Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Цони и неговите истории!!!  (Прочетена 3369 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

masok

  • Гостенин
Цони и неговите истории!!!
« -: Юли 20, 2012, 06:46:06 »
Нали знаете ка у казармата кенефите са преградени с ени ниски преградки, а отделно има туалетна за офицери и ена за жени. Ама отдоле сичко е едно, гованата са един метър отдоле. И хлор, хлор, куту у газова камера. Та един разправяше, ка си клечал у казармата, без да бърза, и в един момент се чува силен гръм, нещо го удря изотдоле и го изправя прав. Чувекът много се уплашил и хукнал навън, с гащите на букаи, но коги се погледнал, целия у говна, и тръчи към умивалнята и се мъчи да скочи у коритата. А там други войнице се бръснат, стегат се за наряд, и му викат - махай се бе говняр, къ успя да се осереш толкова, а он напиня да се мие. То баня имало, ма работи един ден у седмицата. Па по-късно ВКР-то разследвало случая. Оказало се, че преди две седмици били на занятие и един новобранец намерил артилерийски гръм. Две седмици гу носил у пазвата си и се му се искало да го гръмне. па един ден не издържал, свършил си рабутата, запалил го от фаса, пуснал гу у дупката и избегал.
Та чувека разправяше, че нади дупките имало говна на тавана, да висат куту сталангтити у пещера.
                                                               *******
Една мома, тя суга ми е колешка. Се омъжила за даскла. Сватбата, първата брачна нош, си минале както си требе, ка си му е редъ. На другия ден мъжът заминал за рабута. По едно време невестата се сетила, че тоз чувек ше се върне гладен и ше очаква да еде. Отишла у една книжарница и купила най-дебелата готварска книга. Коги излезла, ръгнала един маникюр и се паднало да готви скумрия на скара. Жената напазарувала каквонто требе, отишла си в къщи, чела, готвила, чела, готвила и накрая имала две опечени скумрии у тавата, с доматен сос, лучец и т.н. След некое време се прибрал мъжъ, жената му сервирала и почнали да едът. По едно време мъжът спрял и казал със най-строгия даскалски глас
  - Жено, кой та учи да готвиш?
Жената се свила, щото толкова брже я изловили, и си казала сичко.
 -Я дай тоя рецептурник и покажи!
Жената донесла книгата и намерила рецептата.
Даскалът извадил червен химикал, щракнал, и между думите две и скумрии
нарисувал ена гулема скоба и над нея написал изчистени
                                                     *********

Един ден на кооперативния пазар заварих семеен скандал, ама края. Мъжъ вика през целия пазар на жена си
- Ти си последната дупка на кавала!
А жената му вика през рамо
-Ти си последния кавал на мойта дупка!
                                                         **********

Един чевек ут нашту селу одил пу рабута у съседнуту. Сваршил се рабутата, ама до автобуса имало още час два. Чувекът се повъртял по мегдана, пувъртял, ама то какво да му гледаш на съседното село, същото като нашто. И чувекът се примъкнал у оремага, да пие една бирица. Па по едно време дошъл и друг чиляк, па и той да пие бирица в жегата. Стоят си, поркат, па нашенеца решил да потфане разговор - се пак, ора са. И са присетил за една булка, дека се била умъжила у туй село. И питал за нея, така и така, ние ви дадохме една мома за булка, как е.
-Ми добре е, рекъл местният, угледна, шетлива, чевръста, ма един кусур има.
-Какъв кусур, наострил се нашият
-Ми не забременява
-А, у наше село твърде убаво забременяваши- побързал да я защити нашенецът.
                                              *************

А, язе ена зима поправам ена печка Елва, па ония беа многу ремонтнунепригодни, и съм си заврял и двете ръце зад ени остри тенекии. Па чувам един бакелитув звук - гулемото ми мунче, на 3-4 годин, се мъчи упорито да пъхне щепсъла у контакта.
                                           **********
Тава се случи преди 24-5 годин, значи отивам у дома на ена колешка за нещо си, а у тех е свекърва й, комуниска от ка се помни. И она гледа телевизия, па тогава имаше ена телевизия. Дават генералния директор на ЮНЕСКО да говори, Амаду-Махтар М'Боу. Па пу ено време чувам свекървата да казва - хм, няма какво да дават по телевизията, тоз циганин Юнеско ше дават.
                                               ************

Като сме отворили приказка за сранье, един приятел пътувал с кола за Светата Рилска обител. Пу пътя зел да го присвива корема, и да го напиня. Па он си аресал ени по-високи храсти отстрани на пътя, дето да го закриват, грабнал туалетна ратия от жапката, и се прикрил зади храстите, да не се вижда от пътя. Напиня, напиня, а се чува влак да идва, еба гу - рекъл си - он е скрит. Скрит, ама он не видел, че релсите били зад него, и точно по средата на напинянето зади негу се изнизва пътнишкия влак за Кулата, лятно време, ората по прозорците, свират и викат.
                                                 **********
Един приятел пътува с корабите, та разправа ка си купил потници и гащи по дузина, щото били ефтини. Като се измърсили сите, ги залял с гореща вода, сипал прах за пране и отишъл на смяна. А куги са върнал, у легеня имало каша, куту да е сложил вътре лепило за тапети. Тия потници и гащи били за еднократна употреба, от ратия некаква.
Па от ено плуване купил електронни часомници, отначало тия беха многу фешън. Ма куту се отдалечили от Англия, по един по един спрели. Па даже и нямали копчалъци да се сверяват. Па то било приемници, и от ена кула се сверяват сека секунда. И куту се отдалечили многу, вече не улават сигнал.
                                                   *******

Тая история ми я расказа бай Иван Гарвана, от село Езерче. Значи било е нади вечеря кучето залаяло и баща му и дед му видели на портата един многу закъсал чувек - брадясъл, немит, и с парцали на краката. Едва познали един приятел на баща му. Не го пуснали у дом, що бил пълен с бъйли и въшки. Занесли гу на двора, там запалили гулем огън, сложили черен купел с водая фърлили му дреите у огъня. Остригали го с ножица за офцете, къпали гуя обръсна ли гу, и така  - обезпаразитен гу облекли с чисти дреи, укарали у дом и гу нагостили. Чудили са ка да кажат на жена му, накрая извикали едно съседско мунче и гу проводили да каже на жена му, че у тия и тия ора има чувек, де има хабер от мъжа й, на сутринта да иде да гу види. И те такая на другия ден се сбрали па. До тогава жената е имала телеграма от армията, че мъжът й е убит на фронта. А той бил пленик, и си душел след войната пеш от Македония. Докуту е жиф, на тоя чувек му викали Левски.
                                                                ***************

Полковник д-р Йотов, светла му памет, и той разказвапе такава историа за чувек ут селото, де е порасъл. Един чувек се върнал от Франция пеша Той си имал жена и дечиня. Слава Богу, не се е бшла омъжила Чувекът се уловил на рабута куту каруцар. Манечкиа бъдещ полк. Йотов и дпуги дечоре вървели подир каруцата му и им било интересно, де чувекът говори галено на воловевцетв си на френски. Чувекът живял още дълго, народили му се и още дечоре. Та полковникът казваше, че гробът му е близо до входа, отлево, поди еоин орех. Надгробната пльоча е с две дати на смърта, ената зачеркната. Пръвия път са погребали негови дреи.
                                                           *********
Един инженер куту Цони би казал - за секи болт има гайка.
Колко време ше се рови у чекмеджето с гайките е друга тема
                                                            **********

