Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Историите на Брат Боян  (Прочетена 9375 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #75 -: Април 06, 2014, 06:18:18 »
И я го не бее чел. :smeeeh:
Активен

Aнe

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3057
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #76 -: Април 06, 2014, 06:50:56 »
Спасяването на Земята 
Тази неделна утрин на пръв поглед ...
30.04.2014г
Гр.Враца

убав расказ. освен тва тоа си а жиф Трол, нали така нги викат :)
Активен
Конощипат е селскостопански вредител. Движи са основну под земъта. Из тайните структури връъимгу. Не шаралее таа жена по светлото и одгоре, що го а страшингел да го не изребри некой с лопатата. Фенерски

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #77 -: Април 11, 2014, 04:21:39 »
Долнобешовишките старци-сладкодумци
   Най-щастливите мигове от детството на майка ми са свързани с нейният дядо Митко. С неизразима радост тя и досега разказва за дните живени с него на кошарите на Тръчковец (от ранна пролет до жътва) и на Шишковец (от жътва до късна есен) , за студената вода на изворчето на първата и благата чорба от дребна риба хваната в рекичката минаваща покрай втората. През зимата, когато имало работа само в къщи и обора, старците от махалата се събирали вечер на раздумка около бумтящото  кюмбе, варели кукуруз, печели тиква ,пукали пуканки, пушели с наслада лулите си и разказвали истински и измислени истории, които звучели загадъчно и мистериозно в мъждивата светлина хвърляна от трепкащото пламъче на газената лампа,  а децата се скупчвали покрай тях и слушали в захлас. Този малък кръжец се състоял от Кръстю Катамака, Ито Кирковски и близнаците Марин и Митко Гаговски.
   
Кръстю Катамака
   За него нямам никакъв спомен, понеже е починал пръв от по-горе споменатите, много преди да се родя. Викали му Катамака, защото като малък не можел да каже „качамак” и когато го питали какво е ял, то отговарял:
   -Мама напраи катамак и с кисело млеко фъка, фъка.
 
Дедо Ито (Христо) Кирковски
   Дедо Ито пък винаги, когато се прибирах на село ми поставяше поръчението, като отида на гости при баба и дядо по бащина линия в Шуменският край, да му взема кремъчни камъчета. В спомените ми той е останал седнал на трикрако столе, гледащ косо изпод рунтавите си вежди щъкащите праунуци и чаткащ по същите тези донесени от мен кремъчета с  огнивото опитвайки да запали изсушената праан, та да разпали натъпканата си с тутун неизменна лула.

Дедо Марин Гаговски
   Дедо Марин си остана сладкодумец до края на своят живот. В моето ранно детство той събираше нас, децата от махалата, и ни разказваше различни истории. За жалост единственият ми спомен от тези негови истории е, че любимата му тема бе неговото пленничество в Гърция по време на Балканската война. Тогава използвали пленниците като работна ръка и дедо Марин трябвало да се труди в богато еврейско семейство. Стопанката на къщата се опитала да го направи детегледач на бебето й, но той се въоръжил с една губерка и щом му давали детето, тайно го бодвал за да почне да плаче. След поредица от неуспешни опити, поради неистовия рев на рожбата в ръцете на пленника, родителката се отказала от своето намерение. От него майка ми бе заучила фразата „шика пано педе” (ставай горе дете).
   

 Митко Гаговски
   Дедо Митко го помня само като напет старец със засукани мустаци в стил „Стамболийски”от голямата снимка на стената, където е заедно с баба Цола. За него знам, че е кметувал при земеделското правителство, като член на Земеделската партия, а след девети е бил обявен за кулак и е тормозен заедно със семейството си защото е отказал да влезе в ТКЗС-то. Трябваше да минат години за да осъзная от този факт на неговия живот, че при тогавашните политическите промени най-много е пострадал дребния земеделец - онзи обикновен селски човек, който събирал имота си нивичка по нивичка и е бил наясно, че ако му вземат земята, която го храни, то му взимат почвата под краката. А най-големият удар върху народа ни е загубата на обичта към земята в следващите пролетарски поколения.

Приказка за прозевката
(от дедо Митко, преразказана от майка ми Цолка)
   Съседи се събрали на трапеза. С настъпването на вечерта домакинята  и гостенинът започнали да се редуват да се прозяват. Нейният мъж се усъмнил, че по този начин си правят тайни знаци и помежду им има нещо. На другия ден решил, че трябва да вземе мярка за стягане на семейната дисциплина и с груба сила да успее да разбере истината. За целта се отправил в гората да си направи по-здрава тояга та да начегари  с нея невярната, според него, съпруга. Тръгнал и обикаля между дърветата, ама все не може да си хареса подходящо за целта. Видял го негов съселянин и му рекъл:
   -Кво одиш от дърво на дърво, като прозевка от човек на човек?
   Търсещият се сепнал:
   -Кво каза?
   -Викам, че обикаляш като прозевка, дето като тръгне прескача от един човек на друг.
   Усетил се мъжът, че тези думи внасят яснота върху създалата се вечерта ситуация и са отговор на неговите съмнения, затова само промъмрил:
   -Абе нищо. Щех да направа една глупост!
   И хванал пътя към селото за да се прибере при жена си умиротворен.
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #78 -: Април 11, 2014, 07:19:37 »
Без думи...! thanks Успе да ма врънеш некога и некъде...
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #79 -: Април 11, 2014, 07:59:27 »
 Винаги ми аресвъ а тъ четъ, дееба! thanks
Активен

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #80 -: Април 15, 2014, 11:57:03 »
Фамилен герб
    Откъде можех да знам, че най-неочаквано ще се окажа шотландец! В действителност родословното ми дърво е доста объркано, понеже е резултат от вътрешни миграционни процеси в държавата ни, ама па чак дотам, че да излезе извън нейната територия?! По бащина линия съм от Югозападна България ( от Горно Уйно, Кюстендилско, откъдето е дядо ми Боян и Долно Кобиле, община Трекляно, откъдето пък е баба ми Невена). В някакъв период прадядо ми Станко се преселва в Североизточна България в с.Ортакиево (днешно Средня), Шуменско, с мотива че там има повече обработваема земя, а заедно с него се преместват и младите по това време баба и дядо. По майчина линия съм от Северозападна България, от село Долна Бешовица, Врачанско, от Гаговския род. А понеже баща ми Стоян е работил към Геоложко проучване, като майстор на сонда, то съм роден в село Козлодуй (сега вече град и център на атомната ни енергетика). Израснах, учих  и живея в гр. Враца. Като започна да правя сметки излиза, че съм петдесет процента шоп и петдесет процента северняк, а в действителност съм обвързан едва ли не с тридесет процента от географска карта на България. Но независимо от мащабността на кръвните ми връзки, то целият мой съзнателен живот би могъл да се изобрази графично с пътя на Ботевата чета от Козлодуйското пристанище до Врачанския балкан. 
   Миналата година обаче на сбора в Долна Бешовица братовчеда Пламен, като вкара две-три ракии заяви убедено с пламнал поглед и твърд глас: „Аз съм шотландски боец на седемстотин години!” При нормална ситуация сигурно не бих обърнал внимание на неговите думи- пийнал е малко, весело му е ,напъва го алкохола и може да се самоопределя като какъвто си иска, нали сме вече демокрация. Проблема бе, че години наред брат ми щом пийнеше, също се сещаше, че е безсмъртен шотландски боец, само че се определяше като четиристотингодишен, което е нормално да е така понеже е по-млад от братовчеда.  А двама човека от рода ми да заявяват, че са шотландци можеше да означава само едно- пропуск от моя страна в генеалогичното ми дърво. Явно северняшкия корен в него се оказва доста по-северен отколкото можех предполагам. Така, че сега правя основно проучване върху преселенията на европейските народи. Току виж, че и шопската ми връзка се окаже шотландска: шотландци, шопландци, шопи. Имам идея и за фамилен герб на който ще бъдат изобразени стилистично Долнобешовишката бара, вратника на дедовата къща и селския баир Крещъ зад тях с полукръгъл надпис „Родът Маклауд-Гаговци от с. Долна Бешовица”. Барата и баира винаги са били неразделими помежду си в моите спомени и ще присъстват в герба, като нещо свидно за сърцето ми и като маркер за географското ни положение, а порта на градежа ще крие най-дълбока символика в себе си, понеже като своеобразен портал на времето ще съединява миналото, настоящето и бъдещето, та хем да напомня за родовите ни корени , които стигат дълбоко назад в историята, хем да загатва за  бъдещите светли перспективи и възможности пред рода ни, хем и да бъде символ на нашата стабилност, правейки препратка към разпространения по този край израз: „Стабилен като паднал вратник”. И май няма да е зле да се поразровя в Ebay и да потърся някой по-древен и по-ръждясал меч. Вие виждали ли сте шотландски боец без меч?...
11-12.04.2014г.
Семеен замък „Площад Левски”
гр. Враца   
Активен

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #81 -: Април 16, 2014, 08:33:36 »
Накара ме да се замислим за герба на нашта фамилия, що един хороскоп ми беше казал, че у предишниа си живот съм бил некъф скандинафски археолог :green:. Ама баира и барата задължително че присъстват, що тава си е нещо типично за секо СЗ-но селище ;)
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #82 -: Април 27, 2014, 09:16:56 »
Нарушител
  През социализма, горе-долу по едно време, два филма се опитаха да покажат недъзите на социалистическото общество: „Една жена на 33” и „Царска пиеса”. Първият бе спрян скоро след пускането си по екраните, а втория достигна до тях орязан от цензурата. „Царска пиеса” бе сниман във Враца, в читалище „Развитие”.
   След приключването на снимките в града ни се разказваше случка в която участваше изпълнителя на главната роля във филма Тодор Колев и добилия митичност служител на КАТ-Враца старшина Петров, за който се знаеше, че е глобявал и баща си. Спира катаджията артиста с личния му автомобил  заради нарушение на правилата за движение по пътищата, а нарушителя прави опит да се спаси:
    -Знаеш ли кой съм?
   Старшината вдига учуден рамене:
   -Кой си?
   Артиста заявява:
   -Заслужилият артист Тодор Колев.- понеже по това време имаше такива звания: заслужил артист и народен артист, като второто бе по-високо и престижно, но и двете носеха допълнителни финансови облаги.
   Катаджията отговорил невъзмутимо:
   -Аз пък съм народният милиционер старшина Петров.- защото в онези години полицаите се наричаха милиционери и бяха служители на Народната милиция. Последвала дупка в талона на шофьорската книжка на водача.
   Когато чух тази история сметнах, че е плод на градския ни фолклор, но след около година Тодор Колев бе гост на радиопредаването „Хора, пътища, автомобили”. На молбата на водещия да пожелае нещо на българските автомобилисти, артиста каза:
   -Пожелавам им да не срещат старшина Петров от Враца…
Активен

