Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Сбирки по интереси => КОлтурен форум => Летература => Темата е започната от: ПЕРГИШИН в Май 20, 2010, 12:19:24



Титла: Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: ПЕРГИШИН в Май 20, 2010, 12:19:24
Те тема за по-сериозна поезия, а и не само, за секво изкуство.
Заглавието е по идеа на Краско  ;)



До де гледа за бай Петко са сети те за тава на Хр Ботев

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

 

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

 

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Май 22, 2010, 12:15:34
ще се възползвам веднъга от секцията Колтура ;)с почит на един от най добрите афтори :)
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2998211


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Май 22, 2010, 12:18:35
    11 август 1877

Опълченците на Шипка

 

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

 

О, Шипка!

 

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

Насипи налитат и падат, и мрат; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

...........................

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!
................................................................Иван Вазов.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 22, 2010, 02:17:24


От мене от Ботьова - тава

БОРБА

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 22, 2010, 09:33:19
,,хляб или свинец!" :-X

Направо се накострежвам целиа като четем тиа велики стихотворениа де сте пущили...........


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: vasilenae в Май 22, 2010, 09:36:17
"Тежко, тежко! Вино дайте!"
Това вчера цял ден ми е в главата.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Май 22, 2010, 10:30:36
Прости

Тежи ми погледът прощален,

изпълнен с укор и тъга -

и вехна, крея аз печален с

еднички спомени сега...

 

Не бяхме си ръка подали,

не бяхме разменили реч -

сърцата бяха се разбрали,

сърцата знаеха се веч.

 

И щастие възможно беше,

възможно беше - не мечта!

Самичък бог над нази бдеше...

А днес - най-черна самота.

 

Последен път... минути бързи...

Пред мене облак се изви.

Прострях ръце, пороних сълзи,

извиках... късно бе, уви!

 

Виновен съм. И оскърбена,

към мене яд ли сетиш ти,

о, знай - добре си отмъстена,

душа невинна, - и прости!

 



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 22, 2010, 11:15:56
Шлепетар ,чийо а тава стихотворение ???
Предлагам като са пущат тука стиховце да се пише от кой са,апа ако на некой му доа отвътре да напише коги а написано,по къв повод и разни подробности-още по-убаво,ем ша е и много познавателно ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Май 22, 2010, 11:37:30
Грешката я моя на Яворов е.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: svetoslavt в Май 22, 2010, 11:37:57
Те тва наскоро щерката го учи,та и я си го припомних покрай неа,сто пъти съм го чел и учил и секи път ма избива на рев.             Кочо


O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!

 

Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.

 

Борбата кипеше отвътре, отвън,.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чеваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търесеха пушки с трепетни ръце...

 

Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели -

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.

 

Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком...

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна...Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

-Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци...

Ето, царска сила, да се предадем!

-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!

-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?

- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!

- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

- Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно ицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.

 

изведнъж видяха там зидът съборен!

 

Перущице бедна, тнездо на гепои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта исторйя тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позо!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както сСарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти - сетня - пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! - в общата тревога;

и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.

 

Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други - с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си - млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: "Невасто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...

Искаш ли да умреш?" - И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото чебце,

задтана и рече: "То да е отзади!

Удряй!"...И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

"Майка ти не ще и сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

..............................

..............................

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!

 

И господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих, невъзмутим!...



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 22, 2010, 11:46:40
 :-X :-X :-X за тава Дедо Вазов е бил,е и ша си остане класик.......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: svetoslavt в Май 22, 2010, 12:08:40
Докторе,моеш ли да си представиш,че тия сегашните ученици не моат да го прочетат тва,що им не е интересно(в тоа случай мойта щерка прави изключение,ма в другите-не).Кво да ти е интересно,бе?Прочети го,осъзнай за кво са приказва па тогава казвай кво е,що е.На един приятел сина вика:"Кво ма интересува,тва е било одавна".Бе да го тура на майкя ти,я кога съм го учил да не да са е случило лани,бе. Бе кво ти приказвам нали и ти имаш тинейджърка,знаеш как са работите днеска.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 22, 2010, 12:34:18
не едосвай се оно и по наше време си имаше прост народ ;)Мойта ги учи и оно ги учи изесто даже пита тук таме за разни работи...повечето дечоре са си нормални,ма облъчваньето от интерминеда и ,,зомбоящика" къ викат русняците нги променя представите-оно професорете преди неколко годин викаа ,че ВАзов неа модерен ти чекаш пъпчив тинейджър да се сепне....нали помниш като определяя по телевизоро 10-тте най добри романа -сичките се напиняя-но не беа Властелине,но не беа 100 годин самота,но не беше кво ли не-и накрайо кво -народо нги показа среден пръс и интелектуалците гледаа като пресисали-па деда ти Вазов с ,,Под Игото"-после зеа да обесняват ,че БГ народо бил прос и неизвисен и нищо не разбирал ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Май 22, 2010, 01:26:53
да си признаа и азе като бя ученик ги учи по задължение и некакси не мъ докоснаа с нищо. ни бългърски ни чужди. но с времето човек са променя. ето например тава стихотворение на Яворов дето го писа по-нагоре, като ученик не можа да го разбера. ама иде момент, каде тава нещо го преживяваш и след години като ти попадне същото па го прочетеш па и разбереш кво я сакал да каже поета по твой си начин , па осъзнааш че и с тебе тава са случва сега и ти го оценяваш и тава за тебе е най- истинското нещо писано на света.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Май 22, 2010, 02:51:39
Да ви казвам ли от кой е? ;)
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: ministur в Май 22, 2010, 02:54:35
Дебелянов  ??? Бех го забраил тва...... :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: nikoia в Май 22, 2010, 03:10:07
Недосегната

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

Петя Дубарова
 :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 22, 2010, 04:21:54
ебааа ора,чесно да ви каам много ми аресва ,че си пущиаме тема за серьозни стихотворениа-ягле кви убави работи си пишеме де иначе  не би нги обрънали вниманиете- я Петя Дубарова никоги не съм и чел стихотворенията-изкючвам тиа де съм ги чул на песни.......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Май 22, 2010, 04:37:26
    НОЩ НАД ГРАДА

        Когато нощем улиците жадно
        на стъпки хиляди шума изпият,
        изгрява месецът и става хладно.
        Студени струи плажовете мият.

        И месецът, като крило на птица,
        небето, звездното, гребе нататък
        и всяка от звездите е зеница,
        в морето скрила своя отпечатък.

        Помислило за риби то звездите,
        ги люшка като корабчета златни,
        поемат ги в ръцете си вълните
        и скриват ги във свойта необятност.
ПетяДубарова
...пак ... ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: svetoslavt в Май 22, 2010, 05:32:32
Подозирам,че таа тема ше излезе по-голема и от Глъчава-та,ма то е за добро.И да питам тука само български афтори ли ше показваме и разискваме или мое и чуждоземци.Да не стане грешка нещо и да ма фулите после ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Май 22, 2010, 05:51:22
Пускам една моя творба, та да видите, че не пиша само простотии  ;D Дано имате нерви да я прочетете и дано ви ареса  ;D



                ТРИМАТА БРАТЯ И ТРИДЕСЕТ ГОДИШНАТА РАКИЯ



Бил влажен и сив  следобед, когато Пеньо Караконеца,най-видната бохема от село Долно Капиново, тръгнал да предава Богу дух.Тримата му сина - Детелин, Здравко и Маргарит, наредени като аптекарски шишета край смъртния му одър, чакали последните думи на своя отец с наведени глави.Гърдите на Пеньо се повдигали едва-едва с немощно хриптене, а самото хриптене се губело в барабанните тремола на дъждовните капки по прозореца;очите му били затворени, с трепкащи като крилца на винена мушица клепачи;пръстите на ръцете му конвулсивно се свивали и разпускали.
Най-сетне Караконеца отворил очи с цвета на избелял от дълго пране дочен плат и промълвил :
- Няма да ви кажа къде съм скрил ракията !
После с едно тихо "Хъ" след последната дихателна екскурзия, душата на Пеньо се отделила от тялото му, което дългото боледуване било изсмукало като мозък от пилешка костица.

Прословутата ракия на Пеньо Караканонеца,мълвяло се в селото, била около сто кила превъзходна двойна препеченица,  затворена в дамаджани и заровена на тайно място, когато се родил най-големият му син - Детелин. Била наречена за бъдещата му сватба и към момента на описваните събития  била навъртяла  почти тридесет лазарника, а всеизвестен е фактът, че ракията, за разлика от жената, колкото по-одъртява толкова по-хубава става.Приживе, Пеньо все обещавал да открие мястото,дето е скрита, но нравът му бил променлив като мартенско време и доста проклет, и както сами се убедихте останал такъв до сетния му час.

Седнали тримата братя да мъдруват къде може да е скрито туй безценно имане, понеже и те като покойния си вече татко били ревностни почитатели на чашката и сърцата им се късали от евентуалната загуба на такава благодат.
- Хайде да проверим да не е закопана в градината ! - предложил Детелин.
Запретнали  ръкави, плюнали си на ръцете, развъртели лопати.Градината скоро заприличала на сцена от сражение при Курската дъга,където, читателят  знае,  през Втората световна война се случила най-голямата танкова битка в историята. Открили, обаче само чирепите от една глинена делва и два черепа, без съмнение на змейове, тъй като според местните предания  в стари времена селото било свърталище на тези скверни твари.
/В  Долно Капиново, между другото, се е родил и изразът - "Напил се като змей" , употребяван в началото само от селяните тук, а впоследствие и от някои граждани на Република България./
Вечерта си легнали уморени и спали като заклани.
- Хващам бас, че я е скрил в лозето ! - рекъл средният брат Здравко на другата сутрин.
Запретнали и тоя ден  ръкави, не подгънали крак до залез слънце, прекопали лозето четири пъти - два пъти отдолу нагоре и два пъти отгоре надолу, но от тридесет годишната ракия - никакава следа.
- Ама, че сме глупави ! - плеснал челото си най-малкият брат Маргарит на третата сутрин. - Трябваше да почнем от нивата - сто на сто тате е скрил там стоте кила ракия !
Речено - сторено, отишли на нивата и я разорали така страховито, като че ли Крали Марко  бил вилнял из нея с коня си Шарколия. Пак нищо.

Минали месеци, минала година.Братята не се отказвали -  хайде в градината - хайде на лозето - хайде на нивата - хайде в градината - хайде на лозето - хайде на нивата - ни ракия, ни дявол.
Престанали да надигат чашката, щото после трудно се надигат лопатата и мотиката и се натиска ралото с мътна глава - крепяла ги единствено мисълта как ще се напият като намерят еликсира.
Сигурно се досещате, че и градината  и лозето и нивата, досущ както и жената на която се обръща редовно внимание, разцъфтели и се налели с плод, а вчерашните пройдохи и нехранимайковци постепенно се превърнали в лични и уважавани селяни...

Уви, читателю мой, не знам точно как е завършила тая история, но един долнокапиновец/ ако ме е излъгал ви лъжа и аз /, с който преди  време се запознахме на маса, ми разказа,  че на десетата година от смъртта на Караконеца, селският кръчмар Станкул Бърдучето извикал тримата братя при себе си и им предал парче лоясала амбалажна хартия, върху което със син химически молив били нанизани думи с познатия почерк на баща им, явно неговата последна воля.

" Чеда мои ", пишело на нея, " няма и никога не е имало такава ракия - та през целия си живот аз не съм спестил и грош, не съм оставил и юзче недоизпито.Не съжалявам за това как съм живял, но  щях да съжалявам ако знаех, че и  вие ще живеете като мен, а работите натам отиваха.Затова измислих историята с ракията и мълвата бързо я превърна в истина. Дай на човека цел, за каквато най-горещо мечтае и той ще обърне земята в търсенето и. Каква по-сладка примамка за пияницата от самото пиене ! Нещата за вас нямаше накъде повече да се влошат, напротив - току виж тръгнали към по-добро.
А накарах лично Станкул Бърдучето да ви предаде тая депеша десет години след като ритна камбаната, с тия ръце дето аз и другите пияндета сме позлатили, като горещо се надявам, в момента, в който четете това, нещата за вас поне малко да са се подобрили..."
                                                                       
 зав. на 30.12.2009 г.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: vasilenae в Май 22, 2010, 06:17:28
Да, тука та признах.  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: nikoia в Май 24, 2010, 06:16:04
Дихание

Разбра ли, аз те дишам, тъй си лека
че с въздуха изпълваш мойта гръд.
Прозрачно було, къс от млечен път,
сказание за лунната пътека.

Съблича свойта туника дъхът
на розата и ти я дава с мека
въздишка. Ти си неин въздух. Нека
да те докосна, за да станеш плът.

Но ще те милвам плах - да не прокудя
от миглите ти пъстрия прашец,
поръсен от крилце на пеперуда.

Два черни мака, цъфнали в почуда,
са твоите очи, а ти - ветрец,
и аз те дишам, без да се събудя.

Радко Радков


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 25, 2010, 01:51:58


Нека да прочетем и тава- :'(

-----------------------------------

Да се завърнеш в бащината къща...


Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 

 

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Май 25, 2010, 03:00:48
Той не ни е вече враг -

живите от враговете

бурна ги вълна помете

нейде към отсрещний бряг.

 

Ето, в хлътналия слог

легнал е спокойно бледен

с примирена скръб загледан

в свода ясен и дълбок.

 

И по сивата земя,

топлена от ласки южни,

трепкат плахи и ненужни

с кръв напръскани писма.

 

Кой е той и де е бил?

Чий го зов при нас доведе,

в ден на вихрени победи

да умре непобедил?

 

Клета майчина ръка,

ти ли го в неволя черна

с думи на любов безмерна

утеши и приласка?

 

Смешна жал, нелепа жал,

в грохотно, жестоко време!

Не живот ли да отнеме

той живота свой е дал?

 

И нима под вражи стяг

готвил е за нас пощада? -

Не, той взе що му се пада,

мъртвият не ни е враг!


Пак е на Дебелянов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 25, 2010, 03:12:38
Е тава е Далчев - не секи го разбира ма я го много обичам - Често ми се накага да рецитирам стихове - най труден, но и най искрен ми е бил он :'(

СТАРИТЕ МОМИ
Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.

Те не говорят и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
догаря най-подир денят.

О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.

Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.

1923



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Май 25, 2010, 08:26:43
ЦВЕТЪТ НА ТЪГАТА

Щом излязох от бара,
леко спънат в краката,
се запитах какъв е
Цветът на тъгата

и какво все ме кара
на ръба да живея -
да съм тъжен отвътре
и когато се смея ?

Влязох в кръчма поредна
да довърша главата.
Сервитьора попитах
за Цвета на тъгата.

Той не ми отговори,
а ми даде да пия -
пих, Цветът на тъгата
решен да открия.

Час по-късно излязох
с много труд през вратата,
ненаучил все още
Цвета на тъгата.

Тръгнах в линия права,
но получи се крива
и усетих тогава,
че тъгата е сива.

Всичко шарено дето
пълни с радост очите-
синьото на небето,
жълтото на звездите,

кървавото на макът -
всичко туй е обратно
на Цвета на тъгата,
затова вероятно

всеки път щом съм тъжен
и не ми се живее
всичко около мене
безнадеждно сивее ...

11,12. 03. 2004 г.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: iakim в Май 25, 2010, 08:42:55
Те тава стихотворение на Вапцаров ного ма кефеше куга бее ученик...


Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 25, 2010, 09:13:29
мене и сеги си ма кефи ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Май 25, 2010, 09:29:20
Богомилско стихотворение

Добрите хора лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

С един от тях — най-лошият от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.

Да ти преседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти.

И да те иска — прокълнато ялова —

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата.

И нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен

добър и свят, пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.

Добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: илюшин в Май 25, 2010, 12:53:29
*** поздравления, млогу ми ареса тава.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 25, 2010, 01:02:17
ндааа много силно и тежко стихотворение.... :o


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Май 25, 2010, 04:56:50
 :) тя Камелия Кондова все такива ги пише - да ти бръкнат в душата...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 25, 2010, 05:46:26
Некво инфо за таз поетеса  ???


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: илюшин в Май 25, 2010, 05:48:55
http://liternet.bg/publish9/kkondova/index.html (http://liternet.bg/publish9/kkondova/index.html)

Те заповедай. Я по принцип поезия не обичам да четем, ма тава ми фана вниманието


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Май 26, 2010, 10:52:52
Камелия съм я пускал я преди време и то точно това стихотворение.. освен, че е от Добрич друго не мога да си спомня за нея..


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Май 28, 2010, 12:57:34
С ЧИСТО СЪРЦЕ

Нямам майка, ни бащица,
нито бог, ни годеница,
нямам люлка, също няма
гроб да имам – черна яма.

Три дни вече – нито залче,
три дни тъй съм озверял, че
младостта си – сетна грижа –
ще продам, ще я харижа.

Ако всеки й се цупи,
нека дяволът я купи
и при тая гладория
току виж човек затрия.

Съд. И след съда – бесило…
От сърцето изкласило
над земята в порив бурен
ще цъфти отровен бурен.

Атила Йожеф


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 28, 2010, 01:06:03

Не го арексвам много, но...четете - с тава съм изкарал 6-ца у ... нема значение къде - с анализа де -
За него - Живота -
направил бих всичко.


ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юни 02, 2010, 04:50:39




2 ЮНИ
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Кременска / поетеса от Враца /

Честит празник, родолюбци !!!

 



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 02, 2010, 05:14:22




2 ЮНИ
Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници...
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
Обещания светли и ...помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете...
Втори юни си струваше всичко, поете!

Яна Кременска / поетеса от Враца /

Честит празник, родолюбци !!!

Убаво е ма много черногледо ??? не сичко е толкова лоше ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: gargamella в Юни 02, 2010, 08:46:22
Лоше е Краси ,а най-лоше,че наште деца това нема да го прочетат, а дори и да го прочетат ???  никога нема да го разберат ,те така да ги бодне в сърцето и да им се наежи кожата ,като на назе :-\


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 02, 2010, 11:14:48
Ми нека прайме нещо та тиа деца да видат и бел ден - но сал с недоволство не става - требе и малко куражец, борбица - он Ботев за тава ни е писал - не да го ревеме, а да се поучиме и да прайме нещо - тава че един не прай не  значи че сички спът - я при целуто ми уважение къде Ботев - он се пак е писал леко пийнал и леко гладен и за тава така - тъ мислим че неа толкова лоше да си дигнеме чашите, а ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 02, 2010, 11:29:12
ЕЕе па но Баце Краси нагньетен тумбак рима не праи ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: ПЕРГИШИН в Юни 03, 2010, 03:41:07
он се пак е писал леко пийнал

"Душата на непиещия е изсушена и свита, непорочната му поза на трезвеник е прикритие за анонимни и отвратителни постъпки"
Джон Стайнбек

Христо Ботев
        
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
        
Отечеството мило любя,
неговия завет пазя,
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
        
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ке турне
на туй сърце, дето страда?
        
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода,
а безумно как играе
в отзив на плача из народа!
        
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
        
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твоята я душа нямам
на глас Божи --- плач народен!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: gargamella в Юни 03, 2010, 11:59:21
Я мислим ,че човек требва винаги кога са изявява творчески да е малко подпийнал ,тогава му идва вдъхновението и е по-истински :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Bushman в Юни 03, 2010, 04:26:17
Те ви едно стихотворение от Смирненски, да видите, че човека не е писал само за Братчетата на Гаврош, "Москва, ти пак пламтиш...", за Пръви май, за Йохан на барикадата, за Каменарчето и за туберкулозата:


НА ГОСТИ У ДЯВОЛА

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

"Червен смях", 14 март 1923



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мома Врачанка в Юни 04, 2010, 12:06:23
Я мислим ,че човек требва винаги кога са изявява творчески да е малко подпийнал ,тогава му идва вдъхновението и е по-истински :)
умна мисъл таа споходила  ;)
съгласявам са и подкрепям!

те и едно от Елин Пелин дето признавам си не го бех чела

ВетърО

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дедо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат у меаната с даскало.
Едно време дедо поп и даскало се караа, караа - щеа очи да си изповадат, а сега от них по-големи другаре и у околията нема.
Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие и се сдобриа, та зеа заедно да блажат.
Нали рекъл некой: "Сговорна дружина и у петок блажно руча" - те и они така.
У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они да го заместат.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови.
Дуда е най-убава мома у село. Нема кръс, нема половина - от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!
Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, ама мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чик у доло грее. Като месечинка над вир - и отгоре свети и одоле свети.
Вуте па е дълго, тенко и високо - магаре му под четало минува.
Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!
То убаво, ама на Дуда баща й каков е. . . Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини у градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:
- Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!
- Ветаро ми дууна капата, та улезох да я зема - отвърна Вуте.
- Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!
- У, тате, оти да не може - обади се Дуда. - Мене оняден ми грабна шамията, та чик у Вутови на колата на климията!
- Е, па? - запита люто Дудин баща.
- Па слезем язе да я земем, а ветаро дууне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чик до главата.
- Мълчи мари! - окна баща й. - Тоа ветър едно време ме ожени за макя ти!
Дръж се земьо, шоп те гази!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: iakim в Юни 04, 2010, 03:43:29
Любимец си ми а Вапцароф - Малииииии трепера куту го чета...Те ви и писмото...


Писмо

Адрес:

Сеньора

Франческа Лаборе

ХУЕСКА

 

 

Майко,

 

Фернандес убит!

Фернандес

зарит в земята!

Фернандес

го няма днес!

Фернандес

лежи в полята

пред стените

на Мадрид.

 

Той бе толкова добър,

те защо ми го убиха?

И след неговата смърт

боят им нима ще стихне?

 

Майко, само теб една

мойта скръб да кажа мога.

Знаеш как е през война,

колко са сълзите много. –

 

Взреш се в нечии очи

и утеха в тях подириш,

ала скръб и там горчи

и сълзи, сълзи напират...

 

Може би е брат умрел,

може би любим е паднал,

може би един шрапнел

е отнел прекрасна младост.

 

Може би сега и тя

като мен напразно чака,

ала влажната земя

го държи в прегръдка яка...

 

Майко, ти не го кори,

че отиде да се бие.

Фернандес бе прав, дори

мисля, че грешиме ние. –

 

Само той от нас прозре

истина една в живота –

по-добре е да умреш,

вместо да живееш скотски.

 

Хляб си имахме. Един

бе достатъчен за двама.

Но за бъдещия син

щеше ли да стигне, мамо?

 

После има друго. То

някак мъчно се разбира.

Тръгват. Бият се. Защо?

Само хлябът ли ги сбира?

 

Днес погребваха стоте,

дето ги зари блиндажа.

Аз с очите си видех,

но не мога да разкажа

 

колко странно бе това,

колко чудно бе за мене,

как във нова светлина

бяха хората огрени.

 

Аз видях, видях за миг

през дъските на ковчега,

през ковчежните дъски

те ръцете си протегат.

 

Те се сливат в свойта смърт,

във един човек се сливат

и в очите им горят

пламъци на смърт щастлива...

 

Изведнъж разбрах, че той

все пак трябваше да иде.

Милият, загина в бой

и не ще го вече видя.

 

Майко, Фернандес убит!

Фернандес го няма, мамо!

Фернандес лежи зарит!

Поплачи за младостта му.

 

Но пред стария мълчи! –

Тази скръб ще го разнищи.

Скрито нейде поплачи

и не казвай нищо, нищо...

 

Ако някой разбере,

ако някак той усети,

ти кажи, че сме добре

и очакваме детето.

 

Ти кажи му: "Долорес

детски приказки се учи.

И те питат с Фернандес

внук ли искаш, или внучка."

 

Друго да ти пиша, пак

скръб ще бъде, майко моя.

С поздрав: твоя дъщеря

Долорес Мария Гойя.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: iakim в Юни 04, 2010, 03:47:21
Те и Вяра-та на Вапцароф - настръъвъм куту ги чета тияа редове...


ВЯРА
Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: nikoia в Юни 04, 2010, 04:57:36
Вапцаров и аз го обичам, даже много, май най-много, не знам  :)

Това винаги ме натъжава:

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

И това ми е любимо:

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: dobbri1 в Юни 05, 2010, 10:56:54
                                                         Ч У Д О М И Р

Вечеринка

         Пуста наша Пена, пустите и превземки! Откак се е заговорило, че ще има вечеринка и нейният Йовчо ще казва стихотворение, хукнала е като луда из село и като почнеш от Джанков вир чак, та до гробището, човек не е оставила да не му се похвали:
        Наш Йочко туй, наш Йочко онуй... Че като му дали стихотворението да го учи, затворил се в новата стая и до тъмно чел; че как още на втория ден го научил цялото и го казал пред всички след вечеря; че как баба му посегнала да го целуне, та съборила гърнето с боба и попарила котката... То хвалби, то преструвки - да им се не наслушаш. Да ми е стихотворение като свят поне, ами за магаре се разправяло в него. Види се, за подигравка са му го дали даскалите, защото тейко му едно време все с магарета се разправяше. Пие, пие, пие из кръчмите и като излезе, качи се на магарето, върже му въжето за кръста си, та като падне от него, той да си лежи, дорде изтрезнее, а магарето да пасе наоколо и да го чака. Е, майка е, чедо и е: да си се радва; ама дано и ний сме ги имали пък. Наш Динко, кога беше колкото нейния Йовчо, два пъти е чел Апостола в черква и исо държеше на певците, ама чула ли си ме нявга да разправям щяло и нещяло из село.
        - Учи го, булка Денковице, учи го това дете, че дарбата му е голяма и глас има като звънче. Един поп ще стане от него, че и дрипите му ще попуват - ми думаше поп Глигор тогава, ама като не бяхме възможни! Да имаше как да го пратя в Бачковския манастир, нямаше сега да ходи и да се блъска блъските из гората, ама нa, орисница пуста!
         Тъй приказваше в навечерието на вечеринката, която учителите готвеха да дадат срещу Водици, Мокра Иванца на кумата си Вела Глухата и крещеше, та се чуваше из цялата махала.
         Вечерта срещу вечеринката даде господ хубаво време. Ни студ, ни вятър, ни нищо. Хаджи Дончовата топола, щръкнала нагоре като минаре, хич не пошавнуваше, ама нали сме пусто в дол, уж ясно е небето, а в село сглъхнало и тъмно като в къртичина дупка. Само училището светеше отвред и хора прииждаха, прииждаха. Наша Пена, то се знае, най-напред е дошла и най-напред седнала. Току до самата сцена, го речи. Билетът u бил по-назад, ама пред нея се случил Дълъг Пейо. „Аз - рекла - съм дошла тук вечеринка да гледам, а не на Дълъг Пейо рошавия врат.“ Хукнала се до къщи, донесла си стол и се натъкмила на първо място до попадията. На него ред бяха още и попът, стария даскал Минчо с дъщерите си и писарката. Седнала там Пена, ама все нещо ч не сдържа и все се мушка в стаята на даскалите да види какво прави Йовчо. Първия път му обърсала носа и косите му пригладила с плюнка, а втория - му закопчала горното копче на панталонките, потупала го по гърба и пак се върнала да седне.
         Чукаха по сцената, тропаха, притичваха се през публиката дечурлигата за забравени вещи, най-после удари трети звънец, завесата заскрибуца и се дигна, ама единият u край отиде по-нависоко, а другият увисна надолу. Най-напред децата изпяха една песничка, след това младият учител изсвири нещо на кимaн и след това изведнъж се потопорчи на сцената като лалугер и Йовчо Пенин. Щом го видя майка му, и тъй си остана с отворени уста. Изправи се Йовчо, разкопча се копчето на панталона, пак го закопча и като се загледа в чича си Нена Сенегалеца, подсмръкна веднъж и без да се поклони, извика, колкото му глас държи:
        - Магаре!
         Чичо му Нено, като чу тая дума,сякаш с чук го тупнаха по темето. Сви се на кълбо, надзърна крадешком дали още го гледа хлапето, извърна се да види дано има някой друг зад него, за когото да се отнася думата, и занемя ма стола си.
         Публиката се закиска, заизвива се назад и смути за момент малкия декламатор, който се окопити пак, премести погледа си върху дяда попа и извика пак:
        - Магаре! Стихотворение от Ве Иван Стоянов.
         После опъна шията си като книжно фенерче, прилепи ръце до краката си и започна бързо и с всички сили:
            Кой каквото ще да казва,
  ала умна съм глава.
           Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.
         И спря.
         Публиката отново се развесели. Някои изръкопляскаха, а Иванчо Маймунката се обади:
        - Длъжки са, длъжки са ушите ти, ама нищо! Тя майка ти, няма вече да ги дърпа!
        - Мълчи бре! Твоите малки ли са! Я ги виж! Като тиквени ластуни са увиснали - изсъска буля Пена и пак се вторачи в сина си.
        - Сссст! - сопна се даскал Минчо. След това, погледна към малкия и рече кротко:
- Бравос, Йочко, бравос, момчето ми! Карай сега нататък!
         Но Йовчо, бледен и смутен, напразно се мъчеше да погълне нещо.
         Ту откопчаваше, ту закопчаваше онова копче и не можеше да си спомни втория куплет. Запъна се наново и пак спря. Една мъчителна минута се проточи. Пак се напъна да каже нещо - хъката-мъката... - и пак спря. За да се спаси положението, даскал Минчо плесна с ръце и извика:
        - Стига вече, Йочко, стига, момчето ми! Бравос, бравос! Ха иди си сега! Стига!
        - А бре как ще си иде, даскале - извика майка му. - Няма да си иде! Знае си го детето. От две недели ми го декламира и си го знае на вода. Ха, мама! Ха спомни по-нататък как беше, чедо!
        - Не мъчи детето, булка - намеси се и попът. - човек е и обърква се най-паче. Нека си иде сега, а други път пак ще го каже до конец.
        - А бре, дядо попе, казвам ви, на вода го знае бре! Ушите ми беше приглушило. Къде ще си ходи? Ха, Йочко, маминото, ха сега нататък!...
         Малкият стоеше като втрещен. В ушите му бръмчаха рояци оси, гърдите му се повдигаха често-често и нито чуваше вече учителя, който му подсказваше от кулисите, нито виждаше нещо.
        - Е, боже! Е, мамке - хленчеше права буля Пена и се удряше с две ръце в главата: - Мари пуста моя празна кратуна! И аз го знаех мари! И аз го знаех това пусто стихотворение. От него го бях научила, ама идва ли ми сега на ума?!... А бре, Йове! А бре, майка! Забрави ли го бре, сине?...
         Йовчо нито и помръдваше. Тъй си стоеше с прибрани ръце, като закован на пода. Само очите му почнаха да клепкат често-често и една едра сълза се търкулна по лявата му буза. В едната си ръка стискаше силно откъснатото вече копче.
        - А бре думай, Йове!... Казвай бре, тъпако - беснееше буля Пена. - Казвай или се пръждосвай да не ме срамиш бре! Гиди, обеснико! Гиди, въжернико проклети? Аз да му правя попара всеки ден и млин да му точа, а той да ми стои като пукал насреща! Казвай де! Ще казваш ли? А? Гиди, тиквенико!
         И като посегна с дългите си ръце, хвана го за новата антерия, свали го от сцената в поповите крака и почна да го налага с юмруци, където свари.
         Първият акт от вечеринката беше приключен. Само завесата не се сетиха да спуснат. Тъй си остана тя, дигната с единия край нагоре, а другият увиснал надолу и мръсен като на Миндил Данка фустата.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 07, 2010, 02:02:43

Понякога .... ми прочетете тава ??? Кой го у чел,, наздраве - Наздраве Ники ;)

http://bglog.net/BGLog/10088


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юни 09, 2010, 07:06:33
 Яворов от мен :

На нивата


Недей дочаква и зори,

   Върви ори, ори, ори...

     Като няма прокопсия,

     Плюл съм в тази орисия!

Немигнал, ставай: ей, месец още

насред небето, дълбока нощ е.

Главата тегне, а сън очите

залепя сякаш. Какво е време?

Великден иде, пак оран, семе

земята чака, нижат се дните.

По-скоро, хайде! че да се впряга;

съседа, чуваш, и той се стяга.

Излезеш, идеш, в земя корава

напънеш рало, халосаш вола...

Мъглата нощна затъне в дола,

огрее слънце и чак тогава

   за отдих спреш,

   а свяст се вий -

   и пак поглеж:

   Дий...

     Дий, воле, дий!

 

*

 

   С трънак и плевел се бори,

   весден ори, ори, ори...

     Като няма прокопсия,

     плюл съм в тази орисия!

Настане утро, гори небето,

цветя миришат, ехти полето:

овчар засвирил, стада заблели,

по всички храсти пилци запели.

И гледаш, слушаш, не знам досадно

защо ти стане: их, опустяло!

В гърдите нещо така заяло,

че кръв застива в сърцето страдно...

Ручок дохажда и слънце-пламък

прежуря, пали дърво и камък:

а в пот възвряла, гори снагата.

Да караш вече къде ти може?

И кръст изправиш най-сетне, боже,

па вземеш гладен завчас торбата.

   И лучец еж,

   водица пий -

   И пак поглеж!

   Дий...

     Дий, воле, дий!



  До гроба слънце те гори,

   и все ори, ори, ори...

     Като няма прокопсия,

     плюл съм в тази орисия!

Дома се връщаш окапал вече

по късна вечер и отдалече

зачуеш в село и плач, и врява...

Какво ще бъде? - недоумява

кратуна проста; а виж, излиза,

че бирник царски дошел е днеска

и сиромаси - тресе ги треска:

"Не взема само от голо риза,

дете от майка!" - тъй всеки дума.

И ще помислиш, че бие глума:

"Да готвиш толкоз!" О-хо, в главата

почешеш ли се най-на еднъжки,

пари да падат наместо въшки!

И смяташ, мислиш, до механата.

   Там, колко щеш,

   на вяра пий,

   че то поглеж!

   Дий...

     Дий, воле, дий!

 

*

 

..................

Така си мреш,

така сме ний,

така - поглеж!

Дий...

   Дий, краста, дий


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 09, 2010, 07:09:57
ндааа,суров реализъм....преносно погледнато от тогива до сеги-се същото, не сме мръднале на сантим..... :(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 11, 2010, 01:29:35

Стоян Михайловски

Мотика и топоришка


Една мотика нащърбена,
Истрита вече, исхабена,
Бе хвърлена незнам къде ...
И топоришката й взе
Еднъж да се окайва, да реве: —
— Защо ли ме държат
В студений този кът?...
О, кой ли ще ме отърве
От туй острило грозно и омразно,
От туй страшилище желязно,
Покрито с ръжда и кал?..
Защо да ми огаснат дните
Едновременно със съдбите
На скверний* тоз метал?..
Аз съм от орех топоришка,
И Господ Бог ме е създал
Другарка да бъда едничка
На българска здрава ръчичка!..

Ден доде
Най-после
Да се копае лозе; —
И пъргавий домовладика
Намери вехтата мотика,
Но топоришката извади —
И изгори я,
И замени я,
Със друга, нова!... Люде млади,
Тъз басня значе
Че който плаче
От свойто положенье
В бъда голяма падна-ще, и в грозно униженье!...



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Юни 11, 2010, 11:33:09
ПО ЖИЦАТА

           Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос. Инак, да го гледаш - човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.
           Селянинът поздрави, измънка нещо като "как сте, добре ли сте", но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път трябва да има дотам. Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето беше се спряла една каруца с един кон. Тая каруца селянинът беше оставил, за да дойде при него. Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита; ръченикът й не беше забраден, а с отпуснати настрани краища, за да й е леко. Че беше горещо - горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго. Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше настрана и лицето й не се виждаше.
           - Ти май болно имаш - каза Моканина.
           - Имам. Една момичка имам болна.
           Селянинът погледна към овцете, запладнени на поляната, задържа очите си над тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше.
           - Бе тя нашта каквато е - рече той, - остави я!
           - Не си тъдявашен ти, отде си? - попита го Моканина.
           - От Кичук Ахмед. Надежда му думат сега, при Канарата. Дохадял съм тъдява. Аз ходя из селата, продавам хума - хубава хума излиза в наше село. Хубава е, купуват я жените. Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде, кое как се случи. Сполай на бога - прехранваме се. Само да не беше ни се случила таз бела...
           Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха, като свиваха цигарата.
           - Не ни траят децата - започна той. - Измряха ни две-три още малки. Ей туй ни остана само (той погледна към каруцата). Гледали сме го като очите си. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе, даде господ, запазихме го досега. А от някое време - зачама. Няма нищо, а вехне. Слушам, думала на майка си - мъчно й било, че дружките й се изпоженили, а тя още стояла. "Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите? - Богати са. Сегашните ергени тъй са - богати жени търсят. И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла."
           - На колко е години?
           - Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет.
           - Е, че младо е момичето.
           - Младо, ами.
           Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. Някъде наблизо сред жегата пищеше жътвар.
           - Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. "Моля ти се, тейко, пусни ме, и аз искам да ида с момичетата." Хубаво, като е тъй, пуснах я. Сега какво е станало, не бях там, не зная. В къра лягаха, в къра ставаха. Зная го тъй, както ми го разправи тя. Веднъжка жънали цял ден, вечерта яли, после пели момичетата, смели се. Легнали си. Нонка - тъй се казва мойто момиче - си легнала и тя. "Легнах си, кай, тейко, между снопите, под един кръстец, легнах си на завет, да не ми духа и се завих. И съм заспала. По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!"
           - Бре!
           - Ами, зъмя. Навила се е и легнала на гърдите й. Извикала, па с всичкия си страх я сграбчва и я захвърля!
           - Захвърля я! По жътва става туй. Чувал съм, зъмя е влизала и в устата на някоя жена. Ама да я ухапала, не я е ухапала, нали?
           - Не, не е. На гърдите й легнала, зема я и я хвърля! Тъй ми разправи. Сън ли е било, истина ли е било - не знам. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли. "Там, кай, дето беше зъмята, ме боли."
           - Ама работа, ама работа! - чудеше се Моканина. - Ами сега де го водиш? На доктор ли?
           - Дохтори: колко дохтори променихме. Водя го сега аз... хм... как да ти кажа... На мен да остане, не вярвам, ама жени нали са, пък болна е, чедо е...
           Гласът му трепна и той замълча. Загледа се, затегли без нужда ту мустаците си, ту брадата си, небръсната отдавна, корава, прошарена с цели снопчета от бели косми. Нямаше нужда да казва някой на Моканина, че всеки бял косъм беше белег на една грижа.
           - Онази вечер - продължи селянинът - додоха си нашенци от скеля. Продумали каквото продумали - знам ли? Охолни хора, може и шега да си бият. Пък дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една много знайница. "Гунчо, вика още от вратата, късмет си имал, късмет имала и Нонка. Хайде да е на хаир." "Какво има?" - думам. "Дошли си от скеля Никола и Пеню, Сидеровите, те казват, че в Манджилари се явила... явила се една бяла лястовичка! Досущ бяла, като сняг." "Е?" "Ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя! Гунчо, кай, да вървиш, хич да не стоиш. Заведи Нонка. Ех, може ли - заплака момичето, залови се майка му. И на, дойдохме.
           - Ама истина ли е? - извика Моканина. - къде била таз лястовичка?
           - Нали ти казах, тук се явила, в Манджилари.
           - Бяла?
           - Досущ бяла.
           Както беше учуден, Моканина се озърна и погледна към шосето: всеки ден запладняваше стадото все на тая поляна, но като че едвам сега забеляза колко много лястовички бяха накацали по телеграфната жица. Пък и не беше чудно: наближаваше Преображение господне и по това време лястовичките и щъркелите се събираха, да си ходят. Толкоз много бяха лястовичките и тъй на гъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Много, но все черни.
           - Та затуй съм дошел - каза по-смело и с облекчение селянинът: - Рекох да те питам, може да си я виждал, може да си я чувал...
           - Не съм, братко, не съм. Бяла лястовичка? Нито съм чувал, нито съм виждал.
           Но веднага Моканина се досети, че може съвсем да отчая тия хора, и каза:
           - Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана - има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има, щом се е чуло...
           - Кой знай? - въздъхна селянинът. - На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са...
           Той стана да си ходи. Трогнат, Моканина също стана да го изпроводи и да види момичето. Като стигнаха до шосето, майката - жълта и сломена от тегло жена - още отдалеч загледа мъжа си, като че ли искаше по лицето му да познае какво е научил. Момичето още стоеше обърнато настрана и гледаше лястовичките по жицата.
           - Човекът каза, че селото било близо - каза селянинът.
           Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. То гледаше ту баща си, ту Моканина.
           - Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние!
           - Ще я видим ли, чичо? - продума момичето и ясните му очи светнаха.
       Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
           - Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш... я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...
           Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
           - Хайде със здраве! - викаше след тях Моканина. - Близо е селото. Все по теля, все по теля!
           Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
           Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:
           - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
           И пак се загледа подир каруцата.

Обратно към [Й. Йовков] [НАЧАЛО]


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Юни 11, 2010, 11:36:29
ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА

 

 

     Когато си спомняме за нащите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци. . .
         Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!. . .
        Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал...

 

*   *   *

 

         Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръснал при вида на освободена България без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме.
          Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо.
Той живееше в едно затънтено планинско, от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура.
          Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба във всичките му тегла, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отварянето Руско-турската война.
          Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България!
           В душата му живееха само образи от черното минало; в неговата старешка бодра памет върлуваха се тъмен рой спомени от робския живот, спомени грозни и лоши. Той виждаше в мисилите си ясно, което е виждал с очите си някога: ясно му се мяркаха в мрака червени фасове, гъжви, камшици, свирепи турци със свирепи лица, една дълга робска нощ без проблясък от радост и надежда, роден в нея и умрял в нея.

 

*   *   *

 

           В тия непристъпни тогава балкански пустини екът на войната слабо стигна. Войната се почна и свърши без да се отрази почти гърмежът й в канарите на неприближимата Искърска клисура.
          Настана своодна България.
          И дядо Йоцо стана свободен - казаха му това.
          Но той беше сляп, свободата не видеше, нито я чувстваше осезателно по нещо.
          Свободата се изразяваше за него в думите: "Няма турци вече!".
          И той усещаше, че ги няма вече.
          Но той жадуваше да види "българското", да му се порадва. В своите прости едноселци, в разговорите им, в мислите им, в грижите на всекидневния живот той не усещаше нищо особено ново. Все същите хора, със същите страсти, неволи и сиромашия, както и преди. Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите селски крамоли, същите борби с нуждите и с природата в тая изгубена безплодна покрайнина, отдалечена от света.
           "Де е българското?" - питаше се той учуден, седнал на сянка под клоните на кривите церове пред държавата му, с поглед безжизнен, мечтателно впит в пространството.
Да бе имал зрение, той би хвръкнал като орел, да погреда какво има по новия свят.
          "Анджак сега ми трябваха очите!" - мислеше си той горчиво.
           Да види свободна България - това беше неотстъпната му мисъл. Тая мисъл засланяше всичко друго, шумът на околния живот го оставяше равнодушен, безучастен - всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо "българското"; или че може да изгуби от старост ума си, без да познае това чудно нещо. . .

 

*   *   *

           Един път - на петата година след Освобождението - разнесе се слух из селото, че иде кой знае по какви неизповедими божии съдбини околийският началник.
Развълнува се селото от тая вест.
          Разигра се и бедното дядово Йоцово сърце; разбуни се душата му от сладки парливи вълнения, неизпитвани още. Сега чак щеше да види той "българското"! Именно да види...
Разпита, да разбере тоя големец като какъв е, като какъв маймурин. Казаха му по-вещи селяни, че началникът е нещо като каймакамин, като паша.
          - Ама български паша? - пита той, запъхтян от вълнение.
          - Български, ами какъв! - отговарят му.
          - Наш си? Българин? . . . - пита пак учуден.
          - Турчин ли искаш да бъде, Йоцо? - отговарят му съжалително селяните, които отдавна са видели и началници, и по-големи хора във Враца - защото никой от тях не е бил в София.
          Но дядо Йоцо не се задоволяваше с тоя отговор. Той пита началникът как е пременен, как ходи, носи ли сабя. Разправят му.
          - Та и сабя ли носи?. . .
          И той въздиша от радост.
          "Ще го видим, като дойде" - мисли старата му глава и се тресе.

 

*   *   *

 

          Пристигна началникът и спря у Денкови.
          Денковата къща - едничката в селцето по-прилична, на две ниски катчета, измазана с кал, с прозорчета, от които едното даже със стъкло, с тесни стълбици отвън - беше отредена от селото да приеме високия гост.
          Затече се и дядо Йоцо към Денкови, тупа с тояжката си по плетената вратня и вика:
          - Денко, тука ли е гостът?
          Денко го вижда и се понамусва:
          - Тука е, дядо Йоцо. За каква работа идеш? Началнико е уморен, остави го сега!
          - Абе кажи му да излезе за един час! - дума старецът и тупа с тояжката си по двора, отивайки към стълбиците, що водят на одърчето.
          - Що си тъй припрян? За кого, за какво дириш началнико? - пита домакинът.
         - За никого, за мене си, тъй. . . кажи му: "Дядо Йоцо слепият иска да те види!"
         - Да го видиш? - усмихва се горчиво Денко и си дума: - Ще го видиш ти, когато си видиш муцуната в кладенеца.
Но старецът настоява. Той тупа вече с тояжката си по първото стъпало на стълбите. Старата му глава се тресе.
           Домакинът влиза при началника и му обажда, че един вдетинен старец, слепец, го търси.
          - За каква работа? - пита началникът.
          - Иде да те види.
          - Да ме види? . . . И сляп, казваш? . . .
          - Сляп от пет-щест години. - И той му разправи как дядо Йоцо ненадейно изгубил зрението си, когато братушките да дойдат.
          - Беше заможничък и разбран челяк - допълни Денко, - но нали даде господ, ослепя, кой знае от каквоо. . . Сега гледа, ама не види. . . Вика се, умрял човек. . . Защо си го не прибере господ! Добре, че остави имотец - държава, стокица, - та го гледат син му и снаха му. И добре го гледат челяко. . .
         - Любопитно - каза си началникът, - нека дойде! Не, чакай да изляза!
         И той излизе на одъра и слезе по стълбите.
         Дядо Йоцо по тропането на чизмите позна, че е той, българският паша, па свали шапката.
         Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, но със здрав още изглед, с едро, почерняло, грубо лице, с окъсан безрамник и с чешири, увити с връв. Цялото му тяло се тресеше.  Той стоеше в смирено положение, с наведена беловласа глава.
         - Какво има, дядо? - попита началникът приветливо.
Старецът вдигна глава, обърна към него безжизнените си очи, които не се движеха. Само мишците на едрото му лице нервно затрапераха.
         - Ваша милост ли си, синко?
         - Аз съм, дядо.
         - Пашата ли?
         - Той, същият - каза началникът усмихнат.
         Дядо Йоцо приближи към него, премести си шапката под лявата мишница, взе му ръката, побара сукнения ръкав; похвана медните копчета на гърдите му и екселбантите; попипа с трепетна ръка сребърните плетени еполети на раменете му, па се подигна, та ги целуна.
            - Господи, видох! - продума старецът, който се прекръсти, па си изтри с ръкава сълзите, що бликнаха из мъртвите му очи.
Па се поклони ниско и рече:
            - Сега прощавай, синко, че ти направих труд! - И тупайки с тояжката, гологлав, излезе.