Ено мунче от СЗ гу приели за студент у Оксфорд. Учило, учило 2-3 към 4 години, ма било младу мунче, кръфта му вряла, па са залибило с ена мома-англичанка и решили да са уженът. Представила гу момата на родителите си ка си му е редъ, приказвали, почерпили го с виски, сър гу аресал за зет, ма мис се закеркенечила, дееба. Ка тъй ше си дадем дъщерята на муж от непознато семейство Поне да са запознаем и с родителите инги. Писало мунчето на тейка си да додат у Англия - тъй, тьй ше са женът, да са запузнаят със сватовете ка си му е редъ. Обаче тейко му отговорил:
- Чедо, ний с твойто следване у Оксфорд съвсем сме светнали и парици нема ич, има заеме.
Обяснило мунчето на мис, обаче тя не си седнала на гъза, ма рекла - баре ена фотка да пратят, да ги видим.
Писало, мунчето, тейко му проводил ена снимка, показал я той на тъщата, ма тя не е аресала ич.
Писало пак мунчето на тейка си - тате, защо на снимката ти си седнал, а мама зади тебе е права? Тава не е кавалерско тука.
На тейко му зело да му писва от целата тая куреспунденция, па му отговорил:
- Чедо, тая фотка е правена след първата брачна нош - азе не можех да стоя на краката си, а макя ти - да седне на гъзарете си
                                                     **********

Имаше един чувек у нашта махала, бачи Мити Анаджиму. Той беше гулем зевзек, ма дребничък на ръс, жилав чувечец. Та на нивата звеното одеше с две конски каруци, с по два коня. Па кой си имаше магаре, понекогаж поождаше с него си, зависи ка му е на сгода - може след работа да минеш покрай бустаня, покрай лозето да нагледаш кое-що, да си скъсаш нещо. А от нивата може да си забереш нещо, ако е позволено - примерно да наплъниш ена каручка с листа от цвекло. Па бачи мити имаше ено дребно бяло конче - гулема гордос за онова време. Па еидн ден се събуждам от следобеден сън, ореа - сенката се изместила, изпотил съм се ка ме е завила макя ми, и муите ма накацали ка си му е редъ, а звеното станало и ората жънат на ръка, що там е едни баири и ендеци, могили, и комбайна би се обърнала. А бачи Мити върже итрупа кръсци, и пее със се гърло ена песня, у която се пее "чер арапин бял конь язди". Ма у тоя момент гледам, че неговото конче фаша пътя здакъм село, и лазда е извадило кола, щото зад него и синджира дига пепел от пътя, и набира скорос, и я викам със се сила - Бачи митеее, коняяя. Па он ми прави знак се ено ме натиска, да си седъ на гъза, що он се е разпял многу убаво. И азе се кротвам, ма посленка се чуди да оди да дири коня пред портата си, ма му вързаа с телове каруцата за конската, и те така се прибра.
Па тоя чувек е бил многу беден, па гу зели у казармата у Софията. И той никога не излизал отпуска, що гу е било сра, па немал и пукната стотинка у джеба. Добре, ама тава направило фпечатление на другарите му, и един ден те гу поканили да поажда с ним, да се расодат па, какво толкова. Одили де одили, па решили да отидат на кино. И у калабалъка сите си зели билети и улазят, па никой не видел, еле не се сетил, че тоа чувек пари нема, и он останал, повъртел се, повъорел, ора спрели да улазят, па он се върти. И касиерката го попитала що не улазя, па он и разказал целото си СВ, и оная го пожалила, па му отворила и гу укарала без билет. Бай Мити на кино не бил одил, па куги посвикнали очите му с тъмното, видел за какво става вдъпрос, ма на първите редове немало никой, което му било чудно, що от първия ред лазда сичко се види. И он се попримъкнал, и седнал на първия ред, баш по средата. Сичко си му е било ка си е редъ, докато по ено време ена колесница с четре атове не се юрнала право към негу, и он си дигнал краката да се предпази, и извикал се сила:
 - Ачтисай ба, бяяяс!
                                                                    *******

Азе имам ена приятелка, Елка Стоянова. Та она посписва, спечелва по некоя награда, па еш от Фейсбука:

"Таз вечер има мач. Реал Барселона" - рече той. "Така ли?" - направих се на заинтересована- "С кого играят?" ... "Реал Барселона!" - повтори той изнервено. "Да де, с кого играят?" - продължих да любезнича аз. Откъде да знам, че Реал Мадрид са един, а Реал Барселона- два. Той да не би да знае какво е "парео в цвят фуксия"!
------------------
Снощи реших да направя тест за слуха на малкия израстък. Курдисах я на един стол, отдалечих се на три-четири крачки и започнах да прошепвам различни думи. Изобщо не реагира туй дете, тъкмо реших, че има проблем със слуха, но когато прошепнах "шоколад", тя прошепна в отговор "къде е".
                                                            **********

Ена моя пузната, съфорумка от БГ мама са качила на трамвай да оди на рабута. И седнала на една седалка от тия, ма де са две по две места ена срещу друга. На следващата спирка се качват тълпа младежи и девойки, ма се държат и приказват високо, сакче са сами у трамвая. пукрай нея седнали момчета, а ено моме седнало на краката на мунчето срещу нея, прегърнала то и рекла - ше ма чукаш ли дувечера? - и после погледнала да види колко е втрещила жената. Ма она, доскорошна мома и тя, запазила самообладание, и рекла:
 -Кой ща чука ма, я виж какъв гъз си отпрала.
                                                           **********

По-правилно би било да са рече "У Резервата или ща биат и ебът, или ща срещат кат цар, средно положение нема."
                                                      *******

Ние имахме такава лелка архиварка. Значи ено време техническа и конструкторска документация се размножаваше на хелиограф, ма чертежите стоят навити на роло. Па за да се изправят поне манко, след изрязване ги навиваме наобратно па, да седът горе-доле у папки. А леля ти Софка куту урови пет - шес чертежа на бюрото, куту си сложи вимето върху ньи и ти изтегли, излизат равни.
                                                 *******

Интересно къде - ка са се отнасяли с психично-болните. У мюсюлманския свят се строели бани, и опщо зето са смятали, че банята е добро място за подобряване състоянието на болните. Приемали са, че сички са деца на аллах, и каквото е, това е. Психично - болните са били защитени. при северноамериканските индианци ги е защитавало племето. Думата май беше лало. Лало, и толкоз. Не подлежи на обсъждане. У южна Америка са ги лекували ка вика доктура, има ора де черепа им е отварян три пъти, и дупката кърпена с пластина, и чувека е живял. У "цивилизована" европа психото е бил обсебен от зли духове, де могат да се изкарат от тама, от тялото с кинетична енергия. Нормално е било да бъде бит, замерян с камъне, да се спасява.
                                                         ***********

Тая история се случи с мене, ма ме помръзва да пущам нова темица за истории и случки де са се случили с назе, та те така.
Сношка зех поръчка за аптекарката, да я закарам у дом. Тава ми е за втори път, та знам къде да я карам, от де да я зема, та никакъф проблем. И по пътя нема ендеци. Вали дъжд, съвсем прилично, не чак проливен. Доде се качи и потеглям, тя вика - изтървала съм си парите. и азе чукам спирачки, ма тя вика - карай, това бяха двата лева, де си ги бях приготвила. халал да му са, на който ги намери. Та нося я азе пред блока й и й подавам ресто 50 ст, ма тя вика - не подбивай цените, колегите ти не возят доникъде под 2 лева. Викам добре, и се връшам обратно. Па се сещам за истърваните 2 лева, и си викам - що да не ги намера аз. Ма там е еднопосочно и не ми се обикаля, спирам докъдето може и търча в дъжда пресечка и пулувина. Пред аптеката има плошадче и трутуар, ма на них два лева нема. Водата до бордюра тече къде пулувин метър широка река и азе хуквам към колата, куту гледам да не плуват два лева, ма стигам до решетката, а два лева не плуват. И си викам - язък за двата лева. Търча до колата и си пцувам лакомия гъз. Куги утварям вратицата на шевролетчето, плафоните светват, и виждам двата лева на прага на вратицата на колата, на дясната.
                                                    ******

Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #1 -: Юли 20, 2012, 06:47:33 »
Преди седем осем вечера до матисчето ми застамат три мунчета и ма питат колко ше им зема до Ясенково.
При това ушите на задните бакшиши и на тоя преди мене стават гулеми куту рапани. Те нямат право да се намесват у пазарлък, дори да са от конкурентна компания.  за тава бият по сички пиаци, у сички градове. От мене се сака да им задържа колкото се може по-дълго вниманието, карти имам сякакви. Ма обърнат ли ми гръб и тръгнат къде друго такси, съм загубил, и толкоз. По ено време куту мънкам, се сещам де е туй село, и им казвам ена цена малко понадута, ей тъй, да има място за пазарлък. Слава Богу, имам газ да отида и се върна. А еното мучче вика - бате, ти предния път ни зе пет лева по-манко.
Ами тугава що питате, викам, качвайте се, па ще ви закарам.
Мен тия 5 лева не ме бъркат, тях съм ги писал у луфта на пазарлъка, ебал съм ги. Мене ми е ясно, че ме бъркат с некой техен чувек, де им е зел прилично парици до тама - нито много, нито ги е возил за безпарици. Сега задачата ми е да ги отдалеча от пиацата, куту минем 5-6 км няма да се връщат я, да търсат техния чувек. Язе у темното лица не повна, но повна гласове. А тия ги чух сичките, и се тръшкам, че не съм ги возил. Нито пък у живота си съм одил у Ясенково.
На минаване под уличните ламби виждам тоя отпреде ка си държи ръцете у скута, и си викам - ше си платат мунчетата, тава са уморени ръце на бачкатор, он си ги е сложил на краката, с дланите нагоре.
 Излазям на околовръсното без да спирам на стопа и ръгам поредно 3-та, 4, пета, и спидометъра бавно достига заветните 90. Матисчето може и повеке, азе сум дигал 110, ма става нестабилно, клати се куту лодка у бурно море и отразява сичко по пътя.
Прекрачил съм осовата линия и цепа мрака на дълги, държа курс къде Ушинци, Самуил, Хърсово, Гуляма вода, Ясенково
Къде Ушинци тоя отпреде ми дума
 - Бате, ако сакаш, да направим куту предния път, да ми дадеш да карам азе
Косата на тила ми леко настръхва, азе тава никогаж не би го направил, и ми е пределно ясно веке, че не съм ги возил, и викам, че ше ги закарам азе.
На другата вечер зех да издирвам кой от предишните бакшиши на матисчето ги е возил, и по-предния преди мене си каза сичко. Карал десет часа у жегата, и къде нади вечер му се отвнорил парашута с курс до Силистра. Он карал още 370 км и се върнал на пиацата от Силистра, да се разпланти за нещо с кулега, па гу наели тия мунчета. Къде Ушинци он зел да клима към волана и мунчето отпреде му предложило то да кара, имало шофьорска книшка. Бакшишът казал - добре, да вида до Мортагоново ка караш, после ше реша. Ма заспал веднага.
 Събудил се по светло, на центъра у Ясенково, със светнат плафон и табела - заспал веднага, щом им върнал рестото.
                                               **************

Па азе съм бил лазда къде 10 годишен, куга за пръф път видех Софията. Те така, на екскурзия, с един гулем автобус. От тая екскурзия ми е остало тава. Автобусът бе спрян до некаква гулееема църква отзаде и шиофьорът и даскалиците отидоа да търсят некаква сграда, у която ще спиме. А един Колю си играеше на шофьор, и лазда е настъпъл съединителя, щото автобусът тръгна полеекичка назаде и си охлузи калника о ено дръво.
Повна още някакъв площад с трева, а на него покрай алеите побити колци, и на них - къщички за гълъби, а они влазят, излазят и гукат. И зоологическата градина. Тама сички деца се юрват от ено животну и се скупчват при друго. Така се е случило, че при белите мечки азе да съм пръф, баш до решетката и они са три, а между решетката и них - басейн с мръсна вода. И най-гулемия мечок стана те така да се поразкърши, изправи се на задните си крака, и стана още по гулем, ебаси. Па куги се наклони към назе, азе се светнах какво ще стане, ма късно. Напиням назаде с двете си ръце, ма отзад ма подпират и натискат три реда дечоре, и така. Тая гулема мечка направи гулечо шкембе у басейна и един котел вода ме заля от глава до пети.
После одихме още из Софията, ма не повна. Чорапите ми праеха у мокрите сандали фъч - фъч, фъч - фъч, на сека крачка.
                                                    **********

Значи неска един пич натисна клаксона от единия край на пиацата и тръгна. Беше на свечаряване. Отговориха му двайсетина. Тоя е многу печен и апсолютно независим. Па куту минаваше покрай мене, видех, че по лицето му се стичат сълзи, и гледа право напреде, и се е вкопчил за волана, леко наведен. Па викам на бакшиша до мене - що става, па он вика.
 - Французойката се прощава с пиацата.
по закон ена колица не мое да бъде такси щом навърши десет годин от датата на първата регистрация. И он ше обиколи те така, почетна обиколка из града, и сички таксита ще му отговарят. И куту си иде у них, ше смъкне табелата завинаги.
 
 Та азе куту си доадам у дом, си пуснах те тая песен и ми е мъка, дееба

Французойката утре навършва десет и чувекът нес трябва да предаде документите й на превозвача си.
                                             *******

Еднаж отвадяхме нанекъде с макя ми по работа през полето с нашето магаре и един овчар ма поздрави, и ма пита ка съм, що съм, а азе не мога да гу позная. И азе питам макя ми кой е този чувек, па она вика - Станю, копанарина. Копанарите говорят румънски, ено време, куту беха преселени у наше село, правеха вретена и корита, а на мининките коритца им викаме копани - тава за хранене на мининко прасе, дървено коритце. Па азе Станю гу настигнах у четвърти клас и гу оставих у пети. Станю са оженил и му са родила дъщеричка, и он я кръстил на макя си. После му се родила друга дъщеричка, и он я кръстил на тъща си. После му се родила дъщеричка и он я кръстил на тъст си. Накрая му се родила па дъщеричка и он я кръстил на тато си. После жена му па забременяла. Еднаж куту прибрал стадото, Станю се отбил у кръчмата де бе ду ТКЗС-то, ду входа, на бирица. Па кръчмаря Васил, от рода Мундьоулте, гу путкачил, че ако тава дете кръсти на негуву име, ше е мунче и он ще поеме кръщенето му. Копанарите са источноправославни ристиени и през социализма не ебаваха атеизма, сичко си минаваше през църквата. Родило се мунченце, Станю гу кръстил Васил и кръчмаря му направил кръщене гуляму, у село сите копанари са рода. Ма на тава мунченце манко ора му знаят името, сички му викат по рода на кръчмаря, Малкото Мунди. Мундьоулу нема деца, он цел живот е бил кръчмар и ено кръщене не гу събаря.
  След некое време жената на Станю па непразна, и питат Станя - Станьо, що ти е пак дете, нали си имаш и мунченце?
 А Станю отвръщал:
  - Може да е мунченце, да има Малкото Мунди с кого да си играе.
Ма се родило па момиченце.
                                                *******

