Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Историите на Брат Боян  (Прочетена 9357 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ренгеня

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1194
  • видна врачанска пияница
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #15 -: Юни 10, 2013, 07:56:56 »
http://severozapad.org/literatura/2013/06/%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD/


тава, дами и гуспода, е една по-длъжка творба на братото, дека цел следобед я набирах
и съм я качил у литературната страница ... признавам си, че ми изкара манко сълзи в края ...
Активен
ТУМБАК - Талантлив, Умен, Музикален, Бохем, Арабия, Красив ... а, и СКРОМЕН

оффишъл фейсбоклук-пейджС : ПИЯНИЯТ БАРД  и Докторс Гого Бенд

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #16 -: Юни 10, 2013, 08:14:35 »
       ''... те останаха живи в моите спомени.
Спомените с времето се превърнаха в мои Корени.
Корени, с които се държа за Земята и с които черпя сили от нея в този тъй бързо променящ се апокалиптичен свят, устремил се към своето самоунищожение …''

                          thanks   cv
                                     thanks  cv
                                                thanks  cv
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Гривяк

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5715
  • Чака, бега, мЪчи ма!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #17 -: Юни 10, 2013, 09:21:12 »
http://severozapad.org/literatura/2013/06/%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD/


тава, дами и гуспода, е една по-длъжка творба на братото, дека цел следобед я набирах
и съм я качил у литературната страница ... признавам си, че ми изкара манко сълзи в края ...

Признавам и аз се натъжих, но ми стана и мило - корените...добре е да се завръщаме понякога към тях...  thanks
Активен
"Северозападът е консервативен, а аз съм северозападен." колегата Фенерски :)

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #18 -: Август 09, 2013, 07:11:04 »
                                                                                    УЛОВЕНИ РАЗМИСЛИ (МИНИАТЮРИ)


Размисъл 1-и
Най-бедният регион на Европа
(на Петър Цолов-старши)

   Случвало ли ти се е , когато се разхождаш из планината  да видиш сред камъните някоя дивачка, която  се е хванала за скалната маса и не се пуска, а под нея има няколко шепи пръст? Гледаш я, една такава дребна, мижава и ушмулена, но дори е успяла да даде плодове, нищо че са ситни, корави и кисели на вкус. Ето така и ние се държим за Балкана и „се не пускаме”, а и хуморът ни е един такъв - твърд и стипчив.
   В Брюксел изчислили, че сме най-бедният регион на Европа, но аз не вярвам на тази статистика. Предполагам, има някаква грешка в метода по който смятат, защото не могат да хванат най-важното, което не се вижда на пръв поглед. А това, което не се вижда веднага е най-важното. Това е сърцевината. Живецът, без който всичко направено е нестабилно, временно, изкилифенчено. Без него хората на са хора, а сенки, независимо от това, че и работят, и дишат, и даже стихове пишат. И точно по тази причина се държим за този каманяк и „се не пускаме”, понеже искаме да сме живи.
   Лично аз съм ходил и из полето, но като погледна и няма какво да ми спре погледа в равното, то все едно някой ме е хванал за гърлото и не мога да дишам. А ела да ме видиш, като ида на теферич на лозето, па надигна голямата калена паница напълнена с вино и опна един голям глъток. После поемна дълбоко въздух и се провикна с цяло гърло:
   -Има ли ора в таа могила?
   Аз знам, че има, че са тука, ама питам, така да се каже профилактично, за да разберат, че ми е весело и хубаво.
    Де бре, жено врачанска!...


Размисъл 2-и
Новите празници

   Влязохме в Европа и започнахме обновяване на празничния календар. И ето, че на Хелоуин, като тръгнаха по улиците едни феи, вещици, магьосници и всякакви други караконджули. Седя като ошашавен и се пуля. А всички медии обяснават,че празникът  е от Америка и  е на вси светии.  Добре, европейци сме, но защо празнуваме по американски? Мисля, че не просто сме влезли в Европа, но и сме я прескочили трупишката, и то не само нея, но и океана след нея.
И ето сега седя и мисля, мъчейки си да се отговоря на въпроса:
   -Ако това, което изпълзя на Хелоуин по улиците са светиите на Америка, то как ли изглеждат дяволите им?...


