Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: куги бех рейсаджиа  (Прочетена 6997 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #30 -: Април 02, 2013, 11:07:24 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:Кво тегло бе,тава си а било живо мъчение...!!! :green:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #31 -: Май 08, 2013, 03:32:15 »
Моля, запушете си ушите! Рейсът тръгва!
Йордан Свеженов 31.07.2010,...

Всички сте се возили в междуградски автобус у нас. Едно нещо с колела и седалки, което пристига от завода новичко и чистичко, а след седмица-две е превърнато от българина в уютна кочинка с развален климатик и кисели шофьори, чието време сън за месец едва ли надвишава продължителността на футболен мач.

Да кажем, че някак успеете да се преборите с прекомерната жега или прекомерния студ, защото „ба ли го тоя климатик как работи, ша ви го пусна ей сега на минус пет, щом ревете, че ви е топло!"

После с триста зора ще накарате очите си да не сълзят заради човека зад вас, който не се е сетил да си събуе маратонките, откакто е тръгнал снощи от Барселона с международния, но решава да го направи точно сега и едва не ви препарира с полъх на интернационално ухание.

И накрая ще успеете да избутате заспалата дебела лелка, заела своето и вашето място.

Сгърчвате се тихо на седалката и... точно тогава ви връхлитат като призраци, от които няма измъкване, потресаващите разговори на всички пътуващи. Повярвайте ни, това е мястото, където ще научите повече житейски истории от всеки турски сериал!

Ето кой най-често ще ви изпържи мозъка с приказки в рейса:

Дете

Дете, затворено за шест часа на едно място в автобус, е като напушен афганистански фанатик с калашник в ръка. Може да подлуди всичко наоколо.

„- Мамо, кога ще стигнем? - Скоро. - Ама когакогакогакогаааааа? - След половин час. - Така ми каза преди половин час. - Тихо сега! - Искам да слязааааааа! (двайсет минути рев)

- Мамо... - Какво сега? - Айде да си говорим на котешки! Мяумяумяумяу! - М?! - Попитах на котешки кога ще стигнем. - След половин час. - Ама кажи ми го на котешки! Айде дееееее! (готовност за рев) - Мяу! - Скучно е, искам да слязааааааа! (още рев)

Добрият вариант е детето да не е дразнещо дебилче, а любознателно професорче. Тогава пак събира вниманието на всички наоколо, но поне не пили с писъци нервите ви:

„- Мамо, айде да играем на думи! - Айде! - Домашно животно с четири букви! - Куче? - Не! - Коте? - Не! - Коза. - Не! (постепенно виждате как всички в автобуса започват да мислят варианти) - Пате? - Не! - Пиле? - Не! - С коя буква започва? - Дъъъ! (майката и всички в рейса са в шок) - Домашно животно с Д? - Да! Сигурен ли си, че е с четири букви? - Да! (в изумлението си няколко човека забравят да слязат в Нова Загора, а местна кабеларка без малко да предложи да купи правата на играта) - С Дъ? - Да! - Ми не знам. - Предаваш ли се? - Да! - Динозавър!!! (победоносна усмивка)

Млада студентка

Тя, разбира се, е залепила до бузата си нов-новеничък ай-фон, изработен с много пот по челото и синини по коленете, и размазва с него по бузата си тонове фон-дьо-тен, защото разговорът се точи с часове, а между телефона и бузката става все по-горещо. Момата явно е разочарована и иска всички да чуят за това:

„Мила, казвам ти, ужас! Звъни ми жената на доцента по микроикономика и ми вика да престана да се срещам с мъжа й... Ми казах й, да... казах й, че нямам нищо общо с него, а тя му ровила в телефона и намерила съобщения, намерила приети повиквания, ужас, муцка... Ми, да, бе! Вика „поне заради децата престанете" и почна да реве... Аз й казах, че за уроци сме се виждали, ама тя ми разправя, че не е чувала за лекцията „искам да те яздя на задната седалка така, че гърбът ми да се удря в тавана!"

