Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Сбирки по интереси => КОлтурен форум => Поезия => Темата е започната от: Дръмон в Февруари 16, 2009, 09:36:13



Титла: Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Февруари 16, 2009, 09:36:13
Я пущам тава туке,що вервам от сЕ срЪце на наште поете(куто бако Аварам и Диди-дано са вкючи сирота) и ви предлагам да ги пущате туке тиа римувани палии!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Февруари 16, 2009, 10:07:50
И в знак на уваженье ви цитирам извесниа Северозападен поет,бако ви Аварам тава стихче ,къде таа зАран ма скъса от смех и ми опрай настроението за целиа ден
Цитат
Кам го стъклото с ракиа?
Подайте платото мезе!
С коя и кога че го пиа
големото хладно шише?

Не помним мадамата руса
къде ми напраи минет.
Оказа се браче че друсам
жената на моа съсед.

Къде ли е куа кратуна
и къф да намерим претекс,
че джвакам три косъма вуна,
а немам ни помен от секс?

Но зарань кага се възбудим,
готов съм да ебем на ред
и тоа къде че те буди
с поредната доза минет!

Прифаща ме па непокорство
щом пинем мастика и лед,
а уй се надига с доволство
надръвен задочно за теб...
Я тава го прочетох на жената сутринта в 6 и половина,скъсА са а са смее


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 16, 2009, 11:43:05
Куту за начало че турнем нещо по серийозно. Да не каат ората
че смо ча па толкоф големи пустиняци.А и що на мене ми аресва
таа тематика,къде критиците и думат лирика.Я па съм я кръстил душегубка,що човръка на човека из мозъка и го збръква та праи  чемпарлии по некогаш.

Я сакам да пишем за бедньите кньига,
она да ги сеча сред пут.
Из росно ливаге и тесана ньива
без нужда ка носат лобут.

Па сакам да пишем за ендзови кньига
и ньиньи болежки да зберем.
От чръгата вална ноге им да дигам,
та болес уморна да здерем.

Отдире че сакам за кьорави кньига
и ньим да им турам гледъц.
кага из тевньицата мука ги стига,
да подпрат тело въз колъц.

Я сакам,па очем!Оно кой ли нече!...
Да дижем небото с гръбняк.
А яла живота така си утече
и я си остана бунак.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 17, 2009, 01:05:13
Таа вечер се прибирах и на спирката па седеше същата жена.
 Неопределена възраст с голем диапазон от 60 до 80 годишна.
Видимо българка или по-скоро е била.А сега е...бе сега и е се таа!
Седи си и гледа врабчетата,а температурата е под 0.Увила се е у мъжки балтон,от време на време кашля.Не проси,но не отказва милостиня,само че милостиви нема.Нема ги и врабчетата,одлетеа на жешко поди стреите.

----Пенсионерска идилиа----

Когато корема ти яко застърже
седейки на пейката ръбеста гарова,
не бъркай в кофата,спомни си бърже,
че мисли за тебе Масларова.

Не е ли прекрасно че нея я има
в момент като този сублимен?
Да стопли душата ти в лютата зима,
самотни старико безимен.

Тя думи достойни веднага ще найде
да вдигне духа ти сломен.
С проценти и цифри ще смае те,хайде...
Привиквай на дажба през ден!

И порив за бъдеще светло съзираш
в боклука до кофата гарова.
На пейката ръбеста зян не умираш...
След теб ще живее Масларова!

________________________________
Бих искал да го оставите!
Бих ви разбрал ако го махнете!
Но не бих пожелал никому подобна участ.
Как ли заспиват виновните?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 17, 2009, 09:58:28
---ФАНТИФЛЮШКИ---

Теви мои друшки
разни фантифлюшки!
С ньим че се замаете,
сами че си баете.

Апче друго нема
за човешка глупос.
Фантифлюшка зема,
кой си дири убос.

Ама с ньои не мое
и ум да надене.
Че личи му кое
сто да си уземе!

Но да си наредна
арно за начъска...
Глава а га ти увредна,
що чиниш данъска?

Ако щеш кокона
златна се напраи...
Не а до фасона
пипе що ти знай...

Глава га а куа
и да си угледна...
без акъл си муа
за себе си вредна.

Маани фантифлюша,
сиджимка узни...
На чепата круша
с ньой се овеси!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 17, 2009, 06:55:15
---Те ни те...---

Яла те ни кви смо арни!
сбрани све орапняци.
Що ли смо неблагодарни
дръти мудодрапняци.

Работа ли си па неамо?
Негде нещо да прекопамо...
Сал на топките си веамо
и...да се истропамо.

Апа но тагай що чеме?
Ква от назе файда?
Га у секой нутре дреме
машина за лайна.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Запелющения в Февруари 18, 2009, 04:30:58
Те и от мене едно стихотворение къде сяка дума почва с "К"! Като миничък ма научиа на ньего и азе да го споделим с вазе сага!

Кака Кина, кварталната курва,
карала колело край кино "Култура".
Куция комбайнер Киро,
кандардисал Кина!
Киро кеца Кина,
Кина казва:
кецай Киро, кецай,
какъв кур, какъв кеф!

Ай...връъъ му го!



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 18, 2009, 07:40:46
Талига че натаварим
със сребро и злато.
Белким Госпат упазарим
миг да диже тато.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 19, 2009, 04:11:19
==================

Мойта Баче ме напрай
бъза и коприва.
Оди нещо ти и кай
тебе да накива!

На е права лазда Цона...
Що смо пустиняци!
Место да седимо дома,
диримо ортаци.

С ньим да пукамо ракиа,
булките да стегамо.
Га превали икиндиа
чуждо да задевамо.

Че узеем да се маанем
ич да ме не глеа!
Пусти друм пишмань да фанем
други му да зеа!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 19, 2009, 09:22:55
---Не мой да се цупиш госпожо---

Госпожо,лаз нещо се цупиш?
На мен ил на другиму некой?
Не вервам до там ча да зглупиш,
да буде виновен ти секой!

Я знам че живота те гмечи
така ка подюрил и мене.
Ма що ли ни другио пречи
че сами си теглиме бреме?

Дали па в тавай е проблема?
Питал съм сто пут живота,
а он ми отврача че нема
спрот мене такава похота.

Наверно и теб не сефери?
Зато ти се кунем пофатно,
че кво смо си цвеке посели
от ньего че кинем обратно.

А инак виновници млого...
Таквиа да дириш данъска!
Щом сакаш да судиш сурово
виш себе от дире що лъска!

Госпожо, лаз още се цупиш?
Да знаеш че ич ми не дреме!
Дори и до там ча да зглупиш,
със сигур се злобиш на себе!

_____________________________________

Ако некой се познае,
повредата си е у ньеговиа телевизор.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Февруари 19, 2009, 10:42:08
мрак поезия ... бравос


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Запелющения в Февруари 19, 2009, 11:39:35
Але тайко като по-миничък на к'ва песен ма научи:

Не ме гледай бачо Киро,
че съм гола боса,
а ме гледай бачо Киро,
че носа путка русокоса!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 20, 2009, 09:18:49
----Муза----

Моита муза си отводи!
Изоставя ме човече!
Нема вино да ме води
през страни далече.

Вода нече 'на да пие.
На адет съм я научил.
С вода сал си очи мие,
га бъклето съм пресушил.

Мойта муза ущуриа
мирва не пофаща реч.
Че узем шише рекиа
да се праим гмеч!

Тъгва лазда че се сети
слово да развие...
Мойто муза га затръгва
пръвом си отпие.
_________________________

Наздраве и на вазе!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 22, 2009, 12:49:33
--------Лозе--------

Га ти дойде да заойдеш
забуварил сички грижи...
па из лозето да пойдеш,
да поариш све що гижи!

Но си требва да му баеш.
Да го пръскаш,да го копаш...
Свет у главу се замаеш,
у кршняка се разкльокаш...

Буаш,буаш па се квакнеш
да одънат морни кости.
С жешка вода уста плакнеш
и префулваш пусти пости.

Секи дрт лозарин знае-
да го средиш требва бако...
Арно грозге трудно стае...
Геййй, голема мука...Дако!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 22, 2009, 10:54:03
Тава за лойзето млого убово, бравос! Не че и другите не са, ама тава ми припадна нАсрце.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 23, 2009, 12:24:53
-----------------------

Седи недопраен Кръчун
преду вратата на прага.
Унило засмуква тутунь,
па на кмета го слага.

Я да ти бем караконяка...
Да уземе да маане казаня...
Лааз ти претрошимо коняка!
Що че да пукам зараня?

Кво па у ньег се угледа?...
Те за тавай ли гласуем?
Още на времето деда
думаше вазе да пцуем.

Що не задевате леба?
Фурнята да беете маанале!
На и без друго не треба,
...апа рекиата...малеее...

Нема живот тук у село!
Кам се не трутим пред трена,
че забуварим нийело...
Па да се зберемо с деда!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Февруари 23, 2009, 12:28:13
ша тура линк на стихчето в Анкета за Рикията


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 23, 2009, 09:47:09
Както сичките аврамови стихове, тава тоже е много силно.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 24, 2009, 09:58:13
--------Въртелешка--------


Въртиме се захвърлени в безкрая
възседнали пропукващ се балон.
С въздишки помпаме усърдно,
нетрайния си тесен дом.

На краткото си земно съществуване,
безумно размотаваме кълбото.
Увлечени от вихрено лудуване
на края хапваме дървото.

Човека просто тъй е устроен!
Все бърка там където пари!
Ще дойде нявга неизменно ден
когато да яде шамари.

Пък до тогава лудо се въртиме
връз пустият пробит балон.
С надеждата да не взривиме,
нетрайния си тесен дом.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 24, 2009, 10:52:16
Посвещавам на виртуалната "колежка" със звучното име "Клесунгерица"

---Рецепта---

Друсай моме руса!
Друсай тас-кебапа!
Коя силно друса,
'на че го излапа. 

Ако сакаш нещо
требва да го друсаш.
Направи го вещо,
с кеф да се накусаш.

И не дей се кута
блажно га едеш!...
Трускай здраво прута,
да е як и свеж.

Друсай моме руса!
Друсай тас-кебапа!
Он се силно друса,
друга да не лапа.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ELI в Февруари 24, 2009, 11:44:47
Посвещавам на виртуалната "колежка" със звучното име "Клесунгерица"

---Рецепта---

Друсай моме руса!
Друсай тас-кебапа!
Коя силно друса,
'на че го излапа. 

Ако сакаш нещо
требва да го друсаш.
Направи го вещо,
с кеф да се накусаш.

И не дей се кута
блажно га едеш!...
Трускай здраво прута,
да е як и свеж.

Друсай моме руса!
Друсай тас-кебапа!
Он се силно друса,
друга да не лапа.
Поласкана съм от гостоприемството и звучните ви слова, уникални сте, други такива няма :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Февруари 24, 2009, 11:46:37
глеи ка с Аварама бъбреме за едно и също - само къде он има поетично чуство -


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 25, 2009, 01:45:26
------Софианец------

Га си нема,оно нема!...
Уста гладни че забришем!
Да се бирнем на връз трена,
софианец че се пишем.

Секой тамъка си бачка!
Леб,кебапе и квартира...
Муунеш си у джеба пачка,
га си сакаш пиеш бира...

Мойта Цека че ме чека.
Я бекярин съм данъска.
Моем да си иам сека,
щом си турнем вратовръзка!

И у село ча че чуат,
къв сам арен,ют левен!
Нема там да ми се дуат...
Сал да дойде пусти трен!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Глигор в Февруари 27, 2009, 12:20:21
прикльочение

кога распукнаха божурите
и спре да вАли оня снег,
напрегна ми се нещо о потурите
и мозакат ми стана мек.

реших да одим язе пръф до Натка,
да видим как е щое, има ли мерак,
земах шише и некоя доматка
и прескочих прага й като ьонак.

добре, ама съпнАх се лошо,
шишето се счопи и язе се исприщи,
а Натка ме погледна като Гошо
кога не види у копанята си нищо.

да беше само тва ебаси,
ама счопих и сичко о потурите.
и кво че кажем сЪга на женаси
като рече да пипне ми мадурите?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Февруари 27, 2009, 01:49:14
Ти ма разби, Глигоре, обзалагам са, че ти си афтур на култовиа ценораспис на селски туризъм у Добролево? Ако е така, отдавна те издирвам. Имам да ти казвам нещо убаво... Ма ти сигурно си го знаеш.

Освен тва - сложих стихотворението ти на пръва страница на сайта.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Глигор в Февруари 28, 2009, 06:14:28
Освен тва - сложих стихотворението ти на пръва страница на сайта.
епа тека си решил тека си направил язе немам ништо нанапротив ебаси.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Gaspoud в Февруари 28, 2009, 09:08:56
Живота баце нещо са затри
и се по са трие секи ден...
затрих са баце изместо....
нема го мерако
...нема к'во да дам
...нема и за мене нищо
...требе да са свръши и да са освободЪ
Маке баце - нищо не е така къ беше
.....избега баце оня вътре у мене,
изместо са затри - немоа да а истина
немоа тръпа тва дека ми а
празно ми а баце..
/сложни думи/
/и па така/
Я си бе язе, ма ойде
само я моа да си са спасим
ама оно ойде
и сега си мислим
що и съм пробвал
сношка ми са видеше че ма не е и имало
======
Язе тава ен сам го измислил - само сам го попревел :)
Кои че каа от дека а?
Ако не уморим скоро виното че го черпим от него - ако го уморъ че го черпим ракиа ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: pep4o_berk в Март 08, 2009, 12:37:34
Ку-ку Руку - фафла чудна,
плъна с мозък и черва,
апнеш, пръднеш и повърнеш,
да, тава е истинааа


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 08, 2009, 12:39:24
Пешко  ;D ;D ;D тава а само за онова предаванье "Страа"


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: pep4o_berk в Март 08, 2009, 12:40:52
Абе бага бе..тва неа никаков стра..Дават нги сума пари за нищо..Я разбирам да нги дадът по една кофа редки лайна и кой ги изеде да му дадът парите ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 08, 2009, 12:43:37
или мъжете да ги връжат за мъдата и да ги пущат да висат надол с глава  ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 08, 2009, 12:15:08
......ВНИМАНИЕ:......
Строго поверително!!!

--------Пирани--------

Народа рани одбор пирани!
Па ти се мучи,а йел ги фани!
Оно ти не а що сака сръце,
да бръкаш вътре сос голи ръце.


Они глупците,си мирват свите.
Не дей ги баце мисли слепците!
Така било е од млого време,
кое не ае,кривак уземе.


А ти си глей тамо рукете,
да не ти куснат ептем и двете.
С ена се некво барем истръпа...
Дори и лева,ма си е скъпа.

Оно е верно млого нийело
да дремеш баце здрав-прав у село...
А щом не моеш да се нагодиш,
уловиш пута,па си от одиш.

На думи лесно,ма си от тука.
А тоа другию ич му не пука.
И требва некво,да кроиш с мука
и ти на нему,да скръшиш рука.

Така се гоат одбор пирани.
Данъска сущо,кво бе и лани...
Не дей си кута од ньи адресо,
уземи пущи от твойто месо.

Па мож да станеш и ти пирана!
Да раниш чеяд од таа вана...
Ма да си знаеш,че с твойта кръв,
те броат баце,по-скоро стръв!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Март 08, 2009, 02:53:03
Болезнено-актуално,мерси Авараме! ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 08, 2009, 07:32:24
------Удри уйно!------

Мутна вода риба влачи,
турай кош на яза!
Удри уйно с двете цеви
вътре да улаза!

Не очеквай да те канат
га у вир зашяпат.
Удри уйно с двете цеви,
пепей да ти лапат!

Ако чекаш да уловиш
баш шараня дръти,
удри уйно с двете цеви,
вода да се мъти.

Апа щом се по нажабиш,
некой тебе че уцели.
Баш кага се забувариш,
с двете уйно цеви.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 08, 2009, 07:43:48
Бако Авараме мислил ли си некогьи за стихозбирка или лааса вече имаш издадена  ??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 08, 2009, 08:40:23
Баце я писа ено време,ма на литературен език и мое и да сам издал две три.Ма друго си а на нашиа,некак си по-звучен е и сплетните се
виат по кръшно.Некага че пробам и на диалектниа език стига да има читателе.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 08, 2009, 09:26:07
----------Илюзия----------

Ноща обгръща с мир града,
открил в упорство лунна панорама.
Безкрая сбира звездните стада,
в небесни тучни пасбища-измама.

Развели криви клони-алебарди,
по кестените глъхне мрака чер.
Кръстосвам вяло душни булеварди,
сломен самотен рицар-тамплиер.

А дреме си живота пуст и кух.
Очакващ по принуда сетна точка.
Наострил примирено вълчи слух,
унило се надява на отсрочка.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 08, 2009, 09:48:52
я тава имам предвит(диалекта) ако беше пущил некоа  стихатворение на литературен език немаше и да го четем ама на нашенския език веднъга ми привлача вниманието (много е убаво като видиш че от тия твръди и недодеьяни слова моа да са получи убава, смислена и поучителна рима-за кои го разбира де) за
тава дали че има читателье сичко зависи от рекламата (PR-а)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 09, 2009, 09:45:16
-----Ала-бала----

Ала-бала,ала-бала...
Бръже легай си човече!
Ала-бала,песня стара...
Не зачма ли вече?

С ала-бала че те турнем
на световнята пръзалкя.
У дън море че те гмурнем
с таа залъгалкя.

Ала-бала е магиа,
ушким тлапи се у очи.
Се на назе ли од тиа
Гяволски бювочи?

Ала-бала,ала-бала...
...а длибока нощ е.
Кам я пуста ала-бала,
ка ни клати йоште?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ПЕРГИШИН в Март 10, 2009, 04:07:43
я тава имам предвит(диалекта) ако беше пущил некоа  стихатворение на литературен език немаше и да го четем ама на нашенския език веднъга ми привлача вниманието (много е убаво като видиш че от тия твръди и недодеьяни слова моа да са получи убава, смислена и поучителна рима-за кои го разбира де) за
тава дали че има читателье сичко зависи от рекламата (PR-а)
Те тава те и Я сакаше да го каам ама немаше време че оди на кручма.Много миакеф кога го четем що сигоразбираш кво сака да ти кае човека де го е писал


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 11, 2009, 07:32:08
...........Онанис...........

Под ламбетата на жешко
в парковиа башчиняк
седнал Алчо тежко, тежко,
даже метнал крак връз крак.


Бръкнал си а у джебеве.
Намерил е згодна цака.
Уж седи си,а си ебе,
що стиснал го е у шака.


Подкарал е све на ред.
Тиа жне,какво не праат?
Поебал е сума свет,
сал къде они не знаат.


За случайните дупета,
Алчо е пишман турис.
Ама пусти му адета,
баш куто на онанис.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 13, 2009, 03:42:01
Тава го турам тука по традициа,ма оно си е за темата"Що ми требваше да са жена и т.н."Както и да е,да си го турнеме ниа,да ни го не турнат други. .

.........Судба.........


Отидоо с Гошо да гаврътнем
по неко бира за отскок.
А тамо глей седнала вътре
една мома од моа блок.

Я немах нищо преку ньеа,
ма кам нали си беф ерген,
за миг човек да се улеа
и яла те,станаа ю фен.

Она тешката не почека
и манко да ме по прекара.
Напрао ме качи на влека
и ча па маке си докара.

Мина ми преко другата недея
кага сфръши виното и зопта
и ка я бе цанил за фея
така през уста ме юсна.

Апа от после се опомнии,
връз некаква катедра у садъ.
Они сас макею нали са скромни,
остаиа ми риза на грабъ.

И днеска ча ми се повръща,
та пием вино с асперин.
Кага юбила ме е тъща,
куто заварен син.






Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: pep4o_berk в Март 13, 2009, 06:09:06
Еваларка баце...чудно е ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Март 13, 2009, 11:27:15
Авараме, баче, тава последното гу турнаф у сайта, нали немаш нещо напреки? Нататика ша турам и други от твойте.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 13, 2009, 11:30:05
Турай баче ,да чете народа щуротлъци,та да му не преседа пиеньето.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 14, 2009, 01:42:35
абе знаа ли некои от вазе тава стиготворение "дъб до дъб, гора до гора, нема каде да са исера ......." ако некои го знаа нека да гу пущи тука че много ма кефи ама го незнам целото


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 15, 2009, 03:31:22
Я го не знам целото ма мом да импровезирам на таа тема и да напишем нещо.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 15, 2009, 07:03:11
давай щом мож да видиме кво че излезне


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 17, 2009, 01:19:52
Че се опитам да следвам оригинала,или версиата къде я знам я.Мислим че беше следнята:

Дрен до дрен,гъста гора.
Нема место къде да сера.
Видоо два бука
и си рекоо:Че серем тука!

Но до една драка
гъзъ ми зловещо затрака.
Я суа шума кръшех
и си дирняк бръшех.

Горе бледата луна
светеше ми по гъза,
а ноща бе тъй омайна,
куто пресните ми лайна.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nerezo в Март 17, 2009, 01:27:57
я да ви каам едно от нашио краи:
у владикину ливаду
бесан бари копа ваду
пръв улезе дото натопи си мадото
а по ниега джая натопи го до края

от село Мартиново (Чипровско)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Март 17, 2009, 01:31:55
На бако ви Аварам ша требе да му турим вечерен час коги да ги публикува тиа рими,щото тава последното куто го прочетох целото и па изцвилих на глас,жената са събуди и ма опцува че сам шашаригавец,колку било часъ(1:20 беше)
 Еми не моа са смеа леко и по нощите-неа ми вазможно!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogo в Март 17, 2009, 10:28:59
Бако ви Аварам а испущил и тоа коплет:

Слачам ватените гащи -
кльон гъзъ ми дращи,
па отде са зе една оса
и ма жилна по гъза.

Тъжно-тъжно гледам към селОто,
бавно-бавно точи се лайнОто,
а нощта а тъй омайна,
куту мойте пресни лАйна...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 17, 2009, 10:33:27
...Йела па ме фани...


Йела бако па ме фани
да ме водиш на далек.
ка ме влачеше и лани
ча до пръви снег.

Я гугутка сам зафатна
тебе сакам за другар.
Ти си мойта мина златна
ти си моа бодигар.

Че заформиме дружинкя
Ка ю думат-ООДе,
че записваме на снимкя
кой кого ебе.

Само сакам да ме пазиш,
глей да са не притеснъ
варди да не забувариш
па да здерат ми гъзъ.

Земи бако и ме влачи
кво си бе до лани,
неко да ме обикрачи
после йел ме фани.













Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 17, 2009, 10:37:37
За тава са другарете да те подсещат ,я бе забуварил тиа куплете.Ма  Гого нали си е одличник повни сички уроци.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogo в Март 17, 2009, 10:44:26
Коги са наспа, коги прописа, бе...мале-е-е-е, тоа са изкелиферчи...се съм знаял, ча а омраз, ма па ча толку! Ма па иначе немаше да а интересен!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Март 17, 2009, 10:50:26
Я да ви каам едно, от деда ми го знам.
Винце, винце, много си ми мило.
Снощи съм та пило.
Па и сеги ща цукна
ако ще да пукна.

 ;D
И още едно/ама тава не е от дедо, от един колега го знам/
Заран стаам рано
метам .й на рамо.
Вървъ по булеварда
и силно викам "варда".

Ама по-нататика го не незнам.  ::) :-[


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 17, 2009, 11:18:11
Бай Авараме обещах що че ти предложим да пущиш (ако мож разбира се ) целото стиготворение на "Ветър дува муда ми са клате па  дайте ...." (но ти стана като мюзик бокс да го еба ама видим че тава ти е дарбата та извинявай ако го знааш, знааш, пущи го, ако го незнАш да си жив и здрав да го научиш)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 17, 2009, 11:52:18
Нема бако и я само оделни думи знам од ньего.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 17, 2009, 11:59:59
епа нема нищо но и ти много даде от себе си, даи си малко почивка, но и ти си човек да го еба (одъъни що са незнаа кво та чека другия път куту пойдеш у странство ... да не забовариш да глееш "врЕмето" и па да упикаш некои  ;D ;D ;D)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 19, 2009, 08:37:31
------Противостоенье------

Бедняка братко Бог го е създал ,
од мека,мръсна,речна кал.
Не мил-не драг,по свет да броди
живот отровен се да води.


Богатия умесен е сас друга глина
добивана од златна мина.
Доволен,весел и честит,
да скита вечно зъл и сит.


Така света свещен е сложен
Ма баче не од Бог наложен,
че на връз отцевиа кръс
личи следа од чужди пръс.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Март 20, 2009, 09:09:15
абе незнам тава дали а баш за тука (ако нее го местете)
http://yybooks.hit.bg/Rechnik/rechniktop.htm


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: didi olandea в Март 20, 2009, 11:29:10
тоа форум ма затръка,я едвам улезна с мъка.да ни а честит  на свички,и на пичове и пички.браво каам я на Админа,да ни радва до амина.а на  свички ветеране тука-без вазе я умре от мъка.дано сте сви живи здрави,със пари и уеве корави.га ви са на вас досака,се да са намери кака.га у джебове бръкиняте,се пари да измъкиняте.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Март 20, 2009, 11:33:12
благодарско како ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: оно и я съм пустиняк в Март 20, 2009, 11:37:47
тоа форум ма затръка,я едвам улезна с мъка.да ни а честит  на свички,и на пичове и пички.браво каам я на Админа,да ни радва до амина.а на  свички ветеране тука-без вазе я умре от мъка.дано сте сви живи здрави,със пари и уеве корави.га ви са на вас досака,се да са намери кака.га у джебове бръкиняте,се пари да измъкиняте.

оооо яле  е па таа  :) аре къде одиш тука сички почнааме боб да фръляме за тебе ...викам къде се затри таа шашовата


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 21, 2009, 09:57:09
-------Побужданье------

На прага е вече деня,
а светлото нещо се бави.
По клепките лепне съня.
Дано заранта го забрави!

Продуждам се тегосно бавно.
без порив и некво бездушно,
очи да отклопим е важно,
ногете че рипат послушно.

Така е след секи запой!
Дано да разбудим се бръже.
От тиа рекии и вой,
главата ми башче ме лъже.

По клепките лепне съня.
Исчеква до де се съвзема.
На вънка дошъл е деня.
А светлото?...Що ли го нема?


----------------------
На тава силата му а между редовете.За куето млого си го аресвам.
Не а лошо спициално за ньего да ми каете,как стои от страни?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 21, 2009, 04:36:09
куту глеам къв мрътвилник а тука от одзаранка, мислим с тиа рими каде си ги написал напълно да са обясни на случаино попадналете тука що положението а такова.... змия да излезне нема кои да а прибиа


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 22, 2009, 08:31:33
-------Дижи се-------

Я дижи се,дижи мои народе
от тоа пишман лъжи-одар!
Щурак те занишал да чмиш му на згоде,
а он да пребарва те бодар.

С дарове дари от гявол пофали,
а после од дире се или,
че нашъл у назе големи будали,
що перки смирено са свили.

Он с лафове итри главата ти плъни
а тъпка сурата ти с пепей...
Я дижи се байно и бръже разсъни
да згазиш отровниа репей.

Щурак те занишал да чмиш му на згоде,
а он да пребарва те бодар.
О дижи се,дижи ти мои народе,
од тоа пишман лъжи-одар!




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Март 22, 2009, 08:37:51
бако Аврам па го удари на поезиа :)ама като глеам и кака Диди така ша го кара


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 22, 2009, 08:41:50
Тава са дръти работи баче.Глеам да ги пущам до къде са актуални.Она Диди са я налегнале грижи лааз.Ма се надевам да заформиме задругата.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 22, 2009, 10:23:02
Тава са дръти работи баче.Глеам да ги пущам до къде са актуални.Она Диди са я налегнале грижи лааз.Ма се надевам да заформиме задругата.

ей болен си болен ама па измислиш нещо и го пущиш, явно че кои си го може он си го може куще и да умира........... давай смело напред (ниа сме зади тебе)щом ти иде отръцЕ  :) :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 25, 2009, 02:42:32
-------За срамотите-------

Ичере до Елиенци заодиф
да дирим пултулонье и чарапе.
А но да станем па за подбиф,
да фанем с боб да се укапем.

Бе ората заничат ми у скута,
а я фукляфчим се напето!
Изглежда ми аресват атрибута?
А но...зяпали ми лекето.

Ма куа глава се си пати!
Нали сам пусти сиропуч?
Га турнем нови гачи и чарапи
тагава баш че лийне муч.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 25, 2009, 01:08:08
 :-[ :-[ :-[ тава пуследното стиготворение си го написал баш за мене лааса ма познаваш ........ я немоа да едем блАжно и да са не укапем ама по мешината  ;D ;D сигур що ми а голема  ??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 25, 2009, 01:33:55
Оно и я не сам миничък и на последък нещо сам отекал. Та си мислим дали не ме е уапала оса.Ма сметам че силата на таа писаниа е между редовете.Тамъка е смисъла.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 25, 2009, 02:09:37
Теви и манко гурбет-фолклор.

-----Очекванье-----

Чека мене мойто либе
ньой абер да пратим.
Вален,съдран,гладно бибе
к'вечер да се вратим.

С булвань пенджер да замерим,
врата с нога дзедзнем...
Блага дума че намерим,
га у дом улезнем.

Чека на и се надее
да си дойдем бръже.
На двар сал горняка вее,
под сейванта стръже.

Нема вес од мен данъска!
Зайтре е недея.
Кой че оро води чъска
га она запея?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 26, 2009, 01:06:27
А тука изрови едно каде го писа по лани,а уно е актуално и данъска и е у тон с фчерашньото напиванье.

----Оно си а за яд----

Сакате ли руйно вино
препек зла рекиа?
Мирослаф да зине силно,
Весна да извиа...

Сакате ли мръфка тлъста,
бира цела каса?
Па да скокне мома чвръста
връз плъната маса.

Сакате ли баш салата
с луканки дебели?
Бако ви пиан залата,
уста си не цели.

Сакате?Ма све ментета
зео вече да прудават.
Ни рекиа,ни кьофтета
днеска истински не прават.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nerezo в Март 26, 2009, 01:09:02
евала авраме ако каеш че и ти си ги мислиш много че ме еродираш(я па я кво каза ;D)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 26, 2009, 01:13:31
Мисълта бако предполага акъл,я просто ги изливам,они сами си идат.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Март 26, 2009, 01:19:16
Мисълта бако предполага акъл,я просто ги изливам,они сами си идат.

многу силно и точну казано..... я си го представям куту улук-водата самА си иде от керемидите, улука сал а води къде треба  ; :) :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 26, 2009, 02:13:44
---------Орисиа--------

Седим пред празната синиа
на зейе,репи и пипер.
Отпивам неква кисела помиа
па мислим за кръчмарскиа тефтер.

Натегнала ме пуста орисиа.
Предъфквам нервно с уста фаса.
Цел дън кибай ангариа,
а джебовете празни па са.

Премисям за комшиата од десно,
да сакам ли на ньему заем?
И он комай му неа лесно,
та сръце неам да му каем.

Бе що не зем да се напиам,
та с некви мисли се таварим!
Наместо дома да се криам
че фанем зло да забуварим.

И яла ме пред празната синиа,
на зейе,репи и пипер.
Прегорената кисала рекиа,
кой че а плати?...Жиф кашмер!




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: FreeShop в Март 26, 2009, 05:02:25
А леле,Avaram-е-е,ти ли га писа тава.Оно толко благо та немам думи.Как да ти го кажем - млого фино тека са направени илюстрациите,ако требе да се изразявам като поетичен анализатор. Илюстриращите средства са небо и огин направо.Нема натеганьие у израза, много майсторски и некаква типично народна мъдрос лъха.Тека да се каже опита на един естествен човек,без да се дуе и да се превзема и да се жъмби.Естествен човек от резервато некъде ,къде е заЕбал да впрега от живота и го удря на олекотяваща поезия.

 :o :)С'рце ми узна ,евала.........................................


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 26, 2009, 08:36:07
-----------На Дунава----------

Одил ли си бако на Дунав начъска,
га щука по брега излази?
Амура зарипа,уклеа се пръска
от гладниа хишник се пази.

Щурците отпеват у дън башчиняка,
връбите потайно шумът,
на тебе тешкиа така ти се сака
комарете диат да чмът.

Прекрачаш у лотката плахо,полъка,
кам баче улазиш у храм,
а поглед зареан по брега се щъка,
що кинеш си връската с там.

На другию брек мерджелеат таполи,
ма требва ти дупе юнашко
да пливаш през въртели, мрак и подмоли
га минеш узорен до Влашко.

Не стига единствено таа награда
на краа да турнеш черта!
Усечаш даволство и срце се нада
да ойдеш до Дунава па!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Март 26, 2009, 08:38:33
авараме събирай тиа стихове на тетрадка или прътена рътия.и другио път като пойде капитана за некое интервю му ги дай.......да ги чете у ефир.....мое станат кат народни песни от северозападо сал требе намерим некои да им напрай музиката....................... ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 26, 2009, 08:46:34
Ти знааш ли за кво количество стае на въпрос?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Март 26, 2009, 09:03:24
имали значение .........мое каем че нема,стихозбирка.кво толкува.имам предложение напишеш една поема за северозападо.ма не бръзай по мисли убаво и я издокарай...................голем ефект че има,вервай ми.............


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nerezo в Март 26, 2009, 09:04:33
а как каза вчера аврам че мисалта му тече моа да си представиш кво е количеството :oама и я мисла да се заема с малко  такава деинос па виа ше каете дали става нещо от мене ама ми требе малко време.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 29, 2009, 03:07:54
Понеже Капетана имаше въпросе,на кои не можаа да одговорим,съга че се опитам да се реванширам до некъде с едно,каде го намерии таа заран поди вратата.Сигур неко чувечец куто назе и он си а задавал такиви въпросе,одговорете на кои са лишени од логика,а мое и да смо биле па ниа.Знам ли вече?

---Решение по същество---

Замолиле ората трима монаси,
да станат они депутати.
Брадите сресале,ишли при деда си
Со благо дано ги испрати.

Врътели се вънка на двора отците.
Да вленат не моа се решат.
На краа зимали,склопиле очите,
казали дори и да сгрешат.

Замислено слушал ги дедо Владика
до като ониа се потат.
Подире фанал и нги дал по матика,
пратил ги пипера да копат.



 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 29, 2009, 07:35:18
Интервю специално за "Резерват северозапад" със сектара на кметството у село Мало Бай-Ганьово г-н Европи Балкански.


-Здравейте господин Балкански!Вие сте емблематична личност във ващо село,наследник сте на стар възрожденски род.Разкажете ми за предците ви?
-Здрасти на сички!Я не знам од къде да почнем да се еба,що оно е млого за разпраанье,ма че пробам така у резуме каде му се вика да ви распраим да га еба,кво а останало у главата ми од разказите на баща ми и деда ми да ги еба.
-Ще сме много любопитни да чуем родовата историята на един истински българин?
-Така а! Истински сам!Моа да кам,на 100%.Макар че на времето чича ми Ганчо се а оженил за циганка да го еба.Ма она а била такава млого малко!После е станала ромка,а съга а евро-ромка, да я еба,което че рече че братчеда е на 100% европеец и понеже и я сам европеец,значи и двамата смо си лика прилика.Она произлази от племето на прабългаромите.Тава а осмото славянско племе да го еба,къде никой го неа чул и го не знае и къде и оно е участвало у създаваньето на блъгарската дръжава.Съга тава го доказват.
-Кой го доказва?
-Па знам ли?Сигур а Божидар Димитроф да го еба?Нали на ньему упровньиците са му дале правото да доказва тиа недоказуеми неща?
-Ахааа...А каква е вашата връска с прочутия Алеков герой Бай Ганьо?
-Моем да ви кам с рука на сръцето-Прека да го еба!Малко знаат че Алеко исползва за свой прототип моа пра деда Ганчо Балкански.На ньего е кръстено и нащо село,та да се знаа и повни тава субитие да го еба.
-Но защо се казва Мало Бай-Ганьово?Има ли и голямо?
-Нема още!Ма ниа смо од тръгофски род и мислиме с преспектива.Чекаме селото да се разрасне благодарение на европейските помащи да ги еба и тагава че сменимо само мало с големо и че узимаме субсидии куту за големо селота да ги еба. Умно нали?
-Да има логика!
-Има ми нали ако немаше я нещех да се засувам у опщината да я еба!
-Но я ни рзкажете как влязохте в политиката и защо не сте вие кмет?
-Ми що кмето е од родата на Иречек,а они са биле по-високопоставени още на времето да ги еба.
-Ма и от фамилия Илечек ли живеят тук наследници?
-Ехееее...Естествено.Кмета е братчет ло майчина линиа на тоа къде а син на дъщерата на прислужницата на Иречек да го еба.
-И какво?Прочутия учен е имал извън брачно дете?
-Не, не он,а кочиаша му,Иречек после му а станал кръсник да го еба.
-Интересна история!И как се казва кмета?
-Естествено че на великиа си родственьик да го еба!Ирчо Иречеф, ма он съга е на ескурзиа до Капалъ чаршиа,да си земе дънки и кожено яке,а на жена си парфуме да я еба,та не мое да прикаате с ньего.
-Добре,но да се върнем на въпроса,как влязохте в политиката?
-Ооо...Нали у вените ми тече кръфта на Бай Ганьо?И он е бил голем пулитик и е организирал сума ти изборе да ги еба.Сам Алеко го е оценил и е обесмрътил образа му.Опита му улази у справочниците и на днешньите политицида ги еба.Забележете колко прозорливо деда ми е надживел времето си.Но на въпроса:Кмета се спре на мене след щателен размисъл.Щом бео отфорени пликовете с офертите,оказа се, че мойта оферта е най-изгодна да я еба.Другиа кандидат бе турнал само пет столефки,нещо съвръшенно недостатъчно да убеди журито у лицето на кмето да го еба.Така я победи и улена у гулемата игра.За другите изборе сам приготвил оферта и за депутатин,ма требва повече да се потрудим и за тава съга усилено бачкам,та да докажем състоятелнос да се еба.Те,па си дойдооме на думата,уредил сам вече Мало Бай-Ганьово да стане големо да го еба.
-Как?
-Тава беше длъг и одговорен процес.Неколко Мало Бай-Ганьовски невести родиа одрочета с марката Балкански и я иам основната заслуга за тава да ги еба,а по-минкиа принос е на братчеда.
-Други какви послания на прочутият ви пра дядо ползвате.
-Епа те!...Тава са прочутите Бай Ганьови тъмно чръвени чушлета.
Че ги различите од ментетата по броа на семето да го еба.На оригинала семките са винаги четно и не четно число,за разлика од фалшивите. Они имат не четен брой семки и само по исключение четен да ги еба.
-И как се доказва това?
-За таа рабута главниа експерт сам само я да се еба.Я праим преброяваньето по метод каде само на мене ми а известен и опредеям качеството да ги еба.Тава а одговорна рабута и за ньой сам дал сума ти пари,както и знаниата наследени од деда ми да го еба.Мислим щом уленем у праламента да прокарам закон да ютите чушки,да моат ората на воя да едът само истински Бай-Ганьофки да ги еба. Моа да платат манко по-скъпо да ги еба,ма че едът качествен прадукт.Други сички ментаци сметам да се забранът. Съга сам се заел да локализирам насаждениата с фалшиф пипер. Народа има право да знаа истината да го еба.Да си нареже оригинална Бай-Ганьофка.От ньи чорбата че изглежда некак си по-българска да я еба.Че се пручуеме с чушките си у Европа,а тава а отколешна мечта на деда ми Ганя да го еба.Апа за келепира... нема да прикаам...
-Гениално!Чисто по Бай Ганьовски!Нямам думи!
-И неа нужно да се прикаа!Пруцеса че се завръти афтоматически само да уленеме у праламента  да го еба и да пипнем монопола на чушлетата.После че подигнем въпроса и за мускалете.Секо по реда си да го еба.Щом с зади гръба ми са Гочоолу и Дочоолу нема страшно! А кага се закучи че се обадим и на Доганоолу...Ей,чудеса че напраим,ти само глеай да те еба!
-Знаете ли,убедихте ме че сте истинският наследник на Бай Ганьо Балкански.Щом от едни люти чушки истискахте такава грандиозна програма,несъмнено имате качествата на пра дядо си.
-Така а требва да се следват българските традиции,а они са по-гулеми и от инглииските ,и од френските,и од имириканските, само да се остаите за по-длъго у рукете на Бай Ганьо да ви еба и че има да се дзверите.Не моа се познаете.
-И на края да ни кажете нещо кратичко и запомнящо се.Нещо като послание.
-Но я би ти казал ама...Бе нема леви нема десни,само Бай Ганьо е вечен да го еба,од ньего отръванье нема.Он утрепа Алеко,та вазе ли да ви еба нема да нагласи!Слушайте го и че подлютиме Европата по Бай Ганьовски така че че има да се дивите да ви еба!





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Март 29, 2009, 10:40:40
Неам думи,да го еба....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: пущинячка в Март 30, 2009, 01:09:08
Много любима книга ми е "Бай Ганьо" и изобщо Алеко ми е любим. И благодаря на Аварам за горния разказ.

Ето едно менте чушка с нечетен брой семки:))
(http://www.pepperworld.com/images/misc/cap_pepper_qschnitt.jpg)

А ето и един уред, наречен Brenn-o-metter (лютомер). Измислили са го някои си Scoville и Einheiten. Шашкъни има по целия свят, да знаете:) Не са само в Резервата!
Направили са и класация на лютите чушки от 1 до 10+. като 10+ са нетърпимо лютите, надолу са екстремно люти, после много люти, люти, лютивки леко така и накрая почти сладките.
(http://www.pepperworld.com/images/misc/therm_pepper.jpg)

И сега се питам българският сорт "Шипка" в коя ли категория ще дойде. Особено има едни червени шипки с резки така отстрани, чак напукани от лютост.

(http://www.pepperworld.com/images/misc/firechili.jpg)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: оно и я съм пустиняк в Март 30, 2009, 08:17:34
бачо авараме кажи коги че издаваш книга... ако требе че збереме нещо да удариме ено рамо ама тия шашкънии требва да видат бел свет..  не саво тука да се алосваме ;)))


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 31, 2009, 01:52:13
Живот и здраве да мине кризата и че намеримо спонсоре,че съга е сложно.Оно неа сал некъф тефтер да издадем,сака и да а убоф,а и време си сака.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: оно и я съм пустиняк в Март 31, 2009, 09:46:29
абе мани ги тиа скръндзави спонсоре... ние не мооли дружно да спонсорираме..да си знааме че си е од назе... а така  оно спонсора че каа така и така .. че се напраи на шеф... а па и я не вервам за такива неща некой пустиняк да се бръкне освен ако не си е наш пустиняк...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Април 01, 2009, 12:23:55
я мислим по дубре да не избръзваме а да фанеме да издадеме една "Северозападна енциклопедия" и у нея да туриме на бай (Беи) Аврам стиховете - по тежкарско и правдоподобно че звучи според мене що аку а самостоятелна книга чуждоземците трудно че сфанат "змисъла" ;D ;D ;D .......предговора треба да бъде по длъг от стихозбирката  ::) ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nerezo в Април 01, 2009, 12:34:39
точно тека това е по правилно решение.да е общ труд тогава и че е по балго за сички и че е по голем интереса.а и ше има секои да каже по нещо.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 04, 2009, 05:00:03
У нашиа край има млого баячки ,гледачки,екстрасенсе...Те съга те "Резерват прес" зе най после итревю от прочутата наша гледачка Шунда.Она се съгласи да стане пред назе куто постави некои условиа на кои ние охотно се съгласийме.

-А здравейте милички!Я сам гадателката Шунда,призната за наследньица на Ванга,Кашпирофски,Джуна,Буда,Муда и още дванаесе екстрасенсе къде никой ги не сефери.Извесна сам на 9 континента...пардон,10 с Албаниа.
-Ама как?Албания не е континент!
-Шшшшт...тихо!Спазвайте договорката ни.И за вазе се однаса тава!Нема да ми казватш на мене кое кво а!И да неа континент,че стане!И се научете ако сакате да чуате за ващо бъдеще,да не задавате въпросе свръзани със здравето, блиските ви и далечни ора,изгубени или намерени вещи,брак, развод,смрът,раджанье,юбопитни факти,юбоф,омраза.Като и въпроси ис области куту математика,географиа, биологиа, физика и химиа.
-От историята може ли?
-Не! У никъф случай!Да не сте посмели.Тава се отразява зле на мойта карма.Губим способностите си и че ви съдим.Иам страшен адвокат и он че прибере паретата ви.Но виа сте послушни и нема да се убеьосвате излишно,за тава нека се спреме на некои од проблемете ви.
-Шунда,аз бих искал да ви попитам зааа...
-Не!Не смей да го изречеш!Казах че на подобни въпросе не одговарам!
-Но аз още нищо не съм питал!
-Но щеше да попиташ!
-Да но не съм!
-Щеше нали?
-Да,но...
-Яла те,призна си!Глобен си пеесе кинта за не спазванье на регламента.Съга минуваш метър.При друг такъф случай че те судим.С подобни въпросе влиаете одрицателно на свръх способностете ми.Айде,айде бръкни се у джебето че че ти излене по-солено.Шунда не ви а за подигравка!
-Добре де.Ще се платя,но може ли все пак да попитам за това онова?
-За тава ели за онава?
-Има ли значение?
-Те яла,ча съга ми зададе позволен въпрос на кой че одговорим с вещина.Има значение!Следващиа?
-Какво следвощия?
-Ма ти верно ми губиш ценно време.Имаш ли изобще некъф проблем?
-Да! Бих искал да знам...
-Е те,па почваш.За тава не мое да се пита!С тебеси затрих една 820 иядна од способностите си и че требва цела седмица да се въстановявам,до къде уленем па у кондициа.Наеш ли на колко страдащи ора бих могла да помогнем за таво време?
-Не.
-Не разбира се!Що не се интересуеш од прублемете на миничкиа човек!Ежедневно стотици ора дират мойта помощ и утеха,а ти се подиграваш с труда ми,испиваш енергиата ми с твойте не позволени въпросе.
-Но аз нищо не казах!
-И слава Богу че само си го помисли.Но ако те не бе спрела щеше да зададеш тъпиа си въпрос,а тагава немаше ка съга да се разминеш само с 50 кинта.
-Ма как?...Още петдесет ли?
-Ейиии...Млого си стинат.Въобще не мислиш за ората къде ги лишаваш од мойта вещина!-Замисля се.-е добре де...за двата въпраса общо 80 лева и да а за последньо!
-Ама...
-Реко за последньо!Айде бръкай се че адвоката ми го сръбат рукете...Пардон!Устата!-Оглежда се.-Та до къде бееме стигнале?
У тоа момент интервюиращиа вече стои и се оглежда страхливо.
-Аде де,нема целиа дън само с тебе да се занимавам!
Он па млъчи и гледа уплашено.
-Оооо!Ми ти сакаш ептем да ме разконцентрираш?Я да не сам дошла да ми млъчиш?Тиа номера не и на Шунда.Изгуби ми времето и ще си платиш!-Става ядосано.-До 3 дни очеквай адвоката ми.-Тръгва си после се врача.-И не закючвай вратата да не я разбива!-След манко се припуща вихрено:-Бе я дай тука още 50 кинта!...Чуеш ли бе?-Дръпа пратмането му и си го прибира.
-Ама...-Той заеква...
-Оооо!Не позволен въпрос?Я сфаляй ланеца!Сфаляй го!-Дръпа и го кине,после си тръгва окончателно,като мръмори:-Он че лишава орицата од светлината на Шунда!Стисльо!
 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Април 04, 2009, 06:08:19
 ;D Ееее,па я Шунда я познавам,тя ми а съученичка...!Ебах таа гад,баш такаваа,ква си я описал...Я не смеа повече да пиша,да не доа да ма глоби ;D че я пари немам и ша ми земе къщата на село...Иначе ша знааате че моа познае апартамент колку квадрата а само по външната врАта... ;DФеномен,да му ебеш майкята!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Април 05, 2009, 11:35:37
Я го мана разказа, мое некой из съсеяните ми да се обиди така кво ги описвам надлъго и нашироко, а неща да се смразвам с ората.                     


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Април 05, 2009, 11:44:44
Я са не наемам да коментирам,ма-могу а убаво тва....!!!!!!!!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 06, 2009, 01:07:59
... ъхъ ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 07:21:28
-------КУЧИ СИН-------

Слушам!Бъбрай да зачмим!
Млого,млого не придирвам.
Я сам тоа кучи син,
що не вервам,ма си мирвам.

Ако каем ти у очи,
ква че буде ми файдата?
Мое некой да ми скочи
и ме люсне през сурата.

А па съга лебъц иам,
манко блудкава помиа...
Ката вечер си поивам
робската душа с ракиа...

Други глава да надигат!
Слушам!Бъбрай да зачмим!
Трийсе сребреника стигат,
я сам ефтин кучи син!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 07:31:36
-----------Куче-----------

Бездомно куче протяжно вие.
Плаче безсилно пред свойта съдба.
Колко ли мъка в себе си крие
скотската бита,презряна душа?

Черна ноща е и вятъра вее,
носи мъглите на бледи вълма.
Там,по баирите някъде пее
своята песен далеч от света.

С песовски вик на несбъднат копнеж
ядно клокочи в гърдите му страст.
В своят отчаян,моралин падеж,
кучето бясно навярно съм аз!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 09:14:40
Еиййй...Па що не нги писа други имена?Езък за убовиа разказ!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 06, 2009, 09:27:25
ажараме сбираш ли   стиховете нали ше праим  стихозбирка северозапад..................................дай да мислим име............... ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 09:38:53
Збирам!Они са си тука нема къде да идат.А име...де предложете нещо,що я не сам по заглавиата?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 06, 2009, 09:47:06
северозападна одисея(аврама)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 09:52:50
За одисеята е убаво,ма не обичам да се турам и я изодзаде.Некак си е не скромно.Даже ако се пущи стихозбирка се чудим дали и името да ми пише озгоре?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 06, 2009, 09:55:16
Историа Северозападная /от Аварама/ - па азе не аресвам куга се гръчееат - кво тава Одисея и Одисеи - аааааааа

или па
Северозападни Сказки


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 06, 2009, 09:57:32
аварам ше ти е псевдонима баце.....................кату пабло куелю...........оно му е псевдоним .............па и на теб така


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 10:00:50
Еба се у Куельото!Знааш ли колку леп има да едем та да му ступим на мининкиа пръс?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 06, 2009, 10:02:25
аре па ако иам време мое да извада палитрата,засъналите тубички боички, статива и да напраа неко илюстрация към таа книжка ... ако искаш де ... /зъ творчество не признавам компютар - битилка бело вино /хм по добре кашон с бутилки бело вино/ и и манко музичка / - мое да ми са смеате ма имам един едно двд плъно с мр3-ки на  Juno Reactor - и еедни композиции на Трейси Лордс /бифша дръта порно звезда/ - много ми отварат творчеството ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 06, 2009, 10:05:02
абе я пример ти давам ................дай сбираи стихозбирката и да я издаваме...................моеби един вит реклама на северозападу.............модерно истинско ни разберат правилно......................... ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 10:07:45
Сака се видимо да го опсъдимо,я че ми а трудно сам си.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 06, 2009, 10:11:15
на 25 април си мисла я? ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 10:17:02
Ако не заминем за манко до Италиа.А я юте сутринта утваждам на Лом за 3 дъна да видим наште дали са дубре.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 06, 2009, 10:20:01
у италие земетръс,немаш работа там......... >:(.................на 25 си при назе...............требваш ни ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 06, 2009, 10:33:25
Че видиме че млого се заседех.Требва да се работи.Надявам се да сам си тука,ама знам ли од съга.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 07, 2009, 05:46:55
--------Рождество-------

Родиф се скромно и нелепо
у дъждовита летня нош.
Узе ме акушеркята превдзето,
па турна ме у плетен кош.

Не биде чудо и градъ заспа.
А кво ли тебваше да стори?
Пръкнал се а пореден будала
решил сас съвръшенството да спори.

На никой не дойде на ум
да следи после за боклука.
Заврен у мръсен,смачкан гюм,
реванш га дири за не слука.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 10, 2009, 09:21:08
,,Талига че натаварим
със сребро и злато.
Белким Госпат упазарим
миг да диже тато."

Благодарим баче Авараме,благодарим.За сръце ме фанаа тиа четири редовце.....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 11, 2009, 09:59:33
---Дваесе годин по-късно---

Дваесе годин!Едно поколение!
Дън из дън с некви плоски лъжи.
Нее ли речи ми тва преступление?
Дваесе годин...Къде са кажи?

Дваесе годин забраен омразно,
без да ти казват за кво кой е крив.
Дните утекоа кротко и мазно
баче ме нема,а още сам жиф.

Дваесе...по манко успе да открадне
секи от назе избран бюрократ.
Толкуф годин га се приспадне
че се окае що бил сам богат.

Нема церове таа зараза.
Некъф само однесен брътвеж.
Дваесе годин с таа проказа,
зараньи дижиш се,к вечеру леж.

Дваесе годин ойдоа напразно!
Затра за некви чужди мечти.
Неа ли речи ми тва безобразно?
Дваесе годин...А йел ги връни!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 11, 2009, 10:07:21
ти пожелааам пръво и след двайсет па даго пишеш тоа стих....................а че се не връща тава е закон нагоре одим не на зад..............ма сме живи издрави и след двайсет пак.................................. ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 11, 2009, 10:31:52
И понеже Гегиниа е позитивен човек.До съга не сам видел да падне духом ели да офули некой и нещо.И тоа пут па казва верна приказка че след 20 годин че смо тука.Я посвещавам следньото стиотворение на ньего.С доказателство за тава че ние смо не спасяеми. Дано и съга да оцелеемо.

----Резерват северозапад----

У рамките на странен резерват,
там нейде ис буйдаците длибоко.
Вирее кротко редка гат.
Житейско за напреднали судоко.

По сметките на беспристрасната наука,
тукова место требвало да нема!
А яла го на практика расте си тука,
на пук на таа теорема.

Од що тава котило существува?
Кага го ръфат злите сили.
На чъсто чуеш го да пцува,
ма иначе по принцип си се или.

На кво се смее?Лазде на теглото!
Замучено да му прекрши врат.
Де маани!Не задевай го тешкото!
Тава а некъф редък уникат.

Те яла колку кризисни години
неспирно морат тоа резерват.
Е нийде нема у света такви гадини,
подложени па ча на толкуф глат!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 11, 2009, 10:56:13
трогнат сам брате за това посвещение...........никои тва неее праил за мене.............благодарско ти.................сал сакам да допълним у наша земля ко насадиш се никне па мое и уй да е..............и наша семка се никне ,па фърлена и нигде...................................сакам да ти каам на тебе една приказка къде съм чул и македонскио краи,дека служих................там един старец мия разправя..............та :слезнал господ на земята ,връви и гледа един сиромах оре ньива.
-ко ше праиш човече ,го питал господ.
-оня рекъл ше сада жито.
-ко посадиш такова да обереш-рекъл господ и продължил.понатам друг орач.
-ко ше садиш човече,питал господ.
-куруз.рекъл човеко.
-ко садиш тва да поникне.-рекъл господ. и продължил по натам гледа един къ се мъчи и он да сади.
-ко праиш-питал господ.
-садим уеве -рекъл оня.
-ко садиш тва да поникне-и си заминал.
одил господ и глеа една кошара,влезнал вътре а един дедо обьягвал една овца.оягьнила се овцата и господ му вика:
-дай дедо да фърла тва ягне през кошарата да вида къ ше падне от татъка.
-старецо рекъл добре.-господ го фрълил,оно пднало на кръката си и се върнало при макя си.
господ си заминал ,одил одил стигнал до едно село.там една жена раждала.гопод изчакъл да роди и я пита.
-дай това дете да го префърла през къщата.жената се развикала как?!ти си луд маиньяи се нема да стане.
господ рекъл щом е така 2-годин да одиш по ньего и да му едеш лайната.
кво става в действителност.
-тоа ,къде садил жито му се ражда жито као дренки.тоа с курузо по един лакет кулен,тоа с уевете ...........хахах добре добри е брал......................
едно агне се роди на момента се надига и дири боска да суче.............
а едно дете кат се роди 2 годин му одим по гъзо и му еденм лайната дорде стане човече.................................................





п.п.за кво ли ти написа тва!!!!!.........знам ли.!? така ми дойде.......просто историята ме впечатли на тоа старец дека ми я разказа...............................................
-


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 12, 2009, 01:47:47
епа дако ... хахаха ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 18, 2009, 02:13:51
--------Савет---------

Кага усетиш че те шибат
запри да си вртиш гъзъ!
С тава будалите постигат
единствено кеф за връгъ.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 18, 2009, 03:57:12
----Констатациа----

Мома знойна се закъли,
пред колата ми предрсна.
Изозгор ми се нафрли,
па закле се че е чъсна.

Я нали сам си алчок
у тефтера я зачислям.
От тава не сечам шок.
Праскам,фръгам и прелистям.

Ма не сам запрел хормона
че за миг сам се заблеял,
та влетее у задня зона
и надежди сам посеял.

Чини ми се баче блъф
Че била благочестива!
Май не сам емнал се прф
да вршем ис таа ньива?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Април 18, 2009, 04:18:57
И понеже Гегиниа е позитивен човек.До съга не сам видел да падне духом ели да офули некой и нещо.И тоа пут па казва верна приказка че след 20 годин че смо тука.Я посвещавам следньото стиотворение на ньего.С доказателство за тава че ние смо не спасяеми. Дано и съга да оцелеемо.

Не го мисли ти Гениниа, он си е с акъла отсекъде... Даже си мислим, че баш он (Гениниа от Стубел) си е типичен саверозападен човек, ако утре пише у неква енциклопедиа за назе, спокойно моат да го снимат него и да го турнат за илюстрациа. Не че му прайм четки и нема за кво да му се подмазвам, наистина така мислим (доколко го познавам човека). Преди време писааме кви са богатствата и ресурсите на Резервата. Ниа полезни изкопаемни немаме, некви природни богатства да речеш, ама па ората са ни един път. Ниа сме ора уравновесени и весели, посрещаме и доброто и лошото у живота спокойно и със усмивка. Насекъде по света се опрааме, глеаме си работата и затова ни уважават. Даже че каам и още нещо - у това време, кога е фала да кааш, що си украднал или измамил некой (а още повече - сички), ниа се явяваме принципни ора с некви морални ценности, като че Северозапада е последната останала крепос на морала, а ниа сме нейните бранители... Мое да смеатен или да каате, що зорлем се фалим, ама я така ги видим нещата.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 18, 2009, 09:03:33
Това е на литературен език.Не се заблуждавай!Оно е писано за резервата од времето кага не бе осъзнал нуждата да пишем на нашенски си.Мислим че звучи актуално.Публикувано е у четири различни весника през годините.Три од ньи ги нема вече четврътиа едва крета,а оно се згушило у тетрадката и чека да дотръка още толкув газети.Те го тоа убиец и у нашиа форум. Не бойте се!Од ньего не зависи нищо.Сичко си е до ората.


--------Наследство--------

Открита мишена за бури съм аз.
Безспирно от вредом ломена.
А вятъра лудо ме тласка в захлас,
по мрачната земна арена.

Отчаян сред вихри протягам ръце.
През рамо се плахо оглеждам.
Пред мен е стихия-небе и море,
а няма ни капчица даже надежда.

Не блъскайте ядно по кофата смет,
че тя е предречено,свидно наследство.
Оставено в дар на палачат аскет,
от мойто несбъднато детство.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 18, 2009, 09:09:43
убово е ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 19, 2009, 01:29:02
Млого а убово баче...Ти спомена негде ,че си издавал тиа работи на книжица.Мое ли да се земат тиа книжици по некъв начин-знаааш,тава къде си а написано на рътиа оно си е друго...
Цитат
Не го мисли ти Гениниа, он си е с акъла отсекъде... Даже си мислим, че баш он (Гениниа от Стубел) си е типичен саверозападен човек, ако утре пише у неква енциклопедиа за назе, спокойно моат да го снимат него и да го турнат за илюстрациа. Не че му прайм четки и нема за кво да му се подмазвам, наистина така мислим (доколко го познавам човека). Преди време писааме кви са богатствата и ресурсите на Резервата. Ниа полезни изкопаемни немаме, некви природни богатства да речеш, ама па ората са ни един път. Ниа сме ора уравновесени и весели, посрещаме и доброто и лошото у живота спокойно и със усмивка. Насекъде по света се опрааме, глеаме си работата и затова ни уважават. Даже че каам и още нещо - у това време, кога е фала да кааш, що си украднал или измамил некой (а още повече - сички), ниа се явяваме принципни ора с некви морални ценности, като че Северозапада е последната останала крепос на морала, а ниа сме нейните бранители... Мое да смеатен или да каате, що зорлем се фалим, ама я така ги видим нещата.
Прав си баче Буше-я работи и работим на места къде са извън Резервато, и за добро ели лоше,катопоем да работим накрайо се оказва ,че остаам човеко къде се бори за общото благо,къде неа го стра да стане с думата си слрещу началниците и кой неа излъгал никой.Не се фалим-мъчно ми а-що накрайо се така става ,че сам сам ...и преебан....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 19, 2009, 10:38:05
------Молитва-----

Милостиви святи боже.
Не мъчи ме ден из ден!
Дай ми сили да не може
дявол да ме хване в плен.

Научи ме да се боря
както борил се Христос.
Дай ми знак,какво да сторя
да не скитам прост и бос?

Отвори очи ми слепи
къмто твойте добрини.
С кръст свещен завета скрепи,
па през бури ме води.

Не одвръщай лик от мене!
Теб се моля Боже мили!
Не трови душата с бреме,
а ми влей от твойте сили.

Да преборя се с душмани
и прославя твойто име,
да не стигат ме закани...
Боже мили...Научи ме!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Април 20, 2009, 05:06:35
Те една рецепта за тиа зетове къде све са виновни и не знаат на къде да фанат.Що каа един:Бог високо,цар далеко,тъщата дръта,нема кой да те защити,ако се не усетиш на време од къде ти иде,изгараш.

---Живот без проблеми---

Дружба крепка му а майката!
'На че съхрани светъ.
Га натрътиш шуранайката,
арен че си за родъ.

Инак све че те увикват,
че си чрната офца.
Зет ли си че те препикват
в таа затрита влака.

Требва нещо да се мудри
некакъф обрат да сториш.
Падне ли ти згода удри
све що с ньега спориш.

Тъщата а одрътела,
баче нема вече думата.
Ма за кво а пощурела
жената на шурата?

Мислиш,мислиш па зажажмиш,
кво че губиш,стегай гайката!
Ей,ебало си а майката,
га опущиш шуранайката!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Май 02, 2009, 05:38:01
-----Противостоенье-----

Мука душа га се заезери,
збакне се и мирва клета.
Срце буа та се дзвери
баче че прерипне плета.

Къф ли му а дало зор
та да млати у бината?
С нег одавно водим спор
да не фирчи ми душата.

Нема брате оправиа
с мойте две начала!
Ква ли гласат ми ениа
судба га ги збрала?

Сигур срце щом заспира
душата че рипне?
На од мука не умира,
сал еднаж да кипне.

Белкем некак че дочекам
двете да се сдобрат.
Нема брат да се варекам,
све че има паврат.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 02:25:16
То оно жена ми е от Покрайна и я това стихотворение съм го посветил на ниея!

„На животните с любов”
/из  цикъла „Винарки”/

Нощ тъмна, мрачна и потайна.

Аз съм зет в Покрайна*.

Пие ми се, та ми се реве,

но далече е на тъста заветното мазе.

Но роден съм Дражинчанин аз.

Допие ли ми се -

намирам къркане от раз.

Ех, зима е,

то ме зове

- там, затворено зад якото резе.

В буре старо то бълбука

и сякаш ми нашепва и ми гука:

- Аз съм тука, тука...

С трепереща ръка

отварям аз залостена врата.

И навън, сякаш в сън

се промъквам като озъбен таласъм.

По терлички в мрака се прокрадвам,

защото искам

душичката си клета

с още глътка нежна да зарадвам.

Но навън във мрака

страшно изпитание ме чака.

Куче едро

пред мазето неспокойно бди,

прасенце клето кротко си грухти,

на всички патици, кокошки, пуйки

ама въобще не им се спи.

И знам, че всичко туй ме чака

за да загрухти, залае и закряка!

Ох, тогава

с тъжен поглед се досещам за това,

че днес не нахраних

нито куче, нито пуйка, ни свиня...

Мисията ми полунощна

затова пропада,

няма да има за мен

винена награда.

Затова бъдете предвидливи:

- Обичайте животните,

независимо дали са питомни или диви.

През деня им дайте къшей хляб,

трошица дори,

та по нощите за винце дробчето ви да не гори!!!


К.Каменов
 
*Покрайна е село до Видин, прочуто с хубавите си жени, доброто си вино и като родно място на Даниел Боримиров.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юни 08, 2009, 02:41:45

*Покрайна е село до Видин, прочуто с хубавите си жени, доброто си вино и като родно място на Даниел Боримиров.
тава моеше да го не споменаваш неа толко пофално ;D ;D
я турни неква снимка че маи та пазнавам ама не съм сигурен


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Юни 08, 2009, 02:44:29
хах, покраиненка викаш а  ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 08, 2009, 03:00:56
Е не моа се страпим кага некой пофане поезиа.Тава явно е у крфта ми.Те ти Краси едно за виното и од мене.Писал сам го преду 20 години и вече не повним по къф повод,ма че го пущим тука,а после че го преместим у темата "Поезиа" та да си е при другите.

---Горчиво вино---

Не пий до край последната бутилка.
Едничка глътка остави.
Залутан в сетната си спирка
с мен виното сподели.

Да се опием брате мили.
И аз останах без душа.
И в мене чезнат прежни сили.
Вземи стакана и ела!

Глава склони със взор премрежен
от виното пенливо притъпен.
По външният ти лик небрежен
съзирам твойта болка в мен.

Не пий до край последната бутилка!
Пред кончината миг поспри,
от дъното горчивата мътилка
за мене братко остави!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 03:02:33
Е много ми ареса. Браво. Та и я че пратим моите у поезията.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 03:07:54
па он кво е виновен сирома. Он не е сакала ма са е родил там. та за снимка те линк към една галерия, че не знам ка да качим тука.

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=60351


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 03:09:52
Яла те и от мене поезия.


„На животните с любов”
/из  цикъла „Винарки”/

Нощ тъмна, мрачна и потайна.

Аз съм зет в Покрайна*.

Пие ми се, та ми се реве,

но далече е на тъста заветното мазе.

Но роден съм Дражинчанин аз.

Допие ли ми се -

намирам къркане от раз.

Ех, зима е,

то ме зове

- там, затворено зад якото резе.

В буре старо то бълбука

и сякаш ми нашепва и ми гука:

- Аз съм тука, тука...

С трепереща ръка

отварям аз залостена врата.

И навън, сякаш в сън

се промъквам като озъбен таласъм.

По терлички в мрака се прокрадвам,

защото искам

душичката си клета

с още глътка нежна да зарадвам.

Но навън във мрака

страшно изпитание ме чака.

Куче едро

пред мазето неспокойно бди,

прасенце клето кротко си грухти,

на всички патици, кокошки, пуйки

ама въобще не им се спи.

И знам, че всичко туй ме чака

за да загрухти, залае и закряка!

Ох, тогава

с тъжен поглед се досещам за това,

че днес не нахраних

нито куче, нито пуйка, ни свиня...

Мисията ми полунощна

затова пропада,

няма да има за мен

винена награда.

Затова бъдете предвидливи:

- Обичайте животните,

независимо дали са питомни или диви.

През деня им дайте къшей хляб,

трошица дори,

та по нощите за винце дробчето ви да не гори!!!


К.Каменов
 
*Покрайна е село до Видин, прочуто с хубавите си жени, доброто си вино и като родно място на Даниел Боримиров.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юни 08, 2009, 03:10:59
тава не а ли за темата с рибърлъчеца


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 03:14:24
Па за там е ама човека сака да ме види на снимка и я се показа. 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Юни 08, 2009, 03:28:59
Брава, аде оше един рибар тука  ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 03:32:37
Па така е. Я много обичам да ги ловим рибоците. Одим на Дунава с един приятел. Имаме моторница. А и на село най-си обичам у барата. И на дражинския азовир одим.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: cybertek в Юни 08, 2009, 04:44:48

*Покрайна е село до Видин, прочуто с хубавите си жени, доброто си вино и като родно място на Даниел Боримиров.
тава моеше да го не споменаваш неа толко пофално ;D ;D
я турни неква снимка че маи та пазнавам ама не съм сигурен
Я що не казвам че Стилиян Петров е от Якимово  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 04:46:18
Па пофали човека. Он требва да егорд, че с корень от това убаво село-Якимово.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: cybertek в Юни 08, 2009, 04:49:25
 Маке, он вече е забраил от дека е. Поне мене ми вика здрасте, що сме училе заедно а маки му ни предаваше по физическо. Ама брат му е комаржиа и пияница нищо не става от ниего  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 08, 2009, 05:17:33
Е те това неа убава. Да си забраиш родното место. но мойта работа, като джурналист де, ме среща с много ора. Ако знаете само кви са извърндупени некой от тех ти иде до ги млатнеш с нещо у кофата. Колоко по личи че  е   гъз он повече се прай на друго.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 09, 2009, 03:45:57

Те още едно!


„От  цикъла „Винарки”

НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО


Тъжно гледам аз в снега навън.

В душата ми е празно-

не зная що е радост що е сън.

Сърцето ми е свито и разбито,

чуствам се, като буре доизпито.

Като последна капка от канела

сълзица нежна

от окото ми надолу е поела.

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.

Какво ли мен ме мъчи?

Какво ли душицата ми клета

толкова измъчи?

Отговорът е банален прост

- Свърши тоз прекрасен празничен сезон

и иде време на мъчителната пост.

Отмина вече Коледата с винце и месце,

няма новогодишно къркане с мезе,

Трифон зарезан  дори отмина!

О,свърши, свърши хубавата зима.

Но в миг

в мене нещичко в мен броблесна

и от носталгията ме стресна:

-Гергьовден иде,

а след него и сборове по села!

Ех, пак ще има повод

Да зарадвам моята душа.

Ще има агънцета с хрупкаво месце,

ще стискат чаша с бяло винце

моите ръце.

Блейте, блейте мили мой

по кошари и обори,

няма оптимизма ми нищо да обори.

Нищо че на вън вали,

пак ще има празници до зори.

Ха наздравичката

и да си кажем правичката -

Стрували си ли не

по-весело е когато има

празници с напитки и мезе!

 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 16, 2009, 05:02:58
Но това неа поезия, ама че го турим те тука. това е пиесата на Емил Андреев "Да убиеш премиер". Он е роден у Лом, а пиесата се развива у рапляна. Много есмешна. А и поучителна. Диалекта е много як. Я е гледа тука у Видин. У главната роля беше Стефан мавродиев. Те линк, който сака да се посмее да почете.
http://liternet.bg/publish13/e_andreev/premier/index.html
 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 16, 2009, 08:03:12
Те една пречина да се гордеам че рода ми е од Репляна.Начи торлаците не са толко прости ка ни а описал Н.Героф.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Юни 16, 2009, 08:05:35
абе неа ли по правилно да са вика РеплянУ ??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 16, 2009, 08:23:55
Така е,ма я ли сам образован фана по литературно му.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Юни 16, 2009, 08:28:42
Те една пречина да се гордеам че рода ми е од Репляна.Начи торлаците не са толко прости ка ни а описал Н.Героф.

Прости са на кукурозянка торлаците, ели поне повечето - гаранцеа.
Тава че ти бако Авраме си ного напреде си е друга бира, нема ги опраи торалците, они че си будат това дека са, и нема са променат, колко и да ги лансираш. Сеа да са незасегнеш - я немам нищо проти вазе, ма я са опитай да погледнеш от другата стран, забраи че си торлак ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Юни 16, 2009, 08:30:55
чул сам от дрътите ора у село че нашта вода иде от РепянУ па и деда ми (бог да го прости) беше купувал магарица от тама и а беше довел пешИ !!!!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 16, 2009, 08:39:18
Ей оно прости орица има насекъде.Нали знаеш че тиа каде са били манко по живички са фанале у свет?По селиата са останале само дртите и алтавите.Не моа ги обвиняваме че са неуки и простоватички.Не се живеа лесно у планината.Ма да ти кажем тиа ора са млого естествени и гостоприемни,нема го онава градско лицемерие каде ти вгорчава живота.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Юни 16, 2009, 08:41:48
Ти си ного прав, и азе затва намрази градо - да опусте дано  >:(

Иначе за съжаление и торлаци секви ора по грамотне напущиа резервато - нещат да са борат с таа кауза пердута, и они душъ носат и они деца имат ..


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 19, 2009, 12:31:35
Те ви една песен каде я писа преду 20 и повече годин за едни убови ора,ма така ели иначе она не виде бел дан.Тава не и пречи да я видите данаска и виа.



---------Песен--------


Аз пея когато съм тъжен.
Аз пея дори да боли.
На никому скъп и ненужен.
Нали все пак пея?Нали?...

Подхващам мелодия стара,
а вънка дъжда ромоли.
Сълзите по мойта китара,
дали са от мене?Дали?...

Годините своето вземат.
Днес аз съм самотен уви.
Очите що другиго гледат,
били са и мои.Били...

Аз пея когато съм тъжен.
Аз пея дори да боли.
Макар и останал ненужен.
Нали още пея?Нали?...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 19, 2009, 12:33:09
Добро,добро :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юни 19, 2009, 12:36:35
е он лошо нема


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Юни 19, 2009, 09:18:46
Епа те - вече виде бел свет, щом ги споделяш с назе. Арна е песната  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 19, 2009, 02:34:39
Браво!!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 19, 2009, 03:29:05
Па те едно од новото време като коментар за сичко случващо ни се до тука.


-------Месомелачка------


Исползван за да смаже механизма
в световната месомелачка.
Отива си безславно комунизма
като изплюта храчка.

А с наз безименни мишлета
спасени от ръцете на месаря
се готвят новите кюфтета
щом старите прегарят.

Гради се друг безумен свят
с ограбена от миналота плячка.
А образа до болка е познат:
Зелена гнойна храчка.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Камик в Юни 19, 2009, 03:45:17
Те ви една песен каде я писа преду 20 и повече годин за едни убови ора,ма така ели иначе она не виде бел дан.Тава не и пречи да я видите данаска и виа.



---------Песен--------


Аз пея когато съм тъжен.
Аз пея дори да боли.
На никому скъп и ненужен.
Нали все пак пея?Нали?...

Подхващам мелодия стара,
а вънка дъжда ромоли.
Сълзите по мойта китара,
дали са от мене?Дали?...

Годините своето вземат.
Днес аз съм самотен уви.
Очите що другиго гледат,
били са и мои.Били...

Аз пея когато съм тъжен.
Аз пея дори да боли.
Макар и останал ненужен.
Нали още пея?Нали?...

Това е много добро!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юни 19, 2009, 07:14:04
Баце Авраме, имаш талант, да му са не види!  :) :) Кефиш, давай още!  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Росен Багериста в Юни 19, 2009, 07:31:20
Много добро бако Авраме пущай още!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 19, 2009, 11:27:00
Те манко мрачна лирика.


-------Черни мисли--------

Черни мисли сърцето павират
с белокеменен леден обков.
Думи тежки в главата напират
на отминали радости ням послеслов.

Пред лика ми минават картини
на захвърлил живота мечти.
Сухи извори в сиви пустини
ум мозайката бавно реди.

А се питам кой ми донесе
не желания лик на съдбата,
та в покоя жестоко ме втресе?
Кой превърна ми в камък душата?

Сцени жалки гърдите раздират
без утеха,без жал,без любов...
Черни мисли сърцето павират,
с белокаменен леден обков.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юни 19, 2009, 11:46:46
...тава ша да а дарк уейв по нашенски... ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 20, 2009, 12:09:54
За таа вечер тава че а последното.Оно е писано лани кага още не знаех че некага че има СЗ форум.

------Историа-------

Историата знае ни чалъмете.
Вазход,падение и страс.
Па щом напъпат па налъмете,
она че ореве и наз.

На показ сичко че покаже,
кво било и не било.
Що тайни че да ни разкаже
за род,земля и потекло.

Че зине громко да запее
тагай кага смо баш заспали.
От тиа що си мирват не е
га некой незаслужено се фали.

Не можеш ньеа да излъжеш,
макар и мене да преметнеш.
Не е магаре да го вржеш,
подир озгор да му се метнеш.

Историата знае ни чалъмете.
Вазход,падение и страс.
А щом се разцафтат налъмете,
слза че пущи и за наз.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Росен Багериста в Юни 20, 2009, 12:24:14
Бако ти ми бръкна у душицата бре!Що не земеш да ги збереш тиа убавии у едно книжле бе баце?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юни 20, 2009, 01:28:38
--------Муза------

       Дошла ми е муза
баче ли сам Пушкин.
      Тук у кукуруза
копам-пишем ушким.
      На руке си пювнем,
па матика дижем
      га досади цувнем
край дано да стижем.
     Сал некой да повни
кви ги редим фули.
     Съга па са скромни,
час да би ги чули...
     Кам да мерне мои
попражньи поета,
     че да ги засвои
да си среди сплета.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: mechka в Юни 26, 2009, 12:48:46
де ла Покрайна ли ма муйка мя. спуне по романеще да те разбере цел свет. :)
ти си итрец бе нашиа щом си фанал жена от тава убаво село, влаците праат убаво вино и рикиа и по млого.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 26, 2009, 02:09:03
Праат убаво вино викаш ;D Праат тиа кои можат, а оно тъста ми е сбръкан. Кога я почна да го праим от 5-6 години стана вино та дрънка. И рикията я е пчем вече 8 годин и е убава. Ама верно си има майсторе. А и ако знааш колко бурета имат. Тъста ми и ма едно тони половина. Старо буре и не го ползват, ама като го погледнеш си викаш малее колко са пили тия некоги!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: mechka в Юли 01, 2009, 05:11:21
оо виждал сам. оно и я имам влашка жилка. Ракитнишка. куто влееш у магазата и като видиш онаа бтчва огроманта само се кръстиш и си викаш - това да го видим пълно и нема да си тръгнем от тука.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 01, 2009, 05:26:16
 ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 02, 2009, 01:53:42
Оно е лошо буре да го не ползваш,що се разсъава.Апа аку му сипеш вода па лови мухал и почва да мерише на подъняк.За тава си а добре да се тура вътре винце или рекикя.Ма кой че ти напуни такъф голем бадънь.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 02, 2009, 02:42:43
Они имат оп минички. това големото стои те така за убаво


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 02, 2009, 05:22:03
Я едва продаде едно 800 кила.Съга иаме 2Х500 кила,ма нема кой да гледа лозето и не праиме вино.И они се разсъават у магазата. Тураме у едно 100 кила така за адет од тава грозге каде е дом у двора.Ма тава е нищо.Едно време сички бадънье бео плни,па и саматок турааме.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 02, 2009, 05:23:33
и у дражници е така. Сега съм насадил ново лозе у двора що старото лозе е далеко и изгоре преди годин. А и кво даде ни го оберат мангалете. На баща ми му купувам или му носим от тъста от Покрайна. 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 02, 2009, 05:41:30
Е тава поне ти е предимство.Моа тъст е ча у Алмати/Казахстан/.
И он има лозе там на близо у едно градче на 15 километра-Каскилен се казва.Сортовете му са повече десертни и неа големо,ма и он праи вино.Гледа млого убови домате и си а напраил там вила та летоска живеа у ньеа,па тъщата се свира у градъ.Ора!Нищо ново под слънцето.Кво тука,така и там.Ма нема как да ми праща вино.Пиат го с баджанака и ме споменуват.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 02, 2009, 05:43:09
Да пиат ората. малеее от далеко ти е булчето!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Юли 02, 2009, 05:44:30
има тема за виноту........... :P :P :Pпа ша ви тръкат ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 02, 2009, 05:46:18
Спираме че се размечтааме.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Юли 06, 2009, 05:42:14
СТУБЕЛ


Стубел,ти вечно си!
От Пъстрина-до "Буди мир",
цялата таз шир,
тя наша е от памти века
и прави горд човека.

В лозята-грозде,в ливадите паша,
златисти нивя.
Бащинио,ти свята наша,
ти,съкровена земя.
Затуй от тебот памти века
тебе, стубелска шир,слави човека............



от учителя атанас п. вачев       

.....за поколенията.....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 13, 2009, 05:24:43
                                   

                                 Селска история
                               ----------------------

                                      Част първа

                                         Майки
                                         .........

   -Крошньици,крошньици...Йефтино ги давам ма булкааа... земи си убави здрави крошньици!
През ноща накрай село беше дошъл катун.Толкова голям и пъстър хората не бяха виждали досега.Имаше към двайсетина каруци накичени с дрънкулки и кафтанчета,цветни стъкълца и всякакви фантифлюшки.Спряха на стан до ПИшурката.Голямата каменна чешма на две нива с шес пиринчени чучура,с огромно корито кадето селяните перяха черги,зеблени чували и протрити гащи.Водата се спускаше по облицована вада надолу към блиската бара,но преди да стигне мътната рекичка и се влее в нещо като искуствено езеро кадето цамбуркаха охолно и весело гъски и тромави патки,пълнеше широко камено корито от което селяните поеха в летните жеги животните си. Още щом плъзна малвата за катуна и крайните селски къщи се стреснаха от шумната циганска глъчка,хората притеснени не искараха тази сутрин гъските си по барата.От минал опит знаеха че може да нагостят с гадините си неканените гости.
       Дуда циганката нарами цяла планина панери.Привърза и на гърба на Малина,младата си дъщеря един не чак толкова внушителен куп кошници ,па тръгна из селото да продава,а и да се по разтъпи.Искаше да се разходи,да погледа и премисли. Тази вечер под тополите на край село се збираха цигани от далечни и блиски краища.Старата сипаничава циганка беше решила да продаде изгодно поодрасналата си дъщеря.Сега имаше възможност да поразмисли.
      -Крошньици,крошньициий...Зимете си йефтини крошньици!-Гласа и ехтеше бодро и разлайваше кучетата зад плетовете.
         Малина страхливо подтичваше пред майка си и ровеше ситния пепел с босите си нозе.Дългата и шарена пола се вееше
около тънката и талия.
        -Зими си крошньици ма булкаааА...Нема да згрешиш...
     Баба Донка понечи да се прибере,но циганката се беше овесила на разкривената портичка и не я оставяше на мира.
        -Че ти ги давам йефтино ма булка...Че оставаш доволна...
Щастие и веселие да имаш у къщи.Господ касмет да тидонаса... Земи си убави крошньи булка!-Нареждаше циганката и збръчканото и грозно лице се озари от покривена усмивка.-
Де ма булка що чекаш земи си крошница,земи си панер...Нема да згрешиш...Те глей жено здрави са убови са голема работа че ти връшат...-След подобна пледоария обикновенно млого малко хора устояваха.Дуда знаеше това и не спираше да нарежда напевно.-Од здраве да се не отарвеш,кво пофащаш да ти врже,щерки и унуки да ти се плодат да ти се множи семето и ти на дрти годин аир да видиш,радос да се радваш.
        Донка не обичаше чужди погледи да надничат зад плета и знаеше от минал опит че циганите гледат и слухтат а по тъмно се връщат да приберат набелязаното.
        -Оди си по пута циганко!Немам нужда од твоИ крошни.
        -Де ма булка!А земи си нема да сажаяваш!Тава са крошници и половина каде ги нема на друго место. -Настояваше кошничарката и току поглеждаше лукаво за ефекта от думите си.
        -А маани ми се од вратата ма драко маносана!Не видиш ли че нема да зеем!-Бабата не подаваше.
Циганката изгуби търпение.
       -Прибирай се,прибирай!... После да не дириш помош що нема да ти варви у живота!
       -Ти клнеш ли дрта вещугерице?-Повърна се баба Донка накострежена.-Клнеш ли чумо ниедна?-Сложи старата раце на кръста.
       -Тебе ли да клнем ма дртооу?Та ти си си пошла вече не видиш ли се?-Дуда искоколи бадемовите си очи.-Други че патат,другиии...Ти че си виновната,сама си че кукуваш на дрти
години по тумбак че се влачиш водица нема кой да ти дава.
      -Чекай да пущим я кучето Жоймарийо проклека!Смрадела болес пустиняшка.Отрова не наяла се каде ми прекорваш домеца...
     Старата се затече наушким,но Дуда не и остана длъжна.
      -Що си се стиснала ма бабушкерооу?У гробищата нищо нема да односиш!Тамо никой нищо неа одлекал и ти нема нишо да спастриш.
      Баба Донка не усети кога обладана в яда си откачи синджира на рунтавата овчарка.Тя като че ли това и чакаше сурна се със свиреп лай към неканените гости.
       Дуда бързо пусна плета и хукна чевръсто през глава по пътя забравила за лютите клетви одправяни до преди малко.Младата Малина обаче нямаше опита на възрастната циганка.Тя се закова на място и гледаше с разширени од ужас зеници.В големите и сиво заленикави очи се четеше смесица от изненада и страх.Дори не се опита да помръдне пред приближаващото се псе.В този момент и Донка се уплаши! Тя не искаше момичето да пострада.Цялата и злоба към неканените гостенки се испари за секунди.Тя вече сажаляваше за стореното и кършеше в отчаяние ръце.Но ето че на прага застана Димитър.Малкия син на бабата.Той не знаеше какво става ,но щом видя зиналата паст на кучето и чу напразните вопли на майка си веднага се спусна да помага.Твърде късно. Песа се нахвърли със стръвен лай върху примрялата от страх Малина.Блъсна я в гърдите в стремежа си да се докопа до гърлото,но навесените кошници му пречеха.Той захапа дръжката на един панер и затегли стръвно момичето из праха.
Миг след това Димитър стовари истегления от плета кол връз рунтавата куча гърбина.Появата на господаря му обезкуражи песа и той с жално скимтене и подвита опашка хукна навътре в двора.
       Горкото циганче трепереше като лист и не можеше да промълви ни думица.Димитър извади от кладенеца ведро с вода и и поля да се измие.След малко и хубаво почти детско личице се показа под слоя прахоляк.Усмихна се гузно-сконфузено па наведе притеснено очи.Димитър не очакваше да види приятно лице и също се смути.Не знаеше как да постъпи. Майка му го извади от унеса.
      -Оди сине донес пешкир да се истрка момето!-Сгълча го за недосетливоста му тя.-Има ли ти нещо мале?-Загрижено се поинтересува тя.После сякаш да оправдае за пред себе си  действията си додаде мърморейки.-Триста гяволи!Облада ме од сатаната таа вещица.Леле божкеее...Къв гре щее да напраим!-Па скри лици в шепи засрамена.
Дуда гледаше из зади ъгъла на улицата но не смееше да се приближи от рамжащото в двора куче.И тя сякаш осъзна бесмислието на цялата свада гузно надничаше подавайти само върха на сипаничавия си нос.
    Димитър донесе кърпа и я подаде на Малина.Старата исползва случая да се скрие неловко в къщата.Не искаше да се разнесе малвата че Вандаловци са сприхави хора.Държеше на хорското мнение и не можише да допусне да бъде одумвана.
Преди да се прибере се обърна на прага.
     -Изпрати я мале,па и фани едно пиле да си носи за спомен.
-После сякаш да заглади положението допълни.-Ниа давоче не смо лоши ора,ма Гявала по некогиш си нема работа та ръчка.А иди си сас здраве па се не бой.
      Малина взе ярката и тръгна заднишком към портата хвърляйки недоверчив поглед към клекналото в пепеляка куче.
Димитър отривисто го сгълча и то с подвита опашка се скри под кочината.Девойката излезе на улицата и хвърли още един поглед на дире.Очите и срещнаха Димитровите и замиг се втренчиха един в друг.После тя побягна,но след няколко крачки се обърна и отново хвърли нерешителен поглед назад.
    -Как ти беше Името?-Някак си от далеч чу вапроса и почти механично се усети че одговаря.
     -Малина!А твойто?-Истръгна се неволен въпрос од устата и.
     -Димитър!
    Едва дочу тя па хукна към Дуда която и правеше знаци зад ъгъла.
      -Димитреее!Димитре беее!-Разнесе се от прага гласа на баба Донка.-Де вржи таа ущуриа у задньиа двор да не стават вече бели!-Младия мъж на свой ред преко сили тръгна да си влиза.Се пак на портата за последно се извърна след оддалечаващите се циганки.Малина също се обърна,а майка и коравосърдечно я сръга с лакет.Стори му се че му махна миг преди да се изгубят од погледа.
       Той влезе в къщи като на сън,ударен од летен гръм. Старата заклати неодобрително глава мърморейки си.После забрави.


Край на първа част.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юли 14, 2009, 12:25:19
Могу ми ареса пръва част-така че са не ослушвай куто пуек на пращина,ми пущай втората...! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Юли 14, 2009, 12:49:42
Бай Авраме, уловил си и си предал баш северозападниа дух на ората, кво лесно се кибритлисват, ама иначе не са зли и са щедри по придода.... Нещат другите със лошо да ги запомнат. И мене ми ареса, давай втората час да четеме.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 14, 2009, 01:26:56
Убаво, убаво бай Авраме. Чекаме с ентърпение втората част. Бравос!!! ;D :D :) ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: RadioAktive в Юли 15, 2009, 02:18:54
Разхождам се из резервата.
Гледам зелена е тревата.
Тихичко влизам във водата.
В Дунава да си топна аз мъдата.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 15, 2009, 04:51:00
                                      Част втора.
                                                                                            По правилата на по-силния                                                                                                                                                                                                 
                                                                                                         
       Духовата музика свиреше на площада пред читалището. Започнаха от пет часа след обяд с военни маршове и до 6 не остана ни един не испълнен. Музикантите седяха на столове до памедника на падналити герои през войните,в сянката на липите и надуваха съсредоточено инструменти .Раководител им беше бай Кико Казанджиата. Ветеран от балканската ,военно инвалид без един крак перязан малко под коляното.Той с особена настървенос биеше стария си полкови тупан и от време на време забърсваше с пешкир висящ на врата му избилата пот.Щом някой од дружината губеше ритъма той го посочваше ловко между две одмервания с киака и така даваше да се разбере че тука си има ред.До него седеше с тубата Методи Цанин ,също ветеран од войните,но с няколко години по-млад.Той пък при всяко прекъсване квасеше усни од глинено барде.Можеше само да се гадае кво има вътре макар че запознати твърдяха че е сливова двоен препек.Той бе достатъчно достолепно възрастен за да се обръщат и към него с почетното"бае".Другия "доайен" в компанията беше 55 годишния Ристо Нинин който бе майстор на кръшните хора които подфашташе на лъснатата си да блясък флигорна.Двамата със сина му Боро Нинин свиреха на един и същ инструмент и тандема им беше ненадминат в околията.Циганина Трайчо Марчов пък по семейна традиция наследи баща си-покойния Марчо Щуката на кларинета а на дали без неговите умения оркестара щеше да има завършен вид.Оставаха младоците в състава Иван на Кевинци с барабанчето и Иван Мининкиа,макар че прекора му не съответстваше на гигантския ръст.За своити 21 години той бе истински великан и медната бас-флигорна се губеше някак си в обятията му.Така оконплектован селския оркестър подхвана китка од стар-шлагери.Хората вече се збираха,а и вечерния хлад носеше живителен дъх.Кмета дедо Гечо предвидливо заръча да докарат бадънь с прясна изворна вода за да могат разпалените игроорци да разхлаждад разгорещените си гърла.Първи се хванаха на хорото семейните.С настъпване на вечерта обаче младежите превзеха дансинга и сенките им лудешки се извиваха на фона на огъня подържан грижливо от клисаря дедо Гуцо и жена му баба Руска.Поп Ценко и библиотекаря Маринко на Гацини седяха в страни на покрита с шарена мушама маса и съсредоточено играеха табла сякаш не се интересуваха от веселието на младите.До тях седеше малкия син на свинаря Евлоги Чудото- Минчо мининкото Чудо.Той беше малко алтаф,не го слушаше главата и хората го сажаляваха, даваха му я дрешки,я нещо за ядене.Остави ли го бяха уж този път да продава за дребни пари од лъсната бака пресна мътеница,но увлечен од лудешките танци малкото Чудо зяпаше заплеснат със зинала уста кръшните моми и издълбоко издъиняше.Той забрави за заниманието си и остави желаещите да се разхлаждат сами да се справят и черпака.
       Ето че пристигна и Петрун Палагиин.Той беше най-богатия ерген в селото.Баща му имаше парна мелница на мерата,а в града консервна фабрика и няколко дюкяна на чаршиата които даваше под наем.Говореше се че на времето дядо му преди да се премести от централна България тук,бил слуга при виден Русчукски евреин.Научил каде са зазидани парите му и когато оня се поминал без да остави наследници,взел всичко и забегнал по Влашко.После купил къща и земи в селото и оженил сина си за заможна месна мома од рода на Палагиинците.Така се намерил наш Петрунко,но ако някой смята че богатството и добродетелта вървят ръка за ръка жестоко се лъже.Нашия човек беше сичко друго само не и морален.Задиряше моми и невести,забъркваше се в пиянски скандали и само благодарение на парите на стария си баща и на армията искусни адвокати успя да излезе сух до днешен ден.Ето че и тази неделя не остана не уважена от неговото присъствие.Пристигна в бронзова галотка впрегната с петнист кон и се разпореди веднага дедо Гуцо да разпрегне и нахрани животното.А той с бавна походка се запъти да пресрешне кмета.Чудно за какво имаше да разговаря? Се пак дедо Гечо тактично му одреди внимание.
        Пристигнаха и братята Димитър и Кирил Вандаловите.И двамата средни на ръст широкоплещести овчари,подпрени по последна модата на дебели лилякови бастони.Младия Димитър на 25,по стария Кирил на 30 години.От как баща им Ванчо Вандаловиа преди години се спомина от спукан апандисит двамината бракя сами с майка си баба Донка се справяха с овцете и шейсет декара родова земя.Одраснаха задружно. Дигнаха си къща на мястото на старата землянка със саморъчно направени тухли,а сега замисляха да строят и втора. Трябваше час по скоро да я направят та да може Кирил на време да се ожени.Той си беше харесал мома от саседно село но докато нямаше отделен дом не сбираше кураж да я поиска.Димитър търпеливо чакаше да се задоми по-големия му брат,но вече и той се оглеждаше за изгора.
       Музиката засвири игриво ганкино хоро.Младеща се спусна и изви кръшен танец.Дедо Гуцо сръчка оганя и във вечерния въздуха се понесоха безброй светещи ярки искрици.Лумна висок пламък та окъпа всичко на около в огнено зарево.Поп Ценко неволно се прекръсти.На границата на тъмното и светлината Димитър забеляза познат силует.По скоро го мерна само за миг при един по-силен одблясък на огъня.След малко го мерна отново,но хорото го завъртя във вихара си и скоро забрави.Но когато отново дойде на старата си позиция неволно погледна пак в тъмното и истръпна.Видя как зад първата сянка изникна втора и вече не можеше да згреши.Това бе силуета на Петрун Палагиин,а в косматите му ръце се мяташе тънката фигура на Малина циганката.
       С два скока Димитър стигна до боричкащите се и с едно ряско движение истръгна девойчето из яката прегрътка на грубияна.
       - Що дириш тука бе юнак?-Изненадан го попита Петрунко.
       - А ти що дириш дрти развратнико?- Не му остана длъжен Димитар.
Палагииниа наследник беше с цяла глава по-висок и с пет-шес години по-възрастен но нашия човек не му отстъпваше по телосложение и дори изглеждаше по-широкоплещест,закален од физически труд.Той не трепна и твърдо го гледаше в очите решен да не отстъпва.За миг по лицето на съперника му се исписа нерешителнос,но бързо промени изражението си като тръсна глава.
      - Тебе ли да давам обеснение бе голчо? - Надменно и заядливо подхвърли за да прикрие изненадата си.
      - Не нему а мене !- Изникна зад гърба му дедо Гечо.- Що става тука бе момци? - За да разведри обстанофката попита стария кмет.-Момето ли не можете да разделите?
      Наоколо се насъбра народ и почнаха да роптаят.Никой не обичаше Петрун макар мнозина да се страхуваха от него,а други му бяха фалшиви приятели.
     - Краднеше ме змийчето !- Излъга той като прецени шансовете си.- Заварии я да ръшня у сандъчето на галотката ми.
     - Ееее,тава не е ли далечко од тука.- Усъмни се кмета.
     - Проследии я и я улОви у тевното.- Окопити се съвсем.- Те ората каде видоа че каат! - И той самодоволно се загледа в тълпата.
Никой обаче не се обади.Всеки който срещаше погледа му свеждаше глава.
     - Аде де! Де кажете на кмета,не мирвайте! - Подканяше ги той с надеждата да го подкрепи някой от многобройните му слагачи.
Ала този път хората сякаш наговорили се не обелваха нито дума.Петрунко взе да се изнервя.Никога до сега не му се беше случвало да не бъде неговото.
     - Кво става бе никой ли не виде как крадлата ръшняше из мойта собственос? - Подканяше ги той с надеждата че редовните подлизурковци ще свършат и този път работа.Но сега никой не искаше да си слага грях.
     - Еее,Петруне,че да ти се е сторило! - Мъдро му подсказа изхода дедо Гечо.- При таа оскъдна светлина секи мое да угреши.
Но Петрунко Палагиин не искаше да отстъпва безславно.В душата му се беше загнездила вече омраза към наглата циганката и нейния спасител.Искаше да ги накаже .Да разберат тук кой е силния.Той знаеше че после ще му се присмиват и одумват как од голям мерак е закачал девойката от катуна.Дори и да не смееха да го изречат в очите му щяха да си го мислят,а това го подлудяваше и го правеше неодстъпчив.Ето че в главата му проблесна лукава мисъл.Той се огледа на около и съзря Минчо Чудото сред талпата.
     - Ей ти збрканиа! - Обърна се пренебрежително към нещасното момче той.
     - Кой я ли? - Нерешително смутено се опита да се измъкне Чудото.
     - Ти ти... не бегай,а обесни на ората кво виде! - И хитричко подсказа.- Не ми ли брньикаше таа из нещата у талигата.
     - Па знам ли! - Дигна рамене лудото момче и пак заодстъпва на зад.
     - Ааа,не знаеш,а кага береш лубеници од чужди бостанье сичко разбираш! - Опресни паметта му Петрунко.- Че видиме таа работа.                                       
Горкия Минчо макар и не савсем добре не искаше да бъде изобличен за две недозрели динчета по този начин и болното сазнание се опита да предпази селската му поругана чест.
     - Нема немааа...- Заклати глава той до като бавно обмисляше как да постъпи.- Не сам я бил у бостанете.- После се одприщи.- Таа,она бркаше на господина Петрунко у талигата! Да,да она беше! - Завъртя бялото на очите си Чудото.
     - Сигурен ли си момче? - Попита го строго дедо Гечо.
Той се по двоуми! В душичката му се водеше вътрешна борба на доброто и злото,но в този момент Петрун прекъсна безславно мислите му.
     - Айде бе бостанджията? Че казваш ли кво виде или да се опрааме как си знаеме?
     - Она беше! - Най-после убедено изрече той.- Е там ровеше у галотката,после побегна.Видоо я,сичко видо!
Петрунко ликуваше.
     - Яла бе,човека си каза све! Водете я у полициата.Ровеше ме крадлата! Сигур и парите ми ги нема!
     - Кви пари бе лъжец? - Не се стърпя Димитър.
     - Как какви? - Набра сила Палагииния.- Кесията ми с парите беше там! 200 златни лева и още стотина медни петака. Пребркайте я ,мое да са още у ньеа,макар че сам сигурна че ги е скутала негде у тевното.
Дедо Гечо сбърчи вежди.Това бе сериозно обвинение.
     - Я вижте давочето и некой да викне стражара.- Разпореди се той.
Но горката Малина вече я нямаше.Тя исползва суматохата и като се криеше зад гърба на Димитър исчезна в тъмното както се беше и появила.
     - Зарди тебе ме обраа! - Нахвърли се върху Димитър Петрун.- Ти я измъкна од рукете ми,помогна и да се скута.- Нападаше той.- Ти си и съучасник!Съга кой че ми врне парите?
      - Тишина! - Намеси се кмета.- Щом дойде стражара че идеме при катунарете и че фанеме давочето.Нема каде да ни избега.
В този момент Димитър сложи ръка на рамото на брат си.
      - Що да чиним лале?Тоа пустиняк че ме изеде?
Кирил помълча ,помълча па бръкна в пазвата си.
      - Ето ти ги братко! - Подаде той кесията с парите.- Вътре са точно 250.За къщата.Дай му ги да мирне! Алал да са му, дано си затъкне с ньи муцуната майка му изедническа.
Димитър обаче не пожела да ги докосне.
      - Лале ,не!Тава са крвови пари,я че измислим нещо ,се че се опраим некак си!
      - Не се коси брат ми!Че се опраиме!Тоа пустиняк нема да ни остаи на мира ако не го задоволиме.- Окуражи го по големия.После без да дочака отговор се обърна към дедо Гечо.- Кмете, те ти 250 златни лева.Не задевайте давочето и брат ми.Я че покрием загубите на Палагиинци.
      -Лале не!
Но Кирил вече подаваше кесията на невярващия кмет.Петрун побрза да я прибере в пазвата си без да го е еня че взема чужди пари.
      -Дано ти преседнат изеднико! - Промълви тихо Димитър и подкрепян от брат си тръгна да се прибира.
Поп Ценко усърдно се кръстеше.Народа мълчаливо взе да се разотива.
      -Айдеее, поаждайте сиии ! - Прикани двуумящите се кмета.- За днеска веселието приключи!
Край ПИшурката циганите пееха.Една сянка плахо се промъкна и се сви дълбоко в каруцата.Тази вечер Малина получи първия урок извън катуна.Това я учуди и натъжи.До днес смяташе че живота по селата е по-хубав и справедлив.Явно бе грешила."Два свята,две истини".Помисли си преди да се унесе в дрямка.

Край на втора част.
     


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юли 16, 2009, 03:13:42
Значи имало и трета част?!?Действай...! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 16, 2009, 05:10:09
Има ,недописана.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 18, 2009, 12:44:27
----------Сън---------

Сънувах с дяволска наслада-
потайна доба,тиха нощ.
Издебнат од веднъж в засада
лежах с забит в гърдите нож.

Потресен скочих в пот облян.
Ранен в сърцето морен лъв.
И в мен надигна се загаснал свян,
че бях прободен пръв.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Юли 29, 2009, 02:45:31
                            Целофанения ден на надеждата.




Главния седеше и стръвно ръфаше кифлата.Кабинета му с южно изложение гледаше направо към центъра.Одвън нейде в низината пъплеха безредно хора.Техния привиден хаос беше подчинен на странен безформен ред. Промушваха се ловко между струпаните служебни автомобили и прескачаха с не особена сполучливост разкъртените луксозни тротоарни плочи,а те от своя страна пръскаха отмастително по крачолите им струйки лепкава досадна кал.Нека се пръскат,да свикват и да знаят че няма нищо идеално на този свят.
       Главния се усмихна на мислите си и едва не се задави с огромен къс козонак.Трябваше да внимава при честото хранене.Можеше да се задуши и да стане за смях.В същност това не го притесняваше толкова.За добрия му имидж се грижеха пълчища од нахитрели хиени.Нямаше начин да се изложи та ако ще и да налапа къс колкото камбанарията на Невски.
       Не,не това го притесняваше!Едва ли можеше да му се случи нещо лошо до като седеше на този стол.Някои насмешливо го наричаха горещия стол,но тои в същност беше най-сигурното място на което човек можеше да положи задните си части.Не можеше да згреши дори и да искаше,няма начин.Знаеше че винаги е прав дори и когато е легнал.Това му даваше невъобразимо самочувствие и го караше често да се самозабравя.Харесваше му такъв живот
искаше да продължи вечно и бе готов на всичко за да си го подсигури.Какво значение имаше реалноста?Какво че наоколо се ширеше недоимък?Щом затръбят неговите хиляди платени клакьори,по единствено нему достъпните му трибуни и веднага странно смущение обхващаше многострадалните вопли,а на всеослушание зазвучаваха само неговите псевдо акорди.Тук се слушаше само неговата дума,цитираше се само неговата истина и се лансираха само неговите интереси.Сичко друго без разлика се хвърляше в графа "нерационално" и никоя сила не бе в състояние да промени този статут ако самия Главен не пожелаеше,а той не желаеше нищо което застрашава днешния ред . Обградил се бе със себеподобни чиято първостепенна задача бе също да се грижат за налагането на този ред.Беше създал нещо като държава в държавата,което действаше от три направления по странна безпринципна но извънредно рационална система 3-5-8.Години на ред планово се градеше тази система за да сдигне днес епогея си.Той се гордееше със своя принос и със сътвореното от свойте предшественици.Хвърлените милиони си заслужаваха цената.Днес обаче пред него надвисна ново неизвесно което ако и да не го смути дълбоко се пак наруши до извесна степен душевния му мир.Появи се конкурент за стола му и то не от тия които пърхаха услужливо наоколо и махаха безобидно с крилца,подходящо подкастрени.А един дето не можеше да се однесе категорично към неговата сфера на влияние.Този кандидат Главен имаше по-различни идеи,а неизвесното винаги плашеше.Все пак Главния се надяваше че ще премахне тази досадна пречка,а ако не дай боже нещата се задълбочът ще го удари и на откровен пазарлък,а той имаше какво да предложи и на дали някой би устоял на искушението.
       Ето че едва си помисли за това и недоядената кифла му загорча.Погледна я с досада,но сърце му не даваше да я захвърли и той с още по-голямо настървление одхапа нов гигантски къс.Този път нямаше как да не се задави и той сякаш го знаеше защото преди да преглътне натисна звънеца.Нищо!Него така или иначе щяха да го спасят. Другарите му нямаше да допуснат да си замине до като седеше в този кабинет.Но пък не мислеше и да оставя за другиму од "своята" кифла.А защо ли да го прави?По късно когато се съвземеше щеше да разпореди да съберат трохите под масата и след като прилежно ги увие в целафан да ги предложи ехидно-усложливо и колегиално на новия Главен като ги представи за безценно наследство.
      Настроението му отново се върна и докато приближените му го спасяваха самоотвержено умът му пак заработи
по новата схема.
      Не забеляза обаче как "неговите" до като уж го спасяваха не пропускаха като за последно да си вземат од оваляните трохички.На края на масата остана само целофанената обвивка."Нищо,но от сърце"помисли си вече бившия Главен до като го изнасяха безславно от залата.Отвън вече обезвластените слагачи размахваха по традиция юмруци стиснали в тях последните исъхнали трохи.С тях се надяваха скоро да си възвърнат благоволението.
      "Краля е мъртав!Да живее краля!
       Настана ден първи от новото време.По-късно историците щяха да го причислят като един съвсем обикновен ден.
Днес обаче той беше "целофанения" ден на надеждата.Никой не допускаше че и последните трохи в този момент се изнасяха в стиснатите юмруци сред талпата.Гладния народ ликуваше.
       "Да живее Главния!"


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Август 02, 2009, 10:21:59
Една песен която сигурно почти никой не е чул.Имам я в неколко варианта.Тава е единия.

         Топъл скреж

Дъжда се стича мудно по стъклата.
Сълзи горещи през замръзнал скреж.
Изцежда сетни пориви душата.
Топи едно сърце в копнеж.

Унесен съм от утрина омара,
а вън дъжда вали вали ...
Човърка сякаш в рана стара,
която не престава да боли.

Уж ледено ми е сърцето 
пък сещам в порив как тупти
Щом облаци се сбират по небето,
преди дъжда да завали.

Сълзите парят по стъклата.
Пробужда се и стария копнеж.
На бистро ручейче топи съдбата
това сърце от топъл скреж?







 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 20, 2009, 02:19:11
Тоа едномесечен престой на село предимно с мислите ми, ме подтикна и към стихове. Никога досъга не съм писал, ама реко да се пробвам. Те ви прво едно романтично, макар една приятелка да вика, що било като касова бележка:
Либовно

Яла моме да те цукнем, цвеке да ти подарим
Чучни, турим те на сенкя,
С грозгье благо че те нагостим!

Па че идеме в реката,
гъзаре да си печеш,
Кеф ти диеме в гората,
Гъби благи да береш.

Убови са ти образи, длга ти е и снага,
Видим кво че ти прилега,
Ти на мен да си жена.

Умеш ли да месиш турта?
Чушки с бобец да печеш?
Заран мекици да правиш,
чрги в бара да переш?

Умеш ли да скубеш перуш,
С хурка влъна да предеш,
Ютаница да забръкаш,
Курешките да сметеш?

Де ма, де постой къде побегна?
Забовари да ти кажем що съм и вишис,
Я че идем да полегна,
Айде бегай- дири футбалис!


И следва риболовен цикъл

Предрибарско

Очем дием да се баням,
Там на барата да пливам,
Глава, ноги да натопим,
С лек душата да поливам.

Каманьете да нащрапим,
У бръзица яко да се гмурам,
Неко жаба с булван да умлатим,
Из врабака длго да се щурам.

Мрени, кленове чврсти,
До довечерка да къцам,
Беловари сочни, бели, тлъсти,
Като сецнат да премъцам.

Очем дием у водата,
Сакам пойдем у вира,
Мъка тегне ми в душата,
Йоще съм си у града.



Жъга на езовира

Омутила се рибата на дното,
Ожлембил съм се я в несвес,
Опущено не мрда ми влакното,
Седим и чмим, подобно шугав пес.

Грбината ми слънце яко гори,
Прълицата зачръвила се вече,
И жъгата осите даже мори,
Глявата огень ми изпече.

Пошла ми вода из гъзица,
В кипела тиня киснат ми ногите,,
Префрча мудно дрта чапля птица,
Понела тежко тежестта на дните.

Останал сам, седим жабясал,
Таранки къцам за щурия,
Повратил се у село я смрдел, брадясал,
Че вервам пак на таа утопия!

Следриболовно

Вечер си от риба идем,
С много кленове в торбата,
Морен, жъдно вода пием,
Немам сили у снагата.

Мачки се врътат въз мене,
Сакат неко рибка ситна,
Мачешко блъиво бесно племе,
Я с ногата го отритна.

И опржи си набръжем,
Две тиганчета рибоци,
Кой не верва- я не лъжем,
Ръпат глави тез мачоци.

Надвори седим си с пиво,
Слушам спопците кво пеят,
Огень у ливаге жари диво,
Сойките се в клонье громко креят.

Комаре ме юто изпояле,
Жаби крекат из реката,
Сите ора дом са си седнале,
Мен па ми е сгодно на душата.

Сисам пиво до нощите,
Дишам въздух чисти, свежи,
И Кошавата задуа по горите,
Сойката в клоняк се накутрежи.

Дишам, пием, мислим, чмим,
Ветар дуа ми в косата,
Ората се чудат що не спим,
Мен па ми е сгодно на душата!

Среднощно

Кой че буляка прибие,
Дето буа у гората?
Мани, ми и влъци вият,
Тама негде въз реката.

Месечината оплуула,
Жлътнала се на небето,
Крава пръвескиня бреца,
Жално дири си телето.

Мишките чегртат здраво,
Плъовете не мирясват,
Ежове прищрапят ситно,
дрти ора вампирясват!

Щръка шушнье на коминя,
Не заклапа си клювница,
Гарванье примръдват сънно,
пръа негде магарица.

И врътим се у кревата морно,
Ставам вода я да пием,
Не, не може, не тръпи се вече,
Буляка че идем да прибием!


Послеслов:


И думи чрни мудно вият,
Стените пукат и свистат,
Пиячи дрти жъдно пият,
Главужините послем ги болат.

Отоди жъгата, пойде си,
Остъпи место на прохлад,
Фркнаа ластовички с песни,
Усечам- иде листопад!

Тревата жлътнала се кливна,
пресъъна барата дочас,
Прищрапя самодива кршна, дивна,
А злите юди гледат е в залас.

И мачките смрдели жално вият,
Спопците цъцрат до припад,
Останалите живи жъдно пият,
Прийде, настъпи листопад!



И те така.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Август 20, 2009, 02:26:29
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D малееее ти ако беше поседел още неко ден, цела стихосбирка щеше да издадеш  ;D ;D ;D ;D ;D
П.С. Майтапа на страна много са убови и много ми аресаа стичетата, особенно "Либовното" , довечера че ги носим на Ломяка да ги чете докъде вари рикията ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: speedy1 в Август 20, 2009, 02:31:20
може тава да сте го виждали, от петър незнакомов, "по образци на селски белетристи":



Бай Гъцо Мърдавицата,излезе на сундурмата на новата си двуетажна къща,прозина се до разгъчване(затуй му викаха и Гъцо),па ръшна с нога бозалявото келявo псе на име Мърльо.Псето се кътландиса,бафна 2-3 пъти сънливо по стопанина си,пребаца с подгъзурен куйрук разлятата си помия по двора па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината

 -Къде пак бря?-кукна от горната одая стрина Пъца,вдовицата дето шъташе на бай Гъца и по някой път му подслаждаше и животеца.

  -Млък ма навро!-гъгна връз нея бай Гъцо и без да й обръща повече внимание се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче.

……..Удари го гъста фанара о тбиволски  пръждавици,смесена с воня на уруглица и пикня.Бай Гъцо се спря,швиркна с уста и краставото турмаче,избреца радостно, а скюсканата  от болестта  чутура на хайванчето  се завря в гърделя на бай Гъцо и почна да му се лади като малко сополанче.

  -Пъш де!-взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо.

….Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг,откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия,после оттам изскочи като бесният,страшен църен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.

  -Леле,въргозуняк извреца бай Гъцо и и се юрна към манаря,но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор.Сърцето на бай Гъцо прекина,прекина иднаж-дваж,па се бишна нагор,заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.

  И кой знаеше как щеше да да завърши тая дунанма,,ако бай Гъцо не беше щрегар човек и даянеше на ръмкане.Докато дзверът крежаваше с нокти връз него,той изведнъж си спомни ,че е атеист и като такъв не бива да верва  в разни светии,гяволи и въргозуняци.Тази мисъл му дадекриле,той се сбабуни на  две,запрошна дзвера от гърба си,обърна се и видя,че тойнаистина не е въргозуняк,а църната мачка на комшията  чичоДърмо Крижавия,коятао се беше омърляла прездене и си бе намерила котило в темнявата пърлица.

  - Да ти и ….намерата ,гадина неприклопена!-изглафа през зъби бай Гъцо,па като фана за дръжляка една гьостерица,па като зачепрасти,ни въргозуняк остана,ни турмак,ни обор…

   Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата  се пребори  със суеверието.

                                                                       


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Август 20, 2009, 03:08:30
Таа позната неразбира от поезиа

За съжаление тава е самата истина :
Де ма, де постой къде побегна?
Забовари да ти кажем що съм и вишис,
Я че идем да полегна,
Айде бегай- дири футбалис![/center]
В днешно време трудно са намират арно моми куто тая дето си описал ..


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nadia в Август 20, 2009, 03:26:10
 Здравей Izpadqk! Аз съм тази, дето неразбира от поезиЯ. Само да допълня - не съм казала, че "Любовното" не е хубаво. Казах, че прилича на сметка  - "лирическия герой" дава язовира, гъбите и прочее неща, които и без това не са негови, а иска "тя" да му готви, чисти, и прочее неща които могат да се свършат за него! При това положение нищо чудно, че "лирическата героиня" ще избяга. А дали ще отиде при футболист е вече друга тема!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nadia в Август 20, 2009, 03:41:07
Истината е, че се отнасям сериозно към мерената реч. Няма да задълбавам. Само се чудех - в рибарските стихове има толкова много котки защото те обичат риба, или защото просто има котки наоколо!  :) Ама това пак е задълбаване! ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 20, 2009, 03:51:32
Да доплним- лирическия герой дава реката и гъбите, ама особено гъбите са ничии- следователно ньегови. Он знае къде растат! А момите като чуат за мекици и викат "Я тава не мом, я тава незнам". Бабите ни кък могат, па теа днешните само гледат да идат у кафето? За мачките, тава са като муите- надушат ли риба и се наврътат. Те, Самотока го е казал.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Август 20, 2009, 03:51:46
Я тамън щех да кажа че той нашия си ги обича мачките доколо знам я...Странно ми а некой като земе да пише толку литературно туке... ;) Я Наде,да са отбиаш е те туке:http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=32.0 (http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=32.0) па да са пофалиш коя си,отдека си и те така... ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Август 20, 2009, 04:05:03
Ауу, Надето ма изненадА  ;D
Явно разбирва от поезиа, що азе не отбира ного, но Тоа лирически герои у тава проезведение на Плъоубиеца е Северозападна личнос, което афтоматично го измества от класацеата за сравнение с секакви лирически героее. Както а явно лирическиа разпитва кандидадбулката мое ли откине да връти къща, ако ги земе да не бере ядове после с неги он са презастрова и пита. Ааа, и тя че готви и чисте за себе си ввсе пак нали и она че живее тама. За мачките вече ти казаа по нангоре - без мачки немое, не сме за никаде - у сека каща има поне неколко


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nadia в Август 20, 2009, 04:13:00
Изобщо не твърдя, че разбирам. Просто съм пристрастна на някои теми! Боя се Северозападни личности познавам малко - та много благодаря за пояснението :) А за котките - аз също имах една, порода "квартална превъзходна", но тя отиде на едно по-хубаво място. :'(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Август 20, 2009, 04:27:11
Плъотрепача е един нов Смирненски-Гърбосложен на кревата и т.н.!Браво,браво те тава а поезия.Щом я къде съм твръд привърженик на тезата-на мене ми стигат 3 поети-Вазов,Ботев,Смирненски-съм у възторг,начи работата а сериозна.Намерих и неколко култови лафа-Сисам пиво до нощите,Мачешко блъиво бесно племе.Бе направо талант!
А млададта дама Надиа ако прочете подробно форума ,ще придобие много ясна представа за СЗ индивид от мъжки пол ;) ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Август 20, 2009, 04:43:44
...и па ша остане мегдан СЗ индивида от мъжки пол да я изненада... ;D ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Август 20, 2009, 06:48:06
Да доплним- лирическия герой дава реката и гъбите, ама особено гъбите са ничии- следователно ньегови. Он знае къде растат! А момите като чуат за мекици и викат "Я тава не мом, я тава незнам". Бабите ни кък могат, па теа днешните само гледат да идат у кафето? За мачките, тава са като муите- надушат ли риба и се наврътат. Те, Самотока го е казал.

Азе оше немоа проста на моита че немое меси ена турта да опече, ама плъотрепача си го е казал тфа съвремените моми бегат у кафето да заапе циагарата -


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 26, 2009, 11:47:31
Те една нео- поезия, дето неа моя (пратиха ми е), но е много показателна за сегашното поколение геймърчета:

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Август 26, 2009, 11:52:46
от каде го извади тава бре  ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Август 27, 2009, 12:03:14
тава ако някои са опита да го каже на живо пред мене ше ми истине ф рацете
и неа гадно а е позорно


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Август 27, 2009, 12:17:36
Язе сам последниа дек ша плюе по СКАТ
??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Август 31, 2009, 08:35:10
------Мастика------

Кибай тизоле у пека.
Врти абната матика.
На и твойта не а лека
да йербиш Митика.

Ква те люлка занишала
од миничък до оточка.
Судбата да би се здала.
На конец да турне точка.

Кам да бирнеш све матики
урки що ти ги навират...
Бууни тизоле две три мастики,
ич у пек да те не дират.

Да се смири твойта душа,
лъко да ти пойде.
Влас въздишки да заслуша,
с миром да ти дойде.

На и твойта не а лека!
Вртиш абната матика.
Кибаш тизоле у пека,
а саниш мастика.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 08:40:38
здравей авараме :)де се затри ???туй поезия на къф диалект е ???!!!!

звучи ми куто влашко-сръбско-торлашко-български,май сбра сите у едно???!!!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Август 31, 2009, 09:28:43
Баш по видинско-лоски си е."Тизоле" дртите ора викат на именяк.Мое и од влашки да иде,ма иначе си е нашенска думата. А Митика е митичния връъ на планината Олимп.Вториа по височина на Балканите след Мусала,каде спроти грцката митологиа са живели боговете.Те питай Плъотрепача че звученьето е баш таково.

А я иначе оди манко из Европата.Ча до Албиона стигна.У таа криза човек каде ли не оди да искара неко лев.Тиа дъна па мое да пойдем.Нема мирка!Га умреме че почиваме.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 09:33:15
е работата изисква чертве ;)сал че тоа стих мое го разберат сал там дека прикааат и разбират видинско-лоския диалект.............у монтана никой го не мое рабере тва баце...........и на мен ми бе трудно го преведем ;D сажалявам ма тва  е истината :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Август 31, 2009, 09:49:21
Ха-ха...Кибай е маай или млати.Абната матика си а знаеш кво е.А йербиш е качваш се,яздиш.Друга по такава дума е занишала-залюляла.Ниа викаме:Че се занишам та че фрчем ча у небото.Те питай Краси и при ньи така се вика.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 09:53:03
авраме що го не напишеш преведено по северозападен говор(останалото е влашки диалект деба)него разбирам тва ;)а сигур нема да сам сал я ;D ;)благодарим за което ;)предварително ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 31, 2009, 09:59:25
При назе е същото- "кво кимаш?" - кво сегаш или кво мааш ръце. Уйербил се е нещо като окикендрил се. М-у другото оняден видох, че думата "гръмове" (сбуренясана трева, сргръмена) е литературна в словенския език. Стиховете дето съм ги писал я по-надире са бъш кво си бъбрат дртите ора у мойто село. Аврам ги пише точно според наречието и разказите и стиховете.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 10:04:39
добре николай,съгласен но надоле по монтанско тва не се говори......и гръм при назе е насаден боб на гръм ели бостан ели тиква ;)и т.н.има разлика у вашио говор къде видинско  и говора у монтана :)  нещем да спорим с никой ма малко ора тука биха разбрали стихотворението!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 10:06:53
е нема и да имаш баце.................... :) :P


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Август 31, 2009, 10:09:53
Генин,стига си ревал-и я го не разбрах баш,ма па неа ча толку зле-ората ти обесниа некой думи и те така...!Я лично съм благодарен за тиа обеснениа... ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Август 31, 2009, 10:10:48
Ебаа колку смешну - ела примерну го кажи на неко дрът человек от мездрея, па го питай што е вденал   ::)

Но катергорично, ще разбере повече от много други ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 10:12:25
добре лъчо казах съгласен сам ...................ма си има тема региони ,власи и секви други те там му е местото според мен ;) иначе превод...........sorry...не сам учил езици ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: кърпето в Август 31, 2009, 10:14:15
добар ви вечер ,кви китаици бе
я сичко си разбра , и си гу бива


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 10:16:55
ей я спирам опрайте се  :)не коментирам повече повода :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Август 31, 2009, 10:20:19
Я че се пробам ма оно че се затрие звученьето.Нема да се вржат римите.Те!


Млати именяк у пека.
Върти абната матика.
Оно и твойта не е лека
да катериш Митика.

Ква те люлка залюляла
от миничък до одеве...
Що се не предаде съдбата,
па накрай да тури точка.

Де да фърлиш сички матики
у ръцете къде ти ги навират...
Шибни именят две три мастики
ич у пек да те не дират.

Да се смири твойта душа,
леко да ти тръгне.
Власта у въздишките ти да се вслуша,
с мир при теб да дойде.

Она и твойта не е лека.
Въртиш абната матика.
Млатиш именяк у пека,
а сънуваш мастика.


Е те съга се разбира сметам от целиа северозапад!Смисъла се е запазил,ма иначе музиката на римата и стъпката са се по изгубили и звучи посно.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Август 31, 2009, 10:25:34
БЛАГОДАРЯ АВРАМЕ мое да нема рима ма сфанах смисала :)яко е стихчето ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Август 31, 2009, 10:42:12
...е те съга верно са разбира... ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: кърпето в Август 31, 2009, 10:46:22
така сие  ..............   поснооо е   ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Август 31, 2009, 10:48:36
Бако Авраме, азе ша сам благодарен, ако неко пат сколасаш туке да пущаш по нещо от тетдрадките дето са сетил да връщаш увреме от кенефа.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Gaspoud в Септември 01, 2009, 12:45:11
Я че се пробам ма оно че се затрие звученьето.Нема да се вржат римите.Те!
Па тури манко повече чуство а не избега фифъла - ти си го онодил гачели от 50 години смо него онаждаш ;D

Те манко лефчефски превод :

Удри комши по жешчава,
Връти деаба и мотика,
Но и твойта не а лека,
а си са упрегнал у байра.

Къв те уй заклатил,
от га процицал та до сега.
Ич и го не еба у живота
ш'са свъши па ш'са кортолисам

Ги зафрълиш сичките мотики
дека зорлем ти ги уръце навират
Удри комши три мастики
А те не дират по жежчава.

А ти кротне на душата,
навлак да ти пойде.
Власта га пъшкаш а та слуша,
га а викнеш на да дойде.

Ма но и твойта не а лека
Млатиш с абната мотика.
Млатиш комши ти у пека,
па си мислиш за мастикя.


Поне доколко съм успел да го разберем, че оно тава поезията а манко башка работа, та доколко съм успел а го разберем дотолко съм успел и а го онодим на Лефчефски ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Септември 01, 2009, 01:45:11
...мани,мани-толку таланте на едно место-къ ша ни стигне некой?!? ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Gaspoud в Септември 01, 2009, 02:04:06
...мани,мани-толку таланте на едно место-къ ша ни стигне некой?!? ;D ;D ;D
Млого лесно баце - че ни чека на дъното ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Септември 01, 2009, 08:47:25
Е те тава направо ми разби доматите!Гаспода ни турна свичките поете у мининкиа си джеб.Бравос!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ЛОМНЯК в Септември 02, 2009, 10:58:53
Гасподе,бравус ти за ремикса( превода) ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: орданецо в Септември 04, 2009, 02:47:31
мене ми ареса и трите варианта - бравос на поетите

ма тва е идея да се превеждат стихове на северозападен


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Септември 04, 2009, 09:04:52
Е ,оно и оригинала е на северозападен.Говора у северозапада има различни нюанси.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Септември 10, 2009, 01:26:16
ВИНЕТКА ЗА СВ. ВАЛЕНТИН

Те я намери нещо мое писано отдавна ::)


От години ме мъчи това-

Как Св. Валентин и Трифон Зарезан

на едно да събера?

И мисля, че успях да намеря изход

от тази ситуация

и да помогна на цялата нация!

Прехвърлих аз цветята,

като вид при лозата.

И на тази дата,

вместо букетче,

аз скок – подскок,

на милата поднасям

каничка с натурален гроздов сок.

Иначе казано -

“букет” от самоток.

И питат ли ме вече:

“- Кое ти е любимо сред цветята?”

Гордо отговарям аз:

“- Лозата!”

Красимир Каменов


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Септември 15, 2009, 11:23:18
Те още едно от цикъла ми "Винарки"


ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМ

Вече съм голям!
Десет бири пия сам.
По пътя не залитам
и къде живея аз не питам.   
Не падам вече  във чамшира,
а  питам за още бира.
Нямам ожулени колена,
нито пукната глава.
Да, така е вече съм голям
и на пет – шест ракии
няма да се дам.
Гълтам ги с усмивка
аз  от раз, 
със мезенце – 
зеле кисело със праз.
В преспи после не затъвам,
а при приятел стар,
суджук със вино
се отбивам да нагъвам.
Да, така е вече съм голям
през снега пердаша сам,
но … се сещам за това,
че тръгнал бях с кола,
а сега вървя пеша!!!
Якето ми   
някъде по кръчмите остана,
а и сам ли бях - 
или бяхме двама?   



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Септември 15, 2009, 03:38:59
адам е бил ебач на ева...
аборта струва 300лева

банана южно е растение...
боската наше е спасение....

варна е наш курорт известен..
въшката,пичи враг обществен..

градинско цвете туй е здравец..
гъзар,туй значи дупедавец...

давид написал е трилогия...
да биеш чикии е амалогия...

езоп написал много басни....
ебачите сме най-опасни

жабата да си знае гьюла...
жената важи само гола....

заек скача по полето...
леко и го нагньети у дупето....

иванчо мъничко момченце..
и той се бори за пиченце.....
и пак с и..........
искашли ти да си модерна.....
изпивай сутрин чашка сперма...

корнелия име е известно...
курва се става по наследство....

лалето не расте на урва....
лили мадлен е немска курва....

марица пловдив прекосява........
минет лицето разкрасява.......

наполеон на бой отива.......
на кур се лесно не заспива......

олиото е течност мазна......
обичам вътре да се празня......

попове пеят алилуя......
путката е калуф за хуя.....

тигрица тигърче си ближе......
туркиня путката си стриже....

укями биле бояджия.....
уя му и той нее манджия......

шосето нее път за крави......
шорока путка кеф не прави....

ъгъл се мери в радиани....
ъглова путка прави рани......

ямайка остроф в океана.......
я си ебете ваштаа мама..........

Ябълка виси на конеца....
а яжте уя на певеца...

ода за буквите........нее целата ша я допълна оти част от тех не помна у момента..........цензура малко ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: орданецо в Септември 17, 2009, 01:24:24
генин - одата е много убава, язе си спомнян откъслячени фрази, моя класен я пееше като се събирахме по купони едно време 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: орданецо в Септември 17, 2009, 01:25:22
а знаете ли баснята за кътъра? ако требва да си я припомням и да пущам ?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: орданецо в Септември 17, 2009, 01:55:44
Басня за катъра

Умря на конефермата жребеца,
Изпратиха го с почести и скръб
Три дена цвилеха за хубавеца
За гладкия му гръб
За ноздрите влажни, гривата развяна
Но няма как  живота е промяна
Един отива, идва друг
Накратко нужен е замесник тук
Но кой поста на жребеца ще заема
Висока длъжност,, задължения големи
Ръководството се събраха, спориха
и най-подир решиха
тоз пост да се заема от кахъра
катъра
катъра встъпи в длъжност веднага
и както се полага
кобилгите го посрешнаха с вълнение
ах как пръхти, как бии с крак земята
навярно хала непозната
и почна работа катъра
цял ден тича, цвили
изпълнен от здрави мъжки сили
на разхода, паша, водопой
кобилките редовно води той
и все търчи и все припрян
и все зает и в  под облян
браво – просто образец
за длъжноста жребец
ала не щеш ли времето минава
и нещо странно взе да става
уш всичко е наред
наглед
а кобилките се спират и мълчат
и нито тичат ни пасат
и няма кончета игриви
край тях да разтрърсват гриви
една кобилка без да чака
направо на ръководството се оплака
не може вече да се трае
катъра своята работа не знае
Как може! – викнаха, какво говориш ти
Такъв жребец – стига клевети
Кобилката глава наведе, попремига
абе жребец , ама нещо му не стига!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Септември 18, 2009, 11:43:25
Качамак, качамак,
вчера ядох, днеска пак
що да сторя, сиромах
гълтам топъл качамак.

 :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Септември 18, 2009, 11:46:45
сладулед,сладулед   
пръва крачка към минет :P


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: luda_duda в Септември 18, 2009, 11:47:34
Боб, боб, сладък боб
вчера ядох, днеска пак
пръцкам си на пустиняк  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Септември 29, 2009, 02:55:18
Стихотворение за сз жената


Възпяват устните, косата,
бозките куто на коза,
възпеват косата и краката,
ала забрават за гъза.

Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо де са крие,
ни само орган за пръдня.

Гъзат е нешто естетично
и кой не е одил по жена,
която с крачки естетични
тъй смело си връти гъза?

Кажете още кой не зeпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, вирнат като рeпа,
с греховна сила го зове.

Не е ли верно, че в кревата,
преди да почне либовта,
ни съблазнява нас жената,
като ги фанем пръво за гъза?

О, женски гъз, бъди благословен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води !



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Септември 29, 2009, 03:03:24
Ураааааааааааа!Добро,тава ми ареса ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Септември 29, 2009, 03:08:03
Колко тържествено звучи!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Септември 29, 2009, 03:12:32
Колко тържествено звучи!

Кага има за какво е тържествено, ма най мразе увиснале женски гъзере - тип продълговат


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Септември 29, 2009, 03:32:31
Мааалиии,довечера ша го рецитирам на жената-белким ма разбере.... ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Септември 29, 2009, 03:42:58
Я го прочете те съга на шефката и она ме овика че се занимавам с глупости и да почнем да пишем за вестника що нема да ми даде да гледам мачовете довечерка ??? 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Септември 29, 2009, 04:02:22
Краско не си уцелил мумента лазда  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Кире_Гръчата в Октомври 23, 2009, 05:42:15
абре, некъде има ли стихотворенее за Зиката ????



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Октомври 24, 2009, 08:16:26
Де да пущим едно каде го писа преду извесно време.Оно го бех остаил на страни за дооправяне що има леп у ньего,ма нещо ме мързи да го дооформям баш съга и че го пущим у суроф вид. Според мене темата е философска и лично мене ме кефи и ме кара да се замислям.Дано да е така със сички и да ви ареше, въпреки че неа на хуморискична тематика.


            ПРИЗОВКА


Човек умира щом съгрАди къща.
Когато вдигне сетната стена.
Така света уж тъпкано му връща
за цялата предишна суета.

Отлита къмто ново измерение
в незрими безконечни светове.
Да бори се с поредното творение,
там дето Бог го призове.

А тук в праха седи и бачка
тоз който е закъсал с плана.
Редува пот,сълзи и храчка
в очакване на висшата покана.

Пък мисията уж е невъзможна,
а има и привиквани по-рано.
Системата е някак си невероятно сложна
на две ръце да се надяваш само.

И ето че напипваме живеца,
Стремежа е рода да умножим.
Не се лансира мита за самеца
поел по дирята един.

Човек умира щом съгрАди къща,
но преждевремено отиват си бездомните.
Природата безмилостно ги връща
да си напълнят стомните.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Октомври 24, 2009, 08:43:34
Бако Авраме, млого е убово тава стихотворение, бравос!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Октомври 24, 2009, 05:14:17
Браво Бако млого а добро и кара човек да се замисли.....Като живеах у ДЕлиормана чух една приказка от един дрът турчин-Виа българеате щом спечелитеъ неко лев пръвото дето праите е да си напраите къща ели да си препраите къщата.Ниа турците като спечелиме неко лев-пръво се пременяваме наконтиме се смениме си жената и се праиме на важни....Тава според мене много точно торазява мирогледа и философита на двата народа :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Октомври 26, 2009, 11:52:11
Браво. Я съм ти фен ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Ноември 20, 2009, 10:44:03
                               СИРОПУЧ



Селото ни е големшко.Ора секви и убови и шашкънье.Ма едно нещо е ниело при назе.Напраили сал една фурня.Докаде се изреди сичкиа народ да си уземе леб и он сврши.Заран никой не оди да си купи.Па оно ората са на работа.Кой е по нивите он се е дигнал още у тевно.Ча след обед у четри ,кага па отвори фурнята става голема блъсканица.Тагава искарват новиа леп и секи сака да си земе жежък.Тоа од заранта никой го нече.Стига се и до бой.И данъска опашкята се вие ча до джедето.Редат се ората и чекат ли чекат.Верчето-лебарката току подвиква:
        -Лъко бре,че избушиш гишето!При мене ча че уленеш!Де не се бутурнясвайте,за сички че има.-И справедливо мери. -Колко?
        -Три!
        -Два жешки и един тврт.-После вика другиа:-Ти бе уке Трайко?
        -Епа четри!
        -Два жешки и два тврди!
        -Що така ма Верче?Па я сам дрт.Зуби неам да едем тоа камик!
        -Даем само по два от пресниа.И оня од заранта требва да се продава!-Философски закючва лебарката и продалжава:-Ти
бабо Мице?
        -Епа шес!Иам госке.
        -Не мое!Сал до пет у делничен дън.Заповед на кмета.Кой не му аресва дие да се жали.
        -Епа пет тагава.-Примирено свива рамънье бабичката.
        -Другиа кой е?Айде не се предреждай,че лопнем кепенците!
  От дире опашката се разлюлява.
        -Ей,ей!...Варди бе!Беги от тамъка че стане сакътлък!
        -Верче до,не давай от преди!Таа да не се предрежда!Кво да неа с предимство?
        -С предимство сам...аха!-Гьоковата снаа се накулиши. - Бремените са с предимство!
        -Де маани се от там па ти ма!-Извика се од среди опашката Лаца Шашкъняка.-Па оно и я сам бремена па си чекам.
     Цеца Гьоковата не се остааше:
        -Па от кага ма?Сношня си ти не си бремена.
     Лаца не и требва млого.Отвори уста,нема спиранье.
        -А ти ма?Муж ти че стане годин от кага е у Коми,от кого си бремена?От свекар си ли?
        -Леле курво мръсна!Гюбре прегорело!Кам да те докопам очи че ти извадим!Сал мою да си дое я че му каем.Он че те уреди!
        -Жени,а затрайте че спрем да продавам!
   Верчето се едоса не на шега.Щом се поуталожио она пофана:
        -Ти ма Цеце,колко?
        -Три и едно тесто.
        -На ти капон!Тестото че го узнеш от дзади при лебарете.-И па се провикна:-Айде ,кой е на ред?
        -Четри!-Подаде се Тударан Белин.
   Верчето го погледна на криво.
        -Тударко ,пак ли ти бе?Нема да ти дедем!Заранта узе два одеве баба ти купи три ,съга ти сакаш още четри...Прасците с леп ли си раниш серсемино?
        -Не ма Верче...ти па...-Заоправдава се он.-Сутрешньите си бео за закускя.Баба ми зима за ньеа си,а съга тиа са за вечера и ако остане за утреее...-И Тударан гузно замига.
        -Кого лъжеш бе?Па мое ли човек толкуф леп да изеде?-Учуди се Верчето.
        -Е те, я мом!Едем си по леб на едно яденье и по некага ми не стига.
    Сички у село знаеа за влчиа апетит на Тударко,ма друго си а да го чуат с ушите си.
        -Че речеш че мое да изедеш цел леб?-Не верваше лебарката.
        -Па мом ,що да не мом!
        -Е ако изедеш съга един леп че ти дедем да си купиш!Те я че ти платим тоа!-И Верчето с насмешка му подаде жежак самун.
        -Еее,па ти ма!...-Закъли се он.-Ка така да едем суу леп?
        -Нема боб да ти варим съга!-Продавачката се расрди.
        -Я сам табиетлиа ,мое гладен да седим ма си угаждам.Суу леп нема да едем.-Дзапна се Тударан.
   Ората обаче нги стана интересно.Не секи пут мое да видиш некой каде еде по цел леп.Мичо джинката се провикна:
        -Даем дваесе стотинки за сиранье!Други че се фкючат ли?
    След миг и парите за кило сиранье бео сабрани.,а после и некой од дзаде истрча до бакалиата да купи.Погледете на сички бео фперени у Тударко.Он самодоволно потри ръце.
        -И че ми даваш вече леб?
        -Че ти давам,ма де да те видимо?-Ръчна го па Верчето.
  Тударан не чека повече.Отчупи голем комат от жешкиа леп, омеша го сас сиранье та го напраи на джваньък и лакомо одапа.Не минао и десет минути,а от леба и сираньето останао само ситни трои.Он ги истрси у шака и ги лапна с доволна усмивка.Наоколо се збра сумати народ.Мирваа и мигаа на парцайе.Таково нещо селото не беше виждало.Тударан си турна леба у торбата,прибра си рестото,па весел и сит пойде на къде къщи.Из зади кюшето се поогледа и куто виде че нема никой си отчупи ново парче леп за из път и  куто ръфаше  си затананика веселодетската песничка"Чушки и домати който не яде".Тоа дън на опашкята немаше исцепки както обикновено.Тударко владееше мислите на сички.
Даже и Верчето не гълчеше.
   Над селото се спущаше вечерта.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: брусен в Ноември 20, 2009, 11:09:31
Браву големо на бако Аварам-сети ма за кат бееме манечки-щоси съм чекал на фурнята за топал леб...нема я вече таа фурня...едем турски от машина


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Ноември 21, 2009, 12:53:02
Добре си дошел Бако Авараме! :)
Каквото а Баце Краси за СЗ гозбите, тава а Бако Аварам за СЗ поезията!Поклон Бако и да пишеш па! :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Росен Багериста в Ноември 21, 2009, 01:03:26
Поклон Бако Авраме връна ма у децките ми години жив да си ни че та има!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Ноември 21, 2009, 11:50:52
малее ако бе режисьор или сценарис у неко предаванье би напрайл много убов и поучителен скеч от горния разказ  ;), браво бако Авраме, много убово и интересно разказано .... ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Декември 26, 2009, 02:49:11
----------УМОРИХ СЕ---------

Уморих се да следвам табелите
къмто пътя за бъдните дни.
Колко надежди от мене са снели те
да препускам след чужди мечти.

Да градя за незнайния щастие
сътворено от мойте беди.
Да отдавам за други причастие
в миг когато под мене гори.

Да въздишам по чужди неволи.
Непознати лица да издигам.
Да се давя в сълзи и сополи,
а до крайната цел да не стигам.

Не желая да следвам табелите!
От безсмислена вярност превих се.
Колко напразни години са взели те...
Най-на края приех: Уморих се!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Декември 26, 2009, 03:08:38
 (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/konfus/e030.gif)
мисла че нема нужда от коментар


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Декември 26, 2009, 06:42:06
Настръхнах, Авараме!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Декември 27, 2009, 02:44:06
Мъдрец си бако Аврме..... :-[ :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Декември 31, 2009, 12:16:29
Капитана добре са а сетил да премсти таа тема тука, що има мого крадци.
Пишете бракя и сестри, я напоследък ма а напущило вдъхновението.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Декември 31, 2009, 11:51:52
След бако Аврамовите стихове, мойте ша бледнеят, ма те сношка кво измислих.
Посветено е на две мои приятелки, с които съм израсла и сме повече от сестри.

Честита Нова Година

Нова Година дошла е
душата ми тихо ридае
че пак я посрещам сама
с прикрита у мене тъга.

Лицето разтеглям в усмивка
облечена в друга обвивка
духът ми далече съвсем е
отказал това да приеме.

Настъпва 12. Наздраве
със някакви хора си казваме
и глътка Шампанско отпивам
а тя пък е толкоз горчива.

И знам, че на вас ви е тежко
но всичко това е човешко
всеки по пътя си тръгва
със своя живот се нагърбва.

Честита ви Нова Година
приятелки мои любими!




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Декември 31, 2009, 01:27:54
Добро а Бубе ,ма а манко тъжно.....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Декември 31, 2009, 01:34:31
Ееепа, тъжно е  :(...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Декември 31, 2009, 02:47:42
eпа требе ли тужни рабути на тоа весел ден ???
у тоа ден са празнува новата надежда за по-дубра гОдина си мисла азе  ??? ??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Декември 31, 2009, 02:57:34
Не требва Самоток, не требва!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Декември 31, 2009, 03:06:28
браво Бубе  ареса ми
верно а малко тъжно ама е добро


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Декември 31, 2009, 03:16:05
добро е дако е тъжно, но ли у сека радост има и малко тъга и обратното ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Декември 31, 2009, 03:54:18
па тъжно а   що на Бубето да и неа весело да кара нова годин по Оландиа далеко от родата си    и на мене ми неа кеф да а карам ф софеа  а ма ако си ида днеска утре трява да са връщам обратно   че жената а на работа  и то ми иде малко нанагорнище


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Декември 31, 2009, 03:55:39
Тава са временни състояния, особено по празници се случва. Ше и мине на Бубето. И мене ми етресене да срещам довечера Новата годин без укята, ма те, барем децата ше са с мене.  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Декември 31, 2009, 03:57:41
Временно е верно. Я не съм такава, ма тоа празник си е мого специален за мене и мойте дружки, що винаги сме го посрещале заедно и у 12 сме друсале Дунавското оро. А тука нема кой да ма разбере кво ми е, кога го пущат бай Дико!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 03, 2010, 11:08:35
Поема за торта Гараш

Тъй обичам със кафенце
неко тортичка парченце
Гараша ми е любима
лапам я като за трима.

Е сега ша ви разкажа
къ са праи торта Гараш:

Първом блата ша напрая
послем крема ша извая
ша разбия 9-те белтъка
желтъците да ги еде мачъка
ореи ша натроша
да ги тура у сместа
пудра захар и брашното
и готово е тестото.

Крема требе да е гладък
и нормално да е сладък
сметана, захар, шеколад
ша разбия я на сняг.

С него ша намажа блата
и готова е горката
ах, че ядене ша падне
ша грухтиме ча до пладне.

Торта Гараш, торта Гараш
ти проблеми ми докарваш
вкусна си убавиня
ма са лепиш на гъза!




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 03, 2010, 11:12:18
ммммммммммммм ма е благооооооооооооооооооооо ;Dдупето де ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 03, 2010, 11:15:54
по-кур-ти-тел-на поезиа


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: luda_duda в Януари 03, 2010, 11:16:41
Браво Бубе супер е !!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 03, 2010, 11:20:07
Има поразителен завършек.Не заради гъзъ,а заради силата с която
въздейства края.Аресва ми, смислено е обеснено.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 03, 2010, 11:26:11
Те сега разбрах кога ма обладава вдъхновението! Кога ми е скука  :-\...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 03, 2010, 11:35:03
Секи по различен повод му иде музата.Важното е кага дойде да я не дръжиш у тебе си ,а да я отпущиш и накъде назе и ниа да ублажиме.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 03, 2010, 11:36:05
Тва важи за сички ора, къде имат подобна дарба.
Пишете тука е, и ич да ви не е през...  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 03, 2010, 11:55:51
Те предизвикаме Уйне!

-----------ЗАБЛУДА----------

Родихме се в мъки еднакво проклети.
Земята предложи по равно за вси.
Но някои бараха скришом и ето,
съдбата различно дари ги уви.

Един се нахвърли и ловко зари
до лакти в казана ръце си.
С надежди за слава,за власт и пари,
испусна в катрана сърце си.

А Бога прехласнат следеше сеира.
Лукавия даже слова не намери.
"И Дявол на мъртъв не вади секира!"
Записано беше в Светите тефтери.

От пустото прихна стаен бодър смях.
И други са пипали същата стръв.
Дали оня горе го брои за грях,
когато си клъвнал на висшия блъф?

Човека приема различно живота.
Богатия бил е с късмет?
Забравя!За рая валидна е квота,
без лоби,лъжа и рушвет.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 04, 2010, 09:46:33
Немам я такива дарби, бако Авараме. Или поне до сега ма не е спохождала музата. Като дете пишех чат-пат, най-вече за сезоните  ;D апа е грехота човек без дарба да са завира сред изявени майстори като вазе с Бубето.
Страшни сте!  8)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Януари 04, 2010, 10:59:12
Че се опитам да следвам оригинала,или версиата къде я знам я.Мислим че беше следнята:

Дрен до дрен,гъста гора.
Нема место къде да сера.
Видоо два бука
и си рекоо:Че серем тука!

Но до една драка
гъзъ ми зловещо затрака.
Я суа шума кръшех
и си дирняк бръшех.

Горе бледата луна
светеше ми по гъза,
а ноща бе тъй омайна,
куто пресните ми лайна.

Тука мисла че имаше и още един куплет накрая

Откъснах едно листо от бъз
да забръша осрания си гъз.
Майка му да еба дрислива
тава било коприва!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Януари 04, 2010, 11:53:59
Секи път като прочета неко стих на Аврам или Бубето и се оппиквам от кеф. Продлъжавайте и не губете вдъхновение. Мене на поезия редко ме избива и меа много яд. Не винаги ми иде да напишем нещо.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 04, 2010, 11:59:58
Ти баце си силен у прозата особено у хумористичната ;DТва къде ми го прати съм го чел и съм се попиквал от сме ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 08, 2010, 05:47:13
Уф намери го ;D те тава не повним да съм го пущал, а ако съм извинение -  малко съм поизбръзал що Трифон Зарезан неа отминал :D

  „НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"

(из цикъла „Винарки")



Тъжно гледам аз в снега навън.

В душата ми е празно -

не зная що е радост, що е сън.

Сърцето ми е свито и разбито,

чуствам се като буре доизпито.

Като последна капка от канела

сълзица нежна

от окото ми надолу е поела.

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.

Какво ли мен ме мъчи?

Какво ли душицата ми клета

толкова измъчи?

Отговорът е банален, прост -

свърши тоз прекрасен празничен сезон

и иде време на мъчителната пост.

Отмина вече Коледата с винце и месце,

няма новогодишно къркане с мезе,

няма Трифон зарезан

и 3-ти март дори отмина.

О, свърши, свърши хубавата зима.

Но в миг

нещичко във мен проблесна

и от носталгията ме стресна:

-Г ергьовден иде,

а след него и сборове по села!

Ех, пак ще има повод

да зарадвам моята душа.


Ще има агънца с хрупкаво месце,

ще стискат чаша с бяло винце

моите ръце.

Блейте, блейте, мили мои,

по кошари и обори,

няма оптимизмът ми нищо да обори.

Нищо, че навън вали,

пак ще има празници до зори.

Ха, наздравичката

и да си кажем правичката -

стрували си ли не -

по-весело е, когато има

празници с напитки и мезе!



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 08, 2010, 05:50:02
Браво Краско, много ми ареса стигутворението, особено те тава:
Цитат
Блейте, блейте, мили мои,

по кошари и обори,
:D :D :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 08, 2010, 05:52:03
 ;D ;D Те още едно

ДАЛЕЧ
(из цикъла "Винарки")

Далеч от мен си, мила, ти!

А аз разпътен съм и изтерзан

и толкоз, толкоз сам.

Имам нужда, желание и страст.

О, Боже, прости ми,

изпълнен съм с греховна сласт.

За формите ти нежни аз жадувам,

за теб аз, миличка, будувам!

И няма сила,

няма власт,

коята би ме спряла да те имам аз.

Ръката си протягам в мрака,

а тя увисва в празното

- сякаш е саката.


Не е живот това, а жива мъка!

О, Боже, толкоз ми се кърка!

Бутилко моя недопита,

къде ли снощи от мен те скриха?

Далеч от мен си, мила,

но аз ще те открия

и със страст ще те допия!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 08, 2010, 06:04:06
В чест на Пуши, който пущи стигутворението сутринта у Глъчавата, Трепача и я преведохме на наш си СЗ език тия мъдри съждения:


                                         Говно                Превод
Тъй тъжен сутрин е кенефът,                              Нужника заран реве,
Нелепо плочките мълчат                                   И даже камъньете траят   
Разделят се лайното и човека                           Отоди говното, гъза сере   
И всеки тръгва сам по своя път...                      Пошли по своя път, човек- говно дерзаят.
                                     
Човекът по дела човешки                                  Човеко по дела, по работи, насоки
Със другите подобни същества,                          Със другите подобни като ньего,
Лайното по тръбите тежки,                                Говното па у дупка със стени високи
Надолу, с другите лайна...                                 Омешало се с други говна- те го!
                                             
След час човекът вече огладнява                       Дочаска изгладнел човеко,
Забравил е за своето лайно                               Говното вече забоварил 
Лайното също го забравя                                   Оно го също отебало леко,
Тъй, сякаш те не са били едно                            сакче ли го още не извадил.

А може би скръбта е неуместна                         А лазда ти не требе да го жалиш 
И може би така е по добре                                   и лазда те така е по-добре
А може и отново да се срещнат                         а лазда моо па да го завариш
Там нейде сред лазурното море...                       тама сред лазурното море...




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 08, 2010, 06:05:26
Страхотно е Краси!Ти ми опраи направо настроението с тава последното стихотворение.Има и сила у ньего,и образнос,и рима.
Като обременен мозък я щом видим нещо гениално и внасам у ньего мои си поправки ептем да го нагодим на особениа си вкус. Та позвояваш ли ми да внесем мой елемент у твойта поезиа? Обещавам ако кажеш "да "да не променям смисъла.Просто съм наистина,ама наистина прехласнат от творението ти!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 08, 2010, 09:29:55
Ееееее, живи да стееее!!!! :)))))


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 08, 2010, 09:58:20
Чекай тава да го турнем тука да си е барабар с другите да не седи като сираче.

----------------------Село весело-------------------


Седемнайсе годин кметува Драгойко у село.Беше младо момче кага у перестройката дртите команисте го предложиа за алтернативен кандидат.Сакаа да замажат очите на Горби.Да не си помисли че са се запекли и не дават пойе за млади изяви. Опитаа се други да излъжат,а излъгаа ньи си.Оно у село ора пустиняци,не разбират от майтап.Узео та избрао Драгойко  Не че беше толкуф добар,ни па кой знае колко угледен.И образувание немаше кой знае кво.Един пуц за полевъд заврши та му дадоо диплома за средньо по милос да не мре одглади,а она ква стана?Нема отърванье!Бе прос си беше та на никой не пречеше,мирваше си и ойдисваше на акъла на силните.При демокрациата све що бе мал наби на некаде и па остана наш Драгойко с алтавите и старците,едноок вожд у племето на слепците.Вече му не викаа Драгойко репата,а услужливо почнаа да си чепат устата с престижното Драгойко кмета.И он баче ли попривикна с мисията си на обречен да зима кметската заплата.Надуваше се пред голотора и се шушлявеше пред по-силните.Деже му се предостави възможнос един път да е обект на журналистически въпросе.Неква шунда практикуваща журналистика у провинциален одавно забраен весник дойде за ексклузивно интравю по случей откриваньето на новиа селски парк.Две лей на кръс ,насадени сас здравец саморасяк и лайкучка местен сорт, прекопани тук там е ,на две натри от безработните роми на селото,по социалната програма за заетоста. Та таа господжица втора ръка, да уземе да пита наш Драгойко:
   -Как смятате да опазите парка от набезите на недобросъвести съселяни?
  А он току мъца и се поти,ма по гръбина не пада.
   -Па те ,че ги глобевам връъ му гу!
   У тоа сублимен момент Гица циганката да земе да испущи своа две годишен наследник,кадее у сурата одрал кожата на ветеринарниа фелшар и ич не прелича на чрния си спечен куто конски кестен баща Боци Кривиа.Мининкиа се припущи из леите и за по голема нагледнос се връголи по гръбина у кртичините сред жабляка и теменугите.
   -Е глей,глей...неа ли да му ебеш макята?-Спонтанно се истръгна из гръдите на кмета заучената фраза,а джурналиската искуствено се изчрви като се наду и несполучливо одвратена изврна глава я от поразителната гледка,я заинтригувана от кметската словохотливос,я за пред орска срама.
   Тава жените Драгойко никогиш не моеше да ги разбере.Добре че сичко си личеше на записа та у сутрешните новини не можеа да интерпретират думите му извадени от контекста.За ньегово нещастие беше у делничен ден и ората беа заети по кръчмите. Така по традициа никой не погледна забраениа от бога провинциален весник.Нищо! Утеши се Драгойко като погледна оптимистично на нещата.Че има и други случаи.И живота не пропущи възможноста да деде на кмета поле за нова гениална изява.Он току що бе зимал шафьорска книжка.По тоа случай пущи у не платена отпуска щатниа шафьор към общината Мирчо Пловъка.Уйерби се на искривената уазка и сас самочуствието на стар уличен корсар даде на прва и натисна газта до дупка. Сичко щеше да си мине по предварителниа замисъл,ако у тоа момент по главниа път не се зададе с изгнилиа си москвич инкасатора Ристе Лацин.Чу се скрцанье на спирачки,свиренье на гуми и двете соц-машини с невероятни усилиа забавиа ход , но не достатъчно за да предотвратът зблъсъка.По асвалта се посипа дъж от ръжда и джамове.
     -Кво праиш бе келеме?Не ме ли виде че идем?-Със завидно самообладание се изсуна из вратата кмета.
  Ристе пребледнел немаше таа възможнос затиснат между ламарините.Със значително по-снижено самочуствие едва успе да измъца:
     -Бе баце Драгойко,но ли уж я сам с предимство?
   Таа констатациа само вбеси селскиа управник.
     -Кой те лъже тебе бе серсем.-Пренареди на момента правелника за движение кмета спрямо угодата на власта.-Па тоа път я сам го праил!Он че ми кае на мене кой бил с предимство!-И куто се закани с пръс нареди.-Дрпай на негде тоа рампай и замети джамовете да се не пореже некой съсеянин че че ни съди.
    Ристе сконфузено се опита да запали ,но щом не успе от дванайстиа път ,слена от другата врата и като накуцваше избута таралясницата си у страни.
   Така се развиваа нещата у село еднообразно и скучно до преди неколко годин.Тагава савсем неочеквано из града се довлече Лида Бонкина.Не спогодила се нещо с мъжа си по финансовите и сексуални вапросе,она реши наместо да се усамоти у манастир да бъде подложена на изгнание у село.Тук на брже намери сродна душа у лицето на Ферчо Мандраджията като забрави за двете си деца успокоявайки се че са си добре на квартира у градъ при баща си.Така за два дена и она посредством природните си дадености си подсигури мошната Ферчова подкрепа.Он понеже беше дългогодишен несменяем спонсор на селскиа празник за Свети Илиа, винаги като местен крупен бизнесмен даряваше за селскиа хайлайф по дамаджана вино и некоа изабена коза,та се ползваше с благоразположението на кмета.До полани дори ангажираше цели двама работника от месното население,като не се броеше чистачката Гица циганката за която се шушукаше че испълнявала и други специални функции.Но като сека публична личнос и она наверно беше несправедливо одумвана , та мъжа и Боце не даваше уше на тиа клюки,а и нали жена му носеше сека седмица по кило безочетна извара за подтискане на прегладнелиа му вътрешен глас.
    Та на думата си!Ферчо качил още на втората вечер у хюндая си вездесъщата изгнаница Лида, а на другиа ден она вече беше секретар на кметството у село, на местото на внезапно заболелия от мистериозна болес Кольо Пецин.Така е при назе нещата се развиват брже.Окопалиа се у власта Драгойко ич и не предположил че си укарва троянски конь у къщи.Даже остана доволен каде Лида се не подрпваше щом се отрка от неа минавайки и од дзаде.Тоа нов подход притъпи допалнително иначе мнителната му душица.Скоро обаче разбра грешката си. Още на предстоящите изборе Лида излена сас самостоятелна кандидатура за кмет издигната от името на собствената му партиа,а на Драгойко му се наложи да се примири с незавидната съдба на независим кандидат.Такова чудо не му се беше налагало през целата му до сегашна седемнаесе годишна кариера,но он още гледаше с насмешка на нещата.Лида обаче раздаде на сека бабичка по шише гренясал не рафиниран зейтин и така си осигури на вториа тур необходимата преднина от два гласа като триумфално се пльосна на кметскиа стол.Така след дългогодишната Драгойкова окупациа селото осъвна с нов кмет.Да ама Лида вече се не отркваше от тоа или оня,а ревниво се качваше само у хюндая на новиа собственик на кръчмата. Познайте кой беше он?
   Драгойко дигна ръце па се примири.Със спечеленото от кметлъка криво лево се нагоди та отвори и он кръчма.Ма у мининко село две крчми са млого,а и Драгойко не знаеше друго освен да кметува.От миничак се селски првенец си беше и тава си знаеше.Добре че дойде Лида да разбере че имало и друг живот.Дако!
   Та за кво ви разпраам сичко тава ли?Ми що оно кара вара и те па прийдеа изборе.И ча съга нахитрелиа бивш кмет почна големото наддаванье.И у двете селски кръчми се лееше безплатно вино.У едната Драгойко черпеше своите симпатизанте,у другата Ферчо тураше и по зейева салата бонус на секи преврнал срце да улене у Лидиния щаб.Циганката Гица,преластена и изоставена,активира месниа състав Ромски ритми чиито несменяем и единствен испълнител и ръководител беше мъжа и Боце с олющеното си крне.Они джасаа бесплатно кючеци до зори у заведението на Драгойко.Ферчо не остана по на дире.Лида кадо деистваща кметица задейства властовите лостове и накара председатела на месното читалище бай Еленко Библиотекара да свири на общински бюджет с флигорната си ,а жена му стрина Цона да вие на умрело стар-шлагери.
     Е те тава лето ората у село си одживеа!Мани ми от околноста почнаа фенове да идат.Повиши се диреньето на не движимости и земята на село леко поскъпна.Драгойко по стегна криво лево вториа етаж на недостроената си къща и преврна трите стаи на хотел.У който предимно првоначално преспиваа он и преуморената от танци и песне Гица до каде мъжа и влачеше кривата си нога на каде къщи да нарани немирниа си наследник.Но така е ,искуството сакаше жертви.На втората седмица се довлекоа некви ексцентрични епонци каде предварително на тевно капарираа и трите стаи до краа на сезона.После обаче не знайно защо се отказаа да спът там и тава даде на бившиа кмет нужниа му првоначален капитал и он за први път у живота си се виде у пари.Купи си прасе,Джи Ес Ем и Дивиди па го удари на живот.Ферчо не остана по надире.Възобнови дейноста на мандрата и у целиа раьон почна да се арчи прочутата Ферчова извара.Рекламно лице му стана кметицата Лида.
     Гица съвсем изостави мъжа си и син си и искарваше луди пари като фолк певица и кючекиня.С любезното съдействие на Драгойко успе даже у краа на летото да издеде и првиа си компак диск ,озаглавен Леле-мале село весело.Бе голема работа стана наше село,нема що!Разрасна се родиа се и првите 2-3 деца.И па Гица даде пример,а детето ич не преличаше на чрниа Боце.Последва я естествено Лида.И она го писа па на сметката на мъж си. Дако от неколко годин не му беше видвала очите.Ферчо не коментираше.Леко се изсуна на страни и остаи щастливото семейство да се любува на новиа си член.Имаше и трета ма историата за ньеа си замълча.она на верна не беше достойна да се нареди до светлите личности у село.Ма па нещо си беше ,на фона на млогогодишното безплодие.
   Само на еднао нещо селото не случи.След сички тиа перипетии Драгойко се истощи и се оттегли у имението си.Ферчо побрза да се ожени за зафатна другоселска мома каде му не знаеше още спатиите.Продаде осквернениа Хюндай и си зима БМВ на старо.Почна да праи за капак у мандрата и бита сметана.Гица стана извесна фолк фурия.Турна селекон на джуките си и се прослави куто ромското славейче.Остаи и мъж си и спонсора си Драгойко,па заживе с млад и переспективен текстописец автор на култовото и парче Ръца-пръца.
   Аааа...А Лида ли?Она се издигна още повече.Намери си нов благодетел и се оттегли от кметлъка.Заврши криво лево некво право,куто зе зазочно 5 годин за 2.Не ме питайте как,у село винаги са ставали чудеса.Некъф клон на университет от Папаете отворил врати за неколко месеца у Вълчедръм.Ма кво?Дипломата си е диплома.Така наша Лида набрже мина през 2 министерства и една агенциа до каде я избраа за евродепутат.
Она е нашта гордос,она е нашта опора.Прикаа се че и еврокомисар щели да я праат.И там се поотркала.
   -Ми жената си я бива !-Коментареше я Драгойко седнал у култовиа си комплекс При кмета.-Млого умееше да се отрква.-После дълбокомъдрено клатеше глава.-Кой кво мое тава праи!
    Ма от тук на дире селото не случи вече на кмет,апа и що ли му беше притребвало.Да ни одумват па ората.
    Ебре село весело!!!


П.П.
Секва прилика с действителни лица и субитиа неа случайна.Който се а познал начи се е научил да мисли.Ако се па некой гузен побегне не гонен,нема а се плаши.У наше село битиа е винаги не до бит,само опраените са си опраени...за цел живот!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 09, 2010, 01:08:57
Бакоооо,неам думи!Благодарим! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 09, 2010, 01:12:31
Верно ли ти ареса?Я тава го писа у една тетрадка до каде кеси декенври месец у Италиа.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 09, 2010, 01:13:48
Верно ми ареса млого-образно а ,релефно,се едно че глеам на село кво става.Апа иначе си а алегорично-къкто се казва-който има очи да гледа,който има уши да слуша.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 09, 2010, 01:45:18
хах - добро е ...  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 09, 2010, 12:42:22
Страхотно е Краси!Ти ми опраи направо настроението с тава последното стихотворение.Има и сила у ньего,и образнос,и рима.
Като обременен мозък я щом видим нещо гениално и внасам у ньего мои си поправки ептем да го нагодим на особениа си вкус. Та позвояваш ли ми да внесем мой елемент у твойта поезиа? Обещавам ако кажеш "да "да не променям смисъла.Просто съм наистина,ама наистина прехласнат от творението ти!
Да - викам я - внасай кви щеш корекции немаш грижа ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 09, 2010, 02:18:05
Позволих си да направя бледо копие на неповторимия оригинал от Краси.За жалост никога не съм могъл да пиша любовна лирика и за това за мен е върховно щастие да копирам можещите. Благодаря!


Оригинал                                                               Копие

ДАЛЕЧ                                              ДАЛЕЧ         
(из цикъла "Винарки")                       /По стихове на Краси/

Далеч от мен си, мила, ти!                Далеч от мен си мила ти!

 А аз разпътен съм и изтерзан           А аз разпътен съм и

и толкоз, толкоз сам.                        изтерзан...

Имам нужда, желание и страст.         Отчайващо безмерно сам.

О, Боже, прости ми,                         Испитвам нужда,и желания

изпълнен съм с греховна сласт.        ,и сласт...

За формите ти нежни аз жадувам,     ...О Господи!Прости ми,

за теб аз, миличка, будувам!             греховният издигнат глас!

И няма сила,                                    През  нощите безкрайни
                                                       
няма власт,                                      сам будувам   

коята би ме спряла да те имам аз.     за тебе мила истински

Ръката си протягам в мрака,              жадувам.   

а тя увисва в празното                      И няма сила!Няма власт!

- сякаш е саката.                              Която би сломила тази


Не е живот това, а жива мъка!          страст...

О, Боже, толкоз ми се кърка!         Ръка неволно вдигам в мрака

Бутилко моя недопита,                    а тя увисва в пустото,

къде ли снощи от мен те скриха?     като саката.

Далеч от мен си, мила,                   Не е живот това!Ще се опия!

но аз ще те открия                     Кажи ми ти всевластния Месия?

и със страст ще те допия!               Бутилката едничка недопита

                                          Каде ли в пустошта от мен я скриха?

                                               Далеч и ти сега си мила...

                                               Но се кълна! Ще те открия!

                                               В безумна страст ще те допия!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 09, 2010, 03:36:36
Ндааааа, бако Аврам а безспорен майстор.Тава къде бе написал баце Краси беше като диамант ма самороден-а те сеги майсторската ръка на Бако Аврам го шлифова и стана едно истинско бужу.Я даже викам да се кръсти ,,Бижута от цикъла-Винарки". ;)Бравус и на двамата! :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 09, 2010, 04:24:47
Е супер е станало даа - бако Авраме  специалист


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 09, 2010, 04:33:29
Начи кага имам готово изделие ми е много лесно да го затркам с пешкира до къде блесне.Трудното е некой да ти деде идеята или готовия продукт.А Краси има поглед който на мене на моменти ми липсва.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 09, 2010, 04:43:36
Прав си бако,ма я саках просто да кажем ,че варианта къде си написал ти звучи по-поетично,при баце Краси е некък по-първично и по-грубо.Което у никъв случай не намаля красотата и експресивноста на написаното от ньего. ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 09, 2010, 05:21:26
Пъши, тава за говното кой му а афтура да го тураме у сайта направо?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Януари 09, 2010, 05:34:51
Доколкото знам, афтура е неизвестен, я съм го чувал отпреди това стихотворение.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 10, 2010, 12:36:51

---Балада за педерасите---


Една дружина педераси
Решили да ебът баща си.
С кутия благ мехлем в ръката
промъквали се към кревата.

Пристъпяли те бавно-славно.
Баща им спял без да пърди.
Събули гащите му бавно,
но в миг... облещил той очи.
 
"Ах,ваща мйка педераска!...
Баща си ще ебете,а?"
И в миг по патка им натряска,
па на земята ги простря.

Тогава наще педераси
решили да ебът сестра си.
Заварили я във кревата
искуствен хуй да си подмята.

"Ти хуя бързо извади си
иии...гъза освободи си!
Че ний сме млади педераси
ебани даже от баща си."

"Ах ваща майка педераска!...
Сестра си ще ебете,а?"
С искуствен кур им го натряска,
па на земята ги простря.

Така држината от педераси,
на сухо е останала еба си.
И днеска,кой е педерас,
гъза му здран ще е за в час.






Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 10, 2010, 12:42:26
Малииииииии, бако Авраме, култ е тава!!!!!!!!
Паметник требе да ти издигнеме да знааш, голем талант си, бравос!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Росен Багериста в Януари 10, 2010, 12:44:40
Бако Авраме голема работа си!!!
Мисла че имаше и песен по същиа текст некоги ако не греша.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 10, 2010, 12:50:44
Да ,имаше!Думите малко сам ги попреформил що сам забравил оригинала,ма горе доле са така.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 10, 2010, 01:46:43
Еееее Бако,жив да си ,връна ме у студентските години на 2-я ми 8-ми декември тогива за пръв път съм я чул и пел таа песен-що тава а текст на песен. ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Януари 10, 2010, 06:14:51
големо стихотворение, големо нещо ;D ;D ;D ..... немам думи, карам си колата и са сещам "Ах ваща майка педераска!." и почвам да се илим  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 10, 2010, 10:20:33
... ;D и я като доктора си помислих че а 8-ми декември и съм па на 22 годин... ;D ;D ;D..смех са със сълзи,мойта твърди че съм бил могу шашов... ;D ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ПЕРГИШИН в Януари 11, 2010, 05:30:50
Те квоми прати Оньо с коньо па реку даго пуща тука
Д.Дамянов
Просто е велик неам думи


    ПОСЛЕДНО ПИСМО

        Ти ли ми отне топлината,
        че е тъй студено днес у нас?
        Няма с туй да станеш по-богата,
        нито сиромах ще стана аз!...
        А пък можеше ти толкоз леко
        да ме стоплиш с двете си ръце!
        Колко обич трябва на човека?
        Колко сбира живото сърце?
        Но аз имам мъка, дето пари,
        лист неписан и безсънна нощ,
        но аз имам вяра и другари -
        те ми дават и крила и мощ!
        И кога ми стане много тежко,
        аз отново пак ще ги сбера -
        ще им кажа всичко най-човешки,
        те са свои - те ще разберат!
        Ще повикам мъката си стара,
        тя ще капне мълком на листа,
        ще запаля със другар цигара...
        Не, не съм самичък на света!
        Имам радост, имам скърби тежки
        и един огризан молив стар...
        Да скърбиш е винаги човешко,
        нечовешко - да си без другар!


Я ревна дагоеба  :'( :'( :'(



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2010, 07:45:49
Неам думи......... :-X те тава а поезия-кой кво ще да приказва......


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 11, 2010, 08:51:06
ОБИЧАМ ТЕ, МИЛА!


Обичам те, мила,
обичам те,
обичам снагата ти - тънката,
обичам косите ти - черните,
обичам челото ти - бялото,
обичам очите ти - тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтоворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти, литнала
с високия порив на мислите.
Обичам морето на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твойта усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те, както единствено
и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен, ако не и за другите.
Чрез теб, в моите мисли изправена,
аз вече се взирам наоколо.
За мен ти си чувство от чувството,
изпълнило сън и безсъница,
ти влизаш задъхано в пулса ми
и в моите стихотворения.
Аз бих се отказал от славата
единствено заради тебе
и пак бих я търсил с усилия
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото ти си пожелала;
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Повярвай, нищожни са жертвите,
и малките, пък и големите,
когато на теб са обречени,
когато за теб са направени.
Ценя в теб дори и прищевките,
повярвай, любима, усетя ли,
че нещо ти липсва - нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те - никъде, никога
и никой не те е тъй обичал!
Така те обичам, че - вярвай ми -
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм, изпълен съм целят
единствено с теб. А и в бъдеще
аз теб ще обичам - обичам ли,
за теб ще живея - живея ли.
Мъж, син и баща ще ти бъда аз,
ще бъда твой брат и избраник твой,
а ти - събрала всичко у себе си,
за мен ще си всичко - любимата,
сестрата, съпругата, майката...
Обичам те, мила,
обичам те,
душата ми - твоя е - цялата,
сърцето ми - твое е - цялото,
очите ми - твои са - целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна за някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб, мила, никога,
от никого, мила, и никъде
не бих се научил, че има
такава голяма любов!

Шандьор Петьофи


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 11, 2010, 09:30:10
тава просто реве за СЗ пародиа


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Януари 11, 2010, 09:45:40
Ееееееееееее Авраме тава е култово произведение............за педерасите са сещам за некви куплети в оригинал..........

"Двама братя педераси,
тръгнали да ебът баща си,
но баща им се събудил
и на сестра ги напсувал"

"Ах вашта мама педераси,
как ша ебете виа баща си?
Я са бръже нагъзете
и на моя уй седнете...."


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 01:14:20
ОБИЧАМ ТЕ, МИЛА!


Обичам те, мила,
обичам те,
обичам снагата ти - тънката,
обичам косите ти - черните,
обичам челото ти - бялото,
обичам очите ти - тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтоворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти, литнала
с високия порив на мислите.
Обичам морето на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твойта усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те, както единствено
и само човекът обича.
Без теб всичко тук би помръкнало
за мен, ако не и за другите.
Чрез теб, в моите мисли изправена,
аз вече се взирам наоколо.
За мен ти си чувство от чувството,
изпълнило сън и безсъница,
ти влизаш задъхано в пулса ми
и в моите стихотворения.
Аз бих се отказал от славата
единствено заради тебе
и пак бих я търсил с усилия
единствено заради тебе,
защото за мен е желание,
каквото ти си пожелала;
мечта е за мен и старание,
каквото си ти помечтала.
Повярвай, нищожни са жертвите,
и малките, пък и големите,
когато на теб са обречени,
когато за теб са направени.
Ценя в теб дори и прищевките,
повярвай, любима, усетя ли,
че нещо ти липсва - нищожното
за мен се превръща в значително.
Обичам те, мила,
обичам те,
обичам те - никъде, никога
и никой не те е тъй обичал!
Така те обичам, че - вярвай ми -
за мен тази страст ще е гибелна:
превзет съм, изпълен съм целят
единствено с теб. А и в бъдеще
аз теб ще обичам - обичам ли,
за теб ще живея - живея ли.
Мъж, син и баща ще ти бъда аз,
ще бъда твой брат и избраник твой,
а ти - събрала всичко у себе си,
за мен ще си всичко - любимата,
сестрата, съпругата, майката...
Обичам те, мила,
обичам те,
душата ми - твоя е - цялата,
сърцето ми - твое е - цялото,
очите ми - твои са - целите,
обичам те с луда любов!
И ако похвала за чувствата
е някога нужна за някого,
то тази похвала единствено
и само от теб е заслужена,
защото без теб, мила, никога,
от никого, мила, и никъде
не бих се научил, че има
такава голяма любов!

Шандьор Петьофи

Пушко по тава има песен на Контрол , ма не съм знаял че е на Шандор Петьофи
Ете , http://www.youtube.com/watch?v=thMw0d5wzp8 , ма ти моа да си бил мъничък кога ниа с такива кат Дръмоня , куфеехме на тава парче  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 11, 2010, 04:03:04
Има такава песен, щото единиа от Контрол е парче унгарец, затава.. :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2010, 04:10:22
Я тава стихотворение млого одавна съм го чул и ми а аресало ма никоги не съм знаял че а на Шандор Петьофи!Верно каат ората ,че човек са учи докъде а жив! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 05:28:27
ето още нещо , бесзмъртните слова на лорд Байрон

     Как искам пак да съм дете…


Как искам пак да съм дете,

        да скитам в наште пещери,

да плувам в синьото море,

        да бродя в здрачните гори!

Не съм саксонец горделив,

        на свобода съм се родил,

сред планините съм щастлив,

        прибоят морски ми е мил.

 

Вземи ми титлите, съдба,

        и нивите, орани с плуг —

презирам робските чада

        ведно с угодниците тук!

Върни любимия ми бряг —

        прибой на яростни вълни.

Там искам да се скитам пак,

        тъй както в детските ми дни.

 

Все още млад, разбирам аз,

        че тоя свят не е за мен.

Защо последният ни час

        е с мрачни сенки обграден?

Сънувах сънища добри,

        с блажени образи богат:

о, истино! — защо разкри

        с лъчи омразни тоя свят?

 

Обичах — но останах сам;

        дружах — но без другар съм днес.

Сърцето ми тупти едвам,

        обезверен съм и злочест.

Макар че с вино някой път

        лекувам болката в гръдта —

за кратко радва се духът,

        сърцето гасне в самота.

 

О, тези да търпиш злочест,

        с които злато, сан и власт

случайно те събират днес,

        да пиеш в празничния час!

Душите верни ми върни

        и чувствата от младостта;

и от сганта ме изтръгни,

        че тя убива радостта.

 

И ти, обичана жена,

        която всичко си за мен,

усмивката ти избледня

        и моят дух е вледенен.

Спокойно ще се разделя

        с разкоша тъжен, с пошлостта,

и тъй ще се задоволя

        със тишина и доброта.

 

Аз мразя тоя хорски шум;

        шума — не хората — презрях.

Жадува бездни моят ум —

        ще му подхожда мрака в тях.

О, ако бях с крила роден,

        то към гнездото си тогаз —

към Небесата — устремен,

        се бих успокоил и аз!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 05:33:14
Надпис на чаша от череп

Че от човек съм, забрави

        и само череп в мен съзирай;

като от живите глави

        от него глупост не извира.

 

И пих, и любих, но умрях.

        Вземи ме от земята черна,

налей! От теб не ме е страх —

        нали ме е целувал червей?

 

Наместо да го храня аз,

        бих предпочел във мен да свети

не мърша, а в тържествен час

        напитката на боговете.

 

Где с ум блестях, пак там дано

        на вас придавам блясък днеска…

Какво по-висше от вино

        ума ни може да замести?

 

До дъно ти ме пресуши!

        И тебе някой ще изрие

и със смъртта ще се сдружи,

        от черепа ти за да пие.

 

Защо пък не? В живота къс,

        щом жалки са главите наши,

то вместо да изгниват в пръст,

        Защо пък да не станат чаши?

 1808


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 05:39:25
Май ви занимавам с глупости , но тези рими са нещо красиво , иска ми се да ги споделя с някой , съжалявам ако спамя из темата , но когато човек не може да е поет , намира неща който са му близки , както казвам обикновенно , "Ако бях поет , щях да напиша това ...."
За несподелената любов , за хората който страдат .....

Джордж Байрон

Щастлива си. И аз бих искал…


Щастлива си. И аз бих искал

        да съм щастлив, а не злочест.

От твойто щастие бях свикнал

        и аз да съм щастлив до днес.

 

Честит е твоят мъж — от болка,

        от мъка бих се разболял;

о, колко бих го мразил, колко,

        ако любов не бе ти дал.

 

Видях детето ти и мислех,

        че ще умра ревнив, свиреп,

но то невинно се усмихна

        и го целунах зарад теб.

 

Целунах го с въздишки скрити,

        че в него татко му познах,

но то ме гледаше с очите,

        в които все тъй влюбен бях.

 

О, сбогом! Щом си тъй ревнива,

        аз няма да пророня глас,

но по-далеч от теб! — не бива

        твой. Мери, пак да стана ад.

 

Все мислех: гордостта и дните

        са угасили в мен страстта;

ала сърцето ми в гърдите

        запърха пак от любовта.

 

А помня как по-рано тръпно

        от твоя поглед бях в захлас,

но днес туй би било престъпно —

        не трепва нито нерв у нас.

 

Ти пак се взираш в мене с нежност,

        но няма туй да ме смути:

спокойната ми безнадеждност

        единствено съглеждаш ти.

 

Не бива тая страст проклета

        пак споменът да разгори.

Къде е тайнствената Лета?

        Стихни, сърце! Или умри!

 

1808


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2010, 05:45:36
Ебааа го тоа Байрон бил писал убави работи!Я до сеги едно стихотворение от ньего не бе прочел за мой срам :-[Знам че а бил Лорд верно,знам че а участвал у Гръцкото въстание против турците 1821г. и знам че умира у ГрЪциа....ма стихотворение-ниц.Кой а преводача ако знааш случайно ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 05:56:19
Превод от английски: Любен Любенов


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 05:58:05
а за целата стихосбирка - Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2010, 06:06:34
Добро ,добро,добре че навремето Дръмоня, а пущи таа тема та и чукндуре като мене къде ич си не падат по стиховце да попрочетът нещо ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 06:17:13
Не си се интересувал , иначе има много убави стихове , я съм любител, па таа стихосбирка на на Байрон , ми я подари едно гадже , що си я дирех и тя я намери на Славейков , плати луди пари
казва се "Любовна лирика " издание 1967 година


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 11, 2010, 06:27:32
Да превеждаш поезия е млого сложно нещо.Нее като да превеждаш проза.За преводачите на проза казват че били съавтори .Преводача на стихове обаче е съперник.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2010, 06:34:13
Прав си Бако,но за такива като мене де освен руски друг език-ниц,преводачо си а направо автор! ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 11, 2010, 11:43:28
В тая тема си позволявам да пусна нещо, което не е мое, но ми е много любимо. Авторката се казва Румяна Симова, известна в Интернет като osi4kata.
Мен лично това винаги ме разплаква, да му се не види...

Писмо до татко

Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
        Твое голямо дете.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 11, 2010, 11:53:59
Хубаво е ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2010, 11:58:13
 :'(
Тава като го прочетох и се сетих за песента на Борис Годжунов Татко-таа песен като а слушам и секи път ревем,моо да е греотъ че съм голем мъж и че не требва да се праи така ма ревъ
http://vbox7.com/play:1c4bcddf
Не знам кой а писал думите на таа песен ма комбинацията музика,думи и изпълнение ме раздира.......


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 12, 2010, 12:11:23
Темата требва да ги префасонираме само на "Поезия"  :) Абе неудобно ми а да си признавам, че ми тръгат слъзи на филмове и стихотворения, ма те, след Чвора и я да реча, че има такиви неща, де секи път ми въздействат така. Не а мъжко да са плаче, Чворе, сигурно а признак за неква псехическа нестабилнос ли, прекалена чуствителнос ли...

Ка ще да а. Има едно стихотворение на Борис Христов, Тодор Колев го пее на песен - "Сватбата на мама". Па и тава стихотворение, де го е добавила уйна също е такова.

http://vbox7.com/play:f6f86ea6 (http://vbox7.com/play:f6f86ea6)

А като четех на учениците "Кочо" от "Епопея на забравените", никоги не изкарвах докрай. По ено време ми затреперва гласът и спирам. Дума повече не може да излезе. Те тава също винаги въздейства.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 12, 2010, 12:16:50
уйне мале сал толко мое каем :'( :'( :'( :'( :'( :'(деба


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 12, 2010, 12:22:02
Кептън я съм корав човек,ма специално на таа песен ревем....баща ми почина като бех на 21 г.И досеги много ми липсва.....Манко сантиментално и сълзливо стана ма кво да праим чувствам ората тука достатъчно близки та да си позволъ да го кажа.....а и понекоги а по добре да излезнат сълзи токолко да получи човек инфаркт ели нещо друго.........


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 12:29:35
Темата требва да ги префасонираме само на "Поезия"  :) Абе неудобно ми а да си признавам, че ми тръгат слъзи на филмове и стихотворения, ма те, след Чвора и я да реча, че има такиви неща, де секи път ми въздействат така. Не а мъжко да са плаче, Чворе, сигурно а признак за неква псехическа нестабилнос ли, прекалена чуствителнос ли...

Ка ще да а. Има едно стихотворение на Борис Христов, Тодор Колев го пее на песен - "Сватбата на мама". Па и тава стихотворение, де го е добавила уйна също е такова.

[url]http://vbox7.com/play:f6f86ea6[/url] ([url]http://vbox7.com/play:f6f86ea6[/url])

А като четех на учениците "Кочо" от "Епопея на забравените", никоги не изкарвах докрай. По ено време ми затреперва гласът и спирам. Дума повече не може да излезе. Те тава също винаги въздейства.

Кептън не си само ти , на тава стихотворение и я съм така , не моа да го прочета целото ...
много тежко ... А па оня ден на украйнката разправах и са сетих за стихотворението и пак стана така .... И от подвига и от съдбата на човека , и от силните думи на Вазов ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 12:32:01
Те па и да го пущим моа на некой да му яреше :)

Кочо


O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!

 

Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.

 

Борбата кипеше отвътре, отвън.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чуваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търсеха пушки с трепетни ръце...

 

Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели -

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.

 

Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком...

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна...Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

- Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци...

Ето, царска сила, да се предадем!

- Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!

- Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?

- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!

- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна:"Чуйте! Срам!" и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

- Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно лицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.

 

изведнъж видяха там зидът съборен!

 

Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и за толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта история тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позор!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както Сарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти - сетня - пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! - в общата тревога;

и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.

 

Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пищяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други - с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си - млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: "Невесто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...

Искаш ли да умреш?" - И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото челце,

застана и рече: "То да е отзади!

Удряй!"...И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

"Майка ти не ще и сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчината се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

..............................

..............................

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!

 

И господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих, невъзмутим!...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 12, 2010, 12:39:10
към баташко кланье ми звучи тва......................ма ме разстръси деба............коньйоооооооооо..............(нема емотиконка за тва)............дорде чета усещам по гръбо къ са надигат влакната..........у ушите кънти натегай...........отнеси враго........и рев могу рев на умиращи деба :'( :'( :'(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 12, 2010, 12:43:33
Я немам думи......Дедо Вазов ....Епопея на забравените.... :-X
Гетитиа е прав:за тава де се чуства като се чете нема емотиконе.......


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 12, 2010, 12:45:05
Не а мъжко да са плаче, Чворе, сигурно а признак за неква псехическа нестабилнос ли, прекалена чуствителнос ли...

Тава си го избийте от главите. Да се плаче е човешко. Човек не бива да подтиска чувствата си, що после става зле. Ревете си, мале кога ви са реве, и ич да ви не е е през никъде.
На мен таа вечер ми е отредена за рев и си продължавам. Радвам са, че ви хареса стихотворението, Румяна Симова много я уважавам.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 12:46:32
Така а Генин , и като си помисла че сега ни продават свои , иде ми да зема пушката и да тръгна .... Мама нги дееба ....Те и малко музика по случая .... http://www.youtube.com/watch?v=NWusyx1bmgk&feature=PlayList&p=0412414954450E43&index=0&playnext=1


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 12, 2010, 12:50:55
вековете са други гена ,баце...............21 ние по малко ние равно на 19..................история ,бъдеще..........(па нема емотиконка за израза на лицето.........сори)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: GORANKA BLAGATA в Януари 12, 2010, 02:29:53
В тая тема си позволявам да пусна нещо, което не е мое, но ми е много любимо. Авторката се казва Румяна Симова, известна в Интернет като osi4kata.
Мен лично това винаги ме разплаква, да му се не види...

Писмо до татко

Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
        Твое голямо дете.
Уйнее..това писмо до татко ме разби :'( :'( :'(...моя тати,мъж като планина,само като ми чуе гласа по телефоня и се едно некой го фаща за гушата...оф,пишем и ревем като магаре...винаги съм искала да му кажем такива думи,ма я стихове не моа да пишем...ма тава стихотворение ша си го "откраднем" ::) ша си го напрайм луксозно и ша го подаръ на баща ми...е тогава къф реф ша е не ми са мисли...ма знам как ша го зарадва ::) ::) ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 12, 2010, 03:01:35
За да разведрим обстановката че пущим едно друго култово. Наверно некой че познае у ньего Пеньо Пеневиа стил.Така е!
Он е! Те!


Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Когато цъфнат теменугите,
утеха в себе си търси.
Ако утеха не намериш-
Еби си майката и ти!



И понеже същия поет има едно къде ми е юбимо, искушавам се и с риск да ви одтегчим че пущим и ньего.

ПОЕМА ЗА ГЪЗА

Поетите от Омир още
та чак през Гарсия до наши дни.
Възпяват във безсънни нощи
все добродетелни жени.

Възпяват устните,косата,
гърдите като на коза.
Възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за Гъза!

Жени без гъз?Какво сте вие?
Кажете,ала без сръдня!
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
Която с крачки симетрични
умело си върти гъза!

Кажете още кой не зяпа
жена кога се наведе.
Гъзът й белнат като ряпа,
с греховна сила го зове!

Не е ли вярно,че в кревата
преди да почне любовта,
ние съблазняваме жената
като я галим по гъза?

О,женски гъз! Бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Акъла мъжки покорявай
и към съблазни го води!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 03:12:58
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D
Бравос , много убаво , сега тури онова за пръднята и ше бъде още по добре


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 12, 2010, 03:23:42
Не го знам целото.Ако го помниш туриго ти.Я че турнем едно друго.

Устата ти е пак солена Лена,
ти пак си правила минет.
Но аз не ти се сърдя Лена.
Не съм еснаф,аз съм поет.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 03:33:16
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
човеко а поет

ето я


Ода за пръднята



Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор…?


Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.


Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.


Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.


Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.


Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 03:38:27
Този стих е на Христо Смирненски ако не се лъжа .... То си и личи че е професионалист


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 12, 2010, 03:49:38
Дайте са на Елин Пелин онова огромното!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 12, 2010, 03:53:11
А знаеш ли ...

---ОДА ЗА ЩАСТИЕТО---

Бавно се точи лайното от тесния гъз.
Пъшка,помага човека със средния пръст.
Ех,ако може да стане така
човек да помага със цяла ръка!

Бъзо се точи лайното от тесния гъз.
Пъшка,затиска човека със средния пръст.
Ех ако може да стане така
човек да залуши със цяла ръка!

Нормално се точи лайното от тесния гъз.
Сладко си ближе човека средния пръст.
Ех ако може да стане така
човек да оближе си цяла ръка!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 12, 2010, 05:04:34
Ноември 1989

Полетяха демократи!

В устрема им:

ренегати,

милионери,

кожодери,

вагабонти,

проститутки,

безимотни,

неграмотни,

репресирани,

маскирани,

ощетени,

саботирани,

селендури с потури,

светила на конюнктури,

малцинства и емигранти,

абсолвенти,

аспиранти…

Хиляди,

милион смелчаци,

в сърцата с патлаци.

Атакуват комунизма!

Днес — навеки — тяхно време.

Цял народ си прави клизма

с ново семе, с ново бреме.

Гео… дявол да те вземе!



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 12, 2010, 02:33:33
Начи тава, де Уйна го е пущила за таткото ич нема да го чета. Сал първите 4 реда прочетох и ми стига. Я не моо издържам на такива работи, ако го прочета целото ша са разстроя, ша ревна и 2 дена после ша ма боли глава.
Не виждам нищо срамно и неестествено да плачеш и да чувстваш - нито за мъжете, нито за жените. Това са качества, които притежават сал добрите ора!

Лайнената поезия е страотна, тава а поезия за повдигане на духа  :D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 12, 2010, 02:46:48
За повдиганье на духа -незнам ,ма за запушванье на носъ -100% ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 12, 2010, 03:03:28
един истински СЗ монж нема а рове никугиш куто баба


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 12, 2010, 04:54:36
един истински СЗ монж нема а рове никугиш куто баба
те тук не сам съгласен с тебе............. ;)ма си голем монж и нема ти обяснявам що ...... ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 13, 2010, 10:23:58
и един гулем СЗ монж и не танцува - само оглежда дансинга и клати одобрително с глава
и куто са понапиа да му връкне срцето от радос тогива вече дансинга е негоф , докаде са не понапиа само неко блусче с неко засукана мадама може


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оджака в Януари 13, 2010, 10:27:04
хахах, спри са бе Самоток, още малко и ще сречеш що един истински СЗ монж и гъзеца си не триа, о деееба


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 13, 2010, 10:27:57
наблюдавани са случаи на ора къде са подмиват


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 13, 2010, 11:48:35
един истински СЗ монж нема а рове никугиш куто баба

И що?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 13, 2010, 11:54:05
е ка що ??? тврдос на характера треа има


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: onufri в Януари 13, 2010, 12:13:08
я па могу ревъ...
мисла си, че твръдосттъ на арактера са показва и по-други начини...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Януари 13, 2010, 12:14:51
Треба да подкрепим Самотока, и я не помним кога сам ревал за последно. Треба да е било още като ученик... Ама мойто не е твърдос на характера, ами е неква емоционална инертнос (да го кааме) просто ми не пука толко. Много трудно се развълнувам и ги не преживевам нещата. Оно това не е много убаво - нищо да те не вълнува, ама кво да прайм, оно си е до нагласа на човека.

Така ме научи един габровец у казармата, що я се връзвах и се едосвах постоянно. А он ми вика - що се палиш толко бе човек, че се стръкаш. Я викам - ами как иначе, глей кво стаа, не мом да тръпим! Вика ми - па пии хапчета бе! Па кви хапчета? Те такиви - по едно хапче ПХ на ден профилактично, при нужда - може до три. И я така свикна - по едно хапче на ден, та до съга. Препоръчвам таа рецепта на сички, къде са много емоционални и се вълнуват за щело и нещело.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 13, 2010, 12:17:51
Ебаа гу кво а тава апче ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Януари 13, 2010, 12:19:59
Па не ги ли знааш тиа апчета? ПХ - "питай си хуя".


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 13, 2010, 12:23:52
А я ги знам БХ - боли ме хуя


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Януари 13, 2010, 12:27:13
Тиа не сам ги пробал, ама мое опитам...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Януари 13, 2010, 02:50:12
ей тава не е по темата ама вие ма провокирате с горньите постове, Я препоръчвам срещу стрес да са практикува древния самурайски ритуал "сакУро" - действа безотказно  ;) ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 13, 2010, 05:19:30
Самоток ти ако мислиш ,че я ревем за щело и нещело -млого се лъжеш ;) ;DСметам не съм остил впечатление на такъв човек.Ма я изповедвам манко по -друга теориа-коги та а яд и некой си а за овикванье и наказвань-требва да го овикаш и да го накажеш-ако ти а подчинен-тава се праи насаме-без другите да знаат.Коги а за похвала-требва да го похвалиш-пред сички.Коги тиа мъчно-требва да намериш начин таа мъка да а изкараш щото като остава у тебе-стигаш много бръже до Кардиологиата.Коги си весел и ти а смешно-требва да се смееш с глас.Въобще-чувствата требва да се показват -по полезно а за здравето и за душъта! ;) ;DЩото ако подтискаш сека емоциа-у един момен са взривяваш и тогива-езък за тебе си.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: onufri в Януари 13, 2010, 05:36:30
Евала! Точно така мисла и я!
може на само до кардиологията а стигнеш, мое и до психиатрията и други такиви неприятни места...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 13, 2010, 05:40:25
За психиатриата се не сетих ма она лаас да а по-лошиа вариант :o


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 13, 2010, 06:47:09
Тава са есктровертните типове като назе де си показват емоциите. И я съм така и не сметам, че а грешно. Възхищавам са на хладнокръвни ора, на пилоте на самолете, на Путин, на добрите играчи на покер. Ма не съм от тех. Ем че и я убаво съм блъфирал на покер. Ако обаче не си изживеа емоциите имам чуство, че ша гръмна.

А за реването вапроса а друг. У моментите, коги требва да се пази самообладание и е тежко, стискам зъби и деяна, у казарма съм одил, пустиняк станах тама... Ама момента у краа на "Животът е чудо" примерно не моа да ма остаи равнодушен, тава си а пак емоциа и не моа да ги дръжа у себе си.

А тоа филм си а баш поезия - северозападна - та си е по темата  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 13, 2010, 07:21:35
Така куто гледам е наложително а са напрай една тема " Душевния мир , мирогледа , екстровертността и имагинерните образи на северозападния маж и северозападната женка , и особеностите на начините за изразяване на емоцийте при типичните представители на северозападната обшност , в Резервата и по света или за реваньето кату магаре и сменьето на глас у Резервато ..." , що и темата за поезия поакааме  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 13, 2010, 07:33:52
еба тааааа длъга тема............ ;)за гинес е бре ;D ;D ;Dсал заглавието не мое прочете човек ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 13, 2010, 07:48:53
Я на  мъка и болка деяним,ма мое да ми се насълзът очите от яд и убида.Избегвам да испадам у такиви ситуации що губим контрол над себе си.Изобщо сметам че емоциите са загуба на контрол, но са единственото искрено нещо което човек праи от сърце и душа.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 13, 2010, 10:01:22
Па не ги ли знааш тиа апчета? ПХ - "питай си хуя".

Женския аналог на тава лекарство е ПП. Нема превеждам, мисла, че са сещате.  ;) ;D
Добре би било, ако можех да бъда малко по-дебелокожа. Всъщност, с напредване на възрастта не съм вече чак толко чувствителна и ревлива, колко на младини, ама има моменти, в които не издържам и си пускам на воля и сълзи, и викове. Казах го и по-нагоре - не мисла, че човек требва да подтиска емоциите си, що после става зле. Те, и доктора го е обяснил по научному. А кък вика бако Аварам, човешко е, тава са си чисто човешки емоции и човек не бива да се срамува от тех.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 14, 2010, 12:00:17
        *  *  *
Кръвта във вените се спира ,
Студ по кожата пълзи .
мозъкът в конвулсий умира .
Живота е безмислен и жесток...

Цигарата догаря ,
Димът рисува нереален свят
Душата страда
Очите шарят и не спят

Студено е
студът промъква се
във кожата прозрачна
замръзва всяка клетка в мен

Душата кат' бездомно куче
скита се насам натам ..
Уплашена от хорските обиди
свива се трепери в плен
         * * *


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 14, 2010, 06:49:59
Тоа стил ми аресва.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 14, 2010, 12:12:45
Много а депресиращо тва стихотворение.... :-X


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оньо-с-коньо в Януари 14, 2010, 01:04:18
Авараме , то тава си а мое , един ден писах , че некой ден ще напиша и некое мое стухче , та те ...
Докторе , представи си кво ми а било кога съм го писал :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 15, 2010, 05:01:35
Те оште една пуема ... ;D Вервам че сте гье челе повече  ут вазе ма те ... И сеги са смея с сълзи ;D ;D ;D



    Поема за Кънчо Путкодеров

        С морала да започнем братя,
        морала туй си е морал
        но всеки плод е на ебнята
        бащата майка му ебал

        Напрягал черната й пичка
        сренощ по цели часове
        тъй както вършили са всички
        през тия дълги векове

        Привърженик съм на морала
        и тача моралиста строг
        той винаги за идеала
        започва с първия урок

        Но за да водим чиста сметка
        и да не бъда толкоз сух
        ще кажа, че моралиста
        разбира се не е евнух

        Той може сълзи са пророни
        за разпиляни младини
        но как природните закони
        могъл би тук да измени?!

        То казва - не, това е низко
        морала то ще погребе!
        Ала на всеки му се иска
        на нему също му се ебе

        И все пак знам, той ще псува
        но тук под нашето небе
        докато свят светува
        човечеството ще ебе!

        Ебат се бедни и имотни
        от древността до тоя век
        Ебат се хора и животни
        от всички най-ебе човек

        Ебе каквото му попадне,
        красива, грозна и неважна
        ебе сред нощ, ебе по пладне
        докато хуйчето му спадне

        Ебе, забива, не престава
        ебе отпред, ебе отзад
        Докато хуйчеца му става
        усеща се щастлив и млад

        А, този що ни хули скрито
        от где дошъл е на света?
        Той нека сам да се запита
        не е ли клецал през нощта?

        И нека сам си отговори
        каква я хуйовата мощ
        и колко милиона хора
        ебат редовно всяка нощ.

    Глава първа

        И тъй да почнем днес романа
        героят вече е пред нас.
        Без етикети и покани
        представям ви го просто аз.

        Това е Кънчо Путкодеров
        балкански син, корав и як.
        Едва ли друг ще се намери
        такъв герой, такъв юнак.

        Една ли вечер е издебнал
        в легло вдовица млада той?
        И колко путки е поебнал
        те нямат чет, те нямат брой!

        А падне ли му крехка путка
        напада флангово и в тил
        и може за една минутка
        да я направи на пестил.

        Разбира се тук трябва чуство,
        понякога и лицемерен плач
        Ебнята също е изкуство,
        не всеки е добър ебач

        Но той бе с отличен опит
        гордееше се тайно с туй
        че вред в Америка, Европа
        прослави българския хуй.

        Каква злочеста орисия
        от малък кръгъл бе сирак
        Години дълги в немотия
        живя при чичо си чирак

        А чичо му макар безчестен
        търговец и лихвар богат
        в ебнята майстор бе известен
        на всички курви бе познат

        Видя той скоро, че младежът
        израстна повече на хуй
        и каза му: За поле нежен
        безчестна работа е туй!

        Ти имаш бъдеще голямо
        напразно време на губи
        С такъв хуй други в село няма
        върви след мене и еби!

        С една вдовица той го свърза
        наеба Кънчо още три
        и неговата слава бързо
        сърцата женски покори

        За него питаха по-често
        очакваха го всеки ден
        и своя чичо той измести
        като опасен конкурент

        Накрай ядося се лихваря
        от злоба свиваше юмрук
        Намери повод да се скара:
        - върви си, махай се оттук!

        И тръгна той, без дом заскита
        преброди градове, села
        навред го чакаха жените
        и всяка викаше - Ела!

        Така прекара две години
        изпече своя занаят
        След туй за Франция замина
        късмет да дири в тоя свят.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 15, 2010, 05:05:35

    Глава втора

        Във Франция не е така
        макар да бе и здрав, и млад
        и Кънчо се видя натясно
        изпадна в нищета и глад.

        Животът здраво го притисна,
        години безработен бе.
        От глад и хуят му увисна
        не можеше и да ебе.

        При граф известен и имотен
        най-сетне стана градинар
        и тругна някак си живота
        при новия му господар

        Не мина половин година
        и графът тежко заболя
        В един прекрасен ден погина
        от болест нелечима, зла.

        Самотна, младата графиня
        скърбеше много, може би?
        Но месец само не измина,
        а путката вече я сърби.

        Жовотът никой тук не може
        в безплодна скръб да погребе,
        умрелия не се тревожи,
        а на живия му се ебе

        И като всякоя вдовица -
        помисли тя за хуй червен,
        засука вежди и ресници
        и сложи розов сутиен

        И ето в китната градина
        закърши леко тя снага
        Край Кънча бързешком премина
        усмихна му се на шега.

        Но с нашия шега не бива
        и той прошепна с дрезгав глас:
        - Какво ли ще е в тази слива
        веднъж да го натъпча аз?

        Графинята погледна мило
        към българина млад и здрав
        - Ах боже мой, какъв е жилав
        дали ще има хуй корав?!

        Разбра той погледа тревожен
        на жадната за хуй жена:
        - Мадам, простете ако може
        да идем малко настрана

        Тя знак му даде мълчаливо
        разголи нежната си гръд.
        - Добре, но ако те не бива? -
        ще наредя да те скопят.

        След туй погледна към небето
        към ясно синьото небе:
        - Прости ми, боже, греховете,
        но мен така ми се ебе!...

        А тя бе чудна хубавица -
        каква уста - алпийски мед!
        Какви изящни, финни цици
        с изболи топчици отпред

        Какво красиво, тънко тяло
        с два пръста да го съблечеш
        да го помилваш и погалиш
        и сладко да ебеш, ебеш...

        Но Кънчо нежности не знае
        суров живот бе той живял
        и путка нежна като тая
        никога не бе ебал

        Под малка, сенчеста топола
        полегнаха един до друг
        и бели кълки тя разголи:
        -Умирам, ох, сърби ме тук.

        И цъфна като майска роза
        путето крехко с къдрав мъх
        А Кънчо в чудновата поза
        поемаше дълбоко дъх.

        Той бързо панталона смъкна
        обтегна шия като ат
        и като гаубица фръкна
        големият му хуй, космат.

        Графинята изтръпна цяла:
        - Какъв хуй, като шпек салам!
        Веднъж тя конски бе видяла,
        но този май е по голям.

        Стърчи той кат' мощен багер
        с глава като на боздуган
        мъдете му като дисаги
        полюшват се насам-натам

        И скочи Кънчо Путкодеров
        повдигна белите крака
        Графинята се разтрепера
        и хвана хуя му с ръка

        След туй погали го ревниво
        на Кънча свят му се зави
        налегна здраво като бивол
        и като гладен вълк зави

        Той бързо сграбчи я през кръста
        с похвата на добър ебач
        путето и разтови с пръстта
        напъна като стар орач

        Настръха младата графиня,
        то сякаш свредел я проби,
        а путето и като диня
        по всички шевове пращи

        И шепне тя - ще ме погуби
        путето ми съвсем раздра!...
        От зор тревата взе да скубе
        без малко и не се наста

        А Кънчо загорял и черен
        забива хуя като щик
        поема като кулски нерез
        и клеца като къс мъник.

        Но ето сладък миг настава
        кръвта по жилите кипи
        жената стиска го в забрава
        и шепне: Ох, еби, еби!...

        А той ебе като касапин
        вкарал го е до мъде
        и голите й цици хапе
        готов е да ги изяде.

        За втори път се е раздразнил
        от луда страст трепери цял
        и втори път се вече опразни
        нали отдавна не бе ебал...

        Най сетне край, ще го извади
        такваз ебня не е шега
        но хуят му, уви, не спада
        стърчи навирен все така

        Помъчи го - не мърда,
        дали бе с кучешка глава?
        Тя станала е толкоз твърда
        и само клати се едва.

        Графинята от страст голяма
        простена скрито, но толкоз беше й добре,
        че каза само - Полежи над мене
        от хуй, да е ако ще се мре!

        Лежали дълго, чак до пладне
        докато Кънчо огладня
        и хуят чак тогава спадна
        завърши дългата ебня.

        Прибра го младата графиня
        направи го любовник свой
        и Кънчо в нов живот премина
        покойника замести той.

 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 15, 2010, 05:09:11

    Глава трета

        Измина зима снеговита
        дойде април, цветя цъфтят
        Веднъж графинята запита
        "Готов ли си за дълъг път?"

        Отдаван чакам да се стопли
        да идем двама на курорт
        И Кънчо бързо се приготви
        извади си и нов паспорт

        След два дни стигнаха в Женева
        какви прекрасни планини
        В един дворец до замък древен
        прекара той блажени дни.

        Дойдоха млади курортистки
        от цял свят тук на курорт
        Той почна с тях да се натиска
        с коя му падне без подбор.

        Край езерото на разходка
        по пладне ги ебе дори
        А вечер, качва ги на лодка
        на ден поебава по две-три.

        Поглеждат като диви котки
        следят го с поглед жаден те
        и някаква минорна нотка
        в очите женски се чете.

        Но той към погледи ревниви
        не храни нито капка жал,
        едничко сал му беше криво,
        че бог един хуй му е дал.

        Поне да бяха десетина,
        о не, съгласен е и с два.
        А тоя след няколко години
        ще клюмне траурно с глава.

        Един единствен хуй за всички,
        за жени и за момички
        ще може ли на толкоз пички
        с достойнство да устои?

        Но славата навред го дебне
        той като приказен юнак
        Веднъж, която бе поебнал
        тя утре търси Кънча пак.

        В Париж, Женева и Лозана
        навред заброди тоя слух
        "Ебач, дошъл е от Балкана
        ебе, та вдига прах и пух"

        Парижки млади уруспии
        изпращаха му мил привет:
        - Елате, чакаме ви ние
        обичаме такъв атлет.

        От Лондон дружество почтено
        на висши дами и жени
        писмо написа вдъхновено
        "Към нас по- скоро намини"

        И екна гръмката му слава
        Навред по западния свят
        Една ли вече се надява
        за Кънчовия хуй космат.

        Достигна до слуха на Чърчил
        а той нали е педераст
        в любовна мъка се загърчи
        гъзът му пламна в дива страст

        И той изпрати телеграма
        - Очаквам те в двореца мой
        приятно е да бъдем двама,
        ще те посрещна като свой

        Получи бързата покана
        потегли Кънчо през море,
        графинята сама остана
        от мъка щеше да умре.

        Тя молеше го насълзено
        и Кънчо май му домиля
        - Разбирам, зле ти е без мене,
        но Чърчил пише ми - "Ела"

        Той готви планове военни
        навярно вика за съвет...
        Графинята от скръб застена
        проклет да бъде той, проклет.

        А парахода щом отплува
        нададе тя сподавен глас:
        -Ах, боже мой, дали ме чуваш:
        без хуй какво ще правя аз?

        Върни се Кънчо, че без тебе
        душица богу ще предам,
        че нийде няма твойта ебан
        ни твоя хуй, ръбат голям

        - Спомни тополата, полето
        спомни си меката трева
        и как заклещихме в путето
        на хуя твърдата глава.

        Спомни си крехката ми пичка
        не ме оставяй ти сега
        на крехкото легло самичка,
        ще те очаквам у дома.

        Но Кънчо я не чува вече,
        а там под слънчевия свод
        вълните носят надалече
        отплувалия параход.

        Тогава тя разголи цици
        и викна с истеричен глас:
        - Върви по всички материци
        до гроб ще те преследвам аз.





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 15, 2010, 05:12:45


    Глава четвърта

        Съдбата често е повратна
        и трябва да си цял садист,
        но Кънчо беше му приятно
        да слуша нейния каприз.

        Из Лондон бродеше наслука
        дошъл бе късно през нощта
        А рано сутринта почука
        на Чърчиловата врата.

        Две Чърчилови братовчедки
        посрещнаха го с весел глас:
        - Отдавна тук ви правим сметка
        елате по-напред при нас.

        Бъдете умен и любезен
        и тихо, Чърчил да не чуй,
        разправят - до самия глезен
        висел грамадният ви хуй.

        А Кънчо тихо им отвърна
        - Излъгали са ви, личи,
        надолу как ще го обърна?
        Не е увиснал, а стърчи!

        - Стърчи ли? - викнаха и двете, -
        това е щастие за нас
        вкарай ни го до мъдете,
        че тъй ще изгорим от страст.

        Съблякоха се те в салона
        полегнаха на две легла,
        в копринени комбинезони
        блестяха младите тела

        А Кънчо хуя си извади
        с мерак насочил го към тях
        Едната страшен вик нададе:
        - Ах, боже мой, ще умра от страх!

        Навън се втурна полудяла
        и в страшен ужас зарева:
        -Такъв хуй аз не съм видяла
        ракетна бомба е това!...

        А другата бе по-кротка,
        усмихна се по навик стар,
        изтегнала се като котка
        на покрива през месец март.

        На Кънчо малко му приседна,
        че загорял е може би,
        но като див бик я възседна
        и до мъдете го заби.

        Изпъшка тя като пияна:
        - Ох, майчице, каква ебня!...
        В лицето бързо пребледня
        устата и изригна пяна.

        Но Кънчо пак я не остави,
        английска путчица е туй -
        ебе и пет пари не дава,
        да помнят българския хуй.

        Накрая тихо я погали
        и рипна мъжки като лъв.
        Но тя горката бе умряла -
        от путката й шурна кръв.

        Ядосан Кънчо напопърджа:
        - Английска марка, ех боклук.
        Щом дупето ти не издържа,
        защо ми се предлагаш тук?

        Изхвръкна той като подгонен
        при Чърчил се яви завчас:
        -Ура, британската корона
        от дън душа приветствам аз!

        Усмихна му се премиерът
        направи му дълбок поклон:
        -Здравейте Кънчо Путкодеров
        елате в малкия салон.

        Съблякоха се в топла баня,
        възкликна Чърчил: "Боже мой!"
        И кънчовия гвоздей хвана,
        главата му целуна той.

        -О, балканско чудо! Та тук на запад
        такива нийде не растат.
        Ще можете ли като тапа
        да ми го турите отзад?

        Изтръпна Кънчо блед и смаян
        и тихо промълви смутен:
        - към нас такъв е обичая,
        че мъжко дупе не ебем.

        Но цял обвзет от ревност тъпа -
        удари Чърчил на молба.
        И Кънчо няма що, отстъпи:
        -Добре де, сър, ще те еба!

        Тогава Чърчил си подложи
        гъза дебел като тезгях
        и малко вазелин му сложи,
        че иначе го беше страх.

        Напъна Кънча уж полека,
        но бързо му го вкара цял.
        - Такова дупе - тлъсто, тесно
        в животът си не съм ебал.

        А Чърчил в поза неприлична
        от зор квичи като прасе
        и като курва непривично
        трепери цял и се тресе.

        Накрая рече: - "Браво, браво
        от днес съм тъй щастлив и горд.
        Дванайсет ордена ти давам
        и титлата - Английски лорд.

    Глава пета

        Да бъркаш е съвсем човешко
        човек понякога греши
        Но често пъти малка грешка
        голямо щастие руши

        И Чърчил тъй година цяла
        щастлив бе с Кънчовия хуй,
        но скоро почна да се хвали
        и не видя добро от туй.

        На заседание военно
        пред Атлантическия болк
        веднъж той каза вдъхновенно
        - Аз имам хуйчец като смок.

        Порастнал е далеч на изток,
        да започнем с тях война, но
        ако с такива ни притиснат
        ще замиришем на гуйно

        Разказал той подробно, точно
        за хуя твърд и мачугат,
        накрая смигнал им нарочно
        - шастлив съм с него и богат.

        И Айзенхауер що да чини?
        Дойде при Чърчил вечерта:
        - Прощавай, скъпи мой Уини
        за пръв път моля на света

        - Не може! - люто Чърчил зина
        и повиши той сърдито тон.
        И Айзенхауер си замина
        обиден във Вашингтон

        От там написа бърза нота:
        - Пратете Кънчо, господа,
        че застрашен ми е живота
        за хуй ще полудея аз!

        Да тръгне още тази вечер
        това ви заповядвам аз,
        че инак свършено е вече
        с приятелството между нас!

        Въздъхнал Чърчил: - Тежко брате
        върви при онзи кожодер.
        И тъжно Кънчо той изпрати
        за Америка с хеликоптер

        Едва на шумното летище
        бе стъпил Кънчо, изведнуж
        народ безброен се наприщи!
        - Дойде прославения мъж!

        С капела педераст безсрамен
        ревеше страшно, като луд
        Но взеха Кънчо млади дами -
        курветини от Холивуд

        Докато той да се опомни
        летеше с леката кола.
        Дойдоха в залите огромни
        на някакъв голям палат.

        Жените само за минутка
        съблякоха се до една
        и зачерниха млади путки,
        тъй както врани в равнина.

        Изтръпна Кънчо разтревожен
        и тъжно клатеше глава:
        - Да бях роден с един зъб боже,
        а с хуя - тридесет и два!

        Той бавно панталон съблече
        показа хуя мачугат.
        Жените малко по-далече
        отстъпиха се без да щат.

        Но Кънчо хуя си надърви
        заби го в първата от тях
        и рукнаха от нея кърви
        в несвес припадна тя от страх.

        След туй към друга се обърна,
        тя гостенка му бе в Париж
        И в миг на хуйчеца му цвръкна
        тъй както пъдпъдък на шиш.

        Наред до нея беше трета,
        но падна тя на колене:
        - Не ми раздирайте путето
        над него се смили поне

        А тя бе млада хубавица
        и Кънчо го налегна жал,
        та каза - Събери душица
        аз няма да го вкарвам цял.

        Но щом намъкна му главата
        как стана всичко не разбра
        вдървиха й се краката
        тя падна възнак и умря.

        А другите от страх обзети
        викаха: Гангстерство е туй,
        ще ти отрежем ний мъдете
        и тоя реактивен хуй

        И те пристъпиха отново
        и искрящи погледи без жал,
        размахаха ками, ножове
        като в лудешки карнавал.

        Изтръпна Кънчо не случайно,
        но викна с глас могъщ и горд:
        - Вървете путката си майна,
        вий знаете ли, че съм лорд.

        Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
        простете сър за дързостта.
        Но Кънчо бързо се отправи
        навън през двойната врата.

        При Айзенхауер той яви се,
        с поклон тъй както му е ред
        Лакеят в списък го записа
        шейсет и шести е под ред.

        Погледна гордо генералът
        и рече той обезверен
        - Прославил си се, но едва ли
        ще свършиш работа на мен.

        При мен са идвали на често
        шейсет и пет - солиден кръг,
        а ти си днес шейсет и шести
        да видим твоя майсторлък.

        Той Кънчо по гърба потупа
        съблече тежкия халат
        опълчи кльощавото дупе
        и каза - Ха върви отзад!

        А Кънчо заяви направо:
        - Гъзът ви тесничък е сър
        изрично ви предупреждавам -
        да няма после хър и мър

        Това ядоса президента
        и той сърдито изрева
        - Еби, че ей сега, в момента
        ще взема твоята глава!

        Съблече Кънчо панталона
        и рече си: На хуя мой
        да сложа някога пагони -
        маршал ще трябва да е той.

        - О. Ню Йорк! - викна той
        свободно Балкана днеска те зове
        ти бомбата му водородна
        ще помниш цели векове.

        И хуя твърд като бухалка
        заби той в кльощавия гъз
        след туй напъна още малко
        и кръв заблика околовръст

        Изпъшка Кънчо Путкодеров
        зашепна тихо: - Боже мой!
        Че дупето на президента
        на пет места бе спукал той

        И грохна генерала важен
        от ужас беше полудял.
        Две думи не можа да каже
        езикът му надебелял.

        Така лежа почти до пладне
        след туй започна да крещи:
        - Тревога! - Изток ни нападна
        и с атом ще ни победят

        Сенатори дойдоха бързо
        езици глътнаха от страх
        и спукания гъз превърза
        с найлонов плат един от тях

        И лекарят дойде тогава
        с посърнало от страх лице
        и три инжекции постави
        за нерви, трипер и сърце.

        Накрая пристигна Макарти
        с пияни някакви жени
        И ясно бе като на карти
        в шпионство Кънчо обвини.

        Проверка: - Име, документи
        съблякоха го даже гол
        съдът бе кратък и в момента
        подписан беше протокол.

        А протоколът беше ясен -
        там нямаше излишен текст,
        че за Америка опасен,
        е тоя източен съвет.

        От името на президента
        му казаха: - Върви си ти
        напускай бързо континента,
        в родината си отлети!

        И Кънчо тръгна за Балкана
        за него щастие бе туй
        А дълго там зад окена
        ще помнят българският хуй.

    Глава шеста

        Родината е скъпо нещо
        сравняват я с градинка, рай.
        И Кънчо с чуства най- горещи
        пристигна в родния си край.

        Припомни си той с въздишка
        къде е скитал и живял.
        И колко путчици вдовишки
        на младини е тук ебал.

        Днес курвите са по- модерни,
        където трябва те мълчат,
        но могат с думи лицемерни
        във мрежа да те оплетат.

        Те в клетвата са единни,
        интриги майсторски плетат
        и може тъй съвсем невинно
        човек да хлътне някой път

        Намерят някой хаплю властник
        под кожата му влезнат те
        и той им става съучастник
        интриги почва да плете

        Макар, че малко са такива
        все пак намират се тук- там
        на путки мръсни миризливи
        все още плащат скъпа дан.

        Затуй, щом срещнеш уруспия
        пази се ти, не влизай в спор,
        че тя си има вред тапии
        и... можеш да лежиш затвор

        А после истината свята
        ще се разкрие, то се знай
        но яка да ти е душата -
        дали ще издържиш до край

        И Кънчо щом пристигна тука
        приятелките стари пак,
        достойни само за боклука
        предложиха му се с мерак.

        Но не за тях се тук завърна
        не би ги и заплюл дори.
        Той гръб веднага им обърна
        намери млади, по- добри,

        а старите се озлобиха
        написаха голям махзар
        и Кънчо те наклеветиха,
        че бил разбойник и курвар

        Намери се и следовател
        и някакъв си прокурор
        та скоро нашият приятел
        натикан беше във затвор

        В затвор стоя една неделя
        и пуснат бе на свобода,
        ала насрочи му и дело
        оня важен господа.

        А щом му връчиха призовка
        получи удар изведнъж
        като прострелян от винтовка
        политна доблестния мъж

        Дойдоха близките от село
        събрани като на хоро
        и тез които са видели
        от Кънчо някога добро

        Те всички гледаха втрещено
        гол ебача божи ли е туй,
        че Кънчо в полза вдъхновена
        умрял бе със навирен хуй

        В ковчег трупа му натъкмиха,
        но хуят бе корав и як
        и всички се засуетиха
        как биха сложили капак?

        Един запретна там ръкави
        замахна с брадва в тоя миг
        но брадвата макар и здрава,
        удари като във чилик

        Въздъхна той: - Така е твърд!
        И втори път се не реши,
        а Кънчовия хуй не мърда
        навирен като кол стърчи

        Върху капака струг тогава
        за хуя дупка извъртя,
        ала навън да го подават
        то беше някак срамота

        Зачудеха се що да сторят
        и дълго чакаха така -
        докато ненадейно в двора
        се втурна млада чужденка

        Това бе чудната графиня,
        която в скитане беспир
        след толкоз мъки по чужбина
        догони Кънчо най подир

        но щом съгледа тя ковчега
        и Кънчо мъртъв да лежи
        безумно тръшна се до него
        и почна лудо да крещи:

        - Кому оставяш ме, мой мили
        нима забравил си ме ти!
        Къде е твойта мъжка сила
        та мойта страст да укроти?

        Погледна хуя тя, обаче,
        видя го как стръчи корав
        и викна: - Ох, за него плача
        а той бил жив и здрав!

        Тя смъкна тънката си риза
        погали путката, след туй
        направи скок и се наниза
        на Кънчовия щръкнал хуй.

        Наниза се, с крака зарита
        нададе вик сподавен тук
        обърнаха и се очите
        и в миг предаде богу дух.

        Свалиха старите калпаци
        закрустиха се с поглед ням.
        Един с увиснали ташаци
        прошепна: - Ех, мерак голям!

        Погребаха ги общо двама
        притиснати един до друг
        и тъй щастливците в романа,
        с трагедия завършват тук



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 15, 2010, 05:15:01
Дано Кънето а си не мисли че са базикам с ньега...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 15, 2010, 05:22:28
Боже, каква поезия, какчо чудо  :D! Останах без думи  ;D!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 16, 2010, 11:51:23
 ;D Кънчо Путкодеров  ;D имам дом една апокрифна книжка с поемата за тоа велик... човек  ;D има и за Цеца Недоебаната, ма ше требва да зачакате да са прибера, та да я сканирам.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 16, 2010, 12:35:00
Глей и гениите кви пустиняци са,а некои ни обвиняват назе.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 16, 2010, 02:25:24
Негде бе е писал че тава е твурение на Пенев ма съм у грешка Казаа ми че Яворов ги е писал таа пуема :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 16, 2010, 03:28:45
И двамата са велики по своему.Който и да го е писал напраил го е добре.Че го вардим за сега от децата си, па куто пораснат сами си че го прочетат.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 23, 2010, 07:02:12
Пържила Цветанка мекици

Станала е рано заранка
пръгава булка Цветанка
с усмивка на Уста, разврътела фуста
замесила она мекици
със златните си ръчици
подредила маса заилена
и към спалната са засилила.

А тама си ръкал блажено
изморен от сношка бай Нено
със черен засукан мустак
и гордо навирен тумбак.

Цветанка в леглото са вмъкнала
и тихичко свирка му врътнала
изправила после главица
па рекла "Опръжих мекици
да апнем преди да изстинат
па послем па ша ма минеш".
Погледнала Нено щасливо
намигнала му игриво
Мекички апнале, па па са ебнале.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 23, 2010, 07:10:18
малеееееее малеееее КНИГА  сака................. ;D ;D ;Dевала бубеееееееееее :-*


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 23, 2010, 07:14:44
Тава стихотворение го написах за темата за римбенето, ма реших тука да го пуща. Дали да го преместа  ::)?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 23, 2010, 07:16:12
къ сакаш ..........ма да си стои и тука ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 23, 2010, 07:27:51
 ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 23, 2010, 07:34:11
те тава а текст за поп фолк песен стил СЗ ;D ;D ;DБраво БУбе ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Януари 23, 2010, 08:25:39
 (http://www.cheesebuerger.de/images/more/bigs/c011.gif)  (http://www.cheesebuerger.de/images/more/bigs/c011.gif)  (http://www.cheesebuerger.de/images/more/bigs/c011.gif)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 24, 2010, 10:29:14
Стихотворението направо ма приби! ;D Сеги ша го покажа на мойта-а знаа къ стаат убавите работи! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 24, 2010, 11:06:04
Усетихте ли веселия дух на творбата? Кък вика Чвора, требва песен да са напраи, ма не чалга, а народна песен - игрива, жузнерадосна  :D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Януари 24, 2010, 12:41:12
Бравос Бубее!! 6! за мекичките  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 24, 2010, 12:59:43
А бубе ти сакаш си описала мойто заран днеска - само че пръво си наебеме а  после с шефката мекички апнаме


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 24, 2010, 05:40:59
извинявам са че го изкопира тва от тоя нет ма ми ареса........афтура е неизвестен........е кво да праа зима си го................ ;) ;D

Тъй тъжен сутрин е кенефът
нелепо плочките мълчат
разделт се лайното и човека
и всеки тръгва сам по своя път.

Човекът по дела човешки
с другите подобни същества
лайното по тръбите тежки
надоло с другите лайна.

След час човекът вече огладнява
забравил е за своето лайно
лайното също го забравя
тъй сякаш те не са били едно.

А може би скръбта е неуместна
и може би така е по-добре
а може би отново ще се срещнат
там нейде сред лазурното море.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 24, 2010, 05:44:59
некой не го ли беше пущил вече тава из темата некъде?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 24, 2010, 05:47:31
ндаааа ша пиаме бирица от Гениниа ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Януари 24, 2010, 05:50:08
е ша давам  :)я са не дръпам ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 26, 2010, 02:18:37
Я го бех пущил, даже го беа превеле Ники и Бубето на СЗ... :)

edit: И за да не съм голословен по темата..

СТУД

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление

Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди че не върши безумия!

Хр. Смирненски, 1919 г


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 26, 2010, 07:19:48
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

                                     К.Кондова




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 26, 2010, 07:23:08
Дуу, тава е много убаво. Ча настръхнах накрая.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 26, 2010, 08:48:53
Страшно стихотворение, Пъши, коя е Кондова. Много е истинско.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 26, 2010, 09:12:08
НОЩНА ПРИКАЗКА


Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои
и Вечер благородна като фея
прегръщаше ме в своите покои.
 
Над мене като резен бял от диня
увисваше прималиво луната
и тази вечер беше синя, синя,
на звуци и на цветове богата.
 
Но както крачех в тишината гъста,
зад мен долитна някой, тихо седна
и някой ме погали с хладни пръсти,
обърнах се нататък и погледнах.
 
И чудо... беше кацнал тъй безшумен,
до мен довлякъл беше своя шатър
с издути бузи и добър, и румен,
до мене беше кацнал Вятър.
 
"Аз идвам отдалече - тъй прошепна -
и моята родина е прекрасна,
земята моя е великолепна,
със синя нощ и утрин чиста, ясна.
 
Там няма зима, винаги е лято
и вечна е ваканцията лятна,
от нея няма, няма по-богата,
по-хубава, по-свежа, благодатна.
 
Там хиляди блестящи портокали
търкалят се безгрижно по земята,
лимони златни, чудно заблестяли,
търкулват се в ръцете на децата.
 
Морето не е никога зелено
и бури в него никога на вият,
то има цвят на облаци червени
и дивни брегове вълните мият.
 
Дърветата са винаги зелени,
цветя добри навсякъде се пукат
и залезите пурпурночервени
прекрасно над страната дивна рукват.
 
Ела, о, мило, хубаво момиче,
хвани се ти за дрехата ми бяла,
в света най-бързо аз от всички тичам
да идем в страната засияла!"
 
Аз бях готова мигом да се метна
и с вятъра да литнем над морета,
пред мен желаех в този миг да светне
нечуваната приказна планета.
 
Но моята звезда над мен блестеше
и гледаше ме, звезден дъх прибрала,
морето свийта песен спряло беше
и музиката нощна беше спряла.
 
И яворът ръцете си протегна
съвсем като човек и мен загледа,
на рамото ми тишина натегна,
зарадвана от своята победа.
 
Луната изпитателно надвисна,
загледа ме, дъха си бял стаила,
и Вятър не посмя да свисне,
о, всяка нота беше се прикрила!
 
"От моята родина не познавам
по-хубава, по-пъстра, по-богата,
тя може да не е така голяма,
но тука най-щастливи са децата!
 
Какво, че тука няма портокали,
какво, че няма дъхави лимони,
нима децата там далеч са яли
и ябълки - по-сладки от бонбони?!
 
Нима и грозде с шепи те са брали
и дюли на полици са редили?
В училище нима са те четяли,
изпълнени със радост и със сили..."
 
И цялата природа заговори
и вятърът отнякъде повея,
но мигом тъмнината се разтвори,
вълшебникът загуби се във нея.
 
След миг аз пак по спящата алея
заета пак от размислите свои
разхождах се, а Вечер като фея
прегръщаше ме в своите покои.

Петя Дубарова


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 26, 2010, 09:25:31
тааа афтурка го а писала жъдна за хуй - толко па порно у едно стихотворение не бех видвал  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 26, 2010, 09:26:26
Страшно стихотворение, Пъши, коя е Кондова. Много е истинско.
Камелия Кондова е авторката-така ма насочи Пъши!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 26, 2010, 09:38:26
Кондова-мазохизъм с малко садизъм накрайо.... ;D
Добре написано, ма претенциозно по мое скромно мнение....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Януари 26, 2010, 09:43:56
Де оставете я Петя, не и ровете кокалете...

ВРЕМЕ

    Текат минути, часове и дни

    в безспирен бяг безследно отлетели.

    Как страшно в тези четири стени

    ти блъскаш своите мисли посивели.

    И чакаш някого. Но идва ден,

    когато по пътеки осветени,

    от блясъка на слънце озарен,

    с изопнати от дъжд прохладни вени

    ще спреш за миг внезапно покосен

    от мисъл: Младостта е изживяна,

    и как ли ще признаеш ужасен

    пред себе си, че тя е пропиляна.

    И истински все още неживял,

    денят ти сив отмерва пулс последен.

    И времето ще сграбчиш ти без жал

    със трескави ръце и ужас леден.

    Към слънцето с пресъхнали очи,

    съсипан, прежаднял ще се катериш.

    Но слънцето жестоко ще мълчи

    и нищо ново няма да намериш,

    защото си съвсем обикновен човек

    на средна възраст. Много скоро

    е може би и онзи страшен ден,

    когато смърт очите ще затвори.

    Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

    загубеното, вече пропиляно?!

    На карта ще залагаш, светъл бряг

    сте търсиш, но във тебе като рана

    ще пари мисълта, че две неща

    не можеш никога да си възвърнеш:

    Живота да избавиш от смъртта

    и времето назад да върнеш!

     

    Изтича песента като вода!

    Но времето остава нейна стража.

    Дотука спира моята следа,

    а имах толкоз много да ви кажа.

Роджър Уотърс
превод - Петя Дубарова

http://www.youtube.com/watch?v=ntm1YfehK7U




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 26, 2010, 09:46:21
спящите алеи са маточни тръби , по които нищо не минава
резен бял от диня - тава е фалически символ забелен куто глъвъта на уя
някой, тихо седна -афторката зове за секс с непознат
блестящи портокали къда се търкаят са тестиси
Какво, че тука няма портокали, - афтурката споделя бедниа си сексуален живот поради естествена грозота нико си не клати портокалете за неа , и разчита на загорел непознат
но има ябълки - атурката сподела че сака глъвъта на хуя да е във формата на ябълка офча моцунка - отивам да вечерам НО сящам къ турихме основата на литературната критика у поезиата


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 26, 2010, 09:48:03
Самоток ти си един Атанас Свиленов и Панталей Зарев у едно за СЗ.Па и малце Д-р Бостанджиев ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 26, 2010, 09:51:29
Самоток, авторката е отдавна погребана. Не а убаво така.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 26, 2010, 09:54:49
тава не пречи да са праат анализи на поезиата - за назе у Кула /таа Перла на СЗ неземна / поезиата и важна


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 26, 2010, 09:57:32
Самоток ти си един Атанас Свиленов и Панталей Зарев у едно за СЗ.Па и малце Д-р Бостанджиев ;D

Прибави и Геоги Цанев който верно е от Северозапада/от Борован е/и картинката че е като през априлския пленум.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 26, 2010, 10:11:59
Начи никой не рови кокалете на детето лека му пръст,верно а била голем талант ма за съжаление рано отишел си........


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 26, 2010, 10:13:43
Кондова-мазохизъм с малко садизъм накрайо.... ;D
Добре написано, ма претенциозно по мое скромно мнение....

Тва че е добре написано го праи въздействащо въпреки наличието на насилие вътре. Па и малко ли са такива случаи на насилие (не говора за физическо такова) у живота? Тоест, лирическата героиня обича лирическия герой със се недостатъците му, те така и требва. Некой може да а идиален, ма па тя нема ка да го обича, що на сръцето никой не моа да му рече кво да праи.  8)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 26, 2010, 10:18:21
За Петя Дубарова да спомена сал - тука у Бургас покрай последните летературни сабитиа се запознах с различни ора и установих, че както на Вапцаров му не прощават близките и роднините, така и на Петя - секи се опитва днеска да вади дивиденти от тава, че ги е познавал. Което е грозно.

И попаднах на един скромен човек, който не щеше да ми разкаже за запознанството си с неги заради именно тава нещо, да се не изкарва колко а важен, че ги а познавал. Ма на краа на бутилката водка му изтеглих от устата неколко изречениа. Познавал ги е, седеле са заедно по кафетата, приказвале са, биле са приателе, но той се е опитвал да не й задига акциите още тогава, да ги приземи по некъв начин, щото са се изтрепвале да ги фалат, като почнеш от Фотев, та сички останале и тава й е подействало зле. Много шум са дигале около неги, фалби, компании, а тя е била още дете. Тава беше, друго не каза.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 26, 2010, 10:21:34
Най-добрата й приятелка е била жената на Кръстьо Лафазанов - Елена.
До колко знам, са а самоубила зарди некъв гаф по време на бригада.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 26, 2010, 10:22:36
Ндаа къкто обикновено рано избуелиа талант не моо понесе тежеста на славата-нещо като Джордж Бест ели Гаринча у футбола.....и после кат се сблъска с грозната груба действителност не моо понесе ,че действителностъ не признава приказките на ласкателете.....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: onufri в Януари 26, 2010, 10:25:10
Тъжно.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 27, 2010, 01:51:40
Секи гений си е малко луд.Я сам християнин и не оправдавам самоубийците.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 27, 2010, 06:46:45
Пущам редакция на стигутворението ми Пържила Цветанка мекици от нашия съфорумец Яким. Човека го а обладало вдъхновението и е намислил да опише един цел ден на Цветанка и Нено  :D в рими.

Пържила Цветанка мекици
           I
Станала е рано-рано заранка
пръгава булка знойна Цветанка
с блага усмивка цъфнала на Уста,
бръже разврътела шарена фуста.

Изпървом приготвила она ноштвите
послем пристъпи с ръкаве навити
Бръкнала в дулапа - принела ситото
Запела си песен - пресела брашното

Замеси Цветанка меки мекици
с двете си мънинки златни ръчици
редила маса-турнала кафето
към спалната бръже врътнала дупето...

А тама си дремел и ръкал блажено
изморен от сношка мъжо и бай Нено
със черен засукан до уши мустак
и гордо навирен нагоре тумбак.

Цветанка в леглото са бръзо вмъкнала
и тихичко свирка му нежно врътнала
изправила послем гордо главица
па рекла "Бре Ненооо-Опръжих мекици

Стани да ги апнем преди да изстинат
па послем да пробаш па да ма минеш".
Ма Нено не бръзал юргана он дръпнал
Блажено вав такта на хръкане пръднал...

Придръпал Цветанка  в леглото небрежно
балдъре заголил - замилвал ги нежно
И както си бил он сас вид на заспал
Минал заднишком и орал ли орал...

Пуфтел куту нерез разгонен на пролет
За кой път Цветанка са чуствала в полет
Погледнала Нено щасливо тогива
Доволна ут ньего с напълнена слива

Намигна игриво доволна Цветанка
Глей што нешта свръши от заранка
Ду масата двуйцата редом седнале
Мекички апнале, па па са ебнале.

следва...



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Януари 27, 2010, 07:05:19
требе да та обевиме за поетеса на еротиката у СЗ - ма ти и требе поетичен еротичен псевдоним - например Винолейка Бубачкова


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Януари 28, 2010, 12:14:39
Ндаа и Бубето и Яким са с явни поетични таланте заслужаващи уважени,особено па зарди релефната  образност на темата къде а описват у рими!Пофално пофално...чекам изявени литературно-филмови критици като Самотока и Плъотрепа да си каат компетентната дума ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 28, 2010, 12:24:00
Те едно от мойте че се уседех млого.

-------СПРИА-------


Въз башчите сприа буа,
труска юто клоньи.
Секи трча та се кута
да го не улови.

Едар град озгор зароси,
плавняк,гръм ,дуднявица...
Тътен ветара доноси,
пепей ,лиски-мотоявица.

Заезерено небото
згруа баче го прифаща
пръъне,збакне се тешкото
па врз дрвя онънь праща.

Излъко,полък,полък,
лапне душа ,па устиска.
Гейй...смрди на колендро,
а синигер  писка,писка...

Яла те...тава си беше!
Брже сприата утече.
И на запад въз башчата
слънцето призирка вече.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Януари 28, 2010, 12:27:36
Бравос Бако,замериса ми на колендро и ми са приоди за риба и на натам-навам! ;D ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Януари 28, 2010, 12:30:36
Бравос Бако,замериса ми на колендро и ми са приоди за риба и на натам-навам! ;D ;)

Я па ми стана жал за пипера у градината и грозгьето у лозето  :( :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Януари 28, 2010, 08:09:53
Ооооооооооо, велики стихове!!!!!!!!! Поклон!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 28, 2010, 09:24:43
Браво, браво ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Януари 28, 2010, 06:05:36
Красoта


Ништо нямаше ми вчера-
ставам заранта,
в угледалото са звера:
Еш па я !
Викам сигур са чалдисах,
тва неможе да съм аз.
Сметай кат са начервисам,
издокарам ..
Те - по потник и терлици,
с чорлава глава
сакче да сам убавица
в профил и анфас.
Дрема тука и са връта,
кат нестригана офца,
блювам в пазва да неуручасам -
таа неземна красота.
Дали в пусто огледало
са еви дефект !?
Тъй да съм разубавела...
дееба, дего пустиa касмет !
Са умислих отведнъжка -
Кък навън ша пъкна я?
Момци ли ша са натръшкат
куто цъфна я?
С модна фуста, шарена забрадка,
с китка у ръка;
с акъл зер за три патки,
кък ша заблестя !
И където кои ма срешне -
пламна, изгоре
в похотливи мисли грешни...
Па дали тава сам Я ?!?
Сън наверно е тава,
лазда още спа -
и ми са е присънва
буйна красота.
Крокозъбел сам, тава е ясно -
ич да та неа стра,
що от толкова прекраснос,
накраа че са сабуда.
Толко убос отведнъж да са исипе,
те така връз мене като даж...
Тука неко требе ма ущипе -
(по възможнос мъж)


Тава го намери и претръка в наш стил, сега е още ранна алфа версиа ..
за Бубето  го посвещавам  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 28, 2010, 06:10:41
Еее, доживе и я да ми напишат стих! Много ми прилега, благодарим  :D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Януари 28, 2010, 06:27:41
Тава е от една източна българска поетеса, писано на източен диалект, добре си го превел  ;)

Некъде бех пущал и линк към нейни творби, ако сакате, има мого интересни, да пуща да четете?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Януари 28, 2010, 08:00:08
Спицялен поздрав за Уйна ;D. Оландия поздравлява Германия със следния стохотворен напън.


Волфгане, Волфгане

Волфгане, Волфгане, оти така напраи
на дръти години макя си изостаи?
По цел ден да та чака жената
да вири унило в леглото краката.

Затава ли та отгледа таа жена бе
такива ли сички сте мръсните швабе
така ли своите майки заебвате
и с уя у ръце небрежно побегвате?

Но ето на помош наша Уйна са задава
чорбица дробена в устата й дава
с копринена кърпа сълзите й бърше
и мисли си "Боже, кога ли ша свърши
таз дъртофелница нервичките ми изпили
чеки да сипа си още  манко рикия
да боцна е тука те тоо домат
да отопа соса с препечен комат.

Ах, един път време да дойде
самолета да литне
към назе да пойда
сал Укьо дано не залитне!
По чужди булки да тръгне без срам
тогава да види он боя голям.

Така й минават дните на Уйна
при бабката стара акъла й руйна
но тя е корава, не бачка за слава
еврата валят ден след ден
току виж добила имот наследен!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 28, 2010, 08:56:50
 ;D ;D ;D я просто не знам кво да кажа... Бубе, знааш, че винаги съм са възхищавала на твоя поетичен талант, ама тоя път надмина себе си, сестро!!!  ;D ;D предала си нещата 1:1, баш как я ги усещам!  :) :-*


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Януари 28, 2010, 08:58:21
Изпадяк, я тва го знам у мьекащ вариант, ама си са справил с превода един път! Браво и на тебе!  :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Януари 28, 2010, 10:34:13
Море Волфгане, Волфгане много си си добър, що ако беше много съглам, съга уйна щеше да си седи у BG  и да са чуди кво да прай - дай Боже повече пустиняци куто тебе - но и ние леб требва да едеме  ::) ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Януари 29, 2010, 01:11:57
Не помним тава дали го пущах некаде.Мене млого ми аресва що сам го писал по любимата ми тема.


--------ПИСМО-------

Сакат мамо да ме праат
Депутат-левент голем.
Такви праат каде траат
га балъците ровем.

А я мале сам от село.
Село ужким-други пут!
Думат тато бил се смело,
та сам днеска сит,обут.

Он довлекал що превлекал,
гражданье сме стали.
Па из селото утекал
там да чмът будали.

Я на ньего сам се метнал,
свички так ми думат.
Гявол даже биф преметнал
щом парите струват.

Они ценат гяволъка.
Тук са све от тиа.
Требва првом сал полъка
пола си да криа.

Но тава е млого важна.
Да ме не усетат,
че у пости кусам блажно.
Мож да се присетат.

Не че други го не праат,
сички са таквиа
сал един за друг си траат
да не вейне сприа.

Тъгъф некой попрегара.
Лабав му гръбът.
Срба жешката попара
свите що дробът.

Ама инак сме задружни,
истински другари.
Нема тамо разни чужди
вънкашен да свари.

Оно тва е бошлав притча,
за достойнство,съвес,чест...
Тук е само кой се врича,
да не дава вест.

Ти оздоле друго видиш.
Къв ти пръс покажат.
Сал по некага се дивиш,
ма они те смажат.

Забалбукат,па те смотат,
ранат те с кебапче.
Гледат там да те закротат
уж с безвредно апче.

Щом се гътнеш те довръшат
с обигран финес.
После уста си забръшат
с лаф по твой адрес.

Нема мамо ала-бала...
Те тава е влас!
Нее кат да си турнала
зиме зейе,прас...

В село има да се пулат.
Ич ми баш не дреме!
Дако некой още фулат
тейковото семе.

Мен заплата че ми дават
барабар с облаги.
Кво куто го натоварат
чуж гръб сто тояги?

И да скачат че улегнат.
Но тавай се знае.
Га народа го натегнат
баш тагава трае.

Айде мале,края спретам.
Зайтре па че пишем.
Манко и да се уклепам,
знай-че се забришем!

Вечно твой,депутат Драгой.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Росен Багериста в Януари 29, 2010, 09:16:54
Мого добро бако и актуално у сегашно врема.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Януари 29, 2010, 09:22:44
Дуууууууу - живна темата бъш къ си пише у книгите Еш колку скрити таланту сме имале у СЗ Браос на сичките дека сте писале :) :) :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Януари 29, 2010, 09:47:58
Я ако давах "Пулицър" щех да ви дам на сите тука таланти  ;D Бравос


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 04, 2010, 02:52:03
Галена Тота сладко поспинка,
Днес на обяд до един и полвинка.
Дупето вяло и мудно натръти,
И към хладилника се бръже упъти.
Ляп и домати, лук и кифтета,
Туй за момички е арна диета.
С меки чепици на ноги обути,
Чорлава, с очи от спането подути,
Тота взе та закуси стабилно,
Па тури си гримове доста обилно.
Втоз час иззвъня телефона,
“Ало, кой е? Ебати галфона”
Звънна и момък, па втори, па трети,
Нашата Тота си вири нослето.
Прави ги на по две стотинки,
Клетите момци, баш че са свинки.
Пийна кафенце, пушна цигарка,
Побъбри с Будинка, стара другарка.
Хладно и стана, контошче наметна,
Нашата Тота твърде кокетна.
Винце си сипна, втора изпуши,
Пенджур широко отвори, да се не удуши.
После си сготви боб от консерва,
Всичко омаза и хвана я нерва.
Звънна и друг момък и него нахрани,
“Тоз пък простак, кога ша престани!”
После се в одеалце меко увила,
Гледала Перла, виното изпила.
Тъй си живее нашата Тота,
Който я вземе, ще тегли хомота…


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Февруари 04, 2010, 06:12:39
Любимата ми тема  8)!
Тава стигутворение на Трепача е трепач  :D и е много актуално в нашо време. Бравус!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Февруари 04, 2010, 07:14:29
Вчера, докато си лежах, болния ми мозък нафърли едни рими. На вашто внимание представям детското стихче:

Червейчето дом си търси

Червейче вървело през гората
с мъничка торба в ръката
то си търсело подслон
малък и уютен дом.

Ала срещнал го Лисан
и му казал "Ще те ям"
неска с тебе ша са госта
никак нема да ти проста.

"Не ма убивай, разбери
нещичко си намисли
я желания изпълвам
само ти са нагъзи".

Нагъзи са Лисан и желание измисли
ала червейчето итро у гъза му са намести
"Кой кого сега ще ама
дееба твойта мръсна мама?  ;D
Тука аз ще са внедря
убав дом ще построя."

И щастливо заживеле двама
червейчето и Лисана
яле, пиле и са веселиле
и приятелство родиле!



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 04, 2010, 07:43:05
Ииииииииииииииииииииииииииииииии :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Февруари 04, 2010, 07:54:05
Еббаааааа таа медицинско-домакинска поезиа ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 04, 2010, 10:04:16
Има едно стихотворение, дето са ми го казвали, но повним сал пръвиа куплет. Но ако има мераклии да го продължат:

Една пчела, жилото си заточИла
и бръже го забила, на баба Меца у гъзеца.
"Ох да еба твойта мама"- ревнала Мецана
......................


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 05, 2010, 08:18:17

Те и още едно, дето го измислих вчера:


Бако Илия гледа свинчета,
Мисли за Алфи не гони пичета
Паре за майсторе лудо раздава,
Те го живота ни, бръже минава.
Ради до късно, до тъмни нощи,
Где че намери он сгодни жени?
Щом е слобОден он порно поглежда
Бако Илия, не видим надежда!
Земи се Уръце, дрът си станАл,
Дири невеста, недей си блеЯл.
Мани и свинье и Алфи трошливи,
Мани и филмове тъпи, ебливи.
Земи се стегни, обръснат левент,
Бегай на диско и чекай момент.
Видиш ли арна женичка и миг се не май,
Те кво стана, я пойде да те учим комай.
Кво че те правиме, немам идея,
Дека е таа, “идялната” фея?
Стига си в облаци лудо фръчал,
Дрът си ергенин и мен меа жал.
Стига си мОмите строго пробирал,
Май за тава ти не си ги намирал.
МОлим те, земи излЕзни из дома,
Я от приказванье падам у кома.




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Февруари 05, 2010, 06:58:40
 ;D ;D ;D бравос Трепач!!! направо си а трепач....гачели за моа синковец си го писал!!! ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Февруари 05, 2010, 07:22:35
Пушиии, нали щеше а пущаш некви стихотворения бе  ???..


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 07, 2010, 12:38:46
Тава стихотворение явно е некакъв социален проблем. Един колега позна себе си, а мене ме спукаха от бъзик, твърдейки, че нема такъв Бако Илия, ами било автобиографично.  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Февруари 09, 2010, 08:37:59
Малеееееее я са прозълзих...............Трепач тава за мечето беше нещо такова.....
"Заспал е мечо зимен сън,
а уя му остана вън.
Случайно минала пчела,
навярно за медец дошла.

Видяла мечовия уй и каза:
-Червена роза ша е туй.
Насочи си иглата
и бодна мечо по мъдата.

Стана мечо и изрева:
-Дееба твойта мамица........"

И натам го не помна  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: илюшин в Февруари 10, 2010, 11:29:32
...но нямам право на това,
на баджанака си жена!

Не мина месец, мина два,
роди се мече с крила,
от цвят на цвят си то хвърчеше,
а от гъза му мед хвърчеше...

Те така свършва


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Февруари 10, 2010, 12:20:19
 ;D ;D ;D Мале къф хепи енд баце  ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: орданецо в Февруари 10, 2010, 01:27:08
http://vbox7.com/play:6dda6f4b
абе тва ли е що я немам говорителе на щайгата  :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 12, 2010, 08:53:47
Турам едно стихотворение на Аврам, което беше из коментарите на сайта. Те, да го има и тука:

Кам да дижем прута...
морно око да приклопим,
па да бучнем де се кутат
бракята циклопи.
 
Белким манко ги разбудим
та дано провидат.
С таа пручка да пропудим
свите що завидат.
 
Що н'ги копат дирньим гроб
у земи глибоко
и не срамът на циклоп
да му вадат око.
 
Но и видов дън че дойде,
кой къде се кута...
Кам безок еднъш да пойде,
па да диже прута!

 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 12, 2010, 12:29:24
Благодаряти Плъотрепач!Оно е една от любимите ми.У тава стихотворение сам вложил голем смисъл.Само не сам сигорен на тоа ортодоксален видинско-ломски диалект дали се разбира правелно от сички.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 12, 2010, 01:33:32
Те едно друго според мене малко по-слабо,но се така на познатата тематика за пручката с която разръчкваме гнилоча у живота.Ньего го написах по музиката на една сръбска песен.


Сакаш ли да узнеш пручка,
каде праи чудеса.
Пручка що сас ньой се бучка
у дън орските срца.

Живот ме мучи,чуеш ли?
Длибоко ручкай у ньего ти.

Узни лале таа пручка
каде праи чудеса.
Па из нутре нег ни сбучка
та га станем па деца.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Февруари 12, 2010, 10:22:28
дако и да не фащам баш...ама е страшно тва! бравос Авараме!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 15, 2010, 01:40:05
Чекай че тука намерих едни от сивия ми период.
Те:

        Пленена душа


Бледнее обхвата на живото слово.
Безсилен езика немее.
Речта не простира се толкова много
Духа до където се рее.

Душата за полет незбъднат жадува
в далечни незрими страни.
По друми сияйни свободна да плува...
душата в окови скърби!

И скучни линеят най-силните думи
замират без порив и смисъл.
В затвора от плът безсловесна се губи,
пленена човешката мисъл.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 15, 2010, 01:48:06
И още:
     
         Черни мисли

Черни мисли сърцето павират
с белокаменен,леден обков.
Думи тежки в гърдите напират
на отминали радости ням послеслов. 

А се питам :Кой ми донесе
Нежелания лик на съдбата,
Та в покоя жестоко ме втресе
и превърна се в камък душата.

Черни мисли сърцето павират
с белокаменен,леден обков.
Думи тежки гърдите раздират,
Без утеха,без свян,без любов.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 15, 2010, 01:57:48
и още едно мрачно:
         
   Въпрос къмто празното

Ти кой си който ми напомняш
на Данте древните лъжи?
За мъки ,ад и свят задгробен
и как плътта в катран гори?

Поспри мъчителю,не говори!
В мълчанието ще намеря ли утеха,
щом стадото безропотно върви,
по витата за никаде пътека?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Февруари 15, 2010, 02:15:51
Тия стихове са много убави, ма онова на диалект нищо не можа да разбера  :-[, прочетох сал първите два куплета и са отказах.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Февруари 15, 2010, 02:45:35
Тия стихове са много убави, ма онова на диалект нищо не можа да разбера  :-[, прочетох сал първите два куплета и са отказах.

Певод у ефир  ;D:
Искаш ли да вземеш пръчка,
която прави чудеса.
Пръчка с която се бърка
в дъното на хорските сърца.

Живота ме мъчи, чуваш ли?
Дълбоко бъркай в него ти.

Вземи дете тази пръчка
която прави чудеса.
Па вътре ни разбъркай
та да станем пак деца.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Февруари 15, 2010, 02:56:49
Турам едно стихотворение на Аврам, което беше из коментарите на сайта. Те, да го има и тука:

Кам да дижем прута...
морно око да приклопим,
па да бучнем де се кутат
бракята циклопи.
 
Белким манко ги разбудим
та дано провидат.
С таа пручка да пропудим
свите що завидат.
 
Що н'ги копат дирньим гроб
у земи глибоко
и не срамът на циклоп
да му вадат око.
 
Но и видов дън че дойде,
кой къде се кута...
Кам безок еднъш да пойде,
па да диже прута!

Я говорех за тава, Пръвак.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Февруари 15, 2010, 03:16:28
Дай да дигнем пръта.....
изморено око да затворим,
па да бръкнем там каде са крият
братята циклопи.

Дано малко ги събудим
та може би прогледнат.
С тази пръчка да събудим
сички койито прогледнат

Защо им копат последния гроб
в земята дълбоко
и не се срамуват на циклопа
да му извадат окото.

Но и видв ден ще дойде,
кой къде се крие...
Към слепия веднъж да тръгне,
и да вдигне пръта!

П.П. Бубе незнам дали е баш така смисъла , ама но ли знааш че поезия най трудно се превежда  ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Февруари 15, 2010, 08:36:51
Пръвака тоа си му е майчиния език за тава знае сичките нюанси. Бубе ти имаш познания па по ваще диалектни особености и те така се допълваме.

Я преду години слушам следния разговор у Лом-паланка на автогарата.
    -Кам ти лале назувците?
    -Яла ги ма ущурио,узнал сам све,да ми не дзебне на ногите.
    -Дако,я да си кам, що до часка да се не варекаш че така ми се тлапи.

Жена ми гледа и не мое да заапе кво си приказват тиа та я требваше да превеждам.Те ти превод и за тебе Бубе!
    -Каде са ти батко вълнените чорапи?
    -Ето ги ма проклетиьо,взел съм всичко,да ми не мръзнат краката.
     -Нищо,аз да си кажа,щото после да не се оплачеш че така ми се е видело.

Та ако си фанеме да бъбраме баш кво го праат дртите ора оно вънкашен мао и нищо да не одбере от приказката ни.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Февруари 15, 2010, 10:52:56
преведено за Кула звучи така

- Кам ти мале опинците?
- Але ги! Понел съм све. Да ми не омръзнат прстите.
- Дако де. Азе да си кажа, що до час да не дзеаш , че така ми се е видело?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Krisy в Февруари 20, 2010, 02:29:48
Избери си...нещо!                          17 август 2006г.

Избери си цветове,
с които да нарисуваш любовта!
Избери си ръце,
които ще се подадат когато си в беда.

Избери си роза,
която расте само върху почва наречена душа...
Избери си луна,
която грее само заради теб в ноща ...

Избери си дума,
с която се ражда усмивката ти!
Избери си прегръдка,
която променя света ти...

Избери си нещо...
Защото, когато го откриеш...
целият свят ще обикнеш!
 
Стиховете, които пиша може не всеки да ги разбере...но се надявам в някоя част от редовете да открие нещо за себе си!
 




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Krisy в Февруари 20, 2010, 03:51:53
Котешки поглед...

Очите ти,
двете ме гледат...
гледат ме толкова дълго време...
сякаш освен мене нищо друго невиждат!
Кръгли и тъмни с капка в тях,
сякаш искат да ми кажат нещо...
Заел поза една...
все едно, че си статуя жива...
Сякаш когато ме гледаш живот ти дава това...

Да ме гледаш...
и пак да ме гледаш...

Да ме гледаш така неподвижен,
да ме гледаш така смирен,
да ме гледаш, когато те нервирам...
да ме гледаш през цялото време...
и да не разбирам...
...дали искаш да си тръгнеш
или искаш да те приютя при мен!

Това е писано на 5 април 2004 година и е посветено за моето коте Носариус!  :)  най - сладкото същество на света!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Krisy в Февруари 20, 2010, 04:13:27
Сълза - 3 май 2004г.

Една сълза за помощ.
Една сълза за грях.
Една сълза те моли...
а от теб се чува смях!

Една сълза потича,
с нея мъката изтича
Една сълза промълва
колко много те обичам!

В една сълза е болката.
И в една сълза е радостта.
В една сълза тъгата ми
и в една е любовта...

В диствителност...само мълча!
А в сърцето ми потича една сълза,
а след нея още една
и още една...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Росен Багериста в Февруари 20, 2010, 07:43:40
Я виж тиии и Крисето талант! Що са кри до сеги мари ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Krisy в Февруари 21, 2010, 04:29:41
Приятел       6 октомври 2006г.

Гледам те отстрани
как весника прелиствваш...
От час мълчим...
и започваш да ми липсваш!

Погледна ме за миг
'Искаш да ми кажеш нещо?' (мойте мисли)
...а...погледна ме дали сам тук
и дали искам да те питам нещо!

Няма нужда да те питам 'нещо'.
Знам че, весника е за параван.
Важно е да седа до теб,
за да не бъдеш сам.

Накрая вица ще ми прочетеш.
'Аз съм тук, седа до теб' (негови мисли)
Аз ще се усмихна!!!
'Това е всичко, което искам да видя!' (негови мисли)

Това стихче е написано на кафе...а весника е ТРУД!!! ;D ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Krisy в Февруари 21, 2010, 05:14:17
Последен миг             2003г.

Последен залез,
последна луна,
последно сбогом.
Тук спря да гори любовта!

Последни сълзи,
последните изречени думи,
последни надежди...
Вратата е отворена, до нови срещи!

Последна прегръдка,
последно стискане на ръка,
последна целувка...
Тръгвай сега, защото после ще те спра!!!

Последния миг отлетя...
Вратата се хлопна...
Разделини една лъжа!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Февруари 23, 2010, 03:40:32
Малиииии Гениниа ма сети за стихотвурението за буквите ;D ;D ;D
Я ша го поцна па кой знае да дупълва ;)

Адам е бил тъпкач на Ева
Аборта струва 200 лева

Банана южно е растение
Барчето - нощно заведение

Варна е наш курорт прекрасен
Въшката враг е най-опасен

Градинско цветенце е здравец
Гюлтверен значи дупедавец

Д
Д

Езоп написал много басни
Ебачите са най-опасни

Жабата да си знае гьола
Жена се ебе само гола

Замбези малка е рекичка
За всеки хуй си има пичка

А продължавайте ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Февруари 23, 2010, 03:48:53
давит написал е трилогия
да биеш чикии е амалогия

иванчо мъничко момченце
и той се бори за  пиченце

..и пак с и
искашли ти да си модерна
изпивай сутрин чашка сперма
й
й
к
к
л
л
марица пловдиф прекосява
минет лицето разкрасява

наполеон на бой отива
на кур се лесно не заспива

...........


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Февруари 23, 2010, 04:05:16
Малиииииии ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Февруари 23, 2010, 04:09:46
Еее па Генин ти го беше писал целото стихотворение некъде по назаде у темата-ма нищо неа лоше човек да си поприпомни некои шедьоври :o ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Февруари 23, 2010, 04:12:22
попове пеят алилуя
путката е калъф за хуя

тигрица тигърче си ближе
туркиня путката си стриже

укя му бил е бояджия
уя му и той нее манджия

шосето нее път за крави
широка путка кеф не прави

ъгъл се мери в радиани
ъглова путка прави рани

ябълка висне на конеца
яжте му хуя на певеца



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Февруари 23, 2010, 04:22:11
Яка машина е кумбайна
Я си ебете путката майна
  те тава е  па с Я  ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Февруари 23, 2010, 08:45:58
тигрица тигърче си ближе
туркиня путката си стриже

Ябълка виси на конеца
...и яжте уя на певеца... ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Февруари 23, 2010, 09:06:53
Ямайка е остров в океана
я си ебете ваща мама!
Еба тва Я за ньего най-млого куплети- щото с ньего изклецваш слушателете накрайо! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Февруари 23, 2010, 09:22:52
Ама тава измисляте ли си го?

Чиния пълна тъжно застоява
чикия първа трудно са забрава  :-[


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Февруари 23, 2010, 09:36:30
има такава ода за буквите бубе ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Март 04, 2010, 06:01:12
Металис ми майко песен пее

Металис ми майко песен пее
по сцената разфръга микрофоне
главъта клати, грива вее
гъза му стискат коженете панталоне.

И в бесен ритъм свири на китара
метален кръс виси му на врата
дивашки звуци гърлото издава
по телото му стича са потта.

И майко този металис известен
така си я мечтаа от извесно време
у моите покои да са вмести
и диво с него да са наебеме  :-[.

Мечтая още, майко мила
на моето ушенце да попее
и с неговата мъжка сила
кръшната ми снага да люлее.

Металиста, майко, тъй е колоритен
китара да съм в неговите ръце
и както има он усещане за ритъм
синхронно с него да са клецнем.

Прости ми майко тези мои мисли мръсни
от малка я съм си така
но моята фантазия е пъстра
а ебането е човещинка!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Март 04, 2010, 06:14:54
Майкя ти ако ги види тиа гениални рими.... :o ??? ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Цони в Март 04, 2010, 06:58:16
Б-бананът южно е растение,
барът е ношно заведение.
Л- лалето не вирей на урва,
Лилил Марлен е немска курва.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: serpiente в Март 04, 2010, 07:18:22
мале мале мале мале  :-X :-X ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Март 05, 2010, 12:05:33
Леле Бубеее, я съга го видо тава ;D Умре! Абе имаш си талант и тава а! Я реко да пишем стих за бодибилдера, ма така си остана на проект.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 05, 2010, 12:41:40
мале Бубееее тава за металисто а класика-сбирай ги за стихосбирка-тава а самороден диамант колко бебешка глава!дай да ги сбереме твоите творениа и а ги пратиме на бакя ти Слави Гологлави онаа ньеговата Деса поетеса а ги популяризира ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Март 05, 2010, 08:25:39
Парици ша изкарам ли  ????


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Цони в Март 05, 2010, 08:34:46
Е, как. Ма не многу. Слави е стиснат.

Р-ряпата уй не храни,
ръбата шепа прави рани.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 09, 2010, 09:42:23
Намерих в мрежата това!


И пак дойдоха поети

Поетите са хора на изкуството, които обикновенно се навъртат по блоговете. Изглежда тези които се навъртат по блоговете са вид вируси, които имат единсвената цел да се разпростанят колкото е възможно повече. Продукта на на всички вируси е много модерно да се нарича спам или нещо от което няма никаква полза за този който го получава. Т.е. в един момент прииждат поети, за които понякога си мисля дали всъщност не използват компютърни програми в които се залагат думите любов, без теб, с теб и други такива тиру риру от времето на динозаврите.

Винаги съм се дразнил от петите във блоговете, защото на първо място ако бяха истински поети щяха да защитят своето творчество. в същият момент те няма как да защитят това свое творчество защото блоговете са собственост на други хора и те много добре знаят този факт.

Разбира се не отричат възможността за изява на млади таланти в петичното творчество чрез използването на блогови платформи, но тъй-като четох доста тъпи произведения през последните години и реално досега не видях нито един истински поет, да не говорим за Български поети, напоследък все почесто се затвърждава мисленето в мен че тези хора сеят най-обикновен спам.

Т.е. изпадам в заблудата че тези хора не предоставят нищо авторско, което да има някаква стойсност за останалите около тях, защото речника в този поетизъм не надхвърля повече от 100-200 думи. Е все пак живеем в модерно общество, което следи достатъчно Турски сериали и където речника не е много по-богат, така че явно се търси елементарното и тези поети успяват да заемат тази ниша.

Като добавим и факта че най-популярното нещо е чалга музиката в която има 5 тона накръст и 10 полудуми изглежда голяма част от обществото върви към най-обикновeнна хипноза!



След кратка вътрешна борба направих коментар.Но аз съм предубеден.Дали постъпих правилно?


КОМЕНТАР:
Нима???!!!
Що за глупости?И кой го казва?Не са ли това бръщолевеници на един обезверен и лишен от духовност човек?Поетите да защитят кое?Всеки поет е уникален и не се нуждае от защита.Просто няма как да бъде изкопиран.Това да не е конвейр? Който пожелае може да вземе това което поета се съгласи да даде,но не може да се открадне това което е в сърцето му.Драги ми приятелю!Все си мисля че идея си нямаш как можеш да вземеш нещо което предстои да бъде изречено?Или си мислиш че ако някой си присвои 5 или 10 произведения вече е натрупал капитал на чужд гръб?Та нали знаеш че най- хубавото от всеки автор винаги предстои?Кой би могъл да прелитне в душата и бъдещето на поета и да го обере?За каква защита тогава иде реч?Личи че си далече от реалноста.Говориш за поезията като за неодушевен предмет който можеш да свиеш от паркинга зад ъгъла.А това че ти не намираш нито един стойностен поет е твой проблем.Запомни!Поета никога не пише заради другите! Дори и когато пише за някого той винаги и във всичко изразява само себе си.За това хората могат да го възприемат понякога, но в много от случаите си остава малко или повече недоразбран единак.За това не очаквай някой поет да развива специално личното ти въображение,а се помъчи сам да се промъкнеш в света на другите,ако въобще имаш намерение да го правиш?Но тогава си коригирай мислите и не пиши критично за неща до които нямаш достъп.Миража който чувстваш е само в твоето съзнание.Или казано на груб компютърен език на който държиш да се изразяваш: Не се опитвай да пускаш свойте вируси в чужди компютри. Спамейки на около ти само пречиш егоистично другите да видят това което ти не желаеш.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Март 09, 2010, 09:58:07
Мисла че на такива тикви не требва да са обръща фнимание. Они са живеят озлобени и нещастни и винаги търсат под вола теле.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 10, 2010, 05:40:42
Бе прави сте и двамата,ма се пак наистина има въпрос-има ли стойностни млади поети,дето наистина да прават поезия ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 10, 2010, 05:58:28
Според мене си е до човека.Тава е като примерно монтьорите . Един е по-добър друг по-лош.Но на секи му е различно у главата.Определящото според мене обаче е дали чуства потребност да говори у рими.Ако испитва нужда да приказва у мерена реч значи е поет по душа.Не мислим че некой може да прави поезия на сила.Нито тава каде  е писал тоа -че некаква си програма може да създава поезия.Те при мене е следното.Я не сакам да рисувам въпреки че некои казват че го праим добре.Не испитвам потребност да драскам по листа.Не ми е заложено и не ми носи наслада.Виж при писаньето е друго. Никага не съм се запитвал тава каде го пишем добро ли е или не,но цел живот от кага се помним испитвам нужда да пишем.Даже кога приказвам приказката толко не ми върви кога седнеми я напишем


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Март 29, 2010, 11:27:06
 Я съм бодибилдер мале,
Телото си билдим с много зор,
Другите апнале, па пийнале,
Глей ме- потим се у зала, като неко смраден пор.

Хилаво момченце бил съм лани,
Сакам веч да станем рунтов бабаит,
Кой не верва- бицепса да ми пофане,
Тело че направим- колорит!

И напиням железоро здраво,
Сецам щанги, дъмбеле, скрипци,
Ората на диско одат с право,
Я се потим от сабале до нощи.

Градим бодро я мускАле,
Бицепс, трицепс и трапец,
Ората са на ракия веч седнале,
Я трениргам, а файда- пиздец!

По гръбина съм се изпопотил,
Правим бодро клек след клек,
Очи съм си страшно изкоколил,
Па за хернията има лек.

Глъфам яйца на закуска,
Суунем месо до откат,
И с чурупките ги даже хрускам,
Чрния ми дроб стана бербат.

Флюбен съм у кака Цецка,
Очем с тело да е фпечатлим,
Наумил съм страстно да е мЕцкам,
Огень я в сръцето че и разгорим.

Че а водим на рыбалка,
Там по село на рахат,
Сите ора да ми позавидат малко,
Че а либим я с умел похват.

Ала Цецка оди с мутрафонье,
Зимат е из ньим със Мерцедес,
Оди с тумбаци като бидонье,
Я па гледам жално като неко пес.

Ма че идем час да пущим тото,
Да спечелим бръже неко леф,
Цецка сама си че дойде у леглото,
Те тава му викам гооолем кеф!

Може беден да съм и без нито лев,
Говна я да немам като одим у кенеф,
Но че дойде нявга видов ден,
Гъзнем я на Цецка че го забодем  ;D

(последния куплет е коопродукция на Изпадяк и Министър)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Март 29, 2010, 11:29:21
...без думи съм!!! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Март 29, 2010, 11:50:03
Лирическият герой у тва творение всъщност е ного нещастна личност, очевидно е отчаян, защото либофта му е невъзможна и несподелена. Отказал се е от сички земни блага - алкохол, мазни мръвки, дискотеки. Тайно мечтае мутресата Цецка да го фане за бицепса и да почуства колорита му.
Она обаче, като сека съвременна млада и умна жена, предпочита безмозъчни мутри  със скъпи коли и много пари. А бодибилдерът сака да я впечатлява с риболов и мускули. Но дори на него, въпреки замъгленото от либоф съзнание, му е ясно, че квито и мускули да има, ако ще да е като Скалата, без мерцедес нема да стане работата и Цецка нема да му фане бицепса. За това прибягва до последната надежда на секи отчаян човек - тотото. За него това е единствения начин да разтопи каменното сръце на неговата любима.

(От сичко у училище най-ного мразех да пиша интерпетации  ;D )


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Март 29, 2010, 12:10:21
паднах из стола куто го чето - тава пуезиа е близо до ората - бравос

у Кула сме тикива билдере рибаре  - сичките билдере сме рибаре сакче за кулченье е писано  ;D ;D ;D ;D ;D

но таа геройня не а фкючена у сметките ами кофи с вино накраа требе да има


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Март 29, 2010, 02:27:07
Да поясниме за говната в последния куплет че иде от израза "Толко съм беден че немам лайно в гъзъ си!"  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Март 29, 2010, 02:51:06
Творцииииии!Творцииииииии! ;D ;D ;DЯ неам думи,но и въздух ми не остана като го прочето! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Март 29, 2010, 02:57:49
Бравус, бравус, бравус!!!
От кога ми са чете поезия, ма никой не мъцва. Наш Трепач  за пореден път доказа гениалността си  :). Давай, монче, все така  ;).


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Март 29, 2010, 07:30:25
Малееее...Па тава си е мини поема у две части.Пръво героа сеца със щангата ,поти се насекаде и расъждава за бъдащото си израстванье. После изведнъж се разкрива истината за целото тава буанье.На преден план излази образа на лелеената кака Цецка,мечта за секи "вафлен" момчурляк и боксова круша и секс играчка за дрогираните мутрафонье.Описал си млого сполучливо и мечтите които се прокрадват углаф на лиричния герой до каде се опитва да преформя природата си.Напрао ти се възхитих!
Давай още ,ставаш се по-добър и по-добър.Тука имаш некои напроа професионални стихоплетства каде би нги завидел секи поет.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Март 29, 2010, 07:45:50
Ееее радвам се, че ви е аресало. Щом е така продължавам да пишем!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Март 29, 2010, 09:46:08
мммдаа!
"И с черупките ги даже хрускам"  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Март 29, 2010, 09:47:06
(http://s4.rimg.info/3dac96de6803d637fcc72bc4d0603195.gif) (http://smajliki.ru/smilie-473366055.html)
Браво Трепач!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ЛОМНЯК в Април 02, 2010, 10:27:31
Maле,Ники, просълзих се едновременно от жал към лирическия герой и от смех, от иронията която си вкарал у тия рими! БРАВО


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Април 05, 2010, 01:33:58
Бравос Ники- велико е - много ме изкефи ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Цони в Април 06, 2010, 03:26:02
Многу ма е яд, че не пратихве СЗ поетите ни на България търси таланти.
Сношка имаше един със стихотворение за пръднята. Ко да ви кажа, слаба ркия.
Те го - http://www.vbox7.com/play:dced520e


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vilarin в Април 06, 2010, 05:21:28
Боже,колку смех имало на тоо свет,Боже! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Krisy в Април 06, 2010, 05:44:40
Да са чуди човек какви работи би измислил човек само в името на хумора  ;D ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 13, 2010, 08:43:55
Грешка

Вчера в парка са расодих
по алеята поодих
седнах на едната пейка
и отсреща са заблеях
гледам некъв шушумига
упорито ми намига.

Бре, си викам, кво па сака
да го еба у простака
цела с поглед ма изпива
жарна ма като коприва
много я са възмутих
целата са изчервих.

Не е лош, кат са замисла
в миг нахлуха мръсни мисли
ще отида, срам, не срам
и въпрос ще му задам.

Станах бодро и тръгнах
малко я със свит стомах
назад отметнах си косата
и са спънах у краката.

И пред него застанАх
и така му я казах:
Ти що гледаш къде мене
давай да са разбереме?

Па момчето са сепна
нещо в него май трепна:
Како, имам тик, прощавай
с мен недей са занимавай
и съм малко кривоглед
не е ми погледа наред.

Мали, мали, кво стана
я направо са сбръка
тръгнах си кат посерич
не стана и с тоо пич...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Април 13, 2010, 09:00:02
Аууууууууу.  :) Лирическата героиня, май е аналог на моя фитнес герой, който е флюбен у кака Цецка. Само дето нема цел към некого, ми дири отчаяно монжове по парковете. Требе да ги срещнеме у едно опщо стихотворение, че така ми е жал за ньим. Двама залупеняци, единия преследващ некакви измислени идеале, другия паднал ниско, та си дири у парковете.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Април 13, 2010, 09:42:05
Давайте!
Той - без тик и с поглед ясен  ;) - Чак юнакът е прекрасен.
Тя - се спъва все така с тия дългите крака  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Април 13, 2010, 11:07:16
Давай Бубе, тава последното много ма изкефи  - рано, рано ма разсме  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 13, 2010, 12:29:21
Вариант втори - младежът е напорис, момата са дръпа


Стигнале сме до тама, къде героинята пита младежа оти я гледа. При което младежа отговара така:

Я съм малко кривоглед
да та черпа сладолед?
Я спасител съм на плажа
яла там да ти покажа
плувам у морето с буя
нощем драпам са по  ...:-[.
Да отидем да едем
после моо са  ... :-[.

Мали, ка са изпотих
със земята са сравних
стиснах Очи и му реках
да са осъзнае некак.
- Я ми са маани от главата
с кьорави не ща да пата
мене гледа, тебе види
я тава ми са не свиди.

- Слушай, моме, разбери
и добре са замисли
мъничък ми е кусура
ма голем па ми е ...  :o :o :o..


Очаквам предложения за край.
Кой вариант ви ареса повече? Защо  ;D?





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ministur в Април 13, 2010, 12:53:14
Много е добро................с таа сексуална закачка ептен та грабва.........начи я само моа леко да го продължа............. ;D

"Да додеш на село на сбора,
да ти видат сички ква си кикимора.
Види са - не си ти самодива,
но пък лазда имаш тесна слива."

 ??? ::) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 13, 2010, 05:15:34
глей къ си паснаа лирическите герои  ;D
айде и я малко продължение ....

Там у парка слънчев он и вика-
моме яла ше сгрешиш, ако не опиташ
сладоледа,така кату та гледам
лааса убаво го ближеш дее...а.

Айде,айде вика му она
не ща ти сладулеТ,
ма да земеш да почерпиш некоо
пиенье със лед...
я да не съм некоа таранка,
та да са фащам на такава примамка.

Ич ти нещем и сбора,
там у бара я обичам,
кълките си да кръстосвам,
и виски и метаха да мъ черпосват.

айде вие сте ---->



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 13, 2010, 05:53:36
ебаа го-ниа писааме приказка у проза,сеги ша напишете поема като Илиадата ,за ебньъта ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 13, 2010, 07:15:27
Чекай, ебнъ нема още, моо па да възпееме въздържанието  ;D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 13, 2010, 07:20:34
барем да си направат по неко френска юбоф като нема да има ебън  ??? ??? ??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 13, 2010, 07:28:03
е,тъ  ;D веднага са уплашиате че нема да има бръканье на кекс.... я сметам,че мое да има ма требва пръво героите да минат през некои несгоди-то не мое айде оп на убавинята...

Бубе ти си диригент,що лирическата героиня си е твоя....кажи ценарио ;D
па ша го мъдриме....мое и Цецка да фключим  малко така за интригата


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 13, 2010, 07:29:26
Я казах - очаквам от вазе предложения за край. Я с кво моо ша помагам. Оно ша стане цела епопея  :D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 13, 2010, 07:30:53
ми то е ясно - пръвом мунчето ще си сака - а она ще са праи на чесна
послем она ще си сака - па мунчето ще е изморено що я е преследвало за юбоф чел ден



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 13, 2010, 07:42:50
Тъй като левента наш,
нема паре,даже и за цигаре
съ чуди и са мае
ка да заведе момето
при гъзаре....

Тръгнаха към ефтино кръчме,
да я черпи бейлис и некое кюфте.
Бейлиса също е напитка прочута,
той се прави от боза с ракия люта.

Момата мое и да не фпечатли,
ма поне ша я напий,
па послем ше си пробва късмето,
като свърши джумбурето.





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 14, 2010, 12:07:17
дууу,ша остайте ората клани-недоклани  :P
чекай да са опитам да спретна неко куплет,та да не останат на сухо  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 14, 2010, 12:43:04
Под звуците на чалга нежна,
он в очите я погледна,
и след изпитата ракия
вече му са видеше не уруспия,
а палава принцеса,засенчила даже
небезизвесната мутреса (Цеца)

Смело он Гарсон !  извика -
дай по още една рикия
и пиши на вересия!

Страст в гърдите му напира -
-Искаш ли да ти покажа моята квартира?
Страст и в нейните гърди гореше-
-А имаш ли бира?

Нашите герои славни
тръгнаха по улици неравни,
но по-добре историята да замълчи,
и да остави въображението ви да лети  ;D







Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 14, 2010, 12:52:39
е кво стана с тумбенето

героя требе да а пробожда сас копието на юбофтъ
а неините стонове  - къде са -
па от мерак героя требе и да пофтори

па флуидите на юбофтъ да са разтичат по лицето и накрааа 0 никви кърпички за забърсване


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 14, 2010, 12:56:54
е тва сега неможа ли да го напишеш стихотворно  ;D
еж кво ваобръжение имаш!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 14, 2010, 01:00:48
я ако можех немаше да ви даам само насоки  ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 14, 2010, 01:07:45
глей къ ша ма караш да са шашавосвам по нощите  ;D
я имах друг ценарий за завършека на одата....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Април 14, 2010, 01:15:20
моя е по убофф  ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 14, 2010, 01:18:54
мое да е по-убов  ;D
не спора!

Там в квартирата му душна
бурни страсти са отпущиа,
грабна он балдърете и бели
- Е сега ше видиш кон боб яде ли!

На легло персон и полвина
фръли я кату зрела дина,
дзвън канбанен го заглуши
и нещо зе че му припуши!

.....работи се по него  ;)



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Койо в Април 22, 2010, 10:11:11
Я не съм поет, поезията не ми е стихията. Ма те.

Бела Слатина е далече.
И немам сили, и немам вече
никакви желания и страсти,
само в това ми е щастието -
да се върна вкъщи тази есен.

Бела Слатина е далече.
Животът бавно изтече,
тука тлех толкова дълги години,
тука в тази студена чужбина –
сърцето ми вече се смръзна.

Бела Слатина е далече.
За път съм вече приготвен, облечен,
дано ми стигнат силите този път
да завлека краката си в онзи кът –
в онзи рай в бащината ми къща.

Бела Слатина е далече,
в Бела Слатина съм малко човече,
ще се завърна да стана мъничък,
при възглавницата ми едничка,
при моите майка и татко.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 22, 2010, 12:56:34
Кептън има леб у тава ,ма моеш ли да го напишеш на проза?Особено последниа куплет ма трогна много....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 22, 2010, 01:18:29
Много е убаво! И тъжно  :'(...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 22, 2010, 02:19:31
Хареса ми много !
На мен лично ми въздейства по особен начин - тези които живеем  далеч от родните места най-добре го разбираме.

Иска ми се и на мен да напиша нещо подобно,но не бих могла да се справя с емоцийте които ме връхлитат всеки път.
Тази година като си ходих на село дори една снимка не можах да се насиля да направя,
само попивах с очи - там в мозъка ми се е запечатило най-добре  :'(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Април 22, 2010, 04:42:11
Даа - Кептъна му е домъчнело за родното место -видно е :-[ че те чекаме есенеска Кептън :'(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 23, 2010, 06:33:20
Мач

Вчера моя ма едоса
без малко да го цапардосам
седнал, макята му деба
мач у хола да ми гледа.

Ааа, ша напраа проблем
нема да са разберем.
Почнах да фуча веднага
циркове да му направа.

На буква Ф ръцете сложих
очичките леко присвих
он па ма не забелеза
некой гол май отбелеза.

Тичат некви врътоглави
по зелените морави
блъскат тама и са ръгат
топката да си префръгат
Тука Меси са намеси
нещо в крачола намести
после у гъза си бръкна
гащите да си измъкне.

Моя кат хипнотизиран гледа
по дивана са изтега
пцува, рипа и крещи
пред истерия почти.

ОтидOх у калидора
с мене малко да поспора,
Бре, какво да предприема
мача он да спре да гледа
що съм мила и добра
нервите да му спеста  ;).

Зех парцала да почиста
тама покрай телевизора
почнах я да са гъзурча
белким мача му потурча
а на лево, а на десно
он па зе та са премести.

Идеше ми да го люсна
ма си реко,
прахосмукачка ша му пусна!
Включих кабела у тока
моя почна да ма хока.
Стана яка гюрунтия
май успех да му надвия.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 23, 2010, 06:41:02
Браво Бубе направо си а като извадено тои в.Стършел ;D
Цитат
почнах я да са гъзурча
белким мача му потурча
явно врътките на гъзо не са биле най-удачните щом не сте са гушнали  ;) ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Април 23, 2010, 06:41:15
Ей лоша лирическа геориня, лоша! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Април 23, 2010, 06:42:31


бравос - тва по повод  байерн-лион ли е писано? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 23, 2010, 06:44:00
Секаква прилика с действителни лица и събития е случайна  ;D. Сичкото е художествена измислица.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Април 23, 2010, 06:51:38
Малииии, евала Бубалино! Я се не бе сетил за таа тема, иначе кък и я обичам мачове щех да пуща такъв стих.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 23, 2010, 06:52:21
Епа пущи де, да видиме и твойте мисли  :D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Април 23, 2010, 08:16:22
Пускам чешмата, но тя фучи само !
Пак ли авария ?! Олеле, мамо !
Няма с какво пишката да подмия,
че поналъхва на мъртва скумрия ...

"Враца" щом чуеш, режим на водата
ти се явява веднага в главата.
Цял живот чакат водата врачани,
все пълнят кофи, легени и вани ...

То се търпи, но дявол да го вземе
май пак се връщаме в Татово време ?!
И тъй сте почнали, спрете ни тока
да си не гледам кирта по пишока ...

15.04.10 г. Пияният Бард


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 23, 2010, 08:27:09
Aлилииииииии, Пушко, къде го намери тава бе  :D. Много яко, нема ли продължение?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 23, 2010, 08:42:21
Ето от същия поет още:

КРАТКА АРИЯ ЗА ЛЕКА ДИАРИЯ
 
Днес следобед както си седях
пред компютъра във поза мъдра,
газ във телесата свои сбрах
и си рекох : - Баце, я да пръдна !

Да, но взе че стана тя една -
зад пръднята чакал бил пасажа,
пръднах и сколасах начаса
боксерките свои да омажа.

Е, не се получи цвят лилав,
дето го възпяваше Ирина,
а нюанс наситено кафяв,
сякаш взет назаем от картина

на Моне, Мане, Дега, Сезан -
все известни импресионисти ...
В банята подмих гъза насран
и обух си нови гащи чисти.

А накрая съчиних това,
та поука да си извлечете
че и с най-невинната пръдня
може яко да се осерете...


****************

САМОЛЕЧЕНИЕ

Фармацевт не съм, но знам
как да се лекувам сам,
хич не ги и търся, значи
разните му там илачи !

Свие ли те зъбобол
трябва ти ПЪРЦУЦАмол,
двоен препек най-добре е -
зъбобола ще отвее,
че главата щом изтръпне
нищо не усещаш вътре !

Ако кръвното е ниско
и света ти се върти
ударно бутилка чисто
витамин ВИНЦЕ вземи !
Но въртежа продължава ?
Втора изплющи тогава !

Сгънала те е вироза
с никак недобра прогноза,
абе чувстваш се капут -
сякаш сдъвкан и изплют ?!
Запаси ли твоя дом
със "ампули" аспиРОМ ?!

Вечно с тонус понижен си,
перманентно уморен си -
много много не подбирам,
лек веднага ти намирам -
супраДЖИН едно шишенце -
припкаш пак като козленце !

В бъбреците - камъняк,
като червей се огъваш,
че боли и още как !
Ами на часа опъваш
БИРУЛЕКС - пет-шест "флакони" -
камъните бързо гони.

Имаш болки във корема,
питаш се : Какво да взема ?!
Отговарям ти веднага
УЗОнакса тук помага,
може комбиниран с мента -
облекчава на момента !

Още примери да давам ?
Няма да ви отегчавам !
За добро и крепко здраве
просто казвам ви : НАЗДРАААВЕЕЕ !!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 23, 2010, 10:03:10
Ауууу тоа усещам че ша се превърне у СЗ класик! ;D ;D ;D Млоооогооо добро,браво! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Април 23, 2010, 11:50:23
Бубалино, пущи онова за мангалете..

Рома Блус

Циганин съм аз, обаче
в българско ми викат ром.
Тарикат голям съм, значи,
не признавам власт, закон.

Сметки - ток, вода не плащам.
Да се трудя ? Не, мерси !
Тя държавата е дашна
и подхвърля ми пари.

Цял ден с вярната каручка
обикалям и крада
все едно какво ще случа -
я бакърец, я дръвца,

я бостанец, я овошка,
я тухленца от строеж,
я овчица, я кокошка,
взимай, бате, после - беж !

Случва се и да убия
някой дядо-единак,
пенсията му да свия,
за да се напия пак !

С баба да се поругая,
после да я удуша -
лоша работа е зная,
но съм правил и това !

А накрая за да има
кой след мен да продължи,
циганката ми дузина
циганета ще роди ...

17, 18. 04. 2010 г.


(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs479.snc3/26240_383934420875_207728860875_4429618_6380056_n.jpg)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 24, 2010, 12:06:31
тоа неа от защитниците на малцинствата ;) ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vilarin в Април 24, 2010, 05:16:44
Оно и я не съм!Маре деебаааа........!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 24, 2010, 05:44:55
Бубе много яко футболното парче  ;)

а кой е този талант - не съм го срещала досега?!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 27, 2010, 08:57:39
Още един стих от Пияният Бард:

СТИХЧЕ С НЕОЧАКВАН КРАЙ

Отрова препуска из моите вени
дъхът ми - зловонен, очите - червени.
Стомахът - като че ръжда го разяжда.
Устата - пресъхнала, мъчи я жажда.

Главата от болка ужасна се пръска.
Изгнила е сякаш горката гърбина.
Ах, мамка му мръсна, дори и зимъска
не съм смогвал толкова зле да настина ...

А ти взе, читателю, та си представи,
че снощи надигал съм тостове здрави !



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Април 27, 2010, 06:50:19
тва между другото неа лоша идея- тема за серьозна поезия  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 27, 2010, 10:01:49
Гога баце ша си позволула да пуща едно твое произведение ;)незнам дали си го пущал тука ма намен ми ареса ;) :)



Оцутра, кат се диго от спанье
некакво ич не беше ми добре.
Търни ми глава, кърку ми цревата.
Нече ми орати и жената.
Слуша се и поди нос кълне.
Демек пиян ме види за сефте!
На мен това си ми е стар адет -
кага работим, пинем по-напред.
И със ньега узе ме жената,
па сега не склапа си устата.
Ама я програмуту гьу знам.
Праим се на ударен и си траем.
Работу намирам си по двор
и си свиркам. Ич ми не е зор!
Та реко до градинуту да идем,
компирете да гьи пообидем.
Да извадим едну кофу, две,
дом да има кво да се еде.
Копну два-три пути и се спре.
Некакво ми много терсене!
У главу ми трудоваци млате
с чукове, със киркье и лопате.
У мешину огънь ми гори!
Гасим с воду, ама ми горчи.
Навалим се - свет ми се завие!
Изпраим се - бира ми се пие!
Повърте се като пъл у брашно,
па си реко: абе нема страшно!
Че извадим компире друг пут.
И като фану - та на изпут.
У селу, у кръчмуту се спре.
Пину биру, стану ми добре!
Повтори, па после потрети!
Глава съпре да ми се върти.
Па ости опалнуту матику,
и пойдо да карам на мастику.
Седам-осам удари със кеф!
Отвори ми се башка и зеф.
Та у кръчмуту наред черпи,
и на краят я се озвезди!
Га съм се прибрал, и я не знам!
Разбуди се, гледам, че съм сам.
Ни жена кълне, ни ми чети!
Некаде до мен свиня гърди.
И мирише, та се не траи.
Како че на свинщраци смръди.
Обърну се - преди мен прасето!
Ришка със рдудульят у кюшето.
Чак тепа ми светну у главуту.
Да се благодарим на женуту
що у собу ме не пущила,
а при прасето ме е затворила.
Я съм свикъл, та ми не е зор!
Колко пути спал съм и по двор!
И у кошаруту, и у завникът.
У плевнюту, и вънка, при дръвникът.
Ама решил съм - че фанем горуту,
та да гю се шегуу по малуту!
Еднуж на ден че слезим до кръчмето,
та да си зарадуем сърцето!
А она главуту да си троши!
Като све смо ми, мужьете лоши!
Афтур: Георги Костодинов от Чипровци


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Април 27, 2010, 10:04:50
тва между другото неа лоша идея- тема за серьозна поезия  ;)

ейййй поне кат махате нещо погледнете и поста след него.......що тва остана да виси след моя....... :)помислете малко ...... ??? ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Април 27, 2010, 11:05:43
Сто-двеста грама
преди легане
-тава е добро!

