Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: куги бех рейсаджиа  (Прочетена 6926 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
куги бех рейсаджиа
« -: Март 20, 2013, 03:01:08 »
    Преду неколку годин бех по автогарата у Бел'Стина, рейсаджиа...

    Пръвом бех по линиатъ "Бел'Стина-Ч.брег" и обратно... у началоту бе интересно, оти не бех никуги карал рейс, по линиа. Майтапе - колку щеш... тъ тукеенкънъ сакам а'споделъ некуй и друг, с вашту позволение...
   
    Кой е пътувал, знаа че у Лазарово има сал две спирки(на разклона за Бреница и на центъра), ма азе преду а'стана шафийор на рейс бех бая пътувал и знаах куту кво ъ'дъ минувъ рейса пукрай вратницата ти, а спиркатъ да а'усвету...
    Тъ в таа е връзка, кой ма помолеше а'му запръ - спирах, ората беа благодарни и на връщанье некои ма чакаа я с некоо цъкленкъ, лебеничка ил'пипон(по съборете нема а'ви распраам, досещайте са)...
    Куту идеш ут Трънък, след кръстошкътъ за Кнежъ, у началоту на Лазарово има една водна кула/Дръмон'я а знаа/, рипне некуй и рече: "- А а'ми запреш на кулата." У пръвиа път съзнанието ми свръза "кула" с телевизиата и най невинно попитах: - На телевизионната ли?... и те тъкеенкънъ си и остана тае спирка-нерегламентиранъ, ама "кръстена"...
    На обратно, от Ч.брег, у Еница са две(на центъра и след детската градина)... на тае последната, слазаа могу братя-циганье, я куту жалостив чувек, ги се жалех и им спирах накраа, а пъ тама у един двор имаше гнездо на щръкеле. Кръстихме е "Щръкеловото гнездо"... и днеска кой мине, нека фръли един поглед... на последниа дирек щръкелете са си напрайле гнездо...
    Еднъжка са качва у Ч.брег една бабичка и още ут врататъ почва а'ма моли: - Абре е'синко, ше ли ми запреш на моста(той е у началоту на Еница, на вадата дека иде ут "Дукеръ", Дръмон'я гу знаа и него)... Я погледах, подвуумих съ, пъ рекох, че на моста а'забранено, та шъ запра под моста(саках а'кажа "след")... бабичкатъ ма поизгледа, па съ повърна, погледна рейса и продума: - Па тоа гулем рейс, ше ли мине пуд моста, бе сине?...
    Една недея, ут Трънък за Бел'Стина, съ качи сал една пътничка, то и немаше други, наближавам азе "Асфалтна база", а там джъдету са разделя, завивам на десно, застаям на Кнежкоту шосе перпендикулярно, оглеждам съ и потеглям за Бел'Стина-на леву... И куту рипна унаа ''сестричка": - Абе ти що мина ут тукъ?!...
  Викъм: - Ми тъка съ минава, по правило... Що?...
  - Абе що, я помислих, че ш'мъ караш нанекъде...
  - Ма къде "некъде" ма дъщеро, тоа гулем рейс и у "Агиноту" не моо а'гу скриеш... отвръщам ѝ азе, а тя не спира: - Ей, а'ти кажа твойте кулеги къде са ма карале, на "Кнежкътъ рампа", там, у яворчетатъ, никуй нема а'види!...
    По пет курса беа у началоту на ден, слетобед имаше един у 15'15ч. ут Ч.брег... А врачаньете имаа "Враца-Ловеч-Враца"-пристигаше ут Ловеч у Ч.брег къде 15'00... та ут него слаза една... пътничка от Габрово, тръгналъ при сестра си у Алтимир... и при мене, пита за връзки, зе си билет... след Лазарово у рейса устанъ само тя, минааме кръстошкътъ и преду Трънък ма пита дали познавам... еди кой си ут Бел'Стина... Викъм - не пузнавам гу, що!?... - Абе, ебааме са у москвича му един път, ама виж, у рейс не съм съ ебала...

    Най-страшно е да останеш насаме с жена-пътничка у рейс... имаше некои още ут вратата та гледаа куту "разгонена крава-бик", други само а'проявиш малко внимание или неква учтивост, куту та ''подпрът'' с погледа си у огледалоту(разсъждавайки, стигнах до извода, че семейните отношениа при тиа женици са паднеле на ниско ниво, та сека проява на внимание/непредубедено/, ги караше а'си мислът за глЮпости)
 
   Само си не мислете, че заман съм бил вежлив и учтив... работата е една ут най-неблагодарните, а пътниците не осъзнавът, че дръжиш животъ им, у ръцете си, с единя крак си у гроба, с другия - у затвора!
« Последно редактиранье: Юни 25, 2013, 09:32:54 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #1 -: Март 20, 2013, 04:47:50 »
 Полек,полек шъ си признааш ти и други прегрешениа! :green:
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #2 -: Март 20, 2013, 04:55:51 »
Ааа, азе спазвах правилника... карах си по джадету и ако видех двайсетолевка на пъкя - в движение а'прибирах, ама виж - настрани у стрънищата не поглеждах, а там имаше и 100'левки... :no:
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #3 -: Март 20, 2013, 07:51:56 »
 guru  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: Сеги шса смеа до други ден..!!!
Сеги са сетих за една друга рейсаджийска история,било а къде 1988,есенеска,тамън за збора на Лазарово.Майкя ми вика,яла къде пет следобед на плаца на завода("9-ти май,10 000 човека рабутеа там,имаше си собствени автобусе завода,обслужваа работници ча до Орехово и Лом и сума селия)седаме у рейса с майкя ми,обаче за Лазарово има барем още 5-6 зевзека а шофьор на рейса са оказва култова фигура-чичА ви Франц от Еница! Тоа беше беше едно човече,къде 1.60 висок(колку един добре надръвен уй!)обаче вечно с шофьорската фуражка на главъта,кара уставно таа чудо...!
По едно време от задните седалки са надигна мининкия брат на сегишния кмет на Лазарово... :green: и почна да зяе...:
 -Другарки и другарее,вози ви чичА ви Франц от Еницааа...Кара с дваесе-трийсе,у завойте кара по-леко-кът стигнем кръстошката за Бела Слатинъ ша ви замоли да слезнете и да преместите дзадницата на рейса,та а мое напрай завоа!!!"
Франц му не остана длъжен: "Я ша ти еба майкята шашава,сал да слечеш у Лазарово...!!!"
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #4 -: Март 20, 2013, 08:21:39 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #5 -: Март 22, 2013, 06:15:40 »
       изповед
    Куту рейсаджиа, заран на Бел'Стина са качваше(не нъ мене, на рейсъ) една... дрътуфелница, одеше на рабутъ у едно съседно селу... ем пенсионеркъ на лааздъ 75 и кусур да беше, ем една, се викаше: - Зарад мене, империи са падале, войни са съ водиле!
   
    Та една заран, таае путничкъ съ качва, а преду неа беше вече са настанил един доктур, очен... нейн набор ша дъ а'бил, кротък пътник беше, одеше ду Ч.брег, ут тама с влакъ ду Реселец - кабинет си беше утворил... Та, качва са таае Валентина ша е наречем-условну и виждъ доктуръ, пъ почва а'му съ подигравъ: - Ооо, Миле-пиле, как е, как е... още ли сиии... в движеньие!?... чувекъ са позасме, па ѝ отвръна: - Валентиноо, не дуай на тлеещ въглен, че пожар мое а'стане!
    Таае бабичка, немаше заран да съ не занесе с некуй, ама азе гу утнасъх най вече... куту е видех на врататъ и получавах пореднатъ ренгеновъ дозъ чернобилско облъчванье... целиа ми ден утвадъше на *бем странъ... качва съ и ми викъ, мъ нъ ушенце и гу праеше да видът сичките, дека съ бееа качиле у рейсъ: - Добро утро, миличък!... неку път ѝ утговаръх, друг път, улисън в работата, де чул-недочул, пропущъх... сачеде тя тъва и чакаше... обръщаше съ към'то салоня, вирваше си главътъ и съ провиквъше: - Не чух, не чух да ми отговориш на поздрава! Сигурно си си легнал съмичък снощи или си съ събудил съмичък, ааа!? Заяждането ѝ ми са отразяваше негативно, влияеше ми на настроението и праеше лошо впечатление на пътниците, а имаше сума си даскалици пътуващи до училищата по селата...
    Немаше никви изгледи за спасенье, а ми беше вече дутегнало та съ не траеше, ама... налегах си парцалете и скръцах със зъби, с надеждата, че ша доде и мойта минутка...
    Е те тъка е, близу три (словом ем цифром) годин, тоа вампир ми са чуплезеше по скоростниа лост, мааму стара... По цели дни и нощи, така мъ беше обсебила, не моех место а'си намеръ, маани ми и кошмаре зее а'ма спохождат... и реших съ - на оружие!... или тя мене или азе неги!
    Беше вече ноември, баш преду а'са връща часъ нанъзаде, зарантъ темно, не види съ... прикарах азе рейса преду Каменниа мост у сенката на един орех, излезнал съм и е чакам... задава съ въпросната личнос, в страни свети една лампъ куту фас, а тя - цък-цък с токчетата по трутоаръ... изравни съ и посегнах с ръцете, стиснах е за гушътъ... и леееекичку е подигнах, а пъ краченцътъ ѝ са заметкаа у въздуа и куту зе дъ ръкъ...
     Поотпущих е, колкото да ѝ опрат пръстчетата на краката на земътъ и ѝ викъм: - Сиги тъ фръгам у баратъ ут мостъ!... и уж е помъквъм, а тя... ни живъ-ни умрелъ...
     Начи, а'съ знаа, че ич и не съм имал таковъ жестоко намерение, фаткатъ беше следната... спрех, пущих е и ѝ викам:
     - От днескъ, куту влезнеш у рейсъ, а'не съм та чул а'съ обадиш!

     Цел ден ми беше леко и ефирно нъ душицътъ, толку насладъ не съм чувствал в ни един предишен ил'по следваш ден ут тае неблагодарна работъ... рейсаджиѝството...
     Мина, кво не мина седмицъ ли, две и тае бабичка съ утказъ и ут работъ, и ут пътуванье...
     
     Не съм гу споделял с никуй тъва е, ама ако мое - разберете ма... Па оня ДЕДО, дека гледа отгоре дано ми прости...
« Последно редактиранье: Юни 25, 2013, 08:49:53 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #6 -: Март 22, 2013, 06:35:17 »
 :smeeeh:
Прав си-разбраааме те ;)
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #7 -: Март 22, 2013, 06:48:42 »
 То а ти речъ и а съ исповедъш при назе,файдъ никфъ.Исповедъй съ нъ зет и нъ тава баба,що моа тъ и почерпи.Нали знааш напъти къ а сас тъщите. :green:
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #8 -: Март 22, 2013, 09:49:28 »
Бе ти верно са пофали на зет и-убува работа си отметнал,укрОтил си още един вАмпир-пардон-вампОрница...!!! :punk: :smeeeh:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #9 -: Март 23, 2013, 11:13:57 »
 :green: :smeeeh:.... верно си беше вампир >:D, ...сека заран, в продлъжение на цели три годин, тоа вампир ми съ чуплезеше пу скоросниа лос...  :tazz: предстаяте ли си blax
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #10 -: Март 23, 2013, 01:21:45 »
врло интересна тема къде че я следим с интерес
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #11 -: Март 25, 2013, 11:53:58 »
     На Тулуза са изсипаа два-тринаасе пътника, по младиа шафийор влезна след, кат затвори капаците на багажниците, колегата му  потегли плавно, а рейса сак'чеде са зарадва, че потегля за нататика... където залезваше Слънцето...

   На седалката до вратата седеше едно младо... девойче ли беше, булчицъ ли, не беше толку важно... подгонила е беше и неа сиромашиата, като и сичките дека бее тръгнале... на тама, къде залеза...
   От другата стран, зад водача, ама две седалки по назаде беше са настанила бабка, къде 60'те да беше, приятен чувек-като пътник, разпраяше вицове и ич ѝ не дремеше оти беа малку... не морални, така а'съ каже. Важното бе, че са смее сичките и времето минаваше, а пътуването не дусаждаше. Наназаде имаше още орица, кой по самин, кой семейно, имаше и две дечица...
   Курса беше до Севиля, минаването на границата с Испания протече без проблеми и след неколко минути рейса спре на Сан-Себастиян/Доностиа, къ му викаа баските/. И тука са изнизаа петнайсетина пътника, повтори са процедурата, рейса са зарадва още повече-лаазда оти му беше олекнало... Въпросните пътнички пътуваа за Севиля, за тъва и беа седнале по от преди, другите орица, кой на Бургос, Валядолид, на Саламанка и така останаа сал тие двете...
   Нощтъ преваляше, фаровете осветяваа асфалта, монотонното бръмчене на двигателя изглежда бе приспало бабката, а контролните лампички по таблото си намигаа весело-весело... Щото слушаа, къ двамата шафийоре си точее зъбите и са опитваа да ''предумат" младото, да са разстъпче с единя накъде задната седалка...
    Никой не предполагаше, че сичкиа разговор бе изслушън с най-гулемо внимание от бабката... Младото не поддаваше, усмихваше са и смело отбиваше атаките на мераклиѝте... Времето минаваше, но шофьорете, като опитни пълководци знайее, че непревзимаеми крепости нема... и продължаваа обсадатъ на крепосттъ с още по гулемъ стръв! Но младото си дръжеше портите плътно затворени и немаше никви изгледи да съ предаде...
     И в най решителниа момент (кораба "Радецки'' пристигна с гръм на връх ШИПКА) бабката не издръжа на създалото съ напрежение и са развика с нежно-наставнически глас на младото: - Ама оо, дъщеро, ама като са рекле да ти сакат, ама дай им мъ... Ама давай им сиги ма сине, ма дъщеро, сиги им давай, дорде си младо! Оти на мене нема кой да посака сиги, дорде бех млада - не давах, колко са ми сакале... сиги на мене ми са ще, ама нема кой, нема кой да ми посака...
   
     В далечината са показваха вече светлинките на Севиля...
« Последно редактиранье: Юни 25, 2013, 08:18:23 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #12 -: Март 26, 2013, 12:04:39 »
 :smeeeh:
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #13 -: Март 26, 2013, 06:56:46 »
 Обикнувено саветете нъ дрътите идът късно дееба.Видиш ли сфетлините нъ Севийя,вече си съ преебал! :smeeeh:
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #14 -: Март 26, 2013, 06:57:56 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :punk:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)
 

Страницата е създадена за 0.088 секунди с 22 запитвания.