Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: таланти извън Резервата  (Прочетена 83915 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

манечкио Кошер

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9664
таланти извън Резервата
« -: Август 10, 2012, 03:56:48 »
Незнаях къде да пуща тиа стихотворения, Ели да ги премести къде и а местото, жената къде ги е писала не е от СЗ ма пише много убаво, казва са Ники Комедвенска

 Един Хасан

Зад блока ни, до стария казан,                             
затрупан със обелки и заливки,
клечеше всеки ден един Хасан
с найлонова торбичка и усмивка.

Ужасно мръсен. Иначе - разбран.
Ръцете груби, а очите - тихи.
Погледнеш го - отвсякъде Хасан,
по цигански любезен и усмихнат.

Не просеше. Каквото му дадеш -
от вчера хляб или от пиле кожа...
На дядовците казваше "младеж",
на бабите - почтително "госпожо".

Изпращахме го всеки ден по здрач,
очаквахме смеха му сутрин - звучен.
Не беше просяк, беше ни пазач -
щастлив и добродушен като куче.

Обаче се затри... Ни кост, ни вест.
И вече мина месец оттогава.
Осиротя казанът ни - злочест,
кварталът моментално го забрави...

Но днес го мярнах - черен гологан,
върти се край казана и наднича.
Изтичах долу... Ах! Почти Хасан,
но някак си по всичко му прилича.

Загледах го - един такъв... засмян.
Ръцете груби, а очите - тихи.
Попитах го през смях: "Ами Хасан?
Напусна ли, или го уволниха?"

Стъписа се за миг. Не ме разбра.
Усмихна се широко... непонятно...
А после промълви: "Хасан умря.
Казана ми го даде. Аз съм брат му..."

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка -
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат."

А там си набарах чаровна брюнетка -
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак... и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата - жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре -
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил...
Обаче... посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!"

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо -
и той замомен в интернет....
Активен
Дрът уй и дръто куче са не прескачат, що са не знае кога моа са дигнат и да те уапат ! - източник Плъотрепач

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
таланти извън Резервата
« Reply #1 -: Август 10, 2012, 04:01:19 »
 Млого добри! guru
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
таланти извън Резервата
« Reply #2 -: Август 10, 2012, 04:59:10 »
 :punk: :punk:
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #3 -: Август 10, 2012, 05:35:34 »
Те ви тема за поезия извън резервата. И на мене ми аресва кък пише Ники Комедвенска, ама самата Ники - нцъ! Същото като с Валери Станков. Къде му тиде шолата с шкембе чорба? Отваам да а дира.
Активен

манечкио Кошер

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9664
Re:таланти извън Резервата
« Reply #4 -: Август 10, 2012, 06:57:26 »
Па като човек я незнаа може и да а неелита, ма ми ареса как пише
Активен
Дрът уй и дръто куче са не прескачат, що са не знае кога моа са дигнат и да те уапат ! - източник Плъотрепач

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #5 -: Август 10, 2012, 07:02:43 »
Така, де! Те още от неги: Автор Ники Комедвенска


 Дърво за огън


Вече нищо не давам. И нямам какво -
 лист по лист - разпилях се направо...
И стърча на баира - чепато дърво,
 ни за плод, ни за сенчица ставам.

 И не спират изгубени птици по здрач
 да нощуват по голите клони.
 Само северен вятър - ръка на палач,
 от сърцето ми спомени рони.

 За такива самотници - само сатър!
 Няма друга възможна отплата.
 И се моля насън - бог дано е добър,
 някой блуден секач да ми прати.

 Да е бил и преходил по целия свят,
 но не вкусил такава магия.
 И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
 във душата ми брадва да впие.

 Без да пита коя съм, защо и какво,
 да забрави и дом, и съпруга.
 Господ сам го е казал - чепато дърво
 топли тъй, както никое друго.



 Черна мадона


Всяка сутрин е тук -
 като кучка от Господ проклета,
до казана с боклук
 с две съвсем парцаливи кутрета.

 Уж е млада жена,
 а видът й е тъй невъзможен -
 с тия мръсни петна
 и по старчески виснала кожа.

 И подгънала крак,
 тази циганска черна мадона
 чака някой добряк
 да й хвърли комат от балкона.

 А в очите й, ах -
 сякаш селски герани без плочи,
 вие кучешки страх
 и на капки душата й лочи.

 До следобед, към пет...
 Щом денят си допие кафето,
 от кварталната смет
 тя си тръгва със двете хлапета.