Селски бек, случил място до хубаво момиче

„- Извиня'ай, ти учиш ли? - Да. - И к'во? - Международни икономически отношения. - Ооо, баси сложното! Мно'о ми приличаш на една от Сливен. - Е... не съм аз. - Ма, същата си! Мо'а ти я покажа у фейсбука, имаш ли фейсбук? - Ъъъ... аз не го ползвам много. - Дай да та добавя, ш'ти я покажа да ви'иш! - Ама... аз не влизам често. - Ми дай ше пием по некое кафенце тогава, аз съм столично парче, к'ви места знам, не си чувала за тях даже! Знайш ли, че оная вечер бях на една маса с адреналинката Яна и с тоя... Рамщайна. - Ама заедно? - Е, ту при нея, ту при него, ня'аше как да ги сложа на една маса... аз съм келнерче, ама сядах чат-пат при тях, мо'а та заведа да ви'иш, дай си телефона! - Амааа... мен татко ще ми взема нов номер утре. - Е, ше ти дам фейсбука си да ми пишеш новия си номер и ше се видим, нали? Ча'ай малко... ало, мамо... не, ма! Абе, не идвай да ме вземаш, чу'ш ли к'во ти казвам! Ш'са прибера с бавареца, дето го оставих на платения паркинг... добре де, ня'а ник'ъв баварец, трябва ли да викаш така, че да те чуе целия рейс и да се излагам!..."

Гастарбайтер, заминаващ в чужбина

Той бърза да хване връзката за Испания/Германия/Белгия, но преди това държи да се чуе с всички роднини и приятели, да приказва с всеки по половин-един час, за да си изразходва ваучера или безплатните минути, а за накрая е оставил разговора с любимата:

„Мило, нали ще ме чакаш... Какво?... Как така ще се разделяме, ма курво мръсна! Аз ти дадох три години от живота си, нещастнице... Руми, стига де, гълъбче, недей така сега, знаеш, че не мога без тебе, само три месеца са това!... Престани, ма пачавро, какво искаш сега да сляза от рейса и да се върна ли? А? Това ли искаш?... Ама как така, захарче, как няма да искаш да се върна? Руми, нали си обещахме да се чакаме?... Абе, курво долна, ти си имаш друг! Аре, не ме лъжи! Не може ей-тъй да решиш, че не ме искаш! Кой е той, не ме лъжи, ще се върна и ще те пребия!... Стига де, слънце, слушат ни хората сега тука, нали си ме обичаш... как така не ме обичаш, ма овцо! Румяно, к'во ми каза на гарата, кучко такава? Ще те почупя, нали ми обеща да... ах, затвори, проклетницата! (ново набиране) Ало, Миме, разкарах Румяна, защото обичам само тебе, нали ще ме чакаш да се върна?"

Жена, която не спира да се оплаква на висок тон на съседката си по място

В повечето случаи съседката по място е приятелка на лелката, макар че има и такива женици, които след няколко минути решават, че могат да споделят най-съкровените си преживявания и с непознатите, сякаш автобусът е заместител на седянката пред блока:

„А, и мен ме въртят ставите... Откакто раждах, ама то такова раждане беше! Детето се увило в пъпната връв и се обърнало наопаки, а докторът не знае как да го извади и взе да ме блъска... после направо бръкна в мене и хвана детето за крака и така го извади. Иначе щеше да го изтърве... То е добре, ама мен започна да ме боли много кръстът. Ходих по ортопеди, по не знам какво, по знахари. Нищо не намериха. Чак тоя месец един ме гледа на рентген и ми каза, че, от това блъскане, дето ме блъскал гинекологът, ми изпаднал надолу единият бъбрек и затова ме боли... а, тези бисквитки ще ги ядеш ли? От хубавите ли са?"

