Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Сбирки по интереси => КОлтурен форум => Разказе => Темата е започната от: Ренгеня в Юли 28, 2010, 10:19:32



Титла: Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Юли 28, 2010, 10:19:32
я, понеже съм на секо гърне мерудия и таа сутрин съм махмурлия, реших да отвора нова тема за расказе, кои не са на кулежката Апостолица и ша ви пусна един афтурски. Да пускате и вие, че я имам само два-три ...

СИМФОНИЯ - АГОНИЯ


ДО

Петрослав Чернев - Чорт накара таксиметровия шофьор да спре на широкия асфалтиран участък, който лозарските автобуси използваха за обръщало и му подаде двайсетачка.
- Задръжте рестото.
- Благодарско, шефе ! - ръката на шофьора се сви като хищно растение около банкнотата, а окото му дори не трепна, въпреки тлъстия бакшиш от близо тринадесет лева.
- Лек ден ! - пожела му Чорт, хлопна вратата и тръгна към отбивката на черния път.Оттук до вилата имаше не повече от петнайсетина минути пеша - време, през което той искаше да подреди хаоса от мисли в главата си.
Пистолетът в десния страничен джоб на сакото му леко го потупваше по бедрото при всяка крачка.
Не му пукаше, че после шофьорът може да го закове в съда.Даже напротив, нарочно му остави големия бакшиш, за да го запомни.Петрослав Чернев - Чорт не търсеше перфектното престъпление и нямаше нужда от алиби.
На тридесет и пет години, Чорт беше един от най-актуалните съвременни композитори и продуценти.Беше правил парчета за Мария Илиева, Графа,Руши Видинлиев,Йоана и още куп други повече или по-малко известни български поп-звезди.Мнението му за болшинството от тези изпълнители беше откровено негативно, но както обичаше да казва : щом си плаща ми дреме на маркуча дали реве като магаре у падина или е ангелогласен като Йоан Кукузел.Пък и със съвременната техника почти нямаше невъзможни неща.
Считаше се за успял - препитаваше се с онова, което умееше да прави най-добре - да композира.В последните три - четири години негови песни неизменно присъстваха в номинациите за различни награди, а някои и печелеха.Поддържаше задоволителен жизнен стандарт - мезонет в столицата, апартамент в провинциален град на час път от София, всъщност наследство от покойните му вече родители и въпросната вила в лозарските масиви край този град, която преди една година беше купил, ремонтирал и оборудвал като музикално студио.
От около шест месеца Чорт имаше съмнения, че съпругата му Маги използва многобройните му ангажименти в страната и чужбина, за да му слага разклонени израстъци по главата.А, ето че този път, след като той замина наужким до Италия за уикенда, се беше оказала достатъчно тъпа да доведе поредното си завоевание - една изгряваща поп-звезда, Рости Някойси, в най-свещеното за Чорт кътче - НЕГОВАТА ВИЛА.Безспорно пичовете от " ПИ АЙ ДЖИ - дискретни разследвания " бяха заслужили хонорара си.
По някаква ирония на съдбата настоящият му професионален ангажимент се състоеше в работа по музиката за новото парче именно на въпросния Рости.
РЕ

Всичко можеше да се каже за Маги, но един факт не подлежеше на съмнение.Въпреки навършените си тридесет години, бившата танцьорка от нашумялата преди около петилетка денс-формация "Фешън Пешън",слагаше в джоба си деветдесет процента от подрастващите пикли, чиято главна цел в живота беше да се реализират на модния подиум.
Открехнал вратата на помещението, което служеше за спалня, Чорт изпита едно перверзно по своята същност и все пак неподправено възхищение от физическата красота на съпругата си.Издаваща звуци, наподобяващи накъсани хълцания, Маги пърхаше върху респектиращата ерекция на Рости.Дребничкото и, ала изключително пропорционално тяло беше покрито с капчици пот, а къдравите и червеникави коси създаваха внушение за разлюляно от непокорен вятър, натежало от плод черешово дръвче.
Чорт усети как желанието се надига в слабините му и изведнъж осъзна колко абсурдна е ситуацията.
Когато с котешки стъпки влезе в стаята и цялата Вселена сякаш се сви и събра в хладното дуло на пистолета му, той разбра, че няма да може да живее без Маги.
МИ

- Опалла ! - това беше първата простотия, която му хрумна да изрече и ситуацията сякаш не можеше да стане по-абсурдна, но Маги с такова причудливо, по-скоро инстинктивно движение на таза си подрипна и се изхлузи от своя партньор, че го напуши смях, а изстрелът от упор в главата и дойде като естествен завършек на тази гротескна сцена.
ФА

В първия момент Рости не осъзна какво точно се е случило.После информацията започна да се просмуква, сякаш на капки през блокадата на шокирания му мозък.Цялото му лице се превърна в една огромна уста.
Маги падна назад твърде бавно.На Чорт му се стори, че всичко става като в насечените кадри от "Матрицата", когато куршумите летят около огънатото тяло на Киану.
После смехът - могъщ водопад от звуци - изригна от гърдите му и се разля в тишината, настъпила след изстрела.
СОЛ

- Браво, браво, мойто момче ! - Чорт запали един "Честърфийлд" и седна на матрака до все така ококореният любовник.Косите на шибаното педалче Рости Някойси, по принцип руси, сега бяха слепнали от кръв и парченца мозък.
Маги лежеше в краката им, а дебелият килим с цвят на пролетна ливада подгизваше от ръждата на кръвта и.
- Хубава работа, а Рости ! - продължи учудващо развеселеният Чорт.За миг му хрумна, че най-вероятно това е чувството на тоталното изперкване - тази неописуема еуфория, като след здраво напушване с добра трева. - Значи, работим с теб върху твоето трето парче, как се казваше, "Любовта убива", а освен това работим една и съща жена ! Жестоко, нали ?! А и много силен текст, как беше :"Извод тук се наложи - любовта е красива, но понякога може даже и да убива !" Не смяташ ли, че има нещо автобиографично, нали ти си го писал ? Поздравления !
Изведнъж веселието започна да го напуска като въздухът от спукан балон.Хвана Рости за един от слепените кичури и го поведе към съседното помещение, което беше пригодил за звукозапис.
ЛА

Прецени, че има още няколко часа работа по песента-всъщност, парчето беше почти готово - преди седмица бяха завършили записите на музиката и вокалите на Рости в едно столично студио.Сега просто трябваше да се дообработят отделните писти, след което да се запишат последните вокални партии и да се пристъпи към окончателното смесване.
Беше вързал Рости в стаичката за записи със слушалките на ушите и през цялото време, докато оперираше с мишката върху интересуващите го пасажи, Чорт не преставаше да му разяснява концепцията си за съвременния български хит.
- ...все нещо куца, мойто момче - ако музиката е добра, текстът е абсолютно лайно или обратното, но най-често и музиката и текстовете смърдят."Бях вода на лице, бях лице на водата" - ето това е върхът на сладоледа, ха-ха ! А ние с теб имаме златна мина - текстът ти е направо убийствен, ха-ха, музиката ми, смея да твърдя, напълно улови духа на римите, в София изпя всичко като малък дявол, остава да поработим върху бек-вокалите и да наблегнем на цялостното внушение...готово...само да направя още някои фини корекции и...
Пет минути по-късно, когато влезе в стаичката при Рости, лозарските ножици в ръката му хищно изщракаха.
-Какво ще кажеш, обаче да сменим името на парчето ? Мисля, че "Симфония ~Агония~" ще бъде по-удачно заглавие...
СИ

-Ето, заповядай ! Май се получи добре - каза Чорт, след като го изведе на черния път, разтвори сгърчените пръсти на ръката му и постави в нея все още топлото СИ ДИ.
После се обърна и тръгна към вилата.
ДО

Вестта бързо се разнесе из града и стана основна тема на разговорите.
Полицейски патрул, изпратен по сигнал за обир във вилната зона, случайно се беше натъкнал на облян в кръв, гол млад мъж.Едното ченге - младоче,току що постъпило на работа, буквално беше изплюло червата си при вида на обезобразените гениталии и липсващите, явно изрязани участъци от кожа по тялото му.Повикаха подкрепление и по кървавите следи от мястото, където намериха пострадалия стигнаха до една вила.Вътре откриха два трупа, а вилата приличаше на скотобойна.
По-лошото, обаче дойде, когато прослушаха компактдиска, който младият мъж беше държал в ръката си.Един от следователите, корав полицай с над двадесет години стаж, замалко да получи инфаркт.
Някой си беше направил труда да запише ужасяващите крясъци на момчето върху една тъжна песен, докато му беше причинявал всичко това ...

13.02. 2006 г.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Юли 28, 2010, 10:33:25
брееее


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Юли 28, 2010, 10:37:32
бравос


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: nikoia в Юли 28, 2010, 10:52:29
Ммм, грабна ме, чак настръхнах към края  :) Но знаех какво ще се случи  ;) Добре написано, сюжета е познат. Само дето вместо да ги гръмне и двамата и после себе си, е решил да измъчи бедния Рости.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 28, 2010, 10:56:26
 Ренген,имаш талант,баце,мъ ми съсипъ целиа ден!Ти не си виновен,оти тавее си а реалну у Българиа лааса.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Юли 28, 2010, 01:42:58
Дууу, докторе  :o направо са потресох от тия ужасии  ::)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Юли 28, 2010, 02:58:54
Дууу, докторе  :o направо са потресох от тия ужасии  ::)

по-натам ш пусна и един романтичен, ма е дълъг и дълго требе да го набирам пущинята  :(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Юли 28, 2010, 03:22:30
ей запалите твореца у мене. имам и яз да напиша некой работи къде ми са струва че ще са интересни на ората. Умене истории много но не умеам да ги разказвам.  се пак мисла да са пробам с един къс разказ който съм почнал да пиша преди 2 дена.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Юли 28, 2010, 03:29:54
тоа форум е и резерват не сака една форма на искуство къде идва от СЗ ора

/форумниа герои става и потупва по рамото Шлепетар окуражително/


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Юли 28, 2010, 06:08:22
ей запалите твореца у мене. имам и яз да напиша некой работи къде ми са струва че ще са интересни на ората. Умене истории много но не умеам да ги разказвам.  се пак мисла да са пробам с един къс разказ който съм почнал да пиша преди 2 дена.

с нетърпение чекам и та потупвам виртуално по рамато и я


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Юли 29, 2010, 11:10:15
Ша ви пусна още един


КРЪГОВРАТИТЕ НА ЛЮБОВТА

Смъртта позвъни на вратата на госпожа Аспарухова в най-неподходящото време - пет минути преди седем часа вечерта - точно когато свършваше поредният епизод на "Дързост и красота", а по една местна кабеларка всеки момент щеше да почне любимият и сериал - "Кръговратите на любовта".Разбира се, смъртта имаше този навик да идва ненадейно при хората, но когато и отвори чак след третото позвъняване, госпожа Аспарухова не се сдържа и я нахока:
- Баш сега ли намери ?! Айде влизай, влизай, че ще изпусна началото !
- Ъ...-Смъртта понечи да каже нещо, но после реши, че няма смисъл - така и така последната дума винаги беше нейна.Затова тръгна след тросната домакиня през малкото антре към хола.
В хилядогодишната си практика се беше сблъсквала с всякакакви екземпляри.Бяха се опитвали да я баламосват със сладки приказки, бяха се опитвали дори да я уловят в нарочно поставени капани и какво ли още не, но такова поведение като наблюдаваното у Аспарухова , досега не беше срещала.Пълна и абсолютна незаинтересованост към нейната особа, сякаш не е СМЪРТТА, а най-обикновена съседка от входа или досадната инкасаторка дошла да запише цифрите на електромера.
- Има студено кафе и бисквити в кухнята - каза госпожа Аспарухова, докато наместваше масивното си туловище във фотьойла пред телевизора.- Но ще трябва да се обслужиш сама, че вече почва!
- Кое почва ? - зачуди се Смъртта.Все още не можеше да се ориентира в обстановката. Беше дошла в този дом да чуе сърцераздирателни молби, но такова нещо ...
- Как кое ! - изсумтя Аспарухова.-Сериалът " Кръговратите на любовта " по канал ЕМ НЕТ с новата колумбийска актриса Анита Фернандес !

Дон Педро седи в кабинета си, прелиства някакви документи и пуши пура.На вратата се чука.
- Да ! - дон Педро вдига очи от листата на писалището пред него, оставя пурата си в масивния пепелник от кована мед, сваля очилата си с рогови рамки и уморено разтрива носа си, върху който очилата са отбелязали симетрични червени ленти.
В кабинета плахо влиза прислужницата Емилия.
- Дон Педро, удобен ли е моментът...Знам, че не обичате да ви безпокоят, когато работите, но...
- Емилия, какво има ? - дон Педро отново намества очилата си и хваща пурата между показалеца и средния си пръст.
- Дон Педро, отвън чака госпожица Валерия Сармиенто ! Настоява да я приемете ! Твърди, че има да ви казва нещо, което не търпи отлагане.
- Щом е така, пусни я да влезе, Емилия !
Прислужницата излиза от кабинета.
- Какво ли е намислила сега тази усойница ? - говори си дон Педро, изпускайки тютюневи кръгчета. - Успокой се, Педро Алваредо, само след миг ще разбереш ! Стегни се, един Алваредо никога не трябва да показва слабост пред някой от рода Сармиенто !
Отново влиза Емилия.
- Заповядайте, госпожице Валерия.
- Емилия, сервирай кафе ! - обръща се към прислужницата дон Педро, след което насочва вниманието си към току що влязлата в кабинета жена. - Какво ви води насам, госпожице Валерия ?
Последната изчаква прислужницата да излезе и се хвърля на врата на нищо неподозиращия домакин.
- О, Педро ! - опитва се да го целуне, но той объркан извива врата си и се мъчи да я отблъсне.
- Госпожице Валерия...какво правите ! Госпожице Валерия, опомнете се ! Госпожице Валерия ...
- О, Педро ! Нима не разбираш, че аз те обичам с цялото си сърце ! Не мога повече да играя тази дяволска игра ! Зная че това е обречена любов, че родовете Алваредо и Сармиенто са в кръвна вражда, но как да накарам сърцето си да престане да те обича ...
В този момент вратата на кабинета се отваря с трясък и нахлува Родриго / трети братовчед на госпожица Валерия / с пистолет в ръка.Емилия се е вкопчила в ръкава на ризата му.
- Дон Родриго ! Недейте ! Помощ ! Има пистолет ! Дон Родриго ! Не ...
Госпожица Валерия се отделя от дон Педро и се обръща към Родриго :
- Родриго ! Какво означава това, да не си полудял !
- Да, Валерия ! - крещи Родриго и размахва пистолета - луд съм ! Луд съм от любов по теб ! Но ти се подигра с чувствата ми и ме пренебрегна ! Сега, когато зная че не мога да те имам, няма да те има и той ! Дойде часът на възмездието !
...
гледахте сто двадесет и осми епизод на колумбийския сериен филм "Кръговратите на любовта", представен от телевизия ЕМ НЕТ.Ролите озвучиха ....

Смъртта сякаш е изпаднала в транс.Кухите и очни орбити фиксират екрана на телевизора.Усеща се как пита госпожа Аспарухова:
- Кога е следващия епизод ?

- Сега разбираш нали ? - попита госпожа Аспарухова.
- Колко ? - на свой ред я попита Смъртта.
- Сто деветдесет и осем.
- Какво ще рече това ?
- Ами, чакай да сметна... остават седемдесет епизода...от понеделник до петък, събота и неделя не го дават... значи още четиринадесет седмици.
Смъртта просто кимна и си тръгна.

- Почвам да се размеквам ! - каза си. - Четиринадесет седмици ! Не помня откога не съм давала толкова голяма отсрочка...И все пак... ще ги застреля ли този Родриго ?

11.12.2003 г.
гр. Враца


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Август 02, 2010, 02:48:19
  Браво Ренген, хубави и динамични разкази, с точно подбрана доза хумор. А и основната ти тема за смъртта ме подсети за едни стари аудио записи на Георги Парцалев дето се явяваше на изпит по литература и трябваше да цитира заглавия от световната класика. Та той ги редеше така: "Мъртвите сибирски полета", "Долината на смъртта", "Мъртвите остават живи", "Мъртвата схватка" и накрая даскала го прекъсва и го кара да каже нещо за живите, а той веднага му отвръща: "Живият труп"!  ;D ;D ;D  Затова няма да те карам да пишеш нещо за живи, ами карай както ти е на душа, хубаво ги редиш словата, то си е дар това! ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Август 02, 2010, 05:46:44
  Добро...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Август 06, 2010, 01:07:32
Еле ви и третият от общо пет-шесте  расказе, къде съм измислил за окуло 8 годин, трудно пиша проза да гу ева ...


ЧУДНОТО ОТКРИТИЕ НА ПРОФЕСОР ВСЕВОЛОД НЕСМУКЛЯЕВ - ОПИТ ЗА ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ

На първи юни 201. година някъде в пустинята Невада,в една секретна военна база, завеждащият секцията за разработване на биологични оръжия,осемдесет и девет годишен професор Всеволод Несмукляев, доволно се отпусна в меката тапицерия на креслото си и запали цигара "Парламент".По принцип от десет години не пушеше, но днешният ден беше по-особен,всъщност, по-точно би било да се каже необикновен и той можеше да си позволи да увенчае своя ТРИУМФ с връщането си към любимия порок.Защото въпреки, че не беше пушил десет години,Всеволод не беше отказал цигарите.Просто след двата прекарани инфаркта беше преценил, че трябва да спре за известно време да забива пирончета в ковчега си, докато завърши делото на своя живот - Делото с главно "Д".А днес, днес професор Несмукляев имаше двоен повод за празник - първо - имаше рожден ден и второ, о , да -ВТОРО - десет годишните му усилия да създаде най-уникалния микроорганизъм, "Царицата на бактериите", както на шега го наричаше, бяха се увенчали с успех !

Пацифист до дъното на душата си, професор Несмукляев избяга от Москва още в края на шейсетте години на двайсти век, когато Студената война не беше само едно абстрактно понятие от миналото, а напълно реален факт.Така и не успя да се съгласи с политиката водена от тогавашното Съветско правителство, политика, според него, крайно безумна, догматична и антихуманна.До гуша му беше дошло, също така, от сплетните и доносите на колегите му в Научния институт, които откровено завиждаха на най-известния съветски микробиолог по онова време.Чувстваше, че талантът му се задушава в тази обстановка на лъжи и неискреност. Затова, когато с него се свърза един английски дипломат, някой си Джон Уокър и без много увъртания му даде да разбере, че Америка и в частност Централното разузнавателно управление се интересува от особата му, Всеволод без много да умува прие да избяга, с тайната надежда, че положението в Щатите е по-различно.Дрън-дрън та пляс ! Оказа се, че измъкнал се от лапите на едни фанатици, попадна в ръцете на други.Професор Несмукляев се примири с факта, че човечеството твърде силно желае да се самоунищожи и разработи няколко изключително ефикасни бактериологични оръжия за американската армия, които тя с успех приложи при операциите си на Балканите и Близкия Изток в края на миналия век.И все пак не изпита угризения на съвестта, защото всичко това му послужи за параван да започне Делото, да създаде Микроорганизмът на микроорганизмите - NARDINIA MAGNIFICANS BIROGENICA !

NMB - 47 или с думи прости - четиридесет и седмият селекциониран щам от първоначално изолираната бактериална култура, беше спорообразуващ бактерий от групата на клостридиите, в която влизаха също така и причинителите на тетануса, ботулизъма, газовата гангрена - все неприятни и трудно лечими заболявания.Военните искаха от него чрез генетични преобразувания да получи микроб с изключителна вирулeнтна способност, който да отделя токсин милиони пъти по-мощен от токсините на гореспоменатите бактерии, но за разлика от тях заразата да се предава чрез въздушно - капков механизъм.Тук именно се прояви творческият гений на професора - чрез умела генетична селекция и дозирани мутационни въздействия, той наистина създаде супер устойчив във външната среда микроорганизъм, но NARDINIA можеше да навреди на човек толкова колкото и бацилът на киселото мляко, а попаднали във вода, спорите за няколко часа чрез поредица от дузина не особено сложни реакции я превръщаха в първокласна бира.С други думи,девизът на хипи - поколението - "Правете любов, а не война", намери малко по-различна трактовка - "Правете бира, а не война!".

Всеволод замечтано подръпваше от цигарата си / странно, даже не му се догади от нея, както предполагаше, напротив - това беше най-сладката му цигара в живота / и си представяше следната идилична картина : Никъде по света няма военни конфликти, човечеството доволно попийва биричка и се гали по биреното коремче.

Нямаше откъде да знае, че само след два дни, на трети юни, един български хакер с прякор Опасният Руди, ще проникне в главния компютърен терминал на базата, отговарящ за контрола на ракетните ядрени установки и ще го зарази с вируса "Марко Кралевичи", в резултат на което базата щеше да се самовзриви, а след могъщата детонация в атмосферата на планетата щяха да попаднат спорите на неговото творение и само за една седмица всички сладководни ресурси на Земята, влезли в контакт с тези спори щяха да се превърнат в бира.Освен това американското правителство щеше да приеме унищожаването на базата като добър повод за няколко ядрени удара в различни точки по света на четвърти юни, което пък от своя страна щеше да доведе до петдневната Трета световна война и още на девети същия месец на планетата щеше да остане само един континет, наречен от потомците на оцелялото човечество БИРОМОРИЯ...



Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Август 06, 2010, 01:16:35
Ех, Мечтателюуу ;D ;D ;D - де да можеше.
Разказът е хубав, може да послужи за основа на цял НФ-роман. Адмирации - я не мом и кой час къ по не мом да пишем фантастика, оти ми е ного ограничен светогледо по те тоа вапрос, лаас затава да оважавам ората къде моат да си ги престаат тие магадагуди.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Август 06, 2010, 01:39:49
 ;D ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Август 06, 2010, 01:40:35
той така е и замислен, този разказ - като начало на цикъла за "Биромория", даже бех напраил карта на континенто, дръжавите бех определил - биряни, бирюги, биряги и биронки - жени -амазонки, които охраняват единствения каптиран сладководен извор на континента - Жабобкрък, но тама си остана ...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Август 06, 2010, 02:06:19
 Сюжетъ а млогу добър. ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Октомври 05, 2010, 01:41:40
Те и част от книгата дето пишем съга. Още неа готова, затава ви пущам откъси.

Торбалан се закотви при локвето и вещо взе да вади сосните лъжички, като през това време, старицата се зае да скубе някакви водорасли. Помисли си следното: “За това същество трябва само тормоз, иначе почва да мисли за философии и да разсъждава. Ша му дам аз една дефиниция за Дзен, даже и две- по една за всяка буза. И едно голямо неокастрено дървено хайку по гръбината, че да му се избият коаните от главата.” По едно време обаче, тя дочу някакви странни тайнствени плясъци, нямащи естествен природен произход. Те бяха с много загадъчно звучене, което я накара да се осъмни в нечистите дела на хаярсъзина. А той, преизпълнил плана си, сега го беше обърнал на игра. От изпод на дрехата си, взел че измъкнал едно средноголямо парче стиропор. Това уръдие на труда държеше в ръка, а с другата хвърляше жабешките деца във въздеха и с широк, но бърз замах ги пляскаше от стиропора. Нещо като “последен тенис”. Леталните сервиси свистяха, късайки тънката нишка свързваща душата на поповата лъжица с клетото и, още неразвито тело. Наколо беше станало партийно събрание на гарги, таралежи и змии, които пируваха, подхранвани от лудетината. Щеше да остане и за кожоядите малко… Това начинание, освен игрова стойност имаше и практична умисъл. На пръв поглед благотворителност. Нищо подобно. От толкоз много попови лъжици, всичките твари що плюскаха, щяха да пукнат от преяждане и съответно да наторят полянката. А от добре наторена полянка, не можеше да се очаква нищо друго, освен да изникне една качествена горичка, която кръстника Торбалан, по-късно щеше да назове с някое име. След като избасти всички личинки от локвата, таласъмина отиде да как върви ягиното дело. Докато се довлече до нея, естествено се разджапа вбесяващо и размъти водата. Яга не вдигна поглед, за да не му стори зло, меко казано.
-   Кво работиш ма свао?- полюбопитства той, правейки се, че не вижда с какво е заета.
-   А ти какво работиш бре куме?- запита го заядливо тя през зъби.
-   Ми нищо. А ти?- продължи да ръси дразнения дядката
-   Ми и аз нищо.- отвърна бабушкерата, вече губеща търпение и по-яко заскуба водораслите.
-   Е какво е това нищо? Яде ли се, пие ли се, какво е?
-   Пие се!- изребчи се старухата
-   Е та като се пие, то трябва да уточниш за да те разберат околните какво имаш на предвид и какво искаш да им кажеш. Тогава напримерно трябва да се изразиш както подобава, отговаряйки им: “Пия нищо”.
Баба Яга изопна вратните си жили и заби пръсти в чакъла. Торбалан не забеляза това, а реши да помогне малко. Обаче той помагаше изключително посвоему. Откъсна едно водорасло с театрален жест, загледа го задълбочено и го пусна по течението с думите:
-   Ей това растенийце мижаво и водно, понеже го пуснах на свобода, то сега ще пее песни за мене и стихотворения ще съчинява.
Въпросното многоклетъчно отплува по реката и наистина запя някаква песен, но със съмнителен смисъл, понеже никой не го бе питал иска ли така наречената свобода. После обаче, виждайки как Ягица граби чевръсто близките му водорасли, размисли и промени текста в ползу Торбалану. На възпятият пък му стана интересно, хвана ягината ръка, тикна я във веществата и побутвайки бабичката с лакет в ребрата, напевно и думаше: 
-   Аре ма Яго, а и ти откъсни едно, че и за тебе песни да пее. Аре де, скубни…скубни де, скубни…- боботеше той, като я ръчкаше в ребрата с лакет.
Вещицата не се поддаде на изкушението, само че не водорасленце, а торбалановата глава да отскубне.
...........................................


Присъни му се, че в гардероба, някаква кукумявка е снесла яйца. И само това. Като се събуди, пак се поразтъпка и за здраве се качи на едно дърво. Така да се каже, спортно катерене, развива координацията, преборва стреса и получаваш аеровитамини от чистия въздух. Щом допълзя до средата на дървото, Торбалан зърна птиче гнездо. Много обичаше да рови из тях, да вземе яйчице, да го доближи до ухото си и да чуе има ли вътре пиле. С големи мъки се пребори с клонака, съдра си дрехата, но успя да изравни погледа си с гнездото. И що да види: отвътре го гледаше Гъба Очиларка! Очевидно мътеше. Дървото беше старо и надвесено над реката. Отровният взор, отправен от очиларката, стресна дедото, който се изпусна от клона и звучно цопна в един вир. Пребори се с първоначалния стрес от забиването на главата си в дъното, след което взе да излиза на белия свят. Докато изплуваше към повърхността, успя да зърне някой интересни подводни картини. То не бяха риби, то не бяха чудесии. На Торбалан му дойде страшна идея. Защо да не опознае подводните обитатели, без да ги яде?! Откърши едно стъбло сух папур, избуши му сърцевината и си направи тръба за дишане. Доволен я захапа, пробва има ли проводимост и се усмихна многозначително. Потопи се бавно като някакво африканско блатно животно и когато “Повърхнината на Очакването, Делбата и Обединението” раздели очите му от водата, Торбалан поспря, за да я разгледа по-отблизо. Тука тя беше на три части- Горе, Долу и Очите му. “Бре че повърхнина”- помисли си стареца и се потопи до самото дъно. Предприе лазене на четири крака, като изследваше всяко едно нещо изпречило му се. Пробва и да се зарови в пясъка, като си внуши, че е риба попче.  Не му се отдаде въобще, но за сметка на това вдигна огромен облак тиня, примесен с ларви, личинки и пиявици. От цялата работа единствено останаха доволни мренките, кленчетата и другите видове риби, устройвайки си богато угощение. В същото време пък, стареца възприе себе си като дълбоководно осмоного, което бълва облаци мастило за да избяга. Беше виждал рисунка на такова в една от книгите на баба Яга. После дълго страдаше от изкълчена ръка и посинено око, понеже му беше забранено самообразоването с нейни книги. След като избяга заднешком, дядката се паркира в един подмол. Почувства се като костенурка, която е подводна и къщичката и е скала. Не се знае как диша, никъде не ходи, но е защитена дори от пряко попадение на снаряд. Ама нещо не му беше комфортно, понеже като се замислиш, колко често дишаш и колко често снаряди те обстрелват? Едно към гьотере.  Тъкмо тръгна да бяга от дома си, когато нещо му се стори странно. Мренките се изпокриха, кленчетата зарязаха недоядените ларви и също се покриха.Странна работа, слънчево затъмнение посред обед, буря в лимонадено шише. Нещо стана прекалено мрачно, нещо не беше наред. Водораслите се размърдаха, а Торбалан се занити назад в къщичката-бункер. Накокошини се и се загледа в дълбините на вира. От водораслите заизлизаха парцаливи същества, които с едната си ръка носеха нещо като паница, а с другата правеха движения, подобни на кусане. Съществата отново се доближиха до дедото, който се сви като мекотело във външния си скелет, който людете наричат черупка. Нямаше оттърване от тея навлеци. Примижа, запази самообладание, но те не отминаха. Повтаряха безмълвните си движения и в празните им погледи се четеше страх, лудост и безконечна душевна болезненост. Тука вече не беше като на сушата, нямаше да мине номера с изкусването на чорбата. Тука чорбата нямаше да се свърши никога. Защото тя е течен символ, а реката пълнеше паниците постоянно. Както и ако той беше под пясъците на някоя пустиня, те щяха да кусат пясък, докато той не се свърши. Докато имаше река, щеше да има и чорба, също и дотогава Торбалан трябваше да издържи. Което, естествено не му се понрави. Странните твари го притискаха с безмълвните си жадни уста, погледите им бяха празни  и страшни. Торбалан се сгугуши и опита да измисли нещо. Нищо му не дойде умствено, само дето в пристъп на отчаяние вдигна високо ръка и промълви неразбрано през папуреното стебло: “Буду е всичкото едно, взети заедно!” Кой беше Буду, какво изобразяваше, кое беше това “всичко едно” не се знаеше, ама чорбоядите напуснаха смутени дедото, скривайки се отново във водораслите. Уплашен и треперещ, Торбалан излезе из водата, като продължи да диша през тръбата още половин час, толкова силно стискаше зъби. “Значи така- помисли си той- чорбоядите боравят със символи. Чорбата им е символична, явно и самите те са символи. Ама на какво?” Въпроса остана да виси. Но сигурно стана, че изразът “Буду е всичкото едно взети заедно” е прозрение.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Камик в Октомври 05, 2010, 05:06:33
Ммммм ... Плъотрепачо, това е добро, както и предишен откъс на произведението, дето го беше пускал по-отдавна.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Октомври 12, 2010, 01:53:12
Ето ви още един откъс.

- Бегай да наловиш къртици, че да ти не свия сърмите! - ревна Яга
Това му  и трябваше на хрантутника, за да спре палячовщините. Едни сърми приготвени в бъдещо време, винаги оправяха нещата. Гиди мазни негодяй изприпка, седна удобно връз едната къртичина и така старателно обогати с метан подпочвения въздух, че Баба Яга за да види колко градуса е концентрацията, запали отворите на другите къртичини. Един ученолюбив охлюв Лукорум (лат. название на вида), наблюдавайки с интерес горитбата я обясни със своя си теория на шепа градински охлюви, сдуденти по геология:
-   Забележете, ето напримерно тука различаваме сондажи, от които блика природен газ, от което следва, че по-надолу има непроучени нефтени залежи. – В същия момент, метанотворащия старец изчерпа своите газови запаси и пусна в ход големия си коз- фекалните маси. Поради това злодеяние, от отворите на сондите се показаха къртиците, индикаторите на подземните неправди. И в пълния смисъл на думата, “рукнаха” да бягат през изходите, служейки на професора Лукорум като нагледен материал за лекцията:
-   А ето го и нефта. Вижте, как хората го експлоатират безогледно.- Като че да потвърди неговите думи, бабушкерата ловеше и тъпчеше в торбата слепите същества и от кеф си бъбреше нещо. Но измежду тях се случи, да има едно сляпо куче, което Яга си задели с цел развъдна дейност. Тя гледаше много такива в едно старо буре, ей така за хоби. Следеше им разцветките, правеше селекции и породи… Ягушка прилежно завърза торбицата, а през това време преподавателя от охльовъден произход, лигавейки се обилно продължи да влива знания в главите на студентите си:
-   Видехте ли какво стана? Онуфрий, не ми гледай тревите! Бяхте свидетели на това, как нефтеното находище биде изчерпано пред очите ни. Не да се вземе една къртица заради кожухчето, ами всичките за моментна печалба. Такъви са тенденциите в днешно време. Такъви са и световните моди. Такава е и конспирацията. Накрая конспирацията ще се окаже без конспиратори. Обезконспиратена. Щото горко им. Мислят се за велики, ма не са нещо повече от нас, освен, че са алчни и хитри. И тя завалийката, ще се свие някъде да почака стотина годинки, докато се намерят нови водачи. Но да не я жалиме, тя ще се оправи, ние да му мислиме… Онуфри! Изплюй тоя стрък и тръгвай!
Охлюва професор си взе книгата “Нравствени писма до Луцилий”, отбелязана с изсъхнало листо от дъб на следния пасаж: “Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.”
-   Онуфрий!- извика Лукорума- Айде ти като по-дъвчещ и небрежен, убеди нам неверующих, че днеска не си дошъл на екскурзия с цел зеленоядство. Ти, противнико на четенето, смятащ книгите за “застинал ум”, прояви се като буден студент и кажи ми какво извлече днес от лекцията?
Въпросният Онуфрий си спретна рогцата назад, преглътна вкусната кощрава и издума:
-   Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо. Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда - нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.
Лукорума още повече пожълтя, а Онуфрий продължи:
- И тъй като не можеш да прочетеш толкова много, колкото имаш, достатъчно е да имаш толкова, колкото можеш да прочетеш. "Но ще ми се – казваш - да прелистя ту една, ту друга книга." За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта, както и срещу други беди. А като прехвърлиш много, избери си едно, което да смелиш през този ден. Аз самият го правя - от многото прочетено усвоявам едно.
Лукорума прежълтя още повече, откъсна нервно стрък кощрава  и го задъфка. Онуфрият го запита:
- Кажи ми учителю, ти гледащ тревите, какво научи от днешната лекция?....
Това за охлювите беше мимолетен ум, временно доказване един над другиму. Те живееха толкова малко, че ако нямаше кръговрат, нямаше да има защо да учат. Знанието оставаше в кръга. Докато единия умре, другия се ражда и си преподават и се изпитват един-друг. Не като при хората, знанието да се мъчи да върви напред, стъпвайки по умиращи тела, по недотам чисти намерения, по нечие нещастие, боящо се да не пропадне в нищото и да се загуби вовеки. При охлювите всичко беше кръгово. Видели ли сте умен охлюв? Не, нали? Понеже от тях знания не излизат, всичко се върти в общността им. Знанието изчезваше единствено, когато изчезне вида. Но пък Еволюцията пръкваше друг вид в който това знание намираше гостоприемник, добра почва за развитие и пак разлистваше теоремите си. Охлювска му работа. Професора отведе студентите другаде, като по закона на кръговрата, те го бяха отвели всъщност. Тука се скараха, кой е студент, кой професор и кой води, но това бе в реда на нещата, заложено в охлювските общества.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Октомври 18, 2010, 05:38:41
ндааа -


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Октомври 18, 2010, 08:35:58
ебааа тоа разказ като римски летописи :o ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Октомври 22, 2010, 05:17:02
Ммммъъъ -дааа -  ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Октомври 22, 2010, 05:31:12
Млого арно.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Октомври 22, 2010, 05:51:54
Черногледец-тава а прекалено убаво,та да го пращаме на ,,Агенция пътища".Въпреки ,че а поетичено-есеистичен стон...убаво а...Поздравление! :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Октомври 22, 2010, 05:55:29
Черногледец-тава а прекалено убаво,та да го пращаме на ,,Агенция пътища".Въпреки ,че а поетичено-есеистичен стон...убаво а...Поздравление! :)

 ;D ;D ;D
На фона на Ренгена и Плъотрепача,не бех сигурен,че му е тука местото,ма ми дойде и не видех по-сгодно место-знам ли разказ ли е,есе ли е,пътепис ли е ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Октомври 22, 2010, 05:57:54
добре си го написал мале.....истинско е ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Октомври 23, 2010, 09:40:52
Красиво и тъжно...
Още по-жалко - истина е.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Снаата в Януари 22, 2011, 06:44:42
Черногледец добро е, харесва ми, пренася в друго време!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Януари 22, 2011, 06:47:42
я ша кажа на сички де пишат у тоа форум ,че сте могу доби и могу истински неща пишете  ;)и ви чета и ми я кеф,шапка ви свалям......... :nazdrave:......не коментирам никой пу от делно те тука на един път...........и те така :P ::)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Януари 24, 2011, 01:41:28
Година 2054 ,дръжава нема, град Софее. Разруха, студ , глад. Циганье плъзнале куту гъсеници чакат пред социалното за децки . Отварат ноф мол. Шъпа озвереле пенсионере бодро са маризът за намерена у кофите коричка леб , докъто в блиската съборетина шугав пес са криее и го я стра да го не намерат.
Б.Борисов прелисти и последната страница от романа „Шогун” Усети най-напред облекчение. След толкова много години най-после я прочете. Като си го представи в главата си усети и  прилив на сила. Толко беше силен , че го беше стра неко път да си не посегне да са плесне по челото от радос , че моа са самоубиа.  Прииска му се да открие нещо , квото и да е, аресваше му да млати шампанското. Я мол, я магистрала , я детска градина, или барем от къде таа Фидосова намира пари да си подръжа снагъта. Неволно по навик погледна телевизоря да види дали го дават у неко предаване. Секи път са чудеше къ са получава така, че ем си я  у кабинета , ем у сички канали. По Нова връвеше предаването „ На кафе с Бойко ( ако смееш )” , много  се чудеше кви са па тиа полумесеци у заглавието и тайно са надяваше Доган да има нещо общо с таа работа та да може да иде в сарайте после и да го смлати. Пуснаха някаква реклама за „Салама на Бойко” по стандарт „Стара планина” на лизинг, много изгодно било. По битивито па дават некаф рошав с бела престилка със завръзани за гръба ръкаве и рецитира вживявайки се  стохотфорение за него. „Тоа треа да я некой доктор  , ели па професор. Кой други оди с бела престилка.?”  Излезе от кабинета и се запъти къди секретарката си. Тя го видя мигом пребледня от стра и са сгръчи като чръв на земета, и изпадна в безсъзнание, трябваше да му каже че я закъснял за интервю за весник Труд. Когато застана пред вратата  тя му се поклони и се отвори. Излезе да се поразходи... 

Тава не трябва да ви е весело, ако ви е значи не живеете на таа териториа. Тава трява да ви плаши.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Януари 24, 2011, 01:50:28
 :smeeeh: :smeeeh:

тури му запазена марка на тва ,че още довечара ,ша гу чуеме по неко телевизия баце ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Януари 24, 2011, 01:56:05
Шлепетар, тва го турни у раздел "Поплюйте а са не случва"  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Януари 24, 2011, 01:56:42
на там я тръгнало  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Януари 24, 2011, 02:02:21
... Толко беше силен , че го беше стра неко път да си не посегне да са плесне по челото от радос , че моа са самоубиа. ...

 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Януари 24, 2011, 02:20:55
:smeeeh: :smeeeh:

тури му запазена марка на тва ,че още довечара ,ша гу чуеме по неко телевизия баце ;) ;D

тамън оня ден видо Сиромахов у пицариа Викториа в таа Арена къде я до мола близо. Нема да прайм на въпрос че му принесоа по- бръже от на нас, ако дойде бая след нас у пицариата. Човека верно не са прави на некво величие , що беше баш до наща маса и са чуаше сичко , ама сервитьорката беше почти готова да му напрай минет  деба таа щета


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Януари 24, 2011, 02:49:17
Тоа твоа разказ е т.нар."антиутопия"-тоест"Пюйте да са не случа!" ;D
На оня недопраен ентелегент Сиромахов,е требвало да му юснеш един зад вратъ,къде сума годин еде леб от наще шашкъний-иам предвид че ни копира къ си сака,ма не ебава да ни цитира...!
Така де-ако беа ора,с неговия работодател(Славчо длъгия изплезяк ;D)щеа а са съпикясат и да ни посочат кът източник! ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Януари 24, 2011, 02:51:40
еми бе ще цитират от къде я нали трява да дават заплати и на назе после :)  а сме много народ


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Януари 24, 2011, 03:20:54
Ниа сме идеалисти-нам заплати от Славчо Некляса/т.е. такъв къде не ебка- ли така он сам съ определя/ ни не требват-за едното красно име живеаме като Рачко Пръдлето. ;)Достатъчно а да каа един път-е тава едни мончета от един СЗ Форум напъпиа идеата па наще сценаристе е доразвиа и раззелениа ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Януари 29, 2011, 03:10:02
тука пущам историа, която описва случка от другата стран на дзеня. Историа с физическо насилие . Ората със слаби ангеле може да не четът. Афторя ( демек я ) не я имал жал ни към човек ни към природа.  ;D
 
НАПАДЕНИЕ


Зима е. Студ е сковал сичко наред. „Секъш некой я посипал земета с пудра захар” , помисли си Кочо и продължи да дзепа умислено през джама  към далечината, къди две кучета, енергично онождащи са. Но въпреки, че гледаше право в тя , той не ги виждаше. Беше са умислил за тава, къде му оредстоеше да свръши през деня и по изражението на лицето му се виждаше, че тава много го притесняваше. Стана и отиде да фръли кръпел у фурнята, след тава си доля в чашката от кафето, което седеше на туглата отстрани до кюнеца. Седна пак на масата до джама и докъто премисляше отново и отново кво го чакаше , си позимваше от мекичките , които вече бяя малко поистинали и спечени, но тава му не напраи ич фпечатление. Часъ наближаваше и трееше да измисли много итър план, ма нищо му не идеше у главътъ , и тава още повече го фръгаше в униение.
Предишния ден сенсей Ямото беше минал да му плати да откара в манастиря пет чувала кукуруз , че го бяя привръшиле. „Кво толко има да го мисли па тоа ? „ – би рекъл секи , който не познаваше патилата Кочови. Секи път кога тряяша да свръши некаква работа в манастира младите сенсеи  и даже некой от чръните нинджи , го ползваха да си пробат бойните техники връз него. Дали , че беше чрън циганин или просто що им беше на згода , ма не пропускаха да му показват тава-онова от северозападните стилове. Спомни си ка един път беше отишол да им откара нови кукошки, че нящо било станало с предишните и те го накарале да са дуелират с дръвени колци. На него му подфрълиа в краката една тъънка тънка дудова пръчка, къде прибират гъските с неа и само го изчакаа да посегне към неа, и наскачаа като скакалци връз него и окръшиа колците от гръбината му, па даже и един са беше поувлекъл и продължи да го млати с ръце и да му слача гащите за да го опиня.
А па друг път пак го беа викале да свръши неква работа и като отиде завари сенсеите голи до кръста тренират да цепат дръва с голи ръце.
-  Я яла насам за малко! -  му извика некой си  и Кочо са втрещи – Яла да видиш ка са тоши дъскъ с глава.
            - Земи таа талпа и я строши с главътъ си – подаде му един от сенсеите една бая дебелшка дъскъ.
Зе я Кочо и плахо плахо я тупна от челото си.
-   Епа не можа – рече им, като са надяваше ,че ще го остаат да си иде.
-   Е ка да не можеш? Глей са аз ще ти покажа. Важно я да повярваш, че можеш
и да са концентрираш.
Сенсея фана с две ръце дъскъта и са загледа втренчен в неа, се едно сакаше с поглед да я сцепи . Концентрира са до крайнос. Ча врабеца на чиряшата до тя спре да еде чиряшки и усети колко са я концентрирал тоа сенсей. Напрай две – три тренировъчни движения . Издиша.Замаана със све сила и я строши от главъта на циганина.
-   Те видиш ли, че можеш?
А той  подбели очи  и около главъта му зеа да обикалят дзвезди и мининки чавета ангелчета. Дори му се стори, че самия буда са надвесил над него и цъка с език, клатейки голата си глава. Освести са ча на другия ден в каруцата си, бяя го натавариле и магарето му си го прибрало.
За тава сега толко умуваше как да избегне прека среща с тиа откаченяци. Ама нищо не му идеше на акъла. Излезна навънка и натавари чувалете в каруцата. Турна амута на магаренцето и тръгна къди манастира, като връвеше отстрани до него, да му не тегне на добичето.
След около двайсетина минути пристигнаа до портите на манастира. Кочо спре магаренцето и застана пред него. Зе да го гали по челото умислен.
-   Ако та пущат жив бегай право у дома! – рече на животинката. След това зе
да бие медния дзвънец та да дойде некой да му отвори. Звънна втори път за секи случай и  скочи в пряспата, като са затрупа със снег, да го не видат.
Сенсейте, които целогодишно са готвеа за ежегодния турнир по бойни
изкуства на школите от околията, провеждан по време на кулския панир, предимно в бирарията, предишната вечер беа училе тактики и стратегии при водене на войнъ. И случайно или не беа подробно разгледале итрата идеа с троянския кон. И ка ония лютите беа излезнале от него и беа прибиле сички после, че даже им беа зели сичкото вино и рикиа и ецата от поди кукошките , па и кукошките. Даже некой позакъснеле, къде явно не било останало за тя кво да земат, беа обезчестиле некоа друга зафатна женица. 
    Портата са отвори и навън чевръсто скокнаа трима сенсея , като зеа учудено да оглеждат натаварената каруца.
-   Чудна работа – рече един от кя – Плъна каруца па нема никой.
-   Тава я само работа на ониа пияници от грамадското доджо. Сигур са са
скриле някъде в каруцата и нощеска , ще искочат да ни източат белия отел. Чул съм че тяния свръшил одаавна.
   - Имам идеа. Стойте тука . – рече най итрия от тя и са затича къди талканъта, като след малко са връна с една бала сяно. Метна балата озади в каруцата , секна с кибрита и я подпали.
   Кочо не можеше да ги чуа кво си приказват , за тава само гледаше , но гледката го втрещи. „ Малеее, мале , мале ,мале добре , че не бя в каруцата. Тиа щяа да ма запалат жив. Кви са па сага тиа бойни техники” мислеше си  и въпреки че бе посинел от студ не смееше да мръдне.
   Магарето , подплашено че му гори зади гръба, са втури  през вратата и почна да обикаля двора и да реве като шашаво. Огъня от сеното бръже стигна до чувалете с кукуруза и от горещинъта зръната зеа да гръмът и настана тотален анти дзен момент.
   Сенсей Ямото , който кротко и съсредоточено ползваше нужника по предназначение , дочу странно оживление и тренираните му сетива бръже му подсказаа , че космическата енергия и мировен континиум некакси са в странна деформация. Надникна през една цепка между дъските и картината, която виде го накара много бръже да свръши тава за което бе клекнал . Но въпреки постигнатия резултат и облекчението, което изпита  , не успеа да го отклонът от мисълта къде го налегна.
-   Нпадениееее !!!! – изрева Ямото , като разби вратата на трески и застина в
бойна стойка , без даже да си дигне слечените паналоне. Одели духа от телото си и обходи манастира да види кво я положението и къ да изкоманда отбраната, и колко на брой са враговете. Виде че чръните нинджи вече са беа укачиле по покривите и смело сочеа къди двора. Напрай му фпечатление една по- дебелата нинджа още са пънзаше по стлъбата. Дрейте явно му беа малки , що гъзерете му беа наполовина изфръкнале и са белеа на фона на чръния цвет. Останалете сенсеи по двора също беа заели позиции и са беа въоръжиле кой с кво намери.
    Таман да зине да даде заповед за атака и са чу са страшен вик.  Сички обрънаа погледи към покрива.Една от нинджите не издръжа на напрежението и са фръли от керемидите на неколко метра от фръчащата огнена колесница.  Магарето резко зави , като каруцата едва не са обръна на окръшениа войн и под съпровод с пукащите зръна кукуруз и виковете на сенсеите,  изфръкна през вратника и продължи да тича по пъкя все по – надалеч от манастира.
    Кочо, който бе използвал момента на суматохата и си бе плюл на петите , тичаше надолу по пъта , като от време на време фръгаше поглед назад да види дали не го гони некой. Виде магаренцето си ка излата от вратника с разпадащата се каруца зади него и му са сви сръцето. „ Горкото животинче” мислеше си тичайки.
   След краа на нападението сички у манастира беа у приповдигнато настроение. Вечерта до късно са веселиа и подкрепяаа с вино и мезе. За почетен войн бе избран смелчагата къде са фръли от керемидите и му подариа патерици да са крепи, докъде му заздравеат краката.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Януари 29, 2011, 03:33:53
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :zazhabil: :duhovata: :tazz: :krkanje:
тава влаза директно у рубриката -класика
Браво Шлепи направо ме разби,смеял съм се с глас,комшийката дойде да пита дали сме си зели свинкя и що а дръжиме гладна та така квичи! ;DМодераторете да го фръгат и у литературнио сайт веднагически


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Януари 29, 2011, 03:54:30
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :zazhabil: :zazhabil: :pijenje:

три много сериозни моменти на конкретика и умело наврзванье има вав гудишниа традиционен турнир по бойни искуства , кулскио панир, и грамадцките нинджи,

брао на Шлепетарина , врви и стъпа вав Дзен яко


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 30, 2011, 03:33:30
Ааааа - Шлепетарче приби ма  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Януари 30, 2011, 06:44:48
                          Манчо и коритото


   Та,значи,Манчо е на 7-8 години-там някъде.Една прекрасна и безгрижна възраст.Ама именно-безгрижна!Ееех....!Топло,почти горещо лято,някъде из дивните местности на едно село от Северозапада.А-а,не където и да е,ами на едно затънтено място по река Цибрица.Малка река,ама с много спомени...Не до там стръмни и двата бряга,но беше като едно тайнствено сборище на момчурляците от махалата.
 Надвесили се над водата,без да си пречат едно на друго,в една прекрасна хармония,съжителстваха акация,бъз(с едри,бели,ароматни цветове),слива,дива джанка,черница,шипков храст,див орешак и мноого зеленина.Не,това не е измислица-истина е ,но в едно друго време.На това място реката течеше спокойна,повърхността и беше гладка като огледало и само някоя жаба като цамбурнеше от време навреме,се образуваха едни интересни концентрични кръгове,които след няколко секунди биваха погълнати от спокойствието и "огледалото" пак се избистряше.Няколко метра по-надолу по течението реката влизаше между бетонните стени,които събираха водата,за да работят витлата на воденицата.Но който е чел предишния разказ,вече може да си представи обстановката.
  Та,в този хубав,летен ден,на това място край реката,наречено от децата "Затънтеното" се бяха събрали 7-8 момчета, както всеки ден от лятната ваканция.Манчо,който живееше до сами воденицата ,се чувстваше като стопанин,домакин и обичаше да му се слуша приказката и да прави впечатление,без значение с какво-важното бе,да бъде видян,оценен и запомнен.И понеже всички се познаваха добре,трябваше да измисля все нови и нови подвизи.В този ден,той бе решил да възпроизведе част от един познат роман на Даниел Дефо.Беше дотътрил поцинкованото корито,в което баба му переше стари дрехи,вълна или боядисваше прежда.Носеше и една бухалка,с която жените като перяха черги в реката,след това ги налагаха здраво за да се изцедят.Бухалката явно трябваше да играе ролята на весло,а коритото-на сал.
   -Вардаа!-извика Манчо,свличайки се по задник заедно с коритото по брега,към реката.-Сега ще видите,как Робинзон Крузо обикаля острова си,за да търси място за бивака си!
  Хихикайки се,другите момчета подвикваха или "Не се излагай,бе!Бегай с това корито,да не земеш да се удавиш!" или подстрекаваха с "Не можеш!Я да видим!"
Но Манчо беше решил твърдо-ще плува,та каквото ще да става!Цопна коритото в реката,внимателно,пазейки равновесие,се настани в него,намести се и взе да се оттласква от брега с "веслото".То пък,да не вярваш,лека-полека тръгна и бавно заплува.Еей,каква тържествена усмивка блесна на сияещото лице на Манчо-Крузо-направо се почувства победител в многобоя с коритото,бухалката,водата,че и със себе си!Радостен,той полека се изправи в цял ръст,коритото се полюшна,но не се обърна.На върха на емоциите си,нашият пътешественик загреба с веслото и нададе боен вик:
  -Нема прегради за менеее!Аз съм Робинзон Кру....-и в тоя момент един от надвисналите клони на джанката го закачи зад врата,Манчо понечи да се обърне,за да се откачи,коритото поддаде на една страна и...пльооос.Робинзон трябваше вече с плуване да се добере до брега,но и да не изпусне сала,че баба му още му надвиваше,а той се носеше към към мястото,където реката се спускаше по улеите.Беше неделя и воденицата не би трябвало да работи,а улеите-да са затворени с преградите.Не би трябвало да бъде опасно,но...не!Би!Понякога,когато имаше повечко работа,воденичарят,отвряше воденицата и в неделя.В този ден един от улеите беше отворен,а водата между стените се стремеше всичката да се излее оттам и се заформяше един не съвсем безопасен бързей.Неусетно и Манчо ,гонейки сала си попадна във увличащия бързей.Цялата публика на приключението вече бе почти в паника и ужас.Манчо вече се бореше да излезе от водата,но неговите 20 килограма не бяха достатъчни,за да надвие течението.Безпомощно и отчаяно викаше и отиваше към улея.Над улеите имаше малък дървен мост-единственото му спасение,ако стигне дотам.Щастливата му звезда обаче помогна,като запречи коритото пред улея,той се хвана здраво за моста и...зачака помощ.
  Никой от дечурлигите не можеше да го измъкне оттам,защото бяха колкото него големи,а стъпвайки на моста и опитвайки се да го изтегли някой,можеше директно да падне в улея.А това вече би било ужасно.Но врявата,която бяха вдигнали,беше достатъчна,че един мливар,който беше влязъл в набързо скования до брега клозет,да чуе и да изхвръкне като тапа от там.Като видя ситуацията,чичото с разкочани панталони стъпи на моста,издърпа Манчо като чувал с брашно,плесна го по дупето и въздъхна:
   -Аабе,дедин,не можа и да се изтъркам заради тебе бе!Туу,д...а и ашлакора му!-и тръгна обратно,с леко разкрачена стъпка да довърши започнатото...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Януари 30, 2011, 07:19:40
Добро..звучи ми като преразказ на действителен случай ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Януари 30, 2011, 07:21:35
Мите, направо прозира лично участие! Да не си ти Манчо?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Януари 30, 2011, 08:01:22
Мите, направо прозира лично участие! Да не си ти Манчо?

Случая е действителен,ма не съм я Манчо-един приятел :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 06, 2011, 05:27:10
                          Случайност или...?


  - Имаше ,скъпи малък приятелю,едно време,което някои го помнят,други са чували за него,а трети-като теб-се подсмиват и не вярват,но го имаше и то не беше отдавна-съветстваше спокойно,бавно и внимателно възрастен човек с посивяла коса и с глас на човек,който е скрил много мъка,момчето до себе си.                                                                                                                                                                     -Като че ли беше вчера.И тогава подрастващото поколение,както и преди,както и сега,както винаги е било,беше бунтарски настроено.То това,непокорството,несъгласието,перченето,си е нещо характерно за буйната младост.И така и трябва.Не си мисли,че само с теб се случва.Нее!Тъй като ме гледаш,сигурно не можеш да си представиш,че и аз съм бил млад и непокорен,че и аз съм бягал от училище,за да докажа нещо на някой,че и аз съм се сбивал я за момиче,я за едната чест,че и аз съм припалвал на скрито място по някоя цигарка-смешно ти е,нали?И така и трябва,да е смешно,щото ако е сериозно,най-малкото ще е скучно или пък незапомнящо се.Да,малки приятелю,различни сме с теб днес,в това време.А я си представи,че сме на кино-първата серия-аз на 15 години:малък бунтар,който иска да има дълги коси и не му разрешават,иска да носи панталон "чарлстон" и не му разрешават,иска да излиза с момиче след 8 часа вечерта и не му разрешават,иска да бъде обут в дънки и не му разрешават,иска да слуша западна музика или новини по BBC и не му разрешават и куп още глупости.Втората серия-ти,приятелче малко,отново на 15 години-искаш да си поръчаш алкохол в бара и не ти разрешават,искаш да шофираш колата на баща си без книжка и не ти разрешават,искаш безкрайни чалга-купони и не ти...е може и да не ти забраняват,но не ти го позволява джобчето и какво ли още не-,само дето аз незнам,какво би искал ти сега.Но нали виждаш-различни са желанията ни и то само защото сме в различни времена.Иначе и ти,и аз искаме да прескочим ограниченията,искаме по своему да се чувстваме свободни,искаме това,което не ни се позволява.Не унивай,недей!Идва време,в което всичко,което си искал,можеш да го имаш,ще видиш!За младостта е характерно нетърпението,но опитай се да не искаш непременно днес това,което не ти се разрешава.Ти пак си го искай,но го скатай там някъде в килера на желанията си и като му дойде времето,ще го имаш -ще видиш.Даа и при мен е така-да не мислиш,че някой сега може да ми забрани да нося дънки или да имам дълга коса или да слушам каквото си поискам.Така че,не се сърди на татко си и майка си,те за добро ти се карат.Искат да те научат,кое за теб е добро и кое опасно.А те те обичат,живеят за теб,безпокоят се за теб.Не им се сърди,недей!И не забравяй,че и вас ви дели време.Бягството не е решение,повярвай ми!Напротив-грешка,грешка е голяма...-а очите му все повече се навлажняваха.
  Поуспокоен,младият бунтар,погледна своя нравоучител,за миг го обхвана някаква нежност и като че ли му се прииска да го прегърне,но звук от клаксон,тутакси го извади от тази омая.Седяха на пейка,близо до автобусна спирка.Възрастния човек сложи ръка на рамото му и кротко каза:
   -Мисля,че оная кола спря за теб.Ако е някой от родителите ти,не прави нищо,просто си тръгни с него!
 От колата слезе мъж на средна възраст,с бързи стъпки тръгна към двамата събеседници,но като наближи,започна някак си да се двоуми,а когато беше вече пред тях,спря стъписан.Погледна сина си,погледна към възрастния човек и след няколко секунди колебание,пророни:
   -Татко...?!
  Момчето се сепна.Погледна към баща си,погледна стареца и неуверено се вторачи в него,с цял куп въпроси в главата му,които зададе с една думичка:
   -Дядоо...?!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 07, 2011, 08:28:24
много добро (http://i9.photobucket.com/albums/a65/WitheringSage/Emoticons/worthy.gif)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 07, 2011, 09:03:53
И на мене ми ареса. Бравос!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Февруари 07, 2011, 10:40:10
Верно а могу добро!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Февруари 07, 2011, 10:51:59
Ареса ми и на мен. Браво, Черногледец!  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 07, 2011, 12:31:38
    Е това пък го бях писал без да знам че Черногледец Храбър ще пусне подобно.Благодаря му че подхвана темата за да види бял свят.Не съм го пускал щото замисъла ми беше друг,но накрая се просълзих и го завърших набързо.Някой ден може и да го пооправя.Сега обаче го пускам както си е.



                                     
                                        Законът на природата
   


    Момче или юноша?Отдавна в главата му напираше този въпрос. Всъщност не чак толкова отдавна,но пък за това все по-натрапчиво.Слушал бе цялата Плеяда от тиради що можеше да му представи днешния свят.Някои строфи дори знаеше вече на изуст.И какво от това?Нима те му вършеха някаква работа към днешния ден?Само запълваха с баласт и без това ограниченото пространство на детския умствен капацитет и пречеха там да се настанят наистина актуално-стойностни неща.Като примерно дете помнеше отлично с какво са се сблъсквали родителите му в процеса на своето съзряване.Нещо повече,знаеше и за родителите на своите родители,но сранното което го терзаеше бе че не намира връзка между проблемите им.Единственното което виждаше за обединяващо в историите на своите предци бе че всички те в края на краищата намираха начин някой ден да решат проблема си , преди да затънат в нов още по-нерешимо-неизвестен.Сякаш някой с магическа пръчка ги напътстваше за да стигнат по свой си път до истината. Още помнеше мига в който пипна горещата печка,на пук на всички бащини съвети че ще се изгори.Така и стана,родителят му излезе отново прав.Още носеше белега който показваше на децата като доказателство за куража си да не се съобрази със съвета на старите.Разбра сам че вече не трябва да върши това.
     -Татко,а ти опари ли се?-Попита веднъж с детска наивност той.
     -Не момчето ми!Аз бях добро дете,вслушвах се в съветите на дядо ти.
Този отговор не го задоволи и не сполучи да попадне в желаната цел.Само още веднъж го убеди че всеки сам и по различен начин накрая стигаше до едно и също заключение.Спомена за опита му го изпълни с гордост която всезнаещият му баща не бе реално изпитал.
      -Колко са доверчиви старците!-Констатира с детска безпогрешност сина.-Нищо чудно че са изостанали назад в развитието си.
   Но детето не знаеше че баща му въпреки всичко бе пипал печката,при това цели два пъти.И само срама от потвърдената грешка го караше да не си признава.Дядо му на свой ред пък се опарил три или четири пъти,а неговия прадядо едва не изгоря в пожар.Всички те обаче криеха белезите си и в купом твърдяха че са били добри деца не докосвали огън.Вроденото родово чувство обаче караше днешният им наследник да си вземе поуките още с първия опит.Това го освобождаваше от нуждата да пилее ценно време за да експериментира във вече доказани неща.Така той се съсредоточаваше в нови дейности наистина неизпитвани още от старите поколения. Имаше уникалния шанс да отиде там където баща му не можеше и да мечтае.От къде ли получи на готово цялата тази информация за да надмине родителите си?Отдаваше го на личните си качества и дори не допускаше че носи в сърцето си всичките белези от изгарянията на предците.А в същност що ли му трябваше да знае?Достатъчно бе че баща му го разбираше с тайна гордост и малко носталгична завист и се опитваше колкото е възможно да предпазва детето си от проблеми.Опитваше ,но света движеше по свои закони.
     Малкия взе плавниците и отиде да плува.За миг бащата се поколеба дали да не го спре.Спомни си как самия той цопна в реката и едва не се удави във вира.
      -Ще се оправи.-Тръсна глава за да прогони лошия спомен.После се скри сред върбите за да бди над своя обичан наследник.
  Случайно или не седеше на същото място където преди много години се криеше и баща му.Една мисъл проряза съзнанието и го накара да трепне.Ето защо не потъна на времето!С умиление по страните му се търкулна сълза.
     Малкия гордо пяскаше в дълбокия вир с чувството че бе надминал баща си.В същност истината беше точно такава.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 07, 2011, 01:32:51
Цитат
замисъла ми беше друг,но накрая се просълзих и го завърших набързо

Това,че не се познаваме лично,не значи, че нещата не могат да се случват по един и същи начин,нали :)?Ако щеш вервай,по същия стереотип се получи и при мен.Не го дооправяй,ако искаш друго напиши,ама така си е добре ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 07, 2011, 01:42:38
И двамата- Черногледеца и Бако Аварам са написали прекрасни разказе....а я като мъжки баща още повече ме трогнаха...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 07, 2011, 02:05:57
Да и на тоа разказ. Хубав е, макар афтуро да скромничи, че го бил писал набръже ::). Но расказо ме фпечатли. Имам една мининка забелешка - само манко поработете и двамата връз граматиката, та да се чете глатко - ша има още по-голем ефект! Расказите са много добри!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Февруари 12, 2011, 01:19:50
 

МРАЗЯ ...

 Аз съм българче и като всяко българче най-обичам да мразя ... Замислих се днес, какво  най-много мразя и се оказа, че мразя много неща. Хайде да разгледаме няколко от тях, без претенция за изчерпателност или класация.
  Мразя, например, ПЕШЕХОДНИТЕ ПЪТЕКИ. Пешеходните пътеки са отживелица. Илюзорното чувство за сигурност, което създават е причината за повишената вероятност да те блъснат на пешеходна пътека. Просто защото никой шофьор в тази страна не ги признава.
  Много мразя и М ТЕЛ, особено безплатната услуга ЗВЕЗДИЧКА ОСЕМ ОСЕМ, където една досадна путка с ужасен механичен глас почти винаги каканиже, че услугата е временно недостъпна и моли да я извините. Повечето неща в България са така, временно недостъпни и перманентно сбангьосани. Отидете на гишето за издаване на нови лични документи и почакайте три часа, докато се срине системата. Усещането е страхотно. А майката на системата - киха ли, киха ...
  Леле, как мразя и онези радикални вегетарианци, наричащи себе си ВЕГАНИ ! СУРОВОЯДЦИ ! Да, съгласен съм за месото и месните произведения - убийство е и признавам правото на човек да се откаже от месо на трапезата си. Ама, господа венгери, пардон вегани - суровоядци, фактът, че си похапвам кашкавал пане или таратор не ме прави убиец и експлоататор.Съжалявам, не съм тапир да паса трева. Шопската салата се прави със сирене. И баба ви я е правила така навремето. Ракия от соя и мляко от незнам си какви стрити и пасирани ядки - ми звучи отвратително. Толкова за вас !
  ТОПЛОФИКАЦИЯ също я мразя, особено в честите моменти, когато завъртам крана за топлата вода и чакам по пет минути да се появи такава. За тези пет минути, разбира се бих могъл да се изкъпя, а не безсилен да наблюдавам водомера, който се върти като Колелото на късмета от шоуто на Къци Вапцаров. И най-ме кефи факта, че като дойде моментът за плащане тази вода ще я платя два пъти - един път като топла и един път като студена. Що така не ми изплащаха трудовите възнаграждения - две в едно ?
  Друго какво мразя ? Сетих се. Едно от най-омразните ми неща е АЛКОХОЛА. Така го мразя, мамка му, че където го видя, не му прощавам, убивам го и го изпикавам. Вреден е шибанякът и бих изпил всичкия алкохол на света, за да помогна на хората, пострадали от него. Знам, че е невъзможно да осъществя този замисъл, но както се казва в оня вехт лаф "съм длъжен да пробвам" !
  Мога да продължа да изброявам още обекти, предмети или явления, които мразя, но ще спра, защото рискувам да заприличам на  досадното смърфче Граучи,мразещо и самият факт, че мрази толкова.
  В заключение ще кажа само - горд съм, че живея в тази страна, защото мога да мразя на воля - тук това е най-естественото състояние на нещата ...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 12, 2011, 09:01:39
Добро! :green: :green: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Февруари 12, 2011, 09:36:31
Ем добро, ем тъжно.
Тва за пешеходните пътеки най ма нерви и мене.  :udri: papa Кога са прибера от Немачко, сума време ми треба докъде свикна с мисълта, че тика газат на тех, а не служат за ползванье от пешеходците. По същия начин, като пристъпа у Германия, все са озъртам като пръднала, докъде са сета, че там пешеходеца е с предимство  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 15, 2011, 05:31:37
                Аз убих врабче

   -Айде бе,Митак,ела в дружинката!Е-баща ти ловец,брат ти ловец,тук- приятели,съученици-все сме ловци,само ти се дърпаш.Ела бе,човек!Пък и днес лесно се не става ловец,а ти имаш възможност и се дърпаш!
   -И защо?Каква е идеята?Какво бих правил като ловец?-питам моите развеселени приятели,заседнали в култовата хъшовска кръчма "При Дуди" на редовна петъчна сбирка,преди съботния лов.
   Някакви объркани обяснения, от рода на:"...нашата работа е да регулираме популацията на вредния дивеч,да поддържаме екоравновесието в нашия район и плям-плям подобни.
   Не сте ловци,не стее(мисля си) скъпи ми другарчета-правите го само за собствен кеф,за имидж,от страст към пушкалата, от тръпката(недай Боже) при самия акт на убийство.Може би повечето от вас изпитват странно чувство на превъзходство над Природата с оръжие в ръка и се чувстват победители,убивайки беззащитни яребици,фазани,зайци,които все по-рядко се виждат в обезлесения и опустяващ Северозапад.Аз познавам ловци и съм ходил с тях като малък.С баща ми не един път съм ходил,но никога,когато се стреля.А ходехме в гората(която вече я няма) над реката,помагах (или поне така съм си мислил) да скове хранилка от акациеви клони и в нея постоянно се поддържаше запас от храна за дивеча-обикновено царевица.Обичах да ходя там и често сам се качвах на баира да зареждам хранилката.Харесваше ми да полежа известно време вътре в нея,вживявайки се в ролята на някой от героите на "На всеки километър"-детска работа.И всеки ловец си имаше хранилка.И тогава се гърмеше,но се полагаха и грижи-залесяваше се,развъждаше се дивеч.А сега?Не,мерси!Ловец няма да стана!Не мога да вдигна пушка към някоя примряла от страх птица или към навлажнените и вперени в мен очи на някоя кротко преживяща сърна.Да спреш полета на дивата патица за да "покажеш умения",да прекъснеш завинаги песента на чучулига или синигер,за да направиш впечатление.Или изхранвате семейства с тая дейност,а?Не,мерси!
  Аз навремето убих врабче и до днес не съм го забравил.
Бяхме деца,ходехме често за риба с импровизирани въдици,хващахме по нещо,после се събирахме,някоя баба ни изпържваше рибата и ние си правехме "пиршество".Така един ден,през лятната ваканция, решихме,че пак ще си направим такава вечеринка и тръгнахме по реката за риба.Обаче слуката тоя ден не бе с нас.Не,та не!Но вечерта не трябваше да се проваля.Затова решихме,че всеки ще удари по някое врабче и вечерта пак ще се съберем.Така въдиците бяха тутакси сменени с прашки.Само дето единствено аз нямах такова оръжие.Втурнах се към дома и се примолих на баща ми,който след задължителните съвети и уговорки,набързо ми направи така важния за вечерта уред.И тръгнах на лов.Пред нас имаше поредица разлистени черници и там винаги чуруликаха врабчета.Да,ама листата- големи,врабчетата-малки.Взех един камък,заредих прашката,прицелих се в короната на едно от дърветата и праас-стрелях.Оттам изхвръкнаха 5-6 врабчета и отлетяха далеч.Само едно от тях се скри в короната на съседното дърво.Не го виждах,но пак стрелях напосоки.То излетя и отново се шмугна в съседното дърво.И започна една гоненица,докато поредния изстрел имаше за цел отново да подгони птичката,но...тя не излетя.След няколко секунди листата прошумоляха и сивата твар тупна до дървото,опитвайки се да се изправи,отчаяно размахвайки едното си крилце.В първия момент хукнах да хвана улова си,но почти веднага спрях.Не бях наясно с чувствата си,но едно знаех-въобще не се зарадвах от "подвига" си.Наведох се,взех ранената гадинка,повдигнах малката главица,пуснах я,а тя оклюма.Уплаших се-ще умре и то зарад мене.Такова симпатично,безобидно пернато животинче.Усещах в ръката си ,че малкото сърчице още туптеше.Хукнах към реката,стъпих на брега и започнах опити да спася жертвата си.Отворих човчицата и започнах да подавам капчици вода,които се стичаха по пръста ми.Усетих някакъв опит да се съвземе,да повдигне главицата си,помръдна с крилце,но в следващия момент главата му увисна и...спрях да усещам сърчицето му.Край,това беше!Държах го в ръката си и незнаех какво да правя.Знаех обаче,че аз врабче на вечерята няма да занеса.Не можех.Донесох го до дървото,от което беше излетяло и реших,че ще си го оставя в короната му.Вината вече ме беше обзела,когато приближавайки дървото чух тъничко чуруликане.Поразтворих клоните и видях-видях гнездото с малките врабченца.Те вече бяха сирачета,а аз-убиец на майка им.Ето защо само тая птичка не избяга като всички.Че повече никога няма да посегна на каквото и да е беззащитно животно,вече знаех,а цената за тоя урок бе един малък,невинен живот и незнайната съдба на два други невръстни такива.
   Ловец ли?Не,мерси!От мен ловец не става!На човек не бих простил,но на живинка...
   Ако им разкажех това на моите приятели,ще си кажат,че това е прекалено от моя страна.И така да е.Нека е прекалено,но лошо ли е ако поне с това прекаляване направя нещо добро.Лошото отдавна го бях сторил и мисля,че си научих урока...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Февруари 15, 2011, 05:34:26
ех, Мите, Митеее...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 15, 2011, 06:11:18
мани,мани,тва е много топло,човешко и тъжно... :'(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 15, 2011, 06:28:53
секи я прибивал по неко животинка у живота си. Помна че мойта пръвата беше мишка. Беше са фанала в един капан от ония къде са с кастрон и подпрянка с орех и с клечка витре в кастрона коричка леб. Та одоле поди кастроня имаше стъкло, да та може да я дигне човек и да обръне кастрона и да го наплъни с вода. Та така дедо ми ми рече да фана и да я удава. Знам че чи не я убаво да са завъдат мишки у къщата , що разнасат болести и праат пакос , ма докъде я дави у кастрона с водъта и ка бе затиснал със стъклото да не бега, и като я гледам ка са мъчеше да плива горкъта ми стана толко жал. Мая  удави де , нали са налагаше :) Па ми са е случвало да прибия мачка ( що обичаше да са фръга на младИте пилци) , фана я у престъпление и я издебна та я думна с една въздушна пушка. Тогава ич ми не стана жал за неа. Като мунче съм бил млогу алтаф и съм гръмял с таа пушка по кво ли не. Сега ми я жал да сегна на неко животинка.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 15, 2011, 06:31:27
оф присети ма за тва мишле сега . Много точно си описал чуството къ знааш че си уморил не само един живот , миничък и чист , ма и целото му семейство   :-[


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 15, 2011, 07:20:44
Разказът е много добър! Много топъл, човешки,  хареса ми. Поздравления!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Вени Тети в Февруари 15, 2011, 07:25:54
Поздравления ,разчовърка ме отвътре с това разказче благодаря.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 15, 2011, 09:36:40
Изстрадах го това птиче.То ми напомни на първото убито от мен врабче.След него много пъти съм стрелял с прашка ,но никого вече по врабчета. Черногледец не си толкова храбър с птичките,но пък за това пишеш хубаво.Ще ти стана фен.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 17, 2011, 01:06:53
                Пано-пияндето

   Всяко зло-за добро!Поговорка, родена от житеския опит.И сигурно е така.Има и много примери.Но...
   Една майка,един баща,една съпруга,една дъщеричка изпращат своя син,съпруг,баща...Изпращат го там,откъдето вече няма нови срещи.Скръб,тъга,ридание,отчаяние...Нелепостите на съдбата!Млад човек,около тридесетте,уважаван,обичан и тачен,но случайно присъствал на една характерна за Северозапада пиянска история.Решил да отърве заведението от пияния досадник,с който били връстници и от тоя момент нататък всичко се променя!Проблеснал нож,потънал след това в тялото на единствения,от там присъстващите,който решил да свърши това,което е нужно и...
   Да се върнем двайсетина години назад.
   Лято.Лятна ваканция.Училищният двор е място,което събира много дечурлиги по това време.Е,не от любов към ученето.Просто там е страхотно място за игри.Голяма стара върба,с провесени почти до земята клони,под нея чешмичка,с постоянно течаща вода,площадка за игри с топки,колелета,закътани местенца,образувани от добре поддържания чемшир,удобни за игра на криеница и какво ли още не.Заключената сграда на училището представляваше триетажна масивна постройка,с голям,обширен покрив,а керемидите му-почти всякога осеяни с ято бели и пъстроцветни гълъби.А това,че сградата е заключена,въобще не е пречка за някоя по-голяма лудетина,да намери начин и да влезе вътре.Ами да,така и направи в тоя хубав ден едно от момчетата.Пано му викаха.Той и приятелят му Ицко играеха в двора,докато на Пано не му дойде "революционната " идея-да се качи на покрива и да хване гълъби.Ицко се опита да го разубеди,ноо-не!И така-намери Пано открехнат прозорец,покатери се,шмугна се вътре и изчезна.След няколко минути беше вече на тавана и оттам през капандурата се подаде на покрива.Децата долу,затаили дъх,започнаха да наблюдават "майсторлъка" на ловеца на гълъби.А той се запромъква бавничко към близките няколко птици,влачейки след себе си мрежа от скъсано серкме.Беше вече достатъчно близо,приготви се и заметна мрежата.Два или три гълъба останаха под нея,но...в този момент Пано вече се свличаше по керемидите надолу,към ръба на покрива.Не преценил инерцията от замаха,той загуби равновесие и сега се опитваше да се задържи за каквото му попаднеше под ръцете.Но...,покривът свърши,краката му вече висяха от него,а след малко-и цялото му тяло.Беше се вкопчил здраво в олука на ръба на керемидите и викаше за помощ.Всички долу бяха като онемели,единствен Ицко побягна към дома си,който беше точно срещу портата на училището.Извика баща си и двамата,тичайки,пристигнаха до отворения прозорец,през който "ловецът" се бе промъкнал.За норматив се изстреляха на тавана,бащата на Ицко бързо отмести няколко керемиди,близо до висящия Пано,показа се до кръста на покрива,сграбчи едната му ръка и го изтегли.Всички си отдъхнаха.Здраво момче беше Пано-поне 7-8 минути вися от петнадесетина метра.Е,всичко свърши добре.Животът си продължи.И Пано и Ицко пораснаха и всеки пое по своята пътечка.Ицко изучи,хвана се на работа,ожени се и детенце му се роди.Пано пък дотътри до задължителното средно образование,започна работа в АПК-то,но...се пропи.Всички вече го знаеха като Пано-пияндето.Беше все недоволен от живота,все злобен и като се напиеше ставаше агресивен,започваше да се заяжда с всеки и да буйства.Даа,пъстротата на живота.
   А днес-един спасител на един убиец,изпращаше сина си!Ирония и то жестока!
   Всяко зло- за добро!-казва народа.А всяко добро?...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Февруари 17, 2011, 01:20:11
м-да-а-а, тъжна работа  :(

аз пиша проза на високосна година, ама ето снощи разбрах, че един стар приятел е починал и днес от сутринта измъдрих ето това ...

ПИЛЕНЦЕТО

Приятелите му го знаехме като Пиленцето. Да не се бърка с Пилето на Уилям Уортън.
Приличаше на врабче - дребно и настръхнало, с вечното черно яке тип-бомбър, стоящо доста гротескно на крехката му пенсонерска фигурка и с черния каскет...

- Здравей, пиленце ! - казваше на всяка жена, различна от неговата. Неговата, разбира се беше "кокошка" или "чума", в зависимост от моментното настроение. Различните от неговата жени обикновено бяха или библиотекарки или сервитьорки.

Две неща обичаше Пиленцето - книгите и алкохола - и двете в неразумни количества.
Хората, ходили в апартамента му, казваха, че няма стена, която да не е запълнена от пода до тавана с библиотечни рафтове и книги. Четеше много и можеше с часове да говори за любимите си автори.
Хората, които са го виждали как пие, губеха ума и дума. - Сипи ! - казваше Пиленцето, а мярката му, всички знаеха, беше точно сто и петдесет грама. Сипваха му в чашата сто и петдесет грама и докато мигнеш, чашата  беше празна. После това се повтаряше поне още  два пъти ...

За тринайсетината години, в които пътищата ни се пресякоха, обаче, Пиленцето пиеше все по-рядко и по-рядко. В смисъл, не пиеше по година и половина, че и повече, а след това влизаше в "зоната" и се наливаше от тъмните часове на сутринта, всеки ден, в продължение на два - три месеца, докато счупи, я крак, я ръка, я се блъсне в такси ... Пиленцето е един от малкото хора, блъскали такси на пешеходна пътека послред бял ден. И други интересни неща са му се случвали на Пиленцето. Веднъж, през деветдесеттте години на миналия век, влязъл в  кафене, поръчал си кафе и когато сервитьорката дошла със сметката от шейсет лева, той й рекъл : - Чакай, ма, аз не съм ти поръчал четири кафета ...Видиш ли, бил "в зоната" и пропуснал поредната инфлация и скока на цените ...

- Алкохолик съм ! - признаваше си.
Лежал е в клиниката в Суходол още по Живковото време и то баш по времето, когато там е лежал и синът на Живков. Лично се познаваха.Чудели му се докторите. Всички зависими се оправдавали - кой пиел от мъка, кой, поради служебни дертове, кой, поради някаква друга причина / в тази група, предполагам, можем да поставим и сина на Живков /. А, само Пиленцето си признавал : Пия, докторе , защото обичам да пия, защото алкохолът е, м-м-м, вкусен !!!

Такъв беше Пиленцето. Имаше и златни ръце. Професията му - рентгенов техник. Поддържал рентгеновата апаратура на няколко окръга пак в онова Живковото време. Началниците "му козирували", защото нямало обект, който да не подготви за експлоатация в поставения срок, разбира се ако не е пиян ...

Точно поради тази причина, когато отишъл да монтира един рентгенов апарат, в някаква болница, старшата лаборантка на отделението издала заповед Пиленцето да се заключва в кабинката на монтажа и само на обед да му се носи храна. Да, но в края на работния ден, нашият образ излизал на четири крака и всички се чудели как успява да вкарва алкохола вътре.
- Ами много лесно ! , разказваше Пиленцето. Познавал добре въпросната старша от предишни служебни контакти и знаел, че ще си има проблеми с "правилника за вътрешния ред". Затова две седмица преди началото на монтажа се обадил на заместничката й и си "изписал десет литра спирт за почистване на трансформатора", каквото и да означавало това, а вътре в кабинката си го разреждал с водица и други есенции и си правел нещо подобно на домашна водка ... Монтирал и апарата, не в срок, разбира се ...

Когато го срещнех на улицата и му кажех: - Какво става с тебе, бе човек ?, Пиленцето винаги отвръщаше : - Аз не съм човек, аз съм дете ...

Снощи ми се обадиха по телефона, че е починал. Колегата от службата, който ме информира не знаеше много. Пиленцето пак е бил "в зоната" последните месеци, а от три дена близките му го издирвали. Вчера го намерили край някакви складове, най-вероятно заспал пиян и починал от измръзване ...

Такъв беше Пиленцето - едно дете, което никога на порасна и напусна този свят като герой от Андерсенова приказка ...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 17, 2011, 06:12:13
ндааа тва даже не съ разкази....тва са си прости житейски тъжни случки,казани сладкодумно чрез компютъра.......ако беме на живо просто щеаме да отлеаме по глътка червено вино......


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 17, 2011, 08:15:30
                                       Пътя на една душа



        Душата пристигна направо от пъкала.Трудно премина през строго охраняваната зона,та се наложи да показва куп документи даващи и право на поправителен.Какъв късмет че избраха точно нея.Не можеше още да повярва на сетивата си.Докато живееше в миналото тяло,а после и в ада никога не бе печелила на лотария.Или поне никога по законен път.А ето че  изведнъж взе че уцели печелившата комбинация.Невероятно!Сред милиардите души които се пържеха в огнената геена?А изтегли фиша почти на майтап.Не обичаше да играе на сляпо,пък взе че удари джакпота.
    Огледа се подозрително и самодоволна се протегна примижавайки на ярката слънчева светлина.Там където би трябвало да са крайниците и плуваше само шепа разреден, прозрачен междузвезден прах.Това и напомни че има мисия.
    Хвана последното течение и малко позакъсня.Все пак достатъчно на време за да присъства на раждането.Огледа се притеснено.За малко късмета да и изневери.Успя да се мушна чевръсто в детското телце през първия и попаднал отвор.Дори не се замисли че избира най-дългия път до мозъка, където беше редно според инструкциите да заформи офиса си. Точно на време за да разсее съмненията на озадачената акушерка.Още миг и щеше да проиграе шанса си.Чувала бе за подобни случаи и дори познаваше една нещастно командирована колежка,която се печеше повторно в геената две скари пред нея.Не желаеше да сподели съдбата и. Смяташе че има право на справедлива отмора.Все пак огнените езици достатъчно дълго я пречистваха.Още от ранното средновековие.А ето че новопристигнали разказваха за приказни чудеса.Дали щеше да има сили да ги възприеме?Войника от пехотата на готската армия чието тяло обитаваше при предишния си живот,не помнеше да се е сблъсквал със сложни задания.
Най-голямото премеждие в което попадна беше точно 2 години преди да загуби тялото си.Дори битката при Адрианопол в която взе участие и в която падна убит от случайна стрела,бледнееше пред тази случка.Тогава също игра на сляпо и загуби.Предаде командира си Алавив насред пира в Марцианопол.Предаде го за 500 денария при това от най-лошата проба. Толко приблизително взимаше за година един центурион.При Алавив получаваше два пъти повече.Защо ли го направи? Лично Мизийския управител патриция Липицин му ги изпрати.Скри се зад статуята на Фортуна и остана там докато предводителят му падна посечен. После се поряза по бедрото с меча си за по достоверно па се изтегли с хората на Фритигерн без никой да го заподозре.Сега знаеше че това предателство го изпрати в пъклото.
   Усети някаква болка в задните части и така се разсея от мислите си. Душата на война веднага възнегодува,но вместо боен вик от гърлото и се разнесе писклив детски плач.
    -Момиченце!Честито!-Акушерката отново я шляпна по задника и душата разбра със съжаление че най-големият и кошмар се е сбъднал.
   Не беше подготвена за това.Нито знаеше как ,нито си представяше че ще обитава в женско тяло.Опита се да издигне рев на гневен протест,но вместо това отново от устата на детското телце се разнесе само плачвен гласец. Съкрушена душата разбра че за пореден път е изгубила.Уморена от емоции се сви в най отдалечените гънки на мозака и заспа.
   Но ако някой си мисли че една току що намерила материално тяло душа може да спи жестоко се лъже.Тя се опита да напусне ужасена розовото бебешко телце,но това не бе така лесно.След многократни несполучливи опити разбра че докато тялото не рухне душата нямаше шанса да се отдели от него.Това я изпълни с отчаяние.
   През следващите няколко часа редуваше сън и размишления.Околният свят я изпълваше с почуда,но и с недоверие.Не можеше да си представи че ще прекара щял един живот в подобна ситуация.Всеки път когато се напънеше да обясни на околните в какво положение се намира от гърдите и се истръгваше детски писък,остър и непоносим.Душата постепенно осъзна че ако иска да постигне нещо трябва да се научи да общува с околните.Но как?Започна да следи всяко движение което те извършваха,а после непохватно го копираше.Ден след ден,година след година,като дори за миг не преставаше да мечтае за освобождение.Подбудена от тези чувства ,тя така и не усети как тялото и стана гъвкаво и податливо,а врещящата уста започна да срича разбираеми слова до сущ като на околните.Сега когато искаше да си почеше тялото или огладнееше знаеше каква комбинация от думи да използва.Това я изпълни с още по-голяма самоувереност. Постепенно душата изучи всички човешки навици и започна да мисли върху формирането на телесния си комфорт.Откри че това също не бе никак лесно и трабваше дълго и упорито да се учи за да постигне напредък.Започна целенасочено да общува с други души за да краде от тях знанията необходими и за освобождението.След време с безразличие откри че и от нея крадяха,но странно това не я изпълни с безпокойство.Напротив опитваше се до колкото може да предава на другите своя опит.Амбицирана да измъкне себе си,тя започна да съчувства и на околните до като на края разбра че много хора я копираха.Търсеха я и изпълняваха съветите и.Така живота им протичаше по гладко.Постепенно тази и роля започна да и харесва и с времето тя разбра че това е неиното призвание .Така забрави за пъкъла.Да ,но пък със съжаление разбра че тялото и започна да боледува.Тя не искаше да изкара остатъка от дните си заключена в немощно и нефункционално тяло.Това ограничаваше действията и и спъваше развитието.Душата вече знаеше толкова неща за околния свят че сама се учудваше на себе си.Да но тези знания оставаха затворени неизползваеми в изнемощяващата плът.Тя започна отново със зъби и нокти да се бори за да се ползва от облагите на постигнатото,но това не са оказа толкова лесно.Все повече и повече трябваше да отделя от потенциала си за поддържане на тялото.По този начин тя се самоизолира от околния свят и сега общуваше предимно със себе си.В редките случаи когато успееше да превъзмогне проблемите си разбра че околните не я приемат вече за фактор и гледат на нея като на болна душа.Тогава разбра че наистина е такава и скоро щеше да изгуби тялото си,което с толкова труд и мъка създаде. Вече не помнеше защо го съгради,но не искаше да го загуби.В това време получи посланието.Кълбото на лотарията отново се беше завъртяло и печелившите числа сочеха нейното име.Изпитателният срок бе на привършване.Тя се сви дълбото в мозъчните гънки и спа непробудно няколко дни.Когато отново се събуди на около и плачеха.Тя се учуди и тихомълком,за да не я усетят тръгна на обиколко из тесния си дом.Пътят я отведе директно към изхода.Тя се издигна над собственното си тяло и за миг се спря до вентилатора.За последен път бе виждала тялото си преди да се настани в него.Тогава то бе малко пухкаво и розово.Сега обаче беше съсухрено и сиво.Натъжена и тя  заплака.
       Хвана същото онова течение по което се спусна на времето.То неизменно я отведе до адовите порти.С въздишка на примирение тя почука и се ослуша.Никой не се показа и тя отново настойчиво похлопа.Гласа разнесъл се от вътре бе рязък и категоричен.
     -Разкарай се неугледна твар!Мястото ти не е тука!
    Тя за миг се стресна,после с треперещ изпълнен с надежда и умиление гласец попита.
     -Къде да ида?Тук са моите приятели,тук е моят дом.
   След кратка пауза гръмовния глас отново огласи безкрая.
     -Върви в Рая,там е мястото на уставняците.Тук вече нямаш дом и приятели.
   Съвсем отчаяна душата седна пред портата и обори глава.
   Свечеряваше се,хладният въздух проникна дълбоко в безплътната и снага. Зъзнеща тя прекрачи райския праг.Отвътре я лъхна топлинка.Светлина озари пътя и и ангелски хор огласи вселената.
     -Добре дошла в къщи!
   Тази нощ душата спа дълбоко и спокойно.Беше се извисила и очистила.За винаги откри пътя към доброто.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 17, 2011, 08:31:53
Валячке, Апостолицоо! Те така се пише расказу не като вазе!
Поклон, бако Анараме, ще ми се да можех и я да напишем такъф расказ! Поклон!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 17, 2011, 08:37:56
Ндаааа ......немам кво да каем....МАЙСТОР.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 17, 2011, 08:41:12
Поклон и уважуха бако Авраме, я се преласна. Майсторско и завръшено. Нищо излишно.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Февруари 17, 2011, 09:30:29
Душа
Добро
Светлина
 :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 17, 2011, 09:47:01
Значи,като ученик одех много по концерти и разбираемо се захласвах по китаристите.После по седмица и повече не пипах китара.Бех разочарован от мене си :).Авраме,душо вселенска,я прописах тука,у форума.Тука ми дойде вдъхновението и смелостта да се поразголим.Ти си тоа,къде ме замисля да се пробам ли по-натам.Силен,много си силен!Така дигаш летвата,та се чуствам много миничак,да а прескочим ;).Не спирай!Кефиш ме,така че настръхвам :rockon:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Февруари 18, 2011, 05:53:15
Още веднъж поклон пред нашите безспорни таланти!   (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/verschiedene/a018.gif)
Я немам думи...
Черногледец, па ти недей да са таиш като пръдня у гащи, ми пописвай  ;) талант имаш!  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 19, 2011, 11:18:46
Всеки ден и нощ ходя по улиците и срещам много хора. Никого не търся , защото знам кога и къде ще ме чакат. Просто вървя и гледам лицата им , чувам разговорите им , виждам живота им. А те са толкова различни. Преди малко подминах разгневен мъж , който дори не се огледа, когато пресече улицата. На какво ли беше толкова бесен , дали детето му е счупило прозореца на съседа , или е разбрал , че жена му му изневерява? Всъщност не ме интересува , знам какво ще последва. Ще си изкара яда на някого. Вие хората така правите.    
Ето предмен млада двойка се държи за ръка и едва ли не подскачат ,докато вървят. Лицата им греят.Толкова са опиянени и омагьоасани един от друг , че не забелязаха как подминаха малкото сираче , протегнало ръка към тях за някоя друга монета. Какво ли ще стане когато този пламък изгасне, защото нека не се заблуждаваме той винаги гасне. ? Тук може би бихте искали да спорите с мен , че има безброй много примери за вечна любов. Едва ли. Има много причини двама души да останат заедно до края на дните си , но смятате ли че е от любов? Защо да не е от страх, че ще останат сами в жестокия студ на времето което са изгубили? Или пък от чувството на дълг към другия? Виждал съм какво ли не , но нека ви кажа че любовта гасне в оковите , които вие самите и слагате.
Но нека се върнем на малкото просещо сираче.На неговото лице пък е изписана болка и разочарование. Няма я игривостта в очите му, както при другите които съм виждал. Няма и надежда. Запомних това лице , защото ще го видя пак. Вие може би щяхте да се трогнете , щяхте да му дадете част от закуската си или може би щяхте да го приютите в дома си, но аз не бих изпитал нищо към това клето сираче, не бих почувствал и това което вие може би ще усетите при тази гледка на безпомощтност. Просто ще го подмина , както вие хората понякога правите. Дори да ме укорявате в този момент , мен не ме интересува. Знаете ли защо ? Защото не ме познавате и никога може би няма да ме опознаете. Рано или късно ще се срещнем  с него обаче, и просто ще седим един до друг , само двамата. Аз не съм нетърпелив , не бързам. Вечността е моя.
Толкова много хора минават покрай мен , забързали се към своите цели. Вие сте странни същества. Толкова много искате свобода , а сами си слагате вреригите измисляйки си все повече правила и ограничения , заробвайки се сами в сивото ви ежедневие.  Нима това ви кара да се чувствате сигурни? Или може би ви е страх сами да взимате решения , отквояващи се от масовите стереотипи , които си изграждате и в които ви възпитават още от деца. Защо да протича живота ви по план , който дори не е ваш? Защо се стремите да подреждате всичко? Всъщност каквото и да ми отговорите , това за мен е без значение. Не ме интересуват причините които бихте изтъкнали в лицето ми и в които може би наистина вярвате. Аз просто си вървя , без път и посока, но не спирам, само минавам около вас и оглеждам лицата ви. А те са толкова различни , преливащи от емоции , променящи се с годините , месеците , дните , дори с всяко изпитано чувство. Аз не знам какво е моето лице. Не съм го виждал от много, много, много години. От времето когато и аз бях човек. Изпитъл бях всички възможни чувства и емоции , докато имах тази примитивна обвивка.  Дали сега лицето ми не е гротескна комбинация от всичко почувствано някога, приличащо на картина на Пикасо? Или пък е празно , лишено от израз , пусто като мен? Но в крайна сметка има ли значение? Поне за мен не.
Ето стигнах до мястото на което ме чакаха. На пейката пред мен е седнало някакво старче. Като гледам мръсните му спластени и опърпани дрехи и мършавия му вид разбрах , че е бездомник. Знаеше , че съм застанал до него дори без да откъсва поглед от земята. Премести се в единия край на пейката , правейки ми място да седна. Докато седяхме безмълвни няколко минути се вгледах в лицето му. Бе лишено от всякакви следи на емоция, празно,безизразно, но много познато. Виждал съм го някъде и знам точно кога и къде.
- Значи вече най-после е време? – попита ме.
- Ще видим старче – отговорих му.
Без да отмества очи от земята започна да ми разказва живота си. Как родителите му починали още когато е бил на десет годинки. Как е останал на улицата и се е препитавал просейки дребни монети. Никога не бе играл с връстниците си, не бе виждал гордостта в очите на родителите си от малките спечелени битки , в които побеждаваха останалите деца, сблъсквайки се с живота. Сам се научил да чете и пише от захвърлените в кофите стари вестници и списания. После бездетна женица, приблизително на възрастта на която би била майка му, ако беше жива,  го съжалила и го приютила , помогнала му да се изучи, да си стъпи на краката. Обикнал я бил като собствената си майка .  После си намерил си хубава работа , създал семейство , родил му се син.
Докато ми разказваше историята си  не спрях да го гледам в лицето. То си оставаше все така празно и пусто.
-   Забравиха ме – каза го повече на себе си отколкото на мен.  – Синът ми , ме
забрави. Бях много строг с него. Карах му се , че си пилее времето и парите. Исках да му покажа от къде съм тръгнал и какво съм постигнал. Много се карахме.... Исках да бъде като мен. Исках сам да изгради живота си. Не му помагах. И един ден просто си тръгна със семейството си. Знаеш ли че имах внуче? Много ме обичаше , както и аз него. Бе като слънчице. Вечно засмяно и игриво. Но се разболя от тежка болест. Синът ми хвърли сичките си пари за да го лекува , но не успяха. Аз научих за това прекалено късно. Дори не ме извикаха да се видя с него за последно.  Плаках . Плаках толкова много. Не намерих покой много години. Упреквах се за всичко. Та аз прогоних собствения си син и малкото си внуче. Продадох къщата си и всичко което имах  и им изпратих всичките пари. От тогава бродя без дом и без утеха. Не ме потърсиха. Забравиха за мен. Но не ги и упреквам. Може би го заслужавам. Сега отново съм там от където започнах.
-   Готов ли си? – попитах накрая.
-   Да , води ме. Но нека те попитам ще видя ли внучето си от другата страна?
-   Съжалявам старче , няма друга страна.
-   Но как!? Защо !? – проплака почти задавяйки се в болката си. 
-   Просто няма. Оставаш в безвремието. Ше станеш като мен. Без душа , без
чувства , без нищо. Ще скиташ сам сред хората без да можеш и без да искаш да се спреш и ще търсиш лицата които ще те чакат. Хората които повтарят твоя живот, които накрая на дните си също са празни, както е и твоето лице сега , да станат и те после като мен и като теб. 
   Станах и си тръгнах , без да се обръщам към вече безжизненото му тяло.  Не изпитах отново нищо. Просто продължих да вървя.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Февруари 19, 2011, 12:44:19
Хубаво е меко казано...Браво!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ясна в Февруари 19, 2011, 03:12:21
Преди години тази карнина ме плени,много ми се щеше да разбера за какво мисли.Сега се сетих за нея.
ШЛЕПЕТАР,респект!
(http://skill.ru/images/2006/08/10/152540.jpg)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Февруари 19, 2011, 04:20:01
Шлепи, бравос!!! Много добро. Евалата, че ората се повече пишат.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 19, 2011, 05:46:30
                                     Проекта на професор Яхо




         Професор Адонай Яхо* -духовния водач на Богите** ,вдигна глава за да огледа  младежа застанал насреща. Безизразното му лице не трепваше и по него не можеше да се угади никакво настроение.Опитваше се да го приема равновдушно,така както и останалите си ученици,но макар и да не издаваше емоции вътре в себе си разбираше че Йешуа***е най-способният му последовател.
      Дзеус**** -дясната му ръка и единствения  който до днес имаше пълната му подкрепа се проваляше.Той бе идънка от древна фамилия допринесла достатъчно за развитието на науката,но явно потенциала му не бе достатъчен, да се справи с новите предизвикателства.Излишно раздутия му екип се занимаваше напоследък с дребнави битовизми като обричаше проекта на провал.Семейните имения на Дзеус се простираха на квазара***** SDSS в края на ойкумена****** и професора смяташе в скоро време да го прати там на справедлива почивка.Прокашля се за да отпъди мислите си па подхвана като се опитваше да не гледа в очите на младежа.
      -Колега ,знаете много добре за експеримента който провеждаме.
Йешуа кимна с разбиране.
      -В него се включиха всичките ми ученици със свои екипи.-професора се прокашля .-Всеки от тях получи шанс.
За съжаление до този момент те се провалят.
   Младия асистент отново кимна.Беше запознат много добре с целия проект.Присъстваше активно в разработването му от самото начало.Участва в заселването на Земята с динозаври още от вемето когато  геоида******* се развиваше на орбита в друга звездна система огряван от три звезди едновременно.Лично професор Яхо държеше това да бъде властващия животински вид и мезозоя в същност трябваше да затвърди тяхната хегемония.Вместо това Уран се провали и трябваше да се вземат спешни мерки.Тогава Кронос подсказа нова революционна идея която промени първоначалния замисъл.С прецизно отмерен билярден удар професора измести Земята от старото и място в центъра на съзвездието Цефей и я запрати на орбита в близката Слънчева система.Тази намеса доведе период на застудяване, до като малката планета пътуваше в свободния Космос,достатъчен за да умрат голяма част от студенокръвните  влечуги.Топлолюбивите папрати с които предимно се хранеха динозаврите също загинаха погълнати в земните недра.Дори ядрото на планетата намали температурата си,а огромните водни басеини се оттеглиха оголвайки широки пространства от суша.Сега единствената звезда огряваща повърхността на геоида не можеше да подсигури достатъчно топлина и влага и така да поддържа парников ефект. Временно образувалите се ледници скоро отстъпиха място на тучни тревни пространства но това не бе достатъчно за да възкреси динозаврите.Създаденото положение се оказа лебедова песен за амбициозния доцент Кронос.Макар и с нежелание той отстъпи мястото си на Дзеус,като последния веднага се зае да смени голяма част от екипа на своя предшественик.Това доведе до временна размирица в научните среди ,но в крайна сметка с помощта на някои от старите кадри като Прометей и чрез амбициите на по-младите преврата се получи сравнително сполучливо.Това обаче накара професора да се замисли за бъдещето на проекта и ето че той взе новаторско решение.
      Първо,създаде спътник на Земята.Нарече го Луна.Превърна го в основна база на новия проект като изгради там свой временен офис.Това остана в тайна от всички.Чрез лунното око той упражняваше своя контрол дори когато слънцето не свети.
      Като втора стъпка подмени неприспособените динозаври с нов елитен биологичен вид.За целта не бе достатъчно да се облегне на старите вече създадени примати.Те не бяха сътворени приспособимо към новите условия. Професора извая съвършенно различен от тях индивид като използва за еталон образа и подобието на Богите.Нещо повече ,вдъхна му част от своя дух за да го развиват.Въпреки това не се предовери напълно на новите творения и ги лиши от безсмъртност.Поне за сега.По този начин искаше да се презастрахова от бъдещи неудачи като засели Земята с най-доброто на което беше способен.
      Като трети етап,поучил се от миналия неуспех,професора разбираше че не може да повери в едни ръце съдбата на целия проект.Такава голяма и отговорна власт не биваше да се съсредоточава в един единствен Бог.За това прати на Земята няколко отделни, относително самостоятелни екипа.Като първи под етап наложи правилото да се общува на различни езици.Разчиташе Богите да се конкурират в стремежа си да развиват новата система.Така се надяваше че дори да изпусне някои от контрол другите щяха да помагат за да се възтанови статуквото.
      Чак на седмия ден от своето начинание седна да почива.
       ...и почива ден до планде.Още същата вечер Дзеус се настани на Митика и от Висотата на Олимп отцепи свой район.Извика цял отбор от съмишленици,някои съвършенно излишни и безотговорни.За да не остане по-назад Ра който заемаше ниските части на пустинята,изгради за кратко време огромни каменни колоси и ги именува пирамиди,Той също следеше от там свойта зона,но в екипа си имаше амбициозни колеги като Изида,Амон, Озирис, които постоянно оспорваха върховенството му.Не остана назад и Кукулкан. И той издигна пирамиди по-големи дори от тези на доцент Ра.Богите включиха в свойта надпревара дори хората.Използваха ги за да печелят територии и влияние.Непрестанни конфликти и войни бележеха стъпките им.
Професор Яхо се видя в чудо.И ето че за пореден път се нагърби да спасява проекта.Извика при себе си единтвения Бог който можеше да му помогне.Така асистента Йешуа се яви скоропостижно на Луната.
      -Колега,знаете много добре в каква ситуация попадаме.Излишно е да споменавам че никой от моите ученици не
успя да се справи.-Той се замисли.След кратко колебание продължи.-Искам да отзова всички и да подхвана отначало.
Но това не е толкова лесно.За целта разчитам изключително на вас.
      -Слущам ви Адонай!-Йешуа придърпа стола си още по близо до бюрото на професора.
      -Ще имате цялата ми мощна подкрепа която съм способен да ви осигуря.За да върнем отново у дома Богите трябва да разчитаме на хората.Необходимо е те сами да ги изоставят.Това не е никак лесно и само твоя интелект може да допринесе за постигането му.-Професора отново се замисли.-За целта те изпращам сред тях като равен с равен.Там на място ще проличи разликата между теб и хората,в което не се съмнявам.Ти ще ги поведеш за да изоставят самозабравилите се Боги.
      -Ще ги поведа Адонай!
      -Ще ги поведеш,при това съвършенно сам!Никакви екипи от нови Боги!Ще разчиташ на себе си и на човешката подкрепа.Ще сформираш екипа си от земните обитатели и ще създадеш приемственост сред тях.Ще ги научиш на новата идеология която ще обсъдим с теб.Дано тя им донесе мир.
      -Да Адонай!-Йешуа попиваше всяка дума.
     През следващите дни двамата се затвориха в кабинета,а до края на седмицата плана бе изготвен.Така според Него трябваше да протече времето до идването на страшния съд.Точния ден и час знаеха само те.Йешуа успя да докаже че е най-добрия.Започна ден първи от летоброенето на човечеството.






.................................................................................................
*Адонай Яхо-На староеврейски господар/Господ/ Йехова/Яхве/-името на бога
**Боги-Богове
***Йешуа-едно от арамейските звучения на името Иисус
****Дзеус-името на Зевс на латински
*****Квазари- звезди или галактики с огромна енергия в края на Вселената
******Ойкумен-на древногръцки видимата част на Вселената.
*******Геоид- неправилно кълбовидно тяло, което съвсем малко се различава от ротационния елипсоид, т.е. геометрично тяло получено от завъртването на елипса около малката и? ос.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Февруари 19, 2011, 05:54:09
 :o :o :o- тава са а прибило и за фтора час - фабулата я доста интересна


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 19, 2011, 06:12:05
Я да не се казвам Никос Казандзакис?Нещем да ме одлъчат от църквата и да бъдем погребан на некой баир.Останалото е написано у Евангелието.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Февруари 19, 2011, 06:14:43
Aвраме чел ли си тринайстото пътешествие на Ион Тихи-тава разказ?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 19, 2011, 06:24:48
Не съм.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 19, 2011, 07:19:44
Тва на Бако Аварам е крайно интригуващо и убаво написано,ареса ми много ;).Шлепи а написал много силен според мене разказ ,ма е манко мрачен и прекалено  песимистичен,щом ,ча на мене ми стана тъжно и песимистично,а я къкто а извесно съм авангарден мрънкялник.....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 19, 2011, 07:42:31
Ареса ми квалификациата авангарден мрънкялник - ного а путходяща за тебе, док! ;D
Разказът на Шлепи а силно мрачен, ма доста добър. Я гу приветствем силно.
Разказът на бако Аварам обаче а силно интрегуващ, идеята а страхотна. Я обожавам различнио поглет, тава, къде те кара да си преставяш, да си викаш Абе, верно, мое ли да а било така, ели мое ли па да стане така? Обичам четива къде те карат да мислиш и да фантазираш, а тоа расказ а именно такъф. Поздравления!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Февруари 20, 2011, 11:16:00
Тва го качвам тука с изричното одобрение на афтура му-Павлин Вълков от Червен брег!!!

  Не си спомням датата. И месеца не помня. Дори годината съм забравил. Помня само, че беше четвъртък. И беше весело.

  Пред павилиона на Боката се беше събрала весела компания, която се забавляваше шумно. Пристъпих и аз към тях, да чуя някой лаф.

  Обект на техния смях беше нещо съвсем обичайно за мързеливите, слънчеви слетобеди в центъра на града.

  В зелената Лада "Нива" с широко отворени врати, се беше разположил Марин Бръснара. Човека си беше събул сандалите и си беше изпънал краката на таблото и така се бе отдал на своята блажена следобедна дрямка. А главата му отпусната назад и устата леко отворена от време на време похъркваше.

  Васето взе един кестен, подхвърли го нагоре и кестена тупна върху тавана на колата. Бай Марин се сепна, надигна глава и пак се отпусна и заспа. Но този път захърка много по-силно. Компанията избухна в смях и това окончателно разбуди стария бръснар. Сънен - надигна глава, свали си краката от таблото и докато си нахлузваше сандалите, премлясна два-три пъти с уста. Бавно излезе от колата и се протегна доволно, без въобще да подозира, че беше станал обект за смях на "Комсомола" както ги наричаше. Извади една нокторезачка от джоба си, облегна си задните части на капака на ладата и започна да си реже ноктите. А същия този "Комсомол", едва се сдържаше да избухне отново в смях!

  Тогава откъм пазара се зададе Вельо и бай Марин го спря с въпроса:

  -Вельо, кой ден сме неска бе? А оня изстреля отговора:

  -Тетвдътък!!!

  Това вече накара компанията да изригне. Такъв смях се разнесе, че кучето на Спаска се стресна и се прибра в РЕПа при стопанката си.

  А бай Марин, така и не разбра на кого се смеят. И не го интересуваше. Вельо си продължи по пътя - забързан, както винаги, а Бръснара продължи работата си с нокторезачката невъзмутим!

  Не си спомням датата. И месеца не помня. Даже годината съм забравил. Помня само, че беше Четвъртък. Помня, че беше весело!
Оцветих го та да са знаа че не съм я автура му.... ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 21, 2011, 11:54:56
                                             Прайдохи

        -Глей бе браче!Това е чудо!Щракваш белезниците.Единия край на мойта,другия на твойта ръка и си пътуваме.
  Перо Белята завъртя бялото на очите си така че щяха чак да изскочат из орбита.
        -И кво?Возиме се в трамвая ей така,без билети?
        -Без билети я!Кой ще закача доброто ченге?-Перо отново се изблещи.-
Ти си арестанта,стоиш си без да се дърпаш,да не стегне белезника.Остави на мене да приказвам ако дойде контрола.
Мето Джурката се ухили.Беше схванал смисъла.
        -Ей,Беля страшен си!Кой ти даде тия играчки?
    Онзи самодоволно се подсмихна.
        -Имам си връзки.Глей,глей!Френска работа.Страхотни пранги.  Оксидация,уникален ключ,закалка,да ти е кеф да те закопчт.Нема мърдане!
      Речено сторено.Но когато викаш дявола той обикновенно идва.Ето ти я и контролата.Джурката се дръпна уплашен.
       -Трай бе балък!-сряза го другаря му.-Остави ме аз да свърша рабаботата!
       Контролата мина покрай тях и щом съгледа белезниците сервилно се усмихна.
        -Със служебна карта съм,той е с мене!-Възможно с най-плътния си глас избоботи Белята.
    Органа кимна с разбиране и отмина като още веднъж се усмихна подкупващо.
        -Намръщи се малко бе будало!Че изпортиш работата!-Сръга го Перо в ребрата.
        -Гусдине,каде го караш тоа престъпник?-При тези думи и двамата се обърнаха.
   Зад тях стоеше дребно кльощава циганче с вид на концлагерист,но облечено в нова шарена тениска тип "лакоста".Белята го изгледа презрително.
        -Айде чупката!На три да си зад ълъла!-после през зъби процеди.-Мангал!Кво ти влиа в работата?
    Очевидно имаше способности да убеждава.Циганчето наведе очи и тръгна да слиза минавайки плътно до тях.Те също слезоха.На стапалото се обърна, смигна заговорнически на арестанта и се шмугна в тълпата.
        -Ай стига бе!-Избоботи Мето веднага щом скочиха на тротоара.-Как го нарече?-заядливо се опъна.-Сваляй тиа гривни че ми спират въздуха!
        -Кво се косиш бе Джурка?Що не земеш еднъж за винаги да се самоопределиш?Ако искаш да си с него прав ти път.
        -Аз съм джуревец,мелез...циганите са мои братя,ти също.И не ги наричай никога повече мангали! Чуеш ли!-Мето се беше ядосал не на шега.
        -Брей че застъпник си намерили!-Не се предаваше другия.-Ама когато ти изнаса си с мене,а когато видиш дебелия,хоп оттатък.Ще ядеш дървото някога,да знаеш!
        -Айде бе ,не ми чети конско,а сваляй железата да не мине некоя кука!
     Белята завъртя глава докачливо и бръкна в джоба на якето.Глей го дяволчето къв език му държеше!А уж е най-добрия му приятел!
        -Джуркаа?Знаеме се те от такива,ма по некога ме учудваш. - Размишляваше на глас до като ровеше из джобовете си.-Ще взема да те оставя вързан,да ти дойде акъла.
        -Айде махай ги,махай ги че ме фаща секлет!
     Лесно е да се каже,но когато ключа липсва и науката е безсилна.
        -Нема го!-Дигна накрая примирено ръце.
        -Как го нема бе?Провери ли хубаво?
        -Проверих!Те нема го!-Перо обърна и двата си джоба.
        -А в панталоните?
        -И там не е!
     Белята се плесна по челото.
        -Мамка му и мангал!Гепил го е!
        -Не му викай...-Джурката започна ,но не довърши.Изведнъж прозря истината.-Квооо?Той ли бе?И таа добра!
     Седнаха един до друг на бордюра.
        -Ми сега?Остава само да ни фиксират куките.
     След половин часово мислене и двамата се изправиха като по команда.
        -Андрешкоооо...Върни ми ключето!-С глас на ядно отчаяние се провикна Перо.
        -Ти па от къде му знаеш името?-Не сдържа учудването си Джурката.
        -Чел съм клижки.Не съм гьон като тебе.
        -И кога?
        -В панделата.Там се формира мирогледа.
     Тръгнаха с наведени глави покрай парка.В какво се бяха забъркали? Вървяха хванати за ръце като криеха белезниците в ръкави.
        -Остава само да ни вземат за педали?
        -Пепел ти на устата!Покрай парка е пълно със скинари,що не минем от другата страна?
     Минаха и пак вървяха до някое време мълчаливо.После излязоха при сервизите.
        -Айде да идем до някой гумаджия.Там имат инструменти.
        -И да ни вземат за престъпници!Мислиш ли че няма да извикат ченгетата? После писане...Ти знаеш ли да пишеш?
        -Не говори глупости ми да тръгваме за Орландовци!
        -Не ми се умира толко скоро.-призна си откровенно.
        -Тоа па,там да няма само гробище!Вуйчо е ковач.Има си работилница, все ще измисли нещо.
        -С тая закалена стомана...-Белята не беше много ентусиазиран ,но имаше ли друг избор?
        -Върви,върви!-Задърпа го Мето.-Човека си разбира от работата!-После току се присети.-Само не говори пред него за мангали!
        -Ма вие всичките ли сте такива?Божкеее...защо все на мене?!
      Качиха се на някакъв тролей,после на автобус.На Сточна гара попаднаха в задръстване.Жегата и задуха станаха непоносими,а не можеха да си свалят якетата.
        Стояха и гледаха в една точкаПо едно време Перо скокна и силно дръпна халките.
        -Ей,гедай го бе изрода му гаден!-Посочи навън през стъклото.
      На светофара между колите ловто се промъкваше същото слабо и спечено циганче.То с нехайно безразличие просеше стотинки от спрелите коли.
        -Чуеш ли бе мангал?-Провикна се без да го е грижа че наоколо имаше хора.Изведнъж се сепна осъзнал са,па с променен глас почти щепнешком мълвеше.-Андрешкооо,върни ми ключето,Андрешковчееее!
   Почти се разплака от безсилие.Сви се на седалката и изхлипа:
           -Обещавам че помогне ли ни твоя роднина никога вече няма да употребя повече думата мангал!-По съкрушен и убедителен от сега Белята не беше изглеждал никога.
        -Добре добре!-Махна с ръка другаря му оттекчено.-Ще го запомя,да знаеш!
       
   





Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 21, 2011, 12:28:40
разказа като разказ неа лош, ма ми не ареса темата.Мангалете са си мангале.Виж у темата за весниците и ша рабзбереш.....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 21, 2011, 12:40:00
Работата е ясна.Идеята е друга.Знаеме че не може сичките ора да са наследници на Авитохол и Пагане.Има и различни.Не е задължително да се обичаме.Достатъчно е да си иаме уважение.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Февруари 21, 2011, 12:46:09
Работата е ясна.Идеята е друга.Знаеме че не може сичките ора да са наследници на Авитохол и Пагане.Има и различни.Не е задължително да се обичаме.Важното е да си иаме уважение.
Мдаааааааа


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 21, 2011, 12:49:40
Работата е ясна.Идеята е друга.Знаеме че не може сичките ора да са наследници на Авитохол и Пагане.Има и различни.Не е задължително да се обичаме.Важното е да си иаме уважение.
и с кво доказваш ,че мангала е заслужил уважение-че откраднал -ми тва за ньего а като да диша.Не ми аресва разказа-тва а-ако ще да ми донесеш от 10 кладенеца вода-уважение моа да има там къде е двустранно.А там къде един уважава па останалето го клатът-благодарим ,не пушим.....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 21, 2011, 12:58:37
Не доказвам че е достоен за уважение.Напротив мангалски постъпват сичките герои у тоа разказ.Не съм им спестил нищо на никой.Но накраа се оказва че и един мангал мое да помогне.Главния герой сам стига до извода че не бива да го презира само защото е друг.Него дори приятеля му не може да го разубеди,а после изведнъж прозрението само си идва.Ти не си стигнал още до тоя извод.Дано да не ти се наложи никога.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: torlak в Февруари 21, 2011, 02:31:18
Цитат
Мангалете са си мангале.Виж у темата за весниците и ша рабзбереш.....


Що мноо ора са не сванаа, че у држава, която няма потегнато и своевременно спазване на закони, за ред се не мое говори. Ма не само за ред при циганите. Дреме ми, че циганина Р. а украднал ена кокошка, когато българина Х. а изнесал милиарди. Дреме ми, че циганин нападнал българин, кога мафиата от блгари убива посред бел дан у центра на града... Чети ги още цензурните медии. Ни ча ти кажат да трпиш, докат са разисупа државата от дебеловратите блгари. Що оно циганите са проблема, баш они.  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 21, 2011, 02:34:12
Не доказвам че е достоен за уважение.Напротив мангалски постъпват сичките герои у тоа разказ.Не съм им спестил нищо на никой.Но накраа се оказва че и един мангал мое да помогне.Главния герой сам стига до извода че не бива да го презира само защото е друг.Него дори приятеля му не може да го разубеди,а после изведнъж прозрението само си идва.Ти не си стигнал още до тоя извод.Дано да не ти се наложи никога.
на мене са ми помагале секви ора..и я съм помагал на секакви-и за съжаление понеже съм песимис моо ти кажа -редките изкючениа потвръждават общото правило.....дано ние с тебе да попадаме на изкюченията......


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 21, 2011, 03:13:43
Цитат
Мангалете са си мангале.Виж у темата за весниците и ша рабзбереш.....


Що мноо ора са не сванаа, че у држава, която няма потегнато и своевременно спазване на закони, за ред се не мое говори. Ма не само за ред при циганите. Дреме ми, че циганина Р. а украднал ена кокошка, когато българина Х. а изнесал милиарди. Дреме ми, че циганин нападнал българин, кога мафиата от блгари убива посред бел дан у центра на града... Чети ги още цензурните медии. Ни ча ти кажат да трпиш, докат са разисупа државата от дебеловратите блгари. Що оно циганите са проблема, баш они.  :smeeeh:
само да попитам-по принцип- ако кокошката а чужда и не ти дреме, е ясно.А ако кокошката а твоа?Освен тва у темата де съм посочил -т.е. таа за ,,рътиа за дупе ",ясно и точно пише кво праат дадените индивиде у Германиа.Според твойто мнение Германия е дръжава без законе?
ПП:Неа лоше да идеш да съ представиш у съответната темица,щото глеам натурал си 14 поста из различни теми ма начлната и важна-поне за назе у тоа Форум тема не си посетил....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Февруари 21, 2011, 03:22:27
                                             Приказка


   Имало едно време трима братя.Те били наследници на град със затихващи функции.Този град бил разположен на брега на буйна и пълноводна река, по която техният баща подгонен от недоимък дошъл и сновал град.За времето си той бил проспериращ,но с годините ресурсите му се изчерпали и хората започнали да живеят лошо.Трябвало нещо да се предприеме.Най-големия брат предпочел да се спусне по течението на реката.Пътя бил познат и лек. Нямало рискове и опасности.Водача завел хората си там от кадето някога тръгнал баща му.Дълго плавали те до като накрая един ден стигнали изоставения стар град.Мястото с годините било вече запуснато.Дървета и храсти разпукнали стени му и разруха тънела на всякъде.Въпреки всичко хората нямали друг шатс.Останали да живеят тук и макар че не били никак доволни трябвало все пак да я карат някак си.Повечето вече съжалявали че тръгнали на път,но нямали избор.Един по един измирали без да оставят следа.
      Втория брат предпочел да не предприема нищо.Той останал на брега на реката там където на времето баща му стъпил са първи път.От тогава до сега нещата не се били променили никак.Все по същия начин живеели хората. Все със същата мъка изкарвали прехраната си .Същите беди ги сполетявали периодично и същите малки радости идвали да ги утешат.Те се надявали на чудо,но знаели че тук чудеса не се случват.Нямало напредък,но за това пък още били живи.
      Най-малкия брат не издържал и събрал доброволци.Всеки който му била втръснала мизерията и еднообразието тръгнал с него.За път си избрали да вървят срещу течението на реката.Това бил най-трудния и рисков терен. Бавно,стъпка по стъпка хората вървели към изворите. Времето им минавало в непрестанна борба със стихията.Дори за миг на можели да разчитат на мир и спокойствие.Някои се отчаяли и предпочели да се върнат.Други паднали сломени от болести и стихии по пътя.Един ден оредялата група стигнала до тихо и спокойно място.Бреговете на реката били обрасли с прекрасна широколисна гора,а из нея живеел всякакъв дивеч.Водата пък гъмжала от рибни пасажи.На едно възвишение намерили удобно място и построили нов град.С течение на времето шепата хора така се наплодили че заселили целия хълм и слезли дори в равното.Били спокойни,на около имало изобилие за всички.
    Един ден царят-най малкия брат,извикал своя наследник и му казал:
       -Вземи най-хубавия кораб и тръгни по течението на реката.Следвай картата която сам времето начертах.Тя ще те отведе до един град. Там би трябвало да живеят твоите братовчеди.Разбери как се справят с живота, доведи който иска на гости,но не се задържай дълго,а се пусни още по течението.Дано намериш вест от най-големия ми брат.Той се изгуби и от него ни вест,ни кост.Опитай се да разбереш какво е станало с хората му и дали са живи и здрави.
    След бащината заръка,сина тръгнал на път.Скитал дълго,видял много земи.Точно след три години се завърнал на същото място.Баща му най-малкия брат,го посрещнал с почести.
         -Е сине,изпълни ли волята ми?-Запитал след като го прегърнал и нагостил.
         -Следвах всички твои указания тате,но не намерих никаде по брега хора като нас.
    Бащата се натъжил.
         -Все пак ще ми разкажеш ли за тамощните земи.
         -Ще ти разкажа!-подхванал сина-На около половин година път от тук има някакво селце.Бедно и неугледно.Хората са мръсни и вулгарни.Ядат каквото им попадне и говорят на странен груб език.Щом ни видяха,завидяха и се втурнаха да ни убият с лъкове и стрели за да ни ограбят .Наложи се да стреляме с топове.Убихме колцина,останалите живи нахранихме,а вожда им взехме в плен.
         -Добре сте направили сине.-Похвалил го бащата.-Излишната жестокост е ненужна срещу нещастни твари.А по-натам?
         -После продължихме да се спускаме надолу по реката.Пълна пустош.
След около 6 месеца стигнахме на удобно за пристан място.Когато тръгнах да се разхождам по брега бях нападнат от белобрад старец.Той се опита да ме удари с тоягата си.Плених го.Наоколо нямаше жива душа само кости от други подобни същества.Нахранихме пленника,той предпочиташе да яде храната сурова.
      Бащата се замисли.
         -Странни неща казваш.Ще доведеш ли тези нещастници да ги зърна.
Нека се убедя с очите си че има толкова презряни твари.
      Сина плеснал с ръце,слугите въвели в залата окованите.По брадясалите лица на двамата старци се изписвала почуда.
      Щом ги зърнал царя веднага ги познал.Пред него стоели братята му. Прегърнал ги и заповядал да свалят оковите им.
      Приказката не казва какво станало после.Навярно един ден старците били отново върнати по старите си места.Дали в окови или не е без значение. Важното е че и до днес там живеят техните деца.Ако ги посетите сигурно ще ви посрещнат по същия начин.По течението всичко си е по старо му.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Февруари 22, 2011, 02:07:48
Хубава приказка :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 23, 2011, 09:27:40
Следващото писание е плод на шантавиа ми сън от таа нош :)


      Душата ми донесе вест

   Тази нощ душата ми излетя.О-о,не,не е това ,което си мислите!Тя мойта душа е палава.Авантюрист си е тя.Не и е за първи път.Преди време бяха тандем с тялото ми и вършеха разни лудории заедно,но постепенно тялото взе да и отказва участие.Започна да води един по-заседнал живот,взе да му се услажда спокойствието и хич и не помисляше да и поднася на акъла.А тя,горката,няма проблеми с годините никак,ама никак не и се ще да води тоя скучен, заседнал живот.Жадна е за приключения,знания,не спира желанието и за усъвършенстване.Но с това тяло-явно,толкоз.Все пак,намери си начин тя,да утолява поне малко жаждата си за новостите,които би и предложил живота.Издебваше тялото ми,когато е заспало и често излизаше,ходеше,бродеше,събираше впечатления,информация и после,преди да се събуди,пак тихичко се вмъкваше и някак си обменяше тази информация с мозъка.Може би затова напоследък ми казват приятелите,че нещо съм се отнесъл или бродя из облаците.
   Та ето какво ми донесе мойта душица тая нощ.След поредно порядъчно тъпкане с ракия,туршии,мезета,вино, тялото ми се отпусна и дойде великият за него миг за приятното усещане на възглавницата под главата,мекотата на дюшека,топлината на меката завивка и блаженството на разстилащия се върху него,дълбок сън.Каква душа трябва да е, за да седи цяла нощ в тая смрад от бавно преработвщи се яденета и алкохоли,под звуците на стържещо-режещото хъркане и обилно лигавене на почти безжизненото тяло.Не!Не и мойта!И тя се измъкна за поредна нощ и тръгна нанякъде.Този път реши да стигне по-далеч от друг път.Реши,в нейният си авантюристичен стил,да наруши някои правила,без да пречи на никого за това,разбира се и да надникне в недалечното бъдеще.Може би се интересуваше за собствената си съдба или за това колко още ще обитава тялото ми?Незнам.Нейна си работа.Но каква информация донесе на мозъка ми,не е истина!Всъщност,дано да е истина!Ето нейните приключения тази нощ.
   Десетина или двайсетина години напред,някъде в едно студентско градче,в стая еди коя си,на блок еди кой си,девойка,следваща нещо от рода на история(не разбрах точно)посрещала братчето си,който бил по работа в тоя град.Рядко се случвало да се видят,затова сега били щастливи да поседят заедно,да поприказват за дома,за родния край,за родителите,за приятелите.В хода на разговора ,естествено станало дума и за нейното учене и нейните впечатления от новата обстановка,новия начин на живот.Поразказала това-онова,но най-много се спряла на един предмет,който за брат и звучал някак странно и непознато.А тя все по-разпалено разказвала.Като привършила,момчето само я попитало,дали би му превела инициалите на предмета и да повтори името на професора,който и водел лекциите.
  -А-а,да,извинявай!Не съобразих,че няма да разбереш.Ами СЗДК-значи Северо-Западна Дзен Култура,а ни я води един много благ дядка-викат му Шлепетъра...

