СЕВЕРОЗАПАД > Репортажи от Северозапада и туризъм в Северозападна България

Едно наистина райско место

(1/6) > >>

apostolicia:
Къкто ви е известно, съм се зафанала да тъчем на толко си много станове, ма тъчем престилки и резонно от гъзо ми да фъркат кощилки. Зор голем, работа много, кък да не изпуши човек. И у петък, бъш коги фръчех с 200 из къщата, да си уработим домакинската работа, що па и на село има такава, ми дръни талифоня некак международно. Братофчедка ми Надя - зимали почивна база на Горското у Копиловския Балкан и таман тръгат натам, що не земеме да се дигнеме да нги идеме на госке, да видиме ем дали добре са се справили и да си кажем я думата на човек, поодил по туризъм насам-навам. Мъжо ми Кольо се прибра подир час, бил изморен, къде щели сме да одиме сеги, къ па така... я надух пърлицата и да видиш къ пойдохме и тамън у девет часо вечерта беме там.
Нема такова спокойствие! Темно като у гъзо на Еди Мърфи - не че съм надничала у гъзо на Еди Мърфи, ма като го глеам колко а чрън, не моа у гъзо му да а видало. Нема покритие на никви талифонье, нема интернет, телевизия и секакви модерни измишльотини - сал планината, гората, барата и тизе.
На заранта видех истинската красота на тава место. Те да а сподела и с вазе. Слънцето се е дигнало на две копрали, а ние си праиме мекици



Тава а хижицата, а отпреде я и Надя пиеме кафе



Има две големи бугла, у момента нги праат санитарните възли



Има и две мининки бунгала, къде предстои да и стегнат и них.



Самата хижа разполага с десетина места за спанье, куфня, трапезария с камина и огромна веранда.



Но най-убавото а около хижата - гора с буки, къде нги се не видат короните, толко са високи. И бара, у момента доста слаба, що а суша, ма иначе си е одлична бара





И пазачите на спокойствието - нема толко кротки ротвайлери -ако ми некой беше казал, че две напълно непознати кучета ротвайлер ша си завират муцуните у ръцете ми да ги гала, немаше да му повервам никоги



А нема и петстотин метра по-нагоре е Копрен







Ей, ора, тава го преживех лично, не слазаше ми се от тава вълшебно и омагьосано место. Ако не бех заминала Мачо сами си, немаше да слезна чък до днеска.



Марчето:
 thanks thanks Ели=
Красота а верно яяга ша е готова да я осветиме :krkanje: :green:

apostolicia:
Ама слезнах. Ама не да работим нещо си - ми! Видохме се със Санда и Крум, они тамън се връщаа от ловнио сбор у Чупрене - ше остаа удоволствието да раскаже за тава на Санда, ма па гле кък си поиграхме с Марс и Рози у барата Огоста, близо до Балова шума.

Санда лъже Марс, че му фръга една играчка да а дири.



Не че он а не намери, де



Интересно що играчката прелича на бутилка бира, ма тоа вапрос би го остаила за друга една дискусия  :green:

И риба има, ма ти требва по-як прът



Страшна игра пада у барата



Обаче бръже се отрошва човек и ...



...се сеща, че е време за бира!

унучка на Тинджулата:
 thanks Верно е райско тава место! Благородно ти завидех, че си са озовала там, Ели.  :)
Те на Санда бирица, че кат я гледам, мъка ми стаа  :green:   :almus:  :nazdrave:

masok:
Убавиня .. :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница