Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Историите на Брат Боян  (Прочетена 9351 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Кремена

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 693
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #90 -: Юни 03, 2014, 02:02:18 »
 guru
Активен
Кажи добра дума на човека до теб, той има нужда от нея, ние всички имаме нужда от нея!

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #91 -: Юни 03, 2014, 07:17:11 »
 thanks thanks thanks
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #92 -: Юни 03, 2014, 10:08:04 »
За лудостта
„Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.”(Иван Вазов, „Под игото”)

С болка в сърцето гледам това, което се случва в държавата ни, с недоумение слушам изявленията на различните политически лидери и си задавам въпроса дали управляваща върхушка и народ живеят в една страна или се намират в паралелни светове , които се различават не само като време и пространство, но и като цветова гама, понеже управляващите се опитват да ни убедят, че това което ние виждаме като тъмно черно е всъщност чисто бяло. И затова ми се иска, перифразирайки репликата на лудият поет изпълняван от известен наш артист в едно комедийно телевизионно шоу с цяла сила да извикам: „Къде сте вие, къде сме ние”, понеже реалността край нас е толкова абсурдна, че би могла да се приеме и осмисли единствено през погледа на един луд герой. Но явно още от дядово Вазово време в тази държава трябва да имаш нещо общо с Мунчо, трябва да не си нормален по стандартите на този свят, за да имаш смелостта да се изправиш срещу всеобщата лудост викайки с висок глас.
Активен

кумичката

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 2570
  • Аз съм ентелегентно проЗта!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #93 -: Юни 04, 2014, 08:30:26 »
 thanks thanks thanks cv Светът принадлежи на "лудите", но това е много относително понятие за мен. Зависи от гледната точка.
Активен
"Пустиняка в буреняка" има своето място в културно-ландшафтния афиш на съвременната градска поп-културна реалия..."
Источник: Пустиняка в буреняка

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #94 -: Юни 04, 2014, 03:44:14 »
Демократичен напън

Днес се зарових из нета за да си дам научно аргументиран отговор какво е демокрацията, но вместо да си изясня това, то се обърках още повече понеже се оказа, освен, че е управление на мнозинството, то и малцинството може да вземе решение , което да противоречи на това на мнозинството, стига да е достатъчно пряко засегнато от него. Единствено успях да разбера, че в нашето семейство още от тоталитарно време сме живеели съобразно демократичните принципи понеже баща ми се придържаше към следния начин на управление: когато с майка бяха на едно мнение ставаше каквото каже тя, а когато бяха на различни каквото каже той, а аз, разбира се, бях изключен от тези дебати, като все още не придобил граждански права.
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #95 -: Юни 04, 2014, 07:33:05 »
 :green: Къв съвпадък-у назе беше същото...! :smeeeh:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #96 -: Януари 02, 2015, 12:51:43 »
Рангелов ден
(на вуйчо Митко)
   Кибритената клечка избухна изведнъж между двете груби длани, които я пазеха от лекия хладен ноемврийски ветрец, като очерта в тъмнината слабо, скулесто, прорязано от две дълбоки бръчки, излъчващо воля, гладко избръснато мъжко лице, стиснало в устни цигара, която бе запалена с две-три кратки дръпвания от малкото и колебливо пламъче. После горящата  клечка описа траектория политайки по посока на влажния асфалт, като угасна при допира си с него, без да успее да разпръсне мрака и остави огънчето на цигарата да припламва самотно, според всмукванията на тютюневия дим, край банкета на междуселския път. Мъжът се подпря на топлия капак на остарялия и отдавна загубил гланца на боята си москвич, като се вглеждаше в тъмнината, напрягайки се, дали няма да забележи силуета на кучето, което загуби днес по време на лов, макар да знаеше, че то ще го усети първо, ако е някъде наблизо.
    Днес е Рангелов ден по стар стил, така че тази събота и утрешния неделен ден са събора на селото. Неговите съселяни вече отдавна празнуваха насядали край празничните трапези и пътя бе замрял откъм движение. Полето също се беше умълчало и само ромонът на водата от Зайчетата, край които бе спрял превърналия се в антика автомобил, нарушаваше напевно и приятно тишината. Още в младежките му години водата на това кладенче край пътя бе уловена и бе построена чешма, която отгоре увенчаха със скулптора на две зайчета. Едното от тях се беше сгушило уплашено, а другото бе изправило смело уши, сякаш заслушано дали няма да се появят отнякъде ловците с техните кучета. Те дълго време посрещаха отбилите се да пият вода жадни пътници и морни кооператори, но после някой, явно раздразнен от смелоста на дългоушкото строши ушите му, та се наложи да подменят статуята с нова. Този път и двете вече се бяха сгушили уплашени от човешката жестокост и злоба и трепереха така доста години, докато настъпиха демократичните промени и бяха откраднати. Сега чешмата  изглеждаше самотна без дългоушковците, но името Зайчетата си остана, като спомен за времето, когато бе нова и красивото все още можеше да зарадва човешкото око.
   Мисълта за отминалите времена го върна към това как заради събора му взеха ловния билет и пушката. Преди този спомен с чуството за изгубената радост събуждаше в сърцето му болка и огорчение, които с годините прераснаха в желание да го "върне" по някакъв начин на тези , които постъпиха така с него, но след това желанието за отмъщение угасна в едно отвращение, което накрая се превърна в безчувствие и безразличие.
   Преди години комунистите се опитаха да променят традицията и да преместят събора от Рангелов ден на седми ноември. Тогава той още работеше в ДАП-а в Роман и заедно с други колеги шофьори, които бяха долнобешовичани, решиха да си организират празника както досега, събраха пари помежду си, спазариха музика и си направиха веселието, като водеха музикантите от къща на къща, а накрая ги изкараха на сред село, където извиха едно голямо, весело, сборянско хоро. Цяло село се събра да ги гледа, а кмета и партийният секретар дойдоха да видят кои са саботьорите на решението на властта. Тогава той придърпа жената на партийния да се хване на хорото и властимащите впоследствие решиха да му отмъстят и да го накажат, като излъгаха, че се е заканвал да ги стреля с ловната си пушка. Осъдиха го, взеха му ловния билет и оръжието, а със затвора се размина на косъм. Явно не посмяха понеже всички знаеха истинита. След десети ноември обжалва и му върнаха само билета, пушката я бяха продали от Ловното на техен човек понеже беше истинско произведение на ловджийското изкуство с изрисувани птици и диви животни по приклада. Изографиса му я негов съселянин приятел, също ловджия.
    Ех, времена, времена... Но всичко мина-замина,като цигарата която все още припламваше между пръстите му и която докато я запалиш и дръпнеш няколко пъти от нея е изгоряла. Мъжът пое дълбоко за последен път от тютюневия дим, после пусна фаса на асфалта, стъпка го и се наведе да пие вода от чешмата. След това се качи в москвича, запали двигателя, включи на скорост, подаде газ и отпускайки съединителя се насочи към светещето  празнично село.
« Последно редактиранье: Януари 02, 2015, 03:02:50 от Брат Боян »
Активен

Брат Боян

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 44
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #97 -: Май 29, 2015, 07:31:17 »
ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
Баба Дена изхвърли последната оплевена от гробовете трева с чувала – овехтял зеблен чувал, който също като нея вече не си помнеше годините - после го сгъна, сложи го под мишка, наведе се та взе оставената на земята каластирка, подпря се на нея и се загледа към селото, разположено по склоновете от двете страни на барата. Отдалече, по запустелите дворове, си личаха къщите, останали без стопани. Селото бавно и необратимо умираше. Пенсионерите все още се държеха и шътаха из дворчетата си - гледаха по пет-шест кокошчици, две-три котки и дежурният Шаро, който не толкова пазеше, колкото сигнализираше с лай, ако някой викне пред портата или пък мине по улицата. Някога селяните се караха кой къде да коси, във всяка къща имаше по две-три биволици и най-малко по десетина овце, а сега цялата селска стока се изчисляваше на две крави и няколко кози. Селските ливади не бяха пипани от години, и през тях и да искаше човек не можеше да мине. Единствените пътеки през тях бяха тези, прокарани и окосени от ловната дружинка. Младите? Ами, то млади май почти не останаха, разпиляха се. А тези, които не избягаха, след като затвориха завода в близкото градче преди години, живееха ден за ден, работеха през ден, през два, но се напиваха всеки ден. Да се чуди човек откъде намират пари за пиене!
Баба Дена усети как мъката стяга гърдите ѝ, та чак й стана трудно да диша, но това не беше заради отминалите безвъзвратно години. Тя нейното си го беше изживяла, все някога щеше да умре. Стягаше я болката на сърцето за тези, които щяха да останат след нея, за поелите по света деца, които губеха своите корени, за опустелите дворове, обрасли с буедак, за празните къщи, чиито прозорци гледаха тъжно, подобно на човешки очи с изгаснала в тях надежда. Вече се бе примирила и приела реалността, че за нея годините са спрели, дните са станали еднакви, а времето си измерва с утрини, вечери, сезони и задушници. Ето утре е Черешова задушница. Поп в селото нямаха, а щом се споминеше някой, викаха свещеник от областния град, та да го закопаят, както се полага, и в черквата се служеше само на Гергьовден, че нали е на свети Георги. Така, че сами щяха да прелеят гробовете за Бог да прости. Тя обърна своя поглед към гробището, където отдавна лежаха телата на любимите ѝ хора. Вече ѝ беше време да отиде при тях, силите ѝ почти бяха свършили, но Бог все още не я прибираше. Сигурно за да има кой да им поддържа гробовете и да се моли за тях на задушница.
Баба Дена се прекръсти, въздъхна дълбоко и бавно закрета към селото, където я очакваше единствено несвършващата домакинска работа. А трябваше още да свари и жито за утре ...

29.05.2015
« Последно редактиранье: Май 29, 2015, 03:51:24 от Брат Боян »
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #98 -: Май 29, 2015, 12:38:18 »
тъжно и безпощадно верно.....
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #99 -: Май 31, 2015, 11:13:28 »
 thanks
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #100 -: Юни 01, 2015, 08:07:56 »
Дорева ми са...! thanks
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Мичи

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 7959
  • DECET IMPARATOREM STANTEM MORI
Re:Историите на Брат Боян
« Reply #101 -: Юни 01, 2015, 08:59:46 »
 Тегав живот за тия ора,къде го живеят.Туууу дееба ... guru
Активен
 

Страницата е създадена за 0.066 секунди с 20 запитвания.