Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: На госке на Кумичката  (Прочетена 3128 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
На госке на Кумичката
« -: Август 09, 2012, 05:37:11 »
Полет над кукувиче гнездо в Бг

     Съществуват Човеци, които минават през живота ни като звезди. Не, падащи, а самостойно светещи. Не знам защо се сещам за него. Случва се просто ей, така... Хората с главно „Ч” са изчезващ вид. Жалко! Трябва да ги впишем в Червената книга и да ги пазим... Всеотдайни, раздаващи се, знаещи и можещи. И луди, толкова луди, че грабват съзнанието ти с нестандатността си в поведение, мислене и отношение към света. Щом мислиш различно, държиш се различно от очакванията на света, щом имаш различна духовност – веднага ти се лепва етикет, като шопа - „Те, такова животно нема!” Нема, нема, ама има! Но стават все по – малко и по – малко. И никой не ги вижда като белоглави орли или ... бели лястовици... И обикновено за тях се казва „Да не са в къщата ти!”

    Главен лекар в една клиника, в която никой не иска да попада и всеки я заобикаля отдалеч. „Лудите! Лудите са там!” Каква обида и какво клеймо! Лудите, луд, ненормален, изперкал... Затворени далеч от  хармонично развитото общество, от нормалните хора...

Часът е 10.00 сутринта, денят е 21ви Май, Ден на Майския Театрален фестивал в болницата. 10 нормални човека спираме с две коли пред клиниката. Никой не казва, но в погледа на всеки се прокрадва страх и притеснение. Къде отиваме? Какво ще срещнем и ще видим? Все пак там са хора отхвърлени от обществото?! Луди, наркомани, алкохолици... А ние сме от онзи безкрайно нормален вид, вписващ се в общите норми на поведение. Това посещение е част от обучение и нямаме право да клинчим и недоволстваме. Трябва да прекараме цял един ден там, сред тях... Посреща ни една лекарка и ни представя програмата за деня. Първо ще разгледаме цялата клиника, доколкото е възможно, защото тя е огромна. После ще се срещнем с главния лекар, шефа – както го наричат всички, след това свободна програма из клиниката в различните творчески ателиета и от 14. 00 ч. ще гледаме постановката „Двамата веронци” на Шекспир на театралната трупа към болницата. И тръгнахме...

    Лекарката бе наш гид, развеждаше ни обясняваше ни и всяко нейно второ изречение започваше с „шефът” – шефът това, шефът онова... Леле, какъв ли властник и грандоман стои зад този шеф! А самата клиника е организирана като напълно самостоятелно градче, общност. Градинки, магазини, клубове по интереси. Единствено и само най – тежкото отделение бе с решетки на прозорците и изглежда като затвор. Но нали в една общност трябва да има и затвор!? - за непослушните, за нестандартните и инакомислещите. После дойде времето за срещата с Него, шефът. Въведоха ни в един огромен кабинет, дълъг поне 15 м., с две входящи врати. В едната част бе Неговото бюро, а зад гърба му стелажи до тавана, претрупани с прашасали книги. В другия край има кът за посрещане на гости. Усещането, когато влезеш в този кабинет за пръв път, е като че влизаш в изоставен от собствениците си дом – все едно нещо ги е изплашило и са хукнали през глава да бягат, всеки оставяйки дейността си наполовина. Обясниха ни, че Шефът е забранил да се пипа и подрежда в кабинета му. Само чистачка от време на време. Минаха около 10 минути, бяхме седнали около малката масичка в мълчание и само от време на време някой тихичко отронваше думичка, нямаща нищо общо със случващото се около нас. В един момент вратата се отвори с гръм и в кабинета влетя един „луд”. Луд като вид в нормалното ни общество. На раменете му бе наметнат халат, който се развяваше от енергичния му ход. Косата му бе разпиляна и всеки косъм бе със собствено мнение - точно като на Анщайн. Или Рендъл Патрик Макмърфи... Сякаш му бе приложена електрошокова терапия. Ние седяхме в единия край на кабинета, плахи и несигурни. Той влетя от другата страна и с трясък се настани на бюрото си. Между нас имаше 15 м. защитно пространство. Огледа ни за секунди над очилата си, поздрави ни и ... тогава се усмихна. Широка ведра истинска усмивка.
-   Здравейте, Колеги! Елате! Елате насам... по – близо, за да се чуваме. – Гласът му бе пронизващ и дълбок, неприемащ откази и възражения. А колеги защото ровим в човешките души, но от различен ъгъл – той медицински, ние социален.
Все още плахо и притеснено, ние се преместихме с 1 метър към него. И отново се чу вече по настоятелно:
-   Елате, де! Ето тук до мен! Какво сте се вързали за тези столчета?! Качество на примитивните организми е да се привързват към средата си.

Тези думи отекнаха като взрив в огромния кабинет. Не мога да опиша реакцията ни! Изправихме се като един и тръгнахме смело към него.  Кой ще посмее да не се премести?!?! Кой ще си признае, че е примитивен?!?! Тези думи събориха всички бариери, отрязаха като със скалпел язвите на притесненията и съмненията ни. И тези думи оставиха дълбок отпечатък в моето съзнание. Знаех, че този човек никога няма да го забравя! Не помня какви точно конкретни дълбокомислени професионални въпроси обсъждахме. Знам, че този Човек промени мисленето ми, отношението ми към света. С една среща от 1 час!

    После продължихме с обиколката из клиниката и в някакъв момент се чу стържещ рев на потегляща кола. Всички погледнахме към водещата ни лекарка. В очите и видяхме паника и ужас. Тя ни огледа като кокошка пилците си и започна да крещи:
-   Пазете се! Пазете се! Шефът тръгва! – огледа се и се опита да ни защити като ни обгърне с ръце на безопасно място. После обърна глава по посока на ревящия мотор. И ние обърнахме глави натам...  Един стар очукан московец даде на задна, за да маневрира и навлезе в една от градинките със задните си гуми. После с ряз потегли по алеите, профуча покрай нас и изчезна...

    Съществуват Човеци, които минават през живота ни в полет. Без да се поддадат на Системата да ги докосне. Полет... Полет над света, над кукувичето гнездо... Без да осъзнават какво означава за нас срещата ни с тях. А може би, така е и по – добре...?

http://www.blitz.bg/article/28635 - и това е реалният герой. :)
« Последно редактиранье: Август 13, 2012, 04:26:52 от кумичката »
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

apostolicia

  • Гостенин
Re:На госке на Кумичката
« Reply #1 -: Август 10, 2012, 08:42:40 »
Обожавам такива ора, проблемо а, че са редкос. Много добър раскас.

Та сега и тебе да те питам - ... абе кво ша ви питам, девет дена се мъча да раздела на Черногледца у отделни теми - сега ви опраих, че сте ми на сгода с Бай Либен.
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:На госке на Кумичката
« Reply #2 -: Септември 06, 2012, 11:39:09 »
Ето една мозъчна цвъчка от мен по случай празника. ----

Безглаголно съществуване

Територия с история,
народност със родина.
Реки и планини,
море и низини.

Величие и личие
във крепости, колони.
Победи във възход
и робство във хомот.

Боляри и свинари,
царе и патриарси.
Еничари с синджири
и четници - войници.

Будители – бранители
след мрака – светлина.
Приятели – предатели,
куршуми, бесилА.

Поети – възродители,
смърт и свобода.
Писатели – мечтатели
във свят на красота!
........................................................................
Милиция, полиция,
чалгия с силикон.
Министрите – грабители,
плебеите – дарители.
Безмълвие, бездремие,
безредност, безхаберие.
Бездарност, безграмотност,
безкрайност и безбожност.
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:На госке на Кумичката
« Reply #3 -: Септември 06, 2012, 12:44:04 »
добро е,има попадения ;)
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:На госке на Кумичката
« Reply #4 -: Септември 30, 2012, 10:38:41 »
Заповядайте на неделно сутрешно кафе, с бисквитки и сладко! ::) ;)

Лебедовата песен на Хаджията

На паркинга зад читалището бе спрял очукан и опърпан „Чавдар”. От вида му бе ясно, че ако можеше да говори би изписал повече от томовете на Маркс и Енгелс взети заедно. А и изглеждаше като техен връстник. Моторът му жужеше на пресекулки. Кашляше и се давеше, после се опитваше да подкара тонове в горния регистър на баса, което отново го докарваше до дълбока тютюнджийска кашлица. Това не му пречеше да изглежда приветлив и приютяващ, имайки предвид какво му предстоеше.

„Чавдар”ът се тресеше и жужеше вътрешно по цялото си протежение – вертикално и хоризонтално. Някой се качва, някой слиза, някой остави багажа си и беж навън. Не бе много ясно кой какво прави. Пък и защо ли да е ясно?! Свободни хора – по дух, душа и мисъл. А сега три дни щяха да бъдат свободни и физически.  Самодейци. Самодейци! Живеят за мига – тук и сега. Изпитваха удоволствието от това да бъдат себе си, без ограничения и условности. Смях и усмивки, независимо от затрудненията, които всеки имаше в живота си. Самоиронии и пародии – над себе си и другите, и над целия свят. И няма сила, която да спре  подхилкванията и закачките! Трябва да отпътуват за турне в Габрово, за Карнавала на хумора и сатирата.
-   В автобуса не се пушииииии! – закачлив глас от предната част на автобуса даде началото на свободното себеизявяване като беше ясно, че заявката не е сериозна.
-   Кой го казва? Защо не се пуши? Само ние сме си... – едно през друго се завихриха въпроси от всички страни.
Шефа и режисьор на трупата Карагьоза, върл непушач, реши мигновено....
-   Дайте една цигара, да видим как не се пуши!? – и запали.
Ама нали не му е привично... като взе да върти уста и бузи! – като дръпне от цигарата и бузите му хлътват като спатухнал балон, а като издиша дима усните му сякаш подканят за целувка. Димът напусна устата му и обгърна лицето му, при което той притвори очи и се опита да огледа лицата на всички, за да се убеди в ефекта от действието си. Автобуса се затресе от избухналия смях, та чак минувачите покрай автобуса взеха да се оглеждат. Бай Стоян Иробалиев стоеше до него, погледа го за секунди и дръпна цигарата от ръцете му:
-   К`во си прайш устата като пуйче дупе кога снася яйца?! – отсъди кратко.
Но тази случка бе достатъчна, за да е ясно, че в автобуса ще се пуши и никой не може да им забрани. Платили са си, автобусът е техен дом следващите няколко дни и точка! Добре, ама когато един от тях е против...  В случая, това бе Румен Хаджиев, Хаджията, както винаги опък на опъкото.
-   Е, няма да го бъде! Има закони! Няма да ме тровите! Или – или! Иначе слизам и отказвам да тръгвам с вас!
Отново им извива ръцете Хаджията. Уж свобода, а? Някой зад гърба му смутолеви ехидно: „Свободата, Санчо,...”.

Въздухът в автобуса стана тежък, нетърпимо жежък от зачервените лица и стиснатите устни... Той знаеше, че не могат да тръгнат без него, а те знаеха, че е способен да изпълни заканата си...

Гвоздеят на програмата им бе скеч, чиято идея бе заимствана от Дон Кихот. Хаджията изпълняваше главната роля в него като Дон Кихот – с наметало, леген на главата и запасан със сабя. Нямаше нищо по весело и разтоварващо от репетициите! Една от репликите на Хаджията, тръгвайки от дъното на сцената, бе: „Като си извадя сабята...” – и точно в този момент я издърпваше от ножницата и я размахваше над главата си. Да, ама не! Всичките репетиции минаха под съвсем различен знак. В мига, в който Хаджията хване сабята да я изтегли и викне: „Като си извадя....” и зад кулисите се чуваше канонично звучащо продължение – „х**!” – и в тоя кулминационен миг, сабята се вирваше над главата му.

Месеци наред продължи това, по два пъти седмично - понеделник и четвъртък. Хаджията в началото прие шегата в мълчание, после убиваше колегите си с безмилостен изпепеляващ поглед. Накрая започна да им крещи и наставлява да престанат, че ще го направят и пред публика. Ефект никакъв. Тази заигравка с неговата трудносмилаема сериозност продължи, докато накрая Хаджията не започна на всяка репетиция неосъзнато да прави пауза - „като си извадя...” и млъкне, ослушва се, оглежда се и очаква продължението иззад кулисите. Понякога тъкмо реши, че няма да има продължение и си отвори устата да кара по сценарий и зад него кулисите се затресат от хоровото изпълнение „х**!”. Е, няма такъв смях! Хоровите изпълнители развиха различни вариации – ту задкулисно от ляво, ту от дясно, ту от горе, позиционирани на ложата на осветителите. Всичко това докарваше до лудост Хаджията, но така и не успяха да пречупят величието му. Дойде денят на отпътуването им...

Нямаше начин! Значи няма да пушат, не могат да тръгнат без Хаджията. Но! Но това нямаше да бъде оставено без подобаващ ответен удар. Само можеше да се гадае – кога, как и какво.

Пътуването до града на хумора и сатирата сякаш продължи по – дълго от очакваното. Имаше шеги и закачки, но някак насилени... и така пристигнаха.

Напрежението бе огромно, натрупа се енергията от проваленото очакване за приятно пътуване и предсценични страсти – мълчаха и се концентрираха. Когато започна предсавянето им, нещата дойдоха на мястото си, всеки влезе в роля и на сцената не се усещаха бушуващите междуличностни „трупни” страсти.  Публиката реагираше на играта им – аплодисменти и смях като мексиканска вълна огласяха салона.

