СЕВЕРОЗАПАД > Думи, изрази и изречения от родния северозападен край

Северозападен правопис

(1/5) > >>

Ристо Цоцин:
къкто ви обещах  ;D


Особености на северозападната фонетика

Липса на "х" - звука "х" не съществува, с много малки изключения
Звук "Северозападно ль" (звучен палатален фрикатив, МФА: ʝ вместо КБЕ ʎ )
Прозизношение на стария звук ѣ винаги като "е".

Стандартно, редукция на неударено "а" в "ъ" (аналогично на КБЕ), липса на редукция на "е"->"и", "о"->"у" "много-много, не "многу" (видинско-ломски, в белослатинския положението е малко по-различно, но приемаме конпромисно решение)

Изпадане на букви - моа, глеа, радос,

"Ия" - в края на думите като "иа" или "еа"

Сричкотворно "р" и "л"  - крв, влк

Промяна на неударено 3 л. ед. число на глагола "съм"  ("е")  в "ъ"/ "а"  Она е там - Она а там. Същото важи и за други случаи на неударено "е": Може - Мо'e - Mo'а


Графична система и основни принципи на правописа на СЗ стандартна норма (СЗСН)

- Полицентричност

- Една буква на звук

   * Правописа следва фонетичните особености, изредени по-горе
   * КБЕ ползва 2 букви за един звук "й" и "ь" , "а" и "ъ" и т.н. което се избегва


- Ползване на апострофи и ударения -

   *      Апострофи - на всички изпадащи букви (без "х") - мо'a до'ам , Требва'а видим, но - муа, киам, маам, убос'
   *      Ударенията са били част от бълг. език 1000 години (до минаването на гражданска азбука). Не се връщаме към слагане на ударения на всяка дума, но за разлика от КБЕ, ги слагаме на всички места където е възможно да стане двусмислие. Задължително "ѝ" за дателен падеж на "тя"


- Диференциация от КБЕ -

   * Водиме се от принципа, че северозападния текст трябва да се отличава визуално от КБЕ, даже и при аналогични думи. Идеята НЕ е СЗ непременно да изглежда визуално като КБЕ.


- Автоматична латиница -

   * СЗСН е на кирилица и точка по въпроса. Но, от друга страна, трябва на всяка цена да се избегне ситуациата с КБЕ, който се пише на латиница (а нема начин това да не се налага) по безобразни, двусмислени и некадърни начини без система - един път на "английски", друг път на "френски" и т.н - минаваме на сръбския принцип, където има 1:1 сътответствие, пълна 100% обратимост без загуби в двете посоки и като следствие от това - стандартизиран и на латиница език.


- Букви
   

   1. Буквата "Я" е недоразумение, не съществува в първоначалната кирилица и представльава обърнато латинско R измислено около 1700 г. Поради произношението на ѣ като е и твърдия изговор на съгласните, от буквата Я имаме ного по-малка нужда отколкото в КБЕ. Поради това Я се изхвърля и се заменя с "ьа"   

   2. Буквата Ъ произлиза от кирилицата, но употребата ѝ в КБЕ е изключитекно несполучлива. Буквата Ъ в старобългарски се среща в края на думите и в известен брой думи, като дъжд, малък и т.н. Звъкът отговарящ на буквата "ъ" през средновековието е бил различен от сегашното "ъ". По време на Възраждането, писателите не са знаели как да означават звука "ъ" (който тогава е бил същия като нашето сегашно "ъ") и са използвали "а" или"ă" (Петър Берон), а по късно и "ѫ". Буквата "ъ" се среща неестествено често в КБЕ поради няколко причини: а) предаване на турски думи, б)предаване, изключително несполучливо, на чужди, предимно английски имена и думи в) предаване на звука "ѫ" (който междувременно се произнася като "ъ" в повечето български говори, но също като "а" или "у" - мѫка, мѫж). Поради тези причини, също и произношението на неударено "а" като "ъ" , буквата "Ъ" се изхвърля и се заменя с "А". Книжовната буква "а" се заменя с "а̀" в ударена позиция или се оставя непроменена в неударена (т.е. отразява звука "ъ"  които реално се произнася в такива позиции - КБЕ "къща" (прозиношение "къщъ") - СЗСН "каща". КБЕ "каца" (пр. "кацъ") - СЗСН "ка̀ца". Допълнитлни предимства на това решение са допълнителната информация за ударението "А̀нкара" или "Анка̀ра", вална̀ / вална / ва̀лна (три различни значениа). Същата система между другото се излползва при много по-кохерентния банатския български правопис (на латиница). Друго предимство: При писане на белослатински диалект, се получава много добро визуално отразяване на типичното прозиношение, без да се получават кретенски изглеждащи думи (напр. "главъ"): Видинско-ломско гла̀ва, овца̀, белослатинско глава, овца, също хода, мисла -> интеграция на СЗ диалектите, плюс лесно възприемане на текста.

Правило: ъ-а, а-а̀ (освен кога се не чуа като ъ)
Примери:
събота - сабота
дзвънец - дзванец
Балга̀реа, Руманеа, Ита̀леа
тупа̀нь
я са̀кам (чете се "сакъм"), они са̀кат ("сакът"), они сака̀а ("съкаъ")
я ода (чуе се "я одъ"), они одат ("одът")
тар̀анка (чуе се "търанкъ")
боза̀ (чете се "боза")
боза  (чете се "бозъ")

   3. Буквата "й" произлиза от руската версия на кирилицата и от гражданската азбука. Не съществува в българската кирилица. Търси се друго решение.
   4. Буквата Ю е буква от кирилицата - остава
   5. Буквата Щ е буква от кирилицата, остава, с изключение на случаите когато става въпрос за чужди думи "Штепсел", "Штаіга" и т.н.


Липсващи букви:

За йотация - имаме "ю", липсват "йъ" и "йа", "йо"“, "йе". Варианти:

   * оригинална кирилица: ю, іа, іе  - Югославиа, гіавол, кіоравец,  іа іа видо
   * вариант с "ь"  ьугославиа, гьавол, ьа ьа видо, кьоравец
   * j вместо і - Jугославиа, гjавол, кjоравец, jа jа видо - по сръбски образец
   * нещо друго


За "северозападно" "Л" (звучен палатален фрикатив ʝ) - като в "ийийак" - тука требва креативност. Примерно J, aко НЕ се избере србскиа вариант по горната точка или Лj.(Требва да остане разликата между ль и ʝ, демек да може да се разбере дали пише лильак или "ʝиʝак" )

   * Jут, jиjак, jулка, шиjок
   * Лjут, лjилjак, лjулка, шилjок
   * ново изобретение

Ристо Цоцин:
Пример: разказа на Веко:

Преду четрипет годин живеех у горниа кра̀ь на Испа̀ниа.И тама беше плно сас пустиньаци куту мене и то ба̀ш мои грацки.Имена̀ нема а поменувам.У едно доста гулемо село,ба̀ш на центара дветри мунченца ут Белстина имаа кфартира на третиа еташ.Поди тех а площа̀да на селоту.Мунчеата работеа прес дениа и вечери саотфетно пучиваа...активну,ка викат учените.Не заради нещо другу,ми да ин ги а спукоен саниа си пузимваа наь редовну ут ефтините магазинчета бирица,винце,напати нещо по-тврадо-ка доде.Ку ин ги са види по-танку пианьету гу спрегаа одве,отри,абе сащу куту прежда ка са спрега.До тука дубре,ма куту позажа̀беа и щоту си беа угледни пуфка̀рваа и момички при тех си.И у тава̀  нищу лошу нема,ма куту са видеа у момички понатискаа и музичка и то ьаката,па са случаше неку пат а прелети прес прузореца ин ги неку ча̀ша,шише,даже и стол.Убове беше,че трагичен случаь сас случаен минувач немаше.Усладил ин ги са беше живота и караа е текее.По некуе време н,ам кфо и стана на кумшиьте,ма зеа да мранкьат нещо.ЬА си мисла,че ин ги завиждаа.Деаба таа паплеч деаба,даже пучнаа на полициа а дзванат,куту дече ли таа испа̀нска полициа ин ги а ма̀лко ра̀ботата сас ба̀ските терористе.Значи треа а е било у сабота куги сефте полициа посети таа мирна и кротка кфартира.По-точно у недеьа по малките часуве.Тиа мунчета едно десет минути не чуле и дзванеца,оти а китаьски и са чуа слабо.Куту утвориле и полица̀ите нещо са биле порасрадиле,даже биле и намращени и упитвале а убьасньават нещо си.Разбрале наште,че са попрекалиле и са посмаамузиле,оти се пак тава неа полициата у Белстина.Тиа мунченца верно а че не знаиле убаве езика,ма едноту са сасетилу и реклу на испа̀нски,че баш таа вечер има *felis cumpleaños*-тава̀ ша рече-честит рожден ден.Разбра̀ни ора искочиле полица̀ите и досетливи.Разбра̀ле че са напра̀иле фпечатление у другоземската младеш и си фана̀ле пакьа.Тиху,кротку и напоителну продлажила вечерта  и текее сфрашила.Ма не беше само та̀а вечер,ми сички следващи.Младежете убаче са одна̀саа млого серьозну и даже неколко дена никаф звук са не чуаше ат тех.Дуде доде другата сабота.У недеьа диреа друга кфартира и то по краа на селото,оти тоа пат и честитиа рожден ден не помогнал.

оригинал:

Преду четрипет годин живеех у горниа край нъ Испаниа.И тама беше плъно сас пустиняци куту мене и то баш мои грацки.Имена немъ а поменувъм.У едно доста гулемо село,баш нъ центъръ дветри мунченцъ ут Белстинъ имаа кфартиръ на третиа еташ.Поди тех а площадъ на селоту.Мунчеатъ работеа прес дениъ и вечери саотфетно пучиваа...активну,къ викът учените.Не заръди нещо другу,ми дъ ин ги а спукоен съниъ си пузимваа най редовну ут ефтините магъзинчетъ бирицъ,винце,напъти нещо по-твръдо-къ доде.Ку ин ги съ види по-тънку пианьету гу спрегаа одве,отри,абе същу куту прежда къ са спрегъ.До тукъ дубре,мъ куту позъжабеа и щоту си беа угледни пуфкарваа и момички при тех си.И у тава нищу лошу немъ,мъ куту съ видеа у момички понатискаа и музичкъ и то якатъ,пъ са случъше неку път а прелети прес прузорецъ ин ги неку чашъ,шише,даже и стол.Убове беше,че тръгичен случай сас случаен минувач немъше.Усладил ин ги съ беше животъ и караа е текее.По некуе време н,ам кфо и стана нъ кумшийте,мъ зеа дъ мрънкят нещо.Я си мислъ,че ин ги завиждъа.Деаба таа паплеч деаба,даже пучнаа нъ полиция а дзвънът,куту дече ли таа испанскъ полициа ин ги а малко работътъ сас баските терористе.Значи треа а е било у съботъ куги сефте полициа посети таа мирнъ и кроткъ кфартиръ.По-точно у недея по малките часуве.Тиа мунчетъ едно десет минути не чуле и дзвънецъ,оти а китайски и съ чуа слабо.Куту утвориле и полицайте нещо съ биле порасръдиле,даже биле и намръщени и упитвале а убяснявът нещо си.Ръзбрале наште,че съ попрекалиле и съ посмаамузиле,оти се пак тава неа полициатъ у Белстинъ.Тиа мунченцъ верно а че не знаиле убаве езикъ,мъ едноту съ сасетилу и реклу нъ испански,че баш таа вечер има *felis cumpleaños*-тава шъ рече-честит рожден ден.Разбрани ора искочиле полицайте и досетливи.Разбрале че съ напрайле фпечатление у другоземскатъ младеш и си фанале пъкя.Тиху,кротку и напоителну продлъжилъ вечертъ и текее сфръшилъ.Мъ не беше само таа вечер,ми сички следвъщи.Млъдежете убаче съ однасаа млого серьозну и даже неколко дена никъф звук съ не чуаше ът тех.Дуде доде другатъ съботъ.У недея диреа другъ кфартиръ и то по краа на селото,оти тоа път и честитиа рожден ден не помогнал.

Чвора:
Баце,благодарим за трудъ!Респект и уважуха!Я къкто а извесно не съм много компетентен по отношение на граматиката,да не каем ич ;),но тава югославизиранье на писаньето некък ми не дважда бъш като ората....ще се изразим у иносказателен СЗ стил,,Не знам кък е ,ама и така неа "  ;D....лошото у ситуациата е ,че освен критика,не мом да дадем смислено предложение кък да стане и тава общо зето доста олеква мнението ми,ама се пак саках да се изокам по въпросо :)

унучка на Тинджулата:
Почуствах са, че чета като за изпит. Цоцин, ше ни препитваш ли?  :green:
Я таа СЗСН нема да моо я науча ни на редовна сесия, ни на поправка. И я като Чвора не моо изкажа компетенто мнение, но ти благодара за труда.  thanks

Ристо Цоцин:
Тва а теоретичната час', иначе са две-три работи къде и без тва си пишеме така  ;D

Чворе, имаш предвид под югославизациа тиа гjавол, кjоравец, jа jа видо - тава а само един вариант, я съм предлоижил 3 такива ??? - мене ми аресва вториа с "ь"

От друг стран, освен за развлечение, единствениа смисъл на тава а да привлече фнимание - капитала на днешното време - така че нема лошо ако некой се стресне или забележи че има северозападна литература, та ако ще да а базирано на рефлексите отпреди 50 годин за лошите югославьани къде сакат да отцепат сичко до Искър

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница