Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Расказете на Дивчо  (Прочетена 3595 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дивчо

  • Гостенин
Расказете на Дивчо
« -: Август 03, 2012, 09:57:05 »
Хайка за чакали

Побелели от свирепата дневнa жега, скалите в каньона на Поломието излъчват нощем светлина, по - ярка от лунната. Призрачна, фосфорна светлина,  която прави фигурите  почти видими, защото  размива сенките.  Особено  сенки, които се движат - като чакалите или нощните крадци, затова и двата вида отбягват такива летни нощи.
Както и прелюбодейците, но колко такива може да има в едно малко, обезлюдяващо селце?

Повечето му оредяли жители бяха като всички други в такива села - трудно подвижни, с по един - два бастуна, с които си помагаха да докретат до единственото малко магазинче за хляб или цигари.
Много по - младата от тях собственичка на магазинчето имаше откровено хищно изражение, но беше и достатъчно съобразителна да сложи три маси и столове пред него, за да могат да поседнат старците, да съберат сили за обратният път към къщи, да изпият по една бира или нещо газирано.
Другите редовни посетители на магазинчето бяха онези, които все още нямаха бастуни, но нямаха и работа – наливаха се с бира от сутринта, обсъждаха селото и подхвърляха мъжки закачки към магазинерката, в  които тя се включваше подходящо.
За част от тези посетители единственият източник на средства за тази бира бяха нощните набези по селото - всичко откраднато можеш да продадеш на подходяща цена, дори и електромотора на помпата от кладенеца на баща си...
Останалите мъже в селото бяха заети с техни си работи -  по лозе с магарето и каручката, по двора или около животните, почти униформени в избелелите си от пране сини дочени дрехи, останали от едно време.
И внуците вече не им гостуваха през тези лета – как да гледаш малко дете на такова място? С какво да го нахраниш, с какво да го забавляваш, с какво на доктор да го заведеш, ако не дай си, Боже..? А и сили нямаха вече.

По - добре в селото бяха само няколкото все още ненапуснали го мъже на средна възраст, които работеха при местният арендатор на селското землище - човек стегнат, твърд, работлив и с вкус към парите, чието семейство живееше в близкият град. Работата беше много – полска работа, целогодишна, но и той плащаше добре.
Беше построил къща в селото, понякога оставаше в нея, понякога семейството му идваше за някой ден, а когато той отсъстваше - идваше човек от работниците всеки ден да храни кучетата. Красиви и невероятно зли добермани, само собственикът им можеше да се доближи до тях, а понякога ги разхождаше в селото и по полето на здрави, строги поводи. Мрачен, заможен човек, имаше му селото и уважението, и страха.
Работникът, който най - често хранеше кучетата в отсъствие на собственика (а и те му бяха посвикнали), беше мъж на магазинерката. Нямаха деца, живееха сами и селска тайна беше, че тя дава мило и драго да се махнат от това село, но работа по градовете така и не намираха, а все пак изкарваха хлябa си и в селото.

Лятото си течеше, крадците си шетаха, чакалите виеха по цяла нощ и влизаха чак в центъра на селото.  Понякога някой гръмваше с пушка по тях, но с тая напаст оправия има ли?.. Много бяха и още повече ставаха, страх и от кучета вече нямаха, напротив - кучетата се криеха от тях в заградените дворове, а където беше поразградено - то не остана домашно животно неизядено, до което чакалите се бяха добрали.
Така вървеше лятото, докато един ден магазина остана затворен, а магазинерката я намериха по - късно същият ден, цялата нахапана и разкъсана във върбите до реката. Мъртва.

Следствието по случая беше кратко, а заключението – очевидно: нападение на чакали със смъртен изход.
Следите около трупа говореха за това – ясно личаха отпечатъци от лапи, нокти и борба, а следите и пораженията по самото тяло бяха недвусмислени...Това го казаха  криминалистите, а от аутопсията само добавиха, че жената към момента на смъртта си  била бременна, което само усили трагедията, защото семейството нямаше деца...
Имаше и въпроси без отговор, например защо магазинерката не е викала? Нощта е тиха, старците спят леко – все някой ще чуе... Или например защо тялото е разкъсано, но не е наядено? Нали са все гладни тия зверове? Но въпросите бяха с половин глас, както когато нещата са ясни, та нямаше особен смисъл и последствия от тях.

Тогава започна хайката за чакали.