 Ще я грабне нощта,
 в някой срутен коптор ще я скрие,
 пълен с чужди неща,
 пълен с толкова глад и просия.

 И додето навън
 дрънка вятърът книжни доспехи,
 тя ще моли насън
 бог за кат неизносени дрехи.
Активен

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #6 -: Август 12, 2012, 12:16:43 »
Посещение на добра воля
 Маргарита Петкова

 Каренина, не знам защо пристигате -
 среднощна гостенка във моя дом.
 Да бяхте си останала във книгата -
 във първия или във втори том.
 Не съм Ви канила. Дори, признавам си,
 на дните си под ниския таван -
 не се сърдете - но съвсем забравих,
 че съществува и такъв роман.
 Седнете, моля. Ето тук, до масата.
 Сега ще Ви направя руски чай.
 Какъв красив костюм! Личи си класата.
 Но нещо е изкаляничък май.
 Да, да - дъждът... И... Нека не говорим.
 Съдбата Ви я зная наизуст.
 Безспорно - уважавам силни хора.
 И още - хората с изискан вкус.
 Шампанско нямам. Само малко водка.
 По равно с Вас ще си я поделим.
 (Как ясно помня Вашата походка
 след срещата с оставения син!)
 Наздраве, Ана! За какво? Навярно
 уместен ще е тост за любовта.
 Но аз не искам. Вече съм се парила.
 И не веднъж. И не от суета.
 Да пием за децата си! Прощавайте,
 пред Вас, че заговорих за въже...
 Защо дойдохте, да Ви вземат дяволите,
 със Вашите любови и мъже!
 Позната ми е страшната Ви болка,
 познат ми е нелепият Ви дял.
 (Как ясно помня черната ви рокля
 на оня първи съдбоносен бал!)
 Аз Вашите объркани посоки
 от край до край самичка извървях.
 (Как ясно помня - ах! - Альоша Вронски,
 побърканата му от валс глава!)
 Отъждествявах се със Вас в мечтите си -
 Какъв живот, каква красива смърт!
 Сега разбирам - Вашата визита
 е като повиквателна отвъд.
 Защо избрахте мен? Защо подпалвате
 с очите си фаталния ми брак?
 (Как ясно помня, да Ви вземат дяволите,
 перона и последния Ви влак!)
 Но не е за мен финалът между релсите
 макар, признавам си, да е красив.
 Не се научих да умирам. Нейсе.
 Човек се учи, докато е жив.
 Щастливите семейства си приличат -
 е казал оня гениален граф.
 Вървете си сега, ако обичате.
 Върнете се на прашния си рафт.
 След Вас вратата тихо ще затворя,
 децата ще завия мълчешком
 и ще измия пода и прозорците
 в нещастния - по своему – мой дом.
Активен

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #7 -: Август 12, 2012, 12:20:55 »
Справедливост за всички
 Маргарита Петкова

 Не е страшно, че си е отишла.
 Трябваше да си отиде, зная.
 Да си тръгне хубаво излишна —
 просто, за да влезе в друга стая.
 Страшно е, че си отиде грозна.
 Наранена от пияни клетви.
 Купена от лицемерно розово.
 И бакшиш — за да пропее в клетката.
 Страшно е, че си отиде пуста.
 Затова и спомен не остави.
 Чувствам го — не просто ни напуска...
 Тя си търси вир да се удави.
 Иде ми небето да изкъртя,
 дето съди тъй несправедливо.
 Любовта — невинната — е мъртва.

 А убийците остават живи.
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #8 -: Август 12, 2012, 09:17:41 »
Чудесна тема  :punk: Включвам се с неколко произведения на любимата ми Румяна Симова /osi4kata/

В средна възраст. Жена

В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.

А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!

В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...


Зад завеса живях. Закалена до синьо стомана.

Чоплех тухли, забити в Стената.

И градих, и руших от идеи „велики“ пияна.

Марширувах, навита с ключе. Знамената

По пилоните сменяха смисъл и гербове.

По трибуните блясваха нови лица,

замазнели от алчност, от похот, от мерзости.

Марширувах и виках безумно – Ура!


Механизмът в душата ми скръцна със зъб и запече.

Аз отворих от болка очи и видях –

покрай себе си глутница псевдо-човеци,

оскотели от дрога, пиянство и страх.

Бягах дълго. Без сили и мисли останах.

Спрях накрая на тъжния свят.

И си рекох – „е, стигнах до края на драмата,

Няма никога вече да срещна примат!“...