Не, шестото дете - па момиче, незнам на кого е кръстено. Освен вретена и корита, правеха и дървени лъжици. С ени гулеми тъкани торби ходеха из село да прудават тия неща, най-често успяваха да ги заменът за домашен сапун, боб, лук. Имаше от дрътите вещици де гледът на ръка, на боб. Полека лека жените почнаа да одът на нивата да работът у ТКЗС-то, некои от мъжете станаха овчаре, краваре, трактористи.
  Некои от тех станаха мечкари. От наше село у Белица има май най-многу мечки. Те с тая мечка съм си играл, ма тоя Станку е друг, не горния Станю. На тоя Станко му викат Чайковски. Па съм си играл с неговата мечка, ма куги бе миника, 4-5 кила.  http://www.dnes.bg/index/2006/04/07/pribirat-poslednata-tancuvashta-mechka-ot-s-drianovec.21362
                                                                 ******

Краси Кърка е бакшиш отдавна, азе гу знам от деведесе и някоя си годин. Он живее у Разград, ма говори куту михайловградчанин, що е от тама. А брат му не мож гу различи от назе те тука у Разград. Краси обича да седи на автогарата, и то сал нощем, що тама един курс може да ти оправи целата вечер. На тава бакшишите му викат "да дърпаме куфари". До дърпане у буквалния смисъл не се стига, ма бакшишите слазят до автобусите отдалеко и си предлагат услугите. Тава не е за мене, ма Краси си е упекъл рабутата. Плаща си наем да улазя вътре у автогарата, и сички бусове му здвънят куту наближат Разград, да е запалил и гутов да кара и спре точно зад ни. тава са бусове, де не се знае куги ше приодът, инцидентни, и носът гурбетчии от странство. Краси е номер 40 у ефира на Ласса такси и азе мислих, че му викат Кърки от кърк - на турски 40, ма историята била друга. Значи ена вечер дошол гулям автобус от Истанбул. Сите бакшиши "дърпали куфари", дърпал и Краси. Некои останали без клиенти, ма Краси гу аресала ена ханъм ефенди. Обаче проблем, краси знае миииининко турски и не може се разбере, а наоколо се навъртат бакшиши, останали без куфари. Те немат право да се мешат у пазарлък, за тава бият пу всички пиаци. Ма ай некой е проговорил на турски, ай ханъмефенди е пошла при него. Ханъм ефенди минала на ингилиз, ма ако турския на Краси е многу слаб, ингилизкия му е още по-слаб. А краси даже не се сещал за селото. В един момент заапал, че става въпрос за пари, и написал с пръс на изпотения джам 40. Ма ханъмефенди говорила още, от което Краси заапал сал лева и евра. Видял възможнос и небрежно добавил зади 40 Э. Веждите на два-три бакшиша отвън колицата стигнали до косътъ, Краси си извадил из жабката картата, видял селото и заминал. Така остал у историята на бакшишкото дело като господин Кърк евра, за по-кратко Кърки.
 Азе съм одил у тава село на дневна тарифа, 19.25 ми закова брояча, в лева.
                                                    ************
Значи било е преди около седмица, около полунощ. Седа си аз на пиаца Галатея, а срещу мене през площадчето кеси кулега и форд фиеста. Азе съм манко на баир, с краката нагоре. Изтеглил съм назаде седалката на макс, а у колтчето тава е многу, така не може да се шофира, едва стигам с пръстите на краката педалите. дигнал съм волана нагоре и сичко е пригудено за поза релакс. Мъча се с ено закеркенечено судоку, ма ушите ми предат и слушам двете радиостанции и евентуални стъпки отвън. Ма ено моме ме изненадва тихо изодзадзе и ми отвара вратата. Азе си мисла, че ще ме пита колко ше му зема ду еди къде си. те така питат за дълъг път и азе веднага мятам судокуто у десно. Баш у тоя момент обаче момето сяда у мене. Даже си понамести гъзлету. Следващия момент става и дума - Ооопс, обърках вратите.
И съответно тръгва да сяда зади мене а азе се дърпам със се седалката напреде. А кулегата отсреща се или по радиостанцията и дума - 23, не си ли шофирал с клиентка у скута?
 Момето се оказа прилично пияно, и куги слезе, повърна водицал поркало водки с доматен сок, па после минало на водки с портокалов. Ма азе не им се сърда на пияните, щото често и двамата забравяме за рестото, и тая така, та се чуфствах задължен да й помогна, та й избрисах муцунката с две мокри салфетки с лайкова отвара, предназначени за брисане на бебешки дупета, ма азе какво - такива са били на примоция у Кауфланда.
                                               ************

Току що Владо ми напомни за ена история и рекох да ви я напиша, доде не съм забуварил. Та значи един ингелизки кораб плува през Босфора, на палубата е капитаня с бял кител ка си му е редъ и те така нататика. Капитанят вижда един турчин на брега, де лови риба, и гу поздравява:
 - Хелооу, май френд!
 - Хелооу, сър! - отвръща турският рибар.
Тук капитаня е фпечатлен от тава, че он говори ингилиз, и решава да покаже па познания по турски:
 - Фиш варму?
Тук турчинът е фпечатлен, и решава, че щом капитанят знае ка е "има ли", ще знае и "няма" и отговаря:
 - Сън таймс варму, сън таймс йок.
                                                       ********

Бе за тава си има леснина, улавя се един леб с две ръце през средата и си гу дукарваш на сгода пу висучина, ъгъл спрямо хоризонта и твърдос, и си ръмбиш, целиваш, ако сакаш и гурелете си търкаш с боската.
                                                           *********

Клеча си азе самичък на пиаца Централна пиаца, она е напречна. Азе съм паркирал у ена уличка де води къде подземен гараж на хотел Централ, ма с лице къде улица Дунав, де е широка. Жиф чувек нема, плафона ми свети а азе пуша дълго LM червено и пия старо кафе от незнам кога, може да е возено къде сто километра грацко. От дясно откъде пощата се задават младеж и девойка и им личи, че са флюбени. дяволчето у мене де ми приказва понекогаш и е потдтрекател общо взето ме навива да им пусна песенчица. Азе нагласям ена на Куин, де ми звучи като химн на любофта, ама дали се говори за любоф, кой знае. Азе не знам ингилиз и дяволчето също. Бича СД-то до дупка и с приближаването им намалям, а кано се отдалечават, усилвам па, до макс до следващото кръстовище. Они тама се целиват и дяволчето заложи двулевка срещу мене, че девойкята ще си подгъне кракъ ут куляното. Приех облога и дяволчето спечели. После они се разделиха, мунчето свърна налево къде Централ и дърветата гу закриха, а девойкята тръгна да пресича и ми махна с лъка.
Ебаси, колко манко му трябва на чувек, да преживява чуждото щастие.
                                                        ********

Майтапа настлани, ма от месеци житкам сал нощем и лазда от тава ми са се изострили сетивата на дзвер - слух, обоняние и зрение. Некои клиентки редовни, де сядат отзаде, ги разпознавам по парфюм, а некои - по тембъра на гласа, и веке знам накъде ще ги воза. Онзи вечер по Марица секаш вятъро помръдна ено листо и куги погледнах убаво, различих ена жаба дървесница ду десния бордюр. Та сакам да река, че веке виждам неща у тевното, де не съм ги виждал отначалото на кариерата си на нощен бакшиш.
                                                              ************

