Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Разкази - ама сириозни...  (Прочетена 15278 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #90 -: Юли 03, 2013, 01:49:41 »
 :punk: :punk:  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: Кръти!!!
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #91 -: Юли 18, 2013, 12:38:31 »

Цитат
Този материал е писан преди пет години, но есето е страхотно!

Уважаеми учители, поклон пред труда ви, за който малцина си дават сметка.
Най-отговорната професия...
......................................................
"Къ та нее срам бее, майка ти учителка, па си и най-гулемия у маалътъ!"
.........................................................................

Цитат
целият клас ги брани (ей така заради сеира, а и аз съм “нова”). Обаче и аз не отстъпвам. Влиза учителката и всички се обръщат за арбитраж към нея. Тя казва, че можело и по двата начина. Страшно се ядосвам. Напускам своеволно часа, хуквам презглава към къщи, измъквам един правописен речник и победоносно се връщам в час. Сега ще видите вие!

- Ето! - показвам на учителката най-тържествуващо. - Пише се с “и”, а не с “й”.

И какво мислите, че става? Получавам наказание, че съм отпрашила ей така по средата на часа? Или че съм си отворила “голямата уста”? Или пък учителката ме намразва дълбоко, защото съм я унижила пред всички?

Ами! Застава тази невероятна жена пред класа и казва:

- Даниела наистина е права: пише се с “и”. Вижте, деца, тя вече се е научила да работи с речник. И да отстоява мнението си. Браво!

Ето как учителите, дори ако бъркат правописа, могат да предадат незабравим урок по достойнство!

http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/pohvalno.htm




« Последно редактиранье: Юли 18, 2013, 12:41:46 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #92 -: Юли 18, 2013, 12:51:32 »
Азбуката а виновна, я съм връл противник на недоразумението "Я", такава букова нема, само бръкат ората. Колко по-труден а правописа, толко по-добре са учи- връщанье на ѣ, ѫ, ѭ, ѳ и т.н. му е майката :green:
Активен

илюшин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9619
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #93 -: Юли 18, 2013, 12:56:00 »
Азбуката а виновна, я съм връл противник на недоразумението "Я", такава букова нема, само бръкат ората. Колко по-труден а правописа, толко по-добре са учи- връщанье на ѣ, ѫ, ѭ, ѳ и т.н. му е майката :green:

+10000
Активен
Удри уйно, таа мачка неа наща

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #94 -: Юли 18, 2013, 12:58:57 »
Азбуката а виновна, я съм връл противник на недоразумението "Я", такава букова нема, само бръкат ората. Колко по-труден а правописа, толко по-добре са учи- връщанье на ѣ, ѫ, ѭ, ѳ и т.н. му е майката :green:

"Я"-кането е неприсъщо за СевероЗАПАД'а...   та за тъва викам - АЗЕ съм, оти ние тукеенкъна си Е-къме, Ъ-каме и А-каме... Важноо а'съ не НАакваме!  :krkanje:
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #95 -: Август 07, 2013, 10:13:19 »
ОФ'нюз и Здравка ЕВТИМОВА
http://offnews.bg/index.php/227540/zdravka-evtimova-parvi-monolog-na-emiliya

Цитат
Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на черното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас и косопад, когото аз напуснах?


Цитат
в името на хубавото помежду ни… – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си блестящ – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Марчето

  • Гостенин
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #96 -: Август 07, 2013, 11:16:04 »
 ;D ::) ang >:D
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #97 -: Август 26, 2013, 10:04:06 »
Прочетено у "Стършел"... от Румен ИВАНЧЕВ

Брой 3503 от 23 Август 2013

ШЛЬОКОВИЦА

Реших и аз веднъж да изгяволувам и да не платя шестмесечната застраховка на мотоциклета си. Заживях живот на нелегален моторист по улиците на Рим - видех ли фуражка, спирах и влизах в близкия бар или магазин. Криво-ляво справях се. Но случи се така, че веднъж се напихме с един поляк бояджия. Работеше ми човекът вкъщи и като свършихме водката, извадих ракия. На ниво мезе всичко беше ОК, но по едно време се свърши боята. Ами сега? Трябваше да отида до магазина, който е на не повече от половин километър от нас. Речено-сторено, яхнах мотора и отбръмчах.

Не щеш ли, само след няколко преки ме спряха карабинери. Двама! Единият както винаги остана зад волана - за всеки случай...

Документите за проверка, моля! - произнесе баналната фраза вторият, избърсвайки с кърпичка запотеното си лице. Сърцето ми падна в гащите... Докато вадех документите си, от прозрачното пликче изпадна невалидната вече полица. Подадох я с трепереща ръка на полицая и той, след бегъл поглед, веднага разбра защо съм така препариран. "Каква ли глоба ще ми тръсне? Ами ако ми конфискува мотора?" Русолявото момче впи поглед в зачервения ми нос и каза, минавайки на "ти":

- И си без каска, нали! Почесах се зад ухото: "На всичкото отгоре и това! Изгорях!"

- Ами да! - промълвих. - В топлината...

- И си пил!? - явно беше доловил нетрезвия ми дъх.

- Ами да - хей толкова, малко, но това не е истински алкохол. В топлината...

- Е какво е тогава, че смърди така?

- Шльоковица... - отрониха пресъхналите ми устни. За моя изненада карабинерът избухна в смях:

- Това ли било! Шльоковиц! - повтори той доста правилно странната дума. - Веднага разбрах, че си българин.

Ако говорим истината, той беше разбрал произхода ми от личната карта, ама нейсе.

- Заключвай сега возилото и ела утре да си го вземеш! - каза италианецът. - И благодари на тъща ми!

Помислих, че се подиграва с мен. Другарят му понечи да слезе от колата, но моят човек му направи знак, че всичко е нормално. Побързах да заключа хондата.

- Знам я тази ракия от джанки - продължи карабинерът. - Слабичка е, но върви... В село Круша я пихме. Жена ми е от там. На границата със Сърбия е, нали знаеш! Слушах го, невярващ на ушите си. Българският зет се върна на темата: напомни ми колко много съм рискувал, но след "конското" ми върна документите, врътна се и влезе в колата. Сочейки ме с пръст, каза нещо на отегчения си колега. Двамата се засмяха, а аз долових отдалече само вълшебната дума "Шльоковиц!". Какъв "задник" извадих! Така възкликват италианците, когато някой е имал голям, ама наистина голям късмет.

.........................................

http://www.starshel.bg/?pos=8&artid=1436
« Последно редактиранье: Август 26, 2013, 10:11:13 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Kaka Сийка

  • Гостенин
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #98 -: Август 26, 2013, 10:40:56 »
 thanks thanks thanks thanks
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #99 -: Август 28, 2013, 10:45:07 »
Цитат
В слабините ми завряха една туфа коприва, така жули и жили, че сълзи ронех, докато му разправях на Попилиев. Бях започнал да се моля – “Господи, умори ме за известно време и като се махне копривата, тогава пак ме съживи!”

Като си свърших молитвата, една ръка наистина махна туфата, ама на нейно място сложи нова – по-люта, по-жарка.


http://offnews.bg/index.php/234791/zdravka-evtimova-spolaj#comment-148414
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #100 -: Август 28, 2013, 11:11:01 »
Цитат
В слабините ми завряха една туфа коприва, така жули и жили, че сълзи ронех, докато му разправях на Попилиев. Бях започнал да се моля – “Господи, умори ме за известно време и като се махне копривата, тогава пак ме съживи!”

Като си свърших молитвата, една ръка наистина махна туфата, ама на нейно място сложи нова – по-люта, по-жарка.


http://offnews.bg/index.php/234791/zdravka-evtimova-spolaj#comment-148414

    thanks приятелю, че го публикувъ тава! guru guru guru зъ афтуръ!
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #101 -: Август 29, 2013, 01:44:00 »
                         
                           ПРАХ

     Къщата беше изгубила дъха си. Всеки път, когато се прибираше отвън, още щом влезеше в антрето, той все по отчетливо усещаше това - къщата беше изгубила дъха си. Докато беше жива жена му, откъм кухнята винаги идваше мирисът на супа или на нещо изпечено добре, а от стаята на дъщеря му, дори вратата да беше затворена, заедно с вечната музика се носеше ароматът на нещо тръпчиво и весело, което в себе си той наричаше "аромат на момиче".

     Сега къщата е изстинала и тиха, пропита с казармения въздух на мъж, който живее сам, готви си рядко и още по рядко се сеща да забърше праха.
     Прахът особено силно се усеща тъкмо в тези късни следобедни часове. Денем се гуши в мъха на килима и кротко лежи върху мебелите, сякаш самата светлина го притиска, обаче нощем и най-лекото движение го вдига на облаци, от които старецът дълго кашля и шепнешком сипе ругатни, без да знае към кого.
     Така стана и сега. Той се размърда в креслото, за да изсипе снимките върху масичката пред себе си, и прахът тутакси се събуди. Този път старият човек не му обърна внимание, защото нареждаше снимките. Редеше ги дълго и търпеливо, като пасианс. Най-отгоре - сватбената: жена му, съвсем слабичка и някак изплашена, а той - видимо по възрастен от нея, с мъжествено стиснати челюсти и изкривена вратовръзка. После следваха снимките на Марта. Марта в бебешка количка, Марта първолаче, Марта с майка си на созополския плаж, тримата на екскурзия в Копривщица. Бяха все черно-бели фотографии, с назъбени крайчета. Нататък снимките ставаха цветни. Марта на абитуриентския си бал... на студентска бригада... сватбата на Марта... Марта с бебешка количка, от която наднича Александър. Тогава, макар че не каза нито дума, той много страдаше, че не кръстиха момченцето на него. Старецът въздъхна при спомена за някогашното пренебрежение и продължи да реди снимките. Александър първолаче... Александър с майка си на морето...  Боже, как се повтаряше всичко! Но само до голяма/та/ снимка. Нея той винаги слагаше сама на целия ред: те, четиримата на аерогарата. Тогава той даде фотоапарата на таксиметровия шофьор, който ги докара, и човекът ги снима най-старателно, беше възрастен и вероятно си даваше сметка за значението на момента. После той поръча снимката в четворен формат и понякога я гледаше с часове. Сега пак се наведе, избърса очилата си и отблизо се взря в лицата на единствените хора, които беше обичал през своя живот. Марта е прегърнала майка си и макар да е усмихната, пак личи, че е неспокойна. А майката изобщо не е и направила опит да се усмихне, лицето ѝ е променено и изопнато, защото почти през цялата нощ бе плакала. Александър не гледа в обектива, а някъде встрани и черните му очи са ококорени от любопитство. Детето за първи път идваше на аерогара, за първи път щеше да лети със самолет, той го държеше за ръката и усещаше как пръстите на малкия мърдаха от нетърпение.
   - Ще ми пращаш снимки оттам, нали? - попита той, когато го целуна за последно пред стъклената граница.
   - О'кей! - каза момчето и се изтръгна от ръцете му.
   Наистина изпращаше. В началото старецът обичаше да ги показва на приятелите си и да им обяснява колко голям и хубав град е Чикаго. След време приятелите му почнаха да боледуват и да стават все по малко. Сега е останал само един, но нито той има сили да се изкачи по стръмната уличка до "Лозенец", нито старецът има сили да слезе по нея. Чуват се само по телефона.
   Американските снимки на Александър той държи в отделен плик и ги подрежда в две дълги редици, най-отдолу под другите. Последната е правена на някаква чикагска улица. Внукът му, висок и хубав, върви сред навалицата по тротоара и носи в ръката си плоско черно куфарче. То особено вълнува стареца. Повече от тридесет години той е бил банков чиновник и уважава мъже с такива черни куфарчета.
   Телефонът до лакътя му иззвъня остро и пронизващо - нощем телефоните винаги звънят така. Възрастният човек изведнъж се задъха и бързо вдигна слушалката.
   - Здравей, татко! Да не би да те събудих? - каза далечния глас на дъщеря му.
   - А, не! Изобщо не съм лягал - каза той, като се мъчеше да диша нормално. - Още от обед седя до телефона и чакам да се обадиш.
   - Не съм ти обещала тъкмо днес да позвъня - учуди се тя.
- Даже ако си спомняш, последния път се уговорихме най-напред да изкарам поне десетина дни на новото място, за да мога да ти кажа как е там.
   - И как е? - тихо попита бащата.
   - Много добре! Доволна съм. Онова в ресторанта беше направо мъчение. Тук е друго. И заплатата е окей.
   - Радвам се... Какво точно работиш?
   - Бях ти споменала, че ме свързаха с един адвокат. Супербос, от най-известните в Чикаго.
   - Семеен ли е? - с нескрита тревога попита старецът.
   - О, Боже! - засмя се Марта. - Човекът ме нае да работя в къщата на баща му. Седемдесет и три годишен, бивш адвокат. Сега спокоен ли си?
   Той дълго мълча преди да отговори:
   - Спокоен съм. Навярно си нещо, като икономка?
   - Икономката е една американка, отделно има жена за кухнята, а всяка сряда идва медицинска сестра. Около един възрастен човек има толкова много грижи, дори и когато не е болен.
   - Така е - тъжно се съгласи старецът. - Но тогава какво именно вършиш ти?
   - Останалото... - колебливо отвърна Марта.
   - Представям си каква гнусотия е.
   - А представяш ли си колко пари са ми нужни, за да издържам Ал в едно училище и за да мога утре да осигуря на Ал възможността да следва... - почти избухна Марта.
   - Престани да го наричаш Ал! - сухо я прекъсна бащата.
   - Добре. Александър! - гневно натърти тя, после, сепната от гласа си, миролюбиво добави: - Винаги си бил логичен, татко, обаче понякога правиш убийствени грешки.
   - Знам - каза той. - Най-голямата ми грешка е, че някога се съгласих да учиш в английската гимназия.
   - Това само ме улесни, иначе причините са други. Ти нямаш никаква вина - кротко каза тя.
   - И това знам - въздъхна бащата. - Хайде да приключваме, разговорът стана дълъг.
   - Не се притеснявай. В края на краищата, това е единственият подарък, който си позволявам, пък и господинът спи. Следобед той винаги спи, иначе синът му се сърди. Какво правиш, татко?
   - Гледам снимки - отвърна той.
   - Добре, че ме подсети - възкликна Марта. - Една пролет тримата ходихме в Копривщица, спомняш ли си? И ти непрекъснато правеше снимки. Мене ме снима в двора на Дебеляновата къща, пред вишните, тъкмо цъфтяха. Изпрати ми някои от тези снимки, моля те. Американците въобще не могат да кажат думата Копривщица.
   - А Александър може ли? - попита старецът.
   - Да. И тъкмо затова искам снимките.
   - Ще ги изпратя. Изморяваш ли се?
   - Често ми се случва. Понякога не се уморявам, но много се изнервям. Зависи. Важно е да се свикне.
   - Права си, важното е да се свикне - унило повтори бащата. - Друго имаш ли какво да ми кажеш?
   - Май няма. Искам да знаеш, че всеки ден си мисля за тебе. Следващата събота пак ще ти позвъня. Лека нощ, татко, и още веднъж извинявай, че те събудих.
   - Не си ме събудила, нали ти обясних. Аз седях до телефона и чаках да се обадиш.
   - Защо си ме чакал? - отново се учуди Марта.
   - Днес имам Рожден ден, ставам на осемдесет години - тихо каза бащата.

                       Лиляна МИХАЙЛОВА
« Последно редактиранье: Август 29, 2013, 02:04:51 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Баба Краса

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 436
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #102 -: Август 29, 2013, 11:06:17 »
Страхотни разкази публикуваш винаги, Мааму стара! И аз ти благодаря, че ми показа Здравка Евтимова - уникална, оригинална, интересна и нетипична!
Активен
Пия ракия рядко, ако е гъсто, кусам го с лъжица.

Врачански дзвер

  • Гостенин
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #103 -: Август 29, 2013, 11:44:25 »
+1  thanks
Активен

Гривяк

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5715
  • Чака, бега, мЪчи ма!
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #104 -: Септември 01, 2013, 06:10:32 »
Това ме разтърси... thanks
Активен
"Северозападът е консервативен, а аз съм северозападен." колегата Фенерски :)
 

Страницата е създадена за 0.429 секунди с 21 запитвания.