В нея се включи всеки от селото, годен да носи оръжие или притежаващ такова. В подобни случаи няма какво друго да се направи, а и защо да се чака следваща трагедия?
Разбира се, местният арендатор участваше в хайките и ги предвождаше неуморно – със скъпото си оръжие, джипове и кучета, с цел да прогони тази напаст от землището, да се освободят хората от този ужас и страх, да мирне това село...
Най - атрактивни бяха нощните хайки (чакалът е нощно животно) – с фарове, с нощна оптика, засади и преследвания... Неголемият брой отстреляни животни  правеше резултатът съмнителен, но гонката на чакалите и терорът над тях беше жесток и продължителен, не по - малко от месец, че и повече. Очисти се селото, не слизаха вече чакалите нощем в него, престанаха и белите по дворовете. Чуваше се понякога единичен лай на чакал горе, по високото, но поне не хорово.

И тогава намериха изяден арендатора. Намериха го на един полски, запустял път в нивите, джипът му спрян до някакви храсти, вратата отворена, кучетата му - в каросерията на джипа, вързани, а оръжието му - вътре в кабината. Вероятно е слязъл за малко, там са го атакували чакалите, той - без оръжие, кучетата - вързани в каросерията, не са могли да му помогнат. Това казаха криминалистите, а казали и това, че било по - ужасно от предишният път, защото не било само нахапано, ами и ядено...

Селцето замря.
 
В такива случай каквото и да кажеш, каквото и да премълчиш - все неуместно излиза. Хайките също замряха (то и нямаше кой повече да ги предвожда). Работници на арендатора  останаха без работа, защото нямаше повече нито кой да ги ръководи, нито кой да им плаща. Мъжът на магазинерката нямаше какво друго да прави, освен да започне да отваря тяхното магазинче - на старците все пак хляб им трябва, а и смазан от тази тройна трагедия къде да ходи вече...

Полека - лека тръгнаха пак старците с бастуните, чакалите се бяха поотдръпнали, не се чуваха толкова, крадците пак тръгнаха по техните си работи, пияниците пак започнаха да се събират пред магазинчето, то малко неудобно след станалото, ама...за Бог да прости.
И тогава един от тях, очевидно пиян до козирката и извън контрол, а може би  търсейки облекчение, казал: „Абе знам аз какво стана с магазинерката...”!

На пиянски бръщолевения никой не обръща сериозно внимание, но казаното от него било толкова потресаващо, че останалата част от компанията изтрезняла...
Бил се напил оная нощ и отишъл на реката да се наплиска, да полегне на хлад. Полегнал, че и заспал, но го събудила врява някаква. Огледал се наоколо и в нощната светлина видял арендатора да държи здраво магазинерката, едната му ръка - през устата и, а кучетата му налитали по нея и  я ръфали, явно ги бил насъскал. По неговите думи - те налитат, а той им я подава...

После нещата взеха да си идват на мястото...Чу се, че и други ги били виждали двамата по нощите, пак на това място, та бременността и явно не е била случайна. Имаше логика и в подхвърленото, че тя се е опитвала да го изнудва с тази бременност, а той нито искал да става за резил, нито семейството и имотът му да бъдат разбити. Не беше ясно само защо е избрал такъв гнусен начин, но пък чакалите са били най - естественият възможен обвиняем и вероятно затова...Поредният пияница подхвърлил, че чакалите са му го върнали и за магазинерката, и за хайките, но кой обръща внимание на пиянски приказки?.. А и не може чакалите да са чак дотам умни!

Доберманите бяха избити, магазинчето затвори, а собственикът му се запиля нанякъде - нямаше дори на кого да мъсти. Полето опустя, чакалите не се чуваха вече и всичко стана различно.
Само светлината остана същата - призрачна, фосфорна светлина,  която прави фигурите  почти видими.
« Последно редактиранье: Август 05, 2012, 06:43:35 от Дивчо »
Активен

apostolicia

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #1 -: Август 03, 2012, 10:43:13 »
Мнооооооооооого добре! Поздравления!
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #2 -: Август 03, 2012, 10:45:06 »
стегнато и без излишни емоции-добре ;)
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #3 -: Август 04, 2012, 11:30:44 »
  guruДивчо!Има ги текиви работи по нашиа край.
Активен

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #4 -: Август 04, 2012, 11:55:30 »
Добре! Ама верно добре, само че таа трагедия у изнемощелиа северозапад некак си ме обезнадеждава и да ти кажем, Дивчо, ако и следващия е с подобен дух, че го прескочим ;)
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Дивчо

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #5 -: Август 04, 2012, 01:53:18 »
 С благодарност към Веко (надарен свише брилянтен разказвач!) и извинения към Черногледец Храбър (няма вече...).
Знам, че темата е гадна и не предизвиква оптимиъзъм,но...има и такива работи в живота, както казва Веко.

