Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Расказете на Дивчо  (Прочетена 3582 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дивчо

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #15 -: Август 16, 2012, 06:19:07 »
Парфюм

На излизане никога не пропускаше да си сложи парфюм – дискретен, скъп и отговарящ на собствената и представа за себе си. Знаеше добре кога, къде и как да го употреби. Сменяха се местата, времето, тоалетите, както и вдъхналите нейното ухание, но не и парфюмът – той беше нейна запазена мярка и малцина биха останали безразлични към него.

Не го пропусна и сега, по-скоро по навик, а не защото се налагаше да впечатли някой – човекът, с когото отиваше да се срещне, отдавна беше достатъчно впечатлен и го показваше ясно с непрекъснатото си и настоятелно внимание към нея. Не беше натрапчивото и трудно контролирано внимание на разгонен самец – неговото възпитание, позиция, опит и самоконтрол изключваха такова.
Имаше две неща, които я накараха да не остане безразлична към него, които го различаваха от цялата останала тълпа желаещи...Не толкова външността му (макар че беше забележителна), колкото особеното усещане за контактите му с хората. Беше много сдържан, често изглеждаше студен, нерядко дори отблъскваше другите с това, но понякога неочаквано се включваше в някоя шега, поемаше я в свои ръце, очите му се стопляха и се превръщаше в душата на компанията. Тази бликаща зад всичко останало топлина я привличаше и искаше да я има за себе си.

Беше го наблюдавала отстрани достатъчно, за да разбере, че всички с твърде директен подход или явно демонстрирана готовност биват завинаги забравени от него. Затова избра дискретният, ненатрапчив и ефектен подход на пасивна страна, на скъп парфюм – той може да бъде вдишан и пожелан, оставяйки усещането за инициатива у другия...

Вечерята в неговата вила беше на висотата на Холивудска любовна история, останалите поканени не се появиха (очаквано...), но това нямаше никакво значение, дори напротив! Всичко – и романтичната маса със свещи, и подбраните от него изискани вина в искрящи кристални чаши, и меката топлина на коняка пред камината – водеше и подтикваше към по-нататъшната развръзка, която не закъсня...

Тя не пропускаше и още нещо – преди подобни развръзки да вземе душ. Затова, колкото и да им беше трудно да се откъснат един от друг, помоли за извинение, шеговито поиска от него обещание, че ще я чака и влезе в банята. Забави се доста, за да премахне от себе си всичко, което тя повече не би искала да бъде и да е чиста, за него.
Той я чакаше излегнат на спалнята (разкошен, незавит и нетърпелив мъжки екземпляр), тя се гушна в него още полувлажна и тогава...стана нещо много странно. Прегръдката му се отпусна, той спря да се движи и след няколко секунди взаимна изненада от внезапната промяна той каза доста вцепенено, но ясно „Ти не миришеш на себе си...”.

След нейното удивено и доста удължено „Моля...?” той каза: „Това не си ти. Това не е твоята миризма”.
През зараждащият се в нея бяс тя обясни, че това си е точно тя и не разбира какъв е проблема? Ако има предвид парфюмът – да, той е отмит от взетият душ, но какво от това?
На което той отвърна: „Нищо, освен това, че никак не харесвам миризмата ти сега и ако тя е твоята естествена – то тогава с онзи парфюм ти си ме лъгала... Сега ти не си онова, което аз съм харесал, а нещо съвсем различно, което аз дори не познавам”.

Осъзнавайки жестокото неудобство на ситуацията и това, че моментът е отминал, не и оставаше друго, освен да си тръгне, обидена и едва сдържаща и сълзите, и гневът си. Малко преди тя да излезе от спалнята, той каза:

„ – Знам, че казаното от мен звучи ужасно и те моля за извинение, но съм напълно искрен. Чрез нашите сетива ние възприемаме другите, като не ние командваме сетивата си, а те нас. Ако част от тях бъдат заблудени и открият това – те неминуемо реагират и реакцията обикновенно е негативна и отхвърляща. Нека ти разкажа една ирландска история, която добре илюстрира не само подобен вид заблуди, но и техният резултат.

Съпругата на Питър се споминала. След изтичането на традиционно определеното време за скръб той разбрал, че животът продължава и решил да направи нещо за себе си. Започнал да кара колело, тръгнал на фитнес, посещавал по-често фризьорският салон, премахнал двойната брадичка и някои бръчки с пластична операция, отишъл и на солариум. После решил да подмени и освежи гардеробът си с някои нови, малко по-младежки дрехи, започнал да носи и обувки с по-висок ток...
Няколко месеца след настъпилите промени един ден си казал, че животът наистина продължава и е хубав, така че взел решение на следващата вечер да отиде в един пъб за пръв път след сполетялото го тъжно събитие, да пийне по чаша бира със стари познати, пък – де да знаеш – може и някоя по-млада жена да срещне и да се запознаят...

Не щеш ли – същата нощ умрял.

Отивайки на небето срещнал Господ и се обърнал ядосан към него с думите:

„Господи, защо го направи?! Защо точно сега?! Знаеш, че цял живот работих усърдно, редовно ходех на църква, създадох дом и семейство, отгледахме деца, те пораснаха и тръгнаха по своят път, после жена ми почина и аз за пръв път в живота си имах малко време да направя нещо за себе си, да си поживея, макар и малко... Защо ме прибра точно сега?”

На което Господ отвърнал: „Питър, извинявай, не те познах...”.
« Последно редактиранье: Септември 24, 2012, 11:34:42 от Дивчо »
Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #16 -: Август 16, 2012, 12:06:32 »
 guru
Активен

apostolicia

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #17 -: Август 16, 2012, 01:02:18 »
Много добре! Впечатлена съм!  Проблемите с разочарованието са функция на очакванията, нали  :)
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #18 -: Август 16, 2012, 05:59:09 »
 :punk: ДОбър!!!
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #19 -: Август 16, 2012, 06:31:59 »
Много е добър! thanks Много противоречиви въпроси ми предизвика. :)
... наистина ситуацията
Парфюм
" звучи ужасно...”
Моля за извинение, това си е мое усещане! ;)
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Дивчо

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #20 -: Септември 05, 2012, 08:15:27 »
Ониа лета̀

Кви беа ониа лета, кво беше онава чудо, къде и до съг го повним!?..
И мани тава, дек го повним, ма и чуството повним, и мерисъ, и цветъ на нещата ут тогива и коги се сетим за нещо – па си го преживеем и го осещам същото изнътре…
Не избледнеа тиа спомене, лааса тава е било толку силно, та са е завардило у главата децка некак. А що саа завардило, кога не е било ни важно, ни секи ден да саа пофтарало – не мом да знам.
Понеко път си викам щом саа завардило – па моа даа било важно, ма ни тигива, ни съг го моа оцѐниме. Логома е щело да остане толку силно, ку неа било важно, а?

Лето, жега, пепеяк по джадето, закроти ме баба да легнем да спим слетобеда, а я нѐщем. Легне и она,сирома, с мене у горнята соба, да ме прѝспи с неко прикаска, па почне даа расказва…
Ладовина у собата, бръмкат две – три муи нади назе, мерише на ланшна дуня (останали са пет – шес, нарѐдени връз гардеропа, и малко сушено грозге на весник), баба докъде бъбре тихо прикаската – полека се унесе, спре некаде на по̀лвин дума и за̀спи… Сгушила маа изотзаде, куту лъжица,  крачетата ми – у полата на комбилизона и, памучен и розоф. Нема кво за̀спи горката и спре прикаската – я ритнем надоле колко да и сцепим комбилизона и да е събудим, да разказва още… И така – по неколко пъти.

Или ва̀ли понекогаш, та кога ме кротне да спиме – оно са чуат капките кво громат по ламарината на улука, голема ламарина беше и манко издадена тека по-напреде, да се стича настран къщата и вратньицата на оджака. Тигива не и съдирах комбилизона, що от ониа капки по улука се чуеха тикива магьосани приказки, кви ча баба не знаеше и я ньи слушах, не неа, та я остaвях да дремне…
Меришат ониа дуньи и трева некаква, къде баба слагаше у възглавьето да спиме по-убово, разправат ониа капки за гяволи и таласъме изподи тевни тлакани, па се насуква една свила у черупка от орей, ама магьосана, па едни ко̀нье бръзат натам и навам, па се мерне неко принцеска у неко длъг път, па и разговор зафанеме, а гяволите ни мотрът откъде тлаканата и си говорат нещо, ама и ньините гласове чуем, докъде не заспим…А коги прѐспим, та се събудим – оно целото ми тело̀ озгоре до доле усеща, чеа живо и ликува, и му а толку убово, та ча…не знам кво! Ма не станем, сал викнем силно „Бабо-о-о-о-у!”, а она одговори откъде куфнята „О-хо-о-о-о!”, ма радосно едно такова и весело, та ча я се засмеем у кревата. Па дойде при мене, па ме покани с чаша студена во̀да, да пинем манко, па рече: „А ста̀ни, сине, че съм ти опръжила мѐкици със сиренье, не си ли гладен?”. Кво да не съм ма, бабо, но дете кога спи – най огладнева!

