Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: таланти извън Резервата  (Прочетена 83853 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #15 -: Август 14, 2012, 11:55:03 »
 :punk: :punk:
Активен

Гривяк

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5715
  • Чака, бега, мЪчи ма!
Re:таланти извън Резервата
« Reply #16 -: Август 14, 2012, 03:00:24 »
Искам с някого да помълча....
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя....
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча...

Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

Камелия КОНДОВА
Активен
"Северозападът е консервативен, а аз съм северозападен." колегата Фенерски :)

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #17 -: Август 14, 2012, 03:10:24 »
 guru велика е!
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

Гривяк

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5715
  • Чака, бега, мЪчи ма!
Re:таланти извън Резервата
« Reply #18 -: Август 14, 2012, 03:29:12 »
Откраднах си любов.
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

Камелия Кондова

Уйне, много я харесвам. :)
Активен
"Северозападът е консервативен, а аз съм северозападен." колегата Фенерски :)

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #19 -: Август 14, 2012, 07:05:49 »
Пущам тава тука, що афтуро живее у Варна, и въпреки че е от култовото село Сумер (Монтанска община), ама некак ми се не ще да го пуща у резерватската поезия.

Откровения пред Седмата повеля...
 
Пламен Лакеров

(разсъждения на тема „нравственост” с един барман)
(... Тази жена обаче...)
(Не е богохулство – лутане е...)

- Моралът – на Мойсей от скрижалите ще е...
Глътка кафе.
Аморфни състояния...
Разсъждаваме двамата с бармана, (на по два коняка),
на тема морал и нравственост,
и кое - точно как - покрай тях.
(Чували сме майките си да говорят затова,
но общо взето всичко е пълно с неясности и с мъгляви понятия.
Хлъзгава работа...)
С бармана, по принцип, сме набори, акълът ни – еднакъв.
Изкушенията, обаче – разни.
... Иначе и двамата сме чукали какво ли не преди времето да напредне до есента ни
и безславно да започнем да си задаваме въпроси от подобен характер...
... По тази обаче, дето сега влезе през вратата, всеки би си паднал.
И си пада... Мамка Му...
(Усещам, че ще припадна.)
И всеки би я пожелал...
Поне би си я представил стенеща под ласките му,..
ако ще – дори симулиран оргазъм да е...
(Скуиртът обаче ги издава...)
Откъртените въздишки наелектризират пространството,
погледите се втвърдяват...

И докъде, питам бармана, не е грях?!...
В смисъл – да не се налага да те пребиват завистниците с камъни,
и тези без никакъв шанс...
Иначе във всеки един вариант накрая сам ще си блъскаш главата в стената
и ще се проклинаш: - Защо го направих?!?!...
Или: - Защо не посмях?!?...
... Тази обаче, която влезе през вратата определено си го заслужава.
Каква жена!!!... Ле-ле-е-е... Мале!!!...
Но философската част в трактатите на бармана някак си ме дразни -
наистина, докъде би трябвало да е границата
между преклонението на поета пред изяществото на фактическия материал,
мъжкото в мераците му
и тръпката, пропълзяваща по гръбнака от любов нераздадена?!
(Хора сме все пак...)
(... Надсмейте се над поета, влюбен и жалък... Нещастници!...)
И извечният въпрос: ако ще е с плащане – брои ли се за грях?!
(естествено ще си платим и данъците, и за стаята...)
(от скрития джоб са...)

... Тази обаче, която влезе през вратата си поръча нещо марково, във висока чаша.
От жеста, с който си запали цигарата,
кръвта във вените ми се сля с третия коняк.
(А бях застинал преди това...)
Господи! Каква жена!...
По дяволите – моралът...

Погледът и премина през прозрачността ми,
подмина ме... – не отговарях на стандартите и.
- Изгубена кауза, брат ми – подхвърли барманът и ми наля пак.
(И него папионката сякаш леко го задушаваше.)
- С жените е така -
отмаляваш пред тях, прекланяш се...
Други те влудяват...
А има и едни, които никога няма да забравиш...
Дори и само да си ги мечтал...

- Уан хандрид енд фифти бакс... Най-малко -
очите на бармана пробляснаха.
- Ако ги имам – прежалвам ги – казах.
Но сега си говорим за греха и за пожелаването...
- Брей-й-й... Инат си... -
барманът изруга безадресно на майка. -
Казват, че блудството се опрощавало, но не и прелюбодеянието...
- Ако беше изкарал семинарията по щеше да знаеш,
коя шунка е блажна
и с коя ще се измъкнеш по пости ненаказан...
Замълча...