   Дойде мигът на събужднето.Душата ми се беше прибрала и притаила,а тялото блажено се изтегна почти до скъсване .Мозъкът ми включи и аз се събудих,вече събран в едно цяло.Събудих се някак доволен от живота си.Не от тоя,днешния.И от утрешния може би-не.Доволен съм от това,което ми разкри клетата ми душица.Животът НИ има смисъл.Той има мисия!А това вече е своего рода щастие!
   Или е само сън...?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 23, 2011, 09:32:21
Ндаа  СЗ дзеня е всепроникващ и перспективен :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Убав разказ,ареса ми.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 23, 2011, 11:17:44
Тоа симпатичен дядка преподава и сеги СЗДзен, ма май още не е дядка :smeeeh: :smeeeh: Кефиш, имаш много добри идеи. Това за триединството - плът, дух и разум е истинско попадение.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 24, 2011, 08:56:12
ееееее бравос, (http://i361.photobucket.com/albums/oo54/Imdareaper/Emoticons/Bow-Worship.gif)
, ама най-много са видо у часта с брата и сестрата. и ниа са не видваме и не сме са видвале от може би 2 3 години. Нема да я лоше да и драсна неко ред , че не сме си писале кой знаа от кога. Толкова рядко са виждаме , че много малко ора даже знаат че имам сестра :) Много добро разказче и сеа ще са пъчим пред другите ,че вече съм стигнал до професор , нищо че я още рано :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 24, 2011, 12:17:26
Събуди са рано, за кой ли път, сенсей Мичикуро. Седна още сънен в леглото и зе да разтръква гурелясалете си очи , пожупвайки са мръзеливо по корема. По двора на манастиря са чуаше предпразнично оживление. Беше дошел Зарезан. Най-светлия празник у манастиря , както и у цела Кула. Оплакна си набръже муцуната и излезна по двора , да види ка връви подготовката и имат ли нужда от него. Виде останалете сенсей как бодро тавареа каруцата с едене и пиене. Щеа да тръгнат от рано за лозята на Вин Це Пии , за да извръшат традиционниа ритуал по зарезване и отрезване и групова медитациа за берекет. Сенсей Ямато със строг поглед и отмерени движения на показалеца посочваше кое къде треа да са остай.   
Мичикуро обаче си беше напрайл малко по-различни планове от останалите. Той млогу искаше да празнува и другия празник , къде другите много много го не зачитаа за мал. Още не бе сетил женска ласка и усящаше , че сега ще я деня в който ще я намери. Мислеше да пропущи ритуалната част от зарезването на лозето и да са връне на по-интересната с еденето и пиенето и всеопщата медитациа. Бе си аресал една много зафатна гейша и точно на тоа ден бе решил да са проба, па кво излезне. Ич му не връвеше с тиа пусти гейши , а беше и млогу срамлив и не умееше да си посака как трябва. Но сега беше изчел бая литература и теориата я знааше , оставаше и на практика да провери има ли ляп в тиа теории за гейшите, или просто да проба да ги налива с пиене и сръбска музика, докъде им не омекнат капачките, въпреки че на кулските гейши им са носи славата , че не са дали любов само на тоа, къде си нее посакал. 
Заглади длаката , среши рунтавата глава , капна две - три капки одеколонец у шъпата , разтръка ръце и са намаза помалко зади ушите, по стар ергенски обичай. Лъснат и с ведра усмифка на лице са запъти , но не къди къщата на въпросната гейша , а къде двора на кака Пена Яката.
 Кака Пена са славеше с убавата си градина с най-различни и убави цвекета. Те и сега тя имаше най гулемите кокичета и минзухаре, къде ората можеа вупще да си представат че существуват. Обаче имаше и друг момент , къде не беше ич за пренебрегване. Тя не случайно носеше прекора „Яката”. Имаше снага , като на Боримечката , и мустак като на Филип Тотю. Като стъпаше по двора и циментовите пьочи са разместваа под тежеста и. Покрай домъ и не смееше и комар да прелети. Сички помнат със стра случката , куга един заблюден другоселски циганин има дръзката идеа да прескочи и да тараши , без ич да забележи двете очи , които го гледаха и чакаха търпеливо да са приближи още малко по-наблизо. Чу са само кратък звук, като от настъпено маче. На другата заран тоа нещастник го намериа пред оградата и бел като платно и лежащ, натрошен на камарка. Едвам докторете успеа да го подредат , да за заприлича па на циганин.  Човек би рекъл , че не я жена ами мъж, ако не бяя съдовете и големи колко на чичо Кольо каците , къде претака зейето. Много беше яка. Некой ора даже са клъняя, че са я видвале да прекръшва вратняка на прасето с голи ръце , преди да му забиа ножето в гушата. 
Те за тава сега младиа сенсей стъпаше на пръсти и надничаше през пролуките между дъските, като мачък , опитвайки са да прецени доколко я безопасно да прескочи в градината.Сръцето му лупаше толко силно , се едно сакаше да пробиа през гръдите му и да избега колко може по-надалече. Но годините на дзен медитациа и на налагане на волята над телото , му дава сили и кураж да продължи да обикаля около оградата. След бръз оглед на двора и моментната липса на кака Пена , той са реши и чвръсто прескочи оградата, от към стария оря , като си прикри крехката снага зад дръвото. Остана така неколко секунди , ослушвайки са за на-лекия шум. След като виде, че е чисто са запъти къди на-убавите кокичета и минзухаре. Оглеждаше са като заек във сички посоки , като и при най- малкото движение щеше да скочи и да побегне. Тъкмо бе фанал пръвото кокиче и са гласеше да го откръти, куга му напрай фпечатление , че един гулямшък чимширен храст , каточе ли са беше приближил малко къди него. „Тоа стра ма кара да си измислям” си помисли и посегна къди второто кокиче. Откина го и па погледна у храста , който пак му се стори по-наблизо отколко одеве. „ Аре бе Мичикуро аре по-бръже, стига си са заплесвал толко.” Тоа път тава му го каза вътрешния глас , къде още от най крехка детска възрас почна да му говори , след като го бяя извадиле със сцепена глава от бунаря на комшиата. Тамън откина и третото кокиче и са вцепени на место. Храста чимширов беше само на метър от него. Проба са да стане и да надрънди , ма са беше сковал целия. Напущи го и дзен и медитация и сичко. Виде ка една ръка дебела са пресегна през храста и му обфана тънкото, като на петле вратле. Исправи се Пена в цял ръст и го подигна къди лицето си да го огледа. На лицето и са появи широка усмифка и жъден поглед . Краката на клетия Мичикуро по инстинкт тичаха във въздуха, но това ич му не помогна, щото тя с гърлен звук , който у обикноврните жени би приличал на котешко мъркане, го завлече в къщата все още стискайки го за врата.
   Тук нашия герой изгуби съзнание , дали от стра или от факта , че го беше фанала за врата и беше почервенял , даже и посинял, но това може би го спаси от най-тежката психологическа травма. Свести са по негова преценка , ча на другия ден по икиндиа. Главъта му клюмаше, като на зашеметена гъска. Погледна са на кво прилича и , насмалко щеше да ревне. Нищо счупено не откри по него си , само му бяя слечени панталонете и мъжкото му достойнство стръчеше като колец.
-   Трети грънбачен прешлен от лево- каза и зе да реве като мининко дете. Бяя
го напрайле мъж.  ( За тиа къде са чудат от шока ли приказва глупости , да поясниме , че тава я тайно течение от акопунктурата , предавано само на отбран кръг от ора. Точно таа точка отговара за либидото при мъжовете.) Пресегна са и извади стръчащия шиш за плетене от гръбъ си и са запъти да са прибира, климайки с главътъ си и  все още стискайки в еднъта си ръка трите объсани кокичета. Като му попремина пръвоначалния шок и ужас , усети някво ново чуство къ са надига у него. Седна малко в поза „ползвана кадъна” на средъта на стаата си и са замисли над таа случка и над тава къде повни. Изпълнил си бе замисленото за деня по малко неочакван начин, но не можеше да забраи жъдните очи на как си Пена.  Юсна са с песник в главъта , ама пак не я изкара от акъла си.
-   Утре ще ида пак- рече на глас и утиде да си легне.
А гущера и таралежа , между наздравиците помежду си, чуа думите му и едновремено са прекръстиа.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 24, 2011, 12:24:09
Велик Майстор на Дзеня! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
стойката ,,ползвана кадъна" а вещо попадение ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 24, 2011, 12:31:54
Е,кво да говориме?Не професор-АКАДЕМИК Шлепетар :green: :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Февруари 24, 2011, 12:42:02
ма не обикновен академик, а председател на Обединените Северозападни Институти по Теоретичен, Приложен и Ескпериментален Дзен  ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 24, 2011, 12:48:51
ма не обикновен академик, а председател на Обединените Северозападни Институти по Теоретичен, Приложен и Ескпериментален Дзен  ;D ;D
и верен ученик и продължител на пръвите Кулски сенсеи,основоположник на стилъ-Дълъг Дзен-за разлика от съществуващиа пред тва Къс Дзен- моделирал и усъвършенствал чрез продължителни медитации положените основи от майсторе като Са-мо-ток и Плъ-о-треп,които за сеги съ се оттеглили и наблюдават с блага усмивка и грейнал поглед шедьоврите на СЗ дзеня излазащи из под четчицата на Шлепи :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 24, 2011, 12:53:14
па да ма съм прос , що ча сега видех че съм го постнал тука а не при дзеня :) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Февруари 24, 2011, 12:58:07
па да ма съм прос , що ча сега видех че съм го постнал тука а не при дзеня :) ;D

Сички велики професоре и академици са отвеяни.Они живеат с науките си и не обращат фнимание на дребни подробности-дали е у расказе ели у дзен-она силата си му е се същата :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 24, 2011, 01:00:24
ти пущай, па но има ученици-они ша местът при Дзеня,не бой са ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 24, 2011, 01:02:13
ндаа прав си . Само белия отел я по-силен кога я в калайдисано котленце , отколо куга я в обикновено стъклено шише, ма с белия отел не може да са мери нищо на тоа свет, що тава я космическа сила непонятна за човешкия разум.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Февруари 24, 2011, 01:13:02
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: претставих си го куто на видиу целиа раскас сас съответните образе и доста са посмех


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Февруари 24, 2011, 01:24:36
Я съм чул, че Белиа Отел бил донесен преди иляди години-още преди появата на кулските нинджи- от Едни Големи Бели Ора де дошли от небото на огнена птица-като кацнале с ,,птицата" негде у Кулската провинциа ,покрай тамка къде а била крепоста наизвадили разни съдове с космонавска ранъ-пръжоли у шишета от Веро- и салата пиперосано кисело зейе у туби от Паста ,,Поморин"-да моо ги смучат по лесно докъде съ реат из Космоса-подгрели ги на плазмена скара -да съ поразмерише така на цър пър ;),и наедно с тиа извънземни благини-слекли от ,,птицата" един атомен реактор, ма плън с Бел Отел-и канелата на реакторо била със спецално устройство-като а затегнеш до край,самичка да съ връща на четвърт оборот,да се не преебе резбата и да не изтече Отело.Ма а имало от Ората един пустиняк,къде след доволна употреба на съдръжанието на Реакторо, обръкал нещо копчетата на устройството и натиснал червеното уместо зеленото и остаил на оборот по манко канелата отворена-изтекъл  от отело извесно количество-ма не много, що Големите БЕли Ора-честичко подлагале под канелата уред за директно наливанье от съдръжимото венозно -и така съ получили 2 ефекта-У СЗ съ появил пръвио БЕл Отел,апа иначе от силното действие измрели Динозаврете....та те така.... 


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Февруари 24, 2011, 01:47:30
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Февруари 24, 2011, 02:00:12
Я съм чул, че Белиа Отел бил донесен преди иляди години-още преди появата на кулските нинджи- от Едни Големи Бели Ора де дошли от небото на огнена птица-като кацнале с ,,птицата" негде у Кулската провинциа ,покрай тамка къде а била крепоста наизвадили разни съдове с космонавска ранъ-пръжоли у шишета от Веро- и салата пиперосано кисело зейе у туби от Паста ,,Поморин"-да моо ги смучат по лесно докъде съ реат из Космоса-подгрели ги на плазмена скара -да съ поразмерише така на цър пър ;),и наедно с тиа извънземни благини-слекли от ,,птицата" един атомен реактор, ма плън с Бел Отел-и канелата на реакторо била със спецално устройство-като а затегнеш до край,самичка да съ връща на четвърт оборот,да се не преебе резбата и да не изтече Отело.Ма а имало от Ората един пустиняк,къде след доволна употреба на съдръжанието на Реакторо, обръкал нещо копчетата на устройството и натиснал червеното уместо зеленото и остаил на оборот по манко канелата отворена-изтекъл  от отело извесно количество-ма не много, що Големите БЕли Ора-честичко подлагале под канелата уред за директно наливанье от съдръжимото венозно -и така съ получили 2 ефекта-У СЗ съ появил пръвио БЕл Отел,апа иначе от силното действие измрели Динозаврете....та те така....
  Ето още едно доказателство, че сме космическа нация! А в  поговорката "Дека е текло, па ше тече" е закодиран космическия произход на Северозапада и божествения произход на пустиняците! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Февруари 24, 2011, 03:13:51
Апцелютно най-великия мастор на дзеня и неслучайно а професор човеко. Силно ми ареса позата 4ползвана кадъна", обаче са притеснявам за сенсей Мичикуро с тия наченки на суицидни наклонности - ша оди и заран па ??? То че от кака по-убаво няма - верно си е, не мом да си искривим душата, ама па точно кака Пена Яката ли? Стра ме е да не прекръшняви мончето да си иде мърцина за едното... оножданье ang


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Февруари 24, 2011, 03:26:36
за един трениран сенсей тава я нищо , се пак я оцелел невредим (каже речи) там къде други не са можле преди него. Силата на юбофтъ я гулема колко я необятна и човешкатъ душъ.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 04, 2011, 11:54:56
                               Философията на белия отел

-Излази брже пустиняк мръсен!Глей го каде се е усунал провала му с провал,ча у бадъня се а заврел.Баба си ли дириш там смок не насмукал се,капут избушен,недозгазен бумбар...-Уйна Мика нареждаше и току завираше тоягата в дупката на чепа опитвайки да достигне с нея мъжа си.
Уке Рангел с такава вещина се беше заврял в кацата че плътно прилепения капак не даваше никакъв шанс на жена му да го достигне,а единствения отвор за канелката можеше да послужи само за да влиза от там въздух.
-Излази,чумо нийела!-пустинясваше она без да повтара клетвите-Трети дън от ка те дирим,фушкио склепана.Овците измреа одглади,магарето забегна,пловките спрео да носат...а он у бадъня се скутал,вино смуче,па и акъли ръси.
-Маани се жено неразбрана!Не сам я тоа за кой ме мислиш.-Току избоботи от вътре Рангел Клюсата-Ти немаш капка акъл,ни жал.Пречиш ми само на съзерцанието,убиваш мислите ми тураш татул у канчето с познанието което строших на прага.Сега пием с шаки,ньи не мое ги строшиш,моа унищожиш само мъртвата материа,но човешкото достойнство не моа да смачкаш.
-Ти само излечи и че видиме не моа ли ги претрошим.-Закани се уйна.-После зави още по отчаяна-Божкееее!Що ме наказваш божичкооо...
Изтърча в мутвака и вдигна слушалката на телефона.С трепереща ръка набра номера.
-Владкооо,алооо.-Проточи глас щом чу че и вдигнаха.-Я сам уйна ти Мика,на
Рангел Кюсата.А яла вам дофтуре че укя ти го закина?-от отсреща лекаря попита още нещо.
-Не знам уйнин,не знам...-заоправдава се жената-Заврел се е у кацата.Седи,не излази.Ни еде ни по вънка оди и ги прикаа едни...Малеее!-Завайка се пак жената.-На дрти годин си остана сирота.Кво?Кво думаш?-ослуша се-Ааааа пие, пие пръча му дрът!Куто пепеянка ка пие яйцата крка.Имаше каде дватриесе кила още у кацата,съга биа на кухо.
Да,да!Жив е.Прикаа несврзани работи.
След половин час доктора дойде с реното.След него пристигна и кмета зер не секи ден у село ставаха такива неща.
-Рангелеее!Чуеш ли Рангеле?-Потропа той по кацата.-Излази пианицо ниедна да не зеем
кривака.
От вътре само хрипкаво дишане.този път кмета удари с песник.
-Чуеш ли бе серсем?Че те заяем с кипела вода,влакната ти че олешим.
чак след няколко минути плахо ослушване дойде звучна прозявка.
-Кой смущава съня на философа?-Долетя от сърцевината на кацата.-Кой застава между мъдростта и простотата?Ако си дзвер ти е простено,ако си човек е разбираемо,но дали знаеш ти самиа кой си?
-Излази пиандорник нещастен ,не ми се праи на млого умен.
Вместо това долетя ново словоизлияние:
-Глупостта не освобождава човек от необходимоста нито да мисли,нито да пие.
Доктора пристъпи на пред като направи знак. кмета бе готов да се метне и да щурмува капака на бурето.
-Кой си ти дето обитаваш вътрешността на тая каца?-Попита с възможно най-мекия глас.
-Как кой?-Учуди се-Нима не си чувал за Диоген?
-Дио кой?...-Не се стърпя кмета
-Диоген реко.Съчувствам ти, но не достатъчно та да не ми досажда глупоста ти.
Спогледаха се.
-Малеее, чеки да си запишем да знам ка да му викам до каде се излечи.-Уйна Мика изтича до мутвака и след малко се върна с химически молив.-А,нека да повтори съга!
-Диоген рече.-отвърна замислен доктора.-Древногръцки философ-циник.-после на себе си додаде-От Синоп!
-Там се родих.-Пак поде гласа от кацата.-Но иначе съм гражданин на света.Вчера замръкнах в Атина.Тая сутрин съм в Егина,утре се очаква да бъда на Крит,а в други ден в Коринт.
-С кого дойде тук казваш?-Полюбопитства доктора.
-С Маней!-прозвуча категоричен отговор.
-А кой е Маней?
-Прислужникът ми.
-А той с теб вътре ли е?
-Неее!Нема го!-изхили се гласа.-Избега още по видело до като обикалях агората с факла у ръка и дирех честен човек.Но ако Маней може без Диоген що и Диоген да не може без Маней?
-И сега какво ще правиш?
-Че си ударим една чекия.Това е единствения добродетелен начин да се ослодим от напрежението.
Уйна Мика се изчерви.
-Кви ги приказваш бе идьот?-не стърпя възмущението си кмета.
-Що?Ако можех да се освободим и от глада така лесно като потъркам корема си?
Железен довод на който всички замълчаха.
-Този е много начетен.-Пошушна доктора.-Почти нищо не знам за философията му,но трябва да внимавам с циниците за да не се излагам.
-Ако беше Платон по добре ли е?-Попита кмета непринудено.
-Все тая!Във всеки случай Платон съм го изучавал,щях по-лесно да го разбера.За Диоген почти нищо не знам.
Вместо него уйна Мика проплака:
-Що Дио-тоа бе Рангеле?Не можа ли на Планктон да се напраиш?Щехте да се разберете с дофтурчето.Глей ква бея ми докара!-И уйна горко заплака.
-Не се опитвай да ме съблазняваш жено!Не съм лирично настроен към бабички,тоа печален миг ще пропадне напразно.
-Ей,Диоген?-Опита нов контакт кмета.-Що не излезеш,да седнем,да си поговорим?
-Я си прикаам с мене си.По поучително и по-забавно е.Кво можеш да ми дадеш ти?
-Па те!-обрна джебовете селския управник.-Иам шес и пеесе.Твои са!
-Смешнико,дай ги на бедните!Ако щастието беше у парите значи на мене яко ми връви.
-Или ни успива нещо или сам малоумен.-не се сдържа кмета.
-Определено не успивам никого.-С равен естествен глас констатира Диоген и сякаш да оправдае собствените си думи от вътре се разнесе похъркване.
Спогледаха се.
-Мисля че е от белия отел.-сподели опасенията си доктора.
-Ма как така?-Уйна Мика се наежи.-Кво да му е на нащо винце?
-Нищо особенно.От танина ще е.Просто мъжа ти е попаднал в неподходящо време ,на неподходящо място.
-Ма как така?
-Много просто на дъното на кацата се е отложило голямо количество танин и когато той се е навел да си гребне от дъното е паднал вътре.После просто е продължил да пие цели 3 дни и три нощи до като е изпаднал в безпаметност.Од каде обаче го е споходил духа на Диоген един Господ знае.Факт обаче е че със своята начетеност ние сме жалки пред него.Докато не спи,той просто си играе с нашата безпомощност.
-Брей,кво нещо е пустия му бел отел.Ако го знаех преди щех да давам сутрин на децата. А оно я им забранявах да има за оня пукница.Те ти съга уйне умен пиандорник.Да те видим как че го превлачаш до кревата.-И старата жена отново се затюхка.
До като Рангел похъркваше блаженно унесен от гроздовите пари,успяха да отворят кацата.Мнимия Диоген се беше свил блаженно на дъното до глезени в бяло отелово вино.Спеше и се усмихваше.Сигорно в циничните му помисли се въртяха куп вулгарни сънища.На уйна Мика и се прищя да го цапардоса,но когато укьо обви косматата си ръка около врата и му прости,па го замъкна в постелята.
     На заранта магарето се върна с радостен рев,а патиците от ново пронесоха.Диоген си бе отишал,на негово място с малко позамътен махмурлийски поглед из двора шъташе укьо Рангел,известен у целата околия като Клюсата.Пустият му бел отел не излизаше от съзнанието му.Чак на обяд щеше да си пийне.Уйна предвидливо беше заключила мазето.Ключа висеше на врата и.Нямаше да допусне повече Диоген да цопне в кацата.Само през трупа и.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Март 05, 2011, 09:31:24
много ми ареса. Моа само да съм горд , че от време на време си пишем с ора като вазе.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Март 05, 2011, 09:44:42
Фпечатлена съм, Авараме, много ми ареса. С Владимир нещо и двамата сте стигнале - по различни пътища - до укзистенциалната истина, че силата а у белиа отел :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Март 05, 2011, 10:37:22
Е,те тава е!Колко истини се отварат пред назе.И то благодарение на просфетлението,озаряващо индивида,докоснал се до музата на философиата за живота-а именно-белиа отел :green:Колко повече-толко по-много,демек:колко повече се накиснеш с бел отел,толко повече ти просфетва :green:Разкошно,Авраме :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 05, 2011, 10:37:54
Я съм чул, че Белиа Отел бил донесен преди иляди години-още преди появата на кулските нинджи- от Едни Големи Бели Ора де дошли от небото на огнена птица-като кацнале с ,,птицата" негде у Кулската провинциа ,покрай тамка къде а била крепоста наизвадили разни съдове с космонавска ранъ-пръжоли у шишета от Веро- и салата пиперосано кисело зейе у туби от Паста ,,Поморин"-да моо ги смучат по лесно докъде съ реат из Космоса-подгрели ги на плазмена скара -да съ поразмерише така на цър пър ;),и наедно с тиа извънземни благини-слекли от ,,птицата" един атомен реактор, ма плън с Бел Отел-и канелата на реакторо била със спецално устройство-като а затегнеш до край,самичка да съ връща на четвърт оборот,да се не преебе резбата и да не изтече Отело.Ма а имало от Ората един пустиняк,къде след доволна употреба на съдръжанието на Реакторо, обръкал нещо копчетата на устройството и натиснал червеното уместо зеленото и остаил на оборот по манко канелата отворена-изтекъл  от отело извесно количество-ма не много, що Големите БЕли Ора-честичко подлагале под канелата уред за директно наливанье от съдръжимото венозно -и така съ получили 2 ефекта-У СЗ съ появил пръвио БЕл Отел,апа иначе от силното действие измрели Динозаврете....та те така....
Докторе, я видим, че ти май с Алена наскоро си си приказвал  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Март 05, 2011, 10:43:48
Тоа форум става като Атинската агора по времето на Перикъл,като Двора на Китайскиа император по времето на Конфуции,като Римскиа Форум по времето на Октавиан и като минутата де Управитела на СЗ област на Ханство Българиа, със седалище у Белград е посрешнал учениците на Кирил и Методий-Климент,Наум,Сава и Ангеларии!Просветлението иде! :punk: :krkanje: ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 05, 2011, 10:47:29
Авраме, поклон!
Снощи у залисията съм пропущил тава ти откровение. А така, напиняй битовия дзен нататика! Бравус!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 06, 2011, 10:59:43
                                             Лисичето


    Тая нощ лисицата нападна отново.Този път в комшиите.Под прага на курника зееше прокопана дупка.Не по голяма от капака на тенджера , но достатъчна да се вмъкне през нея животното.Равносметката:три удушени патици и осем кокошки.Патока проглобен на две места се беше свил в кьошето под скелето на което спяха пилците и трепереше неистово с ощипана търтица.Останалите 4-5 живи кокошки стояха скупчени около петела на най-горната пречка и крякаха плачевно сякаш страдат за погиналите си посестрими.Цялото помещение бе в кръв и пера,един млад бройлер береше душа до поилката.Баба Дунка откачи сезала с който връзваше вратичката и едва не припадна. Дори квачката не беше пожалена,а яйцата се търкаляха разпръснати на всякъде заедно със сламата от полога.
   -Мандооо,Мандо беее...-едва смогна да си поеме дъх и да извика тя. -Яла вам да видиш таа палиа кво ни е наредила!-бабата се разтресе в нервно ридание.-Отидоа ми убовите пиленца!-Тя се залута из хаоса в курника и току започна да сбира в шорец пръснатите по пода яйца.-И еребатата квачка е однесла,и чучуятото петле,...и пловъка,а глей го тешкиа кво му е натрошила коняка!-После,сякаш това можеше да помогне отново се провикна.-Мандооо...
    Малкия Тошко изтопурка и сега стоеше с разширени зеници на прага.После току се врътна и изтича да каже на дядо си.
    Събраха се хората от цялата махала.Всеки се тюхкаше и даваше акъли. Организираха се. На чело застана Стамен Торлака.Той беше стар ловец и като най-опитен знаеше всичко за навиците на лисиците. Донесе и чифтето си,па го подпря демонстративно на дувара.Нахлупи каскет и махна с ръка на неколцина да го следват.
      Проследиха дирите. Те ясно сочеха маршрута на хищника.Бе минал през двора на съседите успешно заобикаляйки кучето и като се промъкнал под мрежата прекосил пътя.От там лисицата се мушнала под калиницата която растеше по окопа от другата страна на крайселския друм.В храстите имаше цял куп перушина,а в тревата на около намериха още две удушени кокошки.
     -Бреййй,голем дзвер.За една нащ ни закопа.-Цъкаше с език дядо Мандо.
     Зад него току подаваше рошава главица малкия Тошко.
     Той не се откъсваше от дяда си.Ходеше подире му като сянка и копираше всяко едно действие.
     -Дедко,а че я фанеме ли лесицата?-Питаше малкия с детска непринуденост.
     -Че я фанемо макя и дръта!Нема каде да се скута.-Отговори вместо дядо му,Стамен Торлака.-Яла що народ смо се сбрале. Кам само да призне и че се бъкне по грбину.-Той потупа с ръка по пушката.
     Двама души се мушнаха под калиницата.
     -Има дупка.-Провикна се единия.-И много кости и перушина. Сигурно и мойте неми пловки са тука.
     -Тука са,нема каде не друго место диат.Млого я забавиаме таа зган. Сума беи напраи на ората.Не фане едно две пилета,ми сичките ги издуши. Тава е зла гад каде не глеа да се наеде кротко ми да те стрка. -Дядо Стамен завъртя глава.-Я се поогледайте на дватриесе метра наокол.Требва да има и друга дупка.Лесицата е итра твар,она винаги има по две и повече дупки.Ако я згащиш на тесно от една стран,она се изсуне от другата.
     И наистина,когато хората огледаха наоколо,намериха още една дупка наблизо под брега.И пред нея имаше пресни следи.Нямаше съмнение че това е втория изход на леговището.
     -Донесете мокра слама и ют пипер.-Разпореди се дедо Стамен.-Да видиме нема ли да излене кага и припари поди гузицата!
    Речено сторено.Някой изтича до в къщи.Набързо бяха стъкмени дърва,мокра слама и повора със сухи люти чушки.
Разриха пръста на около и набутаха подпалките вътре в дупката,после драснаха клечката.Ловеца застана до другия изход с пушка в ръка и зачака с пръст на спусъка.Мъжете насядаха и някой пусна шише с домашна ракия.
     -Де нека па да еде чужди кокошки!Мамицата и и дзвер.Каде си е напраила леговище,а?Да и е близо до курниците.
     -Чеки твойта вера затрита,съга да те видиме къв гявол си!-Дедо Мандо дотура на огъня от пипера.
     -Ей,лале?-Обърна се комшията Гоцко към ловеца.-Де пийни и ти,че тиа млого наблегат шишето.Мое да ти не дое ред.
     Стамен се засмя.
     -Епа дунеси куту си рекал,да видимо кво е тва каде толкуф го фалиш! -Той отпи на голям гълток па премлясна с уста.-Уууу,па убава бе!Кво си и турал?
     -Чиста грозданка.От одбира каде ми остана полани у добрата реколта. Двоен препек,за специални случаи.
     -Ма бела си а остаил бе уке?
     -Куто слъзица!Нещем да и разваям фкусъ с разни оцветителе. Турнал сам я у стъклена дамаджана на тевно.Я бурЕто за концентрате го не сеферим.Оно докаде се закисне изпиа повече рикиа од мене. После прифаща разни миризми,та ми бъзди на подъняк.
      -Не думай че ти се смеат ората Гоцко.-Намеси се Панчо Бубата.-По убава рикиа от сипана у ияково буре нема.Ем цвет догоди,ем метила улови.А за миризмата че го париш и нема да го остааш празно.
      -Ка да го не остаам празно?-Накострежи се Гоцко.-Па я още до Коледа съм привръшил с есеньъшнята и след Нова годин турам нов матриал па да печем.А колку до метила ти не му бери грижа.Че чекам я на бурето да ми връши тънката работа!Я си турим един буркан нади кофата кага пойде рикиата из казаня,он се напълни и почне да преива, а метила остане на дното.После го лийнем на свиньете.Они му се не плашат.
      -Абе беги,ти се знааш...
      -Що кво бе?Не арексва ли ти пиеньето ми?
      -Неа тава!Ми но си има...
   Бубата не успя да довърши.Торлака подскочи и дигна пушката.Лисицата се измъкна и с един скок прерипна барата.После хукна из градините.
      -Убре...Варди...-Провикна се някой.
    В този момент изтрещя изстрела.За по-сигурно последва и втори. Животното както тичаше така се преметна във въздуха и тупна в лехите. Хората се спогледаха.После хукнаха след нея. Когато доближиха убитата лисица из под нея изскокна малко рошаво същество и се озъби недружелюбно.Дядо Стамен го улови за козината и го вдигна към лицето си.
      -Глей ти!Таа ущуриа имала мининки.За пръви пут видим такова нещо.
     Върнаха се при дупката и разритаха главните.
      -Вътре има още нали?-Попита Панчо забравил за спора.
      -Има още едно или две.И без това че умрат од гади.Още са мининки да се ранат сами си.Поне да не ги душиме напразно с пипера.
      -Бре че гяволска работа!-Не спираше да се диви Бубата.-Да фане да бега с чедото си!Те тава е макя!
    Дедо Мандо се намеси като го прекъсна.
      -Айде у назе да си допиеме.Убова работа свръшиаме.Съга вече нема кой да задева стоката.
     Пренесоха се у Мандови и седнаха в мутвака.Баба Дунка донесе рекия и наряза суджук и краставички.
     Малкия Тошко току се въртеше наоколо.Щеше му се да пипне лисицата. Бяха я овесили под коша,а лисичето захлупили в големия котел.
      -Дедо Стамене,кво че праиш с мининкото?-Не се стърпя и попита той.
      -Па кво!Оно е плъно с блъи и за нищо не става.Че го дедем на кучето да го дави,да се настръви срещу лесиците.Ютре куто пойдем на лов да не бега.-После погали момчето по главицата.-Ти сакаш ли да станеш ловджиа?
      -Тцъ!-Поклати глава малкиа.-Нещем!Я че станем дофтур.
      -Дако,дако!Добро а.Секой требва да праи по нещо.-Па надигна буркана.
    Тошко се повъртя повъртя,и като видя че никой не го гледа отиде под коша.Страхливо се приближи до котела и плахо повдигна капака. Лисичето се бе свило на дъното и жално скимтеше.Детето посегна бавно с ръка.Пипна с пръсти острата козинка и рязко се дръпна.След малко пак сбра кураж.Този път хвана животинчето зад врата и го повдигна.То инстинктивно зарита във въздуха.Момчето го приближи, погледна го и погледите им се срешнаха.Единия пълен с любопитство, другия със страх.Малкия за момент се поколеба.Сложи лисичето пред краката си и го пусна.То сякаш не разбрало какво става отново се сгуши.Тошко го побутна с краче напътствено,после повтори и потрети. Накрая треперещата животинка схвана че е свободна и хукна към храстите. Детето помаха за сбогом и влезе в къщи.Легна на кревата , зави се през глава и се направи на заспал.Когато вече се унасяше чу как баба му каза на мъжете в другата стая че животинчето избягало. Всички се разсмяха весело,па отново се заредиха на буркана.Тошко също се усмихна през сън.
   
     


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 06, 2011, 11:06:55
Браво, Авраме! Много убаво, ареса ми! Се едно че съм бил там и я  :).


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 06, 2011, 11:10:25
Ти не знам,ма знеш ли кой беше Тошко?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Март 06, 2011, 11:12:24
Ти не знам,ма знеш ли кой беше Тошко?

Таман си помисли да питам :).Подозрех лично участие ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Март 06, 2011, 11:13:35
Ти не знам,ма знеш ли кой беше Тошко?

Таман си помисли да питам :).Подозрех лично участие ;)

e оно Тошко най -добре би го написал тва ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: vilarin в Март 06, 2011, 11:16:21
Бако,Авраме...разтопи ма с тоо твой детски спомен!Браво! Убаво си го написал много!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 06, 2011, 11:28:56
Я са присети, кък еднъж деда ми - и он беше гулем ловджия - с вуйча ми беа утрепали една лисица. Нивгаж нема да забравим, къ я беа увесили на една круша дом, и въжето беше почрънело от блъите, дека бегаа от мрътвия дзвер.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Март 07, 2011, 08:52:02
Поредният отличен разказ! Моите поздравления и почитания, Авараме! Много добре!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Божура в Март 07, 2011, 01:28:49
В една студена зимна утрин на месец януари 1989 година, Фочко Фиков се събуди и установи, че нещо не е наред в живота му. Ама ужасно не беше наред. Стана, налундзи пистовите галоши /подарък от ТКЗС-то през 75 година/ и отиде по вънка .
Когато видя кръвта, сякаш не се учуди. Дълбоко в себе си очакваше нещо лошо. Прибра се вътре да се отопли. Взе еднолитровата кана и слезе в мазето да закуси. Когато потече гъста и мощна струя от божествения еликсир, Фочко потръпна и треперещите му ръце едвам удържаха каната. Изпи я на два пъти. Седна и започна да мисли трезво. Прозрението го удари като гръмотевица у главата.
За пръв път в историята на рода им, мъж не си беше изпил виното до нова годин. Не само не го беше изпил, не беше го и преполвил. За баща му Съби, това беше недопустимо, за дядо му Фико, това беше престъпление, за прадядо му Танас, това беше грях пред Бога.
С треперещи пръсти Фочко започна за брои бурканьете с консервирано месо. Ужасен установи, че две трети си стоят непокътнати. Лани на тази дата не беше останал нито един.
Излете се из магазата, сякаш дявола беше по петите му. Реши незабавно да се консултира с Перо Дофтора. Перо бе най-грамотният човек у селото, макар че лекарската му практика отдавна бе отнета. Бе преспал с пациентка. А всъщност беше добър ветеринар. Но както и да е, тъкмо щеше да съчетае нещата. Шугавата му магаричка, Мица, се нуждаеше от подрязване на копитата. Каза на бабичката на къде се запътил. Знаеше че няма смисъл, но го направи по навик. Тя нямаше да го проумее.
Перка Фикова измуча нечленоразделно. Спомни си, че лани децата я бяха водили „на градо”. Откриха и болестта на Хлъцмайнер. Фочко не го познаваше тоя Хлъцмайнер, ама познаваше добре бабичката. Полани она водеше овците, сега овците водеа неа. Иначе не моаше да са прибере. Понекога скиташе като кьорава кобила из гробища. Дядо Фочко неведнъж беше кръстосвал пустиняците заради нея. Отърси се от спомена и тръгна към Перови.
Разказа всичко на Перо, който внимателно го слушаше, а още по внимателно се дръгнеше по слабините.
-Лазда а рак на стомаха тава! – компетентно заключи Перо Дофтора.
-Къф рак, бе Дофторе? Я не съм одил на рекътъ от миничък, що ше чини рак у мешината ми? - учуди се Фочко.
-Тава а болес, бе! Не а животно! Ти едеш, ма са не праиш, оно та еде тебе, ти пиаш, ма се не праиш, па оно се праи - пиа та тебе. Ше одиш у еМБАЛ! - ядоса се Перо.
Фочко се сети за виното и бурканьете и изтръпна. Отпръвом се възпротиви:
-Абе мани ти таа работа. Тоа моа да е еМеБАЛ, амо моа и да а еМнееБАЛ и да ма докачи мене! Кво ше чиним тама?
-Тава не а човек, бе! Тава а болница! Преглеждат ората! Заколяй и свари една убава кокошка за армаган на докторете, при ним с празни ръце са не оди. Не обесневай съ, а лови треня и право у градо – нареди безпрекословно Перо.
Изрязаха копитата на Мица и Фочко пое обратно към вкъщи. Когато се прибра в двора, взе една гьостерица и рапна през краката любимата си кокошка – ЙоФка. Они са прекръшиа лесно, така щеше да я хване и заколи без проблем, след като обедва.
Отбеляза в календара с големи букви „УЙ”. Това означаваше „да Ущипем ЙоФка”. Мъка покоси за момент сърцето му. ЙоФка бе тлъста голешива кокошка, много приличаше у главъта на тъща му, имаше същите очи и прическа. Затови и носеше името на тъщата, Бог да е прости…
Сабале Фочко пътуваше „за градо”, а сърцето му сякаш бе стегнато в стоманени клещи. На гарата се качи у една таксиметрова кола и след 5 минути спряха пред болницата.
Улете са удин голем калиндор и кво да види. Насекъде щъкат ора като муи без глава. Секи дзвека и дига гюрунтия.
„Ора без работа” тъкмо си помисли Фочко Фиков, когато една рошава невеста у бела престилка го попита нервно:
-Дядо, за какво си тук?
-Па я ма прати Перо Дофтора от наше село, каа да немам рак у мешината – притесни се Фочко Фиков.
-Ела с мен! – рече рошавата невеста.
Влязоха в една канцелария. Фочко се виде у едно огледало и учтиво се поздрави, като не забрави да си свали капата. Сестрата обясни проблема. Доктора го викна и го разпита какво е състоянието му. Фочко подробно обясни, после подаде варената кокошка, а доктора докато казваше, че няма нужда, вече я беше прибрал в един шкаф.
Доктора му даде едно апче и завре един длъг маркуч през устата право у мешината, на маркуча имаше ламба.
„Таваа а що там е тъмница” - помисли си Фочко.
-За мен няма проблем в стомаха, но ще те пратя на колоноскопия. – заключи медика.
-Ааааааа, я моа съм дрът, ма мани ти да ма скопеват. Не сакам и да чуам! - възпротиви се нашият.
-Дядо, това не скопяване, а изследване на дебелото черво - търпеливо обясни д-р Илиев.
Ако дедо Фочко знаеше, че това изследване е да" ти бръкат с една жилезна тръба у гъзо", па не маше да са съгласи, па дако си неа скопеванье.
Това си мислеше, когато стоеше в поза партер и сестрата му метна един зелен чаршаф на гръба, да му се не видат срамотиите. На чаршафа имаше само една дупка, там дека е дупката на дупето.
Доктора бръкна у един шкаф и извади нещо, което заприлича на дедо Фочко на далекоглед, за последно беше виждал такова нещо у казармата. Много се учуди, когато доктора намаза тръбата с „гъша мас”, преди да му я завре.
-Дофторе, да си отворим устата да влене светлина, така нема да видиш нищо с тоа бинокил! – учтиво предложи дядо Фочко.
-Мълчи, да не ти я вкарам през устата тази тръба – нервно се сопна доктора.
-Па я като и глеам метража, мислим и от там да стигне – предположи Фочко.
-Ставай и се обличай. Нямаш рак, имаш хемороиди. Ще вземеш тази рецепта и ще си купиш един крем за мазане и осем свещички за успокояване – каза и написа с неразбираемия си почерк д-р Иванов.
-За крема ясно, ма свещите кво да праим? – попита дядото.
-Ще си ги завираш в дупето всяка вечер – обясни му този път сестрата.
-Тава убаво, ма да ги палим ли? – опита се да се ограмоти Фочко.
-Няма да ги палиш, а сега тръгвай защото имаме други пациенти. – отвърна д-р Иванов.
Фочко Фиков напазарува всичко, прибра се с треня у село, ама ни си маза, ни си завира свещите. Направи медицински експеримент, завре една свещичка на кучето в дупето. То се дърпаше и пищеше, но в последствие не му стана нищо. Фочко Фиков знаеше, че незапалените свещи не стават за нищо. Нищо, че беше прос човек и не беше дофтор.
От този ден, никога повече не се случиха няколко неща в живота му.
Дедо Фочко никога повече не поиска съвет от Перо Дофтора, никога повече не стъпи у градо и никога повече не допусна да има вино след Коледа. И така си умре здрав на 97 години. В последния ден от живота си се радваше. Радваше се, че е човек от село. Гражданьете беха сбъркани, бъркаха си в гъза с повод и без повод и объркаха мозъка на баба Перка. Но тя беше там горе и го очакваше. Щеше да е отново млада, той също и двамата отново щяха да се обичат, да засадят нивичка и да гледат животинки. Дойдоха в мир на тази земя и в мир си тръгнаха от нея.


Автор: Пламен Валентинов, Монтана


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Март 07, 2011, 01:37:39
Па супер си е.Давайте такива таланте,да попълваме отбора ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Март 07, 2011, 01:42:13
И оно си е твърде супер. Тава граждяньете верно са сбръкани ора ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Божура в Март 07, 2011, 02:06:55
Човека има мого разкази, кой от кой по-убав. Говориле сме с него, ша ги публикуваме в страницата с литературата, па он ако сака да са регистрира, нема да му даваме зор.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 07, 2011, 02:10:10
Значи талантливиа афтор се каа Пламен и е час от нашиа литературен отбор вече:

http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%8F/ (http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%8F/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 07, 2011, 02:28:32
разказете на Аврам са качени и они.

Сакам да искажем гладодарнос на сички къде помагат и си качават разказете и стихотворениата самички на сайта за литература. Темпото стигна до такива висини че Я посмрътно немаше да мом да вршим работа. Малиии! Има матриал не за месечен алманах, а за седмичеН! Само некой да се намери да праи илюстрации!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Март 07, 2011, 02:30:41
Он тоа с илястрациите си са е намерил, сака сал да му купиме повечко моливе :tazz:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Март 07, 2011, 02:35:29
Алманах 2 - Презарежданье ще е плън сас расказе за презареждане на душъта сас положителни блянове - вида азе


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 07, 2011, 02:36:48
Он тоа с илястрациите си са е намерил, сака сал да му купиме повечко моливе :tazz:

Кой е тоа?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Март 07, 2011, 02:41:13
Ивана Фенерска - много ясно, художнико на пръвио алманах ;D Еш кви благи елюстрации я напраило детето.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 07, 2011, 02:46:50
Ивана Фенерска - много ясно, художнико на пръвио алманах ;D Еш кви благи елюстрации я напраило детето.

Ааа, убаво....ма Я почти си предстаих некои от Дзен разказете напраени като у списание Дъга  ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Март 07, 2011, 02:54:24
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Март 07, 2011, 02:55:50
трудно но но е и невъзможно - за алманах 3 - още идеите улягат по дзенья


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 07, 2011, 03:29:21
Човека а много добър! Бих казал - те тава те е баш зеверозападна литература!
Требва не алманах, една христоматия да направат от тия разказе и по ньи дечора да са учи! Те тигива че живнеме, оти много истина  у тех.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Март 07, 2011, 09:49:30
На бако Аврам разказете са велики! Бравос!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 08, 2011, 02:11:27
Вълчо Ганин

http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD/ (http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%BE-%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 09, 2011, 02:11:14
                                                 Силата


     Таа сутрин местния пускиняк и известен айдук Строшиму Ребра се събуди с главоболие. Отдавна не му се беше случвало.Сигурно е от мисленьето,а може би от салатат?. Немаше от кво друго да е .Освен вино и рекиа,а после мастика и манко бира,друго не беше употребявал, а от тиа комбинации и децата на село знаеха че глава никак не боли."От салатата ще е". Заключи мъдро,като прие за неоснователни другите предположениа.И на дядо му се беше случвало веднъж.Още личеше дупката у прага на къщата нги,къдета си беше фраснал главата при консумациа на неподходящо мезе.Така се получава когато има неправелно приеманье на секви салати-менте.
      Прозина се и се протегна.От стената закачливо го гледаше образа на гейша по Евини одежди.Обрна и гръб.Таа заран не му беше до ньеа.Намаше да я удостои с внимание и да изпълни "задължителния" ритуал.Хормоните му бео отстъпили пред чуковете на"отровната" салата. Нагона щеше да почека по-добри времена.Немаше каде да избега. Кабурките у стената обричаха образа на неизвесната девойка на сигурен арест,поне до каде изчемрее ратиата от слънцето и влагата. Он се присви от спазми у коремната облас.Не помнеше дали у средношнята шетня не беше получил поредната айдушка рана.Опипа се притеснен,но освен лекьосаните му шорти никакво последващо събитие не подсказваше за скорошна случка.Значи друг естествен,до болка познат процес вървеше у скверната му мешина. Он не посме да се напъне за да проба до каде беше стигнало разкритието.По навик знаеше че такива есперименти са рискови.Петната по чаршава го подсказваха.Изчека до каде кризите приеха обичайно крайностен интензитет и чак тогава в един сравнително допустим помеждутък скокна с достатъчно насъбираната статична енергия,та едва не бутна вракньицата на нужника.Сега под въздействието на вътрешните сили и техното ускорение кинетичната му енергия се беше повишила с десетки джаули и заплашваше,както всяка скаларна величина със скорост от нула до безкрайност, да приеме като краен продукт на работа, разрушителни размери. Всичките тези материализирани теоритични възможности базирани на Втория закон на Нютон пробегнаха за миг през съзнанието му,даже подсилиха сетивното възприатие на чувствата, гарнирани с присъщата си есенциа.От тава се случиха два странични ефекта:Заюте му яко на очите и получи асматичен пристъп придружен със световъртежи,но с годините тази процедура беше доказала благотворното си въздействие към временното вестибуларно разтройство и той я приемаше като предхождаща изява на очистващата благодат.Тя беше залегнала като фундаментално семейно предписание в основополагащата философията на родовиа "дзен".Но и тук он си имаше друга дума за "дзен",носителка на по-концентрирани смислови препратки,различен от тоа на епонците.Наричаше го-шашкъниа. Предимствата му беа неоспорими. Проверени във времето от ред поколения пустиняци .Много бел отъл требваше да испиа човек за да стигне до тава просветление.И не само съвременниа човек-пустиняк,ми и предшествениците му,и предшествениците на предшествениците му,а и техните прадеди.Тава просветление одавно залегна закодирано у гените на пустиняка и самоиздаваше несъзнателно съвършен завършен вид.Самурая немаше шанс да достигне такива глъбини на прозрението защото разсъдъка му не беше разтворил чакрите на индивида посредством системната титаническата мощ на отеловото вино.Он не можеше да се докосне до съшноста на шашкъниата,щото му липсваше овладяването на най-важния елемент-отела.Без него сека проява на логическа мисъл бледнее като недъгаво,хилаво недоносче.Епонеца стигаше само до естествениа "дзен", загатваше ,но не отразяваше пълноценно широтата на северозападното прозрение, просто поради липса на други обесними с думи смислови фактори.Издалек се доближаваше до северозападната промисъл,но линееше пред тънките и задълбочени нюанси при аналитичното познание на шъшканиата.
      Строшиму Ребра заплакна нАдве-нАтри дирняка си от зеленото многфункционално бузаджиско шише и щракна гумената капачка,сякаш за да съхрани за по-дълго съдържанието на свещенната течност.С това таа час от древниа тайнствен ритуал привърши.Традициата немаше да умре.Не и до като живееше в душите на поколениата.Строшиму Ребра са гордееше със свойто потекло и немаше да се деде на епонците.Не и до като владееше силата на шашкъниата.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Март 09, 2011, 02:30:56
 :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 09, 2011, 02:35:11
 :pijenje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Март 11, 2011, 08:31:20
Не е баш расказ, а проза неква, ма и тукЕ ша го тура да видите кво рАбота  ;D

                      ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ИСТИНСКИЯ РЕНТГЕНОЛОГ

... Истинският Рентгенолог винаги може да извади една кофичка кисело мляко от докторската си чанта.

Когато речеш : "Дай пет" на Истинския Рентгенолог, той ти отвръща "На ти седем !"

Истинският Рентгенолог  е на разположение по двадесет и пет часа в денонощие, но това, разбира се е характерно за повечето Истински Лекари.

Истинският Рентгенолог е ЕМ ТИ ВИ - Многофункционален Телесен Воайор.

Ако Болницата е футболен тим, Истинският Рентгенолог е трудолюбивата пчеличка в Отбраната - няма да обере овациите при евентуална победа на своя отбор и ще е главният обвиняем при евентуална негова загуба.

Без да е черноглед, Истинският Рентгенолог вижда нещата в черно-бяло.

"Негативоскоп" не е любимата метъл-банда на Истинския Рентгенолог, а пособието, чрез което той разчита рентгеновите снимки.

Истинският Рентгенолог не носи маркови сака и ризи, а оловна престилка.

Знае, че по закон му се полага т.нар. "предпазно" хранене и това често е добрият мотив, с който оправдава своето "предпазно" пиене.

Истинският рентгенолог разрежда твърдия алкохол с йонизиращи лъчения.

Истинският Рентгенолог има доста приятели, защото хората по начало са суетни и обичат фотографските услуги.

Докато четете това, Истинският Рентгенолог вече е започнал да прави група "Снимал съм на Рентген поне един от моите фейсбуук-приятели"


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Март 11, 2011, 09:34:46
 ;D ттва е добро


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Март 11, 2011, 10:05:59
Истинските истини за Истинскиа рентгенолог са написани от Истински рентгенолог! ;) ;D
Добро а ,а и е верно ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 14, 2011, 11:07:00

http://severozapad.org/literatura/category/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/avaram/ (http://severozapad.org/literatura/category/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/avaram/)

Четет тука, бако Аврам е пущил сила нов матриал


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 14, 2011, 08:37:25
                                              Балура



Приеха Гуцо в Ломската болница в седма стая на втория етаж.В единайста береше душа Митран.Единия със счупена ключица, другия прободен с вила в таза.Така и не се разбра със сигурност кой крив,кой прав.Бяха втори братовчеди от един род-Суринци,та градините им пустееха една до друга. То да бяха само техните...Но взе Гуцо, събуди се една сутрин рано. Сън го не хващаше.Шиповете го въртяха,а гастрита го изгаряше в безпламенен пожар. Вдигна се та отиде в градините.То па едни градини!Изпрегна магарето,заби го да пасе до барата и наостри косата. До икиндия беше окосил балура в неговия и в съседния-Митрановия парцел.Окоси го, събра го на редове да съхне,па като позатихнаха болките забрави.Времето се оправи шиповете престанаха да го въртят,а от боб и зеле гастрита не се обаждаше. Здравей живот! Но случи се че една неделя по-късно.Пасеше овцете по брега покрай барата и надигаше шишенце с остра джанковица.За късмет или беля видя Митран да товари откосите му. Беше изпразнил манерката със самотока и разгреян реши да прави нещо.
   -Да си косил тука?-Попита го братовчед му наежен като стискаше кривака.
   -Не,но и да искам не можем.Некой вагабонтин се е усунал у чуж имот та ме е преварил. Сега си прибирам мойто.-Отвърна и на свой ред стисна вилата.
    След това,трудно е да се каже какво стана.Силните приказки сигурно са помогнали.Единия го приеха в седма, другия в единайста стая.Изкараха по седмица,после цяло зиме накуцваха.
Лоши рани заздравяват,но лошите думи не се забравят!
Някой запали лозиньето накамарено до Гуцовото лозе.Изгореха петнаесетина гижи баш от каде мискета и афузалиата. Язък!После уж случайно,след големия дъжд пороя се отприщи на у кукуруза на Митран, та го изнесе до жъмка.И почна тя квато почна.За две окастрени върби Митран го глобиха 80 лева.Някой го беше натопил на горския. Гуцо на свой ред отнесе глоба за изхвърления на мерата боклук.От общината го хванаха точно когато разтоварваше гюбрето. На единия мистериозно му изчезна квачка с осем пиленца.На другия след седмица две гъски. Същия ден когато отровиха кучето на Митран,Гуцовите марули ги попари мааната.Гузните негонени бягат и наще герои току се обвиняваха с половин уста за несретите си,но иначе юнашки стискаха усни и клатеха заканително с глави.От това нито им ставаше по приятно,нито намираха утеха,но те не преставаха да се дебнат с кръвясали погледи.
                                                                                  ***
   Тази неделя слънцето припичаше от рано.Гуцо както винаги сън не го хващаше и още преди зората да се събуди впегна магарето и право на Дунава.Слезе до водата край Къцин връбак.Огледа се за по удобно местенце па просна зеблен чувал на каманяка и разпъна такъмите.Не му вървеше.До 10 часа беше хванал само два бобоя с големина на бабарки и едно лакомо маломерно попче,а слънцето ставаше непоносимо.Щоли му трябваше да идва само да се пържи в тоя пек?Изтегли се назад под ореха на сянка,па току надигна бутилчица хладка бирица.По едно време дойдоха с колелета деца да се къпят.Гуцо си припомни как като малък също идваше на това място с другарчета. Разпрегваха воловете у близкото блато Бурубинчовица,па по цял ден се киснеха в Дунава,до като краката им бабичасат.Друг път идваше с баща си за кюмур.В коритото на реката имаше въглищни пластове и когато лете водата се отдръпнеше изпита от сушата те се оголваха.Страхотен кюмур!Зиме от него печката бумтеше като полудяла. Товареха го на каруци и право в село.Там където копаеха оставаха дълбоки ями.Когато водада пролет и есен отново придойдеше ги заливаше като ги превръщаше в развъдници за всякаква риба,но и в капан за къпещите се.Не един и двама селяни намериха смъртта си удавени,след като пропадаха от веднъж в невидимите водовъртежи.Но Гуцо не вярваше че това е причина добър плувец да се удави.По скоро си имаше друго обяснение.Тук идваха хора за да ядат и пият подгонени от летните жеги.А когато поемеш много храна и неограничено количество алкохол напечен от жаркото слънце,хладната вода те пресича от веднъж като с нож.От това спасение няма.За това той си имаше табиет. Хапва ,пийва ,па ляга за час-два да подремне на сенчица.Когато след обед горещината превали,бух,във водата и чак когато слънцето се скрие,отново целия в прах се прибираше в къщи.Красота!Унесен от спомените задряма в шарената сянка на ореха.
   Изведнъж го сепнаха тревожни гласове.Някой крещеше за помощ.Скокна стреснат от виковете на децата.Огледа се замаяно в просъница и тръсна глава за да пропъди дрямката.Няма шега ,някой се давеше.Гуцо хукна към плажа като разкъса ризата си в движение.Знаеше че в такъв момент само ще му попречи.На двайсетина метра в сиво-синята вода се подаде една ръка.След нея изплува за момент рошава момчешка главица,колкото да нададе последен жален зов,Гуцо позна детето.Другарчетата му страхливо кършеха ръце.Той скочи във водата с възможно най-голяма засилка. "Не съм вече млад за тия работи"Премина през съзнанието му,но адреналина заглуши този нерешителност.С последни усилия тои успя да достигне мястото кадето до преди миг потъна момчето.Пое си въздух и се гмурна.Усети как водовъртежа го подхвана и го задърпа надолу.Остави се да бъде увлечен за да напипа давещото се.После силата изведнъж го отласна в страни и отново го подхвърли нагоре.В този момент усети как една немощна ръчица се впи отчаяно във врата му.Усети остра болка в старото място на счупената ключица и за миг си помисли че въздуха няма да му стигне да спаси и двамата.Понечи да отблъсне товара си,но един друг вътрешен глас го възспираше."Ще се удавим и двамата"- категорично констатира до като гълташе водата,въпреки това стисна още по-силно крехката ръчица.И тогава Бога от дълбините сътвори чудо.Течението го отласна в страни,а под краката си усети чакълестото дъно.Камъните се впиха в петите му ,но сега това чувство бе толкова приятно.Някой му подаде ръка миг преди да загуби съзнание.Стори му се че го позна.После се усъмни!За повече нямаше сили.
                                                                                ***
Тази вечер в кръчмата бе задимено и шумно.Мача на звездите току що приключи и от масите оживено коментираха събитието. Гуцо седеше сам в ъгъла и пиеше мастика.През деня му дойде в повече.Искаше да се отпусне.Нямаше късмет.Някой го тупна по рамото.
    -Да се напием двамата?-Едно неразпечатано шише се пльосна отпреде му.
   Вместо отговор зададе въпрос.
    -Как е детето?
    -Нормално!Ти как си?-Митран придърпа стола под себе си.
    -Като къпана кокошка.
  Разсмяха се.После изпразниха бутилката за норматив.
    -Ти братчед,си ми най-големия приятел!Ти спаси живота ми!
    -Не!Ти спаси внука ми!-После след кратко мълчание отсече:-Можеш да косиш от балура в градината ми.
  Гуцо също се размекна.
    -И ти можеш от моя братчед!
 След малко констатираха не без основание.
    -В същност за кво ни е пустия му балур?
    -Да бе?
  Отново се разсмяха.
    -Требваше ли да минеме през това за да се сетиме?

   


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 14, 2011, 09:41:01
Добре бако !

Видо че си пущил и един друг 0- Сиропуч, много ми ареса:

http://severozapad.org/literatura/2011/03/сиропуч (http://severozapad.org/literatura/2011/03/сиропуч)

Апа Пламен валентинов е пущил за Петко Пелинкин - убав, ма тежък... ???

http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD/ (http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Март 14, 2011, 09:48:43
интересно ::) ::) ::)стадиона у село се казва ,,петко пелинкин,,.......сак разуча малко за тва....?!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 14, 2011, 10:57:19
Браво, Авраме! И мене ми ареса.
Па верно си е така, що требва да ни нарита живота у пърлицата, та да видиме, кви сме глупави? ма те, северозападния инат не мое са прекръши, връ му го!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Март 14, 2011, 11:08:55
Бако..ти си знааш! ;) ;D :rockon:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Март 15, 2011, 07:50:31
Много силен! :rockon: :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Март 15, 2011, 08:26:50
много ми ареса разказа  :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Март 15, 2011, 09:39:30
Бако,  :punk: Страшен си!  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Март 15, 2011, 10:33:42
Ей,мамка му,що се повече ми намалева времето за компа,а Аврам де ли пуща едни пленяващи истории и трудно намирам време да четем.Ама те,прочето го и се накефих.Е оно ми свръшиа "бравосите" :green: и незнам кво вече да сречем за майсторлъка.Епа убаво си е :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 17, 2011, 12:33:29
Обрънете фнимание на следниа разказ турен от Аврам у литературата:

http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0/#comment-36 (http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0/#comment-36)

тТва по мои спомени го беше писал Плъотрепача у темата за Парада на пустиняците. А съ?га напише у гугъя "известния полянски манекен Боци Бродягата" - излазат около 40 резулата сички копирани 1:1.

