Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Пътеписи  (Прочетена 2841 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Пътеписи
« -: Ноември 23, 2015, 05:48:04 »
Ей, да ме прощевате, ама не се сещам да има такава тема, ама ако съм у грешка, нека уважаваниа Самоток фане манарата, да окастри тава и да го тури къде му е местото. Фместо снимков материа, реших да пущим манко собствени виждания и размисли от последното ни пътуване. ЗЕ да става манко длъго и че бъде на части ;)
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Пътеписи
« Reply #1 -: Ноември 23, 2015, 05:51:16 »
         Зайчар - западна покрайнина или...
              (час пръва)


   Беше Димитровден. Беше ми празник, па и светец. Беше вечерта и дом беше едно госке - неколко човека и още толко жени. Апване, пийване, наздраве, благи приказки, хи-хи-ха-хо и те така жените зеа решение, че на дата 21 новембри, компаниата че се дига и че отоди у... Зайчар. Откъде нги дойде у главата таа дата и таа дестинациа си е ньийна работа. Ниа като истински мъже на жените си, ич се не дърпааме и се съгласиаме. И така криво-лево дойде датата. Организациа, подготовка, уговорки - сичко на ниво и стриктно спазено. У часъ 9 заранта, две коли с монтански регистрации и осам пустиняка у ньи, потеглиа по линията Вълчедръм - Зайчар. Манко личен багаж, по неко евро у джеба, пълни догоре с мераци за приятни преживявания, жъдни за дуняча и зайчарско пиво и гладни за српска кухня, откинааме у посока нагде Връшка чука. Чекаа ни стотина километра из баш Северозапада и двайсетина до крайната точка. Път като път. Нашенски. Ту го има, ту го нема, особено из района на Орсоя. Караш насрещу Дунава и немоа сбъркаш. Една кратка пиш-кафе пауза на Рациария, манко съзерцаване на диви пловка из Дунава, на гора от тополи у Румънско и обезлесени местности у нашенско и продължаваме. Минуваме покрай краварниците на Зоров, умерисваме се на пресна кравешка тор, прелазваме и през небезизвесния с циганска продуктивнос Арчар и лъко-полъко пъкваме на шосе Е 79. Кинеме у посока Видин, ама донегде - преди града отбиваме у посока Кула. Нали ви каам, път като път - така кво си караш - изведнъж го нема. Ама утъпкале ората една площ, почти като полукръгово, та заобикая липсващата част и след манко - пак си на пъта. Нищо сложно. Па и предупредителни таблетки има. Айде-айде, та у Кула и още манко - те ти Връшка чука. Те ти граница, те ти митница, те ти бариера. И нали смо колтурни пустиняци - спреаме пред бариерата. Обраа ни документете, провериа ни багажа, не намериа пушките и ни пропущиа. Таман пойдоаме и па спреаме. Още бариера, още митница. Ма съга српска. Същата процедура. Ама да знаате - сръбете си имат митничарки. И оно стаферни - да ти е кеф да минуваш и да се врачаш и да те проверават колко се може повече.
И те яла ни у Сърбия. Досеги беаме у Европата, а па съга? И тука така - път като път. Ама го има насекъде. Дупки нема. Кръпки се видат тук-таме, ама се не усещат като наще. Спущаме по нанадолнище и иаме чуството, че улазаме у Лом през квартал Младеново. С незначителната разлика, че по пъта нема бабки, нема отскоци и през ньйиния квартал нема... циганье. Да, тава къде се види от високото е Зайчар. И тоа път, къде караме по ньего вече не а европейски, а сръбски. Държава, препатила и от социализъм, и от империализъм, и от НАТО. Ама Държава. С народ, съставен предимно от ора. Зайчар бил от тиа територии, къде нги викат днеска Западни покрайнини, откинати некогиш от една друга държава. Мале, мамку му поцърцнем, та не откинаа още стотина километри по навътре... Бех намислил да снимам, да збирам пейзаже, красоти, събития. Ма като се замислих, че сички у компаниата са с най-модерни телефоне, а я с моа дрът цифров фотоапарат и телефон с копчета, само че ги срамим. И реших да остаим техническата час на компаниата. Мене ме заинтригува друго. Щеше ми се да усетим самите ора там. Щеше ми се да разберем кво ги кара да съхраняват толко млого време тава силно себеуважение и такава бистра прямота спрямо самия живот. Живот, не по-различен от нашия, с радости и скърби, с победи и загуби, с добро и лошо, но жив живот. Де се пеаше у една стара песен "лайф из лайф". Малко беше времето и не може да се разбере много, но и това време беше достатъчно да усетим, че квото и да праат тиа ора, ква и дейнос да вършат, сичко праат със сърце и душа. И тава къде го праат, му дават живот. И тоа живот ги праи още по-живи. И живота ги обича, защото през целиа си живот они му отдават душата си. Истински са. Сърби са. Не са ни руски, ни американски, ни марсиански марионетки. Они са си србе. И обичат да са такива. И са такива от начало та докраа на живота си. Да, сърбето са ора на живота. Ама не на тава, къде ниа разбираме да живееш (демек - яденье, пианье и... скубанье). Они са ора на истинскиа живот. И знаат да се веселат, щото знаат да живеат. Уважават, почитат и ценът сичките аспекти на живота. Нема иначе друго обяснение на тава, къде видох още с улазаньето у Зайчар. Едно от първите неща, къде вижда човек у края на едно населено место са гробищата. Как ви звучи израза "приветливи гробища"? Несвойствено, неподхождащо, абе не нормално, нали? Да, ама като видох техните, кък са подредени, почистени и поддържани, те тава съчетание ми заседна у мислите. Това ми беше първото впечатление, което ме накара да се загледам у ората у тоа град, фместо да снимам. Реших, че ще опитам с други пособия да "снимам" душите на тиа ора. Щото сал ора с подредена душа, моат да имат таково отношение към живота като цело.   
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 7959
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Пътеписи
« Reply #2 -: Ноември 23, 2015, 06:46:49 »
 guru guru guru
 Големи човеци са сръбете.И са националисти у добрия смисъл на думата.Бравос за пътеписа,я кога си одим с кола задължително съ расождам из Зайчар,убави ора.У Белград преду доста годин,на прибиранье по разрушения мост ,видех работници да бутат ръчни колички с бетон-стискат зъби и бутат,а оно една жега неа ти работа.Таа годин виде пак моста летото-готов.Срам ма беше,че по народност съм от тия къде дадоа коридор,та да ги бомбардират .И що-щото беа натиснале на сеч циганьора  :udri:
Активен