Но – не би! На пръв поглед спокойно и тихо,

Щом разровиш - безкрайно жестоко смърди!

Консерватори, лейбъри и ездачи на китове...

Ляво, дясно... Души ме яката. Души!


Безработица – двайсет и седем процента!

Сто процента измама на всяко ниво!

а души се продават за няколко цента...

Да... Души, непознали човешка любов...


В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.

Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.

А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!

В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...

----------------------------------

Писмо до татко

Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.

------------------------------------

Писмо от Ада

Аз пак ти пиша, мила мамо,

отчаяно, безпомощно писмо,

защото напоследък срещам само

мизерия, тревожни дни и зло...

От никъде не виждам лъч надежда,

животът ми не става по-добър.

По-ниско от тревата се навеждам

пред острия правителствен сатър.

Днес цялата си мижава заплата

аз дадох за излъчената топлина

от двата радиатора, с която

се гряхме този месец у дома...

Не ми останаха пари за телефона...

И тока аз не мога да платя...

Ако го спрат, оставам без котлона,

на който вечно боб-чорба варя!

Децата нямат пак обувки.

Краката им със дни растат...

Не могат само със милувки,

те през живота да вървят!

Срамувам се да ги погледна

в огромните и питащи очи.

Как да им кажа, че сме бедни,

защото не живеем от лъжи?

И как да им тълкувам факта,

че честният и доблестен човек

не може да се включи в такта

на корумпирания и безбожен век?!

Защо днес като идоли се тачат

бездушни,неграмотни същества?

Защо във бедност и забрава плачат

мъжете и жените на честта?

Кажи ми, мамо, научи ме -

в какво да вярват моите деца?!

Дали в чудовища със име,

или в мизерията и глада?!

Кажи ми, майко, как да ги възпитам?

Във честност или във порок...?

В доспехите на Дон Кихот ли да се скитат,

или във образа на мафиот жесток?

Ти ме направи пряма и открита,

дари ме с много вяра и мечти...

Но днес отчаяно се питам -

дали не сбърка в нещо ти?!

---------------------------------

Еретична мисъл

Нахраних Боговете

с чувство.

Приеха жертвата

и ми простиха.

Но вътре в мен

е странно пусто,

опожарено,

тихо, тихо...

Във упоената душа

се ражда мисъл

еретична –

не е греховна

любовта,

а Боговете са

себични.

-----------------------------------

Несладникаво любовно писмо

    Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...

----------------------------------------

Чалга Сапиенс

Жива, здрава и много красива..

Скромна? Скромна. Да. Колкото щеш.

Ако виждаш краката ми криви,

си с ужасен страбизъм, младеж!

Къртя мивки. Направо съм страшна!

Отстраних си излишно ребро.

Скрих две зелки във празната пазва,

татуирах си трето око.

Дрехи – само китайско версаче,

Натурален индийски парфюм.

Силиконова джука и лачен,

ненамачкан от нищичко ум.

Смях – запяла в гората резачка,

Речник ... Модно крещяш неолит.

Зная инглиш, джапейнски, апаШки.

Чалга Сапиенс. Нов женски вид.

------------------------------------------

Любов

В очите ти се раждаше поезия,
написана от слънчев дъжд
и аз прочетох между редовете,
че точно ти си моят мъж.

Като в банална някаква история,
като в убийствено клише,
дочух божествен глас отгоре,
по-точно хор от гласове.
Любовно-песенна поема,
магия цветна от звезди.
Дом малък, две деца големи,
вселенски хаос. Аз и Ти
творим поезия за двама.
Това е нашият живот...
Любов ли е или измама
за простосмъртен идиот.
Любов ли е, когато сутрин
правиш най-вкусното кафе
за мен и шестото ми чувство
усеща полъх на море
и вятър духа във платната
на малкия ни платноход.
Любов ли е, дори когато
изглежда като нелюбов?
И ти си уморен и гневен
срещу света и срещу мен
и в час се движим с нула левги,
и ме обичаш не съвсем...
Любов ли е като се смеят
порасналите ни деца
на тъжните ни отживелици...
Любов е всичко.
Всичко.
Да.