Има ени клиенти, де не ми праят кефа да ги воза. Они казват некакъв ориентир. Карай до Тера маркета. И азе наблягам на газта, що он затваря след пет минути, завивам в обратна посока по Княз Борис, през паркинга на магазина, и задействам вратата му, и клиента ми остава сал да слезе и да улезе у магазина. Ма не, он си плаща, слазя, пресича Княз Борис, азе гледам след негу, па он подминава две три къщи и улазя у дом си. Па той защо подценява бакшиша? На мене щеше да ми е по кеф да ми каже адреза си - Княз Борис 79 и азе да спра пред вратицата му? От тава по-лоше е некой да вземе да ми казва накъде да карам - сега налево, сега надесно. От тава по лоше нема. Не, има - гуспужа от задната седалка да казва - карай тама - показвайки с ръка накъде. Па ена имаше, де ми вика - завий у лево, ма азе гледам в огледалото и виждам, че сочи надесно, ма си викам - бе то огледалния образ, значи сочи на лево. Ма куги завих налево, не, вика, защо завихте надесно!?
Ебаси, тава се учи у децката градина, коя ръка е лева и куя десна. Ма приказката ми беше за друго. Сношка ми се случи един от тея, де казват ориентир. да съм го закарал до магазина на Руми. Той защо си мисли, че бакшиша не знае къде е адреза му, но предполага, че бакшишът ще знае магазина на Руми, де е ено мининко кварталво магазинче с търговска площ колкото трафопост на Енергото. мене ми е ясно, че живее у последния вход на 24-ти блок, също и че магазинчето в 2.30 нема начин да работи, ма на инат що е рекъл магазинчето, спирам баш пред вратата му и нема да мръдна повече, ако ще да ма моли. Чувекът е дебел и за да бръкне у джеба си, трябва да слезе, па азе му разрешавам - имаме доверие у клиента че ще плати, докато не гу изгуби. Чувекът вади пари, ма некаква монета падна и зе да се търкаля, и после излангърка, докато спре да се върти, и аз му викам, че нещо падна, а той вика - де да я търся сега у тевното, и зе да сбира два и педесе. Па си викам сега тоя ше ме кара да гу чакам да се прибере дом, да света с прожектор или фарове, и да търся монетата му, защото няма сила, де да ме накара да оставя едни пари. И земам от джеба на вратицата си един прожектор и света у краката му, и виждам ено педесе стотинки, а през това време той ми подава два и педесе. Па азе му викам - вземете си стотинките, еее - къде са у светлината на прожектора. Па тоя ги взима и вика - ти си многу печен бакшиш ве, на да пиеш ено кафе - и ги фърля на предната седалка и затваря. та където е решил Господ, там ще отидат едни пари, независимо от усилията ни в ена еле друга посока.
                                                             *********
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #2 -: Август 01, 2012, 07:50:00 »

Значи отвадям сношка на заяфка за такси къде кръчмата Братя Шалеви. Тава е тай-добрата кухня и най-добро обслужване и отношение към клиента у Разград. Куги идва Цв Цв за кметските избори, он вечеря тама с Вл Маринов. сами, двамцата, у цело заведение, а куките бяха три преки наоколо.
Куги отнекъде сакат две, три, еле повеке таксита, нвърде вероятно е последното да артише, щото клиенти са установили, че са у ена посока и се качили заедно, еле пък двама души независимо един от други са поръчали таксита и са се качили у първото. Та такъв беше и сношния случай, ма азе не бързах многу, що по пътя още се търсеше фторо такси. Освен сичко друго, на първото такси се качват ората за по-надалеко, щото да се приберат по-рано. Значи отначало многу си уважавах клиентите и бях многу фнимателен, услужлив и вежлив, ма зе да ми писва на дедовеца. И веке ми се е случвало да върна клиент тама, от де съм гу качил, и да гу снема от колата за безпари, щото зе да ми пили на уя от де трябвало да мина за по-напреко.
Та сношка пред шалеви има семейство с ено манко дете и ена дръта на ной скрочуба, тъща еле свекурва най-вероятно. Азе пристигам със светната ламба вътре, щото така, ората да видът ено честно и открито лице, и опстанофката и хикиената у таксито. От устата ми така стърчи длъга цигара, щото е ЛМ 100ммл И дрътата скрочуба я чувам да казва
 - Той пуши - заостря вниманието, че унуката й ще се качи у таксе, де е пушено. Мене ми се сака да я питам какво търси мининката й унука у кръчма у полунощ, ма на глас казвам
- Не пуша.
Па она пак вика на младите
 - ма той пуши.
Бе, маменцито ти дееба, си викам, ма наум. тая скрочуба освен че е кьораява, ми и глуха.
А младите не ма виждат, щото са по близу до колата, и главите им са нади тавана, и азе изваждам цигарата, вдигам си въпросително веждата нагоре, и с огънчето към мене я завирам нади клепача и под очната дъга, и я оставам тама, и на скрочубата и са йзправя ретката косица, ебаси.
Па ка не видя, че тая цигара не е запалена. Азе така си ода с нея по час - два.
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #3 -: Август 06, 2012, 03:48:28 »