 

*   *   *

 

         После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни; пак дълбокият мрак на слепотата, в който светеше със зарист блясък като ясна звезда в тъмна нощ само това видение - българският началник-паша! Чинеше се на стареца, че той пръв път след пет години бе прогледнал за един миг и видял "българското" - една лучица от "българското" - и се беше напълно уверил, че няма турци вече и е настанала слободия по света.
          Освен тоя случай всичко друго си беше, както и по-напред: той пак срещаше в кръчмата същите селяни, слушаше същите крамоли и глъчки. Животът наоколо продължаваше да шуми еднакъв със своите неволи, трудове, дребни борби, без сам да вземе в тях участие, чужди за него и чужденец за тях. Една радостчица само му оставаше и му облажаваше тъмния живот: съзнанието, че България е свободна. И като внимаваше понякога на местните вражди и гонения, той се чудеше как тия хора си тровят живота, когато трябва да бъдат все весели и да се радват, че е българско и слободия. Та те имат очи: трябваше да бъдат честити!
          "Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам" - мислеше си той.
          И той сядаше под церовете, слушаше как долу шуми Искърът, мислейки, че той пътува отдалеко и е видял много по-големи работи, и се радваше. И времето минаваше.

 

*   *   *

 

           Един ден дядовото Йоцово сърце се разигра от ново вълнение. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето.
          - Ами как дойде? С войнишки дрехи? - пита развълнуван дядо Йоцо.
          - Във войнишки дрехи - отговарят му.
          - И с калъчка?
          - Да чуеш само как звънти, дядо Йоце!
          Тича старецът при Кольовия син:
          - Брей, юнако, тука ли си бре?. . .
          - Какво дириш, Йоцо? - пита старият Кольо.
          - Де аскерлият, да го видя?
          Кольо извика сина си да го види дядо Йоцо и се усмихна самодоволно. Войникът излезе.
Старецът го усеща по сабята, която чатка по камъните. Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува. После го погледва с безжизнения си поглед и зачудено лице, по което се проточили две сълзи.
          - Та сега си имаме българска войска? - пита той и трепери от щастие.
          - Имаме си, дядо Йоцо: и войска, и капитани, и наш княз - отговаря войникът гордо.
          - Няма ли да подойде насам някога?
          - Кой? Княза? - И войникът, и Кольо се смеят на простотията Йоцова.
           И дядо Йоцо цял час разпитва за българския сарай в София, за българските топове, за българския талим и за всичко. . . И като слуша чудесиите, що му разправя войникът, нему се струва, че някъде в дълбочините на душата му едно слънце изгрява и осветлява всичко и той вижда пак зелени планините и голите чуки, с орли, накацали по тях, и белия божи свят, чудесно хубав!
      А войникът, застървен, все разправя чудосии. . .
           - Ух, да се не види макар: анджак сега ми трябват очи! - ядосва се пак старецът.

 

*   *   *

 

           Дълго време дядо Йоцо живя под тия нови впечатления. В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България, за да влее нова струя от благодатно вълнение в душата му. Не се случи никакво събитие в еднообразното прозябание на селцето му, което отдалеко даже да науми кипящия живот на България. политическите трусове, които се заредиха и потърсиха издъно цялта страна, минаха без отглас в спокойния небосклон на селцето. В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не четеше; даскал нямаше, защото нямаше школо; поп нямаше, защото нямаше черква; стражар не стоеше, защото нямаше община, а зимата със снеговете си и каловете си спираше съвсем през седем месеца и така мъчното им съобщение със света. . . Даже слабо се чу и сръбската война, в която бе загинал едничкият от това село войник. Стигнаха като мътни, неопределени слухове, че нещо става там, някъде зад планините, но какво - никой добре не знаеше. В упоритата борба за добиване корамвия ръжен, недопечен залък не остана време за любопитство и за работа на тъмните умове на тия тъмни хора.
          И дядо Йоцо плъзнеше в незнание за световните събития в ненарушимия покой на селцето си.
          Той падаше полека-лека в безучастна апатия към всичко, що го заобикаляше, в едно незлобиво състояние, близо до старческо полишване. По цели часове и дни стоеше под сянката на церовете замислен, с поглед умрял, безцелно вторачен в пространството, вслушвайки се в глухия шум на Искъра.
Изглеждаше, че нищо ново отвън няма вече да дойде да изтръгне душата му от това бавно и тихо умиране.

 

*   *   *

          Това се случи обаче.
          Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра: инженери вече мерили там. Тоя слух стигна и до ушите на дяда Йоца и разтресе като с чук душевната му летаргия. Събуди се в дълбочините на паметта му един заспал отколешен спомен: той бе слушал в младини от един врачански чорбаджия, чорбаджи Мано, как паши и големци и френски мендизи казвали, че железница не е край да мине из устието; че милиони и милиони да се похарчат - нахалост е. . .
          - Как? Българска железница? . . .
          Той не искаше да повярва. Железница?. . . Из това устие, из тия стръмни места, дето кон не намираше място да закрепи копитата си по канарите? Дето кози крак мъчно се задържаше по стените?. . .
           - Една голяма царщина не се нае, та ние ли?
           Но слухът упорствуваше, продължаваше да смущава въображението на слепия старец; той даде работа на ума му - по всичко друго останал в състояние на детска незлобивост.
Но обадиха му един ден, че се захваща направата на железницата из устието. Селяните се наемаха за работници и слазяха долу при Искъра.
          Удиви се старецът.
          - Види се, намериха се някъде още по-учудени инженери - свят голям . . . Френци ли са пак?
Казаха му, че са българи.
          Смая се старецът.
          - Как, наши? Български инженери! Дето паши и учени френци казваха, че не може! Та сме имали по-учени хора ние?. . . Ами милионитеу хилядите милиони дето казваше чорбаджи Мано? . . .
          - И милионите си имаме. . . Който си има брада, има си и гребен! . . .
          Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудосии над чудосиите!
          Сега "българското" му се предствави нещо велико, могъществено, необятно. . . Неговият убоги умне можеше да побере всичкото това величие. Досега символите на "българското" се изразяваха за него само в еполетите на околийския началник и в сабята на войника, които бе попипал и целувал; сега то го поразяваше, смайваше със силата си и пълнеше с гордост душата му, българска ръка сечеше планините, българският ум измисляше работи, да се чуди и мае човек!
           Де сега Мана чорбаджи, да видим какво ще каже?
           Когато чу първите пукоти на канарите, които се строполяваха долу от мините, той си отри с ръкав очите, защото се просълзиха.

 

*   *   *

 

          Оттогава неговот любимо място за стоене беше скарлата на петдесетина крачки от държавата му, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа.
От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше гълчът, пукотите, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движението, смесения шум от усилията на гигантското дело.
          Железницата се свърши и заработи. Дядо Йоцо чу с трепет първите писъци на свирката на паравоза, трещенето на колелата по релсите.
          Пищеше и трещеше "българската железница"! Той сякаш оживя, възроди се.
          Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устието.
          Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за "българското" време. Както преди нищо не наумяваше в селото за него: само "свирката" му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа . . .
          Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на проломау съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.
Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено:
         - Дядо Йоцо гледа . . .
         Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Само той вече олицетворяваше пред него свободна България; понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.
          Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите . . .
          Честит слепец!
          Често някой нов кондуктор, учуден, че вижда все на същия час на канарата един старец, който маха с шапка към летящия влак, запитваше на ближната станция селяните, що се качваха в третия клас:
          - Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?
          И селяните отговаряха обикновено:
          - Не бе, дядо Йоцо гледа . . .

 

*   *   *

 

          Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.
         Но той го завари умрял там с шапка в ръка.
         Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България. . .


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юни 11, 2010, 04:23:01
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"


"Кой си ти?" - попита го Дяволът.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"
          Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."
          Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
          "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
          "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"
          Дяволът се усмихна:
          "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."
          "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."
          Дямолът пак се усмихна:
          "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"
          "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."
          "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"
          Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
          "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"
          Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
          "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"
          Момъкът отчаяно махна ръка:
          "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"
          Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"
          Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
          "Виж голите им кървави меса!"
          "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."
          През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."
          "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"
          Момъкът махна ръка:
          "Сърцето ли? Не!  Това е много жестоко!"
          Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
          "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."
          Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
          "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"
          "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"
          Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
         "Да бъде! Вземи ги!"
         . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
          "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
          "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

Христо Смирненски
 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 11, 2010, 05:01:53
Сал тва да беше написал Христо Смирненски-па щеше да а класик.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Юни 23, 2010, 09:23:33
Монолог на киселото гроздe

Не съм узряло, а му се привижда,
че слънцето ме люби на баира.
Обхожда ме, това добре го виждам.
Лисугерът му подъл. Как примира...

Облизва се, че и потрива лапи.
Високо съм, бе пич, и киселея.
Какво ми стъпваш тихо по чорапи.
Зелено съм, не мисля да узрея.

Това го знам от всичките уроци
на старите лозари. Бях им вино.
Недей да ми се мяташ на подскоци.
Играло съм и аз веднъж невинност.

Ако ще ме крадеш, го дай по-мъжката.
Това със нежността – на Косе Босе.
Голямата любов ми е през дръжката.
Но виж на мъка, казват много нося.

Подскачай си. Прави се, че умираш.
Изобщо не ми пука на зрънцата.
То не е като гъби да събираш.
Освен, че киселея, съм устато.

Яна Кременска


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 23, 2010, 09:47:30
ндаа грозгето а кисело.... ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юни 23, 2010, 12:57:06
Яна е ГОЛЯМА !!!  :)  :)  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Юни 24, 2010, 03:19:03
УМНИК ГЮРО С УМНИЦИ ДРУГАРИ

 

    Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве.

    Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и долища, повел ги, заклел ги — мечката да хванат, жива или мъртва в село да я докарат.

    Ходили, скитали, падали, ставали — мечата дупка стигнали.

    Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.

    — Ей те тебе, мецано Тодоро — викнал Гюро, — излез да се поборим!

    Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.

    — Чакай, ще те науча! — викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: — Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля.

    Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.

    Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.

    — Аа, улови я! Дръж, Гюро! — завикали умниците и задърпали въжето.

    Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!

    По едно време — що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...

    Чудом се чудят умници юнаци.

    — Бре, де му на Гюро главата?

    — Ама той имаше ли глава?

    — Мисля, че имаше.

    — Па аз мисля, че нямаше.

    — Имаше.

    — Нямаше.

    Скарали се умници юнаци и не могат да решат — имал ли умник Гюро глава, или нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:

    — Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш — имаше ли Гюро глава, или нямаше!

    Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:

    — Не знам!

    — Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...

    — Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава.

Обратно към [Приказки] [Елин Пелин] [НАЧАЛО]


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Юни 24, 2010, 03:21:40
ЛУДОТО САМО СЕ ОБАЖДА

 

    Едни пътници вървели край една река, дето няколко моми белели платно.

    Един от пътниците рекъл шеговито на другарите си:

    — Кой от вас може да познае коя мома е луда?

    — Ха-ха-ха — изсмяла се високо една от момите, — ако те тресна с бухалката по главата, ще ти кажа коя мома е луда! Що си не вървиш по пътя!

    — Ето — казал един от пътниците на другаря си, — ти за лудото не питай, то само се обажда.

Обратно към [Приказки] [Елин Пелин] [НАЧАЛО]


 ;D ;D ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Юни 24, 2010, 03:24:33
ПРАВДА И КРИВДА

 

    Веднъж Правдата и Кривдата влезли в една кръчма. Там яли и пили, колкото могли. Като тръгнали да си излизат, кръчмарят ги попитал:

    — Е, добре, като ядохте и пихте, кой ще плати?

    Кривдата се обърнала сърдито към кръчмаря и му казала строго:

    — Нали ти платих?... Или искаш да ти се плаща по два пъти!

    Човекът се смаял от тоя отговор и рекъл:

    — Помисли, моля ти се, да нямаш грешка. Не сте ми давали никакви пари.

    — Не! Аз ти платих! — викнала Кривдата.

    — Бре, не си!

    — Платих ти!...

    — Не си ми платила! Защо така говориш?

    — Платих ти ей, човече, платих ти! — завикала високо Кривдата.

    Човекът, като видял каква е работата, обърнал се към Правдата, която мирно и тихо стояла настрана, и рекъл:

    — Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш?

    — Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих! — отговорила Правдата.

Обратно към [Приказки] [Елин Пелин] [НАЧАЛО]

кви убави приказки е писал елин пелин..................еххххххххх ::)


kw


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 26, 2010, 10:26:49
 Тука сакам да тура едно любимо стихотворение на Франсоа Вийон

ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във черна смрад от скапани чепици,
във змийска кръв, кипяла барабабар
със жлъчки от чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ !

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
на дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!)
ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ !

Във гъст разтвор, за жива плът - кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
в огнище на зараза, гнойна жар,
връз пъп на непрощаващи змеици,
в кирлива сапунишка, в луд катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!)
ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ !

И нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ !


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 26, 2010, 11:36:13
ндаа трубадура на скитниците и босяците е връо ;Dпревода чий е ???


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 26, 2010, 11:55:58
ндаа трубадура на скитниците и босяците е връо ;Dпревода чий е ???

доколку знам от Pushy, преводача а Васил Сотиров


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ганьо в Юли 26, 2010, 07:55:04
Абе, какво ни надуват главите с тия швейцарци! Нали ходих и ги видех! Загубен народ! Ние бяхме ансамбъл, нали така. Аз свирим на дудук. Аз свирим на дудук, а швейцарците ми ръкоплескат като че ли на кой знае какво свирим! Бе аз на флигорна не съм ръкоплескал така, както те ръкоплескаха на моя дудук!

Иначе — верно — направено, нагласено насекъде. Влезнеш в клозета, отвориш вратата — цсссът — пръсне дезодорант, затвориш вратата — пак цсссът — пак пръсне. Бе като я фанах тая врата — цсссът — напред, цсссът — назад — напълних си половин бурканче. Не че ми требе, ама що па да пръска залудо! В банята — друг номер — насекъде фотоклетки. Туриш крак под душа — водата потече. Дръпнеш си крака — спира. Епа турих една джапанка отдолу и тече цела нощ! Сигурно съм им източил половин язовир на швейцарците! Що ми се фукат с тия фотоклетки!

А иначе — богати, мама им стара! Купи си швейцарчето нов хладилник и веднага изнася стария на тротоара — да го зима кой иска! Бе будала, що не го свалиш в мазето? Толкова ли си го нафрашкал с буркани, та нема къде един хладилник да сместиш? Ние в нашия рейс таман осем сместихме — сичките такива, изфърлени, обаче по външен вид — се едно сега са изкарани от магазина!

Коли, мотори — същата работа! Кара, кара, и като не му харесва вече — закарва колата или мотора на един специален паркинг и — чао! Ако искаш — зимаш си мотор, зимаш си кола, регистрираш си ги на твое име и търкаляш! Обаче ония глупаци там — не — не зимат без мангизи от паркинга, а трошат пари за нови. Мислех да фукна два-три мотора в рейса, ама късно се сетих, вече го бехме натоварили с хладилниците.

И бачкат като невидели. Да им се чудиш на акъла! Абе къщата ти къща, колата ти кола, обзавеждане, това-онова, сичко ти наред — що се трепеш като грешен гявол, а не го удариш на живот?! Бе отпусни си душата, бе човек! Налюскай се един път като хората, сбий се с некого, изкарай една песен! Не, нема такова нещо! За десет дена в Швейцария що па не видех един пиян швейцарец! Един път само срещнах двама да се люшкат налево-надесно по тротоара, ей, викам си, най-после, браво, обаче тия двамата като запеяха „Волим те, цуро, шашаво те волим!“ и веднага разбрах, че не са баш швейцарци.

А па възпитани — направо лошо да ти стане!? Къде и да влезнеш: „Бонжур, мосю! Бонжур, мосю! Бонжур, мосю!“ За десет дена така се набонжурих, та ми стига за цел живот!

Абе, изобщо…

А тука като викнали: „Да стигнеме Швейцария, та да я стигнеме!“ Бе, ай сиктир, бе! Швейцария! Много важно! По мангизи да я стигнеме, това да, това го разбирам! Обаче иначе… Мерси, мосю!

Това е от Димитър Бежански, хумористична поредица "Живот втора употреба"
намерих го в chitanka.info


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Юли 26, 2010, 08:53:59
Това би требвало да е смешно, ма що ли ми не е  :(...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 26, 2010, 08:56:32
истината боли....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 26, 2010, 09:54:10
Това би требвало да е смешно, ма що ли ми не е  :(...

щото е в темата СЕРИОЗНИ произведения  ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Юли 26, 2010, 09:55:37
ама е от хумористична поредица..


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 26, 2010, 09:59:51
е, я се майтапех, но смешното за един понекогиж е тъжно за друг - просто житейско правило ... а и тава си е чиста проба сатира


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юли 27, 2010, 12:08:23
Кой е бил отвъде, требва да го усети като сатира.
Що разликата истински се вижда, само кога си бил тама...па се върнеш тука после. Па първите неколко дни/да не кажа семдици/ ти гльожде, гльожде... па ти липсва чистотата и подредбата  :( дисциплината и ред други неща.  >:(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 27, 2010, 08:33:04
Те тука сакам да публикувам и едно от най-прекрасните либовни стихотворения, което някога съм чел  :)  :)  :)  :)  :) Авторът е дагестанският поет Расул Гамзатов

            АКО

АКО ДНЕС ХИЛЯДА ДУШИ СПРАТ
ПРЕД ВРАТАТА ТЕЖКА НА БАЩА ТИ
И СЪРЦАТА ИМ ЗА ТЕБ ТУПТЯТ -
ТАМ ЩЕ БЪДЕ И РАСУЛ ГАМЗАТОВ.

АКО НЕ ХИЛЯДА, СТО СА ТЕ,
С ВРЯЩА КРЪВ, В ЧЕЛАТА ИМ НАХЛУЛА,
И САМА ЩЕ ВИДИШ СРЕД СТОТЕ
ПЪРВИ, ЧЕ КАВКАЗЕЦЪТ РАСУЛ Е.

И АКО ЕДИН-ЕДИНСТВЕН МЪЖ
БДИ ПРЕД ВАС, ОТ ЛУДИ ВЕТРИ БРУЛЕН,
И Е ТАМ И В СНЯГ, И В ПЕК, И В ДЪЖД,
ЗНАЙ, ДАЛЕЧНА, ЧЕ ТОВА РАСУЛ Е.

АКО НИКОЙ НЕ Е ВЛЮБЕН В ТЕБ
И ТЪЖИШ ТИ В ЗАЛЕЗА АХАТОВ,
ЗНАЧИ НЯКЪДЕ ВЪВ ЧАС НЕЛЕП
СА ПОГРЕБАЛИ РАСУЛ ГАМЗАТОВ.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Юли 27, 2010, 08:41:05
Верно е много убаво!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 27, 2010, 11:12:24
Моа на дегестански да звучи и по-добре - що смисъл у превода не видо баш ???


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 27, 2010, 11:39:48
Моа на дегестански да звучи и по-добре - що смисъл у превода не видо баш ???

еш, па ти, верно ли  ???
и хиляди ухажори да има, той ще е сред тях, и сто да са - той пак ще е сред тях, и един да е - това ще е той, а ако няма ухажор, значи смъртта го е възпрепятствала ...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 27, 2010, 12:51:05
Бе дегестанска му работа ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 27, 2010, 12:53:54
На тиа с кривите нослета,маслинените очета и мустачките не вервай-стихчето а добро,ма они са манко като циганьете-като ти каат добър ден глей къде а слънцето и има ли го ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юли 27, 2010, 01:02:57
 Любофта си е любоф насекъде по свето ! Ареса ми.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ганьо в Юли 27, 2010, 05:01:40
ама е от хумористична поредица..
кво като е хумористична поредица? те не са ли сериозни произведения, въпреки че те избива на дивотия и смех до припадък??? не всеки е способен да разсмива публиката(читателите)...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юли 28, 2010, 11:59:18
Сънувах сън

    Боби Кастеелс
    
 
Сънувах сън и в него се разтворих,
каква палитра цветна се разсипа?
И вятърните мелници преборих,
на щастието срещнах... прототипа!
 
Написах стих и в песен се превърнах,
какъв късмет - желаното се сбъдна.
В съня си жив аз бъдещето зърнах,
не исках да се будя, да помръдна...
 
Намерих теб и пак се преродих,
зелен оазис, бликащ от надежди!
А с дъх горещ Антарктика стопих,
и юга приютих под свойте вежди.
 
Сънувах сън и в него се загубих,
каква измама в миг от вечността!
В илюзия ли някаква се влюбих,
ще мога ли без нея пак да спя?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Юли 29, 2010, 08:54:04
ТЪЖНА НЕДЕЛЯ

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило —
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило.. .

Няма топлите черни очи.. .
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце. .. замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!

Моя "Тъжна неделя", ридай!. . .
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край —
не зова. .. не очаквам.. . не вярвам!.


Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане. . .

Няма истина!. . . Няма лъжа! —
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа —
тишина. . . самота. . . и студено.

ПЕНЬО ПЕНЕВ


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 29, 2010, 09:43:29
НЕ УМИРАЙ / ПАВЕЛ МАТЕВ

Недокоснат и слънчев,
януарският ден
носи пак неотлъчна
ранна мъка за мен.

В най-тревожната зима
и най-белия сняг
ясно, необяснимо,
виждам траурен знак.

И жестоката горест
с бледи думи теша.
Зрее някаква повест
в мойта жива душа...

Тъмна сянка се спира
на студения праг.
Черен кон ли умира
там на белия сняг?...


Няма вече двуколка,
няма шеметен бяг.
Само черната болка
върху белия сняг.


Детска мъка извира
от далечния мрак...
Черен кон не умирай
върху белия сняг!

Песента на "Щурците" също е великолепна, но текстът е просто убийствен  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 10, 2010, 10:30:02
Те и едни стихове от един афтур, дето случайно изнамерих у нета. Казва се Драго Симеонов. Убави са му стиховете, ама бледнеят пред нашия форумен поет Рентгена.



Един мой колега
взел много рано да лега,
а много късно да става
и разбрал, че остарява,
а си нямал другарка.
Чувствал се като угарка,
изоставена на паважа
и какво да ви кажа –
решил да вземе мерки,
защото я какви щерки
има майка България!
Че и за него – стария
ще се намери мома,
да не е сам у дома.
Но не искал от глезените –
с гривни до глезените –
бутикови лигли,
дето пърхали с мигли
и вдигали скандали,
че не им купува сандали,
и си веели гъзините
цял ден по магазините,
а запазената им марка –
кафенце с цигарка.
“Такива не ги трая –
казвал той – като тая,
с която излизахме лани!”
Не искал и дебелани –
по сто килограма –
от рецептите на мама
с пълни сили
всичко наизустили
и от всичко преяли;
гледащи сериали
и четящи сълзливи романи.
“Абе такива ги мани.”
Не искал и интелектуалки,
дето от малки
са толкова еманципирани,
че не купуват даже и сирене,
а ходят по конгреси
и не дават да се меси
никой в личната им свобода
и разправят – да, да, да –
наляво и надясно,
че всичко им е ясно
и със истински талант
ти цитират ранен Кант.
Да, такива психопатки
са си просто психо-патки.
А пък ще е твърде смело
да се задоми с жена от село.
Има доста много минуси –
скарате се – хоп - замине си,
а в добрите отношения
пък търпиш лишения,
‘щото новата ти гражданка,
ако и на село ражданка,
придобива бързо адски
темперамент селско-градски
и те прави на маймуна.
А пък нуждата му на
колегата била за дама.
И подал във “Лична драма”
кратичка обява,
и му оставало да се надява.
Текстът бил – цитирам:
“Готин, чувствен, дипломиран
и интелигентен романтик
(с малък лицев тик
от детинство още)
е самотен нощем
и си търси нежна дама,
за да бъдат вече двама.”
И добавил – няма как:
“С цел евентуален брак.”
Следвали координатите.
И зачакал резултатите –
ден, два, три, пет –
ама че проклет късмет…
Минал месец цял
и колегата проумял,
че тая работа не се прави
с обяви
и чрез други хора;
и с триста зора
поканил една позната
от махалата
на интимна среща
в кафенето отсреща
и после всичко разказ
със следната фраза:
“Разбрали се бяхме за седем,
отивам навреме и гледам –
нея още я няма,
но знам, че всяка мадама
ако е истинска – закъснява
и чакам, какво ми остава.”
Логика доста дълбока
(тя живеела през два блока)
и дошла в и дваесе –
добро закъснение – трае се.
Дори му се извинила,
а той усетил прилив на сила
и както се прави по срещи
взел едни да ги плещи –
каквото му дойде на ум
и сега съм му кум.
Та като не става
нещо с обява –
трябва инициатива,
че инак – отива.
Само преди да забравя
нека добавя,
че както подобава
все пак на обява
и тук не се минало без
какъвто и да е интерес.
Веднъж телефонът позвънил –
нежен, топъл и мил
прошептял женски глас:
“Отдавна търся човек като вас!”
Но колегата казал с насмешка:
“О, имате грешка!”
и ръката му даже не трепнала.
Но ако знаел коя е прошепнала
това изречение
едва ли така с отегчение
телефона щял да затвори,
а щял да говори, говори,
защото по апарата
му позвънила жената
на най-дръзките мъжки мечти
(за каквато всички мечатем почти).
Но прецаква се всеки, уви.
Се ла ви, се ла ви.





Веднъж на една касиерка
направили внезапна проверка
и значителни липси открили.
Върнала ги, но я уволнили.
От този момент занапред
в живота й нямало ред:
напуснал я първо съпруга
и то не зараду друга,
а от дълбока покруса,
че не била естествено руса.
После немската й овчарка
заболяла и умряла от шарка.
Брат й избягал зад граница,
баща й станал пияница,
а майка й заради шока
заминала в неизвестна посока.
А касиерката, както се казва,
от нерви хванала язва
и преди била слаба на вид,
а сега натрупала целулит,
изпаднала значи във криза
и решила да не излиза.
Излязла веднъж, нямало как,
но паднала, счупила крак,
после й поникнала пришка,
изгубила си шофьорската книжка,
паднали й предните зъби
и се натровила с гъби.
И какво ли още не се случило с нея.
Но ето, че я срещнала фея,
която й рекла: “Така я втаса,
защото краде от каса.
Съветвам те – не кради
и всичко ще е както преди.”
Касиерката се съгласила
и ето – почувствала сила:
минала й коварната пришка,
намерила си шофьорската книжка,
поникнали й предните зъби,
повърнала отровните гъби,
счупената кост станала цяла,
язвата й също заздравя
и не стои под въпрос –
отслабнала като Кейт Мос.
Майка й превъзмогнала шока
върнала се от неизвестна посока.
Добре бил нейния брат, но
го екстрадирали обратно,
а баща й, по прякор “Тапата”
станал по-трезвеник и от папата
и престанал вече да смуче.
Оживяло и любимото куче.
Мъжът й, неразбиращ допреди,
че перхидролът не вреди,
сега го проумял
и също се прибрал.
На старото място я назначили,
нещата отново се подредили.
Така касиерката наша
излязла от тая каша
и оттам – занапред
не бъркала в кацата с мед.
Е, един ревизор след време
пак открил липси големи.
Но тук правя забележката,
че виновна била колежката.





Веднъж един началник-склад
престанал да изпитва глад,
престанал да изпитва жажда,
либидото му взело да се поохлажда
и вече нито пиел, нито ял,
с жена си повече не спял;
на всичкото това отгоре
престанал вече да говори,
престанал да се къпе, реши, бръсне
и дрехите му били доста мръсни;
престанал да се среща с хора,
престанал да се вози с асансьора,
престанал да излиза на балкона,
изключил си и телефона,
престанал да се вози със транспорта,
изхвърлил си паспорта
и се превърнал в пълен темерут.
Приятелите му го мислели за луд.
Жена му – бързам да ви кажа –
си стегнала ядосана багажа
(и правилно – била все още млада).
А него го изгонили от склада;
отбягвали го хората във блока,
за сметки му спрели и тока,
прекъснали му топлата вода
(но той не я ползвал, не било беда).
Всички казвалим, че летвата му хлопа…
А той очаквал всеки ден потопа!
Това необяснимо поведение
изглежда се дължало на видение,
което склададжията получил свише
веднъж, докато нещо важно пишел.
Пред него със сбърчени вежди
явил се ангелвъв бели одежди
и викнал бая нелюбезно:
“Идва краят!”, после изчезнал.
Казвам ви, не му било лесно
да разбере това чудо небесно,
но след като чул това изречение,
изгубило всичко за него значение –
направил тогава безизразна мутра,
щом свършвал света я днеска, я утре;
щом станало ясно, че краят е близо
значи не трябвало да се излиза,
не трябвало нито да се работи,
нито да се говори с разни идиоти,
нямало нужда от бръснене, миене,
нито от секс, хранене, пиене;
щом светът бил на път да загине
и без такива неща ще се мине –
разсъждава героят – и минал.
Наскоро след туй се споминал.
(Лекарят казал: “Човекът почина,
така де, по неизвестна причина.”)
Така очаквайки потопа
началник-склада хвърлил топа.
И отишъл направо във рая.
И това му бил края.
Но веднъж в небесните простоти
ангелът, за който се гоори,
и склададжията се срещнали случайно.
Нашият извикал: “Абе, байно,
ти май тогава ме изменти –
уж краят идвал, а пък вече енти
месец мина вече оттогава,
а краят все не се задава –
светът е цял и още как…”
Ангелът се смръщил пак.
“Краят на света ли? Я пък тоя!
Тогава казах ти за твоя!”





Тичах дълго, дишах тежко.
Тичах мокър във дъжда.
Слънцето ме пече жежко.
Стъпих на пирон с ръжда.
Тичах гол, по бели гащи.
Без обувки тичах бос.
Трън краката ми издращи,
но това е друг въпрос.
Тичах в кал, а после в прах.
Паднах и едва не се пребих.
Изпотих се и се запъхтях.
Тичах дълго и се изморих.
Тичах между гъсти клони
през един и два ли храсталака.
Не че някой мене гони.
Просто аз догонвам влака.
Някъде изгубих куфара,
виждам –влакът е пред мен.
Мятам се със скок на буфера.
Хванах тоз последен трен.
Ала влакът нийде не отива.
Не помръдва и не чувам свирка.
Гледам – махнали локомотива,
че това било последна спирка.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Плъхоубиец в Август 10, 2010, 10:34:29
Бащата на Кант
бил музикант,
майка му била перачка,
а Кант като цяло
бая го мързяло
и нищо не искал да бачка.

Наливал се с бира
във свойта квартира,
почвал от ранни зори;
поркал до мрак,
наливал се пак
и останал така без пари.

Споменах отначало –
бая го мързяло,
но няма безплатна пиячка;
и ментето дори
било със пари;
значи трябвало нещо да бачка.

Но той знаел само:
“Дай, тате, дай, мамо!”
Това му било по сърце.
Искал пиячка,
не искал да бачка,
а и бил с две леви ръце.

Днес всеки знае,
така не се трае
и в един миризлив аперитив
направо на кирка
от мъка нафиркан
Кант сътворил императив.

Щом изтрезнял
Кант проумял,
че пиянството ражда кошмари.
Страшно се слисал:
“Какво съм написал?”
Но било вече късно, другари!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Тетка в Август 10, 2010, 01:13:39
Я си имам много любими стихотворения, ама те това си написано от наш пустиняк и човеко си го е писал за назе...

Днеска викам на жената:
Дай ракия и салата,
телевизора включи,
кютвай са и замълчи.
Мамата ти ша разплача,
ако ми прекъснеш мача.
Ако праиш усложнения
знай - ша има продължения!
Моа да ти бия дуспа
и кръвчица да ти пусна.
Край на всички серияли,
до сега да сте гледали.
Нема вече свет светува,
рефер сфирката надува.
Свърши филмчето житейско,
почва вече европейско.
Там сега са се събрали
футболисти и абдали.
Европейски гарнитури
не са некви селяндури.
Нема български юнаци,
щото сме със леви краци,
да идем неможахме
щото мъничко се поусрахме.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Тетка в Август 10, 2010, 01:21:06
Малии, я па я... :D Сбръках темата. Извинясвам се за което...Мола Мода да подмести в коя тема требе.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Август 11, 2010, 03:31:48
Когато се огледаш за приятели,
очите ти попадат на предатели,
предатели, които всеки ден
убиват твоя порив вдъхновен.
И ти разбираш, че така не може,
и ти посягаш да поемеш ножа.
Когато се огледаш за предатели,
очите ти попадат на приятели.
Това е истината и така,
отпускаш натежалата ръка.

Фернанду Песоа



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Август 11, 2010, 07:42:16
мале, колко верно казано !  ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Август 26, 2010, 01:48:42
Самотният Човек

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

/ Борис Христов /


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Август 26, 2010, 02:34:10

Ама млогу самотно бре! :(
Иначе а млогу истинску и вълнуващу и наистина мо остай "една сълза в очите или драскотина в паметта ви". Самотният човек е скитаща душа бездомна жадуваща за топлина.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Август 26, 2010, 02:54:37
Таа секция тука е страхотна. Хвала.

По темата по-горе сетий се и азека за един друг самотник
Христо Смирненски

Горчиво кафе

Когато след пир полунощен самотен,

на зиг-заг се връщаш дома

И киска се вихър над жребий сиротен

И плаче безлунна тъма,

побързай, побързай, на спиртника прашен

тури тенекийно джезве —

на винени пари под пристъпа страшен,

свари си горчиво кафе.

 

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен

И лъхне ли дъх мразовит,

опит от тъгата на поздрава сетен,

не гледай тъй блед и убит

изтрий от сърце си мечтите парфюмни

за черни очи кадифе

под тъмната стряха на мисли безумни —

свари си горчиво кафе...

 





Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 26, 2010, 03:55:04
и двете са станали след написваньето си текстове за песни


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: илюшин в Август 26, 2010, 04:23:58
Второто кой го пее?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Август 26, 2010, 04:26:07
Я и двете не съм ги чувала да са пеат ::)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 26, 2010, 04:56:35
Пръвото го пее Тодор Колев
цък песньовка-Самотния човек (http://vbox7.com/play:eacd1e05&al=1&vid=3834485)-любимата ми песен на Тодор Колев между другото ;)
Второто е стара градска песен-написана и изпълнена от един гений на БГ забавна музика-единствения пробил в Европа-нема тънга мънга ;)
цък песенчица (http://vbox7.com/play:1e75a01f)
Таа песен а научих от един мой колега-Тишо,лека му пръс  :'(-много ми ареса още тогава,и дълго време дирих автора на текста и музиката-в началото мислех,че а плод на народния гении.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Август 26, 2010, 05:14:11
Благодара. Ей сега си слагам слушалките и ...цък :), че то работата нема свръшване, жега е, а до седем коги ни е бирената среща има време :'(
У " Бейзболиста" ша са разлаждаме, некой софианец, ако му е наблизо да заповеда(близо е до пазара на Красна поляна) 8)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Август 27, 2010, 10:59:04
Благодаря Чвор! За Самотния човек ми припомни, бех забравила че има песен, а за стиовете на Смирненски ми стана приятно не знаей за таа песен.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Септември 15, 2010, 11:54:35
Меткам нещо дето се като го чета, се е убуу и се ма разтърсва. Става ясно де мое са намери бряг във самотата.

По пътя ме застигна мрак,

планински вятър, силен мраз.

Замрежи всичко ситен сняг

и без подслон останах аз.

 

За щастие във моя смут

една девойка ме видя

и мило в своя дом приют

за през нощта ми даде тя.

 

Дълбоко й благодарих,

учтиво преклоних чело —

учтиво й се поклоних

с молба да ми даде легло.

 

Тя с тънко ленено платно

легло във къта ми постла,

наля ми в каната вино

и „лека нощ“ ми пожела.

 

Когато до самия праг

със свещ в ръката тя дойде,

девойката замолих пак

възглавница да ми даде.

 

С възглавницата във ръка

се върна тя при мен завчас.

Със таз възглавница — така

я взех в прегръдките си аз.

 

Тя трепна в моите ръце

и каза, като в мен се сви:

„О, ако има в теб сърце,

моминството ми остави.“

 

Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С уханни устни беше таз,

която ми постла легло.

 

Бе хладен нежния й крак

и кръгла малката й гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навяни в тоя таен кът.

 

Целувах милото лице,

косите й от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.

 

И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

„О, ти, опропасти ме ти“ —

ми каза моята любов

 

Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъга,

и казах: „Тия две ръце

ще ми постилат отсега.“

 

Тогаз тя взе една игла

и дълго ши през тоя ден.

Сама по хладните стъкла

тя риза шиеше за мен.

 

Години има оттогаз,

бледнее бялото чело.

Но все по-скъпа ми е таз,

която ми постла легло.

Р. Бърнс


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Септември 16, 2010, 08:46:07
ПЪТЕКАТА Е ИЗВЪРВЯНА - П. ПЕНЕВ

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Септември 18, 2010, 11:06:21
Велики са тиа думи, ка па ги е подредил тоа чувек, сичко си е на местото. Хваща та за гърлото. Наистина е голем.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Ноември 30, 2010, 01:45:53
Последно сатори в Париж
 

Иван Димитров
 
 
„И никога не би могъл да й разкаже
какво е правил през тези петдесет години,
докато го е нямало.”
Георги Господинов, „Божури и незабравки”

 
 
 
Когато дръмейнбейсът ще е стара градска песен,
лицата ни ще са от бръчки, не от пори,
шкембетата ще са от векове провиснали,
гласовете ни ще стържат само спомени.
Поемите ще са изписани,
а книгите – издадени и с прах завити.
Когато писането във тефтери ще е старомодно
ще се видим.
 
Аз отново ще съм беден, без стотинки,
без коли, хладилници и искане,
пенсията изобщо няма да ми стига:
то на кой ли стига, че да стига за писатели.
Когато ще живея без да пиша
за друг освен за себе си,
ще съм облечен в кръпки
и на мястото на шапка ще развявам гордо
косите си окапали.
Когато ще съм се изтъркал
ще се видим.
 
Ще седя на пейка, а пред мен ще зее шапка
в устата си ще съм захапал дидж, ще свиря,
в ръцете ми ще има електрическа китара,
а кракът ще е на фуса на педала.
Когато със перце ще драскам диви скречове,
ще вкарвам акустичен електронен ритъм,
никой няма да ме забелязва.
Когато плувам в анонимност
ще се видим.
 
Когато аз съм старчето без зъби,
нафталинен господин ще бъда,
ти – съсухрено, изпито
седемдесет годишно хипи или
искряща в старостта си рейвърка, при второто
косите ти ще бъдат електриково зелени.
Когато сме разпаднати и скърцащи,
от грапави години победени
ще се видим.
 
Ще спреш, ще ме послушаш, ще посегнеш
в портмонето си да бръкнеш, ще се сетиш,
че липсата е твое притежание. Ще опиташ
да заплачеш, но ще си изсъхнала отдавна.
Ще се отърсиш бързо от тъгата си и на устата
сбръчкана усмивка ще изтлее.
Когато ти, понечвайки да седнеш, изведнъж се сетиш,
че преди години си ме виждала, тогава
ще се видим.
 
В миналото за секунди сме се гледали без думи,
сред водки, джойнтове, тютюни,
сред пиянски погледи насечени, сред будно спящи,
но никой с никого не е говорил, щото... Трескаво
сме се страхували. Накрая сме се разделили,
без да се познаваме, вързали съдбите си за други.
Когато другите кремирани са
ще се видим.
 
Когато ще се сепнеш и веднага на крака ще станеш,
аз ще продължа да свиря, ти ще затанцуваш,
когато сме самотни заедно, на старостта във чумата
и толкова сме ретро, толкова невписващи се,
че дори хлапетата започнат да се кискат,
ще се смеят майките с колички, продавачките
във магазини, когато бизнесмените във кикот зинат,
когато сме щастливи във нещастието си, само двама.
И като залез грейнем. Как ще видим!
Колко силно сме си липсвали.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Ноември 30, 2010, 05:45:02
...на мен ми остава само да гадая,какво ли би помислил Керуак по повод на горното... ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Ноември 30, 2010, 06:05:28
...на мен ми остава само да гадая,какво ли би помислил Керуак по повод на горното... ;)
Он си е некъде по пъкя... :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Ноември 30, 2010, 06:12:49
...сичките сме по пъкя,ма малцина го осъзнават! ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Ноември 30, 2010, 06:44:51
млооого философско ма а добро.....нищо не моо замени човешкото общуване-най манко джойнта и алкохола......а Керуак никоги неа слазал от пъта-и кво от тва?Мене по ми върви като Чарлз Буковски ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Ноември 30, 2010, 07:32:32
Много сте ми литературни,бре 8) Я тоа Иван за пръв път го четем....и даже немам спомен кък ми се явна на хоризонта ???


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Койо в Ноември 30, 2010, 09:36:15
С Иван са запознахме у Хасково през април, затворено и добро момче, не се натиска за слава, иначе има талант, те го и него, на външен вид е от новия модел, с раста плитките и свлечените гащи, гладен и с особен поглед  ;D


http://liternet.bg/publish19/iv_dimitrov/index.html (http://liternet.bg/publish19/iv_dimitrov/index.html)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Декември 08, 2010, 04:46:33
Я поезия не пишем, ма куто ми ареса некъде нещо обичам да сподела...е тъ  :)

ПРОШКА
(автор: Йотова)
В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.

В разкрача на дните посипа брашното
от мелници звездни, изпя се животът.
И баба замина да шета на Господ
да плеви небесната нива от троскот.

Отдавна простила на живи и мъртви
душата ?, празна от всякаква грешност, ,
тлеещо въгленче в шепите скъта
с вретеното, мъркащо в късната вечер…

Обточи напевно тъничка нишка,
запредена с обич, примесена с огън,
усукала здравец и мирис на смирна,
три пъти вречена – и трите за Бога!

Ти, майко смълчана, прости суетата,
която подгони в града челядта ти.
И прошка да взема от теб не сколасах,
не смогнах и кръст да пречупя на прага

на селската черква. Смирение няма
в очите ми жадни, в ръцете ми ледни.
Така не научих цената на пламъка,
с който да срещам и празник, и делник.

Каква орисия - жена да си в село!
Живот да даряваш, далече да пращаш,
Сълзи да преглъщаш, додето изтлеят
зениците твои – светулки на камък.

От теб да остане, когато се скършиш,
въздишки в бръшляна, наместо листа,
които да милват пред прага на къщата
изтрите стъпки на свойте деца.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Декември 08, 2010, 05:19:55
ндаа силно стихотворение....ма мисла ,че а по подходящо за темата със серьозните авторе..мола модераторете да съдействат...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Декември 08, 2010, 05:43:58
Прекрасно е!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Декември 30, 2010, 07:09:30
Слава на Бога, че ги има тези хора - поетитие. Те казват онова, което зрее в душите ни.
Иска ми се да ви метна едни стихове на Дамян Дамянов. Стихове изпълнени с много живот.

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

 

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

 

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

 

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си —

единствено така ще го решиш!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Декември 30, 2010, 07:20:26
ндааааа.....класика....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владо в Декември 30, 2010, 10:11:53
За мен поетите са от друго измереремие.Не ги разбирам, но коленича и са кланям до земи


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Декември 30, 2010, 10:21:23
Това стихотворение е написано от Валка - Валентина  ??? не си спомням как беше фамилията ?. Обаче стихотворението е готино, публикувано е в Хулите на 30.12.2008 и се казва "2009"- естествено. Това е едно от най-хубавите новогодишни стихотворения, които знам. Поздравявам всички с него!


Тя е само добро намерение още.
И повод за шумни наздравици.
Пъстра картичка някъде в пощата.
Настроение за празник.
Тя все още е само желание
да се надигна на пръсти.
Тя е толкова чиста
и толкова праведна,
колкото си я измислям.
И какво от това, че след утре
ще порасне по-бързо от вятър.
Нека бъде внезапно добра.
Като очи на приятел.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Декември 30, 2010, 10:31:15
Добро,закачливо и истинско! ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: иката в Януари 05, 2011, 12:57:26
Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде сос здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.
 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 09, 2011, 08:28:47
Тва е древна класика. Думите са бедни тука. Фаща за гърлото.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 09, 2011, 11:18:44
Те кво а написала исключително талантливата врачанска поетеса Яна Кременска - щестлива съм, де я познавам.

Репортаж, който няма да влезе в новините

Попът пее протяжно и ръси със китката гълъби.
Самотува свещицата, восъчно свети погача.
После бабички вият. И после изобщо не съмва.
Трия капки светена вода. Да не мислиш, че плача.

После рижаво слънце помазва лицето ти. Вдигай се!
За какво си ги скръстил? Това на какво ти прилича?
Обеща да завържеш юларче на другата зима.
Накъде така сам? Накъде така глупаво-ничий?

Ставай! Този тамян ти замъти ужасно главата.
Дай да бягаме. Моля те. Нищо против да си дявол.
Запази си утехата, да ме чакаш след време оттатък.
Нали мразеше черните рокли? Кажи ми, къде ми е бялата?

