Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

Страници: 1 ... 54 55 [56] 57 58 ... 61   Надолу

АФтур Тема: таланти извън Резервата  (Прочетена 84302 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #825 -: Януари 12, 2014, 10:18:23 »
 thanks
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

Диляна Трайкова

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #826 -: Януари 12, 2014, 11:53:59 »
 thanks
"Аз ли, не сте ме разбрали, за Бога
аз съм замислена чаша със течност...
В нея събрала съм колкото мога.
Любов, грехове и много човечност..."

...замислена чаша със течност- този израз го срещам за първи път и съм истински впечатлена...много съдържание, много идея има в него, Марче.
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:таланти извън Резервата
« Reply #827 -: Януари 13, 2014, 05:12:48 »
Ники Комедвенска - по нещичко за всеки

Село

Шепа бели къщурки сред делника скучен,
на Балкана под тежкото чéло,
стара протка със пейка и дядо, и внуче...
Сиромашкото българско село.

Но си няма деца на по трийсет години –
да му бъдат гръбнака и ствола.
Те сънуват земята на чужда родина
и на чужди езици се молят.

То е все пак щастливо... И малко безбожно,
но по бащински топло и близко.
И забравила своята градска тревожност,
да потъна в гръдта му поисках.

Да му стана живеца от пот и от мляко,
да подкарам на паша стадата...
Приютена в черупка от обич да чакам
и за мен да се сети земята.

А по залез да сядам на пейчица стара –
като житно зърнó, като семе,
и във скута ми, свит и със времето скаран,
мързеливо животът да дреме...

Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Кремена

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Re:таланти извън Резервата
« Reply #828 -: Януари 13, 2014, 06:01:47 »
 thanks
Активен
Кажи добра дума на човека до теб, той има нужда от нея, ние всички имаме нужда от нея!

Кремена

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Re:таланти извън Резервата
« Reply #829 -: Януари 13, 2014, 06:01:57 »
Скъпо струва всеки миг...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
Особено, когато то е пропиляно...,
изгубеното време най- боли.

Секундите отминали не се завръщат,
и паметно в пространството зад теб мълчат.
Отмерва своя ход Вселената
и минутите от собствения ти Живот...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
По-дълги дните си не можем да направим,
нека ги направим по-добри!

Десислава Наумова
« Последно редактиранье: Януари 15, 2014, 10:39:16 от Кремена »
Активен
Кажи добра дума на човека до теб, той има нужда от нея, ние всички имаме нужда от нея!

Кремена

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Re:таланти извън Резервата
« Reply #830 -: Януари 15, 2014, 10:38:37 »
Земята на баща ми

Оставам тук, каквото и да става -
фалити, безработица... Погром!
Нали във тази мъничка държава
родих дете и още правя дом.

Нали опъва къщата на село
до стряхата си слънчева бразда,
та птиците, за пролет зажаднели,
да имат път до своите гнезда.

И аз по този път насън се връщам -
отчаяна от нямане, сама...
Тогава като птиче ме прегръща
измъчената бащина земя.

Постила кротко чергата на юни,
заплита ден за стария ни род,
додето тихо зрее помежду ни
една безумна жажда за живот.

И нека всяко утре е измама,
кръвта току-така не сменя цвят!
Оставам тук! в земята на баща ми -
най-вярната земя на този свят.

Автор: Ники Комедвенска
Активен
Кажи добра дума на човека до теб, той има нужда от нея, ние всички имаме нужда от нея!

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #831 -: Януари 16, 2014, 12:18:28 »
Приповдигнато някак говорят си хората,
сякаш нещо ги мъчи и крият.
Иззад патоса тъжно прозира умора
и клепалото, дето го бият
на умряло звучи. На умрели надежди.
Колко още ще могат да крият,
че от срам не желаят дори да проглеждат?
Затова във гърдите се бият.
И в дълбоката скръб, предрешени на клоуни,
заблудено и бавно изчезват,
в своя собствен, иззидан от страх крематориум,
най-последна фалшива надежда.

Руми Симова
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:таланти извън Резервата
« Reply #832 -: Януари 16, 2014, 07:53:08 »
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БАБИ
Баба
Мама каза, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка.
Че отзад й плели плитка,
ролята й била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка.
Оле, колко ми е смешно!
Тази баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара
с къса рокля и тетрадка!
Бабо мила, бабо сладка!
Дора Габе
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

apostolicia

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #833 -: Януари 16, 2014, 10:44:13 »
Сама Неда

Аз ида от едно росно ливаде,
от една гора трепетликова,
от песен ида със жални гайди,
ида от зографисани ликове.

Още ми са клепките босилкови,
още ми е самодивска снагата.
Помня горски кладенчета и билки,
месецът ми свети в косата.

Още шия под гюл ръкав кенарен
и славей-пиле надпявам.
Аз наджънвам триста жътвари.
Хороводците надигравам.

От тристамина дружина
аз пръстен с куршум пронизвам
и ги водя дор девет години
с хайдушко рухо гиздаво.

Аз съм, дето вярата си не дадох
за маргарит и жълтици.
Останах в това росно ливаде.
В трепетликовата горица.

В песни останах вградена
и в кукувича кукане...
Дано има нещо от мене
и в млякото, дето сте сукали!

Станка Пенчева

Активен

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Re:таланти извън Резервата
« Reply #834 -: Януари 17, 2014, 10:24:06 »
 thanks thanks thanks
Активен

Кака Маца

  • Гостенин
Re:таланти извън Резервата
« Reply #835 -: Януари 24, 2014, 06:06:42 »
Колко сме злобни.Колко сме жалки.
Как ни заробват чувства- подпалки.
Колко враждебни.Колко сърдити.
Колко на дребно тровим си дните.
Колко сме остри,даже без нужда.
Чисто и просто-колко сме чужди.
Колко се мразим. Колко си пречим.
Сякаш на тази Земя сме вечни.

Надежда Захариева
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:таланти извън Резервата
« Reply #836 -: Януари 26, 2014, 12:52:32 »
И се завръщам в дядовата къща...

Двайсет години сънувам си къщата,
дето целунах света,
топла и ласкава – все си е същата,
облак от сини листа.

Двайсет години сурово преглъщане
в моя панелен затвор...
И си откраднах далечното връщане –
там, при познатия двор,

дето ме галеха с жилести корени
всички добри богове.
Днес зад врата се хвърлят отгоре ми
сухи и зли ветрове.

Де са цветята ми – меко-кашмирени?
Слепи къртици сноват.
В стария кладенец – локва съсирена,
крастави, жабите спят.

Свлича се покривът, грачат подпорите,
драска гласът им суров.
Нейде в килера сред мъртвите орехи
плъхове правят любов.


И се оглеждам – сприхава, смръщена,
а във окото ми – страх.
Гръм и проклятие! Туй ли е къщата,
дето с години мечтах?!

А сред къпините, вече разбудена,
чула на двора си глас,
старата къща ме гледа учудено:
"Боже, коя ли е таз?"

Ники Комедвенска
« Последно редактиранье: Януари 26, 2014, 12:54:23 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #837 -: Януари 27, 2014, 12:36:45 »
Ще заживея някой ден като нормална зряла личност,
във кръг до минимум стеснен и с още по-стеснени мисли.
Ще си набавя тренажор, ще симулирам бягство в парка,
ще насадя в саксийка бор... бонзайче - да ми е по мярка.
Ще се смаля до номинал, по-ниска ще съм от тревата,
ще страдам. Със гласец примрял ще се оплаквам от Съдбата,
ще заживея в телешоп, по телешки ще се вълнувам
и мъничкият ми живот ще се сведе до кръгла нула.
Ще къткам в банката пари, ще си направя застраховка
"По-евтино и с кеф умри", като перфектна идиотка.
Ще си поръчам прИживе боне от бронз или от мрамор,
ковчег със парно и кюре - да ме изпрати с тъжни псалми.
Ще заплатя и Следживот със всичките му салтанати -
копринено-златист хомот и ято ангели крилати...
Ще заживея някой ден като нормална зряла личност...
Спаси ме, ако си до мен! С един куршум между очите.

Руми Симова
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

Кремена

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Re:таланти извън Резервата
« Reply #838 -: Януари 28, 2014, 01:16:26 »
Една усмивка.....

Не се разделям никога със нея
И силна съм, когато е със мен,
Дори през сълзи мога да се смея
И слънцето изгрява в мрачен ден!

Една усмивка колко много струва -
Приятелство, любов и топлина,
Не се продава и не се купува.
Върху лицата ни е нейната цена!

Не я пестя - раздавам я на воля,
Така наказвам злобата и завистта.
Усмихвайте се! От сърце ви моля,
С усмивка ще е по-добър света!

Свилена Димитрова
Активен
Кажи добра дума на човека до теб, той има нужда от нея, ние всички имаме нужда от нея!

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:таланти извън Резервата
« Reply #839 -: Януари 29, 2014, 01:37:09 »
ВСЕ ТЕБЕ ТЪРСЯ, ПРИЯТЕЛЮ
/ Автор: Златина Великова /

Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.

Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.

Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.

И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.

Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.

 thanks колко добре казано!
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn
Страници: 1 ... 54 55 [56] 57 58 ... 61   Нагоре
« назад напред »
 

Страницата е създадена за 0.075 секунди с 21 запитвания.