Ясно а че не моо с е претендира з а некви афторски права- ма тв а показва с ква скорост е разпорстраняват лафовете оттука.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Март 17, 2011, 07:28:07
егати тава верно го има насекъде


лелееееееееее проверих и по имената на героите от СЗ дзен и тава я разпространено по др сайтове . Ма копи & пасте . баси мамата .  :-X


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Март 17, 2011, 08:17:15
Нема по-големо признание за един Автор от превръщанье на произведението му у народно творчество.Наще авторе явно са улезнали вече у Дзеня.Они и така и така ша го надуват под вода за материално облагодетелстване от творчеството си ,поне да съ гордеат вътрешно че улазат у литературното определение,,народен гений" ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Плъхоубиец в Март 17, 2011, 08:43:46
А я па го бе забоварил тава че съм го писал  :-X Требе да си сберем мъдростите на един файл, що че идат ягма.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Март 17, 2011, 07:08:50
Ценко
http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D1%8E%D1%82%D0%BE%D0%B2/ (http://severozapad.org/literatura/2011/03/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D1%8E%D1%82%D0%BE%D0%B2/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 17, 2011, 07:48:10
                                       Почивка по никое време



Старите хора седяха кой кадето му падне.Всекидневната беше отредена за тях.В същност беше ресторанта ,а и нощния бар.Бе три в едно. Но сега когато активния сезон свърши никой не държеше на това за какво се използва помещението.Важното е да функционира.Да носи кяр и да се чувства някакъв живот.Горе долу!Конкуренцията беше вече хлопнала кепенците и спеше зимен сън. Така е по морето.Ден година храни,ма какво плюскане само,а?
    Пенсионерите се бяха скупчили под лампата.Там са най-хубавите места.Там имаше и плетено кресло с облегалка. Някой беше монтирал и дълга ,малко ретро пейка,на която седяха като аптекарски шишета, имаше и маса.В същност трийсетина души не са толкова чак много за да няма място за всички.Само че светлината ги привличаше особенно в мрачен и дъждовит ден като днешния.Те се скупчиха около нея като пеперуди и само монотонното жужуне от приказките им напомняше че има хора.За тях бе все тая.Дори и да е лято пак щяха да си седят на хлад,но сега сякаш хладината се чувстваше някак си в повече. Раздадоха им  допълнително по одеяло за да си завиват нозете и те го приеха със задоволство.Имаха ли друг шанс.Кой знае защо другите лампи не светеха.Чак до тоалетните в предверието маждалееше още една крушка за да сочи пътя до заветното място.Сигорно е за икономия.Но кой му пукаше,нали социалните плащаха,а такъв реверанс на дали щяха да имат втори път.Зер всяка године не бе изборна.
  До прозореца в дъното седеше младо момиче,почти дете.Тя бе на не повече от 20 години,но вече студентка трети курс.Казваше се Малинка, учеше в библиотекарския.Тази година се прехвърли задочно и въпреки всичко изнемогваше.За това се наложи да приеме офертата. Нямаше друг избор.Програмата на социалното министерство не можеше да и помогне много,но поне нямаше на първо време да умре от глад.Тя се съгласи на работата без охота макар да знаеше че е само загубено време.Щеше да се грижи за старите хора.Един вид момиче за всичко ,24 часа на разположение в растояние на две седмици и подсигурени храна и спане.Искаше и се да се поразходи ,да види морето,да обиколи из градчето и да седне някаде да изпие по едно кафе,но явно сметките и щяха да останат напразни.Вместо това се отдаде на писане. На последък това бе любимото и занимание с което уплътняваше всяка свободна минутка.Пишеше предимно проза.Разкази за родния и край. Китно селце на брега на Дунава в северозапада.Друг свят тя почти не знаеше,за това даваше широта на фантазията си като описваше хората от своя край.
   И сега седна до прозореца.Там е по светло,а и по-далеч от капризите на старите.Можеше да разчита на няколко минути самота през които да подреди мислите си в изречения и ги излее на карираната тетрадка.Да но май нещо днес нещата не се получаваха.Колкото и да оглеждаше по масите,не успя да открие тетрадката.Тя бе мистериозно изчезнала.Примири се и подхвана да съчинява върху амбалажна хартия блудкава поезия.
      -Агнес отишла при бащата на дето си и го изобличила пред жена му.Така се разбрало за целата му подлост.-Баба Мира която разказваше спря и огледа всички.После се изсекна в бархетна кърпичка специално ушита за тържествени случаи като този.
Хората мълчаха в очакване,но и тя мълчеше и страдаше наравно с всички от името на главната героиня.
      -И това ли е само в тая книга?Много незавършено нещо ми звучи?-Дядо Спас възнегодува като се реши да наруши тишината.
      -Бе забравила съм баш сичко,а и може да съм пропущила нещичко.Знам ли!-Заоправдава се.
      -Оооууу,жени яз че ви кажем по нататика.И я сам я чела таа кньига.Тава а трогателна рабута.-Намеси се тъкмо на време за да предотврати скандала баба Клара.-Агнеса неа знаяла сас сигурнос.В съшнос баща на детето и е бил шафьора на министера.-И тя се впусна в подробни обяснения върху сюжета.
  Старите хора слушаха със зяпнала уста и цъкаха с език.Дядо Методи разпалено разкопча горното копче на ризата си и иззу новите си галоши, които го стягаха нахално точно по време на най-интересното място.Баба Ноцка преглъщаше сълзите си.Бе готова да полее фикуса с нова порция телести течности.Тя виждаше в лицето на героинята себе си и не можеше да остане равнодушна.Стрина Никулица я сръга безцеремонно с лакет в ребрата тъкмо на момента в който тя съкрушена изциври.
      -Трай до шаврантио.Да не сакаш сичките у тебе да гледат.Такава връти опашкя си беше и куто млада.Уж от романтика,а сакаш целото внимание у тебе да е.
      -Де па ти до!Немаш капка съжаление.Къв си па такъв камик?Он за тава Груйчо те отсвири навремето.-Не и остана длъжна Ноцка.
   Двете жени си знаеха спатиите от малки и дори през младите години деляха една нещастна любов.Сергей,сина на стрина Никулица имаше връзки,та уреди и двете баби да дойдат гратис на почивка.В същност той разчиташе за известно време да му се махнат от главата на чужди разноски,за да може да монтира новото парно преди зимното застудяване.
    Точно в този момент и Клара изчерпа мистериозно познанията си.
      -Ееее,тава ли беше?-Понесе се негодувание в залата.-Баш на най интересното место.
      -Нарочно ли го праиш?-Някои вече бяха готови за бунт.
      -Не бе жени!Просто сам забуварила и я кво ставаше.-После сконфузно си призна.-Млого отдавно беше.
      -Отдавно,отдавно!Кой че успиваш?-Дедо Методи май бе доста в час.-Тоа модел на Фолксвагена Туарег дека го описа неа от млого одавно на пазара.Другара Сиврийски ,зама на нашиа човек,го кара от лани.Он на стари машини не се доверява.
   Женицата прехапа конфузно устни.Бяха я изловили.
      -Чекайте,чекайте!И я се сети че сам я чела таа кньига,полани ли беше,летоска ли...-И баба Ленка уж се напъна да се сети.
      -Айде казувай че забуварихме до каде стигааме?-Нетърпеливо се извика някой от зад.
      -Па те!Ма да ме не увиквате куто се забакнем след малко?-И на свой ред Еленка започна да разказва.
   Мед и капеше от устата.Явно нейните способности като разказвач бяха най-големи.Тя навремето преди пенсиониране работеше като начална учителка и имаше доста дар слово.Скоро всички и признаха това право.Гледаха я зяпнали в устата.По едно време дори Малинка се заслуша в ясния и правелен изговор на бабата.После заинтригувана се примъкна по-наблизо и накрая когато баба Ленка спря и всички въздъхнаха с отчаяние тя отида и дръпна старата на страна.
      -Извинете ме госпожа,но вие от къде знаете този разказ?-Попита младото момиче като я гледаше право в очите.
  Възрасната жена избегна погледа и.
      -Четох го некаде преди години.Не мога да се сетя.
      -Не,не !Не може да сте го чели никад!.-Издума на един дъх Малинка.После прошепна едва чуто.-Та той не е издаван.
    Старата я погали по ръката.Нямаше защо да крие.
      -Не се сърди дъще.-Подхвана издалек.-Прочетох го сутринта в нужника.Описан е у старата тетрадка каде от персонала са ни я оставили за забърсване.-Тя зарови из бжобовете си-Те!Само тава успех да откинем.Другото вече го беше здрал некой друг.-И тя виновно показа смачкания ръкописен лист.
  Малинка приседна на края на пейката.
      -Божкеее!Отиде ми целия труд за лудо!-Успя да промълви съкрушено.
  Баба Ленка сякаш чак сега схвана истината.
      -Чакай,чакай!Може и да не е безвъзвратно загубен!.
      -Ама как?Нали каза ...в тоалетната...-Заекна.
  След малко още две баби заиспъваха с ръка откъснатите листове.До няколко минути вече всички старци знаеха за произхода на разказа.
      -Ми я използвах рътията!-Простичко се тюхкаше дедо Пройчо.-Ма нали не знам да четем...
  После се припущи към тоалетните.И докато другите разпалено го одумваха той донесе в шепа сгънатата бумага.
      -Манко е уклепана,ма я че я опраим,че я излизгам куто нова.-Самоотвержено обеща.-После кой може да пише че я препише.
  По тъмно всички весели и щастливи седнаха да вечерят.С дружни усилия белята беше въстановена.За другата сутрин имаха изненада.Щяха да научат края на разказа.От извора.Изглежда че почивката нямаше да е толкова скучна.На пук на всички очаквания.Човек винаги можеше да си го направи весело.Стига да искаха и да бяха задружни.Въпреки глупостите които алчните себеподобни постоянно им сервираха.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Март 17, 2011, 09:35:57
 :punk: :punk: :punk:
те така се пише-с ирониа,усмивка ,малко горчивина и интересно....поклон! ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Март 18, 2011, 10:30:32
Емии....Аврам :) :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Март 20, 2011, 01:05:52
                                                Младоженец

                                              По идея на Веко





Лете е.Жега,знай.Ората сено балират.Ма то ни за балиранье,ни за косенье.Напекло се е стърнище,а маранята трепти все едно земя увира.Бае Колчо е спрел беларуса чак до станиона.Земал е тубата за вода и е дигнал капаците. Оставил е трактора да работи па е заодил.Никакво съмнение няма каде се намира.Тама е половината бригада. Наседали са у "Феята".В същност пред ресторанта са на сенка и смучат хладни бири.Тука е Дачко,Джони и Веко.Тука е и Наско Брадата.Скрил се е на половина зад един кестен и точи водата.Напил се е на мотика.Другите му се смеат и го целат с капачки.
     -Ебреее,па бадева само абиш биричката.Млого ти лабава алкътъ.-Уяда го Джони.
По пътя минава Кнежкия рейс.Бабичките любопитно надзъртат.Притеснен Брадата се върти,а на лево,а на десно.
     -Варди,варди некоа да не си го познае!-смее се Веко-Ше ти излене касмета.
     -Аааа,язе сам женен.Булката лесно нема а ме остай.-Фъфли Наско и закопчава панталони,па трие ръце в тениската си със Сандокан отпреде.
     -Нема тя,ти много се не надявай.
На Брадата това му е болна тема.Жена му е шаврънтия.Три пъти му бега,с трима различни.Пояде,попие,наскита се па щом оголее Наско пак си я прибере.Лани даже плати за аборта.Уж го прави във Враца,па то цяла Бела Слатина разбра.
Брадата се кани,кани ,но щом си дойде подви опашка и даже два дена не кусва капка алкохол.На третия се напи до безпаметност и я преби.След дъжд качулка.
    -Кво искаш да каеш?-Наежи се -Нещо одумваш ли ме?-Пристъпи заканително.
    -Бегай бе БрАда.Ти май се напи.Кой па на тебе нещо ти вика?-Намеси се бае Колчо.-Никой ич не му е зор за твойта Пепа.
Това му беше достатъчно за да се успокои.Бай Колчо е як,120 кила с дълги до коленете ръце.Барне ли го ще има да пати.Наско изсумтя и като си бръщолевеше под нос се търкулна под борчето да почива.
    -Маани го да спи,виж че не може да носи.
 След малко забравиха.
От горе от към асвалтовата база се задими.Гъсти задушливи пари със свистене плъзнаха към града.
    -Глей ква смрад дишаме.- Посочи на горе Дачко.-Това нормална работа лие?Ей я базата ,а шосето е целото в кръпки.
Сякаш за да оправдае приказките му от пушилката изскочи човек с колело.От едната му страна на волана висеше плик,от другата дамаджана.Той ловко жонглираше като кръшкаше ту на лява,ту на дясно заплашвайки всеки момент да се строполи в някоя дупка на шосето.Погледите им неволно се спряха на него.
   -Виж го па тоя!-Продължи да умува Дачко-Самоубиец!Поне да изчака да се разсее пушиляка!Ей,алтави ора!
   -Е те тука май позна.-Намеси се бай Колчо.-Ти тоя знаеш ли го?
   -Я!-Скокна и Веко.-Това е наш Цоло!
   -Кой Цоло бе?-Полюбопитства и Джони който не довиждаше добре.
   -Цоле бре,Попишки,Тупанджията,нема кой да го не познава у околията.
   -Ха ,разгеле иде ми на крак.-Потри ръце Джони.-Дължи ми три лева,таман да си платим бирите.
Колоездачът сякаш наистина бързаше да дойде при тях.Не минаха  5-6 минути и един кльощав мургав човечец с гарваново мустаче и прошарени елвисови бакембарди се срина пред заведението.От плика се разхвърчаха едри руйни домати,но явно той не им се впечатляваше много,а пазеше дамаджанката.Навярно нейното съдържание беше по-ценното.
    -Леко Цоле мезето!-Провикна се Веко.
    -Бе кой ти еде тава...-Ухили се тупанджията.-Я глейте тука кво носа!-И заговорнически разклати цекленката.
    -Ехааа...-Потри ръце бай Колчо.-Къв е повода бе?
    -Булка си доваждам.-Гордо се изпъчи Цоле.
    -Стига бе!Па нали пролетоска си намери.Чак у Бели брег оди да я зимаш.
    -Свърши тя.Така ми било писано.Таа е по убава.
    -И от каде е бе?-Не го оставяше на мира Колчо.
    -Търначенка.От тех ида.Баща и кеф,кеф...три години леб му яде ,мъж не може да и намери.Вика-зимай я сине и дамаджана сливовица ти аризвам.Таман това лето мислех да маана с наджака да я прибия и ти на крак ми идеш.-
Язе прасе щех да купувам,ма те късмет.Са отваам да Изгона Белибрегченката.
    -Чакай Цоле!-Дръпна го за ръкава Джони.-Ти тая работа обмисли ли я дубре?Па може да не си паснете?
    -Ка така да не си паснем?Нема при мен текива филми!-сопна се Цоло-Баща и лозе има,биволица,мутвак...а ква ютика праи маке и ...мммм...-И той замечтано примижа.-За не пасванье и дума да не стаа.-После сякаш се самонавиваше добави.-А сегашната?Една саборетина сал на село и се мрънкьоти ено такава...болна била,кукуруз имало да се копа,боб да се веа...Да оди заглава,пустиняци ми не треат!
    -Па,а наздраве тогива.Кво има толкуф да го усукваме?-Скокна Джони.
    -Не!-Разклати пръст Тупанджията.-Първо работата!
    -Ква работа бе,у таа жега.-Намръщиха се сички.
Но оня държеше на своето.
    -Дошъл сам тука Веко да дира,за кум да го пазара.-И той наведе глава в очакване на отговора.
Вместо него Джони пак подрипна.
    -Сипвай бе човече,сипвай че ми изгоре душицата!Съгласен е наш Веко,съ-гла-сен!Ти съмняваш ли се?-Повтори като натъртваше на всяка сричка.-Попаднал си на точния човек.-И намигна заговорнически.
  Нямаше повече какво да си кажат.От раз се разбраха.И се почна тя една...Не ти е работа.
  А как пееше Цоло,а как тупаше на празната туба.Ръцете му играеха толко чевръсто че премрежените погледи не можеха да ги следват.
    -Еееей, кумеее...а наздраве,не секи ден човек за четрнайсти път се жени.
    -Кой,кой?-Зачуди се бай Колчо.
    -Миии,четрнайсти!-Натърти като забави ритъма.
    -Стига бе,до толко ли ги докара?
    -Годините си вървът бае!Не сме вече млади.-Унило отрони Цоло.-До пенсия може и до двайсет да ги направа.
    -Стига си се надувал бе!-То бива изфръганье,ма това твойто...-Джони се беше вече понапил и ставаше недоверчив.
    -Викаш че лъжа ли? Айде тогава се фани с мене на бас!
    -Ша са фана,но да знаеш че губиш!-Отсече Джони.
    -Ми на кво се ловим?
    -Дължиш ми три лева,залагам ги,ти кво даваш?
Цоло се огледа,нищичко си нямаше.
    -Коулото!-Подсети го Веко предугадил че може да пропусне сеира.
    -Бъш!Сагласен! Куме,сечи баса!
 Взеха от сервитьора писалка и се започна.На около се збраха и други,да гледат.И Наско Брадата и той се вдигна събуден от общата еуфория.
    -Дида!-Подхвана Тупанджията и поясни.-Зимах ме се на седемнайсет.Цели две лета и три есени я тръпех.И до днеска това си остава рекорд.После ме прибраха войник.Жуси от Галиче,на третия ден се удави в герана.Бог да я прости.-И той отля от чашата си на земята.-Мара Менкина ,е тами е през мостето на Скъта.Кой сака диде да я пита.Некъв пеловчанин я прелъга.После я остави.До ден днешен си кукува сама.Раца от Ботевград.Влезна у затвора.Била утрепала пръвия си мъж с туула.Да не поверва човек.Теменужка на Раца сестра и.Много ме аресваа ората.Не щат да ме изгубат за фамилията.На следващата година зимах и братовчедка и Мария само и само да не ме изпущат.До като не умре майкя и не се оставиха.Иванка.Запознахме се у влака за Варна.Цел месец живехме на морето.На края и домъчне за децата и се прибра.После се загубихме.Забравих да и кажа от къде съм.И тя също.А колко се обичахме!.Съдба!-Цоло прочувствено въздъхна.-Мима...не стой...не се брои!Преди нея беше Айше.Спечелих я на карти.Згази я влакчето у Бардарски геран.Сега вече е Мима.Запознахме се на погребението,веднага я зимах,на четвъртия месец умря при раждане.-Тупанджията седна уморен на стола и отпи широка глътка.Истри устни с опакото на ръката си ,па продължи.
    На около тишината беше пълна.Чуваше се как бръмчи трактора на бай Колчо зарязан чак пред стадиона.Цоло разказваше толкова прочувствено и увлекателно че го слушаха със зяпнали уста,а той редеше ли редеше име след име.
   -Пепа.Дребна жена,голема пияница.Е тами е живее негде каде пожарната.Не ми показа бъш.Там била снаа,иначе е от врачанските села.Три месеца я влачих по Делиормана.Накрая кога свръшиха парите се върна при мъжа си.
При тия думи.Наско скокна като ужилен.
  -Коя Пепа бе?-Не можеше да повярва на ушите си.
  -Пепа Комуната каде и викат.-Най-невъзмутимо отвърна Цоле.
  -Бе ти знаеш ли таа Пепа коя е?-Брадата вече бе готов да се хвърли напред.
  -Знам!Беше ми жена цели три месеца.Кътните и зъби знам.
Сега вече Наско не издържа и вдигна стола.
Бай Колчо го подсече,Джони го хвана през кръста,а още двама трима му отнеха оръжието.
   -Ей,мъртав си чуеш ли!Мъртав си да знаеш!-Крещеше Брадата и се мяташе във всички посоки.
   -Тоя па кво му стана?-Недоумяваше Тупанджията.-Дали не е от жегата?Я му налейте едно от мойто па и сипете на сички.Зер секи ден свадба не дигам я.
   -Ставай да си врим!-Задърпа го Веко.-Остави тая работа!.
   -Що бе куме?-Недоумяваше още.-Нали требва да спечела баса?
   -Признавам ,признавам!Зимай трите лева!.Твои са!-Джони също схвана ситуацията.
   -Бреййй,ма как така бе?Я ви на дамаджанката и си пийнете за мое здраве щом нещете да спечела чесно.А язе отваам при тъста.Да не мисли че само с една сливовица ще мине!
    И Цоло яхна колелото като махна за сбогом.
    Когато вече изкачваше баира от далеч долетя гласа му.
   -И да знаетеее,за Цеца Добрлевската се жених два пътиии...



Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Март 20, 2011, 01:25:39
Браво, Авраме! У Вековските расказе бая леп има :). Ма си го догодил по твойому си. Кланям са доземи!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Март 20, 2011, 01:34:04
 Кфи мои идеи бе,Авараме?Я шъ ми умре коня от гъдел .Смеа съ куту идиот с тоа твой расказ.Майстор си,браво!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Март 20, 2011, 09:18:12
Е те тава саках да са получи и стана! бако Аврам си е майстор на перото! Тава требва да стане ново начинание, нещо като подтема: - Аврам разказва по действителни случки! ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Март 20, 2011, 11:03:31
За пореден път - поклон, бако Авраме!  :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Март 20, 2011, 11:04:13
Гуууууулееееем! :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Март 20, 2011, 11:45:24
Аа те така,яле къ се заформя тандема-Веко-идеята,Аврам-работата :green:И става ууубаво ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Март 20, 2011, 12:58:25
Мале тоа раскас "Младоженец" на Аврама feat. Веко ма разкрти се... :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Март 20, 2011, 03:45:11
Брааааво!!!    :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Април 01, 2011, 01:28:40
                                          НЕЯСНИЯТ ПАЦИЕНТ

   Пациентът бил изключително Неясен.Така започна колежката от Спешно отделение, дето все й забравяше името,когато позвъни по служебния джиесем на доктор Цуцев, дежурният рентгенолог :
   - Имаме тука един Неясен пациент ... Неврологът иска скенер на главен мозък!
   Цуцев изруга ! Отиде му мачът ! Манчестър Юнайтед тъкмо беше нагъзил другия отбор през второто полувреме. Омразният мангал Нани го смениха заради контузия, Бербатката попиляваше противниковата защита, а тия капути - старата песен - Неясен, та Неясен !
   Идеше му да тегли една майна на колежката от Спешно отделение и да й каже, че тука не е студио "Пентаграм" на Канал 3 и той не е ясновидецът Цуцев, а лекар, който работи с факти ! Само при оня позьор Хаус може да има неясни пациенти, щото народът е гламав и се връзва на лустросани медицински простотии. Ама, какво да прави ! Хипократова клетва ! Няма тън, няма мън !
   - Добре, добре ! - изръмжа. - Като подгреем апарата ще ви звъннем ! - Мичке ! - изрева от кабинета, така че лаборантаката през две стаи от неговата не можежеше да не го чуе. - Бягай да включиш скенера. Обадиха се за някаква глава ... Ах, мамка му ! Уф ... - тоя път ван дер Сар беше извадил късмет, ударът на Френки Лампард облиза горната греда и излезе в аут ! - Стегнете се, бе капути ! Все така правите - вкарате и пОчнете да се драпате по макарите !
   Петнадесет минути по-късно чу патакламата по коридора, санитарите от спешно бутаха я носилка. Сигурно Мичето им беше звъннала да докарват Неясния пациент след като е подгряла скенерната тръба. Цуцев хвърли последен тъжен поглед към телевизионния екран, после с тежка въздишка излезе от кабинета.
   Влезе в командната зала на скенера и  през стъклото се загледа в суетнята на санитари и роднини около Неясния пациент, докато го слагаха на масата за изследване. Мичето стоеше отстрани, невъзмутима като сфинкс. През дългогодишната си практика на рентгенов лаборант се беше виждала Неясни пациенти. Цуцев - също ! Както обичаше да се шегува с по-младите си колеги, вече беше достигнал Петия стадий на Образната диагностика  - "Болестта още не се е проявила, ама аз я виждам !"
   - Дайте ми спешния фиш !
   Разпозна почерка на невролога Свируков, който имаше навика да праща по минимум три глави на дежурство - все Неясни пациенти ! И най-кроткия ден да е, щом Свируков е дежурен в неврологията, чакай не по-малко от три глави. По коридорите ли ги сбираше тоя, бе !
   Зачете се в обичайните лакардии, изрисувани с почерк подобен на развалена електрокардиограма : "Психомоторно възбуден ...  дезориентиран ... неадекватен ... няма убедителни данни за отпадна симптоматика ... етилизъм ... тютюнопушене ... дрън, дрън, дрън, скенер на главен мозък и повторен консулт ..."
   Неясният пациент започна да буйства на масата на скенера, разкрещя се нещо, пяна от устата чак пусна, роднините и санитарите не успяваха да го озаптят. Мичето стоеше отстрани с оная тънка усмивка тип-Джоконда - такива сеири гледаше не за първи път.
   В този миг при Цуцев нахлу колежката от Спешно отделение :
   - Може ли  фиша, че после ще го консултираме и с реаниматорите ! Изключително Неясен пациент !
   - Ама, патко ! - не издържа Цуцев, но все пак не използва думичката с "У", въпреки че за нея си мислеше. - Кое му е Неясното на тоя ?!  Миче ! Бегом до хладилника в лекарския ! На вратичката отстрани има едно пластмасово шишенце, донеси ми го !
   Лаборантката се усмихна и без да си дава много зор се понесе пищното си тяло по коридора.
   След малко се върна с пластмасовото шишенце, връчи го на Цуцев, а той на свой ред се приближи до буйстващия Неясен пациент и му го подаде. Човекът сграбчи бутилчето и го гаврътна на един дъх. После с доволна усмивка се отпусна на масата.
   - Какво гледате, бе ! - ревна Цуцев. - Излизайте от помещението, докато се е закротил да направим изследването ! Беше изпаднал в делириум човекът, дадох му малко ракия да се успокои.
   Скенерът - бързак, от оня тип, който наричат "спирала", изфръцка  главата на Неясния пациент за няма и минута време. Цуцев почти разсеяно прегледа образите. Не очакваше да види нещо кой знае какво. Избра няколко образа, които снима и пусна да се принтират. Разчете едно безапелационно "б.о." и се отправи към кабинета си да чуе поне коментарите от студиото  за мача, който както обикновено беше изпуснал ...

                                                                                          31. 03. - 01. 04. 2011 г.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Април 01, 2011, 01:41:46
 Спицялис! ;D Н,ам ку му доведът разбесувана булка къ ша гя укрошта,мъ лааса и тава умее.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Април 14, 2011, 01:28:38
             Какво е любов

  От няколко дни Методи Рачков, като че живееше нов живот.И боица по лицето доби и искрици в очите се появиха,че и гримаса подобна на усмивка започна да прави,нещо което отдавна беше сякаш изчезнало от битието му.Труден,много труден път извървя той за тия 72  години,но напук на всичко оцеля.Не случайно в село го познаваха като Мето Шиьъка (онова сложно приспособление,с което се сади пипер,за който незнае).Преживял "победата на социализма над капитализма",живял в "развитото социалистическо общество",доживял и краха на комунизма,че дочакал дори "демокрацията",Мето беше насъбрал горчилка в душата си за пет поколения.Но никога не беше се оплаквал от нещо.Сам си пробиваше път в живота във всеки един преживян обществен строй.Беше точно като шиьък.Но последните няколко години,волята му за борба беше отстъпила място на безразличието.Причини-колкото щеш.Лични,семейни,обществени,но когато на човека-борец за идеали се прекърши волята за борба ,той се чувства изоставен дори и от Господ.Но Господ не забравя усърдието в живота.И ето че това лято в дома на Методи живота сякаш се възраждаше.Дъщеря му,която отдавна беше напуснала бащината къща,разведена повече от година,бе принудена да замине на работа в чужбина.Така че нейният четири годишен син нямаше друга алтернатива,освен да отиде на село при баба си и дядо си,поне временно.И така, Методи почувства с нова сила живота.Внук!Негов внук!Негова кръв!Гордост,любов,щастие,отговорност,припряност-всички тия и подобни чувства бяха обзели отчаяния до преди десетина дни старец.И той отново стана Мето Шиьъка!
  Излизаше всеки ден с Мимо,минаваше гордо през мегдана,където на пейката,пред хоремага,с идиличното име "Селска мъка" седяха редовните посетители,в очакване на някоя нова клюка.
  И тоя ден беше един от щастливите за Методи.Баба Гана облече внучето,обу му сандалките,каза му поучително:"Да слушаш дядо си,Людмилчо!" и ги изпрати до портата.Там се сети нещо и се провикна:
 -Метоо,да изпишкаш детето да не се напика!-и се затътри към кухнята,да приготвя обяда.
  Мето и Мимо вървяха наперени един до друг,малкия гледаше да не изостава,а дядо му го поглеждаше с крайчеца на окото,готов всеки момент да го подхване, ако се спъне или го изплаши някое махленско куче.Но не му предлагаше да го хване за ръка и така Мимко се чувстваше като истински мъж.Минавайки покрай "Селска мъка",от пейката се чуха закачки:
  -Ей,яла го бе!Яла го Мето с мининкото Шиьъче!
  -Аде бе,Шиьък,нема ли да черпиш за унука бе!-обади се друг
  -Да не си ми орал на нивата бе,пустиняк гурелив,та да те черпим!-подхвърли Мето,като умишлено скри усмивката,която напираше отвътре.
  -Маани го Мето!Он е забрайл да пие таа жна!-добави трети.
Методи се спря и без да се обръща,подхвърли:
  -Абе,Горан акордьониста жив ли а тоа серсемин?
  -Що бе,жив е!
  -Довечерка го викнете и кръчмата че работи за моя сметка.Че видиме кой забрайл да пие,кой забрайл да мези!-и продължи с малкия към реката.
  Животът отново бе добил смисъл за Методи,но сега имаше и нови предизвикателства-трябваше да търси отговори на непрестанните въпроси ,сипещи се към него от малкия Мимко.Тоя ден Мимо си беше харесал темата "Любов" и питаше ли питаше.
  -Дядо,а какво е любов?
  -Любовта дядовото,е едно от най-хубавите неща в живота!Тя е самият живот.Без любов няма и живот!
  -Дядо,а какво може любовта?
  -Всичко дядовото,всичко!С любов можеш да постигнеш всичко!
  -Дядо,а любовта има ли вкус!
  -Амии...има чедо.Може и да е много сладка,а понякога може и да горчи.Има,има!
  -Ами дядо бе,любовта може ли да гъделичка?
  -Ех синко,тя може и да гъделичка,може и шамар да удря,може и да боли...-за миг Мето се отнесе някъде назад,но детския глас го върна и той се сети за поръката на баба Гана.
  -Я, мойто момче, да се изпишкаш,че да не намокрим гащите!
  -Ее,дядо,не ща сега!Кажи ми пак за любовта!
Мето усети,че ще има проблем с пустото пикаене и реши да действа по-друг начин.
  -Аз отивам до брега да се изпишкам,а ти ме чакай тук,като не ти се пишка.
Номерът подейства.Малкият застана до дядо си,бръкна в гащите и припика с удовослтвие реката.Дядо му имитираше,че си оправя панталоните,но Мимо беше видял,че дядо още не се е изпишкал.
  -Хайде бе,дядо,аз съм готов,а ти още се мотаеш!
  -Ми то,дядовото,баба ти като прибере нещо,иди че го намери после-изкиска се самодоволно Методи,на собственото си остроумие.
   Така и днешния ден бе протекъл с пълна сила.Вечерта,когато Мимко заспа,Методи обу нови обуща,облече нова риза и отиде в "Селска мъка"...
   На другата сутрин Мимо се събуди от необичаен шум-нещо виеше и после в къщата на дядо му настана някаква суматоха.Погледна през прозореца и видя линейка,от която слезнаха мъж и жена облечени в бели престилки.Те влязоха в стаята на дядо му.Методи трудно дишаше и баба Гана не можеше да го събуди.Това не се бе случвало никога досега.Винаги беше буден още в тъмни зори.Докторът приседна до него,извади слушалката,но веднага се отказа от преслушване.Диагнозата бе ясна-дядо Мето беше показал на всички,че не е забравил как се пие и как се мези и сега трябваше просто да премине тежкия махмурлук.Сестрата разбра ситуацията и попита:
  -Докторе,ами каква  диагноза да напишем,че...нали разбирате,да е по-правдоподобна?
 - Аз знам диагнозата!-чу се детски глас зад тях.Мимко беше дотичал до стаята на дядо си и бе чул всичко.
  -Ето,тук имаме колега-каза с усмивка доктора.-Кажете колега,каква е диагнозата?
  -Дядо е болен от любов!Но ще оздравее,защото любовта може всичко!
  Тези думички стигнаха до сърцата на всички в стаята,а докторът погали рошавата главица на малкия и каза;
  -Не бях чувал по-точна диагноза досега!Сестра,пишете-болен от Любов!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Април 14, 2011, 11:58:28
 :punk: :punk:
добро Баце Мите,много добро :D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Април 15, 2011, 12:08:39
 guru  немам думи  :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владо в Април 15, 2011, 12:15:14
Абе кък я прайте тая магия.АПЛОДИСМЕНТИ!!!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Април 18, 2011, 07:15:54
Нема нищо по убаво да прочетеш тоа убав разказ и да са потопиш у деиствителноста му капа ти сваям.Премина през съзнанието ми като късометражно филмче. guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Април 20, 2011, 05:49:45
   Той,Тя,Доверието и Любовта

 Той и тя бяха заедно отдавна.От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга.Животът им бе низ от перипетии-преминали през силни емоции,през непоправими нещастия и през какво ли още не,те останаха заедно.Връзката им ту изтъняваше,ту се заздравяваше,ту се оплиташе с други връзчици-е,просто един нормален човешки живот с цикличното минаване през Зенита и Надира.Годините вървяха,опита се трупаше,мъдростта надрастваше емоциите и понякога с лека тъга се споглеждаха:"А може би това е истинската любов?"Бяха доволни от постигнатото днес,като резултат от решаването на безбройните ситуации от вчера.Бяха семейство,макар и "втора употреба".И двамата имаха предишни бракове,отчетени като грешка.На тая улегнала възраст си бяха дали сметка,че един човек не може да притежава всички качества,които другия търси у него.И естествено,трябваше да има място за компромис.Той,нормален мъж,не попадайки в графата на красавците,преди години нерядко очите му шареха по  симпатичните женски създания,но въпреки това,обичаше само Нея.Тя беше красива и излъчваше цялото целомъдрие на достойната жена,но не беше наясно обича ли го или е привързана към него по някакъв странен начин.Е,времето намести нещата и животът им предложи пътя на успеха.Те го поеха и останаха доволни.Едно нещо само остана недоизгладено-Той беше мъж,Тя бе жена.На пръв поглед нищо особено,но теорията за относителността се прояви и тук.Двата пола бяха две различни отправни точки за поглед върху живота.
 Като улегнал мъж,Той заживя по начин,който напълно го удовлетворяваше.Правеше така,че да имат всичко необходимо.Да могат да си позволяват нормални удоволствия,като едносечмична почивка на море,уикенд в планината,срещи с добри приятели,празнични сбирки.Имаше време за всичко-за работа,за Нея,за отмора.
 Отстрани погледнато и Тя беше доволна от живота.Е,подхвърляше упреци отвреме навреме,че не я изненадва както преди,че не получава подаръци както преди,че не е романтичен както преди.На пръв поглед-нищо сериозно.Понякога упреците имаха ефект,понякога-не.Така или иначе,Той отдавна вече бе станал верния съпруг и времето му за "жени" се свеждаше до време прекарано само с Нея.Нямаше дори и мисъл за други.Беше убеден,че и Тя не търси други.Имаше и пълно доверие.И....СРИВ!ШАМАР!РИТНИК В ЧАТАЛА!Целомъдрена жена?Пясъчни кули!Случайността разби като неочаквана висока вълна тази илюзия.
 Един следобяд Той седна зад компютъра и докато влезе в любимия си пасианс,долу,в десния ъгъл се появи съобщение.Но не за Него.Просто Тя беше забравила да изключи скайпа си.Отначало не обърна внимание,но след третото съобщение отвори скайпа,да хвърли едно око.Първо го прие за майтап.После се зачете по-внимателно и...не повярва.Опитите му за секс с Нея се увенчаваха с около 30% успех-все не улучвал момента,според Нея- и Той бе приел това за нормална реакция на възрастта.А там-еротичен трилър,придружен със снимки от камерата преди и след банята.Не,това не беше игра.Там имаше и уредена среща,съвпадаща с планираното му ходене по работа.
Преди 10-15 години това щеше да бъде скандал,с неясни последици.Сега,след първоначалното объркване,Той изпитваше тъга и унижение.Какво не беше дал?Какво беше пропуснал?Къде отново сгреши?Кога бяха по-добре?Когато Той беше неверен любовник или сега,когато беше верен съпруг?Нима им бяха малко грешките,през които преминаха,че да ги повтарят и потретват?И изведнъж почувства някаква силна умора.Нямаше сила да стане от стола.Всякакви разплитания на случая биха били безсмислени.Да направи нещо или да не прави нищо?Кое е правилното?А имаше ли правилно решение?Във всеки случай обаче,последствия щеше да има.Не,не става дума за раздяла.Нова грешка отпреди?!Не!Просто тая вечер щяха да поседнат отново пред телевизора на ракийка и салатка и...нямаше да бъде същото.Щяха да бъдат Той,Тя,някъде там ,между тях-Любовта,но щеше да липсва Доверието!И отново трябваше да чакат Времето да оправи нещата...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Жоро от Библиотеката в Април 22, 2011, 04:54:32
Е го те един разказ от мене - тоа пат сичко е в рамките на художествената измислица  :riba: Старичък е, та ше ме извините, ако съм пропущил некоа запетая...

СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТ КВАДРАТА МЕЧТИ

Когато Петър от Петревене срещна Румяна от Румянцево, двамата много се смяха.

-А, стига бе! Няма начин. – категорична бе Румяна.
Бузите й се изчервиха, по тях изби свежа руменина, каквато рядко позволяваше да демонстрира пред хората.
-Че що – само ти ли ще носиш името на селото си! – пошегува се Петър и се засмя до уши.

Петър беше 26-годишен момък от Луковитското село Петревене. В Румянцево не идваше често, но сега бе дошъл с колата си и с два килограма пъстърва от Златна Панега, които негов познат му беше поръчал. „За гости, знаеш, рядко идват, пък всеки знае за тукашната пъстърва”, така му бе казал неговият познат и Петър с готовност се отзова на молбата му. На връщане мина през магазина на главната улица, където се наложи да изчака реда си на скромната опашка от две доста възрастни баби с пъстри забрадки и здрави кожени торби под ръка.
- Руми, бабе, запиши ми два хляба и за утре – обърна се едната към младата магазинерка и отвори кожената си торба, за да прибере покупките си.
Това се стори много забавно на Петър и когато дойде неговият ред, той не пропусна да отбележи:

-Румяна от Румянцево, значи. Това ако не е попадение!

Младата магазинерка се засмя. И други бяха се учудвали на шеговитото съвпадение. Този обаче гледаше по-различно, даже не казваше какво иска да купи, просто пристъпваше от крак на крак и се подсмихваше.  Румяна го огледа от глава до пети, после и тя се усмихна и помаха с ръка иззад касата:
- Попадение и още как! Румяна. Приятно ми е.

Младият мъж се огледа, после подаде ръка и каза:
- На мен още повече! Петър. От Петревене. Само не се смей...

Всъщност и двамата се смяха. Много. Смяха се и на другия ден, когато Петър отново влезе в магазина и покани Румяна на кафе след работа.

- Какво работиш, Петре от Петревене? – попита го тя, докато разбъркваше захарта в кафето си.
- Строител съм. В София. Всеки ден пътувам. Взимат ме рано с буса и се прибирам късно вечерта. Няма начин. Знаеш, животът... Не е лесно.
Румяна на свой ред му разказа за липсата на перспектива в Румянцево, за еднообразния живот в селото, което все пак не пустеело само защото е на важен междуградски път.

Измина седмица. Петър не беше се обаждал през цялото време. Румяна често поглеждаше към шосето дали няма да се появи белият му голф откъм Петревене, а вечер, когато заключваше магазина, се застояваше отвън замислена и дълго се взираше в широката ивица асфалт.

Сутринта в събота тя вече знаеше, че ще го види. Дори цяла седмица да бе работил на строежа в София, щеше да си дойде за почивните дни и не можеше да не намине и до нея. Искаше да го попита още толкова много неща. „Петър ще да знае всичко, той пътува, а София е такова море...”.
Слънцето още не бе достигнало пладне и тя чу спирачките на голфа да заковават пред магазина. Показа се Петър.
„Знаех си!”
Влезе само за малко. Каза й, че има малко работа в селото, но към 5 ще намине пак, за да я вземе и да излязат на разходка.
„Искам и аз в София…”
Румяна така и не можа да се концентрира през този ден. Забрави да върне рестото на една прегърбена старица и си навлече гнева й. А малко преди да свърши смяната, изтърва един буркан с лютеница, който се разби в плочките и изцапа маратонките й.
Точно в пет колата отново спря пред магазина. Румяна вече бе заключила вратата и чакаше. Качи се бързо отпред и белият голф отпраши по пътя. Пред магазина останаха само възрастните съседки, които неизменно бдяха на пост по пейките в това време на деня. За тях дори срещата на младата продавачка с непознатия мъж от близкото село представляваше богат източник на житейски вълнения и поле за изява на въображението.

Златна Панега лазеше бавно с тъмните си води по течението покрай обраслите с дървета брегове. Уморена от криволиченето си по равнините на Мизия, реката търсеше прохлада в шубраците и не обръщаше особено внимание на двамата млади, отпуснали крака току над водата. А те от своя страна бяха доста далеч в мислите си от спокойствието и безгрижието на реката. Петър пушеше цигара, облегнат с една ръка на тревата. Румяна го гледаше, свита на кълбо и наметната с тънката си лятна блуза. Приличаше на коте, което наблюдаваше движението на риба във водата.

- Да знаеш какво хубаво жилище имам в София – разказваше й Петър. – Седемдесет и шест квадрата. Дианабад. Това е квартал там, в София. Ново строителство. Приключваме до месец. И аз съм в бригадата. Да знаеш колко време го мъчиме... Студ, сняг, няма почивка. Инженерите си знаят работата, план има да се изпълнява.

Румяна присви очи в блага усмивка. Петър я гледаше замечтано. Хвана ръката й и леко я разтърси.

- Тухлата си е тухла. Няма какво да говорим. Сега такива се продават на баснословни цени. А какво търсене има само... Страшна работа! Аз нали съм в бригадата, имам връзки, един вид. Седемдесет и шест квадрата, а го взех с такова намаление. Бая труд хвърлихме обаче. Настинах зимата горе, като изливахме бетона. Две седмици в болница, бронхит. Сега всичко е почти готово. До два месеца се нанасям.

- А мебели? Че то сигурно са само голи стени.

- Голи са. Ама това са женски работи. Женска ръка трябва тука да пипне, да си каже мнението. Да се завърти някоя невеста, да каже: тук тапет, там теракот, кухничката това-онова... Вие сте по тези неща – перденца, покривчици и разни тънкости, дето аз не бих се сетил...

Петър продължаваше да държи ръката й. Страните на Румяна бяха почервенели. Усмихваше се. „Женска ръка трябва да пипне.. Разбира се, че трябва! Закъде сте без нас? Такъв е дечко...”
Ненадейно младият мъж протегна ръка и я прегърна през рамото.
- Ще те заведа някой път. Да го видиш и ти. Тъкмо ще си кажеш мнението. А? Какво мислиш? София е това, не е шега работа.

Вечерта обви двамата млади с хладната си прегръдка край брега на Златна Панега. Заслушани в монотонната песен на щурците и тихото ромолене на реката, те не искаха да си тръгват, да се разделят, да прекъснат този идиличен момент. Двамата седяха, загледани в една посока и мислите им летяха далеч, далеч през мизийските полета, над старопланинските възвишения, над магистрали и шосета, над главите на милиони забързани хора, чак до огромния мравуняк на столичния град. Там, незабележим сред множеството други, светеше прозорецът на недовършеното жилище. Светеше в мислите и на двамата, осветяваше всички кътчета на мъничките им души, на невинните млади сърца. И ги стопляше така, както нито една друга мисъл не би могла. Сгряваше ги мечтата, общата мечта, която се бе зародила тук, в бедното селце, в мъничкия селски магазин, край обраслия с върби бряг на реката. Седемдесет и шест квадратни метра мечти! Прозорец с плюшени перденца, подредена кухничка с всички необходими за една домакиня съдове... Румяна вече се виждаше как стои на вратата на новото жилище и очаква Петър да се прибере от работа. Как само щеше да го обича, да се грижи за него, да му готви... Понякога щяха да се връщат в Румянцево да видят как са старите, да им помогнат със зимнината, с дървата за огрев. Можеха да ходят и в Петревене на гости на неговите родители. За магазина не мислеше вече. Щяха да си намерят кой да я замести там... „Ама той дали иска... Дали иска точно мен? Ще ме иска, разбира се, иначе защо ще ми разказва всички тези неща?”
Нощта пееше своята лятна песен, когато гумите на голфа изскърцаха пред къщата на Румяна. Петър я погледна, когато излизаше от колата. Погали я по бузата и каза:
- Следващата събота ще дойда пак. Малко остана още по електрическата инсталация. Ще дойда да ти разкажа как върви работата.

Седмицата се случи дъждовна. Тъмна пелена захлупи Румянцево и от облаците започна да се лее пороен дъжд. Потоците вода се усилваха и намаляваха, улиците се превърнаха в реки. Златна Панега забуча сърдито в коритото си. През следващите дни дъждът продължаваше да вали – с кратки почивки, кротко и монотонно. Румяна прекарваше дългите часове в магазина, където по цял ден почти не стъпваха хора.
Дойде събота. Петър не се появи през целия ден. Румяна излизаше през няколко минути на пътя и се заглеждаше в далечината с надеждата да зърне белия голф. Неделята отмина. Петър така и не дойде.

Дъждът спря. Новата седмица започна с много слънце, което бързо изсуши мократа земя. Асфалтът отново лъсна и се нажежи под ласките на лятното слънце. Остана само лекият полъх на вятъра и една особена свежест, която още не си бе тръгнала след пороя. Пред магазина започнаха пак да се събират бабички и да обсъждат новините от селото. Те следяха през дебелите си очила младата магазинерка, която често излизаше на пътя и се вглеждаше в преминаващите коли. Шушукаха си нещо, а когато тя се прибереше вътре, дочуваше дюдюкане и неодобрително мърморене.

Къде ли се губеше Петър? Този добър Петър от Петревене, който по цяла седмица се трудеше на строежите в столицата? Нима бе забравил за своята Румяна? Младата Румяна от Румянцево, домакинята на неговия нов апартамент в Дианабад! Дали не бе забравил за обещанието си да я заведе в София, да й покаже чисто новичкия апартамент, седемдесет и шест квадратни метра? А приказките за кухничката, за плюшените перденца, за вкусните гозби, които тя щеше да му готви? Едва ли. Едва ли бе забравил. Може би просто не е успял да дойде заради дъжда. Може колата му да се е повредила или да са го задържали на работа и през почивните дни. Едва ли е забравил своята Румяна...

В магазина влезе една тлъста бабичка с мазна престилка и големи очила, през които се взираше подозрително към продавачката. Приближи се предпазливо до тезгяха и заговорнически се наведе към Румяна.

- Внучко, при тебе идвам да ти кажа нещо, баба.

Младата продавачка се загледа учудено към възрастната жена.
- Оня младеж, дето идва при тебе миналата седмица. И по-преди. Жените отвънка говорят, ама аз рекох на тебе да ти кажа, че може и да не знаеш. Па си добро дете, ние в село си те обичаме и не е хубаво да се прелъжеш, да станеш за смях. Казват, викам, и при други бил ходил така. Момичета от Петревене, па и от Румянцево някои. Говорил им, сказвал, по разходки ги водел. Разказвал им, че в София ще ги води, апартамент да им дава.
Румяна се наведе към бабата и я загледа още по-втренчено. По лицето й пробягваше тръпка, кожата й се изопна, пребледня.
- То момчето не е виновно. Майка му идва от ония дни в селото при бай ти Петко шивача. Та и от неговата бабичка чух. Разправя, че той си бил недобре от малък, с увреждания, един вид. Говорел врели-некипели, ама хем приказва, хем си вярва и отстрани хич не личи, че послъгва. А иначе не е лошо момче, не буйства, не прави лошо на хората. Ама ето на, болестта си е болест. Не можеш му вярва... Майка му разправя това, не друг. Та всички приказват тука и рекох и на тебе да кажа. Да не се прилъгваш, да не му верваш, че в днешно време... – бабата се усмихна с беззъбата си паст и поглади с коравите си пръсти брадичката на Румяна. – Знаеш, човек вяра не може да има..

Бабата се завъртя и бавно излезе от тясното магазинче. Румяна постоя малко, олюля се като замаяна, сетне се затича към вратата, излезе и силно я затръшна зад себе си. Никой не видя накъде побягна. И никой не разбра как в един миг от разбитото женско сърце се изпариха седемдесет и шест квадратни метра мечти. От най-съкровените... А казват, че човешката душа била малка.

02.09.2008


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Април 22, 2011, 05:13:40
 guru  силно са включаш Жоре , ного убаф разказ  :punk: :punk: :punk: Нема как да го коментирам , що ни ут юбоф разбирам , ни ут строителство  ;D
Пиши и недей са услушва добре пишеш имаш талант , тука ша намериш сродни души 99% от съфорумниците ни са писателе и поете , а 1% читателе куту мене  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Април 22, 2011, 06:06:31
Eeee,тава е млого добро.И края му е добър.Предразполага млого размисли.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Април 22, 2011, 08:33:07
   Той,Тя,Доверието и Любовта

 Той и тя бяха заедно отдавна.От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга.Животът им бе низ от перипетии-преминали през силни емоции,през непоправими нещастия и през какво ли още не,те останаха заедно.Връзката им ту изтъняваше,ту се заздравяваше,ту се оплиташе с други връзчици-е,просто един нормален човешки живот с цикличното минаване през Зенита и Надира.Годините вървяха,опита се трупаше,мъдростта надрастваше емоциите и понякога с лека тъга се споглеждаха:"А може би това е истинската любов?"Бяха доволни от постигнатото днес,като резултат от решаването на безбройните ситуации от вчера.Бяха семейство,макар и "втора употреба".И двамата имаха предишни бракове,отчетени като грешка.На тая улегнала възраст си бяха дали сметка,че един човек не може да притежава всички качества,които другия търси у него.И естествено,трябваше да има място за компромис.Той,нормален мъж,не попадайки в графата на красавците,преди години нерядко очите му шареха по  симпатичните женски създания,но въпреки това,обичаше само Нея.Тя беше красива и излъчваше цялото целомъдрие на достойната жена,но не беше наясно обича ли го или е привързана към него по някакъв странен начин.Е,времето намести нещата и животът им предложи пътя на успеха.Те го поеха и останаха доволни.Едно нещо само остана недоизгладено-Той беше мъж,Тя бе жена.На пръв поглед нищо особено,но теорията за относителността се прояви и тук.Двата пола бяха две различни отправни точки за поглед върху живота.
 Като улегнал мъж,Той заживя по начин,който напълно го удовлетворяваше.Правеше така,че да имат всичко необходимо.Да могат да си позволяват нормални удоволствия,като едносечмична почивка на море,уикенд в планината,срещи с добри приятели,празнични сбирки.Имаше време за всичко-за работа,за Нея,за отмора.
 Отстрани погледнато и Тя беше доволна от живота.Е,подхвърляше упреци отвреме навреме,че не я изненадва както преди,че не получава подаръци както преди,че не е романтичен както преди.На пръв поглед-нищо сериозно.Понякога упреците имаха ефект,понякога-не.Така или иначе,Той отдавна вече бе станал верния съпруг и времето му за "жени" се свеждаше до време прекарано само с Нея.Нямаше дори и мисъл за други.Беше убеден,че и Тя не търси други.Имаше и пълно доверие.И....СРИВ!ШАМАР!РИТНИК В ЧАТАЛА!Целомъдрена жена?Пясъчни кули!Случайността разби като неочаквана висока вълна тази илюзия.
 Един следобяд Той седна зад компютъра и докато влезе в любимия си пасианс,долу,в десния ъгъл се появи съобщение.Но не за Него.Просто Тя беше забравила да изключи скайпа си.Отначало не обърна внимание,но след третото съобщение отвори скайпа,да хвърли едно око.Първо го прие за майтап.После се зачете по-внимателно и...не повярва.Опитите му за секс с Нея се увенчаваха с около 30% успех-все не улучвал момента,според Нея- и Той бе приел това за нормална реакция на възрастта.А там-еротичен трилър,придружен със снимки от камерата преди и след банята.Не,това не беше игра.Там имаше и уредена среща,съвпадаща с планираното му ходене по работа.
Преди 10-15 години това щеше да бъде скандал,с неясни последици.Сега,след първоначалното объркване,Той изпитваше тъга и унижение.Какво не беше дал?Какво беше пропуснал?Къде отново сгреши?Кога бяха по-добре?Когато Той беше неверен любовник или сега,когато беше верен съпруг?Нима им бяха малко грешките,през които преминаха,че да ги повтарят и потретват?И изведнъж почувства някаква силна умора.Нямаше сила да стане от стола.Всякакви разплитания на случая биха били безсмислени.Да направи нещо или да не прави нищо?Кое е правилното?А имаше ли правилно решение?Във всеки случай обаче,последствия щеше да има.Не,не става дума за раздяла.Нова грешка отпреди?!Не!Просто тая вечер щяха да поседнат отново пред телевизора на ракийка и салатка и...нямаше да бъде същото.Щяха да бъдат Той,Тя,някъде там ,между тях-Любовта,но щеше да липсва Доверието!И отново трябваше да чакат Времето да оправи нещата...
Тава а оно живота кво да да го праиш испиваш до капка горчилката и продължаваш напреде.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Април 22, 2011, 08:44:01
Едва сега сколасах да изчета таа темица...  :-[ И плаках, и се смях... Големи сте! Поклон!  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Април 23, 2011, 08:13:47
Ей, Библьотекарчето се е справило много добре! Ча сеги имах време да прочета, ареса ми. Поздравления!
Баце Митко, никой мъж не моа да знаа кво сака една жена, повечето жени също не знаат кво сакат, ма отлично знаат коги нещо нги не стига! Поздравления и за тоа раскас!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Април 25, 2011, 04:02:06
Тава на времето го пущах у сайта.Съга с леки изменения те го и тука.


                                       Да уловиш рейса

Лете е!Пепей,жега!Нема сенкя,нема лат!По джедето въздуа трепера. Чеелите лепат за асфалта,парат на ногете, а уста дъат,куто скотна жаба.Рейса иде!Издалек се чуе кво се серти тешкиа!Пушека се вие ча с зади кюшето къде Къци Влаа. Яла го те!А на спирката народ,баче буробинци.Стотинка да пущиш у нечий джеб че падне. "Трчай,трчай мале да го неизпущим!" Бутурнясванье пищенье, некой юто фули"Кам я твойта семкя,буяш недощипан!..Ти ма,ооуу, Кощрамбооо, тиа три дечоре де си ги повела?" "Дебре,ей, нещасник, очи да ти вадат... варди се недей ме буторнясвай пикоч изветрела, я съм забременена!"Секи у селото знае че с Дуда циганката шега не требва, таа си е здрала века! Да ама яла па се задрънчват некои с ньой! "Бременна си лани, егле се у сурата,кой па тебе че оноде гарга задремала?"Ти куто не моеш, недей джвакай тава на другите муже!"Е те тука вече Рапончо откачи! "Ама ооуу смръдеяк, пустиняк избушен, шуго непотребна,що ти го не спущим серто у певъца..."Дуда се разкрачи чумава и грозна, турна ръцете на кръста и подигна излъко фистана:"Абе недоносляк, пришко забрала ,кой те тебе храчко за нещо сефери!Що си си изчепил устенцата чрвиви ,чеки да те понараним сал ка я си знаем!Убре слутняк склепан,джвакан па поврънат..."У тоа момент рейса понамали,ушким май да запре,после ги замина и спре ча пеесетина метра нанадоле,От ньего се измули Евлоги Тупана, юсна наземи куто вишньова кочичка из гъз и затрепа чъсто, чъсто куто пуле младенец.После защрапа у своа си стил на прекршен пловък. Гунгалицата се юрна да догони возилото.Ма стиганье нема.Шафьора даде резко газ и юта пушилкя бювна на у народа.Секой диже рука гръло да предпази и зажма неволно."Кво стана бе Тупан? " Наобиколиа ората сленалия съсеянин." Епа,чучанчанье, невидите ли,наплънили рейса..."Иструси си он дреата куто вално бибе. "Маани ми фулат,преебват...абе не са мал!У назе си а колтурна работа,моа се цуват ,ма нема те убидат!"Свите се спогледаа, ама секой мирва.И Рапончо завръте глава и он си поиде примирено.Само Дуда още дъдраше приглушено"Я че да те на фльонга вржем овънь недостриган!" А слънцето па си пече ли,пече.Ич му не дреме,кво ли го интересуе народа.Оно рейс не гони. Дако!
 


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владо в Април 25, 2011, 04:40:52
Бравус бако Авраме :punk:

Цитат
"Дуда се разкрачи чумава и грозна, турна ръцете на кръста и подигна излъко фистана:"Абе недоносляк, пришко забрала ,кой те тебе храчко за нещо сефери!Що си си изчепил устенцата чрвиви ,чеки да те понараним сал ка я си знаем!Убре слутняк склепан,джвакан па поврънат...
Тава ми са види познато ут некъде :smeeeh: ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Април 26, 2011, 04:06:27
                                  Езовира


Езовир ли е бате?Цело езовирище.Риба секва. Шаранье,якбалаци,бибанье,платика,тасталопе,бел амур...секва напас! Ма не дават да се лови.За тава има.А народа ич и не пита.Варди кага пудара бай Мито иде на обед да почива.Дечорете се кутат у башчата и чекат стареца да прегне магарето та да си пойде,па току подсвирнат. Знак е тава.Значи че терена е слободен.И току излазат. Кой с трасталига, кой с дудовина,със слънчугледка,кой с такъм на шише ели на клечка. Връзал кво има. Връпца, канап, сезал, прежда... По-предприемчивите са инвестирали у рибарско влакно, по-непретенциозните я карат с капронови конци.За тежес турат бурма,а за папурка пловчо перо.И Паисий се е доверил на перото и виж до каде е стигнал. Кука ли?Тура кой ква има.Най-мининките карат и с извита кръфица.А оно ври от риба.С камджия да шяпнеш бабой че уловиш. Пясканье, гребанье, юсканье...Времето от 12 да 3 следобеда е време на народа.Кой кво мое си улови. Рибата сама скача на брега. После кой от къде е. Обикрачи колулото и айдеее,заглаф.Пръскат се куто пилци.Се ено нищо неа било.Ютре па и зайтре,така цело лето.Бавно ,но методично.Да има за секи дън.
Бай Мито Беков е справедлив пудар,не се уяда,не се утура. Уж е строг,ма душата му мека,човечна.Знае он сичко,ма мирва.Нека има и за селото.И ората душици носат.Нема да изловат рибата.Тава бабоя и якбалака самО се въди.Пловките разнасат хайвера от други места.Па попчетата и таранката никой я не брои. Платикажа и червеноперката и они.Нема да обеднее дръжавата.Троите поди масата са доволно за ората.
По-са страшни ониа със софийските номера.С чърните волги,каде припират по брега нощем.Тиа със загажньите и бомбите.Каде през дън идат и си отваждат с пълни багажняци шаранье и тасталопе. Знае бай Мито,знае...За тава си мирва.Дойде,до водата,изпрегне магарето,позавръти се.Кой го неа видел отдалече,да се усефери.Да си фане пъта.Ча после запали матора на лодката и пойде на обиколка.
Справедлив е Мито Беков,ма Ванчо Мушицата е серсемин! Дрът ергенин.Уж се води нещо по водата.Глеа нивото и отвара крановете да не преяе езовира,а се глеа да се задрънчва.Влас му не стига.С дрътите не смеа че че еде дебелия,ма дечорете подира.Току ги гони и им кине вудиците.Рибата нги зима.На обед си не оди да почива.Кой ли па е запотребвал?Седи,седи,па пощурее и пойде.На пудар пред децата се праи.А и они му не остаат длъжни.Вардат да заоди,па фанат конски муи и ги пущат поди опашкята на магарето му. Оно горкото пощръклее.Скине колъца и заоди по буйдаците.Ванчо се сдере после да го дири.А дечорете си наловат необеспокоявани риба. Или па му разврътът затулките на талигата и точилата изпаднат кага вечери си пойде за къщи.Ванчо Муата без друго не разбра че с дечора шега не бива.Така я караше селото.Лете на риба,зиме на вино.Езовира млого ора очува.Млого дипломи подпечати и млого тайни отвлече.Съга па си е там,но само кулата му стърчи възспоменателно и гордо с изпотрошени, нащръбени стъкла.Иначе рибата одавно я нема.Нема го и дедо Мито,и Ванчо Муата,и дечорете с вудиците ги нема. Млого ора ги нема вече,ма езовира си а там. Чека по-добри времена.Дали че дочека?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Април 26, 2011, 04:27:23
убаф убаф


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Април 26, 2011, 04:29:47
Браво бако Авраме(http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif) (http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif) (http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Април 26, 2011, 05:01:57
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Април 26, 2011, 05:46:08
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Април 26, 2011, 07:40:16
Силно добър разказ  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Април 27, 2011, 10:06:15
Ех,Авраме,къде ме върна :'(Може ли една приятелска забелешка :)Тава 
Цитат
Връпца, канап
не а ли едно и също,ма пръвото-диалектно,па фторото-книжовно :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Април 27, 2011, 11:09:34
Мое тафталогиа да е Черногледецо.Знам ли!Важното е че е паснало.Я изодих от тава каде го дума баба ми -Госпад живот и здраве да и дава.Она викаше връпца на  канопено въже,а канапка на тиа рътиените каде се прудаваа на клупче едно време.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Жоро от Библиотеката в Април 27, 2011, 02:06:39
Ей, ора, благодарим за доверието и се радвам, че аресахте разказа! Качих ги и двата у сайта, па 'га има нещо ново, ше се вкючвам и язе :))


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Април 27, 2011, 02:36:58
Чеки Жоро ,чекай!Таа снимка на куйо село е?Прелича ми на Везувий.Същия е изгледа от магистралата преди Наполи,кага идеш от каде Авелино.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Жоро от Библиотеката в Април 27, 2011, 06:04:39
Еш па тизе  :green: :smeeeh: Те дочеках да сравнят Гурково с талянско село, ееей :)  :krkanje:

Гурково е това, баш Северозапад, земля свещена на дедите :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Май 09, 2011, 11:28:40
        Най-благата риба


    Летоска е ниа с братчедите сме ваканцеа и по традицеа сме на Липница.Деня ни почва с убичайната закуска от прено млеко леп и шикер надробено на попара,след тава четеме деда ни ни наредил да връвим за цвик.И така упрегнаме с братчеда магарицата Веска(оно сички магарици на деда ми са казваа Веска)и са пунесоаме у луд "галоп" къде мандрата па отдзаде едни калбета пепел не а ти рабута.На мандрата отдире имаше една тръба с кран и от тамка пулека лека наточиеме цвик ма пустите гюмове тежки та са поумориеме докъде ги натувариме,за да опчинем влезнааме къде праат сираньето Жените къде работеа тама ни знаат и ни пучерпия с пресно безсолно сиренье.Така пудкрепили са отпрашиеме къде дом,а онава ти ми слънце препича веке за стра.По пъкя купиме леб що фурнята ни е по път,он жежък та са небара апнаме и на един леп коръта ,едно време го печеа на дръва и праеше коръ по сантим и пулвина дебела отдоле и млого блага.Прибраме са растовариеме сипаме на свиньете цвик и привръшиеме задлъжненията.Дубре ама жегата сиа жега и кво да праиме решиеме да връвим на барата макар да знааме,че ша ни са кара дрътия па и боец моеше а има,ма отидоме там завариеме още един братчет Гошо Пудрата,покъпааме са и по едно време некой даде идеа да пуловим рибица с ръце ич са и нечудиеме млого млого и са почна едно бръканье пу подмолете,ама излазат се дребни и у тоа мумент са угледааме у едно дръво насред барата и са почна едно гмураня и ровенье из кореняците що оно макар насред барата продлъжаваше да да си расте.Нещеш ли Гошо са развика-Ей ялате от сам,че набарах нещо гулемо. И верно след пулвин часова борбъ успееме да извадим едно шаранче къде кило и пулвина оно беше радос оно беше чудо и така с уловената риба ,а она не беше манко са пунесооме къде дом.Учистияме я и купиме жлъта лимоната.Наредиле сме са къто ламбени шишета у мутвака и чекаме баба ми да си дое от рабута да ни опръжи рибицата.Така ама дрътия си доде преди неги и вече мислееме,че ша учегари една дудовина и ше изедеме боя що сме одиле на барата без да питаме,ма он къто виде рибицата и му премина, що млого я обичаше,даже си наточи рикия и я тури да пуистине и напрай салатка.Баба ми са прибра упръжи рибетата и такаа ни са усладия тиа рибета па и бееме горди що ниа си ги фанааме самички.Та тава беше най-благата риба къде сам ял.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 09, 2011, 11:47:23
Ееееп,отбора ресте :)Добре,Пачо-блага рибица,благо временце,ма па е тоолко зади назе... :no:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Май 09, 2011, 12:21:37
Прав си баце Митко ма я си спомням с умиление за тиа години и душицата ми са плъни с благина и мъка що днешните дечурлига нема да испитат тава удоволствие между бетоня и колите което сме преживеле ниа.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Май 11, 2011, 11:51:43
Те ви еидн разказ ва даскал Йончев - последните думи ме разревааа

ПИСМО

Някога, докато митарствах из Добруджа, четях много книжки. И тъй като бях далеч от родния край, съвсем естествено любим автор ми стана моят земляк – майстор Йордан Радичков… Събрах всичко, което беше написал, прочетох го на един дъх и то по няколко пъти, а разказа “Ямурлук” научих наизуст, като гимназистка, която ще кандидатства ВИТИЗ и де що намерех слушател, декламирах пред него разказа, сякаш е "Опълченците на Шипка"… Но книгата “Как така?”, как така се случи, не можах да намеря, защото се беше раззела като шуменска бира, а по онова време шуменската бира се харчеше на поразия…
Едно лято бяхме във ваканция и по време на кулския панаир, май тогава загубих златната си венчална халка, отидох във Видин на гости у баджанака – фотографа Златко Ангелов и в библиотеката му съзрях мечтаната книга. Направих си устата да ми я даде, а той – “Как така?… Как така?…”, но накрая клекна и даже ми написа нещо на първата страница… През нощта лапнах книжката, а след седмица, вече в Добруджа, седнах пред разтраканата си пишеща машина и написах писмо до майстора. Ставаше дума за това, че в разказа “Кастел” ловци от торлашкото селце Рабиша черпят главния герой Пешко с едно страшно вино, което така се нарича – “кастел”. На мен тогава ми се струваше, че бай Йордан не съвсем точно е отразил качествата на това вино, защото то не се среща по нашия северозападен край, а го има само в Добруджа и ми се щеше да поспоря на тази тема. А когато темата е “вино”, аз обичам да споря много... Изпратих писмото на адрес: София, Съюз на българските писатели, за Йордан Радичков, като смятах, че дори да напиша върху плика само: “За Радичков”, писмото пак ще намери човека. Но дали е стигнало до него – не знам…
Ама защо се мъча да обяснявам, хитър ми читателю, като може направо да ти предложа писмото, с известна редакция от по-нови времена, а ти сам да разсъдиш кое как е било…

ЗАКЪСНЯЛО ПОВТОРНО И ПРЕПРАВЕНО ПИСМО
НА ЙОРДАН ЙОНЧЕВ ОТ КУЛА ДО ЙОРДАН РАДИЧКОВ,
ОТНОСНО КАСТЕЛА.

“Преди години помолих баджанака да ми подари книжката "Как така?". Отначало той викаше "Как така?… Как така?", ама накрая склони и ми я подари, защото му писна от мен.
И ето сега, толкова време след излизането на тази страшна книга, отново се наемам да доизясня някои работи около още по-страшното вино кастел, упоменато в едноименния разказ…
Роден съм в най-северозападното градче на България и затова имах възможност да посетя почти всички описани в него торлашки села, между които Рабиша и "последното торлашко селце Старопатица". Тук е мястото да кажа, че според Айнщайн всичко на този свят е относително и спрямо моето географско положение Старопатица е първото, а не последното торлашко селце, ако въобще е торлашко това село…
Но колкото и да обикалях торлаците (бил съм даже на сватбата на братовчеда Ваньо Пумпала чак в Търговище – селце над Репляна), никъде не чух думата "кастел", нито с ударение на първата, нито с ударение на последната сричка…
А едно лято даже бях командир на ученическа бригада в Рабиша (там за пръв път ме удари лумбагото) и вечер до късно разговарях със старите хора от това село. Тях ги интересуваше предимно политиката и дали ще вали, а мен – хубавото им домашно винце, защото бях млад и исках всичко да опитам…
Имаше един в Рабиша, представяше се за дописник на окръжния вестник "Червено знаме", който покрай другото се интересуваше и от младите бригадирки, дето им бях командир и поради тази причина често-често ме черпеше ту с бяло, ту с червено. Но и той – като останалите, така си го наричаше – винце… Да речем, че другите не са знаели, ама как местният дописник на окръжния вестник "Червено знаме" да не знае, че в неговото село има такова страшно вино кастел! Той повече ми говореше за едно друго вино – от касис, защото хората от Рабиша тогава гледаха цели масиви от този бодлив, черен и стипчив плод. "Даже, викаше, ще напиша дописка до вестника за касисовото вино, само дето не знам защо нашите викат на касиса френско грозде и ще трябва да проуча тази работа в енциклопедията!… А иначе касисовото вино съдържа предимно и най вече витамин це!"…
По-късно взех пръчки от касисовите насаждения в Рабиша, казаха ми, че се хваща като пирей и две-три години след това тъщата започна да произвежда касисово вино по рецепта. Рецептата беше хубава, виното – още повече, но аз не можех да го употребявам, защото по онова време заминах на гурбет в Добруджа и касисовото вино го употребяваха предимно тъстът и баджанакът…
Ето че лека-полека стигнах до Добруджа или, както биха се изразили някои съвременни български белетристи, Добруджа стигна до мен, заедно с всичките си обширни пшеничени блокове и с всичките си полезащитни пояси, и с Кръгулевската си гора, пълна с диво прасе, от своя страна пълно с бренекето на страшния добруджански ловец, и с всичкото си още по-страшно вино кастел, с което се запознах на едно тържество в централното село Житница и от тогава на това вино аз му свалям шапка и му викам браво!…
Не казвам, че във въпросния разказ героят Пешко е пил нещо друго, но след като прочетох всичко по няколко пъти, в мен се породи съмнение, че ловците от село Рабиша, дето препарирали Пешко с това питие, са имали сватове в Добруджа, които са им подхвърлили някое шише от добруджанския кастел и ония после представили виното за свое... Или някой от Рабиша, по време на войниклъка, е имал новобранец от Добруджа, научил е рецептата от него с изтезателните методи на стария войник и е произвел кастела най-самостоятелно близо до пещерата Магура, а може и в самата пещера да го е произвел и ако е така, искам пак да отида на бригада или на гости в това село…
А иначе кастелът в Добруджа се прави от гроздето на оная пръчка, която по нашия северозападен край наричаме бял отел, макар че добруджанци и на пръчката викат кастел…
Аз съм обикалял лозята на добруджанци (предимно на Трифон Зарезан съм обикалял), гледал съм тая пръчка, есенно време съм опитвал гроздето от нея и заявявам, че това си е чист бял отел! Друг е въпросът дали в нашия северозападен край от белия отел може да се направи кастел. Кой знае, може би и при вината, както при киселото мляко, има някаква гъбичка или мушичка, която вирее най-вече в Добруджа и предимно около Житница може би вирее… Защото никое друго вино, освен житнишкия кастел, не ти шепне докато го пиеш, че само ако станеш, веднага ще поставиш нов световен рекорд в някоя лекоатлетическа дисциплина, а всъщност щом станеш, разбираш че никакъв световен рекорд няма да поставиш и че даже няма как да се прибереш в къщи…
Че кастелът е по-скоро добруджанско, отколкото рабишко вино, говори и това, дето “кастел” на не знам какъв си език означава замък. От друга страна, тази част на Добруджа, в която се намират Житница, Черна, Кръгулево и други такива велики села, дълго време е била под румънско и тъй като румънският език е по-близо до всичките не знам какви си езици, може рецептата за кастела да е дошла от север, ако не и от Унгария чак може да е дошла… А румънците наистина са уважавали кастела. Това се разбира от думите на оня моканин (така добруджанци наричат румънеца), който след като гостувал един ден в Житница, цяла вечер правел неуспешни опити да се качи в каруцата си, та да си замине и на всеки опит повтарял: “Ласа ме, домнуле Кастел, са ма суй ла каруца!”, което преведено на нашия език, означава: “Остави ме, господин Кастел, да се кача на каруцата!”… А известно е, че румънците не на всяко вино викат домнуле…
Иначе качествата на кастела, описани в разказа, са съвсем същите, на което описание аз козирувам, така както един професор по женски болести от София, щом опита кастела, веднага застана мирно и козирувˆ и после цяла седмица не можа да направи нито една свястна операция…
И ако писателят Йордан Радичков иска цяла седмица да не напише нито един свестен разказ, нека отиде в някой от първите месеци на зимата в Добруджа, по-точно в Житница и Черна нека отиде, пък и смятам, че съвременният български писател трябва непременно да види отблизо съвременния български добруджанец и неговия кастел… Ако ли той все пак няма път към добруджанската равница или по друга причина не може да отиде там, нека заповяда в удобно време в най-северозападното градче на България, защото лозята тази година обещават да дадат много рожба. Аз вече съм минал на по-питомни сортове (тамянка, гъмза, каберне и разни мискети растат в лозето ми), но за майстора все ще намеря някоя бутилка вино от бял отел…

Извинявам се, че не писах писмото си на “Ви”, но се стремях и на “ти” да не го напиша, а то иначе щях да заприличам на оня анонимец, който започваше писмото си с “Господин Радичков”, отначало караше на “Ви”, а след това удари на “ти” и то баш по средата на изречението. Да преминеш от “Ви” на “ти” – иди-дойди, ама да направиш това по средата на изречението, хич не го разбирам, а и за културата на анонимеца това много лошо говори!

