Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Разкази - ама сириозни...  (Прочетена 15269 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #120 -: Януари 25, 2014, 12:55:16 »
Не е от Нета (тоа го не познавам), а от Colleen McCullough  :green:

Thornbirds или у българската версия "Птиците умират сами"
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #121 -: Януари 25, 2014, 01:01:09 »
Не е от Нета (тоа го не познавам), а от Colleen McCullough  :green:

Thornbirds или у българската версия "Птиците умират сами"
Знам, де, ама книгата като цяло ми е блудкава, затова не я цитирах. И знаех, че който се интересува, ще открие. :green: От нета е картинката с легендата. ;)
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

apostolicia

  • Гостенин
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #122 -: Януари 25, 2014, 04:21:24 »
Ти не си гледала филма, наверно, щом книгат ати се види блудкава. Те това е блудкаж като ората!  :green:
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #123 -: Януари 25, 2014, 07:39:25 »
Ти не си гледала филма, наверно, щом книгат ати се види блудкава. Те това е блудкаж като ората!  :green:
Ели, мисля, че трябва да си
голям гений, ако от блудкав
сюжет успееш да направиш
филм - шедьовър! :ma:

А иначе, това е келтска легенда, преразказана в книгата.  ;)

Справка: На Валери 61 деда му. :green: :krkanje:
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Каламутняк

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 631
Re: Разкази - ама сириозни...
« Reply #124 -: Януари 25, 2014, 11:06:46 »
И легендата бюдкавее, ако питаш мене...
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re: Разкази - ама сириозни...
« Reply #125 -: Януари 26, 2014, 10:12:04 »
И легендата бюдкавее, ако питаш мене...
Каламутняк, вярвам напълно, че ти блюдкавее. ;) Въпрос на мозъчна ориентация и начин на " гледане и виждане". Все пак, това е легенда. В тях гледам за друго, не начина на изказ и художествената стойност. Аз, примерно, не мога да открия поезия в убитите птици и да им правя снимки като трофеи. Но уважавам правото на всеки, да бъде себе си и постъпва по начин, носещ му удовлетворение.  :riba: ;)
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Гривяк

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5715
  • Чака, бега, мЪчи ма!
Re: Разкази - ама сириозни...
« Reply #126 -: Януари 26, 2014, 09:19:10 »
И легендата бюдкавее, ако питаш мене...
Каламутняк, вярвам напълно, че ти блюдкавее. ;) Въпрос на мозъчна ориентация и начин на " гледане и виждане". Все пак, това е легенда. В тях гледам за друго, не начина на изказ и художествената стойност. Аз, примерно, не мога да открия поезия в убитите птици и да им правя снимки като трофеи. Но уважавам правото на всеки, да бъде себе си и постъпва по начин, носещ му удовлетворение.  :riba: ;)
Кумичке, казала си го вместо мене. Че като видех постовете по-горе, точно това си помислих и аз като тебе.
Активен
"Северозападът е консервативен, а аз съм северозападен." колегата Фенерски :)

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #127 -: Февруари 09, 2014, 08:54:44 »

И в село Душичина,както във всички други села кръчмата беше селският
парламент.Там,след като привечер се прибереше стоката от паша,мъжете
хлопваха портите и тръгваха за поредния обзор на събитията.Та и тая вечер кръчмата беше почти пълна вече,но хората се бяха скупчили около масата на Сандо палашката.А той,позачервил вече бузи от поредната чашка разпалено говореше:
- Казвам ви бе,тактова чудо до сега не бех виждал! Па и не бех чувал де! Ма и на мен ми дойде малко нанагорно,да ви каам!
Мъжете започнаха да подвикват и да го подканят да продължи,ама и Сандо беше от стара коза яре!Знаеше,ча като протака така действието,хем ще държи вниманието върху себе си,хем щеше да изкара още някое питие от горе.
-Днеска,значи,реших да ида нагоре по реката за риба.Хем да ми не клепа мойта цел ден на главата,хем па можеше и да фана нещо.Турнах я комат хляб у торбата,турнах два домата и глава лук,напълних и една половинка ракийка,че то у таа жега и под ония убави сенки покрай реката може ли без разговорка? И пойдех.Кат излезах из село я тръгнах по брего та преди обед вече бех при Сини вир.Там знам,че имаше рибица,пък и сгода беше за чекане,та си викам те тук ше се инсталирам и ше чекам.Убаво,ма я у бръзаньето да скрием шишето с ракията,съм забравил уловката.Бех понсъбрал предишния ден червеи от бунището,ма его на - останаа си дома.Е,сега да се връщам,викам си,нема да стане!Че турна лебец.Оно и на леб се лови. Таман зех да мачкам така малко лебец у ръцете и гледам,току до крако ми лази змия.Бах мааму,викам си,от де пъкна па таа пустинята.Таман да си свия крако хда ме не клюцне и кат се загледах,а она заапала едно жабе у устата си.Заапала го она,оно се гърчи,а таа нашата си го носи и вобще не и пука.У тоа момент се сетих,че риба може да се лови и на жаба.Само требеше да земем жабата от змията!
Ма кък да стане?Почвам я да мислим,и накрая го измислих.Отчепих я един клон от едно дърво наблизо,и хоп,та при змията.Вече ме не беше фстрах,щото она не моеше да ме уапе.Додек държи жабето,нема начин.Та и затисна я с клона главата,а она изкоколи.Изкоколи таа пущоната,ама не пуща жабето. Бех мааму стара,я натискам,она коколи,ама и жабата не пуща.Инат змия!Еле по едно време я понатиснах още малко,она прижмика веднъж,дваж,и най-после я пущи!Жабата не мое да избега,що вече змията и беше зела сичката сила,ама па я ако дигна клоня,она че ме заапе.Кво да права псега,знам ли.Намерих се в тоа случай у безизхозица.Доде си натискам я змията,жабанта ше са освести и ше щукне.По едно време се сетих за шишетох с ракията.Протегнах се я с едната ръка към торбичката,ма не изпущам и дръвцето.Зех я шишинката,заапах тапата със зъби и я отворих.После леко,леко,що па гледам да не изпуща дръвото,навалих шишето и как онаа се беше оцъклила и зинала я и капнах неколко капки ракия у устата.Позадържах така още малко,та да я фане ракията,и леко отпущих дръвцето.Таа не мръдна.Я го опущих още малко - нема,таа си лежи и ме гледа.Я видох,че вече съм у безопасност,дигнах дръвото и го фърлих.Жабето беше йоще у несвес,я го зех,муунах го у джеба,събрах торбата и си дигнах чукалата.Викам си,че сменим местото,че мръдна по-нагоре,да съм по-далечко от змията.Тръгнах я покрай реката у травуляка,и нема пда съм мръднал и деесетина метра,нещо ми са умота у нозете.Кво па стана сега,си викам?Погладнах я на долу,и кво да вида - тая змия,дет я бех поил с ракия,ми се увила по единия крак,гледа ме право в очите и познайте кво държи в устата си?
Мъжете наоколо зашумяха,заапочнаха да се правят предположения всякакви,а Сандо с удовлствие беше протегнал чашкатап си към кръчмара за поредната почерпка.Когато чашата му беше вече пълна,той с наслада отпи голяма глътка,
изгледа начоколените около него мъже,и тържествено заяви:
-  Жаба!
И за да бъде разбран и от тия,които бяха по-далече от масата му,го повтори:
- Жаба! Таа змия ми носеше жаба! Това е.
Мъжете започнаха да шушукат.Едни се подсмихваха подигравателно,други коментираха невероятната случка,трети,за които нямаше никакво значение дали е истина или не,си надигнаха чашките и отпиваха сладко сладко от ракийката и мастиката.
Когато коментарите около случката със Сандо Палашката попритихнаха,Бай Гено Джибрето доближи масата на Сандо :
- Я бе,Санде,я подай си чашката да ти капна и от мен едно!
Всички изненадано се обърнаха към него - Джибрето да почерпи?Това никой никога не беше виждал до тази вечер.Пък и самият той си го казваше - кога кръчмар почерпи,ще цъфнат на тъща му налъмите!
Та такива работи.То у селскатакакви ли неща не сасе случвали и не са били обсъждани.За тази вечер това беше главната тема,която щеше да се коментира до
Следващата вечер,когато някой друг щеше да разкаже своята история от изминалия ден,или ако нямаше такава щеше се бистри световната политика.
А за Сандо и неговата змия знам ли?То в този свят какви ли неща не стават? И животното,че е животно,и то си има душа,и то си има предпочитания.Та нищо чудно на змията да и е харесала ракийката на Сандо.
То на хубава ракия и хубава жена трудно се устоява!
Такива ми ти работи!
« Последно редактиранье: Февруари 09, 2014, 08:56:33 от gogata622 »
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

Кака Маца

  • Гостенин
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #128 -: Февруари 09, 2014, 09:14:37 »
Ареса ми  thanks
Активен

Диляна Трайкова

  • Гостенин
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #129 -: Февруари 09, 2014, 11:35:20 »
И на мене!
Активен

gogata622

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2000
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #130 -: Февруари 09, 2014, 12:45:00 »
Ей,позволих си малко волност и откраднах сюжета от една публикация в Северозапада.Направих го с най-добри намерения,като исках малко да го поразтегна и да го включа в следващата ми книга,да сме живи и здрави.Надявам се да не съм обидил никой и да не ме обвините в плагиатство!Ако има някакъв проблем,просто ще изтрия разказа и готово!Смятам,че така е коректно!
Активен
Нерви се ловат от ядове,а ядовете - от гадове!

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #131 -: Февруари 09, 2014, 02:26:14 »
Де па ти бе,млого си е убав разказа нема да го триаш! :punk:
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #132 -: Май 25, 2015, 06:03:39 »
Цитат
Не ме беше целувала от дете. Помня как ми взе дъха силната прегръдка на баща ми. Помня всички нужни и ненужни подробности от този първи ден на втория ми живот, но най-вече помня странното, напрегнато усещане, че не съм взел със себе си нещо крайно необходимо. Че не би трябвало да се качвам на самолета без него, но няма как да го побера нито в ръчния багаж, нито в куфара, и ще трябва да го оставя тук завинаги.


http://magelana.weebly.com/105710801083107210901072-10851072-108510721096107710901086-1085107710891087108610821086108110891090107410801077

Цитат
Уж не си тръгвах завинаги, но някак си над този момент бе надвиснало разбирането за неизбежна раздяла.
Чакаше ме търбухът на застаряващ самолет на авиокомпания, която отдавна не съществува. Чакаха ме хиляди километри над безкрайната бездна на Атлантическия океан. Чакаше ме друг, непознат континент. Други хора. Друг манталитет. Друга действителност. Друг живот.
Светът беше толкова шокиращо различен и толкова по-голям от мястото, което обитаваме днес. Нямаше интернет, нямаше евровалута, нямаше дори мобилни телефони. Всичко като че ли бе едновременно и по-простичко, и несравнимо по-сложно.


Цитат
най-ценното качество на мозъка е да забравя, а аз се интересувам само от най-безценното му качество и не искам никога, НИКОГА да забравя точно кой съм, откъде съм дошъл и на кого дължа всичко, което съм постигнал. За да заредя батериите си от най-красивата земя. За да усетя отново и страданието, и величието на тази прелестна страна. За да науча децата си на несравнимия български език. За да даря и тях с възможността да осъзнаят значението на саможертвата на българскитe мъченици. За да прегърна най-добрите родители на този свят. И разбира се, за да посетя сърцето си, което така и не побрах в багажа и което завинаги ще бъде там на летище София, където го оставих да ме чака в онзи първи ден на втория си живот…
« Последно редактиранье: Май 25, 2015, 07:05:00 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Генчо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8830
  • Стерео сват
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #133 -: Август 27, 2015, 06:39:48 »
Я, понеже мрем да съживавям истинали теми, те ви един от разказите за лова на Анелин от Плевен. Цяла поредица е публикувал и според мене нема лош. Приятно четенье:

ХОРАТА ОТ УЛИЦА „ПОСЛЕДНА”
Антон имаше две деца – Милко и Петра, наричана галено Пипи! Жена му работеше в малко шивашко цехче в града по-долу в дефилето, а той беше секач в горското! Сплотено, но бедно семейство живеещо в стара къща с чардак и прихлупени постройки, в края на махала от селце разпиляно по околните баири! Къщата беше на високото в дъното на един каменист улей водещ към ценралното площадче, който улей бе кръстен улица „Последна” с единствен номер – този на Антон! Гледаха една кротка биволичка и един дърварски кон, които съжителстваха мирно в кошарка обитавана и от няколко кокошчици! Пред къщата обикаляха свободно един палаш и едра мъжка овчарка, чието присъствие хвърляше в размисъл всеки рачил да поеме по уличката нагоре! Въпреки недоимъка, децата посещаваха училището в малкия град редовно, а Милко от предната година почна в горския техникум! Антон беше го водил високо в планината и му показваше видовете гъби, местата с горски плодове и времето в което се беряха, видовете дървета и с най-голямо удовоствие обясняваше на хлапето всичко, което не бе писано в учебниците за горските животни! Гордостта на Антон бяха уроците за стадото елени и кошути най-горе под върха – двамата се промъкваха тихичко до стара каменна постройка в гъстото и оттам наблюдаваха с часове кошутите, малките и елените. А иначе, когато ходеше на лов, Антон слизаше в ниското с дружинката, за да не безпокоят стадото – там имаше повече диви прасета, а и хищниците се въдеха напоследък! Пак там научи малкия да борави с двуцевката – Милко имаше точно око и сигурна ръка, но основното беше спокойствието с което пипаше оръжието и преценката му за това преди и след изстрела! Бащина радост беше Милко! Малката Пипи приличаше на мама – къщовници и чистница, тя не позволяваше някой от мъжете да остави нещо разхвърляно и неподредено, а когато не й обръщаха внимание, нацупваше устни и правеше сърдита муцунка! После методично започваше да върши всичко сама, тихичко и безропотно. Това й поведение обаче нямаше как да не бъде забелязано и виновния въздъхваше и си оправяше нещата! Обикновено вечер Пипи сядаше в скута на Антон и го караше да й разкаже някоя приказка – бащата го правеше с лека досада, защото не можеше да си гледа телевизията, но малката настояваше за вниманието, което й се полагаше! Обикновено така заспиваше, а мама я поемаше лекичко и я слагаше в легълцето!
От седмица бяха на сечище по-високо в планината, което се намираше през билото на върха. Това позволяваше на Антон да отива сутрин и да се прибира вечер пеша през стар горски път. В ранните утрини вървейки по пътя той чуваше рева на елените – беше брачният им период! Много искаше да ги погледа, ала трябваше да върви! Различаваше ясно обаче мощния глас на стария водач – великолепен елен, вече в залеза си, но прекрасно животно! Преди да прехвърли билото чу и чаткане на рога – елените водеха битки, но този път май беше по-сериозно – ударите бяха ясни и силни. Антон знаеше, че нямаше елен от тукашните, който да излезе на стария, ала му се стори, че именно това беше станало! Привечер приключи по-рано с рязането – остави резачката във фургона на пазача и си тръгна! Когато стъпи на пътя, забрави за умората и ускори ход – много искаше да разбере, какво бе станало от сутринта! Отклони се по-високото и за около десетина минути навлезе в рядък габрак под еленовите поляни! Първом не виждаше добре в падащата мрачина, но после свикна и се заизкачва към мястото, където последно бе чул биещите се животни! После внимателно излезе на поляните – елените и кошутите не се виждаха наоколо и Антон започна внимателно да оглежда земята! Намери мястото – утъпкано, разровено петно с изхвърлени чимове! Проследи широката диря оставена от бойците до рядък къпинак, после надолу. От там почваше каменисто полегнало място – в края му преди началото на дърветата го видя – едро неподвижно тяло, застинало в последния си напън. Приближи го внимателно и го огледа – стария мъжкар беше приключил сметките си в този свят – в гърдите му зееше голяма дупка, а тялото беше още топло и кръвта все още изпускаше пара в студената вечер и лекичко се стичаше. Антон прецени ситуацията – бяха се били с друг елен – стария, като че ли беше оплел рогата в къпинака, а другия го е промушил от страни – лош късмет изглеждаше! Но Антон нямаше време за помайване – станалото – станало! Прецени, че месото беше още свежо и можеше да го вземе – охоо това нямаше да е лошо! Но се поблазни и от друго – еленът имаше добър трофей – огромни лъскави рога, които можеше да бъдат продадени на добра цена! Прецени, че е най-добре сега да вземе трофея и да се върне през ноща за месото! Извади балтийката и ножа от войнишката мешка и набързо отряза главата – огромен тежък товар за носене! Но Антон бе жилав мъжага – намести главата върху раменете си и тръгна, докато още можеше да види началото на горския път! Но не видя друго – движейки се по ръба между поляните и гората не можеше да се оглежда в страни! Изведнъж усети движение и шум от дясно – обърна се и очите му се удвоиха – право към него се беше засилил елен – огромен, с наведена глава насочил рогата си в гърдите му! Антон успя да съобрази, че трябва да свали главата с рогата веднага – но беше късно – силния удар го изхвърли между дърветата! В първия миг не усети болката – само някакви странни звуци и светлини се въртяха около него и той като в памук се опитваше да ги хване. Сведе поглед и тогава видя кръвта – тя шуртеше от бедрото на десния крак и в страни от гърдите! Тогава усети и пронизващата болка! Каза си, че е до тук и съзнанието му започна да се замъглява – тогава пред очите му изплуваха двете личица на децата – Милко го гледаше съсредоточено и нищо не казваше, а Пипи нацупено мърмореше: „Хайде тате идвай си да ядем, че съм гладна!”. Това го събуди рязко – стана, но изрева от болка, започна да се подпира по дърветата, виеше, но вървеше в тъмното – стигна горския път и продължи падайки, влачейки се и викайки за помощ!
Милко бе седнал в тъмното на чардака и чакаше баща си – не беше се обаждал, че ще закъснява или няма да се прибира. Нещо го притесняваше и той нервно се изпъваше от време на време заслушвайки се в тишината към горския път! Палаша и овчарката едновременно се изправиха и наостриха уши в тази посока – после и двете животни изчезнаха с ръмжене и лай в тъмното! Милко съобрази, че има нещо и хукна подире им. Чу слабия глас нейде отпреде и на свой ред извика! Когато стигна, видя в тъмното пред себе си падналото тяло и позна веднага баща си, който издаваше само хълцащи звуци. Двете кучета скимтяха около него безпомощни!
Как момчето, бе довлякло баща си до в къщи, как го качиха на самара на коня и слезнаха до площадчето, как го откара линейката – тези неща се случваха като в балон от време – премесвайки се в представите на тези хорица, които не можеха да подредят дълго време мислите си!
Антон, бе здрав мъж – направиха му няколко операции, но никой от лекарите не даваше голяма надежда за живота му – бе загубил кръв, имаше тежки контузии и изобщо бе чудо, че е още жив. Но той оживя! Седмица, след последната операция, в болничната стая бяха всичките! Насядали около леглото му те слушаха тихичкия разказ за случилото се! Накрая мъжът се опита да се усмихне и рече на Пипи: „Дойдох си за вечеря, че иначе щеше да стоиш гладна!”. Пипи гледаше болния човек някак си притеснено и уплашено – но някъде дълбоко в детската й душица започна да се заражда непознато и дълбоко чувство, а сините очички започнаха странно да блещукат!
Когато вечерта се прибраха, Пипи изчака мама да излезе по двора и приседна до батко си!
- Искам да те питам нещо...може ли? - Милко кимна и я погледна! – Защо елена е ударил татко?
- Мисля, че го е взел за друг елен – сега в това време мъжките полудяват ... как да ти обясня...татко не го е видял, а като е носил главата с рогата убития елен го е взел за друг елен и го е нападнал...така мисля да е станало...
Пипи се замисли с отпуснати бузки върху коленцата си и тихичко рече:
- Искал е да убие татко....нали така?
- Не не е искал да убие човек – щом е разбрал, че е човек е избягал!
Но малката упорстваше:
- Искал е да го убие...батко хайде да вземем пушката и да убием този елен!
Милко се сепна и изгледа опулено сестричката си! После поклати глава и отиде да си легне! В следобеда на следващия ден обаче Пипи го посрещна с хитра усмивчица :
- Ами тъкмо и за Коледа ще имаме месо, а?
Този път момчето й се накара, но Пипи, като че ли не го чу! Вечерта Милко я видя да се мъчи да отключи металната каса с пушката и отново й се скара. Ала малкото врътна глава упорито и каза:
- Искал е да убие татко...а ти си страхлив и не обичаш татко! Аз повече няма да ти приказвам! – и млъкна сърдито!
Ден така, два, три...като, че ли и мислите на Милко се завъртяха в тая посока – това, че цялата тежка домашна работа падна върху му и му пречеше на ученето, вида на болния му баща, страданията на майка му, която от работа търчеше в болницата и се връщаше пеша от града и все по-унилия вид на сестричката му довеждаха тежки мисли. След седмица в един ранен следобед погледна странно Пипи и кимна! После отвори касата, взе пушката и няколко патрона и излезе. Ако беше се обърнал щеше да види грейналото личице на детето!
Това трая два дни – след обеда излизаше и поемаше към еленовите поляни – стигаше там за около половин час и започваше внимателно да наблюдава и обикаля! В стадото имаше нов водач – едър мъжкар с тъмен врат и големи рога – периода им беше свършил и скоро щяха да се разделят с кошутите.”Този ще е- няма друг способен!” си каза Милко и се заопитва да се приближи към елена. Много тихо, много внимателно следейки за вятъра постоянно момчето се прокрадваше към горския първенец. Успя да се премине покрай стадото и изчака близо до едно ланшно теленце – малкото тръгна към гората – беше хромо – предния крак беше свит и животното с мъка се придвижваше към остатъците от зеленина! В този момент се появи мъжкаря – дали усети опасността или така се случи – Милко присви очи, изправи се и мигом прикладва. Резкия изстрел шибна тишината и отпрати мигом стадото нагоре из габраците. Животното падна отведнъж и не помръдна. Късно вечерта той се прибра, като на самара върху коня бе тялото на убитото животно, а в страни бяха вързани рогата! Майка им беше на работа и Милко сам се оправи с месото, като посред нощ успя да го подреди във фризера, а кокалите зарови в гората. Това не остана незабелязано от Пипи. Когато, страшно уморен Милко, се прибра на топло в стаята, сестричката му сложи масата с изпържени яйца, нарязан хляб и сиренце. После го прегърна и целуна щастлива!
На следващия ден отидоха на свиждане на татко! Мъжът вече се поизправяше и можеше да се движи по-спокойно и без болка! Пипи навря устенца в ухото му и набързо му изшепна случката! Очите му за втори път се разшириха така широко и той погледна изпитателно сина си! Този път бе ред на Милко:
- Аз такова...така е... взех пушката...
Останаха насаме и бащата с тих глас попита:
- Как можа да убиеш животното...такъв красавец е, а и не знаеш ли, че без него кошутите може да избягат...той не е виновен сине...моя е вината, че не съобразих...трябваше добре да се огледам и сигурно щях да го видя...лошо си направил!
Момчето го гледаше притеснено и отвърна със смирен глас:
- Не съм го убил! Убих едно патраво теле...нямаше да изкара зимата! После намерих рогата на стария елен, дето си ги носил и ги взех и тях, но без черепа, та да мисли Пипи, че това е елена дето те е ударил, а и да има малко месо за Коледа...вече е тихо из къщи! Прости ми тате...не трябваше да го правя...ама така ми натежа...!
Вечерта двете деца седяха на чардака увити с вънени одеала и се вглеждаха ту в заревото от далечния град, ту в големите блестящи звезди в студеното небе – като две малки забулени сови в ноща !

22.08.2015 г.
Плевен Анелин
Активен
__________________________________
Най-добриа ром е студениа ром!

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Разкази - ама сириозни...
« Reply #134 -: Август 27, 2015, 07:29:44 »
Добро !!! :punk:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)
 

Страницата е създадена за 0.39 секунди с 22 запитвания.