На петият коняк пропълзя отчаянието.
- Нищо не става от нас... Дори не ни и забеляза...
А погледът и убива, брат...
- Е, нищо. Нали моралът ти ще остане запазен -
философски заключи барманът. – Размина ти се... Засега...
Прибирай се при жена си, че окъсня.
- Не знам... Пожелах я...
- Сложен казус за три сутринта...
Не си признавай... И аз няма да те издам...
Това, да се тревожиш, че в себе си си пожелал някого -
вижда ми се твърде крайно. Нищо, че Той го е казал.
Мен ако питаш – дръж си оная работа в гащите,
достатъчно ще е...
- Не и ако ръката и ще е там...
Забърса тезгяха пред мен с микрофибърен парцал.
- Последният коняк може да не ми го плащаш -
накара ме да премисля някои работи...
- Нали знаеш – накрая всички плащаме по един или по друг начин...
Пиян съм... Обладан от демони... А тя е ангел...
И за морала – докъде е – не се разбрахме...
С бармана проследихме ръбчетата на чорапите и докато им сменяше местата.
... Вледеняващо... И палещо...
И чорапите, и това в тях беше прекрасно в непорочността си,
и си беше на мястото, в комплект с опазената ни нравственост.
- Моралът е като цепката на полата. – въздъхна наборът. - Пълна загадъчност...
Някаква система от абстрактни понятия.
Не се виждат, но всеки има представа за тях...
Но и много ясно виждаш през къде трябва да преминеш – ако искаш да го спазваш,
или да го заобикаляш... -
(Гласът на бармана предразгавя.) -
За чистия – то всичко е чисто и ясно. И въпроси не задава...
Но за тези с нечистите мисли – не е така.
Не е въпросът докъде ще спрем и какво ще правим,
а какво носим в сърцата си – има ли светлина...
И любовта, нали от Него е... Бил навсякъде...
Тленно е всичко останало... От Лукаваго...
... Трябва да знаеш в кой момент да се откажеш. – почеса се по брадата.
Нещата не са черни и бели, а между тях...
Не иде реч за безчестието, знаеш... (Преживявали сме го...)
Моралът не е нещо, което можеш да вземеш назаем
или да го пренебрегнеш за няколко часа -
или го имаш, или го нямаш.
Моралът е някакъв вид подчинение пред повелите Му...
... Наказваш се с тях...
Заветите на Вехтия завет са безкомпромисно съвършени.
... Не знам – колко правилни са...
Тънкият момент е, че става въпрос не за крайни действия,
а за поведението въобще.
... Но ние сме слаби и алчни... И ние сме тленни...
Невинаги ни е достатъчно съвършенството...
Безволев час... Съблазнителна колежка...
... Или нещо като това изкушение, дето е отсреща...
В живота има дни и безпътни, и безнадеждни,
шантави алкохолни седмици.
Внезапно избликнали намерения.
Има объркани часове, мигове на слабост и безверие.
Забранено,.. позволено... Човек се обърква в натрапената конкретност...
От съпружеската вярност стават най-забавни посмешища,
но е добра идея да прецедим моралът през нея.
Тук-там ще добавим щрих...
Тук-там ще завоалираме нещо...
... Слушай,.. бъди верен на себе си.
Моралните ценности – сам си ги определяй.
... Останалото ще се нареди полека...
Трудно някой би спрял въртящия се свят... И не е редно...

- Малко са ми неясни нещата около Божиите заповеди, казвам.
нямам и нужното образование.
А и конякът - много стана...
Ако работата излезе вярна – ще горя...
Погледнато от каноничната страна – прав си.
Но това леко двусмислие навсякъде из писанията...
И тази, сякаш нарочна обърканост
в тези изтъркани библейски персонажи – дори и те не са идеални,
на някои от тях – съвсем не им е била чиста работата.
... Да не споменавам имена...
... Не познавам праведен, да вярва в непорочното зачатие...
... И нали ние, уж, по негово подобие сме създадени!?... В грях...

- Не изговаряй името Му напразно.
Този бар е почти храм, в него много е изповядано.
Не очаквай свише да ти се наредят нещата – сам се постарай.
Но не прекалявай с откровеността...
Надявай се на милостта Му... (Царство Му...)
Не отсичай ръката си, че се е пресегнала,
нито очите си изваждай.
Само смири душата си. И желанията.
... Тази, отсреща, не ти трябва да я изпращаш...
Оне хандрид енд фифти бакс... Най-малко...