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #83 -: Април 28, 2014, 11:10:43 »
Старшина Петров не е митична личност,я са познавам лично с него.По онава време беше глобил и баща ми,ма по стечение на обстоятелствата скина глобата.А си е верно че е глобевал баща си за неправилно паркиране. ;D
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Aнe

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3057
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #84 -: Април 28, 2014, 01:02:05 »
дай боже тикива старшини, що тоа къде живеа срещу назе а дигнал къща на 3 ката, сал от тва къде киснеше на междата михайловград/ враца, демек у храстите с палката.

и само при назе извесните са извън закона.

Кирил Маричков уби жена.
сега се сещам за оня русняк къде се лизга на кънки. с големи промили уби дете, другото остана жив труп.
наскоро има неква победа с партньорката му българка у русия и сички се сцепиа да му споделват успеха. е тва не моа да разбера. за затвор и да не говорим.
Активен
Конощипат е селскостопански вредител. Движи са основну под земъта. Из тайните структури връъимгу. Не шаралее таа жена по светлото и одгоре, що го а страшингел да го не изребри некой с лопатата. Фенерски

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #85 -: Май 17, 2014, 02:20:04 »
Поклонническо пътуване
   Настаняваме се на седалките в лекия автомобил, затваряме вратите и потегляме към Врачешкия манастир „Св.40 мъченици”. Решението за пътуването бе взето вчера на вечернята и ето, че сега след неделната литургия(Неделя след Въздвижение) тръгваме, оставяйки зад себе си енорийския ни храм „Св. Възнесение” и суетенето около предстоящото пътуване: кои ще ходим?; колко коли ще бъдем?; кой къде ще се вози?. Накрая всичко е уточнено и двете коли с десет пасажера начело с енорийския свещеник, който води и неделното училище за възрастни, се насочваме към напускане на града. Нямам някакви предварителни очаквания и гледам на всичко по-скоро като на някаква екскурзия с близки приятели, а не на поклонение до света обител. На времето изкарах войнишката си служба около Ботевград и би могло да се каже, че районът ми е горе-долу познат. Така, че съм готов за едно приятно есенно пътуване, защото времето обещава то да бъде такова. Ако имам някакви очаквания, то те не са свързани с мен , а със жените от групата, понеже изхождам от факта, че манастира е девически и предполагам, че ще има духовна полза за тях. Слънцето нагрява приятно през автомобилните стъкла и в купето започва въодушевен разговор, който прескача от тема на тема, но аз в момента предпочитам да не се включвам в него, затова изваждам молитвеника си, правя кръстно знамение и започвам да чета акатиста към Пресвета Богородица, като се опитвам да внимавам в текста, защото имам нужда да се помоля и да се успокоя от мислите вълнуващи ме заради изкушението, което ми се „стовари” най-неочаквано сутринта, преди да тръгна на църква…
    Когато стигаме до Ботевград ние завиваме по посока на село Врачеш, а стигайки до него питаме дали посоката ни на движение е вярна и получавайки потвърждение го пресичаме и лека-полека започваме да навлизаме навътре в Балкана по една чудно красива долина. След няколко километра достигаме и до самия манастир, който е разположен между две рекички, които се събират  по-долу от обителта. Паркираме колите близо до манастирската порта и дърпаме въженцето, което виси до нея, както е указано на надписа отстрани. Камбанен звън оповестява нашето пристигане и монахините ни посрещат с внимание, като се осведомяват откъде сме и ни насочват към манастирския храм.
   Прекръстваме се и влизаме- отначало само в притвора, понеже вратите на основния храм са затворени; обясняват ни: има Кръщение; разбираме, че не бива да пречим за извършването на Тайнството; покланяме се на аналойните икони и след като си взимаме свещи от пангара, излизаме да ги запалим на свещниците, които са поставени пред храма. После отново влизаме и другите започват да разглеждат стенописа на източната стена или да си купуват икони, броенички и книги. Аз също имам желание да се включа в тези действия, но преди това трябва да свърша по-важна задача и питам сестрата, която продава, дали може да запиша едно име за споменаване. Тя ми обяснява възможните срокове, като максималният е за една година. Записвам името на сина- за година; да се молят за него- сега младите имат нужда повече от молитва за тях отколкото да им се говори,повече от личен пример отколкото от поучение, повече от съчувствие отколкото от изобличение ; времето е крайно, времето е страшно, светът се задъхва от устрема си да придобива, да опита всичко, да се потопи до дълбините на греха имитирайки със своето падение свободен полет, дяволът се стреми да съблазни и избраните…
   През това време отварят храма и влизаме да се поклоним на храмовата икона „Св.40 мъченици”, след което разглеждаме и вътрешните стенописи, а на излизане се „заравям” в книгите, които се продават понеже искам да си купя една- хем за благословение от обителта, хем за духовна полза, хем за спомен от днешното пътуване. След няколко минутно търсене и кратко колебание се спирам на „В планините на  Кавказ” от монах Меркурий, понеже ми звучи познато и някой май ми е преразказвал нещо от нея, а и цената й е такава, че мога да си я позволя- по-късно щях да открия с изумление, че това е своеобразен учебник по аскетика и щях да я прочета за две вечери на един дъх. Навън пред храма леко се поразпръсваме- едни сядат в беседката, други се снимат на пейката с табелка, че тук е седял цар Борис Трети, трети се разхождат по ниско окосената ливада, а нашият отец разговаря с игуменията на манастира и тукашния свещеник докато към тях се приближава една сестра за да съобщи, че е приготвено. Какво е приготвено? Майка Касиана ни кани в уютната трапезария за гости намираща се в началото на манастирския двор, близо до входа, където ни очаква по паничка кисело манастирско мляко, по едно кафе и сладки,   а след като ни настаняват и донасяме от колите храната която си носим, деликатно ни оставят сами, за да не се притесняваме. Подреждаме трапезата, казваме молитвата преди хранене, отчето благославя, прекръстваме се и сядаме покрай дългата маса…