Любов е бялата поезия,
написана от слънчев дъжд
в очите ти и между редовете
чета, че ти си моят мъж.

 thanks thanks thanks

 
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #9 -: Август 12, 2012, 11:30:04 »
И тази сутрин старите клюкарки
ме изпровождат от балкона.
След малко, на кафе от кафеварка,
пак ще закусват с моята персона.
Разбирам ги. Не им е никак лесно.
Часовникът им е далеч назад.
За тях съм като непрочетен вестник,
задоволявам новинарския им глад.
Помахвам им с ръка любезно
и те се скриват веднага.
Във тяхното съзнание перверзно
аз съм пропаднала жена.
Защото не говоря с тях за гозби,
не шия гоблени и не плета.
Не превъзнасям гениални рожби
и имам хубави крака.
Животът ми е много по-вълнуващ
от този в техния метох.
От мании и стрес не боледувам,
живея без да казвам – “Ох!”.

Потраквам с токчета по тротоара,
денят е весел, пълен с чудеса.
Ще стана ли и аз клюкарка стара,
когато ме напусне младостта?!

 :punk:   :punk:
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

манечкио Кошер

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9664
Re:таланти извън Резервата
« Reply #10 -: Август 12, 2012, 11:37:41 »
Справедливост за всички
 Маргарита Петкова

 Не е страшно, че си е отишла.
 Трябваше да си отиде, зная.
 Да си тръгне хубаво излишна —
 просто, за да влезе в друга стая.
 Страшно е, че си отиде грозна.
 Наранена от пияни клетви.
 Купена от лицемерно розово.
 И бакшиш — за да пропее в клетката.
 Страшно е, че си отиде пуста.
 Затова и спомен не остави.
 Чувствам го — не просто ни напуска...
 Тя си търси вир да се удави.
 Иде ми небето да изкъртя,
 дето съди тъй несправедливо.
 Любовта — невинната — е мъртва.

 А убийците остават живи.



Писмо до татко

Здравей, татко!

        Откраднах си мъничко време,

за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи

и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!

И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,

но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши...

Така - ти ме учеше някога, татко,

когато се плашех от черния мрак,

когато ядях до преяждане сладко

или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше - „Горе главата!

Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми

и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.

Разбрах що е вярност, любов и уют...

Готова съм вече! И никога няма

да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?

Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама - лекарства редовно ли пие?

Пушиш ли още следобед лула?

Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!

Студено е вече навън. Иде зимата...

Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,

не се притеснявай! Аз съм добре!

Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

        Твое голямо дете.





Сите са убави, ма ти двете са силно добри !!!
Активен
Дрът уй и дръто куче са не прескачат, що са не знае кога моа са дигнат и да те уапат ! - източник Плъотрепач

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #11 -: Август 12, 2012, 12:47:28 »
Сал ша ве замола като публикувате чужди творби да турате името на автора! Уйне, да приемеме ли, че сички, къде си ги турнала са на Осичката?
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #12 -: Август 12, 2012, 02:07:33 »
Сичките са нойни, да.
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

Дзверъ Джули

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #13 -: Август 13, 2012, 09:11:35 »
Писмо от една Емигрантка

И този ден умира натъжен
от бързане,от болка,от умора.
Небето плаче,плаче вътре в мен
изгубена сама сред чужди хора.
...

Годините минават и боли,
когато няма на кого да кажеш,
че взирането в празното тежи
и от тишината оглушаваш даже.

Всеки ден умира нещо в мен,
сърцето плаче и боли душата-
тъй тежко е,когато си ранен,
а е сама във тъмното ръката.

Далеч от дом,от близки и земя,
в гърлото напира вик разплакан,
сама ли се обрекох на това
и хубавото докога ще чакам?

Когато няма връщане назад
от пътя ти по стръмното нагоре,
когато само с болка си богат
и искаш да заплачеш от умора,

когато нараненото сърце
повтаря ти,че имаш още време,
че имаш още двете си ръце
и никой не ще ти ги вземе.

Върви напред дори да те боли,
земята е под теб и е надежда,
през всичките прегради премини
да видиш този път къде извежда!

А стигнеш ли накрая до върха,
не гледай долу и назад,не се обръщай.
Сега ти трябват само две крила
и Вярата,че ще се върнеш у дома!!

                            за съжаление не пише кой е автора
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #14 -: Август 14, 2012, 11:53:13 »
След проповед ми иде да повърна.
Отде се взеха толкоз проповедници?!
Навярно Бог с ренде го е настъргал
(моралния кодекс). Да ви приседне!
А, стига се превземахте, бе хора!
Кога се пръкнахте такива философи?
A глупостта се шири неуморно
и предизвиква умствена атрофия )

                           Руми Симова
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn
 

Страницата е създадена за 0.18 секунди с 25 запитвания.