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Пътеписи
« Reply #3 -: Ноември 23, 2015, 07:10:17 »
 guru guru

Убав е пътеписа,ма те тури и фтората част немъчини с чеканье!
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Пътеписи
« Reply #4 -: Ноември 23, 2015, 07:18:05 »
Ора, не съм го приготвил предварително. Немаше тава време. Те, яла че пущим още една час, ама мислим, че моа пущим още. За таа вечер едва ли че мом повече. Утре съм по пътища. Па кога може ;)


                Зайчар - западна покрайнина или...
                    (час фтора)


 Те яла, улазаме у Зайчар. Град като град. Ут лево една фабричка за тугли и разни други полупромишлени, полуземеделски постройки. Отдесно, къкто вече казааме - гробища. На отбивката за них една стара жена, с черна забрадка, седи на едно ниско столе, а до ньеа една кошница с цвеке. Доколко ми позволява като шефьор да си отклоним вниманието, и кошницата е праена от човек с мерак, и цвекето е гледано у градина с необходимите грижи. Вече сме у зоната на предградията. Минуваме едно мосле, послем две кръгови и следваме таблетката "CENTAR". Движение - нормално. И коли, и пешеходци. Шосето нги некак си по тесно от нашто и едно таково, нашарено с маркировки и без дупки. Абе скучно едно таково. Карат бавно и спират на секи пешеходец, стъпил на пешеходна пътека. Тиа са гледале млого западна телевизия лазда, та се праат на жентълмени. Ма че се опраат они, като станат европейци (недай Боже), ама айде. И оп - стигнааме до хотела. Ба си, ча па да а толко лесно и оправно? Вленааме на паркинга и се качиаме на рецепциата. Видоа ни у компутера (и они имат такиви глезотии) резервациата и ни раздадоа кючевете. Качиаме ниа багажете по собите и те ти проблем - собите за непушачи. Една голема табелка на сека врата със задраскана цигара. А отсрешните соби, за пушачи. А-а, таа нема да а бъде. Ниа сака пушиме. Дошле сме ча от Европа, само и само да пушиме къде си сакаме. И се юрна я доле на рецепциата. Викам:"Први проблем!". "Ща е?" - ме пита една яка кака. "Па собе со за непушаче, па ниа смо све пушаче." "Ма нема проблема, бре! Пушите!"- кае она и сичко си дойде на место. Време е за обед и ниа не сме млого закусвале, та изедемо де що има српска манджа. Слазаме на рецепциата и рекоме да смениме евра за динаре, па каката вика, че при ньи е най-неизгоден курса и ни каза къде да идеме де меняме по-изгодно за назе. И ни не излъга, еба си. Кви са па тиа ора?! Ама ниа да не смо праени у дупе. Треа се провери. И провериаме. И разбрааме, че там, къде ни каза каката, е най-изгодно, ама ние вече беаме километър и половина по-делече и още по-гладни. Айде, като много знаате, сменяйте съга по-неизгодно по неко евро и да одиме да едеме, па послем че се върнеме. И така, седнааме у "Двата брата". Беше най-близо, а и ни беа пофалиле кухнята, та немаше вече кво да дириме. Ама вътре имало мероприятие, което щело да почне след два-три часа. Вътре сички маси наредени, обаче назе ни сбраа у едно сепаренце, наредиа ни маса и ни посрешнаа с усмифки и ни обслужиа с кеф. Па дуняча, па телешко, па скарешко, па вино, па пиво и те така. Апнааме и решиаме преди вечерта да извърнеме тумбаци по собите. Жените одиа по магазини, а ниа гледааме да нги не пречиме. Вечерта дойде бърже. Свлекоаме се у кафаната "Српска куча" и отпочнааме полък, та да моа искараме докраа (Не че не беаме последни послем, де). Маса като маса, яденье като яденье, пианье като пианье. Сичко къкто си го знаате, ама още манко по-приятно. За да е така допринесоа разбира се ората къде ни обслужват и веселат. И бармани, и келнери, и готвачи - сички вършеа работата си с кеф и от срце. А па музикантите!? Е, те за тава моа ви причам колко издържите. Знаате мойте предпочитания куде живата музика, и още повече у заведение, и още повече у српска кафана. Значи, скоро не бе виждал толко музиканте у едно заведение. Три млади момчета, секо с по един клавир, една певачица и един певец. И е свиренье. И е пеанье. За 5 часа са спреле сал един път, да яднат набръже. И нема спиранье. И като ги гледа човек, усеща къ сека дума, секи тон, секи такт и жест излазат от душата и носат живот, който без резерви го раздават на публиката. И публиката го усеща. И го приема и го препредава на персонала, на продавачката на цвеке, на музикантите обратно и колко и да ти е гадно настроението, като поседиш у таа опстановка усещаш заряда, усещаш подем, усещаш, че си жив и около тебе кипи живот. И ти става весело на душата. И... може би тогава разбираш, защо си тук. Е, не че немаше и една друга компания, която едва ли можеше да обоснове пребиваването си там тая вечер, но тиа беа...българе. Като назе, ама доста по-млади и с млого неясноти у съществуването си, но кво да праиш. Тиа не обръщаа вниамание на живиа живот у целото заведение, ма па и живота ги не закачаше. Добре, че поне не пречеа един на друг. И се пак, имаше моменти, коги ме досрамеваше, че и я съм оттам бариерата. Особено, кога идваше кулминациата на възторг у младите нашенци и го изразяваха с напълно съдържателното и силно смислено, пълногласно изцепване "Ебаньеее". Чул го бех тава некъде, ама къде ли? Добре, че ората така старателно си гледаа секи работата, та никой им не обращаше фнимание. Оф, бракя, да щете да си останете такиви за увек, че ви поодвам по-чъсто на госке...
« Последно редактиранье: Ноември 23, 2015, 07:22:15 от Черногледец Храбър »
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 7959
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Пътеписи
« Reply #5 -: Ноември 23, 2015, 08:14:00 »
 Още по-добро.Има ли трета час ???
 guru guru guru guru guru
Активен

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Пътеписи
« Reply #6 -: Ноември 23, 2015, 08:16:58 »
Ей па си сладкодумец и душевадец бре баце Митко!

 guru guru guru guru
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Re:Пътеписи
« Reply #7 -: Ноември 23, 2015, 08:21:18 »
 thanks
Брава Мите, усетил си га тоа српски момен: "желимо да пијемо као она сутра ћу умрети"...
Другио път се дигнете до Нишка баня, тама не свират на некъф си клавир, а са само трубаче акустичаре, те тама да ти падне сръце нАместо!
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Пътеписи
« Reply #8 -: Ноември 23, 2015, 08:53:44 »
Не съм свършил бре, че има още. Сигур беше грешка, да пущам тава, без да съм изписал сичко, къде ми се ще да ви каам. Ама от опит знам, че ако отложим, или че го запустим, или нема да а същото. Затава реших, като ми е дошло, да го споделим, па коги намерим време, че пущим и другото. Дано ми не избега сал Музата :green:
 Бай Еване, че се пущим и по-навътре и без да ме подкукоросваш :green: Далече не мислим, че съм разбрал сичко от ден и половина, а я съм юбознателен ;)
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 7959
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Пътеписи
« Reply #9 -: Ноември 23, 2015, 09:13:54 »
Цитат
а я съм юбознателен
На тава разчитаме...МАЕСТРО  :punk:
Активен

Генчо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8830
  • Стерео сват
Re:Пътеписи
« Reply #10 -: Ноември 23, 2015, 09:31:02 »
Направо ми са ще да та срешнем тама...
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Пътеписи
« Reply #11 -: Ноември 26, 2015, 05:54:58 »
         Зайчар -западна покрайнина или...
                  (час трета)


  Щел бих, да поговорим манко повечке за вечерта у кафаната. Не че е имало нещо недоизказано, неко случка, къде съм я пропущил. Не. Ама нали в краа на краищата тава беше основната ни идеа - да идеме у Србско и да поедеме и попиеме у србска кафана. Е, напраих за себе си лека грешка, че и на обед беаме у кафана и там яднаме и пинаме доволно. Ма нали съм си пустиняк, и оно незгоден, ич ми се не ставаше, па да поодиме, па да подремнеме и послем пак да седаме. Я го тава не моа понасам. Мразим да прекинвам, коги ми стане убаво и послем да наставям. Послем, лично я, не моа се понасам. Би спал цъл дън и би почнал сначале сабаалем, ама немаше за коги. Та опитах да се стегнем и вечерта си поръча като другите ора рикия и салата за начало. Ни ми рикията пивка, ни ми салатата блага. Ниьело ви каам. Па масата ни се оказа до сами музикантете. Смрънкяа ми нашенци, що съм избрал баш таа маса, я се почуства виновен и настроенито ми още повече се сговняса. Па като разбра, че иаме за комшии по маса нашенски пубери, от възможно най-некачествен матриал, направо бе готов да абортирам. Опита се жената нещо да ми угоди, я изфуча като настъпен, разгонен мачък и она ме заеба. Що е умна и си познава стоката. Така ле-еко мислено се дистанцирах за извесно време от компаниата, зех да оглеждам по-подробно кафаната извътре, обстановката, персонала и леко-полеко се уталожих некак си вътрешно. Па у кафану сичко си беше супер. Преобладаваше дЪрво - дръвени маси, дръвени столета, дръвени пейки, дръвени стълби за вториа етаж, дръвени перила, дръвен бар-плот. По стените накачени разни убавини - чаша от кратуна, кулен кукуруз, връзан за шушяка и виси, пита сълнчоглед барабар със семето - те такиви работи. Прости, елементарни, ама така сгреват душата и ти става едно мило и драго. По едно време почнаа и музикантите. Ама леко и приятно. Ресторанска музика. Шлагерни парчета, инструментали. Умрем за такива разкошотии. Върнааме у децките години. Коги случвах неко път като детиняк да ме заведат наште на ресторант, я не можех да си издем кебапчеата, зарди музиката. Зяпал съм като пукал секи път, кога съм имал таа възможност. Много ми арексваше. И днеска ми арексва, ама къде ти. Та като почнаа тиа момчета, я зе да омеквам. И така кво си немах апетит и мерак за пианье, така си поръча една халба Зайчарско и нещата зеа да си доаждат на место. Обстановката си беше неповторима. Немаше кво повече да сака човек, та да му се угоди. Даже и на пустиняк като мене. Ама връхъ на сичко си оставаа ората. Тиа ора, къде правеа така, че да моа обърнеш внимание на възможно най-подробните детайли от тава, къде те заобикая. И бармани, и сервитьорки, и готваче, и музиканти, и певачи. Тиа ора, иам чуството, че беа един одбор. Ама истински одбор - къде секи е готов да смени секи, секи е готов да помогне на секи, секи подкрепя секи. Тава момиче, Наташа, къде ни сервираше, къ му не слена усмивка от лицето, къ не спре да шета, къ не пролича докрай ни умора, ни досада, ни нищо. Ако она зимаше поръчките и е немаше у тоа момент, коги назе нещо ни е досърбело, друг дотърчваше да ни угажда. Ама не да ни се мазни. Не! Ората беа радостни, от тава, че ние сме им на госке. Искрено радостни. И тава си личеше отсекъде. Нали знаате - очите не лъжат. А па музичаре! А, майкууу! Казах ви - млади момчета, убави момчета, засмени момчета. Зафатна певачица, с едни форми, къде нема съга да коментирам, ама баш мой тип. Преди да почнат да свират и пеат, немоа ги различиш от клиентелата - незнааш кой къф е. Семпло облечени, никакви натруфени работи или силни гримове. Обикновени, засмени, убави ора. Кога дойде да се пеа пръвата песен, един чичка се дигна от една маса, зе един микрофонь и почна да пеа. Еба го, викам, тук да не а караоке-бар. Ама като го позаслуше - маке. Пеа си човеко. И оно е пеанье, истинско. С едни дънки, една тениска и една разкопчана и изсуната риза одгоре. Нищо и никакъв уж, па гле къ пеа. Ей, пеа он, пеат момчетата, пеа певицата и послем наобратно. Ама се убави песни. И до една сръбски. И естрадни, и народни, ама до една сръбски. Откъде толко сръбски песни у тоа ньийния репертоар, я се само чудим. А мене отвътре ми иде да рипнем. И за да не рипим, си викам бира. И така се кротим на нашта си маса и си слушам убава музика, с убави изпълнители, и си набюдавам усмихнат и дружеюбен персонал, и ми е до-обро. И пак си викнем халбица. А Бобан (певеца), като фане микрофоня, мине покрай нашта маса, смигне ни и продължи натам, па се върне. Усети он, че ниа му слушаме музиката, дако не зяеме, като ониа от съседната маса. И кога попривършиа с пеаньето, дойде съвсем искрено при назе и си отвориме една убава, непринудена приказка. Видеше се, че би седнал и би карал с назе, ама нещеше да укарва у бея дружинката си. От малкото приказки, разбрааме, че е профи-джаз певец (макара и да не пе ич джаз таа вечер), че е за трети път женен, а жена му е с 22 годин по-млада, и че он е... на 70 годин. Вервайте ми, че я ако доживеам до ньеговите годин и успеам да изглеждам като ньего, че изглеждам по-добре от мене си съга. Немаше къде да ги тури тиа 70 годин - ни по дреите си, ни по телото си, ни по усмивката му. Направо - пич та дрънка. Бай Либен, в контакта си с ньего, направи извода, че само един певец, който само с тава се занимава, може да изглежда тако лепо. А за ньегово оправдание каза, че понеже е ветеринар, затова е таков кревеншък, що се налага да си еде пациентите. И Бобан веднага се фкючи. Другиа път, като доджеш, вика, доваждаш с еди пациент у тава. Така, къ ми беше трудно да почнем, така ми стана още по-трудно да си пойдем. И естествено, останааме последни клиенти.
  Еми, убаво е там, у Зайчар. Демек у Србско. Ма понеже не съм одил по-нанавътре, да речеме, засеги у Зайчар. Убаво и тава е понеже ората са убави. От ньи иде сичко. Да не би да имат нещо повече от назе, като дадености. И климат, и природа, и геграфия - се са ни почти еднакви. Едиствено имат с пъти у повече себеуважение и повече душа. А тава нема къ да се купи. По простата причина, че не се продава. Е има изкючениа - такива като назе примерно - ако го имаме и ако некой плаща, сигур биме го продали, като гласовете си примерно. И колко струваме?
  Ареса ми! И пак че идем! Има кво да се усети още!
« Последно редактиранье: Ноември 26, 2015, 05:59:21 от Черногледец Храбър »
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 7959
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Пътеписи
« Reply #12 -: Ноември 26, 2015, 06:50:06 »
 guru guru guru
 Се едно и я бе у кафаната с вазе thanks thanks thanks
Активен

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Re:Пътеписи
« Reply #13 -: Ноември 26, 2015, 09:35:26 »
Ех, Мите! Убаво правиш, че разказваш, а не си щракал с апарата. Благодарим за споделеното.  thanks thanks
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Пътеписи
« Reply #14 -: Ноември 27, 2015, 06:33:02 »
 guru guru guru

Къ вика Мичи,се едно и язе бех с вазе!Благодарско! thanks thanks
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!
 

Страницата е създадена за 0.074 секунди с 22 запитвания.