Август, 1975 г., с. Черна
Юни, 2003 г., гр. Кула Йордан Йончев

Послепис:

През хиляда деветстотин и деветдесета година заедно с брат ми Перо написахме едно открито писмо до Йордан Радичков. То беше съставено само от заглавия на негови работи и от имена на негови герои. Публикувахме го в един политически вестник, защото касаеше политическата ориентация на писателя и действията му като народен представител във Великото народно събрание. Започваше с “Как така, драги ми господине…” и продължаваше в много недружелюбен тон, защото беше написано със свирепо настроение…
Но от онова време изтече много вода, оня вестник отдавна стана вестниче, а аз схванах, че тогава не разбирах достатъчно добре нещата и съм готов да поднеса извиненията си. Това, разбира се, мога да направя и пред свидетели – две чаши вино от бял отел…

Юни, 2003 г., гр. Кула

Втори послепис:

Бай Йордане, Ти замина така внезапно, че даже не успя да ни оставиш новия си адрес и няма как да ти изпратя това писмо. Затова обещавам да го донеса лично! А ако има начин, ще взема със себе си една бутилка вино от бял отел…

Март, 2004 г., гр. Кула




Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Май 11, 2011, 12:15:19
Ше седна да го прочета тоя Даскал Йончев...Писмото до Радичков ми ареса... cv :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 12, 2011, 12:31:59
        Петко Алата

  Съвършен идиот,автентичен селяндур,неудържим разбойник,несравним простак,самовлюбен олигофрен,дебелоглав кретен и...още много подобни определения можеха да се лепнат върху това име,но най-изразителното бе това,с което хората го бяха титолували-Петко Алата.Като същинска хала помиташе всичко нормално,за да го направи ненормално,всичко хубаво,за да го претвори в лошо,всичко красиво,за да докаже,че красотата е крехка и няма място в неговия живот.И се гордееше с това,като го изразяваше чрез олигавената си ухилена физиономия.Такъв си беше Петко.От малък,като ученик,като зрял мъж,та чак до преклонна възраст.Не,не беше престъпник,рецидивист или нещо такова.Просто беше олицетворение на ненормалщината.В унисон с всичко това,той не обичаше животните,независимо какви-домашни,диви,птици,влечуги.За него всички бяха или храна или "мръсна гад".
 Стрина Веца,жена му,беше кротка и болнява женица.Докторите все не успяваха да поставят точна диагноза за нейните болежки и все и предписваха какви ли не илачи.Комшийката,стрина Гана,наскоро и бе казала,да си вземе някое домашно животно,та белким като се ангажира с нещо друго,попрестане да мисли за болежките.
-К'воо?Жива гад дома?Па онаа Ала че го утрепе тоа час!Ооф,и на мене ми се ще да има барем едно коте тука,ама...
 Но след два-три дни стрина Веца отиде до портичката и извика комшийката:
-Ганее,що ми не дадеш за малко вашия Мърко, ма?Докъде Петко е на пазара,да се позанимавам с него,а?
-Па добре,Веце,ама да не дойне оня твоя и да го види.
-Нема,ма!Я само до обед и си го връщам.
Стрина Гана извика котарака Мърко,взе го в ръце и го подаде на комшийката си.А той бе кротък и гальовен и обичаше да му се радват.Затова не отказа новата си компания.И така започна всеки ден.Петко заминаваше на пазара,а стрина Веца за два-три часа си имаше нов приятел.Един ден стрина Веца се похвали на комшийката:
-Гане,ти знаеш ли,че вече ме не боли,ма!Мърко като полежи тука ,до гърдите ми и ми става едно топло и убаво и днеска ич ме не боли!-и за пореден път взе котарака и се запъти към кухнята.Тоя ден ,обаче,стрина Веца се чувстваше толкова добре,че беше се унесла в дрямка заедно с котарака,който сладко мъркаше под гърдите и.И ето,че Петко ,като една истинска Ала,дойде и развали на мига тая идилия:
-Да маанеш тоа блъарник от тука и да не съм го видел повече,що че му претрошим врътняка!
-Де бе,Петко,знааш ли ,че Мърко ми лекува болежките!
-Ама ооу,ненормалнице!Докторете не моат да те излекуват,таа мърша че те лекува!Маани го веднъга,да не зеам чифтето!
 И така,това приятелство приключи.След няколко дни стрина Гана отиде при стрина Веца и проплака:
-Мърко!Отровен е!Ветеринара му слага инжекции,ама не помогна!Умре ми животинкатаа!
Стрина Веца я погледна жално,хвана се за гърдите,където беше болката и унило прилегна на леглото.
 Няколко месеца по-късно стрина Веца почина.Петко остана сам и някак позатихна.Ходеше омърлушен из двора и като че ли живеца в него някак позагасваше.Една вечер стрина Гана дочу някаква приказка откъм двора на Петко и се зачуди:"Петко и приказка!?"Нещо не се връзваше.Тайничко погледна през оградата и какво да види-Петко носеше една паничка и подвикваше:
-Яла Мърко,яла,на ти попара!-и едно малко коте,досущ като покойния Мърко,затопурка към него.След като попарката беше излизана,Петко взе котето,влезе в кухнята,легна на леглото и остави животинката да легне върху слабините му.
Стрина Гана някак тъжно,но в същото време и някак радостно се усмихна.Значи Мърко бе оставил поколение.А Петко напоследък  имаше проблеми с ходенето по малка нужда.
 "Еех,Боже,трябваше ли четиригодишния Мърко да умре,за да се очовечи един 68-годишен идиот?!..."
 Кой знае...



                                               (В памет на Чочко)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Май 12, 2011, 12:39:04
Доброоо Черногледец... guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Май 12, 2011, 01:45:01
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Май 12, 2011, 01:57:37
(http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif) (http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif) (http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif)
Дано си намериш и ти нов Чочо от поколението на твоя


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Май 12, 2011, 02:16:24
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Май 12, 2011, 02:17:56
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Май 13, 2011, 01:26:33
Мале чичо Митко ..... :-X силно добър разказ, немам думи  guru

Пачо евлата , дубре си са орентирал къмто писаньето , утдава ти са  ;) :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Май 14, 2011, 09:42:59
Много добро! :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: иката в Май 14, 2011, 02:08:19
 силен разказ guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Май 14, 2011, 06:36:10
Горкото коте и горката баба Веца.
много добро, Черногледец.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Май 18, 2011, 12:19:22
Снощи пущи една миниатюра у страницата с литературата. Стана малко длъжка, та те ви линк да четете - http://severozapad.org/literatura/2011/05/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/ (http://severozapad.org/literatura/2011/05/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Май 18, 2011, 12:39:58
Изчетох. Сеги ревем, що се сетих за мойо прадедо - за разлика от тебе, я мойо си го повним добре, що бех вече накъди 25 коги он умре и ми умре у ръцете - Бго да го прости. Остаи ни къщата си и се заклевам, че за мене она никоги не а била просто къща, а символ на семейственост и родова принадлежност.  Айде като се наревем, па ша каам и за разказо колко ми е аресал.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Май 18, 2011, 12:41:06
Браво Владимире, много убаво.....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Май 18, 2011, 12:46:05
Ми нема начин такова нещо да не бръкне извътре на секи родолюбиф пустиняк.Секи,къде го прочете,нема начин да не види и свои собствени подобни спомени.Върна ме назаде Владимирее,немаш ли си друга работа ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Май 18, 2011, 12:51:37
Коги връвиме напреде, требва да помниме откъде сме тръгнале  yn.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Май 18, 2011, 01:03:23
Мале Владко  :'( Сети ма за деда ми Ванко и азе не си гу спомням много добре , ма баба ми и майки много са ми разправале за негу , на 7-ми май станаа 20 годин откъ гу нема  :-[ Ного е силен целиа разказ , браво !!!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Май 18, 2011, 01:36:01
Много, много, много, добро!!! Браво!!!

В на майка ми родъ отношениата са били подобни. За съжаление не само прадедо ми, ами и дедо ми са починали много преди да се родя. Прадедо ми доста е приличал на този дедо Тодар, дедо ми обаче е бил доста по-различен. Много хора ми казват, че съм се метнал на него, но аз не съм сигурен, че е така. Майка ми толкова много ми е говорила за него, че винаги съм имал чувството, че го познавам и че е до мен.
Мисля си, че и аз бих бил по-наместо в този свят, който Владимир описва. Не знам...но знам, че искам да имам много деца и да са около мен като остарея...

Още веднъж браво, Владимире!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Май 18, 2011, 02:14:32
Коги връвиме напреде, требва да помниме откъде сме тръгнале  yn .
guru
 


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Май 18, 2011, 06:53:30
Малее Владо върнама и мене надзаде и я имам такъв смътен спомен от моя пра-прадедо Цеко он одеше и зиме и лете с един калпак от овча кожа и пиеше вода от чайника на шпора дека гореше денонощно през целата годин,помна къ ма водеше за ръка и я тропках из пепеля пред къщата у Липница бил сам на две годин и пулвина.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Май 18, 2011, 10:48:25
Владо ,много силен разказ,сериозно.На моменти силно ми напомни на Елин ПЕлин.....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: zaxar4e в Май 19, 2011, 10:25:24
Kakvo vi kara da se narichate obshtnost i rezervat ?  ::)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Май 19, 2011, 10:28:13
Kakvo vi kara da se narichate obshtnost i rezervat ?  ::)

муахахахахахахахаха :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Май 19, 2011, 10:29:30
Владо ,много силен разказ,сериозно.На моменти силно ми напомни на Елин ПЕлин.....

+ 1
Докато го четох, си спомних за "Гераците"!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Май 19, 2011, 10:29:59
Тука стана ентереснууу  ;D

Шекерче мини от тукье http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=32.0 та са представи и превключи на кирилица  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Май 19, 2011, 10:30:08
Kakvo vi kara da se narichate obshtnost i rezervat ?  ::)
guru Турай гу Самоток у бисерете и му навлачъй жлътъ камизолкъ бес ръкаве!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Май 19, 2011, 10:41:51
Владо ,много силен разказ,сериозно.На моменти силно ми напомни на Елин ПЕлин.....

+ 1
Докато го четох, си спомних за "Гераците"!
Бе оно има още да разпраам за тоа човек. Коги чето "Гераците", сичко ми беше пред очите, що у такава среда съм раснал. И у втори курс на техникума требваше да пишеме класно за таа повест - вече не помним баш темата, ма нещо от типа колко лош а дрътия Герак и т.н. Па я тигива си написа кво мисли - че тоа човечец живее от юбовтъ си къде земята и ламти не за пари и слава, ми за ниви да ги работи. И че он а един добросъвестен стопанин, къде са претрепва от рабута и земята а неговия живот. Па за едното чудо, даскала беше свестен и ми писа шестица. И май тава си а единствената шестица, къде съм я имал по литература. Нивгаж не съм имал мерак да мислим, кво а сакал да каже афтура, куту а писал еди-кво-си. Затава и не пишем у тия теми мнения за ваште разказе и стихотворения, че ма извиневате. Не става от мене литературен критик  :green:. Иначе ви четем, не пропущам  ;).


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Май 20, 2011, 12:24:16
Па но Елин Пелин у Гераците точно тава къде казваш описва...разпада на истинското патриархално семейство-сал ,че он а бил шоп,а Софиа е покварила шопите по-бръже,ниа като Резерват още тогива сме биле по-назаде и за тава тиа събитя твойте са от 60-тте-колективизациа и тем подобни...силен разказ,определено,моо се повтарам ма е верно.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юни 24, 2011, 11:13:38
http://severozapad.org/literatura/2011/06/%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC/ (http://severozapad.org/literatura/2011/06/%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC/)

Нов разказ на Пламен Валентинов, у неговиа специфичен стил - четете и моа дадете критика ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Юни 24, 2011, 11:19:53
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Юни 24, 2011, 12:27:06
Много силен разказ, благодаря на автора за преживяването! Ще го запомня!  cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юни 24, 2011, 01:32:49
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: пуетесътъ в Юни 24, 2011, 02:47:58
Развълнува ме разказа на Владимир.
Добре, добре!!!

 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юни 24, 2011, 03:57:04
 guru guru guru
силен,много силен!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Юни 24, 2011, 07:28:42
Добро! Много добро!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юни 29, 2011, 06:19:01
Айде народе пояьви се у летературата северозападна нов жанЪр - Мини роман.

http://severozapad.org/literatura/2011/06/%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8/ (http://severozapad.org/literatura/2011/06/%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8/)

мене ми арекса̀ изкючително много ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юни 29, 2011, 07:05:59
 guru guru :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Гуууулееем!Така не съм се смел откъ чето на Баце Веко историа за оня с усраната ватенка! guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юни 29, 2011, 07:20:06
guru guru :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Гуууулееем!Така не съм се смел откъ чето на Баце Веко историа за оня с усраната ватенка! guru

Тва с циганина къде си подал манерката през дупката за огледало и последвалото нагньитане поди парното изби секакви модели и видове риба  ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юни 29, 2011, 07:27:32
аааа политическио анализ още по-ми ареса :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юни 29, 2011, 07:34:44
 guru Супер мини роман! guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Юни 29, 2011, 07:45:44
Верно си е супер романчето и наритваньето на мангала под парното ма изкефи максимално!  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
веко мое да земе идеята, оти има един герой с по неколко силни истории и да ги заформи като мини ромчета! ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юни 29, 2011, 07:49:25
Верно си е супер романчето и наритваньето на мангала под парното ма изкефи максимално!  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
веко мое да земе идеята, оти има един герой с по неколко силни истории и да ги заформи като мини ромчета! ;D ;D ;D

мЕНЕ ме кефи къ Пламен у сврзал случките- примерно сичките у влак, у секи се повтара по нещо с кубинки и там у единиа он се просълзил па у другиа бабичката - майсторско. Инак си е само сбрика случки - они и затва ги е труил и у истински случки, и у мини роман.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юни 29, 2011, 09:42:35
тоа роман ма разкръти се.... :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Юни 29, 2011, 09:45:05
Хареса ми, забавно е.  ::)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Юни 29, 2011, 09:51:35
 :smeeeh: :green: :green: :smeeeh: неам приказка да среча ка са илим тукеена в рабутата, алал му вера!!!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 01, 2011, 01:26:02
Пламен е раскошен!Накефих се!Абе тоа човек,що се не регистрира при назе,мислим че че пообогати нашто битие тука :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 01, 2011, 01:33:01
                                           Бай Цаци-сборянина


  Благ човек беше бай Цаци.Музикантин у село-личен човек.Не минаваше сватба,кръщене,вечерна  забава или "градинско" в ресторантската градина в топлите летни вечери,без негово участие.А градината-еех!В средата шадраванче и малко басейнче,с наредени в него декоративни камъни и рибки.По-нататък-голям дансинг,облицован с мраморни плочки.От три страни дансинга заобиколен с едни просторни навеси,а под тях наредени маси и столове за жадните за бира и танци клиенти.Между два от навесите,с отделно,кокетно покривче,излята от бетон и повдигната на около педя-естрадата-специалното място за оркестъра.Във вечерите,когато оркестърът свиреше,трудно можеше да се намери свободно място,макар че капацитета на градината беше поне за двеста души.А оркестъра-аа,велика работа!Барабани-Мишо Пергела,акордеон-Гоцко,саксофон-Киро Сулата,ритъм китара-Боко,тромпет-Черновръшенина и соло китара-бай Цаци.Като засвиреха и запееха,чуваше се в двата края на селото-"Гала,Гала...","Бела Белинда..." и...ееех!
  Та,като музикант,бай Цаци беше уважаван човек и навсякъде беше добре посрещнат.Но най-много обичаше да ходи по сборове.Самият той гордо заявяваше:"Е па ,я съм сборянин от междуокръжен мащаб!Кво знаате вие?"В ония времена беше чест да ти дойдат такива гости на събора.И бай Цаци не изпускаше подобен повод-обличаше изгладена бяла риза,обуваше нови панталони с ръбове-бръснач,надяваше модерните сандали, яхваше "Украйната"(колелото) и поемаше към набелязаната цел.Нерядко се случваше да има и някой обиден,че не е посетен от такъв личен сборянин,но както казваше той:"Е тъ,слънце да съм,че светим само от едната страна.Другата че огреам утре,недей да пупунясваш!"
  Неподозираните способности на бай Цаци,обаче се разкриваха пред домакините с течение на времето.Това-салатка,ракийка-е уважаваше ги,но си имаше своя философия:"Требва да има на кво да стъпиш.Че опитам и ракийката,ама де сложи неко мръвка,нещо по-тлъстичко,па че видиме!"И започваше да хапва-бавно,благо и продължително,с леки,мъцащи премлясквания:"Ммм(мляс),мноого благо!"А как набиваше люто-като за световно!Да се чудиш,как тоя,има-няма седемдесет кила човечец,побираше толкова храна.След доволно похапване,започваше да попийва винце и да мезва.Така посрещаше полунощ и някъде към един-два часа му се отваряше истинската глътка.Придърпваше тавата с кюфтетата към себе си,започваше да си ги хапва без хляб и отпиваше на големи глътки вино.
 -Бе Цаци,па ти ми не опита рикиата бе!
 -Де бе,има време!И утре е ден.Направи сабаале една чорбица,с повечке юто и че а пробаме!
До три дни с едно преспиване изкарваше бай Цаци по сборовете.Професионална деформация,какво да се прави.Нали музикантите ядяха и пиеха след като си тръгнат клиентите.
  Но дошъл и неговият ред.Наговорили се седем-осем "гостоприемни домакини",да идат на неговия събор и да "върнат" визитата.Няма как-като ходиш,ще посрещаш.Та,започнали една година така събора при нашия музикантин в петък вечер и понеделник сутринта,като видял бай Цаци,че никой си не тръгва,взел да се вайка.Привършило мезето,привършило винцето,а сборяните и дума не обелват за тръгване.Споделил тревогата си той с негов комшия,а оня му дал съвет, как да се отърве от непоклатимите гости.Изпълнил съвета наш Цаци,качил колелото и отпрашил към лозето да го претеса..Към обяд се прибрал и плахо отворил портата.Да не вярваш ,ама колелетата ги нямало под сайвана и гостите също.Отдъхнал си бай Цаци и поседнал на пейката до портата,под разшумилата се асма.Видял го комшията отсреща,с който редовно играели табла,дошъл при него и попитал:
  -Абе Цаци,кво беше тава бе?Тиа твойте сборяни кво нгьи стана,та така изведнъж изпръждиа.Щеа да откинат вракньицата.Един през друг се нафъргаа на колелетата и запушиа нагде барата.Що па нагде барата?
Подсмихнал се бай Цаци доволен и отговорил:
  -Оно добре че беше Дуньо,да ме научи!Епа кво-подгрех чорбицата заран и турих две лужици сирище у ньеа.Послем отидо до клозета,закачи си дреата на един пиронь на вракньицата отвънка,събуди госкето,да яднат чорбица и нгьи реко че отваам за бира.Па они що така-незнам!
  Ех,че се посмели двамцата едно хубаво.И после бай Цаци рекъл на комшията:
 -Я,Боянчо,ела да фърлиме едни зарове и да довършиме сбора!
 -Па да довършиме,ама я чорба съм ял дом,таа дай от второто!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 01, 2011, 01:34:50
http://severozapad.org/literatura/2011/06/%D0%B5%D0%BC%D0%BE-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE/ (http://severozapad.org/literatura/2011/06/%D0%B5%D0%BC%D0%BE-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE/)

нема спирка пламен


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: илюшин в Юли 01, 2011, 02:09:28
Много добре на чичо Митко, тоа е такъв събирателен образ на СЗ чувека - културтрегер, гуляджия, че и работен даже, и пустиняк от класа


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 01, 2011, 02:11:23
мене тоя разказ малко ми наповни за филма Ивкова слава...хахаха...
ей тва да имаш сборяне винаги с едно наум що не знаеш кви шашкънье одат по тоа свет бели... :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 01, 2011, 02:12:31
.... тоа е такъв събирателен образ на СЗ чувека - културтрегер, гуляджия, че и работен даже, и пустиняк от класа
...и преди сичко сборянин... ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 01, 2011, 03:01:40
 Шестици и за Митака и за Пламен! guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Юли 01, 2011, 03:44:11
тава беше голема грешка да почна да го чета тоа роман на Пламен на работа!
още на вториа разказ прихнах да са смеа, а на третиа ми текнаа сълзи!
сеги ем сакам да чета още, ем не смеа, що ели ша ма уволнат ели ша викат линейка да ма карат у лудницата  :smeeeh:  :nazdrave:  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Юли 01, 2011, 03:57:54
немам думи и приказка да среча за тиа двата разказа, оф мамоооооо, бравус!!!

тава за сборяниня я един път!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 01, 2011, 04:07:23
А Пламен Валентинов кой е...се пак?   ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юли 01, 2011, 04:43:06
И я го не знам кой е, ма разбрах, че е много добър у писането.  guru И я са зачетох тоа следобед, па и други негови разкази....айде после и Митака .....големото четене беше днеска. ;D Благодарим за удоволствието guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 01, 2011, 11:38:01
И  Пламен и баце МИтко праат изкючително силни вкючвания с тиа произведения :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Юли 02, 2011, 08:40:36
Ей,  браво на вазе . Не секи път имам толко време да чета сичко , ма куга можа с радос чета и са радвам че ви има и би щял неко път да са видиме и да ви стиснем ръка и да цепнеме по бира


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 02, 2011, 09:46:16
А Пламен Валентинов кой е...се пак?   ???
Пламен е един ного свестен човек ут Монтана, жив и здраф да е да ни радва с тиа негови разкази  :punk:

Баци Цаци-сборянина , шапка ти сваям  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 06, 2011, 08:26:00
http://severozapad.org/literatura/2011/07/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD/ (http://severozapad.org/literatura/2011/07/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 06, 2011, 08:37:33
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 06, 2011, 08:45:08
ндааааа....... :-X


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 08, 2011, 11:03:56
И аз правя плахи опити да пиша :-X Като пустиняк - иностранец, дали мога да публикувам нещо тук. Моите писаници са повече с професионална насоченост и са доста тежки, но имам и други. И се чувствам длъжна да попитам, защото не е северозападна литература. :-[


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 08, 2011, 11:22:47
според мене-пиши-щом е у СЗ Форума и неа с мьеканье-си става СЗ-щото СЗ е всеобхватен като атмосферата ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 08, 2011, 11:24:42
според мене-пиши-щом е у СЗ Форума и неа с мьеканье-си става СЗ-щото СЗ е всеобхватен като атмосферата ;)

+1 :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Юли 08, 2011, 11:27:53
..."туй" и "онуй","таз" и "такваз" за мене лично са мьеканье та знаа ли са...! ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 08, 2011, 11:31:46
Ами аз мисля, че не мьекьам, ама знам ли? ::) Ще ме поправяте, на вас разчитам. А още не смея да отпусна да говоря на СЗ, събирам кураж все още... ;) А разказът бе леко вдъхновен и от комуникацията тук и начина на говорене. :) Благодаря за позволението! cv love Ето го... :)

Жега

Кръчмата бе натежала от лятната жега. По масите стояха изоставени полупълни или полупразни чаши и чинии, с температура на съдържанието почти като от печка. Мухите жужаха, въртяха се в кръг и те замаяни от тежкия въздух. Спускаха се стремграво да опитат от това, което считаха, че е оставено за тях. Някоя неориентирана се закачаше на висящото от тавана лепкало и затихваше там – гладна и жадна.
Двете библиотекарки се щураха, търсейки прохлада и се опитваха да раздвижат въздуха около потните си лица с листове А4 или по – точно, с това, което наричаха меню. Чакаха. Чакаха появата на снабдителя, в него им бе надеждата. Искаха да отидат до Големия град, да минат по оживени улици и така поне за малко, поне за миг, да се измъкнат от мъртвилото в мъртвото село.
-   Дано се появи скоро! – със застинала надежда в гласа продума Веси.
-   Трябва да дойде! – сякаш, убеждавайки сама себе си, потвърди Надя.
След този дълбокомислен разговор, жегата натежа отново. За около половин час. И тогава се дочу бръмчащото приближаване на снабдителната баничарка. Как му се зарадваха двете библиотекарки! Катапултираха от столовете като асове на МиГ17 и се втурнаха към вратата, разигравайки епизода между Чичиков и Манилов от „Мъртви души” на Гогол. Една през друга зазажужаха в тон с ордите мухи:
-   Кузманеееееееееееееее! Теб чакаме! Ще ни метнеш ли до града? Имаме спешна работа!
Кузман леко се съпикяса от този бурен порив. В първия миг отговори със застинало мълчание, след което по лицето му се разля лека загадъчно ехидна усмивка:
-   Ха, здравейте, милички! Да ви метна, що да не ви метна! – бе първосигналния му отговор. – Само трябва да отида да доставя стоката в хранителния магазин. До час съм тук. Ще успеете ли да се приготвите?
-   Ще, ще.... – получи отново хоров отговор.
Кузман потегли, а Веси и Надя хукнаха през глава да се вкарат у ред. Измиване, подмиване, дрешки, реставриране... и за 40 минути бяха готови. И ....започна чакането. Чакане – измина определеният час... Чакане .... измина още един... Чакане .... един, след един, след един.... Времето захладня от настъпващата привечер, но Кузман го няма. Гримът се разтече гротескно по безизразните и безнадежни лица на библиотекарките. Но те упорито седяха и чакаха. Когато заключиха вратите на хоремага,  мухите продължаваха да пируват по масите.
Нощната хладина обхвана селцето и затихна във вечерта.
Утрото се събуди отново в жега. Живата картина в кръчмата не бе мръднала и на йота – там стояха обичайните заподозрени - прилежащите към кръчмата живи придатки- Надя, Веси и мухите. Веси и Надя цяла вечер се подготвяха и самонавиваха, всяка сапостоятелно, как и какво ще причинят на Кузман като се появи днес. Единодушно взеха решение, че нищо няма да пипнат, докато не изчистят от лицето на Земята снабдителя, заедно с баничарката му. И вече не продумаха. Отново... стояха, разхлаждаха се с А4 и чакаха... Когато дочуха познатия бумтеж на разбитата от дупките по пътищата баничарка, изхвърчаха от кръчмата като ракети с прецизно насочване, към точно определения обект на провалените им планове.
-   Как не те е срам?! Ти обеща! Защо излъга? Чакахмете 5 часа! Милост нямаш ли! – една през друга закаканижиха момичетата. Не смогваха да доизкажат докрай думите. Излизаше пяна от устите им и огън от очите им.
-   Оу, оу, оу! – усмихнато парира военния набег Кузман. – Соприте се, бе, момичета! Какво съм излъгал?
-   Нали каза, че ще дойдеш вчера, да ни закараш до града, а не се появи никакъв?
-   Ааааааааа, не! Никой не е говорил за каране... Вие попитахте „Ще ни метнеш ли?” и... аз ви метнах.....
Жегата и мъртвилото натежаха още повече.... за миг. След което, кръчмата бе огласена от неистов истеричен смях. А мухите избягаха презглава през прозорците и вратите на кръчмата...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 08, 2011, 12:22:18
Имало некоги един Тошко рейсаджа от Орехово ,дошъл му редъ и на него та му дале един нов "Чавдар". Седнал он на зарънтъ у неги ,па оно ново радио Респром , но копчета но лапи но микрофон еби му майкята... тръгнал он по между селския маржрут и почнал по спирките да обявява по микрофоня - Спирка Лесковец ..спирка Долни Въдин ... Горни и така на татика... по едно време  погледнал у огледалото назаде ... нема орааа . И почнал по ония микрофон - Еее Тошко дадоа ли ти рейс , дадоати - На кой муа кеф сеги , на тебее ... мислил мисли кво каже още и рекъл - Моа ли пръднеш сеги по микрофоня , можеш къ .. навалил микрофоня на кади гъзъ си и са изрезъл . Даа ама по едно време наближил Остров и некой го потупал по рамото он са обрънал и гледа една бабичка , па она му рекла - Аре Тошко мамо да запреш да ма не забувариш  ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D таваа истински случай  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 08, 2011, 12:28:15
 :punk: :punk: :punk: :smeeeh:
и  за двамата разказваче
и лека корекциа на една фактологическа неточност-Кумичке изтребител МиГ 16 нема ;) ;D Има МиГ 15 и МиГ 17,но 16 не.Има Ф 16-от връло противоположната серия на реднеците-Фалкон ;D Не че тава а от значение за разказа ,но достоверността на изказа придава тежест на повествованието. :P


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 08, 2011, 12:36:40
А аз откъде да знам! Стреляля съм само с калашник papa :-[ :green: Сори и благодаря! Веднага поправям! :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 08, 2011, 01:00:40
Ааа,Бесен,тава ако го напудриш манко оттук-оттам-за неко пътник,за неко дупка по пъта,за неко кондуктор-става расказ-убиееец :smeeeh:

И на Кумицата а добро-само ако тури неко по-пустиняшки имена на героите-ич се не различава от нашта действителнос ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 08, 2011, 01:06:23
 ;D ;D ;D ;D несъм по писаньето ...маа ти горзкажа съм спец  ;D ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 08, 2011, 01:35:59
Убав е разказа на кумичката - моа стане писателка, ма требва да наблегне на нашенскиа - дали да не напраиме една версиа на разказа ѝ с образователна цел на нашенски  ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 09, 2011, 10:04:29
Благодаря за отзивите! :) Приемам безрезервно корекциите! Моля, Черногледеца да ми даде предложения за имена, а относно предложението на Крокич - съгласна! Ако някой има желание, възможност и време, нека го направи на СЗ диалект. ;) Уверена съм, че ще звучи много по - забавно! :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 09, 2011, 10:46:59
  Варай си гу текее тоа раскас,Кумичке.Ниа и нъ тоа език гу разбиръме и тава,че немъ млого коментаре,не значи,че гу не четеме и ни не аресвъ.Убоф си а расказъ,браво!
  Каде Бесниа:-Сандулоф,Гаргофски,напиши гя таа случкя,пъ и не саму негя текее,се едно сме седнале сас тебе у неко кръчме и ти ми гя распрааш.Не бръзаме зъ никъде,пиеме си пианьето и тутуня нъ спокойствие и глеаме а прибием времето сас нещо.Пиши сички мисли,случки и асуциаций,каде гя сапътстват,дуде гя расправаш и шъ стане по-шаренъ и веселъ,не че така неа.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Юли 16, 2011, 01:03:59
Веко преди време беше казал, че пишеме на диалект само щуротии и шашкънии, и требва да почнеме и манко по-сирьозно да са отнасаме къде таа работа. Оттигива, мислим, и ньеговите разказе станаа издлибоко мъдри и народопсихологически. Бако, обещах ти нещо, те, да видим кво че кааш. Благодарим и на сички белослатинчанье за прашкарската тема  ;).

СЪРНАТА
Бай Гьорги беше тракторист със стаж. Нема нива у Златията, дека да не а минувал. Па ем за оранье, ем за саденье, ем за жътва. Он беше изучил занаята отдавна, още отпреди войниклъка вече врътеше големото точило на Беларуса летото, ма у казармата го сложиа на танк, та са изпедепца и да дръпа мотовилките. Коги са връна, председатела на ТКЗС-то го прати на курсове, та понаучи повече и механиката. Отпослем седна и на комбайна да види кво а и беше стигал до пръвенец на Ломска околия по жътва – дако, че такава околия от петнайсетина години вече немаше, ората още си са броеа, кък са си свикнали. Сички трактористи у селото си го беа признали за най-добър и му имаа уважението у работата. Беа го награждале и с медале – за резултати у социялистическото съревнование, за приноси къде народното стопанство и кво ли още не. Абе, ако го непознаваш, че му сваляш капа още докъде си го видел на хоризонта.
Ама Гьорги се беше башка човек. Нисък и татунест, черняв и космясал, он странеше от другите ора и много-много немаше зимане-даванье с ньих. Дом госкье не канеше, с другите са не збираше, само коги имаше банкете – за края на жътвата, еле па по некой друг, по-офицялен повод, идеше за манко, седаше на края на масата, испиеше три-четири ракии и си са прибереше дом мълчешката. Коги на некой у польето му закъсаше трактора, не са отбиваше да му помогне, дако че разбираше повече от началника на МТС-то койо и кък да бутне по машината, та да бръмне наново матора. Бичеше си браздите и са не оглеждаше. Даже коги пращаа летотото комбайнере да помагат на съседните стопанства у жътвата, а трактористите – за балирането – он па странеше от едноселчаньете си, мълчаливо седаше манко по-настрани и така кусаше от канчето си. Ората знаа тоя му адет, много са дразнеа отпървом, ма за тия двайсе години с него му свикнаа и го не закачаа. Они са си едно, па он – се покрай ньих.
Тоя посвъсен човечец си беше жив единак. Зе си слаба и кротка женица да му шъта. Голема стопанка беше стрина Пенка, цел ден не подвиваше крак. Комшийките се я жалеха, че ньой са а паднала орисията да са пустосва с „оня, начумерения”, ма она не продумваше дума, слушаше дом и сичко и беше стегнато. Па и на другите помагаше, услугваше им коги кой имаше нужда от нещо, ма с годините и она са умълча покрай мъжа си и редко можеше човек да ньгя види позасмена. Лазда и що така и не можаа да си завъдат с Гьорги дечор. Кой знаа, с некое сополанче покрай ньих други би бил живота ньги, ма така ньги било писано.
Сал едно развлечение имаше бай Гьорги. Тоа мъж беше от детските си години ненадминат прашкар. Он признаваше само двойната прашка и са не разделяше с тава верно оръжие. Беше си ньгя напраил самичък още петнайсетинагодишен и оттигива не излазяше от джеба му. Чича му нещея да го пущи до банцига да си разбичи букова дъска за чатала, ма Гьорги го издебна коги оня беше заминал до счетоводството на ТКСЗ-то и са удена набръже, та свръши таа работа. И муфата за ластиците си сцепи с бръснарско ножче, а тава ич не а просто и досеги у цело село само двама майсторе моат да сфръшат таа фина дейнос. Гьорги а третия, ма никой не смее да си посака от него. Та заедно с прашката из джебовете му по секо време имаше една шъка гайки 32-и номер. Он можеше да строши крушка от трийсе метра, ма у селото не вадеше стрелковия инструмент. С годините са беше изучил да стреля по зайците из нивите от кабината на дизела. Мереше ги с гайките отвисоко и ги сваляше с един изстрел. Они са присвиваа у треволяка и от равното са невидеа, ма немаше кък да са скутат от зоркото око на бай Гьорги, седнал на седалкята два метра нади ньих. Он толко беше са изтарикатил, че ча остааше машината на скорос, скачаше да прибере утрепаната гадинка и па са връщаше у кабината в движение. Що яхнии беше наготвила стрина Пенка от клетите дългоухи! Оно сички ловджии от селото не удраа толко зайци за сезон, колко Гьорги самичък.
Един ден, па по жътвено време, он беше из польето. Слънцето напичаше, лайсе беше къде трийсетина и пет-шес градуса. Дъжд не беше валел от две недии, тревата беше изсъънала на барут. Кък си минаваше по чръния път между блока и шубраците преди Денковия лиляк, бай Гьорги мерна нещо да кафенее на десетина метра поди един храст. Намали скоростта и са позагледа. Сърна! Скежила са на клъбо и даже са видеше, кък трепери. Ситни бръчки минаваа като вълни по гръба й. Нади мократа муцунка две огромни очи са беа вперили у страшния железен дзвер, пуфтящ по пъта. С трепереща ръка бай Гьорги извади прашката, сложи гайката у кожичката и бавно надигна чатала. Длъгогодишната практика си каза думата и спокойствието надделе нади ловната тръпка. Дишаньето са успокои, ръката са стегна и гайката литна като куршум. Сърната са завали наеднастрана и пририта, без да продума. Тракториста запре, срина са из кабината и захилен тръти накъде животното. У тоа момент оно са посъвзе и пробва да са изпраи, подпирайки са на предните крака. Пишман авджията, лаком да не изпусне плячката, скочи връз сърната с разперени ръце. Посрещна го обаче страшен удар на остри разцепени задни копита. Едното длибоко раздра челото му до костта, а второто го удари у гърдите и му изкара въздуха. Човека седна като парализиран с широко отворени уста и изфръкнали очи. А сърната подскочи и са скри у лиляците.
Едва след десетина минути Гьорги са поосвести. Бавно отиде до трактора, порови из джебовете си, извади носната кръпа, па са превръза. Дорде лежеше на жегата, кръвта беше поспрела да шурти и са беше позгъстнала. Включи на скорост и потегли. Надвечер, като оставяше машината у селскостопанския двор, никой от трактористете не посме да го закачи. Имаше нещо на лицето му, дека затвараше устата на кой го погледне. Прибра са дом, ама не влезе у къщи. Седна преди вратника и мълчаливо запуши. Челото го болеше. От време на време он го присвиваше и тигива гримаса обезобразяваше и без тава грозноватия му образ. Гледаше чръвналото са небе накъде заник слънце, ма не мислеше за зараншните жеги. Негде до Вечерницата секаш му са мержелееха големите очи на сърната. След третата цигара извади прашката из джеба си, зафръли я у буренясалата канавка оттика джедето, разсипа гайките поди пейката и влезна при Пенка.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 16, 2011, 01:25:11
 guru guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 16, 2011, 01:28:31
 guru guru guru
разказа е идялен.
ПП:На неколко места се усеща че не си свикнал да пишеш произведения литературни на СЗ и за тава са прокрадват некои литературни изрази.Но тава а простеносеко начало а трудно! :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Юли 16, 2011, 01:31:44
 (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/froehlich/a025.gif)
Браво на Владо!  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 16, 2011, 01:32:18
 Благодарим,Владе!Лично мене расказъ мъ развалнувъ,убаф а.Мисла си,че само тава а начинъ а си запазим диалектъ.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 16, 2011, 01:40:23
 guru

разказа а длибок - получило се а  guru

А тава къде вика Чвора а интересно изявление и постава началото на литературно-диалектната критика. ;D Разказа а на перфектен ломско-видински диалект, ма верно се усеща влиянието на книжовниа език. Може би що манко по сериозна а темата- не знам, ели що владимир е млого трениран у книжовниа език. Важното а че а интересно и че има развитие у тоа вид летература като цело у нашио форум ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 16, 2011, 02:17:52
Я съм далече от мисълта (си) изопщо а генерирам летаратура, ма вдъъновен от разказете тука, реко да напраим малко упражнение - за кумичката къде сакаше да се научи по нашенски.
1. Директен предов на разкза ѝ на ломско-видински (моа роден език- нищо против врачанско-белослатинскиа, ма го не моам)
2. Опит за същиа разказ, само че написан у СЗ дух, не само преведен - по натам




У кръчмата беше тежко у жегата тава лето. По масите седеа оставени поопразнени чаши и чинии, с къде се беа сгреяли като у кюмбе. Муи бръмчеа, врътеа се и они ошашавени от тежкио въздух. Спущаа се надоле с глава да докачат нещо от яденьето. Некоа неориентирана се закачаше на окаченото от тавана лепкало и се овесваше там – гладна и жадна.
Двете библиотекарки се врътеа, диреа ладовина и се мъчеа да раздвижат въздуха покрай потните си глави с листове А4 или с тава къуде они му викаа меню. Чекаа. Чекаа появата на шифьро, на ньего се надаа. Сакаа да идат на Градо, да минат по улици къде има ора по ньи и така барем за неко време, поне за манко, да се измъкнат от мрътвилото у тава мрътво село.
-   А дано дойде скоро! – със застинала надежда у гласо измрънкя Веси.
-   Абе че дойде! – лаас на ньеа си потрвъди Надя.
След този длибок разговор, па жегата ги натисна. За има-нема половин час. Тогива се чу бръмченьето   баничарка на шефьора. Къ му се зарадваа двете библиотекарки! Катапултираа от столовете като асове на МиГ16 и се рипнаа къде вра̀тата, като през се праеха на  Чичиков и Манилов от „Мъртви души” на Гогол. Една през друга зеа да бръмчат и они като муите:
-   Кузманеееееееееееееее! Тебе те чекаме! Че ни метнеш ли до градо? Имаме бръза работа!
Кузман леко се съпикяса от тоа бурен порив. У првия момент само млъчание, после се ухили загадъчно.
-   А, драсти, драсти, наште! Че ви метнем, оти да не ви метнем! – беше му отговора. – Само требва да дием да закарам стока у гастрамоня. До часка съм тука. Че смогнете ли да се опраите дотогива?
-   Пъ кък!! – получи отново хоров отговор.
Кузман ръгна, а Веси и Надя рипнаа да се укарат у ред. Мианье, подмиванье, фистани, шминкяне... и за 40 минути беа готови. И ....почна чеканьето. Чеканье – мина часо... Чеканье .... мина още един... Чеканье .... един, след един, след един.... Времето почна да се залазда що зеа се стевиня, ма Кузман го немаше. Гримове се разтекоа гротескно по овесените  физиономии на библиотекарките. Ма они на инат седеа и чекаа. Коги удариа  кюча на хоремаго,  муите продължаваха да серат по масите.
Нощната ладовина се спущи нади селото и сичко се укроти у вечерта.
Сабале- па жегинье. Опстановката у кръчмата не бе мръднала на йота – там седеа обичайните заподозрени - закачените къде кръчмата живи придатки- Надя, Веси и муите. Веси и Надя цела вечер се канеа и самонавиваа, всяка поотделно, кък и кво че праат Кузман кога пъкне днеска. Единодушно зеа решение, че нищо нема да праат, докато не ликвидират от лицето на Земята снабдитела, барабар с баничарката му. И вече не продумаа. И днеска... седеа, разхлаждаа се с А4 и чекаа... Когато дочуха познатото думканье на бастисаната от ендъците баничарка, изфръкнаа от кръчмата като ракети с лазерно насочване, към точно определения обект на съсипаните си планове.
-   Кък не те е срам бе?! Нали ни  обеща бе! Що ни излъга? Пет часа чекааме! Ти човек ли си! – една през друга затенкяа мометата. Не смогваа да изпоркажат докрай думите. Излазаше нги пеня от устите и огинь из очите.
-   Оу, оу, оу! – захили се Кузман на нападението. – Запрете се, бе, момета! Кво съм ви па я излъгал?
-   Нали каза, що че дойдеш вчера, да ни закараш до градо, а те нема̀ никакъв?
-   Ааааааааа, чекай, чекай! Никой не е говорил за каранье... Вие питаате „Че ни метнеш ли?” и... Я  ви метнах.....
Жегата и мъртвилото стаа още по големи... за момент. След тава, джамовете на кръчмата щеха да паднат от  истеричен смех. А муите изфръкнаа през пренджерите и вратата на кръчмата...


Превода ич неа лесна работа- оригинала ич не пасва зеверозападната образжност и изказ. Следните книжовни конструкции не можа да нги намерим северозападен превод:
бурен порив
застинало мълчание
загадъчно
хукнаха
надежда
стремглаво


Оригинал:
Кръчмата бе натежала от лятната жега. По масите стояха изоставени полупълни или полупразни чаши и чинии, с температура на съдържанието почти като от печка. Мухите жужаха, въртяха се в кръг и те замаяни от тежкия въздух. Спускаха се стремграво да опитат от това, което считаха, че е оставено за тях. Някоя неориентирана се закачаше на висящото от тавана лепкало и затихваше там – гладна и жадна.
Двете библиотекарки се щураха, търсейки прохлада и се опитваха да раздвижат въздуха около потните си лица с листове А4 или по – точно, с това, което наричаха меню. Чакаха. Чакаха появата на снабдителя, в него им бе надеждата. Искаха да отидат до Големия град, да минат по оживени улици и така поне за малко, поне за миг, да се измъкнат от мъртвилото в мъртвото село.
-   Дано се появи скоро! – със застинала надежда в гласа продума Веси.
-   Трябва да дойде! – сякаш, убеждавайки сама себе си, потвърди Надя.
След този дълбокомислен разговор, жегата натежа отново. За около половин час. И тогава се дочу бръмчащото приближаване на снабдителната баничарка. Как му се зарадваха двете библиотекарки! Катапултираха от столовете като асове на МиГ17 и се втурнаха към вратата, разигравайки епизода между Чичиков и Манилов от „Мъртви души” на Гогол. Една през друга зазажужаха в тон с ордите мухи:
-   Кузманеееееееееееееее! Теб чакаме! Ще ни метнеш ли до града? Имаме спешна работа!
Кузман леко се съпикяса от този бурен порив. В първия миг отговори със застинало мълчание, след което по лицето му се разля лека загадъчно ехидна усмивка:
-   Ха, здравейте, милички! Да ви метна, що да не ви метна! – бе първосигналния му отговор. – Само трябва да отида да доставя стоката в хранителния магазин. До час съм тук. Ще успеете ли да се приготвите?
-   Ще, ще.... – получи отново хоров отговор.
Кузман потегли, а Веси и Надя хукнаха през глава да се вкарат у ред. Измиване, подмиване, дрешки, реставриране... и за 40 минути бяха готови. И ....започна чакането. Чакане – измина определеният час... Чакане .... измина още един... Чакане .... един, след един, след един.... Времето захладня от настъпващата привечер, но Кузман го няма. Гримът се разтече гротескно по безизразните и безнадежни лица на библиотекарките. Но те упорито седяха и чакаха. Когато заключиха вратите на хоремага,  мухите продължаваха да пируват по масите.
Нощната хладина обхвана селцето и затихна във вечерта.
Утрото се събуди отново в жега. Живата картина в кръчмата не бе мръднала и на йота – там стояха обичайните заподозрени - прилежащите към кръчмата живи придатки- Надя, Веси и мухите. Веси и Надя цяла вечер се подготвяха и самонавиваха, всяка сапостоятелно, как и какво ще причинят на Кузман като се появи днес. Единодушно взеха решение, че нищо няма да пипнат, докато не изчистят от лицето на Земята снабдителя, заедно с баничарката му. И вече не продумаха. Отново... стояха, разхлаждаха се с А4 и чакаха... Когато дочуха познатия бумтеж на разбитата от дупките по пътищата баничарка, изхвърчаха от кръчмата като ракети с прецизно насочване, към точно определения обект на провалените им планове.
-   Как не те е срам?! Ти обеща! Защо излъга? Чакахмете 5 часа! Милост нямаш ли! – една през друга закаканижиха момичетата. Не смогваха да доизкажат докрай думите. Излизаше пяна от устите им и огън от очите им.
-   Оу, оу, оу! – усмихнато парира военния набег Кузман. – Соприте се, бе, момичета! Какво съм излъгал?
-   Нали каза, че ще дойдеш вчера, да ни закараш до града, а не се появи никакъв?
-   Ааааааааа, не! Никой не е говорил за каране... Вие попитахте „Ще ни метнеш ли?” и... аз ви метнах.....
Жегата и мъртвилото натежаха още повече.... за миг. След което, кръчмата бе огласена от неистов истеричен смях. А мухите избягаха презглава през прозорците и вратите на кръчмата...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Юли 16, 2011, 02:21:33
На неколко места се усеща че не си свикнал да пишеш произведения литературни на СЗ и за тава са прокрадват некои литературни изрази.Но тава а простеносеко начало а трудно! :punk:
Барна го малко, сеги доволен ли си?  ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 16, 2011, 02:41:27
принципно и без баранье- сал на гледанье- си ми аресва ;).
Серьозно требва да го анализирам ред по-ред и да напраа отметки на тава къде по-мое мнение-което разбира се изобщо неа определящо за нищо-мое да се коригира.Ша го напраа ма не бъш сеги щото иам разни ангажименти......Пак казвам разказа е много добър и ми аресва.Продължавай у същи дух! :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 16, 2011, 02:54:14
Азе си мисла ,че  не трябва да са пипа ич , секи си има стил на писанье и точно тава прави разказете уникални !
Като чета разказите на Веко примерно никоги не моо го сбръкам с друг афтур , дори и да му не пише името отгоре , он си има специфичен стил на писанье , къкто и другите афтури Ели, Черногледеца и т.н. да не изброявам , че ша пропуща некой . Та така и Владо , мене лично много ми ареса разказа по десетобалната му пиша 11-ка  ;) ;D
 


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 16, 2011, 03:00:02
Кошерче я и зобщо не приказвам за стил -естествено че тила си е на Владо и я с мойто дръвеняшко мисленье грам не моо да се мешам-просто на места си мисла че некои от изрползваните литературни думи моо да бъдат заменени със СЗ наречие.Но.....може би наистина си а по-добре да си остане кък си е може би у тава е чара на произведението ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Юли 16, 2011, 03:04:49
Кошерче я и зобщо не приказвам за стил -естествено че тила си е на Владо и я с мойто дръвеняшко мисленье грам не моо да се мешам-просто на места си мисла че некои от изрползваните литературни думи моо да бъдат заменени със СЗ наречие.Но.....може би наистина си а по-добре да си остане кък си е може би у тава е чара на произведението ;)
Късно а вече, оди  чети още веднъж  ;D.
Да си признаам, не съм мислил, че таа работа може да стане толко бръже. Тава го написа за час и половина, пущи го веднъга и откво ви прочете, два пъти го дооправи. Повече не го барам, "кой го не аресва, да го не еде"  :green:.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Юли 16, 2011, 03:14:23
 :punk: :punk: :punk:Екстра е разказа и верно не требва да са бара, а автора ше са опраи в караньето, като със секи следващ разказ, ше са дооправа. А сборника му ше го кръстим "Назаде към кореня"! Иначе в разказа има едно противоестетвено нещо у финаля, ама то е обяснимо оти главния герой е от Ломско, а не от Белослатинско! Един белослатенченин за нищо на светъ нема да си зафръли прашката! :green: :green: :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 16, 2011, 03:17:13
да бе.... :P


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 16, 2011, 03:17:57
 ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Юли 16, 2011, 03:20:01
Само може да я смѐни с пушкало, да го грее в студените зимни нощи! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 16, 2011, 03:41:15
Владо,ич недей да се опитваш да угаждаш на тоа-оня,къ си ти иде,така го пиши.Зорлем диалектски не требва.Къ вика Чвора,негде си понакъдрил с манко по-врачански,негде с манко по-белослатински,а случката си е у Септемврийско-Влъчедръмска зона :green: и там се вика праджа :green:.Па Валери де вика че никой белослатчанин нема си зафърли праджата-може,ма твоа герой е горногнойничанин и е с твърде златийска съвес :smeeeh:.Млого си а добър разказа-не бърньикай го ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Юли 16, 2011, 03:55:07
Митко, ние нали сме на междата с врачанско, при назе а такава смесица, че не можеш му фана края. Много сме прифанале от врачанско-белослатинския говор, верно а иначе, че пражда по- са използва.
А за зафръганьето - резерватчаньина а човек на крайностите, саках тава да покажем у разказа също и повече буква не барам, ако ще и цело село да са сбере да ма увиква  :green:.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 16, 2011, 06:00:16
Добро а не пипай го! :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Юли 16, 2011, 06:17:03
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Юли 16, 2011, 11:33:16
Млого убав си е разказа чи го небарай Бравос guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Юли 17, 2011, 09:28:07
Па ти вече барнат си го прочел бе, Пачо!  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Юли 17, 2011, 11:22:36
еее нема нищо така сеги си е екстра guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Юли 17, 2011, 12:38:19
Крокич, забрави да ти кажем - бравос, пофална работа си отпочнал и ти! Давай нататика, па ние че ти плескаме  :green:.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 17, 2011, 01:42:41
Кро справил си се повече от добре! :punk: :punk: :punk:Пофално а тава къде си почнал къ вика Владо и мое да продължиш!Относно думичките -позволявам си да дадем предложения:
надежда-надам се,наданье
през глава-главурешката
застинало мълчание-одръвено мирванье
хукнаха-изтръчъа,
Факт е обаче ,че ако част от изразите се заместът звученето нема да е толко изразително и добро.НА момнти заместваньето на некои изрази е като Н.Геровото,,драсни пални клечица" ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 17, 2011, 08:42:43
Тенк`с на Крокич за отделеното време и положените усилия! :) Както и очаквах, така е много по свежо и цветисто. Едва ли скоро ще постигна подобни висоти на СЗ наречието, :no: но поне мога да опитвам. ;) Благодаря отново! :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 19, 2011, 06:25:43
Тенк`с на Крокич за отделеното време и положените усилия! :) Както и очаквах, така е много по свежо и цветисто. Едва ли скоро ще постигна подобни висоти на СЗ наречието, :no: но поне мога да опитвам. ;) Благодаря отново! :)


Kумечке, добре си дошла, ниа тука много обичаме коги некой сака да научи нашенски, било приказка, било адети - те Цони къ се изучи, па ше се радваме да има и други.
Я мислеа да напиша нещо като преработена версиа къде използва СЗ образни средства, ма днеска прочето ноива разказ на ПВ и се отказа. Никаква онразност не моа догодим къде се доближава до ньеговата - затава чети- те тава е дуо на сз  ;D ;D ;D

http://severozapad.org/literatura/2011/07/%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%B6%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0/ (http://severozapad.org/literatura/2011/07/%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%B6%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 19, 2011, 08:41:14
абсоютна класика! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 19, 2011, 09:28:24
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 19, 2011, 09:40:56
Класика а- глей кво нещо, Пламен не вервам да а чел наште анализи навремето къде капитаня беше стигнал до извода че у резервата сичко се сравнява с образи от животинското царство- и въпреки тава го а усетил и го е включил като основен похват у тоа разказ. Те - пръвиа кючов момент кога Ванчо побеждава Киро Блажниа се маркира с нокаута- на нашенски, "изпружил се като смок на припечина". След тава либидото на лирическиа герой се описва с бемилоства краткос и точнос "требва да ми намерите жена да се фрълим на нея, като шиле на пресна лицерина". И накраа след изработването, Ванчо изревал като мечка стръвница. Тава а класиката - майсторлък, кратко, сбрано, ковнато у краищата с по един пиронь забит с един замааванье на чуклето.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 25, 2011, 11:15:24
Попадна ми една книжка - "Дунавски легенди" (Валентин Антонов и Марко Лалчев)
(http://auction.bg/uploaded/f08622997838e84cad7cec60073ee440.jpg?1311625137)

В нея са събрани 9 легенди от различни райони по поречието на реката - Видин, Лом, Оряхово, Никопол, Свищов и Русе.

Публикувам първата легенда за човека с име - Косания   /район:Ореховски/

Синджирите на крепостния мост се изопнаха, усуканите им, оглозгани от времето халки заскриптяха и дебелите, обковани с едноглави клинци талпи докосваха ронливия бряг. Плоскати, потъмнели от праха и ръждата, клинците се притискаха един до друг като медни пулове на пастирска вулия.

Такава врата ни брадва може да я сече, ни стрела да впие връх в нея. Ала имаше нещо по-силно, което отваряше и най-здраво залостената порта - беше гладът...

Изниза се есента. Погрознелите баири се надигнаха, черни като вдовишки забрадки. Добитъкът и хората се взираха с празни очи в земята, сгърчена от сушата.

Като прецъфтели слънчогледи шатрите на Али паша все тъй стояха изопнати околовръст. Зурни и тарамбуки думкаха и квичаха като на сватба. Огньовете не догаряха ни денем, ни нощем. Грозната веселба се търкаляше по всички страни, достигаше и прехвърляше зидовете и на обсадената крепост. Тези луди звуци бяха по-страшни от стрелите и копията, защото нищо не можеше да ги спре. Те проникваха и в най-защитената твърдина, провираха се през невидими пролуки и изпълваха сърцата с ужас.

Али паша не бързаше, не се гневеше вече, а чакаше кога най-сетне ще се сломи упорството на Косания. Предадеше ли му двестата момци като залог, щеше да вдигне обсадата. Да бе злато и сребро, где що имаше прашинка по тях, войводата щеше да смете и да ги хвърли в нозете на пашата, ала това бяха рожби, кръв от кръвта им и все мъжка челяд. Кой щеше да оре нивите и да пази крепостта?

Старците почти престанаха да ядат. Все едно, бяха си изживели живота. Само от време на време пресрещаха Косания с умолителен поглед и с угаснал глас изричаха:

- Грехота е да оставим децата да умрат от глад...

Косания отвръщаше също тъй натъжен:

- И аз имам син, но сърцето ми не дава да го пратя на друговереца. Все едно е сам да извадя нож и да го пробода.

Старците клатеха глава, кръстеха се със сухите си ръце и отминаваха като сенки.

Като ходеше да обикаля стражниците, войводата беше надзърнал случайно в двора на една от крепостните къщи. Видя да се отваря дървената врата и прегърбена старица, потропвайки с чепата тояга, да влачи босите си прашни нозе по сивия плочник. С няколко сухи буци говежди тор тя бе наклала огън на двора и сега ситнеше към него, като стискаше нещо в престилката си. Краищата на забрадката й бяха развързани и случайно подухналият вятър я грабна и захвърли на земята. Старицата подгъна нозе да я вдигне, ала те не издържаха и тя се строполи на плочника. До сгърченото, изсушено от глад тяло се търкулнаха няколко мухлясали круши.

Косания чу плач на дете и разбра, че мъката в този дом беше стигнала до края. Думи не бяха нужни, въздишката понякога е по-силна от тях. Влезе в двора и се наведе над старата жена. Посивелите й коси бяха мръсни и сплъстени, като фитили на занемарено кандило.

Заведе я до прага и видя на земята да пълзи дете с глава като на старец. Изплаши се от урода, защото не разбра веднага, че това бе сторил гладът. Грабна детето в ръцете си и със страх погледна старицата. Беззъбата и уста зейна и тънките й устни беззвучно замърдаха. Вгледа се в потъмнелите й старчески очи, но там не видя нищо, те гаснеха, окръжени от безчет неподвижни бръчки.

Косания продължаваше все тъй да държи детето на ръце, забравил за себе си и за времето, което слънцето скъсяваше заедно със сенките. Като сенки, бледи и разкъсани от умората, се извървяха всякакви спомени. Стори му се, че чува гласа на баща си:

" Сине, аз свърших това, що трябваше да свърша. И добри, и лоши неща преживях на този свят, ала никога от рода си не съм се отричал. Тук се родих, тук умирам. Тези хора познавам за мои братя. Почитай ги и ти, сине, и нека моят меч ти бъде верен и нивга да не познаеш позор."
- Позор... - повтори на глас Косания и трепна. Детето изплака. Беше гладно...

Когато се прибра хълмовете потъваха в здрач.

Можеше ли с шепа народ да задържи такъв силен враг? Все едно с тояга да прегради река. А децата?... Ще издържат ли децата? И не умират ли всеки ден хора поради твърдоглавството му?

Безсилен беше да укроти мислите си и те се пилееха като житни класове в презряла нива, разклащани от вятъра, а семената им кълняха, отровни от съмнение.

Стори му се, че в мрака се надига шепот. Някой мълвеше с угаснал глас: "Орлите орел имат за другар, а враните - врана." Неусетно заповтаря думите, докато те оживяха и придобиха смисъл.

Колко беше стоял така, не помнеше. Чу отново плача на детето, което искаше хляб. Пламъкът в свещника се беше издигнал и на белосаната стена се очерта тъмна осаждена ивица. Влезе някой. На прага кротко стоеше жена. Светликът на лоениците затрепка в зелените й продълговати очи, златисти искри се пръскаха от тях и за миг на Косания му се стори, че тя е дваж по-хубава от тогава. Колко пролети се бяха минали, колко вода бе изтекла, ала той не беше забравил онова, което карате суровия воин да трепва, щом чинарите наченат да се разлистват.

Жената тихо пристъпи. Русите й плитки падаха върху сърмената й дреха. Тя чу глухите думи на Косания:

- Влез, влез, Елена. Поседни при мене. Сложи ръка на рамото ми и отпусни душата ми.

Жената го погледна. Сега очите й бяха засенчени и наподобяваха дълбоки и потайни вирове, в които Косания искаше да удави мъката си, да забрави пълчищата на Али паша.

Елена коленичи пред него, сведе глава и безмълвно заплака. Тежки му се сториха на Косания ръцете, поиска да сложи длан на главата й, ала не намери сили, дори думите му бяха побягнали от него, добрите думи, и в душата му се беше утаила горчилка.

Изстиналата луна се измъкна от долищата и надникна бледна през прозореца. Косания бе извърнал лице към светлината и дълбоките бръчки за миг се изгладиха. Само веждите му хвърляха сянка и скриваха замисления поглед.

- А Борил, какво казва Борил? - проточи се гласът на войводата.

- Все около коня се върти и все като тебе приказва: "По-добре, майчице, да умра, отколкото роб да стана. Където бъде татко ми, там ще бъда и аз. Нали казваш, мамо, че съм приличал на него?"

Косания въздъхна и се изправи. Излезе навън. Насмолената борика пред входа подгони огромната му сянка и тя залази живо по каменния зид. Долу Дунав светлееше и над крепостните зъбери се процеждаше светла дрезгавина.

Нощите бяха населени със сънища, които скитаха в мрака и безплътните им сенки оставяха смут във всеки дом. И Косания сънуваше змейове с люспести тела, които говореха с човешки гласове. Пробуждаше се и дълго се бореше с магията на угасналите видения. Ръцете му трепереха, на челото си усещаше смъртен хлад и неволно проговаряше на глас: "Сънища, сънища...проклети сенки, които не дават мир на душата. Как да ви прогоня от постелята си? Как да подрежа крилата ви, та да не прелитате повече към мене?"

Сетне се отпускаше, продължаваше да се пита: "Не е ли животът един сън...и като сън не се ли забравят и думи, и случки? Не покриват ли се с пепел следите ни и вятърът не издухва ли стъпките ни? Нима има роден, който властвува над сенките?..." И отново потъваше в безмълво съзерцание, докато не започнеше сам да си отговаря: "Не, не е сън человеческият живот. Иначе откъде ще се вземат крепости и зидове, откъде ще се вземат човешките мъки и радости? И не остава ли като семе, затиснато от суха земя, изреченото от людете? И не събужда ли се то в незнаен час за утешение или скръб?..."

Питаше се войводата, сам водеше разговор със себе си, сякаш в него бяха скрити много человеци, сякаш в кръвта си носеше думите на древни мъдреци, които му нашепваха: "Не вярвай в сънища, който вярва в сънища прегръща сенки. Не изпускай юздите на разума си, защото той е като подплашен кон и падането от него е по-лошо от сгромолясване в бездна."

Вече часове Косания се разхождаше под откритото небе и изнурен от нощното бдене най-сетне приседна до една от бойниците, облегна гръб на студения зид и не усети кога задряма. Този път засънува една голяма камбана, като тази, която бяха докарали чипровските рудари от Седмоградско за Гушевския манастир. Само че още по-голяма и висеше направо от небето. Люлееше се и вместо звънове издаваше глас, който се разнасяше по цялата земя: "Не прокуждай децата си! Вярата си не давай!" И Косания бягаше от гласовете и търсеше да се скрие, докато не влезе сам в шатъра на Али паша.

Турчинът беше свалил чалмата си и се смееше. Смехът му приличаше на срутване на камъни, на отприщена вода. Косания го гледаше с изумени очи. Ръцете на Али паша се разтваряха и неясните му думи отново се превръщаха в смях. После в шатъра полуголи жени започнаха танец, в който имаше грях и срамност. Една от тях му се усмихваше и той с ужас разпозна в нея Елена. Пробуди се изтръпнал. Огньовете долу край Дунава все още горяха и мракът едва сега се раздигаше. "Двеста деца... двеста рожби..." - каза си на ум войводата и усети, че земята се залюля под нозете му. Подпря ръка о зида, а сетне съзря, че един от стражниците се приближава към него. В очите си сети стаени сълзи. Избърса ги с юмрук и се обърна към войника: "Старейте съберете... Искам да им говоря." Войникът мълком се обърна и само почукването на копието му подсказваше посоката, в която се отдалечи.

Старейте посрещнаха Косания в безмълвие, свалиха калпаците си за почит, ала не спряха поглед на лицето му. Заглъхнал бе чучурът на сладкодумието им, угаснала бе мъдростта в очите им. Щяха ли белокосите глави да потушат ядните му мисли или и те ще вдигнат рамене, щом ги запита що да сторят, та да не пратят кръвен залог на антихриста?

Косания разпаса меча си и повика най-здравия от старейте:

- Ето, Богдане, вземи меча ми. Аз нямам повече сили да го нося. Не намерих ни мисъл в ума си, ни вяра в сърцето си, за да дам на Али паша двеста момци за заложници. От мене войвода повече не става...

Богдан не вдигна ръка, нито очи. Седеше с наведена глава и търсеше думи да утеши войводата, ала думите ги нямаше. Гърдите му се надигнаха и той въздъхна.

Косания се наведе и остави меча в нозете му. Сетне се обърна към друг от старейте и извади пръстен от ръката си.

- Ето, вземи го. Той носи власт, защото е знак на царско благоволение, ала запомни: студен е като змия и няма разум, с който да те напъти.

После взе ръката на най-стария и като бръкна в пояса си, сложи на дланта му кесия с жълтици.

- И богатството, което е силно и лукаво като жена, не може да изкупи позора. То има блясък, има хубост, но няма сърце, нито съвест...Дълго се борих да разбера що прави человека силен, много пусти места с мисълта си пребродих, ала никъде не намерих ответ на това, което ме накара да ви събера в този час...Отворим ли портите на Али паша, огън ще изгори града и това ще бъде край на родословието ни. Ако изпратим момците си, той ще ни пощади и няма да секне димът на огнищата ни и нивите ни няма да опустеят... - Косания въздъхна и със задавен глас додаде: - Но за мъката си никога не ще намерим утешение.

Тогава стана Богдан и започна тихо:

- Кога мома задомим, изпращаме я на чуждо гнездо, при чужди хора и не жалим жалба за нея. А и тя е рожба, драга на сърцето... Толкова народ изморихме с глад, но най ми е жал за тези, които са на майчина гръд. Нали ще са живи момците ни, нали не ги пращаме на нож...

Не намери повече думи старият Богдан и заплака. Старейте стояха като онемели и никой не издаваше глас, като че се бяха превърнали в горуни. Риданието на стареца все още прогонваше тишината, когато на вратата нетърпеливо се похлопа. Косания отмести резето и в полуздрача на студената стая влезе един от стражите. В ръцете си стискаше гълъб.

- Ето, ето...има вест от Тоган! - и той отвърза един малък, колкото половина длан, кожен свитък. Ноздрите на Косания неспокойно затърсиха въздух. На пресекулки той съобщи на старейте:

- След три дни... с голяма рат... на помощ срещу антихриста иде Сигизмунд... Благословен да е бог...

Отминал бе Сигизмунд Ряхов. Али паша по незнайни пътища бе узнал вестта за кръстоносците и в една безлунна нощ шатрите му безшумно се сгънаха. Огньовете угаснаха. Антихристът беше избързал да се затвори в Никопол. Старата твърдина си отдъхна. Сякаш онова, което имаше да стане, ги бе отминало.

Нямаше зърно за посев, та смитаха и праха от хамбарите. Добитъка бяха изклали и в хомота се впрягаха мъже, ала кървава бе тази сеитба. Вместо зърна, сълзи засяваха, за да пожънат плач. И дивечът се беше изпокрил от думканията на тарамбуките. Само гладни вълци виеха на проклетия в глухите лесове и пропъждаха студената тишина.

Детето, което Косания бе взел от старицата, се съвзе. Държеше се в полите на Елена и шляпаше с малките се крачета наоколо. Зърнеше ли войводата, очичките му блясваха и то отваряше уста да се засмее. Но го плашеха прошарените, виснали като птичи криле мустаци и то се сгушваше в коленете на жената. Косания се спираше, поглеждаше го отвисоко и с тих, приласкаващ глас му заговаряше:

- Юнак трябва да станеш, юнак над юнаците. Ех, да не беше това смутно време!...

Сетне се навеждаше, взимаше детето на ръце и го подхвърляше високо. То чувствуваше гъдела и се смееше, смееше, но само миг след това войводата ставаше още по-безмълвен и замислен. "Защо Сигизмунд не се обади, защо не прати вест?"

Свечерило се беше. Над баирите небето грееше като нажежено. Бяха кладите на огньове. Цяла Мизия се беше превърнала в пожарища. Али паша не бе пощадил нито един дом.

Хлад скова лицето на Косания , неясното съмнение неусетно беше порасло и той вече чуваше тарамбуките и зурните около пламналите клади и виждаше босоноги момичета с разпуснати коси и очи, пълни със сълзи, да захапват юмруците си, за да затулят пътя на жалбите и воплите, на страшния вик, който раздуваше гърдите им.

И закънтя земята от копитата на коне. Али паша се връщаше още по-силен и страшен.

Сигизмунд се повърнал насред път, само Косания нямаше къде да се скрие.

Когато Али паша спря отново пред Ряхов, огромно червено слънце беше заляло баирите с кърваво сияние. Изплашени старци се кръстеха набожно и вдигаха молитвено ръце към небето.

Един глашатай в жълти шалвари и сърмен елек надуваше глас и изричаше като проклятие:

- Предайте се...предайте се...

Долините подемаха гласа му и от всички краища на почернялото поле към крепостта се връщаше многогласото ехо:

- Се...се...се...

Веждите на Косания останаха сключени. Лицето му потъмня. Бесът на сдържаната ярост го разкъсваше и той не можа да издържи повече. Задавено като ръмжене, през стиснатите му зъби се процепи:

- Да не сте посмели!

Войниците го гледаха изплашени. Сянката на глада не беше се вдигнала от каменната крепост, нито оня ужас на грозното очакване да си отиде нощта, да мине още един ден и да дойде отнякъде чакана помощ.

Измъчените и гладни войници таяха в себе си бунт. Дълго носената съпротива се беше превърнала в отрова. Нужна беше малка, незначителна искра, за да лумне огънят на стаената злоба. А кому се злобяха войниците: на Косания или на Али паша? Не! Тяхната ярост бе дошла от тъмните глъбини на тревогата, един неразумен товар върху блюдото на съдбата. Нима в това неколцина волнодумци щяха да намерят съдбовния изход? Има грешки, чиито последици не могат да се изправят, както на гърбовете не може да се върне стройната осанка. Строшеното е всякога строшено и дрехата с кръпка не става нова. Ала това, което се случи, бе неразумният край на едно тъй дълго търпение и в него нямаше дори утешението за закърпената дреха. Няма конци, които могат да зашият съдраната одежда на съдбата.

Не бяха отзвучали думите на Косания, когато един грубоват планинец се извърна и рече:

- Докога? Докога ще чакаме да мъдруваш? Не измисли ли най-сетне умът ти изход? Вече нямам нийде никого, не ми е драг нито дом, нито живот. Очите ми не могат повече да гледат как другите умират заради твоето упорство, Косания...

Надигна се ропот. Хората настръхнаха и сякаш усетиха началото на онази стихия, чиято безумна сила можеше да заличи в един миг и миналото, и бъдещето на един град и много хора.

Косания мълчеше стиснал устни и слушаше как все посмело се надигаха гласове и довчерашните му войници да проявяват непокорството си. Какво беше се случило, та умът им се помъти? Къде беше сгрешил, за да загуби власт над тях?...

Бяха полудели людете на Ряхов или това също беше сън, като многото лоши сънища, които му идеха напоследък? Не беше сън. Десетина меча се вдигнаха над главата му и той усети как смъртният ужас скова ръцете му. Нозете му сякаш бяха срастнали със земята.

Тъкмо се готвеха да го прободат, когато като сянка отнякъде се промъкна тъмнокос момък. Пъргавото му тяло се метна и събори най-дръзкия от нападателите. Косания го чу да казва:

- Дръж се, татко !

И едва тогава разбра, че единствената му помощ беше дошла от сина му Борил. Но събудената му надежда остана напразна. Десетина все още здрави мъже извиха ръцете на юношата и с озлобени лица закрещяха:

- Ето, ето ви откупът на Али паша!

Тогава Косания се провикна:

- Безумци! Ще ви изтрепят до корен: и вас, и децата ви...Ех, глупост човешка! Нима къртиците имат криле да летят и воловете разум да мислят...

Ала беше късно. Озверената тълпа го превърза за един дървен стълб близо до градската порта... Чу как синджирите скърцаха и потъна в безпаметност.

Когато дойде на себе си, огнени езици танцуваха над покривите. Нетърпима топлина изгаряше очите му.През замрежените от дима зеници видя сенките на хора да се изнизват, блъскани грубо от копия. Стори му се, че съзря Елена с детето на ръце да бяга изплашена, и се напрегна да извика, но от гърлото му излезе хриптене вместо звук и земята се завъртя като огромно червено вълмо...

Единствено от онова време е останал като свидетел къс от крепостния зид и името на една месност между гр. Мизия и Бърдарски геран, която назовават Косания.
Летописците не са намерили думи да разкажат за съдбата на оцелелите от крепостта Ряхов.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Юли 25, 2011, 11:21:42
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Юли 25, 2011, 11:24:54
тава с фаин риидър и скенер ли а правено ели го набира тице буква по дума  ??? ??? ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Юли 25, 2011, 11:26:29
тава с фаин риидър и скенер ли а правено ели го набира тице буква по дума  ??? ??? ???
Ка и ще да е-евала за труда! ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 25, 2011, 11:27:45
 guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 25, 2011, 11:30:35
тава с фаин риидър и скенер ли а правено ели го набира тице буква по дума  ??? ??? ???
книжката си ми е лична у дом, ма тоа расказ го намерих и онлайн та ви го пущих за по-бръже. ма другите лас ше требва сканираньееееее.... :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Юли 25, 2011, 11:36:12
Благодарско, Маруцке, тава ме потресе...  :-\ :'(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 11:58:09
ооо Маруцке я има книжката с сички легенди и предания от СЗ с легендите за произхода на местности имена на села и градове + бела слатина, хърлец .. най известните родове он СЗ то там има и Косаня... а местност Косаня  я има в Мизия и не безизвестната фирма Косаня ... се са заричам да качъ некой неща тука ма те...тама има разказ и за моя род Сандулови от каде произлиза  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 12:31:51
ше снимам книгата довечера и ше я кача... оно събирането на легендите ,разказете и подготовката на таа книга са от 2 мизиянци ...мисла, че беа некъв мъж с фамилия Турлажки  па жената не повна ...ше вида часка...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 26, 2011, 01:51:02
я мисла че подобна тема има негде.Но тава неа важно-важно а да се сканират и качата книгите ,щото тиа книжици не моо се намерат по библиотеките и книжарниците,па и по-младите вече трудно съ ударат да четът рътиени книги,а тука у интернетя се некой ша прочете откъде му а корена и откъде а произлезъл.Пофално е тава дело на Мариуца и бесния.Я мисла че  негде из Монтана имах една такава книга издавана у Михалоград  лаас от родолюбеца Н.Намерански,па с митове и легенди за  СЗ и там съм прочел за пръви път още като пишлигар 7-8 годишен за Чипровското възстание ,Жеравица,Манчо ПУнин,за граф Текели и други работи къде сеги като дрът ломпарец ги четем нАучно......


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 26, 2011, 07:52:25
Бесняк, таа тема за легендите ги има направена от Добри вече, ми си сака продължение, та нема да праиме друга, а тука ше пущаме кво намериме и те така... ;)
http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=531.0 (http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=531.0)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 11:12:47
(http://media.snimka.bg/9065/024386343-big.jpg?r=0) (http://besniamiziq.snimka.bg/other/koleda.558987.24386343)                                                     та я те книжката ... ако знаате с къв подход съм я зимал от една кметица на едно близко село ... таа изобщо немаше на представа кво ми дава ...сал рече оо немаш грижи оно тава кой ли го па чете ...е я и не чаках втора покана направо я муанах у пазвата и откинах... ;D ;D ;D таваа злато на златото...(http://media.snimka.bg/9065/024386344-big.jpg?r=0) (http://besniamiziq.snimka.bg/other/koleda.558987.24386344)  копирам в исал фрагменти ш ес амъча да го напраа тава на скенер (http://media.snimka.bg/9065/024386346-big.jpg?r=0) (http://besniamiziq.snimka.bg/other/koleda.558987.24386346)  е тука таа страницаа за Добри  :)  (http://media.snimka.bg/9065/024386340-big.jpg?r=0) (http://besniamiziq.snimka.bg/other/koleda.558987.24386340)     а те тава е за мене я съм от най стария род декаа заселил Хърлец   :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 26, 2011, 11:17:49
 guru guru guru
сканираш и качиш,нема начин....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 11:21:04
Чворе има и за Оряхово нещо ма чек да вида кво беше ...ей тук аима сичко за кво са сетите...из целия топрак ...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 26, 2011, 11:26:12
Бесен тава е богатство  :punk: :punk: :punk: ...пази а таа книжка куту газъ си  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 11:30:55
Оряхово се споменава доста пъти в няколко разкази с  конкрети неща ... ама само разказ нема ...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 26, 2011, 11:35:43
КРАЛ-БАИР е една от най-известните книги с легенди за Врачанско. И звучат малко като чудновати приказки. А ония Дунавските легенди са описани като истински случки, се едно четеш исторически роман. Абе и една легенда да заповниш от края си, па е нещо.  ;)
Я ше публикувам у другата тема неколко матриала.  ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 11:36:53
(http://media.snimka.bg/9066/024386942-big.jpg?r=0) (http://besniamiziq.snimka.bg/other/koleda.558987.24386942)  (http://media.snimka.bg/9066/024386941-big.jpg?r=0) (http://besniamiziq.snimka.bg/other/koleda.558987.24386941)                                                     те и съдържанието некой мое познае нещ оот неговия си край... :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 26, 2011, 11:38:08
Млого интересно, ако отбереме да сканираме нещо , требва да го пратиме на отличниа у таа дейност сайт на Васко Карлуковски promacedonia.com (http://promacedonia.com) за съхранение и разспстранение


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 26, 2011, 11:46:12
тава е безценно и наистина требва да се сканира .Я лично немам абсоютно нищо против да пратиме то бисер у сайта Промакедониа-тъкмо ша има и от родниа СЗ богатство тамка....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 26, 2011, 11:54:18
така я предлагам да я прата на един от вазе по еконта да го напрай тава кут ората сгодно за чете , подреденко абе грамотна работа ...я неам нерви да я свръш атаа работа ...та решете виа кой е най добър з атаа задача и я пращам ...сакам сал да са варди кут очите с итава книжле и да ми го прат ипосленкъ пак ... :)  заран ше ида да испроса едно луксозно издание уникат  на сички загинали войници от Врачанско ... начи село , околия име презиме фамилия и фотка с указание каде е загинал чин рота полк .... тава са участници  у сите дивотии дека са ни завирале смрадовете


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 27, 2011, 12:08:29
 guru
Бесен,та да стане скана къкто требва-т.е .със равни страни и сичко къ си требе,книгата требва да се разкачи-т.е. да се откачи подвързиата и листовете да бъдат с целиа си размер.Тава е идеалниа вариант.Другиа е да се сканира сичко на ангро и после  да съ обработва.я би се фанал с таа богуугодна работа ма не знам коги ша успеам да го напраа... :-[
ако успеаш да намериш и таа със загиналитеБог да ги прости-цена нема да имаш!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Юли 27, 2011, 12:13:12
Бе мисла си ако се сканират като картинки с голем размер, ше се чете идеално и афтентично се едно разгръщаш книгата...нема нужда да се разкача нищо и да са баталисва ратията...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: plamen_val в Юли 27, 2011, 03:30:18
Добър ден от Пламен Валентинов! Благодаря за поканата за регистрация във форума!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: jaio в Юли 27, 2011, 03:32:57
Добър ден от Пламен Валентинов! Благодаря за поканата за регистрация във форума!

добре дошъл
але ти темата ф която тряваше да го напишеш тава  ;) http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=32.0


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Юли 27, 2011, 03:45:03
Добре дошъл! Каква убава изненада! Време беше да клопнеш тука вратницата :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 27, 2011, 03:49:51
Добре дошъл пламене - за назе а чест да моа коментираш с назе зеверозападната литература и секакви други теми  ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 27, 2011, 03:51:38
Много,много приятно ми а ,че Пламен а дошел при назе!Джайо е посочил темата де съ представяме-тава при назе си е като ритуал,един вид-каниме та да седнеш с назе на една маса,да пийнеш греана-ели не греана рекийка-според сезоня,да боцнеш мезенце и да отпочнеме благите лакърдии.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 27, 2011, 04:15:20
 Шъ ми а млого кеф а съ регистрираш у форумъ.Послушъй оратъ,каде съ писале преду мене и немъ а сбръкъш.Дубре душол!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Юли 27, 2011, 05:33:27
Радвам се да "видя" Пл. Валентинов в този форум сред нас!  ::)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 27, 2011, 06:03:41
Чворе уредено е заран ше ида да зема книгата ...умрех си от кеф  :duhovata: :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 27, 2011, 06:13:09
Браво Бесен,добро дело връшиш! :punk: :punk: :punk: :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 30, 2011, 01:13:37
Лозицето на белия отел

(http://www.prikachi.com/images/142/3628142u.jpg)
 
Бай Миле вървеше между редовете и попържаше непознати за човечеството пцувни. Толкова го болеше и му беше ядно на мъжкото му отроче. Какво Косе Босе се извъди! За нищо го не биваше! Нищо не подхващаше! „Неам мерак за нищо! Не ми а дошло.” – все повтаряше.
Лозицето бе натежало от плод. Амброзията на Северозапада – белия отел, 5 декара... И к`во?! Бай Миле сам се грижеше за него – пръсканье, колтученье, копанье, разрежданье на листята, торенье и напояванье... Всичко вършеше сам, до мига на развиванье на канелката. Е, тогава синчето Методи започваше да проявява жив „напоителен” интерес. Нема лоше, ма дако да беше поработил нещо по лозицето, по – благо щеше да му е. Ама неще, и неще...  Сигурно от години не бе идвал до лозицето, забравил е пъкя към него. А сега трябваше да се прекопа, плевясало бе. Грозгьето са криаше в израслите на бой плевели. И бай Миле ходеше, кореше, пцуваше...ама лозицето нещеше молитва, а мотика! И не мотика, а мотики.
-   Хайде, Мето, тръгвай с мене! Виж си боя! И за теб ще се намери мотика. – подканяше сина си бай Миле.
-   Я съм от движеньието „Blind tomahawk” („Кьорава манара”), мотиката ми е противопоказна. – Откачаше се Методи. След което яхваше кулолоту и ръгваше по шашкънии с приятеле.
Бай Миле въздъхна издлибоко, обърна се към барачката с инструменти и свел глава се упъти към нея. Избра си любимата мотичка и подкара като японско багерче. Копаше и от време на време любовно погалваше грозгьето. Всеко зрънце бе като малко слънчице за бай Миле. А какъв аромат! Каква благина! Какво успокоение му донесе вида на натрупаните с плод лози!
И тогава дочу гълчавата...Спря точно пред лозето. Обърна се бай Миле и що да види?! Мето с дружина! Подскочи от радост Бай Милевото сърце! Те, помощ иде! Като се включат всички, за половин ден ще освободят белия отел от плевелите, ще полеят и оставят на слънцето да свърши останалата работа.
-   Оооооооо, сине майчин! Как се сети? А, бравос! Чудя се, к`во да обърна, че си дошъл!
-   Не се чуди бе, тате! Нали обръщаш лозето? Ако тава помага, утре пак че минем! – тържествено обеща Мето. – А ние отиваме на барата за риба, та поне за вечеря да не мислиш, тя ще е от мене! – уточни сина.
И движението „Blind tomahawk” навъртя педали къде барата...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 30, 2011, 01:24:22
Бива,бива добо а-като съ коригира тук таме неко дума да звуми точно къ требва е идялно! :punk: :punk: ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 31, 2011, 01:38:56
Бравус Кумице , ногу ми ареса  :punk: :punk: :punk: манко на сериал ми заприлича и сиги ша чакам втората сериа  ;D ;)

Разказа е ногу убав , имам само ена забележка , не забележка де ми съвет , що вика дофтура барни гу тук таме и гу издокарай баш си по нашенски , гаранцеа ти давам че ша има друго въздействие  ;) :P
....и пущай втора сериа  :green: :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Юли 31, 2011, 06:12:01
 За пръвъ сериа guru.Чакаме фторъ нъ диалект(до колко умеаш).


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 31, 2011, 11:49:33
Странна работа-на човек от югоизтока,да му аресва да пише на езика на северозапада :)Па даже се и получава-бравос!
Забелешки тук се не праат.Може само неко съвет,свръзан с особеностите на диалекта-примерно:
култученье,копанье,бранье-без И-тата,макар че нема правило за такова писанье,ма диалекта,озвучен буквено така звучи.Иначе с И-тата отваа къде мьеканье ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 31, 2011, 11:59:29
+1 за баце Митко ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Юли 31, 2011, 12:10:57
Браво на Кумичката она ппулека лека ше сфикне оно немоа отведнъш да са препрай говора (http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif)(http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif)(http://fishing.troian.com/Smileys/new/3.gif)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 31, 2011, 12:27:09
+1 за баце Митко ;D

Даа цдобре е, ма щом сакаш да се учиш, требва също 'а знааш че вместо "брадва" се използва кючовата дума "манара" (умалитена форма "манарче"  ;D ;D ), освен тава буквата "ѣ" винаги се чете "е" и никога "я", демек "всека" а не "всяка" (освен на кулски ма он е башка)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 31, 2011, 01:06:42
и даже не ,,всека" ,а ,,сека" ;D Кулскиа къто е извесно е подвид на СЗ наречието със силно тетевенско влияние ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Юли 31, 2011, 04:52:17
Взех под внимание всички съвети и тихомълком ги нанесох  ::) ;), макар че идеята ми бе някой друг отново да свърши тази работа. Аз обещах само, че ще направя плах опит, а не че ще се справя със СЗ диалекта.  ;D Чак страх ме хваща, да не ми поискате хонорари за чуждоезиково обучение. :no: ::)  :green: Благодаря за подкрепата и насоките!  :) :krkanje: :krkanje: :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Юли 31, 2011, 09:49:04
Взех под внимание всички съвети и тихомълком ги нанесох  ::) ;), макар че идеята ми бе някой друг отново да свърши тази работа. Аз обещах само, че ще направя плах опит, а не че ще се справя със СЗ диалекта.  ;D Чак страх ме хваща, да не ми поискате хонорари за чуждоезиково обучение. :no: ::)  :green: Благодаря за подкрепата и насоките!  :) :krkanje: :krkanje: :krkanje:


Па ако сакаш че те опраиме с чръвениа молив - само се не расрдиш що оно малко като се едно даскал попраа грешки- затава караме по издалеко с коментариите  ??? ???


За по подробни данни виж те таа темица:
http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=684.0 (http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=684.0)

а за ептен длибоки и теоретични знаниа http://www.kroraina.com/knigi/jchorb/st/st_2_b_zap_1.htm (http://www.kroraina.com/knigi/jchorb/st/st_2_b_zap_1.htm)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Юли 31, 2011, 10:50:18
       За едни сприа-за други кирия

  Те такова чудо даже и най-дрътите съвременници не беа виждале и не помнат.Оно сприа ли беше-страотия!Вирушка отсекъде-сал се таиш,мирваш и глеаш ква пакос че последва.А пакости млоого!Най-първом беа потърпевши големите,високи таполи.На по-откритите места станаа големи сакатлъци.Пада таполата,бута бината на двора,забира сЕ жици на високото напреждение,кабелна телевизия,интернети и се пльосва у двора на комшиите отсреща-късмет че не а връз къщата,ми връз курник,боджак и такива те селскостопански постройки.Един ден пълна мобилизация на ора и техника за разчистванье на пътищата,блокирани от паднали дръвета и кви ли не части от покриви,кофи за боклук и т.н.-барем доста орица посъбраа дръвца за зимъска.Два-три дена без ток,а жегата се уилила като олигофрен,та сумаа ти провизии из фризерете зеа да дават фира.Оф,да се не враща такова чудо,че изгинааме!
  Тава събитие обаче най-трайно че остане у спомените на двама човеци.Едва ли такова преживяване има аналог у сички видове статистики.
 Бурята беше страшна,ама за тоа къде а е видел и бил насред ньеа.За некои ора у тоа ден,тава далеч не а било най-важното събитие.За такива ора бурята дошла и си отишла и отнесла или донесла нещо.Такъв беше дена и за един небезизвестен у родниа си край северозападен индивид.Един от тиа,които изживеват живота си с прекора си и с ньего си и отваждат от тоа свет ,без да се сеща почти никой за истинското им име.Те такъв беше (и сЕ още си е ) Кърнаки.Човек,на който Господ му е спестил бая много неща или по-скоро некак си набръже и през пръсти го е издеял и го пущил у живота.Почти изцело глух,на педесе процента-нем,естествено-дрът ерген,обаче веселяк и майтапчия и съчетано с неразбираемия му за повечето ора речник,голем смех пада като се "заговори" с ньего човек.
  Тоа ден Кърнаки бил одил с каручката,теглена от магарето Фори,до едно съседно село по ньегова си работа.Фори,като едно добре обучено животно,къде и да го закараш,винаги си знае обратниа път до дома.Та на вращанье Кърнаки,явно подпиинал,се изпружил у каручката,вкючил на автопилот и заспал.Фори смирено опънал нагде дома и къ се а борил с ветъра,сал он си знаа.По едно време обаче,към краа на селото, Фори запрел на место и не тръга.Кърнаки като усетил липсата на приятното приспивно подрусване на каручката,се събудил,поогледал се и нежно подканил Фори:
 -А та бем мамата,жено шашова!А та кара де!
Кара,кара,ама неще.Дигнал се Кърнаки,сленал от каруцата и що да види!?Фори спрел насред пъта,а пред ньего един скован от дъски ,фазер и неколко греди клозет.Истински клозет насред пъта!Обиколил го Кърнаки отсекъде,спрел се пред вратата и почукал:
-Има неко?Ей,алото,има неко вътре?
И като не получил отговор,бутнал вратата.Да,ама она закючена отвътре.Като у секи един селски клозет и тоа имал на вратата си неко дупка от чворове.Погледнал Кърнаки през една дупка и видел че вътре нема никой.Почешал се по врътняка,па прикарал каручката по-сгодно и бутнал клозета у ньеа и отпрашил.
 На другия ден се чу,че у съседното село на един човечец,къ си клечал у клозета,бурята му дигнала целата "масивна" постройка и я отнела нанегде.
  Е,така е-за едни-сприа,за други-кирия...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Юли 31, 2011, 10:54:13
 :smeeeh: :krkanje: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: besniamiziq в Юли 31, 2011, 10:58:21
 ;D ;D ;D ;D :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Юли 31, 2011, 10:58:36
 За едни сприа-за други кирия :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Юли 31, 2011, 11:28:04
 :gnjasanje: :montana: :almus:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Юли 31, 2011, 11:34:40
 :punk: :punk: :punk: :smeeeh: :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Август 01, 2011, 05:54:40
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Август 01, 2011, 08:46:31
 ;D ;D ;DОстава и пироня с нарезания весник да е бил вътре и кирията ше му е пълна! :green: :green: :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владо в Август 01, 2011, 09:15:07
Доброа Митко.Глей таа сприа у Влъчедръм къ може и ут веселътъ стрънъ да са погледне.
 

 Дупкатъ триъгълна лиа била ели квадратна ели на аризан кон му са негледат зъбите ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Август 01, 2011, 01:42:58
 :smeeeh: :smeeeh: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Август 01, 2011, 07:29:21
 :smeeeh: :smeeeh: guru :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Август 18, 2011, 08:04:23
СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПРИКАЗКА

Живели не много отдавна двама братя на които няма да споменаваме имената, защото те не са важни за нашата история. Важното е, че за разлика от старите приказки, където братята обикновено са трима - най-голям, среден и най-малък, в съвременния живот сме преминали към далеч по-ефективния и откровено по-лесен модел на двамата братя.

Ето и няколко примера, които нямат абсолютно никакво отношение към нашата история, но пък ще онагледят този т.нар. двубрат модел - братя Илиеви, вече покойници, братя Маргени, съвсем живи, но пък много болни, братя Галеви, които всъщност не са истински братя, а братя по оръжие, братята Рижи, братята Крокодили  и т.н., и т.н.

Та, живели тези двама братя в един китен български градец и на никой не пречели, ама пък на тях им пречела постоянната паронемия, която е доста тежка болест от групата на анемиите или с по-прости думи казано - недоимъчните състояния. С оскъдните наследствени средства отишли в Големия град, където учили-недоучили, изкарали-недоизкарали по едно полувисше-висше образование, кетапите за което им давали абсолютно нулеви шансове да си намерят каквато и да е работа.

Върнали се в китния градец, ипотекирали семейното жилище и с набавените пари взели под наем една мъничка закусвалня с фурна към нея, носеща гръмкото име "Златната ябълка". Потръгнало им на братлетата - въпреки дипломите, не се свеняли от тежка физическа работа, не си позволявали компромис със качеството на приготвяните закуски и децата от близкото училище, които престанали да правят оборот на предишния собственик, били отново спечелени като клиенти.

Еден ден, обаче, както става в съвременните български приказки, в закусвалня "Златната ябълка" влязъл Ламята от местната борческа групировка. Водел със себе си  Змея, който съвсем не бил Горянин, а от едно близко село и Самодивия, който не само, че " не бил сам ", понеже на втория му етаж доста хлопали кепенците, ами и бил див на колибарски петел.

- Избирайте ! - рекъл Ламята и в огромната му месеста лапа сякаш от нищото се материализирала бейзболна бухалка, която, поради размера на въпросната лапа, изглеждала крехка и малка като клечица за зъби. - Или ни давате част от плодовете на вашия труд или с момчетата правим всичко на млевина. Имате точно месец време да си помислите, на тридесетия ден ще дойдем за отговор !

Угрижили се братята, зачудили се как  да се измъкнат от неприятната ситуация, накрая отворили жълтите страници и попаднали на телефона на "Неволя Консулт - ООД" - правни услуги.

- Да-а-а ... - провлечено изрекъл консултантът, след като братята го запознали с казуса "Златната ябълка". - От правна гледна точка, въпросните лица нямат правото да искат това, което са ви поискали, но от друга страна, нашата държава не е и никога не е била правова, така че скромният ми съвет е да им платите. После уморено претрил стъклата на очилата си с носната си кърпичка, а след като поставил очилата обратно на клюновидния си нос, претрил палец, показалец и среден пръст в онзи универсален жест, който навсякъде означава едно и също - "Платете и на мен !"

Платили му братята, излезли от кантората и хоп - шмугнали се в първата изпречила им се кръчма. Така и така всичко отивало по дяволите, поне да се наквасят едно хубаво, пък утре ще му мислят отново. Да, но онази весела мадама, която някои наричат Съдба, решила да им се притече на помощ. В кръчмата влязъл техен приятел от ученическите години, известен с артистичния си псевдоним Лисугера.

Този хубавец гравитирал около една група авто-джамбази в града, бил спец по електрониката и можел да обезвреди и най-добрата защита на автомобил, за времето, което е необходимо на човешкото око да мигне, а както показвал прякорът му - бил и прекалено хитър, за да попадне в ръчичките на Темида. Седнал Лисугера при тях, поръчал си едно двойно, разговорили се за общи авери от миналото и от дума на дума, порядъчно подпилият по-малък брат, споделил проблема.

- Това не е проблем ! - ухилил се Лисугера. - Викнете ми още едно двойно, докато аз изляза навън да врътна един телефон.

Върнал се и рекъл :

- Работата е опечена ! Свързах се с  Ловеца - ченге от горните етажи е, не ви трябва да знаете повече. Сигурно се досещате, че той е причината да си разигравам коня насам-натам, без вече да са ме окошарили. Гарантирал съм за вас, ще свие сърмите на Ламята и момчетата му, но ... условието е да платите, разбира се. Парите ще дадате на мен, аз ще съм ви посредника и ...

... приказката свършва някъде тук, без особено ясен край, но пък с една-две важни поуки :

 "Който се учи той ще сполучи" и "Който не работи не трябва да яде"  са морално остарели лафове. Зависимостта по-скоро  е обратната - "Който се учи, може и да не сполучи" и "Който работи, трябва да даде, за да яде !".

"Приятел в нужда се познава", също търпи леко изменение - познава се, ама срещу съответното заплащане ...

Такава е съвременната българска приказка. В нея доброто рядко побеждава и Ловецът обикновено не е по-стока от Ламята.

зав. 18. 08. 2011 г.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Август 18, 2011, 08:16:58
Еех.Ренген,Ренген,убава ти а приказката и верна,ма като е четох си приповних,че я съм играл у тоа театър,само че фместо брат ми,жената пати с мене от Лами и Ловци и съвсем нищо не е измислено тука,освен имената,за съжаление.Маани,че ме налегнаа едни мисли...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Август 18, 2011, 09:38:27
ндаааа...убава приказка.А къкто казват у ,,етих ваших интернетах"-,,А если у их был короткоствол,все бы сложилос иначе ;)"


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Август 18, 2011, 10:53:43
мдаа, и язе съм слушал такиви приказки...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Август 19, 2011, 05:08:03
 Добра а прикаскатъ,Ренген.И поуките съ млого верни...зъ Българиа.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Септември 01, 2011, 12:36:30
А добър ви ден  :).
Я едно бе обещал - за репортажите, па друго стана. Репортажи - заран. А вчера вечерта седнааме с жената на маса за пръв път у новата квартира и я отвори едно шише бел отел на двайсе и печестина годин. Гогата ми го даде, у репортажа че ви покажем снимка. Пийна и после си легнааме. Ма къде един и половина са събуди, връте са, връте, не можа да си намерим место. Па седна и написа те тава те. Верно има неква сила у отела, ей!!

УМРЕЛИЯ
Киро на Маджарете ич не беше стока. Може едно време и да а бил свестен и оправен човек, ма откък са пропи, не става и цифката да си фрълиш връз него. Оно и никой не помни, коги а станало тава де, кой и да питаш, секи че ти каже:
- Па он пие, откък са помним!
Ма лазда а имало време, коги пиянството му а било не ча толко лошо, що с стрина Мика отчуваа двама сина. Абе, отчува си ги баш жена му. Веднъга подир казармата они си фанаа пъта и са не видоа. По-големия, Тодар, са дигна, та отиде у Габрово. На село кракъ му не стъпи повече. А по-мининкия, Юпчо, са заби ча у Харманли – он там служи, там направи свадба, па маани другото, ми и ньихните не покани. Епа кък да ги покани, като баща му ич не а за пред ората. Коги и да го прибиеш, се си закъснел. На него манко му требва. Ударил а педесе грама и а припалил матаретката. Псува, обижда, скача на бой... Бегай маани са! Да му са чудиш – четиресе кила с мокри дреи, метър и педесе, ма злоба збрал за целата околия. Ем злопаметен, ем бръзорек, да не си му пред очите. Види ли та, че ти са отще да си са раждал. Се че са сети нещо, къде ич ти са и не сака да го поменува. Па и като почне с попръжни да го разпраа, да са чудиш да са куташ ли, ели да му избиеш зъбите. Даже Кева на Бежанците не можеше да ги реди като него, а она срещне ли та заран, да са повърнеш дом и нищо да не пофащаш цел ден, що ели че са осакатиш, ели че са поболееш.
Зимъска Киро от оремага не излазаше. Заран чекаше отпреде бай Васил да отвори и докъде го не изгонат да затварат, са не отлепаше от масата. Много не пиеше, що и пари немаше, ма три пъти да гаврътне по сто на ден му стигаше. С тоя неговия език лазда три пъти по толко пъти и бой едеше, ма тава му не затвараше устата. Даже още го настървеваше на псувни и клетви. Кък ги измисляше, да му са не начудиш?! Проклет човек, ей!
Иначе номера на Киро беше друг. Он живеяше горе до Бъзавешкия път, къде гробищата. Къщата му беше останала от баща му и макя му – кирпичена, поразкривена от времето, ма още стоеше. Местото беше за тава пиянде идеялно. Он се са присламчваше къде погребенията, дека минаваа покрай ньих, та намазваше винце, па и рикийка от опечалените. Коги събота и недия ората изнасаа на умрелите я четиресе, я три, я шес месеца, я годин или повече, вечерно време Киро обикаляше да излочи де що са оставили вино у шишета по гробовете. Летоска по некой път он си и замръкваше там, що му са преплитаа краката и не можеше да стигне дом, дако и къщата му да беше на има-нема двайсе метра от гробищата. Еле па през авгус, коги от градовете са прибираше на село сума ти народ, тоа пияндурник не мръдаше оттам. Сички у село го знаа, ма кък да му не налееш – оно а греота! Па и си трааше на тава место, да му са не начудиш. Срещнеш ли го из село, се че са сети нещо накриво да ти каа, проклет а колко си ще. Ма горе на баира си не отвараше плювалника дума да обели, само са наливаше с кво му сипеш.
Една есен, къде Димитровден, Киро са не прибра дом. Стрина Мика си легна рано, без да го чека, що си знааше, че он преди да затворат оремага нема да си дойде. Ма заранта като стана още у тевницата да нарани гадините и го не види на съседния креват, бая са позачуди. Не беше валело скоро, ма времето си беше бая студеншко, да не замръкваш навънка. Забръка на прасето, фръли куруз на кокошките. Почна да са развиделева и она реши да погледне навънка. Като са подаде от вратницата, виде мъжа си на сто метра от дом – паднал покрай селището на комшиите, под един орей, израсал до улицата. Жената са спущи къде него, да си го прибере, ма като го наближи, са сети, че нещо не а уред. Оно че смръдеше на пращина, смръдеше, ма Киро беше посиньел целия и ич са не усещаше да диша. Стрина Мика са завайка и занарежда:
- На кой ма остави бе, Кире, сам-саминка на тоа свет?! Айде стани, да си одиме!
Ма Киро не рачи. Беше станал на дръво. Мика го дигна – колко пъти го беше влачила така – и, куту от време на време бришеше с ръкав слъзи, прибра мъжа си дом. Обади са на комшиите, на тоя-оня и бръже целото село разбра, че пиеньето най-накрая а довръшило Киро на Маджарете. Вечерта седел у оремага, овчарите баш тигива си збрали парите за овчарлъка и го черпиле. Викнат му едно, он си отвори устата, па они му фрълат един бой. И така седъм-осъм пъти. Много са не разбра, пиеньето ли го а довръшило или боя, ма никой и не придиряше. Немаше човек, дека да не а доволен, че тоя проклетник най-накрая са маана. Оно по некой път да са чудиш на Господ, що ги ражда тикива – никва файда от ньих, само ядове.
Та стрина Мика беше решила да направи погребение на Киро кък си му а реда. На село сички беа неверници, не са посещаа за цръковни празници, ни са венчаваа, па и кръщеньета не правиа лазда от двайсе и кусур годин. Преди Девети са беа позбрали некакви пари, почна градеж на нова цръква. Дигнаа дуварите, направиа покрива, и дотам. Така си и стоеше недостроена. Даже камбаната висеше окачена до старата цръква, и от време на време попа ньгя биеше на умрело. Що и клисар даже си немаше.
Аврам Попа беше много колоритна личнос. И баща му беше поп, и деда му. Он са беше изучил у Семинарията, ма отдавна дигна ръце от таа пропаднала енория, и само понекогиж си мърмореше под носа нещо за Геени Огнени и разни други учени рабути. Викаа го само от време на време за погребения на некой и друг старец и тава си беше. Ептем са беше отчаял, а откък умре попадията, са затвори дом и одеше само до магазина три пъти у недията за леб и некоя друга благинка. Лазда са мислеше за отшелник. Оно тава ич не беше и трудно де, оти къщата му беше последната у село, а комшиите му беа измрели, та около него дворовете беа запустеле.
Та стрина Мика са запъна и сака да напраи погребение с поп. Що ньги беше щукнало тава, никой не можа да разбере, ма те, она реши и прати комшийката Ценка да викне Аврам. Иначе Мика набръже среди сичко. Заранта рано оди до пощата да са обади на синовете. Кво са си приказвали, са не разбра, що Ленчето Пощаджийката не щея да каже, ма куту са прибра, рече:
- Днеска че го погребваме, нема да дойдат.
От ЗанКоопа докараа един ковчег – от ония, набръже скованите от чамови летви и шперплат. През октомври са беа научили да си приготват двайсетина за през зимата, та да са не абат у студеното да работат. Мика закла един петел и една кокошка. Комшийките ньги помогнаа да свари чорба и да ги опeче с картофи. Свариа жито и тава беше. Оно и немаше кък да бъде иначе, що дойдоа има-нема десетина човека. Киро си беше ньиел, та немаше приятеле, а родата му отдавна не сакаше и да чуа за него. Та по обедно време освен Гошо и Коло – селските гробаре, са сбраа комшийките, некоя и друга бабичка от маалата и попа. Стрина Мика беше облекла Киро у некъв кастюм – откъде го извади, само она си знаа. Мрътвеца лежеше у долната соба на кревата с склопени очи и свещ у скръстените ръце. Оплакването не беше длъго. Мика плачливо занарежда, ма никой не подфана да ньги пригласа. Само от време на време некоя от жените от кумова срама подсмръкнеше. Та след десетина минути мъжете дигнаа телото и го сложиа у ковчега. Удариа по два пирона от джамджийските от двете длъги страни, па го нарамиа сами си. Да беше за некой друг, жена му щеше да умре от срам – да носат гробаре ковчега, и да нема кой да понесе кръста преди ньих. Ма гробището беше през улицата, па и сандъка с мрътвеца я имаше, я немаше педесе кила. Оно па добре, че и гробарете са съгласиа, що на Киро езика и ньих бая ги кръщеваше.
Пренесоа Гошо и Коло ковчега до трапа и дойде ред на Аврам. Ма и он гледаше да претупа сичко. Прочете от Библията за печестина минути кво са чете за умрело и не обели и дума повече. Гробарете подпъхнаа въжета от двете къси страни на ковчега и почнаа да го спущат. Коло беше застанал откъде краката. Он беше обут у галоше и десния му крак са лизна на една страна. Мъжа изпущи въжето, ковчега са завали и удари у дънато. От удара паянтовата конструкция не издръжа и отлево капака са понадигна. И тигива отвътре са показа отпръвом ръката, а после и целия Киро. Он са поизправи замаяно и почна да са оглежда наоколо. Жените опулиа очи, разпищеа са и са пръснаа куту пилци:
- Вампиряса, вампиряса! Тенъц!
Гробарете пребледнеа и трътиа и они. До трапа остана само Аврам, цел разтреперан, стиснал с посинели пръсти Светото писание. Он немаше сили да мръдне. Само шепнеше с пресъанали джуки:
- Господи, помилуй мя, грешния! Господи, помилуй!
Мрътвеца са поогледа, па издрапа нагоре от трапа по стъпалата, дека ги беа направили гробарете, куту копаа гроба. Он подмина покрай вдръвения поп и фана през пъта право дом. Подире му остана смрад на кисело вино, анасон и мента. Влезна у собата, виде приготвеното еденье на масата, седна и почна да куса от чорбата от една паница. Куту я изеде, са поогледа, мерна шишето с рикия у средата, пресегна са, па си нале у една водна чаша. Надигна я и си сипа от картофите. Докъде не преполови шишето, не стана от масата. После са тръколи на кревата и заръка. Така го и намери стрина Мика подир два часа, коги са престраши да са прибере дом.
Подир таа случка нищо са не промени. Сичко си тръгна постарому – и пиеньето, и псуваньето, и боя. Киро живе още седъм годин и най-накрая си умре, тоя път наистина, на шейсе и осъм. Ама вече му не викаа Киро на Маджарете. Коги станеше дума у село за него, секи са подилваше:
- Аааа, Киро Умрелия ли? Маани ньгя таа мръша! Он на ньеговото си погребение са а гощевал!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Септември 01, 2011, 12:41:01
еее, тава я голем разказ, Владкооооооооооо  :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Септември 01, 2011, 12:46:32
 guru  :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Септември 01, 2011, 12:51:29
Одличен раскас! Браво!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 01, 2011, 01:17:03
 guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Септември 01, 2011, 01:39:25
 :punk: Браво, Владо!  :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Септември 01, 2011, 01:48:14
Много до̀бар ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Септември 01, 2011, 02:00:22
Голем! guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Септември 01, 2011, 02:32:09
Браву Владу ;D ;) ;D :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Септември 01, 2011, 02:47:26
Бравос,Горногнойнишки ;) :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Септември 01, 2011, 05:48:57
 guru guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Септември 02, 2011, 01:54:22
Нема го Владо сума ти време....пи бел отел и оп..... guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Септември 02, 2011, 02:11:02
Думи немам , голем разказ  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Септември 03, 2011, 12:44:31
Убав разказ Бравос guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Септември 03, 2011, 02:42:47
            Некогиш-на запад
               

  Едно време,га се развиваше социализъма у назе,нещата не беа ча па толко зле,къ си мислат некои.Ората не са били ча толко залупени и закрепостени.Не а липсала и информация за събитята и живота из страните от "загниващия" капитализъм.Имаше едни супер мощни транзистори  наречени ВЕФ,които беа като прозорче към оня свет,къде ората трудно живеа и млого се мъчеа.Благодарение на късите вълни и радио "Свободна Европа" сичко това достигаше до юбознателните орица от социалистическиа Северозапад.Е,друг е въпроса ,че такива станции изедоа главите и на не малко ора,като ги ориентира къде Белене,с цел трудово и идеологическо превъспитание,ама тава е друга бира.Та така и у Вълчедръм ората не са се остаали да не знаат клюките за отвъд стената.Даже по едно време,разкрепостяването фана такива размери,че можеше и с личниа си афтонобил(Жигула,Москвич или най-много Трабант)да си напраиш ескурзия до неко "братска" страна.Доживели етапа на такова главоломно развитие на нещата,семейство вълчедръмчанье решили да се възползват от таа "привилегия".Посбрали парици от летната жътвена кампания и решили да се порасодат до братска Чехословакия.Естествено,такова нещо,из такива Северозападни селища,си е било цело събитие.Ората,преди да се решат на таа крачка,сбирали информациа дълго време.Братска-братска,ама колко по-на запад,толко по-лош живота там,заради лошото влияние на оня прогнил строй.Таа,тава семейство напраило солидна подготовка за похода,като зело сички необходими мерки,против евентуални провокации.Така де-като видат таа бела,измита Лада,тиа ентелегентни и умни българе,ората там моа да завидат и кой знаа к'во може да им родат главите.
 Между другото,за да не злепоставяме героите от това събитие,ще ги наречем семейство Барбарони.Не,това не е случайно.Татко Барба по тава време е негде у 150 кила,мама Барба-къде 120,а манинките Барбарончета(две сладурани на 11 и 14 години)аха-аха да ударат стоте,ама още мааанко им не стигало.За това семейство яденето въобще не било небходимост,ами едно от най-големите удоволствия у живота.Та какво по-убаво от това ,да превърнеш необходимостта в удоволствие.Но пък немало по-голем ужас за тех,ако това необходимо удоволствие било възпрепятствано по некакъв начин.
  И така-белата Лада била педантично почистена от жито,ечемик,кукуруз,курешки,дърденки и солидно количество пепей,снабдена с абсоютно сички необходими подробности на задължителното оборудване,та даже и здрава резервна гума.Товароносимостта и била подобрена с допълнително добавени пружини.Една подробност само към приготовлението,било специалното оденье до Халите у София.Защо ли?
  Дошъл така очакваният ден на тръгването.Вълнението стигнало върха си.Трепет и суетня обзели сичките Барбарончета,но най-накрая тръгнали.Щастливи и подготвени за всичко,нашенците  наближили Сръбската граница.Спрели за рутинна проверка на документите,която минала успешно,но...Дошъл момента,в който митничарят помолил шофьора да отвори багажника за проверка.Татко Барба с неудоволствие протегнал левия си крак от Ладата,понапънал се,изпъшкал и се изтърколил от возилото,което в този момент се килнало силно надясно.Пристъпил човека към багажника,пъхнал ключа,завъртял и отворил.А вътре-артелна-пити кашкавал,щафети салам,наденици,тенеке сирене,щайга с мармалади и...куп други подобни.Митничарят,явно не очаквал такава очевадна контрабанда,се стъписал в първия момент,но почти веднага се съвзел:
 -Другарю водач,какви ги вършите,какво е това?-и посочил съдържанието на багажника.
 -Койо?-почудил се татко Барба.
 -Как "койо" бе!?Какво возиш в багажника,а?
 -Яденье!-учудено отговорил нашия,неразбирайки за к'во па толко се а разпенявил тоа милиционер.
 -Е яденье,ама яденье за един полк за едноседмичен лагер!Това се казва конрабанда на хранителни продукти и ще трябва да конфискуваме!
 -К'вооо?Къ така че конфискуваш бе?Сакаш да умреме отглади за тиа неколко дена ли?
 -Вие "отглади" явно нема да умрете,ама ако това го изядете-от преяждане е сигурно че ще пукнете.
 -Старши,мани не говори глупости.И без тава се чудиаме с жената и децата дали да не качиме ремаркето,що багажника ни а малък,ама рекоме да се не праиме на свинье.Мани не бъзикай се с назе.
 -Ти или си изпечен контрабандист или...говориш сериозно.Ама на тая въдица се не хващам.Ще викна колегите ,да решим,а ти си помисли,как ще докажеш,че всичко това тук е за собствена консумация.
 В този момент се чуло леко припукване от колата и след секунда- две Ладата вирнала муцуна нагоре,като застанла почти в поза "седящо куче"-мама Барба се изтърколила от колата,в недоумение,защо се бави мъжът и с тоя милиционер.
 -Жена,ела да видиш ма,сакат да ни конфискуват яденьето!
Мама Барба изтръпнала-без храна-ужас!Дошли и другите митничаре,запознали се със случая и никой не повервал на Барбароните на версията за собствената консумация.Едосал се татко Барба и рекъл:
 -Я  на ескурзиа моа да не одим,ама яденьето си не давам.Жена,вади едно одяло отвътре и простирай.Викай децата,да седат,що колко е у повече,треа го издеме.
 Спогледале се митничарете,ама де-рекли да погледат сеир,па послем да конфискуват.Мама Барба извадила едно одяло,викнала децата,а татко Барба почнал да вади деликатесите и да ги порцира.Като сленали дечорете и поизвадили от яденьето,Ладата се изправила щаслива в стойка "Оффф..."Наседале сички на импровизираната трапеза и таткото зараздавал-на секи по щафетка салам,по половинка пита кашкавал,по едно бурканче мармалад,по един леб и некои други дреболии.Започнало се:такова апване митничарите не беа виждале-така апетитно,така съсредоточено,с такъф кеф,че почнале да преглътат,дако че не биле гладни.А семейството вече не обръщало фнимание на никой и на нищо-сичката енергия била съсредоточена в поредното удоволствие,с което ги е дарил живота...
 -Стигааа!-не издържал проверяващия.Събирайте и тръгвайте ведага!Ама веднага!И другия път да закачите и ремаркето!
 И така- неправомерно обвинени в контрабанда и после грубо прекъснати по време на ритуалното удоволствие,нашенците неохотно сбрали синията и потеглили...на запад.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Септември 03, 2011, 02:49:47
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Септември 03, 2011, 02:51:13
Гуууулееем! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 03, 2011, 03:09:18
 Млого благ раскас! guru guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Септември 03, 2011, 04:00:35
Дейййй, ча на мене ми са дояде, дако че не съм гладен  :smeeeh:.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Септември 03, 2011, 04:06:54
Мед, мед и балсам за изморените ми очанца а тоа убав расказец! Браво, сладкодумни Черногледецо!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Юбопитка в Септември 03, 2011, 06:51:49
изключително приятно четиво за късниа съботен слетобед ;D :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Септември 04, 2011, 11:13:07
Е те тава си е класика без дрей може ма без яденье не става guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Септември 04, 2011, 11:34:05
Кааш, некои ядът, за да живеят, а тя твойте герои - живеят, та да ядът  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Септември 08, 2011, 04:55:32
http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

пламен валентинов - Личко Пуков


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Септември 08, 2011, 05:07:48
Е, много а добър тоа Пламен. Едно само ме ядоОви - като ша пише на диалект, да пише на диалект, що го само преиначва и тура тия кавички.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Септември 08, 2011, 05:09:37
Бравоо Мите :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 08, 2011, 05:15:08
 guruЛошо а,че съ истински работи ут днешниа живот...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Септември 08, 2011, 09:10:21
 guru guru guru гулем афтур


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Септември 08, 2011, 09:46:34
Тоа разказ да го пратът на Хелзинкскио комитет като илюстрация на племето де полагат грижи за ньего..и да го публикуват у Циганскио буквар :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: 0ткачалник в Септември 16, 2011, 12:07:05
Преместенооо .. :D НЕКЪДЕЕЕЕ  :riba:




Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Септември 17, 2011, 04:38:44
                  Самодейци-лауреати

  Беше лето иядо деветстотин седамдесе и седмо.Демокрациата,къде беше натиснала западнио свет ич и не беше сънувала,че некогиш че прекрачи тиа геофрафски ширини.Па и у назе тоа строй отдавна беше сал история-ниа беаме на по-горньо стъпало.И се развивааме.Всестранно.Къде и да ни барнеш,се беаме из пръвите.И беаме нация техническа.И беаме нация спортуваща.Немаше кой да ни се репчи ни на борба,ни на щанги,ни на художествена гимнастика.Па си беаме една от най-ентелегентните нации.А колтурата-малий,там беаме връха.У секо село имаше читалище и к'ви ли не самодейни групи.Абселютна конкуренция на танцови,вокални,театрални и нам к'ви си още състави.Е,те по тава те време театрото у Вълчедръм беше у апогея си.Немаше толко крави у краварниците,толко кокошки у кокошарниците,толко овци у овчарниците,колко артисте у читалището.На опашка се чекаше некой да се откаже,та друг да дойде.Абе,отдавна сме си колтурно средище.Та значи,у таа годин беше поставена една пиеса на Панчо Панчев-"Кладенецът".Накратко-сюжетът се врътеше из партизанските борби отпреди 9-ти.Един дедо и едно унуче,чекаха партизанете да сленат от Балканя и сред ньих требваше да е майката на унука.Пиесата почва,като у съвремието три пионерчета си играт около един геран и там почва да се разказва една история.Завеса,прожектори,смена на декори и...почва същинската случка.Актьорския състав-сал заслужиле самодейци-трима комсомолци в ролите на унука,съученичката му и техен връстник,син на полицейския началник.Останалите роли-дедото-стар ветеран,самодеец-Асен Порязов;полицейския началник-сценариста и режисьора на постановката-Васил Гълъбов;ятачката-Василка Фъртункова;и...е за едната роля малко спорно и на прима виста бе турен подръжката на читалището-бако Ивайло,ама она ролята га че ли беше писана за ньего.Стражарин,дълъг като макарон и почти толкова умен,с големи,черни,страховити мустаци.Появата му на сцената беше за около две минути,които беа достатъчни да обърнат драмата в сеиро-комедиен жанр.Пиесата всъщност имаше успех.И дойде момента да бъде представена на петия републикански фестивал на художествената самодейност в Берковица.Беше знаменателна и запомняща се дата-6-ти май.Заранта,къде осам часа,трупата се разпредели у три возила за отпътуването.У една ГАЗ-ка се накамари сичкия декор и там се качиа дечорлигата,да прикрепват по време на пътуването,да се не изпотрошат ценните,саморъчно изработени в работилницата под читалището декори.Една зелена ДЖИП-ка дигна полицейския началник,барабар с ятачката и дедото,а у белата Жигула-стражарина,осветитела,суфльора и...у багажника две тави с по едно печено ягне.Така де,Гергьовден си беше.Пристигането беше нормално.Декора беше разтоварен и накамарен у едно кьоше на сцената.Прегледа беше с начален час 10:00,а началото на вълчедръмската постановка беше негде къде 4-5 часа.Театралната трупа беше събрана у едно лично место у Берковица-механата.(Еех,убава беше,ама изгоре!).Докъде дечорете разтоварат ГАЗ-ката,другите самодейци беа наредиле вече две длъги маси у ладната механа.К'во си му е реда-салати,рекии,турти,мезета,лимонади,бири,домашно вино и у центъра на сека маса-тава с печено ягне.Имаше бая време до представлението и за да угасат сценичната треска,самодейците щеа да почетат св.Георги.И се почна.Излъко.На пионерчетата алкохол не беше разрешено.На комсомолците-по една бира,послучай празника.А ветеранете-еех,ветеранете!Що се не премести публиката от читалището в механата да изгледа пиесата!Въудушевен от виното,полицейския началник по едно време се изправи нади масите и монолога на Хамлет огласи целата механа.Ятачката понечи да запее "Ех,Балкан,ти роден,наш...",ма нещо се задави,потече и вино от устата и се свлече на пейката.Стражарина не беше посетен от подобна Муза,ама бучеше като развалена станция на ВЕФ га дири сръбето.Проба се с "Градил Илия...",ама не влезна у верната тоналност и се изцепи:"Ебрее,Хрушшшшчоф!",па фана една плешка,рече"Наззздрае!"и се сгняса на стола.Помощния персонал натегаше здраво на месо и вино,що после работа ги чекаше.Не се мешаха много в "ентелегентните изяви" на дейците на колтурата,а само от време на време подвикваха нещо от рода на:"А така Василе,удри ги отзем тиа торлаци!"и пак пофащаха чашите.
Дедото обаче,още възпираше театралните си емоции,га че ли си пазеше силите за представлението и бавно,методично и съсредоточено хапваше и пийваше,като утвърдително кимаше с глава на сека една изява на колегите си.Пионерчетата седеха мирно,гледха като подплашени пъдпъдъци и...се учеха.Комсомолците пък вече беха у потрес.Предусещайки провала на спектакъла,беха изнервени от предстоящата излагация и за да се куртулишат барем малко,повториха и потретиха бирите.
 Но...времето напредваше и къде часа 3 дедо Асен се изправи,тупна по масата и зе да сбира трупата:
 -Айде,кой че пика,кой че си миа очите,да оди и до половин час требва сме у читалището!
 Сички му имаа уважението и никой не възропта,само един през друг почнаа да допиват и дояждат к'во може,че краа му се виде.
 Така или иначе,демек-криво -лево,дойде и момента на началото на представлението.Първите 5-10 минути,кога на сцената беа пионерчетата сичко си връвеше нормално.Е,не бройме тава,че ни у клин,ни у ръкав озвучитела пущи един взрив от бомба,ама кой ти обръща внимание на подробности.Свръшиа децата, изленаа си от сцената и...се почна.Дедото по сценарий седеше на пейката пред герана и требваше да гледа къде Балкана.Само че он не гледаше.Беше се съсредоточил и коцентрирал изцело у ролята си на старец,та даже и поръкваше.Унука требваше да излене през вратата на къщата(декора-стена,прозорец и врата,която се отвара навънка)и да пита дедо си идвала ли е мама.Требваше,ама нъц-вратата не мръда-нема отваранье.Унука бута отвътре вратата,дедото ръка на пейката,публиката се подхилва в очакване на още по-комедийни сцени.Е,кък и да е-унука отмести сЕ стена и излена на сцената.Разбуди дедото и некак си подфанаа нещата.Дедо Асен имаше един тъжен монолог,ма досега не беше го играл така.Като се разтрепера оня старец,като дигна бастуня към прожекторите,като рукнаа ониа истински сълзи,тръпки да те побият.Па като падна на колена,да довърши монолога,публиката и не дишаше даже.Чудо!След монолога,кратка пауза с бурни овации.След такава убедителна игра,публиката вече приемаше пиеста за сериозна и даже не се изхили при една доста сконфузна ситуация.Унука требваше да влети на сцената,да донесе некаква важна вест на дедото и когато дойде тоа момент,с влизането стана жива патардия.Пред герана имаше нарисуван на едно платнище калдаръм-демек камънье пред герана.Да,ама декораторете вместо да заковат калдаръма,с тиа пиронье заковале вратата на къщата,а други немало.Та като стъпи на платнището унука и се лизна като на ледена пързалка,сбра сичките камънье,стигна до стареца,оня го подфана,ама го не удръжа баш,та се буана у герана,преметна се вътре и витъла паде.Обаче стария самодеец вече фкючил на шеста импровизационна не се трогваше от нищо-веднъга замаза положението с нещо от рода:"Ех,палавник,досущ като майка си" и продължи в духа на пиесата.
  Драматизма на пиесата,естествено бе тотално избутан с появата на стражарина.За 2-3 мин героя на бако Ивайло успе да събуди и най-заспалите зрители.Заразен от блестящата игра на колегите му,реши и той да внесе нещо от ньего си.Репликите му беха:"Тухли!?Ама верно бе,тухли!"-обвинен,че в кофата с лепило за плакати, носи тухли, да си дзида кочина за прасето.Обаче,бако Ивайло не спре до тук.Ядовито добави:"Верицата му,Хрушшшшчофф!".Тук дедото требваше да замаане с бастуня и да го подплаши,напомняйки му от какво е синината под окото му,обаче гримьорите забравили за синината,а дедо Асен въобще не напраи опит само да замаане,ми го юсна истински и свръши работата и на гримьорите.Изненадан от развоя на последната импровизация на стареца,стражарина испущи и кофа и све и побегна извън сцената с неистов вой.Смях,дюдюкания,ръкопляскания,викове;"Така му се пада!"-това се носеше из залата.
 Пиесата завършваше пак с пионерчетата,наседали до вече потрошения геран(което го немаше у сценария).И така ,секо представление оттук натам се играеше с много новости и подобрения, взаимствани от тоя незабравим Гергьовден.
  Резултат-пиесата зе трето место,като първо и второ не беа присъдени.
  На самодейниа колектив бе присъдено званието-Лаурет.
  Дедо Асен зе златен медал за индивидуална роля.
  Унука зе сребърен медал,за роля изпълнена от учащи се.
  Извън класирането-бако Ивайло бе удостоен с приза за най-добра комична второстепенна роля.
 Абе де да знааш-уж викат,че алкохола вреди.Е,откъде тиа медале,ако немаше алкохол?А де!
 Те така беше на Гергьовден,у лето иядо девтстотин седамдесе и седмо.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Септември 17, 2011, 07:09:47
Предстайх си я цветна, таа мила родна картинка от не толку далечното минало!!! :smeeeh:
Бравус Мите!!!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 17, 2011, 07:18:21
 guru :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Септември 17, 2011, 08:53:19
 guru guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Септември 18, 2011, 12:30:54
http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2/ (http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2/)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Септември 18, 2011, 12:36:27
Дубре,че напраи оня сайт за СЗ литературата, Кро! Сили ми не стигат нещо съга, остаам си го за домашно утре тоа разказ.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 18, 2011, 01:01:01
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Раскъза а един път!Не моа сфанъ баш къф а диалектъ.У едно сам сигурен-северозападен.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Вая в Септември 18, 2011, 01:23:35
Вълчедръмски


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Септември 18, 2011, 10:22:58
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Септември 18, 2011, 10:24:40
:smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Раскъза а един път!Не моа сфанъ баш къф а диалектъ.У едно сам сигурен-северозападен.

дали е вълчедръмски, моа каа Черногледеца - другиа майстор на късио разказа от тоа край
Я ми се чини че на вълчедръмски нема редукциа от рода на женъ, главъ и прочие, ма нема големо значение. Се пак човеко е творец а не документатор на диалеткти.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Септември 18, 2011, 11:38:12
Я мислим,че Веко пита за диалекта у разказа на Пламен-а он ми се струва неква мешаница от Кутловско-торлашка реч,ама к'во значение-нали го разбираме и се кефиме ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 18, 2011, 01:41:07
Я мислим,че Веко пита за диалекта у разказа на Пламен-а он ми се струва неква мешаница от Кутловско-торлашка реч,ама к'во значение-нали го разбираме и се кефиме ;)
Баш за тава питъм,оти ми съ ще,ча а некфъ мешаницъ.Иначе Крокоч а праф,че немъ големо значение,що и текее си гу разбиръме.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Септември 18, 2011, 06:44:15
Браво Черногледец! Супер разказ! Те тава а чара на любителските култура и спорт! Междудругото и бащъ ми сеги участва у ена самоделна група у читалищети на село, я им гледах една репетиция де представяха заврян зет на свадба.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Септември 21, 2011, 06:16:35
Teкаа, ше ви прѐдложа на фниманието още два разкза на Пламен - тоа човек нема спирка ей.
Пръвиа и ареса много - он е така наситено емоционелен некък си

http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ (http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2/)

Вториа те го те
http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD/ (http://severozapad.org/literatura/2011/09/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD/)


Ако моа напраим неко коменратец така летературен, надам се Пламен ъ се не сръди - пръвиа отвада у посока на вузвишени мисли и патриотични, кък тава сме видели и други разкази негови, и стига до по далеко у тава направление. Вториа па па е от по лекиа поджанр на севозападната летература- случките у нетрезво състояние- видим даже определена вековизация (вековизация- процес на доближаване до писаньето на Веко) у диалекта и правописа.
Тава сичко а второсптенно, важното а че се преклендза от сме  ;D

С тава сакам да благода̀рим на сички къде пишат разказе тука те- пламен, черногледеца и бае веко и напраиха северозсападанта летература реално явление
 guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Септември 21, 2011, 07:04:18
  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Я сам съ унодъл у писатея тамън,а мъ айде...Нъ Пламен ми аресвът сичките му расказе,особено тиа нъ диалект,смешните.Зъ пръвиа раскас,мъ съ струвъ,че къ а написан литературно,едва ли неко уфчар шъ гу догоди текее.Ут тава ваздействащътъ му сила не намалевъ,мъ ку гу а написал нъ диалект,ми съ струвъ,че шъ а по-убедителен.Той си знаа де.Я му благодарим зъ тиа негуви работи.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Септември 21, 2011, 07:30:14
Зиг-заг-ривърската историа ме прЕкина от смех! Я още се илим и шса илим до заран сигур, като се знам къ моа са ила като флезна у фаза! :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Септември 21, 2011, 11:20:19
 :smeeeh:   :smeeeh:   :smeeeh:
 :'(   :'(  :'(
 :smeeeh:  :smeeeh:  :smeeeh:
Пламеньееее, къ ти ги ражда главътъ такиви бе, просълзих от сме!!! Мраза турцизмите, ама аферим, Бабо, машшала!!!  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: plamen_val в Септември 22, 2011, 08:16:17
Здравейте, добри хора! Прочетох какво сте написали за моите работи и съм ви благодарен много за отзивите. Идеите ми не престават и никога не са преставали, просто понякога умората ги заглушава. По отношение на диалектите, те вече не са затворени, както преди 100 или поне 50 години. Просто хората вече са мобилни. А и в Монтанско например има две села едно до друго, в едно казват "ше", в другото "че". А са роднини помежду си. Аз имам роднини от Бяла Слатина до Видин и това си личи. Последните смешни разкази съм ги написал точно така, както се чуват самите думи в речта. Това няма значение, в моята компания има хора от целия Северозапад и често си говорим яко на диалект, хубаво е да не забравяме корените си. Имената на разказите са имена на съществували хора. Т.е. имената са истински, но случките не. Всички са плод на моето въображение. За да бъде един мой разказ интересен е необходимо, обикновени хора да попаднат в необикновени ситуации. Тогава реакцията им е шокираща и винаги е според интелекта. По отношение на Ангел Велков смятам, че един овчар може да бъде сладкодумец. Такъв човек беше прадядо, мир на праха му. Когато ми разкажеше приказка, вместо да заспя, аз дълго време си мислех над думите му. Все пак в нашата родина дори по турско е имало училище почти във всяко едно село.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Септември 22, 2011, 10:44:38
Верно ли не са истински случките  :( Ти уби сичко детцко в мен  :( Поне тава за сиганина де си го натньетил под седалките не а ли верно?  ???  ;D  :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: plamen_val в Септември 22, 2011, 11:02:52
"Железопътни кошмари и съновидения" е изцяло с действителни случки, в предходното съобщение говорех за разкази с имена на хора. Мини романът е с мои лични преживявания и всички глави са абсолютно реални ситуации. Отбелязал съм ги като такива.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Септември 22, 2011, 11:10:22
Голем си баце,да знааш!Пиши и са не бой,така требва да се пише-ората да видът живото си със сичките му работи -убавите и лошите,бивалите и не бивалите! :punk: ;D :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Септември 22, 2011, 11:12:02
Прекланям са пред тоо талант твоа Пачко  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Септември 22, 2011, 11:13:16
И я!  Не е зле неко път да се видиме, да си кааме по некоа лакардия, нали си у Монтана?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Шашаригавия в Октомври 01, 2011, 07:06:01
http://www.avtori.com/products/232.html (http://www.avtori.com/products/232.html) Айдио е, натиснете плею


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Вая в Октомври 01, 2011, 07:55:23
Монотонно и безизразно четене..., а това е Чудомир! Би требвало да ми задържи вниманието.  :o ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: пуетесътъ в Октомври 04, 2011, 03:50:52
Черногледецо, слещнах са и с твойто творчеству. Дубре гу праиш. Увлекателну... Абе тоа Северузапад могу поете и песателе е родил... Ниа сме си най...
Ма не си наслагал паузи между изреченията, па и нови редове немаш, та се взирах докъде пручетух сичко.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Октомври 07, 2011, 12:23:09
Сори, нещо обърках :( :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Октомври 07, 2011, 12:26:48
                                                                    Миг

      Напред – назад ... Въртеше колелата и гледаше към тишината на вечерно осветената улица. Напред – назад... Часовникът неумолимо и безмилостно отчиташе изтичашщото време. Напред – назад... Празна стая, празна улица, празен град, празен свят... Напред – назад... Замисли се... Дали може да влезе в такта на часвника!? Напред – назад ... Тик – так ... Тик – так ... Напред – назад ...

       Целият ни живот не бе ли това? Напред – назад в ритъма на космическото време. Тик – так... Времето е в нас и ние сме във времето... Един миг! Колко неща се случват за един миг! Един миг е нищо! Един миг е всичко! Един миг е минало! Един миг е бъдеще! Напред – назад... Силата на физическото й тяло бе събрана в ръцете от въртенето на колелата на инвалидната количка. Напред – назад... Дали пък не може да участва в Ironmen? Или  Ironwomen...

       Чака! Чакаше тогава, чака и сега. Напред ... Чакаше когато пияният шофьор връхлетя върху й... Един миг... и дойде назад... Имаше толкова много напред в онзи миг! Да завърши училище, да кандидатства, да отиде с любимия на море, да създаде семейство, да види света! Един миг и ... дойде назад! И тогава започвеш да пренареждаш напред. Кого да обвини? И защо? Какво ще  промени това? Вече 10 години съдеше шофьора, а той 10 години се измъква безнаказано през вратичките на закона. Няма смисъл в това! Смисълът бе изгубен в онзи „един миг”. Смисълът... Къде е и какъв е? Да, за всеки е различен в различните единични мигове. И все пак?! Все пак има нещо общо. Напред – назад... Общото е в Заедното! „Заедното” с главна буква! От мига, в който се появяваме на този свят имаме заедно – някой държи ръката ни при първата глътка въздух, добре би било някой да я държи и при последния дъх... А между тези два мига ние държим нечии ръце. А дали ги държим? Ще му каже! Не желае ничие съжаление, не желае частица от някой, защото физическото й тяло е на парчета!  Тя е цялост и дава цялост... и иска цялост...
Тишината запълни отново всичко... Тик – так ... Напред – назад... Борим се, борим се за по – добро и уютно място под слънцето. Всеки се бори, всеки иска, забравяйки, че и другия иска. "Границата между наглостта и арогантността е много тънка. В първия случай се бориш за собствените си права, във втория - забравяш, че и другите имат такива" – това й се падна от късметче на Лаваца. Ама, че късмет!

Напред – назад, тик – так ... Времето е в нас и ние сме във времето!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Октомври 07, 2011, 01:05:19
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Октомври 07, 2011, 01:57:03
Добро!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Октомври 07, 2011, 03:08:51
Замислящо е...  cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Октомври 07, 2011, 07:33:24
хм... мх... абе става раскасчето


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Октомври 07, 2011, 10:47:59
Самотоко па го а избило на нездраво критикарстванье - не става, баце - одлично а! Ареса ми - кратко и остро като стилет!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 07, 2011, 11:13:16
Добро  :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Октомври 08, 2011, 11:36:12
Я би казал млого а добро (http://fishing.troian.com/Smileys/new/07.gif)(http://fishing.troian.com/Smileys/new/07.gif)(http://fishing.troian.com/Smileys/new/07.gif)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Октомври 20, 2011, 03:07:25
Черногледеца ме прекина с таа самодейска история  :smeeeh: :punk: :punk:
Браво и на кумичката - стегнато, без излишни думи. Тъжно, но истинско.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Шашаригавия в Октомври 21, 2011, 07:06:40
Те па я кво съм написал. Писането на проза е по трудно (за мене поне)

Искам съвети и напътсвия ако може....

      ГРОЗДОБЕР

Приятна септемврийска сутрин. Бай Кольо стана рано сутринта, изкара козичките в кошарата и се приготви за гроздобер. Изкара магаренцето от зимника, погали го па му рече:
- Ееее Мирчоо, хайде да те поразкарам малко - и го поведе към каруцата.
Баба Пена старателно сгъна един куп чували останали от миналата година и ги  метна в каручката. Отделно  зави малко сиренце в едно вестниче, две големи шишета с водица от герана, малко доматки, краставичка, хлебец и няколко кюфтенца от предната вечера с две люти чушчици. Едно павурче с ракийка и бе готова.
Бай Кольо взе две кофи и лозарските ножици, метна ги в каручката и се покатери по стреките.
- Хайде Мирчо! - рече той и магаренцето послушно закрачи.
Колелетата на каручката потропваха по земния път, а кучето тичаше доволно и се закачаше с хорските гъски.
Лека по лека пристигнаха на лозенцето, а там, пълно с народ. Eдни берат грозде, дечора тича на ляво на дясно, трети прават почивака на по ракийка с доматче върху бурето за разтвор...
- Помага ви бог - викна бай Кольо и така се ухили, че му се показаха и трите зъба.
- Дал бог добро бай Колее. Защо само виа бе, къде са децата? - провикна се Марин Старшината от съседното лозе.
- Няма ги Маринее, на работа са. Само ние с бабичката ще се бутаме тука. Така ще е докато може пък после...
Изпрегна бай Кольо магаренцето и го заведе по на страна на една малка полянка и го завърза за един сливак да пасе.
Слънцето вече беше почнало да напича, а работата те първа предстои. Кукувичка кука от някъде, врабченцата чуруликат, а бай Кольо надигна шишенцето с водата и отпи от още студената геранова вода.
- Хайде Пенке, давай да го започваме това, че нас си чка, а след малко като напече..! -  рече той на бибичката и измъкна кофите от каруцата.
Заедно с грозодбера вървяха и благите приказки с комшиите и времето минаваше сякаш по бързо.
- Кольоо, няма чували бе, иди да питаш Петър Давидов да не би да има некой в повече, пък ще се оправаме после. - рече баба Пена и седна до каручката малко да почине.
Септемврийското слънце грееше ясно, а миризмата на грозде се носеше на всякъде и беше толкова мило и приятно.
Бай Кольо закрачи към своя стар другар Петър Давидов.
- Как е Петре, има ли грозде тая година?
- Абе има ама много са го наяли осите, ама ще събера за тристатина кила винце. Сина ми  като си дойде от София и си носи по 3-4 килца всеки път. Какво да ги права децата? Нали заради тях съм тука, аз вече съм си изпял песента.
- Е така е Петре и ние с бабичката се бутаме тука. Младите си работят и нямат време да дойдат. Да нямаш някое чувалче в повече, че няма да ми стигнат па ще се оправиме после?
Петър изтри с обратното на ръката потното си чело и прие замислена физиономия.
- Бе мисля, че ще ми останат  2-3 чувала. Ела да ти ги дам.
Запътиха се към петровата каручка без да говорят нищо. Само катарамите на галошките потропваха и от време на време се чуваше детски вик или пръхтене на магаре.
В това време баба Пена  извади сиренцето и пресната питка, постля си вълненото елече и седна на земята да хапне. Кольо  крачеше към нея носейки чувалите, а измъченото му лице се бе набръчкало от слънцето. Тежко му беше, че няма кой да му помогне на тия години, но пък от друга страна разбираше децата си и мислеше най-доброто за тях.
Хвърли чувалите на земята и седна до баба Пена.
- Пенке, дай ракията и нарежи едно доматче! - бръкна във джоба си и извади старо сгъваемо ножче и извади вилицата от него. Глътна от ракийката и си боцна резенче от доматчето.
Хапнаха с бабата и дообраха последният ред от малкото лозенеце. Натовариха чувалите в каручката и  потеглиха към селото.
- Ееех, мина и тази. Сега остана да го заложим в буренцето и сме готови с виното. Само трябва да звъннем на детето да вземе да ни докара захарчица малко и това е.
Бай Кольо нищо не каза. Преглътна тежко и подкани магаренцето да ходи по-бързо.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Октомври 21, 2011, 08:04:13
 guru guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Октомври 21, 2011, 11:58:58
 :-\  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Октомври 22, 2011, 12:34:12
Убаво а Добри ама ако моа сложиш манко повеке природни картини ше стане още по-добро.Я не сам специалис те чекай мнение от неко разбирач.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Октомври 22, 2011, 12:48:36
Добър е разказа, само че прекалено литературно. Вкарай манко повече нашенски.  :D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Шашаригавия в Октомври 22, 2011, 07:20:59
Я ша вкарвам ама съм зле с граматиката. Сега съм в процес на учене.

@Уйнее, я моо ли като напиша нещо да ти го пращам за редакция от къде пунктуация и граматика па ша ти са води надница - по кофа жито на разказ  ;D ;D  :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Октомври 22, 2011, 08:04:05
Ора,усещате ли образователното въздействие на тоа форум-те,Добри сам казва,че съга се учи,а това вече е врло обнадеждаващо-действай Добри,успеха иде след дъъълго упорство или по нашенски,става с инат ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Октомври 22, 2011, 08:41:58
Ора,усещате ли обравателното въздействие на тоа форум-те,Добри сам казва,че съга се учи,а това вече е врло обнадеждаващо-действай Добри,успеха иде след дъъълго упорство или по нашенски,става с инат ;)
Мите, ми оно сичките се са учиме.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Октомври 22, 2011, 08:44:52
Ора,усещате ли обравателното въздействие на тоа форум-те,Добри сам казва,че съга се учи,а това вече е врло обнадеждаващо-действай Добри,успеха иде след дъъълго упорство или по нашенски,става с инат ;)
Мите, ми оно сичките се са учиме.

+10 :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Октомври 22, 2011, 09:09:22
Верно, я се научи да приказвам на диалект, мани ми зе и да ми аресва толку, че приказвам и на глас, не само на писане...  ;D
Мисъл на един мой състудент: "Бе оно не а лошо, че колежките са грозни, лошо а, че почнаа да ни аресват!"  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Октомври 22, 2011, 09:10:54
Ора,усещате ли образователното въздействие на тоа форум...
Верно, я се научи да приказвам на диалект, мани ми зе и да ми аресва толку, че приказвам и на глас, не само на писане...  ;D


зафчера ма издумкаха по главата па за къде извиках ебанье михайлов град а що викане е аку срека нещо по така на диалект мани мани не си а сгодиа бре ..  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Октомври 22, 2011, 09:40:13
всички ние тук сме грамотни и можем да пишем и приказваме книжовен - но не искаме , просто ни е кеф да са шашавиме на СЗ език - щото отвътре фсъшност мислиме по този начин ... азе например не мисла на книжовен нито па пцуем на книжовен ... но тава е добра идея


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Октомври 22, 2011, 09:44:11
зафчера ма издумкаха по главата па за къде извиках ебанье михайлов град а що викане е аку срека нещо по така на диалект мани мани не си а сгодиа бре ..  :smeeeh:
и мене така - праат ми забелешки, ма я им викам - това си е език, дако неа офицялен, толку многу ора го говорат, много си а дОбар.  :punk:

Я напрау им реча ,, а оди у курец па ти бре '' ахахах и са свършва ут моа страна инак от техната ич са е не свръшило


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Октомври 30, 2011, 07:22:57
Скоро не бе имал време да пописвам,ма те днеска си открадна манко.Само не съм сигурен за тука ли е или за дженя,ма критиката че каже :green: ;)



                    Димонолог
                 

  Седим си.Те така до фурнята си седим.Убавко ми е,топличко ми е ама нещо ми липше.Нещо не е баш така к'во ми се ще,ма па знам ли баш к'во ми се ще.И я баш че съм една щЕта,та маани се.Апнал съм си,пинал съм си,мезенце има,винцок има още и к'во?Аа,май се сещам-що нема съга още некой тука,барем да споделим таа убавинка,да му се пофалим к'во ми е блааго на душицата,к'во ми е едно ухилено и розаво,да си побъбриме по злободневните теми,да поспориме,да пофилософстваме...Е бива ли така?Сичко си имам,компанийка си немам.Тава, имАнето, си нищо не е,кога си е само за тебе си!Пълна магаза с вино да имаш и да пиеш сам си.Плън фризер с мръвки и да готвиш сал за тебе си.Нови дреи да имаш и да ги облачаш,сал да се видиш у огледалото.Офф,тц,тц,тц!Добре,че не е секи път така,че нема издържане!Айде,наздраве Митко-гъл,гъл,оффф!
  А!?Де бе!Нали си бех сам?Ми тоа срещу мене?А стига бе!Нещо,нещо,абе...кък и да го гледаш,се тава си е.Я седим срещу мене си!Мале,майкоу,толко ли съм пиян!?Седим си я и срещу мене-пак я!Тава е некакъв феномен.Чекай малко!Дали па не съм се клонирал нещо?Нали съм си зодия близнаци.Гледам чашката,гледам каничката-нищо нередно!Просто бел отел.Гледам срещу мене-е нема грешка-я съм си!Ей,да не зеам па да изперкам съга?Хм,е нема да се чудим повече на ониа,дека си говорат сами.Е,к'во да се праи-за сичко си има първи път.Ма се се надам таа илюзия некак си да се разсее,че май съм се запътил нагде жлътата книжка.И ако...
  -Ей,чшш,докоги че зяпаш така тъпо?Сакаш ли компания или не сакаш?Ако сакаш-па дай една чашка и за мене,па виличка,па чиникя или да си се обслужим сам?
  Майкууу,тоа,тоес-я,говорим на мене си!Ми сега?Да отговорим или да чекам да ми ми мине?
  -Слушай,брачед,знам к'во си мислиш.Нема нищо такова!Сичко си е наред!Дръж се като нормален човек и си затвори устата,що че ти капне лига у чашата.Айде,че се обслужим сам,а ти се съпикясай и дай да видиме к'во става с тоа Европейски съюз,че го бъде ли и докоги?-казах я на мене си.
  -Е,ддобре,земи си!Нали знааш койо къде е? -казах пак я на мене си."Айдаа,проговорих!Работата утече,ама дай барем да видиме докъде че стигне?"
  -Айде наздраве де!Нали така е по-добре,а?
  -Аха!Наздраве да ти...,да ни е!
  -Ее,къ го видиш тоа Евросъюз съга?Кажи,знам,че си го мислиш чъсто-чъсто.
  -Ми,видим гоо...като Електрокарния завод у Лом.-"Оф,почна се!Па майната му,нали нема кой да ме(или ни)види,па карай".
  - Де де,къ така като електрокарния?
  -Епа,те така,нали помниш?Убаво та убаво!Работа-колко щеш,банкети-колко щеш,командировки-колко щеш,часно-колко щеш!Па социални придобивки-цел бадънь-кеф ти по комсомолска,кеф ти по партийна линия.
  -Абе така е,ама яла докъде го докара,а?
  -Е,нали затава говорим де!Че и Евросъюза натам го а подкарал.Нали помниш,га питах един по-дрът колега,с тоа машинен парк,у тоа голем завод,разработва ли се паралелно нов продукт за пазара,оня ми се изсме и каза:"Къф нов продукт бе,ниа не моа смогнеме да задоволиме света с електрокари,ти па нов продукт!Догде сме живи и още три поколения след назе,че праат електрокари!"
  -Аха,помним!И ти сал що му не рече:"Че ме фанеш за дедовиа да е така!",ма нали млад специалист,новобранец,а да се не бъркам у мисленето на дрътите вълци.
  -Па така некак си го бута и тоа съюз.Те,яла гърците!Такъв висок стандарт на живот имаа и още имат,а покритие-таратанци.Маслинови гори у качета!
  -Хааа,верно,тиа изроде големи лъжци бей!
  -Епа лъжци,ама яла съга че ги дондуркаме!-"Не,още не е баш к'во требе!К'во съм се раздрънкал?Па уж съм сам си,уж не съм,знам ли вече к'во става?Обаче ми дойде една идея-че земем да му ударим един шамар изненадващо,да видим дали е материален таа жена,дали че реагира,що нещо не е баш к'во требва!"
  И така леко-полеко,къ си приказваме,я се попривлекох по-къде мене си и почнах да дебнем удобен момент.И кога я се пресегна за чашата,я се  изпраих и замаанах и...
   Майкууу,такова събуждане не бех правил-изтресох със се сила таблата на леглото,която е от масивно дърво и цел ден ми търни ръката.Дако бе,нали барем ми олекна,че съм си нормален!Поне за съга де...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Октомври 30, 2011, 07:37:45
КУУУЛ !! МИТКО МЛОГУУУ КУУУЛ !!  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Октомври 31, 2011, 05:27:59
Убаво млого Мите Бравос  :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Ноември 03, 2011, 11:37:57
                             Път

   Ей го,на!Върве,върве и стигна!Инаджия брей!Ти му викаш куме Ване,он тръчи за...греблото да те фане!Начии,Господ га дава-дава с двете шаки,а га те фърли там да се опрааш сам,баш че ли е по-добре.Дип че ми беше приятел,иначе...Беше?Що ли го казах така?Нема значение!А Оня горе, тука беше дал,та се улял.Още от миничък беше любимец на по-големите каки и батковци,на дасклите,на комшии,познати,баби и дедовци.Рестеше убав,та убав.Никакви усилия не требваше да влага да го ареса който и да било.Грамотно момче,силен ученик,веселяк,па и посвирваше и попейваше и оно добре.Па и танцьор беше.Абе-много,много имаше.Ама...не оцени тава цел живот.Останал си беше с впечатление,че целия живот требва да е така-лесен,весел,безпроблемен.Като мухи на пресно ако се лепеха момичетата по него.И оно се зафатните.Като се земе предвид,че живееше у един друг,нереално илюзорен обществен строй,просто немаше грижи за НИЩО!И така продължи да върви.
  Имаше едни логически задачки едно време по вестниците и списанията-примерно пет пъта са ти предложени ,да стигнеш до пещерата с имането.Избираш един и тръгваш-не става!Избираш втори...и така докато уцелиш верния.Там само един от пътищата водеше до крайна точка.Ако сравниме човешкия живот с тоя ребус,то сички пътеки на един живот,водат се до една и съща точка.Разликата е в това,коя пътека да избереш.По-преката,по-лесната,по-нормалната,по-трудната,по-дългата,по-шарената,по-...абе избор голем.Въпроса е,искаш ли да вървиш,вървиш,без да търсиш края или да ползваш там некаква инерция,която така и така ще те добута до...пещерата.
  Е да,ама сичко убаво е с край!Има край и на безгрижието, и на безотговорността, и на късмета.Като секи един убавец и тоа любимец на Отеца се сбра с една убава жена,родиа им се две убави деца и...требваше да почне да поема отговорности,да полага усилия,да изпитва трудности,да ги преодолява.Да,ама не-както гласи крилатата Бочарова фраза!Човеко ич и не пожела да жертва безгрижието си,ни да бъде глава на семейство,ни да се лишава от секакви кефове,които соцреализма предлагаше.Ама соца свърши и дойде гадния демократичен капитализъм.Дойде и развали кефа!И се наложи да се понапъне секи един,за да се впише в реалността.Секи,ама без един!Ако на мен Господ ми беше предложил три пътеки за избор,на него му бе дал възможност да избира от трийсе.Ако мойта избрана пътечка носеше успех след дълго ходене по нея,неговите предложения носеха отново бърз и лесен успех,с последващи ,още по-добри възможности.Но секи избор бе съпроводен с некакви усилия.Мммм,гадно!Усиля,отговорности-тц!Върте се,върте се,постъпва а на таа,а на другата пътечка и не тръгна наникъде.Всъщност,остана си никъде.Сичките му връсници фанаха на некъде,без значение успешно или не,ама он-наникъде.Не помръдна.Колко инерция е останала-толко.Такъв бе избора му,без да си дава сметка,че дори прави избор.И логичното започна да го застига.Разпадна се семейството,загуби си остатъка от работа,отритнаха го от професията му(всъщност,една от добрите за край като тоя),върна се да живее при мама,при което брат му бе принуден да си вземе семейството и да си намери работа в Кипър,само и само да му не сърба попарата.А мама си го прибра като дърта квачка и започна да обвинява сички и сичко за неуспехите му.
  Меко казано,сра на сички възможности и си остана никъде,което също водеше до пещерата,само че възможно най-недостойно,най-срамно,най-обидно.Явно,когато не направиш никакъв избор,биваш избран от недостойната част от живота,която всеки нормален човек пренебрегва през целия си път.Неговия път,ако може да се нарече такъв,беше нещо от рода:друс,друс-дупка;друс,друс-ров;друс,друс-ендък;друс,друс-яма;друс,друс-бабка;друс,друс-шахта,друс,друс,друс-трап,личен,приготвен от други,без да полагаш ти усилия,без да имаш грижи,без да носиш отговорности,какво си надробил по време на друсането и кой ще ти сърба попарата.Друсането-основното занимание,което практикуваше по време на необоснованото си съществуване.
  И сега к'во?Лежиш!Лежиш спокоен,безгрижен,безизразен.Лежиш по гръб,както пролежа живота си!Лежиш и ти не пука!Върве,върве и стигна!Ами,глупости!Ни вървеше,ни пристигна.Така си се подрускваше,докъде те приберат!К'во ли съм те зяпнал?Сълза нема да се отрони.Приятела,който имах,си замина още приживе!Това,което лежи тука,са куп кокали,скеле,обитавано и от един по-хубав спомен.А сега?Незнам даже дали да те изпращам до твойта пещера...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Ноември 03, 2011, 11:49:54
 (http://www.cheesebuerger.de/images/midi/froehlich/a040.gif)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Ноември 03, 2011, 11:59:59
Великолепен разказ! Спомням си нещо такова в една друга тема беше пуснал, дали да изказвам съболезнования?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Ноември 03, 2011, 12:01:36
Великолепен разказ! Спомням си нещо такова в една друга тема беше пуснал, дали да изказвам съболезнования?

Не,не-поне засега е само разказ :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Байо Либен в Ноември 03, 2011, 02:04:26
епа като нема с кой да правиш къл къл па се обади,а за разказа за нашиа приятел си прав тава си ти е голема болка на тебе
 belotel








Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Ноември 03, 2011, 07:14:03
Млого убав раскас (http://fishing.troian.com/Smileys/new/07.gif)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Вая в Ноември 03, 2011, 07:20:31
Много ми аресва (http://s17.rimg.info/029cdbe112a3e423aac4d9d9924e96c7.gif) (http://smajliki.ru/smilie-1028024775.html)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 03, 2011, 08:25:06
Мдаа... интересен анализ на съдбината човешка...  cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Ноември 03, 2011, 08:32:05
Добър!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Ноември 04, 2011, 04:25:56
 Ебааго,само убови работи четъ днескъ!Брава бе,Мите!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Ноември 04, 2011, 06:14:57
Мите,неам думи....! guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 10, 2011, 06:42:38
Осмелих се и аз да пусна тук нещо, което съм писал отдавна и мисля, че му е време да види бял свят. Дългичко е и за това ще го пускам на части, за да не става досадно и претрупано. Историята е по действителен случай, придружена и с измислици от мен. Ето го и началото:

Всичко започна в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хора отдавна бяха се пръснали по околните по-големи градове в търсене на своя късмет и по-добър живот.

Същото нещо искаше на направи и Петър - безработицата, скуката и еднообразието потискаха настроението на младото момче и той искаше да промени живота си, да направи като другите – да отиде в голям град, да изкарва добри пари, да си купи кола, да живее добре, ако трябва и на квартира, да си намери добро момиче, което да го обича, цени и уважава и от време на време да се връща в малкото градче и да носи по някой лев на бабата, която го беше отгледала с цената на много лишения – съвсем нормални мечти, като на всяко момче на 18 години. Той имаше труден живот от малък – двамата му родители бяха починали, сестра му отдавна живееше в друг дом, бабата (майката на баща му) беше единствения човек, който истински го беше грижа за тогава невръстното дете...

Петър беше скромно момче, среден на ръст, със светли очи, русоляв. Искаше му се да усети живота, защото все още нищо не беше опитал от него, искаше му се да гребе от него с пълни шепи, много харесваше автомобилите и излизанията с компании.
Живееха скромно, помагаше на бабата с каквото може, завърши местния техникум, имаше много приятели, на никой не беше отказвал услуга. Покрай завършването на училище и малко работа тук-там, посъбра пари и си купи запазена Лада, за която с много мерак и внимание се грижеше. С всеки изминал ден той все повече искаше да замине някъде да си опита късмета. Вече се беше наслушал как някой си бил много “напред” с парите, каква кола си бил купил, колко добре живеел и така нататък. Не се мина много време и той реши да замине за София, да стане студент и да работи, за да може да се издържа. Взе се в ръце, решаваше задачи, държа изпит по математика и го приеха. Записа се, успя да си уреди и общежитие, а братовчед му, който беше от преди него в София,  вече понапреднал, му обеща и работа на автомивката, която държеше под аренда.
В денят преди да замине направи обстоен преглед на ладата, увери се, че всичко е наред, постегна някой и друг болт, сипа бензин и се прибра, защото вече се свечеряваше, а все още не беше си оправял багажа...Той събра всичко от първа необходимост в един сак, който остави до вратата, и който утре рано сутринта щеше да сложи в багажника на руското возило. След това легна на леглото си и загледан в тавана на стаичката дълго време не можа да заспи, какви ли мисли не му минаваха през главата...
”Сигурно ще е интересен студентския живот, дори и да има трудности...Ще имам и работа, все ще капе по някой лев, а пък ако нещо не успея, винаги ще мога да се обратно тук...”
Тъй унесен в мечти и мисли, не усети как заспа, умората го надви...

Утрото настъпи, слънцето озари малкия град и надничаше през прозорците на къщите, бабата беше станала още по тъмно и беще измела двора, поръсвайки с водица, да не се вдига прахоляк...
Петър се събуди, разтърка очи, погледна си телефона и си каза: „Време е да ставам вече и да тръгвам, пък каквото стане...”
Стана, облече се, изми се, взе сака и го понесе към колата. Отваряйки багажника, чу бавните стъпки на баба си, която го бе видяла и отиваше към него:

- Петре, баба, да внимаваш по тия пътища, че сума ти народ изгина! Я нали гледам по новините, сека вечер прикаат къ некой са а прибил, да караш полечко и да не надуваш тия скорости! – даде нареждания бабата, очите и се пълнеха със сълзи, сетне откъсна китка здравец от градинката, върза я с червен конец, прекръсти се и му я даде.

-  На ти за здраве, Петърчо-о, и да си доадаш, да ма не забувараш! Я съм си та очувала и не моа да та не мисла, само ти си ми останал на тоо сбръкан свет...  – нареждаше през сълзи старата и прегърбена женица.

-  Спокойно, не плачи, ще си идвам от време на време, за добро е! – каза и Петър, макар и малко неуверено.
 
- А дано да а за добро!  – продължаваше да нарежда баба Петра, на нея беше кръстен.
 
- Довиждане, бабо, ще си идвам, няма да те забравям, и някой левец се надявам да мога да ти донасям  – каза и той и я прегърна, опитваше се да я успокои, усещаше, че и неговите сълзи напират, и искаше по-бързо да тръгва, не обичаше тия моменти на сбогуване и сълзите...

- Довиждане, баба-а-а! И да си доадаш, да ма не забувараш! – плачеше женицата, сетне го целуна.

Петър се качи в ладата и я запали. Мотора работеше на високи обороти, все още беше студен. Включи на първа предавка и потегли плавно, обърна се и видя, че баба му отново се прекръсти и му махаше за довиждане. Това насълзи очите му, но за да разсее тъгата подаде повечко газ и руското возило сви зад ъгъла на малката уличка, на която той живееше и бе израстнал, на която си беше играл с другите приятелчета от детството. Вече не се виждаше никой, все още беше рано и градът спеше. Нямаше движение и той бързо мина кръговото, бензиностанцията и пое дългия и труден път, който щеше да го отведе към нови познанства и сбъдване на мечтите...

Следва продължение...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Ноември 10, 2011, 06:57:08
aa, добре почва, дано се не прибиа Петърчо с таа жигула че вече у неколко разказа гине народ тука...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Ноември 10, 2011, 06:57:27
Започва добре, щем да видим продължението, а най-щем да разберем оти ручаш жабетата - демек ква е целта на разказа.
А! Щех да забувара - поздравления за правописа!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Ноември 10, 2011, 07:03:54
Я си не падам по критиката (у летературан смисъл) - ма така като го прочето не можа да определим у койо време става тава - сеги, нулевите години ели нещо такова - моа се пущи некой дребен детайлец отлуде да стане тава ясно като например - я неко световно къде го дават по тава време или неко събитие къде човек да се ориенмтира (я ми аресва на пламен валентинов похвата - "На 12.12.1993 г. следобед става един кво си" ма он си е негов специфичен


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 10, 2011, 07:07:15
Годината е 2005-а, наистика не съм го споменал, съжалявам за което, ето и още една част:


Денят се случи хубав и слънчев, ладичката мъркаше като котка и се носеше плавно към София, вече влизаше във Враца... Километрите минаваха неусетно, сърцето му се разтуптяваше само при мисълта за това, което беше чувал – студентските увеселения,  приличните пари, които се изкарвали на автомивката, за контактите и средата, различния и динамичен начин на живот.

Пътят минаваше в мисли и не усети как наближи и Мездра, ладата следваше прилежно всеки завой, на места като видеше полиция намаляваше, сетне пак увеличаваше скоростта, но не прекаляваше, не бързаше за никъде, толкова време беше очаквал и планирал този момент... Чак сега се усети, от толкова вълнение, че не си беше пуснал музика, чак сега почувства липсата и. Извади панела на CD-то от жабката и го сложи на мястото му и зазвучаха стари, хубави песни. Това определено го ободри и пак неусетно понатисна газта на ладичката, а тя се подчини, тъй като беше запазена и добре поддържана. Вече пътя съвсем не се усещаше с хубавата музика, Мездра остана назад, наближи и Ботевград, сетне и магистралата, километрите се топяха, ладичката се позадъхваше на последните баири преди тунела на Витиня, но ги изкачи и след като излезе от тунела поотдъхна, сякаш и тя бе усетила, че наближават крайната цел. След още няколко баира и завоя се откри гледката – хиляди сгради, смог, нямаше съмнение, това беше София. В цялата и прелест, ако може така да се нарече. Беше погълнала и околните селца, някои бяха станали квартали.

- Ало, брат’чед, пристигам вече, минах Кремиковци! – чу развълнувания глас на Петър братовчед му.

- А-а-а, добре! Аз ще те чакам малко след караулката на Враждебна, тръгвам ей сега! – каза му братовчеда развълнуван и той, тъй като не се бяха виждали отдавна, а само се чуваха по телефона и подгони Джета-та, с която наскоро се беше сдобил и усили доста добре направената музика в нея.

След десетина минути ладата спря зад Джета-та и двамата радостно се запрегръщаха:

-  Е-е-е, реши се и ти най-накрая! Знаеш ли що народ е тук?! И питат за тебе, айде, карай по мене да те водя да видиш къде съм! – каза му братовчеда.

Петър тръгна подир Джета-та. Интензивното движение, напук на почивния ден му направи голямо впечатление и гледаше да е по-близо до задната броня на VW-то, за да не го изпусне на някой светофар. След известно суетене из града стигнаха до един панелен блок в краен квартал. 

- Това ли е? – попита Петър.

- Това е, ей тука съм на първия етаж, ако имаш нужда от нещо, тук съм! – каза братовчед му и му посочи балкона.

- Ами добре, аз ще тръгвам, че още не съм се настанил, а и ми е нещо уморено от пътя...  – каза му Петър и умората въпреки вълнението личеше в светлите му очи.

- Когато си вземеш друга кола, няма да се уморяваш толкова от пътя! – каза леко наперено братовчеда и посочи лъскавия Фолксваген – И ти ще имаш, спокойно, пари на мивката се изкарват, а и изпадат коли на тънка цена! – продължи той като видя леко раздразнения и натъжен поглед на Петър.

- Има време, дай да видим първо как ще потръгнат нещата! Айде, ще тръгвам... – каза му Петър, леко раздразнен от високомерието му, докато сядаше в ладата и завърташе ключа. След секунди чу добре познатия му звук и тръгна неуверен към Овча купел, където трябваше да се настани...Намери квартала сравнително лесно, както и общежитието, настани се и реши да подремне, че вечерта се очертаваше с напрегната програма, беше обещал на много хора да се види с тях като пристигне.

Следва продължение...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 10, 2011, 07:30:15
Изминаха се неусетно две години от престоя му в София, живота наистина беше динамичен - срещаше се със стари приятели, свикна с работата на мивката, но за съжаление заряза учението.

Парите го удовлетворяваха, посъбра малко, продаде ладата и си взе запазен Фолксваген Голф 2. На автомивката идваха най-различни хора – баровци с джипове и лимузини, шофьорчетата им (които бяха много по-надути от тях по неизвестни причини), обикновени хора, квартални тарикати и т.н. Покрай тях той научи много за общуването си с хората и с течение на времето се ошлайфа още повече и дори понякога заместваше братовчед му, когато го нямаше и ръководеше и разпределяше работата на мивката. Беше понатрупал контакти с различните хора, правеше им услуги и те на него. Идваха и много чисто нови автомобили за сваляне на заводския парафин и постоянно беше претъпкано.
От време на време се мяркаше и едно момче с читаво Кавазаки Нинджа – пистов мотор, който Петър много хареса, в този момент се продаваше за малко пари, а той ги имаше и реши да го вземе за да удовлетворява нуждата си от адреналин и скорост. Мотора беше символ на свободата и той много добре знаеше това. Нищо повече не му трябваше за момента. Успяваше от време на време да си отиде до родния северозападен град и да види бабата, която много му се радваше и го обичаше.


След още една година за съжаление работата започна да запада, дойде криза, новите автомобили спряха да идват, баровците изчезнаха и те...

Братовчедът на Петър виждаше накъде вървят нещата и не му се занимаваше вече, все по-рядко идваше на мивката, докато в един момент не преотстъпи арендата на него. Петър не го мързеше и работеше здраво, опитваше се по всякакъв начин да възкреси западащата мивка, предлагаше промоции и намаления, само и само да има работа и клиенти. Работата въпреки всичко го уморяваше страшно много, недоспиваше и ходеше с кръгове под очите. Доста често след като раздадеше заплатите на двамата работници, за него почти нищо не оставаше. Едва смогваше да плаща наема, който не беше никак малко и един ден бе принуден да продаде мотора, колкото и да му беше мъчно, само и само да успее да плати и този месец тежкия наем.
Нещата не вървяха на добре, наложи се да освободи единия работник, сетне и другия и да работи съвсем сам... Умората често надделяваше над него, и понякога като излизаха с приятели по кафенетата заспиваше на масата...

Едно от малкото удоволствия, които му бяха останали беше да се повози с Голф-а, да си послуша музичка, да се порадва да свободата нощем.

Следва продължение...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 10, 2011, 08:05:57
Една вечер негови съученици го поканиха на дискотека, въпреки, че беше уморен, склони и отиде с тях, без колата. Реши да се отпусне малко, да забрави за грижите в мивката и да се позабавлява със старите приятели от родния си град.

В дискотеката гъмжеше от хора всякакви – добре облечени, издокарани, наточени мацки различни категории – “отворени” – квартални принцеси с огромно самочувствие, защото бръмчаха с актуалните батковци, обикновени, които по независещи от тях причини или поради прищевките на някоя приятелка бяха отишли там.  Други пък, които са били дълго време потискани заради учене или строги родители и на които не им е било позволявано дълго време да посещават подобни заведения  крещяха с пълни гърла текстовете на чалгите, наливаха се с шотове и всевъзможни други питиета, закачаха се с момчетата, танцуваха мръсно, хвърляха жарки погледи насам-натам и общо взето си търсеха белята.

В други ъгли пък, разни квартални тарикати се облизваха и чакаха въпросните девойки да се напият достатъчно, че да им вържат и после да се възползват от тях по всякакви начини или пък просто търсеха повод и причина да се сбият с някого. Имаше и разни псевдо тежкари, които седяха по сепаретата, пиеха уиски, гледаха лошо и не танцуваха.
Музиката кънтеше, чалгите се редяха една след друга, сервитьорките с къси полички хвърчаха като линейки из заведението за да угодят на всички и да изкарат някой лев...
Това беше прословутия Студентски град.
 
Някои хора се забавляваха при целия този панаир на суетата, но не и Петър. Беше тъжен и умислен а и умората му тежеше. Не се чувстваше комфортно с гореизброените прослойки около него. Алкохола проникваше във вените му и доставяше едно кратко, измамно щастие за отруденото и умислено момче. Постоя още известно време и реши да си тръгне. Направи го спонтанно, без много хора да разберат, каза “Чао” на двама трима, прокара си път през бутаницата и излезе. Навън имаше много таксита и той реши да се качи в едно.

Следва продължение...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 10, 2011, 08:06:42
- За Овча Купел ще може ли? – попита той отегчения шофьор.

- Качвай се! – пророни лаконично шофьора.

Радиото в колата беше на “вярната” станция, същия стил музика, която до одеве кънтеше в дискотеката. Стигнаха, шофьора не беше разговорлив, Петър се разплати с него и слезе от жълтия автомобил.
На няколко метра от него стоеше Голф-а като вярно кученце. Петър тръгна да се качва по стълбището да се прибира да спи, но нещо му щукна и се спря...Поколеба се известно време, сетне бръкна в джоба си и извади ключа, на който пишеше “VW”, натисна копчето на дистанционното и колата се отключи.

Седна вътре, извади панела на CD-то, пусна си, Cypress hill - много ги харесваше. Стоеше и слушаше замислен как B-Real  нареждаше и както ключа си стоеше на таблото, така го завъртя и мотора забоботи. Реши малко да се повози, въпреки, че беше пил и не трябваше. Излезе от паркинга на блока бавно, после зави из малките улички...

Не му се прибираше, шума на мотора, музиката му действаха като наркотик. Излезе на по-главния булевард, беше пусто по това време на денонощието, нямаше пукната кола и човек...Натисна газта по-силно и мотора изрева, отпусна съединителя рязко, гумите изпищяха, оборотомера стигна до 6500 оборота, превключи бързо и майсторски, така се случи и с другите предавки, скоростомера набъбваше, точно това му доставяше удоволствие. Не усети кога беше излязъл на Околовръстния път...

Караше накъдето му видят очите, но умората го надвиваше все повече и повече и те на моменти се притваряха, сетне пак се отваряха рязко, стреснати от насрещните светлини. Вече караше по-бавно и това още повече допринасяше за унасянето му. Мотора бучеше вече монотонно, музиката свиреше тихо. Петър се унасяше, кракът му неусетно натежа на газта, очите му се затвориха за секунда и това беше фатално – насреща идваше камион...

Беше мрачен и хладен ден, сякаш и небето тъжеше. По обяд стотици хора се бяха събрали пред къщата на Петър в северозападния град – съседи, приятели и съученици бяха дошли да се простят с него и да го изпратят по последния му път – не се виждаше края на хората и автомобилите.

- Петърчо-о-о, колко приятелчета имаш, Петърчо-о-о! За сватба да ги беше сбрал, Петърчо-о-о-о! – ридаеше бабата, която беше изгубила най-ценното, което и беше останало на този свят.

Отиде си Петър едва на 21 години и целия град скърбеше за него. Никой не можеше да повярва, че него вече го няма. Момчета и момичета с венци с неговия усмихнат лик плачеха с наведени глави.
Шествието потегли бавно към гробищата и след кратък ритуал череникавата земя прибра завинаги Петър да спи вечния си сън при своите родители. Хората, които бяха дошли да се сбогуват с него хвърляха по малко пръст върху ковчега и след това се обръщаха и спускаха ридаещи по стръмния баир. Времето беше хладно, стъмваше се рано...Те щяха завинаги да го запомнят млад и усмихнат, какъвто приживе беше.

Историята е писана по действителен случай. Имената на хората в нея са променени, както и известна част от нея е измислица.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Ноември 10, 2011, 08:49:18
хм.....прост разказ с не лоши моменти, ма като цело  поне на мене не ми ареса-некък очаквано тривиален и без сложна интрига.Според мене имаш леб ,ма требава дасе работи.Не съм я чвека де ньеговото мнение е най-важно щоот я съм лаико- мрънкяч по отношение на литературата,Ели и другите писатели ще кажат по-умни приказки от меен,ма най-плътен и същевременно оригинален у целиа разказ е образа на бабата.....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Ноември 11, 2011, 08:42:31
Славчо, мани го Чвора- он е мрънкяч. ;D Пръво, убаво пишеш и грамотно. Тва правопис, запетайки, тава интервали след запетайките и тиретата, да не говориме за кавички- редко се среща у днешно време.
Второ, верно нема интрига-на мене ми беше ясно че тоа човек ше се утрепе, ма мислех че още некъде на завоите след Мездра. Ма ти си писал че а действителен случай, демек нема кой знаа къв сюжет. Те тука един разказ на веко с почти същото съдържание: http://severozapad.org/literatura/2011/07/ponte-el-cinturon-por-favor/ (и он не получи голема бройка положителна отзиви от видната сз критика между другото). Мислим че у такива разкази нема особена интрига или сюжет, единстевниа сюжет е самиа нещастен слуачай и затава така. Ма те Веко например го е разтегнал пространствено и ползва ретроспекциа и диалект като развлекателни елементи.
Да се еба у критика Я, после каат че Чвора бил мрънкяч  :green:
(Форумниа герой се чука по кухата лейка и подръпва замислено зелен чаѐц )

А, и трето, къф е тоа заводски парафин на новите коли и що требва а го сваят по афтомифките  ??? ???


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Ноември 11, 2011, 09:23:26
Цитат
Да се еба у критика Я, после каат че Чвора бил мрънкяч 
форумниа номинализъм е нАучното название на форумното мрънкячество  :smeeeh: :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 11, 2011, 09:45:44
Крокич, аз просто описвам случката както я чувствам - не съм писател или професионалист в тази област. Интрига не съм и искал да има. Скоро се навършват три години от гибелта на момчето и ми се искаше историята да види бял свят.
Иначе за парафина - преди докарваха Дачиите и Рената, както и някои Нисани с едно покритие, точно като восък, което сваляха на автомивката с пароструйката. Ролята му е да предпазва чисто новия автомобил от прах и драскотини по време на транспортирането му с кораб, автовоз и др.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Ноември 11, 2011, 10:20:07
Според мене има много леб у наш Славчо  :) и требва да продължава с писаньето, а ние друга работа немаме - ше четем.  8) :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Ноември 11, 2011, 10:24:32
Славчо,с таа пълна грамотнос у писаньето има гулеми перспективи.Само,ако го влече писаньето на разкази,да употреби повечко фантазия,да потренира да си измися художествено разни окраски и притурки у тфорбите,та да стане разказ,а не преразказ.
Абе,къ те не мързея толко длъг расказ да напишеш? ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ренгеня в Ноември 11, 2011, 10:26:37
Според мене има много леб у наш Славчо  :) и требва да продължава с писаньето, а ние друга работа немаме - ше четем.  8) :punk:

зе ми словата от устата  :nazdrave:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 11, 2011, 10:34:24
Славчо,с таа пълна грамотнос у писаньето има гулеми перспективи.Само,ако го влече писаньето на разкази,да употреби повечко фантазия,да потренира да си измися художествено разни окраски и притурки у тфорбите,та да стане разказ,а не преразказ.
Абе,къ те не мързея толко длъг расказ да напишеш? ;) ;D

Чичо Митко, не съм го преразказал баш - доста неща са измислени, но както вика Крокича - сюжета е ясен още от началото, явно там ми е била грешката, че не съм го разнообразил с нещо друго, но както казах и одеве - така го усещам...
Иначе за мързенето - просто съм го писал на няколко пъти, не е на един дъх.

Според мене има много леб у наш Славчо  :) и требва да продължава с писаньето, а ние друга работа немаме - ше четем.  8) :punk:

зе ми словата от устата  :nazdrave:

Благодаря ви! cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Ноември 11, 2011, 11:34:58
Къкто казах и преднио си пост - надах се да има интрига, а но немаше (Форумната героиня поглежда строго нади очилата с телени рамки, що знаа, дека тава монче Славето с Трабаня, може много повече) Къкто секи труд,  писаньето си сака копанье. Гьоте а преписвал на ръка "Фауст" 70 пъти - виждал ли си "Фауст"? А, сеги си го престаи написан ръчно - демек три пъти по-дебел. Требва си копанье - начи седаш, изчистваш излишните подробности, които по никакъв начин не помагат за разгръщането на повествованието, единствената им роля е да вкарват у размисли читатела - той през целото време се пита "добре, де тоа за кво ме занимава с тава?" и е леко разочарован, когато разбира, че пътя от малкото градче до София - така подробно описан в първата и втората част - всъщност е излишна подробност. Ползването на такива заигравки е тънка работа! За да си го позволиш, трябва да го овладееш!
Пиши! Важно е! Първите стъпки - разбирам, че това е първият ти разказ - винаги са плахи, неумели и неубедителни. Пиши! Ще свикнеш, защото имаш какво да кажеш. Важно е да бъдеш искрен, да имаш какво да кажеш и все в един момент ще се намери начин да го кажеш. Пиши!
Поздравявам те отново за тънкото владеене на граматиката, малко пълния член тук-там трябва да пипнеш, ма това е бел кахър - много грамотно иначе!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 11, 2011, 11:44:00
И майка ми каза, че имам правописни грешки на места. Вярно е, че това ми е първия разказ, може да си остане и последен - не знам... За мен пътят от малкото градче до София (както и в обратна посока) значи много и може би съм му обърнал прекалено внимание, за което понасям критиката. Лошото при мен е, че мислите из главата ми са разхвърляни и ми е трудно да ги събера в определена последователност и че се впечатлявам и обръщам прекалено много внимание на дребните детайли, а претупвам по-важните...

п.п. "Фауст" не съм го виждал иначе. /форумния преснописач навежда глАва виновно/


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Ноември 11, 2011, 11:49:55
Виа кво го емнахте мончето, още малко и въже ше му дадете да са обеси! Па той си каза, че му е дошло отвътре да сподели тиа преживявания и емоции с още некой. А човек пише коги усеща че има какво да каже на другите. Така че недейте да му разбивате куража, се пак му е сефтето, ше са упраи в караньето! То ясно че ше си земе забележки ама виа такъв напречен и надлъжен разрез му направихте, че он не знае дека му е гла̀ва и дека дупе! Славчо, обувай гащи със широки крачоле, та да можеш по-лесно да си го местиш! ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Ноември 11, 2011, 12:07:18
он пита- ниа отговараме-,,по просбам трудящих се" така да се кае ;) ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Ноември 11, 2011, 12:10:53
Е, я тава къде съм го написала а градивно, ако смета, че го критикувам та да се откаже да ми не е конкуренциа, тогава напразно съм се абила да мислим. Напротив, казвам му да пише колко може повече, та да се престръже и да стане глатък - капиш?
Иначе Славе, пътат наистина е важен, но не са важни градчетата по наго, нито докъде е стигнал героя - важното тук е вътрешните противоречия, вътрешната убеденост, вътрешното израстване или падение - въпрос на гледна точка. Например аз ладичката бих я кръстила даже, бих й дала душа, защото по същество тя е един наистина много скапан автомобил, но си е негов - той си го обича и няма как да е иначе - имали сме москвич, после ситроен, после ... ама Йосиф Висарионович и до днеска си го спомням с много топли чувства. Много си прав, че задълбаваш в подробности, а претупваш важното. Имаше една логическа преебушка - в трамвай на първата спирка се качват 15 човека, на следващата слизат двама, а се качват пет, на следващата слизат 7, качват се 13 и така нататък, колкото фантазия и търпение ти стигне, въпросът обаче е "Колко спирки има трамваят?" - уловката е, че през цялото време слушателят смята колко пътници има, а съвсем не следи спирките - не поставяй читателя в положение да смята излишно пътниците, а да пропуска спирките! Това ти казах в предния пост. И пак ти казвам - пиши! Има какво да напишеш, сигурна съм, давай смело, само че, докато пишеш, не внимавай в подробностите, а остави ръцете ти само да следят мисълта! После слез и виж какво си направил! Надявам се да съм ти полезна!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 11, 2011, 12:21:20
Разбира се, че го възприемам градивно! ;) Просто ми беше интересно да видя реакцията на хората, когато го прочетат. Дълго време стоеше без никой почти да го е виждал, беше ме срам и страх да го покажа...
Далеч съм от мисълта, че тази история може да бъде конкуренция на каквото и да било, исках само да я пресъздам по мой си начин...
Благодарен съм ти за отделеното време и критиката, защото ти си професионалист в тази област и за мен мнението ти е важно. Ако в по-късен етап се опитам да напиша нещо, ще се старая да не повтарям тези грешки и да е по-кратко, но времето ще покаже - трябва вдъхновение да дойде първо...
Още веднъж благодаря за отделеното време и внимание! cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 11, 2011, 12:27:59
И майка ми каза, че имам правописни грешки на места. Вярно е, че това ми е първия разказ, може да си остане и последен - не знам... За мен пътят от малкото градче до София (както и в обратна посока) значи много и може би съм му обърнал прекалено внимание, за което понасям критиката. Лошото при мен е, че мислите из главата ми са разхвърляни и ми е трудно да ги събера в определена последователност и че се впечатлявам и обръщам прекалено много внимание на дребните детайли, а претупвам по-важните...

п.п. "Фауст" не съм го виждал иначе. /форумния преснописач навежда глАва виновно/

Напомни ми довечерка, молим ти са, да ти го удара "Фауст"-а у главътъ!!!  Ма, и трите книжлета де имаме! :udri:
/форумката прибира нунджакото де го а извадила и изпада у нирвана, та да успокои нервата де й нги а саздал догледнико.../

Аз съм изненадана, че Слави се реши да ви покаже това писание. Той е много притеснителен още от малък. Преди две-три години му трябваше доста време и много душевна борба, за да ми го покаже когато написа по-голямата част, и то при условие, че не споделям с никой какво съм прочела. Беше го написал за себе си и за да не се загуби спомена за това дете... Слави и приятелите му бяха много силно разтърсени и потресени от тая нелепа смърт, защото това момче беше един от тях...  :'(




Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Ноември 11, 2011, 12:46:50
Да, за такива неща не се пише лесно. Спомних си, че преди доста време писах по повод смъртта на петимата учители от Владимирово - използвах го за повод, всичко останало измислих - не познавам хората и всяка прилика е случайна. Критиката прие добре разказа-пъзел, но аз не го харесвам. Не го харесвам, но нямаше как да отмина тази знакова трагедия просто ей-така. Сигурна съм, че на Славето никак не му е лесно и се изискват наистина сили, когато става въпрос за действително преживени неща и особено когато това се еслучило с близък човек. Искат се много сили дори и само да го напишеш, какво остава да го публикуваш.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Ноември 11, 2011, 06:15:25
Оставете момчето на мира,лично аз и толкова не мога да си събера мислите,та да опиша подобна "тривиална" история...!
Друга тема е,че и аз на млади години(колкото Славчо требва да съм бил!)загубих близък приятел по крайно идиотски начин...Обаче нямам и грам желание да описвам тия стари и болезнени за мене,истории...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Ноември 12, 2011, 08:14:27
БРАВОС ! мене ми ареса. Азе не можа да давам акъл ка да са пише и такова , но слушай тука батковците и каките . има леб


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Ноември 15, 2011, 12:33:31
Слави, чак сега стигнах до твоята история.
В никакъв случай не се броя за писател. Прочетох всичките критики и мога да ти кажа следното:
Стоян е прав, бабата се е получила най-удачно като образ - вероятно, защото не си я измислял, ами си описвал прощаването с твоята си баба, когато заминаващ от село. Дословно е едно към едно с прощаването ми с моята, а и съм сигурен, че на всички участници в този форум се е налагало да слушат същото. Много е силен и реалистичен този момент.
Оттам насетне - слушай вътрешния си глас и върви натам, накъдето те води той. Конкретно за историята - хвани първата част, до пристигането в София - и я направи като отделен разказ. Според мен, 80% е готова. Просто гледай на този епизод като на отделна и завършена история (а тя си е такава - един младеж сменя един свят с друг и къса връзката с предишния), опиши какво напира отвътре на Петър - защото, сигурен съм, това ти е минало и на тебе през главата и сърцето - и ето ти, готов разказ. Направи го това и ще стане добре. А нататък - карай лека-полека. Просто препускаш набързо през годините, за да стигнеш до края. Ако действително те вълнува тази история, искаш да я споделиш, не ти два покой - карай я епизод по епизод, връщай се назад в годините, спомняй си духа на времето (както, например, с чалготеката), описвай този дух, като го вплиташ в събитията, които се случват на Петър. Нахвърлял си един груб скелет на повест, дори и роман, ако щеш, който, ако се подхване умело, ще стане много интересен и дълбок. Както казва Ели, писане му е майката, така че давай, не се жали. Зарежи ни нас, ние сме едни мрънкачи и критикари, никой не може да ти бъде по-добър съветник от самия тебе. Пиши нещата, както ги чувстваш, остави ги да отлежат и след време ги препрочети - сам ще усетиш къде и какво да поправиш, кое да махнеш, какво да добавиш. Имаш усет, просто трябва да пишеш, когато нямаш други грижи и можеш да се съсредоточиш само върху историята. Вярвам, че можеш, дерзай!  thanks :rockon:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 15, 2011, 05:00:40
Благодаря, Влади, че и ти си отделил време да прочетеш и коментираш тази история. Бабата явно определено е въздействала на повечето хора тук, защото си е типичната СЗ баба. Само който е бил посрещан и изпращан от такава жена може да го разбере, за това пуснах писанието си първо тук, на Северозападната аудитория и чак след това я публикувах и в otkrovenia.com. Там никой не е коментирал нищо, има около 60 посещения, явно не са се впечатлили хората - тук поне има критика и отзвук. Когато ми дойде вдъхновение или бъда провокиран от нещо, бих написал отново някое писание, но за сега оставам само с това - първият ми опит, при това на 26 години, малко късно един вид. Благодаря за съветите! thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Ноември 16, 2011, 11:17:42
 Славчо,чичувоту,я сеги те гу пручетох расказъ ти,сас се отзивете зъ него.Куту зъ пръф път,ич неа лош.Лоше а,че си гу преживел тава сас твой близък приятел,мъ тава а животъ.Неа убаве а спираш сас писаньето,оти дуде одрътееш,моа напишеш нещо млого добро и ценно,каде шъ съ чете и аресвъ длъго време подир тебе.Подцениш ли съ и спреш а пописвъш сеги,кой знаа кфо моа загуби светъ .Услушвай съ ф отзивете нъ оратъ у форумъ,оти моа съ пустиняци,мъ не съ глъмпере,и сам шъ разбереш каде съ слабите и силните ти страни и накъде а фанеш у таа дейнос.Чакам тъ а стъпиш сас двата крака връз черджето,оти вече сас единия си стъпил. :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Ноември 16, 2011, 11:25:52
Чакам тъ а стъпиш сас двата крака връз черджето,оти вече сас единия си стъпил. :green:
(форумния герой се подхилква лукаво и потрива ръце в очакване, привел се и хванал двата края на черджето в очакване невинната жертва да пристъпи една стъпка напред) :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Ноември 17, 2011, 01:14:16
http://severozapad.org/literatura/2011/11/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE-%D1%82%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%B2/


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Ноември 17, 2011, 02:23:39
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: guru
на оружие братяяяяя :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 17, 2011, 03:29:19
Хахахахахаааааа...  :smeeeh: :smeeeh: Ей, голем!  cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Ноември 17, 2011, 05:56:15
 :smeeeh: guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Ноември 21, 2011, 03:54:23
http://www.bta.bg/bg/mags/lik/2011/11/Article3

Не знам, ако е пускан, а аз съм пропуснала, сори! :) Знам, че имаше питания и търсения, затова...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Койо в Ноември 21, 2011, 04:14:24
Бравас. Я не смеех да го пуща, преди те да са го пущиле. Требвало е сигурно на некои места да турам пояснителна бележка... то има една, тиа са я пропуснали отдоле - откъде е вземен цитатът. Има още два варианта на библейски цитати - за бесовете де се давят и за хлеба по водите... Метафори разни.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Ноември 21, 2011, 04:21:30
Е я пъ си имам списаниету и чекам афтуграф ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Юбопитка в Ноември 21, 2011, 06:45:05
 thanks thanks разказът ме върна повече от двайсет години назад, когато откривах света на Уитман, Милър и Буковски


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Ноември 30, 2011, 04:03:30
Предварително сакам да се извиним, че не съм писал на диалект. Има неща , къде не секи път моеш да ги каеш по нашему, макар,че и герои и случка си е се у назе. Така го чуствам, така го пишем. Айде извинявайте ;)



                  Пиано бар

  Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други - притурка към обстановката, за трети - просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха заряда, с който ме допълниха, безотказното лекарство против негативизма в нашето съвремие, скулптори, които от разпиляни парчета живот, създаваха надежди, настроения, желания. Самите те въобще не подозират и до днес, че притежават такива съзидателни и лечебни умения. Те просто живеят своя живот, следват своята съдба, запалват се и горят всяка вечер с толкова животворни пламъци, че в студените зимни вечери едва ли бих си представил по-уютно и топло огнище. Толкова земни, толкова обикновени и в същото време - изумително фантастични, когато започнеха да правят това, което можеха най-добре, което съдбата им бе отредила да ги съпътства през целият им живот. Те бяха прегърнали здраво съдбата си, бяха страхотен тандем  със своята орис , макар и не винаги доволни от нея, но я бяха приели. Като едно семейство - радости и неволи, успехи и загуби, добро и лошо - в непрестанно взаимодействие вървяха редом и това ги поддържаше повече живи от всеки преуспял в живота индивид. Те са едни от талантите, до които имах честт да се докосна, но едва ли им е минало през ума, че за мен това бе чест.
  Те са просто Краси и Ники. Две "момчета" над средна възраст, но бяха съхранили душата на безгрижно, жизнерадостно дете. Аз знам - те никога няма да остареят! Тях животът ги подритва както си иска - обръща ги по гръб, по корем, на лакът, тръшка ги в неравности, задушава ги в прахоляк, а те като едни наивни, следпубертетни тийнейджъри, след всяка несгода се изправят, изтупват се и си казва за кой ли път: "Само да порастна и ще видиш ти!" Ако някой не е виждал човек, който не познава нито злоба, нито омраза, нито желание за мъст - знайте, това са те, Краси и Ники.
  Събота вечер. Малък, провинциален, но добре уреден град (нещо неспецифично за Северозапада). Приятно квартално заведение. Единствените клиенти сме аз и моята съпруга. Уединили се бяхме, за да поговорим на спокойствие, без тя да е ангажирана с кухнята или аз с новините. Трябваше да вземем решение за важни за нас проблеми. Нещо нормално за всеки човек, всяко семейство. И както си разговаряхме, с крайчеца на окото си видях - видях първо Краси. Нямаше начин да не ни забележи - единствената маса (поне до тоя момент) с клиенти. Познаваме се от години, но рядко се случва да се видим. Усмихна ни се, направо грейна и се запъти към нас. Седна и вече нямаше кой да ни спре. Нощта явно щеше да бъде толкова кратка и времето, както обикновено, нямаше да ни стигне, да се наприказваме. Нашият проблем остана някъде встрани.
  -Казвай, къде работиш? - питах аз.
  -Тук, бе!
  -И да не се обадиш! Ще те наказвам, ей!
  -Забравям, приятелю, забравям.
  -С кого работиш? - продължавах напористо.
  -С Ники. Знаеш го.
  -С Ники от Враца ли, бе?- останах приятно изненадан.-Как се надушихте, стари хрътки такива?!
  Разговорът вървеше. Ту с мен, ту с жена ми. Като всеки и Краси не бе подминат от тежки проблеми. Оказа се, че се наложило да си продаде къщата, за да оперират баща му, който вече бил в инвалидна количка. И така, от година и повече бил на свободен наем. Потръпнах! На тия години, в такъв момент - пфу и животец!
  -А Ники къде е? - попитах, опитвайки се да не задълбаваме в проблеми.
  -Всеки момент ще дойде. Абе и неговата... ама какво да се прави.
  -Какво?
  -Завчера погреба баща си.
  -Ъ? И сега ще работи?
  -Попитай го! - усмихна се Краси и ми го посочи.
  Компанията стана неочаквано приятна. Но времето притискаше моите приятели, защото наближаваше часът да започват работа. Не издържах и попитах:
  -Добре бе, Ники, как сега, два дни след погребението можеш да работиш?
  -Ами, да ти кажа. И аз мислех поне няколко дни да съм с майка ми, обаче се случи нещо, което незнам как да го тълкувам, но мама ми го преведе на нейния език. Два пъти за тия два дни, черната жалейка пада от ризата ми. Без да съм правил нищо - ей така, пада. Днес сутринта, обличам ризата, а нея въобще я няма. Не съм ходил никъде. Просто изчезна. Тогава мама каза: "Отивай Нколайчо, отивай! Баща ти знае, че трябва да ходиш и не иска да ти пречи! Отивай, пък нали след няколко дни пак ще си дойдеш." 
  "Ееех, Животеее!"... - мина през ума ми. Но, това е!
  -А вие няма ли да дойдете с нас? - попита Краси като ставаше вече.
Погледнах към съпругата. Тя прекрасно знаеше какво значи за мен да съм с тях, когато "работят" и се усмихна разбиращо.
  -'Айде, 'айде! - подбра ни Ники. Не че на мен ми трябваха покани.
  -Добре, идваме, но при едно условие!
  -Казвай де!
  -Ако помагам!
  -А пък аз си мислех, ти да поработиш, а ние да помагаме отвреме навреме - засмя се Краси.
Повече приказки не бяха нужни. Слизахме към пиано бара с музикантите, моите приятели, Краси и Ники. Предстоеше една прекрасна и незабравима, пълна с музика и песни, неповторима нощ!

  Ами нашият проблем? Какво пък - щом имаме проблеми, значи сме живи и се борим. След тая нощ вече бях като чисто нов акумулатор. Пращях от енергия. Проблем ли? Дайте го насам - ще го изям! 


(на моите приятели, музиканти: Краси от Лом и Николай от Враца.)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Слави с Трабаня в Ноември 30, 2011, 04:10:13
Браво, чичо Митко! guru
Това е професията на музиканта - трябва да весели хората, тях не ги интересува на него какво му се е случило... Като от оная песен на Васил Найденов: "...бе писал някой нещо за това, че клоунът винаги е тъжен" и "...през сълзи дори да бъде весел...".
Това си е живота за съжаление...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Ноември 30, 2011, 04:23:58
Браво, Черногледец!  thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пента в Ноември 30, 2011, 04:31:09
Благодаря ти, че ни разказа тази случка, Черногледецо Храбрий! Ма глей къ и ти си станала Белогледец на финала! :-) А я съм Белогледка в края на деньо thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Ноември 30, 2011, 04:32:18
 Силно и стойностно,Мите!Брава!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Ноември 30, 2011, 06:49:29
Добро! ;) thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Ноември 30, 2011, 07:12:44
Митак,гулем си..! thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Ноември 30, 2011, 07:27:13
Млого добър Митето ей thanks thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Кръпел в Ноември 30, 2011, 10:21:03
Бравус! guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Ноември 30, 2011, 10:35:20
 cv cv cv thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Ноември 30, 2011, 11:02:44
 guru guru :) Съвпадат имената с работниците ми у пицариата ахах :)  guru
Много добро :) докосва те !!  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Ноември 30, 2011, 11:07:07
Добро, Мите!  :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Ноември 30, 2011, 11:56:11
 Много силен разказ  :punk: :punk: :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Декември 05, 2011, 09:49:54
http://severozapad.org/literatura/2011/12/%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BE-%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2/


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Самотока в Декември 05, 2011, 10:00:46
 guru guru guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Анци в Декември 05, 2011, 10:42:09
 :smeeeh: :smeeeh:
- Добър ви ден – рече Мичо и си свали капата – млого жега тукее, лазда багате кюмур здраво!

Тоа разказ е идиялен сценарии за скеч


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Декември 05, 2011, 12:24:45
  guru  guru  Пустия му Пламен, па ги реди един път тия приказки  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Декември 05, 2011, 05:50:21
Тоа разказ ма изкръти...!!! guru :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Декември 05, 2011, 06:31:33
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: guru
тоа разказ требва да се тури у читанките по Литература,редом до разказа на Великиа Чудомир за тава къ деда ви Рачо Чобана си е ,,давал гласъ" :punk:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Декември 05, 2011, 07:06:31
Заласна са  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:

-Я не съм служил с изроде.Повтарам,я съм служил с цигзнце,циганье-знааш ли кво а тава?!А?!
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Декември 05, 2011, 08:16:43
 guru guru guru ;D ;D ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пента в Декември 06, 2011, 02:48:39
тава а голем бисер - филм за песен!
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Декември 06, 2011, 02:56:00
слъзи ми тръгнаа, слъзииииииииии тава я велико до небето и отвъди  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Декември 06, 2011, 03:45:08
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Декември 07, 2011, 12:05:39
 ;D Ебаа ...  :smeeeh: :smeeeh: мухаххахах нема такава ...




- А стига ма прекъсва, бе! Нали я прикаам сиги, ем ма викаш, еми ми мрънкяш на главътъ! – разгневи се Мичо.



Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Декември 07, 2011, 12:09:53
Татко умре

Татко умре. На 3 декември у видинската болница. Изненада ни. Не сме очаквале. Загубих и негу. Преди 4 годин си тиде и мама. На 28 декември у белоградчишката болница. И она ни изненада. На 20 декември преди 8 годин си замина и  баба. Она бърем не ни изненада. Угасна си. Ма па декември. Доа ли декември ората се стегат за празници, а я за помени. На 4 годин губим по един близък човек. Дедо си тиде още през 1994 годин-ма он през май.  Вече нема кой ут таа къща у Дражинци да губим-осфен мене де. Ма дай Боже да устискам още. не ми се губи мене си.
Тежко е многу що я съм самичък-немам бракя и сестри, а и тато нема. Съга съм още по - съмичък. Мама има брат ама он е у негувуту село-Тополовец. Он има син-Еней-он ми а къто брат. Батко. Я съ привръзвам лесну и обичам ората. Имам многу приятеле и познати. Сигурно що съм самичък. Обичам да има ора окулу мене.
Коги си тиде милата ми майчица, почна и пъта надоле и на тато.  39 годин са били заедно. Сфатба са правиле на 30 март 1968 годин. На 28 март другата годин са е появил продукта на таа либов-демек я. Не съм бил ут най-добрите деца. Не съм бил от най-добрите тинейджъре. Не съм бил от най-добрите млади мъже. Ма със сигурност съм бил най-добрия син за тех. Що съм едно. Увре шашавата ми глава с годините и онаа луда глава къде бех поулегна – е до некъде. И така коги мама си тиде след Коледа на 2007-ма годин,  тато остана сам на село. Убава беше последната ни Коледа на назе четиримата тугива на село-мама, тато, я и Ани.  Весела, топла, пълна с либов. Нема да забрава ка гол,  сал по една хавлия на кръста играх оро на снега преди да улезнем у банята да се напарим убаву, а мама викаше – Ей шашавия, че истинеш бе. И са смее. Сички са смеехме. А я кипим ут виното. Кипим. Убави новини донесе тогива таа Коледа. Дигнаа ни заплатите на мене с Ани. Новата къща у Видин беше почти готова… Ма те, лошото  не съ плаши ут доброто и мама си тиде бръже за 6 часа веднага след тиа убави дни. Тиде си бръже и силно, какту и живе. Инсулт-ох как мразим таа дума. Шока беше гулем. Погребение, помени,  одене на гробища… сичку тава ми е къту на сън. Тато ми остана грижта. Живота му са преустрой. Нашият с Ани същу. Дойде момента да се грижи син за баща, така като е и речено от дрътите ора. Е лека по-лека улезнаме у един нов ритъм на живот. Грижили  съм се за негу. Одехме честу на село. Летуска седехме по две седмици. Коледа задължително тама-заради мама. Приятели минаваха през Дражинци и са отбиваха при негу. На рождения му ден па се одеше, с повод и без повод па одехме... Ма я гу виждах ка се топеше тато. Викаше-Красо, Красо от ка си тиде макя ти я съм полвин човек. И верну беше – от 80 кила стана на 50 с мокри дрей. Едеше. Убаву и благу и по многу едеше. Ма линееше. Ама къкто едеше така и пиеше. Самотата, тати, самотата убива-викаше он. Три кози, три мачъка, кокошки, плофки и куче. Тава му беше компанеата. Е и телевизора и радиото де.  Градинка с доматец, пиперец, лучец, картофки… От тъща ми и тъста ми ут Покрайна винце, рикия, засукана туршия…Сичку имаше за ядене и пиене.  Кво сиренце правеше ут млекцету на козите. Съга имам две бидончета ут тава сиране къде тато до пуследну а правил. С неговите ръце. Докъту има че гу едим къту благослодвену-сека апка че е къто нафора за мене. Останаа и сухи чушки къде си беше низал. Юти са на огин-ма за мене са най-благите на сфета. Тиде си тато, ма ми поостай и борчове. Не съм знаял що ги е правил. Парици съм му пращал, с ядене съм гу зареждал, он си е зимвал пенцията? Ма те – човека гу нема-борчовете устават. Че ги упрайм. За цигари и за рикия са биле. Вересийте у двата магазина са се плащале на пенция, тока, телефоня и телевизията я – ма те, он си  имал и друг паралелен начин на живот. При батко Огнян-единия ут магазинерите на листче му е казал да запише на кой колку дължи и аку стане нещу с негу да ми гу даде. За козар, толку, за дръва толку, за цигари толку, за рикия толку, при Шико толку… дали е учеквал че нещу моа стане! Неа казвал. Оплакваше се ут тава че гу болът краката и ут разни други леки болежки. Одил а на дофтур на селу. Апове си е пил. Ма те – Инсулт. Пак таа омразна дума. За 20 години е изкарал над 12 инсулта на крака. Без да ги усети. Последния 13-фатален. Така показа скенера.   
Даде Господ седмица преди тава да гу видим жив и здрав. Телевизура му са счупил и он потелефоня ми вика-Красо номери ми нов че съм без очи за сфета без телевизор. Намерих. На 23 ноември – я, Колоян и баце Росен с мерцедеса тидоме на село-за тава са приятелете-благодарим им. Преди тава ду Покрайна-сладка, трушия, винцок, ракия и компир и лучец /таа годин у Дражинци не станаа картофите и лука-дали случайну!/. И айде у Дражинци. Видоме се. Калоян ни снима с тато. Последната ни снимка заедну. Росен кара, а ниа с Калоян  пиаме вино и си мезиме с негувуту сиренце, сланинка и пръжки беше правил. Те така турени на едно вестниче. Тато ни са сме и ни са радва ка благу си зимаме с пръстенца мезенце и пийваме. Сме се къту ни изпрати и са разбраме да доаме скоро па тримцата и да седнеме у мининката упушена куфня и да си пинеме и апнеме благу. Разбараме се ама…че бъде без негу. Къту си тръгвам ут село винаги махам от колата чак ду градинката на прощада дукато се виждаше он. Така съм ут дете. Махах на пра-баба, пра –деду, на баба и деду. После бройката на изпращачете почна да намалева. Тогива он караше колата. После почнах да махам на негу и мама, после сал на негу…Ниа са отдалечавахме, а он се смалеваше и..изчезна. Бърем са гушнаме и цукнаме къто ора за последну. Шаран му обещах за Никулден-а оно друга рабута стана.
У четвъртък на 1 декември са чуме. Приказваме за тава, онава. Дъдраме за Коледа кво ча прайме. Каза му убавите новини за инвитрото с Ани. Па убави новини носеше и таа Коледа! Разбра ме се да съ чуаме у събута на обед. Та у събута Ани тиде на английски, а я дом. Поврътам съ.  Щех да ода да пиам кафе при Калоян. И…къде 11 часа ми звъни телефоня! Гледам пише –кака Роза. Комшийка ут селу. Ръчицата ми изстръпна-усетих че неа за дубро тава обаждане.”Краси, кака-вика она-Лоши новини. Намериме баща ти паднал на душамету у куфнята. Жив е ама неа дубре. Едвам говори. Викнале сме линеяка и я е чекам преди кметството. При негу са лела ти Цана,Петруна, Огнян и Качко. Тръгва й бръже.” Ееех. Видели че неа одил да си земе леба, па и козите неа изкарал  и дошли у дом и гу намериле. Такаа на селу-не доат ли заран да си земат леба и не изкарат ли козите значи нещу е станалу.  След 10 минути бех тръгнал. Обадих са на моя приятел Адвоката /он е опитен и ерудиран мъж на 58 години, къто втори баща ми е, а и приятел и на тато-обичаше гу многу/  и пойдо ме. Подържаме връзка пу телефоня с ората на село. Дойде доктора. Приказва с Адвоката. Че ни чека там да видиме кво да прайме. Адвоката вика-че гу караме у видим. Нещем у Белоградчик. Там загубихме макя ти. Стигнаме. Вратницата утворена. У двора ора. Улетех у куфнята. Лежи. Завит с одеала. Фана ме за ръката. Стиска. Стиска. Ръцете му беа силни. Малку трудну ма каза-Даййй сигарааа. Леле викщам ка цигара бе тато, лежи ти съга че те караме у Видин. ”Нееее”-вика он тихичко. Консултацеа с дофтура-Моа да гу карате. Кво а станалу станалу-дали у Белуградчик ели у Видин, се едно. Фана ме гу със се оделото и у колата. Предната седалка пущена-така рече дофтура- тато там. Я одзаде. Адвоката кара. „Да пууушииим” –вика тато. Я гу дръжим за ръцете. Он сака да са изпрай. Имаше движение на ръце и крака. Сал трудно говореше. Надежда има- вика Адвоката. „Водицааа”-моли тато. Дадо ме му. Пи. Караме. Он гледа с очета. Кафяви. Топли. Съга уплашени. И мойте очи са на негу. Съга мойте па са си топли ма многу тъжни! Гледа тато и вика- „Сприиии неее у Видин”. Усещал е милия. Усещал е. Стигнаме. У бърза помощ. Изследвания-ренген, скенер, кръв, кардиограма, кръвно. Помага ми на Ани една приятелка, Радостина-има силен характер!  Кръвно 140 на 80. Сърце здраво. Бял дроб-нормално. Скенер-ужас! Д-р Корманов е категоричен-много инсулти-последния е фатален. Че гу мъчиме да го закрепиме. Аку прескочи трапа-че бъде със склероза. Требе да иде да гу гледат негде.Все пак надежда! Настанихме тату у отделението. Буйства. Съблекох го. Ублеку му пижама. Сестрата вика-Требе да гу вържеме. Мъчно ми е ама го вързах. Очите му, кафявите, топлите  ме гледат, но май не ме видат Тръгна ме си. Нема кво да прайме там, рече доктура. Седнахме с Ани и Адвоката да пиеме кафе. Прайме планове-човек ду последну се нада. Че гу настаниме у дома у Гомотарци. Не рече Ани у Покрайна у дом. Тъщата е съгласна. Че наемем жена да гу гледа. Не рече Адвоката-он че съ опрай. Вервай у тава Краско, вика. Я се готвех и за третия вариант. Уви я се указах прав. У 18 и полвина беме с Ани у болницата. Поседеме при негу до къде 19 и нещу. Галих гу по ръчиците, по главата. Он спи. На система.  Студен на камик. Мъртвешки блед. Студена пот по челото. Цекнах гу по главицата. „Готви са Краско-тато ти си е тръгнал. Требе да си силен. Требе!”-така си мислим. На Ани и говорим другу. Крехка е милата ми тя. Къто знам ка преживе загубата на мама-многу тежко. Нема на тоа свет свекърва и снаа толку да са се обичале! Прибра ме се. Викам и – требе да едеме. Дълъг ден беше, а и не знааме кво ни чека. Седнаме на масата. Сипах си рикия и….телефоня звъни. Непознат номер! Вече светкавичну знаех за кво е-стиснах зъби, събрах силици и дигнах. „Ало г-н Каменов, от болницата се обаждаме. За съжаление вашият близък почина. Може и тази вечер, а може и утре да дойдете да попълните документите. Съболезнования!”. Ани плаче. Тръгнахме. Звъна на Адвоката. На батко. На роднини. „Баща ми почина. Погребението е в понеделник”-повтарям къто у транс некакъф. Лежи завит с оделу. Толкува миничък че са губи поди уделото. Гледам го- и е он и нее он. Прибрахме се. Опитвам се да бъда твърд-мъжа в къщи! Говора и успокоявам Ани. А вътре у мене гори огин, душицата ми реве. Кураж Красимире-бъди силен, чакат те тежки некулку дена. Спахме ли не спахме ли не знам. Станах рано. Списъка с неожбходимете неща е у джеба ми. Батко кара ковчег. До обредния дом- некролози, жалейки, покров, кръст, жито….. До общината-смъртен акт. В моргата. Облеку ме го- я, Адвоката, батко и сестрата. Ковчега с тато у колата при батко. Тато одзаде лежи, а ниа с батко отпреде. Он кара и си прикааме. Спомени. Даваме си кураж. И он и я че ревнеме секи момент. Ма и двамата стискаме зъби. Требе. Стигнаме. Стринките ми приготвили салончето у дом -там къде  прайме и празници и тураме и покойниците си. Такъф е живота! Пренесоа тато-мене ми не дават да носим. Така требвало. Пристигнаа Ани и Адвоката – докараа кво требе за помена. Стриенките ма съветват-така требе, те тава са прай …Я слушам и кимам. Накраа им каза- Коги мама умре събрах на помен 40 чувека у кръчмата. Ядене и пиене и некой са и понапиа. Тоа път нема да е така. Пакетчета с по нещу за бог да прости и след погребението са раздават. После у дом най-близките че пинеме по чаша и че апнеме за Бог да  прости. Тава е. При батко у колата натураме телевизор, фризер… абе това къде би накарало некуй да разбиа къщата и да крадне. Стирниките тръгнаа пу селу да разправят че сичку от къщата съм закарал у Видин. Да се знаа та да не съ крадне. Батко Валери го разправя тава у кръчмата. Уточниме за погребениету кво що и стринките се пойдоа. Стра ли ви е да останете с негу самички с Ани- ма питат. Да маа стра ут тато. Да маа страа ут тоа къде ма създал. Да маа стра ут тоа къде ма цукаше и ревеше коги си пойдем за Видин. Да ма стра ут тиа вече затворени, кафеви и топли очи- Никогиш. Останаме с Ани сами с негу.  Чистихме двор, соби… Оди до кмета да намелим копачи. Кмета, чичо Пенчо вика-„Красо, я би та посъветвъл да не копаме нов гроб що до макя ти нема месту. До неа е деда ти. Он е у гробница. Минали са многу годин и моа да а отвориме що он е слегнал. Така прайме вече. Копачите ча напраат сичку.” Съгласих са. Съга тато ем е ду мама, ем при баща си, ем и ду макя си. От другата стран са па пра-баба и пра-деду . Събраа са заедну. Завинаги. Иде па кмета. Требе да поприберем кво има по двора и да го закючим негде. Козите требва да продадем аку ги не земем. Да приготвим катанци та да закючим къщата къто пойдем за видин. Ти си вече чорбаджията Красо-вика кмета.  Плофките, 6  броя  заминаа за Покрайна. Тъща ми и без тава сакаше да завъди. Тидо вечерта у кръчмата. Приемам съболезнования от сички. Почнаа да ме питат за козите. Оферти. Накрая Кою циганина дойде последен и вика-„Красо, баща ти, бог да гу прости има да ми плаща дръва, цепене на дръва и козърлък. Козите ми требат що имат убаву млеку, а при назе знааш колку деца има! Продай ми ги на мене, а и ти гарантирам що нема да ти се улаза у къщата.” Стиснаме си ръцете. Приспаднаме ут цената за борчовете. Пиме по едно за Бог да прости и свършиме рабута. Прибра се у дом. Седна ме с ани при тато. До главата му у един железен кастрон гори свищица. Пушим си и си говорим с негу. Опрайх му косицата /миналата седмица са а постригвал милия/. Седнаме с Ани да вечераме. Многу сме уморени. Залците заседат. Ма требе. Приготвиме кво требе за другия ден. Я си одим при тато и си пушим до негу. Ли се цигари ми иска коги гу караме у Видин. Нощта мина и замина-спа ме ли не спа ме ли-не повним. Станаме рано. Тръчах до гробищету да видим кво праат копачите. Почнаа да доаждат ората. Многу ора дойдоа-цело село. Минваа пред мене  и пред ани много ора. Ниа седиме фанати за ръчица у двора и ги посрещаме. Биат камбаната. Пойдоме къде гробищата. Караме гу на Зарко циганчету у най-убавата конска каруца. Батко Евгени носи кръста. Зади негу кака Роза, стринка Цана и лела Мичка носат жито и сладки. Па тато . Па я и   Ани, тъста ми и тъщата, роднини, комшии, приятеле...  Я съ дръжим за съга. Таман на завоя преди гробищата живее на баща ми укя-дедо Ачко. На деда ми един от бракята. Он едвам оди ма излезнал. Спреме. С два бадстуна, едвам, едвам стигна ду глвата на баща ми. Гали го, реве и нарежда-„Що бе укьовото ти си тиде бре. Мене требеше да земе не тебе бе укьовото. Ох Ваньо, Ваньооо… ”. Те тука не издържах. Рукнаа слъзи от очите ми. Ма стискам зъби и не ревем с глас, а сал тече таа вода солена по страните ми. Тежко, неописумо тежко ми беше на мене… Пойдо ме пак. Я ги спрех,  прегърна дедо Ачко и му целувам ръцете. Се едно на деда ми ръцете целивам-тежки, здрави, груби ръце а и толково мили. Тиа ръце къде са ни пошяпвали по дънцъта и уши дръпале. Къде са ни галиле и лебец са ни давали у устенцата, коги сме били мининки. Къде тиа къщи са напрайли… Многу картини минааа за некулку секунди преди мене… Улезнаме у гробищата. Слово чете лела Боряна-кръстницата ми. Чете и ревне-многу са обичаа д тато. Простихме са с негу. Я пръв. Цукна гу пу челцету, погали гу и помоли заедно с мама да ни помагат отгоре що ни требат и повече сили  и повече късмет.  Погребахме го. Платих на копачите и на коняра. Така требе- я съм чорбаджиата у тоа дом вече! Седнаме у дом у същото салонче къде лежеше тато най-близките. Апнаме, пинаме и .. си останаме ниа с Ани. Самички у целата къща. Поизчистиме и почнаме да збираче багаж за ютре да гу караме у Видин. Че остайме най-необходимото, та коги доаждаме да имаме подръка това онава.  Остана ми още една грижа-Кучо. Кво да прайм с Кучо. Тато  ми много го обичаше. Да го пущим да подивее, немам сърце да гу напрайм. Он са гуши, гуши у мене и скимти. Дири тато… С трите мачъка проблема са реши от самосебе си- и Ричи и Грозил и чочко че си намерат къде да идат. Мачки са, ма кучо… Отидох до кръчмата. Поръчах на сички кой, кво пиа за Бог да прости и седнах и я. По едно време иде при мене чичо Спас Цигарлъка. Градините ни  граничат една с друга.”Краси-вика ми он-Кво ча прайш с кученцето бе?” Пъ кво, кво- не знам кво. „Ако ми гу дадеш я че го земем. Аресва ми, а и ми требе”. Зарадвах съ многу. Другия ден му гу заведох. Вечерта Колю циганина дойде и отведе козичките. С Ани апнаме и са труплясахме без силици да спиме. Рано оидиме на гробища –ритуале разни. Прибрахме се у дом. Приготвиме багажа. Спрех водата. Изсточих бойлера. Свалих бушоните. И почнах да слагам катанци по вратите.  Затварох си дома. Вече никой нема да ни чека къто дойдеме. Сал Буратино те така че си ме чека на прозорчето- така рече и Оджака като ми са обади.  Заключих насвадем, а  и нещу и у мене са закючи! Мъка, носталгия и  спомени сигурно. Че ги отключвам от време на време, ма че си ги носим докъту съм жив. Както и къщата че отключвам от време на време и от неа че излазат сал спомените за близките ми , а че улазаме ниа живите.

(http://media.snimka.bg/9710/025675834.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/9761/025776634.jpg?r=0)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Владимир в Декември 07, 2011, 12:28:03
Краси, просълзих са, догде четем тава...
Жив и здрав да си, да имате с Ани много щастие напреде!
И спомените да не стоят закючени. Да та съсещат у секи момент откъде си тръгнал и колко народ а зади тебе. И че не си самин, ми они и от оня свет та гледат и са надат на тебе.
Бог да прости татко ти и да ти дава сили!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Колеба в Декември 07, 2011, 12:41:48
Краси, просълзих са, догде четем тава...
Жив и здрав да си, да имате с Ани много щастие напреде!
И спомените да не стоят закючени. Да та съсещат у секи момент откъде си тръгнал и колко народ а зади тебе. И че не си самин, ми они и от оня свет та гледат и са надат на тебе.
Бог да прости татко ти и да ти дава сили!

+1 !  мислих да напиша нещо, па те Влади го написал ..


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Декември 07, 2011, 12:58:56
Красе, булин, четох го тава на три-четри пъти що щеше а ми се пръсне сръцето...  :'( :'( :'( Голема е мъката ти...  :'( Прегръщам ви силно...

Я съм ти казвала колко си приличат с моа баща /лека му пръст!/, а сеги сакче загубих моа тато за втори път.  :'( Бог да ги прости и двоицата и дано са намерат тама, па да пиат по една рекиа за наше здраве! И да ни пазат отгоре - убедила съм се в това! Мъката си остава в назе, времето не лекува, сал ти помага да свикнеш да живееш с болката от загубата...

Некой беше писал у "Паметта...", че един умира, за да се роди друг. При назе така са случи.
Дано ви даде Бог най-големата радост да ви дойде у къщата! ... и Буратинко да посреща едно малко човече с обич!  (**)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Кака Маца в Декември 07, 2011, 01:07:08
Краси,разплака ме ,не те познавам,не познавах и баща ти а ме разплака...толкова мъка има в думите ти....бог да го прости...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Декември 07, 2011, 01:13:24
Стиснало ма е за гърлото, та не знам кво да реча....  Подавам приятелската си ръка и рамо да са подпреш. Силно та прегръщам!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: onufri в Декември 07, 2011, 01:18:32
Краси... :'(
дано да даде Господ да си имате дечица, да ви се напълни къщата...мъката нема да изчезне, ама ша а друго...ша има друг Ваньо за когото да се грижиш и когото да обичаш...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Декември 07, 2011, 01:25:25
Кво да кажем?Къ да го кажем?Мъка!
Краси,приятелю,да ти даде Господ,тава къде ти а най-на сърце!Па за утешение имаш и назе...


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Вени Тети в Декември 07, 2011, 02:00:19
Кво да кажем,Краско,като ме е стиснало за грълото...а само преди седмица се смеме за тия наши родители кво са се вдетинили... :'(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Декември 07, 2011, 02:23:04
 :'(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Декември 07, 2011, 02:59:45
 :'( Лека му пръст на баща ти, Краско. Живота продължава... колкото и да ти е мъчно. Имаш си Анжелка, живот и здраве и дай Боже, нагодина да ви са увеличи семейството!  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Декември 07, 2011, 03:40:32
Красе, булин, четох го тава на три-четри пъти що щеше а ми се пръсне сръцето...  :'( :'( :'( Голема е мъката ти...  :'( Прегръщам ви силно...

Я съм ти казвала колко си приличат с моа баща /лека му пръст!/, а сеги сакче загубих моа тато за втори път.  :'( Бог да ги прости и двоицата и дано са намерат тама, па да пиат по една рекиа за наше здраве! И да ни пазат отгоре - убедила съм се в това! Мъката си остава в назе, времето не лекува, сал ти помага да свикнеш да живееш с болката от загубата...

Некой беше писал у "Паметта...", че един умира, за да се роди друг. При назе така са случи.
Дано ви даде Бог най-големата радост да ви дойде у къщата! ... и Буратинко да посреща едно малко човече с обич!  (**)

+ 10
 немога да преглътнем,кат че ли некфа буца ми са а закрепила и ми недава   :(  :'( :'(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: svetoslavt в Декември 07, 2011, 04:05:31
Еее Краси,тежко е много!Лошото е че има неща ,които не зависат от нас и ние просто трябва да преживеем случващото се с нас и около нас!Кураж,дръжте се с Ани един за друг,защото и баща ти,ти е казал-сам човек за никъде не е!Едва ли ще ти стане по-леко от това,но да знаеш че и ние сме с теб!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Декември 07, 2011, 04:11:19
По леко ми е - благода ръ ви от сърце-убаву е да знааш че има ора къде мислат за тебе и у лоше и у добро-скала по ледсно са дига сповече ора-сам човек не моа


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: plamen_val в Декември 07, 2011, 04:17:02
Краси, аз обикновено имам думи за всяка ситуация. В този случай просто ще замълча и ще ти стисна ръката. Това е достатъчно. Изправи се, имаш още дълъг път за вървиш по браздата на живота ....


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: *** в Декември 07, 2011, 04:32:53
съболезнования, Краси..то кво да кажеш в такъв момент...и при мен така-през четири години: първо деда ми, после баба ми, след още 4 баща ми... миналата година беше поредната "Четвърта"..нищо не се случи, но как съм я изживела, аз си знам..


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Декември 07, 2011, 04:39:52
 :'( :-X


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Декември 07, 2011, 05:27:01
те един разказ на Пламен от днеска по темата. Тъжно а да умреш, ма още по тъчно а да у̀мреш сам...

http://severozapad.org/literatura/2011/12/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-2/


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Юбопитка в Декември 07, 2011, 05:29:34
 :'( споделената мъка е половин мъка ..... безмислени ми се струват всякакви думи с които се опитвам да опиша какво чуствам след прочетеното .... Краси, съпреживяваме болката ти :'(


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Декември 07, 2011, 05:35:39
Краско,кураж,мисли и гледай напреде.Мъката ше ти остане ма винаги си спомняй за убавите рабути къде си преживел с ората който си загубил така а по лесно преодолима таа мъка.Нема да пиша друго що немоа,Бог да прости бащата ти!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Декември 07, 2011, 06:35:07
Баце Краси....скърбим с тебе...я го преживех тава на 24 годин..... :'( :'( :'( вервай ми обаче за едно-другата годин у таа къща къде ти си е закючил, ще топуркат децки крачета-и ти па ще си усмихнат като на последната ви снимка!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Чвора в Декември 07, 2011, 07:38:52
те един разказ на Пламен от днеска по темата. Тъжно а да умреш, ма още по тъчно а да у̀мреш сам...

[url]http://severozapad.org/literatura/2011/12/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-2/[/url]

силен разказ......


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Декември 07, 2011, 10:50:00
Баце Краси....скърбим с тебе...я го преживех тава на 24 годин..... :'( :'( :'( вервай ми обаче за едно-другата годин у таа къща къде ти си е закючил, ще топуркат децки крачета-и ти па ще си усмихнат като на последната ви снимка!
Благудара Стоене доктуре- благудара за убавите думи- Благудара на сички за сичку


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Декември 07, 2011, 11:43:48
Краси, почвах го поне пет пъти тоа разказ и секи път сърцето ми се кине и спирам... още не съм го дочела до краа... ша го дочета... сичко а точно толко истинско... да ма а стра от тато?... който не го е преживял, няма как да знае цялата истина, заключена в тоа твой покъртително-обикновен разказ, простичък като самия живот!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Декември 08, 2011, 07:11:49
 Приятелю,зъ дубро,ели зъ лоше,сал споменете остават ут сичко у тоа сфет.Требва а съ подпреме нъ тех и а прудлъжиме напреде,каде сас усмифки,каде сас слъзи у очите.И се требва а съ надаме нъ нещо по-дубро.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Януари 19, 2012, 01:35:24
Скоро не бе се пробал да иступам нещо, ама те-онаа другарка, Музата призна днеска иззади пенджера ;D. Сакам да ме извините, че не а на нашенски диалект ( а си е баш с наши герои), ама имам едно поръчение от едни ора да е на литературен, та затава ;)




                                     Телевизорът

   - Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
   Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката" живееха почти един и същ живот. Кой поучил малко повече, кой поработил малко повече, кой сгрешил, та се оженил по-раничко, кой изпреварил, че се развел пръв и... ей такива банални човещинки. Но дойде онова време, в което всеки трябваше по някакъв начин да намери себе си и мястото си в един по-различен вече свят. По-различен? Амии! Той, светът си беше пак тоя. Просто някои неща започнаха да си идват на мястото съвсем закономерно. Само дето хора, заварени някъде в средата на житието си, бяха по-уязвими към резките промени. По-трудничко беше за хора в такава възраст да променят възгледи, отношения, мислене. Трудно, но належащо и неизбежно. Просто трябваше вече да се оценят реалностите. Да, само трябваше да си признаят, че слънцето не изгрява зарад тях, а че тях ги има, защото все пак слънцето изгрява всеки ден. "Оня" път вече беше свършил. Нямаше нищо напред, след него, само една тъмна бездна. Имаше наляво или надясно и от тук нататък - разклонения пак, колкото искаш. И така, всеки от тези двамката си избра посока и тръгна. Единият остана в променящия се свят и започна бавно и болезнено да променя своите нагласи и действия. Трудно е да се каже, дали наистина се променяше ( защото и промените се оказаха менте) или придоби хамелеонски умения, но се справяше. И с времето все по-бързо реагираше на всяка промяна. С други думи - успя и се приспособи. Другият, отначало даваше някакъв отчаян отпор на неизбежното, но физичните закони бяха непоклатими. На всяко негово "без"действие, получаваше все по-голяма мизерия и в един момент реши, че вече тук няма как да се бори и замина. Беше здрав, як и хубавец. Последното прилагателно обаче, вече не вършеше полезна работа. Така че, трябваше да заложи на другите две. И волю-неволю, добра се до Италия, доразви другите си умения и въпреки многото трудни моменти, успя да намери местенце и за себе си. Че не само за себе си, но завъртя и една булчица, чиято съдба също я бе добутала до тая част на Европа. О-о, но това не е всичко. Тези двама пишман-авантюристи бяха и от едно и също градче на "променящия се свят", а освен това, този все още хубавец, имаше и стари, неосъществени мераци. И ето, че всичко се подреди! Или както е казал народът "Никога не е късно, либе за китка..." или май не беше точно така, но какво ли значение има?
   Годинките си минаваха, животът си течеше неумолимо, всъщност, както винаги си е било. "Италианците" вече си идваха в родния край всяка година за по 2-3 седмици - трябваше да помагат на подрастващи тийнеджъри и вечно недоволни стари родители, пък и да поемат глътка родна енергия. И в един февруарски, предЗарезански, слъчев, зимен ден, двамата приятели се срещнаха на родна земя. Естествено, мястото на срещата бе в една лична кръчма - че къде другаде?!
   - Абее, к'во да ти кажа, наборе? За хубаво - хубаво е там, ама си нямат Зарезааан!
   - Сядай и разказвай! Как я карате, научи ли езика или научи европейците на нашенски?
   - А-а, немога да се оплача. Ако можех там да работя, а да идвам тук, да харча, щеше да е най-добре. Ама и така е добре! А езика им е лесен, бе. Тия имат 15 букви и са от мързел нагоре. Е, имаше моменти в началото, когато бях готов да се откажа, ама добре, че беше оная моята, та ме предума.
   - Я кажи, като те знам, неможе да не си бъзнал някой жабар. Научи ли ги на някоя простотийка?
   - Охо, мойта компания в работата се поздравяват на нашенски - изхили се италианеца.
   - Е, как бе?
   - Отначало си подвикваха "чао амиго", а сега се поздравяват с "чао, пеерас". Нали се сещаш как им преведох "амиго" на нашенски? И са убедени, че е така, че и помежду си вече така си викат здрасти.
   - Хаа, голям идиот си! Абе, я кажи, вярно ли, че там най-опасното за един българин е друг българин?
   - Мии, незнам точно. Сега като се замисля, може и да е така. Сетих се една история и ще взема да ти я разкажа.
   - Давай!
   - Значи, там на нас ни казват "страниери" - в общи линии, хора дошли от друга страна да търсят работа, което си е така.
И понеже, такива като нас гледат, каквото изкарат, да могат възможно най-много да спестят, все търсят неща, които ония мързеливци изхвърлят заради нищо и никакви дребни дефекти. Нали се сещаш - перални, прахосмукачки, фритюрници. Обаче и там си има някакъв ред. Когато изхвърлят нещо, което според тях не работи, му отрязват захранващия кабел. А ако работи, но го сменят с нещо ново и по-модерно, оставят го на тротоара заедно с кабела. Това по-рядко се случва, но се случва. Така, един почивен ден, решихме с един нашенец да се разходим из града, да пуснем по едно тото, да напазаруваме за вечерта и да се приберем. На връщане обаче, виждаме на тротоара един голям телевизор. И то с кабел.  Ама голям и тежък. А ние сме на около два километра от квартирата. Ама нали сме по-яки, отколкото умни, решихме, че ще го вземем и ще го носим на смени и на почивки. А беше жега, ужас. Ама не е за изпускане. На работа не сме се скапвали толкова, колко докато домъкнем тоя сандък. Както и да е, добрахме се до квартирата. Аз казах на ортака, да ходи до магазина, да вземе бира, а аз да внеса и инсталирам телевизора. Моят човек обаче, беше по-отскоро тук и някои неща още не беше научил. Та преди да отиде в магазина, тоя взе, че се съблече гол до кръста и тръгна към магазина. А там, така не може. Замъкнах телевизора до стаята, почнах да намествам кабелите и в тоя момент звъни телефона. Ортака, запъхтян ми обяснява, че са го арестували, а и няма документи у него. Тичам навън, до магазина, нося документите, а полицая взе, че написа някакъв документ - трябваше да платя 50 евро глоба, за да го пусне. Иначе 24 часа ще бачка някъде. Както и да е, оправихме работата и се прибрахме. Отнесе нашенецът порядъчно количество псувни и седнахме да пийнем по бира и пуснем и настроим новата придобивка. Обаче ядец! Телевизорът не мъца! Ей, че като ми накипя, щях да го хвърля от прозореца. Моя човек ме спря и започна да го занича. Тук - там и накрая ме извика, да погледна. Захранващият кабел беше наставен с друг, ама на такова място, че не се виждаше отвън. Еега ти номера! Два километра мъкнене, 50 евро глоба и накрая и това. Е това си беше чисто нашенска история. Като се поуспокоих, решихме, че и ние що го оставим някъде навън, пък дано не сме само ние будалите. Така и направихме. На другия ден като тръгнах за работа, вече го нямаше. Работата ми е на 20-ина километра и ходя с едно мотопедче. Вечерта, като се връщах, гледам на едно място, вече на около два километра от квартирата, същия телевизор. Хаа, стана ми кеф - не сме само ние прецаканите. Обаче десетина дни поред, тоя телевизор се местеше все с по един-два километра напред. Така вече знам по маршрута ми за работа, къде живеят страниери и то не какви да е.
  - Аре стига бе, това си е типично по нашенски. Най-съм добре, кога комшията е зле! Хаа, какво племе сме само!

  Така си поприказваха и позабавляваха двамата приятели, очаквайки знаменателната дата, обречена на Св. Зарезан. И никой не знае и досега съдбата на тоя телевизор. Обаче той има нещо доста общо с нашето развитие във времето и пространството. Движим се и ние целеустремено напред (е, не по собствена воля, но все пак се движим), намираме си мястото, докато се установи, че сме безполезни и пак ни изритат навън. Но ние знаем, че няма да останем там. Пак ще ни придвижат напред и... кой знае, някъде може и да изскочи картина. Или пък, защо да не сме идеалната поставака за саксия с цитруси например?...
   


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Януари 19, 2012, 04:16:39
Това е най-доброто което съм чел от тебе!Изобщо това е доста добро!Бе да ти кажа това е велико!Представих си го направо цветно.Ако имам време ще напиша как и аз мъкнах едни тежки торби,но с по-други неща.Свалям ти шапка!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: ШЛЕПЕТАР в Януари 19, 2012, 08:24:52
верно е много добро. браво ! интересно и показателно. Браво !


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Шашаригавия в Януари 19, 2012, 08:55:51
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Краси от Дражинци - Геговския в Януари 19, 2012, 09:07:58
Смех са - и са замислих- браву Мите :smeeeh: ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Вая в Януари 19, 2012, 09:13:26
Това ме подсети за един стар, строшен компютър, който аз изхвърлих в Америка. След неколко дена го видох у кварталния магазин за вещи втора употреба (на неколко спирки от дом) Много се изненадах, защото го познах, че е точно моя - имаше характерни пукнатини и счупени места.  :o


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Януари 19, 2012, 09:20:58
Свекър ми - лека му пръст - викаше така: Сакаш ли да затръкаш некой човечец, фърли му строшен часовник пред портата, ама така, че да а сигурно, че ша гу намери!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дзверъ Джули в Януари 23, 2012, 09:52:03
Освен да снимам красотите, обичам и литературата. Пиша по малко, само за лична употреба. Ама магарето като види публика гледа да се изложи, е и аз така.



                       Без заглавие.
 

Затваряйки вратата на лекарския кабинет, първата и мисъл беше, че сънува кошмар и понечи да се събуди. Когато чу гласа на сестрата, разбра, че всичко е истина. Излезе от поликлиниката и седна на пейката. Загледана в една точка животът и мина като кинолента. Ето с рошлето пътуваме към родния град. Ура вече е ваканция. Чакат ни 550 км до родния дом. В колата гърми "Металика" и ние се правим на певици Добре, че е жега и прозорците са затворени, че може да изплашим народа с нашето виене. Ура, три месеца няма логаритми, няма корен квадратен. Има разходки по брега на язовира, има срещи с приятели. Ех, лято как те обичам.За по направо минаваме през Пловдив, оттам към Ягодина, Орлово око. Изкарахме си пет незабравими дни. Пристигнахме си у дома. Радостни сълзи се стичат. Ето ги там  децата от махалата с който отиваме да крадем череши от градината на чичо Любо. После с отбора стана републикански шампион. Ето го и Емо, голямата студентска любов. Класът, който я наричаше нашата любимка. Първият випуск абитюренти. Всичко минаваше на бавен каданс пред очите и. Прегърнала детето, щастлива, че е станала майка. При тази картина сякаш нещо я преряза, как ще каже на това невинно създание, че на майка и предстои неравна борба с коварна болест. Избърса очите, сложи си усмивката на лицето и тръгна към къщи. По пътя купи на детето оная ктижка за която винаги забравяше. Прибра се, на прага я посрещнаха питащите очи на майка и и баща и. Тя каза една дума, само потвърди се диагнозата. Лекарят иска по най-бързия начин да вляза в болница. Усети как стените застенаха от болка. Усети ръката на баща си на рамото и го чу да казва, ти си силно момиче, ще се справим с това. Болестта не е по-силна от нас. Имай вяра и ще успееш. Цяла вечер плака завита под чаршафа. Не искаше детето да я види с плачещи очи. На сутринта си каза, до сега виждах очите на хората с който водех някакви борби. Вчера видях на ренгеновата снимка очите и на новият ми враг. Ще се боря и ще спечеля. Целуна спящото дете, прегърна родителите си, качи се в колата и замина за София. По пътя мислеше само за едно, за спящото дете и какво ще и се отговори на въпроса " Къде е мама?". Пристигна пред болницата, изглеждаше и като великан, готов да я погълне. Посрещна я медицинската сестра и я заведе при лекаря. С равен глас и каза, за твое добро ще трябва да ти се махнат двете гърди. Тя го изгледа недоумяващо и попита:

- Ама докторе как, защо двете? Нали е само бучка. Няма ли начин да се остави едната.

- Не, няма начин. Отговори лекарят с равния тон. Не си първата, не си и последната. Прави се превантивно, след време може ракът да рецидивира и да засегне и другата гърда. Тогава ще трябва да минеш пак през същия ад.

Настаниха я в стаята. Вместо " Добре дошла!" чу, " И ти ли дойде в ада, момиче. Боже колко младо и хубаво си, боже. Какаво работа имаш ти при нас обречените." Стоеше насред стаята и нищо не виждаше през премрежените очи. Чуваше само гласа на баща си -" ще успееш, ще успееш, ти си силно момиче". Легна на леглото и пак се завъртяха картина след картина. Спомените нахлуха като ураган. Обичаше, беше обичана. После дойде раздялата. Остана сама с детето и реши да замине далече, мислеше, че времето и разсоянието ще излекуват болната душа. Започна да чисти входове, офиси, започна да шие гоблени. После дойде и предложението да започне работа по специалността си. Така се радваше като разбра, че ще учи децата. Още помни първият 15-септември. Уплашена, свита до бюрото, а учиниците и една глава над нея. Седят и се гледат едни други като купени кучета. Не помни от къде и дойде силата и им каза, аз съм вашата класна госпожица Петрова, ще ви преподавам математика. Знам, че ни ви е любим предмед, то и на мен не ми беше. Видя засмените им очи и чу смеха им. Явно силите и стигнаха до тука. Събуди се на сутринта. Дойде сестрата и я поведе през кръговете на ада. Сякаш не вървеше тя, а нейното друго аз. В главата и ехтеше " ти си силна, ще успееш." В реанимацията мислеше само за детето, за детето. Така минаваха дните. Прибра се във къщи и от вратата дъщеря и я посрещна с думите моята мама си дойдеееее, ура. Боже, само десет дни ме е нямало, а то момичето ми станала девойка вече. Запази сълзите си за после и с най-щастливата усмивка и каза:

- Да, мама се върна и обещава никъде вече да не ходи. Пак ще скитосваме по планините, пак ще нервим съседите с нашите дуети, пак ще се смеем когато кучето опасе цветята на съседката и ние ще и казваме " еми то я някой гларус я някоя чайка е било". Прегърнати двете влязоха в къщата.




Освен да снимам красотите, обичам и литературата. Пиша по малко, само за лична употреба. Ама магарето като види публика гледа да се изложи, е и аз така.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Малък Шемет в Януари 23, 2012, 09:59:10
 :o  .... !!!  Много силен разказ ,,, надявам се не е написано от първо лице  !!!  Късмет и за напред !!!  cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Януари 23, 2012, 09:59:54
Азе принципно не обичам да чета такива разказе оти знаа че у тех има по мъничко истина и ми става тегаво , ма те прочетох го, наистина много е добро !


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Януари 23, 2012, 10:46:07
Имаш "много добър". Поздравления за куража да пишеш по тази толкова щекотлива тема!  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Пачо в Януари 23, 2012, 10:49:25
Разказ а убав,дано сичко да е художествана измислица guru thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Януари 23, 2012, 11:04:18
 guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Януари 24, 2012, 12:16:41
 cv cv Талантите у форума се увеличиха с още един!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Януари 24, 2012, 03:23:26
Азе принципно не обичам да чета такива разказе оти знаа че у тех има по мъничко истина и ми става тегаво , ма те прочетох го, наистина много е добро !

+1  Браво, Джули!  cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Януари 24, 2012, 03:39:19
Я не бех срещнал тава моме у темата за добре дошли, ама те тук немоа да е пропущим. Добре дошла, Джули и се радвам, че пописваш, къкто е видно, бая добре. (щом Апостолката ти е писала 5-ица, че доде време да ти рече и "одлично" :green:). Ако си добро магаре и моеш добре да ревеш, тук има добра публика :smeeeh:.
Да знааш, обаче, че тук си имаме форумни мрънкячи (по неко път и я съм сред ньи ;)).Та в тоа дух, бих по-скоро попитал сички къде улазат тук:
думата абитюренти ли е или абитуриенти. Я мислим да е фторото верно, ма може вече да не е ???
Виде ли-на сичкото убаво, па му намериме кусура ;D. Това не прави разказа по-малко убав ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Януари 24, 2012, 04:41:10
Еу ти па, Чернотледецо, кък ме излови що не е одличен!  :green: Абитуриенти!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дзверъ Джули в Януари 25, 2012, 08:58:47
Съжелявам, че снимки нямам от Ягодинската пещера. Забранено е, а ние нали сме послушни, не посмяхме да нарушаваме правилата  ;D.


                            Началото на лято 2011.


Ура, учебната година свърши. Започва нашето си лято. Багажа е събран, чака да го натоварим на " баба яга"  и здравей Монтана. От единият сак ни гледа Гад ( кучето) и върти опашка, сякаш чуства, че го чака двора в бащината ни къща. Рошлето както винаги не и стигат саковете, помъкнала е целият гардероб,сякаш есента няма да дойде. Рано-рано започва великото преселение на народите ( т.е мен и нея). Тръгваме и виждам в огледалото как Варна се отдалечава, отдалечава. Знам, че там напред е домът в който ни чакат мама и тати. С какъв трепет очакват да се завърнем при тях, как преди коледните празници мама започва приготовленията да ни посрещне всичките. Едните ще дойдат отвъд океана, другите от френската Ривиера, сестра ми от Пиринеите. Лятото  чакат само нас, мене и Рошлето. Дърветата стоят като страж отстрани на пътя и махат с листенцата си. Сякаш казват,  това е пътя към къщи. Спираме на кафе до Ловеч и вадя картата, разгръщаме я и хващам ръчичката на Рошлето. Затваряме очи и пръстчетата ни попадат на Смолян. Значи отиваме там. Детето вади лаптопа и чичко Гугъл и казва, че наблизо е Ягодинската пещера. На съседните маси компании обсъждат на къде да поемат, дали Варна, или Албена. Боже, колко млади и красиви са. Как греят очите им. Ех, младост. Момче и момиче стоят гушнати и не смеят да помръднат, сякаш мига ще изчезне. На някой сигурно им е за първи път да видят морето. Сервитьорката носи кафето и сока. Запалвам цигара и започваме да обмисляме нашата си екскурзиика. След третото кафе и половин кутия цигарки план-програмата е ясна. Настанете се удобно, докато четете е разрешено чопленето на семки, бонбонки, може и нещо алкохолно или безалкохолно. На всеки според вкуса.   Пред нас се разкрива неописуема гледка на  Буйновското ждрело (от името на река Буйновска, приток на р. Въча), а самата тя е част от целия карстов комплекс. За шофьорите е опасно да се прехласват по тези красоти, има много пропасти. Е, поне Рошлето снима и вечерта мама ще гледа от къде сме минали. Настанихме се в едно семейно хотелче и детето веднага попита къде може да хапне нещо. Ужас, сякаш го държа на хляб и вода. Трябваше да се приберем в стаята. Къщата беше на три етажа и ние си избрахме да сме на последния. От прозореца на стаята се разкри невероятна гледка. От където да погледнеш виждаш планина, дървета като стройни девойки, величествени борове и всичко ухае на лято. Доволни след разбагажването, не ни остана нищо друго освен да се отдадем на лаф мохабет с домакинните, от сладките приказки усетихме, че стомасите ни се обаждат, че са гладнички. В кухнята пъстървата правеше цър-пър. Рошлето се намърда на най-доброто място и биваше обгрижвана със внимание. Часовете се нижеха, приказката вървеше още по-добре, а ние определено се чувствахме като единствените на тая земя. Неописуема  атмосфера, гостоприемство и абсолютен релакс… Не усетихме как е станало полунощ и с Рошлето се прибрахме в стаята. В стаята миришеше на бор, смола, чуваше се нейде самотно птиче, сякаш казваше " Лека ви нощ". Загасих телевизора, луната галеше личицето на моето момиче. Гледах я как спеше. Заспивах, събуждах се и така докато не чух една позабравена песен. Тази на петела, неговото кукуригууу ме върна в бащиния дом. Събуждам се от топлата милувка на нежните слънчеви лъчи, игриво промъкващи се между завесите. Толкова е светло — въобще не знам колко е часа. Погледнах телефона, 6,15, време за сутрешното кростче. Да, ама ...... Не съм във Варна да нахлузя екипа и маратонките и в Морската. Станах, погледнах навън, а там една пътечка сякаш ми казваше, ей ме мене, аз ще те отведа до една вълшебна полянка. При тоя повик не издържах. Целунах детето и навън. Домакина ме погледна учуден и попита накъде толкова рано. Аз му казах да потичам. Изгледа  ме сякаш искаше да каже ти си куку. Закусихме набързо, пихме чай  и решихме да не си стоим на задниците. Малко по природата — чист въздух, визуални глътки и т. н. Знаете как е, нали? Паркирахме до пещерата, а там нетърпеливи хора. Екскурзоводът беше страшно забавен докато обяснява. Обличаме якетата и сме готови пещерата да ни погълне. На едно място виждаме сталактит и сталакмит, разстоянето между тях една човешка педя.  Наричали го "Неосъществената целувка". С чуство за хумор бяхме поканени след 500 - 800 години да идем пак, когато стълбовете се целунат и образуват сталактон. Естествено Рошлето ме придърпа и ми шушне в ухото, ей мамо аз ще дойда, ама за тебе не знам. Лекичко я щипнах по нослето ( после ще има обяснения лични с нея ) хихиххихи. В друга зала ни гледа Дядо Мраз ( па не знам Мраз ли е Коледа ли е), а и не посмях да попитам. Толкова красота има под земята. Усещаш я не само с очите, а с душата. Спираме в  една пещерна зала,  от екскурзовода разбираме, че в нея са се състояли сватби. Разводите, както каза той, се били в  Дяволското гърло , е моят беше в съда, ама както и да е. Колкото и велико, и интересно да беше неусетно мина времето и трябваше да се прибираме, свечеряваше се, времето минаваше. Докато ние бяхме из природата , вилата съвсем се напълни. На новопристигналите им предстоеше  досадно разопаковане, а нас ни чакаше красиво подредената маса и приятната компания на домакините. Имаше приказки, разкази и случки от живота на хората в това райско селце. Вечерта се изнизваше безшумно покрай нас Такива са хората тук. Както и е природата - трудно се вписват сред привичните ни представи и още по-трудно се описват. Като всяко чудо. Често мисля, че ние не заслужаваме тази земя, в която живеем. Ползваме я душмански и без любов, като случайна жена. За първи път заспивам още щом помирисах възглавницата. Сутринта ни събуди песента на нашия певец. Предстоеше ни събиране на багажа и път към Триград. :kosh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: masok в Януари 25, 2012, 09:05:27
добро е ма преправи заглавието що таа годин де си написала е далеко..... ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Януари 25, 2012, 09:11:24
 Мене ми аресъ,чако че имъ тук-там по неко грешкъ.Абе моме,ти лааса си забуварилъ диалектъ ели тъ а срам дъ пишеш нъ него?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дръмон в Януари 25, 2012, 09:12:46
...и на мене ми ареса,ма ми замириса на некво срамуванье..?!? ;)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Януари 25, 2012, 09:13:14
начи днеска добре съм са чудил азе с тиа аватаре, още си мисла, че тоа разказ къде съм го чел я на Валери, офффф, ви ебем и снимките, и Обамата, и све насвето, чаа сага разбра кой кой я,  :smeeeh: :krkanje:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Валери61 в Януари 25, 2012, 09:18:31
Добър е пътеписа и му нема нищо че не е на диалекта, нали и литературниа език се още е в обръщение у форума? Само тиа събития дека са у двеста и пръвия век, са досущ се едно че са станале у двайсе и пръвия!
  Бе и я си мислех, че Обама само мене гледа по телевизията, ама не било така! ;D


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Януари 25, 2012, 09:23:37
Оф, и я си помислих, че Валери го а споходила муза некоя, па той , фместо къкто обикновено да я нагръчи на... квото там се сети, е зел та е прописал. Пу, да му не е уроки!

Джулс, пишеш добре! Пътеписът е увлекателен, на мен ми хареса. Имаш два проблема - бързаш да свърши разказа, което си е чиста загуба, ако питаш мене. И вторият е - граматиката малко издиша, а ора като мене - мрънкячи, бъш тава видат и спират да обръщат внимание на текста и неговите достойнства, та да дират правописни грешки - чисто професионално редакторско заболяване. Не искам да те обезсърчавам, защото наистина пишеш добре, я гле Добри - я го челастрим, он си пише и му не е през дедовия ни за мойто челастренье, ни па за граматиката!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Януари 25, 2012, 09:24:25
и на мене ми е през дедовия, Ели, душо, за твойто челастренье

само да си кажа  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Януари 25, 2012, 09:26:33
Тебе па коги съм те челастрила, бе, Николе! Мервай си и се радвай на божието благоволение, къде още та обичам! :green: Що разюбим ли те, чъ тогива ша види старата гора кък пукат кости и фърчат пера!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Оджака в Януари 25, 2012, 09:31:20
що, зер не може си организираме едно културно четене, примерно сага на Ком, ти ще си лошата учителица с дръвената и млогу неелита показалка, ще начумериш вежди изподи очилцата, ще отвориш оня списък от Капарото и само ще климаш с глава и ще посочваш

а ниа ще са бъдеме скриле буквално изподи масите, секи ще я навел глава и ще са моли Богу дано не я неговия ред и таа вртоглавата даскалица да не я избрала баш него, ма вътрешно ще сме спокойни, що си знааме, че Добри пак ще изеде обратната стран на уя, ще го викнеш, он ще позеленее от яд, а ниа от кеф, ще излезне с белите си цвички, бялото чорампогашниче, спортните червенки гащета и бялото потниче и ще почне да чете новото си пройзведение, за двете по детски наивни дет металистчета къде откинале главъта на майка Зайка


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: apostolicia в Януари 25, 2012, 09:34:15
Оф, Николе, Николе! Таман се чудех от коя да умрем по-напреде...Ша зема да умра от тебе!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: манечкио Кошер в Януари 25, 2012, 09:35:49
 :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Януари 25, 2012, 10:18:31
Хм, зе да ми аресфа! И Оджачето се фкючи и стаа интересно. Ти, Ели от Оджака нема умреш, по-скоро без ньего че ти а сгруано, нали? :green:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Януари 26, 2012, 09:20:03
Джули, лазда сте попаднали на същия екскурзовод, къде ни и назе развежда из Ягодинската пещера.  ;D Едно младо момче, с невероятно чувство за хумор  :punk: не спрехме да са хилим през целото време.  ;D
Много, много красива пещера  :punk: и чудесен разказ.
П.П. Слушай Ели, от нея има кво да научиш!  :)


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Байо Либен в Януари 26, 2012, 11:39:22
бравос джули разказа ти е супер  guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Януари 26, 2012, 03:32:50
Добре е, хареса ми!  ::) cv


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Януари 27, 2012, 11:49:56
                                                     Рака Шашкънина


                Рака Шашкънина.Сички я знаеха така.На колко точно е години никой нямаше на представа,но беше най-старата жена в селото,наближаваше към век.Само че,а излез нАглава с такъв човек та иди рАзбери кой набор е!Гледаше я племенницата и Бонка преди да се спомине,още по-преди за нея се грижеше доведената и сестра Гаца/майката на Бонка/,тя беше с десетина години по-стара.Сега Рака остана на ръцете на внучката Мица.Мица миналата зима навърши шейсет и се нещо беше болнава та идваше да ги навестява на свой ред нейната внучка,малката Мима.
     Баба Рака Шашкънина не пропускаше да се поглези пред младата си пра-пра унука.
     -Микооо...Кво че праим куто умре бабати Мица не знам?Без таа жена за нигде не съм!Освен и я да легам,па кво стане!
     -Па ти бабо Раке не си и ставала!-Отбеляза между другото.
     -Аааа?Кво думаш черко?Нечуем!
В този момент телефона в антрето звъни.Улисана да угажда на капризите на дъртата внучката не му обръща внимание.Рака обаче зорко бди.
     -Микооо...баче ли талифона дзвъни?Требе да е кака Гаца.Одавно неа минвала да ме види!Ко неа она,нема кой фафли да ми узне!
     -Кака ти Гаца бабо е умрела още преди аз да се родя.-Отбелязва младата жена.
     -Аааа?Кво думаш?Не чуем черко!
     -Викам че стават трийсет години от как се спомина!-Повишава глас.
     -Не викай де!Не сам глуа!Дако,дако...че мине!Она лааз бостан копа,за тава време нема?
     -Копа копа...На Петровите ниви посреди зима.-Подсмихва се Мима.
     -Кои ниви?-Любопитства старата.
     -На свети Петър!-Пак се смее.-Там ще се видите с кака ти.
     -Стига бе?-Чуди се Рака.-Връви му на тоа човек ей!Издигнал се!Че он Петър га умре ,га светия станал?
Мима се тресе вече цялата от смях,а само до преди миг от нерви.
Обажда се Кирчо.Гаджето на Мима.
     -Ще тичам да стигна Киро че имаме среща.-Щастлива плеска с ръце па излиза.-Бай бабе!-Маха и.-Ще се видим!
     -Баай,баай черко да те не стига тоо Кичо!Ти най-умната че ми изленеш!Че току виж сте ми тропосали след друга годин некое ново да ме гледа.-После си мърмори под носа.-Луди ора,а мене Шашкънин ми думат!От Балканската само женски рджат,имената не мом да нги заповним.Ма она Гаца е виновна!Да беамо се зимале ниа с Петар,съга само мажки да смо навъдиле...война с китайците да водиме.


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Маруца в Януари 27, 2012, 12:09:17
Разсме ме. Разговор между поколения тип Изгубени в превода... ;D

 -Бай бабе!-Маха и.-Ще се видим!
 -Баай,баай черко да те не стига тоо Кичо!.... :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Ристо Цоцин в Януари 27, 2012, 12:14:01
на село, 1988 годин: 12 годишно момиченце си приперва "Kill withj power - die, die" - бабата - кво, кво да ти дадем?


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Черногледец Храбър в Януари 27, 2012, 12:32:46
Това ми напомни за баба Гицка от "Големанов"  :green:. Веднъга ми се яви Стоянка Мутафова в ролята и на баба Рака :smeeeh: :rockon:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Януари 27, 2012, 01:11:27
 :smeeeh: guru


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Януари 27, 2012, 01:34:04
Това ми напомни за баба Гицка от "Големанов"  :green:. Веднъга ми се яви Стоянка Мутафова в ролята и на баба Рака :smeeeh: :rockon:

+1  :punk:

Хахахахахаа... много ми хареса!  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Aврам в Януари 27, 2012, 02:54:27
                                                       Приятелство


Всички го знаеха Баката.Но които го познаваха лично бяха единодушни в едно:По му прилягаше Каката.Длъгнест и слабоват,леко пригърбен и сякаш наежен,готов да се хвърли на пред иии...да побегне.С него не се излизаше на глава.Върти суче-все отгоре.По гръб не пада. Уволняваха го барем 20 пъти,още толкова сам напускаше и никъде не пропуста да си вземе документ,та било и за 2 часа работа.Какво умееше ли?Много неща,но погледнато реално почти нищо.Шофьор и водопроводчик.Две на пръв поглед нямащи нищо общо професии. Имаше лек говорен дефект който на моменти изглеждаше смешен ,но друг път му придаваше тежест.Не можеше да изрече "Р и Л",вместо това изговаряше нещо средно между буквите "Въ  "Уъ".След всеки 2-3  думи слагаше за авторитет едно звучно- "Разбирашли" което звучеше прибризително:"Вазбивашуи".Така протичаше живота му до като изведнъж /да неповярваш/си намери постоянна работа за по дълго от година.Но ако си мислите че се оказа лесна работа,много се лъжете.Цялата случка протече приблизително така:Една сутрин отиде до местния РЕП и след като купи вестник с обяви,си развали цял лев на по 2 стотинки.
После се курдиса до телефонната кабинка в квартала и не мръдна от нея за около 3 часа. Разговорите към всички обяви за работа протекоха приблизително по един и същи начин.
    -Ауоооу...добъв ден!Извинете,имате уи вабота за шафьови?-Културно започваше диалога.
Следваше отрицателен отговор.
    -А за водопвоводчици?-Не се отказваше.
Изглежда че отговорът не го удовлетворяваше,защото процедурата звучеше абсолютно еднообразна и слагаше точка на разговора някак приветливо пожелателно.
    -Да Ви ебем макята!
  След малко цялата сценка се изпълняваше на ново и завършваше все така миролюбиво със същата закачлива констатация.
  Накрая когато си изгуби цялата сутрин,а в шепата му останаха 2-3 монетки,точно смяташе да привършва и ето че щастието му се усмихна.
  След като за пореден път поздрави с "добъв ден" и се извини за беспокойството което ще създаде,реши да смени тактиката и първо да попита за водопроводчици.Получи си естествения отказ и приел че днес не му е ден реши да завърши разговора с коронната си фраза.
     -Да Ви...
    Точно в този момент от среща гласа допълни като го прекъсна по средата на пожеланието:
     -Имаме нужда единствено от шофиьор.
     -Да видим тогава какви са ви усуовията?-На часа промени дежурната реплика и дори допълни за авторитет едно:-Вазбиваш уи?
    И ето че стана шофьор на шефа на БКС-то.Човечеца се оказа разбран и тих.Самия той в повечето случаи си караше уазката сам и единственото задължение на Баката се заключваше в това да запълва щата,а в края на месеца да се подписва под ведомоста за заплата.
    В квартала бързо се разнесе веста че е станал голям човек и се е сдобил с връзки.Но пък за сметка на това той не вършеше вече услуги на всеки,а подбираше с кого си има работо за да не губи авторитет пред началството.Все пак имаше хора на които трудно можеше да откаже.Такъв се оказа Боби Рунтавия.Стар комарджия и развейпрах,преди той често даваше на Баката пари на заем срещу изгодна лихва.Но времената се менят и късмета изоставя понякога галениците на съдбата,а тогава на помощ идват приятелите.
      -Требва ми некаква работа бе брат.-Почна Рунтавия издалек щом се срешнаха.-Ква да е! Немам преенции ебаси.РАзбери!Ченгетата са ме погнали че съм без работа,а точно сега не ми върви комара ебаси.Ще ме изселят за едното чудо.Помагай!
    Нямаше как!Баката го разбра на момента.Само предупреди приятеля си да не говори много пред шефа и да се съгласява.Останалото да остави на него.
    Естествено че началника го попита с какъв човек си има работа.Баката услужливо почна да хвали протежето си.
       -Изкючитеуно готин и пвимевен човек!Кога пие пие,кога бачка бачка!Не меша двете ваботи за да го не боуи после гуава.
       -Това добре,а сериозен ли е?Да не земе да краде,или да напусне на втория ден?Ти гарантираш ли за него?
    Е тука началника вече настъпи Баката по мазола.Трябваше хем да услужи на приятеля,хем да не изгуби доверието на шефа.
       Той се прокашля изведнъж изгубил глас па продрано го заусуква.
      -Гавантивам бе двугавьо начауник!Как па не,вазбиваш уи!Гавантивам,човека е могу севиозен вазбиваш уи и ще ваботи пви тебе поне една седмица!


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: буля Иваница в Януари 27, 2012, 03:04:24
 :smeeeh: Цела седмица...  :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: BEKO в Януари 27, 2012, 03:15:21
 :smeeeh: thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: уйна в Януари 27, 2012, 03:53:58
 :punk: :punk: :smeeeh:


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: кумичката в Януари 27, 2012, 04:21:48
 ;D ;D ;D cv thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: унучка на Тинджулата в Януари 28, 2012, 02:07:26
 thanks thanks


Титла: Re:Други видове расказе
Публикувано от: Дзверъ Джули в Януари 28, 2012, 02:52:04

                                                  С любов към баща ми

Израснах в едно малко градче, нейде в Северозапада. Отгледана бях от
хора, за които казват, че са  „солта на земята". Добри родители: любящи, отдадени на грижата да отгледат децата си — с високи очаквания и чувство за самоуважение. От нас се искаше сутрин и вечер да свършим някоя дреболия, да ходим навреме на училище, да получаваме добри бележки и да сме добри хора. Ние сме четири деца. Четири, представяте ли си! . Винаги съм си мислила, че точно толкова трябва да бъдем. Аз съм най-малкото, но най-щурото. От малка белите сами ме намираха. Татко, висок красив, силен, чаровен и енергичен мъж никога не стоеше на едно място. Ние, децата, изпитвахме към него уважение и го боготворяхме.Неговата дума беше закон. Научи ни, че може да се живее  без думичките " не мога, не искам, не знам". Тези три думи бяха забранени в къщи. Спомням си един ден избягах от училище ( не, че ходех редовно ). Като разбра ме извика на един от тия негови разговори на четири очи. Никога не е вдигнал ръка да удари някой от нас. Искаше със думи да ни показва как и защо да вършим нещата. Попита защо съм избягала, а аз му казах, че не съм била подготвена за урока. Предния ден трябваше братята ми да нацепят дърва, ние със сестра ми да ги прененсем и после заедно да ги подредим под навеса. Бях много уморена и вместо да уча, аз предпочетох да поспя след обяда. Трябва да се учи, моето момиче, без знание няма да успееш в живота. Винаги трябва да намираш време да си изпълниш набелязаните задачи за деня. Човек трябва да се организира така, че да има време за всичко. Когато си подреден, има време за всичко.  От тогава винаги така си подреждам деня, че да имам време за всичко. Татко е  почтен човек с високи принципи. През дългите зимни вечери ни обясняваше как да се държим пред хората, да се отнасяме един към друг с уважение. Да уважаваме другите, сякаш са най-близките ни хора. Именно в онези мигове изградихме помежду си връ