Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!  (Прочетена 50653 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

ПЕРГИШИН

  • Гостенин
Те тема за по-сериозна поезия, а и не само, за секво изкуство.
Заглавието е по идеа на Краско  ;)



До де гледа за бай Петко са сети те за тава на Хр Ботев

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, -

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, -

 

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни -

крещим: "Хайде на Балкана!"

 

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий... вий сте идиоти!
« Последно редактиранье: Май 20, 2010, 02:08:08 от Байчовица »
Активен

masok

  • Гостенин
ще се възползвам веднъга от секцията Колтура ;)с почит на един от най добрите афтори :)
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2998211
« Последно редактиранье: Май 22, 2010, 12:22:25 от Генин-Стубел »
Активен

masok

  • Гостенин
    11 август 1877

Опълченците на Шипка

 

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

 

О, Шипка!

 

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

Насипи налитат и падат, и мрат; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

...........................

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!
................................................................Иван Вазов.
« Последно редактиранье: Май 22, 2010, 12:21:43 от Генин-Стубел »
Активен

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27469


От мене от Ботьова - тава

БОРБА

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
« Последно редактиранье: Май 22, 2010, 10:11:43 от краси от дражинци »
Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
,,хляб или свинец!" :-X

Направо се накострежвам целиа като четем тиа велики стихотворениа де сте пущили...........
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

vasilenae

  • Гостенин
"Тежко, тежко! Вино дайте!"
Това вчера цял ден ми е в главата.
Активен

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Прости

Тежи ми погледът прощален,

изпълнен с укор и тъга -

и вехна, крея аз печален с

еднички спомени сега...

 

Не бяхме си ръка подали,

не бяхме разменили реч -

сърцата бяха се разбрали,

сърцата знаеха се веч.

 

И щастие възможно беше,

възможно беше - не мечта!

Самичък бог над нази бдеше...

А днес - най-черна самота.

 

Последен път... минути бързи...

Пред мене облак се изви.

Прострях ръце, пороних сълзи,

извиках... късно бе, уви!

 

Виновен съм. И оскърбена,

към мене яд ли сетиш ти,

о, знай - добре си отмъстена,

душа невинна, - и прости!

 

Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Шлепетар ,чийо а тава стихотворение ???
Предлагам като са пущат тука стиховце да се пише от кой са,апа ако на некой му доа отвътре да напише коги а написано,по къв повод и разни подробности-още по-убаво,ем ша е и много познавателно ;)
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Грешката я моя на Яворов е.
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

svetoslavt

  • Гостенин
Те тва наскоро щерката го учи,та и я си го припомних покрай неа,сто пъти съм го чел и учил и секи път ма избива на рев.             Кочо


O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!

 

Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. Свирепият глад

издаваше вече своя вик познат.

Децата пищяха уплашени, бледни

пред майки убити и трупове ледни.

 

Борбата кипеше отвътре, отвън,.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"

и даваше сину напълнена пушка;

и старата баба, що едвам се люшка,

носеше куршуми в свойта пола,

и мъжът, учуден, имаше крила:

отзади, до него, жена му любима

гледаше азлъкът пупал дали има.

Децата пищяха като за пръв път

чеваха гърмежи и гледаха кръв.

и боят кипеше отвътре, отвън.

Много борци хладни спяха вечен сън,

и димът беше гъстък, и смъртта не беше

ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше

из женски гърди наместо млеко.

Лудост бе пламнала във всяко око.

Старците търчаха с ярост на лице

и търесеха пушки с трепетни ръце...

 

Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели -

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

Главатарят техен, с кръв топла оквасен,

на таз жътва дива гледаше безгласен,

и страхът неволно обзе му духът

пред тез раи слаби, що сееха смърт,

и вместо молби, плач пукаха куршуми.

 

Изведнъж далеко, на голите друми,

войска се зададе с трясък, тичешком...

Сганта се зарадва, а в божия дом

душите сетиха трепет и смущенье

като пред десница, що принася мщенье.

Битката утихна...Разредя димът,

и някой глас чу се, че ехти в шумът:

-Ний се бихме, братя, с башибозуци,

защото са мръсни, диви и хайдуци...

Ето, царска сила, да се предадем!

-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!

-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?

- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!

- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -

Спогодба не става между тях и нас!

Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушна

към войската царска и падна бездушна,

и гърмът разклати смаяний народ!

Трепна всяко сърце и всякой живот,

огънят обхвана тия души горди.

- Да се не вдадеме на турските орди!

И гърмежът почна, и боят със гнев

подзе своя страшен и грабен напев,

но йоще по-страшно и йоще по-гробно.

и смъртта из храма фучеше злокобно.

Отчаянье мрачно ицата вапца,

майки не познаха своите деца.

отвън срешу храма зяпнали пушкала

забълваха пламък и бомби, и хала!

и стените стари разлюляха с звук

кат внезапний вятър планинския бук

като тръс подземен многажди повторен.

 

изведнъж видяха там зидът съборен!

 

Перущице бедна, тнездо на гепои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Слава теб, че ти се одържа до крайност

и бори се в пушек, и падна със сяйност.

Ти в борбата черна и пред турский гнев

издигна високо твоя свилен лев,

и глава не клюмна, и меча ни даде,

и твойта светиня срамно не предаде,

и нашта свобода ти я освети.

и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.

Поклон на теб, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!

Твойте чеда бяха силни в трудний час,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашта исторйя тури светло слово.

Защото ти блесна в синия простор

след многото подлост, сред общий позо!

Защото пропадна и в гроб се халоса

славно както Прага, както сСарагоса,

обвита във пущек, окъпана в кръв;

защото ти - сетня - пример даде пръв

как мре народа и не моли бога,

и не рече: Милост! - в общата тревога;

и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ

и със голи ръце, и без никой вожд,

без минало славно, без примери славни,

що малките правят с великите равни,

ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами.

 

Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други - с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо - простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си - млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

и рече: "Невасто Виж, настая сеч

и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...

Искаш ли да умреш?" - И клетата майка

бледна, луда, няма и без да завайка,

сложи се детето с трептящи ръце

и кат го цалуна в бялото чебце,

задтана и рече: "То да е отзади!

Удряй!"...И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

"Майка ти не ще и сама на небето!"

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!"

И ножът димещи опря с две ръце

право дето тупа негово сърце.

И падна обагрен, грозен, страховит

с отворени очи и със нож забит.

..............................

..............................

И храмът ехтеше от моми, невести,

кат падаха в кръвье или в безчестье!

 

И господ от свода, през гъстия дим,

гледаше на всичко тих, невъзмутим!...

Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
 :-X :-X :-X за тава Дедо Вазов е бил,е и ша си остане класик.......
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

svetoslavt

  • Гостенин
Докторе,моеш ли да си представиш,че тия сегашните ученици не моат да го прочетат тва,що им не е интересно(в тоа случай мойта щерка прави изключение,ма в другите-не).Кво да ти е интересно,бе?Прочети го,осъзнай за кво са приказва па тогава казвай кво е,що е.На един приятел сина вика:"Кво ма интересува,тва е било одавна".Бе да го тура на майкя ти,я кога съм го учил да не да са е случило лани,бе. Бе кво ти приказвам нали и ти имаш тинейджърка,знаеш как са работите днеска.
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
не едосвай се оно и по наше време си имаше прост народ ;)Мойта ги учи и оно ги учи изесто даже пита тук таме за разни работи...повечето дечоре са си нормални,ма облъчваньето от интерминеда и ,,зомбоящика" къ викат русняците нги променя представите-оно професорете преди неколко годин викаа ,че ВАзов неа модерен ти чекаш пъпчив тинейджър да се сепне....нали помниш като определяя по телевизоро 10-тте най добри романа -сичките се напиняя-но не беа Властелине,но не беа 100 годин самота,но не беше кво ли не-и накрайо кво -народо нги показа среден пръс и интелектуалците гледаа като пресисали-па деда ти Вазов с ,,Под Игото"-после зеа да обесняват ,че БГ народо бил прос и неизвисен и нищо не разбирал ;D
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
да си признаа и азе като бя ученик ги учи по задължение и некакси не мъ докоснаа с нищо. ни бългърски ни чужди. но с времето човек са променя. ето например тава стихотворение на Яворов дето го писа по-нагоре, като ученик не можа да го разбера. ама иде момент, каде тава нещо го преживяваш и след години като ти попадне същото па го прочетеш па и разбереш кво я сакал да каже поета по твой си начин , па осъзнааш че и с тебе тава са случва сега и ти го оценяваш и тава за тебе е най- истинското нещо писано на света.
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Да ви казвам ли от кой е? ;)
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)
 

Страницата е създадена за 0.103 секунди с 22 запитвания.