Попът пее: Помилуй... Не слушам. Ужасно те мразя!
Лъжа детски-отчаяно, но разчитам това да те вдигне.
И понеже накрая заръча от себе си да се пазя,
се подгонвам несвястно след теб. И почти се застигам.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 09, 2011, 11:23:41
Ох, направо са наежих, Апостолицо.
Много е убаво!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 09, 2011, 11:30:07
тава а млого серьозно ситхотворение,верно.... :-X


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 09, 2011, 11:42:43
Я като ви приказвам, че а талантлива, начи си не фръгам прикаските на ветъра.
Те ви и на Камелия Кондова Богомилското стихотворение
 
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички -
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерня погледа и празника.
Да ти присяда глътката и залъка.
А в нощите, в които му е празно -
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича - ала само тялото,
да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката,
да му подхвърлиш ключа на победата.
И крокто да го милваш през решетките
(когато е дошъл да ти разгледа...)
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек. И не заплаче.
Веднъж сълза отронил - е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 09, 2011, 11:50:31
Тава и друг път е пущано у форумо и лаас ти го пуща,поради ,което ша почерпиш бирица,но тава не праи стихотворението по манко убаво и ловещо сърцето ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 09, 2011, 12:30:46
Я мисла че Пуши го пуща, ма верно е много убаво.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 11, 2011, 02:34:03
Стигнах до курвите и спрех да чета. Гнусно ми са види за сериозно произведение.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Януари 11, 2011, 02:38:43
Стигнах до курвите и спрех да чета. Гнусно ми са види за сериозно произведение.
Ча па гнусно... :o
КоМтекста а по-важен... ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 11, 2011, 02:48:41
Е добре, попрочетох и малко по-надоле, затава казах гнусно.
Не а важен сал коМтекста, важно и по какъв начин е написано, ма тава си е мое мнение  O0.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2011, 04:56:35
авангардно и странно.Човеко а сакал да изрази длибоки чуства-и а успел-ма по меко казано странен начин.Описва добре чалгията  ма не ма опитимизъм :green:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 11, 2011, 06:25:00
И я нещо не можех да го дочетем до крао, види ми се, дека афторо го а писал  :prepil: у тава састояние. Ебем го и коМтексто, коги те кара на повръщанье. У пуезиата нема место за фекалии и голИ курви, пуезиата а нущото, къде требва да ни зистръгиня од грознио делник, да пуражда емоции, къде не мое да се породат секи ден, затава а спицялна. Оцвен ако и на гаденьето му не викате силна емоциа, ма ня мене и от Бойко Борисоф ми са гади и оно ежедневно...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 11, 2011, 06:29:49
И като стана на въпрос, се сетих за истинска еротика, ама истЕнска. Не знам целото име на афтура - казва се Ивайло, а никнеймът му а Регулус. Тава а най-юбимата ми еротична тфорба, къде сам чела - фино, елегантно, много колтурно и искльочително ваздействащо - пуне я така го васприемам.
Те: Тава произведение а зето от сайта ХуЛите


Татуирана жена

Регулус

Усмивката ти бяла подканя ме едва,
наднича зад пердето на черните къдрици.
Оскъдните ти дрехи унило настрана
полягат - изтощени в напрегнат полет птици.

На пръсти приближавам в следобедния хлад,
очите ми немеят внезапно запленени -
с цвета на лъскав месинг и с дъх на шоколад
изящното ти тяло разкрива чудни сцени:

Атлас е изрисуван на тънкия ти врат -
главата ти придържа! Под него Хеспериди
по раменния пояс в градините си бдят,
за ябълки Херакъл промъква се невидим.

Гръбнакът ти израства в грамадни планини,
сред тях е Алба Лонга - градът на Рем и Ромул.
Орачи разорават нивята отстрани,
из дъбови горички потоци скачат с ромон.

На ханша океани и карти на света
в шестнайсти век холандски моряци са чертали.
Отдясно, край морето, до бенчица една,
града си разпознавам и чувствам се специален!

Отдолу е Тартарът. На входа му стои
и пази нямо Цербер - веднага ме улавя!
Оттам до стъпълата подземните реки
изтичат с огнен грохот, простенват и забравят...

От другаде поглеждам - пресича Рубикон
над ключиците Цезар. Зачитам се в цитати -
трагедии на Марлоу и речи на Катон,
Конфуций, Малер, Ленин, Траянов, Сарасате...

Поклаща обли ступи будисткия ти храм -
изписани са в мантри и слънчеви мандали.
С дланта си ги притискам и чувам тихо Ом -
за щастие и мъдрост напътстия са дали.

Надолу, по корема, се бие не един -
седмина срещу Тива, Тезей и Минотавър,
ахайци срещу Троя и пуни срещу Рим,
а Крум на юг от Плиска ромеите пленява...

Съвсем между бедрата изпъква Хеликон,
под склоновете черни извира Аретуза.
Тук често, казват, слизал самият Аполон
от извора да пие с божествените музи!

Потръпва планината от смъртната ми длан.
Отдръпвам се смирено, преглъщам глътки топли.
На юг до коленете достигам - в океан
заолбени атоли след френски ядрен опит.

Из космоса напразно издирвали земя,
в прасците марсианци се радват на находка.
Ахил убила сякаш, пред крехката пета
стърчи стрела старинна, уверено и кротко...

Ти цяла си картина, безценна при това!
И кой ли майстор древен в изящна изработка
разкривал е вселени, дарил ни е така?..
Надълго размишлявам. Отпивам втора водка.

И колко мръсни пръсти по твоята снага
са мачкали рисунки с ръмжене нечовешко,
за физика платили, а не за красота?
О, как и Боговете допускат груби грешки!

Нима нарочно в образ на улична жена
сред толкова картини Венера ще затворят?
И цялата изящност събрана от света
ще хвърлят на пияни моряци и шофьори?

Ти няма да си моя! На скромния поет
банкнотите са чужди. Но пак ще съм ти предан -
през този час при тебе, от четири до пет,
сонети ще ти пиша и с обич ще те гледам!

Минутите изтичат. Прегръщаш ме с крака -
поезия сама си - поезия не искаш!
Раздвижваш се. На ленти нарязваш ми дъха.
Умиращ в глухи вопли, в изкуство ме притискаш...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 11, 2011, 08:58:58
Ееее тва верно беше много добро..па и интелектуално-та да го разбереш сака да знааш историа,митологиа и географиа едновременно...респект и уважуха  ;)
Аде и я да пущим едно стихче-дека а либовно.Я не съм баш по либовните работи ма те:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

 

 

© Христо Фотев
Копнал съм го от тука
http://liternet.bg/ (http://liternet.bg/)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 11, 2011, 10:27:48
Поклон! Поклон на афтура, нема сеги да споменувам българската дръжава, що като се сетим кък умре тоа човек, единственото къде ми  иде да напраим, а да пцувам юто на макя!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ристо Цоцин в Януари 11, 2011, 10:29:31
неко лаас го беше превел тава стихотворениое на нашенски ;) по точно монтански


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ясна в Януари 14, 2011, 10:01:33
Благодаря ти, любов!



Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах вече, че ще дойдеш.
Късмета ми – ех, кучета го яли.
Но ти не стой на прага, в своя дом си.

Да знаеш само колко дълго чаках.
От чакане душата ми изтече…
Край мене черни гарвани гълчаха –
хабер от дявола, че съм обречен.

Но аз ги пъдех с камъни и вярвах –
ще дойдеш някога, любов мечтана!
И с дива ярост на прокълнат варварин
сърцето претопих във меч стоманен.


То бяха битки – грозни и зловещи,
война без фронт, в която озверяваш.
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил…

За миг очи затвориш и си свършен!
Отгоре дебнат хищни лешояди…
Това за звяра, дето рани бърше,
го има само в някои балади.

Сега се чудя – как ли те опазих,
когато вече бях загубил всичко.
Отвикнал бях да любя и да мразя,
а исках още много да обичам…

Добре дошла, любов скандално млада.
Добре дошла, любов неукротима!
Бих слязъл с теб на дъното на Ада…
Любов, благодаря ти, че те има!



Ивайло Диманов

И пирони си нося, и кръстa

И какво? Искаш ли да ме убиеш?
Да ме изрежеш с нож от душата си?
Че съм твоят проклет кръвопиец –
как след мен се прекрачва нататък?

Не усети как влязох в дълбокото,
как разрових устои измислени.
И потече в пробойните болката
от порой неизказани истини...


А сега ти е време за връщане
зад стените на старите крепости.
Но не можеш със кротко прегръщане
да прошепнеш смирено „Простих...“


Не на мене – за тебе е прошката.
И добре ще е сам да си я дадеш.
Аз в играта отдавна съм „лошата“ –
покрай мене боли, но растеш!


Е, какво? Да приключваме, значи...
И пирони си нося, и кръста.
Гледай! – Няма да се разплача!
А ти се моли...
Моли се да не възкръсна!...


Руслина Александрова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 14, 2011, 10:09:49
Пръвото стихотворение ми ареса много


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 14, 2011, 10:29:28
Ивайло Диманов наистина си е талантливо момче. А как сади смърчовееее/:
(http://media.snimka.bg/7494/021244330.jpg?r=0)
И как свири на китара:
(http://media.snimka.bg/7495/021244454.jpg?r=0)
Най-хубаво обаче пише.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 14, 2011, 10:36:31
На тоа мъж има ли от твойте книжки Апостолице?Ако има-донеси ми  на сбирката у Враца.Мола ти се ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 14, 2011, 10:38:34
Нема ,баце, он дойде да сади, ма не донесе негови си книшки.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 14, 2011, 10:40:07
Цитат
С усмивка на приятел – враг насреща,
а пък приятеля те е забравил…
Тва а много истинско....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 14, 2011, 11:03:57
Черешова задушница
автор: alisa(Яна Кременска)

Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.
Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.
Само живите плачат.И плачат отколе.
Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.
Незапомнено вие като луда тъгата.
Оплаквачка е нощем. А гримирана денем
се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,
дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,
ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.
Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.
От Марии, се знае, не стават послушници,
но обичат така, че и мъртви са светли.
Този ден е такъв. Черешова задушница.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Януари 14, 2011, 11:07:53
немаш сръце ти :'( :'(убаво е


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 14, 2011, 11:11:30
Понеже неколко стихотворениа на таа женица пущаш давам един линк
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=284 (http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=284)
Изключително добри стихотворения според мойто скромно мнение.Думите у България не са си отишли и ние не сме езикови сирачета....Има още неща които праат от Териториата Родина,а от електората-хора......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Януари 14, 2011, 11:15:32
Цитат
Думите у България не са си отишли и ние не сме езикови сирачета....Има още неща които праат от Териториата Родина,а от електората-хора......

 :) :krkanje:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 14, 2011, 11:16:21
Кво прикааш ти! Я таа невеста си а тачим като родна сестра!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 14, 2011, 11:19:40
Ми поднеси и тогава моите лични почитаниа и и кажи ,че имам честа да съм чел ньойни стихове!А мисла че и много съфорумци биа пофалили искрено за тиа думи къде а средила :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 15, 2011, 10:35:14
Твърде добре ги е средила думите. Много са истинси. Земни. Приземяват та. Добра е. Предай и моите почитания.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Януари 18, 2011, 04:41:29
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на Живота към самия себе си.
Те идват чрез вас, но не и от вас,
и все пак те са с вас, макар и да не ви принадлежат.
Вие можете да им дадете любовта си, но не и мислите си.
Защото те имат свои собствени.
Вие можете да подслоните телата им, но не и душите им,
защото техните души обитават в къщата на утрешния ден,
която вие не можете да посетите дори и в мечтите си.
Вие можете да се стремите да бъдете като тях, но не и да ги правите като себе си.
Защото животът не се връща обратно назад, нито спира с вчерашния ден.

Джубран Халил Джубран (1883-1931), из частта „Децата“ от „Пророкът“ (1923).


И още едно:

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те прегърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
докъсно ще говорим о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, дошла си ми на гости!

Гергана Сотирова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 18, 2011, 05:13:17
Много е убаво! Дали го не беше пущал некой по-напреде, ама благодарим, че ми го припомни.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 18, 2011, 07:40:19
и двете са много смислени и убави.Благодарим.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Януари 18, 2011, 08:03:46
Любов

В очите ти се раждаше поезия,
написана от слънчев дъжд
и аз прочетох между редовете,
че точно ти си моят мъж.

Като в банална някаква история,
като в убийствено клише,
дочух божествен глас отгоре,
по-точно хор от гласове.
Любовно-песенна поема,
магия цветна от звезди.
Дом малък, две деца големи,
вселенски хаос. Аз и Ти
творим поезия за двама.
Това е нашият живот...
Любов ли е или измама
за простосмъртен идиот.
Любов ли е, когато сутрин
правиш най-вкусното кафе
за мен и шестото ми чувство
усеща полъх на море
и вятър духа във платната
на малкия ни платноход.
Любов ли е, дори когато
изглежда като нелюбов?
И ти си уморен и гневен
срещу света и срещу мен
и в час се движим с нула левги,
и ме обичаш не съвсем...
Любов ли е като се смеят
порасналите ни деца
на тъжните ни отживелици...
Любов е всичко.
Всичко.
Да.

Любов е бялата поезия,
написана от слънчев дъжд
в очите ти и между редовете
чета, че ти си моят мъж.
 
Румяна Симова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Януари 18, 2011, 08:06:49
Ееее Уйне...любоф ли бе да я опишеш... ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 18, 2011, 08:13:01
Уйне ,тава а млого убаво-човешко стихче ;)Ей добре ,че Дечо отвори таа тема и я простака да разбера кви убави съвременни стихотворениа има..иначе ще така да си умра необразован.... :-[


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: vilarin в Януари 18, 2011, 09:42:49
Малиии...я съм станал у таа пожарна куту дзвер.....Къ моо две три убави думички, дубре пудредени да ти бръкнат у душата....!!!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Януари 18, 2011, 10:41:59
Я и друг път съм пускала нейни стихове, док  :)
Ще припомна още едно нейно, много го обичам.

Писмо до татко



Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.

Румяна Симова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 18, 2011, 10:49:00
Нема да го чета  :no:. И предния път като го пуща, па го не четох. И на Оджака последния разказ не четох. Не ща да си го причинявам баш сега  :'(.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 19, 2011, 12:32:33
Прекрасни са.
Добре подредените думички лекуват душата.
Унучке благодаря че ме сещаш за думите на Джубран.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Януари 21, 2011, 04:31:59
Показания на Кумчо Вълчо


Вината ми навярно е огромна,

но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...

Щом казвате, червена е била...

Запомних й очите! Мили боже,

каква ти шапка, нейните очи

танцуваха по вълчата ми кожа.

А после много дълго се мълчи...

Продумахме, едва когато здрачът

узря във сламената й коса.

Тя беше нежна, да ми бе палача,

да бях умрял от нейната ръка!

Но не умрях. Строих си вълчи кули:

тя ще остане в моята гора,

лицето на луната ще затулим -

а след това ще ми роди деца...

И тъкмо бях пронизан от човечност,

когато стана да се облече.

Отиваше си! Чух я как изрече:

"Да знаеш, че си готино вълче!"

Настигнах я. Способен бях на всичко.

Дори на смърт, за да остане тук.

 

Изядох я, защото я обичах.

Не можех да я поделя със друг.

                            Камелия Кондова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Януари 21, 2011, 04:42:34
Добро! ;)
А който го е страх от Червени шапчици, по-добре да не ходи в гората... ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Януари 21, 2011, 06:42:59
Маре, кой гуа страа бе, давай ги тиа навам!

(http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash2/hs387.ash2/66524_446454123541_681473541_5438786_8198300_n.jpg)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 21, 2011, 07:55:30
Абе у таа прикаска кой а жертвата бе? Кой тука а лошиа и кой добриа герой? Ели и двамата герои са млогу щастливи и кат ги гледам променяват краа на прикаската. :duhovata: Направо като по Дисни - сички прикаски сос щастлив край!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 25, 2011, 12:23:41
МОЕТО ДЕТСТВО В НОЩТА СИ ОТИВА
С ДИНЕН ФЕНЕР И РАЗЛИЧНИ ОБУВКИ,
СВОЯТА ПЕСНИЧКА ПЕЕЙКИ ЖИВО
ПРАЩА МИ НЯКОЛКО ЗВЪНКИ ЦЕЛУВКИ!

МОЕТО ДЕТСТВО В ТЪМНОТО СВЕТИ,
МАЛКО НАДЕЖДА И ОБИЧ ОСТАВЯ.
НЯМА БЕЗ НЕГО ДА МИ Е ЛЕСНО,
НО ПРИМИРЕНА МУ КАЗВАМ ...
ПРОЩАВАЙ!
 cv
зел съм го те от тука
http://detstvoto.stage.bg/index.php?newsid=14
Между другото-потребителката де го е писала е Спаска-една от главните героини от децкото филмче-Рицаря на бялата дама


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: onufri в Януари 25, 2011, 01:35:17
Я и друг път съм пускала нейни стихове, док  :)
Ще припомна още едно нейно, много го обичам.

Писмо до татко



Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.

Румяна Симова

 :'(  добро...много добро


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 25, 2011, 01:42:37
 Закъснял косач

автор: joy_angels (знам само, че се казва Радост, но не знам фамилията й - страхотен автор, според мен, макар повече да харесвам прозата й)

Като конски копита по залез изчаткаха
дните ти. Вече се взирам в звезди.
Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
Ти беше ли виждал жена да коси?

Беше дворът орасъл. Пътека-загадка
по спомен напипвах. Жужаха оси.
Беше къща. Не беше дом без теб, татко.
Какъв дом е щом няма кой да коси?

Косата открих. С чер рог – ръкохватка.
Разбрах, че щом удряш и теб те боли.
Наклепах я. После с бруст галих я, татко.
Тъй кротко, без болка косата коси.

И удрях, и галих. Бе горчиво и сладко.
Тъй се ставало мъж. А пък аз съм жена.
Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
Мълчеше тревата. Мълчеше светът.

Откос след откос, с бурени в схватка,
повалях живот. И живот възвести
дворът спретнат. Усмихна се дворът ни, татко,
а и той не бе виждал жена да коси.

Приседнах по залез. Направих салата
и сипнах ракия – за Бог да прости.
Ти беше ли виждал жена да мълчи, татко?
Ти беше ли виждал жена да мълчи?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 25, 2011, 02:05:39
 :'(



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 25, 2011, 02:47:35
Вмъкни Цитат
МОЕТО ДЕТСТВО В НОЩТА СИ ОТИВА
С ДИНЕН ФЕНЕР И РАЗЛИЧНИ ОБУВКИ,
СВОЯТА ПЕСНИЧКА ПЕЕЙКИ ЖИВО
ПРАЩА МИ НЯКОЛКО ЗВЪНКИ ЦЕЛУВКИ!

МОЕТО ДЕТСТВО В ТЪМНОТО СВЕТИ,
МАЛКО НАДЕЖДА И ОБИЧ ОСТАВЯ.
НЯМА БЕЗ НЕГО ДА МИ Е ЛЕСНО,
НО ПРИМИРЕНА МУ КАЗВАМ ...
ПРОЩАВАЙ!
 
зел съм го те от тука
http://detstvoto.stage.bg/index.php?newsid=14
Между другото-потребителката де го е писала е Спаска-една от главните героини от децкото филмче-Рицаря на бялата дама


Благодаря ти док за тоя пост там е като машина на времето. Стиховете много ми напомниха за Петя Дубарова, намерих нещо нейно там писано кагато е била 3 клас.

Аз често замислям се
(на мама)

Аз често замислям се: Твойто сърце
дали не е взето от фея.
Природата силна с могъщи ръце
на теб го дарила от нея?

А това е нещо по-късно

Заключваха ме — счупвах всяка брава,

не чувствах как вината в мен тече!

А в сянката ми девствено лилава

се вливаше и сянка на момче.

 

Завръщам се! Вината ми огромна

ме стяга в своя чер невидим креп!

На дните ми от счупената стомна

изтичаше налятото от теб!

 

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.

Пред теб! Неблагодарницата аз,

смутена и виновна, се превръщам

във стрък от тебе, в твой единствен час.

 

И ти ще видиш — никак не е късно,

свидетел ми е мъдрият Бургас.

И твойта радост, мамо ще възкръсне,

кълна ти се — виновницата аз!

 

1978


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 25, 2011, 06:06:00
Тааа тема е млого яка-и  секи следващ пост е по-убав.Браво ора! ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Януари 25, 2011, 06:16:12
                                                         РЕЗНЯК              Чудомир

И аз си посръбвам например, и вие имате слабост към резняка, между нас казано, ама вечер само по тъмното си попиваме, та ако нещо сгрешим, да не ни види цялото население, а половината, да речем. Пък наш Слави Гугушът, да е жив и здрав на майка си и на тейка си, като нахранил вчера заран кокошките и подринал на магарето, отишъл да се посгрее уж на Петка Иванкин в кръчмата, па — дай един резняк от мене! Дай един от бача си Славя! Дай още един от Гугуша пък и дорде пусне черква, накомкал се хууубаво и тръгнал да снима план на града. Вървял си напосока, диването с диване, пеел си и фланкирал ту насам, ту нататък, по едно време налучкал тяхната улица и се насочил право за вкъщи. Хубаво, ама като доближил Тарамбучкината къща, спрял, хванал се за един кол на оградата и се загледал.

Къща като къща, рекъл си, отвън, кажи-речи, разградена, вътре неуредена, насред двора тревица и цъфнали димитровчета наоколо. Нашата къща! Същинска нашата!

И без да му мисли много, влязъл вътре и — тук ли, там ли — тръшнал се на тревата и заспал моментално.

Излязла после Тарамбучка, отишла при него, клела го, ритала го, заплювала го, ама човек, дето е погълнал две оки приспивателно, от първи сън тъй ли лесно се събужда?

Като разбрала, че сама нищо не ще може да стори, отишла у тях и се развикала още от пътната врата:

— Христинооо, рекла, ела, рекла, сестро, у дома, да видиш какво ми е цвете цъфнало в нашата равна градинка!

Отишла жена му, вайкали се и двете, тюхкали се, повикали и Коля Гайдуря, помогнал той, та го метнали на една тарга и го занесли у дома му.

Търкулнали го при огнището, метнала жена му една черга отгоре и почнала да нарежда:

— Ооох, како Стефано, како Стефано, че веднъж ли е било, сестро, дваж ли е било, и белким не съм му свикнала, да речеш, ами едно ме е страх, че днес много рано се е наплюскал, та може и да повтори до довечера!

— Ами! Ще повтори! Повторили го сладки и медени! Няма да го пускаш да излиза вече! Заключи го отвън, излез и чак довечера се прибери!

— Ооох, чупил ги е, сестро, и пак ще счупи или вратата, или прозореца…

— Тогава, както спи, изуй му панталона и го скрий някъде, па ако му държи, нека да върви по долни гащи, където ще! Аз моя хубостник тъй го церях едно време. Не бой се! Изуй го! Сега, както е, и гол да го съблечеш, няма да усети.

Послушала я Гугушка, свлякла му панталона, скрила го под кацата в зимника и си седнала да чепка парцали до прозореца. По едно време Слави се размърдал, надигнал се, взел стомната и къл-къл-къл… насмукал се здравата, угасил киреча, дето има една дума, тръснал се като росен заек и пак му се припило резняк. Като му се припило пак, станал и си затърсил панталона. Ровил из чергата, обръщал подглавки — няма, та няма.

— Къде ми е панталонът мари? — попитал най-после жена си.

— Отгде да зная! Може да си го заложил някъде.

— Заложил! Трици! Я не дрънкай много, а го потърси!

— Че де да го търся бе, Славе? Отгде да знам къде си го оставил.

— Тук е той! Вкъщи! Ти си го скрила! Хайде донеси го, дорде не е играл дървен господ по гърба ти!

— Ще играе! Ти това знаеш само. И къде ще ходиш по мръкнало вече? Стой си вкъщи, ще хапнеш, ще си легнем, та и ти да си починеш, и аз да разбера, че мъж имам.

— Панталонааа!…

— Еее! Стига си врякал! Пукнал, та треснал! Като ти е притрябвал толкова, иди питай Тарамбучка! Нали й беше на гости, може тя да ти го е изула!

— Кааак! — кипнал Гугушът и се спуснал да вземе ръжена от огнището.

Като видяла дебелия край, жена му драснала през вратата и потънала някъде из разградените дворища на съседите.

Посинял, разчорлен, Слави Гугушът се спуснал след нея, но като я изгубил от очи, върнал се пак и почнал да ручка дрешника. Обръщал, хвърлял, късал, качвал се на тавана, в зимника ходил да дири и като не намерил нищо, кипнал още повече и се провикнал, та да го чуе цялата махала:

— Скрила си го, сврако проскубана, нарочно си го скрила, за да не ходя по кръчмите, ама пак ще ида! Гол-голеничък ще ида, ама ще ида, за да знаеш и помниш кой е Слави Гугушът!

Не се минало много, и — гологлав, разгърден и засмян до уши — бай Слави крачел по улицата за кръчмата, следван от дечурлигата на цялата махала, които се хилели, подвиквали и подскачали след него. Вместо панталона бих нахлул шарената басмена рокля на жена си, която, понеже била дълга, се влачела отзад като на млада булка.

Край   


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 25, 2011, 07:45:39
 Чудомир си а жив класик,млого го бива! ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Януари 25, 2011, 10:37:55
Пътуване

Стройни тополи край прашния път.

Ден, изпотил се от жега.

Бягат задъхани сенки без плът,

огнено слънцето гледа.

Морни жита, ожаднели за дъжд,

махат със златни забрадки.

Вдигам ръка и помахвам веднъж,

поздрави - бързи и кратки...

Пътят (под гумите) бърза назад,

въздухът - сух и горещ е.

Дълго пътувах по белия свят -

себе си исках да срещна.

Няма да спирам! Не мога сега!

Щъркели весело тракат...

Аз се прибирам щастлив у дома,

хора любими ме чакат.

Румяна Симова


Прозаична зима

Тази сутрин станах рано,

прозаично се прозях

и с прането неизпрано,

сънищата си изпрах...

Взех си душ,измих зъбите

и след своя тоалет,

пооправих си косите

и излязох в шест и пет.

Глътнах глътка въздух леден

и от студ се вцепених...

Аз, от вятъра, приведен

и безпомощен се крих...

Автобусът, стар "Икарус"

със раздрънкани врати,

се задъхваше от старост

и от хора без мечти.

По мъчителния трафик

пъплеха безброй коли...

Част от дневния ми график

още там се провали...

Закъснях със час и нещо!

Шефът пак ме наруга...

Стана ми (от яд) горещо!

Май, не ставам за слуга...

Румяна Симова

П.П. Понеже видех, че се приеха нейните стихове добре, пускам още малко.  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Януари 26, 2011, 11:27:37
Еш кви талантливи българи имало. Първото много ми ареса.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 26, 2011, 11:43:28
И второто а закачливо ;)Таа женица пише на пръв поглед лековато и игриво,ма иначе като се замисли човек-убави и сериозни стихове


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 26, 2011, 01:06:20
Тва си е Чудомир  ;D!
Блягодаря за стиховете!
Ей такива работи ме зареждат!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 26, 2011, 04:30:48
Песен за доброто
Недялко Йорданов

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Февруари 09, 2011, 01:48:35
Те па я на кво попаднах - много сериозен афтур, я съм фен - по едно време много се тачехме с таа невеста! Много е добра като автор!

Alone and Lonely


http://www.youtube.com/watch?v=ah_fxmG1z2g

Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -
да не би да събуди и другата дума "самотен".
Обитава прозорец в отсрещната къща до късно
и говори с китарата-бас на езика й нотен.

И, провесил коси, по слухарски налучква римейка
на живота си, който е труден за хващане в ритъм.
А е само един обичаен шофьор на линейка
и по малкото радио често животът го вика.

Аз го гледам и виждам как моята дума "самотна"
ме е свила в пашкул насред къща, препълнена с хора.
Аз съм повече даже от него сама и сиротна
и китара си нямам, с която така да говоря.

Ние с него сме двете предсърдия на самотата.
Две нелеки съдби на кантара висят доживотно.
И е ясно защо се държи равновесно везната -
несамотен, но сам е като несама, но самотна.

23.11.2010
Радост Даскалова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Февруари 09, 2011, 02:06:51
Цитат
несамотен, но сам е като несама, но самотна

Е тава го прочетох 5 пъти и не можах да разбера кво значи, но стихотворението е много убаво.
Язе си имам слабост към бас-китаристи  :winkiss:.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Aврам в Февруари 09, 2011, 02:33:29

Язе си имам слабост към бас-китаристи  :winkiss:.




Жени!Музикант семейство не рани   :muzika: :duhovata:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Февруари 12, 2011, 08:39:11
Те тука стихове на Ерих Кестнер, които много ми напониха по настроение за любими стихове на Есенин, които не съм срещала преведени на бг.



Не пише моят син, защо, не знам.

Писмото за Великден бе последно.

За мен си спомнял с радост, казва там,

и ме обичал много, извънредно.

 

Откак бях с него, дните все броя —

година и половина вече става.

Понякога край релсите стоя,

щом за Берлин — той там е — влак минава.

 

Веднъж дори си купих и билет,

насмалко за Берлин да отпътувам!

Но след това отново чаках ред,

билета върнах — где ще пренощувам?

 

Любима имал, даже бил сгоден.

Очаквам снимката й със тревога.

Ще викне ли на сватбата и мен?

Възглавка да им избродирам мога.

 

Не зная тя харесва ли везма…

И люби ли го, както той жадува?

Понякога се чувствам тъй сама.

Нима по-нежен син не съществува?

 

А хубаво живеехме си двама! —

В един дом… И в един и същи град.

Вън свири влакът… Сън за мене няма.

Дали синът ми кашля в този хлад?

 

Остави ми той детските обуща.

Голям е днес и опустя домът.

Седя и мъката не ме напуща.

Защо децата трябва да растат?

1929


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Февруари 16, 2011, 11:49:24
От Илиана Илиева:

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=317&LangID=1

http://literaturensviat.com/?p=4682


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Февруари 16, 2011, 02:28:21
Мариуце благодаря ти жено блага. Чета тука сама у дома и преживявам.
Тази поетеса - много е добра, пренася те в различни светове с много слънце и божури. Харсва ми.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Февруари 22, 2011, 10:05:41
 Писмо от горния свят
автор: Яна Кременска

Ти си стой на земята, защото за Рая е рано.
А пък аз ще ти пиша писма от горния свят.
Тук е хубаво. Господ си купи пиано.
И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.

Нощем с всичките ангели тайно и аз навестявам
една кръчма във ада и пием уиски със лед.
После псуваме адски и никой от нас не признава,
че му иде да скочи зад небесния парапет.

Ти си стой на земята. Тук те няма записан в тефтери.
Нали знаеш, че първо това проверих.
Никой никой не чака зад райските двери.
Ще ти пращам писма и по някой несмислен бял стих.

Стой си там. Не пиши, че животът изтича.
За това ми повярвай. И не питай какво още знам.
Не те чакам да дойдеш. А не чакам, защото обичам...
Драсни няколко реда набързо, когато си сам.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Февруари 22, 2011, 10:37:32
Тава ма грабна особено... ;)

"Нощем с всичките ангели тайно и аз навестявам
една кръчма във ада и пием уиски със лед.
После псуваме адски и никой от нас не признава,
че му иде да скочи зад небесния парапет."
 yn



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Февруари 22, 2011, 10:42:49
Добра поетеса е градската, да.  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Февруари 22, 2011, 11:45:43
ЦЕЛУВКАТА НА ВЯТЪРА

Поканих вятъра на среща,
надявах се да дойдеш ти.
Целувката му бе гореща,
повярвах, че съм с теб. Почти...

Почервеня единствено небето,
избухна пламналата ми коса.
Когато се целунат ветровете,
се случват бури. Или чудеса... love

(автор: Мария Ризова)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Февруари 22, 2011, 11:47:17
Убаво ;) :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Aврам в Февруари 22, 2011, 05:49:00
А как искам да мога да пиша любовна лирика!Явно това е достояние само за избранници.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Февруари 24, 2011, 09:34:22
ЦЕЛУВКАТА НА ВЯТЪРА

Поканих вятъра на среща,
надявах се да дойдеш ти.
Целувката му бе гореща,
повярвах, че съм с теб. Почти...

Почервеня единствено небето,
избухна пламналата ми коса.
Когато се целунат ветровете,
се случват бури. Или чудеса... love

(автор: Мария Ризова)

МНого е хубаво! Чувствено! love cv love





Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Февруари 25, 2011, 09:39:09
Обичам в нощ със странни сенки
- обвити с тишина,
в обятията мои да заспиваш
и да те завивам само с лунна светлина.
По тялото ти лунен лъч да бяга
и с устни неговият допир да ловя.
Обичам в нощи, като тази
- пропити с похотлива топлина
да усещам с цялото си тяло
твойта страстна голота.

Камен Петров



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Февруари 25, 2011, 10:24:15
Ооооооооооооооооооооооооо Красиииииии ма много секси, мнооооого секси!
По тялото ти лунен лъч да бяга
и с устни неговият допир да ловя.
Обичам в нощи, като тази
- пропити с похотлива топлина
да усещам с цялото си тяло
твойта страстна голота.

Камен Петров




Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Февруари 25, 2011, 11:26:26
Мерси -м под тоа псевдоним съм го публикувал 1994 годин  ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Февруари 25, 2011, 11:43:32
Абеее ти сичко ше си кажеш,  :udri:
а мо и още стиове да извадиш.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Февруари 25, 2011, 11:46:06
ООоо -има има ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Февруари 27, 2011, 06:50:16
ПОВТАРЯШЕ МИ ИМЕТО

Блага Димитрова

Повтаряше ми името несвестен.
И късаше целувките,
за да ме назове без дъх.
И пак. И пак.
Неутолимо да се увери,
че той не е с друга,
че той е с мен. С мен!

Тогава не ми беше до анализ.
          О, днес в излишек имам
                    и време, и безсъние,
                              и самота.

Да преобръщам спомена как лудо
повтаряше ми името -
все моето, без дъх,
за да се уверявам днес сама,
и пак, и пак,
че е било не с друга,
било е с мен... С мен?

1980


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Февруари 27, 2011, 07:26:15
Баща ми е бил приятел с Блага - коги е бил у казармата у Пловдив она е била у редакциата на некакъф армейски вестник там - он също пописвал стихове и она ги публкувала - па са си писале и писма после - пазимм едно две - баща ми е бил вюбен у нея - и не само он де - она е била убавица - Къто беше вицепрезидент - я къто седесар тогива съм се срещал с нея - много голема жена ебеше ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Февруари 27, 2011, 07:31:43
Она лаас да а негде от СЗ,ако ма не лъже паметта....Да,не мъ лъже-и она а от тава гньездо на писателе ;)Бела Слатина
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Февруари 27, 2011, 08:20:30
Да - баш от Бела Слатина е родом ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Март 05, 2011, 05:41:27
Много ми аресват стиховете на Валери Петров. Ето нещичко от него:

СТОМНАТА

Груба, проста, с две ивици, изорани със гребенче
на вълнички по тъмния като угар корем,
тя в дома ми тъй чужда е на стила му съвременен, че
за мен казал би гостът: - Не му вярвам съвсем!

Пък аз помня как в някаква - май тракийска - грънчарна,
бях усетил цвета й така свой, така наш,
че, задъхан от щастие , бях я купил за чара й - на
иван-милевски, казал бих - летен полски пейзаж,

И сега, щом я видя, чувам звън, чувам блеене,
и на двама сред нивите чувам говора прост,
и туй чувство - за мен дори -` порив тъй ненадеен е,
че "ка'ще" да му вярва споменатият гост.

И не ще ми повярва той, ако тук прочете, че с това
не гледжосано чудо на грънчарската пещ,
според някои чуждата за мен дума "Отечество",
откъм рафта ме лъхва със дъха си горещ..


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Март 05, 2011, 09:42:14
Бубе, и я го аресвам. Мислим, че повечето ора тука са раснали с неговите стихотворения за деца. Ама он има и бая длибоки работи и те тава, къде си го пущила, е от ньи.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 05, 2011, 10:39:53
задушевно....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Март 06, 2011, 02:09:34
Като за днешния ден на прошка:

Не задрасквай случайните грешки.
Може би тъкмо с тях побелях.
И прости ми, така... по човешки
даже най-непростимия грях.

Ясен Ведрин


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Март 09, 2011, 08:05:33
Д. Дамянов

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Март 09, 2011, 09:57:02
Я ша пуща още едно на Валери Петров:

ПРИЯТЕЛСКИ ДИАЛОГ

Остаряхме, приятелю, тъжен факт, няма как,
неусетно животът отлита.
и ти, гледам те, куцаш със единия крак,
а и мене ме мъчи артрита.

И да бе само туй!.. Щом погледнем назад,
доста тъжно на двама ни става.
Тъй е, друг е животът ни, когато си млад,
ах, по-друго бе всичко тогава!

А сега сив, мъчителен денят ми, тече,
и такъв и за тебе е, зная,
и, май можем да бъдем положителни, че
все по-лошо ще става до края.

Но какво да ти кажа? Нямам друго, освен
таз единствена дума: - Природа! -
а пък ти погледни ме и, в съгласие с мен,
чукни силно с опашка по пода!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 09, 2011, 09:58:47
 :punk:И двете стихотворениа са много силни!Класически!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Март 09, 2011, 10:12:35
Ще пусна две от любимката ми, Румяна Симова.  :)

"Писмо от Спящата красавица"
Румяна Симова

Принце,
Понеже вече не живеея в приказка,
а в грозната картинка на Реала,
понеже конят ти си потроши копитата,
а аз се скъсах да се правя на заспала,
понеже ти целуна всичките красавици,
които ти се мярнаха по пътя,
(освен по пътя - и по магистралите)
Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,
няма смисъл да пристигаш.
Омъжих се за брата на коняря,
Той е ковач. На щастие. Не лигльо.
И с чужди приказки не разговаря.
Не си помисляй да си точиш меча.
Ковач е той – не му е рядка плетката.
Отдавна приказката свърши вече.
За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:
Спящата Красавица

-   -   -   -   -

"Покаяние"
Румяна Симова
Коленича във Божия храм –
да потърся любов и прощение.
Но понеже молитви незнам,
потрепервам от страх и съмнение...
Аз не вярвам във Божи дела,
в хорски притчи и древни поверия.
Затова коленича сега –
уморих се от грях и безверие.
Уморих се от гняв и лъжи,
от интриги и властно безвластие,
от студени бездушни искри...
Уморих се от всичко. Ужасно е!
Пред светици с огромни очи,
пред безгрешни и благи аскети,
аз проливам горещи сълзи,
чакам Господ – за мен да се сети...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Март 09, 2011, 10:16:26
Старахотни стихове.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 09, 2011, 10:59:22
и двете са добри,ма второто а направо разкрътващо! :o :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Март 25, 2011, 09:40:36
РЕНТГЕНОВИТЕ ЛУЧИ

Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави -
тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
      дайте Рентгеновите лучи!

Ще ми се да видя зад словата
има ли от искреност следа,
колчем хубаво гълчат устата,
и душата казува ли: да!
От сърцето ли извира право
всяка дума, сладко що звучи?
Здравото на вярно ли е здраво?
      Дайте Рентгеновите лучи!

Ето оня строги проповедник
как върху пороците фучи,
сам чист, бял, като алпийски ледник...
Дайте Рентгеновите лучи!
А свидливата госпожа Гица?
Се за чест, приличие гълчи -
наглед ангел, на слова светица:
      дайте Рентгеновите лучи!

Ето тоя родолюбец рядък:
за народа мисли и живей,
вечно за народа сълзи лей,
за народа сън не знае сладък.
Под таз обич силно що ечи?
Сърце жежко? Искрена ли нота
или вълча някоя охота?
      Дайте Рентгеновите лучи!

Вижте оня ратник идеален!
С идеал на знамето търчи.
Мрази власт, богатство - идол кален, -
дайте Рентгеновите лучи!
Там - друг рицар шумен за доброто,
за сюрмаси като лев ричи,
тях сънува той - а не креслото:
      дайте Рентгеновите лучи!

По трибуни, улици и друми -
купове на правдата жреци,
тътне въздух от високи думи
на народни ратници, борци.
А в душите? А в сърцата? Нощ е,
пълна тайна, нищо не личи...
Я светнете ми и тамо още,
      дайте Рентгеновите лучи!

София, 1900

Афтур - деда ви Вазова  ;D
Останах като треснат, като разбрах  ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Март 26, 2011, 12:00:17
И мене ма тресна...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 26, 2011, 12:38:32
Рентген я у началото мислех че ти си го писал -преди да вида датата и автора и тъкмо щех да кажа,че си разнообразил стила, ма па а  станало много убаво!Ей Дезо Вазов си а Дедо Вазов!Поклон до Земи! ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Април 01, 2011, 03:49:26

След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

Димитър Тонев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Април 01, 2011, 03:54:27
Льобимо ми е! Сполай ти, Уйне, че ми го напомни!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Април 08, 2011, 10:23:38
Великолепната Яна Кременска:

Жабок щом си – може. Пази се от жаби.
Онези на сушата все са на сухо.
Идеята беше, че ангели слаби
и жабите имат. И хич не са слухове.
И вместо да помнят за мястото в гьола
се врат като луди във приказки грешни.
А аз регистрирам. За протокола.
Кошмар е, ти казвам, жаба да срещнеш.
Да те пресрещне, да скочи насреща.
Да оврещи като бяс орталъка.
Ти си жабок, но все пак се досещаш.
БОЖЕ НА ЖАБИТЕ, що толкоз мъка?
Свивай листото на водната лилия,
яхта прави и отцепвай във мрака!
Палечки разни, Одети, Одилии...
Квото е писано – то си те чака.
Пиша ти с кеф, даже ставам сторъка.
Само недей да ми викаш стоножка.
А пък за жабата – без препоръка.
Станах от зор и аз психоложка.
Майната, викаш, на кривата нива.
Тук съм съгласна. И татко и в кюпа!
Квакат ли жаби в суха коприва
–златната рибка е евтина гупа.
И дето се вика – всеки с вида си.
Волна програма по интереси.
Тя да си квака, но сбирай ума си!
Що ти е жаба да имаш метреса?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Април 12, 2011, 09:02:01
Таа заран, докъде пътувах у рейсо за работа, се сетих една песничка. Те тексдто - я секи път се просълзявам, коги се сетим за ньи.

Моя древна земя -
побеляла от кости и преспи,
моя древна земя -
почерняла от мъка и кръв,
дай ми оня бунтовен напев
на хайдушките песни
и зеления пламък
на знамето с български лъв.
Дай ми тъмната болка
на твоите безпаметни рани
и дълбокия плач
на Огоста, Марица и Вит.
Като млад богомолец
въздигам в душата си длани
към върха на Балкана
в мъгли и балади обвит.
И те моля, Земя,
помогни ми докрай да остана
посред пъстрите люлки
на твоите нощи и дни.
Залюлей ме над пропаст,
приспи ме на равна поляна
и сърцето ми в извор
в камбана и в меч превърни!


Ако некой знаа афтура, да ми го каже.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Април 12, 2011, 10:33:38
Апостолице, тава е на Матей Шопкин. Много гу уважавам, голем човек!
Те още едно негово, и оно многу извесно:

Живей!

Живей, когато имаш всичко,
ала от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в негов плен.

Живей, когато от тревога
отрониш първата роса
и търсиш утрото в приятел
от детските си небеса.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели мишки и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо -
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко! А когато
в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега -
живей, приятельо, живей!!!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Април 12, 2011, 10:49:50
Айде една задачка с пувишена труднос  ;D Намирате ли нещо интересно в тава стихутвурение ???  ;)  ;)  ;)
Жокер - и доосеа не се знае кой точну е афтура  ;D  ;D  ;D


EСЕН

Дърветата умират прави,
Отронват бавно своите листи,
Литнали нагоре към земята, а
Устремът надолу ги задържа.
Това прочетох някъде,
Останалото го измислих,
Докато в далечна есен,
Отмиваща студа на лятото,
Редях скупчените си спомени.
Желето на заглъхналите думи
И ехото на мислите – не мои
Във хаоса от истински илюзии,
Които сграбчваха неистово
Остатъка от есента –
Внезапно лумнаха във стих.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: илюшин в Април 12, 2011, 11:40:29
Долу Тодор Живков  :smeeeh:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Април 12, 2011, 12:01:34
Долу Тодор Живков  :smeeeh:


и имаме - победител  :nazdrave:

В бр. 10 от 5 май 1985 г. младежкият седмичник за култура и изкуство в. “Пулс” отпечатва цикъл стихотворения “Годишни времена” от талантливата и нашумяла тогава поетеса Маргарита Петкова. Третото от четирите стихотворения е озаглавено “Есен” и се състои от 3 строфи: първата с 4 стиха, втората с 5 и третата с 6.
Появата на поетичния цикъл става по мистериозен начин.
В случаен разговор тогавашният зав. отдел “Поезия” на вестника Венко Евтимов споделя с поетесата, че предстои отпечатването на нейни стихове. Петкова реагира с учудване, като заявява, че не е изпращала свои стихове за “Пулс”. Отказа си от авторство поетесата поддържа и след тяхното появяване. Всичко би могло да свърши мирно и тихо, освен ако поетесата не вдигне скандал в редакцията, че под сравнително слаби стихове е поставено името є.
Нещата обаче получават друг развой.
Двайсетина дни след публикацията анонимно писмо стига там, където трябва, и сигнализира, че в стихотворението “Есен” е закодирано послание. Акростихът гласи: “Долу Тодор Живков!” (в културната ни история това е първият тайнопис, в който попада име на властник). Естествено, започва проучване, разпити, обиски и пр. Следствената машина е задействана с пълни обороти. Освен работещите във в. “Пулс” са разпитани и тези на в. “Народна младеж”, “Нова светлина” и “Септемврийче”, намиращи се на същия етаж в сградата на полиграфическия комбинат.
Откриването на автора на акростиха се оказва не толкова лесна работа. Отпада първата версия, че цикълът е излязъл от перото на съименничка на Маргарита Петкова. Става известно, че едно от стихотворенията е откраднато от поетесата Антония Огоста. Зачестилите привиквания в следствените служби на ул. “Развигор”, продължили повече от месец, не изменят нещата. Петкова продължава да твърди: “Такъв цикъл не съм писала през живота си”. Окрадената Огоста се заканва да заведе дело за плагиатство. Тя признава, че част от стиховете в цикъла са нейни, но изопачени до неузнаваемост. “Никога – твърди тя – не съм използвала в своя творба акростих”.
По някое време съмнението пада върху бившия главен редактор на вестника Божидар Божилов. С включване на неговото име окончателно се навлиза в джунглата на взаимоотношения из писателските среди. Научавайки за новото подозрение, Живков се намесва и остро отреагира: “Прекратете това! Искате скандал ли? Как може един народен деятел на културата, лауреат на Димитровска награда да пише акростихове?”
Разпорежда се да се направи бележка на новия главен редактор Борислав Геронтиев, но да не бъде санкциониран за допуснатото недоглеждане. Оставя обаче хората от ДС да си довършат работата – кръгът се затваря и в него попада само поетът и публицистът Георги Тахов. Последват уволнение от работа, изолиране от творческите среди, травми в семейството и пр.
Живков продължава да се изявява като “приятел” на младите таланти, държи се свойски с тях, създава впечатление, че не се интересува кой какво говори и пише срещу него. Три години след публикацията на акростиха се вижда с Маргарита Петкова и демонстративно настоява да влязат заедно в кадър на фотографа.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Април 12, 2011, 02:22:35
ТъЖъ ели по новому -ТиДжей беше правешки селски тарикат,ма за разлика от днешните тумбаци-имаше нюх и умееше да съ измъква с достойнство от такиви гъзолизки изпълнения-в смисъл ,че не би са фанал на такова елементарно провокиране......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Май 02, 2011, 11:00:25
Днеска толкова много люляци видох и са присетих за тава Вазово стихотворение:
 
ЛЮЛЕКЪТ МИ ЗАМИРИСА

Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.

Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.

Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.

Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.

Иван Вазов,1919г.
(http://media.snimka.bg/8525/023305052.jpg?r=0)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Май 12, 2011, 11:43:49
"БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ" - Ивайло Балабанов


Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"


Ивайло Балабанов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пачо в Май 12, 2011, 01:38:52
Млого убаво е отразил човеко заобикаящата ни деествителнос мамка му :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Май 12, 2011, 02:20:51
Честта е болна, съвеста пияна, guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Май 12, 2011, 03:23:45
 guru от една плачеща по някакви си белоцветни вишни!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 15, 2011, 11:49:39
Потресаващо...... :o много силно стихотвороние,много!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Май 16, 2011, 10:43:58
И още от Ивайло Балабанов:

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха - пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... във зимния Балкан,
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа.
И турците не стигнаха Париж!



Втори юни

На сина ми Димитър


Синко, изтрий сълзата в окото.
Днеска е ден за бира.
Днес ще празнуваме, точно защото
Той наистина не умира.
Стига романтика лобна, печал
и сополясали думи.
Помни, че Ботев не е умрял,
за да плачем на втори юни.
Ботев не иска помен обреден,
нито да го жалеем,
затуй ни остави двайсет и седем
песни, да му ги пеем.
Хайде, Димитре, засуквай мустака.
Тръгвай, нощта е красива.
А пък до кино "Ботев" те чака
една Ботева самодива.

Ивайло Балабанов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Май 16, 2011, 11:01:27
И пак -  Ивайло БАЛАБАНОВ
-------------------------------------------------

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРКАТА

Не можеш ли да победиш жената
със роза-не отивай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка,
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
НАСИЛА ХУБОСТ НИКОГА НЕ СТАВА!-
потънал в Арда ясния й вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език.
Но мъдростта при мъдрите отива…
насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.
Не ги възспряха ни Отци и Сина,
ни Богородица край своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсиха зокум,
помятаха,а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки,
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.
И ни една не падна пред Пророка!
Годежен пръстен с турчин не мени.
ПЕТ ВЕКА продължаваше-ЖЕСТОКА-
най-страшната от всичките войни;
най-героичната война,в която
воюваха кинжалът и ЧЕСТТА,
НАСИЛИЕТО СРЕЩУ КРАСОТАТА
И ПРОСТОТИЯТА-СЪС МЪДРОСТТА.
ВОЙНА!ВЕЛИКА ЖЕНСКА ЕПОПЕЯ,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея-
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни,
че конят на Пророка Мохамед,
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите и от червена мед;
че гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и паднал във нозете на Гергана,
поклон и стори.ДО ЗЕМЯТА ЧАК!

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

ЖЕНАТА С БЕЛИЯТ ШАЛ

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й,господи,бяла
на човека със малката черна душа си дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си,дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп,Господ,или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин,аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите,Господи,и му ги дай!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 16, 2011, 11:06:32
Тва за Ботьов е много силно,много!Тоа човек е с дарба... guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Май 16, 2011, 01:47:11
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Май 16, 2011, 02:00:04
Има ли стихосбирка тоо човек?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Май 16, 2011, 04:25:50
Ивайло Балабанов е един от любимите ми поети,
затова споделих с вас тези стихотворения.
Той е един от най-големите ни живи поети.

 Ивайло Балабанов
е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско.
Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир “Ивайловград”, “Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.
През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски
сборник на Военното издателство – “Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: “Да се загледаш в звезда” /1979/, “Окова за щурец” /1984/, “Парола “Любов” /1988/, “Религия” /1990/, “Тракийски реквием” /1997/,
“Избрано” /1998/; “Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/. Носител на награда от “Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда “Изворът на Белоногата” /2001г./, книга на годината – 2004 г. за “Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП. Биобиблиография за поета: “Ивайло Балабанов – поетът и човекът” /съставителство Марушка Петрунова, Хасково, 2007/. Лауреат на Националната награда “Пеньо Пенев” за 2008 г. Живее в гр. Свиленград.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юни 07, 2011, 12:23:42
Едно стихотворение на Пушкин. Днеска са навръшват 212 годин от рождението му.

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юни 07, 2011, 08:49:38
Еех, къде ма върна, унучке... 9-ти клас, големото междучасие  :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 07, 2011, 09:19:49
Ндаа ,класик :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Юни 14, 2011, 11:29:30
Ето ви ново стихотворение на Ивайло Балабанов.

АПЕЛ

Убийците на Левски са известни.
Проклехме ги - те оживяха пак.
Укриха се зад лозунги и песни,
строиха се зад родния байрак.
Те сложиха служебни ръкавели
и маски със почтен държавен вид
и ни убиват днес, но не в разстрели,
а тихо и по начин деловит.
Убиват ни със бедност и умора,
докарват ни до лудост, до инфаркт
и със сърцето честно на народа
хазартно те играят на билярд.
Със нас те нямат общо мило-драго
и тяхната патриотарска сган,
за свойто лично помиярско благо,
продава днес и родния Балкан.
Свободни уж - живеем в ново робство,
под игото на български аги.
Със турското то няма нищо общо,
но точно като него ни тежи.
Тежи ни финикийската истерия,
тежи ни този незаслужен хал.
Боли ни, че търпимата мизерия
е днешният обществен идеал.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 15, 2011, 12:51:16
 :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Юни 22, 2011, 08:50:46



Предлагам ви стихотворения от Ивайло ДИМАНОВ.

   
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми - взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!

Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар...

Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на "Place L'Etoile" ще танцувам,
уморен от любов и тъга...

В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер...
Любовта е цигара, сърцето - угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!

Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!

Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия...
Добър вечер, госпожо Тъга!


***

Свободата, Санчо, е евтина проститутка.
Подарява любов срещу две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
според Айнщайн всичко е относително.

И Доброто трябва да вдига юмруци,
инак в тая държава става опасно!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на щастие?

Имаш право на съд без присъда,
имаш право на хляб и домати...
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право дори да мечтаеш!

Свободата, Санчо, е евтина проститутка!
Подарява любов срещу две кила "Витоша".
Докога тоя народ ще живее под турско?
Пейо Яворов плаче в полите на "Витошка".


***

Една неделна вечер
в "Под липите"
замръкнах на случайна маса
със хлебаря, кварталния разбойник
и лунатичката
със тъмни сенки под очите.
Говорихме за футбол, за жени
и политика. За новите цени...
Ругахме тия, и ония.
И пихме евтина ракия,
от която и Распутин
надали би оцелял!
През тази нощ светът
осъмна по-разумен и красив,
но обеднял
със трийсет хляба, осем престъпления
и седемстотин крачки към луната.
И със едно стихотворение,
което не написах...
Понеже бях щастлив.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 22, 2011, 09:12:52
О, да! Той ми е любимец. И все пак повече харесвам разказите му, особено в "Шлифера на Леонардо".


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Юли 10, 2011, 05:46:21
 :) Ето нещо за неделен релакс, от един Великан в литературата - за мен ;) :krkanje:

Кметът на Белградската община назначи и мен веднъж в комисия, която бе натоварена със задачата да прегледа всички белградски къщи и да даде доклад на общинския съвет, кои къщи подлежат на събаряне, та колкото е възможно по-скоро да се срутят.
Тази комисия избра мен за председател. Аз много старателно се заех с изследването, за кои къщи съществува опасност да паднат и предадох на кмета един обширен доклад. Тук ще отпечатам само извадки от този доклад.
№ 1 — Мъжът на 54, жената на 27 години. Той постоянно пие минерална вода, обича да яде юфка със сирене, чете даже и обявленията по вестниците и мирише цял на спирт и камфор.
Тя е много „държелива“, обича да чете модни журнали, много обича „айс кафе“, има своя жур, ходи на фризьорка, а нейната горнична мирише на рози.
Ето тая къща ще се срути — и тя е № 1.
№ 2 — Той е млад, а тя — и млада и хубава. Той е добър чиновник, всички го хвалят, но не авансира. Или няма късмет, или няма приятели. Той не се сърди на това, чака търпеливо да си спомнят за него, но, колкото той е по-търпелив, толкова тя е по-нетърпелива. Тя иска той да авансира колкото е възможно това по-бързо.
— Трябва да им кажеш, трябва да им креснеш в очите. — казва му тя.
— Това нищо не помага — оправдава се той.
— Как не помага! Не знаеш ти, но ако ти не искаш, аз ще го направя. Аз ще им кажа всичко. Ще отида до Министъра, до Началника и до всички под ред. И вижте я, тя е тръгнала вече по канцелариите, ходи от министерство на министерство, от канцелария на канцелария, от чиновник на чиновник. Ето я в коридора на Народното събрание, ето я вече цели дни в чакалните, тя работи с ръце и крака за своя мъж.
И тази къща ще се срути.
№ 3 — И той и тя са млади. Женили са се по любов. По-късно тая любов им е дотегнала малко. Той е постоянно в кръчмата, нощем рядко се връща в къщи. Не идва на обяд, не идва на вечеря. Даже и ако изведе някъде жена си, той помолва някой приятел да я забавлява.
По цял ден е сама, чете нещо или се разхожда по Калемегдан, едва се намира някой от нейните познати да поговори с нея две думи. След това тя слуша за него разни работи. Че купил, както казват, на някоя си копринена рокля, че бил при иди кого си, а тя постоянно сама.
А самотата е скучна и за калугера.
Ето — и тая къща ще се срути.
№ 4 — Той е почтен и работлив, известен и почитан. И тя самата го е почитала, когато се е омъжила за него. Но той се е увлякъл много в своята работа, забил нос в книгите си и, или пише, или ходи по конференции и си спомня за жена си, само, когато трябва да се сгрее тухла и да се сложи на корема му, или когато трябва да се стопли вода, за да си изреже мазолите.
Тя просто не знае, кога е по-добре за нея, дали когато е вкъщи, или когато не е. Когато не е вкъщи, тя е отчаяна и не знае с кого да поговори. А когато е в къщи, той е нервен, омърлушен, свадлив и гледа само своята работа, а за нея — дори не знае, че съществува. Тя ще трябва да потърси един ден за себе си удовлетворение. Тя ще трябва да поразговаря, ще трябва да се постарае, някой да се погрижи за нея.
Ето — и тази къща ще се срути.
№ 5 — Тя е весела и жива, а той има малка заплата. Тя има връзки с хората, а той има малка заплата. На нея е нужно да бъде хубаво облечена, а той има малка заплата. Тя е длъжна да ходи на забави, и на концерти и на театър, а той има малка заплата. На нея е нужно да ходи лятно време на курорт, понеже е „нервна“, а той има малка заплата.
Ето — и тази къща ще се срути.
И тъй нататък и тъй нататък, това е само един откъслек, а в моя доклад е дадено, че за 2799 къщи има опасност да се срутят.
И представете си, толкова мой труд и всичко напразно! Господин Кметът е захвърлил моя доклад в архивата. Той казва, че не съм го бил разбрал. По мнението на Господин Кмета, съществува опасност да се срутят онези къщи, чиито стени са пропукани и основите разклатени.
Аз все пак държа на своето, че съм разбрал много добре г. Кмета и че съм открил, кои къщи са застрашени от опасността да паднат.
Край
 

Бранислав Нушич  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Юли 10, 2011, 05:54:20
И още нещо, ако на някой му се чете в тази жега с  :almus: :nazdrave:

Връщат се! Връщат се!

Преди един месец аз изпратих с топли думи първата партида жени, които се отправиха на бани и сега е редно да посрещнем с приветствия първата партида, която се завръща. А пристигат вече, връщат се.
Наминете край „Лондон“ към четири часа следобяд, когато пристига влакът от провинцията и ще видите всеки ден по един или два файтона идващи от гарата. При файтонджията голям куфар и една кошница. Във файтона на задното седалище тъщата и „тя“, тя, която се връща от бани. На предното седалище балдъзата и той, мъжът, който държи някаква бохча и мантото на жена си на коленете и гледа омърлушено минувачите — щастливи хора.
На гарата, значи, са я посрещнали мъжът, тъщата и балдъзата. Целунала се е с мъжа си и е казала накратко: — Вкъщи всичко ли е наред? — Да — е отговорил той.
След това му е тикнала в ръката багажната бележка. Носачът е стоварил пред него кошницата, бохчата, мантото и, чадъра и другите дреболии, а тя се е впуснала в дълъг и обширен разговор със сестра си и майка си. Когато файтонът е бил вече натоварен, той ги е извикал, те са седнали, на него са му струпали на колената бохчата и мантото и са тръгнали покрай „Лондон“ за вкъщи.
Когато пристигат вкъщи, той избързва напред, отваря вратата, и, още пъхайки ключа в бравата, чувства вече нещо студено да пълзи около сърцето му.
Щом влизат, тъщата се втурва право към прозореца и го разтваря, прибавяйки: — Ух, Господи, дайте малко въздух! Та тук е задушно като в изба. — Ами да, за Бога, тук е проветрявано много малко — прибавя балдъзата.
След това нещата се стоварват, всички прозорци на стаите се разтварят, жената тича през всички стаи и вика: — Господи, Боже Господи, как да се махнеш от къщи, за да се лекуваш! По-добре е, стой тук и пукни, отколкото да оставиш къщата на хайдук-човек.
След това съблича блузата си, облича пеньоар, събува обувките и започва да търси своите пантофи: — Милуш, къде са моите пантофи? — Вероятно са тук — отговаря Милуш — къде ще са? — Ето, няма ги тук, на това място, а аз ги оставих под кревата. — Не зная — отговаря Милуш и се навежда да ги потърси — не зная, но зная само, че не съм откраднал твоите пантофи. Не са ми потрябвали.
Най-после пантофите се намират, единият зад печката, а вторият под нощното шкафче. През това време балдъзата е вече запалила машинката за кафе, защото на тъщата е премаляло от миризмата вкъщи и всички сядат. Сядат за да поговорят.
Всъщност, това не е разговор, а следствие, която тая правилно образувана следствена комисия от жена, тъща и балдъза провежда срещу обвиняемия.
Обвиняемият седи в един ъгъл, заврял краката си под стола и гледа загрижено в тавана. — Е, добре, Милуш, нали ти казах всеки ден да отваряш прозорците? — Отварял съм ги. — Ами? — прибавя тъщата и държи пред носа си кърпичката — Та тук не може да се диша! — А какво е това — започва пак жената — какво е това? — Кое? — пита той. — Това не е мой чаршаф на леглото. — Разбира се, че не е — прибавя тъщата. — А чий е? — пита той с глас на обвиняем. — Всичките наши чаршафи имат монограми — прибавя балдъзата. — Аз не зная, не съм го сменявал. — Изглежда като затворнически чаршаф — продължава тъщата. — Бре — чуди се балдъзата — не бях забелязала монограма от бълхите и този жълт прах…
След това настъпва пауза, понеже балдъзата поднася кафе. Тъщата сръбне веднаж, остави чашката и започне: — Боже, бедното коте, как е отслабнало. Грях ти е да го погледнеш. — Ех, бедното — завайка се и балдъзата и го взима в прегръдките си. — Рабира се, не си го хранил. — Хранил съм го редовно. — Ами, много си мислил ти за къщата и за котето. Кой знае какво си мислил, кой знае кога си идвал вкъщи, сигурно веднъж на три дена. — Идвах редовно. — Ами, редовно, вижда се по котето. — Бедното коте — въздиша отново балдъзата и нежно гали котето.
Жената е изпила вече кафето и тръгва от стая в стая. Разбира се след нея върви и цялата следствена комисия. — Гледай, гледай, моля ти се, един чорап под бюрото! Какво търси този чорап под бюрото? — Сигурно когато съм се събувал съм го хвърлил от кревата и той е паднал там. — Добре, а къде е вторият? — Вторият? — пита нещастният Милуш и мушва главата си под бюрото — Сигурно и вторият ще е тук някъде. — Може би не е сменил вторият си чорап, може да го е забравил на себе си. — Не, ето и втория чорап — извиква балдъзата чак от третата стая.
Тъщата, разбира се, веднага се прекръства. — Боже мой, Боже мой — завайква се жената — ти да не си играл „кан-кан“ из къщи? — Глупости — протестира Милуш. — Че откъде накъде вторият чорап чак в третата стая? Ти виждал ли си и чувал ли си някакво живо същество да събува единия чорап в едната стая, а другия — в третата стая? О, Господи Боже, какво ли ще доживея и какво ли ще патя в тази къща! — Недей, дъще да се сърдиш — утешава я майката — за какво ти са били тогава баните! — Че и аз се питам, защо ми бяха тия бани! Изхарчих толкова пари, трепах се дотам по влаковете като истинска мъченица, а сега — дойдох тук да се изям! — А къде е снимката ти от тази маса? — прекъсва я тъщата. — Върно, къде е, бе, моята снимка? — стъписва се жената. — Че тук е, сигурно. — За какво ти е било нужно да махваш моята фотография? Да, да, много хубави работи, много хубави работи! Човекът останал сам вкъщи и махнал фотографията на жена си. Вероятно е пречила на някого. — Тука е, бе, тука е, паднала е — извиква радостно Милуш, след като намира фотографията. — Я виж, я виж — прибавя тъщата, която през това време продължава да тършува из стаите — я виж, я виж, та нашият зет е бил много пестелив. За един месец не е изхарчил и четвърт от свещта.
Вследствие на това откритие на тъщата, цялата следствена комисия се събира около нощното шкафче. — Че разбира се, не е палил свещта и пет пъти дори! Ти сигурно си се прибирал вкъщи в зори и не ти е била нужна свещ. — Не, идвах си навреме — отговаря обвиняемият. — Тогава защо свещта стои още почти цяла? — Ами … не зная … аз я палех, но не съм чел, гореше само докато се съблека. — Чакай, чакай, ето тук кибрита на нощното долапче, ще преброя колко клечки си изхарчил за палене на свещта. Една, две, три, четири… всичко единадесет клечки. Ето толкова пъти си запалил свещта, а дванадесет нощи не си се прибирал в къщи или си се прибирал в зори. — Не, всяка вечер палих свещ. — Че къде са тогава клечките от кибрита? — Не зная. — Как да не знаеш? — Така, не зная… сигурно съм ги употребил. — Ами, как употребил? За какво могат изгорени клечки да се употребяват? — Ами, че …… за чоплене на зъбите, например. — Е, зетко — прекъсва го тъщата — аз няма да се бъркам във Вашите домашни работи, не ме засягат. Но това, с чопленето на зъбите, явно е, че го измисли. — Изобщо много е смутен и отговаря много съмнително. Ето, например, нито дума не можа да ми кажеш, защо моите чехли не бяха на мястото си. Ти не си могъл да ги употребяващ, защото това са женски чехли и освен това ти си имаш свои собствени. Тогава, откъде накъде единият мой чехъл лежи под печката, а другият под нощното шкафче? — Не зная. — Слушай, ако някой изобщо е навличал тези чехли, да знаеш, че аз ще ти ги навлека на главата. — Кой ще ги навлича — отговаря скромно нещастния Милуш. — Е, тогава защо не са на мястото си? — Не зная, сигурно котето си е играло с тях. — Брей! — писва жената — откъде пък сега измисли котето и откъде накъде на това изгладняло коте ще му дойде наум да си играе?
И така, това следствие продължава, докато на нещастния Милуш не му идва до гуша, взема шапката си, нахлупва я на главата и избягва от къщи.
Но това нищо няма да му помогне. Ще се върне той довечера, а до тогава следствената комисия ще продължи своята работа. До тогава ще бъдат преброени долните дрехи и ще се установи, че липсват най-хубавите нощни кърпички. До тогава ще се разбере, че е счупена една чашка, че един комбинезон на жената е измачкан, като че ли е бил обличан, да тогава ще… е, до тогава, какво искаш повече?

Край
 
Бранислав Нушич


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: mars_3 в Юли 10, 2011, 06:23:13
http://www.hristobotev.com/menu_2_2_1.html?id=5


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 10, 2011, 07:15:50
ндааа класиците са си класици.....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юли 13, 2011, 05:46:29
Чалга Сапиенс

Жива, здрава и много красива..

Скромна? Скромна. Да. Колкото щеш.

Ако виждаш краката ми криви,

си с ужасен страбизъм, младеж!

Къртя мивки. Направо съм страшна!

Отстраних си излишно ребро.

Скрих две зелки във празната пазва,

татуирах си трето око.

Дрехи – само китайско версаче,

Натурален индийски парфюм.

Силиконова джука и лачен,

ненамачкан от нищичко ум.

Смях – запяла в гората резачка,

Речник ... Модно крещяш неолит.

Зная инглиш, джапейнски, апаШки.

Чалга Сапиенс. Нов женски вид.

Румяна Симова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Юли 13, 2011, 07:29:13
Могу добро и могу актуално...! ...и прозорливо! ;) :(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 13, 2011, 08:43:40
тава заедно със стихотворението на Ренгеня за чалгаджийките требав да влезене у нова,,Епопея на съвременниа Териториален Абориген" :-X


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Юли 13, 2011, 09:13:18
тава заедно със стихотворението на Ренгеня за чалгаджийките требав да влезене у нова,,Епопея на съвременниа Териториален Абориген" :-X
...анджък!!! :smeeeh: :krkanje:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Юли 13, 2011, 09:59:54
Чалга Сапиенс  Румяна Симова

 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 27, 2011, 11:22:42
Самота

Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
... и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...

Дамян Дамянов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 28, 2011, 07:44:47
 guru guru :-X


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Юбопитка в Юли 28, 2011, 07:52:12
 :'( толкова е истинско... за жалост


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Юли 28, 2011, 11:20:39
Оо, Дамян Дамянов мого ми аресва  guru!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Юли 28, 2011, 11:49:06
Голям беше...  cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 31, 2011, 11:29:47
        ПРИКАЗКА

        Заспиваш ли, аз май че те събудих,
        прости ми, че дойдох при теб сега.
        Душата ми се стяга до полуда
        в прегръдките на свойта самота.
        Самичък съм, а тъй ми се говори,
        устата ми залепва да мълчи ...
        Не ме пъди, ще си отида скоро,
        аз дойдох тук на бурята с плача.
        Ще седна до главата ти, ей тука
        и ще ти разкажа приказка една,
        в която е положил зла поука
        един мъдрец от стари времена.
        Един разбойник цял живот се скитал
        и нивга не се връщал у дома,
        вместо сърце, под ризата си скрита
        той носел зла и кървава кама.
        Преварвал той замръкнали кервани
        и само денем криел своя нож,
        а ножът му ръжда не хващал,
        човекът като дявола бил лош.
        Но кой знай, един път от умора
        и той на кръстопът заспал.
        Подритвали го бързащите хора
        и никой до главата му не спрял,
        а само малко дрипаво момиче
        челото му покрило с листо.
        Заплакал той за първи път обичан,
        заплакал той, разбойникът, защо ?
        Какво стоплило туй сърце кораво,
        нестоплено в живота никой път !
        Една ръка накарала тогава,
        сълзи от поглед в кърви да текат.
        Една ръка, по-топла от огнище,
        на главореза дала онова,
        което той не би откупил с нищо
        ни с обир скъп, ни с рязана глава.
        Но ти заспа, а тъй ми е студено,
        туй приказно момиче, где е то ?
        То стоплило разбойникът, а мене
        ти никога не стопли тъй, защо?

        Д.Дамянов

Голем човек , голем поет .. :-X guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 31, 2011, 11:31:47
 :-X guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Август 01, 2011, 04:05:44
Бодли

Радой Ралин


Последни еснни къпини!
Те нямат сили да узреят!
Те молят небесата сини
за сетен път да им погреят.
Те чакат пътника случаен
да ги съгледа и откъсне.
Остава рискът им отчаян
свидетели да бъдат късни.
Край тях спокойно всичко вехне,
отдало цвят и плод навреме,
а няма плодовете техни
да станат никога на семе.
Те горди са. Не се оплакват
срещу настъпващата зима.
И техните бодли заякват
с една омраза обяснима.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Август 03, 2011, 10:15:55

СПОМЕН ЗА ЕДНА СВЯТА НОЩ

Разстели ми предишни животи, полюлей ме из дрипави небеса,
през които с теб никога няма да минем – сега ни е истински.
Насочи ми дланта – нека благо да милна прекрасната твоя коса,
да я сейна на пазвица – треволяци, акации, меко разлистени.

Разкажи ми за всичко – от моминския дъх на лале и зюмбюл
до проклетия изстрел, свалил те в нозете ми в полет – кошута.
Ще захапя коприната, ще горчи от прахта твоят път към Мосул,
само тъй ти се струва, че това съм го чул, моя мъко нечута.

Ще те питам за юнския дъжд, за мъжа, който вчера ти подари
разлюляно сукманче, коланче, чорапки, синци и блузка ликра,
но така не се пъхна с детето ти ни веднъж в Ягодинските пещери,
просто мина през теб – степен вой на чакал, вълк през тиха гора.

За снега, за Гренландиите, за айсбергите, по които премина сама –
трепетликово треволяче, вкопчило корен и нокти в паст на ледник.
Ех, погледай ме, моя надвесена есенна песен, вита ресница в асма,
нека в мен се топят вкоравени на полкове и на армии редници.

Изплачи – не говееш до гроб пред свекърва и свекър – невяста.
Пустини вървях, вих молебен по требника не за дъжд – за порой.
Аз съм светлият мъж, ще те пия до бели зори, говори ми, несвястна,
ще се моля на Бога – ако съмна до теб,
да съм твой.


ПОЧИВЕН ДЕН ЗА МАРАТОНЕЦА

Нежно гъна косите ти гъвкави – струят кичури светлина.
Дишам ги – маратонец – и се моля дано подир миг да не грохна.
Господи, казвам си, откъде ми дойде тази прекрасна Жена?
Не Жена – кълбовидна мълния ми се търкулна от покрива.

Тя издига ръка – коленете ми падат, смалявам, стаявам дъх.
Всеки миг ще се срина – като тръшнато в бездни дърво.
Тя докосва брадата, мустаците ми – сякаш са бебешки мъх.
Тя тихо говори, но сигурно само Ти чуваш и знаеш какво.

Аз се ровя – смален, ослепял, оглушал – из въртопите нейни роси.
Тя ме вихри из своите магми, в огнедишащи гибли от страст.
И се сривам на скута й – вече никой не може да ме спаси –
аз съм никой и ничий – а тя разполага с вселенската власт.

Тя е моята вест – на ръце ти я нося към Твоите ясни предели.
Виж ме – и нареди ангели нека пеят на високите райски врата.
И кажи, Господи, на тази Жена да не спира, защото – спре ли –
тъй ще си пукна, както си бягам по жестокия път към смъртта.

Валери Станков


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Август 03, 2011, 11:06:46
ХОЖДЕНИЕ ПО БУКВИТЕ
Валери Петров

Любомудрий читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е самото
най-паче истинно, понеже-защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са прекарали двамата братя.

Започва житието с момента, от който
по воля божия те изпълнили свойто
решение, вопреки папското вето
да создадат Абевето.
-   Ний – казал Кирил – сме солунски братя.
Аз есм по-малкия, а тоз е мой батя.
От мати – славянка и баща – Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв… -
И рекъл им старшията
на патриаршията.
-   Вашето дело
се  разбира само.
Пойдите в отдела
“Четмо и писмо”. –
И правят поклоните
божите хора,
търчат с кадастроните
по коридора,
намират в отдела
секретарка дебела
во лицеобразе не зело мудра
и не сверхцеломудра,
во зерцале зряща се и слагаща пудра.
Глаголят й ясно
о буквах и прочие,
но срещат опасно
дебелоочие.
-   Подир месец – глаголи – обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
ибо аз през септамврия
се чипуркам в Месемврия. –
Диво двоицата
се дивят на девицата:
-   Но должни сме ний да вървим при хазарите!
-   Спокойно: Нас будете тука заварити.

(Какво да се прави –
тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
спят на диван за персон и половина,
през деня просвещават
и климат
през нощите, они-же изравят
на Климента
мощите, завръщат се в Цариград, дирят отдела,
намират отдела под нова табела.
-   Славни са, Господи, дела твои!
-   Да, отделът и тоз път се раздвои.
Докле бяхте в мисия
“Четмо и писмо”
преоформи-ся
в “Четмо” и “Писмо”,
а за целесъобразност
и икономия
первий е в Патмос,
а вторий в Мехомия.
Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела “Четмо”.
-   Но защо во “Четмо”, нали то е писмо?
-   Ибо перво чете се, туй е ясно само,
а когда се в “Четмо” до конец дочете,
во “Писмо” ще се прати да подписати те. –
Со гневам и двамата
лицезрят измамата.

(Но какво да се прави –
тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
от инстанция перва во инстанция втора,
доклеше накрая била назначена
нарочнеше комисия от двайсет члена.
И словото взел един зело почтен
редовний член
от Съюза на византийските художници,
секция “Чертожници”:
-   Таз
буква “Аз”…
не знам според вас,
но за мен е такваз…
някак сякаш избива
против колектива.
Според мене не бива
во очах да бие,
сиреч по ще отива
не “Аз”, а “Ние”.

-   А туй “Буки”, туй “Буки”
кому нужно е туки! –
рек друг един уж
върло праведен муж
от Съюза на византийските писатели,
секция “Изпатили”. –
Нежели “Буки” аз мисля: какво
пречи да сложим друго дрво,
ибо след нашата сечна програма
вече буки в Панония, кажи-речи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
вместо “Ние – Бууки”, да е “Ние – Слива”.
-   Това “Ние – Слива”
ест находка щастлива –
чул ся тогаз
третий глас,  -
но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсужаючи знаце един после друг,
каков точно ред будем следвати тук?
-   Каков може да буде! – возкликнали отвред. –
Каков освен просто азбучний ред!
-   Но по что ще познаеме ний отнапред
каков ще буде сий азбучен ред,
когато за ред он ще буде приет
едва щом приемем вси букви подред?!…
Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори омърлушени,
(Вж. Фреските
Борисангелушеви.)
После Методи, премудри чловек,
рек:
-   Единствен на земле и на небеси
патриарх Фотий ще нас да спаси! -
Вопросний Фотий бил техен учител
и силно ги любил и много почитал,
и приел той ихното свето ходатайнство,
макар да било него ден осемнайсто.
-   Дадено – рек им. – Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная. –
И славянското дело поело по масло,
и добрутрото ихно зело порасло,
ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
била возприета яко азбучна истина.
-   Кой от двоицата е по-големия?
-   Методи.
-   Методи да получити премия!
-   А на малкия как да прославим делата!
-   Он буде получити персонална заплата! –
Но сякаш чули
сатанински хули,
отвергнали братята
заплати и вули.
-   Не щем ний богатства, не щем ний пари! –
возкликнули они, возмутени дори. –
При Святоплука
и  Ростислава
да носим поука
и божия слава,
 за туй ние страстно
со брат ми
горим!
-   Добре де, от нас да е,
ще ви пратим
и в Рим. –
Така погрешно
сий тълкувати
туй, че двамата спешно
се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
ентусиазмът.

(Но какво да се прави –
тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
грех сотворивши, бил Фотий свален,
во низинете низвергнат от холма
и делегатом изпратен в Стокхолма
и оно отношение
към словените мило
во мигновение
се видоизменило:
-   Комо граядеши тез двамата! При папата!
И ради що?! Да си кривити капата!
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
но език притежава високо парен,
и хем тъй
във спора
ще поможе
на попа,
хем и той
като хората
ще похоже
 в Европа. –
И ей го във влака
муцуна навирил,
пътува глупака
сос мудрия Кирил,
което станало после причина
за скорбная на оний последний кончина
во лето
869-то,
ибо и Кирил, макар философ
изполнен с любов
и на муки готов,
сий наши типичности
во града Рим не изтрая,
инфаркто-капична ся
и пойде у рая.

(Какво да се прави –
тогавашни нрави!)

Но дело словенское паки-пак победило,
и не че комисии сий убедило,
а защото, после смерти брата,
Методи
с едного бюрократа
бил принуден да води
спор писмен за разни римски разходи,
и тъй като писаше по словенски чловека,
полека-лека
до конца века
собра се книжница (т. е. библиотека)
сначале убога
и даже скромна,
сетне, слава на бога,
хиладотомна, тъй че фонда книжовен
составила она
за разцвета духовен
при Цар Симеона,
който яко по качество, така и по количество,
надмогнала над немското католичество,
така че не смогла римская ерес
вече бясно да тъпче, подобно на нерез,
на смердяща коза и на щръклява крава
писмото словенско и словенската слава.
И нека за туй се, четецо, въздава
Господу слава, Всевишнаму слава!

И тука конеца е на житието,
което не е официално прието,
но аз, раб божи, го писох на псалтиря
не земна слава со него да диря,
а защото се всякий гневи, като гледа
колко пречки се сторят пред всяка победа.
-   Грях, грях е! – но ще му ся на человека
това да не трае от века до века.



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Август 03, 2011, 03:00:51
 Неповторим! guruСоц.идилия!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: mars_3 в Август 06, 2011, 01:48:34
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"

 

 

         "Кой си ти?" - попита го Дяволът.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"
          Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."
          Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
          "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
          "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"
          Дяволът се усмихна:
          "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."
          "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."
          Дямолът пак се усмихна:
          "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"
          "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."
          "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"
          Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
          "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"
          Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
          "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"
          Момъкът отчаяно махна ръка:
          "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"
          Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"
          Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
          "Виж голите им кървави меса!"
          "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."
          През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."
          "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"
          Момъкът махна ръка:
          "Сърцето ли? Не!  Това е много жестоко!"
          Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
          "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."
          Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
          "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"
          "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"
          Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
         "Да бъде! Вземи ги!"
         . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
          "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
          "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"
                                                                                                                                        Христо Смирненски


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Август 06, 2011, 03:00:50
Благодаря, Пацо! :) Една от любимите ми приказки, актуална във всяко историческо време. :) + 1000


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Август 06, 2011, 03:16:17
 Кумичке,неа Пачо пущил тава,ми Пацо-младо мунче,каде съ увличъ по соц.литературъ.Фнимадеба неговата семкя млого,оти една размененъ буквъ моа ти донесе нечакъни радости,ели ядове.Я си претстъви,че размениш сал една буквъ,куги речеш*еде ми съ*.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Август 06, 2011, 03:19:46
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: Разби ме, Веко! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: И много си прав, чак усетих колко си прав!  ;D Съжалявам за неволната грешка, ама нали вече се извиних за всички грешки, които бих допуснала в събота. ::) Извинявам се и на Пачо, и на Пацо! :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 06, 2011, 03:53:01
епа кво толко,и у двата случаюй се ша се намери некой да тъ засити,мани го бакя ти Веко кво тъ плаши ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: mars_3 в Август 06, 2011, 10:17:07
Мани, че ша ма бие кума ...  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :krkanje: Веко, язе се не увличам по соц. литература, но си пасдам по стойностни неща!
П.П.: Не бъркай болшевишката диктатура със социализъм, немат нищо общо! :P


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 06, 2011, 10:20:16
абе не знам дали имат ели не-но социализъма при назе неа бил ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Август 06, 2011, 10:29:45
 Пацо,я чичи не сам го рекъл тава сас пренебрежение,ели а ти съ подигравъм.У секи опществен строй съ раждът бисере и стойносни работи и убаве а,че доста ут младежете ги видът.
  Дали а имало болшевишкъ диктатуръ при назе я само моа а четъ и слушъм ут по-дръти ут мене.Тава,каде повнъ язе,верно а,че беше една имитациа нъ некъф опществен строй,мъ беше у пъти по-добро и спукойно ут сегишното.Обикнувениа,прос чувек живеаше горе-доле сносно и съ увъжавъше сас тиа покрай него.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: mars_3 в Август 06, 2011, 10:32:50
Ти па са, аз не съм са обидил, просто съм си стакав се обичам уточненията  :nazdrave: :krkanje: (де сложете емотикон с мезелък че се опиваме мноо бърже, бре)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Август 06, 2011, 11:14:29
Панеже стана въпрос за Смирненски, та да реча кво ма вълнува в тоа момент. Май не му е бъш тука местото, ма що па да не е... Има едни списъци с книгите, които децата требва да четат през летото. Тава е от време оно, таа практика продължава. Та са е зачела мойта щерка, която е за шести клас у стихосбирката на Смирненски, тава е от задължителната литература. Закачам я, да вида кък връви четенето. Ич не върви добре.... >:( Фанах и я книжката да вида кво има в нея. Кво да има.... Безспорно има интересни стихотворения, ма нема кък  едно дете на таа възрас да вдене за кво стаа въпрос, като чете "Карл Либкнехт", "Роза Люксембург","Фердинанд де Бержерак", "Синодални копнежи".....и да не изреждам сички.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 06, 2011, 11:48:43
Предполага съ ,че успоредно с литературата у училище учат и историа-та щеа да знаат евентуално..въпреки ,че не съм много сигурен дали томно у 6 клас се учи най-нова историа....къкто и да е точно тиа стихове на Смирненски наистина не са за толко мининки деца.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Август 07, 2011, 12:51:02
Предполага съ ,че успоредно с литературата у училище учат и историа-та щеа да знаат евентуално..въпреки ,че не съм много сигурен дали томно у 6 клас се учи най-нова историа....къкто и да е точно тиа стихове на Смирненски наистина не са за толко мининки деца.
Бъш те там е работата, че с историята са назаде. Не знам кво са учи у шести клас, ма у тоа момент, те сега, идея си немат кога е живел Смирненски и кво е ставало по тава време, щото с историята не са я докарали до там.....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Август 09, 2011, 03:08:11
Те на тава стихотворение секи път ревем като бита мечка

"Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

     Кой ли може

неволя клетнишка изказа,

макар и - вчерашна се дума?

Да беше мор, да беше чума,

че в гроба гърло не гладува,

     ни жадува!

А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече... "

 

*

 

Но мина зима снеговита,

отиде пролет дъждовита -

     и знойно лято позлати

     до вчера злъчни широти.

 

Назряла вече тучна нива,

класец натегнал се привежда

и утешителка надежда

при труженик селяк отива.

 

Затопли радост на сърцето,

усмивка свърне на лицето,

     въздишка кротка, пръст до пръст -

     ръка неволно прави кръст:

 

"Да бъде тъй неделя още,

неделя пек и мирно време,

олекне ще и тежко бреме, -

на тежки мъки края дойде".

 

*

 

     Додето сила има,

селяк без отдих труд се труди...

Почивка - ей я, би-ще зима.

Сега - недремнал и се буди:

петлите първи не пропели,

дори и куче не залае,

на крак е той... - "Катран и върви,

бре мъжо, взе ли от пазаря?" Знае

невеста ранобудна - всичко,

готово е, но пак ще пита,

че утре жетва е; - самичко

сърце си знае как се стяга...

   И сърдита

за нещо тя на двора бяга

и пак се връща в килеря,

тършува... "Днеска да намеря

Седмина още - чуеш жено?

- Ти ставай, Ваньо, - лентьо стига!

Небето ето - го червено,

че вече слънцето се дига,

добитъкът те гладен чака".

А Ваньо сънен се прозява

и зад сайванта в полумрака

подал се - Сивчо го задява

с носът си влажен по вратлето.

"Хе ставай! - вика пак бащата

отсреди двора, на колата

затракал нещо, - стига..." Ето

в съседен двор се вдига врява -

там някой люто се ругае.

Наблизко негде чук играе

и наковалнята отпява.

А сутренник повява леко

и звън от хлопки от далеко

донася в село; стадо блее...

На всякъде живот захваща.

И ето вече слънце грее

и на земята огън праща.

 

*

 

Преваля пладне. Задух страшен.

И всеки дигне взор уплашен,

с ръкав избрише си челото

и дълго гледа към небето,

а то сивее мъгловито.

И слънцето жълтей сърдито:

От юг бухлат се облак дига

пълзи и вече го настига;

по-доле вирнали главите

и други... Знак е - чуй петлите.

А гъски около реката

защо размахали крилата,

и те са глупи закрещели,

Какво ли са орали, сели?

 

*

 

Върни се облако неверен, -

почакай, пакостнико черен,

неделя - две... ела тогази,

страшилище! А облак лази,

ръсте и вий снага космата,

засланя слънце; в небесата

тъмней зловещо... Милост няма!

Ще стане пак беда голяма. -

на завет всичко се прибира,

сърцето трепне, в страх премира,

че горе - дим и адски тътен.

Върхушка, прах... ей свода мътен

продран запалва се - и блясък -

и още - пак, - О Боже!... Трясък

оглася планини, полета -

земя трепери... Град! - парчета -

     яйце и орех... Спри... Недей...

     Труд кървав, Боже, пожалей!

 

*

 

Но свърши. Тихо гръм последен

заглъхва нейде надалече

и вълк на стадо - вихър леден

подгоня облаците вече.

А ето слънцето огряло

тъжовно гледа върволица

от стари, млади и дечица

забързали навън от село;

в калта подпретнали се боси,

глави неволнишки навели,

отиват, - черно зло ги носи

в нивята грозно опустели.

Че там жетварка бясна хала

просо, пшеница, ръж, ечмени -

безрадно, зрели и зелени,

и цвет - надежди е познала...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Август 09, 2011, 03:53:26
Дааа, безсилието пред майката природа, колко сме зависими от нея... и толкова усилен, кървав труд нахалос... Да ти се скъса душата...  :-\


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 09, 2011, 06:59:18
гениално ситхотворение за селото guru ........Огромен е контраста между Яворов в градушка и Яворов в симвлоистичните му стихотворения......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Август 09, 2011, 09:42:37
 guru guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Август 25, 2011, 11:49:52
Ето какво разбрах току-що за един от любимите ми поети -  ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
 guru

Поезията на Ивайло Балабанов, един от най-големите ни живи поети, да се изучава в училище редом с останалите класици.За това призовават над 720 души от различни краища на България, обединени в група във Фейсбук.
Практиката показва, че в съдържанието на учебния материал по БЕЛ живи автори рядко се допускат. Но и изключения има( като творчеството на Валери Петров).

Със съгласието на поета, членовете на групата са събрали в раздела "Документи" голяма част от произведенията на автора.Идеята е стихотворенията да са достъпни за четене и отпечатване за всеки, който пожелае, да ги употреби по предназначената цел, както и просто да се запознае, с големия наш съвременен поет.

"В поезията на Ивайло Балабанов го има онова мъдро и светло отношение към миналото и настоящето, което е в състояние да повдигне духа на българина днес и да даде на децата ни основание да се гордеят, че са българи." - споделят организаторите на групата "Поезията на Ивайло Балабанов - в училище!".


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Септември 12, 2011, 11:37:49
 Бряг за безпътници
автор: Лили Качова

"В Северния океан има една риба...
 Тази риба се превръща в птица...
 По време на големите приливи
 птицата заминава за Южния океан".
Чжуан цзъ

 … Умори се от път –
 километрища пепел в косите му –
                       дълги левги мълчания,
       блудства със думи, тъга.
 И безделничи с припека.
            Всъщност на мене прилича.
        Ипостас на живот е.
 От раждане търся брега.
 И кова…
        Подковавам посоки, а мит е Итака.
 Аз сама го подхранвам на дните с безплътната плът.
 Плесне с рибя опашка, седефена чезне следата,
 но е повод да бъда...
        Достатъчен повод да съм.
 И на сън се забивам на юг с клинописа на птица,
 тежко махам с крилата –
      натрупана горест и глеч.
 Пет небета ме учат небесните букви да сричам,
 а пък шестото Божем –
        на честната Божия реч.
 Отдалече я виждам на седмото – рижа и лятна –
 обещана ми свише, In Nomine Patris, земя.
 Чупя сянка в стрехите й, те – до една непознати –
 и я няма онази –
        до болка любима врата.

 И съм толкова ничия, Господи! Толкова ничия!
 По-самичък от мен е бореят над зимно море.
 Тази самост е иглеста и не надничай в очите ми.
 Там се крие фурията – раци по плажа дере.

 И така ми се иска да вляза в къщурка на хълма,
 да седна в тревата сред охра и див карамфил,
 да не мисля –
        животът е кръст,
               а страхът нощем скърца,
 да налея на слънцето вино преди да заспи.
 И сама си кръщавам пристанища. После е залез.
 Тъй е хубаво, Господи, в тази предесенна жар.
 Прекося ли пустините,
        в мене е пълно с Итаки.
 Някой ден ще си тръгна.
      Ще скътам в багажа и тях.

 06.09.2011


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Септември 22, 2011, 06:41:36
Споменъ

Четирисет и първа бе сурова…
Вървяха ешелоните войнишки….
А помните ли, госпожа Петрова,
германците с онез ми ти големи бели пишки?

Епохата тежеше от олово,
удавена във сълзите вдовишки…
Железни бяха, госпожа Петрова,
германците с онез ми ти големи бели пишки.

А вие бяхте млада и готова!
И не пестяхте ласки и въздишки!
Доволни бяха, госпожа Петрова,
германците с онез ми ти големи бели пишки.

Но допълзя червената отрова…
От изток тръгна щурмът болшевишки…
Изнизаха се, госпожа Петрова,
германците с онез ми ти големи бели пишки.

И на марксистко-ленинска основа
изпробвахте и руските мальчишки…
Но липсваха Ви, госпожа Петрова,
германците с онез ми ти големи бели пишки.

Дойде комунистическо такова…
Таковахте партийците стръвнишки…
А помните ли, госпожа Петрова,
германците с онез ми ти големи бели пишки?

Сега сте стара…Времето е ново…..
Нов ред, със нов морал във жълти краски…
Дали ще дойдат, госпожа Петрова,
американците с онез ми ти големи бели каски.


 Гинчо Павловъ


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 06, 2011, 08:02:09
БЕЗ ИЗХОД

1.
Къде е праведният глас?
От тая примка на тълпите
изтичат сълзи от очите
на не един иконостас.

Къде е истината? Спи
под буренясали стърнища.
И вече не долавям нищо:
ни плач от плачущи върби,

ни звук от музика, ни стон,
ни плисък на води сподавени...
И слънцето е изоставено
в един съсипан небосклон.

И всеки миг подава знак,
че ще се срути, ще изчезне.
И ще нахълта срамен, дрезгав
опустошителният мрак.

А в безутешният затвор
на оскърбителните чувства
опозореното изкуство
заплаква като сляп актьор.



2.

Болното отечество ме мъчи.
Точно под лъжичката боли.
И по челото ми лазят бръчки,
а под клепката сълзата криволи.