- И махмурлук до обяд... И без шкембе чорба...
Търкаляне в чаршафи със съмнителна чистота...
Колко ли от седемте смъртни гряха щях да наруша?!...
Проклинам слабостта си пред тях...
Не-е-е... И не воведи в изкушение нас... И избав нас от Лукаваго...
И скандалите с жената...
Не, не... не ми трябва...
...А дали няма да ни е скучно в Рая?!... А, наборе?...

... Мойсее, Мойсее...
Трябваха ли ти така отчаяно тези скрижали?!
И моралът им?!
Питам те с чиста душа... на пет коняка...
Щото набора – и той не знае...
Прости неверието ми... От Лукавия е...
___________________________

27.09.2009


Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #20 -: Август 14, 2012, 10:06:05 »
Така е то. Понякога
така се размиват нещата
че не знаеш кое е морал
и кое - от Лукаваго...

...па и има ли значение...
 
:krkanje:
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #21 -: Август 15, 2012, 12:12:08 »
ПРОЩАЛНА РЕЧ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

 Недей да мислиш, че съм сляпа
 и вълчият ти нрав ме плаши.
 Не съм живяла във гората,
 но пак разбирам единаците.
 И да речеш да ми се зъбиш,
 че газя твоя периметър,
 във отговор ще те прегърна
 и над гората ще просветне.
 Не съм наивница, спокойно.
 Отдавна знам- в море се давят.
 Не е до глезен и сърцето,
 но нека си е наша тайна.
 Под шапката ми непокорство
 прескочи вълчата ти слава.
 Не ме плаши самодоволно.
 Със самотата съм наясно.
 Е, казах ти каквото имах
 и ще отмина през гората.
 Но само ако знаеш колко
 във кошницата си отнасям.
 Да, знам, че си недоверчив
 след разни Шапчици ментета
 и по ти идва приемливо
 да се преструваш пред козлетата.
 Та... много здраве и прощавай
 за неудобството да те обичам,
 дори наметнал овча кожа.
 И вече си за друга приказка.

 Мариана Дончева
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:таланти извън Резервата
« Reply #22 -: Август 15, 2012, 12:54:48 »
Камелия Кондова е много мой поет. thanks thanks thanks cv :)
И това последното ме докосна. Благодаря!
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #23 -: Август 17, 2012, 11:53:09 »
Rumi Simova
 преди 8 часа
 

Ти ме питаш, приятелю, от къде съм.
 Отговарям ти – от Страната на Розите,
 от земята с най-бистри реки под небето,
 от държавата с нула възможности...

 Ти опитваш за миг да отгатнеш.
 В общи линии даже успяваш –
 Истърн Юръп! С житата си златни,
 дето днес на парче я продават.

 ...Казвам – „Топло! На север е Дунав.
 А на изток море пиперливо..
 Юг - от Бога с любов е целунат,
 запад – Струма-река се разлива.
 Планините са горди, горите –
 са епични. Морето е черно,
 талантливи деца, а жените
 са красиви. Мъжете – неверни..“

 Ти се смееш на това за мъжете...
 Черен хумор? Да, черен! Балкански...
 Нас ни тъпкаха през вековете –
 де кой мине. Затуй сме и странни.
 Търпеливи, добри по природа.
 На трамвай ни приличат сърцата.
 има място за всички, но Бога
 ни лиши от коректни приятели.
 Който дойде под нашите сенки,
 пожелава ги само за себе си
 и ни взима в залог като пленници,
 като роби. Да молим за хлеба си!

 Аз съм българка. Там е България –
 Върху глобуса. Горе, отляво.
 И в главата ми. Тук! Незабравена...
 Бащин дом на чакали оставен.
 Мойто племе е гордо. Не иска
 да робува на псевдо-приятел.
 Кой целува ръце на потисници –
 го наричаме просто предател.
 Затова си зарязах земята
 и немила-недрага умирам,
 Търся някъде тук свободата..
 Ще ми кажеш ли как я намираш?
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:таланти извън Резервата
« Reply #24 -: Август 17, 2012, 12:20:27 »
хареса ми
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Дзверъ Джули

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #25 -: Август 17, 2012, 12:23:49 »
Как да напишеш коментар на такова стихотворение, което те хваща за гушата и пълни очите със сълзи. В тези стихове е казано всичко. Липсва ми България.
" Аз съм българка. Там е България –
 Върху глобуса. Горе, отляво.
 И в главата ми. Тук! Незабравена...
 Бащин дом на чакали оставен.
 Мойто племе е гордо. Не иска
 да робува на псевдо-приятел.
 Кой целува ръце на потисници –
 го наричаме просто предател.
 Затова си зарязах земята
 и немила-недрага умирам,
 Търся някъде тук свободата..
 Ще ми кажеш ли как я намираш?"

Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:таланти извън Резервата
« Reply #26 -: Август 17, 2012, 12:27:15 »
 Пут една ели другъ формъ слободътъ липца у цел сфет!Страхотно а тава стихутворение!
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #27 -: Август 21, 2012, 02:14:21 »
На среща съм. С колегата. От другия отдел.
Посреща ме, облечен като на Клайн модел.
В ръцете стиска рози - червено кадифе...
"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."
Подава ми букета. Сащисана мълча.
Поглеждам го различно - с очите на жена.
Краката ми омекват, но здраво се държа.
А, бе, нали съм дружка и кака? Как така!?
Завиваме зад ъгъла. Уж било кафене...
Избира най-далечното и тъмно сепаре.
Предлага да вечеряме. Това не е било!
Все службата обсъждахме и все по същество.
От месеци се срещахме - през седмица, през две.
С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.
Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.
Но тази вечер странна е, по-странна отпреди.
Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.
Говори той за връзките, най-старите в света,
за мъжката позиция, дори за възрастта...
Аз съм жената с опита, житейски при това,
обърквал той посоките и търсел мъдростта.
На улава са правя, че днес не съм в кондиция.
Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.
"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,
една си е посоката... А аз не съм дете.
Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!
Загубила дар слово кат' статуя мълча.
Наздравицата, първата, е вдигната за нас,
а аз се назландисвам и пак си правя пас.
"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.
Такава връзка с какичка е истински барут."
Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.
И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...
Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.
Пред входа като слезна, въх, как да се държа?
Зарових си във чантата за ключовете пусти -
така избегнах срещата със неговите устни.
Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,
омекнала от виното... Разминах се на косъм...
Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:
- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.
Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

/лирично откровение на Adrina Mark/
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #28 -: Август 29, 2012, 01:37:47 »
Извън календара


Маргарита Стефанова


 Денят бе дълъг като ледена епоха
 и сгърчен
 в лапите на сивосинкав студ;
 димеше слънцето,
 повито в мърляв облак;
 светът си крачеше невъзмутимо луд...
 И никой не видя
 ни трупове на птици,
 ни пукнатото каменно небе.
 Вървях –
 най-снежната
 от снежните кралици
 и питах ги:
 Да имате кибрит? А?
 Клечица поне?
 Минаваха през мен –
 премръзнал призрак –
 с крещящо бронзови разголени тела.
 Денят от мене още хапка си отгризна,
 примлясна...
 И припадна вечерта.
Активен

Владимир

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #29 -: Август 29, 2012, 03:33:57 »
ПРОЩАЛНА РЕЧ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

 Недей да мислиш, че съм сляпа
 и вълчият ти нрав ме плаши.
 Не съм живяла във гората,
 но пак разбирам единаците.
 И да речеш да ми се зъбиш,
 че газя твоя периметър,
 във отговор ще те прегърна
 и над гората ще просветне.
 Не съм наивница, спокойно.
 Отдавна знам- в море се давят.
 Не е до глезен и сърцето,
 но нека си е наша тайна.
 Под шапката ми непокорство
 прескочи вълчата ти слава.
 Не ме плаши самодоволно.
 Със самотата съм наясно.
 Е, казах ти каквото имах
 и ще отмина през гората.
 Но само ако знаеш колко
 във кошницата си отнасям.
 Да, знам, че си недоверчив
 след разни Шапчици ментета
 и по ти идва приемливо
 да се преструваш пред козлетата.
 Та... много здраве и прощавай
 за неудобството да те обичам,
 дори наметнал овча кожа.
 И вече си за друга приказка.

 Мариана Дончева
Ели, откъде го изрови това?!
Мариана ми е бивша колежка, заедно работихме във Варненския музей шест години, преди тя да замине за Италия. Никак не съм очаквал, че точно тук ще видя нейни стихове  :). Наистина е тесен светът!
Активен
 

Страницата е създадена за 0.138 секунди с 20 запитвания.