Размисъл 3-и
Малчугана

   Напълно неочаквано, в една най-обикновена есенна утрин, разтърсен от чувството на безкрайна и неизмерима самота, нахлула в мен с първите слънчеви лъчи, разбрах, че него го няма - онзи малчуган, с жизнерадостно искрящи очи, с твърда и щръкнала коса, с ожулени от  момчешки подвизи и лудории лакти и колена. Просторът беше притихнал осиротяло без водопадния му смях;  животът беше посивял без жаждата му за приключения и открития; пътеките изглеждаха унило без звука на топуркащите му нозе.
   Къде отиде? Дали не изостана някъде по пътя през годините? Или пък се залута в лабиринта на живота? Или може би се скри на някое тайно място, носейки болката от нечия обида?
   Не, не ме убеждавайте, че вече е пораснал! Не искам да се съглася, че е помъдрял от безбройните си срещи с лъжата и лицемерието! Не искам да приема, че очите му са помътняли от придобития житейски опит, че смехът се е превърнал в буца, заседнала в гърлото, от преживяните разочарования,  че момчешките белези са станали сърдечни рани!
   Сега кой ще набере букет от есенни цветя? Кой ще напълни пазвата си с ухаещи зрели плодове? Кой ще провери, дали наистина са празни гнездата на птиците? Кой стиснал зъби и свил ръце в юмруци, ще тича към хоризонта до свършека на своите сили?...


Размисъл 4-и
Новогодишен експрес

   Първи януари, 7ч 55м. Експрес ”Златни пясъци” потегля от своята начална точка- гара Варна. Влакът започва бавно и методично да набира скорост, изоставяйки зад себе си полусънния след новогодишната нощ перон с кафе автомата, събрал покрай себе си шепата пътуващи и вестникарската будка, която продава вчерашни, а вече и миналогодишни вестници. След това подминава жилищни сгради, пристанищни кранове и единствения кораб, закотвен във Варненското езеро.
   Приютен от меката седалката, в топлия и почти празен вагон, се отпускам в размисъл за нашите пътувания, за заминаванията  и пристиганията, за тези които ни изпращат и за тези които ни посрещат, за тъгата на раздялата и за радостта на срещата. Постепенно в мислите ми започва да се оформя задача за влак пътуващ между точка А и В, намиращи се на определено разстояние, което се изминава за определено време. С последните проблясъци на полубудното си съзнание се опитвам да изчисля средната скорост на придвижване, но отстъпвам пред идващия сън, осъзнавайки, че всичко това няма значение пред крайния резултат- да стигнем там закъдето сме се запътили, при това което ни очаква…
Активен

Марчето

  • Гостенин
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #19 -: Август 09, 2013, 08:23:53 »
 :punk: :punk: thanks thanks thanks
Активен

apostolicia

  • Гостенин
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #20 -: Август 09, 2013, 10:12:06 »
Много добро!  thanks
Активен

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #21 -: Август 09, 2013, 12:14:05 »
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #22 -: Август 09, 2013, 05:56:35 »
 thanks thanks thanks
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #23 -: Август 10, 2013, 09:14:40 »
                                                                 УЛОВЕНИ РАЗМИСЛИ (МИНИАТЮРИ)    ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Размисъл 5-и                                                                                                         
Зимна разходка