И венчаното е развенчано,
а невинното се унижи.
Нямат звуци белите камбани.
Оглушават звучните души.

Черното безумие се движи
като танк в целебните треви
не един път и не дважди трижди
цветните поляни умъртви.

Аз не виждам вече нищо бяло.
Вързани са моите очи.
Питам се: къде се е видяло
вълк да може да се вчовечи.

И пернатото да стане плужек,
Червеят за миг да полети?...
Казват, че надеждата е нужна
намери я и се причести!

Но не можеш. Размотай въжето
и на жилав клон го прехвърли.
Възнеси се право към небето.
Възвишените не ги боли.

Павел Матев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 16, 2011, 12:40:47
ДОБРИТЕ ХОРА


Добрите хора страдат безнадеждно,

усмивката им винаги е мила,

дори прощават изневяра ,
защото любят с тиха сила!



Добрите хора за щастие жадуват,

плача си крият, все се смеят,

подаръци с последен лев купуват,
но с жест да поднесат умеят!



Добрите хора си отиват рано,

а лошите остават на банкет,

животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?



Добрите хора вечно са самотни,

а лошите живеят на стада,

човек привиква някак неохотно,
да казва НЕ, когато мисли ДА!



Добрите хора пеят тъжни песни,

а лошите тържествен дитерамб,

животът е прекрасен, но не лесен,
когато нямаш сигурен гарант!



Добрите хора никога не молят,

успеха в работата си намират,

но когато на света ги вече няма,
тогава ги желаят и разбират!!!

Д. Дамянов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Октомври 16, 2011, 12:50:17
Д.Дамянов го аресвам, но на първи прочит нещо съм несъгласна. Дали ми е много тъмно от днешния траур...., ша го зачета пак  ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пачо в Октомври 16, 2011, 12:51:35
Млого е убаво и верно тава стихотворение на Деблянов.Ма ми са види че тежки мисли са та налегнали за да четеш такава лирика.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Октомври 16, 2011, 12:54:36
Млого е убаво и верно тава стихотворение на Деблянов.Ма ми са види че тежки мисли са та налегнали за да четеш такава лирика.
Пачо, кво пиеш  ??? Къв Дебелянов та гони :smeeeh:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 16, 2011, 12:55:14
Млого е убаво и верно тава стихотворение на Деблянов.Ма ми са види че тежки мисли са та налегнали за да четеш такава лирика.
На Дебелянов ли е  ??? Азе гу чето при стихотворениа на Дамянов , ма незнам може и на Дебелянов да е


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пачо в Октомври 16, 2011, 12:58:11
Абе кво пи вино и сеги бирици права си на Дамян Дамянов е ама оно тава къто ги умешаш и непрущава :smeeeh:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Октомври 16, 2011, 01:19:52
Абе кво пи вино и сеги бирици права си на Дамян Дамянов е ама оно тава къто ги умешаш и непрущава :smeeeh:
Се мъжка му рабутата  ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пачо в Октомври 16, 2011, 01:31:14
ахахахааа :smeeeh:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Октомври 18, 2011, 11:24:34
 Питане
автор: zebaitel

Господи,
 да те попитам,
 ти защо си решил
 да делиш нас, човеците

на едни
 дето разлюбват,
 геройстват и умират
 за каузи
 или казано просто
 сбъдват живота
 и други
 дето много искат
 да разлюбват,
 геройстват и умират
 за каузи
 и да сбъдват живота,
 но поради някаква
 своя причина – може би
 скромност, прецизност
 или вътрешна сила –
 не могат?

 Тези вторите,
 те наблюдават
 живота на първите –
 мислят ги, възхищават им се
 и понякога ги описват.

 Ако те нямаше тебе,
 Господи,
 да ни учиш,
 да бъдеш разпнат
 и да възкръснеш,
 то какво щяха
 Марко, Матей, Лука
 и Йоан – твоите евангелисти
 да описват?

 Ако ги нямаше
 Марко, Матей, Лука
 и Йоан – твоите евангелисти,
 кой щеше да знае
 за тебе,
 Господи?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Октомври 18, 2011, 11:25:41
 :punk: много добро!!!  :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 18, 2011, 12:48:32
добро я ма не дава отговори,а сал задава въпроси... :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Октомври 18, 2011, 12:51:02
добро я ма не дава отговори,а сал задава въпроси... :punk:
Ми оно изкуството ако даваше отговори, немаше да а изкуство.
Он Ленин дава отговори на въпроса "Что делать?", ма мислим, че бая народ не а доволен от ньих  :smeeeh:.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 18, 2011, 12:52:59
у славянскиа свет още нема отговор на  по-важнио въпрос,,Ты меня уважаеш?" ,ниа сакаме да разбереме останалите въпросе ;) :smeeeh: :krkanje:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Вая в Октомври 18, 2011, 04:50:42
Отговора се съдържа във въпроса.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Октомври 18, 2011, 04:52:19
Отговора се съдържа във въпроса.
Я че го кажем манко по-иначе: Коги задаваш въпроса, требва да знааш отговора.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Вая в Октомври 18, 2011, 05:19:52
Имам предвид, че у произведението по-горе (Питане), въпросите са реторични.  ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Октомври 18, 2011, 05:38:59
Я веднъга тигива да упрекнем афтура у унитаризъм. От неговите писания излаза, че он признава за Господ само Иисус. Или, още по-лошо, он може и да а модалист. Назе ни не требват тикива еретици!  :green:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Вая в Октомври 18, 2011, 05:54:59
Я веднъга тигива да упрекнем афтура у унитаризъм. От неговите писания излаза, че он признава за Господ само Иисус. Или, още по-лошо, он може и да а модалист. Назе ни не требват тикива еретици!  :green:
Я го усещам по-мащабно, пише само "Господ", не споменава Иисус, ама моо си прав  :punk: Не вервам некой от повечето верващи да разбира същността на тринитарианството, ората си верват у Господ и не се замислят за Светата Троица...   


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Октомври 18, 2011, 06:10:14
Я го усещам по-мащабно, пише само "Господ", не споменава Иисус, ама моо си прав  :punk: Не вервам некой от повечето верващи да разбира същността на тринитарианството, ората си верват у Господ и не се замислят за Светата Троица...

Цитат
Ако те нямаше тебе,
 Господи,
 да ни учиш,
 да бъдеш разпнат
 и да възкръснеш,
 то какво щяха
 Марко, Матей, Лука
 и Йоан – твоите евангелисти
 да описват?

 Ако ги нямаше
 Марко, Матей, Лука
 и Йоан – твоите евангелисти,
 кой щеше да знае
 за тебе,
 Господи?
Ми по-ясно от това нема кък  ;D.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Октомври 25, 2011, 11:16:05
На вашето внимание предоставям неколко произведения на Тома Измирлиев, писани между 1920 и 1925-та година... Лично я съм изумена.  :o


ЩАСТЛИВА ДЪРЖАВА


Закъсала държава! Продънена хазна!
И кой ли ще оправи таз глупава страна,
щом всеки смахнат правник - ерзац специалист
минава за държавник, дори за финансист?

Разпъната държава - ограбена страна,
с закони, ред и право - без никаква цена.
И куц, и сляп, и блъснат - известно е това -
се учи тук да бръсне народната глава.

В Дермен дере завършил с успех университет,
във София се връща велик капацитет,
и само тъй, от скромност, не става президент,
а само прост министър в критичния момент.

Един учил финанси при някой дърт лихвар,
но се родил със шанс и изскача секретар,
а друг видял на кино Париж или Берлин
и ето го - заминал за дипломат във Рим!

Закъсала държава, затънал параход
и никой грош не дава за своя "мил" народ -
министрите в чужбина, избраниците спят,
а вълчите дружини спокойно си крадат!

Но в тези дни размирни един достоен мъж -
държавният ни бирник - се шляе в шир и длъж
и толкова обича народа обеднял,
че щедро му съблича и сетния парцал!


АМАН БЕ, БРАТКО, ОТ РАЗКРИТИЯ!


До тук ми дойде от разкрития -
на бунтове и „тайни списъци"!
До тук ми дойде от събития
и всекидневен бой и писъци...

Тук бомби, пушки и печатници,
там анархист гори сред пламъци,
а по-нататък - сган развратници
пируват в свойте пищни замъци!

В шантани, домове съмнителни
кроят се всеки ден „разкрития",
а стражата ни смела, бдителна
следи открива от... убитите.

Какъв разкошен спорт за сития!
- Лежи, скучае на дивана си
и хоп-па! - нови куп разкрития
и нови кърви по мегданите.

Народа иска хлеб! Пребития
лекарство дири си за раните:
- властта поднася му разкрития
и го прибира във занданите.

А две дузини черни гарвани
държат в ръце си здраво нишките
и с тез „разкрития" алармени
прикриват куп афери хищнишки!



Депутат

Депутат! Депутат!
То е чудо занаят!
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш - взимаш важна поза,
понапсуваш тоз, онзи
и си дремеш, пак благат,
верен на дълга си свят...

Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят;
чест, пари, имунитет,
в трена - без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш...

Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвяш си проект,
с някой подпис за ефект,
и след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!

Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни,
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!


 :o  :o   :o


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 25, 2011, 11:52:52
 guru
Суета,сичко е суета-къкто а казал мъдрий Соломон :(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Октомври 25, 2011, 01:14:27
 guru
Благодарим, Уйне, не ги знаех тия стихове.

Те ви още малко поезия, да си почетеме днеска....

 НА ПАЗАР
 
Сред купищата пресни зеленчуци,
на крайната сергия аз видях
Животът, стиснал своите юмруци,
да плаче върху пълния тезгях.
Защото купувачите поглеждаха
сергията му със страхлив въпрос,
поклащаха глави и се нареждаха
на другата сергия - с магданоз.
Животът продължаваше да хвали,
над всичките търговци да крещи:
" Купете си от мойте идеали,
купете си от моите  мечти! "
Но всички си купуваха марули,
зелен лук или пък спанак зелен
и бедните духовни артикули
увяхваха във слънчевия ден.
Стотинките ми бяха преброени,
но се смилих и рекох : " Не скърби!
Дай пет - шест идеала по червени
и връзка оранжерийни мечти! "
Животът живна и се ококори.
Той до ушите се ухили чак......
А щом си тръгнах чух, че проговори:
" Ей, слава Богу - найде се глупак ! "

Ивайло Балабанов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 26, 2011, 01:42:45
 :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Октомври 26, 2011, 05:20:06
Гроздобер
автор: valka

На портата ръцете са завързани
с ръждива тел от спомена за детство.
Тук вече никого не мога да прегърна.
И ми е близко. И ми е далечно.

По-тихо е отколкото си мислех,
че може да е тихо под асмата
и се забива пчелното жужене
в прегрлакналия глас на тишината ми.

Тук залезът е неприлично трезвен,
а толкова е кърваво във чашата,
че ми е трудно да преглътна виното
пред погледа напукан на зърната му.

И ми е лесно да си спомням – сигурно
асмата е поливала смеха ми,
за да прескочи, нагъл, през оградата,
както е редно всъщност да се случи.

И ми е топло със крака до глезена
заровени в пръстта – същински корени,
които все опитваха летене,
а всъщност се оголваха дори от ходене.

И си прощавам за това, че помня -
тук есента е толкова човечна.
Поглежда ме с очи от тъмни гроздове,
долива вино. И отпивам вечност.



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 26, 2011, 07:28:27
 guru
много,много добро..благодарим!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 26, 2011, 11:31:57
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Октомври 27, 2011, 08:59:02
Деба.....Се едно си отидох на село..Там е така..с асмата, тишината..и хората, дето вече ги няма.. :'(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Октомври 27, 2011, 09:08:16
Деба.....Се едно си отидох на село..Там е така..с асмата, тишината..и хората, дето вече ги няма.. :'(

Бъш зарди тава го и пущих! Не знам що толко обичам село! Детството ли що ми мине там, дали що сека ваканция бех там, дали що живото им се свръза със село... не знам! Много обичам село!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 27, 2011, 09:34:34
Не спирай

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.

Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо...
Не спирай да се чувстваш жив!

Автор:... (незнам кой е! )


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 27, 2011, 09:35:55
Мнооогоо добро!  cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 27, 2011, 10:40:16
Убаво а. :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Октомври 27, 2011, 12:53:04
 :punk: :punk: :punk: Страхотно!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 28, 2011, 12:03:08
Невена Бискупович
"Всичко е любов"

Обичал ли си истински... и нежно
докосвал ли си нечие лице .
Покривал ли си с устните копнежно
нечии потръпващи ръце ...
Мечтал ли си с мечтите на любима ,
вървял ли си във стъпки неделими ...
Запомнил ли си нещо много дребно ,
с което да я радваш безрезервно ...
Носил ли си камъче , с което
да сложиш във ръцете й морето ...
Умирал ли си с болката й тежка,
прощавал ли си й човешка грешка.
Обичал ли си някога така -
красиво ,трудно ,силно - от душа ...
Без много думи , но за цял живот.
Изпитвал ли си истинска любов .
Мълчиш ...не можеш думи да намериш.
И отговорите са малко закъснели ...
Любовта ...за тебе е различна .
За други тя ...за други тя е всичко .


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Октомври 29, 2011, 10:17:12
Чудя се дали да не гласувам така.... ::) :duhovata: Добро ви утро! :)

Юряяя!

Чудомир

То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега!

Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване — кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.

С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.

Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.

Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума:

— Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знайш!

Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора:

— Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ще се развали скоро.

Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита:

— Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза?

А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума:

— Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Много знае тя, много е патила.

И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави:

— Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали.

Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака.

Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко.

Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили — щом има избори, всеки мъж трябва да гласува. Инак — глоба голяма!

Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.

Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.

Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:

— Помози ви бог, момчетааа!

— Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! — обадили му се двама-трима.

— Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!

— Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика — му рекъл председателят на бюрото.

А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.

— Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!… Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!

— Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?

Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:

— Дядо Рачооо — рекъл, — ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?

— Хоо… — кимнал с глава старецът. — Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна — рекъл, — що да го не пусна, нали ще отърва глобата?

И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:

— Юряаа!… Юряааа!… Юряаааа!…

Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата…

То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 29, 2011, 10:19:18
 guru guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Октомври 29, 2011, 10:22:54
Буле, да не ти откраднах мислите? ;D И ти това да се чудиш? ;) :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 29, 2011, 07:16:18
Алеко и Чудомир-ората които знаат къ са праат избори guru ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 29, 2011, 08:43:26
Буле, да не ти откраднах мислите? ;D И ти това да се чудиш? ;) :)

Не, адмирациите са за Чудомир!  cv
Няма какво да се чудя, винаги гласувам. ;) Но тая година съм пас... 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Октомври 29, 2011, 09:53:54
ВЪЗНЕСЕНИЕ
И ако аз си отида,

а ти си още тук…

то знай, че продължавам да живея

и да вибрирам в друго измерение

зад тънкия воал, незрим за твоите очи.

Ти няма да ме виждаш,

така че просто трябва да повярваш.

Ще чакам времето, когато пак ще полетим,

и двамата един за друг съзнавайки.

А дотогава изживей живота си

и щом изпиташ нужда ти от мен,

то просто името ми прошепни в сърцето си,

и аз ще бъда там…

Колийн Хичкок


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 29, 2011, 10:29:30
Добро! :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Октомври 29, 2011, 10:32:23
Дръмоне, намери го на английски, интересно ми е да вида римите.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Октомври 30, 2011, 12:11:57
Упс,ша го нАмера ама заран...! ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Октомври 30, 2011, 07:17:32
те едно ногу юбимо  - я си падам и пу такива
мракотии, сръзани с неизбежния край. пускам го у
уригинал на ингилизки и у превод / Стоян Гяуров /

Wystan Hugh Auden

Funeral Blues

Stop all the clocks, cut off the telephone.
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling in the sky the message He is Dead,
Put crêpe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever, I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun.
Pour away the ocean and sweep up the wood;
For nothing now can ever come to any good.

Уистън Хю Одън

Погребален блус

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам  вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

А сеа ми кажете, познато ли ви е отнекъде ?
Жокер - филм  ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Октомври 30, 2011, 09:30:24
Четири сватби и едно погребение.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Октомври 30, 2011, 10:00:19
Четири сватби и едно погребение.

мдам ! изключително силен мумент !


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Октомври 30, 2011, 10:12:45
Един от любимите ми филми.  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Октомври 30, 2011, 10:42:35
Буле, да не ти откраднах мислите? ;D И ти това да се чудиш? ;) :)

Не, адмирациите са за Чудомир!  cv
Няма какво да се чудя, винаги гласувам. ;) Но тая година съм пас... 
:green: Естествено, че са за Чудомир! :) Точно заради адмирациите към разказа му попитах дали не се чудиш да гласуваш с "юряааа" ;D, а и въпросът ми бе в кръга на шегата. Сори, Буле, че е прозвучал провокативно!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Октомври 30, 2011, 12:46:09
ЕДНО СКЪСАНО ПРОЩАЛНО ПИСМО

Попита ме защо. Ще ти отговоря. Защото се уморих. Уморих се да живея в страната на малките кученца, на малките чувства, на малките удоволствия, в кучешката страна на малките мисли. Човек трябва да бъде доволен, а аз не желая. Не желая да изпитвам доволството на малкото кученце. Няма нищо по-гадно от малките кученца, които уплашени и задоволени, се завръщат от малките си кучешки приключения. Аз бях голямо куче. Ала не искам да съм и голямо куче, макар да е по-добре да си голямо куче, отколкото малко. Не съществува друг избор освен този между голямо куче и малко куче.
Бях голямо куче, защото измених на всички ви. Бях и малко куче, защото измених на себе си. В страната на малките кучета всички изменяме на себе си. В страната на малките кучета всички мечтаем за малки кучешки приключения. Ала от най-голямото приключение се боим всички. Малките кучета изпитват панически ужас от това да живеят чисто, от единственото приключение, което не е малко. Защото за малките кучета само средната мръсотия е нещо, заради което си струва да живеят. В страната на малките кучета неприличието е по-лошо от неморалността. Там не само, че само едно нещо е неморално: да искаш да сториш някому зло умишлено. Затова в страната на малките кучета пасивната злина се тачи повече от активната доброта.
В страната на малките кучета всички сме фалшиви. В страната на малките кучета правим всичко на шега. На шега подхвърляме на всички малки кучета трохи от чувствата си. На шега си казваме, че обичаме всяко кученце, което срещаме. Затова в страната на малките кучета никой не може да обича истински. Затова в страната на малките кучета няма нищо истинско. Дори фалшът там не е истински. В страната на малките кучета и мошениците играят фалшиво своята фалшива игра. В страната на малките кучета не се нуждаеш от убеждения. Затова и нямаш такива. А ако имаш, то е на шега, защото в страната на малките кучета всичко става на шега.
В страната на малките кучета по-старите кучета нямат какво да кажат на по-младите. А и да имаха какво да им кажат, все едно не биха посмели, защото в страната на малките кучета никой не вярва и на това, което сам казва. Дори лъжата не е истински лъжлива. В страната на малките кучета правдивите лъжат и лъжците говорят истината. Затова всичко е еднакво вярно и всичко е еднакво лъжливо. Всичко може да бъде доказано, както едното, така и другото, противоположното. Затова щяхме да вярваме и на двете, ако в страната на малките кучета въобще имаше някой, който да се осмелява да вярва.
В страната на малките кучета никой не е щастлив, но никой не е и нещастен. Единственото допустимо щастие е безразличието. Единствените допустими чувства са много малки. Единствените допустими мисли са още по-малки. Единствено красиви са най-дребничките чувства. В страната на малките кучета разумът никога не е красив. В страната на малките кучета никога не можеш да разбереш, че единственото, което пречи положението на малките кучета да бъде съвсем непоносимо, е това, че разсъдъкът на големите кучета може да го анализира.
В страната на малките кучета всеки щеше да живее както му се иска, ако само знаеше какво иска. Ала в страната на малките кучета никой не смее да вярва в желанието си, защото всеки знае за себе си, че е фалшив предател. В страната на малките кучета има само едно желание и то е желанието винаги да бъдеш някой друг. След като станеш друг, пак ти се иска да станеш още по-друг. В страната на малките кучета всичко е скоротечно. И камъните са скоротечни. Върху камъка на честността лежи камъкът на безчестието. И маските носят маски. Да си сложиш още една маска, се нарича демаскиране.
Страната на малките кучета е страна, в която се срамуваш да живееш. Ако не се считаше за срамно да умреш, мнозина биха предпочели да го сторят. И изобщо да се срамуваш е много срамно в страната на малките кучета.
За онзи, който се чувства зле в страната на малките кучета, единственото, което му остава, е да стане голямо куче. Единственото преимущество да бъдеш голямо куче в страната на малките кучета е това, че тогава не се срамуваш да умреш. От срама, че живее, не може да се спаси и едно голямо куче, да, още по-малко – едно голямо куче.
Какво всъщност попита?


из сборника с писма и есета на Стиг Дагерман

Интересен автор със странна съдба, макар че за Швеция едва ли е странен начинът на кончината му. Препоръчвам творчеството му :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Октомври 30, 2011, 12:52:33
Това писмо да не е писано в "българския период" на писателя... ;D
Много добро.

..."И маските носят маски."


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Октомври 30, 2011, 04:20:53
на мене па ми не ареса...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Октомври 31, 2011, 11:19:06
Тежка е таа вечер у нашия форум. Близък човек на наш съфорумец вече не е между живите. Присетих са за едно стихотворение, по памет ша пиша, и афтура не помна кой беше,....да ма прощавате у тоя момент, те така ми изплува....

Завой на път за мене е смъртта.
Умираш и невидим само ставаш,
но вгледам ли се, с чудна яснота
долавям, че край мене ти минаваш.
....................................

(тука ми са губат неккви стихове :-\)
...........................................
............................................

земята от небе е сътворена,
не е загубил никой свой път
и пак се връща в същата вселена

Ако са сеща некой, да помага, губът ми са неколко стиха...или па импровизирайте,


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 31, 2011, 11:25:43
оффф  :-\  :'(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Малък Шемет в Октомври 31, 2011, 11:27:35
 Искренни съболезнованиа :(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Ноември 03, 2011, 09:09:30
 Така се обича художник
автор: Камелия Кондова

 Нека рисува. Не мен. Аз съм смъртна жена.
 Нека е някое светлонебесно момиче.
 Нека е курва. Така се разказва душа.
 /Аз съм наясно, че само душа се обича/.

 Нека вони на мастика, на чесън и пот.
 Нека от супа, от дреха, от мен се откаже.
 Но нека рисува. Така се разказва живот.
 /Аз съм наясно, че в този живот съм пейзажа./

 Нека да гази през кал, през тела, през сърца.
 Нека, когато заплача, така да се смее –
 че да пресъхна. Така се разказва смъртта.
 /Аз съм наясно колко съм малка пред нея./

 Ще се облегна на рамото на непознат...
 /Знам, че съм хубава, точно когато тъгувам/.
 Но като свърши карминът по целия свят,
 нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Ноември 03, 2011, 09:11:22
Гулема  :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Ноември 03, 2011, 09:20:11
 :) :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Ноември 03, 2011, 10:05:23
никоги не съм вервал ,че цинико-реалист като мене ,ще чете поезия с такова удоволствие и ще му е добро на душата....нема по-големо нещо от изкуството...  :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Ноември 03, 2011, 06:34:50
Страотно е, само таа дума "курва" ма смути.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Ноември 03, 2011, 07:41:48
Кво та смущава па толко  ??? тва са си нещата от живота.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Ноември 04, 2011, 10:19:15
Дядо Добри
Видях трохи, разпръснати в праха, до парещите стъпки на познат самотник. Усетих как проплака нещо в мен -- Човекът, гладен, хляб изхвърлен бе прегърнал... О, Господи! -- простенах аз -- през сълзи истината можех да прогледна. Но моят Бог не ми отвърна с глас, а някак ме накара да прогледна... И аз видях. ... Видях трохи, посипани с любов в пръстта, сред чаканите стъпки на познат добряк. Видях безброй забързани лица на мравки, борещи се със праха и носещи храна... Тогава чак разбрах, че скитникът самотен, прегърнал уличния къшей хляб, ги бе нахранил... Днес той беше като Бог за тях.


 Евгения Иванова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Ноември 04, 2011, 10:35:54
добро а :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Ноември 04, 2011, 10:54:29
 :punk: :punk: :punk:



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Шашаригавия в Ноември 07, 2011, 06:16:26
Радой Ралин:

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.


Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Вая в Ноември 07, 2011, 06:50:35
Я знам, че това стихотворение е на Тома Измирлиев, а Радой само го е дописал.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Шашаригавия в Ноември 07, 2011, 11:54:16
Може и да си права.....и аз така мисля ама понеже пишеше че е на Радой Ралин и за тва. Нема значка, важното е че а убаво


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Ноември 07, 2011, 11:57:31
Много убаво !!!  :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Ноември 08, 2011, 07:56:12
http://www.eva.bg/categories/%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8-%D0%B8-%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BB/28-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8/7918-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%84--%D1%88%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%BA---%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82--%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

Силно ми препоръчаха тази авторка и тази книга, ако някой я е чел, бих чула с удоволствие коментари. Или ако просто проявява интерес... :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Ноември 08, 2011, 08:07:34
Книгата би требвало да е интересна.Има некои турски автори де са серьозни-споменатиа у интервюто Орхан Памук е на пръво место,но у самото интервю има некои неща,дето ако ги четеш между редовете лично на мене не ми аресват..най-вече опита да се представи турската култура за европейска и намеците,че европа требва да се примири  с мюсулманскиа мироглед,се едно че именно мюсулманското светоусещане е основополагащото за Европа-апа твърдението ,че видиш ли още османската империа била тръгнала за Европа може да го тиражира само у Турциа,но не и на Балканите.Тука на османо-турския европеизъм сме се нагледали,наслушали и опитали.Мерси-не пушим.....за мене сичко което иде от Турциа е с две лица-и тава е много опасно..мое да е тесногръдо и не европейско, но у БГ много требва да се внимава с опита за подмяна на европейските културни основи които има нащо общество малко или много, с некви псевдо османо-европейски хибриди.......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Ноември 08, 2011, 08:19:31
Книгата би требвало да е интересна.Има некои турски автори де са серьозни-споменатиа у интервюто Орхан Памук е на пръво место,но у самото интервю има некои неща,дето ако ги четеш между редовете лично на мене не ми аресват..най-вече опита да се представи турската култура за европейска и намеците,че европа требва да се примири  с мюсулманскиа мироглед,се едно че именно мюсулманското светоусещане е основополагащото за Европа-апа твърдението ,че видиш ли още османската империа била тръгнала за Европа може да го тиражира само у Турциа,но не и на Балканите.Тука на османо-турския европеизъм сме се нагледали,наслушали и опитали.Мерси-не пушим.....за мене сичко което иде от Турциа е с две лица-и тава е много опасно..мое да е тесногръдо и не европейско, но у БГ много требва да се внимава с опита за подмяна на европейските културни основи които има нащо общество малко или много, с некви псевдо османо-европейски хибриди.......
+10


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Ноември 08, 2011, 08:22:27
Бъш!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ристо Цоцин в Ноември 08, 2011, 11:34:47
съгласен съм с Чвора- женицата а роденау Страсбург, ма живеа у Истанбул и лаас се опитва да съкрати растоянието между тех като като се самоубеждава че немало Турциа била ориентирана към Европа.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Ноември 11, 2011, 06:57:43
 Реприз на сърце
автор: Лили Качова

Отвъдна е такава тишина.
 В зеницата й – ромонът на Бога.
 Глухарче му е лютнята, а аз
съм чуждата в пейзажа.
 И бездомна.
 Кълбо от нерви съм – бодлива тел –
 защото е сърце и е влюбчиво.
 Привързва се, а после –
 вик –
 разстрел –
 и дълго от парчета се събира.
 Защо да го ранявам с нов мираж?
 Във този свят –
 училище за грешни –
 с изкърпвани сърца до днес живях,
 с най-дрипавото ще си вдигна черква.

 Смирява ме такава тишина.
 И бесовете ми – смалени до кутрета.
 А аз без тях… навярно съм добра.
 И бързам –
 сол за път да си отсея.

 11.11.2011


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Малък Шемет в Ноември 11, 2011, 11:46:17
 :punk: Готино  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 15, 2011, 10:28:23
********************
Искам да защитя правото да си тъжен.
Който казва,
че трябва винаги да си весел - лъже.
Не за сватба на тая земя сме калесани.
Може като стара селянка
да оплакваш своите мъртви.
Да пъшкаш, когато с длани премазани
зидовете във себе си къртиш.
Да те тресе от люта любов или люта омраза.
Понякога да си сам. Болен. Забравен.
Но да поемеш върху си света такъв, какъвто е -
и слънчев, и нощен.
Когато се биеш за него, да плюеш солена кръв, да скърцаш със зъби от болка,
но да се биеш още!
Тъгувай! Тъгата те прави ... човек.
Тя дава цена на усмивката. На ласката.
Денят ти е пълен - затова не е лек.
А вечно се смеят само маските.

Ст. Пенчева


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Ноември 15, 2011, 10:59:33
 :) cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Ноември 15, 2011, 10:38:00
 :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Малък Шемет в Ноември 15, 2011, 10:38:12
 O0 :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Ноември 18, 2011, 12:56:33
Защото съм малко в тази позиция днес :D, се сетих за една мнооооооооооооого мъдра мисъл от една книга: "..., че основният проблем с това да не правиш нищо се крие във факта, че не можеш да разбереш кога си свършил. "

http://chitanka.info/text/4418/2#textstart

Ето и книгата, според мен си струва. Изпълнена е с подобни лафчета. ;) :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Ноември 18, 2011, 01:41:58
О, да! А аз се чуда що се преуморявам напоследък, пък то не съм знаела кога съм свършила с нищоправенето  :smeeeh: Ще прочета!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Малък Шемет в Ноември 19, 2011, 01:47:42
Мой много любим писател фкючително и тази съм я чела,но за сага любимата си негува йе Катедралата,уффф кфо говорим бре дееба,я съм си заклета фенка на Агата Кристи ,оттам на татика нема коментирам  guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Маруца в Ноември 23, 2011, 02:19:30
Защото съм малко в тази позиция днес :D, се сетих за една мнооооооооооооого мъдра мисъл от една книга: "..., че основният проблем с това да не правиш нищо се крие във факта, че не можеш да разбереш кога си свършил. "

[url]http://chitanka.info/text/4418/2#textstart[/url]

Ето и книгата, според мен си струва. Изпълнена е с подобни лафчета. ;) :)

Тая книжка ги зачетох от неколко дена. Интересна е, а и верно има добри лафове...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пента в Ноември 29, 2011, 11:18:50
едно стихотворение от Мария Донева, от прясната й стихосбирка "Магазин за обли камъчета"

ето нещо от ней:
***

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.



...на 1.12. ще има представяне в София, там къде бе представен Алманахо нашенски.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Ноември 29, 2011, 12:51:44
 :) cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Ноември 29, 2011, 02:19:57
наистина е хубаво и докосва cv :)

ето една басня, която открих из интернета и ме впечатли :)


Възглавка за будители
 
На кучето оплакал се петела:
„Тази правда, чумата я взела!
Хората ги будим сутрин рано,
с най-прекрасното от нас избрано,
а черна благодарност ни застига...
Песента ни секва на дръвника!”
Отвърнало му кучето с насмешка:
„Жертва си, като ненужна пешка.
Будителите, никой не обича,
ядове в живота с тях навлича!
Дръвникът е възглавка и учител
за всеки самозван будител!
А с останките от пищните трапези
човекът верните си псета ще поглези!!!”
 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 29, 2011, 05:24:21
Добро...  cv  yn


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Ноември 30, 2011, 11:01:22
На днешния ден през 1835 годин, са а родил един велик писател
Марк Твен ! Признаам си, че за тава ма подцети бай Гугльо, понеже е
сложил кратинка от "Том Сойер", ма и така да е - това не променя факта  ;)
Еле некулко негови афоризми, дека са си ми настолни и предполагам, че
сички сте ги чувале, та да си спомним за тоо дОбър човечец, който
(нека не звучи по македонски, я гу вервам  ;)), ако беше роден в българско,
със сигурност щеше да е от СЗ-край  ;D  ;D  ;D

"Класика е това, което на всеки му се иска да е прочел, но никой няма желание да чете."

"Малцина от нас могат да понесат щаститето — имам предвид щастието на ближния си."

"Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти."

"Не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден."

"Никога не бъди точен — губиш много време, докато чакаш другия."

"По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения ..."

"Слуховете за моята смърт са силно преувеличени."

"Тайният източник на хумора е не радостта, а тъгата."

"Човекът, който не чете добри книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете.

"Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно."

Аре стига толкува  :pijenje:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Ноември 30, 2011, 11:29:30
 guru :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Ноември 30, 2011, 07:15:31
едно стихотворение от Мария Донева, от прясната й стихосбирка "Магазин за обли камъчета"

ето нещо от ней:
***

Искам при тебе. Със тебе. Защото
нещо солено ми мокри окото,
нещо студено гърбът ми усеща,
нещо безлюдно ме чака на среща,
нещо безсилно в ръцете ми празни,
нещо, забравено в мисли напразни,
в сън недокоснат, в милувка случайна,
щастие бързо, заключено в тайна,
нещо загубено, много любимо,
толкова светло, чак непоносимо,
толкова тъжно и толкова тихо,
че го обиждам със своите стихове,
нещо отвъд светлината и мрака,
просто да дишам, и просто да чакам.



...на 1.12. ще има представяне в София, там къде бе представен Алманахо нашенски.
guru Могу ми ареса,а я не съм сред най-поетичните и романтични ора у тоа форум...! ;) ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Декември 18, 2011, 09:50:32
Да споделъ предколедно един много любим мой разказ.

http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm (http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Декември 18, 2011, 09:03:38
Да споделъ предколедно един много любим мой разказ.

[url]http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm[/url] ([url]http://margaritta.dir.bg/praznichen/ohenri.htm[/url])


Ееее, Уйне, жива да си!  ::) Страхотен разказ на голем писач...  cv



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: onufri в Декември 18, 2011, 10:50:59
Много добър!
Имаме една книжка с негови разкази и точно този със сигурност съм го чел и си го спомням много добре.
Сега като се прибера ша подира книжката и ша си ги зема! Добре, че ме сети за тава, Уйне!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Декември 18, 2011, 11:41:08
Много ми мило става секи път като го чета тоя разказ  :'(
Ше съм много благодарна, ако некой попадне на книжленце с разказите на О'Хенри и ма уведоми своевременно да си ги закупа.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Декември 19, 2011, 12:18:25
има издание от поредицата ,,Световна Класика" с разказите на О“Хенри.Я там съм го чел тоа разказ и още тогива ми напраи страхотно впечатление.Дири по антиквариатите негде иначе ново издание не съм виждал...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Декември 19, 2011, 10:05:17
Дирила съм у Враца, ма нема. Требва неко път като ода по София да ида на Славейков, там не може да я нема.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Декември 19, 2011, 11:17:47
Я имам едно книжле с твърди зелени корици от време оно, бех невръсна пуберка коги ги чето за пръви път. Още си го паза. 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Декември 19, 2011, 11:20:18
Расказо а много убаф, ама не знам що я никак не обичам съфпаденията у литературата, а коги са повече от едно - вече става страшно. Къ вика Бубето, коги ми се депресирва, си четем Буковски - нема начин да се не депресирам!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Декември 24, 2011, 02:58:13
БЪДНИ ВЕЧЕР

Мисълта ме пак повръща
на Амбарица в полите,
на незлобието в дните:
виждам се във нашта къща.

Зима. Вятър пей в комина.
В къщи - майка ми, баща ми -
как са живи в паметта ми!
Утре Нова е година.

Във огнището главнùте
праскат, ярко пламенеят.
Бъдни вечер е. Светлеят
и лицата, и душите.

Бъдни вечер! Час без грижи,
час на радост и утеха,
на поезья в бедни хижи
и под богаташка стреха.

Веч трапезата от баба
със тамян е прикадена
вощеница в къщи лена
свети, бодната във хляба.

Миг тържествен, свят. Баща ми
измълви "Ядят убози" -
всички кръстим се. Но в този
час е другаде ума ми.

Мисля моята премяна,
мисля новите обувки -
колко радостни цалувки
ще им давам аз зарана!

Фесчето, кат мак червено,
утре - пръв път над челото!
Сетренцето изкроено
на баща ми от палтото.

Тръпне млада ми душица,
от блаженството огряна...
До зида стои опряна
дряновата сурковица.

Тази нощ - по суроваки.
Както в прежните години:
ще мерат ръце неяки
и съседи, и роднини

и щастлив, с душа засмяна,
дребните пари ще крия
във кесийката басмяна,
дето майка ми уши я.

Лягам си. Но от очите
бяга сън. Сърцето цяло
в нетърпенье затрептяло
за минутите честити.

Как нощта отива мудно!
Вратня нийде се не чука.
А кандилото, сè будно,
пред иконата блещука.

Иван Вазов

 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Декември 24, 2011, 01:09:05
Абе чекайте да ви питам, като споменахте депресирванье.  Я едно време четох Мъртвите сибирски полета и много ми ареса. Таа ли книга беше, дека едни отиват на заточение у некви рудници и връвът с вериги през снежните полета. Такъв некъв спомен имам. Ако е същата книга да си я дира да я чета па.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Декември 24, 2011, 02:20:41
Бе заповнила си тава, онава, ма не бъш. Ма има нещо такова де. :green:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Декември 24, 2011, 04:04:26
Е, доста отодавна беше, саках да вида дали става въпрос за същата книга, да не е да бръкам с неко друга. Зема да си ги купа, помна, че мого ми ареса.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Декември 24, 2011, 04:16:38
Я а чето късно, та не може да ме грабне, къкто и "Скитнико евреин" - тава са книги къде се четата къде 14-15 годишна възрас. Поне я така ми се види. Ма таа тема май не е за книги. Дидеме ако сакаш у правилната, че е Бъдни вечер - да не сръдиме Манарчето и он а ора  :green:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Декември 27, 2011, 11:55:53
Евгений Евтушенко
На смерть Вацлава Гавела

Теперь все не верят политикам на слово,
не зная, что скрыто у них на уме,
но люди поверили в Гавела Вацлава,
спасшего право на Слово в тюрьме.
И рядом с примазавшимися нуворишами
к его могиле придут в этот день     
тень Сахарова,
                        что-то недоговорившая,
и Палаха
                              недогоревшая тень.
Всегда оккупация —
                                  ложь аморальная.
К могиле придет,
                              себе сам не простя
танкист,
         застрелившийся где то-то в Моравии,
нечаянно там раздавивший дитя.
И Восемь Отважных с коляскою детскою
придут на могилу,
                                      плакаты неся.
Моя телеграмма наивная,
                                           дерзкая,
туда прилетит,
                              пожелтевшая вся.
Рос я вблизи нумерованных ватников,
двух арестованных дедушек внук.
Мир я ушами, глазами ухватывал
и у ноздрей на свободу был нюх.
Песню поймал среди вьюжного воя
 в ближнем ГУЛАГе —
                               ее не забыть! –
«Сбейте оковы, дайте мне волю!
Я научу вас свободу любить».
Свобода...
               Успели вовсю измарать ее,
словно одну из обманутых дур.
Ловко притворные демократии —
это же скрытый подвид диктатур.
Как нам бациллы бесправия вывести?
Кто в человечестве полностью чист?
Где государство сплошной справедливости?
Кто нас достоин свободе учить?
Как вырабатывать совести правила,
где вне закона вражда и война, —
вот что у края могилы Гавела
Чехия думает, и не одна.
Столько уж лет мы без Гитлера, Сталина,
а на планете все не путем.
Знаем, что надо свободу отстаивать.
Кто нам подскажет —
                              что делать потом?!

Декабрь 2011

Нека през 2012 всеки един разбере, какво трябва да прави със свободата!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Януари 06, 2012, 10:11:01
http://vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t651/t5190


Желая ти време

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Януари 06, 2012, 11:18:02
 cv thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пустиняка в Януари 06, 2012, 04:26:35
Оффффффф... тава не е за тоо форум.... мани, мани...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Януари 06, 2012, 04:30:18
много добро  :punk:  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 16, 2012, 06:42:56
Я па провокирана от мислите на Аврам са сети за ени стиове на Вазова.
За теснината у душата человешка.



Манастирът тесен за мойта душа е.

 Кога човек дойде тук да се покае,

 трябва да забрави греховния мир,

 да бяга съблазни и да търси мир.

 Мойта съвест инак днеска ми говори.

 Това расо черно, що нося отгоре,

 не ме помирява с тия небеса

 и когато в храма дигна си гласа

 химн да пея богу, да получа раят,

 мисля, че той слуша тия, що ридаят

 в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

 И мойта молитва се губи кат дим,

 и господ сърдит си затуля ухото

 на светата песен и херувикото[1].

 

 Мисля, че вратата на небесний рай

 на къде изглеждат никой ги не знай,

 че не таз килия извожда нататък,

 че из света шумен пътят е по-кратък,

 че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

 че потът почтенний на простий орач,

 че благата дума, че правото дело,

 че светата правда, изказана смело,

 че ръката братска, без гордост, без вик

 подадена скришно на някой клетник,

 са много по-мили на господа вишни

 от всичките химни и тропари[2] лишни.

 

 Мисля, че човекът, тук на тоя свят

 има един ближен, има един брат,

 от кои се с клетва монахът отказа,

 че цел по-висока Бог ни тук показа,

 че не с това расо и не с таз брада

 мога да отмахна някоя беда

 от оня, що страда; мисля, че канонът

 мъчно ще направи да замлъкне стонът;

 че ближний ми има нужда не в молитва,

 а в съвет и помощ, когато залитва;

 мисля ази още, че овчарят същ

 с овцете живее, на пек и на дъжд,

 и че мойте братя търпят иго страшно,

 а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,

 и че ще е харно да оставя веч

 таз ограда тиха, от света далеч,

 и да кажа тайно две-три думи нови

 на онез, що влачат тежките окови.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Януари 19, 2012, 05:27:48
Нещо не ми излиза цялото и те за това го добавям



Мисля, че вратата на небесний рай

 на къде изглеждат никой ги не знай,

 че не таз килия извожда нататък,

 че из света шумен пътят е по-кратък,

 че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

 че потът почтенний на простий орач,

 че благата дума, че правото дело,

 че светата правда, изказана смело,

 че ръката братска, без гордост, без вик

 подадена скришно на някой клетник,

 са много по-мили на господа вишни

 от всичките химни и тропари[2] лишни.

 

 Мисля, че човекът, тук на тоя свят

 има един ближен, има един брат,

 от кои се с клетва монахът отказа,

 че цел по-висока Бог ни тук показа,

 че не с това расо и не с таз брада

 мога да отмахна някоя беда

 от оня, що страда; мисля, че канонът

 мъчно ще направи да замлъкне стонът;

 че ближний ми има нужда не в молитва,

 а в съвет и помощ, когато залитва;

 мисля ази още, че овчарят същ

 с овцете живее, на пек и на дъжд,

 и че мойте братя търпят иго страшно,

 а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,

 и че ще е харно да оставя веч

 таз ограда тиха, от света далеч,

 и да кажа тайно две-три думи нови

 на онез, що влачат тежките окови.

 Рече и излезе.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Aврам в Февруари 02, 2012, 01:50:56
Прозренията на гения.

       
     
                БОЙКО

           Пенчо Славейков


Три вечери поредом обикаля

край Недените пусти двори Бойко,

три вечери въртя го тъмен шемет

и дълги дни подир това мъгла -

и пред очи и на сърце му тегна.

Измамата живота му вгорчи.

"Не бери грижа, чедо, преди време -

раздумваше го майка му - сам знаеш:

измама що е хранило, нича

зарад сърце такова някой тъжи!"

 

И прави думи. Неведнъж и сам

си ги е шепнал на сърцето Бойко.

а все пак нещо свива туй сърце.

И палавите прязнощни звездици,

що всяка вечер го така безгрижен

на одъра заварваха - сега

заваряха го, ненадвит от сън,

като обжегнат тамо да се мята.

А сякаше напук, из село нейде

извиваше с цафарата си медна

унесено нехайник някой млад:

подкършената изподтихом песен

ехтеше с пуста жалба зарад младост

и чезнеше за дваж по-пуста обич.

А времето фърчи, не го е грижа

кому тежи, нито кому е леко, -

то неусетно челото на Бойка

приведе и над тъмния му поглед

дълбока сянка на тъга заметна.

не беше вече онзи Бойко той,

на всички драг - седенките без него,

седенки що не биваха, нито

хоро хорото. Ни кой не попита

какво му е на младото сърце;

па и да пита, казва ли се с думи

сърцето как тъгува за севда!

Не питаха го и защо така

е работа напуснал той. И свои,

и другоселци идваха при него,

като при първи майстор бъчевар -

че работата майстора си дири;

ала на младий майстор се отщя

от майсторлък и работа, откак

изгората му дните изгори...

Не дига се за работа ръка,

когато падне мъка на сърце.

 

На край на лято - другата година -

веднъж и дваж му майка позагатна,

тъй изделеч, доде потрети ясно:

(те пред оджака привечер седяха)

"Било билото, чедо: все, що бива,

се с дни забравя... Ех, не доживя,

той татко ти - барем, докле са дни

да видя и аз отмяна, на унуче

да се порадвам..." Не отвърна Бойко

на майчини си думи. Изпод вежди

я сал озърна и приведе чело;

и странн се усмивка застоя

на устните му. Кой знай, белки нещо

да каже трепна таз усмивка тиха -

и пак изчезна няма, както дойде!

С това се свърши само нея вечер.

А наскоро и онова, нает,

що бе сторила старата му майка,

се свърши: мина и не мина време,

доведе тя от бащино му село

къщовница и угледна, и спретна.

 

Кой знай как пристана лесно Бойко.

Наистина, то приказки не ще -

хатър се майчин лесно не прекърша,

но все пак... Да; а булче му се падна

на чест, не булче - злато. Позлати

то Бойковата къща и зарадва

старешко сърце майчино. И често

"Сполай ти, боже - шъпнеше си тя,

като я гледа спретна и засмяна

из къщи да реди, - сполай, че мен

и чедото ми с тая чест дари!"

 

Но радостта й бе едно горчило

това, че все намръщен ходи Бойко

и някак си като замаян; реч

съвсем нарядко из уста изустя;

понякога не вижда, не дочува,

но бо`зна де по цели дни из къщи

се дява. Майци на сърце това

зле падаше, но лесно се придумва

за чедо майка тъй сама-самичка -

нали со време се оправя!