Да ни не чуе зло.

Дробчето да ни е здраво
и с чиста съвест-
само направо!

Ора къто назе
свет не разтурат,
а они с душа
све празнуват.

Ден след ден,
година след година,
да сме све така дружина!

Сто-двеста,
че и триста грама,
абееее - дайте и килграма!!!!

Щом ни се е пило
и у сръцето има сал добро-
лошо немааа-
айде на оро!
...
Северозапад е тава...
грешка нема
и още едно кило дай съга!

И у здраве и у
пустото нездраве,
да е се така-
СЕВЕРОЗАПАДНА душа
да не знаа кво е тъга!
........
Сто-двеста грама
преди легане,
за секи от вазе
пием я!!!
Обичам ви и тебе и онаа и
 ... тя!

Щото сте тука,
до сръцето
и сте ми съдба.
Абе тука сте
у таа разгрърдена
преди вазе -
северозападна - ДУША!

Краско от Дражинци за вазе с много любоooooф!




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Април 28, 2010, 01:03:02
абе Краси ти и у това ли си талант  :o
бравус,убав стил !


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vilarin в Април 28, 2010, 09:24:18
Сто-двеста грама
преди легане
-тава е добро!

Да ни не чуе зло.

Дробчето да ни е здраво
и с чиста съвест-
само направо!

Ора къто назе
свет не разтурат,
а они с душа
све празнуват.

Ден след ден,
година след година,
да сме све така дружина!

Сто-двеста,
че и триста грама,
абееее - дайте и килграма!!!!

Щом ни се е пило
и у сръцето има сал добро-
лошо немааа-
айде на оро!
...
Северозапад е тава...
грешка нема
и още едно кило дай съга!

И у здраве и у
пустото нездраве,
да е се така-
СЕВЕРОЗАПАДНА душа
да знаа кво е тъга!
........
Сто-двеста грама
преди легане,
за секи от вазе
пием я!!!
Обичам ви и тебе и онаа и
 ... тя!

Щото сте тука,
до сръцето
и сте ми съдба.
Абе тука сте
у таа разгрърдена
преди вазе -
северозападна - ДУША!

Краско от Дражинци за вазе с много любоooooф!
Бравус,баце Краско!Я тва ,че гу прочетем на село на збора!Нали може?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Април 28, 2010, 09:24:48
Значи може, ка да не може ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Април 30, 2010, 11:38:55
На ПИЯНИЯТ БАРД му станах фенка, следа всеки негов нов стих.
Ето поредния:

ИМЕНАТА

Към градския парк с Петърчо и с жената
потеглихме в този усмихнал се ден,
на слънце да позавъртим телесата
от зимата хванали "млечния" тен.

Бе чудно красив пролетен предиобед,
навсякъде щъкаха малки деца,
родители зорко следяха ги с поглед,
насядали с чашки кафе във ръка.

- Хей, Майкъл ! - извика един весел татко.
- Не стой при фонтанчето, идвай насам !
Ела, тати да ти даде нещо сладко !
Я виж, имам вафличка ! Искаш ли - ам !

- КристОфър, какво съм ти казвала, ставай ! -
провикна се майка от пейка една.
- Момченце, в картинката много внимавай !
Изцапа си гащите в тая трева !

Играеше Дженифър с русия Стивън,
до тях Дейвид караше мини-кола.
Там - Памела стиснала кукла щастлива
топуркаше патешки с къси крачка.

И Мелани беше тук, както разбрахме -
из храстите тичаше с някой си Марк.
Жената погледнах и в хор се разсмяхме -
модерен е станал Врачанският парк !

Все по-рядко чува се българско име -
Иван, Митко, Гошо - не са фешън те !
А ти, Петре, нашата глупост прости ни -
да бяхме те кръстили ПИТЪР поне ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 01, 2010, 12:01:27
тва се едно го а писал у неко циганска маала ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 01, 2010, 12:08:33
За съжаление вече не е така само по маалите.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 01, 2010, 01:15:21
Бубе браво-я ... верно съм.. проселзен от тава - ако ми разешиш че го публикувам у другия брой  на вестника - естествено с твоето име, разбира се ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Май 01, 2010, 01:33:18
Бубе браво-я ... верно съм.. проселзен от тава - ако ми разешиш че го публикувам у другия брой  на вестника - естествено с твоето име, разбира се ???

абе Краси, Я све са каним да та питам и све забравам - у онаа тема на твоя весник "От Мисилтеля" ти ли пишеш матерялите  ??? ::) (демек ти ли си "Мислитела" ???)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 01, 2010, 01:34:55
Я ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 01, 2010, 01:41:03
що бе Цекооо- добре ги списва  ??? ??? ??? -


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 01, 2010, 11:37:19
Краско, ако говориш за "Имената", това нещо не съм го писала я. Ако сакаш да питам човека да му публикуваш стиха, предполагам, че нема да има против.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 02, 2010, 02:57:14
Pъ Бубе -питай го-я с удоволствие-и интервю че напрайм с него-убаво пише


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 02, 2010, 01:56:28
Човека е регнат тука, ма не пише. Питах го, нема против, само да кажеш как се казва вестника и кога излиза, за да си го купи. Казва се Димитър Цолов и е от Враца. Ето най-пресното му стихотворение от сутринта:

СОЦИА/НА/ЛНО

Преди да дойде политик на власт,
звездите чак ти сваля от небето,
но пуснеш ли за него своя глас
тозчас ти го набива във дупето !

Омръзна ми да бъде все така -
все чакам нещо светло - илюзорно,
а всъщност - все си ме плющят в гъза !
Човек ли съм или "актриса" в порно ?!

На тях, обаче плащат им поне,
добре били дори, съм чул, платени !
А най-безплатно моето дупе
изчукват политиците на смени !

И колкото да си менят цвета
на хуя все червена е главата !
Накрая пак се стига до това -
ГЪЗА РАЗТВАРАЙ ! ЗАТВОРИ УСТАТА !!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Май 02, 2010, 02:20:35
Бубе а я си чакам прудължението на ежедневието на Цветанка и бай Нено кату идеи ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 02, 2010, 02:31:30
Сал като идея ли (ще да кажа Нено  ;D), Якиме ели сакаш рими?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 02, 2010, 02:33:27
Не знам дали у Враца чего намери - Видинскиямост - се казва я моа да му го пратим на пощата на ПДФ формат ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Май 02, 2010, 02:42:56
Сал като идея ли (ще да кажа Нено  ;D), Якиме ели сакаш рими?

Па къ го згласиш Бубе - Я ма кефат героите ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 02, 2010, 02:48:08
Тоа човек е съкровище и произведенията му требва да се популяризират всячески...ако раче и да пише тука ша бъда радостен :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 02, 2010, 03:56:34
Писала съм му да влезне у форума и да са свърже с Краско за интервюто.
И я така като Чвора сметам, дека човека има талант и требва да го насърчиме!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 02, 2010, 06:59:30
Тоа човек е съкровище и произведенията му требва да се популяризират всячески...ако раче и да пише тука ша бъда радостен :)
точно!
Горда съм че Враца е родила още един талант!
Дали нщма да иска да пише тук,за да научим нещо повече за него?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 08, 2010, 08:27:07
Аре малко и от мене - цикъл от три гатанки наричат се -

ПРЕЕБАВКИ СЪС ДОБАВКИ ЗА ДЕЧИЦА ЗАНИМАВКИ

1.  Мама има пещера
      с косми е обрасла тя,
      татко често в пещерата
      шмугва се напред с главата,
      ето тази пещеричка
      хората наричат - - - - -


2.    Рекло ли е да излиза
       хич не му и трябва виза,
       в целия човешки свят
       все кафяво е на цвят
       ти досети ли се то,
       че нарича се  - - - - -


3.   Кожен инструмент се клати
      под коремчето на тати.
      Ту е малък,ту голям,
      но си го решава сам.
      Интересно е,че мама
      инструмент такъв си няма,
      а пък ти разбра,че туй
      хората наричат - - -


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Май 08, 2010, 08:56:21
Ееее, те го Пиениа Бард... най-накраа, откога чакам!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 08, 2010, 09:06:08
Браво, браво, страотно попълнение си имаме  :D!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 08, 2010, 11:31:53
Ндааа,колегата а безспорен талант и с наклонност на възпитател  ;) ;D ;D ;DМлого добро,бравус! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 09, 2010, 11:09:22
Браво,много хубаво !  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 09, 2010, 11:56:42
Ето ви и последната творба - от тази сутрин - по действителни случаи ...


ХЪРЗУЛ !

Какво ?! С едно не съм могъл да мина ?!
Е, кой, кажи тъй подло те излъга !
Я, барман, бързо тук едно сипи ми !
Ще го изпия, после ще си тръгна !

А-у, я го виж как влезе у дома си !
И никак, никак даже не ме хвана !
Но с крак един върви ли се,ебаси ?!
Сипи да пийна второ и ще стана !

Ах, тази песен спомен ми навява !
Не съм я слушал много от отдавна !
Сипи ми трето, че си заслужава
да ти разкажа случката забавна !

Ех, гот си бяха младите години ...
А чувал ли си се с оная кака ?!
Я, барман още по едно сипи ни
и ще си ходя, булката ме чака !

У-у, стига ми се прави на девица
да пием още по едно и точка !
Какво ?! Махни я моята женица –
във къщи аз съм господар, браточка !

Ей, я викни и биричка студена
да се затапим както се полага !
Едно последно още ще надена
И обещавам – тръгвам си веднага ...





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 09, 2010, 12:06:49
Ууу бравос! Требе и я да си седна на дирника и да напиша нещо. Въодушевих се.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 11, 2010, 12:43:25
Е те тука в неколко последователни серии, за да не ви изтоща психиката, ша публикувам поемата " РОБИН ХУЙ И ПИЧАТА ДРУЖИНА "

Глава първа

В която Робин Хуй и неговата Пича дружина се срещат с
търговеца Роланд Дринкуел в Шундаруудския лес

Английска влажна утрин беше
в началото на таз глава,
търговска групичка вървеше
през Шундаруудската гора.
Що диреха,ти питаш,там
де властва Пичата дружина-
логична имаше причина –
отиваха към Нотингам
за Пролетния панаир,
прочут надлъж,а и нашир.


Отпред в раздрънкана каручка,
набръчкан като лозя пръчка
и също толкова дебел,
седеше Роланд Дринкуел-
богат търговец-кожодер,
по-зъл дори от Луцифер.
Зад него тътреше се впряг
с бъчонки пълни със коняк,
уиски,джин,вино и бира –
все благини за панаира.


А пък от двете му страни,
въоръжени до зъби
дузина конници в ескорт
обграждаха го като лорд.
Бе,казах,тази утрин влажна-
подробност не чак толкоз важна,
но всяка сцена има фон
по стар писателски закон.
И ето в тази влажна утрин
спокойствието в миг се срути,



рог боен с мощен глас изсвири,
от страх подлуднал кон зацвили
и като гъби от земята
и птиченца по дървесата
изникнаха мъже стотина-
безспорно Пичата дружина.
Напред пристъпи мъж напет,
опънат като арбалет,
в одежди от сукно зелени
и в Роланд впи очи засмени:


-Добре дошли сте,господа,
във Шундаруудската гора!
Учтиво моля,с мен тръгнете,
ала конете оставете-
съгласни сте,че не приляга
на гост от домакин да бяга.
Почервеня като домат
търговецът в безсилен яд:
-Как смееш,ти пършива твар,
да бавиш моя скъп товар!!!


Веднага ми стори поклон!!!
Приятел съм на принца Джон!!!
Мъжът,обаче се разсмя
и гащите си разкопча:
-На мен пък дреме ми на туй,
защото аз съм Робин Хуй
и днес ще те сприятеля
накуп и с двете си мъдя!!!
Уви,читателю,не знам
какво се случи после там-


историята си мълчи,
но ти досещаш се,нали,
че този Роланд Дринкуел
поне сто патки е поел
и дружките му вероятно
са си изкарали приятно!!!
Разбра поуката каква е :
когато вместо да си трае
се прави някой на отворен,
завършва често с гъз разпорен !!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 11, 2010, 12:49:52
па тури и другите де ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 11, 2010, 12:51:53
Ебаа го тава се едно четем ,,Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър ;) ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 11, 2010, 01:30:57
ААа - кефи ме ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 11, 2010, 02:26:43
аз предлагам да се пусне отделна тема само за произведенията на rentgengang  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Цони в Май 11, 2010, 02:39:13
Еба си, щом стигнах до Шундаруудската гора и се затресох куту пача от свинска глава.
Шундаруудската гора - тава е куту многу космата жена отдоле, куту калпак на гвардеец на Н.В. Ингилизката кралица.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 11, 2010, 03:01:06
аз предлагам да се пусне отделна тема само за произведенията на rentgengang  :)

е, стига де - не ме карай да са черва от неудобство :-[ я си имам страница с почитатели у фейсбоклука - тама кой иска да чете само моите работи, тук срещнах много интересни попадения и се чувстам като у дОма :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 11, 2010, 03:19:14
Е,аз лично едва ли ще се пресрама да пусна нещо повече у таа тема  :-[
верно,много си талантлив!
А тук може да си имаш нещо като стихосбирка онлайн,за да достигнат стихотворенията до повече хора от СЗ.
Не всички влизат във Фейсбук,нали?
Много се радвам че дойде да пишеш тука и съм горда че си градски!
Абе Враца е раждала и ще ражда таланти  ;D

 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Май 11, 2010, 06:05:30
Яле врачане са сдушиа ;D ;D ;D
Добре си дошол Бард ;D ;D ;D
тава не беше за тука ма... ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Май 11, 2010, 06:42:40
Много е добро грацки! и я ми ареса...давай нататикъ! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 11, 2010, 07:09:06
аз предлагам да се пусне отделна тема само за произведенията на rentgengang  :)

е, стига де - не ме карай да са черва от неудобство :-[ я си имам страница с почитатели у фейсбоклука - тама кой иска да чете само моите работи, тук срещнах много интересни попадения и се чувстам като у дОма :)

Ти и у един друг  форум ни беше зарибил с твоите произведения  ;) та още чакаме продължението.  :P :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 11, 2010, 08:04:06
е, там пуснах четирите глави, които бех написал дотогава, петата я мъдрих доста време, месеци може би, и като я измъдрих съм забравил да я пусна и нея. демек - общо пет глави е поемата. секи ден ша ви пускам по една и ако ви ареса ша ви удара с тежката артилерия "Крал Арткур и рицарите на задната прашка" - нея съм я писал от 1995 до 2003 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 11, 2010, 08:46:05
абе даи сичко накуп - пъ къ бъде  ??? ??? ??? ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 12, 2010, 03:25:18
Я къто джурналист - така да се назовем - мислим, че .... много леб  има у тава наше монче ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 07:57:41
абе даи сичко накуп - пъ къ бъде  ??? ??? ??? ;D ;D ;D ;D

е, практиката показва, че е досадно ... на порцийки по-добре са гълта :)

глава втора



В която Робин Хуй се запознава с брат Тек


Веднъж изгуби Робин Хуй цял ден
в преследването на ранен елен.
Улисан по следите от кръвта,
той не разбра кога дойде нощта
и стана невъзможно в тъмнината
да търси път обратен през гората.
Не го отчая тая несполука
- Какво пък,рече,-ще нощувам тука!
Но тъкмо плаща си за сън постла
видя в далечината светлинка.


-Хей,може би това е горски дом!
Дано храна открия и подслон!
В листака шмугна се като стрела
със пеещи от зверски глад черва
и не след дълго на една поляна
пред малка хижа дървена застана.
Отиде до вратата и потропа.
Монах излезе,стиснал дълга сопа.
-Що дириш тука,мътните те взели ?!
-Храна смирено прося и постеля.


-Е,хайде влизай,покрив над главата
ще имаш тая нощ,ала храната
е само хлебец и вода студена –
така държа плътта си усмирена!
А Робин Хуй усмихна се и рече :
- И толкоз стига ми,добри човече,
но питам се как с тези строги пости
не си останал само кожа с кости,
напротив,мога с тебе бас да хвана,
че тегнеш барем двеста килограма!


-Ах,гнидо ти-развика се монаха-
Току що изработи си пердаха !!!!!!!
Но Робин вдигна в знак за мир ръка:
- Не исках,отче,да те нагрубя,
а пак се питам - срещу скромна сума
от теб не ще ли чуя блага дума-
да ти платя готов съм цяла лира
за къс еленско и за халба бира !
Отпусна онзи тежката тояга :
-С това да почнеш трябваше веднага !


Разшета се и спретна му трапеза,
достойна даже и за римски цезар.
Еленски бут яви се чудодейно,
пенливо пиво във стакани грейна.
-Как именуваш се,любезни братко ?
- Отец Текон ми викат,Тек накратко.
-А как е твойто име,момко млади ?
-Аз Робин съм от" Пичите бригади".
-Да вдигнем тост тогава за съдбата,
която Робин с Тек събра в гората !!!


До дъно пиха,после още доста
наздравици изрекоха със госта,
а в резултат и гостът и монаха
като тръстики здраво се наляха.
Разфокусира Робин Хуй очите,
език отец Тек почна да преплита.
Достигнаха оная тънка фаза,
в която чезне хорската омраза
и пийналите като братя стават
и почват много да се уважават.


Но ето,още халби пресушиха-
с това логично фазите смениха.
-Мен уважаваш ? - питаха се двама.
Дойде и трета фаза: -Твойта мама !!!-
Нафиркали се вече на дудуци
започнаха да се бъхтят с юмруци.
Внезапно после пак се укротиха
и мълчаливо дълго още пиха,
накрая като два големи сома
позинаха във алкохолна кома ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 12, 2010, 09:35:03
Аде и я да се пробам у поезията. Я досъга само четем и много се кефим, ама она вечер ме напъна извътре и те кво родих:

Балада за Станишев.

Онаа вечер си лежим
Па си реко да проверим
По каналите за филм
Щракам - а дано намерим

Както сладко се изтегам
Баче тока ме удари
Нашиа Сер-гейчо гледам
От червените другари.

Се заилил до ушите
На народа обеснява
Колко че сме зле, горките
Щото он не управлява

Как сме убаво живели
Докато они с Доганя
Ни онодели на смени
И се или от екраня...

Он се биа у гръдите
А Цветанка му се стели:
Моля ви да обясните
Как сте толкова успели?

Деееба сътвер очилат
Само чекат на готово...
Мамка му – зинала гад
Как пъ се пръкна таково?

Глей го тоа плъъ плешив
Кво се чепи по дивана
У гъзеца вангерлив
Даеба неговата мама...

Да го совнем, би казал
Между негови ушенца
До плешките се усрал
Мига с плъхови оченца

Как можа да седне там
Подир сичките зулуми?
Гледа ората без срам
И разтега па локуми

Що го Господ не прибра
Да мирясаме и ние?
Как пъ болес ни една
Не можа да го затрие?

...

Филми, мачове, реклами
Гледам и не видим нищо
Сипем клетви и закани
Пред очите ми – Станишев!




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 12, 2010, 09:58:24
Ааа баце Буше и ти си бил скрита лимонка,я гле къ напиняш с перото!Добро добро,тава требва да иде у СЗ сатиричниа весник ,,Стръшел" ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 10:02:00
Много аресвам и язе  :) Сер Гей, оно в името му а заложено - осрал са гей - как да ни оправи освен изодзадзе  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 12, 2010, 10:36:49
СЗ форуми - ората стаат Звезди

браво Буше - натегаи


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 12, 2010, 10:52:17
Лелелеееее, не съм знаял че Буш има поетични наклонности, бравос!!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 12, 2010, 11:23:02
Немам бе Коле, само кога се едошем...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Май 12, 2010, 11:27:38
Браво, баце Буш!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 11:55:34
Немам бе Коле, само кога се едошем...

имаш, имаш  ;D  даже и поетичната стъпка  в повечето от куплетите си спазил - демек броа на сричките, а тава е много важно при секи начинаещ поет - затава му са вика "мерена реч"  ;D дерзай и чакаме нови !!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: илюшин в Май 12, 2010, 12:22:27
МИ Буше, да та засетим за Трайчо Трайков освем и да чекаме нещо ново ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 12, 2010, 12:25:00
За оня изсъънал шушляк цела епопея мое искарам... Абе така и така сме на темата, я обеснете некви основни правила у поезията. Викате  - броя на сричките къф треба да бъде?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: илюшин в Май 12, 2010, 12:37:09
Етъ важното у секи стих да са по равно. например:

ОлЕлЕ лЕлЕ
свИнскО сЪс зЕлЕ

Другото е, къде моем да кажем е че при поезията неко правописни и граматически правила мое да се не спазват


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 12:50:16
апцелютно верно е тава за броя на сричките,но при т.нар. класически стих, когато търсиш и римата. Има един друг вариант т.нар. "бял" стих, при който си пишеш кво ти сЪрце искаш, без да броиш срички, да гледаш рими. повечето от "модерните" автори, които публикуват/ визирам страницата "Ателие" на в-к "Труд" / натискат у таа област, ма мен лично не ма кефи. 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Цони в Май 12, 2010, 12:52:59
Е, има най-различни правила, сричките може да се редуват 8 - 10 -8 -10. А у хайкуту са 5-7-5.

Кайсии падат
малки жълти слънчица
събрали лято.

Ела с мен жено,
да чакаме отдолу
кайсии в скута.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 12:56:01
а така, че не се изразих правилно май, но все нещо се брои - мерена реч, демек...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 12, 2010, 02:35:30
Браво Буше, велик си!!!  (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/froehlich/a013.gif)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 12, 2010, 02:37:43
Благодарим за насърчението Уйне, твойто признание е много важно за мене. Само не знам кога че ме навести Музата па и кво че излене от нашта среща (със Музата де)...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 12, 2010, 03:18:12
,,меня сегодня муза посетила
так немножко поседела и ушла" ;D/ако некой иска превод-да казва ;)/
къкто пееше незабравимия Владимир Семьонич Висоцкий ;)
Ти БАце Буше моо специализираш политическа сатира,па Ренгенгагнг-обща и битова поезия ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 12, 2010, 03:35:34
Докторе, нека пръво да завръшим, пъ послем (ако е живот и здраве), мое и да специализирам...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 12, 2010, 03:57:35
Буше, стра ма е да си помисла какво би излезнало изпод перото ти за Саполя  :o ;D ;D
Давай баце, дойде ли музата, дръж за гушата и пиши! Ние сме твои верни фенове!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 12, 2010, 04:39:22
Ей верно ,Уйна ми даде идеа-ша замолам тук пишещите творци да сътворът ода за Дуган-Сополя-да е политическа сатира,ели вообще за любимите ни политици ;D ;D ;D Наградите-пръва,втора и трета-си ги знаате,ако не-ша ги напиша ;) ;D Иначе -ша пущиме анкета и кой събере най много гласове-на следващата форумна сбирка да си носи резервнио чрън дробец ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 12, 2010, 05:39:48
Тава е страотна идея!  8) ;D
Резерватска поезия, посветена на "юбимите" ни политици!!!  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 05:46:36
Ето ти едно социално от преди малко - по действителен случай  ;D

ИМПРОВИЗАЦИЯ СЛЕД КРАТКА НЕБЕСНА деГРАДация


Със закъсаните кецки,
като кораба "Радецки"
гварам аз из тия бари,
дето уж са тротоари.

Няма вече и шосета -
станали са на морета !
Ау, че хвана ме саклета
ще ли го издухат кмета

и лентяи - общинари,
или гръм да ги удари !

12.05.2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 12, 2010, 05:50:16
знам сииии има леб у тиа ора и оно бел леб,мек ;D ;D ;D браво Ренген,тва си а един път социално и реално ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 12, 2010, 05:55:07
 
    СуперБуш!
    Те така на уж,
     ма го издокара,брей
    за нашиа сер-Гей!

  Бравос!!! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Май 12, 2010, 06:45:50
Сер-гей треа а го пратиме у анадола, а му свири гъза като мито паниче!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Май 12, 2010, 08:40:36
буша е номер едно,регенкамп извинявай, ма поезията ти е за пуберте те.............неставаш за мене........много пошло мале ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 12, 2010, 08:54:47
Що да не става? Я па мислим, че си е поет отсекъде.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Май 12, 2010, 08:56:32
Що да не става? Я па мислим, че си е поет отсекъде.

бе за мен нестава.......оно не мое сички да аресваме едно и също............за критика не си ли чул ели за друго мнение освен за........????? ::) ::) ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 12, 2010, 09:01:47
тука е плурализъм-секи има право на мнение,па итва къде аресва на едни е съвсем нормално да не аресва на други ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 12, 2010, 09:05:06
буша е номер едно,регенкамп извинявай, ма поезията ти е за пуберте те.............неставаш за мене........много пошло мале ::)

хех, така е, баце  :) я съм рОден на първи юни - Деня на детето и съм си пубер отсекъде  :) ма и не искам да пораствам, а сега с тоа малък син ша ми е и невъзможно  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Май 12, 2010, 09:09:53
буша е номер едно,регенкамп извинявай, ма поезията ти е за пуберте те.............неставаш за мене........много пошло мале ::)

хех, така е, баце  :) я съм рОден на първи юни - Деня на детето и съм си пубер отсекъде  :) ма и не искам да пораствам, а сега с тоа малък син ша ми е и невъзможно  :)
ми да ти е жив и здрав сино .....и тия стихчета му ги чети дорде порасне ;)ша стане екстра :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 13, 2010, 07:01:00
добрютрю, къ викаше оня от "Альо, Альо"  :)
заповедайте и

глава трета


В която Робин Хуй и Литъл Джон проверяват задниците си


Един ден Робин Хуй очи отвори,
издаде стон и тъжно промърмори :
-Какво бе,мамка му, това уиски
та в мен отключи тези страсти ниски
и ето снощи сякаш бе тупан
от бой аз спуках лейди Мариан!
Понеже го гризеше съвестта
реши да се разходи из леса,
а и главата му да изчебрее,
че с махмурлук такъв не се живее.


Навън бе пролет приказно красива,
но вместо в този миг да е щастлива
смутена бе на Робин Хуй душата:
-Ах,как можах да сегна на жената!
Не бива вече толкова да пия,
че някой път току виж я убия!
А слънчев ден ли бе - цвърчаха птички,
във въздуха миришеше на пички,
тъй както само пролетта го прави
и скоро Робин грижите забрави.


Започна весело да си свирука,
отпусна го полека махмурлука,
избистри поглед,сякаш прероден,
запя безгрижно следния рефрен :
-На-на-на-на-на-на-на-на-на-на,
аз Робин съм от Локъли,ебати!
Обичам дърти путки да плющя,
а най-добре е и да са космати!
Но в песента улисан за беда ,
стърчащ коварно корен не видя,


препъна се,кълбо напред направи
та задника си хубаво ощави.
И точно в този миг пет-шест човека
пристъпиха на горската пътека.
Напред вървеше възкосмат мъжага
в ръцете стиснал дъбова тояга.
Щом падналия Робин забеляза
разсмя се гръмогласно и му каза :
-Какво така си,друже,гъз навирил-
май снощи дълго на шише си свирил?!!


А Робин се надигна от земята
и с погледа си мълнии замята :
-Ти питаш за гъза ми,аз пък питам,
дали не мога твоя да наритам!
Но първо нека името ти чуя,
да знам след малко кой ще лапне хуя!
Мъжагата се плесна по корема
и рече му :-Какъв ти е проблема
да видиш как след малко този клон
в гъза ти ще напъха Литъл Джон!


Ала понеже съм човек почтен
предлагам сили да премериш с мен
и в честен бой да разрешиме спора
-арбитри ще ни бъдат тези хора!
С езика чухме,че добре боравиш,
да видим с прът в ръка как ще се справиш!
Една тояга дайте му момчета
и нека с по-добрия е късмета!
Отвърна Робин:-В грешка си голяма,
късметът нищо общо тука няма!


Но чуй и друго правило основно
-Да любопитстваш не е здравословно!
Сега безплатно и пред всички тия
в главата мисля да ти го набия!
Мъжагата отново в смях избухна,
във шепите си с пълни бузи духна
и ревна :-Идвай, трътко миризлива,
да видим кой на кой ша го набива!!!
Е по-нататък случката е ясна -
гората сякаш им се стори тясна,


крещейки като гневни бабуини
осеяха главите си с цицини.
Но се видя-в уменията бойни
те бяха абсолютно равностойни.
Пръв Робин се отпусна на земята:
-Не ме държат,приятелю,краката!
И задникът ми в пот е плувнал цял-
тупалки толкова не беше ял!
И Джон засмя се:-Без майтап,другари,
но моят задник също доста пари!!!


Разсмяха се тогава всички дружно
и да ви казвам,мисля,не е нужно
как после запознанството поляха-
от пиене направо се насраха!
Така Джон Литъл с още неколцина
приети бяха в Пичата дружина.
А ти,читателю,добре помни :
ЗДРАВ ГЪЗ ДА ИМАШ РАДОСТ Е ГОЛЯМА,
ЧЕ НА СВЕТА ПО-СТРАШНО НЕЩО НЯМА
ОТ БОЛКАТА,С КОЯТО ГЪЗ БОЛИ !!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 13, 2010, 01:38:12
Начи да ви каем, що вие сте си виновни. Наместо да пресечете сичките ми поетични напъни у зародиш, виа ме насърчите и те - съга че берете ядове.

Начи я имам много ясна представа кво сакам да напишем, ама ми липсва техника и не знам доколко съм успел да предадем идеата... Аде виа погледнете и би помолил утвърдените СЗ поети като Рентгеновиа и бай Аврам (кво стана с тоа човек...) да пипнат тук-таме и да поопраат таа творба. Мислим, че основната идеа е ясна, ама ако треба - че обяснявам.


Стара пушка

1.
Стара пушка на стената.
По войните е гръмела.
Съга е еде ръждата.
Виси - чърна и студена.

Некви майсторе – пишмани
да е праат са мъчиле.
Гледам – белези и рани,
Тук чукале, там пилиле...

Даже вече и не щрака
Много години това са...
Даа, свършила е горката.
Виси – колко за украса.

2.
Стара пушка – стара мъка.
Ще ли некога намери
пак да легне в мъжка ръка?
Мъжко око да премери?

Стара пушка от стената.
Грижа и мерак си сака...
Кога свръшила войната
и ръждясал е кондака.

Толкова години вече
чека ръка мераклийска.
С тънко масло да е смаже,
от сърце да е поиска.

3.
Дълга пушка на стената.
Много битки е видела.
Още огин у цевата
дали има? Дали нема?

Дали още бие верно
век и кусур, таа пушка?
Те така ако прикладвам,
ако фанем равна мушка...

Не е много да й треба -
ръка майсторска да пипне
Да е бутнем и нагласим,
па да гледаш кво че рипне.

4.
Стара пушка – като мене.
Що ли още й се чудим?
Съга на стената дреме
ама я че е сабудим.

Бойна пушка у ръката,
па че дойде твойто време!
С гръм и огин по гората
стра на ората да земе.

Те, готова е да щракне,
и барута да издуе.
Па че гръмне таа пушка,
ако ще да се разчуе!





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 13, 2010, 01:47:20
чудно е - хихихихи
добро е -
съга къде да ти дириме издателство стихосбирка да ти издаваме  ??? ??? ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Магарийка в Май 13, 2010, 02:04:03
Браво ,Буше,много е хубаво и образно и според мене почти няма нужда от пипане.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Май 13, 2010, 02:05:36
Сваям ти капа Буше


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 13, 2010, 02:56:29
Сваям ти капа Буше

самобитно, бих казал и се присъединявам към свалянето на капите  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 13, 2010, 03:07:38
Баце Буше мене тава ми напомня на възрожденската поезия-аресва ми, даже ма изпълва с некво желание да се пресегна и да а зема таа пушка ;D Иам усещаньето се едно къ навремето Стефан Стамболов/но и ти си Стефан ;)/е написал ,,Нещеме нии богатство,нещеме нии пари" и оно а станало химн на Борбата за национално освобождение ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 13, 2010, 03:12:30
Абе я знам кво сакам да кажем, не е ми много ясно - как. Ама виа сфащате основниа смисъл, доколко разбирам. Е, оно не мое сички да бъдат поети, треба и читателе да има...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Вачо в Май 13, 2010, 06:48:18
Цитат
Па че гръмне таа пушка,
ако ще да се разчуе!
Що ли и я си мисла лааса скоро ша гръмне, мамка му!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: masok в Май 13, 2010, 06:55:22
пофално баце буше ;)еваларка


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 13, 2010, 10:06:18
требе да пумислиме за собствена издателска къща и да издаваме наще си афтуре - ндааа


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 14, 2010, 08:18:30
Що ли и я си мисла лааса скоро ша гръмне, мамка му!

Глейте съга, оно стихотворението мое се разбира и буквално, мое и у преносен смисъл... Мое изобщо да нема никва пушка, нали така? Мое я да съм "старата пушка"...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Май 14, 2010, 09:21:54
..петата част за Робин Хуй е в гъза направо!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Магарийка в Май 14, 2010, 11:29:29
Що ли и я си мисла лааса скоро ша гръмне, мамка му!

Глейте съга, оно стихотворението мое се разбира и буквално, мое и у преносен смисъл... Мое изобщо да нема никва пушка, нали така? Мое я да съм "старата пушка"...
Усеща са ,спокооо
Знааме кво а сакал да каже литературниа герой :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 14, 2010, 12:34:49
Добър ден  ;)

глава четвърта


В която сър Гай от Гизбърн разбира какво значи да те употребят като гей


Читателю,перото хванах пак
с идеята да ти разкажа как
сър Гай от Гизбърн - рицар най-прочут,
анално обруган бе в Шундаруд.
Историята почна тривиално
с едно напиване съвсем банално
в компания,събрана от щастлив
рожденик - Нотингамския шериф.
Известно е,щом хората са пили,
добиват сякаш утроени сили


и нашите кратуни налюлени
се стегнаха за тежък бой решени,
цитирам :" Да разбият туй котило,
което в Шундаруд се е укрило
и съвестните граждани тормози
със такси непосилни и налози!"
Излишно е да пиша на конете
как трудно изкачиха гърбовете
и после как по пътя се разтриха -
не ще ми стигнат и петнайсет стиха.


Ще кажа само,че през този ден
пияният сър Гай попадна в плен.
В началото поради алкохола
държеше се със арогантност гола,
но Литъл Джон от рицаря вбесен
го плесна със съвсем не литъл член,
опря на гърлото му острие
и ревна : - Я го почвай без ръце !!!
Сър Гай поизтрезня и се опули,
видял отблизо как са се подули


ония ми ти страховити вени
над топките обилно окосмени
и в този миг разбра,че грешка няма
и анусът му е в беда голяма!
Но анусът е дупчица една,
а имаме очи,уши,уста -
на всички тези дупки със старание
горяните обърнаха внимание,
по много пъти ги употребиха
и диаметрите им разшириха.


Накрая Робин Хуй му каза : -Хей!
От днеска имаш прякор нов - СЪР ГЕЙ!
Чрез тебе,друже,искам да предам
на онова шерифче в Нотингам :
не се ли кротне същото го чака
от ебън задникът му ще запляка!!!
Сега,сър Гей,поемай своя път
и запомни от мен - щади гъзът !!!
Сър Гай превърнал се в човешка дрипа
след тези думи горестно захлипа......


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 14, 2010, 12:37:56
добро ;D има два култови лафа-,,анално обруган" и ,,Сър Гей" ;D ;D ;D а сетете се за кой се сетих ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ПЕРГИШИН в Май 14, 2010, 12:44:18
Лазда за секи друг ама не и за Се(ъ)р Гейчо  ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 14, 2010, 12:45:38
Еш па тоа къ позна от пръвиа път ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 14, 2010, 01:14:40
Цитат
съвсем не литъл член
  ;D  също е добро попадение!  ;D
Браво на доктора!  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 14, 2010, 02:42:36
Браво rentgengang !

И още по-големо браво на Bushmen защото е бил една голема скрита лимонка !


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: аБеЕй в Май 14, 2010, 08:56:58
 :-X
Четох, глЕдах, после си сипах една бира.  Ама в тая тема няма грам поезия, само вулгарни и цинички думи... Това нито е градивно, нито е хубавУ ! Пък!
И има много поезия и красота, ма северозападния тип чворове /и аз в това число/ много трудно се пречупват, за да видят красотата на думите. И относно "намереното"  от гос'ин съфорумеца, в което се изказва тезата, че нямало поезия а само блудкава любоФ и прочее, пак не съм съгласна. Има и точкЪ! Мога да покажа, ама мисля, че не Ви интересувЪ. И те тЪка!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 15, 2010, 09:05:01
Добрутро на сички, които като мене вместо да спинкат у УЮтните легла се прават, че извършват трудова дейност

глава пета


В която Робин Хуй и неговата пича дружина спасяват жената на сър Алан от долината


Един път в Шундаруудската гора
току с пробуждането на деня
момчета неколцина от отряда
залегнаха край пътя във засада.
Не мина час и рицар младолик
принудиха да спре със грозен вик.
Излязоха и казаха му :-Сър
учтиво с нас ви каним на цър-пър-
срещу финансово възнаграждение
ще ви направим чудно угощение.


А рицарят усмихна се с тъга
и тихо рече : -Как да ви платя?
Ни средства имам вече,ни имот-
с измама присвои ги онзи скот
сър Роджър Кок по заповед на Джон,
коварно седнал в братския си трон!
Научих още,че в най-скоро време
любимата ми Алис ще отнеме-
годеж с баща и вече уредили
и сватбения ден определили!


Така изплака си пред тях душата
сър Алан-рицарят от долината.
Разпсуваха се всички,Роджър Кок
наистина бе властелин жесток
и неговите крепостни пищяха,
че бирниците здраво ги деряха.
-Затуй си бил ти рицарю невесел-
безспорно много мъка си понесъл,
но не тъжи по своята любима-
решение за всяка трудност има!


А Робин Хуй е мъдър,без съмнение
ще ти открие вярното решение!
Я с нас ела на горската поляна,
една сърничка чака там одрана
и ейлът превъзходен е,ще знаеш-
от чашка-две добре ще се омаеш!
Да съблазниш човек в беда голяма
с напитка,май по-лесно нещо няма
и рицарят последва ги в гората
предвкусващ благините на софрата.


Читателят навярно се досеща
как продължи нататък тая среща.
Приветства Робин с радост своя гост
и тутакси за него вдигна тост:
-Врагът на моя враг е мой другар!
Това като света закон е стар!
Сега напук на всички врагове
дай,рицарю да пийнеме добре!
Сър Алан уморен и с глътка бърза
за норматив синджирите развърза,


разтри козите както подобава
и както често с пиещите става
след неразумна бройка тъмни бири
изправи се и коня си подири.
-Тозчас потеглям аз за Дръндъруол
да сложа край на тоя произвол!
Пикал съм на парите и имота!
По-скъпа ми е Алис от живота!
И Робин Хуй изправи се и рече:
-Ей т'ва е мъжка приказка ,човече!


-Не би било любов ако не смееш
кръв своя или чужда да пролееш!
Я ставайте и вие,диванета!-
подюри пичеловната си чета.
-Ще тръгнем с този благороден рицар
да оттървем нещастната девица!
Сър Роджър Кок отдавна си го проси-
глава на раменете дълго носи!
А и на Дръндъруолския абат
ще клъцнем отлъстелия му врат!


- - - -


-Приятели,избрахме този ден
да съчетаем във съюз свещен
чрез тайнството на брака две сърца
и ако някой знае тук сега
причина да не се осъществи
това,да каже или замълчи!
Така започна свойта реч абата
впил погледа си огнен във тълпата,
а пък тълпа бая се беше сбрала
и в двора и в самата катедрала.


Женихът Роджър Кок-надут паун
стърчеше сякаш глътнал бе бастун.
До него Алис-чудна хубавица
глава бе свела като гълъбица
и работата бе пределно ясна
за всички,че е твърде тя нещастна.
Но туй очаква винаги момата
щом брак по сметка сключил е бащата.
А и такова бе самото време-
любов и чувства?!Ха,на кой му дреме!


-Добре-абатът требника разтвори
и под носа си тихо замърмори,
но тъкмо бе наченал ритуала
с чутовен трясък в бляскавата зала
нахлу въоръжен отряд горяни
на копилета всичките пияни.
Извика Робин:-Дръжте тия двама!
И бързо вън,да не скверниме храма!
Навън чрез отиграна процедура
забелиха се към стотина кура.


Сър Роджър и абатът заскимтяха
какво се случва като осъзнаха,
че бяха чули разкази брутални
във Шундаруд за гаврите анални.
И сълзи им избиха от очите
понеже скъпи бяха им халките.
Но,че надежда няма стана ясно,
когато заклесундриха ги бясно.
Отпред,отзад телесните отвори
дружината преслуша и повтори,


а после то се знае и потрети
тоз вихрен танц от ебън и минети.
Едни бодяха с кожени бургии,
докато други лющеха чекии.
Експерти-проктолози всички бяха
и двамата нещастника въртяха
без ни най-малък признак на умора-
същински диви нерези,не хора!
Накрая всеки инч свободен дерма
покриха с лъскава и бяла сперма .....

КРАЙ НА ПОЕМАТА   ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 15, 2010, 09:33:52
:-X
Четох, глЕдах, после си сипах една бира.  Ама в тая тема няма грам поезия, само вулгарни и цинички думи... Това нито е градивно, нито е хубавУ ! Пък!
И има много поезия и красота, ма северозападния тип чворове /и аз в това число/ много трудно се пречупват, за да видят красотата на думите. И относно "намереното"  от гос'ин съфорумеца, в което се изказва тезата, че нямало поезия а само блудкава любоФ и прочее, пак не съм съгласна. Има и точкЪ! Мога да покажа, ама мисля, че не Ви интересувЪ. И те тЪка!
за да сме точни-това не е тема за лустросана,дълбоко интелектуална ,разкъсваща дълбините на нежните души символистка,изпълнена с розови облаци и мрачни видения поезия създадена от  официално провъзгласени трубадури и неофициално мърморещи непризнати гении.Ако Ви е по-лесно-приемете го като алтернативно ъндърграунд стихоплетство.И понеже сме толерантно-ласкави и демократични- по същество си права ,ма не си наясно ;)И за да има успокоение у всички интелектуалстващи форумни членове-мисля ,че ще има и тема за сериозна поезия в културния раздел на Форума ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 15, 2010, 09:40:24
:-X
Четох, глЕдах, после си сипах една бира.  Ама в тая тема няма грам поезия, само вулгарни и цинички думи... Това нито е градивно, нито е хубавУ ! Пък!
И има много поезия и красота, ма северозападния тип чворове /и аз в това число/ много трудно се пречупват, за да видят красотата на думите. И относно "намереното"  от гос'ин съфорумеца, в което се изказва тезата, че нямало поезия а само блудкава любоФ и прочее, пак не съм съгласна. Има и точкЪ! Мога да покажа, ама мисля, че не Ви интересувЪ. И те тЪка!
за да сме точни-това не е тема за лустросана,дълбоко интелектуална ,разкъсваща дълбините на нежните души символистка,изпълнена с розови облаци и мрачни видения поезия създадена от  официално провъзгласени трубадури и неофициално мърморещи непризнати гении.Ако Ви е по-лесно-приемете го като алтернативно ъндърграунд стихоплетство.И понеже сме толерантно-ласкави и демократични- по същество си права ,ма не си наясно ;)И за да има успокоение у всички интелектуалстващи форумни членове-мисля ,че ще има и тема за сериозна поезия в културния раздел на Форума ;D

дам, независимо от качествата на поезията - си е монументално  :) и има няколко добри попадения за рима, завършваща на " И " , ха-ха   :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 18, 2010, 10:48:33
Ето ви поемата, която писАх ~ 8 години / от 95-та до 03-та /. Гнусничка е , ама като съм я почвАл съм бил таман на 18 годин - бесен тийнейджър

КРАЛ АЛТКУР И РИЦАРИТЕ НА ЗАДНАТА ПРАШКА

ЧАСТ ПЪРВА : КРАЛ АРТКУР В ШОТЛАНДИЯ / 1-4 /

ПЪРВО

Слънцето едва изгрява
над зелената дъбрава.
В утринната тишина
през морето от листа,
стегната като пружина
язди рицарска дружина.
Най-отпред е крал Арткур-
хуй надървил,цял папур,
във десница стиснал меч,
настървен за люта сеч-
вожд британски щур и смел
свойте рицари повел
към едно шотландско племе
пиенето му да вземе.
По-назад е Ланселот-
вижда се, че му е гот -
в лявата ръка-секира,
с дясната пък онанира,
а в главата бодри мисли
за шотландското уиски.
Тук е също Галахат-
много млад,но с член брадат.
Тук са всичките стотина
Рицари на спермолина-
ето ордата юнашка -
Орденът на Задна Прашка.

ВТОРО

Кошмар сънува тази нощ
един препил шотландски вожд-
сънува цяла нощ вода-
поличба лоша бе това -
МакГъз от всичко на света
най-много мразеше вода!
Отвори ужасен очи
и едра глътка скоч отпи.
-Какво ти става,майна,ти си луд!
Не се държи сега като капут
прелял от сперма,хлъзгав,мазен!
Било е сън- това ти казвам!
С душа така успокоена
бутилка нова той начена.
Бутилка по бутилка - цяла каса
глава удари в дървената маса!

ТРЕТО

В туй време нашта рицарска дружина
изпила вече бе до капка джина,
когото за из път си беше взела -
сто мяха плюс петнадесет варела.
Арткур се бе настрелял на мотика
и с глас гръмовен три пъти извика:
-Аз лъв съм,лъв съм,лъв,британски лъв!
И май, че днес ще пия прясна кръв!
Сър Ланселот и той се бе прицелил,
с желязна ръкавица хуй забелил,
крака небрежно сложил върху стреме
навън изхвърли бялото си семе.
- Къде сте,пички аз да ви накажа
и задника ви с моя грес да смажа!
Сега да има сто шотландски пички
една след друга ще опраша всички!
/след думите му слагаме кавички/
Сър Галахат пък бе пиян за трима-
рекорд поставил в пиене на джина-
един варел и десет пълни мяха
за двадесет минути той омаха,
брадатия си хуй с ръка набара,
в посока латерална* го изкара,
забели му главата породиста
и коня си със сперма взе да плиска!
И други,взели примера от него
размахаха овчарските си геги,
тъй много скоро нашата дружина
превърна се във спермена лавина...

ЧЕТВЪРТО

Заспал в ембрионално положение
Мак Гъз лежеше в свойто изпражнение.
Червата му ядосано бърбореха
кога да пуснат следващото спореха,
но свинктерът пиян реши проблема
и другото лайно навън издена.
А в този миг жена му появи се,
разклати го крещейки му:- Свести се!
Свести се ти, пияницо проклета!
Защо не се издриска във клозета!
Започна да го бута,да го рита,
но беше той магаре упорито,
тогава тя разкрачи се и хвана
онуй що му висеше под колана
и нежно масажирайки го вкара
до дъно във горещата си скара.
Навярно с путка вакуум създаде,
МакГъз мучене някакво издаде,
но хубавото май, че бе до тука-
стомахът му започна да бълбука,
очи отвори някакси унило,
оригна се два три пъти на гнило
и както си лежеше под жената
драйфня воняща блъвна през устата.
- Простак!-извика тя и погнусена
със скок назад изхлузи се от члена.
- Простак!-извика пак и се обърна,
наведе се към пода и повърна.
В туй време пък дотича Хю - слугата
видя това и си изплю червата.
А точно тук е краят на главата...

*латерална - в конкретния смисъл - навън


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: allberti в Май 18, 2010, 11:07:20
Хм, за ора изпитващи безкрайна необходимост от говорене на вулгарни думи на публични места (па макар и в рими) си има думичка на латински и тя не е поет.  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Май 18, 2010, 11:15:15
..епа явно у футболните среди тва загнитанье на сичко и сички е професионална деформация!Влече ги мунчеата,чако че не моа са подпишат... ;)(..мани,ми на терена не умеат а убодът къчето у гъзъ! ;D)...и после ревът че тарикатите си триат гъзъ с тех и им дават по 2 иляди заплати-да не моа си смогнат на чалгарския курвор из нощните клубове... ;D ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 18, 2010, 12:21:52
Хм, за ора изпитващи безкрайна необходимост от говорене на вулгарни думи на публични места (па макар и в рими) си има думичка на латински и тя не е поет.  ;D

Ако визираш писанията ми, само едно ще кажа - Животът е прекалено сериозен и тъжен, за да не се опитаме да го разнообразим по някакъв начин. Всичко е единствено за забавление, без претенции за Изкуство. Що се отнася до Вулгарното -то присъства навсякъде в културата и бита на българина, като почнеш от народните песни - има такъв раздел даже - с еротично съдържание, минеш през т.нар. песни за лагерни огньове / О,мари Пено и пр./и стигнеш до един гениален ,макар и живял в противоречиво време, и съответно с противоречива поезия, поет - Пеньо Пенев и неговата поема за Кънчо Путкодеров ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 18, 2010, 12:46:49
Азе па сметам за забавно изкуство тва де реди рентгена ... /да са бе кръстил Х-ray и за аватар да си бе турнал снимката с пирон в главата/
А на кой му неаресва - да не чете  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: allberti в Май 18, 2010, 12:58:03
 :) E тава вече а дискусия. Първо да отговора на Дръмоня.
 Дръмоне, според мен не мое да са прай сравнение с използването на цинизми на стадион където ората отиват да си повикат, да са разтоварат без последствия за тех или за оскърбените. Там никой не очаква да са цитират класици, ама у форума раздел " Поезия от Резервата "?!? И поради пълното доминиране на тоя стил в темата човек би си помислил, че единствения повод за вдъхновение на СЗ поет е преклонението пред фалоса и различните форми на употребата му.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 18, 2010, 01:01:55
И поради пълното доминиране на тоя стил в темата човек би си помислил, че единствения повод за вдъхновение на СЗ поет е преклонението пред фалоса и различните форми на употребата му.

Кино, музика, култура, целата работа се връти около кура... така ли беше...



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 18, 2010, 01:04:26
Маюк, за пианье и ебанье е по големата част от СЗ поезиата, ма я виж тва на Буш за пушката  ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 01:04:36
Хм, за ора изпитващи безкрайна необходимост от говорене на вулгарни думи на публични места (па макар и в рими) си има думичка на латински и тя не е поет.  ;D
Именно това мисля и аз.
Тука си говорим сек си и са псуваме. Ма тава горното дългото го оправдава (в смисъл - не а интересно, поне за мен - мое мнение)само възрастта 18-годишна на автора. Само да питам - сега 18 годишен ли е?  ;) Мен лично ми не пречи, това не е сайт, форум е. Лично аз бих го изтрила това. Не съм модератор обаче.  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 18, 2010, 01:07:14
ми я бех написал-тука се пише кво му а дошло изунутре на човеко-а за серьозна поезия ша си има тема,даже анкета сме пущиле за ньеа.Отгоре на сичкото-има си и други теми из форума-като не ви аресва едната тема, си четете друга и тава а ;)Само би вметнал ,че ,,Декамерон" на Бокачо  и ,,Кентърбърийски разкази"  на Чосър са Световна класика и у ньи тоже си има  ебньъ  у несвес,сал че описана манко по-завоалирано.
Цитат
не мое да са прай сравнение с използването на цинизми на стадион където ората отиват да си повикат, да са разтоварат без последствия за тех или за оскърбените.
у таа тема също ората влазат да се разтоварът и ако са не лъжа за Робин и крал Артур също нема последствия ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 18, 2010, 01:08:01

 Лично аз бих го изтрила това. Не съм модератор обаче.  ;)
[/quote]

И слава богу че не си ..


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 01:09:28

 Лично аз бих го изтрила това. Не съм модератор обаче.  ;)

И слава богу че не си ..
[/quote]
лелей  ;D 100% бех убедена, че некой ще го напише тава  ;D даже мислех да го напиша да видя как ще реагирате  ;D
Не ща да съм модератор, мерси.
Явно остарях.... :'(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: allberti в Май 18, 2010, 01:10:41
 А сеги отговор на rentgengang.
Визирам и писаниятя ти. Съгласен съм с определението ти за живота но като чета творбите ти хумора ми убягва някак не ми става по-весело. Съгласен съм, че и в народното творчество има зевзеклииски, пиперливи и откровено провокативни и просташки текстове и аз ги харесвам и ме забавляват. Въпроса а в пропорциите на е едното и на другото я съм чел П. Пенев и вервай ми има безброй други стихове.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 18, 2010, 01:11:29
Не обичам да се мешам у заниманиата на ората,ма нали сме форум и така или иначе го четеме,мисла че моа да пробутам и мойто мнение-нема спор,изкуство си е да редиш рими(па некоги се проявява и в професионално изкривяване ;)),ма в случая га че ли везната ми клони накъде мнението на Маюка.И все пак-верно,ако не ти аресва-прескачай.Я например съм привърженик на тава,да кажеш колко се може повече неща ,с колко се може по-малко думи.Ма тава съм си я-другите не са Я :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 01:12:48
Аз пък ще кажа защо "явно остарях"  ;D - Щото секса го предпочитам наживо  ;)
Изводите - кой как може.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 18, 2010, 01:13:29
ако нещо требва да се маща я си мисла,че по-скоро требе да е тава де Яким го а пущил-не зарди друго ма самото стихотворение нема връзка със СЗ-освен де Яким си а член на Форума и е от СЗ ;) ;D,ма неа го он писал доколкото разбрах.Ма се пак тръканьето а  работа на модераторете и да е след съответната преценка и престой у кошчето къкто се и стигна до тава мнение.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: allberti в Май 18, 2010, 01:14:23
 :) E тава вече а форум бравуз  ;D ;D ; ;D
Черногледец я па мисла, че требе да са чете. Нищо, че ми не аресва нека поспорим малко.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: allberti в Май 18, 2010, 02:02:08
А на кой му неаресва - да не чете  ;)
Тава не а аргумент в спора и като съвет не го приемам. Щото нема къ да разбереш дали ти аресва или не ако не прочетеш.  ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 18, 2010, 02:09:54
Ич и не вида за кво спорите.
Вкусове разни, не мое сички да аресват сичко.
Кога нещо не ти аресва, обаче, никак не е длъжно да идеш да си изплещиш мнението. Премълчаването се нарича такт.

Ако спора тук се превърне в заядлици - ше тръкам. Като гледам, ако продължите в същия дух, ше се наложи.

Нема да тръкам, това което е пуснал Яким. Просто е споделил човека, не е направил нищо против правилата.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 02:13:41
Споко, всичко е наред. Но мнението всеки може да си каже.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 18, 2010, 02:13:49
Азе па не сам са довлекал у таа тема "Поезия от Резервата"  да спора с никой, просто сам читател ... ма ако некои му са спори те, нек са напиня кат глис на буца що го му кеф, вервам ша са намерат ора да му отговарат, аргументират и т.н.  но темата си е баш нАместо.

П.П. Азе сам абсеютно сигурен, че има кои да изтръка излишното ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 18, 2010, 02:15:10
Споко, всичко е наред. Но мнението всеки може да си каже.
Може бе, що да не може. Демокрация  :D

Помислете само преди да го публикувате, понекога ората се засегат  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 18, 2010, 02:25:54
не бе я не казвам ,че требва задължително да се тръка-напротив-по-скоро казвам ако требва да се прилага некъв критерии ;) ;D-тоо критерии требва да е връзката със СЗ ,а не тва ,че некой а написал нещо нецензурно.....щото цензура има насегде и тука ли да тураме цензура.....еба таа гадна дума пууу....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 02:34:19
Аз само ша кажа, че такт е и да знаеш кога да спреш... ма и аз не го владея ;D Имам предвид, че тийнейджърски писания неколко страници прелистих. ма па свобода на словото, нали.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 18, 2010, 02:36:21
Чворе никва цензура, в подкрепа на тва кратък перефразиран откъс : "пишете братя без стеснение, не се измъчвайте от цензурния зор, защо ви е ограничение там дето нужен е простор ? "


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 02:42:13
Изпадяк, ква цензура бе?  ;D
ма скука ми наве само тава писание и да не продължавам, че Байчовица е права.
Сещам са за Черно фередже - понеже е много свързано със ситуацията тука:
Тия мили орица пеят 90% текстове, които са пещерни, алпийски и планинарски песни. Аз лично ги знам от краа на 80-те и некои са писани от мои приятели. То не е "писани"  ;D всъщност, а пяни край огън. И сеги като ми са изтъпанчат тия орица от фереджето и почнат да са кефат на "гугутка-путка" и т.н....
Ние поне бехме на по 18-се...и хубави са песните между другото, некои особено. Ма са за луди тийнейджъри, което е лично и т.н. мое мнение.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 18, 2010, 02:47:45
Азе редовно одех у маската коги свиреа, язе седах отлевата страна отпреде и си поръчвах тематично коя песен след коя  ;D ;D Оняденка бръкам у едно палто и опа, афтограф на репертоара за вечерта  ;D ;D ;D

Не бръзай да ги отписваш толко бръже, вокалиста Тодор нали са  беше прибил кат куче ма сега вика че ша издават албум, или два даже  ??? ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 18, 2010, 02:54:59
Събрали се триста путки, ей майка му деба....

Нема други като Черно фередже. И на 50 да стана, па ше си ги аресвам.

 :)

Енд ъф стори, като викат американците.
Давайте по същество. Или иначе казано - творете  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 02:55:21
Mда, ние си пиехме пиенето с него у Фенса редовно.
Дано измислат нещо по-свое.
Байчовице, щот не си слушала оригинала  ;) И аз на твое място щях така да реагирам. Фереджето ги прават в един ресторантски вариант, който е толко по-зле от истинския, че може би зарад тва не ги харесвам.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Май 18, 2010, 02:57:50
От целата рабута разбра че сам пустъпил неправилно куту сам публикувал ...
Я просто саках да покажа колко много ни а простотиата ...
Спокойни бадете - истрил сам постовете :-X


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 18, 2010, 02:58:55
Якиме, не беше нужно.
Ора, от муата слон праите, скучно ли ви е?

Следващия пост, който не е поезия, ше оди у кофата.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 18, 2010, 03:17:52
Поезия сега творим,
ний вместо да поспим.
Дотук. Ни звук.
Яким, нямах предвид тебе, брате.
Щото не те вида, пиша ти отново,
ели линк към кошчето, готово:
(Щото Байчовица там ми отговора прати).
http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=488.0
Там му е местото, но дали си го видел не знам.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 18, 2010, 04:31:20
Ако създал съм отвращение,
учтиво прося извинение !
И пак повтарям - Запомнете -
изкуство тука не търсете !
По-друго имах намерение
да ви направя забавление ...
Но щом това ви отегчава
ще кажа бързо : Стоп тогава !



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: аБеЕй в Май 18, 2010, 06:23:47
Еха, :o не съм и се надявала на толкоз мноо постове. Само казах, че простотията и цинизмите  :-X са в повече. Иначе идеите са яки. На нашески може да се напише доста весела поезия с типичните за СЗ думи, дето да се гордеем да я показваме.  ::) ::)  8)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 18, 2010, 06:47:09
Еха, :o не съм и се надявала на толкоз мноо постове.

За тва ли го напраи?
Е, ето, надминаха се надеждите ти.

Немам думи.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 18, 2010, 06:48:15
Еха, :o не съм и се надявала на толкоз мноо постове. Само казах, че простотията и цинизмите  :-X са в повече. Иначе идеите са яки. На нашески може да се напише доста весела поезия с типичните за СЗ думи, дето да се гордеем да я показваме.  ::) ::)  8)
почвай да те видиме......щото до тука само проза без съдържание


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 19, 2010, 12:05:54


Едно ... позабравено... такова де... :-[стихче... от мене де ;)


„На животните с любов”
/из  цикъла „Винарки”/

Нощ тъмна, мрачна и потайна.

Аз съм зет в Покрайна*.

Пие ми се, та ми се реве,

но далече е на тъста заветното мазе.

Но роден съм Дражинчанин аз.

Допие ли ми се -

намирам къркане от раз.

Ех, зима е,

то ме зове

- там, затворено зад якото резе.

В буре старо то бълбука

и сякаш ми нашепва и ми гука:

- Аз съм тука, тука...

С трепереща ръка

отварям аз залостена врата.

И навън, сякаш в сън

се промъквам като озъбен таласъм.

По терлички в мрака се прокрадвам,

защото искам

душичката си клета

с още глътка нежна да зарадвам.

Но навън във мрака

страшно изпитание ме чака.

Куче едро

пред мазето неспокойно бди,

прасенце клето кротко си грухти,

на всички патици, кокошки, пуйки

ама въобще не им се спи.

И знам, че всичко туй ме чака

за да загрухти, залае и закряка!

Ох, тогава

с тъжен поглед се досещам за това,

че днес не нахраних

нито куче, нито пуйка, ни свиня...

Мисията ми полунощна

затова пропада,

няма да има за мен

винена награда.

Затова бъдете предвидливи:

- Обичайте животните,

независимо дали са питомни или диви.

През деня им дайте къшей хляб,

трошица дори,

та по нощите за винце дробчето ви да не гори!!!


К.Каменов


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 19, 2010, 12:59:51
Красиииии (http://s4.rimg.info/605aac9acdfa84fdba120a30efdc1eba.gif) (http://smajliki.ru/smilie-473986983.html)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 19, 2010, 01:15:57
Красиииии ([url]http://s4.rimg.info/605aac9acdfa84fdba120a30efdc1eba.gif[/url]) ([url]http://smajliki.ru/smilie-473986983.html[/url])
„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"

(из цикъла „Винарки")



Тъжно гледам аз в снега навън.

В душата ми е празно -

не зная що е радост, що е сън.

Сърцето ми е свито и разбито,

чуствам се като буре доизпито.

Като последна капка от канела

сълзица нежна

от окото ми надолу е поела.

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.

Какво ли мен ме мъчи?

Какво ли душицата ми клета

толкова измъчи?

Отговорът е банален, прост -

свърши тоз прекрасен празничен сезон

и иде време на мъчителната пост.

Отмина вече Коледата с винце и месце,

няма новогодишно къркане с мезе,

няма Трифон зарезан

и 3-ти март дори отмина.

О, свърши, свърши хубавата зима.

Но в миг

нещичко във мен проблесна

и от носталгията ме стресна:

-Г ергьовден иде,

а след него и сборове по села!

Ех, пак ще има повод

да зарадвам моята душа.


Ще има агънца с хрупкаво месце,

ще стискат чаша с бяло винце

моите ръце.

Блейте, блейте, мили мои,

по кошари и обори,

няма оптимизмът ми нищо да обори.

Нищо, че навън вали,

пак ще има празници до зори.

Ха, наздравичката

и да си кажем правичката -

стрували си ли не -

по-весело е, когато има

празници с напитки и мезе!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 19, 2010, 01:20:10
Краси велик си баце (http://s13.rimg.info/ba774134c3edf3a1e4710829664bdac0.gif) (http://smajliki.ru/smilie-847098183.html)

и я нещо са опитвах да римувам,ма са отказвам - къде да са мера с талантите тука  :o


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Май 19, 2010, 11:44:40

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.


тава като го четете си ма представяйте  мене  :'(  ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 19, 2010, 01:25:56
Краси е велик!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Магарийка в Май 19, 2010, 01:33:27
Краси велик си баце ([url]http://s13.rimg.info/ba774134c3edf3a1e4710829664bdac0.gif[/url]) ([url]http://smajliki.ru/smilie-847098183.html[/url])

и я нещо са опитвах да римувам,ма са отказвам - къде да са мера с талантите тука  :o

ич са и не опитвам........явно требвада си учил тама и  да си поживел баре 15 години у Резервата ,та да имаш таа муза   ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 19, 2010, 04:51:28

Те я кво сътвори днеска ;D

--------------------------------------------
За Водняннската рикия
/ или ка Пръвака пече рикия /

Нади язовира леко плъзга се мъглица.
Къде дола бреца магарица.
Петел се рънджи на стобора,
кокошки шфъкът из двора.
Куче лайне па поспре,
булка млада къде барата
отоди да пере.
Друга с менци тоди на чушмата,
че от нея е най-блага водата.
На дечорете бабичка дроби
попара у паница,
а секо тропа по масата с лъжица. 
Мирише от секъде на торчица,
трева и пресна орница.
Офчици рушат с копитца росица
нежно рупат окосеното сено,
леко подуйва ма неа студено.
Свирне влака,
но гарата уви подмине,
ма нищо де  – па че мине.
Воднянци буди се вече  от сън
ден убав е вече на вън.

Те тава, моа идилия да се нарече
и е време рикия да се пече.
Без атмосфера такава
не рикия ама и паток не става.

До казаня Пръвака приседа -
там бучне, тука ръчне па поогледа.
Тънка струйка капе-капе у тенекия,
че стане, че стане па рикия.
Със спиртомера градуса он мери,
ма баш му не арексва
и па мана му намери.
Огъня засили, палне си цигарка,
ама от жаравата, не от запалка.
Па гребне он от тенекията,
да проба вътрешно рикията.
Попримлясне, глътне,  пювне
и  рече: Еее те съга е добре!
Боцне он домат
и топне у солчица,
па му иде да друсне ръченица!
Тънко, тънко  рикията тече
къто зейтин  се влече.
Е бреее –
и таа годин че има от тоа елексир-
за него, за продан,
за другаре и за пир.

Спуска се вече тевница
стоката се прибира.
Камбана бие от къде манастира.
Пръвака още покрай
казаня се завира.
Усмихнат и доволен
вече е он,
че ракия убава изкара
къде Тон!





 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Май 19, 2010, 05:05:10
Ееее Краско убаво си го докарал! се едно гледам Пръвака къ я вари таа рикия сред таа идилиа!!! ;D ;D ;D ча ми се допи  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Май 19, 2010, 11:06:19
Малеееее Краси, ти направо ма разрева с тава стихотворение - много съм трогнат  :o :o, горе доле си е баш така целата процедура, сал къде почва къде пладне (коги напече жегата), но иначе другото е све едно си бил до мене коги печем рикия  ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 19, 2010, 11:09:28
Пръвак остава един оркестар арни сигане дека свират кат за последно да доведеме да свират и да напраиме филм  8)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 20, 2010, 12:03:51
е, а де  ???
нема рими,изчезва ми музата се повече  ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 20, 2010, 01:59:09
Пиенье на рикия при Цеко Пръвака

/или ка се пие рикия у Воднянци/

Тевно е, да еба-
мрак.
Не видиш нищо
камо ли къде
да преместиш крак.
Нема ламба,
 нема и фенер
блещиш се къто дзвер ;)
Подпираш се на стлъба,
на тарба лоше падаш
и пак на там нападаш.
Е  тука-
поди брега е тава -
Цековата меана ;D ???
Криво-лево,
стана така,
че нашта група
тука се събра ;)
Леко, леко
от шишето си сипете,
норма нема
- нема да се  спрете ;D
Съга Пръвака да сипе излаза,
само обич има у него
-нема омаза ;D
Тихо он донаса
две кила рикия,
тупва е тежко на нашта синия ;D
А земете, че рече он
- а от назе сал глътнье…
и стон ;)
Добраа е, рече Краско,
къто в сън,
а иначе гледа къто недоебал талъсъм :P
Крастовичка рупа Оджака,
пъ пине
и дели джвака.
Капитня се подсмихва
и леекичко натега,
зна он
таа нега ??? ;D
Генин гледа и не мига-
ама пие и не вика стига ;D
Плъотрпача е на Цеко комшия-
и кротко с он пие
 - рикия ;D
Ломняка па дири нещо-
тука е и е още горещо ???
Скарата он загрева-
Чекай -
баце Краско
още подгрева :P
Дръмоня покрай кошера се завира
- ейй  спри се  ???
Тама нема бира 8)
Оооооо -
идат и момитеее ;D
Байчовица, Ваня, Магарийка,
Уйна, Сугарето,
- Бреее моми такива нема
ни на земята ни на небето ;D
Мома Врачанка иде и она,
а подир нея и оооо  - тя ;)
Буба си е долетела с фърчоплана,
е седай да изпълмниме плана ;) 
Нашта мила Фърфаланчова и она дойде.
нема мръданйе
че играаме на дайре ;D
Венитети и на Добри сестра му,
на кой се сетите жена му ;D
Сички тука са се збрали
- до еди се али ;D
Глей-Амиго иде
с матора ;)
а зади него Буша размахва
я щик,я кортик, я топора :)
На мизийско вино замирисааа,
бре що е мангал избега
и се удриса!
Бесния пристигааа
- път правете,
место намерете
и сипете рикия
он е табиетлия ;)
Мале  Чвора, Дръмоня и Кръпето
- улетеа у мазето 8)
Нищо, мале, нищо
- тава неа свободия
- тава е урисия ;D
Че пинат кана, две
пъъ че им се ..
доеде ;D
Самотока гордо щрапа,
ем му се дигат гири,
пъ и ем му се и вино рапа ;)
Он се сети
па се повърна
и Мома Врачанка върна ;D
Убавеца и он пристига,
обаче вече уморен
- свирил е Байрен-Интер
и е удовлвтворен :)
Пустиняка и он напира
и пие с Джайо бира ;D
Пуши пък ни е Ди Джей  ;)
уууудрииии - ей-ей-ей :D
Гогата от Чипровци пристига
и нещо от шарената турлашка торбица
надига ???
Не е вода,
не е туршия
-абе да нее рикия ;D
Ееее, къде икиндия,
се зададе една сприя ???
Байчо е това
- е добре!
Ма он води и
оркестър
па тава е АЦе/Де Це ;D
Бисерчока обаче се криее ;)
не че не пие,
ма сестра му
не моа да го открие ;)
Крокич и он се скута
- че доа-
и он е ламя :D
Луда-Дуда и она е тука,
че ни облече - ма сал до тука ;D
Кой с фанелка,
кой е гол,
тава си е негов зъбобол ;D
Илюшин и Министара се кутат ???
Къде ли се бутат ???
А тиа са до казана
- щом са двама
 - страшно няма ;D
Отупал пепей иде и он,
те съга че се чуе стон :P
Цони от Разград далечен
от любов е при назе довлечен :D
Бре ...забравиме двоица ???
Пергишката  и Росен Багериста ???
Ма нема да ги мислиме
те моат и за още триста ;D


Че ме извините ако съм пропущил некой-неволно е ??? Ютре че продължим ;D

 
 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ПЕРГИШИН в Май 20, 2010, 02:07:40
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D Я са сме със слъзи  ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 20, 2010, 08:44:50
 ;D
Ет тава ми а любимото от среднощното творение:
"а зади него Буша размахва
я щик,я кортик, я топора"
 ;D
"Нашта мила Фърфаланчова".


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Май 20, 2010, 09:20:15
.. Я неко колега на Дръмоня ... ма ниа тогива ша поддръжаме тезата за двамата милицонере дека варат рекиа, у дома на един човек отишел за вода  ;D ;D ;D ;D
Тава а стар виц, как откъде.  ;D 8) Любим, ма няма да го разказвам, че помня само основното и ще го оклепам. като са змисля мое да не е тръгнало от виц ... ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Магарийка в Май 20, 2010, 09:58:00
Краско,къде ти а ключето за навиване ,бе братче ;)))голема муза таа споодила ,БРАВООО-- млого образно и реалистично


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Май 20, 2010, 10:56:39
Краско,къде ти а ключето за навиване ,бе братче ;)))голема муза таа споодила ,БРАВООО-- млого образно и реалистично

Дааа много добро, ем леко и приатно, ем има длибок анализ и набюдателнос  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 20, 2010, 11:00:55
Ебаго сеги некой требва да съчини музика за тава произведение на Баце Краси и химно на Форумо а готов! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Май 20, 2010, 11:06:18
               Баца Ванча     
Чекай малко,чекай свао,да ти се оплакам!
Е,тека,да се ожалим,друго я не сакам!
Моят Ванча,ти га знаеш,обиче виното!
Като п ине - пощ3урее!Подлуди селото!
Уж на работу отиде - знам га че работи!
Он у кръчмуту се скута,тамо да се поти!
На рекьиюту налати како бик на краву!
Како смок е на виното - нальива се здраво!
Уж излезе да обиде ичера сеното,
сношка кат се п рибра гледам - нема му греблото!
Я га знам,че е на сено,Бог да га убие!
Он у хоремагът седъл,там да си допие!
Загазила съм със ньега,свао,те това е!
Четим си му сваку вечер,ама байдава е !
ч


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 20, 2010, 11:07:31
 ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 20, 2010, 11:56:06

Прочетох одата на Краси.
Запалих пура...
Мдаа... На музата си
да го тура.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Май 20, 2010, 04:40:53
След теб не мога друга да обичам!
Защото ти сърцето ми плени!
Не мога друго име да изричам,
защото в мен живееш само ти!

Научи ме да страдам мълчаливо,
и да търпя,когато ме боли!
Научи ме сред хората щастливи
и аз да съм щастлив без теб дори!

Но винаги в душата ми остава
голяма,безнадеждна празнина!
Сърцето ми все още се надява
за обич!И за малко топлина!3

 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 20, 2010, 05:40:59
 :) Хубаво е, Гога.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Май 20, 2010, 09:06:00
Блатгодаря!По нататък ще пускам още,стига да не ви отегчавам!3


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Май 20, 2010, 09:08:37
ка бре - оня бре - ниа сме фенове


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: аБеЕй в Май 20, 2010, 09:33:43

разговор между Darkwinter & Sky- нема начение кой са. Ше ви копирам нещо да се посмеете.

Набрал съм ти много, ше знайш.... цветя!

-е темата  :P :P

Мрака трака по стъклата
Жено, к'во се туткаш? Направи салата!
Краставица, знаеш, плюс два-три домата
Водката със кеф да си изпия...
Мрънкаш нещо? Хм, не на мене тия!
Нямаме маслини?! Ух, ше те убия!
С к'во я пълниш тази твоята глава?
Пак ли с твойте стихчета, романтики и бла-бла-бла!
Набрал съм ти много, ше знайш... цветя!

Ха! В мрака тъмната ми нежност,
над теб ще пусне крехка пелерина.
После водката..Упс! Колко съм небрежна.
Разлях ли я? Ще отидеме на кино.
И в нощната прохлада да се сгуша,
не якето ти- искам ти душата!
Не ми ръмжи, кой ли пък те слуша.
А в киното- гали ме сластно по ръката.
И хиляди звезди над нас ще се разлеят.
И ми шепти, че имам мъничко от нея.
Нали ми каза, "убожаваш" да се смея,
обичаш ме. Донеси ми маргаритките от кея!

Маргаритки й се искали на нея!
Любима моя, в облаците пак се рееш...
Но вярно, Убожавам да се смееш
нали затуй се правя на палячо...
Но днеска си ръмжа, щото по принцип съм си мачо.
Не давам якето си. Камо ли душата?!
Ще си умреш от студ. Горката!
Какво ти кино, как ми се лигавиш само
откъм емоциите давай по-обрано!
Май пак си се натряскала от рано...
Разля ми водката и ти е смешно нещо
А тоя дето скърца с зъби виждаш ли отсреща?
Що се събличаш? Уж мръзнеше...ся пък ти горещо
Жена! Добре де, недей да цивриш пък сега!
Уффф! Не мога да изляза с тебе на глава!
Добре де, стига, моля ти се, бейби!
А утре ще си имаш маргаритки... Мейби!

Бейби!!! Главата, май, ти завъртя се,
но неспирай тази нощ да ми говориш.
От моята усмивка?От водката ли овъртя се-
и не вяврам повече с мен да спориш.
А някой казват, че си на тринайсет?
Аз знам и виждам тайните в твоята душа.
Не е подсъдно след дванайсет
да се разходиш с мене в нощта.
В небето прилепите ми чертаят
мрежите, който чакат твоята душа.
Попитах ли те? Маргаритките мечтаят
да летят с бели, от глухарчета ята.
Заслушай се, как шепне тишината,
за теб и мен, за нежност и тъга.
Дори да те изгубя в тъмата
ще пазя твоите букети от цветя.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Май 20, 2010, 09:42:55
Клишета ... не че не става убаво е, ма тука по добре 2-3 реда ма истински по ше ми направат впечатление  ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 21, 2010, 12:24:43
Я че продължим, аку е удбнио де ??? За меаната, знаате ???Ако сака те де ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 21, 2010, 12:30:48
айде Краско,нема да легам-ше чакам  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 21, 2010, 01:08:15
Ии такаа
, къкто снощи споменах....


Бре ...забравиме двоица
Пергишката  и Росен Багериста
Ма нема да ги мислиме
те моат и за още триста ;)


Бундрука пил
 па се забавил,
любов е тава баце,
не си  ни забараил ;)
Пожарния е и он дошъл,
ма не сам,
а с отряда-
требе да учиме командата млада :D
Има, нема,
вече час,
иде и Гас ;)
Носи вино и риркия,
от Лехчево
- и седа срещу десницата
-у лево ;)
Маюка и он иде тука.
При назе он
що му е скука ;)
Я, глей Шлептара
- спрел колата у дувара  :)
И нее сам - Запелющения,
арноЕбе, Яким ...
Иво Шулеца, Илюшин
Брее - къде одите бее,
че ви удушим ;D
Стрина Митра от багажника излаза,
явно сички съ у фазаа.
Тумбака пъ с колело
доажда,
а пъ Снежа на рамката ка е важна ;D
Нненко пъ  иде с мезе
- купил го е
-нема от операцинната да го донесе :o
Джванька и он носи месце
- стгиа де
айде пийте
не ни се еде :D
Черногледеца запретва ръкаве
и он вика наздраве ;)


Айде и за днеска стига,  че се Краско умори, а требе да стане у ранни зори ???



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 21, 2010, 11:28:28
   Я ла те и нещо от мене в ранниа ми творчески период ;D.Тава е кага бех вюбен у пръвата си жена,действито се развива у града Лом.                                                                                                                                                                                                                                                                                             С мое настроение-в твой стил


    1.Зле съм,много съм зле
      и вчера не бях добре,
      ама днес съм категорично-НЕ!
      Пък и телефонът-не ще,та не ще!
    2.Абе,знаех си аз-много искам
      и без да искам изисквам
      точно днес да си у вас-пустият му късмет,
      а и чувствата ми са смет!   
    3.Сам какво искам незнам
      пък виновен бил друг някой там!
      Зле съм,много съм зле,
      проклиням всичко наред:
    4.-и сянката на градинката
      -и на телефона машинката,
      че дори и стотинката-
      седи безучастна в сурдинката.
    5.Тит-тии,тит-тии,
      спокойно,сигурно спи.
      Тит-тии,тит-тии,
      почакай-кураж не губи!
    6.Тит-тии,тит-тии,
      ама хайде,по нервите не ми лази!
      Тит-тии,тит-тии,
      че падни де,падни!
    7.Глупава стотинка-я по дяволите върви!
      И без теб ще звъни.
      Ако трябва в тая кабинка
      цял ден ще кисна,ама...
    8.Ох,вече ми писна!
      На сватба трябваше да остана.
      Щях да пия,щях да стана,
      щях хоро да подхвана,ехее...
    9.Я,стига!Не съжалявам.
      И какво се утешавам-не се предавам!
      Ето,отивам отново в кабинката
      тук някъде беше стотинката...
    10.Аха-ето я,да!
      И какво от това-
      та не разбра ли?
      Тя не е у дома!
   11.Седем пъти ще звънна
      и ако не вдигне,така ще го дрънна...
      А пък е жега-не мога да се понасям
      дори не мога истински да се ядосам!
   12.Я,остави тука сам да звъни
      а за мен вече е време
      "Здравей" не ти казах-но затуй пък "чао"
      и загърбвам проблема!
      ...........................
   13.Седя на спирката отпред,
      ям сладолед-
      сметанов и евтин-
      от двайсет и пет.
   14.И тъй както си мисля,че ще тръгна
      пък нейсе-...
      Мама му стара,изпуснах рейса!
      Смей се ти,смей се!
   15.Защо не се появиш отнякъде
      (скръцнах със зъби)
      ще те целувам пред всички,
      та да потънеш в земята!
   16.Цял час още на спирката-
      и да слушам на циганите свирката,
      ще откача!Ето какво-
      ще ям сладолед,
   17.За петдесет минути ще изям пет
      това прави един двайсет и пет-
      идеално-сметанов и евтин-
      НАПРЕД!
   18.Най-сетне ,прибрах се-
      и какво от това-
      сега накъде?
      У дома?
   19.Не искам компания
      Ще умра ако съм сам.
      Не искам никой да виждам,
      не искам познат да ме вижда!
   20.Не искам да пуша,не ща да чета,
      не ми се пие и няма спя,
      о,Боже,поне какво искам,знам ли това!
      Ах,каква съм щета!
   21.Е,какво пък,отивам в къщи.
      Ще поседна във хола,
      ще напиша..това "чети по-горе"
      и...без критика,моля! 
       




 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 21, 2010, 02:39:35
Краси много готино стихчето,мене немаше ли кък да ма наместиш измежду героите  ;D

Черногледецо много ми хареса и твоето - абе личи си колко си бил влюбен  ;)
и този телефон със стотинка,и сладоледа ...еееехххх минало  ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Май 21, 2010, 02:42:14
Момее чети на предната стр. -48....тама та има не бойса ;D тава туке е продължениетоо! :P


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 21, 2010, 02:44:55
дууу,къ сам опущила  :o
Краси сори !


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 21, 2010, 03:06:10
Еее Краси супер си ! (http://s.rimg.info/4e82e82daf1a3488967b684edf0bf274.gif) (http://smajliki.ru/smilie-39766119.html)
немам думи!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Май 21, 2010, 03:10:26
Ей, знаате ли кво измислих? Айде да си напишеме СЗ поема, ама секи от назе да се включи със едно стихче. Те нека Краси да забие колеца, демек да сложи пръвото, па другите - как додат. Кво че каете, а?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 21, 2010, 04:06:42
На ква тема да бъде Буше ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 21, 2010, 05:02:28
абе,я като съм пълен поетичен гьон некой моо ли вместо мене да напише стихче ???


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 21, 2010, 05:19:08
убава идея!

Темата - от 'минички до големи' как ви са струва  ::)
секи да си спомене родното место и кво е станало
с него у живота?

Чворе не мога да повервам че у тебе не дреме никъв поетичен дух.
Ще напишеш нещо,па макар и без рима,ако са наложи ще го редактираме!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 21, 2010, 05:39:05
Докторе ,не бой се
Ти го дай у проза,
апа ниа послем
че го вкараме в обоза!
 ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ваня от Враца в Май 21, 2010, 05:48:44
бе оно и я ми са не отвара ного поезиата ;D
че има да са мъчите с назе....
ма те- кат почнете мое па и да ми доде музата...знам ли?!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Май 22, 2010, 08:43:50
Роден дом,Северозапад!
Млого те обичем я!
Мое да едем и лапад,
ама знам,че е тека!
                           
Дек3а Дунавът минюе,
и Балканът горд стои!
Некой мое да ни пцуе,
ама нас ни не вреди!
                             
Свите смо една Дружина
како бракя и сестре!
Дън да дойде,друг да мине,
ама тук ни е добр е! 
                                 
Тука ми смо се родили,
тук,у тия убав край!
Тука,и до дек смо живи,
се едно че смо у Рай!
                               
Нека ко река виното
от бурето да тече!
Да улази у гърлото,
и с мезе,и без мезе!
                               
А,наздраве ви,Дружина!
Живи,здрави да смо ми!
До година,до амина
све добро да ни върви!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 22, 2010, 09:23:09
Еееее Гога тава ми звучи като наздравица от грузински тамада ;DДобро а,ареса ми !Наздраве ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 22, 2010, 11:25:14
Яле и на Краси един стих:

Баз Пръвака нема мед,
нема кошер, нема ни рикия!
Нема нищо
-он е наща светла орисия!
Ти си нащта гордост, скрита,
ти си баце
-пълна с мед пита!
Ти разбираш от пчелички,
знааш ги
къто човешки душички
Научи и назе Цеко
да летиме-
от цвет на цвет
и да сбираме мед
Дай и на назе тиа леки крилца
та да полети таа пуста душа!
Направи ни на пчелички,
на търтей,
на маточник дори
ама после мед от твоя ни сипи.
Ех, да бех пчела,
знаате ли къде че се спра
-тама,
нади на Пръвка двора...
И че ви чекам, 
портата да отвора.
И нема да ви жилим,
сал че се илим
Щото жило се вади веднъж,
а за назе и Цеко,
че разпрвят легенди
- и на шир и на длъж
Еееее Цеко ,
що с тебе не съм,
да видиш ка пие
дражински талъсъм
А наздраве -
и да ни е жив и здрав Пръвака,
що без неговите, мед и  рикия,
нема да стане таа дандания
 
А който е не пие на екс
- да не види ... секс


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Май 22, 2010, 08:19:59
Много съм трогнат от стиховете на Краси за мене и у скоро време че му се отблагодарявам у натура  ;D ;D ;D

п.п. незнам моа ли да пущам такива постове тука, ако нетребва тръкайте го тоа  ::)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 23, 2010, 05:59:06
Краско, браво баце! Страшен си!  :) Ама тава "Пиенье на рикия при Цеко Пръвака" ако са сбъдне, ми е чудно колко рикийка требва да е сварил, та да ни стигне?  ???
Ша замола математиците да изчислът бръже  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Пръвака в Май 24, 2010, 12:19:20
Краско, браво баце! Страшен си!  :) Ама тава "Пиенье на рикия при Цеко Пръвака" ако са сбъдне, ми е чудно колко рикийка требва да е сварил, та да ни стигне?  ???
Ша замола математиците да изчислът бръже  ;D

ааааа има има, ако нема бръже че донесеме, ама нема да са изложиме  ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 25, 2010, 02:42:17
ЕЕЕее -аку Рикията
свръши при Цеко
че пиме млеко ;D
Къто нема млеко
или ракия,
направна фино
- че пиеме вино ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Май 27, 2010, 08:53:01
Сношка с мойтога комшию
седомо на по рекию
Пинумо по чашку,две,
ма не оди без мезе!
Зайчера заклал свинюту
и гю остил у магазуту!
Там сланината,месото,
при бурето със виното!
Па със ньег се почудимо,
повъртемо се,мислимо,
узе он накрай шишето
и със ньега - при бурето!
Там е малко ладовина,
ама има па сланина!
Сгоджу убаву наприл!
Работу не е жалил!
Докарал си из горуту
пъньове у магазуту.
Та на сгоду да седимо.
Ишишщето напълнимо!
Па пинумо по рекию,
със домати от туршию
и резнумо от месото
та пробамо и виното!
Убав,силън самоток!
Све едно те бие ток!
Поседемо,побъбрамо,
гледамо - сдтануло рано!
Га да станемо - он
ни сбъркса това вино!
Ем ногьете ни се клане,
ем главете ни залате!
Уж дойдо у ньи обуен,
а сегта съм бос и пцуем!
Бео с капу,а сега
знам ли дека е она?
Ко съм се прибрал - не знам!
А сега ме много срам!
Та ми те тека с комшщиюту
обидомо му рекиюту!
   3



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Май 27, 2010, 09:21:17
Браво, Гога!  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 27, 2010, 09:52:31
Страшен е Гогата. Я сакам да го запитам, има ли ги негде из пазара ньеговите книжки?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 27, 2010, 12:51:54
Добро ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Май 27, 2010, 03:10:29
За съжаление нема!Тая,от която са тия стихове,я преиздадох два пъти!И понеже/не се фалим/гю търсат и сега,постоянно ме питат и ми се обаждат,търсим си спонсор за около 600-700лв.,за да може да се издаде пак!А я пак от време на време че пущкам по некое,стига да не стане па много нахално от моя страна!Има йоще по-интнересни!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Май 27, 2010, 09:51:45
Доктора да ми са не сръди, ма зема жлътата фланелка неска с тава стихотворение!


НОЩНО ДЕЖУРСТВО


Звънец разцепва тишината,
същинско куче на Павлов
със скок отивам до вратата,
да срещна пациента нов.

Ухилени момченца трима
в количка бутат друг юнак.
Часът е два и половина,
а те ухаят на първак.

Щрак! Щрак! Две глезенни фрактури.
Сега бегом при ортопед,
игли и гипсче да ти тури
и следващият е наред.

А следващият го пребили,
в лицето - син на патладжан.
Това си спомня само - пили
с другари, после - кегелбан.

Кратуната, обаче здрава.
На бой, оказва се, държи.
Щрак! Щрак! И тоя заминава
без да му счупим кост, уви.

След него карат сгърчен дедо
с молба - "Обзорна на Корем".
- Не съм срал седем дена, чедо ! -
ми вика. - Тука че умрем !

- Защо не ти видя корема
Джи Пи-то цели седем дни ?!
- Па дирих го, ма се го нема,
у село ич са не върти !

Щрак! Щрак! Доказваме "нивата" *
и хайде във стационар
да му поразплете червата
коремният хирург - клизмар.

След дедото пристига баба -
кашлюка вече пети ден,
а Джи Пи-то талон не дава
и ето я нощес при мен...

Така е всички нощни смени -
Щрак! Щрак! Щрак! Щрак! Щрак! Щрак! Щрак! Щрак!
Но чуеш ли как са платени
ще кажеш : ПРАВИШ СИ ТАШАК !!!

26, 27. 05. 2010 г.


* хидро-аерични нива в корема -
рентгенов белег при чревна непроходимост.

Рентгенганг


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 27, 2010, 10:11:06
ндаааа-суров реализъм-от пръвиа до последния ред-нема кво да добавим повече!Респект и уважуха ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Май 27, 2010, 11:15:23
О, Спирка!
Два часа тълпи недоволни
как рейса щурмуват!
Квартали околни
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Не знам за кой път
гъсти орди лазят в утринта мъглива
и тела я стелят и пот я залива.
Тласък подир тласък, рояк след рояк,
Контрольор безумний спира рейса пак
и вика:“Долу от вратите!“
И ордите слизат с викове сърдити.
И аларма страшна въздухът разпра:
„Как не ви е срам! Аман бе! Докога?“
И с нов дъжд от хули, крясъци, закани
всякой за вратата гледа да се хване,
изтерзани кости в рейса да намести
и една другарка назад да измести.
Никой не признава ни сигнал, ни ред
всякой гледа само да бъде напред,
пръв във рейса крака си да сложи
и още един да положи, ако може.
Виковете екнат, смазани реват,
насипи налитат и идат.
Идат като тигри, падат като круши
и пак се залепят на вратите по сто души.
Няма веч оръжие, има хекатомба,
всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба,
всяка дума – плам.
Чанти и чадъри изчезнаха там.
„Грабвайте телата!“ някой си изкряска
и мършав кондуктор хвръкна завчаска.
А шофьорът доволен и цял засиял
оглежда къде е най-гъстата кал.
На рейса внезапно той удря спирачка,
за сетен път всичко добре да се смачка.
И днес йощ легенда навред се разправя,
че паметник бронзов на нас ще направят,
високо издигнат, останал без чепик,
но вечно пътуващ, измачкан ученик!

За съжаление не знам кой го е писал!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 27, 2010, 11:23:53
тава а от мноого много одавна-още коги я бех ученик-преди 20 годин го имаше ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 28, 2010, 08:32:51
малий, велико а баце, аз знаех началото на един нецензирен вариант на "Шипка", но тава не си го спомням, а не съм пръва младос да го ева ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: иката в Май 28, 2010, 11:05:01
това го писа една приателка и са ми попадна-убаво е човек да си пази старите емеили


Писмо

Пиша ти, защото искам,
а не защото мога.

Пиша ти, защото ще ме прочетеш,
а не защото знам, че няма да ми отговориш.
Пиша ти... и дишам.

Дишам те... и пиша.
...а, често и пуша,
докато ти пиша.

Мога да напиша очите ти,
- как заспиват нощно време.

А мога и да ги надраскам с молив,
за да ги изтрия лесно после.

И накрая, ти пиша защото съм тъжна,
а не защото не мога да пиша щастливо.

Тогава не пиша, но пуша
и паля с кибрит.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 29, 2010, 07:02:07
Има нужда от редакция, ма сега баш ма мързи и го пущам така Хавтентично.

Изгубих ли се

Я съм Бубица мънинка
във гората сам саминка
преду време са загубих
ала ич са не учудих
що сама си го избрах
неизвестен път фанах

Що ли я сега сега да права
в таа чуждата държава
с хора бледи, непознати
тъй далеч от красотата
на прекрасния ми дом
моят сигурен подслон

Без езика майчин, роден
без красивата природа
там, където Дунава
ми напомня свобода
дето в равното поле
златно жито се люлее

там далеч, където лете
най-са сладки плодовете
и във всеки двор засято
нежно, алено мушкато  ;)
дето тичахме на воля
в пепелта и във пороя

Вече мина много време
кой ли път аз да поема
и дали сега ако се върна
пак същия си дом ще зърна...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Май 29, 2010, 09:17:08
Много е убаво стихотворението. Твойта чуденка е за връщането, а я си пропиле един шанс за заминаванье преди време... Добро, лоше тава е. Избрале сме си пъкя и требе да си го връвиме.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 30, 2010, 01:23:47
А баце Краско се напи ;D

-------------------------------------

Ебаа си!
Па съм се напил.
Не знам даже и къде съм одил!
Па стана на талъсъм,
одим  къто у сън.
Че ви апем пак и пак,
абе –
кой за ръка, кой за крак!
Тоа свет се промени,
германска пичка
на Евровизия победи.
А я позна,
че ще бъде она!
Арекса ми момето,
много е Вамп - котето!
А наздраве
и  повнете за разплата
- баце ви Краско
Моа ви опостуши магазата! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 30, 2010, 02:51:17
Браво Бубалино!
трогна ма  :-\
чак и аз ша са напия като Краско  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Май 30, 2010, 10:46:49
Събудих са от жажда я измъчена
с усещане, че съм облъчена
станах и тръгнах към чешмата
но пътьом блъснах са в стената
"Извинявай" - рекох й културно
и пак в леглото си са върнах.
 :-\



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Май 30, 2010, 11:09:00
Събуждам се
Далече ми се вижда чешмата
И чудя се
Къде ли ми се дяна жената

 :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Май 30, 2010, 12:06:18
А аз слушам ...

МОНОЛОГ НА ЧЕРНИЯ МИ ДРОБ / СЪБОТНО ІІІ /

Простак *, обиден съм ти много !
Все мешаш бири с концентрат !
Разграждам ги, но трудно смогвам -
не съм във първа младост, брат !

Държиш се просто инфантилно !
Не мислиш никога за мен !
А къркаш все така обилно -
тормозиш ме и нощ и ден !

Да си отдъхна нужда имам -
все пак съм само Черен дроб,
та ще помоля : Съжали ме,
че станах алкохолен роб !

Уж трябва да съм под ребрата,
но виж го долния ми ръб,
ще стигне скоро падината
на окосмения ти пъп ...

29. 05. 2010 г.

* може да се чете и " Митак "  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Май 30, 2010, 12:24:56
 ;D ;D ; ;D
Тава стихче а за весник ,,Трезвенос"


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Aврам в Май 31, 2010, 11:41:08
Млого се е развила темата и се качествени неща четем.Пофално!
Де да пущим и я нещо.Не помним дали не съм го казвал вече,ма и така да е сега е с нова редакция и ми аресва.Дано и на вазе да ви ареше!



             Прозрение


Презирам се смутено в дън душата,
а радост сгрява ме на глед.
Отиде за гуляй и таз заплата,
за туй съм уморен и блед.

Изцеждам с съжаление шишето
от вечно разредения коняк.
Това ли е ръсковничето дето
със времето ме движи в крак?

Макар че отговорът прост го зная,
намирам се за страшно късоглед.
Във тази мрачна,душна стая
погубва се поредният поет.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Май 31, 2010, 11:43:51
дааа,темата зе главоломно развитие !
Авраме радвам се да те видя(прочета) !



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Bushman в Юни 01, 2010, 09:07:24
Оооо, Бако Авраме! Къде си затри бе, човек? Бе почнал да те мислим... Добре си дошал, давай тука и своа поетичен приос, даееба.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Юни 01, 2010, 04:16:48
Много ми ареса стигутворението,бако Авараме!

Я съм са сетила за ена песничка, дека знам от мънинка, тава 100% го е писал неко СЗ пустиняк, ма дали е целата, некой, дека знае да каже:

Май ли беше или ююююююююниии
кога беше я незнааааам
она ме срешна и ми каааазаааа:
 - А да льокаме боза!
Кога льокахме бозъъъътаааааа
и разтегахме локуууумеее
она ме гледаше либоооовноооо
а я ги гледах като прч.
Она с обуща на пироооонеее
а я със черне панталооонеееее
на гъза със бел конец.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Юни 02, 2010, 02:48:03
на площада у Враца

 Там чавдарче станах,
и пионерче, и комсомолче,
там зарята гледах и под строй
минавах.

Там и на бала  минах,
с кавалер под ръка,
и в зеленото ходех на срещи
за целуфки скришни от секи.

И в Стотинката пиех кафе,
и припалвах по некоя фемина,
а часа в Ботев си тече
но си  бехме луда пасмина.

(нема никво благозвучие,ма това ми дойде на душата  ;))





Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 08, 2010, 09:36:53
ОБЩИНАРИ

Изследвам с детската количка
разровените тротоари.
Ах, колко майките обичкам
на всички наши общинари !

Но общинарите нехаят
и карат го съвсем почивно.
Препъвам се и си мечтая
да ги даря с устройство взривно !

С С4 да ги раздвижа,
да полетят като болиди !
Че взеха да са ми на грижа -
отгледаха хемороиди.

И все пак Цецовите служби
не ща изобщо да панирам,
а просто лекичко попръжвам
гнева си да канализирам.

Отдавна също е известно,
че дядо Боже преценява -
рога не смята за уместно
да дава на бодлива крава ...

07. 06. 2010г.




Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юни 08, 2010, 10:51:04
Вчера та видех, седеше на Корона-та,  поеше си синчето  :) ма ми беше неудобно да ти са обада. Стихотворението ти е както винаги много добро, позволих си да го пуща у таа тема: http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=344.30 (http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=344.30)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 12, 2010, 09:50:17
По действителен случай ...

СЪБОТНО НЕ ЗНАМ КОЕ ВЕЧЕ

Огледалце, огледалце,
огледалце, я кажи
снощи кой така внезапно
и случайно се напи ?!

Уж излязох за по бира,
а получи се една ...
Сутринта главата диря,
но намирам ей това ...

Всеки път си обещавам :
"Няма повече така !
Утре нов човечец ставам !
Алкохол ли ?! О, не ща !!! "

Но в бутилката зелена
давя се за кой ли път !
Пуста бирица студена -
де ми бе нощес умът ...

12. 06. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Магарийка в Юни 12, 2010, 10:13:23
Товаа е култово ;D ;D
екранизирано може да бие рекламата на "Алка Зелцер" :D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юни 14, 2010, 10:27:24
преди малко попаднах на творениата на един мой приател когото имам честа да познавам      помолих го да съ регне(въпрос на време  според мене) във форума и да ги публикува      той отказа но даде съгласие да ги пусна от негово име
(използвани са имена на кулски видни личности(пустиняци--тава май беше излишно да го пиша)с леки изменениа от сображениа за сигурнос ;D ;D)



 За Пижо„Макмърдок„Ганкин казваха,че само мъртвите знаят колко бързо стреля.Той отметна от лицето си кичур сплъстена мръсна коса и загледа мъжете пред себе си.„Лъки„ Вен и Влади „Хилядате изненади„ бяха най-добрите ловци на глави по тия земи и сега бяха дошли за неговата.-Лесния или трудния начин?-попита Влади.Пижо изпл...ю парчето тютюн,което дъвчеше.-Когато си в ада,само дяволът може да ти помогне!-каза той и стреля...



 (Продължение)Пижо„Макмърдок„Ганкин счупи гърлото на бутилката,като човек,свикнал често да прави това,и отпи голяма глътка уиски с обичайната си наздравица „мъртвите не хапят„.После хвърли в краката на шерифа две простреляни значки.-Тази сутрин-каза Макмърдок- видях тези две значки....зад значките имаше двама мъже...в двамата мъже има два куршума.


 (3)В Кула Сити цари хаос.Законът е безсилен срещу Пижо„Макмърдок„Ганкин и неговата шайка бандити.В пореден отчаян опит да наложат ред,Магнатите наемат младите стрелци Либърти Вен и Джебедая Кок.Малко по-рано Макмърдок е убил бащата на Либърти Вен - Лъки Вен.Сега воден от жаждата за отмъщение младият стрелец и неговият партньор навлизат из дебрите на Дивия Северозапад.



 Преследвайки Пижо„Макмърдок„Ганкин и неговата банда, Либърти Вен и Джебедая Кок попадат в крайграничния Кула Сити.Там обаче двамата стрелци откриват,че времената се променят дори по-бързо от представителите на закона.Градът е разкъсван от пиянство и разврат.Превърнали се от преследвачи в преследвани двамата се спасяват там,където не влиза никой-библиотеката.



 (5)Либърти Вен легна и долепи ухо до грубо скования дъсчен под на библиотеката. –По дяволите - изръмжа той - 22-ма на коне,всички с пушки и пистолети,водят ги Пижо„Макмърдок„Ганкин, Юта Люшко Монтана и Дивия Бил Бабачкони.Настана тишина. -Разбра това по шума от стъпките ли?-попита Джебедая Кок. -Не -Либърти се изправи ...и изтупа праха от дрехите си - видях ги през процепа под вратата.



 (6)Либърти Вен сякаш падаше цяла вечност:тялото му се изви на изящна дъга,докато той се свличаше на пода.Джебедая Кок забеляза полуизтерзаното,полуизненадано изражение на лицето на своя приятел.За миг Либърти се опита да каже нещо,борейки се със струйката кръв излизаща от лявото ъгълче на устните му....после застина.Отвън се чу победоносен вик.


 (7)Никой не беше виждал по-голям крах.Дванайсте оцелели бандити бяха като ударени от гръм.Единствен Макмърдок Ганкин бързо се окопити.-Разпръснете се и ги намерете!-викна той.-Изчезнали са-каза до него Юта Люшко Монтана и тихо подсвирна,гледайки празната библиотека.Макмърдок го погледна убийствено и изрева:-Ако съм глупав,да не съм кьорав!




 /8/Пижо„Макмърдок„Ганкин продължи да гледа мълчаливо към хълма.Наоколо владееше пълна тишина.-Какво гледаш,шефе?-запита Люшко Монтана.-Птиците-каза Макмърдок.И наистина над хълма,ято птици прелиташе неспокойно.-Какво ги гледаш-каза Люшко, надигайки бутилка уиски.В същия момент Макмърдок се хвърли на земята,чу се изстре...л,бутилката се пръсна,а в челото на Люшко Монтана зейна дупка с големината на десетцентова монета.



 (9)Дори дебелите каменни стени не поглъщаха
нейните писъци.Колкото Дикси Еванс беше сладка и дребна,толкова Дивия
Бил Бабачкони беше върлинест и смърдящ.Лесно я събори и легна върху
нея.-Сега,малката,ще разбереш,защо ме наричат Див...-но края на изречението му беше заглушено от изстрел.Главата на Дивия Бабачкони изведн...ъж се удължи като някаква гротескна маска и после просто изчезна.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юни 14, 2010, 10:36:18
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 14, 2010, 11:31:25
ебааа го ;D ;D ;D сеги освен коани и СЗ дзен,требе да отвараме тема за рекия-уестърни ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юни 14, 2010, 11:43:28
па тоа шешкунин неще да улезне тука
он иба и други ама трява да му ги дира из фейса


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юни 15, 2010, 01:06:53
наздраве док - ти откри ноф стил вав киното - рикиа-уестърн  ;D ;D ;D ;D

неска ако иам среча ще ви снимам едниа кофбоец


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юни 15, 2010, 01:40:21
азе ше го врънкам тоа младеш да земе да улети тука що той има и др. на неам  време да му ги дира


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юни 15, 2010, 08:41:15
епа не апеме у тоа фором - що да не сака да са регестрира тукеа


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 15, 2010, 01:27:06
Айде едно пресно - пресно от таа сутрин


НА МОНИ

Гледах оня ден Цветанка -
във " На четири очи "
гост и бе министър Дянков,
ау, какви ги надроби !

" Няма криза вече ! ", вика
очилатото джудже.
Абре, Дянков, ти смешнико
може и да си добре,

но навярно си си сложил
розовите очила,
а на българина кожа
не остана по гърба !

Без анализи да правя
само наблюдавам как,
ту заплатите се бавят,
ту цените скачат пак !

Нищо, ти си вярвай, Мони !
Евала ти казвам брат !
Кризата така прогони,
че ме заболя отзад ...

15. 06. 2010 г.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Юни 15, 2010, 01:51:22
Колко романтично звучи заглавието  ;D "На Мони".
Страотия!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 15, 2010, 04:41:45
тва директно требва да се прати на сайта на министерството на финансите-нещо като обеснение в любов от СЗ народо.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 16, 2010, 10:37:23
Поредната мръсотийка  ;D

СЕКС В ЛЯТНА НОЩ

Лятна нощ. Ухае на липи.
Адска жега е. Не се търпи.
Спалня. Мъж, потънал в пот пърди,
а жена му като вол мръхти.

- Въздух ли е, мамата му стара !
Сякаш вряла чаена попара !
Чувствам се като кайма на скара,
сложена в средата на Сахара !

Дай да го отлагаме, жена !
Няма как да правим секс сега !
В тая пещ ако еякулирам
за едната бройка си умирам !

Сутринта, когато разхлади
половия звяр ще срещнеш ти !
ВУВУЗЕЛА ще ти дам тогава
да посвириш, както подобава !

зав. на 16. 06. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 16, 2010, 10:52:01
и тука се усеща ЮАР-ски полъх ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Юни 16, 2010, 11:04:03
Много е яко!  ;D Бравос!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 16, 2010, 11:31:13
и тука се усеща ЮАР-ски полъх ;D ;D

апцелютно, откак я чух тая думичка изпитам неистово желание да я включа в стих - звучи страхотно !


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 16, 2010, 11:44:43
звучи страхотно ма само на стих,на телевизоро а гнас ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 23, 2010, 12:55:59
Колекция "Джуджето"  ;D

Забележка :В "Джуджето ІІ" има и няколко нецензурни израза, та форумните пуритани да прескачат, вместо после да ме подлагат на другарски съд  ;D

ДЖУДЖЕТО

Будя се, а във главата
влязло някакво джудже,
млати вътре с чук в ръката,
прави всичко на салата,
мамка му и копеле !

Уж добро бе питието,
скъпо, марково, но да,
обясни го на джуджето,
дето блъска с чук, проклето
вътре в моята глава !

Що така напих се снощи,
та събудих туй дудже ?
Вместо нежно да ме пощи,
сипе ударите мощни,
мамка му и копеле !

13.02.2010 г.


МАХМУР / ДЖУДЖЕТО ІІ /

Главата бучи и е някак мъгливо,
а уж беше светло това пусто пиво !
Завърна се още по-злобно джуджето
и мозъка бързо разджурка с чуклето :
- За мен ли ще пишеш ти гнусни памфлети ?!
Ах, как ненавиждам ви, всички поети !
Проклети пияници, скотове, свини -
съвсем безполезни търсачи на рими !
Махмур, знай драскачо, е моето име -
джуджето със чука, за милост моли ме !

-Махмуре - отвръщам - хвани ме за кура,
гореща чорбица в стомаха ще тура,
две ледени бири ще ливна над нея
и ще те удавя, ебах те у гея !
А знаеш какво да направиш със чука -
пъхни го в гъза си и бягай от тука !
Ти фикция си от ума ми родена,
не е трудно да бъдеш унищожена !
Поетът създава, поетът убива,
накрая, разбира се, пак се напива !

19,20.04.2010 г.



ДЖУДЖЕТО ІІІ

Набъбнал е мозъкът, в черепа - тясно.
Главата боли ме, боли ме ужасно.
Така ми се ще да я резна със ножа
и в купа със лед натрошен да я сложа.

Джуджето пак в нея е влязло - превърта.
Крещи чук размахало : - Ще те изкърта !
И доста успешно със тази задача
се справя, направо ми иде да плача.

Съветват ме всички : Не си играй с чаши,
джуджето ще спре с чука да те пердаши.
Но как да им кажа - харесвам играта,
макар на компот да ми става главата ...

21,22. 06. 2010 г.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юни 23, 2010, 01:20:45
  Усъзнавъш ли,че тава е класика,бе чувек?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юни 23, 2010, 01:50:51
...докторе,олку са са ти славни стиховете че просто немам думи! ;D ..ако са намери некой псевдо-моралис да са размрънкя -ша бере ядове....!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: vasilenae в Юни 23, 2010, 05:02:59
я кажи сега кой псевдоморалис?
Ако визираш мене, аз имах против ени негови, които просто ми беха скучни и сал нецензурните думи ги крепеха. ма после видех, че има и убави.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Юни 23, 2010, 06:30:02
Пущи им, дофторе, онова за Батман и Митьо Крика!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юни 24, 2010, 12:03:15
нашиа форум може да понесе сека една поезиа на доктора, даже от тука требе да почне да публикува новите рабути - наща СЗ душъ е отворена за поезиа и други заебафки


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Юни 24, 2010, 12:59:19
Браво докторе  ;D
моя махмурлук се дължи на розови слончета,ма още не съм им написала стихчета ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юни 24, 2010, 02:30:44
Днеска с оденето по разни институции съм настроен некак си на простотии,та се сетих за една моя стара песничка.Не а така стойностна като на Ренгена,ма реших да я пусна.(пее се като руски романс-неко път,като се сбереме пак...)

             На моята... с любов

     Къде се скиташ,моя Простотийке,
     сега ли точно ми изневери?
     Какво ти сторих,скъпа Простотийке,
     чавка ли акъла ти изпи?

     Защо бе,вярна моя Простотийке,
     развод поиска точно днес от мен?
     Сирак ще ме оставиш,Простотийке
     и в стадото ще бъда чер овен!

Пр. Но няма да дам тъй лесно развод,
      няма от мен да се отървеш!
      Че днеска без теб излишен съм тук,
      а искам и утре да стана от сън!
      Тъй,че ще търпиш,до мене ще спиш,
      от теб ще се уча,аз мога това!
      Щеш вярна бъди,щеш курва бъди,
      но знай Простотийке,ти моя ще си!

      Какво да правя с тебе,Простотийке,
      съжителстваш насила ти със мен.
      Е,хайде няма драга Простотийке,
      да те ограничавам само с мен.
      И криво ще ми бъде,Простотийке,
      но правя го във общий интерес-
      живей при мен свободно,Простотийке,
      че жизнено ти нужна си ми днес!   


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юни 24, 2010, 04:13:54
 ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юни 27, 2010, 05:59:28
БАЛАДА ЗА ТРИВРАТ МУЛЕВ, МАНДАРИНА И ЖАН-КЛОД ВАН ДАЛ


Триврат е средна работа боксьор,
в момента гадже е на Мандарина.
Попада често в медийния взор,
че е особа лесно запалима.
Не мине месец и заформи бой -
пред някоя известна дискотека
за гушата се хване с друг герой,
а вестниците пишат за кьотека.

Възлюблената му е фолк-звезда
в плеядата на "Пайнер" и "Планета".
Талант вокален малко има тя,
ала експерт голям е на минета.
А с тия силиконови гърди
прилича на "Спасителка на плажа".
О, Памела пред нея не важи !
Но нека и за Жан-Клод ви разкажа.

Жан-Клод е от белгийски произход,
актьор в треторазредни екшън-драми.
Любител е на нощния живот
и хубавите български мадами.
Поне веднъж годишно е у нас
поредния си псевдо-хит да снима.
След снимките синджира къса с бяс
и впуска се в купон като за трима.

Но ето че могъщата съдба,
която тихо управлява всички
във столичен фолк клуб накуп събра
и трите гореспоменати птички.
А поводът бе новият албум
на пайнерка известна и любима -
щом има фотографи, светски шум
къде без Мулев и без Мандарина.

Жан-Клод Ван Дал в уютно сепаре
се беше настанил със ВИП-покана.
Посръбваше кафяво питие,
захапал тлъста пура от Хавана.
Въртеше поглед като циркуляр
и плакнеше очи с потекла лига.
Един жадуващ секс разгонен звяр
усещаше как в него се надига.

Но токът го разтресе във мига,
когато фокусира Мандарина.
Жан-Клод замря с отворена уста
и осъзна, че трябва да я има.
Как случката нататък се разви,
читателят навярно предполага -
белгиецът бутилката допи,
подкара втора, стана на тояга ...

И Мандарина в свойто сепаре
порядъчно се беше понапила -
гърди тресеше в пищно бюстие,
зивихрила кючека с всичка сила.
Триврат край нея телеса разплул
уискита плющеше до отмала,
настръхнал и зловещ като питбул
да спретне с някой искаше въргала.

И този някой скоро се яви -
Жан-Клод Ван Дал със палубна походка
към двете Мандаринини гърди
се устреми като към пристан лодка.
Триврат фиксира навлека, с ръка
подкани го по-бързо да се маха,
белгиецът, обаче не разбра,
че е на път да изяде пердаха.

Облизваше се като котарак,
съзрял паничка непокрита с мляко,
а с поглед казваше : " Ай уона фак ! "
на Мандарина, кълчеща се яко.
Триврат въздъхна, преброи до пет,
наля си питие, на екс го глътна,
прескочи масата със рев свиреп
и с десен прав сваляча фиркан гътна.

Батални сцени снимал е Ван Дал,
но там наужким всичко е - играчка,
сега се чувства сякаш самосвал
във него се е блъснал и го мачка.
Ребра хрущят - пестникът на Триврат
работи с методичност на бутало.
- Ще видиш "Кървав спорт" на живо, брат
щом чуждо маце ти се е прищяло !

24-27. 06. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юни 27, 2010, 07:10:34
 Велико е,не спирай!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юни 27, 2010, 07:30:14
ебаа на времето като дете четох една книжка с басни на Христо Радевски-тава произведение бъш ,че от таа книжка а извадено ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 02, 2010, 03:39:35
Браво докторе ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Юли 02, 2010, 09:27:13
Великост!!!! Поклон


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 03, 2010, 04:03:26
БАТМАН СРЕЩУ МИТЬО КРИКА - КОМИКС В РИМИ

Действащи лица :

1. Брус Уейн /Батман/ - милиардер, живеещ в Готам Сити. Като дете става свидетел на убийството на родителите си, което го травмира дълбоко и го кара да се тренира до върха на физическото и интелектуалното съвършенство, за да се бори с престъпността.

2. Димитър Ходжев /Митьо Крика/ - фитнес-инструктор. Републикански шампион по карате, кикбокс, силов трибой и пр. Финалист и победител в риалити-шоуто "Стани Космат" 3, от което е спечелил петдневна екскурзия в Готам Сити.

3. Джим Гордън - лейтанант от полицейското управление на Готъм Сити. Неофициално - сподвижник на Батман в борбота му с ескалиращата престъпност в града.

4,5,6,7,8. Пет неизвестни члена на Китайските Триади.

Картина първа

Нощта напредва, гъст като маджун
по сградите високи мракът лепне.
Облича Брус ушатия костюм.
- На лов ! На лов ! - възбудено си шепне.
Без Батман Готам е обречен град.
Крадци, садисти, дилъри на дрога -
брутален, гаден и циничен свят,
убил отдавна вярата си в Бога.
- Чет нямат тия изроди, аман !
Един бастисаш, пръкнат десетина !
Сега излизам да им го подам,
тъй както сторих с Жокера, с Пингвина,
с Двуликия и с още куп лайна
безименни и с прякори противни.
Да, всяка нощ във Готам е война,
а изстрелите - песнички приспивни.
Разперил плащ, полита над града,
във уличните сенки се стопява
и миг по късно хванал е "следа" -
в далечината чува се гълчава...

Картина втора

Китайски ресторант - фенер червен,
витрина - дракон с йероглифи златни.
Мъж мускулест пред входа осветен
крещи настръхнал думи непонятни.
Петима азиатци в полукръг
около него са се наредили
а той десница свил в корав юмрук
ги кани явно да премерят сили.
Мъжагата е наш добър познат -
Димитър Ходжев - Крика знаменити,
спечелил от риалити - формат
екскурзия петдневна в Готам Сити.
С пристигането още загулял
по барове, бърлоги и вертепи
и ето го в Китайския квартал,
сега дошъл е да се донацепи.
Тук, чул, били най-леките жени
и кокаинът - евтин, ала класен.
Отде да знае, че ще налети
на местна банда в тои миг прекрасен.

Картина трета

А Прилепът от покрива следи
конфликтът долу как ще се развие,
присвил до цепки двете си очи,
избира си кой първи да убие.
След миг започва танцът на смъртта.
Предрусалият Крик е като мечка -
китаец бързо сграбчва за крака
и го прекършва, сякаш тънка клечка.
Подрипва втори жълтолик боец.
- Хау ! Мяу ! - Кунг - фу опитва да играе,
но Митьо по кръчмарски бой е спец,
къде къде по-мръсни хватки знае.
Докато Батман мигне, пет тела,
положени са да поспиват сладко.
- Я, гледай тоя как ги разпиля !
Сега ще му покажа кой е батко !
От покрива се спуска плащ развял -
тържествен миг като в концертна зала -
стои катилът цял поруменял
и му подвиква нещо : - Яла ! Яла !

Картина четвърта

Участък полицейски. Сутринта.
Кафенце лейтанант Джим Гордън пие.
- Ах, шибана бългериън свиня !
Така брутално Батман да пребие !
Горкият Брус във болница лежи
със спукан череп и с далак изваден !
В килията си мистър Ходжев спи
блажен и хърка като тигър гладен...

18,19,20. 06. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Валери61 в Юли 03, 2010, 04:17:39
Ренген, поздрави! Да ти кажа че май си си сбъркал професията. Земи си направи хобито професия, а разглеждането на кокаляци и карантии хоби. Може да ти стане по-убаво!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 03, 2010, 05:36:43
Евала, докторе!!!  (http://www.cosgan.de/images/midi/verschiedene/b020.gif)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 03, 2010, 10:48:52
Поздравления-млооого добро ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ганьо в Юли 05, 2010, 03:45:05
мале баце, ти си пребиванье!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 05, 2010, 02:02:02
 Къто винъги-връа!Я спиръм а кументиръм,оти свръший прикаскя,ми саму утрещен шъ чакъм а пущиш нещу нову!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 06, 2010, 09:12:57
ГЪзификация

Газифицират квартала. Пред нас
лунен пейзаж е - чак хваща ме бяс !
Багери хищно асфалта копаят -
седмица вече, не вижда се краят !

Шум на машини и облаци прах !
Казвам ви, просто съвсем полудях !
А за капак спряха ни и водата -
копнали тези говеда тръбата !

Лято е - кофти си е без вода !
Час - два и лъхаш на кози крака !
Мисля си в знак на протест да изляза
с мръсния гъз да им пусна от газа !

зав. 04. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Pushy в Юли 06, 2010, 05:09:31
Дофторе, пущи им и тава за Юлското Утро..
направо ми бръкна у душицата!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: илюшин в Юли 06, 2010, 05:27:29
Докторе, ти да не си у Овча Купел, що и при мене е така тия дни...и на мене ми иде така да изокам, ма немам такъв талант


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 07, 2010, 10:27:25
Докторе, ти да не си у Овча Купел, що и при мене е така тия дни...и на мене ми иде така да изокам, ма немам такъв талант

у Врацалево на площад "Левски" съм до "Химиците" и сека сутрин като стана слушам хеви-метъл сюити за асфалторезачка и оркестър, вече са не издръжа - то прогрес, прогрес, ма доколкото разбрах догодина па ша крътат за подмяна на ВИК инсталациите - е не моа ли ги съгласуват тия работи, да им го цепна... аре, че са отклониеме от темата...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 07, 2010, 10:32:55
Дофторе, пущи им и тава за Юлското Утро..
направо ми бръкна у душицата!

ЮЛСКО УТРО

Беше лято, беше юли.
Първи слънчеви лъчи
като призрачни акули
впиваха в нощта зъби.

Той стоеше сам на кея
над могъщата река
и си мислеше за нея :
- Няма я до мен сега !

Колко утрини съм срещал
тук с любимата жена
и целувал съм горещо,
заслепен от любовта !

Ала всичко отминава -
любовта е като цвят,
който бавно пожълтява
и изгубва аромат !

Всичко преходно е, всичко
постоянно се мени.
Вчера казвал си : "Обичам!"
Днес омраза в теб кипи.

Вчера дишал си за двама,
днес потъваш в самота !
Всичко е било измама -
обещания, слова ...

2004 г.

Има и музика, невремето я свирееме със старата банда Ем АЙ Ди/ предимно на репетиции, щото след концерта на който я изсвириаме за първи път са разпаднааме  ;D/, сега я дрънча само на куха китара по купонье и то само като съм пиян на диво бенгалско говедо  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 09, 2010, 01:31:41
Ето и последното ми творение  ;D всяка прилика с действителни лица и събития е ... случайна  ;)

ДВЕ КАРТИНИ

Картина първа

Приключи поредната правна фиеста -
след като почти пет години
държаха Дударови вътре в ареста,
съдът произнесе : Невинни !
Покриха се улики, своята памет
изгуби свидетел най-важен.
От прокуратурата бялото знаме
развяха : Какво да докажем ?!
Та щат не щат пуснаха братята Дуди
да щъкат отново свободно
и никого целия фарс не учуди
в това "правосъдие" родно.

Е, мъничко чудо все пак се получи -
Големият Дуди забрави,
че дискова херния дълго го мъчи
и бързо бастуна остави.
На Малкия Дуди престана сърцето
да прави във ритъма грешки -
изобщо, широко ли е на вратлето,
изчезват и всички болежки.

Картина втора

На другия ден. Кабинет в МеВеРе-то.
Разплули се бяха двамина,
посръбваха малц отлежал със кафето
и слушаха Веско Маринов.
От съображения де не ме пушнат
не бива да казвам кои са,
и все пак единия, ще ви подшушна
е дясна ръка на Борисов.
Но, хайде в духа на добрата поема
да ги именуваме някак -
да ги кръстим примерно Кико и Цено
и да продължим по-нататък.

- Дударови вън от кафеза са, Цене,
ще хванем сега нови птички,
ще ги повъртим, ще ги пуснем след време,
накрая - доволни сме всички !
- Разбира се, Кико, да вади окото
на гарвана гарван, не става !
Едно ни е с тия красавци тестото !
Така е във тая държава ...

зав. 09. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юли 09, 2010, 02:06:01
(http://s6.rimg.info/b4048fc6bf220133e86b6d2d65b378a5.gif) (http://smajliki.ru/smilie-555358119.html) браво  тава ма изкефи


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юли 09, 2010, 03:30:28
Докторе,неам думи! :o ;D :o Бравос!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оджака в Юли 09, 2010, 05:09:38
алал вера майсторе, златни ти уста и ръце да списваш тия благини


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 09, 2010, 11:30:55
Кефи начина, по който описва дивотиите у нашето време.
Много ми се ще съвременните поети куту нашия доктор да имат други тематики, ма те...  >:( :( :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 10, 2010, 01:59:57
Ето една по-стара творба, вдъхновена от безумните вампирски саги/ на първо място "Здрач"/, които откровено опорочиха, всичко стойностно в този поджанр на хоръра / Дракула на Брем Стокър, Интервю с вампир на Ан Райс и Сейлъмс Лот на Кралят Стивън Кинг   ;D


І
На черна нощ в потайна доба,
чул крясъка на злобна сова,
вампир надигна се в ковчега,
където скрит от дневна жега
до този миг бе нанкал сладко
и каза си : - Атака, братко !
Че жажда беше го насвила -
кръв прясна бе му се допила !
Размаха тънка пелерина -
най-фина източна коприна,
и литна към съседно село
да върши адското си дело ...

ІІ
Селото Средна Бешовица
не е като село Бреница -
тук виното не се котира -
мастика пие се и бира.

ІІІ
Във кръчмата насред площада
зараждаше се люта свада -
дузина селски пияндета,
целували цял ден шишета,
размазали се на лютика,
да бистрят взеха политика.
- Гласува, Петре, ти за царя ! -
гневеше се Васил Пъдаря.
-А виж го днес ЕНДЕСЕВЕТО
как ближе на Ахмед дупето !
- Ми ти бре, дърта комуняго ! -
изправи се налбантът * Драго.

- Нима и твоите червени
не са все същите кретени ?!
- Все тя, червени, жълти, сини !
Един дол дренки са - мискини !
Туй ще ви каже дядя Влади,
че пиленца сте още млади !
Но зарежете крамолата !
Я да си разквасим гърлата !
- Това е вече мъжка дума !-
изправи се Страхил Локума.
- За всеки по една мастика !
Аз черпя ! Стига политика !

ІV
Отвън вампирът наблюдава,
а жаждата го обладава.
Предвкусва глътките наслада -
кръв - свежа като лимонада.
Кога на тия селяндури
седянката ще се разтури,
та зъби в прясна плът да впие
и кървав сок да пие, пие...
Но ето-лампата загасва,
след миг през вратницата тясна
изнизва се в нестройна нишка
тайфата среднобешовишка.

Един полуприпаднал стене,
пролазва втори на колене,
друг се клатушка и повръща,
четвърти псува булка, тъща.
Изобщо - гледка обичайна
за селска кръчма, не е тайна
и подчертава се дебело,
че много пие се на село.
Вампирът с огнен взор сканира,
накрая плячка си избира -
мъжага, едър като мечка
и следва го отзад полечка.

Мъжът щрапуца и подсвирква,
през два-три метра прави спирка
и нещо в гащите си дири -
познат ефект след доста бири.
Вампирът много не мъдрува
мълниеносно атакува
и впива се като аспида **
във лявата му каротида. ***
Но, ужас и беда голяма -
на тоя в спирта кръв май няма !
- Пфуу ! - отвратен черва раздира.
Мъжагата от смях примира.

- Ти педерас' ли си, бе бако,
та тъй ме нацелува яко ?!
Я глей, направи ми засмучка
по-страстна и от мойта кучка !
И к'ва е таз педалска дрешка ?!
Изобщо, си голяма смешка !
Сега със тебе к'во да правя,
току-така да те оставя
не бива, трябва ти поука
та пак да не мърсуваш тука !
Аз горд съм и го казвам смело,
че педитата в наше село

не могат да се размотават,
припарят ли ще съжаляват !!!
Вампирът още ошашавен
се гърчи в повръщня удавен,
аха да викне "Има грешка",
изяжда тупаница тежка
и нос забива в прахоляка
под ударите на селяка.
Кьотекът пет минути трае,
ала вампирът вече знае -
НЕ ПИЙ ОТ ТОЯ КОЙТО ПИЕ,
ЧЕ МОЖЕ ДА ТИ ГО НАБИЕ ...


* Налбант - ковач на подкови за добитък.

** Аспида - (Vipera aspis), наричана също каменарка -
вид змия от семейство Отровници (Viperidae).

*** Каротида - в см. каротидна артерия.

зап. ~ 2007 г. - зав. на 13.04.2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 10, 2010, 03:42:32
И тоа път ма изкефи!  (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/froehlich/a025.gif)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 10, 2010, 04:35:48
  Непофторим си!Браво!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юли 10, 2010, 08:47:33
неам думи
БРАВО


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 13, 2010, 09:22:25
Ето новите три попълнения от "Цикълът на Джуджето". Отпускар съм все още и малкият господин ме навестява сравнително често  ;D


ДЖУДЖЕТО ІV

Най-накрая слънцето изгря.
Истинското лято се показа,
но джуджето в моята глава
се събуди, бълващо омраза.

-Снощи "Ариани" смука, а ?!
Мен пък ме налегна страшна скука !
А когато случи се така
ще ми се да се развихря с чука !

Рече и приведе начаса
в действие зловещата закана.
Чука боен бясно завъртя -
звънна черепът като камбана !

Копеленце малко, докога
ще ме мъчиш ?! Никак не е смешно !
Олеле, горката ми глава !
Бира и чорба ми трябват спешно !

03, 04. 07. 2010 г.


ДЖУДЖЕТО V

Снощи до късно целувах шишето.
Днеска не ми е добре.
Гнусното малко капутче - джуджето
вътре в главата кове.

-Ах, да те барна, келешче проклето !
Чукчето ще ти завра
във онова тъмно място, където
се произвеждат лайна !

- Брей, че ядосало се е момчето !
Аз ли ти сипвах в уста !
Що не се кротна след всичко поето,
ами наля и преля ?!

Злобно изрече това, при което
плюна си в шепите две.
С удари сплеска ми мозъка, ето -
стана на шницел-пане.

10. 07. 2010 г.


ДЖУДЖЕТО VІ

Отварям очи, а главата ми "пее".
Джуджето с чуклето фучи и беснее.
- Ракии и бири ли кърка, глупако ?!
Загазил си яко ! Загазил си яко !
- Да, вярно - отвръщам му - много загазих !
Без мяра напих се нощес, чак пролазих
и знаех добре, че ще дойдеш на гости,
но как своя череп човек да залости ?!
Хлебарка да си, с препарат ще те пръсна
и ще те убия, ах, мама ти мръсна !
Но ти си вредител особен - в главата,
едничка рецепта за теб е позната
и тя ще те прати на майната с чука !
Насам, сервитьоре, носи бири тука !

12. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 13, 2010, 06:43:10
Цитат
Насам, сервитьоре, носи бири тука !
И шкембе!  8) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Юли 14, 2010, 09:51:58
Оф

Комарете пеят, Дунава тече
отишло при баба, моето дете
да му се порадва, да я озари
да й стопли малко, сивите й дни.

То не ще опита Шипков мармалад
с масълце намазан, на дебел комат
Детските закуски, дъвки Идеал
приказните пасти, дето я съм яла.

То не ще нахрани пилетата с жито
вода да им сипе в старото корито
то не ще да види овчица надоена
и млекце да пийне, още несварено.

То не ще играе дама, жуменка
в пепелта да тича с босите крака
вечери с децата, късно, чак до здрач
топката да ритат, да играят мач.

Нема вече нищо, само пустиняк
къщите обрасли с бурени, трънак
нема и дечица, нема тук живот
времето е спрело, като в празен гроб.

Всичко там остана, в детството ми мило
в минало далечно, то се е сгушило.
Комарете пеят, Дунава тече
нищичко не знае, моето дете.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 14, 2010, 09:56:38
тъжно и верно :( :-[


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: jaio в Юли 14, 2010, 10:00:01
и неизбежно на тоа етап >:(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: onufri в Юли 14, 2010, 11:15:03
 :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Юли 15, 2010, 12:29:08
Оф

Комарете пеят, Дунава тече
отишло при баба, моето дете
да му се порадва, да я озари
да й стопли малко, сивите й дни.

То не ще опита Шипков мармалад
с масълце намазан, на дебел комат
Детските закуски, дъвки Идеал
приказните пасти, дето я съм яла.

То не ще нахрани пилетата с жито
вода да им сипе в старото корито
то не ще да види овчица надоена
и млекце да пийне, още несварено.

То не ще играе дама, жуменка
в пепелта да тича с босите крака
вечери с децата, късно, чак до здрач
топката да ритат, да играят мач.

Нема вече нищо, само пустиняк
къщите обрасли с бурени, трънак
нема и дечица, нема тук живот
времето е спрело, като в празен гроб.

Всичко там остана, в детството ми мило
в минало далечно, то се е сгушило.
Комарете пеят, Дунава тече
нищичко не знае, моето дете.


Цалувам ти ръка и са покланям...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 15, 2010, 08:05:43
Присъединявам се към Яким  ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Юли 15, 2010, 08:55:29
Епа благодарим на свинца  ;).


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оджака в Юли 15, 2010, 11:40:20
меланхолия... ама така най-обичам, да ти я мило извътре, незгодно, ама па убаво


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 15, 2010, 11:54:33
  Браво,Бубо,мъ шъ съ разрева,деаба и животъ му...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 15, 2010, 11:57:46
Яким моа да ти цалива ръка,ма я че си те прегърнем и че си те цукнем по двете бузки ;)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 15, 2010, 12:04:21
Яким моа да ти цалива ръка,ма я че си те прегърнем и че си те цукнем по двете бузки ;)

Брово Бубе, убаво стихотворение, умела комбинациа между носталгични спомени на лирическиа герой и критика и възмущение от демографско-икономическата ситуациа у родниа му край  ;D Длибокиа ми летературен анализ само не моа да фане дали пеаньето на комарете е от убавата или от лошата част  ??? ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Юли 15, 2010, 12:21:42
Къ да ти обясним, Крокич ... Сал човек, дека е тука, лазда би разбрал. Оня ден са прибирах от брат ми до назе, предвидливо са бех напръскала против комаре, обаче тия пустиняци ма беа обкръжиле и ча в ушите ми са навираа и жужеа ли жужеа. Та тогива ми мина през акъла, че може би ми пеят  ;D.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 15, 2010, 12:23:59
Къ да ти обясним, Крокич ... Сал човек, дека е тука, лазда би разбрал. Оня ден са прибирах от брат ми до назе, предвидливо са бех напръскала против комаре, обаче тия пустиняци ма беа обкръжиле и ча в ушите ми са навираа и жужеа ли жужеа. Та тогива ми мина през акъла, че може би ми пеят  ;D.

Абе Я се бъзикам само, неа работа да питаш поета кво а сакал да каа с тва или онава - четеш и те така, кво и кък разбереш, така те....а ти само глей комарете да те не дигнат и да те не понесат негде, иначе нема стшарно  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Юли 15, 2010, 07:56:34
Мали Бубо, тава ми разлупа срцето и ми стана мъка.   :'( Така е за съжаление, дечорете нема да имат нащо детство. Ние че си сповняме разни случки, они че повнат кой на коя игра бил другарчето си. Глобализация, американизация и простота.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 15, 2010, 08:50:19
Мали Бубо, тава ми разлупа срцето и ми стана мъка.   :'( Така е за съжаление, дечорете нема да имат нащо детство. Ние че си сповняме разни случки, они че повнат кой на коя игра бил другарчето си. Глобализация, американизация и простота.
Глобализация,американизация,чалгизация-българското настояще.....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 15, 2010, 10:44:40
Глобализация,американизация,чалгизация-българското настояще.....

Тава е тъжната истина.  :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 19, 2010, 10:57:49
КВАРТАЛНАТА КРЪЧМА

В кварталната кръчма на ъгъла
се давят самотни души.
Над бара часовникът кръгъл
отмерва пропитите дни.

Край малките маси приседнали
мъже с жълто-сиви лица,
наливат като за последно
илюзия в свойте гърла.

И всичко е сякаш просмукано
от кисело-сладката смрад
на бира, мастика и мъка.
Цигарите мрачно димят.

Лютивите облаци смесват се
с изграчените ругатни,
а тъжните радио-песни
напомнят за минали дни ...

зав. 19. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 19, 2010, 12:17:16
 Блестящ,къкто жинаги!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 19, 2010, 12:25:58
ндааа,тва е като от времето на Смирненски,па и по стил манко на него напомня.....


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 19, 2010, 06:10:04
ШКЕМБЕНЦЕ

Дъхави парченца карантия
във водица с малко млечице,
свариш ли ги, става страхотия -
най-великата чорба - Шкембе !

После със брашненце запържи я,
чесънче с оцетче добави,
с едро смлян пиперец подлюти я,
бирица студена отвори !

Препечи и некоя филия,
намажи отгоре масълце.
Вкусиш ли от цялата магия,
друго няма да ти се яде !

19. 07. 2010 г.

Посвещавам на мама, която вчера ме посрещна от странство с една тенджера от този благинаж  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 19, 2010, 09:59:27
  Ммммм,идиялну!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 19, 2010, 11:33:18
Тва стихотворение требе да се разпечата и да се закове на стената на секо заведение де праи шкемебе чорбъ у СЗ ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 20, 2010, 01:10:54
Наздаровя алкашки  ;D  ;D  ;D

ПРЕКРАСНО

Чувал ли си нещо по-прекрасно
от шума на биричката в чаша -
пяната подскача вътре бясно,
но не мога хич да се уплаша !

На ръба устенца ще положа
да почувствам как мустачки бели
хладно никнат върху мойта кожа,
капчиците към носа поели ...

След това за миг ще ги изтрия
с опакото на кутрето дясно
и ще пия, пия, пия, пия ...
Чувал ли си нещо по-прекрасно ?!

20.07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 20, 2010, 04:17:12
Току-що го аресах у ФБ  ;D давам и тука неколко пюса за него!  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 20, 2010, 06:38:46
 Ухааа,давай се така...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 20, 2010, 07:07:09
 Абей,повече ут триесе годин не съм пуглеждал пуезиа,мъ Ренгеня и Апостулицътъ мъ накараа дъ съ зачетъ па у тоае жанр.Пуследнуту,къде сам чул ф рими е ут един приател/лека му пръс/-*Музика,кино,театър,сичко тавее е вятър.Целата култура съ връти окулу....Белуслатинскуту читалище*.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 23, 2010, 08:32:40
От пет дена жената ме мъчи с една "Здравословна седемдневна диета за отслабване". Ето го и резултатът  ;)

ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК

Плодове набивам здраво.
Дупето ми вика : - Браво !
Изключителна диета !
Все ме води към клозета !
И съм редичко щастливо,
абе, чувствам че съм живо !

- Ето ти и зеленчуци ! -
казвам му и нови звуци
от червата се извличат -
газ и екскременти тичат !
И обратно към ВеЦе-то
се занасяме с дупето !

Брей, че шантава диета,
шантава, а и проклета !
Страх ме е дори да фусна,
в гащите да не изпусна !
Я ми дай една пържола !
Еби го в холестерола !

22. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 23, 2010, 08:35:19
ндааа неа лъжа тава за диетата ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 23, 2010, 11:29:55
 Супер! ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 24, 2010, 09:44:51
"ТОНЧО, ВЕСКО И ЕВТИМ"

Зная аз тандем един,
който е непоправим -
"Тончо, Веско и Евтим"
бълва химн, след химн, след химн !

Музиката - все една,
римите - и те боза,
но такава е целта -
да се извлече пара.

Няма ала, няма бала !
Принципът на Капитала -
от партийната централа
пълни се концертна зала.

Вчера бе тандем любим -
"Тончо, Веско и Евтим"
на червените, уви
подло ГЕРБ го усвои.

Утре повече пари
Де Пе Се ако плати,
"Тончо, Веско и Евтим"
ще прилапа яко дим !

Представете си тогава
гордо как ни подарява
"Тончо, Веско и Евтим" -
някой "Химн на Мюезин" ...

зав. 24. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 24, 2010, 10:06:14
 ;D те сега те го прочетох и у фейса, яко!!!  ;D 8)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 24, 2010, 10:39:26
;D те сега те го прочетох и у фейса, яко!!!  ;D 8)

По-скоро е тъжно, когато изкуството е подчинено на среброто. Аз, например имам два "поръчкови" химна за фен-клуба на Ботев Враца, не са кой знае какво, просто, защото поръчковите неща стоят малко изкуствено, но са създадени с ентусиазъм и без да търся финансови облаги,освен това не бих написал поръчков химн за друг отбор - би било доста тъпо ...


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 24, 2010, 01:16:41
ндааа,къкто са казале умните ора -никоги неа късно да станеш за резил-от най-добрия поп-композитор-Тончо Русев и един от най-добрите текстописци-Евтим Емвтимов,станаа на подлоги и паднаа у калта с поръчковиа изклесяк-химна знаате на кво, изпълнен пак знаате от кво ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юли 24, 2010, 01:59:00
пффффффффффффф


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 24, 2010, 02:21:08
 Куту пуезия а идялну,мъ лошуту а,че а верну.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ганьо в Юли 24, 2010, 03:05:57
;D те сега те го прочетох и у фейса, яко!!!  ;D 8)

По-скоро е тъжно, когато изкуството е подчинено на среброто. Аз, например имам два "поръчкови" химна за фен-клуба на Ботев Враца, не са кой знае какво, просто, защото поръчковите неща стоят малко изкуствено, но са създадени с ентусиазъм и без да търся финансови облаги,освен това не бих написал поръчков химн за друг отбор - би било доста тъпо ...
що да е изкуствено бе, докторе? ти живееш в град Враца, познаваш повече от феновете на Ботев Враца, включително и мен...а и двата химна си ги бива и ги пускат,поне втория де, преди всеки мач!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 24, 2010, 03:15:03
еми, баце, първо щото не са записани точно както требе, а с изкуствени тупанье и второ - я не съм дОбър вокал за втория, там си требе - ой -вокалец  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ганьо в Юли 24, 2010, 03:42:38
абе екстра си е химна, щом му се кефат ората...

те глей Tankard(траш банда от Германия) кво са напрайли за техния отбор, мое да е 33секунди ама ненормалщина
http://www.youtube.com/watch?v=z0hPNMFTFC0


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 25, 2010, 09:28:53
Прав си, докторе, тъжен е тоа факт, ма придворни поети и композитори винаги е имало.  :(  За жалост, има ги още.  >:(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 25, 2010, 09:40:35
Прав си, докторе, тъжен е тоа факт, ма придворни поети и композитори винаги е имало.  :(  За жалост, има ги още.  >:(

начи нищо лошо нема у тава да са праи поръчкова музика, както казАх и я съм правил такава - мене ма а яд, че тиа тримцата са насекъде - тава а се едно да си от Левски и после да станеш от ЦСКА или обратното / използвам най-яркия пример от БГ /. Не може да си писАл сума време песни за БСП и изведнъж да почнеш да праиш четки на ГЕРБЕРЕТЕ ... некак подлизурско е деба ...

ма стига съм са пАлил, те ви последното от цикъла за джуджето Махмур :   ;D

ДЖУДЖЕТО VІІ / ДЖУДЖЕТО СИ ОТИВА /

В черепа е тишина,
няма го Махмур.
Странно, но ми домъчня
за мъника щур.

Вече седмица откак
не е идвал тук
този дребничък нервак
да ме бъхти с чук.

Казват, че било добро
да си трезвен, но
нещо ми е тегаво,
ще ми се едно

бутилченце да провра
в гърлото си днес
и да ревна сутринта :
- Малкия, излез !

24, 25. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 25, 2010, 01:14:02
 ;D Ренген,браво!И я шъ изберъ Махмур прет Тончо,Веско и Ефтим.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Юли 25, 2010, 04:02:03
Тава за тримката млого ми ареса!Ми у БГ йоще има ора,дек не знаат де им е местото,и се чудат де да се намърдат на топло и завет.Язе лично ги уважавах и тримата,ама сеги ми паднаа у очите!Не може един човек,който учи другите на култура,да дири само парсата и да не може да се определи бел ли е,зелен ли е,червен ли е или суросинкяв!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 25, 2010, 05:05:56
Тава за тримката млого ми ареса!Ми у БГ йоще има ора,дек не знаат де им е местото,и се чудат де да се намърдат на топло и завет.Язе лично ги уважавах и тримата,ама сеги ми паднаа у очите!Не може един човек,който учи другите на култура,да дири само парсата и да не може да се определи бел ли е,зелен ли е,червен ли е или суросинкяв!

аджаба, Гога  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 26, 2010, 09:28:32
Сега мислим да ви пуснем неколко произведения от цикъло "ПАМПЕРС - БОМБИЧКИ", който биде започнат куги са роди синковеца Петърчо, да ми е жив и здрав. Ша пуснем  некои от по-комичните. Почваме с "КОЛИКИ" и "ТОАЛЕТНА ПОЛИЦИЯ"  ;D

КОЛИКИ

Като малък мопс сумтиш с носле,
ядно бърчиш своето челце,
стенеш, бързо движейки гърди,
а в очетата пълзят сълзи ...

Питам, сине има ли проблем ?!
Пак ли сви те пустия корем ?!
Пак ли тия колики ?! Аман !
Но да отговориш няма, знам ...

Ако беше по-голям човек,
щях да ти намеря бързо лек -
вместо чай от копъра смрадлив,
два-три "облака" за норматив,

пет-шестина бири за капак -
щеше да заспиш като юнак !
С тая рецептура твоят татко
не веднъж е нанкал сладко сладко ...

27.02.2010 г.

ТОАЛЕТНА ПОЛИЦИЯ

Добър ден. Инспектор Цолов -
тоалетен полицай.
Тук съм по сигнал за бомба,
а и с нос усещам май !

Да прегледаме отблизо
нашия заподозрян,
да, от памперса се вижда -
има взрив заложен там !

Трябва да се предприеме
операция " Дупе " !
Бързо давайте легена !
Темпо ! Времето тече !

Пелената заредена
първо нека да свалим !
Леко, леко, да не вземем
пръстите да оцветим !

Всяка бомбена частица
за да я обезвредим
с кърпички и със водица
след това ще отстраним !

Тъй, последен оглед - ето
като слънце заблестя
на момченцето дупето !
Акцията ни успя !

01. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 26, 2010, 03:53:40
Страшен си,Ренгене! ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 26, 2010, 09:57:37
Страшен си,Ренгене! ;D ;D ;D

музата а страшна, баце  :) като го видя и римите сами излазат навънка - таа вечер ги пребрОих - за полвин годин къде двайсе стихотворения за Пепино съм нацвъкал  :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 27, 2010, 08:49:43
Продължаваме поредицата "Памперс -бомбички" с

     ЦИКЪЛЪТ НА БЕБС

Малък е на килограми,
но пък е голям певец !
Чудни памперс-бомби прави
маминият хубавец.

Взел е и черти от татко -
удря му юнашки сън,
буди се, похапва сладко
и пърди с камбанен звън.

После почва да хълцука
по-бетер от мъж пиян -
няма нищо чудно тука,
сукал е като разпран !

След това ще се разплаче,
хълцането за да спре -
чак и детското креватче
лудо ще се разтресе.

Щом и тая болка мине
пак отпуска се блажен,
два-три часа ще почине,
сетне - стария рефрен ...

04.02.2010

и

    РАПСОДИЯ В БАНАНОВО

Ще се пробвам, си рекох
сам с бананова каша
да нахраня синчето,
ала взех да се плаша -

двете бузи, нослето
и брадичката цяла
бързо-бързо наклепах
със сместа жълто - бяла.

Чак едното ушенце
съумя да изцапа
моята изпотена
разтреперана лапа.

Отстрани колко лесно
ми изглеждаше всичко,
а сега, не е честно -
не ме слушаш, лъжичко !

Лигавникът подгизна.
Личицето прекрасно
заприлича отблизо
на платно на Пикасо ...

зав. 14. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 27, 2010, 03:25:56
 Мили домашни историй. :) Браво.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 28, 2010, 01:12:09
ЦИКЪЛ "ЕДИН ДЕН НА СЕМЕЙСТВО ЦОЛОВИ"

 СУТРИН

СЕДЕМ НУЛА НУЛА : Със протяжно "Мяяяу!"
Петър съобщава, че се е наспал.
После заревава с мощна страст и плам,
с други думи казва : - Дайте ми да яяям !
Мама Боби става и го приласкава,
с "Вигантол" две капки бързо го гощава -
за който не знае - витаминче Де,
скелетчето крехко здраво да расте.
След това изчаква двадесет минути -
време за нов памперс, гащи преобути
и ето че идва моментът с гърдата,
а малко по-късно засмян през вратата
влиза тати Митко, нощното приключил -
в резултат един ден свободен получил.
Свободен е само на думи, обаче -
кой ще забавлява малкото юначе,
докато жената снагица разкърши
едно-друго още във къщи да свърши ...

ДЕСЕТ НУЛА НУЛА : Цялата агитка
навън се изнизва, готова да митка.
Така, я да видим всичко ли е взето -
шишето с водата, шишето с пюрето,
сухите кърпички, кърпички влажни -
дребни подробности, ала все важни !
Да, да, да, да - всичко май е налично.
Можем да тръгваме вече, отлично !
Почва да бута количката тати,
Петър доволен във нея се клати,
хили се, плюнчи се, нещо си гука
и изведнъж - вече няма го тука -
дълбоката дрямка го е победила.
Поне час спокойствие имаме, мила !
Към ПрОбива* бързо да сръбнем кафенце,
докато поспива си нашто момченце !
А после какво ще се случи не зная -
дано всички рими открия накрая ...

* ПрОбив / ПрОбива - за тези които не са от Враца
пояснявам - така врачани наричат централната си улица.

09. 06. 2010 г.


ОБЕД

... ДВАНАЙСЕТ НА ОБЕД Е : Петър се буди,
къде се намира той първо се чуди
и тъкмо да ревне, познава ни двама -
да, тати това е, до него е мама !
Вървят си по центъра, аз съм в количка,
ритни със краченца, помахай с ръчичка !
Усмивка лицето му в миг озарява,
а летният ден малко по-слънчев става !
Но хубаво много, на хубаво не е -
гладът го насвива и почва да "пее" !
Певец е и тати, а всичко забрави
щом чу да се взимат на куп три октави !
По преки пътеки препускай,дружино,
към вкъщи да кърмим горкия Пепино !
Тъй както е зинал на екс ще ни глътне !
По-скоро, по-скоро да влизаме вътре !
И ето пак идва моментът с гърдата
и лакомо Петър засуква кърмата ...

09, 10. 06. 2010 г.


СЛЕДОБЕД

... ШЕСНАЙСЕТ НУЛА НУЛА : Пак време да бозаем
и стягаме багажа отново да се шляем.
Към Зелето* потегля компактната дружинка -
на пейка ще приседне с кафенца от машинка.
За Петър има сокче - от ябълка и тиква -
разбрахме най-успешно, че дрис-дрис предизвиква !

Следобедното слънце главите ни прогаря,
а Петър под чадъра в количката отмаря.
Как иска и баща му в количка да полегне,
щом мъцне, бира някой към него да протегне.
Но май ще си остане единствено с мечтите -
мечтите са безплатни. Мечтай на воля, Мите !

Наоколо препускат дечица побеснели,
родители ги гонят пределно отмалели.
Кафенце пийвай, мила и гледай що ни чака,
когато догледникът защрапа с двата крака !
Килца че сме наддали, сега сме притеснени,
без "Калорекс" , обаче, ще бъдат май стопени ...

11. 06. 2010 г.

* Зелето / преди - Зеленчука / - за тези, които не са
от Враца пояснявам -така врачани наричат, градинката
над централния площад "Христо Ботев"


ВЕЧЕР

... във СЕДЕМ новините четат Юксел и Ани,
Пепино се пренася в комплекс "Врачански бани".
Два стола и коритце наместват се прилежно,
а мама Боби почва гимнастиката нежно.
Ръчички и краченца разгъва, после свива -
мъникът цял сияе с усмивчица щастлива !
В туй време тати Митко водицата за Петър
приготвя и замерва с пластмасов термометър.
Така - ОК показва стрелкичката червена -
водата е готова - ни топла, ни студена.

В коритцето го слагат и тати го полива,
а в тялото му мама сапунче течно втрива.
От малката главичка до меката петичка
най-щателно измиват момченцето с водичка.
С хавлийка го обтриват, ушите и нослето
почистват и намазват със олио телцето.
Нов памперс му поставят, обличат му пижама,
целува го бащата и дава го на мама.
И ето пак настъпва моментът със гърдата.
Накрая сит и къпан, отнасят го в кревата !

КРАЙ
зав. 12. 06. 2010 г.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 28, 2010, 03:34:58
 Зъ тати,щоту а млогу слушкал не полагъ ли съ накраа неку гърдичкъ,едно-другу?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 28, 2010, 06:07:16
Зъ тати,щоту а млогу слушкал не полагъ ли съ накраа неку гърдичкъ,едно-другу?

това е между ВЕЧЕР И СУТРИН, но то е тема на друго изкуство кама сутръ  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 29, 2010, 08:42:25

ФОЛК-ПЕВИЦА / ФОЛКЕРИЦА /

Перхидрол в перчема.
Ботокс във лицето.
Силикон в гърдите.
Татус на дупето.

Сини гащи с капси.
Розово коланче.
Потниче до пъпа.
В ток висок джоланче.

Интелект на гъба.
Не може да пее.
Единствено френски
свободно владее ...

26. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 29, 2010, 10:59:07
доброооооо ;D ;D ;D
Браво Ренген,тава ми прозвуча като на  дяда ти Славейков-Пенчо бе чети ;D ;D ;Dтва требва да го разпространиме като химн на поп-фолка-нещо като визитна картичка ;D-да се пуща преди концерте на фолк-диви


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 29, 2010, 12:30:48
Цитат на: Чвора [quote
да се пуща преди концерте на фолк-диви

Они с тоа гъбен интелект сигур че ръкоплескат и че се илат доволни ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 29, 2010, 01:00:18
я като ви каам,че стихотворението на Ренгена требва да  а химн на тиа офци мериносови-начи съм познал ;D ;D ;D
фолкерица са клъчи на сцена заапала дръжката на микрофоня (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=558874) ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юли 29, 2010, 01:07:32
она лазда я навикнала по широката час на микрофоня /мадурите/ да са си на местото

немоа да отреча че го дръжи се едно прави орална юбоф на неко плажеоспособен господин  - с двата пръста около дръжката - але - с ръка до топките


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 29, 2010, 01:17:32
малееееейй, утепа ма с тава кадро  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 29, 2010, 01:34:07
тиа офци мериносови ;D ;D ;D

Маани не убиждай добичеата!Мигар нгьи по-миничак мозака от на таа с микрофоня ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 29, 2010, 01:58:33
Док, серията за мънинкия ти догледник много ми ареса  :) :-*
А тва за чалгаджийките  кръти мифки  ;D много добър анализ на 99.9% от плей-гърлите на Пайнера и подобни говнари  ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 29, 2010, 07:00:19
АНДРЕА

Рече си певицата Андреа :
- Тъй и тъй да пея не умея,
с пълен плейбек пуска ме диджея,
нека барем хората разсмея !

Стисна микрофона си в ръцете,
както хуй се хваща до мъдете -
сиреч със дръжалето нагоре
и уста напомпана отвори.

Ала кой ти слуша микрофона !
Всеки поглед вперил е в балкона -
там - в апотеоз на силикона
гордо пружинират два балона !

Изводът е - всяка магарица
можеш да превърнеш във певица !
Не е нужно даже и да пее,
щом кубици силикон люлее !

29. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 29, 2010, 07:14:32
съчинение по картинка ;D ;D ;D ели може би по действителен случай ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Юли 29, 2010, 07:39:04
...неа съчинение по картинка докторе,по могу такива случаи е... ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Юли 29, 2010, 07:40:23
Голем талант, бравус  :).


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 29, 2010, 07:40:56
съчинение по картинка ;D ;D ;D ели може би по действителен случай ;D

слагам си ръка на сърцето и казвам - ти си "виновен" за това умотворение   ;D  ;D  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Валери61 в Юли 29, 2010, 07:47:23
   Бравос Ренген, стихотворението си е много точно попадение, ама нема да зема негативно отношение към чалгаджийките, щото все пак баща и ми е приател.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Валери61 в Юли 29, 2010, 07:48:34
Пущих едни компромати в Глъчавата, одите ги вижте.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 29, 2010, 08:46:52
Не знам дали сте пускали тука стихотворения на Георги Костадинов, а немам време да дирим, затава ша пуща едно ньегво, къде ми а любимо, па ако сте го вече пущали - да ме прощавате.
Те го те:


Жабе креку у рекуту, лаесе на дъж?
Седим с ногье у водуту. До мен лази пъж.
А оттудека овцете кротко си пасу.
Слънце грее, у горуту тичите цвърчу.
На душичину мирише и на тревуляк.
Пълън а сега със ора целият топрак.
Едни косе, други суше, лау кучетия!
Бръмчу пчеле, цвиле коньи, оку дечурлия!
Покрай обед, кат напече и кат стане жега,
свеки работу маиня и на сенкю бега.
От торбичкуту извади лебъц и домати
да залеби и отмори докъде залади.
А кога слънцето зайде, свеки се прибира.
Га се смрачи, по орманът работата спира.
Дом че гавну по рекиу, после че вечеру.
Що ютрото че се дигу сеното да беру.
Убав си ни е балканът, убава гората!
И въздухът ни е убав, и бистра водата!
У планин расту малине, боровинке има.
Свеки мое колко сака с шаке да узима!
А па откъде природу смо си късметлие!
Ама от къде богатство не смо парелие!
Нека Господ да ни варди от зло и душманье!
Да смо живи, да смо здрави, па и без иманье!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 29, 2010, 08:50:15
тава неа ли на наши Гога де пише у сайто ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 29, 2010, 09:04:14
тава неа ли на наши Гога де пише у сайто ;) ;D
Не`нам! ??? Може и да а ньегво, ама я не познавам ни ваш Гога, ни Георги Костадинов - само моем да се радвам на те такава пуезиа и да си купвам книжките му. Много а дОбър, нали?


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 29, 2010, 09:20:43
Неа пущано тавее ели я не сам загледал,мъ а млогу дубро.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 30, 2010, 03:02:04
Наш Гогата е бее ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 30, 2010, 01:01:55
те ви едно от таа сутрин  :) мраза да провокирам съдбата, но нощните дежурства през уикенда са тежички  ;D

ПЕТЪЧНО

Днес е петък и всеки се чуди
в коя кръчма нощес да се "труди".
Не изпитвам подобна дилема -
тази вечер дежурство ще взема.

Отсега знам, че мъка ме чака -
ще се точат пияници в мрака.
Черепчета, копитца, нослета
ще графира колежката клета.

Че е петък - на майстора ден е,
а човек питие щом надене,
често губи чертите човешки
и докарва си разни болежки ...

30. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Юли 30, 2010, 01:55:12
                          МОЯТА МОЛИТВА
                               /не е по Ботев/
                                                       
                  Боже,Боже,що не може
                  сиренье да е мъглата!
                  Че си режем,че си мажем
                   да не кръку ми цревата!
                                                   
                   Боже,Боже,що не може
                   све вино да е реката?
                   Че си пием колко сакам,
                   та да ми щури главата!
                                                     
                   Боже,Боже,що не може
                   да си имам три женице?
                   Да ми готве,да ме перу,
                   да ми прлае и мекице?
                                         
                   Боже,Боже,що не може
                   цел дън да лежим на сенкю?
                   Кат се стъмни,я да одим
                   от седенкю на седзенкю?
                     
                   Боже,Боже,що не може
                   мед да вали от небото?
                   Да си мажем на филию,
                   да га мешам със маслото?
                   
                   Боже,Боже,що не може
                   стаж да воде у кръчмето?
                   Две пенсие че изкарам,
                   че има и за детето?
   
                   Боже,Боже,що не може
                   местно снег шикер да вали?
                   Да натрупа по земюту
                   да е благо на душуту!

                   Боже,Боже,що не може
                   леб да расне у горуту?
                   Кат се свърши,да отидеш
                   да напълниш пак торбуту?

                   Боже,Боже,що не може
                   петолевке като гъбе
                   по ливадете да има-
                   кому требе да узима?

                   Боже,Боже,що не може
                   тук,у двор да е морето?
                   Цел дън че седим на плажът,
                   и че си печем дупето!



Те тава ми текну онуа вечер,га ме болеше зуб.Ама я му еба мамата - тека га упои,че вече трети дън  забовари да ме боли.


                   





                   


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Юли 30, 2010, 02:04:53
Мале, Гога, страшен си баце!  (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/froehlich/a023.gif)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 30, 2010, 02:12:31
 Серьозна рабутъ!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Юли 30, 2010, 02:17:59
гений направо


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: apostolicia в Юли 30, 2010, 02:45:24
Те тука свалям капа и сал мое да мирвам! Почитания за гения!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 30, 2010, 02:50:34
аферим  ;D ашколсун  ;D машалла  ;D, Гога


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Оджака в Юли 30, 2010, 04:19:57
койо си я майсторлък друго са не може каже, браво гядов


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 30, 2010, 04:45:48
  Бригадир е моя татко
 ударник е пръф,
 затава си връзва
 гащите сас връф.
Народнъ соцялистическъ поезиа.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 30, 2010, 06:40:00
Гогата и Веко внесоа силно народностен елемент у СЗ поезията ;D ;D ;DДобро!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 30, 2010, 07:00:09
 Доктуре,мене мъ не мешай.Я пует никуги нема а бъдъ.Цитирал сам народъ. :)


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Юли 30, 2010, 07:02:39
е я за тва казах народностен елемент ;) ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Юли 31, 2010, 12:08:24
Гогата е страшен! И Ренгена и он, двоицата са ненадминати.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Юли 31, 2010, 09:00:32
Те ви едно по-старо, ма много любимо  ;D 
Мисла, че не съм го пускАл  ???
Па и да съм го пускАл, здраве да е - пофтурението е майка на насиранието  ;D


НОВИЯТ КРАЛИ МАРКО

Десет дена вече
Марко Кралевичи
в прилепските кръчми
как пиян кибичи.
Лющи тая пуста
гроздова ракия
и замезва с люта
кисела туршия.
За чаша му служи
дървено буренце,
а хапва мезенце
в сто оки каченце.

Пред порти завързан
коня Шарколия
фърля чифтета
на поразия.
- Ой, ти крали Марко ! -
сякаш му хортува. -
Стига пиянства !
Стига мърсува !
От агаряни
пропищя Балкана !
Пусни бурето !
Хвани боздугана !

А Марко си ново
буре обърна
и на коня верен
сякаш отвърна :
- Нещо си в грешка !
Кои пропищяли ?
По цял ден гледат
турски сериали !
То не бяха "Перли"
и "Листопади",
един като свърши,
друг се извади !

Тук и там никне
поредна джамия,
а боздугана
и сабя-френгия
отдавна продадох
за железария,
че скочи цената
на пуста ракия !
Криза е,конче,
криза голяма !
Скоро и тебе
май ще те няма -

ипотекирах те
във една банка
ще те направят на
чудна луканка !


зав. на 23.02.2010г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Юли 31, 2010, 09:08:53
бравос и баш ти бравос.
с тава треа сека заран да почват сички телевизии, радиа и весници. тия ора трева да са събудат манко че ни поробия доброволно и наши си и чужди.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: gogata622 в Юли 31, 2010, 05:22:11
                      НА МОЯТА МУЗА

                  Музо моя ненагледна,
                  само като те възседна
                  и те хвана за косата
                  ще политнем в небесата!

                  Музо моя ненаситна!
                  Хем от сой си,хем елитна!
                  Щом протегнеш се в кревата
                  и разтвориш си бедрата

                  мен акълът ми се губи!
                  Малкият ще ме погуби!
                  И не иска да си трае,
                  той какво го чака знае!

                  Ще си влиза и излиза
                  без мито.Дори без виза!
                  И без каска на главата
                  в тъмното,между краката!

                  На дълбоко ще дълбае,
                  докато се окопае!

                  И във миг един чудесен,
                  в работата тъй унесен
                  без да се усети,даже
                  с еликсир ще те намаже!

                  И на края от умора
                  ще излезе от затвора
                  между твоите бедра!
                  За да чака пак мига,

                  в който с нова сила,пресен,
                  във тунела ти,тъй тесен
                  пак ще влезе да работи,
                  докато не се изпоти!!



Т е това е леко съботно за отмора!Поздрав за сите,дека редат рими,и за тех ните музи!!!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Юли 31, 2010, 05:29:51
 Страшна рабутъ сте,ей!!!


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Юли 31, 2010, 08:44:50
мани мани

але ви поезиа блезка до ората


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Август 01, 2010, 10:22:32
КоЛТУРЕН ГЕНОЦИт

Все по-рядко нагоре поглеждаме.
Необятното звездно небе
все по-малко ни мами. Навеждаме
все по-ниско от труд гърбове ...

Не преследваме вече мечтите си,
консумираме фолк с алкохол...
Стар театър затваря вратите си
за да бъде отворен нов мол ...

И помия от Ти Ви - каналите
денонощно се лее към нас,
призовават Игри и Риалита :
- Пускай sms ! - Дай своя глас !

- Имаш шанс да спечелиш Наградите!
- Своя Идол-Свиня избери !
Да напишат без грешка по-младите
десет думи не могат дори ...

30, 31. 07. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: nikoia в Август 01, 2010, 10:23:18
Ужас  :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Божура в Август 01, 2010, 10:26:11
Страшната истина..


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Август 01, 2010, 11:46:10
Пфффф.....докторе,еба та ми прочете мислите в рими... :(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Август 02, 2010, 12:04:27
А кво стана че не
яде бе баце ;)
Кой те почерпи
с 200 лева,
кой ти фана маце ;D

Не можеш сам ???
"не преследваме вече мечтите си"
Ти го написа
от зор сигур-едвам...


Боли ме кура за
младите,
Но и аз помня тв каналите
- ма си гледам на портмонето
... аналите ;)

 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: уйна в Август 02, 2010, 04:44:30
Градски, думи немам. За жалост, сичко тава е истина...  :( >:(


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Август 04, 2010, 12:54:32
ИГРА НА ДУМИ

Вземи например думата "вода"
невинно "к" сложи й за опашка -
превръща се във "водка" на мига,
напитка вече доста по-юнашка.

Без да променяш думичката "ром" -
един път значи течност алкохолна,
друг път - поседнала в каруца с кон
издънка от индийска общност волна.

Пак без намеса друга дума - "джин",
ту също спиртен дериват се пада,
ту пък е дух, какъвто Аладин,
намерил някога в една лампада.

Обърка ли се вече, ако да,
преставай да четеш, но ще откриеш
най-сигурното нещо на света -
все има със какво да се напиеш !

03. 08. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Август 04, 2010, 01:39:34
 ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Август 04, 2010, 06:58:33
И последната ми творба, родена за ~ 15 мин., вдъхновена от една снимка у фейсбоклуко  ;D


ЧЛЕНЪТ И ЧЕРНИЯТ ДРОБ

Кротко вайкаше се Членът
в слипа на един старик :
- Ей, как рипах преди време,
днес не мога даже с крик !

Все тресе ме, все студено,
с кожа съм се преповил !
Що мадами съм наденал !
Я ме виж сега - резил !

- Радвай се ! - гръмовно каза
старческият Чер Джигер.
- В пенсия си ти излязъл,
аз се бъхтя като дзвер !

Вече над шейсет години
сякаш се варя в казан !
Мамка му и дърт мискинин,
от сабахлем е пиян !

То ракия, то мастика,
вино, бира ... брей море !
Пие като смок старикът
и не иска да умре !

В малкия му таз съм влязъл,
сигур пет кила тежа !
А нима си ти наказан
с тази тягостна съдба !

Целодневно в слипа дремеш
сгушен в храсти космарляк !
Да ти имам аз проблема !
Лягай връз ташака пак !

Няма по-голяма мъка
на пияч да бъдеш дроб,
че минава курварлъка !
Пиенето е до гроб !

04. 08. 2010 г.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Август 04, 2010, 07:43:50
 Ебааго ;D с тиае пуследните мъ утрепа се ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Август 04, 2010, 07:45:40
ндаааа истини са казани ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 04, 2010, 10:32:48
Я мирвам у последно време, що за Ренгена неам думи. Он е два поета накуп. Освен едно големо Евала, нема кво да кажем друго.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: iakim в Август 04, 2010, 10:56:08
Аааааааааааа немам думи Бард ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Август 05, 2010, 03:23:58
Бе наздраве ;D
На водата К не турам
А  с водка сметка образувам ;D
Джина,
но знаа Калоян
моам да го испием сичкия
и сам ;)
Ром не пием
а бием ;D
Три дела са ми водили
що мойте ръце
ром са били ;)
А тече още едно-
сигур е за мастика ;)
- бе сношка
накакъф црън
у кофа за буклук
я лично натика ;)
Или Узо беше ???
де да знам
- ма не ме е срам ;)
Днеска сра
- два пъти еба ???
Лоше ми беше
от сношка
- ядо от тъща ми
варена кокошка ;D
 ;)На мач оди
- на контрола
 - не е за преди ора ;)
Биме с 10 на нула Грамада
-На кур да ви се пада ;D
Нема по красиво нещо
от рикия
туршия
и да каам Мария ;D
и бира ледена
на маса ;D
и у таа жега
и  па имам
сексуална нагласа ;)
Ели че има ебанье
- или спаванье
У тоа пек
- нема лек ;D
Буквите са за развлечение
- алкохола е за  8)

унищожение ;D


Бааси - чета се сам - ми нормално - пиянец ;D
 


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Самотока в Август 05, 2010, 08:57:50
добро са получи  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Август 05, 2010, 04:14:15
 Фчера сутринтъ с детету
 съ расождааме ф полету
 а на лево,а на десно
 настъпих говното пресно
 ау,уклепах си краката
 мъ ш,съ измиа на реката.


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Август 05, 2010, 04:32:05
добри попадения и на двамата-Баце Краси и ВЕКО.Тава на Баце Краси е у манко епичния стил на Омир ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: илюшин в Август 05, 2010, 04:37:38
....А на Веко - Натуралистичен Соц-Реализъм с елементи на малко Фекализъм


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Август 06, 2010, 11:04:23
Слазам доле към реката
гледам мома мие си косата.
С гръб към мене застанАла,
с две дъце косата си фанала.
Тръка тръка и изтисква
и по фустата си вода плиска.
Тръкам  аз ръце доволно,
тук ще има приключение любовно.
Стъпам тихо по тревата,
да не сепне се момата.
Скокнах резко от шубрака
и преминах във атака.
На момата се нафърлих
и панталонете зафърлих.
Бръкнах смело под полата
но набарах и мъдата.
Набързо жертва станах аз
попаднах на селския ни педерас.
С нокте дращем по чакъла
и проклинам си акъла.
Как попаднах във капана
деба неговата мама..

              .... край



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Дръмон в Август 06, 2010, 11:06:32
...ебах таа драма! :o ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: ЛОМНЯК в Август 06, 2010, 11:11:03
Слазам доле към реката
гледам мома мие си косата.
С гръб към мене застанАла,
с две дъце косата си фанала.
Тръка тръка и изтисква
и по фустата си вода плиска.
Тръкам  аз ръце доволно,
тук ще има приключение любовно.
Стъпам тихо по тревата,
да не сепне се момата.
Скокнах резко от шубрака
и преминах във атака.
На момата се нафърлих
и панталонете зафърлих.
Бръкнах смело под полата
но набарах и мъдата.
Набързо жертва станах аз
попаднах на селския ни педерас.
С нокте дращем по чакъла
и проклинам си акъла.
Как попаднах във капана
деба неговата мама..

              .... край
И кво кааш , ШЛЕПЕТАР, помислих че е мацка, а оно се оказА мацко ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Колеба в Август 06, 2010, 12:12:06
Намерил е кво а подирил ..  ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Август 06, 2010, 01:00:29
еле ви едно старо, ма си го аресвам ногу  ;)

СЛУЖЕБНАТА БЕЛЕЖКА И ФОРМУЛЯРЪТ / БАСНЯ /

През обедна почивка във ведомствено барче
Служебната бележка покани Формулярче
да глътнат по кафенце, че чувстваха умора,
понеже много трудно работи се със хора.

- Ах, как съм възмутена ! Ах, скапана държава !
Колега, мигар трябва така да продължава !
Не искали да чакат по четири пет часа -
та срокове разумни отвсякъде това са !
Да ме попълниш цяла е отговорност тежка ! -
започна да се вайка Служебната бележка.

Процеди Формулярът : - И мойта не е лесна -
поне на три гишета ще трябва да се вестна,
преди по разни стаи да тръгна за печати
и само седем дена е срокът ми, ебати !
Две седмици да беше - пак трудно ще ми стига !
Аз Важен Формуляр съм, не няк'ва проста книга ...

Това ми го разказа една бъбрива Бланка,
с която се засякох във местен клон на банка,
където за парички отишъл бях да моля.
А вярвате ли вие ? Не зная, ваша воля ...

22.03.2010 г.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Чвора в Август 06, 2010, 01:45:24
меелем за чиновническите Уши ;D ;D ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: мома Врачанка в Август 06, 2010, 02:59:03
браво,много ме кефите  ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: Ренгеня в Август 07, 2010, 12:39:06
Пресно - пресно и актуално, мамка му >:(

СЪБОТНО ПОРЕДНО

Алкохолно харакири
снощи си направих с бири !
Бройката им кой ще дири ?!
Ала днес главата свири !

Свири, викам, днес главата,
малко сън видя горката -
още в седем от кревата
станах и открих вратата,

че ако почиват други
фотографските услуги
в рентгена съвсем не спират -
всички пили тук се сбират ...

07. 08. 2010 г.



Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано от: BEKO в Август 07, 2010, 03:48:14
 Орисия,да му е...маматъ... ;D


Титла: Re:Поезия от Резервата
Публикувано