    Племенникът ми Пепи е навършил три годинки преди има, няма две седмици. Вали хубав, ситен януарски сняг. Малкият се е настанил на шейната, а аз я дърпам по пътя край болницата по посока на психодиспансера. После свиваме към „Вестителя” и хижата, като имам намерение да съчетая пързалянето с показване на красотата на покритите със сняг дървета. Едва тръгнали по стръмното край „Албените”, той ме пита:
   -Какво е това?
   Отговарям му:                                                                                           
   -Гора.
   Пепи веднага е готов със следващия си въпрос:
   -Какво има в гората?
   Усещам някакъв подтекст във въпроса и отговарям внимателно:
   -Какво да има? Няма нищо.
   Малкият обаче ми обяснява:
   -Има чудовища.
   Опитвам се да омекотя страховитата картина:
   -В тази няма. Това е парк и тук се разхождат хора, а иначе има други гори, които са диви.
    Той отново ме пита:
    -А в тях какво има?
   Започвам да изреждам:
   -Мечки, вълци, лисици, зайци…
   А Пепи бърза да допълни:
   -И чудовища.
   Явно трябва да бъде изяснен въпроса със страшилищата:
   -Няма чудовища, те са измислица, която я има само във филмите.
   Но на кой съм тръгнал да обяснявам, малкият е цял професор:
   -Един пор изяде една кокошка на баба Роза.
   Веднага намирам изход от създалата се ситуация:
   -Баба ти живее на другия край на града, преди комплекса и е близо до полето, а тук сме в началото на Балкана.
   И ето, че най-после получавам съгласие:
   -Добре, чичо.
   Но нали си нямам работа, а и искам да го науча да цени красотата, то след малко го питам:
   -Харесват ли ти дърветата, покрити със сняг?
   И ето, че явно влязохме в нов филм:
   -Те къде ходят?
   Отговарям ясно и кратко:
   -Никъде не ходят, стоят на едно място.
   Но Пепи отново е наясно с всичко:
   -И имат ябълки и круши.
   Опитвам се да не предавам позицията:
   -Онези в градината на баба ти имат такива плодове, а тези имат шишарки и джанки.
   Така с въпроси и отговори като в „Стани богат” стигаме до хижата.  Изморен съм от тегленето, но се успокоявам с мисълта, че надолу ще ми е по-лесно. Напразни надежди, тичам като ненормален покрай шейната, опитвайки се да му обяснява как да кормува и как да бие спирачка. И едва стигнали долу малкият каза:
   -Искам още!
   -Искаш, но засега толкова, друг път повече. И разбра ли, че няма чудовища?
   Пепи подтвърждава:
   -Да.
   После продължаваме към града. Той кротува на шейната, а за мисля какво може да се направи за подрастващите. Дали да не създадем група във фейсбука, която да наречем: „Спрете телевизора! Спрете чудовищата!”, но това май няма да има ефект и ще е напразно. И продължаваме в мълчание към града, където дърветата ходят и е пълно с чудовища.
   На маймуни ни направиха, чичовото!...


Размисъл 6-и                                                                                             
Асоциации