 

Над къщи зло се виеше, а зла

не чу се дума. Тъй се мина зима,

запролети се, лято прелетя -

ей дойде есен. Още гроздобер,

и работата полска се привърша;

започнаха за зимници да готвят

от овреме къщовници стопани.

 

Такъв къщовник беше Ненко Бъта,

мъжът на Неда, Бойков едновръстник,

И привечер, завръщайки се пътьом

от работа, при Бойка той завърна:

"Чуй, дома чакат съдове; мини,

когато сгода тия дни ти падне."

 

Зашеметиха тия прости думи

сърце и памет Бойку, както есен

зашеметява вихър сух листец,

на вейката си още все крепен.

И два дни ходи той като в несвяст.

На ранина, на третий ден, у тях се

со сечивата Бойко озова...

На двора бяха съдовете сбрани

и залови се той за тях, очи

без да възвие окол да погледне.

 

Преви към пладне: ратаите мудно

от работа из двора се прибраха.

Тогава счу зад себе стъпки той

и поздрав излек: "Бог помози, Бойко!"

 

И тутакси той сепнат се обърна -

а бяла Неда вече там нататък

отминаваше, с кобилица на рамо.

И щя не щя, а все пак фърли той

след нея поглед - и съгледа как

тя възкриви зад порти: бял чембер

подире й се метна и затули.

Ала се тя за дълго не забави.

И тоя път, на връщане, пред него

запря, на рамо с менците ковани,

като продума: "Думам му отдавна -

ще се разсипят съдове... ех, знайш я,

какъвто си е Ненко... Ами ти

какво си, Бойко?" ала я не чу

той тоя път - наместо длето, свредел

заврял в готова цепка, да затъква

наместено на сгода лико... "Зер -

тя поднови - кажи го, второ лято

отка` не сме се виждали... А, Бойко?"

- Две лета, Недо - като под земя

се той обади... - Харно са, сполай -

от майка много здраве..." Постоя -

и първа тя отново пак подзе:

"На ранина замина Ненко с тейка

в Загоре... Време мярка се, минува,

сън сякаше сънуваш!" - Ех, сънувах!

И сън ли беше! - смутолеви той...

И стори му се работата вече

като да е привършил, и набързо

сбра сечива, наканен да си ходи;

но се изправи, застоя се, някак

учуден: "Тук? Че как така? Защо?..."

А вперила во него модри очи,

като че ли тя искаше това,

що не издума с замъглени думи,

да го додума с поглед - "Дълга нощ,

и Ненко е в Загоре"... Като нож

пробиха сърце Бойково тез думи! -

"Остай си сбогом!" - Сбогом... много

                                здраве!

 

Невяста Райка още не се беше

отсрамила и срам над къщи падна.

Тъй бива то... Край плет помине някой,

лулата си отърси и замине,

а, току-виж, подпушило завчас:

повейне ветрец - и гони белата!

Отде повя сирака, той самичък

си знаеше - а тласна го залисан

во бурята на чувства, що душа му

опустошиха, първий вихър още

несмогнала да преживее - както

гора в пожар: недогасена искра

избий и с двойна сила плам се емва,

и зелента превръща се на пустош.

Не го свъртя во къщи веч съвсем

и работата, подновена пак,

като обувка скъсана подритна

и се извърна той в несвяст от нея.

Па и сама се работа извърна

от майстора, полека, неусетно.

И да се не извърне! Со зори

излезе чак - чак вечер се додътри,

нарязан гръста. Работа го чака

и хората припират - ден за ден,

и никой веч при него не завръща...

Търпеньето е с край. Не изтърпя

неволната му майка; ала кешки

до гроб да бе търпяла - не би чула

от чедото си нечедовни думи.

Когато му натякна тя - за смях

и на децата че е станал вече -

извърна се той сопнато към нея:

"Теб що ти е? Нали на мен се смеят!

Аз и смехът, и мъката си зная."

Ни думица горката му невяста

не смя да каже; денем по шетня,

по работа насам-натам, а сутрин

притуляше възглавието си, мокро

от сълзи, майка да го не съгледа.

 

И ето пак за всички драга пролет

довя долняка топъл откъм юг.

За работа се хора заловиха,

а Бойко плъзне все по механите.

Дома намръщен и по механите

такъв по цели недели - и в миг

налетя го на гняв и ядни думи,

от тъмното мълчание по-зли,

и няма край... През лятна жега тъй

се мъкнат мудно тежки дни и мъка

е на душата, а когато рухне

дъжд и градушка, дваж по дотежней.

Изходиха и врачки, и знахари,

какво не му замесваха во хляба,

с какво не билье нощем го димиха -

не би късмет. С магии скритом вшити

в елека, той излизаше из къщи

и връщаше се вечер пак пиян.

Как падаше невести на сърце,

какво тежеше мйци на душата,

що ги е чужди еня - път минават,

безпътни думи думат: "Бъчеваря

завърза пъп за бъчвата!" Не страя

и не понесе срам на старини,

при пролет още грижната му майка

на одъра се гътна - и не стана.

При смъртний час доведоха пиян

от механата Бойка. Но от него

се старата отвърна с тежки думи:

"Да ти не бъде просто ни от бога,

нито от майка, синко!" - издъхна.

Главата му со друго беше пълна

и майчините думи дали той

чу и разбра, кой знае. Само сбра

устата му усмивка странна; миг

на устните му застояна, тихо

изчезна тя, тъй както се яви...

Ей на изход година, откакто Бойко

се бе оженил - и година как е

живота на невястата почернил.

И мълком тя пренасяше обиди

от някога обичния си мъж,

и мълком сълзи ронеше - в света

саминка, като капчица на стряха.

"Живот е даден - всякой во живота

с честта си" - тъй раздумваше се тя

со майчини си думи, и се плахо

ослушваше в сърце си, че под него

се беш ерожба зародила. Бойку

тя неведнъж наканва се да каже,

а нещо я за гърлото притисне

и вместо думи сълзи я избият.

Сам можеше и той да види ясно,

невястата му че ще стане майка

наскоро, ала кой ти я поглежда!

А приближава съдбоносний ден

и го сеща... Нещо й е мъчно

и радостно - и иска й се нему

да повери туй, що душа й мъчи

и тайно радва: "Негли пък това

го сепне, друго ако не помага!"

 

Отдавна слънце зайде и нощта

над уморено село се надвеси.

Прибират се работници дома,

коля скриптят, понесли от полето

на гумна тежки снопи... Отдалеч

тя стъпките неравни на мъжът си

дозе, на прага къщен се изправи

да го посрещне. Залюляно той

пред нея се възпря и я кръвнишки

изгледа изпод вежди: "Да не би

и ти да ми запречаш път!" - се сопна,

и на жена си погледа свенлив,

без да съгледа - хласна я с коляно,

събори я на подът и отмина,

като промъмра, скърцайки со зъби:

"Че в механата ми отбиха път -

и ти ли пък ще ми отбиваш вкъщи!"

 

През нея нощ во мъки тя доби

без време първа - и последня рожба.

Ненавремните мъки не понесе

и легна тя на одъра, за нивга

да се не дигне. Грижните съседки

около нея шетаха, а тя

безпаметна се мяташе в леглото,

нашепнувайки с устни загорели

несвестни думи и на подкървени

очи со поглед неподвжижно вгледан.

Нерядко тя дохождаше на себе

и все, напусто, с думи и со поглед

за рожбата си пита: ала никой

не посмей дори да й загатне

къде е тя, какво со нея стана,

и само я тешаха со измами,

че някоя и н`ам-къде си уж

детето е прибрала на кърма,

докато се от болест тя продигне.

Кой би й казал и какво - на майка

при смърт, за рожба мъртвородна?

 

Събрани бяха привечер веднъж

съседките при болната родилка

и нея те - за време укротена

от огницата - со поволни думи

разтушваха. А тъкмо се и Бойко

тогаз завърна вкъщи. Пред вратата

той, без да иска, се възпря и вслуша

во говора, що идеше отвътре.

И чу той ясно думи на жена си:

"Подхлъзнах се из стълбата, а то

не му бе време... подир месец, два...

Нали било му писано... Понесох

по стълба менци, и н`ам как со тях

на подплес стъпих - та на двора чак...

Ех, божичко, па нея нощ!" И нищо

не чу нататък Бойко. Спря се той

и като се че нещо вби в душа му,

зави му памет и сърцето стисна,

като приклещен пръст между врати.

Какво бе туй? С лъжовни думи тя

закриля тоя, който младостта й

почерни, който с първата си рожба

уби? Не е ли туй насън? С какво ли

за нея той е драг, та го закриля

пред хората?!

     И цяла нощ се той

по двора лута, сякаш тия думи

в душата му откриха пропастта

и в ужас той дълбоко и дълбоко

се в тая пропаст взира - и потърсен

самичък се от себе си отвърна...

И дълга бе за него тая нощ,

по-дълга от денете, преживени

с извърнато сърце от всичко мило,

милеящо за него во неволя.

И неведнъж през нея нощ пристъпя

към прага той - а не посмя да влезе.

-------------------------------------

На третий ден, с приведена глава

вървеше той след черното носило

на своята неволница невяста...

Затвориха новоотворен гроб -

разидоха се хората - тъмней

черковний двор... Потихия вечерник

люлей надгробни бурени и тям

потайно нещо като че ли шепне.

Над току-що засипания гроб

застанал, Бойко като вкаменен,

като надгробен камък, неподвижно

с оборена глава на гръд стоя,

докле се спусна тъмна нощ. Тогава

упъти се към къщи той. И пак

не посмей през къщний праг да влезе,

а седна вън на ниския чардак,

закри лице с ръка - и първи път

студената самотност го обгърна

и из очи му хлътнали изтръгна

сълзи, незнайни досега за него...

 

А надалеко нейде си из село,

унесено нехайник някой млад

извиваше с цафарата си медна.

Подкършената изподтихом песен

ехтеше с пуста жалба зарад младост

и чезнеше за дваж по-пуста обич.

 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Февруари 12, 2012, 04:34:43
Как искам пак да съм дете,
        да скитам в наште пещери,
да плувам в синьото море,
        да бродя в здрачните гори!
Не съм саксонец горделив,
        на свобода съм се родил,
сред планините съм щастлив,
        прибоят морски ми е мил.
 
Вземи ми титлите, съдба,
        и нивите, орани с плуг —
презирам робските чада
        ведно с угодниците тук!
Върни любимия ми бряг —
        прибой на яростни вълни.
Там искам да се скитам пак,
        тъй както в детските ми дни.
 
Все още млад, разбирам аз,
        че тоя свят не е за мен.
Защо последният ни час
        е с мрачни сенки обграден?
Сънувах сънища добри,
        с блажени образи богат:
о, истино! — защо разкри
        с лъчи омразни тоя свят?
 
Обичах — но останах сам;
        дружах — но без другар съм днес.
Сърцето ми тупти едвам,
        обезверен съм и злочест.
Макар че с вино някой път
        лекувам болката в гръдта —
за кратко радва се духът,
        сърцето гасне в самота.
 
О, тези да търпиш злочест,
        с които злато, сан и власт
случайно те събират днес,
        да пиеш в празничния час!
Душите верни ми върни
        и чувствата от младостта;
и от сганта ме изтръгни,
        че тя убива радостта.
 
И ти, обичана жена,
        която всичко си за мен,
усмивката ти избледня
        и моят дух е вледенен.
Спокойно ще се разделя
        с разкоша тъжен, с пошлостта,
и тъй ще се задоволя
        със тишина и доброта.
 
Аз мразя тоя хорски шум;
        шума — не хората — презрях.
Жадува бездни моят ум —
        ще му подхожда мрака в тях.
О, ако бях с крила роден,
        то към гнездото си тогаз —
към Небесата — устремен,
        се бих успокоил и аз!
 
1806, Байрон


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Февруари 12, 2012, 10:19:31
оф-оф-оф-английският бисексуален с уклон към чист педераслък  благородник ,решил от скука да се облече във фустанелата на гръцки клефта и да поприключенства-в мъжка компания,като същеврменно лъжливо представя тантурестите, космати, мазни и мързеливи обитатели на Пелопонес за наследници на елините...умрял от треска,след кръвопускане,със  симптомите на СПИН,като в живота си е успял да унижи не една особа от женски пол....добрите стихове не оправдават отвратителния живот....
ПП:Сори Кумичке-нищо лично,ма тва е една от творческиет личности която меко казано не ме вдъхновява ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Февруари 15, 2012, 07:46:21
оф-оф-оф-английският бисексуален с уклон към чист педераслък  благородник ,решил от скука да се облече във фустанелата на гръцки клефта и да поприключенства-в мъжка компания,като същеврменно лъжливо представя тантурестите, космати, мазни и мързеливи обитатели на Пелопонес за наследници на елините...умрял от треска,след кръвопускане,със  симптомите на СПИН,като в живота си е успял да унижи не една особа от женски пол....добрите стихове не оправдават отвратителния живот....
ПП:Сори Кумичке-нищо лично,ма тва е една от творческиет личности която меко казано не ме вдъхновява ;)

Няма за какво, Док! Уважавам хората за това, което са, а не по това дали ни съвпадат литературните предпочитания. ;) :krkanje: И аз имам своите. :)

Ето една арменска легенда, представена като поема от Аведик Исаакян. Като цяло мисля, че има какво да се поспори по нея, но ми допада основната идея. Затова и я споделям с вас.

 Аведик Исаакян е арменски поет, писател, член на Арменската академия на науките. Още на младини започва литературната и политическата си дейност. Заради участието си в Арменската революционна организация е арестуван и лежи в затвора. Впоследствие е затварян още два пъти и през 1911 г. емигрира. Посвещава много свои творби на изселването на арменците в Османската империя. По време на Втората световна война написва голям брой патриотични творби. Носител е на много награди.

Майчино сърце
(Арменска легенда)

Легенда на древна страна!
Тя разказва,
че син,
единствен син
обичал девойка една.
Девойката казала: "Ти
любовта докажи!
В знак на обич иди
и сърцето на майка си ми донеси."
Объркал се момъкът млад.
Пристъпил напред,
заплакал той блед
и се върнал отново назад.
Но девойката казала с яд:
- О, нещастник злочест,
да не те видя аз,
докато сърцето не ми донесеш.
Отишъл си момъкът влюбен
дома,
сърце на планинска сърна
понесъл на длан
и на девойката мила го дал.
- Ти лъжеш отново и днес!
Да не те видя аз,
ако бързо,
завчас
сърцето на майка си не донесеш.
И момъкът своята майка
убил.
Затичан така,
със сърцето в ръка,
подхлъзнал се и строполил.
Тогава сълзи червени
проля
майчиното сърце:
- О, милото мое момче,
къде се удари,
да не те заболя?...

1919
Женева



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Февруари 16, 2012, 08:38:57
Навън пак духа вятър студен.

Навън е арктическа зима.

Сняг трупа по метър на ден,

напук на прогнози и климат.

Навън снегорини чистят с гребла

артериите за комуникация.

Цвили като кон, за сефте оседлан,

автобус, буксуващ с грация.

Сгушени хора предават си грипа

като важна обществена тайна.

Вестникарката Мими сдава екипа,

подскачайки на студа всеотдайно.

Един ненормалник храни от шепа

бездомните улични стражи.

Денят се прави съвсем на утрепан,

сякаш няма какво да ми каже.

Той е прав. Той просто не знае

кой какво за днес ще измисли.

Може кметицата, с напън безкраен,

да обяви, че града е разчистен.

Може Европа да ни зарадва,

че претакова на гърците кефа.

Може Борисов да изкомандва

дори и на синоптиците шефа.

Може да настане пълен обрат.

От утре - удобна прогноза.

Бедният, вместо да става богат,

да мине на хлорофил и осмоза.

Може тогава и гербер да цъфне

посред преспи, вятър и зима.

Станишев може отзад да се ръфне,

че поста партиен му взимат.

Може да пламнем в горски пожари.

Може да се давим и в наводнения.

Революция също, гопода и другари.

Даже да имаме и собствено мнение.

Навън, обаче, все пак е студено.

Автобусът за крайната спирка замина.

Всичко за днес е пак предрешено:

на винце червено. И пак пред камината.

От Асен Дипчев - оряховчанин, живеещ в Голямото село


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Февруари 16, 2012, 10:00:36
 :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Февруари 16, 2012, 09:24:12
 thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Февруари 24, 2012, 04:55:32
Подсвирквайки – към Голгота
(предизвикано стихотворение)

Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така –
подсвирквайки – към Голгота.

Мога всичко – добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.

След седем водки да тръгна пеш.
И даже – без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.

Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето
направо връз мръсния нощен асфалт –
да има какво да подритвам…
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!

Римско право

Зная – „през тръните към звездите”.
Тръните – вкъщи. Звездите – в очите ти.
Аз през трънака съм минала, божем –
белези триста кървят върху кожата ми.
Карта на дните ми с тях е чертана –
стари ръбци до сълзящи кръв рани.
Като дантелена рокля ги нося,
с тях са обути краката ми боси.
Те ме препъват, аз ги отмахвам –
тръни по пода, тръни връз стряхата.
И все успявам да се измъкна –
в рая да вляза направо от пъкъла.
С трънен венец на челото съм свикнала,
но върху тръните лаври поникнаха.
И със душа, към душата ти литнала,
цепя през тръните – с поглед в звездите.


Last

Не че няма къде да отидеш,
но под този пласт рехав озон –
аз съм твойта последна Колхида,
ти си моят последен Язон.

Завържи се за мачтата яко
и за мен да забравяш не смей –
аз съм твойта последна Итака,
ти – последният мой Одисей.

Не че взе да нагарча животът,
но му помня и сладкия вкус –
аз съм твойта последна Голгота,
ти си моят последен Иисус.

На ръба на вселенската бездна
райска ябълка ще ти подам –
аз съм твоята Ева – последната,
ти си моят последен Адам.

                                      МАРГАРИТА ПЕТКОВА
                                     /ЧУХМЕ СЕ онзиден по повод рождения й ден, та рекох     
                                да пусна нещо нейно,много си я обичам/


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Февруари 26, 2012, 06:38:13
AMEN!


Галя Радева


 Какво толкова – лекарска грешка.
 Отрязваш главата, случайно...
 После ще сипнеш в косата си пепел,
 две-три сълзи, и – прощавай!

 И те моля, Господи, моля те,
 когато съм ЛОШО ранена,
 изтръгни ми езика, проклетия!
 Несправедлив е в момента...

 Скъсай го, скъсай го, Господи!
 Спаси ме от всичко нечисто.
 Тогава съм грозно безпомощна,
 тогава съм мръсна вълчица...

 Извий ги - до кокал, до кокал! –
 счупи ми ръцете, щом трябва,
 но не давай на моята същност
 да къса пак! Точно там, вляво...

 Не се ли напука, ти пукнице?
 И аз съм мечка, имам следи...
 Изяж си отровата вътрешно –
 та аз знам как боли, как боли!

 Направи ме сладникава, бозава,
 превърни ме във гадно желе
 и в мазна лъжа, и в продажница,
 но е по-добре! Само ме спри...

 Нали бил си обичал? Нали, Господи?
 Не позволявай да се намразя!
 Врагът е във мен, най-най-злостният –
 аз не мога да си прощавам...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Февруари 27, 2012, 07:33:13


                                                              ТИ ДОЙДЕ
                                                      Текст: Явор Кирин
                                                Музика: Красимир Гюлмезов




                                                    Пак в съня ми надникна
                                                    и без глас проговори.
                                                    Без билет си пристигнал
                                                      и без ключ си отворил.


                                                     Пр.
                                                  Ти дойде да разкажеш
                                                    за тъгата огромна
                                                  как сега вън се скита
                                                любовта ти, но бездомна.
                                                Ти дойде........................
                                                 И в съня ми оставяш
                                                   като стон във картина.
                                                  Малък белег невидим.
                                                 Тежък сняг в пустина.


                                                  Пр.
                                                Ти дойде да разкажеш
                                                 за тъгата огромна
                                                 как сега вън се скита
                                                любовта ти, но бездомна.
                                                Ти дойде.........................


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Февруари 28, 2012, 10:46:10
Кой предаде Левски

Те нехаят за вас, те са сбирщина жалки негодници.
Не милеят за никого. Нямат Род и Родина,
Замазнели от мързел и лъст, най-безскрупулни сводници...
Те поставят на Левски венци, а навън пак е зима..
И пак вият в полето чакали и вълци,
и народът мишкува на празен стомах,
Оскотял и безсилен да се опълчи...
Хлябът, ножът – всичко е в тях...
Те живеят охолно, със по няколко хиляди евро
всеки месец ни сдират последната кожа..
Мама цепи със брадва дърва цяла зима,
те пируват на нейния гръб. Проблемът е сложен.
Те са тези, които уж ние избрахме.
Да ни бъдат лице пред света. Да ни водят нататък.
Те отново предадоха Левски. Кратко и ясно е.
Вън е зима... Пируват народни предатели..

Румяна Симова



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Февруари 28, 2012, 10:47:31
Писмо до Господ
     
Здравей, Господи.
Аз живея назаем
в един град
точно под Южния Кръст,
И поделям стотина квадрата (три стаи)
с още доста народ (г.з до г.з).
Да, прибирам се рядко.
Все размахвам крилете
със надежда да литна
като тебе и аз,
Да получа признание от снахата и зетя,
да се чуе в ефир и моят глас.
Ала все не успявам.
Имам олово в краката.
Вкоренена съм сякаш във тази земя.
Ревматично-артритни се свиват крилата.
И назаем живея. И длъжник ще умра.
Чух, че щедър си бил щом поискаш.
И изсипваш с торбите безброй благинки –
на управници, шмекери и киноартистки...
Даром. Не след горещи молби.
Ти недей да си мислиш, че им завиждам
(опАзил си ме, Боже, от завист до днес)...
Най-невинно така просто аз си разпитвам...
И очаквам ответа Ти със нескрит интерес.
Аз живея по твоите строги закони.
Всеки залък със ближни деля,
не крада, не убивам и винаги гоня
Нечестивия още щом го съзра.
И не искам да бъда мирянка досадна
(ти си моят свидетел за това),
Но съмнения разни у мен се пораждат...
Сякаш имаш си, Боже, любими чеда.
И не всички са равни пред Тебе,
Пред Великия Мъдър Пастир.
Едни бъхтат до лудост за хлЕба,
Други тънат в разкош - „бей гиби“..
Това е, Господи. Зная, ти си всесилен.
Можеш в миг да ме смачкаш като блудна муха...
Да ти кажа ли нещо? Май съм се уморила...
Не ми пука дори дали ще умра.
Сбогом, Боже! Прости ми, че съм толкова грешна,
че създал си ме с някакъв много фатален дефект...
Че съм мислеща, искрена и безскрупулно честна.
Сбогом, Господи. Съжалявам, че не съм твой човек.

Румяна Симова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Буба Лида в Февруари 29, 2012, 07:46:58
 thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Февруари 29, 2012, 03:13:02
 thanks Много ми допаднаха и двете произведения!  :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Снаата в Февруари 29, 2012, 04:17:50
 thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Буба Лида в Февруари 29, 2012, 04:46:11
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО
Заглавие няма да сложа аз.( Боли ме да го изрека на глас!)

Превръзка ще си сложа на очите
за да не виждам ужаса край мен,
... за да не гледам вече новините,
които ме разтърсват ден след ден.

Грабежи, изнасилства, катастрофи,
корупция, и празни обещания.
Бедняци ровят в уличните кофи.
Убийци не понасят наказания.

Поскъпва хляба, парното, водата...
Закотвени са детските надбавки.
Протести пред съдебната палата.
Крещим напразно „Искаме оставки!”

И после друг поставяме на трона.
Уж онзи, дето ще спаси народа.
Поставяме му бляскава корона,
а той си гледа своята изгода.

Графити паметниците красят.
Онези, дето кръв за нас проляха
във гроба си навярно се въртят,
че в името на тоз народ умряха!

Тринадесет годишни ученички
продават си плътта за кока-кола,
разхождат смело късите полички
и целият им свят върти се в „Мол-а”.

И мразим вече нашата родина,
забравяме, че някога преди,
именно тук, не в пустата чужбина
живеели са нашите деди.

И на летището, с билет в ръката
и с майчините сълзи, за из път,
в чужди земи отиват ни децата,
уверени, че към добро вървят...

Сърцето от безсилие ме свива...
Но стискам зъби, да не стане лошо-
на лекар в краен случай се отива!
(не е като по времето на Тошо).

Не дай си Боже нещо заболи те-
ще срещнеш сто навъсени гримаси,
освен ако не си добре с парите...
(вълци ги яли всички сиромаси!)...

И следва тук прогнозата за времето-
студено ще е, и ще превали.
Земята наша май ни носи бремето-
разтърсва се от плач и я боли...

Превръзката си сложих, но уви!
Картината в сърцето ми остана.
И питам вас, за да се промени
срещу кого, за Бога да въстана?

Павлина Соколова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Март 01, 2012, 11:36:00
Много добро!  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Март 02, 2012, 09:00:52
Завръщане в рая

Нежно ли ти беше? Зимата се скри.
Вятърът утихна в мъжките ти шепи.
Клюката разхлопа чуждите врати.
Светло завидяха мъртвите поети.
Първо се познавах. Първо бях жена.
После се усетих с устни на момиче.
Кой да разиграва женски номера
миг преди потопа! Вече те обичах.
После стана тихо. Нещо като рай.
Нещо като слънце, втренчено във мене.
Нещо като връх от незапочнат край.
Не успях да стана втора Магдалена.
Прав е онзи гарван, който изкрещя,
че денят не става дом за лунатички.
Тъй че — изтъргувай моята душа
с юдени грошове.
Пак ще те обичам.

Камелия Кондова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Март 02, 2012, 09:08:01
 cv thanks Много харесвам Камелия Кондова, много мой поет е. :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Март 02, 2012, 03:50:28
Поезия - Надежда Захариева

КЪРПЯ ЧАРШАФИ...

Кърпя чаршафи, завеси, души.
Кърпя изкусно. Почти не личи.
Само за джоба си кръпки все нямам.
Зеят зловещо там яма до яма.
 
Имам се уж за изкусен шивач,
тичам за кръпки от сутрин до здрач —
 
няма запушване... Ще ги запуша,
знам, чак когато... Но млъкни, душо!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Март 09, 2012, 02:27:17


 
 

НА ХРИСТО ФОТЕВ


и на много други
 
Прогонихте поета. Е, честито!
Сега ще ви тревожи само проза.
Не виждате? Сложете си очите.
Без него този град е мъртво грозен.
Не е Бургас — а тухли и комини.
Не гларуси — а гарвани и врани.
И след като поетът си замина,
и шепа слънце няма да остане.
Едно моииче само ще заплаче —
и цялото море ще затъгува.
И знам, делфинче — още пеленаче,
след неговите песни ще заплува.
Морето със родителска тревога
ще тръгне след делфина, да го пази.
И ще се свърши прошката на Бога.
И Бог ще се научи на омраза.
 
Оплаквам ви за този миг, защото
душите ви съвсем ще отеснеят.
И любовта ще се прости с живота.
Защото няма кой да я възпее.
 

 
 

ПОСЛЕ


        "Къде бе тръгнала, къде?
        Той щеше да те изяде..."
                Недялко Йорданов
 
Без малко да ме изяде наистина!
Сама му се приготвих да ме схруска.
Но докато ме чакал и ме искал,
попаднало му друго за закуска.
А мене за десерт ме е оставил.
Ала кръвта ми е така горчива,
че виждам как от ужас се изправя
вината му под козината сива.
Опърпан е. Къде са ми очите?!
Не съм ли забелязала, че куца?
Че гледа примирено и сърдито.
Какъв ти вълк - магаре пред каруца.
И влачи най-излишните си вещи.
Най-хубавите в блатото е пратил.
Горкичкият, така му е горещо
под питащите погледи на лятото...
Горкичкият! Обаче не ми стига
да е нещастен - за да го обичам.
Прочела съм такива много книги.
В тях вълците злокобно си приличат.
Костюмите им само са различни -
от дочено-работни до копринени.
Но след това, когато ги събличат
и ги прострат до нечии бикини...
Когато със цигара и въздишка,
и с чужда нежност ти копаят гроба -
еднакви са. Защото няма нищо,
 
което да се каже, вместо сбогом.


КАМЕЛИЯ  КОНДОВА


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Март 09, 2012, 03:16:51
Песен за приятелството
Валери Петров

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Март 09, 2012, 03:54:08
ЗАГУБИ
Тъй, както драсках си, и ето,
насред започнатият стих
във сгъвката на канапето
забравени неща открих.

И мисля си, загледан нямо
към инак веселия свод,
че може нещо по-голямо,
по-ценно в нашия живот

да е успяло да се скрие,
загуби, мушне, изпари
и неговата липса ние
да не усещаме дори...


ДОБРИТЕ  ПИСМА
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листото, с радост богато,
е вече летяло за мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
Добрите писма са на път!

Валери Петров


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Март 09, 2012, 07:16:21
 thanks thanks thanks cv Великан е!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Март 23, 2012, 08:45:04
Знам, че всички го знаете. Т. к. от 3 дни обикалям по домове за деца, а и още ми предстои, в ума ми (доколкото го има) изникнаха думите на Моканина. И си стоят там. Реших да си препрочета разказа и да го пусна и тук. Не е като за петък, но който иска... Просто си мислех, че всеки от нас може да бъде "бяла лястовица" по някакъв начин, за някоко. А и дано самите ние срещаме повече "бели лястовици" в живота си. :)

ПО ЖИЦАТА
Й. Йовков

       Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос. Инак, да го гледаш - човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват.
       Селянинът поздрави, измънка нещо като "как сте, добре ли сте", но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път трябва да има дотам. Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето беше се спряла една каруца с един кон. Тая каруца селянинът беше оставил, за да дойде при него. Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита; ръченикът й не беше забраден, а с отпуснати настрани краища, за да й е леко. Че беше горещо - горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго. Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше настрана и лицето й не се виждаше.
       - Ти май болно имаш - каза Моканина.
       - Имам. Една момичка имам болна.
       Селянинът погледна към овцете, запладнени на поляната, задържа очите си над тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше.
       - Бе тя нашта каквато е - рече той, - остави я!
       - Не си тъдявашен ти, отде си? - попита го Моканина.
       - От Кичук Ахмед. Надежда му думат сега, при Канарата. Дохадял съм тъдява. Аз ходя из селата, продавам хума - хубава хума излиза в наше село. Хубава е, купуват я жените. Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде, кое как се случи. Сполай на бога - прехранваме се. Само да не беше ни се случила таз бела...
       Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха, като свиваха цигарата.
       - Не ни траят децата - започна той. - Измряха ни две-три още малки. Ей туй ни остана само (той погледна към каруцата). Гледали сме го като очите си. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе, даде господ, запазихме го досега. А от някое време - зачама. Няма нищо, а вехне. Слушам, думала на майка си - мъчно й било, че дружките й се изпоженили, а тя още стояла. "Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите? - Богати са. Сегашните ергени тъй са - богати жени търсят. И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла."
       - На колко е години?
       - Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет.
       - Е, че младо е момичето.
       - Младо, ами.
       Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. Някъде наблизо сред жегата пищеше жътвар.
       - Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. "Моля ти се, тейко, пусни ме, и аз искам да ида с момичетата." Хубаво, като е тъй, пуснах я. Сега какво е станало, не бях там, не зная. В къра лягаха, в къра ставаха. Зная го тъй, както ми го разправи тя. Веднъжка жънали цял ден, вечерта яли, после пели момичетата, смели се. Легнали си. Нонка - тъй се казва мойто момиче - си легнала и тя. "Легнах си, кай, тейко, между снопите, под един кръстец, легнах си на завет, да не ми духа и се завих. И съм заспала. По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!"
       - Бре!
       - Ами, зъмя. Навила се е и легнала на гърдите й. Извикала, па с всичкия си страх я сграбчва и я захвърля!
       - Захвърля я! По жътва става туй. Чувал съм, зъмя е влизала и в устата на някоя жена. Ама да я ухапала, не я е ухапала, нали?
       - Не, не е. На гърдите й легнала, зема я и я хвърля! Тъй ми разправи. Сън ли е било, истина ли е било - не знам. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли. "Там, кай, дето беше зъмята, ме боли."
       - Ама работа, ама работа! - чудеше се Моканина. - Ами сега де го водиш? На доктор ли?
       - Дохтори: колко дохтори променихме. Водя го сега аз... хм... как да ти кажа... На мен да остане, не вярвам, ама жени нали са, пък болна е, чедо е...
       Гласът му трепна и той замълча. Загледа се, затегли без нужда ту мустаците си, ту брадата си, небръсната отдавна, корава, прошарена с цели снопчета от бели косми. Нямаше нужда да казва някой на Моканина, че всеки бял косъм беше белег на една грижа.
       - Онази вечер - продължи селянинът - додоха си нашенци от скеля. Продумали каквото продумали - знам ли? Охолни хора, може и шега да си бият. Пък дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една много знайница. "Гунчо, вика още от вратата, късмет си имал, късмет имала и Нонка. Хайде да е на хаир." "Какво има?" - думам. "Дошли си от скеля Никола и Пеню, Сидеровите, те казват, че в Манджилари се явила... явила се една бяла лястовичка! Досущ бяла, като сняг." "Е?" "Ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя! Гунчо, кай, да вървиш, хич да не стоиш. Заведи Нонка. Ех, може ли - заплака момичето, залови се майка му. И на, дойдохме.
       - Ама истина ли е? - извика Моканина. - къде била таз лястовичка?
       - Нали ти казах, тук се явила, в Манджилари.
       - Бяла?
       - Досущ бяла.
       Както беше учуден, Моканина се озърна и погледна към шосето: всеки ден запладняваше стадото все на тая поляна, но като че едвам сега забеляза колко много лястовички бяха накацали по телеграфната жица. Пък и не беше чудно: наближаваше Преображение господне и по това време лястовичките и щъркелите се събираха, да си ходят. Толкоз много бяха лястовичките и тъй на гъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Много, но все черни.
       - Та затуй съм дошел - каза по-смело и с облекчение селянинът: - Рекох да те питам, може да си я виждал, може да си я чувал...
       - Не съм, братко, не съм. Бяла лястовичка? Нито съм чувал, нито съм виждал.
       Но веднага Моканина се досети, че може съвсем да отчая тия хора, и каза:
       - Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана - има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има, щом се е чуло...
       - Кой знай? - въздъхна селянинът. - На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са...
       Той стана да си ходи. Трогнат, Моканина също стана да го изпроводи и да види момичето. Като стигнаха до шосето, майката - жълта и сломена от тегло жена - още отдалеч загледа мъжа си, като че ли искаше по лицето му да познае какво е научил. Момичето още стоеше обърнато настрана и гледаше лястовичките по жицата.
       - Човекът каза, че селото било близо - каза селянинът.
       Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. То гледаше ту баща си, ту Моканина.
       - Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние!
       - Ще я видим ли, чичо? - продума момичето и ясните му очи светнаха.
   Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
       - Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш... я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...
       Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
       - Хайде със здраве! - викаше след тях Моканина. - Близо е селото. Все по теля, все по теля!
       Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
       Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:
       - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
       И пак се загледа подир каруцата.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Юбопитка в Март 23, 2012, 06:41:47
  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 23, 2012, 08:13:15
 thanks :'(
що сички най-хубави български разкази и стихове са се тъжни......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Март 23, 2012, 10:39:08
Сигурно защото тъгата е най-силната човешка емоция...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Март 29, 2012, 02:19:11
Я вижте приятеля и поета, живееш в Белъ Слатинъ,  КРЪСТЬО  РАЛЕНКОВ какво е написал!!!
 guru

СТИХОТВОРЕНИЕ СЪС ЗАГЛАВИЕ В КРАЯ


..аз не искам да те наранявам
но не искам и да те лъжа
загнездила си ми се във ляво
и без теб там е тъжно...
...и без теб там е криво
като кривата круша
бих искал да си щастлива
бих искал със теб да пуша
да ти бъда приятел
мускетар и любовник
да върна времето ти обратно
да строша всички часовници
да ти дам всичко което имам,
а то не е много -
да те прегърна сред зима
да ти запаля огън
да те науча да се обичаш
да се видиш каквато си - цветна...
свят ли ти се завива?...
...и на мен...
но мълча дискретно
за това...
смяташ ли че не падам
в непознати
за мен пространства
постоянно за теб съм
жаден,
жаден
до
постоянство...

... а ти утре ще се събудиш
и каквато си умна
ще наречеш този стих
ПРОСТО НЯКОЛКО ДУМИ...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Март 29, 2012, 02:39:25
КРЪСТЬО РАЛЕНКОВ, БЯЛА СЛАТИНА


ОТ ТРИСТА КИЛОМЕТРА РАЗСТОЯНИЕ

Това прилича много на любов -
със секващите думи и мълчания.
Прилича на магическо кълбо.
На страшно и забравено познание.

Това прилича много на любов,
със приютяващите ни безсъници -
като наметнато в студа палто,
като внезапно пиене до дъно.

Това прилича много на любов,
с разкървавяващите от далечност ласки,
с откъртената искреност на строфите,
с еквилибрирането по опасното.

И пиша като подсъдим, готов
за пълни някакви самопризнания:
"Обичам те!". Защото е любов.

От триста километра разстояние.


СРЕДНОЩНО

Да бях на двайсет, но не съм.
Да бях без опит, но го имам.
А ето - като таласъм
не спя... Не спя! За нея мисля...

Не зная как го прави тя...
И е чудесно, и нелесно.
Но пея, докато не спя,
неистови и светли песни.

И тонът уж е закачлив,
а всяка дума се откъртва.

И аз до смърт съм жив преди
да бъда доживотно мъртъв.



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Март 29, 2012, 03:15:03
има и такива хора още..  guru значи все пак си струва човек да живее...  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Март 29, 2012, 04:30:29
 и то мъже  :)...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Март 29, 2012, 04:36:10
и то мъже  :)...
Ти да видиш!?! :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Март 29, 2012, 06:56:10

Девойката, която ми постла легло


По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом - приют
за през нощта ми даде тя.

Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело -
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница - така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има от тогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.


/Робърт Бърнс/


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Март 29, 2012, 07:03:47
Преди време, случайно попаднах на това писмо на Маркес.   


         Прегръдката на розите
Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

8 октомври 2000 г. Габриел Гарсия Маркес
Това е прощалното писмо но Габриел Гарсия Маркес,който умира от рак


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Март 29, 2012, 07:13:39
Силно ! 

Явно при превода ели знам ли са допуснати много правописни грешки , пооправи ги ако та не мръзи


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Март 29, 2012, 08:33:02
Силно ! 

Явно при превода ели знам ли са допуснати много правописни грешки , пооправи ги ако та не мръзи

Видях, но съм без очилата и ми е мн трудно така.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Март 29, 2012, 08:41:08
Като рече очили са съсети за ена снимка твоа къде си с ени слънчеви цайски , мамицеее  :wow:  ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Март 29, 2012, 08:50:19
Не тиа, бе Кошер, диптровите шъ тура и шъ коригирвам. Да ти а прата ли таа слимка  :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Март 29, 2012, 08:53:06
да , ама само на мене, за да не спамиме тука , па и що съм егоист  >:D  :smeeeh:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Март 29, 2012, 08:59:30
Мисля, че го коригирах. Възможно е, все още да има грешки.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Март 29, 2012, 09:11:44
Преди време, случайно попаднах на това писмо на Маркес.   


         Прегръдката на розите

Ако Бог забравеше за момент,че съм една парцалена кукла и ми подареше къстче живот,може би нямаше да казвам всичко,което мисля,но със сигурност щях да мисля всичко което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това,колко струват,а спрямо това,което означават.
Щях да спя малко,да мечтая повече,защото за всякя минута,когато затваряме очите си,губим 60 секунди светлина.Бих продължил,когато другите спират,бих си събуждал,когато другите спят.Бих слушал,когато другите говорят,и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

  Ако Бог ми подареше късче живот,бих се обличал просто,бих лежал по очи пред слънцето,оставяйке непокрито не само тялото си,но и душата си.

  Боже,ако можех,бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето.Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит,а песента на Шерат би била серенадата,която бих подарил  на Луната.Бих поливал със сълзите си розите,за да почувствам болката от прегръдката им…

  На хората бих посочвол колко грешки правят,като мислят,че спират да се влюбват ,когато остаряват,без да разбират,че остаряват,когато спират да се влюбват!На малкото дете бих дал крила ,но бих га оставил само да се научи да лети.На възрастните бих показал,че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст,а в резултат на забравата.Научих толкова неща от вас,хората…Научих,че всички искат да живеят на върха на планината,без да знаят,че истинското щастие се намира в начина,по който изкачваш стръмният склон.Научих,чи когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си го пленявя завинаги.

  Никой няма да се сети за скритите ти мисли.Поискай от Господ силата и мъдростта,за да ги изразиш.Покажи на приятелите ти какво означават за теб.

  Боже,ако имах едно късче живот…Нямаше да оставя да премине дори един ден,без да кажа на хората,че обичам,че ги обичам.Бих накарал всеки мъж или жена да повярват,че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта.

  Научих,че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само когато трябва да му помогне до стане.

  Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности,за да направим нещата така,както трябва,но в случай,че направя грешка и ни остава само само днес,бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

  Винаги трябва да казваш това,което чувстваш,и винаги да правиш,това което мислиш.Ако знаех,че днес би бил последния път,когато щях да те  гледам как спиш,бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.Ако знаех,че това ще бъде последният път,когато те гледам как излизаш от вратата ,бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.
Ако знаех,че това е последният път ,когато ще чуя гласа ти,бих записвал всяка твоя дума,за да мога да ги слушам отново и отново.Ако знаех,че тези са последните моменти,когато те виждам,щях да ти казвам „обичам те” и нямаше глупаво да мисля,че ти вече го знаеш.

  Утрото не е гарантирано за никого-нито млад,нито стар.Днес може да е последният път,когато виждаш хората,които обичаш.Затова не чакай повече,направи го днес,защото,ако утрото никога не дойде,със сигурност ще се разкайваш за деня,когато  не намери време за една усмивка,една прегръдка и беше мното зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези,които обичаш,близо до себе си,кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях,обичай ги и се отнасяй с тях добре,намери време да им кожеш „извинявай”, „прости ми”, „моля те” , „благодаря” и всички думи,изразяващи любов,които знаеш.

Това е прощалното писмо но Габриел Гарсия Маркес,който умира от рак


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Март 29, 2012, 09:18:29
Извинявам се, значи нищо не съм направила. Утре.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Март 31, 2012, 01:11:53
Не знам дали тук е мястото на това, не открих по - подходяща тема. :)

Опитвам да си спомня името на приказката от детството ми, но не успявам... :-\, ЕГН, какво да се прави?! :green: Помня само, че е турска народна приказка и т. к. за мен е с елементи на притча, реших да ви я разкажа. ;) И така ...

Живял някога, в едно далечно царство беден обущар. Една вечер, Царкинята решила да се разходи сред народа си. Минала случайно покрай работилничката на обущаря и го чула да си пее: „Сам си я запуших, сам си я запуших, сам си я запуших ...” Станало й любопитно на Царкинята и решила да разбере каква е тази песен. Влязла и попитала, а обущарят отзивчиво й разказал: „Мила Господарке, преди известно време сънувах странен сън. Попаднах на поляната, където се намират чешмите на късметите на всички хора. И всяка течеше по различен начин – на кой капеше, на кой шуртеше, на кой течеше на пресекулки... Така стигнах до моята, а тя пускаше по капка на 5 минути. Взех една пръчка и започнах да се мъча да я отпуша... А тя взе, че съвсем спря. Ето, оттогава си пея тази песен...”  :)

Тръгнала си Царкинята, но в главата й назряла идея да помогне на обущаря. Пуснала съгледвачи да разберат откъде се прибира всяка вечер и те й донесли, че от 40 години обущарят се прибира по една и съща пътечка. Тогава тя им поръчала да го издебнат и сложат на пътя му торба с жълтици.

Привечер обущаря си тръгнал от работилничката. Стигнал до пътечката, спрял се и си казал: „Абе, аз 40 години се прибирам все по една и съща пътечка. Чакай да мина по друг път, да видим какво ще се случи...”  :green: И завил по друга пътечка...

Прибрали съгледвачите торбичката със златото и отишли да разкажат на Царкинята какво се е случило. Но тя била упорита и не се отказала да опита отново. Научила, че всяка вечер обущарят минава по един мост и изпратила съгледвачите със заръка да оставят торбичката на моста.

На сутринта, съгледвачите рано отишли до моста и оставили торбичката по средата му. Тръгнал обущарят на работа, наближил моста. Съгледвачите стоят и чакат. Обущарят спрял пред моста, огледал се ... и си казал: „40 години минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина веднъж със затворени ...”  :-X ;D

Отново безславно си прибрали торбичката съгледвачите, изтръпнали от страх как ще доложат на Царкинята. Разказали й те какво се е случило, тя силно се учудила, но нямало какво да направи. Замислила се и решила да направи още един опит.

Наближавал общонароден празник. Заповядала Царкинята на готвачите си да приготвят една печена пуйка и да я напълнят със жълтици. След това наредила да я занесат на семейството на обущаря точно в деня на празника, и да я поднесат направо на трапезата му. Настъпил денят, взели пуйката съгледвачите и отишли в схлупената къщичка на обущаря. Почукали на портичката и влезли. Обущарят ги посрещнал и попитал какво ги води при него. Поздравили го съгледвачите и му казали, че в чест на празника Царкинята му изпраща тази пуйка като подарък. След това си тръгнали... Поучудил се обущарят, но се зарадвал, че ще има с какво да нахрани семейството си. И тъкмо седнали на трапезата, дошли съседите му и жално замолили да ги гости, че няма с какво да се нахранят. Замислил се обущарят и си казал: „Цял живот на днешния ден съм минавал без пълнена пуйка, ще мина и днес...” И подарил пуйката на бедните си съседи за празника...  :)
Съгледвачите докладвали на Царкинята, че пуйката е доставена на точното място и тя се успокоила.
Минало се време, спомнила си Царкинята за обущаря и решила да види дали и как се е променило положението му. Отишла до работилничката и го чула отново да си пее онази странна песен: „Сам си я запуших... Сам си я запуших... Сам си я запуших...”. Влязла и го попитала защо продължава да я пее? Попитала за пуйката и обущарят разказал какво се е случило.... Тук вече Царкинята вдигнала ръце и казала: „Е, не мога да помогна! Ти наистина сам си я запушил...”