Настъпи мигът на Хаджията. Беше застанал в дъното на сцената в готовност за своето култово представяне. Тръгна със замах... и тогава усети задушлив мирис на тамян. Но нямаше право на провал! Продължи напред, хвана сабята за дръжката... видя около краката си да се стели пушек... отново продължи... някакъв димящ фишек се търколи между краката му и спря на един метър пред него... Хаджията издърпа сабята... „Като си извадя...” спря, ослуша се, огледа се, заби поглед във фишека и се провикна: „х**”... и размаха сабя дамаскиня над глава...
Мрак и мълчание погълна салона,... но само за миг...


« Последно редактиранье: Октомври 01, 2012, 07:26:57 от кумичката »
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Дивчо

  • Гостенин
Re:На госке на Кумичката
« Reply #5 -: Септември 30, 2012, 10:58:46 »
Много хубаво сутрешно кафе!  :smeeeh: Тоя все пак е размахал сабята, можеше и хуя да е, суглумин за̀трит нещасен!.. Много се смех!
Активен

Валери61

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12231
Re:На госке на Кумичката
« Reply #6 -: Септември 30, 2012, 01:20:22 »
 :smeeeh: Поне не са е объркал какво да извади!  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Оти можеше да извика: - Е сега като извадя сабята!, па да извади хуя си и да го размаха! :green:
Активен
Първи закон на термодинамиката в Северозапада- "Пустинящината в едно затворено пространство с времето нараства." Ако имаме 5 пустиняка и 5 грамотни люде, след време ще имаме 10 пустиняка. Поговорката "с какъвто се събереш, такъв ще станеш" важи само за умните ора. - цитат от Великия сенсей Плъо Треп

apostolicia

  • Гостенин
Re:На госке на Кумичката
« Reply #7 -: Септември 30, 2012, 04:04:31 »
Много хубав разказ!  :smeeeh: За миг си представих как се обърква кво точно да извади... :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:На госке на Кумичката
« Reply #8 -: Септември 30, 2012, 04:49:49 »
 Най-убове а било дъ гу извади,пъ шъ съ утдумъ, че а сбръкал. :smeeeh:Ебаси веселото преставление. :smeeeh:
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:На госке на Кумичката
« Reply #9 -: Септември 30, 2012, 08:05:08 »
 :punk: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Kaka Сийка

  • Гостенин
Re:На госке на Кумичката
« Reply #10 -: Септември 30, 2012, 08:08:22 »
Колко пъти го чето се смеях ду слъзи !А дали не наказан дека не е дал да се пуши по пъто,а?
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:На госке на Кумичката
« Reply #11 -: Октомври 05, 2012, 06:26:16 »
Хаха, кумичке, ма и ти си не сакаш!  :punk: :punk: :smeeeh: Много си добра, браво!  :punk:
П.П. Подсети ма за един стар виц "Подуев, подай ми меча"  :smeeeh:
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Re:На госке на Кумичката
« Reply #12 -: Октомври 05, 2012, 09:41:42 »
 :smeeeh: Добър разказ, Кумичке! :punk:
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

манечкио Кошер

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9664
Re:На госке на Кумичката
« Reply #13 -: Октомври 05, 2012, 09:50:35 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: браво  :punk:
Активен
Дрът уй и дръто куче са не прескачат, що са не знае кога моа са дигнат и да те уапат ! - източник Плъотрепач

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:На госке на Кумичката
« Reply #14 -: Декември 22, 2012, 11:23:11 »
Днес на греяна рикийка и свинску мезе... ::) Догодина пак ще ви поканя на госке! cv ;D

21.12.12

Всеки чакаше го днес –
с трепет и със интерес...
Кой чувалчета складира,
друг с чаршаф глава завива.

Трети пък реди софрата –
свинску, винску и мезета –
да посрешне се надява
новий свет, както подобава.

Тръпнем в шеметна захласа –
от къде ли ще дофтаса?
Може би от Сингапур
или пък от Западен Ашмор?

ТВ станции предават,
че от нейде се задават
опашати катаклизми
сварзъни с планетни клизми.

Разни учени ...олози
водят умни диалози
по пантофи пред света,
слобогясъл от страха.

Айде, давай, идвай вече!
Че животът ни изтече
в чакане на нещо ново.
Що излъга ни отново?!?!

Май проспали сме нещата...
Щото краят на света
бил тръгнал от нас, от Бг...
Тук да спорим е излишно! 

Как началото да бъде край?!...
Значи вече сме във рай....

П. П. Опитах да го напиша на северозападен, ама... :-[ Ако на някой му се занимава, да опита. ;) :)
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка
 

Страницата е създадена за 0.238 секунди с 20 запитвания.