   В средата на месец февруари джиесемът ми иззвъня настойчиво и някак си особенно, по другоселски. Натиснах зелената слушалка и от другата страна един приятел от Бургас вика:
   -Брат, помагай! Закъсахме за човек в кравефермата. За колкото можеш да дойдеш, за толкова. Все ще сме доволни.
   И нали съм бърз на мисленето, веднага набутах в сака бойната готовност от игла, една макара с по-здрав конец, нокторезачка, четка и паста за зъби и други подобни. После добавих две-три книги и дрехи (първа употреба, но на доизживяване, както и секънд хенд), че щяха да ми трябват за работата. Накрая сложих и най-важното- зарядното за мобилния, за да не загубя комуникация със света. След това грабнах готовата чанта, спуснах се до гарата и  се качих на влака- първо с пътническия до Мездра, че в жепето направиха реформа и махнаха точно удобните влакове, а после с бързия от Варна до София и след това отново с бърз до Бургас. През цялата нощ на пътуването имах време да разсъждавам за свития пазар на труда през зимните месеци, който очакваме да се развие напролет и да излезе някаква строителна работа, за умората от празниците покрай Коледа, Нова година и различни именни и рожденни дни- предвидени и непредвидени, и затова, че е хубаво, дето ще разходя малко дрехите и ще се поразкърша.
   И ето ме сега в полето край Айтос, като оператор на биологична еденица, само дето говедото не е едно, а са двадесет и пет, плюс едно теле, девет кози и три кучета. Изкарал съм ги до Перката, т.е. ветрогенератора и съм се подпрял на гьостерицата. Кучетата лаят по посока на джидето, козите са се кротнали и лежат,  а говедата са навели пърлици и се опитват да пасат, понеже тревата не е пораснала, защото топлото още не е надделяло, нищо че земята е подгизнала от влага и слънцето се опитва да я загрее. Само минзухарът е цъфнал и се жълтее като марките на животните, които са  накачени по ушите им подобно на обици. И тук-таме е изкарала някоя челадинка, но се кута между изпопадалите „парички” на драките. Храстите са облепени с вълма, вълна от овцете пасли между тях и ми приличат на някогашните новогодишни елхи, които в моето детство украсявахме с памук, бенгалски огън и орехи, обвити в станиол от бонбони лакта. Една сврака прехвърча от драка на драка, изучавайки ни внимателно. А въздухът се изпълва от жъткащия звук на Перката, която реже налитащия вятър и го преобразува в зелена енергия.
   В един момент се улавям, че този генератор заедно с въздушните течения разсича и моите мисли: ж-жът- ерепета; ж-жът- протести; ж-жът- оставка; ж-жът- служебен кабинет. И без да искам, започвам да прескачам от мисъл на мисъл. Най-напред започвам с говедата и с това, че не може само да се доят, но имат нужда и от обор, и от паша, и от фураж, и от водопой, защото ако не се гледат както трябва, отслабват и започват да им се броят ребрата. А и гладната стока не признава нито межда, нито граница, ами бяга в посевите и не можеш да я изкараш от тях, понеже гладът е по-силен и от тока.
   После мисълта ми неусетно се прехвърля от говедата на парламента. Един познат е на мнение, че депутатите са големи овчари. Аз не съм им виждал дипломите- може да са истински, а може и да са ментета, но от чуване на животни не разбират.Ако те бяха стокари, щяха да ни гледат по друг начин и нямаше да сме на този хал, та да се налага да тичаме към чужбина като гладни говеда на посеви.
   А Перката продължава да се върти създавайки нова мисловна верига: ж-жът- партии; ж-жът- избори; ж-жът- парламент; ж-жът- правителство. Върти се тази перка и хваща не само източния, но и западния, пък и всеки друг вятър, защото така е конструирана. И хем се променя посоката на  вятъра, хем няма вятър на промяната. Абе както и да го гледаш- вятър работа…



Размисъл 7-и                                                                                                         
Риболов

  Юлска жега, слънцето се е издигнало в най високата си точка на небосвода и пече с всичката си сила в този обеден час, но аз сьм се закротил под сянката на тополите край Искъра, близо до мездренския мост на пътя за дефилето и Ботевград. Седя загледан в непомръдващата плувка на въдицата ми. Явно и рибата я мързи да кълве от тези горещини, независимо от това , че съм се запасил с най-различна стръв. Имам и бели, и торни червеи, и варено жито, и консервирана царевица, та дори съм хванал и няколко скакалци в тревата- не иска и не иска да налапа примамката. В действителност обаче, това е без значение за мен днес, понеже когато хванах сутринта пътническия влак просто исках да се махна от Враца, откъсвайки се поне за един ден от хората и средствата за масова информация, за да си почина от непрестанното броене през по- следните месеци.
  Броим депутатите в парламента за кворум; броим парите на бюджета; броим дните на протеста против правителството на примиера Орешарски; броим процентите на партиите при евентуални предсрочни избори; броим дните на спасителната операция в мина „Ораново”; броим жертвите от катастрофите по пътищата; броим това, което имаме и това, което нямаме; броим своите надежди и своята безнадеждност. А  аз сега, тук край реката, броя наум единствено парите, за които си купих вчера от Левчето на площад „Левски” една сламена шапка и едни джапанки- лев за първото и лев и четиридесет и девет стотинки за второто.
  Миналата година в Щатите бяха изчислили, че щастието струва малко над седемдесет хиляди долара. Не зная как са го пресметнали, но е възможно при тях цената му да е толкова. При мен сметката излиза друга. Събирайки стойността  на сламената шапка и джапанките, получавам два лева и четиридесет и девет стотинки. И хем съм си предпазил главата от греещото слънце, хем ми е прохладно на краката.
  И нищо, че плувката остава неподвижна, седя си загледан в Искъра и ми е спокойно, както е спокойна бавно течащата му вода…







Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #24 -: Август 10, 2013, 01:06:53 »
 thanks cv
                thanks cv
                               thanks cv
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Марчето

  • Гостенин
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #25 -: Август 10, 2013, 01:14:48 »
 thanks
Активен

Юбопитка

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3274
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #26 -: Август 10, 2013, 06:20:16 »
искаме още, искаме още :punk:
Активен
"....животъ иъ прекалено кратак да го прекараме в мразене , борчове , сгибанье , притеснениа и кофти ора" Ям.Тц.