Хубав ден от мен! И весело изкарване на групата от голямото село! :krkanje: cv ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Март 31, 2012, 01:16:26
Ей, кумичке, много, много ми хареса тая приказка!  cv ::)  thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Март 31, 2012, 01:18:54
И на мен  :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Март 31, 2012, 02:31:09
В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Георги Константинов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: masok в Април 07, 2012, 11:15:07

ИЗПОВЕД
 
Опазих се... Или поне опитах
 далеч да съм от всяка пошлотия.
 С актьорите в живота ми привикнах.
 От тях научих много, не го крия.
 
Намерих се... След като дълго скитах
 по правилният път поех пешком,
 макар не всеки, който пътьом питах
 да сочеше къде е моят дом...
 
По пътя срещах доста заблудени
 и бутаха ме яростно в потока,
 но сбирах сетни сили и поемах
 отново аз по вярната посока...
 
Научих се щастливо да живея
 макар животът ми да бе нелек,
 Но не забравих още да се смея -
 всичко това направи ме човек!
 
И ако дойде някой и ви каже,
 че от мен струи фалш, злоба, суета,
че съм неискренна и материална...
 Не вярвайте на тази клевета!
 
Та той е просто недоброжелател,
 който себе си даже не обича,
 и само с думи пише се "приятел" ,
 но хули зад гърба ми пак изрича!
 
...
 
Опитах се доброто да пресея
 от лошото... Обаче осъзнах -
 на нашето съзнанието е дело
 онази, разликата между тях!
 
Един човек ми каза преди време,
 че няма лоши хора в този свят...
 И няма! Просто има заблудени!
 Не давайте и вас да повлекат!
 
Павлина Соколова


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Април 08, 2012, 09:39:59
"Разнообразие! В разнообразието е вълшебната сила. В разнообразието е златният ключ. Ако жената не притежава разнообразие, мъжът се превръща в турчин, ако го има, мъжът й става роб. Жената трябва да бъде много жени. Ако не искаш да те разлюби мъжът ти, бъди за него всички жени. Ти трябва да бъдеш вечно нова, винаги да блестиш в одеянието на новост… Никога не бъди откровена докрай…Наметни хиляди покривала на себе си и нека всяко бъде бляскаво и прекрасно. Никога не позволявай да ти смъкнат последното покривало. Всяко покривало трябва да бъде единствена и последна преграда между тебе и жадния любовник. Той да мисли, че е смъкнал последното. А ти винаги оставай скрита и никога няма да има насищане…Жените са глупави. Те мислят, че ако веднъж покорят мъжа, той ще им принадлежи завинаги. А ти знай, че трябва да покоряваш мъжа си всеки ден."
                                                           Джек Лондон из „Лунната долина“


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Април 13, 2012, 12:12:09
Цитат
ОТПЛУВАНЕ
 
 
На Божидар Божилов
 
Ако след тебе бавната вълна
остави върху пясъка крайбрежен
студена пяна, сол и светлина
и твойте стъпки по брега изчезват;
ако зад борда в сънното море
за миг се стрелнат едролюспи риби,
подплашени с отблясъка горещ
на вдигнатата котвена верига;
ако самотни чайки загребат
с крила покоя неподвижно светъл
и видиш за последен път брегът,
изрязан рязко в синьото безветрие -
в сърцето си какво ще вземеш ти,
какво ще вложиш в себе си завинаги?
Седефът ли, прохладен и златист,
в разтворената звездна раковина
на утринта над морския простор?
Солената целувка върху устните
или сълзата в тъмното око,
погълнала небе, вода и суша?
Ти ще отплуваш и от нощ до нощ
ще се утайва в теб морето шумно,
пречупило в кристалната си площ
рибарите край мъртвата лагуна
и черните носачи на памук,
и стачници в замрелите пристанища,
и татуиран гневно свит юмрук,
разплискал с удар пръстените кани.
Ти дълго ще пътуваш и при теб
ще се разсейва сумракът каторжен,
и в твоето обветрено лице
морето бронз и свобода ще сложи.
В загадъчната смътна далнина
зората ще се ражда и умира,
но не забравяй бавната вълна,
безшумно заличила твойте дири.
Морето ще разкъса твоя флаг
и котвата желязна ще изтръгне,
ако не е със тебе оня бряг,
от който ти за някъде си тръгнал.
 
 
 

Този автор Иван ПЕйчев ,го откривам за себе си сега....оказва се изключително важен за БГ поезията от средата на 20 век и до към края на 70-тте години автор,който за съжаление е слабо познат...Човека е оформил мирогледа и творческите маниери на цяло поколение БГ поети от най-високо качество...освен това е автор на текста на песента ,,Адаптация"....Помествам и манко инфо за него
http://www.slovo.bg/old/litforum/018/mfyrkova.htm
радвам се че таа вечер го открих като поет.... thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мома Врачанка в Април 13, 2012, 02:23:52
Хммм,тоя стил ми напомня на това,преди много години го четох и ми се отпечати в мозъка,
яд ме беше че не обърнах внимание на автора.....но това е било преди поне 20 години.

                                      Смъртта на чайката

Тя лежи на пътя тъжно бяла,
топка слънце,ведрина и смях,
морска волност просто неуспяла
да си вземе сбогом с тебе-бряг.
 
С лодките,с рибарите по кея,
и с морето с поглед синеок,
чайки разтревожени над нея,
пишат своя объл некролог.

Тя лежи а обръча се скъсва,
и дълбоко в синьото трептят,
чайките от весел бриз разпръснати...
Колко кратко чайките тъжат!

Дали не е на същия поет ? Интересно ми стана,защото след като прочетох предното това веднага ми изникна в съзнанието,ще трябва да се разровя....не предполагах че помня неща от преди 20 години !


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Април 17, 2012, 11:57:48
Иван Пейчев е голямо име в българската поезия. Аз много го ценя.
Мисля, че стихотворението , което мома врачанка е пуснала, не е негово.
Ето линк с още негови стихотворения.
http://johnyg.org/forum/index.php?topic=218.5;wap2


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Април 17, 2012, 12:00:15
Не е негово, на Богомил Тодоров е.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Април 21, 2012, 11:07:37
Горделивите

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Април 21, 2012, 11:47:57
добро.От поетесата написала  текста на ,,Булеварда" ,е нормално таково стихотворение ;)
http://vbox7.com/play:ca638a61


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Април 22, 2012, 06:38:41
Закъснял косач
автор: Радост Ангелова

 Като конски копита по залез изчаткаха
 дните ти. Вече се взирам в звезди.
 Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
 Ти беше ли виждал жена да коси?

 Беше дворът орасъл. Пътека-загадка
 по спомен напипвах. Жужаха оси.
 Беше къща. Не беше дом без теб, татко.
 Какъв дом е щом няма кой да коси?

 Косата открих. С чер рог – ръкохватка.
 Разбрах, че щом удряш и теб те боли.
 Наклепах я. После с бруст галих я, татко.
 Тъй кротко, без болка косата коси.

 И удрях, и галих. Бе горчиво и сладко.
 Тъй се ставало мъж. А пък аз съм жена.
 Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
 Мълчеше тревата. Мълчеше светът.

 Откос след откос, с бурени в схватка,
 повалях живот. И живот възвести
 дворът спретнат. Усмихна се дворът ни, татко,
 а и той не бе виждал жена да коси.

 Приседнах по залез. Направих салата
 и сипнах ракия – за Бог да прости.
 Ти беше ли виждал жена да мълчи, татко?
 Ти беше ли виждал жена да мълчи?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Април 22, 2012, 07:03:19
 :'(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Април 22, 2012, 07:19:55
.
Морето ще разкъса твоя флаг
и котвата желязна ще изтръгне,
ако не е със тебе оня бряг,
от който ти за някъде си тръгнал.
 
 
 

Този автор Иван ПЕйчев ,го откривам за себе си сега....оказва се изключително важен за БГ поезията от средата на 20 век и до към края на 70-тте години автор,който за съжаление е слабо познат...Човека е оформил мирогледа и творческите маниери на цяло поколение БГ поети от най-високо качество...освен това е автор на текста на песента ,,Адаптация"....Помествам и манко инфо за него
http://www.slovo.bg/old/litforum/018/mfyrkova.htm
радвам се че таа вечер го открих като поет.... thanks
[/quote]

Немаше ли песен по тоя текст ели съм са заблудила?  ???


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Април 23, 2012, 01:55:23
КЛЮЧ
Копняли са ме толкова ръце
и още толкоз погледи ме пиха.
Не стигнаха до моето сърце,
защото ключ за него не откриха.
С какви ли не ключета не опитваха -
със външност, физика, галантност, ум,
а други пък с богатство ме оплитаха,
с престиж и власт...Излишен шум!
Не сетих как невинното амурче
прободе ме със твоите ръце!
Сърцето много лесно се отключва,
когато се отключва със Сърце!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Април 23, 2012, 01:59:05
ИВАН  ПЕЙЧЕВ


   
***
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.



Още от Иван Пейчев….

***
Не бъди във жестокия
ден безразлична.
Би могла да си влюбена в мен.
нали ти измисли реките,
нали ти измисли
моретата.
Би могла да си влюбена в мен.
Любовта създава
реки и морета.
Любовта е жестокия
ден безразличен.
Ден без измислици,
ден без реки, ден без морета.


***
Не е истина,
не е истина.
Аз ще тръгна
да намеря и теб,
и морето.
Не е истина,
че не зная
къде ви загубих.
Не е истина –
зная къде е морето,
зная къде си и ти.
Огромното свое
страдание зная.
Тръгвам
да търся
морето.
Наистина тръгвам
да търся морето
и тебе.
С огромното мое
безумие тръгвам.


***
По дългите горещи разстояния
ще тръгнеш ли със мен?
И ще оставиш ли
по дългите горещи
разстояния
следи от нежни
стъпки?
Ще оставиш ли
следи, доказващи
една обезумяваща самотност,
по дългите горещи разстояния?

***

В четиринадесет и десет,
четиринадесет часа
и десет минути
върху черното разписание.
Никога няма да се сбогувам
със теб.
Страшно унизително е
в четиринадесет и десет
да се сбогуваш.
Идва влак върху черното
разписание,
по безконечните черни
линии
идва раздялата,
но аз няма да се сбогувам
със теб.
Ще помоля хората,
имащи власт,
да разстрелят
безумните разписания
на раздялата.

Иван Пейчев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Април 23, 2012, 09:28:05
добро thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Април 23, 2012, 10:05:35
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...




Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Април 23, 2012, 10:08:25
Франсоа Вийон

БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ

Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!
А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!
Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!
Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!


Превод от френски Васил Сотиров, 2000


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Април 23, 2012, 10:19:17
ндааа-добър е поета скитник-две мнения нема ;) ма две убииства на съвестта-добре се ориентирал за кво да пише ;D


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Април 25, 2012, 04:23:23
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4754191 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4754191)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: *** в Април 25, 2012, 05:23:20
 guru невероятна...толкова зряла...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Април 25, 2012, 06:35:56
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Караконджул в Май 05, 2012, 07:47:37
Йордан Радичков-За къщата
Благословена да бъде къщата на човека! Сума нещо е изпонаписано за къщата и толкова
много мисъл е струпана за нея, че се извисява като египетска пирамида до небето. Ако турим още
една мисъл върху тая пирамида, нито вие ще я видите отдолу, милостиви читателю, нито пък
мисълта, покачена толкова високо, ще може да види милостивия читател … Къщата на човека живее
също тъй, както живее и самият човек, но ако човекът диша през носа си, къщата диша през комина. И
точно в тоя комин живее саждата, дето човек се трепе през целия си живот да я изхрани, а ако не му
стигне целият живот, оставя тая грижа на децата и на внуците си. И децата, и внуците продължават да
хранят саждата, защото всичко, което се внася в една къща, излиза през комина й, а в комина клечи
саждата и се угоява. Умни глави вземат тая сажда, правят мастило от нея и с мастилото сядат да
описват живота на къщите и на хората, на природата и на животните. Саждата крачи през белите
листа и разказва, разказва, защото тя единствена знае всичко за къщата. Ако милостивият читател
пита каква е неговата къща, нека погледне в комина си; ако милостивият читател пита какво е
неговият живот, нека погледне саждата!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 05, 2012, 07:48:49
Голем! guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Владимир в Май 05, 2012, 10:38:20
Тава ми а едина от юбимите мисли на Радичков.

Айде сеги са замислете, колко от вазе имат сажда у куминя...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Май 06, 2012, 03:00:58
  guruОт умен чувек умни прикаски.

Айде сеги са замислете, колко от вазе имат сажда у куминя...
[/quote]
 И дъ мислъ и дъ не мислъ,се таа,що я и комин немам вече от достъ годин. :-X


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Май 10, 2012, 11:06:56
                           Незаслужена обида

Не се научи да внимаваш с думите.
И грубостта ти няма край.
На тебе все са ти виновни другите.
Но всичко връща се - това го знай!
 
Обидата преглътнах и простих ти.
Аз няма да те съдя - но боли.
Истина, Любов и Вяра не загърбвай!
Осъзнай се! Моли се Бог да ти прости.

                                                        ( не зная кой е автора )


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 11, 2012, 09:32:28
 ???


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Май 12, 2012, 11:36:53
Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit
La première pour voir ton visage tout entier
La seconde pour voir tes yeux
La dernière pour voir ta bouche
et l'obscurité toute entière pour me rappeler tout cela
en te serrant dans mes bras.

    Jacques Prévert


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Караконджул в Май 14, 2012, 09:18:28
Чудомир-"Драсканици в болницата"

...........А като си дойдох в Казанлък, една жена, продавачка на цветя на пазара, хили се и ме гледа.
— Какво се смееш!
— Вярно ли е, казва, че като ти прелели циганска кръв, почнал си да играеш кючек!
Аз така се шегувах в болницата, но как е достигнало от София дотук!............



................Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
— Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
— Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее.........



................Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми — готви си
завещанието....................





Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Баба Краса в Май 20, 2012, 08:40:42
Ако мога да спася едно сърце ранено,
аз не напразно съм живяла.
Един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла
или помогна да се прибере в гнездото
едничка птичка прималяла -
аз не напразно съм живяла!

              Емили Дикенсън


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Май 24, 2012, 02:06:37
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

web

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883 - Дядо Вазов :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 25, 2012, 04:15:54
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Караконджул в Май 25, 2012, 05:56:11
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 02, 2012, 10:08:40
доста порових докато намера това стихотворение. когато ми е несгодно както днеска обичам да чета поезия.


Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най-тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

                             Дамян Дамянов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Юни 02, 2012, 10:09:58
ееее Дамянов е класик  guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 02, 2012, 11:27:13
добро е.За съжаление обаче, сички казват какво-ма не казват как да се направи......


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 02, 2012, 11:30:10
секи сам намира как да си го направи.  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Юни 03, 2012, 12:09:27
Едно от любимите ми неща на Д. Дамянов.   thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 03, 2012, 12:42:59
По повод повода, вече фчерашен

2 юни
Яна Кременска

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?

Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.

Вече зная и аз за какво се умира.

Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

Дали гледаш отгоре с небесната чета?

На Околчица – дъжд. И разгонени псета.

На Околчица – срам. Имаш много поклонници.

Генерали и лумпени, политически конници…

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.

Всенародната кал днес се кланя начисто.

Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.

Обещания светли и… помия до шия.

Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо

или вече не искаш дори да се сещаш.

Много здраве от мен на небесната чета.

Във дванайсет завийте и вие, момчета.

И станете на крак, и за вас помълчете…

Втори юни си струваше всичко, поете!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Юни 03, 2012, 01:08:16
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Kaka Сийка в Юни 03, 2012, 01:12:03
 guru guru guru guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Пустиняка в Юни 03, 2012, 01:13:16
Те тава тряа да са включи в училищната програма, а не стихчета за курвата Кума Лиса и мутрата Кумчо Вълчо...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Юни 03, 2012, 01:22:35
По повод повода, вече фчерашен

2 юни
Яна Кременска

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?

Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.

Вече зная и аз за какво се умира.

Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

Дали гледаш отгоре с небесната чета?

На Околчица – дъжд. И разгонени псета.

На Околчица – срам. Имаш много поклонници.

Генерали и лумпени, политически конници…

Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.

Всенародната кал днес се кланя начисто.

Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.

Обещания светли и… помия до шия.

Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо

или вече не искаш дори да се сещаш.

Много здраве от мен на небесната чета.

Във дванайсет завийте и вие, момчета.

И станете на крак, и за вас помълчете…

Втори юни си струваше всичко, поете!
:'(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: пуетесътъ в Юни 05, 2012, 02:01:41
ДЪРЖАВАТА НА МЪРТВИТЕ ПОЕТИ   

Валери Станков


В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.

Камбаната ми бие твърде рано –
не съм със подходящото сако.
Нима ще зърна Димчо Дебелянов?
На Гео Милев страшното око?

Там Яворов е свел глава – и гледа
на Дора Габе в тъмните очи.
А Ботев буди райските говеда,
но стадото в хомота си мълчи.

Там Лилиев лови си пеперуди...
Срещу Ракитин влак ли изпищя?
А Далчев казва: – Всички тук са луди! –
и ги замерва с пръст и със цветя.

Вутимски на вечерен лов е – рисков! –
той Синьото момче преследва с дни.
С девизата си влиза Кирил Христов:
– Жени и вино! Вино и жени!

Там дядо Петко своя Пенчо хока:
– Чети бре, Пенчо!... Пенчо не чете.
Но Пенчо го прочетоха във Стокхолм –
и на бастуна му се поклониха те.

Там своя млад лодкар зове Багряна,
събрала в кок вакхически коси.
А Жълтата при Смирненски остана –
дори Москва, Москва… не го спаси.

В държавата на мъртвите поети
не може никой да нахълта с взлом.
Къде се бутам с моите куплети –
черноработник с кирка, чук и лом?

Там Александър Геров кротко пуши,
Ламар наточва нови две оки…
А Джагаров събра дор триста души –
на него туй му иде отръки.

Там Пеньо Пенев гръмко рецитира.
И Германов през Лонгоза сече.
Къде и аз съм тръгнал по баира
да пея с глас на пролетно врабче?

Там дядо Вазов ситно-ситно пише –
реди мъниста този Патриарх!
Е, може да не съм съвсем излишен –
вода ще нося, ще забърсвам прах.

Ще светвам, ще угасям полилея,
ще остря с ножа пачите пера.
На Христо Фотев водка ще налея.
На Добри Тонев риза ще пера.

А може и Вапцаров да съгледам
как влиза пак в ужасния тунел!…
Това ще ми е тихата победа –
да премета след взвода за разстрел.

Къде съм тръгнал с моите куплети?
Нима и аз обезумях съвсем?
В държавата на мъртвите поети
не се прекрачва като във харем.

Изписах името си – страх ме хвана.
Преглътнах тихо тръгнала сълза.
И мъкна! Мъкна своята камбана
към пункта за ръждиви железа.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юни 05, 2012, 04:36:50
  thanks  cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Kaka Сийка в Юни 06, 2012, 08:06:03
 thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Байо Либен в Юни 06, 2012, 08:10:24
 :punk: thanks cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 06, 2012, 08:09:46
Много силно! thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Юни 06, 2012, 08:20:40
 guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юни 06, 2012, 09:03:06
Те и тука да пущим тава - даскал Йончев ут Кула щеше днеска да навърши 70 години

КЪДЕ СИ, СЕРВАНТЕС?

Под вятърните мелници на чувствата,
облечени в заръждавели потници,
кихотите играеха белот.
Край тях лежаха копия разхвърляни,
направени от гнили кукурузини.

А дулсинеите простираха по перките
разгърдените ризи на героите,
въздишаха по времена отминали
и мъчеха да укротят жаравата,
изгаряща гърдите им намокрени.

Отсреща ние – санчопансите небръснати,
на сянка под дървото на живота,
ръцете си напъхали в джобовете,
присвивахме очи и, ненаситени,
очаквахме да дойдат дулсинеите…


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 06, 2012, 09:25:21
Голем! thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Караконджул в Юни 06, 2012, 09:45:37
Ги дьо Мопасан
Доскоро бях резервиран към този автор.
http://dox.bg/files/dw?a=fc8a99ae61


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юни 09, 2012, 04:47:12
А БЯХМЕ ЛУДИ

        На Христо Ганев

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.

                       Миряна Башева


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ваня от Враца в Юни 09, 2012, 05:03:23
Страхотно! thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 09, 2012, 08:41:34
Добро е много.Има песен по тава стихотворение на Стефан Димитров ,пее го Богдана Карадочева.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 12, 2012, 12:09:01
След тебе злото диша като хрътка.
 (Доброто е обществено понятие.)
 Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
 ти вече си удобен за разпятие.
 Добромир Тонев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юни 12, 2012, 12:11:44
Стара истина.  guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: манечкио Кошер в Юни 12, 2012, 01:18:17
 :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 12, 2012, 03:26:04
Веднъж ли сме умирали от жажда,
 докато сме се давели на плитко?
 Животът ражда първите миражи
 в мъглицата над детското корито…

Човекът има правото на полет,
 дори когато тялото му крета.
 Аз неведнъж съм хващал морска болест
 от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
 не са от нощни пирове със музи,
 а белег от биноклите, с които
 поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
 дори когато раждат нова жажда.
 Колхида може би не съществува,
 но тихо, да не чуе екипажа.

***

Ако животът е един антракт,
 безсмислен е актьорският ни опит.
 Ти мъкнеш като охлюв своя страх,
 затваряш се във себе си при допир.

А ехото във твоя празен дом
 е дълго като расо на отшелник.
 Ни с ключ от думи, ни с любовен взлом
 проникнаха във твоя весел делник.

Ти, който можеш с лекота дори
 да разбереш душата на дървото -
 вземи парче дърво и сътвори
 едно човече, да не си самотен.

Когато се завърнем пак в пръстта,
 когато ще сме някак си умрели
 и с театрални думи на уста
 ни заизпращат смешни Пулчинели -

ще падне смях, ще се повдигне в миг
 завесата и твоето човече
 ще извести със тембър на трагик,
 че ти си тук, макар да си далече.

Ще светят жълтеникаво в нощта
 на злобата очите – като пещи.
 И ще заемат своите места
 и хора, и палячовци, и вещи.

Добромир Тонев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 13, 2012, 07:59:51
Славейкова награда 2012

Първа награда

Кръстьо Раленков

 Денят на еднодневката

 По разчертаната с тебешир улица
 подскача детството ми или играе на ръбче.
 Епично ленив като волска каруца,
 скрибуца денят на живота из бръчките.

 Бърчи бърни денят, напряга се,
 капят лиги и пот.
 По-безсмъртен от бог и по-здрав от тояга
 аз играя … Самият живот.

 Аз съм той, а пък той … Той е друго.
 Вцепенена от уплах гора.
 И стрелка неизменно загърбила юга.
 Чук и сърп – смъртоносна дъга.

 Бае Тодор, бръснаря, по-чер от каиша си
 точи своя излишен бръснач.
 И по-остра от него е само въздишката.
 И се смесват през времето
 кръв и белег, и плач.

 А пък Спас се обеси над пращящото радио,
 със нозе във вълните на „Свободна Европа”.
 И въжето бе късо, колкото навик,
 а тъгата му тегнеща, колкото котва.

 По-безгрижен от смърт, аз играех тогава.

 Бях пират, индианец, пълзач по скалите.
 Бях висок до небето – и почти водоравен.
 Плодовете на пола несмело опитвах.

 Без асфалт и бордюри, съседната улица,
 обяви ни война. И игрите приключиха.
 Много чужди глави в бой със камъни счупих,
 много пъти и моята чупиха.

 Има притча в това, че се бихме за „ръбче”.
 И баналност – играчка, превърната в плачка.
 А навярно си сменяхме млечните зъби
 и от хищните сенки в нас вече се плашехме.

 Чичо Съби – клисарят – качи се на черквата
 и преди да се гмурне, помаха ни …
 И се чу, че избрал грехопадение,
 пред това да донася.

 Мима Лудата хукна по-гола от истина
 сред ликуващата манифестация.
 И я биха пред всички. Жестоко я биха!
 Както бият по празници.

 Но жестокото още не бе рафинирано.
 Още нямаше ласкава маска и беше наивно.
 Баба сложи ръцете си сухи, закри ми очите.
 И разказа ми приказка за самодиви.

 Все така се лекувахме, все така се тешахме –
 с самодиви, със билки, а дядо – с ракия.
 Бабо, миличка, аз вече знаех,
 че човекът добър е … и мълчалив.

 И растях – с тези странни човешки комети,
 и растях – не страните, душата ми първа брадяса,
 и растях – на пуловера заедно с плетката,
 цял сред изгрев, но вече вторачен във залеза.

 А по пладне любовите, думите, смислите
 свойте тъжни обратности сочеха.
 И човешкото беше напразно усилие
 Да решим квадратурата
 на кръга си порочен.

 Е, сега вече вечер е. Толкова ясна,
 че за първи път схващам колко добре
 е да викне майка ми от терасата.
 И в един светъл дом да ме прибере.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 13, 2012, 07:00:50
страшно смислено и добро! guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 13, 2012, 08:10:35
Прекрасно стихотворение на Жак Превер. Една от любимите ми песни „Мъртви листа“ ("Les Feuilles mortes") в изпълнение на Ив Монтан, по текст на Жак Превер и музика на Жозеф Косма.       


                    Les Feuilles Mortes


Oh, je voudais tant que tu te souviennes
Des jours heureux où nous étions amis
En ce temps-là la vie était plus belle
Et le soleil plus brûlant qu'aujourd'hui.

Les feuilles mortes se ramassent à la pelle
Tu vois, je n'ai pas oublié
Les feuilles mortes se ramassent à la pelle
Les souvenirs et les regrets aussi.

Et le vent du Nord les emporte,
Dans la nuit froide de l'oubli.
Tu vois je n'ai pas oublié,
La chanson que tu me chantais...

Les feuilles mortes se ramassent à la pelle
Les souvenirs et les regrets aussi,
Mais mon amour silencieux et fidèle
Sourit toujours et remercie la vie.

Je t'aimais tant, tu étais si jolie,
Comment veux-tu que je t'oublie?
En ce temps-là la vie était plus belle
Et le soleil plus brûlant qu'aujourd'hui.

Tu étais ma plus douce amie
Mais je n'ai que faire des regrets.
Et la chanson que tu chantais,
Toujours, toujours je l'entendrai.

C'est une chanson qui nous ressemble,
Toi tu m'aimais, moi je t'aimais
Et nous vivions, tous deux ensemble,
Toi qui m'aimais, moi qui t'aimais.

Mais la vie sépare ceux qui s'aiment,
Tout doucement, sans faire de bruit
Et la mer efface sur le sable
Les pas des amants désunis.

C'est une chanson qui nous ressemble,
Toi tu m'aimais et je t'aimais
Et nous vivions tous deux ensemble,
Toi qui m'aimais, moi qui t'aimais.

Mais la vie sépare ceux qui s'aiment,
Tout doucement, sans faire de bruit
Et la mer efface sur le sable
Les pas des amants désunis 
                                                     Jacques Prévert

                 Мъртви листа (Есенни листа)

О, как бих искал да си спомниш
щастливите дни, когато бяхме приятели;
тогава животът беше по-красив
и слънцето по-ярко от днес.
Мъртвите листа изхвърляме изцяло…
Виждаш ли, не съм забравил…
Мъртвите листа изхвърляме изцяло…
Спомените и съжаленията също.
И Северният вятър ги отнася надалече
в студената нощ на забравата.
Виждаш ли, не съм забравил
песента, която ми пееше.
Това е песен, която ни напомня,
че ти ме обичаше, че аз те обичах
че ние бяхме двамата заедно,
ти, която ме обичаше, аз, който те обичах.
Но животът разделя тези, които се обичат,
съвсем тихо, без всякакъв шум,
и морето изтрива върху пясъка
стъпките на разделените влюбени.
                                                             превода не зная на кого е


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юни 13, 2012, 08:42:47
http://www.youtube.com/watch?v=Xo1C6E7jbPw
Само да илюстрирам за коя песен става въпрос.И на мене ми е  една от любимите френски песни.Благодарим.Има жестоко испълнение на таа песен на Мишел Льогран и Жан Грапели -инструментал ,цепи мрака...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 13, 2012, 09:08:24
И я саках да пущим таа песен, ма тубето курец  :green: :green:.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 18, 2012, 04:40:15
ЩЕ ВЗЕМЕШ ЛИ ДУШАТА МИ...


Ще вземеш ли Душата ми в безкрая -
самотница, сред толкова души...
Умира вятър в думите, нетраен,
и без да може да ме утеши.

Полетата отдавна са безлюдни,
иконите - с пресъхнали очи.
И само дъх напомня, че е трудно
да чакаш дълго и да премълчиш.

Да слизаш бяла в сенокосни нощи
и да лудуваш, без да се смириш.
Да ме пригалиш, без да ме докоснеш,
по-нежна от невидим лунен щрих.

Да си жена като стихия щура,
и пламнала да си у мен главня.
Цветец да си един сред кръг от бурен,
във който шепотно да се смаля...

Ще вземеш ли Душата ми в безкрая,
за да сме двама и след този свят.
Чистилището вход не е към рая,
но само Любовта е благодат!

Илко Илиев


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юни 19, 2012, 08:50:32
[url]http://www.youtube.com/watch?v=Xo1C6E7jbPw[/url]
Само да илюстрирам за коя песен става въпрос.И на мене ми е  една от любимите френски песни.Благодарим.Има жестоко испълнение на таа песен на Мишел Льогран и Жан Грапели -инструментал ,цепи мрака...


Бъкел не разбирам на френски, ама звучи жестоко тоя език!  :punk: А па на песен - маматаситрака!  :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 19, 2012, 05:12:22
Музиката се слуша със сърцето, не е нужно да знаеш даден език.  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Врачански дзвер в Юни 20, 2012, 04:33:36
"
 Буря

Гърми навън.Вали.Трещи.
Голяма буря се е разразила.
Но нещо друго в мен крещи
по-силна буря в мене се е свила....

Тъй тежко падат капките,със сила,
и се забиват яростно в земята,
по-силно сякаш се забиват,
на близките ми  думите в душата.

Как иска ми се да извикам,
викът ми да отекне във тъмата,
след туй мирът,от нищото повикан,
да ме изпълни цяла мен,горката.

Това -уви-не може да се случи,
"Ти трябва да си търпелива,
на туй животът те научи"
успокоявам се в нощта мъглива.

Но струва ми се ,че дъждът отмива,
тез лоши чувства,таз отрова,
след миг разбирам-бурята престава,
и всичко лошо с нея заминава......
"


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Шашаригавия в Юни 22, 2012, 06:27:11
Алоо Врацаааа..... :krkanje: Кой го е писал тва бре  :nazdrave: :nazdrave: :nazdrave: Ареса ми  :)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Врачански дзвер в Юни 22, 2012, 10:38:30
Ми я,ама не знаех де да ви го пусна,затва тука,па и не знам ка да го маана....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 22, 2012, 10:45:19
У "Поезия от резервата" моа си пущаш колко сакаш твои стихове. Убаво е.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Шашаригавия в Юни 23, 2012, 04:25:59
Ми я,ама не знаех де да ви го пусна,затва тука,па и не знам ка да го маана....


Бравус...те туга ги ръгай афтурските призведения =====>  http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=18.msg299859#new


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юни 26, 2012, 05:20:13
Кумичката с нейното "привет-мривет" ма подсети за некои Пипилотски мъдрости. :)
Яла едни от любимите ми:

"Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
— Защо вървиш заднишком?
— Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. — Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?"

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите."

"Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."

"— Съвсем самичка ли живееш тук?
— Ами! — отговори Пипи. — Та нали Господин Нилсон и конят също живеят тук.
— Да, но аз питам дали нямаш мама и татко?
— Не, нямам — отвърна доволно Пипи.
— Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? — попита Аника.
— Аз сама — обясни Пипи. — Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли?"


"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юни 26, 2012, 11:51:30
Умореният Мюнхаузен

автор: Камелия Кондова

 Даа, бих могла да се измъкна за косата,
 но неразумно я подстригах преди време.
 Сега не ставам за добър приют на вятъра-
 да постои и да въздъхне...но после да ме вземе...

 Аз вече съм летяла с други ветрове – уж безпосочно .
 Ала по женски си признавам, че страста им управлявах.
 Където ме заведоха, не бе случайно– а нарочно.
 И всичките летящи покриви си заслужавах....

 И затова не съм удобна и уютна къща.
 Дъждът без никаква преграда нощем ме обича.
 И цялото небе след дълго скитане се връща
 при мен. Тъй както правеше, когато бях съвсем момиче...

 Смъртта ми също се смили и слезе от баира.
 За да не го катеря мъчно, а просто да се слеем....
 Аз твърде дълго репетирах за това умиране.

 Сега ми предстои най-сетне да го изживея.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Юни 27, 2012, 10:35:57
Много добро!  cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: бай-хуй в Юни 27, 2012, 10:58:51
Добро е. ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юни 27, 2012, 09:56:22
автор: nikikomedvenska


Вече нищо не давам. И нямам какво -
лист по лист - разпилях се направо...
И стърча на баира - чепато дърво,
ни за плод, ни за сенчица ставам.

И не спират изгубени птици по здрач
да нощуват по голите клони.
Само северен вятър - ръка на палач,
от сърцето ми спомени рони.

За такива самотници - само сатър!
Няма друга възможна отплата.
И се моля насън - бог дано е добър,
някой блуден секач да ми прати.

Да е бил и преходил по целия свят,
но не вкусил такава магия.
И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
във душата ми брадва да впие.

Без да пита коя съм, защо и какво,
да забрави и дом, и съпруга.
Господ сам го е казал - чепато дърво
топли тъй, както никое друго.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Юни 27, 2012, 10:15:05
Много силно  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Юни 28, 2012, 09:47:16
 thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юли 04, 2012, 08:41:53
Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар!

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?




                                           Дамян Дамянов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Вени Тети в Юли 04, 2012, 08:44:24
 guruлюбимия ми поет


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юли 05, 2012, 09:25:09
Немаше ли песен по тава стихотворение?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Юли 05, 2012, 12:48:13

                            ВЕЧЕРЯ СЪС САТАНАТА
                                         Балчо Балчев

Ела, Сатана. Тази тягостна вечер е наша.
Сядай на моята крива паянтова маса.
Недей се завира в иконостаса.
Нима и теб съм започнал да плаша.

Тази вечер ще пием до смърт.
Ти ще разкажеш за ужаса в ада.
А аз ще ти кажа за моята скръб,
за всичко което ме кара да страдам.

Недей да се мръщиш. Наливай и пий!
От хрисими гости се стягам.
Обиждай и псувай, чупи и се бий,
отпусни си душицата, симпатяго.

Какво си я свил тая лоена гадост.
Ако искаш харизвам ти моята. На.
Но няма да стане пак номера с Фауст,
дори сто Маргарити да долетят на ята.

От людските нрави превъртам, лукави.
Купувам ти ада, да страдам на воля.
Тук всички са праведни ялови крави,
родени да спят, да мърсят и се молят.

Виж как богомазно очите им светят,
как бият челца пред светци и велможи.
Дори ще ти кажат "Пардон" и "Простете!",
когато в гърба ти забият си ножа.

Този свят е по-катранясал от ад!
От утре насетне на мен си подвластен, рогат.
Не ми се усуквай и хич не ме зяпай.
Пуши си смрадливия фас и се махай!


                             


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 05, 2012, 02:05:23
след Ботьовата ,,Моята молитва" ,по мое мнение сички останали опити на таа тема от БГ авторе, са меко казано нелепи.....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юли 05, 2012, 02:25:55
По моему е по-добре да се праат нелепи опити, отколко лепо да се седи безучастно!
Стихотворението не е шедьовър, ма не е и лошо, историята помни далеч по-нелепи изказвания у мерена реч - по темата.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 05, 2012, 05:07:20
абе, неприлично си права ,ма саках деликатно да каам ,че ми не ареса ;)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юли 09, 2012, 11:49:04
На 9 юли преди 162 години е роден Иван Вазов! Вечна му памет! Използвам случая да напомня за едно от любимите ми стихотворения на Патриарха.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК


 Език свещен на моите деди
 език на мъки, стонове вековни,
 език на тая, дето ни роди
 за радост не - за ядове отровни.

 Език прекрасен, кой те не руга
 и кой те пощади от хули гадки?
 Вслушал ли се е някой досега
 в мелодьята на твойте звуци сладки?

 Разбра ли някой колко хубост, мощ
 се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
 от руйни тонове какъв разкош,
 какъв размах и изразитост жива?

 Не, ти падна под общия позор,
 охулен, опетнен със думи кални:
 и чуждите, и нашите, във хор,
 отрекоха те, о, език страдални!

 Не си можал да въплътиш във теб
 създаньята на творческата мисъл!
 И не за песен геният ти слеп -
 за груб брътвеж те само бил орисал!

 Тъй слушам сè, откак съм на света!
 Сè туй ругателство ужасно, модно,
 сè тоя отзив, низка клевета,
 що слетя всичко мило нам и родно.

 Ох, аз ще взема черния ти срам
 и той ще стане мойто вдъхновенье,
 и в светли звукове ще те предам
 на бъдещото бодро поколенье;

 ох, аз ще те обриша от калта
 и в твоя чистий бляск ще те покажа,
 и с удара на твойта красота
 аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883 г.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юли 09, 2012, 12:07:39
Дълбок поклон!  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 09, 2012, 01:25:43
Благодарим Ели!Важно е да не забравяме.
Дълбок поклон на Дедо Вазов!
Те и едно от моите любими стихотворения на Класика
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=909&Level=2
 guru thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Юли 09, 2012, 02:38:31
 guruТитан!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Pushy в Юли 10, 2012, 06:02:10
Тръса от години ено стихотворение на Д. Дамянов.. почва така:

Пет на четири - това е.
В метри, в крачки, в самота.
Не обикновена стая -
гроб на жив човек е тя..

Благодарим предварително!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Юли 19, 2012, 01:51:36
Не знам дали е за тука и дали е пускано преди, но ми хареса.

Успява само този, който вярва, че може!

Ако мислиш "сразен съм" - сразен си.
Ако мислиш "не смея" - не смееш.
Ако казваш "бих искал", но си мислиш "не мога" -
просто няма как да успееш...
Ако мислиш, че губиш - "загубен си",
ще ти каже светът без упойка!
Успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка...
Ако мислиш "назад съм" - назад си,
който мисли високо - не пада!
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да дириш награда...
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога!
Но човекът, който печели играта
е този, който мисли "АЗ МОГА!"...

Уолтър Д. Уинтъл
/из нет-а/


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юли 22, 2012, 04:07:04
Мария не дойде

Бистра Малинова

Мария във неделя не дойде.

И църквата приличаше на няма.

Жените на разгулните мъже

не смееха страха да изповядат.

 

Подмятаха си погледи- вини.

Причини да я приковат на кръста.

Разпънатата в техните очи

отвлякла бе Исус.( А той възкръсна).

 

Очакваха да ги застигне в гръб

заседналият във гърлата крясък.

Косите им приличаха на връв,

която около врата пристяга.

 

Мъжете им стояха отстрани

и чакаха мълвата да се пръсне.

Мария не дойде, за да спаси

остатъка от гузната им съвест.

 

Внезапно влезе някой. Ничий мъж.

Да каже, че Мария е Жената.

Обичаше я. Рукна трескав дъжд.

Исус се върна в храма по водата.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 22, 2012, 05:34:30
Добро.А последния куплет е направо бижу. :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Август 01, 2012, 10:11:48
Из прозореца

Из прозореца си южен
всякой ден като поглеждам,
мощна Витоша съглеждам
в плащ зелен ил теменужен.

Виждам тамо кръгозора
със лазура му дълбоки
през тополите високи
на съседа ми във двора.

Често виждам, в блян унесен
други гледки по-далечни,
сякаш сенки бързотечни,
сякаш някаква си песен,

чудни някакви градини,
цъфнали с надежди злати,
с бури, с устреми крилати -
вази, млади ми години!

                                             Ив. Вазов



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Август 04, 2012, 06:58:17
ша ма извините, ако некой вече го е пускал това стихотворение,
ама аз който почти не чета поезия (поради страх от несъзнателно плагиатстване
на рими) настръхнах ...

ГОРЕЩА ШОЛА СЪС ШКЕМБЕ ЧОРБА

Поръчах си шкембе с врачански чесън
и всичко покрай мен се нареди –
Балкана ми запя хайдушка песен,
повея вятър, грейнаха звезди.

И самодиви – в бял сатен! – запяха,
и литнаха към модрото небе.
И плеснах аз с ръце – и на тезгяха
изядох втора шола със шкембе.

Накрая пих и две студени бири –
да си смиря душевната борба,
че писна ми цял век във мен да свири
от Милин камък бойната тръба.

И аз – нали съм пич с хайдушко семе,
с пищов и манлихера на гърди,
реших, че просто е въпрос на време
България да се освободи!

И ревнах – Братя, тоя връх висок е! –
оттук ще лъсне всичката лъжа.
Излязох вън – и стрелях напосоки.
И с гръм пристигна Стефан Караджа.

Войводо, стига скуба си брадата –
пиши наново „Моята борба”,
защото се превърна Свободата
в гореща шола със шкембе чорба!

Валери Станков


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 04, 2012, 07:58:51
Неа пущано.И е добро!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Август 04, 2012, 10:17:45
И аз попаднах днеска бъш на неги - много добро стихотворение. Като човек Валери Станков а един пълен обесеник къде си не моа намера с неги никаква приказка, ама като поет  - нема равен! - не моа да му се не признаа!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Август 06, 2012, 08:42:16
(http://prikachi.com/images/147/5104147P.jpg)

"ПУТ - КА - НА
Декамерони, Декамеронки и Гости, довечера 19 марта, масово елате на моя годеж!!!
За да чуете буйната реч на моя приятел ВИНОТО и дружно с пълни ръце да протестираме, че суджукя толкова се е дигнал, т. е. вирнал, че няма да имаме мезе.

ЕЛАТЕ ВСИЧКИ НА МОЯ ЕРГЕНСКИ ТРУП (последната дума не успях да разгадая :-[)"  :)

Лично изработената ръчна покана за годежа на Димитър Чорбаджийски-Чудомир с неговата годеница Мара Чорбаджийска пази учителят по английски Цветнин Станчев. Поканата, закачливо и по чудомировски надписана като "ПУТ-КА-НА", е с размери 80 см на 40 см и е изписана върху дебел пожълтял картон.

Самия надпис на "ПУТ-Ка-НА"-та е оформен дъгообразно под две сърца, пронизани със стрела и два огромни змея. В десния долен ъгъл на "ПУТ-Ка-На"-та е залепена бяла връзка от обувки под формата на панделка. Отново долу, под финалните думи на поканата, е изрисувано приседнало дяволче на възглавница.

От закачливия текст на "ПУТ-КА-НА"-та, която съвсем умишлено е изписана по този начин с цел "путканване" на аверите на закачливия туриец, става ясно, че на 19 март, вечерта, 1921 г. Чудомир кани своите приятели.
Сред адресатите на "путканата" са Нона Спринцовкова Тинктурова, барон Танцьорски фон Диги йок, Леда Мина фон Монголиум, (зад която се крие името на Минка Стойнова, съпруга на единия от братята фабриканти Стайнови, основали текстилната фабрика в Казанлък). Сред "путканените" от Чудомир на годявката му са и Мис Райнхол фон Чардаш, контеса Гана Щраси праси Махленска, Донка фон Дългокракова, граф Лемофан тамбура Тамбуров, Генчо дел Болт Балкански и други, общо 17 човека.

От поканените на първо място в списъка е бабата на учителя по английски Цветнин Станчев- Нона Спринцовкова Тинктурова - с истинско име Нонка Станчева. Тя е била първата аптекарка в Казанлък, завършила специално училище. Нонка Станчева е родом от Карловско, но във времето, в което е част от приятелския кръг на Чудомир и първа сред поканените на годявката му, вече е била съпруга на Емануил Станчев - дядо на Цветнин Станчев, който пази сега ценната реликва.

Емануил Станчев е бил един от големите приятели на Чудомир, известен търговец на парфюми, чийто дюкян се е намирал в центъра на Казанлък, на мястото, където сега е едноименният хотел. Емануил Станчев е и сред първите актьори в театралната трупа на казанлъшкото читалище. Той и Чудомир са сред приятелите на богатите розотърговски фамилии по онова време в Казанлък - Орозови и Шипкови.

Емануил Станчев умира през 1949 г. От запазената от учителя Цветнин Станчев "путкана" става ясно, че началото на годявката е "точно без край", а "краят - точно без начало". Всеки един от поканите е помолен да остави личния си подпис срещу името на "путканата", като свидетелство, че е уведомен и ще присъства. Уникалната и без аналог "путкана" за Чудомировия годеж става притежание на учителя Станчев след смъртта на неговата баба Нона Станчева. Малко преди да се спомине, тя прави дарение на тримата си внука, като за Цветнин, който носи половината от нейното име, остава именно тази оригинална покана и семейна реликва. Баба Нона Станчева умира на 1 ноември 1970 година, докато внукът Цветнин е войник. Оттогава до сега Цветнин пази скъпата реликва.

За първи път той я показа преди дни, в първата изложба на реликви от Розовата долина, организирана от ученици от ПГ "Св.Св. Кирил и Методий". Признава, че интересът към реликвата е огромен. Имал е и предложения да я даде на търг или да се откупи от дузина музеи. За мен този спомен от баба няма цена, категоричен е учителят Станчев, който тези дни се радва на грейналите лица на своите ученици при първият им досег с романтиката и нравите на едно друго време.

Източник ДАРИК


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Караконджул в Август 15, 2012, 03:08:10
Джералд Даръл (Gerald Durrell)-"Градината на боговете". Един цитат по-долу:

(Велик биолог, природозащитник и писател. По известен писател и от брат си - Лорънс Даръл.
Това творчество и идеите на Даръл за опазване на дивата природа, бяха нещата, които ни вълнуваха като хлапета....."