    Когато приключваме и излизаме навън, установяваме, че сестрите ги няма. Настъпва лека суматоха, понеже не сме наясно с реда и не знаем какво да правим с мръсната посуда, но жените решават проблема, като ги измиват на манастирската чешма. Много      се съмнявам, че това е правилното решение, но избирам варианта да не увеличавам напрежението и да си замълча, вместо да се опитвам да обясня, че за всяко едно действие в манастира си има правило и ако нещо не ти е ясно, то по добре не предприемай нищо докато не ти благословят как да постъпиш. После прекосяваме моравата и сядаме на пейките покрай нея в очакване да се появи някоя монахиня за да благодарим за гостоприемството преди да си тръгнем. Може би сега е времето за личното правило на сестрите и за кратък отдих преди да продължат с послушанията, така че е необходимо да проявим търпение. Вдишвам с отворени гърди свежия планински въздух, който ухае на есен и започвам да разглеждам манастирския двор с  красивата църквичка и манастирските постройки. Размислям се за това, че когато влязохме тук първото нещо, което ми направи впечатление бе липсата на така вече модерните гипсови джуджета и разни други гипсови животинки в ниско окосената трева. В последно време все по-често се сблъсквам с тези фигурки в аранжирането на дворните пространства, за да се стигне до абсурда да ги виждам в манастирските и църковните дворове. И ако тяхното използване в домашните градинки би могло да се приеме за нормално, независимо от това, че кича си остава кич, то на местата за молитва те стоят някак несериозно и неестествено, като представители на един друг свят, различен от нашия, но и противоположен на ангелския мир. Там тези уродливи гномове сякаш ми казват да бъда внимателен, понеже нещо не е наред. Там те изпълняват ролята на своеобразни червени лампички, предупреждаващи че витае някакъв друг дух, който няма нищо общо с духовността. Там те свидетелстват, че молитвата може би вече е просто формалност, че на храма се гледа като на място за социални контакти на хора по интереси, че манастира се е превърнал в туристическа дестинация и място за разтоварване, където можеш да хапнеш, да пийнеш и да се заредиш с „позитивна енергия”, че светът се настанява самовластно, с пълната си сила в църковните и манастирските стени. Колко пъти с болка в сърцето ми се е налагало да слушам въодушевените разкази на мои близки хора как са ходили през почивните си дни за еди-кой си празник в еди-кой си манастир и как хубаво са се повеселили и колко добре са си отпочинали! До какво бедствено и окаяно положение сме стигнали, че  отивайки на местата за среща с Бога, ние отново се срещаме с духът на този свят под маската на мнима духовност! И нямащи усета да различаваме духовете, биваме прелъстени без да можем да се осъзнаем. И смятайки, че вече сме тръгнали по тесния път, продължаваме да крачим по широкия и пагубен, чийто край е печално известен…
   Размислите ми биват прекъснати от игуменията, която ни подканя да се съберем в беседката за да ни разкаже за манастира. Настаняваме се и майка Касиана започва своя разказ; събитията от манастирската история оживяват, подреждайки се по чуден начин за да докажат, че всичките те са били част от Божествен план и нито едно от тях не е било плод на случайността. После разговора преминава на различни други теми, засягащи съвременното общество и нашето спасение, а аз се поразпалвам по някои аспекти от тях  и взимам думата повече от приличното и необходимото, та се налага игуменията да ме изобличи, като ми казва: "Кажи нещо да се поучим!", но тези нейни думи не ме засягат, а само докосват най-дълбоките сърдечни струни, като ме връщат към това което ми липсва в света- монашеските взаимоотношения и монашеския начин на мислене. И аз се чувствам не унизен, не огорчен, а утешен, понеже това изобличение в този момент има силата на лечебен мехлем и сякаш успявам да намеря себе си, сякаш се завръщам у дома след дълго пътуване. По време на тази беседа игуменията дава към всички ни и някои практически съвети свързани с духовния живот, които в този момент не ги разбираме в пълнота, но вече са посеяни в нас, останали са там в душите ни и чакат момента, когато ще ни бъдат жизнено необходими, когато на базата на придобития духовен опит ще можем да ги осъзнаем и да ги приложим. Кога ще се случи това? Може да бъде и утре, може да са необходими и години. В проведения разговор се изяснява, че ние с отеца сме връстници на майка Касиана.  Тази подробност ни връща към спомените за годините на прехода, когато нашето поколение откри пътя към Бога и храма.На тръгване, докато другите отиват да се поклонят на гроба на първата игумения на манастира, игумения Касиана ми дава още два съвета отнасящи се лично за мен: единият за това какво отношение трябва да имам към света, а другият за необходимата посока на духовната ми работа. В този момент разбирам, че днешното пътуване не е есенна екскурзия с приятели, а се оказва поредната ми крачка по пътя на вярата, защото получавам отговор на свои недоумения, които съм притаил някъде дълбоко в себе си и които дори още не съм успял да формулирам. Прощаваме се със сестрите и се насочваме към манастирската порта. И още не успели да си тръгнем оттук разбираме, че вече имаме желание отново да дойдем. Дали това ще бъде скоро? Не знам. Пред нас отново ще застанат всекидневните проблеми, които ще ни завъртят в своята безмилостна вихрушка, но вече знаем, че има едно място където винаги ще ни приемат с внимание, ще ни изслушат, ще ни посъветват, ще се помолят за нас. Едно място където можем да вдъхнем святост, където можем да се докоснем до небето…
септември, 2013г
Активен