Шашаригавия

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4379
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #27 -: Август 27, 2013, 01:09:40 »

 

 

                                                       Аромата на детството

         
Цитат
                                          (на дядо Димитър и баба Тинка)

 

     Гледам младите ка израснаа пред компа, ка времето им минува в сърфиране в нета и ка пишат на латиница. И ги не съда за т’ва, оти времето е такова и тоа процес е глобален. Сал ми стаа жал.  Ако ги попитат на к’во мирише детството, то сигурно ша изберат я аромат на хот-дог, я аромат на хамбургер, я аромат на пица.

     А мойто детство миришеше на печени мамуле. Они имаа особен, жив аромат и винаги беа малко – два-три. Дедо ги донасаше вечер в овчарската торбъ, откръшени набръже за унука, доде е минавал с текезесарските овце край кукуруза. А баба фръгаше тия млечне мамуле на жаравата в шпора, доде яденьето къкре на гьоза. И спомена за мамулете е сбрал в себе си целото ми детство, катерило се по Крещъ, тичало след стоката по ливадите, обиколило прашните селски улици и изтекло по селската бара.

    И тия два-три мамула не могат да са постнат у нета, оти таа детска Вселена я не фаща никва мрежа, та била она и глобална. Таа Вселена моа сал да са къта у сръцето ...


А па мойто детство мирише на барата, на вировете, на талого по подмолете, мирише ми на зелената пояне дека ритахме като дечурлия, която сега се е превърнала в оранье и като я вида ква е изорана и ми са кине душата. Мирище ми на сухата трева през летото, мирише ми на печени куленье, на пръжена риба...мирише ми на лято. Ама на селско лято...тихо...спокойнои прекрасно. Оф я не съм дрът на 25 годин съм ма ми е жално за детството ми....
Активен

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #28 -: Август 27, 2013, 06:41:14 »
                              Лафове
      С бай Ристе се запознах на един строителен обект в София, където бяхме колеги. Той беше от Плевенския край, излязъл още в младоста си от родното място накъм столицата, за да търси препитание и да учи занаят. И от работата си разбираше, и майтап правеше от този мъжкия,тежкия, дето го наричат сарказъм, а да вземе да ти сготви- пръстите да си оближеш. От него съм запомнил два лафа, които използваше най-често и които са се запечатили в съзнанието ми.
   
     Лаф първи:
     Когато се решаваше някаква задача или проблем, на които отговора е елементарен и ясен, а другите почваха да мъдруват и да предлагат неставащи за нищо варианти,то той се подсмихваше леко и казваше:
      -Като минеш моста, отсам реката.
      С това искаше да им каже да не зааждат, а да си отворят зъркелите и да видят, че отговора е прост и няма нужда да си напъват мозъците
         
      Лаф втори:
       Когато се опитваха да обяснят на някой нещо от което  си няма и капка понятие, то бай Ристе отново се подсмихваше леко и казваше думите на онова цигане, което се опитвало да обясни на друго какво представлява портокала:
         -Тва портокала е едно такова като дунята, ама нема нищо общо.
        С това искаше да им каже,че напразно се мъчат и резултата ще бъде нулев, защото няма да може да му обяснят това за което и си няма представа.
        И от тези два негови лафове разбрах, че на всичко трябва да се гледа просто и някои неща трябва да бъдат преживяни за да се разберат.

Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #29 -: Август 27, 2013, 07:54:54 »
 Мъдрец е бай ти Ристе! thanks
Активен
 

Страницата е създадена за 0.73 секунди с 25 запитвания.