Беше едно от онези лета — чудо, когато земята съхнеше и се напукваше от жега, която избелва дори небето и то
става бледо на цвят, каквото е наесен, светло като незабравка, и сплесква морето, докато то заприличва на голямо синьо езеро,
замряло и топло като току-що издоено мляко. Нощем се чуваше как подовете на стаите, капаците на прозорците и гредите се
наместват и стенат, как скърцат в топлия въздух, който изпива и последните им сокове. Кръглият месец изгряваше като червен
въглен и изпращаше лъчи от горещото, меко като кадифе небе, а сутрин слънцето напичаше и ставаше душно само десет
минути след като се издигнеше. Нямаше вятър и топлината захлупваше като капак острова. В неподвижния въздух по хълмовете
цветята и тревите вехнеха и умираха и оставаха само прежълтелите им като пчелен мед стъбълца, чупливи като дървени
стърготини.
Дните бяха толкова горещи, че дори цикадите подраняваха със свирнята си и си отдъхваха след пладне, а земята
беше толкова напечена, че не можеше да направиш и една крачка бос.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Август 15, 2012, 03:09:44
 :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Баба Краса в Август 15, 2012, 04:10:25
Джералд Даръл - любим писател. Много го тача. Имам всичките му книги. Три от тях са за детството му на остров Корфу. Другите са за пътешествията му по света да събира животни за зоологическата си градина на остров Джърси. Писал е, за да печели пари да поддържа зоопарка, а е станал световно известен с произведенията си. Има голям писателски талант и силно развито чувство за хумор. От Лоурънс Даръл има ли книги на български?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Караконджул в Август 15, 2012, 04:28:56
Потърсих и видях, че само в една онлайн книжарница от Лорънс Дърел се предлагат книгите от тетралогията „Александрийски квартет“.

И още един цитат от "Градината на боговете":

В края на всяко лято канехме гости на празненство, което с времето стана известно като „Индийската вечеринка“.
Празненствата, замислени от семейството, независимо дали ги подготвяхме внимателно, или ги скалъпвахме в последния миг,
винаги бяха интересни, защото рядко протичаха както си ги бяхме представяли. В онези времена хората, които водеха селски
живот като нас, без съмнителните преимущества на радиото или телевизията, трябваше да разчитат на примитивни начини за
развлечение: книги, спречквания, вечеринки, и да зависят от смеха на приятелите си, затова вечеринките — и особено
по-пищните от тях — се превръщаха в дни, отбелязани с червено в календара и предхождани от дълги приготовления. И дори
когато благополучно отминеха, биваха следвани от приятни дни на ожесточени спорове дали не е можело да се направи още
нещо, за да станат по-хубави..................

Копнея за такова "нискотехнологично" време.....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Баба Краса в Август 15, 2012, 04:37:43
Ооо, да бе да. Сетих се, че отдавна и аз търсих, ама беха по 20 кинта едната.  :'(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Август 15, 2012, 04:39:58
 Спукойно Караконджул!Къ връвът работите у БГ,тава нискотехнологично време шъ гу ударим у земътъ. ;D
 Иначе брава нъ афторъ!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Август 15, 2012, 04:44:55
Точно у такова нискотехнологично време е минало детството ми  :punk:
И ми се сви сърчицето, като  прочетох тия редове...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Баба Краса в Август 15, 2012, 04:46:06
Сега видях пак. Намалили са я на 55 кинта. Ще са замисла. А на тази индийска вечеринка най съм се смяла на змията дето щяла да ухапе индийчето по надбедрената препаска, а той вика: " Иска остави мене без поколение "


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 15, 2012, 07:41:59
Джералд Даръл е ВЕЛИК !
И я иамам повечето му книги.Много ги обичах като мъничък ,па и сеги отвреме на време да си ги четем.Любов към природата и хората,тънко чуство за хумор и една съвсем лека,но даваща подправка на повествованието меланхолия,която придава незабравимия вкус на книгите му...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Август 15, 2012, 07:52:42
За разлика от Лорънс Даръл, която е определено леко скучен.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Шашаригавия в Август 23, 2012, 11:43:55


 

 

Смърт


Под нежний лъх на вечер ароматна,

пребулени със мек янтарен прах,

заглъхват в мир простори необятни,

че светъл ангел ръси сън над тях.

 

Последний стон на морний ден издъхва

на здрача във безшумните вълни...

Невидимо крило над мен полъхва

и сладък глас зове ме в далнини.

 

Безчет звезди се стичат в небесата,

на светъл пир призвани от нощта,

и в кротко упоение душата

заспива в златний скут на вечността.

                                     Д. Дебелянов             


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Август 24, 2012, 01:37:56
Ще ма прощаваш, Добри, ще ме извинява и Дебелянов, ама...баси шаблона дето а тва стихотворенее - схема, та дрънка - дежурните символи и образи, характерни за течението.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 24, 2012, 02:17:39
Гривяк,ша ме прощаваш за тъпия въпрос- ма ти по къв предмет преподаваш?


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Август 24, 2012, 02:21:36
Никой не е гений безпрестанно! И на мен това стихотворение на Дебелянов не ми е сред любимите. Принципиално харесвам голяма част от творчеството му, но това не значи, че трябва да харесвам всичко, само защото е подписано "Д. Дебелянов".


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Гривяк в Август 25, 2012, 11:25:00
Никой не е гений безпрестанно! И на мен това стихотворение на Дебелянов не ми е сред любимите. Принципиално харесвам голяма част от творчеството му, но това не значи, че трябва да харесвам всичко, само защото е подписано "Д. Дебелянов".

+10000000000

Гривяк,ша ме прощаваш за тъпия въпрос- ма ти по къв предмет преподаваш?
Преподавам английски, докторе. Иначе съм с БФ, но това не значи, че харесвам всичко, което е схематично и зле направено, а това от Дебелянов е точно такова - не става.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Август 25, 2012, 08:35:23
Ясно.Питам не от празно любопитство,а щото ми направаи впечатление ,че напраи много сръчна и привична,,дисекция" на стихотворението,като освен тва полва професионалния ,,жаргон" на преподавател по литература.Респект и уважение! thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Септември 13, 2012, 04:08:16
Приятели мои, спътници мои,

 Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра...

 Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса...

 Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър...

 Горко на народ, който на сън презира някоя страст, а на яве й робува...

 Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника...

 Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието...

 Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари...

 Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката...

 Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ...

 Из “Странникът” – Джубран Халил Джубран


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Септември 13, 2012, 04:44:22
Мъдро..и тъжно едновременно... thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Септември 13, 2012, 05:16:15
 thanks без думи съм...  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Драгалец в Септември 13, 2012, 09:56:51
Аз пък искам да ви споделя едно стихче от Борис Христов, когото много харесвам.

Вечерен тромпет

Върти ни живота под жаркото слънце
                        и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
                        ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
                        като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
                        тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
                        и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
                        след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
                        с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
                        на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
                        крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
                        в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
                        панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
                        този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
                        до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
                        че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
                        докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
                        Или на някой архангел невидим


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Септември 13, 2012, 10:22:08
Любимото ми!  guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Драгалец в Септември 14, 2012, 12:29:02
Не знам дали някога ви е действала така поезия, но когато за първи път се сблъсках с Борис Христов направо се разтреперих.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дзверъ Джули в Септември 20, 2012, 09:41:30
Преди годин почнаа да чета Камю. Тогава ми беше непонятно написаното и го зарязоо. Сега казаа на батко да донесе нещу за четене и он донесе " Есетата"  на Камю. " Размисли за гилотината " прочетоо на един дъх.

 
                                                             Албер Камю
                                                             Размисли за гилотината

      " Малко преди войната от 1914 г. един убиец, чието престъпление бе особено отвратително (тойбе заклал семейство фермери заедно с децата им), бе осъден на смърт в Алжир. Става дума заселски работник, извършил убийството в някакво опиянение от кръвта, но който бе утежнилположението си, като бе обрал жертвите си. По случая се вдигна много шум. Всеобщо бе мнението,че обезглавяването е твърде меко наказание за подобен изверг. Такова било, както ми казаха, и мнението на баща ми, потресен най-вече от убийството на децата. Във всеки случай едно от малкотонеща, които изобщо зная за него, е, че за пръв път в живота си поискал да присъства наекзекуцията. Той стана посред нощ, за да отиде на мястото на наказанието заедно с огромна тълпахора. Онова, което видя там нея сутрин, не сподели с никого. Майка ми само разказва, че се втурналкато вихър с разкривено лице, отказал да говори, полегнал за малко на леглото и изведнъжзапочнал да повръща. Той бе открил истината, скрита под надутите формулировки, с които яприкриваха. Вместо да мисли за закланите деца, той вече непрекъснато мислеше само за товатресящо се тяло, което бяха хвърлили върху дръвника, за да му отсекат главата.Вероятно този ритуален акт е доста ужасяващ, щом е успял да преодолее възмущението наедин прост и справедлив човек и щом наказанието, което е смятал сто процента заслужено, впоследна сметка не е произвело върху него друго впечатление, освен че му е обърналовътрешностите. Когато висшата справедливост предизвиква само гадене у честния човек, когото тя епризована да защитава, изглежда трудно да се твърди, че тя е предопределена, каквато би трябвалода бъде функцията й, да въдворява мир и ред в града. Напротив, става ясно, че то е не по-малкоотблъскващо, отколкото престъплението, и че новото убийство далеч не само не поправяоскърблението, нанесено на обществото, но и прибавя нов позор към първия. Това е толкова вярно,щото никой не смее да говори направо за тази церемония. Натоварените да говорят чиновници ижурналисти сякаш имат съзнанието за едновременно срамното и провокиращо нещо, проявяващо сев нея, и са създали за случая някакъв ритуален език, сведен до стереотипни формулировки. Такание четем на закуска, накрая на вестника, че осъденият е „платил дълга си към обществото“ или се е „изкупил“, или „в пет часа присъдата бе изпълнена“. Чиновниците третират осъдения като „заинтересувания“ или „пациента“, или го обозначават със съкращение. За смъртното наказание сепише само, ако мога така да кажа, под сурдинка. В нашето твърде цивилизовано общество ниепознаваме, че дадено заболяване е сериозно по това, че не смеем да говорим за него направо. Вминалото буржоазните семейства са се ограничавали да казват, че голямата дъщеря има слаби гърдиили че бащата страда от „бучка защото туберкулозата и ракът били смятани за малко срамни болести. Това несъмнено е още по-вярно при смъртното наказание, след като всички се стараят да говорят за него само с евфемизми. За политическото тяло то е същото, каквото е ракът за човешкото,с тази разлика само, че никой никога не е говорил за необходимостта от рака. Напротив, обикновеноникой не се колебае да представя смъртното наказание като нещо за жалост нужно, което узаконяваубийството, тъй като е необходимо, но мълчим по въпроса, защо това е за съжаление.Напротив, моето намерение е да говоря сурово. Не от любов към скандала, нито, както мисля,поради вродена нездрава склонност. Като писател винаги съм се ужасявал от притворството; каточовек смятам, че отблъскващите страни на нашето положение, ако са непреодолими, трябва да бъдатпосрещнати единствено с мълчание. Но когато мълчанието или езиковите уловки съдействат заподдържането на една грешка, която следва да бъде поправена, или нещастие, което може да бъдеоблекчено, няма друг изход, освен да се говори ясно и да се изложи на показ мръсотията, скрита поддрехата на думите, франция поделя заедно с Испания и Англия честта да бъде една от последните страни от отсамната страна на желязната завеса, запазили смъртното наказание в наказателния си арсенал. Просъществуването на този примитивен обред у нас е станало възможно само поради безгрижието или незнанието на общественото мнение, реагиращо само чрез тържествените фрази,които са му били втълпени. Когато въображението спи, думите се изпразват от смисъла си: един глух народ отбелязва разсеяно осъждането на един човек. Но да покажат машината, да докоснат дървото и желязото, да чуят звука от падащата глава и внезапно пробуденото обществено въображение ще отхвърли едновременно и речника, и наказанието."



                                                         Albert Camus
                                                         Réflexions Sur la Guillotine









 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Септември 20, 2012, 09:55:26
Камю а ентелектуалец-я виж у Саудитска Арабия и Иран-трепът ги с манари и камънье и не повръщат....
Ерго-интелектуалните истини написани у кабинета са прекрасни.Само ,че коги е създавана гилотината ората са мислили по-съвсем друг начин нравте са били съвсем други и усещането на света за моралните измерения са били различни.Ако се замисли човек ,при сравнение на гилотината с   одираньето на кожата ,разчетворяването,отсичането на крайниците ,след което обесваньето на кука през черния дроб-а тава са съвсем легитимни наказания от 14 и 15 век-е направо хуманен инструмент.И друго-основанието за отмяната на съртните наказания-а Камю е могъл да пита  юристите-но НЕ он е интелектуалец-ерго-морален стожер и неа нужно да дава доказателства за твърденията си-е не жалостта към престъпника а възможността да се избегне съдебна грешка-т.е. да се осъди невинен човек.И сметам ,че таа причина е  основателната.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Септември 26, 2012, 01:03:10
Честно и без бой си признавам,че тава стихотворение на Димчо Дебелянов за пръв път го прочитам. Стана таа вечер дума нещо за аватара ми, за неква песня , която не можах да чуя..., та така в търсенето стигнах да тука...


СЛЪНЧОГЛЕДИ
Димчо Дебелянов
 
Ах, ето де ме ти изведе,
ти, който нявга властно обеща
на мойта гордост - вихрени победи
и жар всерадостна на любовта.
Скърбя в градини глъхнали и бледи,
обител на покрусена мечта.
Аз чувам тиха жал по утринта
на слънце невидели слънчогледи.

Кому бе нужна моята съблазън?
Защо съм обнищен, защо наказан -
не знам. Неведа черна заслони

бездънното небе на мойто Време
и то ми праща днес нощи и дни,
които само Тя ще ми отнеме.
 

Стихотворението не е печатано приживе на поета. Излиза за първи път в сп. "Изкуство", год. I, кн. 1 от 1919 г.
 


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: кумичката в Октомври 08, 2012, 08:52:00
И тъй като е сезонът на тиквите, аз много обичам и вчера пекох, та се сетих за ... :)

Печена тиква

Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква, опечена цяла на фурна.
Господин управителят, като подписа книжата, отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар:
— Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Ще извинявате.
— А, благодаря, благодаря, господин управителю! — отговори сконфузено архиварят, — аз таквоз… тикви не обичам.
— Как тъй? Вие сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква!
На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Той се зачерви от срам.
— Да, но… стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи — отговори той, като клатеше глава и мръщеше лице.
Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Той не смееше да ги преглътне от страх да не разберат слабостта му.
— Де заповядайте де, не свенете се! — канеше го любезно управителят, — аз толкова години не съм турял тиква в устата си и се пак стомахът ми я приема!
— Не мога, господин управителю, противно ми е на стомаха, не мога да я накуся даже! — отговори Душко и си помисли: гледай, какво диване излязох, трябваше да взема!
И за да не стои повече срещу изкушението, той се поклони смирено, рече „сбогом“ и излезе.
Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак укори себе си:
— Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те — бягай, дават ли ти — взимай, ама де главо, де!
И Душко неодобрително удари с пръст главата си. Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му — хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара.
— Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква — почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. — Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква — махни го — човек без култура, простак, с една дума — свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!
И въображението му почна да слага пред него само тикви, сладки, хубави и ароматни.
От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената тиква почна да го преследва.
Седне в канцеларията да работи, а мисълта го човърка. Пише той нещо, пише до съсипване. Но се му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква…
Скара ли се с някого от другарите си в канцеларията, веднага ще го нарече или печена тиква, или — какво се червиш като печена тиква, или — я се погледни, моля ти се, какъв си пияница — от главата ти се вдига пара като от печена тиква!
Нощем, щом заспи, мъчителният призрак на тиквата пак иде. Присънва му се едно поле, ама какво поле! Дълго, широко, края му се не вижда! По него се натъркаляли ония ми ти печени тикви и над всяка се вие сладка пара! Душко върви из това поле, гледа тиквите и му се иска да си откъсне, но щом се наведе, тиквата изчезва. Той пак върви по полето. Поле, но не поле, а някаква си канцелария, уж широка канцелария! Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и се расте, расте, става колкото къща, колкото черкова, колкото планина, по-голяма и почва по-бързо и по-силно да се търкаля към него. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него.
Архиварят трепва и се събужда, плувнал в пот.
Тоя сън почва да го мъчи всяка нощ.
Една вечер писарите от управлението имаха гуляй.
Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Бяха го направили лют, за да пият повечко вино. Там, разбира се, беше поканен и архиварят.
Вино, речи, песни! Любовни ли не щеш, патриотически ли не щеш. После пиха тостове. Пиха за здравето на господин управителя, с условие „тук да си остане“, разбира се, за красния пол в града, за величието на България, за царя, за българския народ, за бълхите в канцеларията и пр., и пр.
Най-после стана и господин Душко, качи се на един стол, прокашля се и вдъхновено вдигна чашата.
— Господа, почитаемо събрание, колеги, добри мои другари!
Но между тия излияния в мисълта му безцеремонно се изтърколи оная ужасна печена тиква, която тъй непрестанно го преследваше, и разбърка в главата му архивата от идеи, брани в продължение на четиринадесетгодишна служба.
Душко се помъчи да продължи. Той направи един силен жест с ръка и като я изправи към ниския таван, тържествено я задържа няколко минути, с очи, вдъхновено спрени върху другарите му.
— На равна нога, тъй да се каже… отчасти… горе-долу…
Но тиквата пак се претърколи в реката на мислите му. Душко се почувствува съвсем безсилен. Той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец, далеч от ораторския патос.
— Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! Тъй — другарски. Не струва бог знае колко! И пак да се повеселим.
Настъпи кратко мълчание. После всички викнаха „ура“ и гостилницата на Калчо загърмя от ръкопляскания.
— Прието — Прието!
— Още тази вечер! — извика един глас.
— При-е-е-тоооо!
И вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Душко потъна в щастливи мисли.
И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе и отиде.
Но…
Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го срещна господин управителят.
— А-а, господин Душко! — рече му той. — Та вий сте си опекли тиква!… Радвам се, радвам се! Сигурно стомахът ви вече се е оправил!
Душко си глътна езика и не можа да каже нищо.
Когато внесе тиквата при другарите си, те всички забелязаха, че той беше прежълтял като мъртвец.
— Какво ти е? — запитаха го зачудени.
— Прилоша ми нещо! — отговори Душко, безсилно се отпусна на един стол в ъгъл и остана там мрачен и ням. Вдълбочен в някакви си тъмни размишления, той даже не поглеждаше другарите си, които с охота и радост ядяха сладката тиква.
— Душко, вземи, братко — канеха го те.
— Не яде ми се — отговаряше той печален и убит и наставяше плачливо:
— Зле ми е, много ми е зле, момчета!… Ще се мре…
Край


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мома Врачанка в Октомври 08, 2012, 07:24:36
тоя разказ винаги ме натъжава ....и винаги ми са прияжда тиква !


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Декември 03, 2012, 09:36:55
"Купувачите на непотребни вещи са винаги по-мъдри отколкото си мислят - купуват си дребни мечти. При покупката стават деца. Всички малки непотребни вещи, чийто вид ги примамва да си ги купят, като знаят, че имат пари, те придобиват с щастливото изражение на дете, събиращо миди по плажа - този образ като никой друг придава цялото възможно щастие. Събира миди по плажа! За детето нито една не прилича на друга. То заспива, стиснало в ръка двете най-красиви и когато му ги отнемат или попилеят - какво престъпление, да му откраднат външни късчета душа, да му изтръгнат парченца мечта! - то плаче като Бог, комуто са откраднали току-що създадена вселена."
Фернандо Песоа
Уикито кво дума за тоа португалец: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%83_%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%B0 (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%83_%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%B0)
Те и малко стихотворения, на кой му са е видело,че си заслужава.
http://www.litclub.com/library/prev/pessoa/index.html (http://www.litclub.com/library/prev/pessoa/index.html)

    


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Януари 18, 2013, 10:37:01
Таа тема некакво а занемарихме. Ще ми се да се върне и днеска ми се види, че им аповод за това.
Днеска рожден ден има един емблематичен български поет - Недялко Йорданов. Колкото и оспорван да е, колкото и да му викат Недодялко, той пак си остава велик с Младостта си отива и още десетки други неща. Ето едно от моите любими.

ПЕСНИЧКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.

Напук на всички правила
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът,
и двама тръгнаха на път.

Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя - по-добра, той - по-добър.

Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.

О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!

Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде си тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.

Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

1977 г


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Януари 24, 2013, 12:32:40
Цела вечер го слушам, учи го мойта наизус.  Помните ли го целото ?  Я си признавам, помна части от него.

 ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877



Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

 

 

© Иван Вазов
=============================


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Януари 24, 2013, 07:13:03
Тука съ става прав и се мълчи!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Февруари 07, 2013, 05:10:41
МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

 Още преди да те срещна в живота си -
 теб съм обичал.
 В древни гравюри и улични фотоси,
 в звездна поличба,
 в шумни площади и празни понятия,
 в цирков спектакъл,
 по телевизия, по телепатия -
 теб аз съм чакал.

 Колко години без шум са сближавали
 двата маршрута!
 Колко причини в света са създавали
 тази минута! -
 Нежният сблъсък на влюбени атоми.
 Вик на вселени.
 Още преди да започне съдбата ми -
 ти си до мене.

 Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
 Ти ме възпираш.
 Мойте кошмари и приказни сънища
 ти режисираш.
 Двама се лутаме в болка и истина,
 в гняв и сърдечност.
 Тази любов е в безкрая единствена.
 Миг като вечност.

 Георги Константинов


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Февруари 07, 2013, 05:13:19
Класика в любовната ни поезия!
Позволявам си да пусна и песента с текста  на стихотворението.
Todor Vurbanov - Mig kato vechnost (http://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4#)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Февруари 07, 2013, 06:17:37
Прекрасна! Една от любимите ми песни!  thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Февруари 15, 2013, 11:46:32
Борис Христов
 КОНЧЕ МОЕ

 Добре живяхме, конче мое, но живота
 за малко ни е даден - само да извикаш.
 И днес ще трябва да се разделим, защото
 очите ти се свършиха, нозете се изтриха.

 Летеше твоят шал - препускаше душата
 и подир тебе аз - едно сърце двуного...
 А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата,
 избягали от хората, забравени от бога.

 Но вятърът отново рог надува -
 не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е.
 Целувам черния ти белег... и белия целувам -
 нима ще ме оставиш, конче мое.

 Да можех, бих ти дал от моите години.
 Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана.
 Вземи балончето - сърцето му е синьо.
 Дори часовника ти давам, само да останеш.

 Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси.
 Прости ми, конче ненадминато!
 Как страшно ще се вее твоят алаброс и
 ще свети като слънце в гилотината.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Февруари 22, 2013, 09:49:28
Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо,
Но каква след теб настана
майката ни - разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация.
Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
но джобовете – пак празни.
Уж дъската ни не хлопа -
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: “България
ще е новата Швейцария!”
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна,
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина,
И за сделката изгодна
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? -
пак си пита наш’то папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с роднини -
що да ходят във чужбина? -
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България.
А народът гладен, беден –
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го залъгват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели −
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали −
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има –
младите ще са заминали,
старите − ще се споминали!
Нацията от преди −
НЕЯ − Бог да я прости!

Радой Ралин



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Врачански дзвер в Февруари 22, 2013, 10:23:56
Тука съ става прав и се мълчи!
+1


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: преоданец в Февруари 24, 2013, 10:28:55
http://chitanka.info/text/15763-majmunizatsija (http://chitanka.info/text/15763-majmunizatsija)



Те нещо актуално от  един от най големите български писатели,гледам че не е споменаван тука май...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Март 03, 2013, 11:52:59
ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА
Хр. Ботев
[Знаме, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.]

"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3172&Level=2 (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3172&Level=2)


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 04, 2013, 12:05:23
Ндааааааа....й не вида некой днешен журналист да е написал нещо поне манко де да се доближава до тава.....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Март 04, 2013, 01:09:50
Тц,не е...!И нема и да напише! :udri:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Койо в Март 04, 2013, 07:13:21
Уникален и недостижим.

И затава са го и утрепале, завалиата, щото глъмерете не обичат истината.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Март 17, 2013, 10:28:34
Великият Валери Птров! Това ме разплаква!

"Виновният"
 Валери Петров

 Нямаше как. Беше истинска хала.
 Лаеше страшно и прежалих го аз.
 Взех го в колата и далеч от квартала
 го пуснах навънка и дадох газ.
 Беше ми тежко, но повтарям пак
 лаеше страшно нямаше как!
 И ето след седмица нещо драска вратата,
 нещо чука с опашка, скимти и квичи,
 нещо ми скача върху рамената,
 нещо ме лиже със сълзи в очи!
 Мръсен и кален,
 отслабнал и жален, с една рана дълбока
 отстрана на хълбока
 търка се в мене и гледам го аз,
 слушам, разбирам му кучия глас.
 - Господарю - той каза - господарю любими,
 от сърце ти се моля, вината прости ми!
 Аз съм твоето куче!
 Аз не знам как се случи!
 Гледай, вярна муцуна
 в краката ти слагам:
 честна кучешка дума,
 не съм искал да бягам!
 Сигур там зад завоя
 съм се някак отбил
 и загубил съм твоя
 автомобил!
 Ау как беше ужасно!
 Ау как беше опасно!
 Стигнах няколко пъти
 до един магазин,
 но закрит бе дъха ти
 от лъха на бензин.
 Ти навярно си свирил
 и ругал своя пес,
 но и аз съм те дирил
 седем дена до днес!
 Опрости ми вината!
 Отвори ми вратата!
 Няма вече да шавам,
 свойто място ще зная
 и от днес обещавам
 дваж по-силно да лая!
 - Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много,
 няма никога вече да те водя далече!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Март 18, 2013, 03:16:11
 :'(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Марчето в Март 18, 2013, 11:14:18
Балада за три сестри


Как така та в късна есен,

с вой на вятъра понесен,

бдели дори до зори

три девойки – три сестри?

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

Черна нощ и мрак разбоен

и дълбок, дълбок покой.

Първата Мотай-вретено –

каза глухо и стаено:

–Там далеч, в далечен кът,

срещна милият ми смърт!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Бърза и се намотава

и я леден студ сковава.

Втората Тъчи-кенари –

каза с глас от скръб обгарян:

– Твоят мил и моят мил

ги един и същ зарил!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Тя тъче и недотъчва,

и я треска зла измъчва.

Третата Влачи-къделя -

шепне в труд глава привела:

– Моят мил не знам къде

свърши своя труден ден!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Влачи тя и все заничи,

но не чува вън обичния.

Ето тъй сред късна есен,

с вой на вятър понесен,

бдели дори до зори

три девойки – три сестри!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи...

 

Черна нощ и мрак разбоен

и разкъсан с вик покой.



 Николай Хрелков
 
 
 

Биографични бележки


Николай Радев Хрелков е роден на 16 декември 1894 година в Бяла Слатина. По баща е родственик на Любен и Петко Каравелови. Учи в родния си град, където учителката му Санда Йовчева (бъдеща писателка) отрано забелязва литературните му способности и го свързва с артистичната среда на Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Райнов, Ал. Балабанов и Л. Стоянов.

През 1910 г. Хрелков заминава за София, но не успява да се запише в Държавното художествено-индустриално училище. Семейни обстоятелства го задържат в столицата. Между 1919 и 1925 г. поетът е без постоянна работа, живее в несигурност и оскъдица, коректор в издание "Цвят", доставчик на облекло и обувки за войската, контрольор по трамвайните линии. През 1925 г. Хрелков емигрира в Югославия, а след това в Австрия и Франция, където заболява от туберколоза. През 1928 г. се завръща в България, болен и с несигурно препитание. Здравословното му състояние се влошава, но той, и като библиотекар на Министерството на народното просвещение (1931 г.), и навсякъде, където го отвеждат "болничните му митарства" (Лъкатник, Искрец, Банско, Лъджене), продължава да участва в сбирки и литературни четения, да редактира издания и да превежда, да работи за общо обединение на творците, които стоят на общодемократични и антифашистки позиции.

В последните години на живота си Хрелков се установява в Горна Баня, където се среща и сътрудничи с Елин Пелин и Ал. Балабанов. Умира в общинската болница за гръдноболни на 27 август 1950 година.

За първи път името на Николай Хрелков се появява на страниците на списанията "Червен смях" и "Социалистически преглед" (1919-1920). В началните години от развитието си като писател той е силно повлиян от символизма, вълнуват го модерните явления в изкуството, сътрудничи на списанията "Везни", "Хиперион" и "Пламък". Но онова, което наистина налага неговата поезия в литературния свят, е нейната дълбока обществена осмисленост, борческият и патос и революционната и целеустременост. Това е поезия свидетелство за страдания и борби, за бунтовен порив между двете световни войни. Същевременно това е поезия, която носи белезите на един оригинален поетичен свят: и като образност, и като художествен подход, и като стихотворни търсения, и като новаторско използване на народната поезия.

Николай Хрелков остави не голямо поетическо творчество, но то завинаги ще остане мерило за духовните ценности, за честност и искрена гражданска позиция, ще има своето особено място в българската поезия.

 
 




Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Марчето в Март 18, 2013, 11:22:28
Среднощна коситба


Денят ли отпусне дълбоки клепачи

и плахите прилепи пак засноват,

в ливадите тучни рой черни косачи

извиват и стръвна коситба косят.

 

Пореждат се откоси – трупи връз трупи,

проблясват острила и пеят коси,

земята се сгъва от кървави струпеи

и було звовещо звездите гаси...

 

Детето ли сепнато в люлка проплаче,

събужда го полъх на кървава смърт,

сред земната нива рой черни косачи

жестока среднощна коситба косят.

 

Спи дивен аджерко, не слушай не чакай,

ни пролет усмихната, нито звезди;

вън бухали мрачни бухукат във мрака,

и шестват, над робите смърт и беди...

 

И вятър похлопа ли – скъбно сираче –

той плаче и шъпне след дългия път;

"Там, в робската нива, рой черни косачи

извиват и скръбна коситба косят!"

Николай Хрелков



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Марчето в Март 18, 2013, 11:23:26
Има една песен


Има една песен в моя роден край,

Колко скръб изплаква със нея народа!

 

Пее я жътварка сред поля безродни -

и работник морен глухо я ридай...

 

"Литнал с песен бойна, върху буен кон -

литнал де се бие млад несретник с мрака.

 

Ала там далече в утринния бронз

притаена смърт го чакала, причакала...

 

Бил той млад и хубав, бил той смел стрелец,

но десница трепнала и юзди изпуснал!

 

Като вихър литнал разярен жребец -

и понесъл буен седлото си пусто!"

 

Пей я, пей унесен ти другар и брат,

вий сестри робини, пейте и ридайте!

 

Ала пейте тихо в моя роден град,

да не би да чуе клетата ми майка!...

 

Има една песен в моя роден кът -

сред фабрики душни и поля безродни:

 

тъмна душна песен за моята смърт,

тъмна, душна песен за скъбта народна!

Николай Хрелков



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Марчето в Март 18, 2013, 11:24:24
Дъб


Пред моя роден дом столетен дъб расте –

аз помня го такъв огромен от дете.

Аз виждал съм го, как във слънчев пек блести

и слушал съм го в мрак среднощен да шепти.

И в бури с грозен рев съм гледал как стои,

от мълнии огрет, настръхнал исполин.

Тополата превие плачевно крехък връх,

кът търси да се скрие от гибелни дъх,

а той чело дигнал, възправил мощен стан,

реве, закана цял, безстрашен в бой гигант.

От ранни още дни от него възприех:

да бъда твърд в беди да срещам бури в смех,

и на безброя дни заслушан в общия ход,

в кръвта ми да звъни неспирният живот.

Вам идещи след нас оставям тоз завет:

като дъба далеч вий гледайте напред1

И като него с дух бъдете горд и твърд,

неохкащи в беди, нетрепкащи пред смърт!

Расте столетен дъб пред моя дом рожден:

умра ли нека той говори зарад мен!



Николай Хрелков
 



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Март 28, 2013, 09:19:11
(https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/10111_583799361637964_1022259235_n.jpg)

На този ден през 1887 година е роден Димчо Дебелянов

Едно любимо от Дебелянов:

...О, нощ на поруганите корони!
   О, нощ на поруганите скрижали,
   самотна, безнадеждна,
                 бди над мен....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Март 28, 2013, 10:28:58
 thanks thanks thanks

Да се завърнеш в бащината къща...

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

 cv

 



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: BEKO в Март 28, 2013, 10:31:23
 thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Вени Тети в Март 28, 2013, 10:45:09
 :'( thanks оф  ....кога


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Март 28, 2013, 07:51:06
 thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Койо в Април 22, 2013, 04:54:59
Е те тоа човек е гулем:

http://www.vsekiden.com/133471 (http://www.vsekiden.com/133471)

Тва е гигант. Не знам кое е еврейското у него, ма човешкото е видимо.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Април 22, 2013, 06:16:25
Великан!!! guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Април 22, 2013, 07:31:14
        Днес Валери Петров навършва 93 години! Нека пожелаем здраве, дълъг живот и поводи за надежда на    най-великия жив български поет и преводач!

                                             
            Пролет е...

     Валери Петров

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Дръмон в Април 22, 2013, 08:06:45
 thanks guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Април 22, 2013, 08:17:45
много яко :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Април 22, 2013, 08:51:11
Един от любимите ми поети  guru


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: буля Иваница в Април 23, 2013, 10:44:44
 thanks thanks cv


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Май 06, 2013, 12:49:46
"Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове - страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник... Мале мила! Като разтворят ония ми ти гърла!... От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия синковци... Избиратели ли?... - И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!"
Из "Бай Ганьо прави избори" Ал.Константинов

 thanks Колко актуално звучи и днес...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 07, 2013, 12:04:30
Блазе му с очи на Шастливеца...... :(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Ренгеня в Май 24, 2013, 06:40:21
24 МАЙ

Върви, народе, светлината
е в края на един тунел.
Спомни си като сричаш НА-ТО
на чий език си го прочел.

Върви към българските думи
с достойнството си на народ.
В противен случай си изгубен -
един бездарен полиглот.

Влечуго ли си, или птица -
все още го решаваш ти.
Пиши на всичките езици.
Ала на български мисли.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Каламутняк в Май 24, 2013, 06:45:09
Тава скоро нема да остарее, Уйне...  :(


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Май 29, 2013, 02:35:08
... признавам си без бой... тъва стихотворение като го прочетох, са запитах... що го не повна... и възможно ли е да го не повна, оти тугива, куги съм расъл и учил... е било ЕДНО-ДРУГО време, куги тук те написаното е било неудобно... ??? :o
 
Цитат
Борбата за оцеляване на населението на Македония започва още по времето на Първата балканска война /1912-1913 г./. Тя е предизвикана от арогантното поведение на сърбите, които се опитват да го посърбят. Най-известният пример е с шамара, който сръбският престолонаследник и бъдещ крал на Югославия Александър Караджорджевич удря на 7-годишната Васка Зойчева от Прилеп, защото на въпроса „Па ща си ти?“ /Каква си ти?/, тя отговаря „Българка“.
[url]http://svetoven.pogled.info/balkani/news/78158/otkriha-masov-grob-na-izbiti-ot-sarbi-balgari-v-dvora-na-albanski-lider-v-makedoniya[/url] ([url]http://svetoven.pogled.info/balkani/news/78158/otkriha-masov-grob-na-izbiti-ot-sarbi-balgari-v-dvora-na-albanski-lider-v-makedoniya[/url])

     
                          ПА ШТА СИ ТИ?
                             Иван Вазов

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
“Тук българи са, българи от памтивека!”

Април, 1913 г.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: илюшин в Май 29, 2013, 02:41:16
 guru guru guru guru guru

Живата истина, и сега е така  papa


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Май 29, 2013, 02:53:09
Почвам вече да са съмнявам и у историята ни, колко славни и велики сме биле българите. Май само на думи сме славни. За годините, дека я съм жива не съм била свидетел на нищо велико и българско, точно обратното. За срам сме си.
Ма да не развалям убавата тема.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Май 29, 2013, 02:55:20
Бубе,тава,че сме биле славни и велики са го написале друти-най-често наще врагове.А ние сме си били същите като сеги....секо нещо придобива значение чааак след време..сал оно решава кое наистина е било величие,а кое-низост....


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Божура в Май 29, 2013, 03:02:28
И я съм на мнение, че квито сме сега, такива сме си били и преди. Кръвта вода не става, много е верно.
Секой се снишава и мисли сал за него си, ако моо да мине метър, ората с властта лапат колко могат и пак мислат сал за тех си и те така.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юни 03, 2013, 12:35:28
Ботьов ден е днеска, та по тоа повод:
Христо Ботев
КАЛЪП ЗА УЧИТЕЛИ

Чули сте за фабриката, ала не сте чели в "Училището" на буля Блъсковица, да видите какъв пък калъп за учители е приготвил синът на дяда Блъскова. Слушайте да ви го опише "Будилникът".
Първо и първо - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи. Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си. Третйо и третйо, понеже децата ги предава на учителят сам Христос, а не родителите им, то най-тежка служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят, - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир. - шарлатанлъци. Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като биволски просяк.
Мъчно се усвояват такива свойства от един учител, но с божа воля, като се поотворят тук-таме фабрики за попове-учители или учители-попове, то - "дето махнеш със сопа - таквоз добиче ще удариш".

[в. Будилник, г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.] 71


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Юни 05, 2013, 08:08:51
     Значи кой кво ще да казва, Мъкедония си ни е болка и то гулема болка вече сто годин па и кусур...
Та покрай онова стихотворение на Дедо Вазов - "ПА ШТА СИ ТИ?", те ви тукее е и те тъва за мъките ни по Мъкедония... пак от Дедо Вазов...

                     На Македония         

Затворени храмове, бити владици,
школа във обори превърнати мръсни,
юнаци в прокуда ил в смрадни тъмници,
над всичко свето издевателства гнъсни:

над родното име, език и завети –
светините наши – покруси и гаври…
плесници въз братя на кръста разпети,
заплювки въз наште сиящи лаври;

гоненья безсрамни, безстидства нечути,
гнет лют въз душите, триумфът на мрака,
следь тежки неволи, неволи по-люти –
света Македонио, това ли дочака?

Дор ний при Чаталджа с напор гороломен
заприщяхме тока на ордите диви –
друг враг – не! Съюзник и брат вероломен! –
вдълба си зъбите в месата ни живи!

Търсихме приятел – издебна ни влъхва,
мислихме, че лев е – излезе хиена!
Великата мисъл – веч гавра. Издъхва
висок идеал в срам, подлост, измена!

О, сърби, погазихте клетви свещени
за братство! Безумци, днес гроба се рови
за вашто грядуще, слепци, заблудени
из друм, кой ви води към Сливници нови!


Надей се, дерзай, Македонио мила!
Не ще да загинеш на звера в ногтете:
в гърди ни буботи стихиен гняв, сила,
на Лозенград меча в ръката ни свети.

Не ще те оставим! Да паднат проклятья
въз наште глави и въз нашите слави,
ако не разчупим на бедни си братя
веригите нови с юмрука си здрави!

Не ще те оставим! Кълнем се във твойте
вековни страданья – и нази болели,
в праха Самуилов, в кръвта на героите,
в полята тракийски за тебе умрели.

Кълнем се във меча си, в стяга си славен,
и в наште велики, безсмъртни победи:
във хищни ръце не ще да оставим
най-скъпото, святото наше наследье!

                       "... едно, уви, не толкова популярно негово стихотворение, посветено на мъчната съдба на българите в Македония, посветено на геройския дух на един народ и на предателството на неговите съюзници, предателство, което за векове ще остави рана в сърцето на българите..."

                                           


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: преоданец в Юни 05, 2013, 08:28:53
От началото на миналия век, но много актуално. Жалкото е че много станаха българските класици които са писали преди век за лайната в които газим и днес,как вместо да установяваме че няма разлика между писаното от Щастливеца преди години и съвремието,може да се поучим и да не търпим повторението...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Юни 05, 2013, 08:36:43
От началото на миналия век, но много актуално. Жалкото е че много станаха българските класици които са писали преди век за лайната в които газим и днес,как вместо да установяваме че няма разлика между писаното от Щастливеца преди години и съвремието,може да се поучим и да не търпим повторението...
                    Съгласен съм, ма ка да са поучим... 1300 години слушаме приказката-легенда за хан Кубрат, синовете му и снопа пръчки-съчки... Щерка ми вика, че е било социалистическа пропаганда, а иначе приказката-легенда е била, да покаже, че ако са разделът щеле да оцелее неко и друг... ебъ ли гу... у кво да вервам вече, мааму стара... В едно време съм са родил и раснал, у друго си утчувах децатъ, сеги - трето... и се са делиме, и се неко друг ни а виновен, и краа му съ не види...  :no:


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Юни 07, 2013, 05:10:21
(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/179733_164210873759707_1619989137_n.jpg)
                       cv cv cv не моо ли са тури е те тае снимка, с тъва дека го е рекъл бай Йордан, на местото на Зиката...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Юни 15, 2013, 03:23:49
           Е нещо от днеска, за размисъл...

     ЧОРБАДЖИЙСКО ПОУЧЕНИЕ

Ако искаш правда,
ако търсиш ред,
гол и бос ще ходиш,
братко, по тоз свет.
Всичките минуват
у нас със лъжа,
само тез добруват,
що пият кръв'та
на своите братя,
на своят народ,
и са отгояват
от чуждият пот.
Искаш ли да станеш
човек ти богат?
Продавай народът,
беси своят брат!
Що ти трябва правда,
свобода и ред,
напълни си джебът,
дор е Петко слеп.
Знам ги азе тези,
що и ден и нощ
бълнуват свобода,
борят са за ред, -
мъчат са да бъде
народът добре,
да няма тиране,
нито робове, -
сичките са голи,
нямат ни пара,
ходат гладни, боси,
газат из кальта.
Секи за тях казва:
"Луди са глави;
така ли ще ходат
да бяха добри?
Нямат дреха, риза,
нямат ни пара, -
зеле да нареждат -
управят светът."
Ако искаш и ти
да станеш кат тях,
мисли за свобода -
ще станеш за смях!

Ст.Стамболов
1876
   


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Юни 26, 2013, 05:44:33

               ЗА  СЕЛЯНИТЕ

     Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света. Този път въпросът е: "Какво е селянин?"

  Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

  Момченце: Те са, които отиват в затвора.

  Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

  Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това. Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това

  Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

  Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

  Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

  Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде. И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително. Ами от родителите им - откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък. Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени. Всъщност на паразита за какво му е корен?

  Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните. Просто зяпам как гори камината и размишлявам. Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
  И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
  Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
  Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

  Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.
  Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

Автор: Дончо Цончев



Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: преоданец в Юни 26, 2013, 06:20:53
Благодарим маа му стара, един много пренебрегван писател, според мен един от малкото които така добре улавят душата на българина...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Юли 06, 2013, 11:00:51
ТАЙНА
Автор - Блага Димитрова

Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.


родена е в Бела Слатина...
... поне да имаше паметна плоча...

Нек*УЙ* си е напрайл те тоо майтап със "Затуй..." мое би утговорниците ша му подръпнат ушите...


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: уйна в Юли 06, 2013, 11:23:46
 thanks много я харесвам!


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: apostolicia в Юли 06, 2013, 11:29:16
И аз, ма повече харесвам Борис Христов

ХРИСТОВА ВЪЗРАСТ


 Аз не познавам друг човек направен
 така набързо - с толкова конци окърпен.
 Дете на ангели, откърмено от дявол,
 аз не познавам друг човек така объркан.

Тъй както котката, подушила гнездото,
 безшумно по корем нагоре се изнизва,
 аз изкачих дървото на живота -
 видях, че няма нищо на върха, и слизам.

И ето ме сега - дивак учуден
 от славата на своите дрънкулки,
 не знам какви обувки трябва да обуя
 и на коя врата в мъглата да почукам.

Дълбоко някъде в костта ми се укрива
 желанието да опитам на богатия блюдата.
 Но се срамувам от човека, който стрива
 опечената чушка и се готви да обядва.

Обелих аз от себе си жената
 като кора - с отсъствието да ми свети.
 Да бъда квачката грижовна за децата
 на моя брат - за тия две петлета.

Единственото днес, което ми остава,
 е да събличам болната душа от думи,
 тъй както срамежливо панталона разкопчава
 младежа, който е дошъл на плаж с костюма.

Но стиховете са отпадъците на живота -
 какво ли ще ви кажат със беззъбите си устни.
 А моя милост е слугата неподстриган, който
 помита пода в храма на изкуството.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: Чвора в Юли 06, 2013, 06:55:15
Много силно!Респект!!! thanks thanks thanks


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юли 06, 2013, 09:03:34
 thanks за последните две стихотворения.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Август 01, 2013, 07:41:26
В серьозните произведения, за забравени български хумористи...
Цитат
"Този гладен и обеднял народ".

От половин век насам нашият народ е все "гладен и обеднял". Историците казват, че преди сто години той не е бил нито гладен, нито обеднял, защото... защото тогава не е имало български вестници.


http://starshel.alle.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8/ (http://starshel.alle.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8/)

Цитат
ОТ КАКВА НАРОДНОСТ СА БИЛИ ПЪРВИТЕ ХОРА
Исторически етюд по достоверни документи

Намерените ръкописи при копането на окопи по позицията хвърлят нова светлина върху много тъмни страници от Битието. Няма съмнение вече, какво Адам и Ева са били българи и при това македонски българи. Ето какво се казва по тоя случай в тия ръкописи, чиято научна стойност не може да се оспори.

...След като създаде първия човек и му направи другарка, Бог се чудеше какво име да даде на този чуден венец от своите творения и на спътницата му. Докле намисли имената им, той ги пусна в райската градина, където те хукнаха да се гонят като пощръклели телета, да тъпчат и мачкат цветята, да се катерят по дърветата, да чупят клоните им, да късат и ядат плодове...

Унесен в своите мисли, Творецът не забеляза как жената откъсна една ябълка от забраненото дърво, как я подаде на мъжа си, който я захапа с намерение да яде. Бог се обърна, видя ужасен и извика:

- Нещастнико, що правиш?

- Ядам.

И остана името му според най-любимата му работа: Ядам-Адам.

Бог измъкна ябълката от ръцете му и, като искаше да даде и на двамата своята заповед да не се яде от забраненото дърво, та после да не оспорва някой дадената заповед (както обикновено се случваше по тези места), попита го:

- Ами къде е жена ти?

- Еве я! - и Адам посочи в ляво.

Решена биде и втората мъчнотия: името на жената остана онова, посочено от Адама: Еве я, Ева...

Тоя текст обяснява не само, че първите хора са били македонци и се числили в Македонската дивизия, но още и друго - че другарка на всеки мъж става оная жена, на която той посочи... Другарка ако не за всякога, то поне за няколко часа...

Пинус Силвестрис

сп. "Българан",

бр. 43/1917 г.


Титла: Re:Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!
Публикувано от: мааму стара в Август 02, 2013, 12:05:49
Абеей, кой УЙ са е подиграл със стихотворението бе, мааму стара... И на сичкоту утгоре не моо и да го променъ... Дееба и тоо *хуй*, недуклатен... Намирам го не само за подигравка с паметта на Блага blax, но и за подигравка с мене!   thanks

ТАЙНА
Автор - Блага Димитрова

Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

За*хуй* може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

За*хуй* може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмъ