Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Поезия от Резервата  (Прочетена 291130 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4905 -: Юни 06, 2016, 05:27:18 »
                    РОДИНА

Земя изстрадана, окървавена!
Земя нападана, непобедена!
Земя, попила хиляди сълзи,
и оцеляла в толкова войни!

От времето на Аспаруха с меч
в ръката смело даваха живота си
дедите ни! И в смъртоносна сеч
те бранеха и пазеха мечтите си!

Земя, запомнила и мир, и рат!
 Ти днес си като цъфнала градина!
Преминала през огън и през Ад!
Поклон пред теб, обичана Родино!

06.06.2016г.
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4906 -: Юни 06, 2016, 08:49:54 »
 thanks thanks
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Цони

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4519
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4907 -: Юни 07, 2016, 02:27:23 »
Аз съм бакшишът на крайния квартал
и веч не си спомням откога, откога не съм ял.
Моцарела затвори, от бюреци имам киселини
и дъвча си Талцид за бременни жени.

Дебнат ме инспектори от КАТ и от ДАИ,
от НАП, от НОИ, и чат - пат от ХЕИ.
Е@ал съм ги, в тъмното чухал ми е брат,
Аз съм патрон с фирма и кръгъл печат.
Активен
Животът с назе се ебава.

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4908 -: Юни 07, 2016, 08:07:01 »
 :smeeeh: :smeeeh:
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4909 -: Юли 22, 2016, 04:30:11 »
   По Робърт Бърнс

Веднъж във цъфналата ръж
се срещнали жена и мъж.
Та в цъфнало поле от ръж
който и да беше мъж
пред една сама жена
в лятната горещина
щеше ли да устои?
Ах! Едва ли! Може би?
Той целуна я веднъж
във разцъфналата ръж!
Май хареса и това?
Тя усмихна се едва,
късичката и пола
в миг се смъкна във ръжта!
Блузката и на цветя
също там се озова!
И мъжът я грабна в миг!
Беше смел като войник.
Вкопчени във луда страст
стенеха в любовна сласт!
Тъй посрещнаха нощта.
Поутъпкаха ръжта,
но пък споменът е жив!
Всеки тръгна си щастлив!
Само вятър ощом повее
или славейче запее
ще разказват за това
що се случи във ръжта!

22.07.2016г.
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4910 -: Юли 22, 2016, 04:31:18 »
Вълшебен миг! Копринена нощта
със своя звезден плащ покри земята
и само на щурците песента
звъни приспивно, мами в тишината!

Бавно уморената луна
търси си пътека сред звездите.
Гали със студена светлина
полето, планината и горите.

Тихо е! Във въздуха трепти
в своя полет нощна пеперуда
и лети във мрака тя, лети.
Пърха със крилете като луда!

Нежно нейде ручей ромоли.
Вятърът притихнал във гората
ласкаво с листата си шепти
и разказва притчи за зората!

Късна доба. Самодивски час.
Сиви сенки бягат по тревата.
Чува се от нейде сънен глас,
след това потъва в тишината!

12.07.2016 г.
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4911 -: Юли 22, 2016, 04:34:55 »




             АРМАГЕДОН


Като лист от вятъра отронен
бродех по безкрайната земя.
Сам, забравен, без мечти, бездомен,
търсех аз да срещна любовта.

Минах през реки и през полета.
Минах планини и езера.
Минах океани и морета
Срещах само злъч и суета.

Хора без надежда и без вяра
със студени, каменни лица!
Със души изпълнени с поквара!
Живи, ала нямаха сърца!

Скитах и ръце напред протягах
но не хванах ничия ръка.
Не разбрах – от себе си ли бягах,
или бе се променил света?

Любовта превърната в омраза
беше завладяла този свят!
Като страшна, гибелна зараза
дебнеше напред и стар, и млад!

Исках, търсех и пред мен се взирах.
Все вървях по пътя непознат.
Ден и нощ. Във студ и пек не спирах,
но навсякъде цареше хлад!

