... или тя мене или азе неги!
    Беше вече ноември, баш преду а'са връща часъ нанъзаде, зарантъ темно, не види съ... прикарах азе рейса преду Каменниа мост у сенката на един орех, излезнал съм и е чакам... задава съ въпросната личнос, в страни свети една лампъ куту фас, а тя - цък-цък с токчетата по трутоаръ... изравни съ и посегнах с ръцете, стиснах е за гушътъ... и леееекичку е подигнах, а пъ краченцътъ ѝ са заметкаа у въздуа и куту зе дъ ръкъ...
     Поотпущих е, колкото да ѝ опрат пръстчетата на краката на земътъ и ѝ викъм: - Сиги тъ фръгам у баратъ ут мостъ!... и уж е помъквъм, а тя... ни живъ-ни умрелъ...
     Начи, а'съ знаа, че ич и не съм имал таковъ жестоко намерение, фаткатъ беше следната... спрех, пущих е и ѝ викам:
     - От днескъ, куту влезнеш у рейсъ, а'не съм та чул а'съ обадиш!

     Цел ден ми беше леко и ефирно нъ душицътъ, толку насладъ не съм чувствал в ни един предишен ил'по следваш ден ут тае неблагодарна работъ... рейсаджиѝството...
     Мина, кво не мина седмицъ ли, две и тае бабичка съ утказъ и ут работъ, и ут пътуванье...
     
     Не съм гу споделял с никуй тъва е, ама ако мое - разберете ма... Па оня ДЕДО, дека гледа отгоре дано ми прости...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Чвора в Март 22, 2013, 06:35:17
 :smeeeh:
Прав си-разбраааме те ;)


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: BEKO в Март 22, 2013, 06:48:42
 То а ти речъ и а съ исповедъш при назе,файдъ никфъ.Исповедъй съ нъ зет и нъ тава баба,що моа тъ и почерпи.Нали знааш напъти къ а сас тъщите. :green:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Март 22, 2013, 09:49:28
Бе ти верно са пофали на зет и-убува работа си отметнал,укрОтил си още един вАмпир-пардон-вампОрница...!!! :punk: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 23, 2013, 11:13:57
 :green: :smeeeh:.... верно си беше вампир >:D, ...сека заран, в продлъжение на цели три годин, тоа вампир ми съ чуплезеше пу скоросниа лос...  :tazz: предстаяте ли си blax


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Самотока в Март 23, 2013, 01:21:45
врло интересна тема къде че я следим с интерес


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 25, 2013, 11:53:58
     На Тулуза са изсипаа два-тринаасе пътника, по младиа шафийор влезна след, кат затвори капаците на багажниците, колегата му  потегли плавно, а рейса сак'чеде са зарадва, че потегля за нататика... където залезваше Слънцето...

   На седалката до вратата седеше едно младо... девойче ли беше, булчицъ ли, не беше толку важно... подгонила е беше и неа сиромашиата, като и сичките дека бее тръгнале... на тама, къде залеза...
   От другата стран, зад водача, ама две седалки по назаде беше са настанила бабка, къде 60'те да беше, приятен чувек-като пътник, разпраяше вицове и ич ѝ не дремеше оти беа малку... не морални, така а'съ каже. Важното бе, че са смее сичките и времето минаваше, а пътуването не дусаждаше. Наназаде имаше още орица, кой по самин, кой семейно, имаше и две дечица...
   Курса беше до Севиля, минаването на границата с Испания протече без проблеми и след неколко минути рейса спре на Сан-Себастиян/Доностиа, къ му викаа баските/. И тука са изнизаа петнайсетина пътника, повтори са процедурата, рейса са зарадва още повече-лаазда оти му беше олекнало... Въпросните пътнички пътуваа за Севиля, за тъва и беа седнале по от преди, другите орица, кой на Бургос, Валядолид, на Саламанка и така останаа сал тие двете...
   Нощтъ преваляше, фаровете осветяваа асфалта, монотонното бръмчене на двигателя изглежда бе приспало бабката, а контролните лампички по таблото си намигаа весело-весело... Щото слушаа, къ двамата шафийоре си точее зъбите и са опитваа да ''предумат" младото, да са разстъпче с единя накъде задната седалка...
    Никой не предполагаше, че сичкиа разговор бе изслушън с най-гулемо внимание от бабката... Младото не поддаваше, усмихваше са и смело отбиваше атаките на мераклиѝте... Времето минаваше, но шофьорете, като опитни пълководци знайее, че непревзимаеми крепости нема... и продължаваа обсадатъ на крепосттъ с още по гулемъ стръв! Но младото си дръжеше портите плътно затворени и немаше никви изгледи да съ предаде...
     И в най решителниа момент (кораба "Радецки'' пристигна с гръм на връх ШИПКА) бабката не издръжа на създалото съ напрежение и са развика с нежно-наставнически глас на младото: - Ама оо, дъщеро, ама като са рекле да ти сакат, ама дай им мъ... Ама давай им сиги ма сине, ма дъщеро, сиги им давай, дорде си младо! Оти на мене нема кой да посака сиги, дорде бех млада - не давах, колко са ми сакале... сиги на мене ми са ще, ама нема кой, нема кой да ми посака...
   
     В далечината са показваха вече светлинките на Севиля...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Самотока в Март 26, 2013, 12:04:39
 :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: BEKO в Март 26, 2013, 06:56:46
 Обикнувено саветете нъ дрътите идът късно дееба.Видиш ли сфетлините нъ Севийя,вече си съ преебал! :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Март 26, 2013, 06:57:56
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :punk:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Чвора в Март 26, 2013, 03:45:10
ндаааа ;D-къкто са казеле древните мъдреци-Кога нещеш коги можеш-нема да можеш коги сакаш!


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: кумичката в Март 27, 2013, 08:21:45
Шапка ти свалям, Мааму стара! thanks thanks cv Невероятен разказвач си!


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 30, 2013, 01:30:44
       У Бела Слатина, градските, па и другите ора из странъта дека постоянно слушът "Хоризонт'а" е знаат, има едно... момиче, то е на 50 и кусур годин, ама ние ша си му викаме така... ут уважение към личността ѝ, и към'то паметта на родителете ѝ...

    Баща ѝ беше учител и т'ва предполага, че момичето са е стремило към учене и е изчело бая книжки... сдобило са е с дар-слово и като е чуеш по програма "Хоризонт" на БНР, остаяш с впечатлението сачеде си слушал моогу умен и учен чувек...
    В действителност нещата са по различни, но нема да съ задълбочавам в плитчините, оти историата дека сакам да ви е разкажа е показателна за нейните интелегентност и способнисти на човек, можещ и знаещ, въпреки мненията у нашиа град...

    Значи секи чувек си има нек'ви слабости, но за него т'ва означава, че той живее и се чувства полезен... момичето обичаше да пише писма до БНР, най вече до фолклорните предавания... Изказваше благодарности към водещия и екипа на предаването, изреждаше неколко човеци (доктуре, учителе, родственици) за да бъдат поздравени по най различни тържествени поводи, празници или рожденни дни... Включваше са и в други предавания, като се обаждаше по телефона с неизменното: - Вашата РЕДОВНА слушателка от Бяла Слатина...