Как прудадох на краставичар краставици
Значи отвадям на заяфка за такси накъде края на Паркова, а тама две жени си ппиказват и мене веднагически ми става ясно, че ще пътува сал ената, а другата е домакиня и я испраща. Тая де тръгва къде таксито ми ми е яка жена и масивна. Жена, де ако ти умре единия вол у браздата може да я нагодиш и да си онодиш нивицата. Азе ми са струва интересна и решавам да седне отпред да си приказваме и спирам първата врата баш срещу пътеката, ма тоя номер не винаги минава, не винаги клиена сяда тама, де сакам азе. И тоя път тая жна не седна отпреде, ма улови задната. А предния ми клиент бе един тираджия къде 150 кила и бе седнал отпреде, та улавям предната седалка и я мятам напреде, от което ми действие жената е силно впечатлена. Почвам да й развивам теорията си ка се мъча да накарам клиент да седне тама, де сакам, ма невинаги ми се получава. А она сподели, че сяда отзаде, що е преживяла две катастрофи и вече няма сила де може да я накара да шофира, еле да седне отпреде. Тогава азе префключвам на вълна психология и пу целия път и говора за травматичен и постравматичен стрес, да добрите екипи от СУ Климент Охридски, ма те се задействат сал при масови бедствии и аварии. И й говора колко е важно овреме да  се работи с психолог, ма у Разград нема кой. И она кима разбиращо с глава през целия път - бе правилно съм преценил от пръф поглед, умна жена. А преди да слезе ми казва, че  сама на себе си хич не може да си помогне - то е се ено стоматолог да си работи по кариеса. И тогава се сещам коя е жената, и че азе съм говарил и друг път с нея, ма по телефона - единствения свестен психолог у града ни. Работи у дом за медикосоциални грижи за деца. Животът с назе се ебава.
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #4 -: Октомври 01, 2012, 04:23:58 »
Сага за смелите заеци
 Значи куги работех у БТК-ту у Кубрат, имах районен механик Мишо Панчев. Тава е чувек доле горе един и седемдесе, ма як и с широк кокъл, па и с тумбак, и бая тежичък. Мишо има пулувината зъби у устата си, ма от тава полза никаква, що никъде не се срещат и отдоле, и отгоре. с ено такова хитровато изражение на лицето, с което би могъл да играе Санчо Панса с Коста Цонев даже. Може и да пее, но публиката би си запушила ушите с две ръце, затава по-дубре да не пее.
 Освен това ако Панчев би яхнал магаре, то би го прекършил на две, затава по-добре да не яха.
Та Панчев е и ловец, и еднаж ми разказва за смелите заеци. Значи биле на лов, и се разфърляли да пазат кукуруза гърбом, а преди них, лицерна, де си плаче за последен откос. И пуснали отсреща, от другия край на лицерната гончета, и сичко било както си му е редъ. Ма пу ено време къде Панчев хукнал един заек, ма праву срещу негу. А Панчев стоял и гу гледал, стоял, пушката на рамото му, заредена, а заека се шибнал отдесната му страна у царевичака, у съседното междуредие, и отпрашил къде Завет. Другите ловци гу видели, ма куту разбрали, че он нема намерение, да гу гърми, било веке късно, рискували да гръмнат Панчев. Па куту гу питали що не стреля, он рекъл тава, що първом му дошло на акъля
 - Мунчета, давайте сеги да трепем страхливите заеци, а тоя беше смел. Нега се размножи таа гад, па после ше ни е лесно, они ше бегат къде назе, а ние ше ги стреляме в анфас.
 Добре, викам, Панчев, ма ти що не стреля?
 - не знам, вика, можех да стрелям, да презареда и пак да стрелям. можех да му подложа крак и да гу спъна, а можех да гу посрешна с приклад у челото и да го обърна с краката нагоре. ма нищо не направих. мисла си, че му се въсхищавах.
   та изглежда, таа гад се е размножила, защото сношка къде четри и трийсе срешнах смел заек. Или същия. Значи седях си на автогарата, и от нищото излезе клиент за Завет. Спазарихме се за трийсе и седем и нещо километра за три десетачки и отпраших. ма преди Побит камък два заека се прескачат пу банкета. И азе отнех газта, намалих, па и натиснах клаксона. И тогиви единия заец сакче откачи. Направо се държа куту наркоман в абсистенция. Скочи пред колата, едвам спрях, и гувори у речитатив
           - Кво си са разбибиткал, обръщай обратно, те сега а счупа, ща прегъна, стряскаш на, щи игая ена глава на колата, маняй са.
А азе седъ и са чуда, па гледам къде клиента си, дали немам халюцинации, ма и клиента ми са чуди, значи немам. И зех, че натиснах па клаксона, което беше грешка. този заец игра ена глава на престилката на колицата ми. Азе може да карам мицубиши, ма щангата ми е от москвича, и куги чух звука от строшена пласмаса, ми падна пердето, скочих, и доде е ошашавен, му играх ена щанга у тила.
 А другия заек се оказа баш обикновен, и драсна у тевното къде Исперих. Смелия сеги се кисне у вода на ладно с манко оцедец и две глави лук, ебаси
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #5 -: Октомври 28, 2012, 08:38:48 »
 Значи чувек, куту кара текси, стана по-колтурен. И научава езици. По дума, по дума, пръвом, бакшишки и уличен жаргон, после и по некоя друга дума, те така се подразбира некак си смисъла инги. От талианеца дизайнер на обуща, де оди да манжорно у паста-та, от франсета, ингилиз. Сега едно е да попиташ кулега дали може да ти развали двайсе лева, съвсем друго е така, да подметнеш
 - ще ми счупиш ли двайсетачка?
Така небрежно, уловена от края чисто новичка двадесетолевка.
Ма па оня денка с ено моме с приятел рашън, не можахме да обясним по телефона у рашънско.
Он вика пу телефона на момето  "Скажи татксиста, что ево скоросна кутия квичит. Я автомобильный инженер" Па азе му думам, что я радиоинженер, и квичит усилватель ниских честот моя рация, и надо связать с корпусе. А той ме пита що не съм я свързал с корпуса, пък аз му викам "децата на обущаря ходят боси". И те тука се ебахме у гъзо с момето. Накрая зех телефона от клиентката си и му думам "Ето не переводится, непереводимоя игра слов".
  Ето, и оня денка возих словенец и словак, они ритат за Лудогорец. И ми викат
 - хотел Централ.
И азе веднага всичко разбрах, на сто процента, на словенски.
И они зеа да си говорят, а азе разбрах още две думи - "фейсбук", и "пичка".
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #6 -: Януари 21, 2013, 06:35:36 »

Тая вечер бе нощта на дългите ножове, ебаси. Нош у която секи навира ени пари у ръцете на бакшиша, лазда светъ свършва утре. Започна се с ена жена, де се засили къде тексито му с ена гулееема торта. И бакшиша погледна тортата, и равното место на предната седалка, и сичко бе по мярка. Па гуспужата пита до Лес колко, и бакшишът и каза - два и педесе. И наум си рече, че она е бедна, щом пита, но не позна. Гуспуджата даде петара и каза да не й връща ресто, сал тортата ше пътува. Па тава е се ено на вълк да дадеш младо ягне да го предаде на Родопа, ебаси. У главата на бакшиша изплува цитат от дебелата библия "Бог не ни наказва, бог подлага на изпитание любофта ни". Па бакшишът издържа изпитанието, любофта му към сладкишите устиска, и тортата пристигна непокътната. У ресторана имаше сал четри чувека на ена маса. Единия, лазда сервитьор, стана да я прибере у ладилника. От масата стана й един гусподин мастит и зе да си бърка у портфеля, което е добре. Срещу него стоеше честен бакшиш, с открит поглед, остриган като будистки монах, а с достолепна бяла брада, куту на български монах. Гуспудинът извади петара, и пита достатъчно ли са. Ма той не пита за какво, и бакшишът рече, че са достатъчно. Имаше предвит за кутия ЛМ 100 и кафе.  после на пиацата бакшишът реши, че ако одйде още ена гуспужа с торта, той също би могъл да си купи такава торта. Ма вероятността да занесе две торрти на две госпожи до Леса за по десет лева беше мининка, толкова мининка, че даваше реална представа за безкрайно малките числа. И не се сбъдна.
 По късно бакшишът разнася две труженички по селията из Делиормана и стигна до Търговище. Едната лазда направи некому свирка, щото на белешката имаше отчетени двайсе минути и нещо престой у ено село. По късно на пиацата бакшишът чете, че у щатско за разнос на труженички на бакшишите давали девет годин пандела, ебаси. Труженичките се издължиха с четирсе и пет лева, ма се оказа че ената двайсетачка е евра, куги зе да си подрежда портфеля. А за капак у гаража веке, ената монета не пасваше никъде у монетника и се видя, че не е лев, а две евра. Тава лазда се прецака мунчето Михаил, де потдържа компютрите на Кауфланда.

Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #7 -: Февруари 02, 2013, 04:15:05 »
Я глейте кво ми се случи, ебаси. Значи сношка къде десет закарвам ена жена с мунченцето й къде Стария кладенец, и оттама се пускам пу Странджа, де е с лек наклон надоле. Па се чуда къде да ода - да кеся на заяфки на Пени, еле да ода къде централна да чеша "на свободно". У десно има спряна лека кола, после място къде десет метра, и после камион. Подминавам колата, отсреща се задава друга, ма азе гу играя нагъл бакшиш и натискам мицубиха, минавам и камиона, и се мятам у десно куту пу учебник, ма се оказа несъвсем. Тая отсрешна кола, де я зех за текси с изгасена табела, се оказа патрулка. Ма отдалеко и се види сал белата част на бурканя, и от тама дойде заблуждението ми. Па они им се дръпна говното лазда и набиа спирачки. Бях ги подминал веке, ма гледам, пуснаа и бурканяя. Азе у лево у тесните улички бих могъл да ги напрая луди калинки, ма нема смисъл. Азе съм добре разпознаваем, защото така съм сакал. Сакал съм клиентите ми да ме запомнят. С добро добре, ако па с лоше, - здраве да е. Единственото мицубиши такси, табелата не по средата, а манко къде нади главата ми, номера ми отзад осветен. И азе ръгам на задна, щото и они ръгнаа назадна, тава е един вид уважение на властта от мене къде тях, да не ги разкарвам. По пътем се сещам за три неща, де могат да се заедът - непопълнена пътна книжка - 200 кинта. Не светещ ляв стоп, несложен колан. Сега спокойно, никакъв страх, щото страхът мерише - усещат го кучетата, митничаре, полицаи, даяджии, и съм хладнокръвен и спокоен, куту будист. Опаа, те били пътни полицаи.
  - Какво щеше да стане, ако бяхме се възползвали от предимството си?
Епа нищо - ама си гу мисла наум, да не ги дразна. Тама има место да се разминат две коли, те набиа спирачки, куги азе бях пред камиона. Бих могъл да бъда нагъл, да им кажа да си спрат колата срещу намиона и азе да минавам между них на предна и на задна цела вечер, ма нейсе.
 - На заявкя ли бързаше
 - Не - викам - белким оценят чесността ми, и май се получава - не можах да прецена дължината на тоя гулем камион.
 Они се заядат за ено талонче от предишния технически преглед, останало у тевтерчето ми с документи, ма азе им показвам стикера, и рова у ена папка за новио документ за технически преглед. И они пишат нещо си некъде, ма нефинансово де. Па на уличната ламба ги запомням лицата им, защото ми е важно. Вече де ги срешна у градо, дако и са цивилни, еле с жените си, еле с дечоре, ще ги поздравява. Се некой ден ще ми отговорът на поздрава, се некой ден ще почнат да си мислат, че сме познати.
  След около 40 минути веке съм на Високите, и още не съм изгасил двигателя, излиза рум сървис у моя район, и се натискам. Азе не са гнусъ от никаква работа, и многу е любимото ми число. Може портфейля ми да не може да се прегъва - нема значение, продължавам да лапам. Ората сакат три двулитровки Ариана инекакви такива картовени люспи със сол, ма ако имало, и с подарък унутре. Засилям се къде магазин Лазаров, ма он се пада на широка улица, четри ленти в опщо двете посоки, ма е на вътрешната страна на десен завой а тама е неколтурно да си остава колицата. Правя обратен вираж къде получателете, като мимоходом преебавам двете непрекъснати хоризонтална маркировка. Куги излазям с бириците у найлонка и тия картовените люспи гуляяям пакет ма без подаръци - с подаръците свършили. Па зех гуляяям пакет, щото имаше и по-манки, ма клиента да е казал каков. У те такива случаи пазарувам гулеми еле скъпи, в полза на търговеца. Куги уляза некой ден да ми счупи банкнота, он повни, и нема да рече немам. А преди магазиня у двете посоки има тараби, ма дълги. Тама момиченцата преминават промушвайки се на местото на ена липсваща вертикална пръчка, а мунченцата, изотгоре. па азе са префърлям между две, защото тама е по-ниско и съответно по-невероятно да си притиснеш мъдо о тръбите на тарабите, ебаси. Баш у тоя момент ду мицу, между мене и негу, спира патрулка със снет джам. Тоя зади волатна ми прави с левата с два пръста знак V. Свитите пръсти са къде него. За несведущите, у казармата тава е знак от старо куче къде новобрънец. Ще рече да запалиш цигара от своите, и да я сложиш между пръстите му с филтъра къде него, старото да пуши. Азе бих могъл да почерпа полицай цигара, ма не по тоя начин унизителен за мене, ебаси. Друго тава V би могло да означава Виктория, знака на победата, еле венсаремос. Обаче тава венсаремоса май се изговаряше бвенсаремос, а еба ли гу ка се пише, азе съм прос делиормански бакшиш- Ма тия двете последни не се връзват със сетуацията на пътната обстановка. Наближавам и гу пузнавам, а он ми вика:
 - Цоне, вече второ нарушение тази вечер!
Лошееее, лоше е пътни полицаи да се обръщат към бакшиша поименно.
 - Па ду куга сте на смяна - викам - мунчета - да я проспа на некой паркинг най-добре.
 А они се смеят па заминават. Нема лошо, бакшишът може да има фенове на шофирането си, на познанията по устройство на автомобила, по начина на лапане на заяфки, на лафовете си.
 Па те да бяха видели ка завих в обратна посока преди манко.
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #8 -: Февруари 07, 2013, 11:06:51 »
Tава ма подсети за една история от соца. От 1977г. Значи тугава 5 лева бяха многу пари. С толкова можеше да улезеш у секи рестуран. Азе 79-83г. с пет лева улазях у рестуран Евксиноград с гаджето си и едехме куту гладни студенти. И излазях с ресто. А мешаната скара тама бе един път - ена гулема препълнена чине с пържени картофки, кебапче, кърначе, шишче и пържола. Освен тава през социализъма еротика, порно, проституция немаше. Официялно.
Та действието се развива у Шумен. Издъниха се четири старци. Тримата си имали бабички, а четвъртия - не. Та се сбирали на седмичния каруцарски белот на негуф терен. Значи претставете си в петък вечер сички са налице около квадратна маса на средата на празен хол. Завесите са спуснати, по диагонал на масата два пепелника, по другия диагонал два лампиона. В уречения час иде сервитьорка от близкия рестуран, заключва апартамента отвътре и се съблича у коридора и играта може да започне. Сервитьорката прави кафе леблебия на кой сака, опразва пепелниците, носи бирица на кой сака от ладилника на домакина на магазинна цена 23 стотинки. Понекугаш некой пипва сервитьорката за кадем, да му тръгне картата. След определен брой игри си онвадят, куту падналата двойка плаща на сервитьорката пет лева.
Издънката била, че она е гола.
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #9 -: Юли 12, 2013, 02:11:37 »
Те тука има ена жена, де оди с черни дреи и забрадка. ма е забрадена досущ както калугерките, така от двете страни на лицето горе с прегъфка. И с тежки кундури, и черната й фуста е почти до земи. И е с очила, а очите й са сини и манко поизбелели, куту на многу стар чувек. Ама зиме, лете - се така. она е силно вярваща православна ристиенка и рабиня божия. Па преди пулувин година ми вика, че давали манастире ей тъй, на. И да сме идели у некой, да посрещаме госке и те така. Па азе се опитах да си представа аз и нея у манастир, ма не стана. Иначе секакви фантазии ми се удават, и жени са ми гу казвали. Па тая сутрин разбрах от жена ми, че и на нея е говорила, та те така. Жената има син аутист, и моя манкия е аутист, ма са съфсем различни. Нейният е къде 47 - 50 годишен. Сал че он казва за нея че не му е майка, а леличка. А бакшишите казват - майка му е. Той води предимно нощен начин на живот и азе съм го именувал Събирачът на фасове. Еднаж си фърлих фаса, що зех заяфка за текси и тава беше доста гулем, от LM 100 фас. И у момента, който го настъпвах, он се протягаше да гу земе. Косата ми се изправи при мисълта, че тоя чувек би шкял да ми лапне фаса и да попуши. Дадох му ена цигара и отпраших с колицата си, а бакшиша отзаде рече по радиото - правилно, кулега. И така се издигнах у очите на оня бакшиш, а по късно и по други поводи и у очите на други, и те така си фписва чувек у колектив. По-рано Събирачът на фасове сутрин рано метеше пред един магазин Галатея и правеше оборка за ена кутия цигари от най-ефтините, ма вече не. Та Събирачът на фасове понекогаж си иска цигара, ма незнайно защо ми вика Венци. А може би на сички вика така. И си сака ненатрапливо, он е простодушен и наивен куту манко дете, и казва - Чичо Венци, ще ми дадеш ли една цигарка. Ма напоследък не сака. Лазда некой бакшиш му се е карал ли, що ли.
 Една вечер тая жена ми говори от бордюра нейни си рабути, и ми дума - Цоне, ти си гулям чувек. Аз престанах полека лека да я слушам, що в мислите си отплувах къде Малък гулям чувек, а он изебаваше три жени, и трите сестри. А опстановката ич не се връзваше. Накрая чух сал тая жена куту каза "Ангел небесен да те води, накъдето искаш, накъдето пожелаеш!"
А по късно, къде пет шес часа воза едно мунче, турчин. Много въспитано и ентелегентно, религиозен мюсулманин и член на ученически съвет некакъв. Даже единия път га съм гу возил, отвадяше у Софето на такава сбирка на представители на ученически съвети. Те сега мюсулманите постът и одът у джамията, в 21 часа трябва да са тама. Та у тоя случай па азе го воза към дома му. Къщата е гулема, досами трутуара и отпреде са родителите му - едри ора. Макя му се подпряла с двете длани нади бастун, а нади дланите, брадата си. А баща му става тежко и идва при мене, он е към моя джам и азе съм гу снел.
Понекогаш ми идват идиотски идеи, и те затова имам фенове среди бакшишите и сред диспечерките. Както когато ена сутрин ядях банички, и срещу мене иде съседката с две кучета, а азе и рекох, че куту жена с две кучета може да бъде разпната от двете, а некой бакшиш да се възползва от безпомошното й състояние и да я оноди. Па това е пенционирана даскалица по БЕЛ и директор на селско начално училище, та не схвана комплимента ми и казала на мъжа си, па он на жена ми, и стана дълга и широка. Та на турчина му казвам, ама с най сериозен и благочестив глас, и съм искрен, да гу еба
  - Господине - викам, - отгледали сте добър син. Ангел небесен да го води накъдето поиска, накъдето пожелае!
 И чувекът ми дава десетара, и казва да остане! което на езика на турците ще рече, че не си сака рестото.
 Дууу, жено! Ето къде бил ключът къде сто процента бакшиш. А азе две годин пожелавам лек ден, приятна вечер, приятно прекарване за стотинки бакшиш.


  Лек ден, оважаеми пустиняци! Ангел небесен да ви води накъдето поискате, накъдето пожелаете.
Активен

masok

  • Гостенин
Re:Цони и неговите истории!!!
« Reply #10 -: Август 03, 2013, 12:36:45 »
Те тука има ена жена, де оди с черни дреи и забрадка. ма е забрадена досущ както калугерките, така от двете страни на лицето горе с прегъфка. И с тежки кундури, и черната й фуста е почти до земи. И е с очила, а очите й са сини и манко поизбелели, куту на многу стар чувек. Ама зиме, лете - се така. она е силно вярваща православна ристиенка и рабиня божия. Па преди пулувин година ми вика, че давали манастире ей тъй, на. И да сме идели у некой, да посрещаме госке и те така. Па азе се опитах да си представа аз и нея у манастир, ма не стана. Иначе секакви фантазии ми се удават, и жени са ми гу казвали. Па тая сутрин разбрах от жена ми, че и на нея е говорила, та те така. Жената има син аутист, и моя манкия е аутист, ма са съфсем различни. Нейният е къде 47 - 50 годишен. Сал че он казва за нея че не му е майка, а леличка. А бакшишите казват - майка му е. Той води предимно нощен начин на живот и азе съм го именувал Събирачът на фасове. Еднаж си фърлих фаса, що зех заяфка за текси и тава беше доста гулем, от LM 100 фас. И у момента, който го настъпвах, он се протягаше да гу земе. Косата ми се изправи при мисълта, че тоя чувек би шкял да ми лапне фаса и да попуши. Дадох му ена цигара и отпраших с колицата си, а бакшиша отзаде рече по радиото - правилно, кулега. И така се издигнах у очите на оня бакшиш, а по късно и по други поводи и у очите на други, и те така си фписва чувек у колектив. По-рано Събирачът на фасове сутрин рано метеше пред един магазин Галатея и правеше оборка за ена кутия цигари от най-ефтините, ма вече не. Та Събирачът на фасове понекогаж си иска цигара, ма незнайно защо ми вика Венци. А може би на сички вика така. И си сака ненатрапливо, он е простодушен и наивен куту манко дете, и казва - Чичо Венци, ще ми дадеш ли една цигарка. Ма напоследък не сака. Лазда некой бакшиш му се е карал ли, що ли.
 Една вечер тая жена ми говори от бордюра нейни си рабути, и ми дума - Цоне, ти си гулям чувек. Аз престанах полека лека да я слушам, що в мислите си отплувах къде Малък гулям чувек, а он изебаваше три жени, и трите сестри. А опстановката ич не се връзваше. Накрая чух сал тая жена куту каза "Ангел небесен да те води, накъдето искаш, накъдето пожелаеш!"
А по късно, къде пет шес часа воза едно мунче, турчин. Много въспитано и ентелегентно, религиозен мюсулманин и член на ученически съвет некакъв. Даже единия път га съм гу возил, отвадяше у Софето на такава сбирка на представители на ученически съвети. Те сега мюсулманите постът и одът у джамията, в 21 часа трябва да са тама. Та у тоя случай па азе го воза към дома му. Къщата е гулема, досами трутуара и отпреде са родителите му - едри ора. Макя му се подпряла с двете длани нади бастун, а нади дланите, брадата си. А баща му става тежко и идва при мене, он е към моя джам и азе съм гу снел.
Понекогаш ми идват идиотски идеи, и те затова имам фенове среди бакшишите и сред диспечерките. Както когато ена сутрин ядях банички, и срещу мене иде съседката с две кучета, а азе и рекох, че куту жена с две кучета може да бъде разпната от двете, а некой бакшиш да се възползва от безпомошното й състояние и да я оноди. Па това е пенционирана даскалица по БЕЛ и директор на селско начално училище, та не схвана комплимента ми и казала на мъжа си, па он на жена ми, и стана дълга и широка. Та на турчина му казвам, ама с най сериозен и благочестив глас, и съм искрен, да гу еба
  - Господине - викам, - отгледали сте добър син. Ангел небесен да го води накъдето поиска, накъдето пожелае!
 И чувекът ми дава десетара, и казва да остане! което на езика на турците ще рече, че не си сака рестото.
 Дууу, жено! Ето къде бил ключът къде сто процента бакшиш. А азе две годин пожелавам лек ден, приятна вечер, приятно прекарване за стотинки бакшиш.


  Лек ден, оважаеми пустиняци! Ангел небесен да ви води накъдето поискате, накъдето пожелаете.

Активен
 

Страницата е създадена за 0.821 секунди с 23 запитвания.