Студ безжалостно и упорито
бе прогонил всяка топлина!
Нямаше дори искрици скрити!
Всичко беше само тъмнина!

10. 05. 2016 г.
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4912 -: Юли 24, 2016, 07:46:25 »
 thanks thanks thanks
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4913 -: Юли 24, 2016, 11:57:46 »
 thanks
Дай Боже повече почитателе на тоа жанр у тава сбръкано, матереалистично и скопено време Гога!
Благодарим!
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4914 -: Юли 29, 2016, 01:52:53 »
                     Длибокосмислено


        Спретнахме малка седянка-
        под бора, на шарена сянка
        седиме си двамата с Янка.

        В съседство, в градинката светла
        шантори комшийката Светла,
        и периодично дупЕто и светва.

       Зведица в небето показва се ярка,
       а в курника некъде дъртата ярка
       крещи побеснела без мярка.

      Със Светла на светло и с Янка на сянка
      следим как изчезва звездицата ярка,
      догде се посвари дъртата ярка.

     Пита се всъщност, има ли смисъл
     това, което тук съм написал?
     Е, как се създава смисъл без мисъл...
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4915 -: Юли 29, 2016, 08:41:42 »
 guru  thanks
Брава Баце! А ко беше казал, че таа жена символизмо у поезиата си бил отошол с Николай Лилиеф ???
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4916 -: Юли 31, 2016, 08:35:25 »
Баце Митко,тава ако го напраиш на песница ше е още по убаво! thanks
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4917 -: Август 25, 2016, 03:41:16 »
Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?

Чакам да дочуя глас познат,
мама да излезе пред вратата
да и кажа, че на този свят
тя е най-добрата на земята!

Тате да ми подаде ръка
и да ме погледне във очите :
сине, ти се върна у дома!
Няма вече да пресмятам дните!

Няма никой. Къщата мълчи.
И не чувам в старата ключалка
ключът вътре да се превърти!
Нищо! Ще почакам още малко!

Но напразно. Само тишина.
И на прага ме не срещна мама!
Тате не подаде ми ръка.
В къщата е тихо. Никой няма.

Някъде отвори се врата,
бабичка се приближи до мене :
чедо, лани майка ти умря.
А баща ти още преди време!

Зкъснях! Дойдох си, ала знам,
че сърцето ми било е тука!
Много време бях далеч и сам.
Пак на портичката ще почукам!

Тишината плаши ме! Уви!
Как да вляза, кой ще ме прегърне?
Мамо! Тате! Бог да ви прости!
У дома съм вече! Аз се върнах!

25.08.2016 г.
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4918 -: Август 25, 2016, 04:35:40 »
 thanks thanks thanks
Много силно!
Активен

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Re:Поезия от Резервата
« Reply #4919 -: Септември 09, 2016, 09:33:50 »
Те ви едън опит за афтобиографеа по соцпоето др. Цветан Ангелоф от пръво лице, ед. число:

Девети септември затвори деда ми
Не сакал бил он бес земя да остане
Фрълиле му бойо у магазата
Задето си зел от ТеКЗето козата
Народнио съд га у лагер насууна-
Виновен бил он за кулската буна...
Деда ми по макя – полковник  герой
oт дравската битка - поминал се той
пак в сталински лагер, ама без бой.
Затва, че със оня Дамян Велчев проклети
Биле у военното школо кадети.
По теа причини, кък си е ред
Девети издал на фамилеата влъчи билет-
Да нема ни работа, нито вишисте,
заштото дедите биле ми фашисте.
Е къ да се фанеш на тава поклимало
фашизъм у назе не е имало
спасиме чифути, прибраме земите-
от Нйойскио договор затрити горките.
Къде ти по назе, укье фашизъм
При действашт народен парламентаризъм.
Накрай и прет Сталина гашти  изууме
И пак с дупедавство се ниа прочууме.
И ослободила Чръвената Армия
България...от българите – оно друго няма.
Затва къту доде девети септенври
Сюргюно ме фашта, тъ чък до ноенври...
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим
 

Страницата е създадена за 0.07 секунди с 21 запитвания.