    Беше баш куги са заврънах ут Сирия - 98'а, немаше работа по специалностъ ми - автокранист, но имах категориѝте и са фанах да карам една "Шкода-Авропа" с цистерна, 20 000 литра. Работодателете ма пращаа най редовно на едно место около Стара Загора, къде цистерната са пълнеше с нафта, бензин, за кооперации и бензиностанции... в седмицата по 3/4 пъти. Досещате са, че у кабината най редовно са слушаше радио. А и там къто идех, се ма караа да чакам а'съ мръкне(други път ша разправъ що)... Времената бееа текива, че куту тръгнех пълен, ма беше страх да запра а'съ изпикаа, не стига, че пътувах се пу нощите и то с такъв товар... слушах "Хоризонт'а" и карах...
    Нещо май ''Мара падробната фана през стрънищата'', ма нали гледам да е по разбрано... У понделник ут 9-вечертъ имаше едно предаване, подобно на днешното "Тик-Так-Грешка", само че тугива гу водее двама - Стенли и Иван са викаа, беше любознателно, научаваш неща полезни и се обогатяваш интелектуално. Водещите поставяа на слушателете разни въпросе с уловки и който успееше да ги преодолее, получаваше правото да зададе некоо контра въпрос...
    Нашта градска - РЕДОВНАта слушателка, са включваше в предаването и ... водещите изпадаа в шок, ша запитате ЩО? Във въпроса ут теена стран, са съдръжаа десет думички, които са изчитаа за окол'десет секунди. Слушатела-участник, требваше а'са помъчи и в рамките на теа десет секунди, да повтори думичките... от учасниците НИКОЙ НЕ УСПЕВАШЕ, само градската са спраяше. Печелеше увациѝте на аудиторията, а на водещите им призлеваше, оти сичките награди утвадаа у неги...
    Тиа женки, радио-водещите зеа да са гъбаркат с момичето, задаваа си въпросчето, ма не с десет думи, ами с 12, с 13, с 14(в интерес на истината, после си признаа)...  А резултата беше ТУШ, в полза на БелоСлатинския Динозавър-така е кръстиа... И сеги нали иде ред, ТЯ да им зададе своя контра-въпрос, и ги пита: - На коя река е разположен град Оряхово? Кво ми бе учудването, куги теа двамата убавци, зеа да съ врътът куту пиле у клъчищъ и понеже са не усещат, че са у ефир и са чуеше кво са мутолевее: - Е, сега да имахме една карта на България!!!
   Незнам куту къ ша го възприемете, мааму стара ама нали са 8/9 града на таа рекъ Дунав, дека ни е и граница на сичкоту утгоре, къ моо а'ги незнаат (лаазда са дзепале учителкатъ, не картата по география)... ма тъва не е толку важно, важното беше, че тъва... момиче, ТОА ДИНОЗАВЪР, участвайки у текива предаваниа, караше ората дека слушаа, да е свръзват с Бела Слатина...

   Скоро не съм е чувал, ма тя кризата ша да а'виновнъ... а вие слушайте, полезно е, врътиш геврека, било на рейс, било на кола, камийон и значи връшиш две рабути на еднъж... Динозавъра мое и да е заспал, ма шъ са събуди! Ша гу познаате: - Вашата РЕДОВНА  слушателка...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: манечкио Кошер в Март 30, 2013, 02:08:07
Абе сички белслатенченье ли умеете да разказвате така убаво бе мааму стара  :punk:  :krkanje:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Март 30, 2013, 02:22:10
 :punk:
Скоро не съм пущала Хоризонта, ша зема да цъкна Вефа мамаму стара.
....
Цъкнах, тече "Нощен Хоризонт". Имало го още тава предаване, да видиш ти  ;D


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: BEKO в Март 30, 2013, 09:05:43
 Бре Мааму старъ,ку не сме опсъждале некуги сас тебе само путки,рикиа и побоищъ,ми колтурни вапросе,кой знаа сеги кфи умни,васпитъни и успеле ора а сме станале! :green:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: iakim в Март 30, 2013, 09:45:44
Па сеги кви сте бе, байко? :)


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: apostolicia в Март 30, 2013, 09:53:54
Е, па много са ти добри историите, бе маама му стара! Верно тава белослатинане сте си разказвачи откъде и да ви погледне човек.


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Март 30, 2013, 10:37:01
Е, па много са ти добри историите, бе маама му стара! Верно тава белослатинане сте си разказвачи откъде и да ви погледне човек.
... thanks thanks thanks


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Самотока в Март 30, 2013, 12:11:29
я мисла че уважаваниа вече мааму стара требе да си попреправи прекора у форума на некво по възприемливо от аудитореата тукеа
след тава силто участие у таа тема със емоционален заряд


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Чвора в Март 30, 2013, 01:24:49
разказа е един път!А таа случка сал подсказва що за матрял съ изживева на журналист.....


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: кумичката в Април 02, 2013, 06:27:31
 thanks thanks thanks cv Всичко има в разказите ти, Мааму стара, предизвикват... :)

П. П. "Мааму" с малка или главна буква се пише? ;D ;)


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Април 02, 2013, 06:55:51
thanks thanks thanks cv Всичко има в разказите ти, Мааму стара, предизвикват... :)

П. П. "Мааму" с малка или главна буква се пише? ;D ;)
........а здраси, какво да кажа за ''мааму стара''... избрах го тъва... щот е най-меката форма на псуването, на ругатнята, значи не псуваш никой и нищо определено, но не моо а'съ стръпиш и... самО излаза ут устата ти, ем не обиждаш събеседника ти, ем ругаеш един вид, ама ругатнята утвадъ некъде из Вселенатъ...:'' - Бре, мааму стара!'' ;) :)...непринудено некък си стаа... :D... чудех са, дали да го не смена, ма нек си седи така, па дали ша е с главна ил'с малка буква... нема значение... ::) :))


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Април 02, 2013, 10:30:13
 
  Нема а'ви питам гледале ли сте филма със ШАРЪН'ъта СТОУН'ка... ''Неприличен'' ил ''Първичен инстинкт" беше... и накраа на тае историа ша ми кажете, оти рейсаджиата а'толку абен, а един овен е по умен ут него...

    Беше у самоту начало на учебната годин. Времето топло и жежъво, задуха у тоа ''амбар'' декъ гу карах... отвора прозореца, разпищът са - течение, затворЪ - олеле умиръме ут жегъ... угодиа ник'ва на никуй... сал ядове... Е, имаше и убови моменти... Требваше а'съ закарът едни... орица ут едно съсловие, куту къ да гу определъ сиги... орътъ с НАЙ-ОТГОВОРНАТА ПРОФЕСИЯ, па виа съ сещайте. Сичките са случиа ут женскиа род, ем младички, ем веселички... и скромнички имаше... та, требваше а'съ закарът на нек'во съвещание у Враца. Зарънтъ къде 9 часъ почваше съвещанието и къде 2 слетобед а си ги връна у Бел'Стина. Речено-сторено, за нема 50 минути бееме у Регионалниу Център(ма па модерна приказка, бе мааму стара). Разбрааме са, че нал'са не оди секи ден у Враца, а им дам малкучко време а'ръшнат из магазинете и къмто три и полувинъ, четри - най късно, а'си тръгаме...

  Сеги, докъто ги чакам, а ви кажа за течението, то е виц, ма си правете изводете за здравето на рейсаджиѝте... Пътувале така на неква екскурзиа едни пенционере. Па било жега, течение у рейса, една сЕ викала на шафийора: - Затварай, че ут тъва теченье ша умра...
  Той, завалиата, кво да прай - затвори, мине кво мине неко километър, друга една са провикне: - Утварай, утварай, не моо а'съ диша, ша умра!... Е те тъка, отвори-затвори, бая време, па накраа станал един дедо и рекъл: - Еей, мумче, отвори да умре еднатъ, послем затвори да пукне и другатъ, па да си пътуваме на спокойствие... Дубре казано, ма той, шафийора ги бил предварил, умрел горкиа преду тех... ут течението...

   Връщаме са у Враца... Момичетатъ са збраа на часъ и шъ путеглямее. Една ут тех ми прошушна, че техна кулежкъ, ша чакъ накраа на Враца, врачанете е знаат спиркатъ - ''Чифликъ'', да съм е качил... куту разбрах коя е, ми примале... Ша попитате - ЩО? Интересното беше, че сичките места бее заети и сал седалкатъ до водачъ бе свободна... Ша речете: - Еее и кво ут тъва?, еми тъковъ... тъва момиче беше с еднъ главъ по високу ут мене, а пъ бедратъ му почваа ут сливиците - значи прав си минавах под неа... На сичкоту утгоре си беше и убавица, да ти е кеф да е гледаш, а пъ и куту е видох на спиркатъ - световрътеж получих, беше с дънковъ поличка, платъ бе кът, а пъ платтъ-бол! Леле-мале... Господи кво съм съгрешил, та баш мене наказваш и изкушаваш? Спрех, отворих вратата, тя влезна, поздрави-благодари и зе да съ оглежда... къде има место а'седне... Викам и: - Ако мислиш, че ша моо а'съ фанеш е те тукеенкъна, на тайе седалка, седай... (седалката беше подвижна, а тя с тиа длъги бедра, не моеше и дума а'стая да седи нормално, ми требваше а'съ завръти накъде мене... Предстаяте ли си кво сръцебиенье са бе получило у мойта кръвоносна система...). Тя съ позасме, разбра кво имам на мисъл, па отвърна:
  - Амии, ша опитам... - завръте седалката и седна... С периферното си зрение обаче, а то бе много добре развито оти бе тренирано, забелезвам у огледалото, дека са наблюдавъ салона... изострено внимание ут страна на кулежките ѝ. Значи, предусетиле са и те, куту къ ша стане настаняването на ''извънгабаритния багаж''... Усетих и... едни текива... светкавици у погледите... Затворих врататъ, потеглих, превключъм скоростите, следъ по огледалата за обратно пъкя зади мене, гледам и напреди, и назади... ама не иде, мааму стара... Караш и сакаш а'не поглеждаш на към'то седалката до тебе, ама а кажете ми, моо ли устои чувек на тъва предизвикателство... Погледа ти сакчеде магнит гу привлича... а пъ бедра ли бее а'ги опишеш, вретена - струговани ли бее а'ги сънуваш... Кадъра ут ''Пръвичен истинкт'' репа да еде, оохоо... Карам и мисла, то у текива моменти кво да мислиш, бех купил едно списание, "Хъстлър" ли бе, от родъ на "Плейбой", ма тамън пръвиа брой, та рекох да ѝ го предложа да го разгледа... Мина (условно е кръщавам така, бая годин вече са минале, чувам, че е отвъди "ОУШЪН'а, щастливо омъжена, с детенце... Еех убавиа, нема а'седи тука я...) са загледа, па ма пита интересно ли е... - Па азе не съм го и утварал, викам... Гледам да е заангажирам с нещо, че усещам азе, чувства съ неловко, а куту, че усеща и тя мойто вълнение ут предизвикващатъ иляди емоции гледка...

     Минаааме вече Мраморен, Баница, Бурван... карам азе, гледам с едноту оку напреди, с друготу на десно, с третоту назади у салоня... разноглед станах. И са сещам за една приказка на един стар кулега, некуги е разпраяше: - Куту къ така овеня, ут 300 офце у стадоту знаа баш зад куя уфсъ а'застане, а един рейсаджиа ут дваасе жени у рейса дека вози, не моо а'познаа, куту на коя женъ ѝ са ще...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: BEKO в Април 02, 2013, 10:53:20
  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Гулемо тегло а било,дееба!Я барем дуде сам карал сам бил самси,тъ у теково бръдо не сам навеждал.


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Април 02, 2013, 11:07:24
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Кво тегло бе,тава си а било живо мъчение...!!! :green:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Май 08, 2013, 03:32:15
Моля, запушете си ушите! Рейсът тръгва!
Йордан Свеженов 31.07.2010,...(http://images.webcafe.bg/2010/07/31/80298892/618x346.jpg)

Всички сте се возили в междуградски автобус у нас. Едно нещо с колела и седалки, което пристига от завода новичко и чистичко, а след седмица-две е превърнато от българина в уютна кочинка с развален климатик и кисели шофьори, чието време сън за месец едва ли надвишава продължителността на футболен мач.

Да кажем, че някак успеете да се преборите с прекомерната жега или прекомерния студ, защото „ба ли го тоя климатик как работи, ша ви го пусна ей сега на минус пет, щом ревете, че ви е топло!"

После с триста зора ще накарате очите си да не сълзят заради човека зад вас, който не се е сетил да си събуе маратонките, откакто е тръгнал снощи от Барселона с международния, но решава да го направи точно сега и едва не ви препарира с полъх на интернационално ухание.

И накрая ще успеете да избутате заспалата дебела лелка, заела своето и вашето място.

Сгърчвате се тихо на седалката и... точно тогава ви връхлитат като призраци, от които няма измъкване, потресаващите разговори на всички пътуващи. Повярвайте ни, това е мястото, където ще научите повече житейски истории от всеки турски сериал!

Ето кой най-често ще ви изпържи мозъка с приказки в рейса:

Дете

Дете, затворено за шест часа на едно място в автобус, е като напушен афганистански фанатик с калашник в ръка. Може да подлуди всичко наоколо.

„- Мамо, кога ще стигнем? - Скоро. - Ама когакогакогакогаааааа? - След половин час. - Така ми каза преди половин час. - Тихо сега! - Искам да слязааааааа! (двайсет минути рев)

- Мамо... - Какво сега? - Айде да си говорим на котешки! Мяумяумяумяу! - М?! - Попитах на котешки кога ще стигнем. - След половин час. - Ама кажи ми го на котешки! Айде дееееее! (готовност за рев) - Мяу! - Скучно е, искам да слязааааааа! (още рев)

Добрият вариант е детето да не е дразнещо дебилче, а любознателно професорче. Тогава пак събира вниманието на всички наоколо, но поне не пили с писъци нервите ви:

„- Мамо, айде да играем на думи! - Айде! - Домашно животно с четири букви! - Куче? - Не! - Коте? - Не! - Коза. - Не! (постепенно виждате как всички в автобуса започват да мислят варианти) - Пате? - Не! - Пиле? - Не! - С коя буква започва? - Дъъъ! (майката и всички в рейса са в шок) - Домашно животно с Д? - Да! Сигурен ли си, че е с четири букви? - Да! (в изумлението си няколко човека забравят да слязат в Нова Загора, а местна кабеларка без малко да предложи да купи правата на играта) - С Дъ? - Да! - Ми не знам. - Предаваш ли се? - Да! - Динозавър!!! (победоносна усмивка)

Млада студентка

Тя, разбира се, е залепила до бузата си нов-новеничък ай-фон, изработен с много пот по челото и синини по коленете, и размазва с него по бузата си тонове фон-дьо-тен, защото разговорът се точи с часове, а между телефона и бузката става все по-горещо. Момата явно е разочарована и иска всички да чуят за това:

„Мила, казвам ти, ужас! Звъни ми жената на доцента по микроикономика и ми вика да престана да се срещам с мъжа й... Ми казах й, да... казах й, че нямам нищо общо с него, а тя му ровила в телефона и намерила съобщения, намерила приети повиквания, ужас, муцка... Ми, да, бе! Вика „поне заради децата престанете" и почна да реве... Аз й казах, че за уроци сме се виждали, ама тя ми разправя, че не е чувала за лекцията „искам да те яздя на задната седалка така, че гърбът ми да се удря в тавана!"

Селски бек, случил място до хубаво момиче

„- Извиня'ай, ти учиш ли? - Да. - И к'во? - Международни икономически отношения. - Ооо, баси сложното! Мно'о ми приличаш на една от Сливен. - Е... не съм аз. - Ма, същата си! Мо'а ти я покажа у фейсбука, имаш ли фейсбук? - Ъъъ... аз не го ползвам много. - Дай да та добавя, ш'ти я покажа да ви'иш! - Ама... аз не влизам често. - Ми дай ше пием по некое кафенце тогава, аз съм столично парче, к'ви места знам, не си чувала за тях даже! Знайш ли, че оная вечер бях на една маса с адреналинката Яна и с тоя... Рамщайна. - Ама заедно? - Е, ту при нея, ту при него, ня'аше как да ги сложа на една маса... аз съм келнерче, ама сядах чат-пат при тях, мо'а та заведа да ви'иш, дай си телефона! - Амааа... мен татко ще ми взема нов номер утре. - Е, ше ти дам фейсбука си да ми пишеш новия си номер и ше се видим, нали? Ча'ай малко... ало, мамо... не, ма! Абе, не идвай да ме вземаш, чу'ш ли к'во ти казвам! Ш'са прибера с бавареца, дето го оставих на платения паркинг... добре де, ня'а ник'ъв баварец, трябва ли да викаш така, че да те чуе целия рейс и да се излагам!..."

Гастарбайтер, заминаващ в чужбина

Той бърза да хване връзката за Испания/Германия/Белгия, но преди това държи да се чуе с всички роднини и приятели, да приказва с всеки по половин-един час, за да си изразходва ваучера или безплатните минути, а за накрая е оставил разговора с любимата:

„Мило, нали ще ме чакаш... Какво?... Как така ще се разделяме, ма курво мръсна! Аз ти дадох три години от живота си, нещастнице... Руми, стига де, гълъбче, недей така сега, знаеш, че не мога без тебе, само три месеца са това!... Престани, ма пачавро, какво искаш сега да сляза от рейса и да се върна ли? А? Това ли искаш?... Ама как така, захарче, как няма да искаш да се върна? Руми, нали си обещахме да се чакаме?... Абе, курво долна, ти си имаш друг! Аре, не ме лъжи! Не може ей-тъй да решиш, че не ме искаш! Кой е той, не ме лъжи, ще се върна и ще те пребия!... Стига де, слънце, слушат ни хората сега тука, нали си ме обичаш... как така не ме обичаш, ма овцо! Румяно, к'во ми каза на гарата, кучко такава? Ще те почупя, нали ми обеща да... ах, затвори, проклетницата! (ново набиране) Ало, Миме, разкарах Румяна, защото обичам само тебе, нали ще ме чакаш да се върна?"

Жена, която не спира да се оплаква на висок тон на съседката си по място

В повечето случаи съседката по място е приятелка на лелката, макар че има и такива женици, които след няколко минути решават, че могат да споделят най-съкровените си преживявания и с непознатите, сякаш автобусът е заместител на седянката пред блока:

„А, и мен ме въртят ставите... Откакто раждах, ама то такова раждане беше! Детето се увило в пъпната връв и се обърнало наопаки, а докторът не знае как да го извади и взе да ме блъска... после направо бръкна в мене и хвана детето за крака и така го извади. Иначе щеше да го изтърве... То е добре, ама мен започна да ме боли много кръстът. Ходих по ортопеди, по не знам какво, по знахари. Нищо не намериха. Чак тоя месец един ме гледа на рентген и ми каза, че, от това блъскане, дето ме блъскал гинекологът, ми изпаднал надолу единият бъбрек и затова ме боли... а, тези бисквитки ще ги ядеш ли? От хубавите ли са?"

Нашенец от малцинствата

Рунтава ръка вади едно жисиемче изпод три пласта жилетки и навред се разнася нещо подобно на „Новините на майчин език". Не че някой иска да дискриминира човека, ама обикновено той се разпалва с такъв патос и децибели, сякаш продава азърбайджански чорапи от естествена камилска вълна на Капалъ чарши:

„Аман, Фатме, бу акшам дерс чалъшаджактъм, ти казвам, ама шимди дъшаръ чъкъйорум. Вар диплома четири и педесет, шашърдъм... А?! Ааааа, сакън, сакън, сакън! Чужденец мийди, тюрк мюйдю, билемийорум... Вах, ашлак! Вестник окумадан йондже библиотека гитти!"

Ей това ни е любимото! Когато измежду техните си гюрюлюм-мюрюлюм-джангър-мангър започнат да се чуват натуралните „прахосмукачка", „общината", „слушай сега" или „пауър рейнджърс". Истинска балканска пътуваща идилия!


Бонус: Шофьорът

Не си мислете, че само пътниците ще издевателстват над нервите и слуха ви. Шофьорът също е същество, копнеещо да обмени максимален житейски опит в своята социална мрежа – автобуса. В неговия фейсбук на колела има само един приятел – стюардът/стюардесата, а вие, гадовете отзад, сте животните във фермата му. (добре де, беше ви топло, сега ви е студено, аз да не съм оня плешивият от времето да ви гадая градусите! Тука на климатика пише ли 23? Е, как тогава ще ти духа на врата ледено! Айде, сядай да не ти го загрея с два шамара!)

Шофьорът има два подвида.

Хвалещ се шофьор:

„Малиии, тая диспечерката от Албена, червенокосата, к’ви неща ми прави в квартирата, няма да ти казвам. Намери на Фикрет дисковете с порното и ми изпълни всичко по програмата. Тая, бате, е такава палавница, че не можеш да й кажеш не. Магаре да ми е минало през оная работа, тая пак ще ми я вдигне! Виж, в рейса не правя такива неща… макар, че и тука ми се лепят. Няма отърване, като магнит съм! Връщах се от Пловдив оня ден, гледам, всички слизат, само две русички седят отзад. Викам им „тука е последна спирка”, а те – „знаем, ама искаме да ни порадваш малко”. Цял час ме гониха около рейса, не мога да избягам!”

… и оплакващ се шофьор:

„Ей, казвам ти, брато, писна ми да карам хора, много отговорна работа е това, зима идва, ще се изнервя, ще хвърля рейса някъде! Много съм набрал. Ей сега, на Български извор, едни циганета ми хвърлиха камъни по рейса, щях да обърна, да ги намеря и да им счупя ръчичките, да закусват през сламка. Ми, ще ми надраскат боята, аз ще давам пари за ремонт после. Много мразя цигани, само един път съм се молил циганин да оживее и то беше като обърнах оня рейс на Карнобат, че щяха да ме вкарат у затвора, ако беше умрял! Трябва да си намеря нещо друго, че много отговорно това с рейса! Зима иде! Ще ида… да карам маршрутка в София!”


П.П.  Божее, оня ден се случи и намен. Един мъж (!) не спря да разказва глупости, мрънкайки без да спира 3 часа. Полудях! Блъсна ме глава, идеше ми да скоча в движение, а оня не спираше. Как изперка тоя народ ! За жените както и да е, но от мъже не го очаквах.

написано от Йордан СВЕЖАНОВ и прочетено у ''webCafe"то...
   
   що гу сложих?!... ами за сдобиване на по-реална представа... за рейсувете, пътуващите и рейсъджиѝте...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: astrafan в Май 08, 2013, 03:56:10
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: буля Иваница в Май 08, 2013, 04:45:50
 :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Май 08, 2013, 05:27:21
 :smeeeh: :punk:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: apostolicia в Май 08, 2013, 05:34:53
 :punk: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Пачо в Май 08, 2013, 07:33:18
 :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Чвора в Май 10, 2013, 05:27:00
 :smeeeh: :smeeeh:
много а добро и а верно


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Май 11, 2013, 06:36:28
          Автогарата у Бел'Стина. Петък, слетобеда, маалко преди 15'часъ. Лето, съответно - жега... Жега, ма рейса нов и с климатик! С телевизор... В дъното кухненско барче, с микровълнова, кафеварка, та ча и туалетна - трът! Шафийора, кой - естествено АЗЕ, кой друг?... Освен мене, не вида друг! Да ти е кеф... съответно са и стараеш, разсъждавайки горе-доле така: - Тоа нов рейс, требва и да е чистичко, па и да е напарфюмирано, по стъклата да нема мазало-останки ут потни /жлези/ следи... Един вид, куту си вкара некуй пътник главътъ у вратата, а'види таа чистутъ и да си рече: - Бре, мааму стара, е те тъваа шафийор... а не мърляч!
       В интерес на истината, тоа рейс беше за екскурзиѝ, но у петъка бая народ са прибираше ут Враца и са одеше точно тоо курс с него.
 Прикарал съм на сектора и чакам да стане 15'10, та да потеглям за регионалниа център... Ут парфюмете вътре дек съм ги употребил, мое и кон да умре, ма нал требва даа парфюмирано, оти пръвото впечатление го казах кво требва да е - положително...

    Пристъпа некакъв пътник, азе ги не углеждах могу, така бе свикнал, кво има да оглеждам... отворих, влаза той и вика: - Ду Бурван... Билета лев и трийсе, зех му парите, дадух билета и той са упъти назади... Стори ми са нещо подузрително, ма нема време да анализирам, оти са чукна на вратата... Беше друг пътник, а азе съм затворил, та да не абим ладувинатъ ут работещия климатик.
   Отворих, влезна втория... попогледна ма некакси неопределено за мене, погледна назаде, па па погледна мене... Вторачих са азе, забелезвам насмешка некаква у погледа му и ноздрите му едни текива-разширени! Бре, нещо неа наред, да не би да съм предозирал парфюмете па тоо да има сенна хрема, оти съм имал и текива случаи... обръщам са назаде, оня-пръвия са невиди, ма невиди са оти са изсулил и са скрил зад облегалките. А тоо втория продлъжава да души въздуа и ми вика: - Само азе ли ша съм?... Викам: - А, не, двама сте... Той па връти глава - назади, къде мене, па ми отвръща: - Абе не вида друг освен назе двамата!... ма усещам иронията вече! Не сдръжах са и попитах/бех му дал билет и той ду Бурван/: - Нещо проблем ли има?... Чувека виде, че съм искренно учуден, па ми пошепна: - Нещо мирише, да не е ут туалетната? - Па тя са не ползва - отговарам... - Значи не сме ние двамата, требва да е другия!?!... - Какво другия?... - Не сещаш ли ка мирише?... - На кво бе чувек, до сеги пръсках с дезодоранте?... пула са азе, куту жаба на припек!
   Междувременно требва а'тръгам, че началник-автогарата седи насреща и ми сочи часовника си... потеглям, на болницата чака едно девойче, скача и почва да гледа - мене, пътника-втория, бе седнал баш зад мене, и пак мене, и пак него...
   Потеглям иии... познайте, надушвам лайна, човешки, пресни и ароматни... На завод "МИЗИЯ", не издръжах, отбих, угасих, отворих задна и предна врати, и са упътих назади, а оня-пръвия, кут ма виде и са смали още толку... - На кво меришеш така бе?! Той мъчи... - Ка моо тръгнеш така а'пътуваш, кво си правил?! Къде си одил!? Той си глътнал езика... Повърнах са, зех лев и трийсе стотинки, дадох му ги и го изгоних през задната врата... На задника му, едно гуулемо петно, пресно-пресно...

  Ду Бурван карах на утворени - врати, прозорци и сички люкове... неможа а'съ измерише. Карам, едосвам са, а двамката пътници/момичето и то ут Бурван, па и са познавале с втория пътник/ ми са извиняват и ми викат, че кат'съ са качиле са помислиле, че шафийора... нали са сещате... щото не виделе другия, насрания...






Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Май 11, 2013, 08:04:55
 :smeeeh:...Като и у могу други работи-и един стига а са изсере на метеното!!! ;D


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Чвора в Май 11, 2013, 08:19:18
 :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: буля Иваница в Май 13, 2013, 09:58:27
 :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Юни 30, 2013, 05:45:02
 
   ...унова, друготу време и тъка те...

    Време на морал ли бе, на уважение нек'во къмто възрастен човек... И до ден днешен рипна ли у градски превоз некъде, стоо прав дурде по старите седнат... Та си мислъ, кут съм раснал у едно друго време, сеги май не съм за тъва, сегашното... НЕнормалното стана НОРМАлно, та са питам по некуги - абе азе ли не съм у ред нещо или друго не е наред май...

    Кат рейсаджиа возех едни деца до съседно село, даскаля един-два месеца до пенсия... Дечурата тичат куту бесни да седът, той от одене и бръзане да фане рейса, изплезил език, стои прав, зех да затварам седалката зади мене за него, помразиа ма теа деца... Зее да си късат билетите на конфетки и да ги ръсът из салоня, обелките ут семки, фанах едно, люпило цел ден у даскалото и сбирало у джеба, къ ги изфръли пред очите ми, на яд... Друго ми вика пустиняк... закани, разправиѝ с прости родителе...
    Една седнала зади мене, па като зинала, ич не прай сметка, че ма разконцентрирва... бе еднъжка, бе два пъти забележка... - Бе я си глей пъкя, а си не ритнеш лебеца!... - па кат натиснах спирачките, па кат са обрънах, па кат зинах: - Преду а'си ритна лебеца, сакаш ли а'тъ ритне кон, а?!
    С те текива пътници, требва а'си безцеремонен, та да им контролираш реакциѝте, начумери са, гледай на кръв, мръснишки, оди небръснат на рабута, да засилиш страовете и пръвоначалното впечатление, ако ти са опъне, смачкай гу куту хлебарка на бурдюра, преду още да е посегнал да съ качи на стъпалото...
    Некоги пътувах със Софийския рейс, до Ботевград, у с.Трудовец... поседех тама четри годин докъ замина за Сирия... друг рейс немаше, а шофьора се един намръщен, зъл... чудех са що? - и разбрах, още на петиа мецец бех станал и азе куту него, мии така де, с к'ви контактуваш - текъв стаяш и ти, мааму стара...   

    Иначе нема оправиа, останаа сал цигане нагли и деца невъзпитани, пенсионере изкукуригале, ора дек от беднотиа, от липса на работа, на перспектива - ги гони олигофрениата вече... Сеги ша ви напраа свидетеле на последната капка, дек преле чашата... да споделъ у форума, що са маанах ут тае неблагодарна рабута, неблагодарна и опасна... не стига, че живота им е у ръцете ти, с единя крак си у гроба, с другиа у затвора, ми тичат и да ти са канът... па и ти посегът...

                    Боже, колко мъка има по света бели!

            Беше е по тъва време, сред лето, Петровден, караш по джадето а у страни ониа ми ти ниви... тук таме почналъ жътвата, а слънчогледите, еех красотъ ненагледна... Виждале ли сте нива слънчогледова, ониа пити цъфнале, оня аромат опияняващ, зеленото и жълтоту... и жуженето на пчеличките...

      На Червен брег зарантъ у 8'10, тръгах на обратно за Бел'Стина. Имаше две редовни пътнички с карти - председателката на кооперациата у Лазарово и една аптекарка, ма него ден, за проклетиа-нема ни една. Качва са една баба, има лаазда 75, с едни очила, стъклата се едно лупите на телескопа "Рожен"... - Колкоо билета ду Търнък?
     Така беше, нема здрасти, нема добро утро...
     - Добро утро и на Вас, госпожо! Билета е два лева. - зима си билет, седа и изчаках влака от Роман, та съ качи пазача на кариерата у Карлуково, беше до Чумаковци... Та тръгам с теа двама пътници, било е и сам да съ воза...
     На Чумаковци слезна пазача, за качване нема други...  излазам от селото и съм съ преласнал от гледките по баира на слънчогледете... Карам полечка, отнесъл са и забоварил све... Напиня ма на санти-менти и изведнъж див рев:
     - Ти къде си ма повел да мъ караш!? Тъва нее е пъкя за Търнък, спирай да слазам, азе не съм некоо курва, къде ма водиш ти мене!?................
...
    Представихте ли си безтегловността у която пропаднах...Изпариа са и картини, и мираже с ниви и слънчогледе... Окопитвам са със закъснение:
    - Успокой са бабо, е сега ша влезем у Еница и ша ти запра, тука насред полето, насред шосето не е разрешено... Ша мине некой ша тъ блъсне... - и текива подобни плеща азе, само и само мир да е! Ма не би...
    Тъва изкопаемо бе с една чантичка, дамска, с длъги дръжки. Къ е дръже таа чанта и куту замаана да мъ удари, завардих са кат са наклоних на лево, ма увлекох с тъва си движение и ръцете си, а пъ тиа дръжът волана, та и волана, а от тама и целиа рейс... Последствието от т'ва резко променяне на посоката бе, че бабичката падна у входа на рейса, дек са стъпалата, а там си дръжех туба с вода за зор-заман, беше три литра... Лови тубата тоо извънземен птеродактил, и със сичката си сила е запраща по мене... Тубата изфръкна през утворениа прозорец, а на мене ми идеше да запра, да е фана за гушата и бааавноо, с възможно най-гулемата садистичност... да стиискам... и да съ наслаждавам и па да стискам...

    На Еница чакаше жена, одеше ду Търнък, гледаше болници некакви... Отварам, а Очиларката слаза и си мърмори... Другата жена гледа мене, гледа неги... Обеснявам надве-натри, пътуваше длъго с мене, познаваше мъ, па съ помъчи да е предума... Онаа зе та съ качи пак, кротка една, ма само привидно, оти завивам от главния да влеза у Лазарово, покрай кооперациата иии... отново див рев:
    - Ама къде ма водите виа мене, аз да не съм курва, тъва неа пъкя за Търнък!?
    Пътничката ут Еница са виде в небрано лозе: - Карай да стигаме по бръже, таа не е у ред... На Лазарово нема кой да съ качва... Стигам табелката на Търнак намалих и викам: - Кво пише тука? - Бе то мое да пише, ма вие къде ма разкарвахте...
    На спирката чакаа барем триисе души, отварам, изкопаемото слаза и си приказва: - Къде ма разкарвахте виа мене, азе не съм курва...

    Ората са качват, мигат... чудат са... Дубре, че беше таа женица-другата, зе да пита познава ли е некой... (научавам го после)>>> Била на некой си Славчо-лъстунката леля, от Провадия... на 87 годин, тръгнала, сам-съмичка да прелее наскоре умрелата си сестра...

    На автогарата у Бел'Стина, влезнах при работодатела си, споделих преживеното... той са превива ут смех, дръжи са за курема, кикоти са...
   
    Фрълих ключовете от рейса на бюроту и си излезнах...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: sanda в Юни 30, 2013, 05:54:12
 :smeeeh: :smeeeh:
Затвърждава ми са мнението че провадийки не са си мал :green:
Не питайте от къде знам ;)


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Юни 30, 2013, 09:04:11
Ем ми а смешно(що знам пъкя! :smeeeh:) ем ми неа баш...!


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Юбопитка в Юни 30, 2013, 10:46:31
 :smeeeh: смешно ми е, нищо че ни пътя знам, ни провадийки познавам :P
абе Мааму стара, виа с баце Веко да не сте си плюли в устата като мънинки - къ ги редите сладкодумно тиа белослатински истории


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Юли 01, 2013, 06:17:31
:smeeeh: смешно ми е, нищо че ни пътя знам, ни провадийки познавам :P
абе Мааму стара, виа с баце Веко да не сте си плюли в устата като мънинки - къ ги редите сладкодумно тиа белослатински истории
            Даже седееме на адин чин у техникума... ма той преписваше ут мене по литература, па азе ут негу по математика...  Ама той е по-добрия, освободи и двете матури, па азе дръжах по математика...  cv  :duhovata:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: кумичката в Юли 01, 2013, 07:43:33
Това ми прозвуча като онзи стар виц... "На прав път си, чадо!" Ама ти не си разбрал, мааму стара... губиш! ;D ;D ;D cv thanks


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Юли 09, 2013, 02:35:16
     
          Беше некъде непосредствено след 24'ти май, времето на екскурзиѝте по училищата... Гулема радост за сичките дечица, особено за некои от тех, дека не бее излазале ни еднъжка ут селото си... До Бел'Стина има едно село - Попица, децата завръшват 8'ми клас и решиле а'си напраат екскурзиа, па и да отпразнуват завръшването с импровизиран бал... къде-къде, на връх "Бузлуджа"... ами що там ли, що там са е случило да е най-евтино и приемливо...

     Маршрута бе Клисура, Сопот, Карлово, Калофер(долината на розите) и от Казанлък на "Бузлуджа"... Пътуваме, спирах, разглеждаа музеи, родни къши на исторически личности, възрожденци, поети-революционери...
    Омесваше са тестото с майътъ - приятното и полезното, личеше си по личицата, че им е могу интересно... питаха, разговараха, спореха... кой назнайваше повечко, са пъчеше със знание и диреше подкрепа у лицето на учителката... Беше тя, медицинската сестра и прислужничка... тъва беа придружителете на групата от пет'шеснайсе деца... Привечер са настаниеме у комплекса "Бузлуджа", управитела беше и сервитьора, и домакина и чистача... Жена му - готвача, толку.
     Децата са беа нагиздиле за бала, имаше вечера, чалга-дискотека, танци, смех, веселие... На сутрината времето студено, мъглъ съ пущила... на път за Габрово, разгледахме "Шипка", изкачихме са ча на тераската на паметника оти бееме сал ние у тоа студ... Минааме през "Етъра", накупиа си сувенирчета, питат кое какво е(не беа виждале дръвено рало, ни караджейка, ни тепавица) и слезнааме на Дряновскиа манастир, разгледаа, обедваа...
    Имаше, къто у секо стадо и черни шиленца, та тие момченца си накупиа едни пласмасови пищовчета, точно копие на истинските... потегляме за Търново, а шиленцата седнале на задната седалка и целът, играчките стреляа с едни миинки цветни, пласмасови топченца. Викам на учителката:
  - Да мине и седне некоо от трите ви назаде, та да ги контролира...
  - Нема, нема, глей си пъкя, ша ги сгълча куту стигнем.
  - Дубре!... Дубрее, ама нее!... Бее едни мутренски времена, па и по пътищата си беше и страшничко...
    Гледам си пъкя и си карам, и къту си карам ма изпреварва некъв грамаден джип, сфирка ми, засича ма, а ут десниа му прозорец са подава ръка и ми нарежда а'запирам! Брех мааму стара, поизтръпнах, ма си давам кураж:
    - А, па тоа, кво са е разсфиркал, сак'чеде сака а'ми прай сфирки!... Сфирки-свирки, ма азе си знам кво ми беше, стиснах курмилото с едната ръка, фанах с другатъ телефоня и звъна на полициа... сичкото тъва стаа у време на движение. А оня ут джипа, ни ми позволява а'гу изпревара, ма и азе не запирам... къ ша запра, теа деца съдбътъ им е у ръцете ми, знаа ли са кво шъ стане ако запра... Полицаите ма питат за номер на джипа, къде съ разиграва екшънъ и ми дават кураж, и акъл у никуй случай а'не запирам, насреща са тръгнале две патрулки...
     Търново са задава, полициа - не, ми сиги... У рейса паника и децко юбопитство, шофьора и трите му крака умекнале, с кво съм натискал педалете - не повнъ! Ма еле явиа са Ангел-спасителете със сините ламби(пиша гу ма са вълнувам, та ча гу и преживевъм нанову), от джипа излаза един - Пеевски е миничък - и ми вика от къде прозореца:
 
     - Утвори бе, утвори бе деебанеговатамамисъдеебабе, ТОЙ МЕНЕ С ПИЩОВ ША МА ПЛАШИ...............


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Юли 09, 2013, 06:37:10
Ем а смешно-ем неа толку...! :smeeeh: ;)


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Гривяк в Юли 09, 2013, 08:09:39
Хмм, а съм била в тоа автобус, а си щел да видиш напикана даскалица, мааму стара. :udri:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: sanda в Юли 09, 2013, 09:03:52
Оууу, Маамаму стара, тръпката мия позната до болка :no:
Бъш у тия години, Санда с сичсия си акъл беше закачила за един бастун с изолирбант едно от тия къде светат у червена точка, викат им "лазър" Е найграх са добре по магистралите куто пътуваме некъде, до един път къде ми беше за последно :ninji:
Добре че момчетат излезнаа разбрани та след щателна проверка се посмеа...ама я тогива неучаствах у веселбата, беше ми разминало :no: :smeeeh: :smeeeh:

Маалееее, къде тоа акъл сеги ??? Немаше скука никоги :no:
Неа убаво да се помъдрева да знаате :no:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа... на вниманието на пътниците!
Публикувано от: мааму стара в Август 27, 2014, 01:50:25
Цитат
За да тръгнеш на път из България, е добре внимателно да обмислиш с какъв транспорт да пътуваш - влак, кола, на стоп... В никакъв, ама в никакъв случай не избирай като вариант автобус! Освен, ако не си дарен с безгранично търпение.


http://www.webcafe.bg/id_1704276245_Narachnik_za_mejdugradski_patuvaniya (http://www.webcafe.bg/id_1704276245_Narachnik_za_mejdugradski_patuvaniya)

Цитат
А пътуването в посока Северозападна България е напълно отделна тема. Автобусните фирми за тази дестинация не са свикнали да бързат и съответно на всеки по-голям град се прави почивка от половин час.


Цитат
Балканският тип

По-забавно става, когато след например закъснение с час и половина, автобусът се появи и от него слезе Шофьорът - типичен балкански субект с къдраво окосмение по гърдите, което да докаже, че с него шега не бива.


Титла: Re:куги бех рейсаджиа... маршруткаджиа
Публикувано от: мааму стара в Февруари 13, 2015, 09:51:57
http://www.webcafe.bg/id_539268305_Osobenosti_na_patuvaneto_v_sofiyska_marshrutka (http://www.webcafe.bg/id_539268305_Osobenosti_na_patuvaneto_v_sofiyska_marshrutka)

Шофьорът набива спирачки и слизащият успява да напусне маршрутката. Следващият късметлия може би ще бъдеш ти.

Цитат
съвместимото в колата се превръща в хомогенна маса.