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #86 -: Май 21, 2014, 04:39:19 »
От веселите и носталгичните истории преминавам към сериозните и болезнените. "Антипатерик"-а го бях качил на литературната страница, но там нещата нещо се скапаха, така че го качвам тук.

Антипатерик
(манастирски истории)
Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните: вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой ви превъзнася, ако някой ви бие по лице. (2Кор.11:19-20)

* * *
Още от самото начало на християнството малцина от вярващите, най-благочестивите, носили името монаси. Те заимствали начина си на живот от евангелиста Марк, първият епископ на Александрия. Монашеството е наука на науките, при която теорията и практиката вървят ръка за ръка. Финалът на монашеските обети за целомъдрие,нестяжателност и послушание е Царството Божие, а целта- чистота на сърцето, придобивана при уединен и въздържан живот, без която не може да се достигне до този край.
За нашите времена е предсказано, че истинските подвижници ще са много малко. Техните подвизи ще бъдат по-долу от подвизите на първите монаси, но наградата им ще бъде равна с наградата на древните иноци, заради понесените страдания при съвременното състояние на света и сегашните условия на живот.
При тези монаси, които пък няма да живеят според монашеския дух, поради неговото неразбиране и нарушената приемственост в опита на манастирския живот, страстите вместо да бъдат изкоренени, ще бъдат доразвити. Задълбочаващите се страсти могат да развалят напълно характера на монаха, като дори има реална опасност от разстройство на психиката му.
Дали тези истории, които ще прочетете, са истински? - Преценете сами.                                                                                                                   Ако ви се сторят художествена измислица, то аз ще бъда безкрайно радостен за вас, че Господ  ви е предпазил от едно такова изживяване и душата ви никога не е била прелъстявана от лъжеучители и лъжебратя, и не е достигала до дъното на безнадеждността, губейки вяра и страдаща от липсата на Любов.
Aко ви се сторят познати, ако сте чували нещо подобно от разкази на близки и приятели, ако познаете някои от описаните герои, то ще ви помоля да запазите мълчание и да споменете в молитвите си и разпознатите, и непознатите.
Ако сте изживели нещо подобно или сте били част от разказаните истории, то ще ви помоля да ми простите, че ги написах. И нека не пазим лоши чувства към тези, които постъпиха така с нас. В следващите редове няма лични имена, защото в описаните истории няма победители и победени, а единствено жертви. И само с Божията помощ могат да бъдат заличени нанесените щети и излекувани получените рани.

                                                                                                                                                                                                                          1. О. К. казваше:  „Ние не работим за пари, но след като работим, защо да не изкараме?”                     

2. Предишният въпрос беше единственото изречение, в което използваше думата „пари”. Във всички останали случаи я заместваше с умалителната и форма „парички”.

3. И пак казваше „парички” на трапезата, когато започваха сметките къде, кога, как и за колко ще се реализира манастирската продукция.

4. И пак ставаше въпрос за „парички”, макар и косвено, когато определяше съвременния човек като лентяй и разсипник, с което обясняваше, защо търпи материален недостиг.                                           

5. Още казваше „Нещастници”.  Имаше предвид различни личности от църковния и политическия живот или пък съседи на манастирските имоти. Един от манастирските братя започна да казва в противовес „Щастници”, без да има предвид конкретни хора.                                                             

6. Също казваше: „В манастира всичко е точно”. Това означавше, че материалите за всяко едно начинание трябва да стигнат точно и се налагаше промяна в технологията „в движение”, за да се „нагодят” резултатите и да няма „разсипване” на финансови средства.

7. Още казваше: „Манастирското злато”.  Това беше оборският тор, който вложен в земеделската обработка увеличаваше добивите, а оттам и приходите за обителта.
 
8. Също ни учеше, че ако изпълняваме послушанието си с ревност, до пълния свършек на силите и когато не можем повече, се обърнем с молитва към Бога, то ще ни бъде дарувана свише благодатна помощ, с която ще извършим чудеса от трудови подвизи като древните свети отци.
 
9. Друго наставление за молитвата не ни каза.
 
10. Казваше също, че в манастира има „невидима метла”, която „измита” нерадивите и мързеливите и ако ние сме недостойни, то ще бъдем „изметени” и ще дойдат други. Този метод се оказа успешен за период от петнадесет години, подменяйки изхабените, рухнали и обезкървени „кръводарители” с нови до момента, в който стана ясно, че бройката на наивниците и идеалистите не е безкрайна величина.                                                                                                                                   

11. Основен принцип на тази система беше: „Не се оплаквай с липса на време - щом си спал през нощта, значи си имал време”. Ако не ти е стигнало времето за изпълнение на послушанието или за личното молитвено правило, то просто не си имал желание.

12. Ако някой започнеше да задава въпроси по духовни теми, то О.К. заключаваше: „Малко му е работата!”. След това се увеличаваха послушанията на питащия и се засилваше контрола от страна на старшите братя.

13. Също казваше: „Този театър съм го гледал!”-което означаваше, че е свършил своите аргументи в провеждания разговор с братята. В следващото действие влизаха в сила викове и разхвърляне на посуда или инвентар, според това на каква сцена се водеше диалога.

14. Казваше още: „Православието е правопропорционално на целомъдрието”. Преписваше тези думи на един Архиепископ, но беше подменил действителната формулировка: „Богословието е правопропорционално на целомъдрието”.

15. Често казваше: „От кравите научих повече, отколкото от светите отци”.


1. Благочинният казваше: „Тук или ще има православие или…” - как завършваше израза,така и не разбрах.                                                                                                                                                 

2. Друго не казваше, а само гледаше като предано кученце игумена и кимаше с глава в знак на съгласие с всяка изречена от него дума.

3. Той (благочинният) имаше две лица - едно пред игумена и друго,противоположно за братята. Кое от тях беше истинското? И дали нямаше трето лице, когато оставаше насаме в килията си? Или може би тогава оставаше без лице?


1. Иеродяконът нищо не казваше в разговорите на трапезата.

2. За него казваха, че разказва на игумена за всичко, което се е случило при игуменските отсъствия от манастира или пьк не е било забелязано от бдителния игуменски поглед.                                           

3. За него казваше всичко уплашеният му поглед, придобит от системните побоища от игумена в началото на послушническия му живот в манастира.

4. В един единствен случай неговият поглед беше допълнен от злорада усмивчица, когато брата- готвач се „издъни” и си навлече гнева на игумена.


1. Когато попитахме един монах, как успява да запази мирен дух,въпреки системния тормоз и издевателствата над него от О.К., той ни отговори: „Гледам на игумена като на малко дете”.               

2. Същият монах казваше, че през първите пет години от живота си в манастира поради липса на време не е успял да прочете и един ред светоотеческа литература.                                                     

3. Още ни разказваше ,че в началото игуменът и старият благочинен се редували през ден да ги „юркат” на послушанията, форсирайки работата и не давайки им възможност да поемат дъх.               

4. Също ни каза, че бил изумен и объркан, когато чул за първи пьт от О.К., че „от кравите е научил повече, отколкото от светите Отци”.  Като не могъл да повярва на слуха си, монахът го попитал дали е разбрал правилно и получил утвърдителен отговор.                                                                                           

5. Още каза, че на четвъртата година в манастира бил приятно изненадан, когато игуменът и старият благочинен им се скарали за това, че бият говедата, когато ги изкарват по стръмния склон край манастира. Тогава монахът за първи път се уверил, че в тези хора все пак има нещо човешко, щом имат жалост поне към животните.


1. Друг монах каза пред мен: „Те, комунистите окрадоха дьржавата” - в опит да „тушира” забележката на двама послушници, с които беряхме ябълки, че прибирането на бетонни колци и тел от чуждите имоти и на бетонни плочи от неизползваните напоителни канали практически е кражба.


1. Един послушник попита игумена:  „Отче, нали ние сме един вид духовни десантчици?” и се възрадва, когато получи положителен отговор.
2. Същият послушник не се възрадва, когато О.К. го удари през краката с правата лопата понеже обръщаше бавно и некачествено, а дори се натъжи.

1. Друг послушник казваше: „Трудното го правим веднага,а невъзможното за пет минути”.                                                                                                                                 
2. Също казваше: „Все едно се намирам в американски екшън. Напрежението е постоянно и действието никога не спира”.                                                                                                                                           
3. Още казваше: „Защо майка ми не ме е родила пожарникар или шофьор на линейка?”.

1. Трети послушник каза: „Един ден ще се хвалим,че сме променяли годишните сезони”. Имаше предвид паленето на огньове и автомобилни гуми в овощната градина за борба с пролетните слани и правейки препратка към думите на игумена,че със стария благочинен са направили всичко възможно при своето подвизаване, само дето не са преместили планината, на която е разположен манастира.

1. Четвърти послушник попитал О.К. : „Отче, защо биеш братята, след като е забранено от църковните правила?”. Игуменът му отговорил: „Нищо не разбирате. Така се гонят бесове”.                                                                                           
2. Същият послушник разказваше, че в началото, когато се организирал манастира, О.К. казал пред новия благочинен, пред един друг послушник и  пред него,че първите двама ще бъдат „воловете”, които ще теглят напред братята в трудовия процес, а той (разказващия) ще бъде „коня”,който ще тича по задачи свързани сьс снабдяването. Така била изградена системата на функциониране на манастира.

1. Пети послушник казваше: „Ако един ден се напише история на манастира, то тя трябва да е в три части: първа част - N-ските братя; втора част - N-ските братя и златните ябълки; трета част - Златните ябьлки.                                                                                                                                                 
2. Също разказваше, че в началото, когато пътували по послушания с четвъртия послушник всеки път влизали в конфлити. Карали се как да изпълнят възложените задачи, според нарежданията на О.К.. Докато веднъж сверили помежду си дадените им поотделно указания и установили заложени противоречия. Оттогава споровете спрели.

1. Шести послушник попитал игумена: „Отче, нали на Страшния съд ще отговаряш за нас?” и останал объркан от отговора му: „Ще отговарям само за себе си.”                                                                                                                                                     
2. След излизането си от манастира същият послушник каза: „Ако това там беше Православието, то аз не искам да съм православен”.

1. Един брат каза: „Това е любимият ми момент, когато в разговорите на трапезата се стигне до сметките в левове и евро”.
2. Същият брат вадеше от време на време от джоба на куртката си една една изрезка от вестник и я целуваше. Когато четвъртият послушник го попита: „Какво правиш?”, то той му показа, че това е снимката на една депутатка, бивша съученичка на О.К. А на изумената реакция на питащия, отговори с обяснението, че в последно време на трапезата слуша само това, колко добра, честна , принципна, талантлива и способна е тя.                                                                                                                                                     
3. Този брат ми разказа, че след като доста от братята бяхме напуснали манастира, една нощ той изоравал картофи на полето,за да бъдат събирани от наемните работници през деня. Тогава при него дошъл игумена и в подхванатия помежду им разговор започнал да си спомня как отначало гладували в манастира, но той намерил решение и ето, че сега на трапезата има от всичко в изобилие. Братът наивно попитал: „Ами Бог?”. О.К. му показал ръцете си  и рекъл: „Ако не бяха тези две ръце…”.След което като допълнение на отговора, добавил и едно махване с ръка и се отдалечил в нощната тъмнина между редовете с картофи. На сутринта разказващият си събрал багажа и напуснал манастира завинаги…

   Повечето напуснахме манастира, а в него останаха малцина. Тези,които излязохме, се разпиляхме по други манастири или по родните си места, а някои заминаха за чужбина. За жалост имаше и такива, които рухнаха психически, изключиха тази непоносима реалност и попаднаха в клиники за лекуване на проблемите си. Другите, които останахме в реалността, се виждаме понякога, макар и рядко, или се чуваме по GSM-ите от време на време, но срещите и разговорите ни все още са болезнени, все още ни преследват сенките от миналото…
2007-2012
гр.Враца