И едно уточнение и за двамата, което - за наше общо съжаление - не променя нещата и надали ще ни успокои, но тъй като СЗ ни е обща болна тема...
Местата с името Поломие в БГ са две - в СЗ и СИ БГ. Сцените в описаните измислени събития се развиват в каньон, а такъв около р. Лом в СЗ БГ няма...

Още веднаж - благодаря ви, както и на всички останали, които ме окуражават.
« Последно редактиранье: Август 04, 2012, 05:36:24 от Дивчо »
Активен

Дивчо

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #6 -: Август 05, 2012, 06:40:36 »
Изневера

Старците беа вече над сеемдесе годин, бъбреме си един ден с деда ми мъшки рабути, я бе поотфръкнал вече, та моаше свичко а си бъбреме. И го питам кво е било по ньино време с тънката час, поодвале ли са така, странично манко?.. Имало лиа сгодни булки тогива и вопще кви са ги връшиле...
А он вика: „ – Амале, ти си не сакаш! Шашув ли си ти бе, ели баба си не знаеш? Па она че ме усмръти ако такова чуе, я не съм смеял да кимнем настран!..”

Мирвааме манко и он донажда: „ – Случи се един път, оно не че саа случило де, ма излезна такава приказка за мене и една от горнята маала, но орска уста - куту мокър пенджер, затварянье нема. И баба ти чула... Кога се я прибра дома – ку щеш вервай, таа ми тури ножа на гушата и щеше а ме закоя! Ете, не съм смеял отпослем и да помислим, еле па да кимнем...”.

Неколко дена по таа приказка седиме с баба и е питам  верно ли му е турала ножа на гушата?  А баба вика: „ – Па верно та, мене он за резил немаа ме прави, ората да ни разнасат – че му отрежем вратъ куто на пиле!”.
Па мирваме манко и она донажда (ама видим, че има сме у очите и): „ – Сине, че ти кажем нещо, ма немаа му казваш, нели?!”.
„ Нема бабо” – викам я.
„ – Тури му я ножа, сине, ама беше откъде тъпото...”.

Каде ги съга тиа жени...
« Последно редактиранье: Август 06, 2012, 12:19:50 от Дивчо »
Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #7 -: Август 05, 2012, 07:22:53 »
 А така!Пущай си тиа работи у твойтъ си темъ,щото съ млого добри! guru
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #8 -: Август 05, 2012, 10:15:10 »
....и на мене ама могу ми аресааа,давай така! guru
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Малък Шемет

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #9 -: Август 05, 2012, 11:41:18 »
Изневера

Старците беа вече над сеемдесе годин, бъбреме си един ден с деда ми мъшки рабути, я бе поотфръкнал вече, та моаше свичко а си бъбреме. И го питам кво е било по ньино време с тънката час, поодвале ли са така, странично манко?.. Имало лиа сгодни булки тогива и вопще кви са ги връшиле...
А он вика: „ – Амале, ти си не сакаш! Шашув ли си ти бе, ели баба си не знаеш? Па она че ме усмръти ако такова чуе, я не съм смеял да кимнем настран!..”

Мирвааме манко и он донажда: „ – Случи се един път, оно не че саа случило де, ма излезна те такава приказка за мене и една от горнята маала, но орска уста - куту мокър пенджер, затварянье нема. И баба ти чула... Кога се я прибра дома – ку щеш вервай, таа ми тури ножа на гушата и щеше а ме закоя! Ете, не съм смеял отпослем и да помислим, еле па да кимнем...”.

Неколко дена по таа приказка седиме с баба и е питам  верно ли му е турала ножа на гушата?  А баба вика: „ – Па верно та, мене он за резил немаа ме прави, ората да ни разнасат – че му отрежем вратъ куто на пиле!”.
Па мирваме манко и она донажда (ама видим, че има сме у очите и): „ – Сине, че ти кажем нещо, ма немаа му казваш, нели?!”.
„ Нема бабо” – викам я.
„ – Тури му я ножа, сине, ама беше откъде тъпото...”.

Каде ги съга тиа жени...


Доооброоооо  thanks thanks
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #10 -: Август 06, 2012, 07:50:16 »
Много, много истински! thanks thanks cv Благодарско, Дивчо! Правилни ли са подозренията ми, че имаш още много готови разкази, но ни даваш на "час по лъжичка"? ;) :)
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Дивчо

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #11 -: Август 06, 2012, 06:00:25 »
Много, много истински! thanks thanks cv Благодарско, Дивчо! Правилни ли са подозренията ми, че имаш още много готови разкази, но ни даваш на "час по лъжичка"? ;) :)

Кумичке, за съжаление (всъщност защо пък за съжаление?..) е тъкмо обратното - нямам си нито един готов разказ, просто сядам и пиша. Затова вероятно излизат такива пресни и нефтасали.. :smeeeh:
Активен

Дивчо

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #12 -: Август 07, 2012, 10:32:56 »
За Веко (он си знаа що)

Неа куче куту куче
 
Надзрел съм у бТВ. Връви репортаж за просията. Он показва, че едно а да просиш за тебе си, друго а да го праиш по поръчка, некой да те тури на добро место, ти да му плащаш за тава и така нататика...Тава сички го знааме. И кво от тава?..
Ми нищо. Те на тава съга му викаме предприемчивос – един да го измисли, па друг да го праи. Оня, каде го а измислил – печели (еле па ако моа прибере парите!).

Па съм у бТВ. Дават за наркотиците. Па нищо различно – оня, каде го а измислил, прибира парите. Ма некой умрел я да станем богат – ща ме брига, къде викат сръбете, нали на мене ми е добро!

Кво и да мотрим – све така... И си мислим – що така, връмугу?!

Мани тава, ами си мислим за ората, къде а връшат таа рабута – и просиата, и тръговиата, и крадньенето (що тава си е рабута!)...
Тава да просиш  – оно требе да ти е по-добро и от социални помащи, и ут свичко друго, що от социални помащи кво фащаш? Неко а те нарани и напои, да преспиш тама, ама пари нема а ти даде, а они си требват, дако си наранен и напоен...
И кво праиме сас сичките тиа, къде са вече свикнале те тава да им е живота?  И не говорим само за пройсаците, що они са манка час от сичките, къде от горньото живеат. Да не кажем голема дума, ама понекогиш си мислим, че тава е станало нациунален спорт! И глеам – убово спортуваме, на сички нива!..

Едно паметно мунче ограбваше пощенски клонове, и бая годин не можаа да го уловат. Що не съ могли ле? Па що е бил паметен и майстор у ньеговата си предприемчивос! Налундзен у тренировачно ублекло (екип му викат), на колана с мининка чантичка, колко да завре парите и маската у ньеа, влаза маскиран у клона сабалем еднъг слет отваряньето и вика на касиерката „Давай парите!”. И она кво да праи – дава. Он ги прибере, на излазанье свали маската и е завре с парите у чантичката, па ръгне да бега. Ем по-бръже да се маане от тава место, ем ората околовръс ич и не му обращат фнимание – спортува си човека, бега за здраве, текива – млогу... И пощенски клонове – млогу, не знаеш къде че удари и къде да вардиш.

Случи се та го уловиа накраа, после неко и друга годин. Присъдиа го там кво си му а редъ и гу туриа у затвора. Ма нели и ората у затвора имат права съга – он сакал да учи (що паметен) и зел, та са записал да учи за студент, по право. И те така, докъде лежал у затвора – зел, та завръшил више!

Манку преду да излезне от затвора (що му било дошло време вече) у месната Убщина се отворило место за некъф суциялен работник ли било, кво ли, къде требвало да работи със наличниа крименален контигент у таа Убщина. Ма требвало даа с више човека, та назначиле конкурс. И он да земе да кандидатства, от затвора, не бил излезнал още, ма манко му оставало...
И нали щото има права, къф и да е – викнали го и ньего на конкурса. И го питале там при тава ньеговото минало – с къф акъл си а подал документите? А он им рекъл, че не другакъф, а баш такъф куто ньего човек им требва  – човек, къде ем да го има ценза, ем да познава средата и целиа крименален контигент...И го назначиа, ти да видиш!

Таа рабута е от една друга дземлья, не е ут у назе. У назе пръвен щеа го прибиат куту куче, послем щеа го пущат пут гаранциа, он па щеше а утече у бели свет (ебем ти гаранциата), па аку у затвора беа го туриле – кво право, кво ученье и следванье, кво кандидатстванье, та и назначаванье, молим ти се!?  Щеа и ньего да го дадът два – три пъти по бТВ, щеа да кажат що не бил он куче като куче и щеаме да го забувариме после две недельи...

Неа лоше да си куче, ма да знаеш каде да се родиш.




Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #13 -: Август 07, 2012, 04:50:12 »
Може да са пресни, но не мисля, че са нефтасали. Този последния с нещо ми напомни за Алеко и неговите Гоочолу и Доочолу.  :) Благодаря за четивото! cv
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Пустиняка

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4809
  • Капистра - битер Кулчанин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #14 -: Август 07, 2012, 08:35:04 »
Дивчо, бравос за разказете, продължавай в тоо дух  guru
Активен
За глупочата граници нема!
 

Страницата е създадена за 0.385 секунди с 20 запитвания.