Новият се набутва някак си и така, с два задника, долепени до предното стъкло, возилото поема. Сгушен между скосения таван на колата, шофьора и останалите пътници, ти се носиш, губейки представа за място и време. Водачът няма никаква видимост за превозните средства от дясно, но не му и трябва. Ориентираш се за ситуациите на пътя, както и той, по продължителното натискане на клаксони от останалите участници в движението.

Представяш си, че се намираш на кръстовище в Азия, където само джигитите и свещените крави са с предимство.

Задникът ти хвърчи напред с висока скорост и ти се надяваш шофьорът на маршрутката да е едно от двете. „ Е, да те еее....!"


Цитат
Казваш си, че не му е лесно на човека, щом хем шофира, хем непрекъснато е длъжен да дава информация на колегите си. „Ти добре ли си,беее !?" - провиква се той, когато изпреварвайки тролея, насред платното цъфва пешеходец. Пак пуска волана и показва със жестове на нещастника, че пълно куку.

„Не ми зяй!" - крещи на шофьор от ляво, който е засечен и си позволява да му зяе.(- Що ми сфиркаш бе, а'ми не прайш сфирки, а!?) Изпълнил маневрата, той спира на червения сфетовар и си запалва цигара. Ти очакваш всеки момент да му изникне трета ръка и в това няма нищо неестествено, тъй като си убеден, че снощният филм на ужасите, който не догледа, продължава под друга форма.


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Август 07, 2016, 03:09:01
(https://scontent-amt2-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13872989_740371462767859_1874210475424861145_n.jpg?oh=cb4357dce7211186828e5c2da50dcc3e&oe=58261C3F)

... Колко'а?
- А добър ден и на тебе! К'во колко?
- Колко'а бе...
- Часъ ли, не'ам чесовник!
- Тии, подиграваш ли съ!?
- Тии за кво питъш!
- За билета бе...
- Кой билет, до къде!?
- Е, къ така докъде, одеве кът ма дукара, не заповни ли мъ?
- А ти не заповни ли колко ти зех...
- Па знам ли...
- Даавай пет лева!
- Е къ пет лева бе, куту билета ду Трънък е се'емсе стинки...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Бай Еван Астрилецо в Август 07, 2016, 07:00:09
 guru  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Август 09, 2016, 06:15:57
... е така е понекоги... един вагон празни приказки, за - ЕДИН БИЛЕТ ДО.., мое и без 'добър ден'... но от уважение къмто рейсаджиата, дека следващите минути живота ТИ ша е у ръцете МУ... поне едно 'здрасте' му кажи... пътнико...


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: Дръмон в Август 13, 2016, 09:57:50
 ;D :smeeeh: ;D
...и пА са сетих за чичА ти Франц от Еница... ;D


Титла: Re:куги бех рейсаджиа
Публикувано от: мааму стара в Януари 29, 2017, 01:59:24
   От бая време са кана у теа студове, па и куту глеам тиа километрични опашки от TIR'ове... да сподела една случка с вазе... преду дваасетина годин за Врачанскиа ДАП...
... и тугивъ бе текъв студ, а горивото бее... те четете -

   Фанах са да карам една Шкода-Авропа с цистерна - 20 000 литра, с три клетки... на сека клетка отгоре отвор с капак за пълнене, а отдоле бозаджийски кран - за празнене...
 
  Работодателете беа зафанеле да снабдяват тугивъшните земледелски кооперации с гориво... техниката им бе непретенциозна към качествено гориво, не са изискваше сертификат...
  Одех у едно село до Стара Загора - Еленино... там, борчетата беа напрайле една дупчицъ, миинкъ, у тръбопровода за Ихтиман от Нефтохима... местото бе оградено, видеокамери имаше, въоръжена охрана... бариери, проверки... ни полициа, ни жандармериа припарваше... беа времената на югоембаргото, на мафиотете и беззаконието... точеше са нафта, бензин, промишлено гориво...

  Мойте патроне, са беа свръзале с тиа 'добри' момчета... и печелеа, па и азе покрай тех... бизнеса са разрастваше, мераклиите за лесни печалби - и те са увеличаваа...
  Намери са един паралиа, оплете у мрежите си началника на ДАП-Враца, уговориа са с мойте началници да им са закара една цистерна на ведомствената бензиностанциа...

   Речено-сторено...  пристигах се вечер у Еленино, та да не гледам кви 'чорби' са сипваа у клетките... то ма и не интересуваше, ма си патех от таа рабутъ, оти от тава гориво сипваа и у резервоарете на Шкода'та...

  Тръгам си от таа импровизирана петролна база привечер, напълнил и резервоарете и цистерната... по график требваше зарънта у 08'00h, да съм на бензиностанциата у Враца... а па беше студ, куту сеги...
... още с потеглянето усещам, че нещо не е ка требва да е... двигатела не тегли, аспуа пуши, камьона не връви... ма карам...
  Досещам са, че причината е у горивото... при тиа минусови температуре... кой е карал дизел у студ - знаа...
 ... цела нощ, яваш-яваш... на зазоряване еле ма е пред Враца, камьон плъзи куту костенурка, от аспуха излаза пушилек, куту от Мариците... запирам пред бензиностанциата...
... отговорника ѝ, още кат ма виде и излезе... слуша камьона ка работи, гледа пушилека... вторачва са у мене:
 - Какво му а, та така 'тепе' и къв е тоа пушилек?! - и ма изпива с поглед...
 - Абе, нали знааш, като сипваш от непроверени колеги - отговарам и гледам накъде паметника на Ботев...
 - Дай да земаме проби. / да поесна... проби са зимаа преду разтоварване,  от секи един отвор от цистерната, от горе от трите отвора с капаците и от доле от трите кранове за източването на клетките.../

  Шест пласмасови прозрачни шишета, напълнени... резултата - секо с различен цвет на съдържание у него...
 - Тава нещо, азе у тиа резервоаре на бензиностанциата - НЕМА ДА СИПА, ако и да ма уволнът! - отсича човека и си влезна у стайчето...
... мина са извесно време, иде лимузина, излезна /директора на ДАП'а-впоследствие разбирам/ и ми вика:
 - Прикарвай и точи!
 - Оня вътре не е съгласен...
 - Азе ша съ опраа с него!

... Прибрах са у Бел'Стина... на зарънта ма дират:
 - Пали и заминавай за Враца да си приберем нафтата...

 Пристъпам до камьона и по навик почуках на резервоара, за да установа до къде е пълен... чук-чук, кънти сачеде е пълен с песък... отварам и бръкам с една пръчица... кой е бръкал у кутиа с грес, знаа кво е усещането... сичката нафта бе са удръвила...
... четри туби от по 20 литра с бензин исипах, с дъсчица една връта през гърловината като пасатор... еле запали по едно време, излишната зе да са омешва с таа у резервоарете... позакрепна рабутата на двигатела... стигам до Враца... човека ма чака...

 - Знааш ли кво стана таа заран у градъ ни!? - ма пита...
 - Не знам, кво?
 - Вчера, кой рейс доде да сипе гориво, таа заран не е запалил... Враца нема градски транспорт неска... сал едни тролеи и тук-таме рейс, дека не сипвал от тебе...