Ели приготви дръвеното корито да ме къпе у оджака, па му турне острани два цепени кръпеьея, да не климне кога го наплъни, па изляе у него два котла жежка слънчева во̀да, па строши у водата две – три я̀йца и приготви ума (сал с яйца и ума ме къпеше у слънчевата вода), па диде до горнята соба що забоварила кръпа ли, чаршаф ли, да ме изсуши после…Докъде се връне – я щипнем из коритото фино̀ гол и се укачим у ореа на двора, та се скутам у шумата – големо, букнало дръво, къде сто годин.
Кога се връне баба с чаршафете – види, че ме нема и почне да ме дири и вика, ама вика – ча у доличката се чуе. Мирвам я горе, у дивата мерис на напечена от слънцето ореова шума, не мъцам, и ми смешно. Па се обади по неко време баба Тудора комшийкята и рече: „А доста зева, е го у ореа горе къде се е скутал!”.
До̀йде баба изподи ореа, види ме къде съм и ме покани с молба и добро да слезнем  – къде ти, мене ми убово горе и свичко ми а на игра! Подлю̀ти се баба, довлече отнекъде големата манара и се прави що че сече ореа – знам я, че нема и си седим горе…
Подфане баба от две стран полите та ги завре у препаската и се въздърпа у ореа – она по мене, я още по-нагоре се качвам, накъде връа, она по мене - я уджа у най-високото, и накраа, що нема накъде повече – стъпнем на най-последниа тъничък четал и се дръжим за една длъга вейка преду мене, къде и пиле не моа да удръжи, ама се крепим! Огъва се оня връ, що тънък, крѐпим се сал колко да не паднем и така – докъде ме улови баба за едната пета и ме слече надоле куту виелица.
За къпаньето после (па куту виелица) нема да разправам, че маа срамота…Да видиш ти кво спи къпано дете, мина̀ло през виелица – ни му приказка требе, ни нищо!..
А кога се събудим и викнем за нея – она па се обади така радосно и весело, та ча я се засмеем у кревата.

Лааса важни са тиа работи, щом ги помниме, а?..

« Последно редактиранье: Септември 05, 2012, 12:09:50 от Дивчо »
Активен

Байо Либен

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2595
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #21 -: Септември 05, 2012, 08:24:55 »
 guru така е дивчо важни са тиа спомени и секи от назе ги повни тиа работи.Иначе аферим за разказа
Активен
яж пи и се весели.
Библията ни учи да обичаме ближния,а Кама-сутра объяснява, как да го правим.

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #22 -: Септември 05, 2012, 08:47:58 »
Убав и истински разказ-чъ ароматите и шувмовете усетих!Хвала! thanks thanks thanks
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Баба Краса

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 436
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #23 -: Септември 05, 2012, 09:21:21 »
Ох! Останах безмълвна. И заболя. Кой събра толкова сладкодумници в този форум?
Активен
Пия ракия рядко, ако е гъсто, кусам го с лъжица.

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #24 -: Септември 05, 2012, 09:36:03 »
Тиа работи не са важни - тиа работи са съставна час на нашта същнос, они са час от едно цело, къде ако ги нема, тава цело че се разпадне. Тиа работи са здравата ни връзка, заради която оцелеваме и до ден днешен. Тиа работи са НИЕ и нема къ да ги нема, щом назе ни има cv Бравос!
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

apostolicia

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #25 -: Септември 05, 2012, 10:51:10 »
Нищо повече не можем да кажем, освен - благодаръ! Благодаръ, че ме сети за тоа мерис на прани с домашен сапун чаршафи, за таа песен на дъждовните капки по пльочката поди капчуко, за шумовете на дръвята до прозорецо... За баба, за дедо, за... мене си! И за оня чемшир на кьошето, каде сестра ми объса, докъде бегаше баба да а не стигне с качамилкята - Благодаръ! thanks
Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #26 -: Септември 05, 2012, 11:22:13 »
 guruНищо друго не моа речъ!
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #27 -: Септември 05, 2012, 01:24:15 »
 guru Право в десетката...!
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

sanda

  • Гостенин
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #28 -: Септември 05, 2012, 02:55:38 »
 guru guru guru guru guru
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Расказете на Дивчо
« Reply #29 -: Септември 06, 2012, 11:33:55 »
 cv thanks И не само ги помним, но и преповтаряме, преповтаряме - с деца и внуци. Може и да не се повтарят ситуациите, но в същността си са еднакви. :) thanks
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка
 

Страницата е създадена за 0.112 секунди с 22 запитвания.