    * * *
   Преди около месец изпратих "Антипатерик"-а на един от бившите населници на манастира, а след известно време му се обадих да го попитам дали го е прочел и какво е мнението му за него. Той ми каза, че е успял да стигне само до средата, понеже се е разстроил от припомнянето на преживяното и нямал сили да продължи до края. Също добави, че написаното  ще е неразбираемо за читателите, понеже трябва да си го изживял, трябва да си го изстрадал, за да ти е ясно за какво става дума. Друг бивш населник пък ми каза, че може да се напише още много, и че самият той би ми разказал доста истории, ако имам желание. Знам, че написаното е много малка част от това, което изживяхме, и самият аз бих могъл да напиша още много случки на които съм бил свидетел или които са ми били споделени, но исках разказаното да бъде внезапно, кратко, звучно, разтърсващо и болезнено, като шамарите, които биеше игумена. Дали съм постигнал този резултат? Надявам се да съм успял, и да сте имали подобно усещане при четенето на "Антипатерик"-а. 
   Дали е правилно да се използва думата манастир в написаните истории? Може би да, може би не. Но истината е, че става въпрос за система, която бе изградена на базата на манастирската община, в една църковна общност отделила се от Църквата, и бе облечена не просто в християнска, но в подменена в същността си православна терминология. Сигурно сте си помислили, че с напускането на толкова много братя,нещата са се променили, че са започнали някакви оздравителни процеси в нея. За жалост, не. За да бъде излекувана една болест, то първо трябва да бъде поставена вярна диагноза, а ако болният е оставен на самолечение и той е категоричен, че е здрав, то клинично подобрение не може и да се очаква. В действителност системата продължи да съществува, като се опитваше да оцелее с различни способи, като използване на наемни работници (главно пенсионери и ученици), обещаване на покрив и прехрана срещу доброволен труд за довършване изграждането на новия манастир и привличане отново на послушниците, които бяха разболяни в манастира и бяха отстранени от братството, но които не успяха да прекъснат своята зависимост от него, създавана с манипулативни психометоди в продължение на години. А резултатите от дейността й стават все по-трагични, и тук става въпрос не просто за хората, които бяха отблъснати от вярата след своето съприкосновение с нея, като например предоверили се местни бизнесмени, които имаха общо производство с манастира и бяха финансово ощетени, а за тези които бяха обладани от системата и не могат да съществуват извън нея; тук става въпрос за самоубилия се послушник; тук става въпрос за простреляния такъв в битките с бракониерите (според версията на игумена пред средствата за масова информация). Монахът е воин Христов, който воюва с невидимите врагове на духовното поле,но братята явно приеха думата воин твърде буквално, в нейния земен,а не духовен смисъл, и преминаха към реално въоръжаване, тръгвайки на реална битка с реални хора, които те счетоха за свои врагове. И колкото и да е чудно, това е напълно разбираемо, защото много по-лесно е да имаш видим враг, който сплотява редиците, отколкото невидим с който трябва да встъпиш в самостоятелен двубой, чиито изход е неизвестен; много по-лесно е да решаваш икономически и производствени проблеми, отколкото духовни такива.Какво ще бъде продължението на историята? Не знам, но след случилите се събития и разконспирирането на истинската му същност и скритите цели, манастира премина към друга подобна на църковната общност в която функционираше.Единствено в което съм сигурен, че системата постоянно ще мимикрира, опитвайки се да оцелее, като се запазва непроменяема в същността си...
20.11.2013
гр.Враца
* * *
Речник:
Патерик- още  Отечник (от гр. πατηρ - отец, баща) - във византийската, старобългарската и древноруската литература сборник с кратки повествувания за подвижниците на знаменитите монашески обители, понякога съпровождани от нравоучителни слова.
Манастир- (от средногръцки: μοναστήριον, в свободен превод място за самота) е религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност.
Игумен- монах със свещенически сан, предстоятел или ръководител на манастир
Благочинен- манах, помощник на игумена, който отговаря за реда в манастира
Иеродякон- от гр. дякон-монах, монах с дяконски сан
Монах- (от гр. monachos - "един", водещ уединен живот) - човек, посветил себе си на Бога чрез приемане на обети, съпроводено с подстрижение (на косите) в знак на служба Богу. Монашеството е възникнало в III век в Египет и Палестина. Първоначално това са били усамотилите се в пустинята отшелници. В IV в. св. Пахомий Велики организирал първите общежителни манастири, и тази форма на монашеството се разпространила в целия християнски свят
Послушник- човек, който се готви да приеме монашество, но още не е дал монашески обет (не е приел монашески постриг), не принадлежи към манастирското братство, не носи монашеско облачение и не се нарича монах. Той помага при богослужението и в манастирското стопанство, и изпълнява изпитание на послушание по благословение на настоятеля на манастира.
Послушание- според Светите Отци, свободно отказване от собствената воля заради
стремежа да се следва Божията Воля
Целомъдрие- здравомислие, благоразумие, а също така чистота и непорочност на душата
Нестяжание- (от църковнославянски)- доброволна бедност, отказ от придобиване на материални блага; вж. Мат. 5:3
Подвижник- християнин, който извършва особени действия, основани на самоотричането, които имат за цел духовното усъвършенстване
« Последно редактиранье: Май 22, 2014, 10:05:37 от Брат Боян »
Активен

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #87 -: Юни 03, 2014, 08:35:26 »
Сладки за Бог да прости
Тази година лятото като че ли не искаше да дойде и се редуваха мъчителни мрачни и облачни дни с дъждовни такива. Вече беше първи юни, а имахме чувството че сме пред прага на есента. Малката група вярващи, пренебрегвайки хладното време, бяхме седнали на по чаша кафе след неделната литургия на масите изнесени пред „Геоарт”. Вятърът си играеше с разпереният над главите ни огромен чадър, но настроението бе празнично и разговора се въртеше около жизнерадостни теми. Тъгата дойде заедно с един закъснял член на групата ни, който отвори пакет сладки и ги сложи на средата на масата. Някой го запита: „По какъв повод?”. Отговорът беше: „За загиналите в борбата за свобода”. В този момент ми стана мъчно, защото в цялата поредица от изложби, литературни четения, концерти, чествания и раздавани награди във връзка с празника, който се провеждаше в града , това бе първият човек сетил се да раздаде за упокой душите на онези четници и борци за национална свобода, които бяха осеяли с костите си тази изстрадала земя върху която стояхме ние сега…
02.06.2014
гр.Враца
« Последно редактиранье: Юни 03, 2014, 09:05:05 от Брат Боян »
Активен

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #88 -: Юни 03, 2014, 08:45:56 »
Убаво ги почитаме със сладки, ама че дойде ли време да ги почетеме с действия, та ептем да нги се успокоат душите, че не са бадива остайле костите си по таа територия, къде се мъчи векове да стане дръжава :-\
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #89 -: Юни 03, 2014, 12:36:42 »
 guru И зъ разкасчето и зъ коментаръ!
Активен
 

Страницата е създадена за 0.497 секунди с 21 запитвания.