Нашенец от малцинствата

Рунтава ръка вади едно жисиемче изпод три пласта жилетки и навред се разнася нещо подобно на „Новините на майчин език". Не че някой иска да дискриминира човека, ама обикновено той се разпалва с такъв патос и децибели, сякаш продава азърбайджански чорапи от естествена камилска вълна на Капалъ чарши:

„Аман, Фатме, бу акшам дерс чалъшаджактъм, ти казвам, ама шимди дъшаръ чъкъйорум. Вар диплома четири и педесет, шашърдъм... А?! Ааааа, сакън, сакън, сакън! Чужденец мийди, тюрк мюйдю, билемийорум... Вах, ашлак! Вестник окумадан йондже библиотека гитти!"

Ей това ни е любимото! Когато измежду техните си гюрюлюм-мюрюлюм-джангър-мангър започнат да се чуват натуралните „прахосмукачка", „общината", „слушай сега" или „пауър рейнджърс". Истинска балканска пътуваща идилия!


Бонус: Шофьорът

Не си мислете, че само пътниците ще издевателстват над нервите и слуха ви. Шофьорът също е същество, копнеещо да обмени максимален житейски опит в своята социална мрежа – автобуса. В неговия фейсбук на колела има само един приятел – стюардът/стюардесата, а вие, гадовете отзад, сте животните във фермата му. (добре де, беше ви топло, сега ви е студено, аз да не съм оня плешивият от времето да ви гадая градусите! Тука на климатика пише ли 23? Е, как тогава ще ти духа на врата ледено! Айде, сядай да не ти го загрея с два шамара!)

Шофьорът има два подвида.

Хвалещ се шофьор:

„Малиии, тая диспечерката от Албена, червенокосата, к’ви неща ми прави в квартирата, няма да ти казвам. Намери на Фикрет дисковете с порното и ми изпълни всичко по програмата. Тая, бате, е такава палавница, че не можеш да й кажеш не. Магаре да ми е минало през оная работа, тая пак ще ми я вдигне! Виж, в рейса не правя такива неща… макар, че и тука ми се лепят. Няма отърване, като магнит съм! Връщах се от Пловдив оня ден, гледам, всички слизат, само две русички седят отзад. Викам им „тука е последна спирка”, а те – „знаем, ама искаме да ни порадваш малко”. Цял час ме гониха около рейса, не мога да избягам!”

… и оплакващ се шофьор:

„Ей, казвам ти, брато, писна ми да карам хора, много отговорна работа е това, зима идва, ще се изнервя, ще хвърля рейса някъде! Много съм набрал. Ей сега, на Български извор, едни циганета ми хвърлиха камъни по рейса, щях да обърна, да ги намеря и да им счупя ръчичките, да закусват през сламка. Ми, ще ми надраскат боята, аз ще давам пари за ремонт после. Много мразя цигани, само един път съм се молил циганин да оживее и то беше като обърнах оня рейс на Карнобат, че щяха да ме вкарат у затвора, ако беше умрял! Трябва да си намеря нещо друго, че много отговорно това с рейса! Зима иде! Ще ида… да карам маршрутка в София!”


П.П.  Божее, оня ден се случи и намен. Един мъж (!) не спря да разказва глупости, мрънкайки без да спира 3 часа. Полудях! Блъсна ме глава, идеше ми да скоча в движение, а оня не спираше. Как изперка тоя народ ! За жените както и да е, но от мъже не го очаквах.

написано от Йордан СВЕЖАНОВ и прочетено у ''webCafe"то...
   
   що гу сложих?!... ами за сдобиване на по-реална представа... за рейсувете, пътуващите и рейсъджиѝте...
« Последно редактиранье: Май 08, 2013, 03:52:01 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

astrafan

  • Гостенин
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #32 -: Май 08, 2013, 03:56:10 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #33 -: Май 08, 2013, 04:45:50 »
 :smeeeh: :smeeeh:
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #34 -: Май 08, 2013, 05:27:21 »
 :smeeeh: :punk:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

apostolicia

  • Гостенин
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #35 -: Май 08, 2013, 05:34:53 »
 :punk: :smeeeh: :smeeeh:
Активен

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #36 -: Май 08, 2013, 07:33:18 »
 :smeeeh: :smeeeh:
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #37 -: Май 10, 2013, 05:27:00 »
 :smeeeh: :smeeeh:
много а добро и а верно
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #38 -: Май 11, 2013, 06:36:28 »
          Автогарата у Бел'Стина. Петък, слетобеда, маалко преди 15'часъ. Лето, съответно - жега... Жега, ма рейса нов и с климатик! С телевизор... В дъното кухненско барче, с микровълнова, кафеварка, та ча и туалетна - трът! Шафийора, кой - естествено АЗЕ, кой друг?... Освен мене, не вида друг! Да ти е кеф... съответно са и стараеш, разсъждавайки горе-доле така: - Тоа нов рейс, требва и да е чистичко, па и да е напарфюмирано, по стъклата да нема мазало-останки ут потни /жлези/ следи... Един вид, куту си вкара некуй пътник главътъ у вратата, а'види таа чистутъ и да си рече: - Бре, мааму стара, е те тъваа шафийор... а не мърляч!
       В интерес на истината, тоа рейс беше за екскурзиѝ, но у петъка бая народ са прибираше ут Враца и са одеше точно тоо курс с него.
 Прикарал съм на сектора и чакам да стане 15'10, та да потеглям за регионалниа център... Ут парфюмете вътре дек съм ги употребил, мое и кон да умре, ма нал требва даа парфюмирано, оти пръвото впечатление го казах кво требва да е - положително...

    Пристъпа некакъв пътник, азе ги не углеждах могу, така бе свикнал, кво има да оглеждам... отворих, влаза той и вика: - Ду Бурван... Билета лев и трийсе, зех му парите, дадух билета и той са упъти назади... Стори ми са нещо подузрително, ма нема време да анализирам, оти са чукна на вратата... Беше друг пътник, а азе съм затворил, та да не абим ладувинатъ ут работещия климатик.
   Отворих, влезна втория... попогледна ма некакси неопределено за мене, погледна назаде, па па погледна мене... Вторачих са азе, забелезвам насмешка некаква у погледа му и ноздрите му едни текива-разширени! Бре, нещо неа наред, да не би да съм предозирал парфюмете па тоо да има сенна хрема, оти съм имал и текива случаи... обръщам са назаде, оня-пръвия са невиди, ма невиди са оти са изсулил и са скрил зад облегалките. А тоо втория продлъжава да души въздуа и ми вика: - Само азе ли ша съм?... Викам: - А, не, двама сте... Той па връти глава - назади, къде мене, па ми отвръща: - Абе не вида друг освен назе двамата!... ма усещам иронията вече! Не сдръжах са и попитах/бех му дал билет и той ду Бурван/: - Нещо проблем ли има?... Чувека виде, че съм искренно учуден, па ми пошепна: - Нещо мирише, да не е ут туалетната? - Па тя са не ползва - отговарам... - Значи не сме ние двамата, требва да е другия!?!... - Какво другия?... - Не сещаш ли ка мирише?... - На кво бе чувек, до сеги пръсках с дезодоранте?... пула са азе, куту жаба на припек!
   Междувременно требва а'тръгам, че началник-автогарата седи насреща и ми сочи часовника си... потеглям, на болницата чака едно девойче, скача и почва да гледа - мене, пътника-втория, бе седнал баш зад мене, и пак мене, и пак него...
   Потеглям иии... познайте, надушвам лайна, човешки, пресни и ароматни... На завод "МИЗИЯ", не издръжах, отбих, угасих, отворих задна и предна врати, и са упътих назади, а оня-пръвия, кут ма виде и са смали още толку... - На кво меришеш така бе?! Той мъчи... - Ка моо тръгнеш така а'пътуваш, кво си правил?! Къде си одил!? Той си глътнал езика... Повърнах са, зех лев и трийсе стотинки, дадох му ги и го изгоних през задната врата... На задника му, едно гуулемо петно, пресно-пресно...

  Ду Бурван карах на утворени - врати, прозорци и сички люкове... неможа а'съ измерише. Карам, едосвам са, а двамката пътници/момичето и то ут Бурван, па и са познавале с втория пътник/ ми са извиняват и ми викат, че кат'съ са качиле са помислиле, че шафийора... нали са сещате... щото не виделе другия, насрания...




« Последно редактиранье: Май 14, 2013, 11:09:18 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #39 -: Май 11, 2013, 08:04:55 »
 :smeeeh:...Като и у могу други работи-и един стига а са изсере на метеното!!! ;D
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #40 -: Май 11, 2013, 08:19:18 »
 :smeeeh: :smeeeh:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #41 -: Май 13, 2013, 09:58:27 »
 :smeeeh: :smeeeh:
Активен

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #42 -: Юни 30, 2013, 05:45:02 »
 
   ...унова, друготу време и тъка те...

    Време на морал ли бе, на уважение нек'во къмто възрастен човек... И до ден днешен рипна ли у градски превоз некъде, стоо прав дурде по старите седнат... Та си мислъ, кут съм раснал у едно друго време, сеги май не съм за тъва, сегашното... НЕнормалното стана НОРМАлно, та са питам по некуги - абе азе ли не съм у ред нещо или друго не е наред май...

    Кат рейсаджиа возех едни деца до съседно село, даскаля един-два месеца до пенсия... Дечурата тичат куту бесни да седът, той от одене и бръзане да фане рейса, изплезил език, стои прав, зех да затварам седалката зади мене за него, помразиа ма теа деца... Зее да си късат билетите на конфетки и да ги ръсът из салоня, обелките ут семки, фанах едно, люпило цел ден у даскалото и сбирало у джеба, къ ги изфръли пред очите ми, на яд... Друго ми вика пустиняк... закани, разправиѝ с прости родителе...
    Една седнала зади мене, па като зинала, ич не прай сметка, че ма разконцентрирва... бе еднъжка, бе два пъти забележка... - Бе я си глей пъкя, а си не ритнеш лебеца!... - па кат натиснах спирачките, па кат са обрънах, па кат зинах: - Преду а'си ритна лебеца, сакаш ли а'тъ ритне кон, а?!
    С те текива пътници, требва а'си безцеремонен, та да им контролираш реакциѝте, начумери са, гледай на кръв, мръснишки, оди небръснат на рабута, да засилиш страовете и пръвоначалното впечатление, ако ти са опъне, смачкай гу куту хлебарка на бурдюра, преду още да е посегнал да съ качи на стъпалото...
    Некоги пътувах със Софийския рейс, до Ботевград, у с.Трудовец... поседех тама четри годин докъ замина за Сирия... друг рейс немаше, а шофьора се един намръщен, зъл... чудех са що? - и разбрах, още на петиа мецец бех станал и азе куту него, мии така де, с к'ви контактуваш - текъв стаяш и ти, мааму стара...   

    Иначе нема оправиа, останаа сал цигане нагли и деца невъзпитани, пенсионере изкукуригале, ора дек от беднотиа, от липса на работа, на перспектива - ги гони олигофрениата вече... Сеги ша ви напраа свидетеле на последната капка, дек преле чашата... да споделъ у форума, що са маанах ут тае неблагодарна рабута, неблагодарна и опасна... не стига, че живота им е у ръцете ти, с единя крак си у гроба, с другиа у затвора, ми тичат и да ти са канът... па и ти посегът...

                    Боже, колко мъка има по света бели!

            Беше е по тъва време, сред лето, Петровден, караш по джадето а у страни ониа ми ти ниви... тук таме почналъ жътвата, а слънчогледите, еех красотъ ненагледна... Виждале ли сте нива слънчогледова, ониа пити цъфнале, оня аромат опияняващ, зеленото и жълтоту... и жуженето на пчеличките...

