Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!  (Прочетена 50743 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

ministur

  • Гостенин
Дебелянов  ??? Бех го забраил тва...... :)
Активен

nikoia

  • Гостенин
Недосегната

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

Петя Дубарова
 :)
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
ебааа ора,чесно да ви каам много ми аресва ,че си пущиаме тема за серьозни стихотворениа-ягле кви убави работи си пишеме де иначе  не би нги обрънали вниманиете- я Петя Дубарова никоги не съм и чел стихотворенията-изкючвам тиа де съм ги чул на песни.......
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
    НОЩ НАД ГРАДА

        Когато нощем улиците жадно
        на стъпки хиляди шума изпият,
        изгрява месецът и става хладно.
        Студени струи плажовете мият.

        И месецът, като крило на птица,
        небето, звездното, гребе нататък
        и всяка от звездите е зеница,
        в морето скрила своя отпечатък.

        Помислило за риби то звездите,
        ги люшка като корабчета златни,
        поемат ги в ръцете си вълните
        и скриват ги във свойта необятност.
ПетяДубарова
...пак ... ;)
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

svetoslavt

  • Гостенин
Подозирам,че таа тема ше излезе по-голема и от Глъчава-та,ма то е за добро.И да питам тука само български афтори ли ше показваме и разискваме или мое и чуждоземци.Да не стане грешка нещо и да ма фулите после ;D
Активен

Ренгеня

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1194
  • видна врачанска пияница
Пускам една моя творба, та да видите, че не пиша само простотии  ;D Дано имате нерви да я прочетете и дано ви ареса  ;D



                ТРИМАТА БРАТЯ И ТРИДЕСЕТ ГОДИШНАТА РАКИЯ



Бил влажен и сив  следобед, когато Пеньо Караконеца,най-видната бохема от село Долно Капиново, тръгнал да предава Богу дух.Тримата му сина - Детелин, Здравко и Маргарит, наредени като аптекарски шишета край смъртния му одър, чакали последните думи на своя отец с наведени глави.Гърдите на Пеньо се повдигали едва-едва с немощно хриптене, а самото хриптене се губело в барабанните тремола на дъждовните капки по прозореца;очите му били затворени, с трепкащи като крилца на винена мушица клепачи;пръстите на ръцете му конвулсивно се свивали и разпускали.
Най-сетне Караконеца отворил очи с цвета на избелял от дълго пране дочен плат и промълвил :
- Няма да ви кажа къде съм скрил ракията !
После с едно тихо "Хъ" след последната дихателна екскурзия, душата на Пеньо се отделила от тялото му, което дългото боледуване било изсмукало като мозък от пилешка костица.

Прословутата ракия на Пеньо Караканонеца,мълвяло се в селото, била около сто кила превъзходна двойна препеченица,  затворена в дамаджани и заровена на тайно място, когато се родил най-големият му син - Детелин. Била наречена за бъдещата му сватба и към момента на описваните събития  била навъртяла  почти тридесет лазарника, а всеизвестен е фактът, че ракията, за разлика от жената, колкото по-одъртява толкова по-хубава става.Приживе, Пеньо все обещавал да открие мястото,дето е скрита, но нравът му бил променлив като мартенско време и доста проклет, и както сами се убедихте останал такъв до сетния му час.

Седнали тримата братя да мъдруват къде може да е скрито туй безценно имане, понеже и те като покойния си вече татко били ревностни почитатели на чашката и сърцата им се късали от евентуалната загуба на такава благодат.
- Хайде да проверим да не е закопана в градината ! - предложил Детелин.
Запретнали  ръкави, плюнали си на ръцете, развъртели лопати.Градината скоро заприличала на сцена от сражение при Курската дъга,където, читателят  знае,  през Втората световна война се случила най-голямата танкова битка в историята. Открили, обаче само чирепите от една глинена делва и два черепа, без съмнение на змейове, тъй като според местните предания  в стари времена селото било свърталище на тези скверни твари.
/В  Долно Капиново, между другото, се е родил и изразът - "Напил се като змей" , употребяван в началото само от селяните тук, а впоследствие и от някои граждани на Република България./
Вечерта си легнали уморени и спали като заклани.
- Хващам бас, че я е скрил в лозето ! - рекъл средният брат Здравко на другата сутрин.
Запретнали и тоя ден  ръкави, не подгънали крак до залез слънце, прекопали лозето четири пъти - два пъти отдолу нагоре и два пъти отгоре надолу, но от тридесет годишната ракия - никакава следа.
- Ама, че сме глупави ! - плеснал челото си най-малкият брат Маргарит на третата сутрин. - Трябваше да почнем от нивата - сто на сто тате е скрил там стоте кила ракия !
Речено - сторено, отишли на нивата и я разорали така страховито, като че ли Крали Марко  бил вилнял из нея с коня си Шарколия. Пак нищо.

Минали месеци, минала година.Братята не се отказвали -  хайде в градината - хайде на лозето - хайде на нивата - хайде в градината - хайде на лозето - хайде на нивата - ни ракия, ни дявол.
Престанали да надигат чашката, щото после трудно се надигат лопатата и мотиката и се натиска ралото с мътна глава - крепяла ги единствено мисълта как ще се напият като намерят еликсира.
Сигурно се досещате, че и градината  и лозето и нивата, досущ както и жената на която се обръща редовно внимание, разцъфтели и се налели с плод, а вчерашните пройдохи и нехранимайковци постепенно се превърнали в лични и уважавани селяни...

Уви, читателю мой, не знам точно как е завършила тая история, но един долнокапиновец/ ако ме е излъгал ви лъжа и аз /, с който преди  време се запознахме на маса, ми разказа,  че на десетата година от смъртта на Караконеца, селският кръчмар Станкул Бърдучето извикал тримата братя при себе си и им предал парче лоясала амбалажна хартия, върху което със син химически молив били нанизани думи с познатия почерк на баща им, явно неговата последна воля.

" Чеда мои ", пишело на нея, " няма и никога не е имало такава ракия - та през целия си живот аз не съм спестил и грош, не съм оставил и юзче недоизпито.Не съжалявам за това как съм живял, но  щях да съжалявам ако знаех, че и  вие ще живеете като мен, а работите натам отиваха.Затова измислих историята с ракията и мълвата бързо я превърна в истина. Дай на човека цел, за каквато най-горещо мечтае и той ще обърне земята в търсенето и. Каква по-сладка примамка за пияницата от самото пиене ! Нещата за вас нямаше накъде повече да се влошат, напротив - току виж тръгнали към по-добро.
А накарах лично Станкул Бърдучето да ви предаде тая депеша десет години след като ритна камбаната, с тия ръце дето аз и другите пияндета сме позлатили, като горещо се надявам, в момента, в който четете това, нещата за вас поне малко да са се подобрили..."
                                                                       
 зав. на 30.12.2009 г.
Активен
ТУМБАК - Талантлив, Умен, Музикален, Бохем, Арабия, Красив ... а, и СКРОМЕН

оффишъл фейсбоклук-пейджС : ПИЯНИЯТ БАРД  и Докторс Гого Бенд

vasilenae

  • Гостенин
Да, тука та признах.  :)
Активен

nikoia

  • Гостенин
Дихание

Разбра ли, аз те дишам, тъй си лека
че с въздуха изпълваш мойта гръд.
Прозрачно було, къс от млечен път,
сказание за лунната пътека.

Съблича свойта туника дъхът
на розата и ти я дава с мека
въздишка. Ти си неин въздух. Нека
да те докосна, за да станеш плът.

Но ще те милвам плах - да не прокудя
от миглите ти пъстрия прашец,
поръсен от крилце на пеперуда.

Два черни мака, цъфнали в почуда,
са твоите очи, а ти - ветрец,
и аз те дишам, без да се събудя.

Радко Радков
Активен

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27469


Нека да прочетем и тава- :'(

-----------------------------------

Да се завърнеш в бащината къща...


Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 

 

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!

Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал

Pushy

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 543
Той не ни е вече враг -

живите от враговете

бурна ги вълна помете

нейде към отсрещний бряг.

 

Ето, в хлътналия слог

легнал е спокойно бледен

с примирена скръб загледан

в свода ясен и дълбок.

 

И по сивата земя,

топлена от ласки южни,

трепкат плахи и ненужни

с кръв напръскани писма.

 

Кой е той и де е бил?

Чий го зов при нас доведе,

в ден на вихрени победи

да умре непобедил?

 

Клета майчина ръка,

ти ли го в неволя черна

с думи на любов безмерна

утеши и приласка?

 

Смешна жал, нелепа жал,

в грохотно, жестоко време!

Не живот ли да отнеме

той живота свой е дал?

 

И нима под вражи стяг

готвил е за нас пощада? -

Не, той взе що му се пада,

мъртвият не ни е враг!


Пак е на Дебелянов
Активен
Умрем да то турнем, турнем ли го - умрем!

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27469
Е тава е Далчев - не секи го разбира ма я го много обичам - Често ми се накага да рецитирам стихове - най труден, но и най искрен ми е бил он :'(

СТАРИТЕ МОМИ
Ръцете бавно се протягат
и пее старият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат нишки от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.

Те не говорят и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безспирно колелото
и слушат скръбната му песен,
от сутринта в студени стаи
над стария чекрък надвесени,
и ето вече по стъклата
догаря най-подир денят.

О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.

Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.

1923

Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал

Ренгеня

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1194
  • видна врачанска пияница
ЦВЕТЪТ НА ТЪГАТА

Щом излязох от бара,
леко спънат в краката,
се запитах какъв е
Цветът на тъгата

и какво все ме кара
на ръба да живея -
да съм тъжен отвътре
и когато се смея ?

Влязох в кръчма поредна
да довърша главата.
Сервитьора попитах
за Цвета на тъгата.

Той не ми отговори,
а ми даде да пия -
пих, Цветът на тъгата
решен да открия.

Час по-късно излязох
с много труд през вратата,
ненаучил все още
Цвета на тъгата.

Тръгнах в линия права,
но получи се крива
и усетих тогава,
че тъгата е сива.

Всичко шарено дето
пълни с радост очите-
синьото на небето,
жълтото на звездите,

кървавото на макът -
всичко туй е обратно
на Цвета на тъгата,
затова вероятно

всеки път щом съм тъжен
и не ми се живее
всичко около мене
безнадеждно сивее ...

11,12. 03. 2004 г.
Активен
ТУМБАК - Талантлив, Умен, Музикален, Бохем, Арабия, Красив ... а, и СКРОМЕН

оффишъл фейсбоклук-пейджС : ПИЯНИЯТ БАРД  и Докторс Гого Бенд

iakim

  • Гостенин
Те тава стихотворение на Вапцаров ного ма кефеше куга бее ученик...


Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

 
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
мене и сеги си ма кефи ;) ;D
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

***

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 194
Богомилско стихотворение

Добрите хора лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

С един от тях — най-лошият от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.

Да ти преседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти.

И да те иска — прокълнато ялова —

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата.

И нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен

добър и свят, пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.

Добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова
Активен
 

Страницата е създадена за 0.066 секунди с 23 запитвания.