      На Червен брег зарантъ у 8'10, тръгах на обратно за Бел'Стина. Имаше две редовни пътнички с карти - председателката на кооперациата у Лазарово и една аптекарка, ма него ден, за проклетиа-нема ни една. Качва са една баба, има лаазда 75, с едни очила, стъклата се едно лупите на телескопа "Рожен"... - Колкоо билета ду Търнък?
     Така беше, нема здрасти, нема добро утро...
     - Добро утро и на Вас, госпожо! Билета е два лева. - зима си билет, седа и изчаках влака от Роман, та съ качи пазача на кариерата у Карлуково, беше до Чумаковци... Та тръгам с теа двама пътници, било е и сам да съ воза...
     На Чумаковци слезна пазача, за качване нема други...  излазам от селото и съм съ преласнал от гледките по баира на слънчогледете... Карам полечка, отнесъл са и забоварил све... Напиня ма на санти-менти и изведнъж див рев:
     - Ти къде си ма повел да мъ караш!? Тъва нее е пъкя за Търнък, спирай да слазам, азе не съм некоо курва, къде ма водиш ти мене!?................
...
    Представихте ли си безтегловността у която пропаднах...Изпариа са и картини, и мираже с ниви и слънчогледе... Окопитвам са със закъснение:
    - Успокой са бабо, е сега ша влезем у Еница и ша ти запра, тука насред полето, насред шосето не е разрешено... Ша мине некой ша тъ блъсне... - и текива подобни плеща азе, само и само мир да е! Ма не би...
    Тъва изкопаемо бе с една чантичка, дамска, с длъги дръжки. Къ е дръже таа чанта и куту замаана да мъ удари, завардих са кат са наклоних на лево, ма увлекох с тъва си движение и ръцете си, а пъ тиа дръжът волана, та и волана, а от тама и целиа рейс... Последствието от т'ва резко променяне на посоката бе, че бабичката падна у входа на рейса, дек са стъпалата, а там си дръжех туба с вода за зор-заман, беше три литра... Лови тубата тоо извънземен птеродактил, и със сичката си сила е запраща по мене... Тубата изфръкна през утворениа прозорец, а на мене ми идеше да запра, да е фана за гушата и бааавноо, с възможно най-гулемата садистичност... да стиискам... и да съ наслаждавам и па да стискам...

    На Еница чакаше жена, одеше ду Търнък, гледаше болници некакви... Отварам, а Очиларката слаза и си мърмори... Другата жена гледа мене, гледа неги... Обеснявам надве-натри, пътуваше длъго с мене, познаваше мъ, па съ помъчи да е предума... Онаа зе та съ качи пак, кротка една, ма само привидно, оти завивам от главния да влеза у Лазарово, покрай кооперациата иии... отново див рев:
    - Ама къде ма водите виа мене, аз да не съм курва, тъва неа пъкя за Търнък!?
    Пътничката ут Еница са виде в небрано лозе: - Карай да стигаме по бръже, таа не е у ред... На Лазарово нема кой да съ качва... Стигам табелката на Търнак намалих и викам: - Кво пише тука? - Бе то мое да пише, ма вие къде ма разкарвахте...
    На спирката чакаа барем триисе души, отварам, изкопаемото слаза и си приказва: - Къде ма разкарвахте виа мене, азе не съм курва...

    Ората са качват, мигат... чудат са... Дубре, че беше таа женица-другата, зе да пита познава ли е некой... (научавам го после)>>> Била на некой си Славчо-лъстунката леля, от Провадия... на 87 годин, тръгнала, сам-съмичка да прелее наскоре умрелата си сестра...

    На автогарата у Бел'Стина, влезнах при работодатела си, споделих преживеното... той са превива ут смех, дръжи са за курема, кикоти са...
   
    Фрълих ключовете от рейса на бюроту и си излезнах...
« Последно редактиранье: Юли 16, 2013, 10:03:57 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

sanda

  • Гостенин
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #43 -: Юни 30, 2013, 05:54:12 »
 :smeeeh: :smeeeh:
Затвърждава ми са мнението че провадийки не са си мал :green:
Не питайте от къде знам ;)
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:куги бех рейсаджиа
« Reply #44 -: Юни 30, 2013, 09:04:11 »
Ем ми а смешно(що знам пъкя! :smeeeh:) ем ми неа баш...!
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)
 

Страницата е създадена за 0.173 секунди с 21 запитвания.